Николай Василев от Българово е посочен като купувач на базата край Карнобат, в която беше разкрита нелегална фабрика за цигари. Според предварителен договор, с който разполага „Флагман“, на 7 октомври 2026 г. е платено капаро от 30 000 евро по банков път. В документа е записано, че имотът трябва да бъде изплатен изцяло след година и половина, а устната договорка за сградите и оборудването е била за около 1 милион евро.

В базата в индустриалната зона на Карнобат са открити около 12 тона тютюн, машини за обработка и производство на цигари, консумативи и заготовки с обозначения на известни търговски марки. По официални данни са намерени и пет мастербокса с готова продукция. Фабриката е локализирана при операция на ГДБОП, „Гранична полиция“ и ДАНС в нощта срещу 29 октомври.

По случая е обвинен 58-годишният Манол Димитров от Карнобат, собственик на базата. Районният съд в Карнобат го остави в ареста по обвинение за производство на тютюневи изделия с цел разпространение без надлежно разрешително. Законът предвижда от една до шест години затвор и глоба от 20 000 до 100 000 лева.

Според публикацията на „Флагман“ Николай Василев не се е връщал трайно в България през последните две години и живее в Германия. Кметът на Българово Константин Щерионов заявява: „Познавам Николай Василев, за когото разпитвате, от 2 години не живее тук. Със сигурност не се е завръщал, защото пребивава постоянно и работи в Германия, където има строителна фирма, развива строителен бизнес навън“.

В договора като адрес на Василев е посочен имот в Българово, но според „Флагман“ адресът се различава от къщата, в която живее семейството му. Медията съобщава още, че полицията е търсила информация за местонахождението му, но към момента няма официално съобщение той да е привлечен като обвиняем или да е задържