Гражданското движение БОЕЦ обяви, че случаят с убийството на пловдивския бизнесмен Илиян Филипов е останал извън обществения фокус, въпреки че по делото има обвиняем и разследването продължава. Позицията е на председателя на организацията Георги Георгиев, който критикува институциите за липсата на публични резултати.

„Случаят с убийството на Илиян Филипов е напълно забравен“, заяви Георгиев според публикуваната позиция на БОЕЦ. Организацията посочва, че оръжието не е открито, а мотивите за престъплението остават неясни. БОЕЦ задава и въпроса защо началникът на специализираните полицейски сили в Пловдив Виктор Елшишки се е появил пръв на местопрестъплението с личния си автомобил. Твърдението е на гражданското движение и не е потвърдено от МВР или прокуратурата.

Илиян Филипов беше застрелян на 30 септември в Пловдив. За убийството е обвинен 51-годишният Славчо Мегеров. Пловдивският окръжен съд го остави в ареста на 4 октомври, като прие, че събраните косвени доказателства и записите от охранителни камери са достатъчни за обосновано предположение за съпричастност.

Съдът отчете, че оръжието на престъплението не е намерено и няма преки свидетели, но прецени, че съществува опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление. Защитата обжалва мярката, а Апелативният съд в Пловдив трябва да разгледа жалбата на 13 октомври.

Наблюдаващият прокурор Димитър Молев определи мотива като личен и свързан с финансови отношения. „Мотивът е личен, породен от финансови отношения“, каза Молев пред журналисти. Според прокуратурата убийството е било предумишлено и е извършено с огнестрелно оръжие. Държавното обвинение не изключва и съпричастност на други лица, а разследването продължава.

До момента са извършени седем претърсвания и изземвания в София и Пловдив, а разпитаните свидетели са повече от 31. Липсата на намерено оръжие не е попречила на съда да определи най-тежката мярка за неотклонение, но окончателната оценка на доказателствата ще бъде направена в рамките на наказателното производство.

Към този момент твърдението на БОЕЦ за „дръпнат шалтера“ не съвпада с процесуалното развитие по делото: има повдигнато обвинение, съдебно решение за задържане под стража и насрочено разглеждане на жалбата на обвиняемия. Не е публично съобщено обаче кога ще приключи разследването и дали ще бъдат установени други участници или поръчител на убийството.

Източници: dunavmost.com, nova.bg, bta.bg

Тази седмица прокурори от цялата страна ще се съберат, за да изслушат 25-имата кандидати за четирите места на обвинителите в новия Висш съдебен съвет (ВСС).

Една от основните теми, които ги вълнуват, е как да става кариерното израстване в прокуратурата. Затова тя заема съществена част от концепциите на всички кандидати – за конкурсите за първоначално назначаване, за повишаване, за преместване и за избора на административни ръководители са изписани десетки страници. В тях по същество няма кандидат, който да не е обещал честна конкуренция, равнопоставеност, предвидимост, последователност и ясни правила за професионално развитие.

Как обаче е протекъл кариерният път на самите кандидати, които обещават да отстояват тези ценности при кадруването си в прокуратурата?

„Лекс“ провери биографиите, които самите те са представили и друга публична информация.

Те показват, че осем от кандидатите са израснали в прокурорската йерархия чрез назначаването им за шефове или зам.-шефове на прокуратура от по-високо ниво. Други пет са прескачали нива в кариерното си развитие, някои дори по две. Част от кандидатите са влезли в прокуратурата директно на окръжно или апелативно ниво.

Всички тези „отклонения“ от обичайния ход на кариерата са законово допустими и не означават непременно привилегия или нарушение. Съответно следването на класическия път за кариерно израстване не е доказателство за високи професионални и морални качества.

Фактите за това как всеки от кандидатите е изминал досегашния си път в прокуратурата обаче са от ключово значение, когато колегите му решават дали да му дадат своята подкрепа, за да решава тяхното професионално бъдеще. Затова „Лекс“ ги представя накратко.

На по-висока длъжност чрез избор за административен ръководител

Владимир Николов става младши прокурор в Районна прокуратура – Плевен през 2007 г., а после става редови обвинител там. През 2011 г. е назначен за зам.-шеф на РП-Плевен, а от 2012 до 2017 г. е районен прокурор на Плевен. Кандидатства за втори мандат начело на РП-Плевен, но на 19 юли 2017 г. не получава подкрепата на Прокурорската колегия на ВСС.

Израстването му в кариерата става през 2021 г., когато е избран за окръжен прокурор на Плевен (с шест гласа „за“ и три „против“), като на заседанието не беше коментирано изискването на чл. 169, ал. 1 от Закона за съдебната власт, според което само по изключение магистрат от по-ниско ниво може да бъде избран за ръководител на по-горен орган на съдебната власт.

През 2025 г. тогавашният и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов внесе предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу Николов заради нарушения по организацията, ръководството и контрола на дейността на ОП-Плевен. На 18 февруари 2026 г. Прокурорската колегия го наказа като го освободи като шеф на ОП-Плевен. Николов обжалва и делото е все още висящо във ВАС.

Тодор Деянов започва кариерата си в съдебната система през 2003 г. като районен съдия в Смолян. За две години оглавява съда, след това е негов зам.-шеф, а после пак председател.

В прокуратурата „влиза“ през 2013 г. директно като шеф на Окръжната прокуратура в Пловдив. Получава и втори мандат на този пост, но не го довършва, защото през 2020 г. е избран за апелативен прокурор на Пловдив. Изкарва 5 години на този пост, а после за кратко е редови прокурор, но скоро след това става зам.-шеф на апелативната прокуратура.

При него е налице промяна на професионалната функция – от съдия в прокурор, която води до „изкачването“ му на окръжно ниво, а след това достига до апелативно ниво в прокуратурата след избор на ръководна длъжност.

Преминаване към по-високо ниво чрез заместническа длъжност

При Красимира Филипова има два прехода към по-високо ниво чрез назначения за заместник на административен ръководител. Тя започва работа в прокуратурата като младши прокурор в Ботевград, след това става районен прокурор там и се мести без да „качва“ ниво в Костинброд. В РП-Костинброд за първи път заема ръководна длъжност и през 2006 г. става зам.-шеф.

Четири години по-късно се изкачва в системата като е назначена за зам.-шеф на Окръжна прокуратура – София. След още четири години отново отива в по-горна инстанция, заемайки ръководна длъжност – зам.-шеф на Апелативната прокуратура в София.

С конкурс е повишена във Върховната касационна прокуратура през 2019 г., а година по-късно стана зам. главен прокурор.

Ивайло Илиев, който в момента е командирован национален експерт в Евроюст, е направил един кариерен скок в съдебната власт след заемане на ръководна длъжност.

Той влиза в системата като младши прокурор през 2010 г., след това става районен прокурор в Дупница. За кратко е зам.-шеф на прокуратурата в Дупница, а през 2016 г. е избран за районен прокурор на Кюстендил. Дни след края на мандата му е назначен за зам.-шеф на окръжната прокуратура в града. На този пост остава около година, когато е избран за делегиран европейски прокурор. Илиев се отказа от работата в европрокуратурата след около година и беше избран за помощник на националния представител на България в Евроюст.

Христо Анчев, който в момента ръководи Военно-окръжната прокуратура в Пловдив, започва кариерата си в съдебната власт като младши прокурор през 2001 г. После става районен прокурор в Пловдив. След 9 години е командирован за три години в окръжната прокуратура в града, но „изкачва“ кариерната стълбица в системата с назначаването му за зам.-шеф на ВоП-Пловдив през 2015 г. По-късно е избран и за неин административен ръководител.

Даниела Попова започва работа в съдебната система през 2000 г. като младши прокурор в РП-Сливница. След това става редови обвинител там, през 2001 г. е назначена за зам.-шеф на тази прокуратура, а от 2003-2011 г. е районен прокурор на Сливница.

През 2011 г. започва работа като обвинител в Специализираната прокуратура, но само година по-късно прави кариерен скок като става зам.-шеф на Апелативната специализирана прокуратура. Към онзи момент ръководител на АСП е Борислав Сарафов.

Година по-късно Сарафов става заместник на главния прокурор, а Даниела Попова е избрана за шеф на АСП, каквато е до 2018 г., когато подава оставка. Тя е назначена за редови обвинител в АСП, а след закриването ѝ е преместена в АП-София, като междувременно е командирована във Върховната административна прокуратура.

През 2022 г. се явява на конкурс за повишаване във ВАП и е класирана. След конституционните промени ВАП беше закрита, прокурорите се „вляха“ във ВКП. Поради тази причина през декември 2023 г. Даниела Попова беше повишена във ВКП.

През май м.г. Попова беше определена за и.ф. апелативен прокурор на София, а на 25 юни 2025 г. беше избрана за титуляр на поста.

Атанас Илиев започва работа в съдебната система през 2005 г. като следовател в Пазарджик. Година по-късно е прокурор в районната прокуратура във Велинград, където работи до 2012 г., когато е преместен в РП-Пловдив. В периода 2018-2024 г. е зам. районен прокурор на Пловдив.

На окръжно ниво преминава през юни 2024 г. с назначаването му за зам.-шеф на ОП-Смолян.

Марина Ненкова „влиза“ в съдебната система през 2016 г. след конкурс за първоначално назначаване и започва работа в Софийската районна прокуратура.

През декември 2024 г. е назначена за заместник на градския прокурор на София, като изпълнява тази длъжност до август т.г., когато е освободена по нейно желание и е назначена за редови обвинител в СГП.

Оставката ѝ от ръководната длъжност дойде, след като през лятото на тази година по време на обсъжданията за промените в Закона за съдебната власт в правната комисия в НС имаше идея на „Прогресивна България“ да се „забрани“ на магистратите, назначени от по-ниски нива за шефове или зам.-шефове на по-високи, да остават в органа, който са ръководили. Тогава министърът на правосъдието Николай Найденов съобщи, че предвид това предложение за промяна в ЗСВ за седмица около 80 предимно заместници на административните ръководители са подали оставка от постовете, за да се възползват от сегашната законова уредба, която позволява да останат като редови магистрати в органите от по-високото ниво (виж още тук и тук).

Прескачане на нива

Биографиите на петима от кандидатите за ВСС показват, че са направили скок в кариерата като са пропуснали ниво в системата. В повечето случаи това е станало след 2007 г., когато бяха въведени конкурсите за повишаване. Някои кандидати са прескачали едно ниво – окръжно или апелативно, а други и по две.

Добринка Калчева започва работа в съдебната система като следовател в Пловдив през 1999 г. и след шест години става районен прокурор в града. През 2014 г. е назначена в Апелативна прокуратура – Пловдив.

Йовита Григорова влиза в съдебната система като районен прокурор в Поморие. След 11 години тя се качва в Апелативната прокуратура в Бургас. В момента е неин зам.-шеф.

Маринела Тотева започва работа в съдебната система през 2000 г. като младши прокурор в Софийската окръжна прокуратура. От 2002 г. до 2011 г. е последователно прокурор в СРП и в ОП-София.

През 2012 г. след конкурс е повишена във Върховната административна прокуратура, а след конституционните промени от 2023 г. е прокурор във ВКП.

Иванка Которова „влиза“ в съдебната система през 1991 г. като младши прокурор в районната прокуратура в Пирдоп, като година по-късно вече е редови обвинител там. От 1996 г. до 1997 г. е зам.-шеф на тази прокуратура, а след това е преместена в Софийската районна прокуратура. През 1999 г. става обвинител в СГП.

От 2004 г. е прокурор във Върховната касационна прокуратура.

Которова е била национален кореспондент на страната ни в Евроюст и Европейската съдебна мрежа (2013-2014 г.), от 2006 г. е контактна точка за България в Европейската съдебна мрежа по наказателни дела.

Сийка Милева започва като следовател в отдела към СГП през 2006 г. През 2017 г. е назначена за прокурор в Специализираната прокуратура, а след избирането на Иван Гешев за главен прокурор, е командирована във ВКП, където е негов говорител. През 2022 г. е повишена във ВКП след конкурс.

Първоначално назначаване на по-високо ниво

Милена Гамозова „влиза“ в съдебната система директно на апелативно ниво. Тя се явява на конкурс за първоначално назначаване в апелативните прокуратури през 2014 г., когато ЗСВ все още предвиждаше такава възможност, и оттогава е прокурор в апелативната прокуратура във Варна. По-късно външните конкурси бяха законодателно ограничени до окръжно ниво.

Дарин Христов също започва работа в съдебната система след участие във външен конкурс, но за окръжните прокуратури. От 2012 г. е прокурор първо в ОП-Бургас, после от 2016 до 2022 г. в СГП, след което се връща в Бургас.

От съд към по-високо прокурорско ниво

Атанас Гебрев започва кариерата си през 1991 г. като следовател и след 8 години напуска столичното следствие и става съдия в Софийския военен съд. От окръжно ниво в съда, през 2007 г. той отива във Върховната касационна прокуратура.

Пламен Евгениев „влиза“ в съдебната система през 2001 г. като младши прокурор в районните прокуратури в Елена и Велико Търново, след това става редови обвинител във втората. От 2011 г. до 2014 г. е прокурор в Специализираната прокуратура, после е преместен като съдия в Специализирания наказателен съд. След конкурс през 2021 г. става прокурор в Апелативната специализирана прокуратура като междувременно беше избран за председател на районния съд в Трявна. От 2025 г. е прокурор в АП-София.

През годините Евгениев участва и в други процедури – беше един от кандидатите за шеф на АСП, но не беше избран, яви се и в конкурси за повишаване във ВКП и в наказателните отделения на апелативните съдилища, но не успя да се класира.

При останалите осем кандидати кариерата върви по обичайния път.

Благовест Вангелов първо е бил прокурорски помощник в АП-Варна, след външен конкурс става районен прокурор в Момчилград, командирован е в Средец, после се мести в Бургас. През 2015 г. е избран за районен прокурор на Поморие. После след конкурс е повишен в Специализираната прокуратура, а след закриването ѝ отива в ОП-Бургас.

Иван Тасков влиза в съдебната система през 1997 г. като следовател, след 8 години става прокурор в СРП, а след още 8 години е повишен в СГП.

Десислава Петрова, която в момента е зам. градски прокурор, започва кариерата си в съдебната система през 2007 г. като младши прокурор и последователно става обвинител в СРП, а след това в СГП.

Ивайло Ангелов също започва като следовател, после е младши прокурор и прокурор в районна прокуратура в Плевен, после е обвинител в окръжната прокуратура в града, а през 2015 г. е повишен след конкурс в Националната следствена служба. За година е шеф на Апелативната специализирана прокуратура като след нейното закриване става прокурор в АП-София.

Димитър Лещаков първо е следовател в Свищов, после става прокурор в районната прокуратура в града, следва повишение в окръжната прокуратура във Велико Търново и от 2005 г. е обвинител в АП-Велико Търново.

Георги Чинев е прокурор от 2000 г. като последователно е бил младши прокурор и прокурор в РП-Бургас, където е бил и зам.-шеф. От 2015 г. е в окръжната прокуратура в града като от 2018 г. е неин административен ръководител.

Радослав Градев също е прокурор от кариерата. Бил е младши прокурор и прокурор в районната прокуратура в Русе, през 2015 г. е повишен в окръжната прокуратура в града, а от август 2025 г. е ръководител на ОП-Русе.

Пламен Петков е в съдебната система от 2004 г. като първо е следовател в Ямбол, после в Столичната следствена служба, а от 2006 г. е прокурор в СРП. От 2018 г. до 2023 г. е районен прокурор на Сливница, след края на мандата се връща в СРП. В началото на годината беше един от тримата, подбрани за български европейски прокурор, но процедурата беше отменена.

Източник: news.lex.bg

Вътрешен човек сигнализира за фиктивни хоспитализации в клиниката по ревматология на пловдивската болница „Свети Георги“. По думите му леглата са били запълвани с пациенти, които не са се нуждаели от реален болничен престой, докато други болни са чакали за прием.

Клиниката разполага с 49 легла. Според вътрешния човек целта е била всички те да бъдат заети, за да се изпълнява месечен „таргет“ за преминали пациенти.

Той твърди още, че всеки месец от болницата е бил определян лимит за дейността на клиниката. Според него повече преминали пациенти са означавали и по-високи приходи, предназначени за консумативи, битови сметки, заплати и бонуси.

По думите на вътрешния човек допълнителните средства са се разпределяли по точкова система, която се определяла от началника на клиниката и се подписвала от още петима души.

Вътрешният човек заявява, че лекари, които не са искали да участват във фиктивни хоспитализации, не са получавали достатъчен брой легла. Тези твърдения не са потвърдени от независима проверка, а разследването по случая продължава.

Адвокат Мария Петрова, специалист по медицинско право, коментира пред bTV, че моделът на финансиране създава зависимост от броя на преминалите пациенти.

В позиция до bTV ръководството на болницата посочва, че не е запознато с подобни практики и отрича да съществуват правила за задължително запълване на леглата или за определен брой приети пациенти.

„В лечебното заведение не съществува понятие „таргет“ и няма такива правила или изисквания - нито за запълване на леглата, нито за брой приети пациенти“, се казва в позицията.

От болницата уточняват, че всеки месец се изготвя прогнозен бюджет на клиниката в рамките на финансирането от Националната здравноосигурителна каса. Според ръководството прогнозните стойности са само за текущо наблюдение и не могат да бъдат основание за отказ от медицинска помощ.

Случаят остава предмет на продължаващо разследване.

Източници: btvnovinite.bg

В историята на българския футбол русенската следа в уговорените мачове и черните каси минава през два различни периода. Първият е свързан с „Дунав“, който през 1973 г. е изваден от елитната „А“ група заедно с „Черноморец“ (Бургас). Вторият идва две десетилетия по-късно, когато „Раковски“ (Русе) губи директното си влизане в елита след поредица от необичайни резултати.

Според данни, публикувани от „24 часа“, санкцията срещу „Дунав“ е наложена заради установени нарушения и отклонени средства в извънсчетоводна каса. За периода 1971–1973 г. сумата за двата извадени отборa е над 70 000 лева. Наказанието засяга и други клубове от страната, но русенският тим е сред най-известните случаи от онзи период.

Следващият епизод е от периода 1983–1986 г. Тогава в „Дунав“ е събирана черна каса с над 100 000 лева за връщането на отбора в елита. С тези средства са привличани футболисти от София, на които са предлагани високи възнаграждения. Сред хората, посочвани във връзка с аферата, е и Аспарух Никодимов.

Случаят обаче не завършва с тежки последици за участниците. Публикации за историята на черните каси в българския футбол посочват, че аферата около „Дунав“ приключва без реални санкции, въпреки размера на средствата и целта, за която са били събирани.

През 1995 г. русенският „Раковски“ се изправя в задочна битка със „Спартак“ (Варна) за директно класиране в „А“ група. В последния кръг варненският отбор се нуждае от голяма победа срещу „Лесичери“ и печели с 18:0. Срещата започва с 28 минути закъснение, което предизвиква съмнения, че домакините са изчаквали резултата от мача на „Раковски“.

Българският футболен съюз анулира двубоя и нарежда преиграване. При втория мач „Лесичери“ пристига с 10 футболисти, а 11-ият състезател се присъединява по-късно. „Спартак“ отново печели, този път с 15:0. В крайното подреждане варненци получават директна промоция, а „Раковски“ е изпратен на бараж. Данните за двата мача са описани в „24 часа“ и в спортни публикации за историята на русенския клуб.

Тези случаи не са идентични: при „Дунав“ става дума за черна каса и нерегламентирано финансиране, докато при „Раковски“ спорът е около съмнителни резултати и начина, по който те влияят върху класирането. Общото е намесата на фактори извън нормалното спортно състезание.

Години по-късно Калоян Стоянов-Цимбика, коментирайки намерението си да разкаже за подобни истории, заявява: „Ще бъде много интересна за читателите на криминални романи“. Книгата така и не излиза, но русенските епизоди остават сред най-показателните примери за сенчестата страна на българския футбол.

Източници: 24chasa.bg, dunavmost.com, topsport.bg

Посланичката на САЩ в Гърция Кимбърли Гилфойл се е хвалела, че гръцки бизнесмени плащат пътуванията ѝ с частни самолети. Това съобщава The Wall Street Journal, позовавайки се на аудиозапис и разговори с хора, присъствали на срещата.

Разговорът се е състоял през януари 2026 г. по време на Световния икономически форум в Давос. По данни на изданието Гилфойл е разказала, че е пътувала до форума с частен самолет заедно с Александрос Ексархоу, главен изпълнителен директор на гръцката строителна и енергийна група Aktor. В разговора тя го е нарекла „своя човек“.

Посланичката е споменала и планирано пътуване до Париж с частен самолет на корабния магнат Николаос Цакос. Поводът е бил модно събитие на съпругата му, според информацията на WSJ. Вестникът представя тези твърдения като част от по-широки въпроси около отношенията на Гилфойл с гръцки предприемачи и възможното приемане на облаги.

По-ранно разследване на американския вестник постави под внимание ролята на Христос Марафатсос, лобист на Aktor, който често е придружавал Гилфойл на официални срещи. Става дума за разговори с представители на правителства в Югоизточна Европа, включително при обсъждане на енергийни сделки и доставки на американски втечнен природен газ.

Според данни, цитирани от WSJ, Aktor е плащала на Марафатсос 160 000 долара до юни 2026 г. за установяване на контакти с Белия дом, Държавния департамент и Министерството на енергетиката на САЩ. Компанията и нейният ръководител Ексархоу отричат да са използвали Гилфойл неправомерно.

Службата на генералния инспектор на Държавния департамент разследва Гилфойл и посолството в Атина, потвърдиха пред NBC News двама източници, запознати с решението. Проверяват се използването на частни самолети и хеликоптери, приемането на подаръци и близките отношения с енергийна и строителна компания.

Държавният секретар Марко Рубио отказа да коментира случая при посещението си в Гърция. Пред Associated Press той заяви само, че американското посолство в Атина „върши страхотна работа“.

На 10 октомври членът на Камарата на представителите Грегъри Мийкс поиска незабавно разследване и изслушване на Гилфойл пред Комисията по външни работи. Демократи от Сената и Камарата настояват да се изясни дали посланичката е използвала служебната си позиция в полза на частни компании.

Посолството на САЩ отхвърля обвиненията. В изявление, цитирано от американски медии, се казва: „Всяко внушение, че тя е действала извън етичните правила, е категорично невярно.“ Към момента няма публично съобщение за окончателни изводи от проверката.

Източници: g4media.ro, apnews.com, nbclosangeles.com

Пълният път на 3 060 000 евро, за които прокуратурата твърди, че неправомерно са изплатени от НЗОК, все още не е публично проследен до последното плащане. До момента данните сочат, че парите не са били изведени наведнъж към един получател, а са се връщали към участници в схемата чрез вътрешно разпределение на възнаграждения.

Разследването е за периода от 2021 г. до 1 октомври 2026 г. и е свързано с Клиниката по ревматология на УМБАЛ „Свети Георги“ в Пловдив. Според прокуратурата за три години НЗОК е изплатила на болницата около 12 млн. евро по клинични пътеки, като 3 060 000 евро са били получени неправомерно чрез фиктивни хоспитализации.

„Около 40% от тези средства са били давани на самата клиника и оттам са разпределяни като заплати“, заяви зам.-окръжният прокурор на Пловдив Димитър Пехливанов. По думите му лекарите, които според обвинението са участвали в схемата, са получавали между 6000 и 7000 евро месечно. Медиците, които не са приемали фиктивни пациенти, са били възнаграждавани с около 1500 евро.

Това обяснение очертава основната посока на финансовото разследване, но не дава отговор как е разпределена цялата сума. Не е публично съобщено каква част е получена от конкретни обвиняеми, каква е останала в бюджета на болницата и дали са използвани посредници или свързани дружества.

Според прокуратурата чрез медицински център, свързан с началника на клиниката проф. Мариела Генева-Попова, са били издадени около 5000 направления за хоспитализация. Разследващите твърдят, че част от хората не са посещавали клиниката или са оставали само за вземане на кръв.

Клиниката разполага с 49 легла, но за изследвания период са отчетени около 24 000 направления. При акцията са установени 15 свободни легла, които по документи са били заети. По данни на прокуратурата реални пациенти са били изписвани преждевременно, за да се освободи място за следваща клинична пътека. В отделни случаи лекари, санитари и медицински сестри са давали собствена кръв вместо пациенти, твърди обвинението.

Публично проверените имотни данни не показват придобиване на имущество за милиони евро в рамките на разследвания период. Проф. Генева-Попова и съпругът ѝ притежават имоти, купувани и преди 2021 г., сред които жилище в Пловдив, аптека в Пазарджик и студио в Слънчев бряг.

През май 2021 г. те са купили апартамент от 145,56 кв. метра в района на Медицинския университет в Пловдив за 205 471 лева. Това е най-значимата публично посочена сделка на семейството в разглеждания период, но сама по себе си не свързва имота с разследваните средства.

На 7 октомври съдът остави проф. Мариела Генева-Попова в ареста, а счетоводителят Адриян Белов беше освободен срещу гаранция от 10 000 евро. Останалите обвиняеми са с парични гаранции. Прокуратурата заяви, че ще предприеме действия за обезпечаване на предполагаемите щети. Дали и каква част от сумата може да бъде възстановена ще зависи от проследяването на финансовите потоци и от изхода на наказателното производство.

Източници: bntnews.bg, btvnovinite.bg, trafficnews.bg

Историята понякога поднася любопитни обрати. Докато днес Тимчо Муцунски настоява България да зачита македонската идентичност и език и защитава позициите на Скопие в отношенията с София, архивни сведения, публикувани в България, връщат вниманието към неговото семейство и към времето, когато дядо му е служил в Българската армия при управлението на цар Борис III.

Според публикация на Lupa.bg от август 2025 г. Ефтим Григоров Муцунов, родом от Берово, е бил на военна служба в щаба на 14-и дивизионен артилерийски полк в Скопие в периода 1942–1944 г. Изданието посочва, че сведенията са установени при проверка в българските исторически архиви. Информацията е препубликувана и от други медии.

Това е конкретен епизод от семейната история на настоящия първи дипломат на Северна Македония, който придобива допълнителен интерес на фона на продължаващите спорове между двете държави за общото им минало.

Ефтим Муцунов служи в Българската армия във време на драматични промени на Балканите. През 1941 г. България се присъединява към Тристранния пакт, а след разгрома на Югославия и Гърция българската администрация поема управлението на обширни територии, включително голяма част от днешна Северна Македония.

В този контекст в Скопие е разположен 14-и артилерийски полк, част от българската военна структура в региона. Именно в неговия щаб е служил Ефтим Муцунов, според публикуваните архивни сведения.

Службата му продължава до септември 1944 г. — месецът, в който България преживява радикален политически обрат, а военното и международното положение на страната се променя драматично.

За историците подобни документи са важни, защото позволяват да се възстановят биографиите на конкретни хора, живели в епоха на войни, променящи се граници и противопоставящи се национални каузи.

Според публикацията на Lupa.bg Муцунов е бил редник на срочна служба в щаба на полка до септември 1944 г. Изданието посочва и че той е бил допуснат до служба в щаба като доверено лице на българските власти.

Последният детайл заслужава допълнителна проверка по първичния документ, преди да се правят категорични заключения за отношенията му с военните власти.

Самият факт на службата в Българската армия е исторически значим, но не позволява автоматично да се заключи как Муцунов се е самоопределял национално, нито какви са били личните му убеждения. За подобни изводи са необходими допълнителни биографични свидетелства.

Това разграничение не намалява интереса към архивната находка. Напротив — то поставя историята на семейството в по-широкия контекст на сложните човешки съдби в Македония през XX век.

Днес Тимчо Муцунски заема една от най-важните позиции в правителството на Северна Македония. Като външен министър той участва в преговорите и политическите спорове с България, включително по темите за македонския език, идентичността и условията за европейската интеграция на страната.

Така семейната история на Муцунски се оказва свързана с един от най-чувствителните въпроси в двустранните отношения: как миналото да бъде изследвано и представяно, без историческите документи да се превръщат в оръжие на съвременната политика.

В България подобни сведения често се възприемат като свидетелство за историческите връзки между населението на днешна Северна Македония и българската държава. В същото време принадлежността на даден човек към армията на определена държава не е достатъчна сама по себе си, за да установи неговата национална идентичност или тази на потомците му.

Именно затова архивните документи трябва да бъдат четени внимателно — като свидетелства за конкретни хора и събития, а не като окончателни присъди над съвременни личности.

Споровете между България и Северна Македония отдавна надхвърлят въпросите за отделни исторически личности. Те засягат интерпретацията на общото минало, развитието на националните идентичности и начина, по който тези теми се преподават и обсъждат публично.

Случаят с Ефтим Муцунов е още един повод да се припомни колко важни са архивите за разбирането на този период. Те могат да покажат къде е служил един човек, каква длъжност е заемал и в каква историческа обстановка е живял. За да се разбере цялостната му биография обаче, са необходими повече документи и свидетелства.

Историята на дядото на Тимчо Муцунски не дава сама по себе си отговор на всички въпроси за миналото на семейството. Тя обаче показва колко тесни са връзките между личните съдби и бурните събития на Балканите — и защо историческите документи продължават да имат значение в отношенията между България и Северна Македония.

Румъния остава без редовно правителство пет месеца след падането на кабинета на Илие Боложан. На 5 май 2026 г. вот на недоверие, внесен съвместно от Социалдемократическата партия и националистическия Алианс за обединение на румънците, свали четирипартийната проевропейска коалиция. Оттогава президентът Никушор Дан не успява да намери кандидат, зад когото да застане парламентарно мнозинство.

Последният неуспешен опит беше на 30 септември. Кабинетът на Сигфрид Мурешан получи 182 гласа „за“ и 15 „против“, но за одобрението му бяха нужни 233 гласа. Така третият кандидат за премиер не успя да прекрати блокажа, а президентът направи четвърта номинация.

На 5 октомври Дан предложи за премиер Лука Никулеску – дипломат, бивш журналист и координатор на румънската процедура за присъединяване към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Той получи задача да договори мнозинство между партии, които формално са част от проевропейския лагер, но вече не споделят обща политическа стратегия.

„Първата ми задача ще бъде да изградя парламентарно мнозинство“, заяви Никулеску, като обеща предвидимост в икономиката, по-отговорно управление на публичните средства и ускоряване на реформите.

Социалдемократите, най-голямата парламентарна сила, дадоха на ръководството си мандат за преговори, но настояват за промяна в начина на управление и в икономическия курс. Националнолибералната партия и Съюзът за спасение на Румъния не приемат кабинет с министри социалдемократи или правителство, контролирано от Социалдемократическата партия. Демократичният съюз на унгарците настоява и двете големи партии да участват в бъдещото мнозинство, докато Алиансът за обединение на румънците отказва подкрепа и иска предсрочни избори.

Политическият спор се развива на фона на тежко наследство. Бюджетният дефицит достигна 9,3% от брутния вътрешен продукт през 2024 г., а през 2025 г. беше сведен до 7,9%. Европейската комисия очаква той да намалее до 6,2% през 2026 г., но това става чрез замразяване на заплати и пенсии, данъчни увеличения и ограничаване на публичното потребление.

Цената на консолидацията се вижда в прогнозите за растежа. Комисията очаква румънската икономика почти да стагнира през 2026 г. – с ръст от едва 0,1%, след 0,7% през 2025 г. Средната инфлация е прогнозирана на 7%, а безработицата да се повиши до 6,3%. Високите енергийни цени и свиването на реалните доходи вече натискат потреблението, продажбите на дребно и промишленото производство.

Европейската комисия предупреждава и за пряка връзка между политическата нестабилност и икономическите рискове. Според прогнозата несигурността около фискалния курс може да отслаби доверието на инвеститорите и да затрудни връщането към по-висок растеж. Публичният дълг се очаква да нарасне от 59,3% от БВП през 2025 г. до 61,6% през 2026 г.

Никулеску трябва да състави кабинет и да осигури 233 гласа. Ако и неговото предложение бъде отхвърлено, процедурата ще доближи страната до предсрочни избори. Конституционната възможност за разпускане на парламента се появява при два отказа за одобрение на правителство в рамките на 60 дни от първия вот, но президентът Никушор Дан предупреди, че избори в условията на нестабилност могат да задълбочат недоверието на гражданите и финансовите пазари.

Така кризата в Румъния вече не е само спор за премиерския пост. Новото мнозинство ще трябва едновременно да приеме непопулярни бюджетни мерки, да удържи инфлацията, да запази достъпа до европейско финансиране и да предотврати пренасочването на политическата система към националистическия лагер.

Източници: apnews.com, rri.ro

В чуждестранната преса Делян Пеевски рядко присъства само като депутат или партиен лидер. В продължение на години той е описван като „олигарх“, медиен магнат и политик с влияние, което надхвърля официалната му длъжност. През 2025 и 2026 г. международните публикации все по-често го представят като един от най-влиятелните политически фактори в България.

Този образ се оформя постепенно. В началото той е свързан с бързото израстване на Пеевски в политиката и с ролята му в медийния и бизнес сектор. През 2013 г. кандидатурата му за председател на Държавната агенция „Национална сигурност“ предизвика масови протести и се превърна в символ на недоверието към задкулисните зависимости между институции, бизнес и партии.

„Репортери без граници“ определи Пеевски като най-видимия символ на модел, при който политическа власт, бизнес интереси и медии се преплитат. Организацията отбелязва, че макар той да е продал медийните си активи, влиянието му върху медийната среда остава проблематично. В американски правителствен доклад от 2020 г. Пеевски е описан като бизнесмен и депутат, свързан с контрол върху значителна част от печатната медийна среда.

Най-силният международен етикет идва през юни 2021 г. Тогава Съединените щати включват Пеевски в санкционния режим по глобалния закон „Магнитски“. Държавният департамент заявява, че като депутат той е използвал Илко Желязков като посредник за търговия с влияние и плащане на подкупи, за да се предпази от обществен контрол и да упражнява влияние върху ключови институции и сектори.

Американското финансово министерство го определя като „олигарх“ и го обвинява в редовно участие в корупционни действия, влияние и подкупи. Това са мотиви за административни санкции, а не съдебна присъда. Пеевски отхвърля обвиненията и заявява, че санкциите не отговарят на фактите.

През февруари 2023 г. Великобритания също наложи санкции на Пеевски. Лондон посочи подозрения за сериозна корупция, включително опити чрез подкупи и медийната му империя да бъде упражняван контрол над ключови институции и обществени сектори.

Името на Пеевски се появява и в международни публикации за приватизацията и дейността на „Булгартабак“. Турски официални доклади свързват цигари на компанията с контрабандни маршрути към Турция и Близкия изток. Турски медии съобщават, че марката „Престиж“ е била сред най-често засичаните при нелегален внос на цигари. Самата „Булгартабак“ отрича да носи отговорност за незаконни продажби, извършвани от трети страни.

Пеевски публично обявява дялово участие в холдинга през 2015 г., а през следващата година заявява, че се оттегля от нови бизнес проекти в България заради медийна кампания срещу него. Разследващи организации обаче продължават да описват отношенията около „Булгартабак“, Корпоративна търговска банка и медийните активи като част от непрозрачна бизнес мрежа.

След включването му в „Пандора Пейпърс“ през 2021 г. Пеевски вече не е представян само като богат български политик. В международните публикации той е едновременно санкциониран бизнесмен, лидер на политическа формация и човек, който успява да запази значително влияние въпреки ограниченията.

„Юрактив“ писа през юли 2026 г., че данни за 227 излизания от България на Пеевски, 181 от които с частни полети, са предизвикали въпроси доколко американските и британските санкции ограничават реално действията му. В публикацията е цитиран самият Пеевски с думите: „Нито една санкция не работи в България.“

Асошиейтед прес го поставя в центъра на общественото недоволство от корупцията и политическата нестабилност в страната, като го описва като политик и олигарх под санкции на Съединените щати и Великобритания. Така в очите на чуждестранната преса Пеевски се превръща от спорен медиен и бизнес играч в тест за това докъде се простира влиянието на един санкциониран политик върху държавните институции и управлението.

Източници: apnews.com, euractiv.com, occrp.org

Атаката срещу двата търговски кораба на около 70 морски мили източно от Бяла постави България в необичайна ситуация. Плавателните съдове са били поразени с морски и въздушни дронове, единият е потънал, а съдбата на част от екипажа му остана неизвестна.

Българските институции реагираха със спасителна операция, издирване и координация между военните и гражданските структури.

Но след първоначалната реакция възниква другият въпрос:

Какво можеше да направи България, освен да установи, че е извършена атака?

Отговорът е по-сложен от тезата, че страната е трябвало просто да „отвърне“.

Инцидентът е станал в българската изключителна икономическа зона – приблизително 70 морски мили от брега.

Това е фундаментално важно.

Изключителната икономическа зона не е продължение на територията на държавата. България има определени суверенни права и юрисдикция в нея, свързани преди всичко с природните ресурси, икономическата дейност, опазването на морската среда и други изрично определени от международното право въпроси.

Другите държави запазват свободата на корабоплаването и полетите.

Затова не може автоматично да се приеме, че всеки чужд военен или разузнавателен апарат, появил се в българската ИИЗ, може да бъде атакуван от България.

Именно тук е разликата между изключителна икономическа зона и териториално море.

Фактът, че атаката е извършена в ИИЗ, не означава, че България е можела единствено да констатира последствията.

На първо място, държавата е имала пълното основание да мобилизира спасителни сили, да защити екипажите, да предотврати замърсяване и да организира операция по ликвидиране на последствията.

Но паралелно с това можеше да бъде проведена и много по-мащабна операция за събиране и съхраняване на доказателства.

Това включва:

записите от радарите и системите за наблюдение;

данни от военни и граждански сензори;

траекториите на дроновете;

наличните електронни сигнали;

сателитни изображения;

отломки от използваните апарати;

записи от корабите;

данни от системите за автоматична идентификация;

свидетелски показания;

точни данни за мястото и времето на ударите.

Това вече не е просто спасителна операция.

Това е разследване на международен морски инцидент с потенциално военно измерение.

Да – за наблюдение, разузнаване, спасителни действия и защита на корабоплаването.

Тук обаче трябва да се направи много важна разлика.

Едно е:

„Изпращаме кораб или самолет, за да наблюдава района и да защитава цивилното корабоплаване.“

Съвсем друго е:

„Изпращаме военни средства, за да унищожат предполагаемия извършител.“

Второто вече поставя въпроса за употребата на сила.

А международното право поставя много по-висок праг за подобно действие.

Това е един от най-сложните въпроси.

Ако дрон непосредствено застрашава живота на хората и атакува граждански кораб, държавата би могла да предприеме мерки за защита на човешкия живот.

Но дали това включва използване на военна сила зависи от конкретните обстоятелства.

От значение биха били въпросите:

Какъв е дронът?

Кой го управлява?

Каква е непосредствената заплаха?

Има ли друга възможност за предотвратяване на удара?

Има ли достатъчно основания да се приеме, че става дума за въоръжено нападение срещу България?

Това са едновременно оперативни и правни въпроси.

Ако бъде установено, че държавен въоръжен апарат извършва атака и че тя представлява въоръжено нападение срещу България, тогава вече може да възникне въпросът за правото на самоотбрана по международното право.

Но самият факт, че атаката се случва в българската ИИЗ, не дава автоматично такова право.

Тук според мен се намира същинският въпрос.

Не дали България е можела да започне военен конфликт заради двата кораба.

А дали е можела преди атаката да разполага с по-добра система за наблюдение и предупреждение на търговското корабоплаване.

В Черно море вече има поредица от инциденти с търговски кораби.

При подобна обстановка България би могла да развие по-системна схема за:

морско и въздушно наблюдение;

ранно предупреждение към търговските кораби;

обмен на разузнавателна информация;

наблюдение на рисковите маршрути;

координация между ВМС, ВВС, Морската администрация и службите;

постоянна готовност за реакция при атака.

Това не би гарантирало предотвратяването на удара.

Но би увеличило вероятността корабите да бъдат предупредени, а България да разполага с информация още в първите минути.

Тук също трябва да се прави разграничение.

Членството в НАТО не означава автоматично задействане на колективната отбрана при всеки инцидент, който се случи в българската изключителна икономическа зона.

Член 5 се отнася до въоръжено нападение срещу съюзник при условията на Северноатлантическия договор.

Но съществува и член 4.

Той позволява на държава членка да поиска консултации, когато според нея териториалната цялост, политическата независимост или сигурността ѝ са застрашени.

Това е съвсем различен инструмент.

България би могла да каже:

„Имаме сериозен инцидент в нашия регион. Нуждаем се от съюзническа информация, наблюдение и координация.“

Това не означава:

„НАТО трябва да влезе във война.“

Разликата е огромна.

Да – поне като дипломатическа и политическа инициатива.

България можеше да постави въпроса пред НАТО, Европейския съюз и Международната морска организация.

Целта би могла да бъде създаването на общ механизъм:

наблюдение – предупреждение – координация – спасителна реакция – разследване.

Това би било значително по-защитима позиция от едностранно военно действие.

Особено важно е, че засегнатите кораби са чуждестранни търговски плавателни съдове. При международното корабоплаване има значение и държавата, под чийто флаг плава корабът.

И тук има нюанс.

Международното морско право предвижда механизми за разследване и преследване на определени незаконни действия срещу безопасността на корабоплаването.

Това обаче не означава, че България автоматично получава право да задържи всеки кораб или човек, когото подозира.

Международното право поставя правила за юрисдикцията, държавата на знамето и международното сътрудничество.

Затова доказателствата са толкова важни.

Колкото по-добре бъде документиран един инцидент, толкова по-силна става позицията на държавата при последващи дипломатически или правни действия.

Тук трябва да бъдем особено внимателни.

Ако бъде доказано, че зад атаката стои чужда държава, това само по себе си не означава автоматично право България да нанесе ответен военен удар.

Трябва да се установи какво точно се е случило, кой е извършителят и дали атаката може юридически да бъде квалифицирана като въоръжено нападение срещу България.

Освен това при самоотбрана съществуват принципите на необходимост и пропорционалност.

Между:

„Чужд дрон е ударил търговски кораб в българската ИИЗ“

и

„България има право да атакува военни обекти на държавата, от която идва дронът“

има огромна правна дистанция.

Тази дистанция често се пропуска в публичния дебат.

Твърдението, че България не е могла да направи нищо, освен да спасява моряците, също не е правилно.

Страната е имала реални възможности в поне четири направления.

Първо – наблюдение.

Увеличаване на морското и въздушното наблюдение в рисковите райони.

Второ – предупреждение.

Създаване на механизъм за незабавно информиране на търговските кораби за потенциална опасност.

Трето – международна координация.

Използване на механизмите на НАТО и ЕС за обмен на информация, наблюдение и оценка на риска.

Четвърто – разследване.

Максимално бързо събиране на доказателства – от радарни записи и сателитни изображения до отломки, записи от корабите и свидетелски показания.

Това са реални инструменти, които не изискват България да предприема необоснована военна ескалация.

Парадоксално, най-силният отговор не е непременно военен.

Ако България успее да установи кой е извършителят, откъде са дошли дроновете, как са се движили и кой ги е управлявал, тогава държавата ще разполага с много по-силна позиция за дипломатически, правни и съюзнически действия.

В момента именно това липсва.

Имаме атакувани кораби, загинали или изчезнали моряци, материални щети и нападение в българската изключителна икономическа зона.

Но все още няма публично установен извършител.

Украйна твърди, че атаката е руска. Русия отрича. Българските власти не са потвърдили нито една от двете версии.

И докато това не се промени, всяко категорично твърдение кой трябва да бъде атакуван или наказан би изпреварило доказателствата.

Случаят край Бяла показва един неприятен парадокс.

Българската изключителна икономическа зона е българска от гледна точка на определени права и юрисдикция, но не е българска територия в смисъла на сухоземната територия или териториалното море.

Затова България не е имала неограничено право да използва сила срещу всеки предполагаем нападател.

Но това не означава, че държавата е била ограничена до ролята на спасителна служба.

Тя е можела да наблюдава, предупреждава, събира доказателства, да поиска съюзническа помощ, да постави въпроса в НАТО и ЕС и да настоява за международен механизъм за защита на гражданското корабоплаване.

Има и още един важен извод.

Въпросът не е само какво е можела да направи България след първия удар. Въпросът е какво трябва да направи сега, за да не се окаже отново в същата ситуация при следващия.

Защото ако нападенията срещу търговски кораби в Черно море продължат, реакцията „спасихме хората и установихме щетите“ постепенно ще се превърне от кризисна реакция в модел.

А държава, която има претенции да защитава своята морска сигурност, трябва да има не само спасителен план, но и план за предупреждение, възпиране, наблюдение и доказване на извършителя.

Източници: UNCLOS, NATO, IMO

Институтът за пътна безопасност поиска публично да бъдат представени договорите и всички документи за новопоставените мантинели на автомагистрала „Хемус“. Става дума за съоръжението при 36-ия километър, в района на виадукта „Коренишки дол“, където според ИПБ са били установени проблеми при монтажа.

Организацията настоява да бъдат показани договорът за възлагане, единичните цени, проектите, инструкциите за монтаж, сертификатите и документите за проведени краш тестове. „Къде е договорът? Къде са проектите и документите, въз основа на които е извършен монтажът?“, пита ИПБ.

Според института мантинелата е монтирана на 22 септември, а при проверка на 29 септември са установени липсващи болтове, лоши заварки и метални елементи, стърчащи към движението. Председателят на ИПБ Богдан Милчев заяви, че организацията е поискала от „Автомагистрали“ инструкция за монтаж и проект, но не ги е получила. Тези твърдения са позиция на ИПБ и не са установени с влязъл в сила акт на компетентен орган.

Министерството на регионалното развитие и благоустройството и държавното дружество „Автомагистрали“ отхвърлиха твърдението за липсващи болтове. Според директора на дирекция „Експлоатация и поддържане“ в дружеството Даниел Джоргов част от болтовете може да не са били затегнати, тъй като монтажът се е извършвал поетапно.

МРРБ посочи, че участъкът е бил аварийно обезопасен след катастрофа с тежкотоварен автомобил, а в момента се подменя цялата ограничителна система на виадукта. От ведомството заявиха, че съоръжението е временна едностранна тривълнова система H4b W3, разполага с необходимата документация по европейския стандарт EN 1317 и е сертифицирано за удар от 38-тонен автомобил.

АПИ е сключила договор с „Автомагистрали“ на 29 септември 2026 г. за възстановяване на компрометирани ограничителни системи по пътната мрежа. Държавното дружество заяви, че разполага с необходимите материали, техника и документи за изпълнението.

До възлагането на дейностите на „Автомагистрали“ се стигна, след като старите договори за мантинели изтекоха през 2025 г., а обществената поръчка за близо 500 млн. евро беше прекратена през юни 2026 г. Планът е дейностите по ограничителните системи да бъдат включени в бъдещите договори за текущ ремонт и поддържане.

ИПБ е сезирало прокуратурата и МВР, като настоява за проверка на монтажа и на документацията. Към момента публично са представени взаимно противоречиви твърдения на организацията и държавните структури, а окончателна оценка за законосъобразността на възлагането и качеството на работата може да бъде дадена след проверка от компетентните органи.

Източници: focus-news.net, economic.bg, bgonair.bg

Текущите разследвания на ГДБОП и Прокуратурата за мащабни схеми с фиктивни операции и „кухи“ пациенти в големи болници в страната предизвикаха вълна от обществено възмущение. За мнозина това изглежда като нов пик на наглостта в родното здравеопазване. Истината обаче е много по-цинична: този дефект е заложен в ДНК-то на системата още преди две десетилетия.

Още в периода 2005 – 2006 г., когато Здравната каса все още прохождаше в сегашния си модел, започнаха да изтичат първите скандални сигнали. Тогава, в ерата на хартиените папки и липсата на каквато и да е свързаност, единични граждани случайно откриваха абсурдни факти в досиетата си. Историите бяха като от абсурдна комедия: хора, които никога не са чупили крайник, се водеха с гипсирани крака; здрави мъже се оказваха „оперирани“ от херния на хартия, докато са били на почивка, а майки разбираха, че децата им са „лежали“ седмици наред в отделения за тежки белодробни инфекции, докато всъщност са посещавали детска градина.

Тогава тези случаи бяха замитани под килима като „технически грешки“ или „единични пропуски“. Днес знаем, че това е било началото на най-печелившия незаконен бизнес в държавата.

Ерата на „пациентите фантоми“

Преди 15 години, около 2010–2011 г., терминът „пациенти фантоми“ официално влезе в речника на институциите. Тогава мащабни одити в болници в Девин, Котел и редица частни клиники за първи път разкриха индустриалния мащаб на измамата. Схемата винаги е била проста: болниците имат нужда от пари, Касата плаща само за „свършена работа“ (клинични пътеки), следователно – работата се измисля. Лични данни се преписваха от стари прегледи, купуваха се списъци, а хората дори не подозираха, че за системата те са тежко болни.

През 2021 г. скандалът стигна и до върховете на държавната медицина с разкритията в елитната болница „Лозенец“, където десетки граждани се оказаха фиктивно хоспитализирани за скъпи и сложни сърдечно-съдови процедури.

Голямото гадаене: Колко милиарда евро изтекоха?

Ако днес – благодарение на засичането на данни между НАП и НЗОК – виждаме как пациенти по документи се оказват в казината, или чрез приложението „еЗдраве“ граждани хващат измамите в реално време, остава най-страшният въпрос: Какво се случваше през изминалите 20 години?

Когато нямаше дигитално проследяване, софтуерни засечки и мобилни известия, контролът на НЗОК се свеждаше до това контрольори да броят физически леглата в болниците – мисия, обречена на неуспех.

Днес експертите могат само да гадаят за размера на щетата, но математиката на безконтролността е безмилостна:

Дигиталното възмездие?

Това, което се промени днес, не е моралът на нарушителите, а технологиите. Въвеждането на електронното здравеопазване най-накрая даде в ръцете на гражданите оръжие. Над 1700 светкавични сигнала за фалшиви прегледи и хоспитализации бяха подадени от обикновени хора само за броени месеци чрез телефоните им.

Но докато държавата показно арестува лекари и управители на болници днес, остава горчивият вкус. Системата бе оставена да кърви финансово в продължение на две десетилетия, а „пациентите фантоми“ се превърнаха в най-дълго критата тайна на българския преход. Сега въпросът е дали ще има реални присъди, или просто ще продължим да наблюдаваме поредния епизод от сериала „Източи Касата“.

Министерството на финансите произведе нов епизод от сериала "Да плачем ли, да се смеем ли". В пакета от промени в данъчни закони, които трябва да позакърпят бюджета догодина, "Сега" откри озадачаващ текст.

Въпросният текст, който се отнася за строителството, незнайно защо е заврян в проекта за промени в Закона за хазарта, като при това препраща към съвсем друг закон - за разплащанията в брой.

Предложението на МФ гласи: "Плащания между строителни предприятия, изпълнители и подизпълнители по договори за строителни или монтажни дейности, доставка на строителни материали, техника или оборудване, както и предоставянето на свързани с тях услуги, включително при частични плащания и/или авансови вноски“ може да се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка.

Накратко, всяко плащане в сферата на строителството - независимо дали става дума за 1 милион или за 100 евро, трябва непременно да минава през банка или през дигитален портфейл.

на екипа, ръководен от Гълъб Донев: "Строителният сектор се характеризира с широко използване на подизпълнители, които много често са малки предприятия и физически лица. Плащанията в брой създават предпоставки за затруднена проследимост на финансовите потоци, укриване на приходи, недекларирана заетост и използване на фиктивни разходи за намаляване на данъчните задължения. Чрез забраната на плащания в брой по веригата ще се създадат условия за по-ефективен контрол върху реалноизвършените услуги, декларираните приходи и разходи, както и изпълнението на данъчните и осигурителните задължения на всички участници".

От МФ уточняват, че идеята е "всички плащания по търговските взаимоотношения между участниците в строителния процес да бъдат извършвани по банков път или чрез други проследими електронни платежни инструменти, така че да има надеждна документална следа за извършените операции и да се прави по-ефективно съпоставяне между договорените дейности, реално извършените плащания и декларираните данни пред приходната администрация".

но само на пръв поглед. Всъщност се лансира забрана на нещо, което вече е забранено. Законът за ограничаване на плащанията в брой и сега забранява да се броят на ръка суми, надхвърлящи 5112 евро (10 000 лв. преди) - не само за сделки в строителството, за всички сфери. А строителните услуги, материали и техника вече са толкова скъпи, че почти няма сделки под 5000 евро - дори банален ремонт на покрив или реновиране на баня излиза повече и следователно плащането не може да е в брой.

Освен това е нелепо да се предлага "пълна забрана" на кеша в строителството, при положение че властите не могат да контролират дори най-едрите разплащания по обществени поръчки за големи обекти като магистрали, ВиК и прочее. Емблематичен пример са изчезналите чували с милиони левове, платени на ръка като аванси за магистрала "Хемус".

Няма данни колко са глобените и какви са наложените досега наказания за непозволени плащания в брой в строителството. Министерството на финансите не е представило разчети какви допълнителни приходи очаква да донесе в държавната хазна предлаганата забрана на кеша.

Ситуацията много напомня на драмата с домашната ракия, за която министерството предложи абсурден и напълно ялов текст за забрана, после обясни, че критиците не били разбрали текста, а накрая обеща да се поправи.

Проектът за промени в Закона за хазарта, в който е вкарана и забраната за кешови разплащания в строителството, е на фаза обществено обсъждане. Срокът за представяне на становища изтича на 23 октомври.

Ограниченията за плащане в брой важат за всяка сделка - между две фирми, между фирма и физическо лице, между еднолични търговци. Законът предвижда глоби за нарушителите - и за платеца, и за получателя на парите. За физически лица санкцията е 25% от сумата, а за юридически - 50%, като за повторни нарушения глобите се удвояват.

Васил Боснешки не е публикувал нищо в социалните мрежи шест дни след убийството на Илиян Филипов. Последната му публична публикация е от 25 септември и е посветена на форум в Лондон, организиран от Британското посолство. По-старата видима публикация на управителя на „Некст Лоджистик“ е от Бъдни вечер през 2025 г. и е свързана с „Българската Коледа“.

Мълчанието му привлече внимание на фона на изказване на директора на ОДМВР – Пловдив Васил Костадинов. Пред Нова телевизия той заяви:

Въпреки това името на Боснешки продължава да фигурира като управител на „Некст Лоджистик“ и „Трък Фери“ – дружества, свързани с бизнеса на Филипов и ПИМК. Самото качество на управител не означава задължително собственост или съдружие. Не е публично изяснено кога и при какви обстоятелства са прекратени отношенията между двамата.

Боснешки е излязъл и от ръководството на „Ботев“ – Пловдив. Това е станало без официално обяснение от него или от клуба. Преди това той беше възприеман като близък до Филипов и като едно от лицата, свързани с управлението на неговия бизнес.

През март 2025 г. в офисите на ПИМК и „Некст Лоджистик“ беше проведена полицейска акция. Боснешки беше отведен в София за разпит и освободен същия ден без повдигнато обвинение. Телефонът му беше иззет, а около два месеца по-късно му беше върнат. Акцията беше свързана с разследване за изчезнали 160 килограма кокаин и отвличане на двама мъже. По случая обвинения получиха Митко и Радослав Лебешковски, но Филипов и Боснешки не бяха привлечени като обвиняеми.

TrafficNews съобщава още за близки отношения на Боснешки с Константин Маршавелов и за публично обсъждани контакти със Славчо Мегеров, който е обвиняем за убийството на Филипов. Тези сведения сами по себе си не доказват участие на Боснешки в престъплението. Към момента няма публично потвърдени данни той да е обвиняем или заподозрян по делото.

Остава неизяснено къде се намира Боснешки и защо е прекратил публичната си активност. Не е обявено и дали отношенията му с Филипов, както и контактите му с хора от обкръжението на обвиняемия Мегеров, са предмет на отделна проверка.

Източници: trafficnews.bg

Няма потвърдени данни, че плодородна почва от изкопите за ветрогенератори в Добруджа е изнасяна към Румъния. Твърдението се появява на фона на реален спор за начина, по който се съхранява и използва хумусният слой при строителството на ветропаркове. Публично достъпните документи и резултатите от проверки показват нарушения и липса на яснота за съдбата на част от почвата, но не посочват трансграничен транспорт.

Най-конкретните данни са свързани с проекта за ветрогенератори „Кремена–Тригорци“ край Балчик. Той предвижда 15 турбини с максимална височина до 210 метра. По информация, предоставена от Регионалната дирекция по горите във Варна, проверка е установила унищожаване на хумусен пласт върху около 5 декара. На други два участъка е констатирано отнемане на почвения слой – единият е с площ около 2,75 декара, а другият е с дължина приблизително 430 метра и широчина 5 метра, или около 2,15 декара.

Това означава, че общо около 4,9 декара са засегнати от установено отнемане на хумус, отделно от посочените около 5 декара, при които е отчетено унищожаване на слоя. Проверката е установила още следи от механизирана техника, избутване на земни маси и увреждане на растителност. В наличната информация обаче не се посочва почвата да е товарена и превозвана към Румъния, нито се назовава получател или маршрут.

Решенията и проектите за ветрогенератори в района предвиждат хумусният слой да бъде отделен от строителните площадки и временно съхраняван. След това той трябва да се използва за рекултивация на засегнатите терени. За изкопаната земна маса са предвидени обратни насипи около фундаментите, възстановяване на кабелни трасета, вертикална планировка и други дейности по възстановяване на терена.

В решение на РИОСВ–Варна изрично е записано, че хумусният слой трябва да се събере и да се използва за рекултивация на обекта или на други обекти в района. Документът изисква и площадки за временно съхранение на отделения хумус и изкопаните земни маси, както и последващо почистване и възстановяване на временно засегнатите земеделски земи.

Доказани чрез проверка са случаи на отнемане и унищожаване на хумусен пласт при конкретен проект. Не е доказано обаче, че тази почва е изнесена към Румъния. Не са публикувани данни за кантарни бележки, транспортни документи, договор с румънски получател или проверка на граничен пункт, които да потвърдят такъв износ. Не е изяснено и дали отнетият хумус ще бъде използван за предвидената рекултивация.

Темата остава част от по-широкия спор за изграждането на ветрогенератори върху земеделски земи в Добруджа. При протест в Добрич Владимир Калчев заяви: „Протестът е за опазване и съхранение на плодородната българска земя за бъдещите поколения“.

Към наличните публични данни най-точният отговор е: има установени нарушения, свързани с хумусния слой, но няма потвърждение, че плодородна почва от изкопите е изнесена към Румъния. За да бъде доказано подобно твърдение, са необходими официални документи за превоз, получател и количество или резултати от проверка на компетентните институции.

Източници: БТА, Фактчек.бг, Агора Добрич

Зад политическата кариера на Урсула фон дер Лайен стои семейство, в което медицината, научната работа и конният спорт заемат важно място. Председателката на Европейската комисия е омъжена за германския лекар Хайко фон дер Лайен от 1986 г. Двамата имат седем деца, родени между 1987 и 1999 г.

Семейството дълго време е свързвано с ферма и коне в района на Хановер. Фон дер Лайен е известна като запален ездач, а през годините и децата ѝ са се занимавали с конен спорт. В интервю за списание Тайм тя разказва, че с развитието на политическата ѝ кариера съпругът ѝ е поел значителна част от грижите за децата. „Никога не бихте попитали мъж министър как се справя със седемте си деца у дома“, казва тя.

Хайко фон дер Лайен е лекар и специалист с кариера в медицинските изследвания и биотехнологиите. Той е медицински директор на американската компания Orgenesis, която работи в областта на клетъчните терапии и разработването на биофармацевтични продукти. Това е потвърдено както от корпоративната структура на компанията, така и от декларацията за интереси на съпругата му.

В документа, публикуван на 17 септември 2026 г., е посочено още, че той предоставя медицински и научни консултации, участва в изследователски структури и е управляващ директор на Orgenesis Germany GmbH. В декларацията е записано, че германското дружество се занимава с лабораторни съоръжения, медицинска техника и научно-развойна дейност.

Документът съдържа конкретни данни за част от финансовите интереси на семейството, но не представлява пълен имуществен баланс. В него са посочени 14 168 опции за акции на Orgenesis Inc., които към датата на декларацията не са били упражнени. Посочено е и 100-процентно участие на Хайко фон дер Лайен във Visonamora Asset Management UG – компания, описана като неактивна и предназначена за управление на собствени активи и участия.

Самата Урсула фон дер Лайен не е декларирала акции, облигации, други активи или задължения, които според правилата на Европейската комисия биха могли да създадат конфликт на интереси. В декларацията не са посочени и недвижими имоти. Това обаче не означава, че семейството не притежава жилище: правилата изрично освобождават от деклариране домовете, използвани изключително от комисаря и неговото семейство.

Повечето от седемте деца на Урсула и Хайко фон дер Лайен не поддържат публичен политически профил и за актуалните им професии и доходи няма достатъчно надеждно потвърдени данни. Публично документирана е професионалната биография на дъщеря им Йохана, която е завършила магистратура по международна политика в Станфордския университет. Преди това е работила в консултантска компания по устойчивост и климатичен риск.

Така наличните данни показват семейство с висок професионален и материален стандарт, но не дават основание за конкретна оценка на общото му богатство. Известни са доходоносната публична длъжност на Урсула фон дер Лайен, научно-управленската кариера на съпруга ѝ и отделни корпоративни участия, докато точната стойност на имотите, спестяванията и останалото имущество не е публично установена.

Източници: Тайм

Юлиян Янков, известен с прякора Картофа, се предаде доброволно на гръцките власти в Халкидики. По-късно гръцките служби го задържаха след информация, подадена от българското Министерство на вътрешните работи. Янков е издирван по Европейска заповед за арест, издадена по искане на Районната прокуратура в Стара Загора.

“Във връзка с неправомерно издадената по отношение на мен Европейска заповед за арест и в изпълнение на гражданските ми задължения, днес, 04.10. реших да се предам доброволно на гръцките власти. Решението беше взето от мен, с оглед желанието ми да покажа неправомерните действия на прокуратурата в Република България, в следствие на указван натиск върху нея от кандидатът за вицепрезидент Георги Кандев, на когото отказах да дам 50% от бизнеса си и когото разобличих публично”, казва Янков в съобщение, което веднага след предаването му гръцките власти оповести адвоката му Паолина Рупчина.

По данни на прокуратурата Янков е обвиняем за противозаконно присвояване на пет леки автомобила, шест товарни автомобила и едно ремарке. Според държавното обвинение превозните средства са били получени по договори за ползване и покупко-продажба от фирма в Стара Загора, след което плащанията са били прекратени, а автомобилите не са върнати.

Прокуратурата посочва, че предполагаемите действия са извършени между 3 октомври и 28 ноември 2025 г. Тя твърди също, че Янков многократно не се е явявал след призоваване за процесуално-следствени действия и за привличането му като обвиняем. По тази причина обвинението е повдигнато задочно, а Янков е обявен за общодържавно издирване. На 28 юни Районният съд в Стара Загора е разрешил изпълнението на Европейската заповед за арест.

Връзката между двамата стана публична през април, когато Георги Кандев беше изпълняващ длъжността главен секретар на МВР. Тогава Кандев заяви, че е получавал предупреждения и че лице с прякор Картофа, заедно с други хора, дава неверни показания срещу него в Софийската градска прокуратура. По думите му зад натиска стои бивш ръководител в МВР.

Кандев отрича да е искал или приемал подкуп, да е изнудвал Янков или да е използвал служебното си положение за лична облага. Той твърди, че познава Янков единствено покрай посещения в автомивка и че между двамата не е имало служебни отношения.

През юли Кандев е подал тъжба за клевета срещу Янков в Районния съд в Перник. Делото е образувано на 30 юли, но съдът е оставил тъжбата без движение заради нередовности и е дал срок за отстраняването им. Съдът не е съобщил публично всички конкретни твърдения, които Кандев оспорва.

Янков вече е задържан в Гърция, но към момента няма публично обявена дата за предаването му на българските власти. Следва гръцките съдебни органи да разгледат изпълнението на Европейската заповед за арест. В България прокуратурата е заявила, че при установяване и задържане на Янков ще поиска от съда мярка „задържане под стража“.

Източници: Нова телевизия, bTV, Медиапул

Когато сръбските деца стигнат до уроците за Европа след Първата световна война, темата за българските Западни покрайнини не стои като отделен голям раздел. Тя влиза в урока за Ньойския мирен договор и за новото териториално устройство на Балканите след 1918 г.

В сръбския учебен разказ основните названия са Цариброд, днешният Димитровград, Босилеград и териториите по Тимок и в Струмишко. На 27 ноември 1919 г. България подписва Ньойския договор като победена държава. С документа тези райони са предадени на Кралството на сърби, хървати и словенци, наред с други териториални и военни ограничения.

Съществената разлика е в езика. В България понятието „Западни покрайнини“ се използва като историческо и национално обозначение за земи, които са били в границите на българската държава и са предадени след войната. В сръбския учебен и административен разказ водещи са формулировките за територии, присъединени към новосъздаденото кралство, и за утвърждаването на следвоенната граница.

Така ученикът научава, че България губи Цариброд и Босилеград по силата на международен договор, но обикновено не среща българската интерпретация за „бивша българска територия“ като централен извод на урока. Темата е поставена в по-широкия контекст на последиците за България от участието ѝ в Първата световна война.

В общообразователните сръбски учебници не се отделя значително място на историята на българското население в тези райони, на промяната на училищната и църковната система или на споровете около езика и идентичността. Тези теми се появяват по-подробно в образованието на българското национално малцинство.

Съвременните учебници по история за осми клас са организирани около междувоенния период, Втората световна война, социалистическа Югославия и съвременната епоха. В този модел Ньойският договор е част от общата хронология, а не самостоятелна тема за отношенията между България и Сърбия.

За учениците, които учат на български език, картината е различна само частично. Сръбските учебници се превеждат, но съдържанието следва одобрената от сръбските власти учебна програма. Законът предвижда допълнителни материали по история, география и култура, съобразени с националното малцинство.

Проблемът с книгите дълго време е практически, а не само исторически. През 2015 г. започва осигуряването на преведени учебници за основното образование, след години, в които учениците са работили с фотокопия или с книги, внесени от България. В Сърбия днес живеят 12 918 души, заявили българска националност при преброяването през 2022 г., като основните общности са в Босилеград и Димитровград.

Затова отговорът на въпроса какво учат сръбските деца е двоен: в общата сръбска програма те учат за Ньойския договор и за присъединяването на Цариброд и Босилеград към Кралството на сърби, хървати и словенци; децата от българското малцинство имат възможност да добавят към този разказ и собствената си историческа памет.

Източници: БНР, Радио-телевизия Цариброд, Ройтерс

Министерството на отбраната на Нидерландия е възложило договори за най-малко 200 милиона евро за доставки на лодки и оръжия за Украйна на предприемач, чиито компании са свързвани с фалити, дългове и наказателно разследване. Това съобщава нидерландската разследваща медия „Фолоу дъ Мъни“.

Договорите са свързани с Мартейн Валравен, бивш собственик на таксиметров бизнес и предприемач без военен опит. Една от компаниите му - DTS Armory, е обект на разследване за предполагаема измама с фалшиви сертификати. Валравен е свързван и с предишен фалит на строителна фирма, значителни задължения и съдебни спорове за неплатени сметки.

През ноември 2025 г. DTS Armory е уведомила бизнес партньорите си, че цялата ѝ дейност преминава към ново дружество - Aurexys. Негов собственик е Валравен. Според „Фолоу дъ Мъни“ така договорите формално са били прехвърлени към друга компания, но зад нея е останал същият предприемач.

Министерството е заявило пред парламента, че договорите са „поети от друга компания“ и че няма намерение да сключва нови споразумения с първоначалното дружество. В същото време ведомството е потвърдило, че продължава да работи с компании, свързани с Валравен. През юни държавният секретар по отбраната Дерк Босвейк е заявил, че няма причина действащите договори да бъдат прекратени, докато компаниите изпълняват задълженията си.

Публикациите на „Фолоу дъ Мъни“ доведоха до вътрешно разследване в Министерството на отбраната. Медията съобщава, че Валравен е разполагал с информация за планове за покупки и за конкурентни доставчици, която е трябвало да остане в рамките на ведомството.

Министерството е определило данните като сигнал за действия на един или повече негови служители и на доставчик. То не е обявило резултати от проверката. Валравен отрича да е получил неправомерен достъп до поверителна информация.

В отделен случай консултант, работещ с предприемача, е поискал от журналист да свали публикация за лодки, свързвани с доставки за Украйна, представяйки се като ръководител на проект на нидерландските военноморски сили. Военноморските сили са уточнили, че искането не е било отправено от името на Министерството на отбраната.

Точният брой на патрулните лодки, доставени на Украйна, не е обявен с мотив оперативна сигурност. Според „Фолоу дъ Мъни“ случаят поставя въпроси за контрола върху ускорените договори за военна помощ, при които министерството избира доставчици без публична процедура.

Източници: Фолоу дъ Мъни

За децата в Северна Македония цар Самуил не е представен основно като владетел на Първата българска държава. В учебното съдържание, публикувано в официалния портал за електронни учебници на Министерството на образованието и науката, той е поставен начело на „македонска средновековна държава“, създадена в средата на X век.

В текста държавата е описана като простираща се на север до Дунав и Сава, на юг до Тесалия, на запад до Адриатическо море и на изток до Черно море. Самуил е представен като владетел с голяма армия, победен от византийския император Василий II при Беласица през 1014 г. След битката, според учебника, 14 000 пленени войници са били ослепени, а четири години по-късно средновековната македонска държава е включена във Византия.

В по-стар учебник по история на Македония разказът започва с комитопулите Давид, Аарон, Мойсей и Самуил. Те са представени като водачи на въстание през 969 г. срещу българската власт. След него, според текста, е поставено началото на нова славянска държава на Балканите, определена като македонска. Преспа е посочена като нейна столица.

Така Самуил заема ролята на основоположник на средновековна държавна традиция, която в учебниците на Северна Македония е свързана с днешната македонска национална история. В обяснение пред „Свободна Европа“ учителят по история Игор Янев формулира тази връзка така:

В българските учебници Самуил и наследниците му са представени като последните владетели на Първата българска държава. Разказът поставя управлението им в западните земи на царството след завладяването на източните територии от Византия. Самуил управлява като цар от 997 до 1014 г., а след смъртта му властта е поета от Гаврил Радомир и Иван Владислав до окончателното завладяване на България през 1018 г.

Разминаването не е само в използваното име на държавата. В българския разказ Самуил продължава българската държавна и политическа традиция, докато в учебниците на Северна Македония неговото управление е отделено от българската държава и е представено като самостоятелна македонска държавност.

Съвместната българо-македонска комисия по историческите и образователните въпроси препоръча цар Самуил да бъде честван като „символ на споделените ценности и истинското добросъседство и приятелство“. В документа е записано, че преобладаващата част от историческата наука определя държавата на Самуил като българска държава с политически център на територията на днешна Северна Македония.

Комисията прие и препоръки за учебниците за шести клас в Северна Македония, но те са насочени главно към представянето на античната история, историческите карти и внушенията за пряк континуитет между антична Македония и съвременната държава. През февруари 2025 г. експертите обсъдиха и предложения за учебниците за седми клас.

Това означава, че договорената формулировка за общата история не е довела автоматично до изчезване на досегашния разказ за Самуил. В наличните учебни материали той продължава да бъде поставян в центъра на националната история на Северна Македония като владетел на „македонска средновековна държава“, докато спорът за българския характер на държавата му остава нерешен в самото учебно съдържание.

Източници: Свободна Европа, МИА

Пейката край търговския център „Молтингс“ в Солсбъри остава последното място, на което Сергей и Юлия Скрипал са видени публично. На 4 март 2018 г. баща и дъщеря са открити в безсъзнание след контакт с нервнопаралитичен агент от групата новичок. И двамата оцеляват, но след изписването им животът им изчезва от публичното пространство.

Юлия Скрипал напуска болницата на 9 април 2018 г., а Сергей е изписан на 18 май. Британските власти съобщават, че след това двамата са отведени на сигурно място. Оттогава не е публикувана потвърдена информация къде живеят, с какви имена са или какво е актуалното им здравословно състояние.

Публикации на Би Би Си и „Гардиън“ през 2026 г. потвърждават единствено, че Сергей и Юлия не са се върнали в къщата в Солсбъри. Имотът, на чиято входна дръжка според разследването е бил нанесен новичок, е бил обеззаразен и ремонтиран. През юни 2026 г. той беше обявен за продажба чрез схема за споделена собственост. Цената за 30 процента от дома е 114 000 британски лири.

Продажбата на къщата е най-видимият нов детайл около живота на двамата, но не дава отговор къде се намират те. Британските власти не са обявявали дали са получили нови самоличности, нито дали живеят във Великобритания или в друга държава.

След излизането си от болницата Юлия направи кратко изявление, разпространено от британските власти. В него тя казва: „Най-важното е, че съм в безопасност и се чувствам все по-добре“, като допълва, че възстановяването е бавно и болезнено и че иска да се грижи за баща си.

Това остава последното потвърдено публично изявление на Юлия. Сергей Скрипал не е давал публично интервю след отравянето. Няма и потвърдена снимка или публична поява на някого от двамата през следващите години.

В края на 2025 г. приключи публичното разследване на смъртта на Доун Стърджис, която беше изложена на същия тип нервнопаралитичен агент няколко месеца след нападението срещу Скрипал. Докладът разглежда операцията в Солсбъри и последвалото разпространение на веществото в района.

Британското правителство заяви, че разследването е установило отговорност на руското военно разузнаване и че Владимир Путин лично е разрешил операцията. Москва отхвърля обвиненията за участие в отравянето.

Британският министър на вътрешните работи Шабана Махмуд заяви, че „използването на новичок в Солсбъри беше атака не само срещу отделни хора, но и срещу страната ни и ценностите ни“. За Сергей и Юлия обаче най-съществената последица остава личната сигурност: те оцеляха, но от повече от осем години живеят далеч от публичността, без потвърдени данни за мястото, имената и ежедневието си.

Източници: Би Би Си, Гардиън

Случаят „Баба Алино“ край Варна не е приключил, въпреки че публичният шум около него намаля. На 30 септември Административният съд във Варна прие комплексната съдебно-техническа и екологична експертиза по делото за оградата в местността. Предстои съдът да изслуша и геодезическа експертиза, необходима за изясняване на фактическите обстоятелства.

Делото е образувано по жалба на „ВилАпарт Арканум“ ООД срещу заповед на Регионалната дирекция по горите. С нея са спрени дейностите по ограждане на девет поземлени имота и е разпоредено премахването на вече изграденото съоръжение. Оградата беше премахната в началото на юни, но инвеститорът обжалва действията. Експертизата трябва да установи дали съоръжението е ограничавало свободното придвижване на хора, диви животни и води и дали имотите попадат в защитени зони.

На 11 септември Община Варна запечата пет незаконни строежа в местността и забрани достъпа до тях. Мярката е предприета въз основа на заповед на кмета Благомир Коцев от 1 септември 2025 г. От общината заявиха, че ще извършват периодични проверки, за да не бъде нарушавана забраната. При последните проверки администрацията не е установила хора да живеят в тези сгради.

Това се разминава с по-ранните публични твърдения на хора от комплекса. Пред БНТ те са показвали нотариални актове, договори, партидни номера и платени сметки за ток и вода. Електроразпределителното дружество и ВиК - Варна са заявили, че не са издавали разрешения и не са присъединявали обектите, което оставя открит въпроса по какъв начин част от имотите са получавали услуги.

Община Варна е издала заповеди за премахване на 12 многофамилни жилищни сгради. По тях са образувани 12 дела по жалби на „Форест клуб Варна“ ООД и „Венедикт 02“ ЕООД. Съдът е отменил предварителното изпълнение на заповедите, но не и самите заповеди за събаряне. Това означава, че сградите не могат да бъдат премахнати принудително, докато съдебните спорове не приключат окончателно. Определенията подлежат на обжалване пред Върховния административен съд.

Кметът Благомир Коцев заяви пред БНТ: „Няма да дойдат утре багерите, но в крайна сметка аз допускам, че ще се стигне до събаряне в някакъв момент.“ По думите му заповедите вероятно ще бъдат обжалвани, а процедурата може да бъде сложна и продължителна.

През юни при полицейска операция, свързана с незаконното строителство и удостоверенията за търпимост, бяха задържани 25 души. Само един остана в ареста, а към края на месеца обвинение за документно престъпление беше повдигнато на един човек. Полицията посочи, че проверява документи, издавани между 2019 и 2023 г., а съпричастността на останалите задържани се изяснява.

Така развръзката по „Баба Алино“ все още не е близо в смисъла на окончателно решение. Административните мерки вече са факт, но основният въпрос - дали и кога ще бъдат премахнати сградите - остава в ръцете на съда. Следващият важен етап е представянето на геодезическата експертиза по делото за оградата, докато по 12-те заповеди за събаряне съдебните производства продължават.

Източници: БНТ, БТА, Дарик

Предложението за еднократен данък „свръхпечалба“ от 33% за 2027 г. предизвика остър спор между правителството, Българската народна банка, бизнеса и опозицията. Мярката е включена в пакета от данъчни промени за бюджета за 2027 г. и обхваща банки, застрахователни и презастрахователни дружества, телекоми, обменни бюра, фирми за бързи кредити и търговци с най-малко пет обекта за продажба на храни.

Механизмът предвижда за всяко предприятие да се изчисли средната печалба за периода 2020–2025 г. Към нея се добавят 20%, определени като нормална норма на печалба. Само разликата над този праг ще се облага с 33%. Ако резултатът е отрицателен, данък няма да се дължи. Предвижда се 90% от сумата да бъде внесена авансово през 2027 г.

Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова защити предложението с анализа, че избраните сектори формират около 60% от установените свръхпечалби в икономиката. По думите ѝ печалбите на банковия сектор са нараснали с 588% за периода 2020–2025 г., а между 2022 и 2023 г. ръстът е 320%.

Министерството на финансите очаква всички приходни мерки в пакета да донесат около 1,4 млрд. евро, като приблизително 300 млн. евро са предвидени за по-високи данъчни облекчения за семейства с деца и деца с увреждания. Правителството представя налога като временна мярка и като форма на икономическа солидарност.

Управителят на БНБ Димитър Радев възрази, че определянето на налога като данък върху „свръхпечалбата“ не променя факта, че става дума за по-високо облагане на банковата дейност. Според него печалбата на банките е и основен вътрешен източник за формиране на капитал, който определя способността им да поемат риск, да отпускат кредити и да понасят загуби при икономически шок.

БНБ поставя под въпрос и избрания референтен период. В него попадат пандемията, необичайно ниските лихви, инфлационният и енергийният шок, както и последвалата промяна на лихвената среда. Според централната банка по-високата печалба може да отразява не само извънредна доходност, но и по-голям капитал, по-голям баланс и поет допълнителен риск.

Финансовият министър Гълъб Донев определи позицията на гуверньора като „излизане извън правомощията“ и заяви, че управителят на БНБ не трябва да застъпва политически тези. Донев посочи още, че голяма част от компаниите в засегнатите сектори са чуждестранни и изнасят печалбите си, вместо да ги реинвестират в България.

БНБ отговори, че оценката на последиците от мерки, които засягат банковия сектор, кредитирането и финансовата стабилност, е част от институционалните ѝ функции. Централната банка заяви, че решенията за данъчната политика принадлежат на правителството и Народното събрание, но тя ще продължи да представя професионалните си оценки независимо от политически съображения.

От ГЕРБ-СДС определиха предложението като допълнителна тежест за бизнеса. Теменужка Петкова заяви, че мярката може да санкционира компании, постигнали по-високи резултати чрез инвестиции, оптимизиране на разходите и добро управление, и предупреди за проблем с предвидимостта за инвеститорите.

Работодателските организации също оспорват методиката. Изпълнителният директор на АИКБ Добрин Иванов заяви, че има печалби, които не се инвестират в България, но според него начинът за определяне на свръхпечалбата не е достатъчно добре разработен.

Другият спор е дали разходът ще остане за компаниите или ще бъде прехвърлен към клиентите чрез по-високи лихви, такси, цени на услуги и стоки. Людмила Петкова твърди, че мярката може да има антиинфлационен ефект, защото по-високите цени биха увеличили и облагаемата извънредна печалба. Банкерът Левон Хампарцумян обаче предупреждава, че при облагане на финансовото посредничество част от тежестта може да достигне до потребителите.

Предложението остава проект в данъчния пакет за бюджета за 2027 г. След общественото обсъждане предстои разглеждането му от Народното събрание, където ще се реши дали мярката ще бъде приета в този вид.

Източници: Нова телевизия, Инвестор.бг, Дневник.бг

Ремонтът на Паметника на свободата на връх Шипка, започнал на 3 септември 2026 г., прерасна от дългоочакван консервационен проект в политически, обществен и дипломатически спор. Монументът е затворен за посетители, а дейностите трябва да продължат 642 календарни дни, разпределени в три строителни сезона. Заради климатичните условия на Шипченския проход работата ще се извършва основно между 1 април и 31 октомври, като очакваният краен срок е август 2029 г.

Проектът предвижда цялостна намеса по фасадите, подмяна на фугиращите смеси, възстановяване на оловните обшивки и отстраняване на нестабилни каменни елементи. По вътрешните стени трябва да бъдат премахнати натрупаните през годините изолационни материали и шпакловки, за да се открие автентичният каменен градеж и да се ограничи проблемът с влагата.

Предвидени са още ремонт на северното стълбище, реставрация на вратите на костницата, обновяване на инсталациите и промени във вътрешните пространства. След завършването на строителните дейности трябва да бъде подредена нова постоянна експозиция „Шипченска епопея“. Ръководството на Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ подчертава, че честванията ще могат да се провеждат около монумента, тъй като историческото бойно поле включва още 26 паметника и паметни знаци.

Основните политически критики са насочени към избора на изпълнител. Договорът е сключен на 15 януари 2026 г. между Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ и великотърновското дружество „Билдинг Комфорт“ ЕООД. Стойността на основния договор е около 6,9 млн. евро, или приблизително 13,5 млн. лева, а прогнозната стойност на поръчката е била около 14,2 млн. лева с ДДС. Общият проект включва и други договори и дейности.

От „Възраждане“ твърдят, че фирмата е свързана с ДПС и не разполага с необходимия опит за работа по национален паметник. Партията поиска договорът да бъде прекратен, да се извърши независима експертна проверка и министърът на културата Евтим Милошев да подаде оставка. Ангел Янчев определи проекта като риск за автентичния облик на паметника и обвини управляващите, че финансират дружество с недостатъчен капацитет.

Министерският съвет одобри през юли 2026 г. 3 151 475 евро за обезпечаване на дейности по реставрацията и консервацията. Именно разминаването между стойността на основния договор, общия размер на проекта и отпуснатото финансиране стана част от публичните критики.

Напрежението достигна до мястото на ремонта на 30 септември. По данни на Областната дирекция на МВР в Стара Загора двама мъже са били задържани за срок до 24 часа, след като отказали да изпълнят полицейски разпореждания в района на паметника и блокирали работници.

Министърът на културата Евтим Милошев заяви, че ремонтът е законен и е подготвян в продължение на години. Той обяви ежемесечни проверки от Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“, както и по-често публикуване на снимки и видеоматериали от обекта.

Директорът на музея Чавдар Ангелов защити проекта и посочи, че целта е да бъде отстранена влагата и да се възстанови автентичният каменен градеж, а не да се променя историческият смисъл на монумента.

Посолството на Руската федерация изпрати официална нота до Министерството на външните работи. В позицията си дипломатическата мисия заяви, че споделя загрижеността за запазването на историческата истина за Руско-турската война и оригиналния вид на паметника, който определя като важен символ за Русия и България.

Посолството допълва, че е изпратило нотата на основание член 14 от Договора за приятелски отношения и сътрудничество между Русия и България от 4 август 1992 г. В нея се настоява бъдещата експозиция да отразява „неизкривената истина“ за събитията от 1877–1878 г. Българските институции все още не са обявили публично отделен отговор на дипломатическата нота.

Така спорът около ремонта на Шипка вече обхваща не само техническите решения и обществената поръчка, но и въпроса кой има право да определя начина, по който националната памет ще бъде представяна. Потвърденото към момента е, че ремонтът продължава, паметникът остава затворен, а държавата обещава засилен контрол и публичност по изпълнението.

Източници: БТА, bTV Новините, БНТ

Илиян Филипов беше застрелян около 1:00 часа в Пловдив. Сигналът е подаден на телефон 112, а смъртта му е настъпила на територията на имот, който е притежавал. Окръжният прокурор на Пловдив е определил случая като умишлено убийство. По разследването работят екипи на ОДМВР – Пловдив и Главна дирекция „Национална полиция“. Проверяват се видеозаписи и се издирват свидетели.

Мотивът за престъплението не е обявен. От прокуратурата заявяват, че към момента няма информация Филипов да е получавал заплахи. „Работим по конкретни данни, които възникват при обработването на оперативни данни“, е посочено на брифинга, без да бъдат разкрити подробности за версията на разследването. МВР е предприело контролно-охранителни мерки в Пловдив, съседни области и по границата.

Филипов беше публичното лице на ПИМК – група компании, развиващи транспортна, железопътна и строителна дейност. „24 часа“ го описва като ръководител на бизнес с над 1000 товарни автомобила, частни влакове и строителни проекти. Компанията беше основен изпълнител при изграждането на стадион „Христо Ботев“ в Пловдив.

През март 2025 г. полицията извърши действия в офиси на ПИМК на „Рогошко шосе“. Тогава Филипов заяви пред „24 часа“: „Проверяват момчетата, всичко е наред, нека си свършат работата“. Той отрече проверката да е свързана с цигари и каза, че става дума за чужди камиони. От полицията тогава не дадоха подробности за действията. Няма публични данни тази проверка да е довела до обвинение срещу Филипов.

Филипов беше сред основните финансови фигури около „Ботев“ Пловдив, а през юни 2025 г. обяви, че поема клуба заедно с дългове от 6 871 000 лева. През август 2026 г. беше вписан като председател на Съвета на директорите на клуба.

Около стадиона и управлението на клуба през годините възникнаха публични спорове с фенове, представители на футболната власт и бизнесмени. През 2023 г. Филипов съобщи за телефонни заплахи от човек, представил се за служител на БФС, във връзка със стадионите „Христо Ботев“ и „Локомотив“. Твърдението беше публично огласено от него, но не е равнозначно на официално установена заплаха по настоящото разследване.

През 2025 г. Филипов отправи остри публични обвинения към бизнесмена Иван Петлешков, охранителната фирма „Трафик СОТ“ и свързани с тях структури. Той твърдеше, че срещу бизнеса му е започнала кампания за натиск след прекратяване на рекламен договор и настояваше институциите да проверят сигнали за натиск, обществени поръчки и влияние върху местното управление.

Тези твърдения са част от публичен конфликт между бизнесмени и не са доказателство за връзка с убийството. До момента прокуратурата не е обявила заподозрян, мотив или конкретна версия, свързана с бизнеса, футбола, политически контакти или предишни конфликти на Филипов. Няма и официално потвърдени данни той да е бил член на политическа партия или да е заемал политическа длъжност.

Източници: БНТ, 24 часа Пловдив

След повече от шест десетилетия тленните останки, които се идентифицират с българския цар Самуил, се завръщат в България.

На 3 октомври те ще бъдат официално предадени от гръцката страна в Солун и транспортирани до България със самолет „Спартан“. След това ще бъдат посрещнати с държавна церемония в София и положени в специален саркофаг в църквата „Света София“. Заедно с останките, приписвани на Самуил, България ще получи и останките от още два саркофага, свързвани с цар Гаврил Радомир и други членове на царското семейство.

Новината беше обявена на 29 септември от премиера Румен Радев.

„След интензивни преговори България и Гърция постигнаха историческо споразумение“, заяви Радев, като благодари на гръцкия премиер Кириакос Мицотакис за политическата воля и държавническия подход.

Но кой всъщност стои зад решаването на този казус?

Отговорът е по-сложен от обичайното политическо приписване на заслуги.

От „Продължаваме промяната“ вече започнаха да припомнят ролята на правителството на Кирил Петков.

През 2022 г., по време на неговото управление, темата за връщането на останките на цар Самуил е поставена отново на политическо ниво. Тогава депутатът от ПП Венко Сабрутев публично заявява, че връщането на костите на Самуил може да бъде поискано като жест от Северна Македония към България. Само че в изказването има съществен фактологичен проблем – останките се намират в Гърция, а не в Северна Македония.

Паралелно с това Кирил Петков лично е поставил задачата пред български историци да се търси решение с Гърция за връщането на останките. По време на негово посещение в Солун през юни 2022 г. той участва във вечеря на високо равнище в рамките на Процеса на сътрудничество в Югоизточна Европа.

Между тогавашното правителство и днешното решение стоят още четири години.

Тогава гръцкият археолог проф. Николаос Муцопулос извършва разкопки в базиликата „Свети Ахил“ на остров Свети Ахил в Малкото Преспанско езеро.

Открити са четири богати погребения. Муцопулос свързва едно от тях с цар Самуил, а останалите – с членове на неговото семейство.

След откритието останките са изследвани от гръцки и български специалисти и са преместени в Солун. Научната идентификация не е безспорна – тя се основава на археологическия контекст, антропологични характеристики и исторически данни, а не на надпис върху самия гроб.

Така започва един от най-необичайните културно-дипломатически казуси между България и Гърция.

Казусът придобива нова популярност около 1000-годишнината от смъртта на цар Самуил през 2014 г.

В България започват обществени инициативи за връщането на останките. Организират се петиции, а темата влиза и в политическия дневен ред.

Именно тогава останките са показвани на български официални лица при посещенията им в Гърция.

През 2015 г. президентът Росен Плевнелиев също поставя въпроса публично.

При откриването на паметника на цар Самуил в София Плевнелиев заявява, че неговото поколение носи историческа отговорност да направи всичко възможно останките да бъдат върнати в България.

Президентът определя евентуалното им връщане като символичен акт на историческо помирение между българския и гръцкия народ.

Основната пречка се оказва не археологическа, а дипломатическа.

Според публикации от предишните години гръцката страна е поставяла въпроса в контекста на български културни ценности и византийски ръкописи, които се намират в България.

Това превръща връщането на останките в част от по-голям спор за културното наследство между двете държави.

Бившият премиер Бойко Борисов публично е отхвърлял идеята България да предава ценни ръкописи и църковни реликви срещу останките на Самуил.

Така казусът остава блокиран.

През февруари 2021 г. Виктор Стоянов, известен с инициативата „Изпрати българска книга в Македония“, стартира национална инициатива и петиция под мотото „Да върнем костите на цар Самуил“.

През същата година археологът проф. Николай Овчаров също настоява България отново да поиска от Гърция връщането на останките.

При управлението на Кирил Петков отношенията с Гърция се активизират по редица стратегически направления – енергетика, електроенергийни връзки, инфраструктура, пристанища и логистика.

Именно в този контекст въпросът за Самуил отново е поставен в политическите разговори.

Гръцки публикации от септември 2026 г. също посочват 2022 г. като момент, в който инициативата е била отново активирана в двустранните отношения, като изрично споменават Кирил Петков и Асен Василев.

През май 2025 г. Министерството на културата заявява, че не разполага с данни за водени официални разговори или кореспонденция между България и Гърция относно връщането на останките на цар Самуил.

2026 г.: последният етап - решаващата фаза

През юни гръцкият премиер Кириакос Мицотакис посещава София и провежда разговори с българския премиер Румен Радев. Българското правителство определя отношенията с Гърция като стратегическо партньорство.

Впоследствие започват интензивните разговори, довели до сегашното споразумение.

На 29 септември Румен Радев вече официално обяви резултата: България и Гърция са постигнали договореност за връщането на останките.

Този път не става дума за намерение, инициатива или петиция.

В крайна сметка може ли да се каже кой „върна“ цар Самуил? Ако говорим за поставянето на въпроса и възобновяването на политическия разговор, принос има и правителството на Кирил Петков през 2022 г. Ако говорим за решението, което доведе до реалното предаване на останките, то е резултат от финалните преговори между България и Гърция през 2026 г., водени от правителството на Румен Радев и гръцкия премиер Кириакос Мицотакис.

Затова би било пресилено днешният резултат да бъде представян като еднолична заслуга – независимо дали на ПП, на Кирил Петков или на сегашното управление. Казусът е на повече от половин век и през годините в него са участвали президенти, правителства, дипломати, историци и общественици.

По-точният въпрос не е „кой върна Самуил?“, а „кое правителство доведе дългогодишния процес до реален резултат?“ На този въпрос отговорът е по-ясен: окончателната договореност и конкретното предаване на останките са постигнати при настоящото българско правителство и гръцкото правителство.

Над 223 000 души са регистрирани в България с предоставена временна закрила от началото на пълномащабната война в Украйна. Към 31 декември 2025 г. обаче валидни регистрационни карти са имали 87 451 души. Разликата показва защо броят на всички регистрирани не може да се приема като актуален брой на украинците, които живеят постоянно в страната.

Данните на Държавната агенция за бежанците включват хора, получили временна закрила, но не показват дали всеки от тях продължава да пребивава в България. Част от регистрираните са напуснали страната, преместили са се в друга държава или са се върнали в Украйна.

От началото на войната до края на 2024 г. в България са влезли над 3,5 милиона разселени лица от Украйна. Към 31 декември 2024 г. 204 868 украински граждани са били отчетени с временна закрила.

Тези числа не означават, че всички влезли са останали в страната. По данни, цитирани от Върховния комисариат на ООН за бежанците, България е била основно транзитна държава за голяма част от украинците, продължили към Румъния, Германия, Полша и други страни от Европейския съюз. Публична официална справка с точния брой на преминалите само транзитно обаче не е публикувана.

Същото важи и за връщанията в Украйна. Българските институции не поддържат общодостъпна статистика, която да показва колко от регистрираните украинци са се върнали в родината си, временно или окончателно. Затова точен отговор на този въпрос не може да бъде даден без риск от смесване на различни административни регистри.

Най-голяма концентрация на украинци е отчетена по Черноморието и в столицата. Сред водещите области са Бургас, Варна и Добрич, а значителна общност има и в София. През 2025 г. в проучвания на ВКБООН най-голям дял от анкетираните са били в Бургас, Варна и Добрич, като крайморските области са привличали хора с жилища, услуги и работни места.

Географското разпределение се променя според сезона и програмите за настаняване. По Черноморието присъствието се увеличава около летния туристически сезон, докато София остава важен център за администрация, образование, услуги и квалифицирана заетост.

Украинските граждани с временна закрила имат право да работят в България без разрешение за работа. Те намират препитание най-често в туризма, хотелиерството и ресторантьорството, търговията, производството, строителството и административните услуги. Сред възможностите са още образованието, професионалните услуги и информационните технологии.

Агенцията по заетостта не публикува отделна актуална статистика, която да показва точния брой на украинците във всеки сектор. Според наличните данни за трудовия пазар туризмът и земеделието са сферите, в които работодателите най-често търсят чуждестранни работници, но тези данни се отнасят до граждани на трети държави като цяло, а не само до украинци.

За периода от 1 януари 2020 г. до 24 ноември 2023 г. украински граждани са подали 12 668 молби за придобиване на българско гражданство. Данните не се отнасят само до хората, пристигнали след началото на войната, тъй като включват и украински граждани с български произход, семейни връзки или дългогодишно пребиваване в страната.

През 2021-2023 г. 4362 украински граждани са придобили гражданство по основанията за български произход или родител български гражданин. През 2022 г. броят им е 1639, а през 2023 г. – 1269. През 2024 г. българско гражданство са получили 2436 граждани на Украйна, което поставя Украйна на първо място сред държавите по брой нови български граждани за годината.

Последната публикувана национална статистика за гражданството не дава общ сбор на всички украинци, подали документи и получили български паспорт след 24 февруари 2022 г. Затова наличните числа трябва да се разглеждат като данни по години и процедури, а не като окончателен брой на украинските бежанци, установили се трайно в България.

Временната закрила в България е удължена до 4 март 2027 г. Дотогава украинците, които не са получили друг статут или право на пребиваване, могат да продължат да живеят и работят в страната при условията на режима.

Източници: БТА, БНР

Украйна е предала на Южна Корея двама севернокорейски военнослужещи, пленени, докато са воювали на страната на Русия срещу Украйна. Сега те се намират в Южна Корея, където предстоят разпити, проверки за сигурност и оценка дали ще получат закрила и ще започнат процедура по заселване.

Ройтерс съобщи, че южнокорейските власти се очаква първо да установят самоличността на двамата, причините за напускането на Северна Корея и евентуалните рискове за сигурността. Южнокорейското Министерство на обединението заяви, че случаят ще бъде разгледан според действащото законодателство и установената практика.

Това вероятно означава прилагане на закона за защита и подпомагане на заселването на севернокорейски бежанци. По тази процедура Националната разузнавателна служба извършва проверка, а временната закрила може да продължи до 90 дни. Срокът може да бъде удължен при непреодолими обстоятелства.

Военният опит на двамата пленници може да доведе до по-подробни разпити за подготовката на севернокорейските войски, техния потенциал и участието им във войната на Русия срещу Украйна.

Южнокорейският депутат от опозицията Ю Йон-Вон, който се е срещнал с тях в Украйна през февруари 2025 г., заяви, че двамата са служили в специални части на Северна Корея. По думите му продължителната изолация и несигурността по време на задържането вероятно са се отразили на психическото им състояние. Очаква се да бъде извършена и оценка на физическото им здраве.

Основният правен въпрос е дали Украйна е имала право да предаде военнослужещите на трета държава и дали това автоматично прекратява статута им на военнопленници. Южна Корея и Украйна не са публикували правното основание за операцията, посочва Ройтерс.

Третата Женевска конвенция предвижда военнопленниците да бъдат освободени и репатрирани без забавяне след края на активните бойни действия. Международният комитет на Червения кръст уточнява, че до окончателното освобождаване и репатриране те запазват защитата си по конвенцията. Документът обаче не изключва по-ранно освобождаване или настаняване в неутрална държава при определени условия.

„В хуманитарното право и правото в областта на правата на човека има достатъчно основания тези военнопленници да бъдат прехвърлени в трета държава по техен избор, ако тази държава е готова да ги приеме“, заяви Питър Уорд, научен сътрудник в института „Седжон“.

Професорът от Корейския университет Ли Шин-ва предупреди, че случаят може да доведе до правни и дипломатически спорове. Причината е различното третиране на Северна Корея в международното право и позицията на Южна Корея, която разглежда севернокорейците като свои граждани.

Връщането на двамата в Северна Корея би било недопустимо, ако съществува реална опасност от изтезания, преследване или други тежки нарушения на човешките им права. Ройтерс посочва, че и двамата многократно са заявявали желание да заминат за Южна Корея, включително в интервюта и по време на срещата си с Ю Йон-Вон.

След приключването на проверките южнокорейските власти трябва да решат дали ще им предоставят закрила и какъв ще бъде окончателният им статут. Към момента не е обявен публичен график за приключване на процедурата.

Източници: Ройтерс, УНИАН

България продължава да е страната с най-висок общ коефициент на смъртност в Европейския съюз. По данни на Евростат за 2024 г. показателят е 15,6 починали на 1000 души население при средно 10,7 промила за ЕС.

При международните сравнения България е сред държавите с най-висока обща смъртност в света, като в разглежданата класация пред нея е само Монако.

Тези числа обаче трябва да се четат внимателно. Общият коефициент на смъртност зависи не само от здравословното състояние на населението, но и от неговата възрастова структура. А България е сред най-застаряващите общества в Европа.

Окончателните данни на Националния статистически институт за 2025 г. показват, че през годината в България са починали 99 479 души.

В същото време са се родили 50 241 деца.

Така само за една година разликата между починалите и новородените достига 49 238 души.

Това означава, че на приблизително всеки един новороден българин се падат двама починали.

Коефициентът на обща смъртност през 2025 г. е 15,5 промила, което потвърждава изключително високото ниво на показателя.

Данните на Евростат показват, че България е на първо място в ЕС по общ коефициент на смъртност.

За 2024 г. той е 15,6‰, докато средната стойност за Европейския съюз е 10,7‰.

След България се нареждат Латвия и Унгария.

Това не е ново явление. България от години е в челото на европейската статистика по този показател.

На пръв поглед числото 15,5 промила изглежда като директна оценка на здравословното състояние на обществото. Всъщност картината е по-сложна.

Общият коефициент на смъртност измерва броя на починалите спрямо цялото население. Когато в една държава има голям дял възрастни хора, естествено се регистрират повече смъртни случаи на 1000 жители.

А България застарява.

В края на 2025 г. хората на 65 и повече години са 24,3% от населението на страната.

Средната възраст на населението вече е над 45 години.

Това е една от основните причини България да има толкова висок брутен коефициент на смъртност.

Зад демографските показатели стои и сериозен здравен проблем.

Сърдечносъдовите заболявания са водещата причина за смърт в България. Те са причина за над 60% от всички смъртни случаи. След тях се нареждат онкологичните заболявания.

Това означава, че освен възрастовата структура значение имат и фактори като профилактиката, ранната диагностика, достъпът до медицинска помощ, начинът на живот и разпространението на хроничните заболявания.

Затова при сравнение между различни държави се използват и възрастово стандартизирани показатели. Те премахват влиянието на различната възрастова структура и позволяват по-коректно да се сравни смъртността между обществата.

В крайна сметка най-тревожната цифра не е дори 15,5 промила.

Това е разликата между 50 241 новородени и 99 479 починали.

За една година България е загубила по естествен път близо 50 хиляди души.

Положителната миграция частично компенсира тази загуба, но не може да промени основната тенденция.

Демографската криза вече не е просто въпрос на раждаемост. Тя е съчетание от нисък брой раждания, висока смъртност, застаряване на населението, обезлюдяване на цели региони и миграция.

Демографският проблем не засяга еднакво всички части на страната.

През 2025 г. най-висок коефициент на смъртност е отчетен във Видин – 24,2‰.

Следват Монтана с 21,5‰ и Кюстендил с 21,2‰.

В София коефициентът е значително по-нисък – 11,1‰.

Причината отново е свързана с възрастовата структура. В някои от най-силно обезлюдените региони делът на възрастните хора е много по-висок, докато големите градове привличат млади хора чрез образование, работа и миграция.

Ако броят на ражданията остава трайно нисък, а продължителността на живота се увеличава без достатъчно подмладяване на населението, делът на възрастните хора ще продължи да расте.

Това означава по-малко хора в трудоспособна възраст, по-голям натиск върху пенсионната система, повече потребности от здравни и социални услуги и по-малък потенциал за икономически растеж.

Затова демографската криза не може да бъде сведена само до въпроса „колко сме“.

Въпросът е какъв ще бъде съставът на българското общество след 10, 20 или 30 години.

И последните данни дават достатъчно основание темата да бъде разглеждана не като далечен проблем, а като процес, който вече променя страната.

Източници: НСИ, Eurostat,United Nations – World Population Prospects 2024, World Health Organization (WHO), World Bank – World Development Indicators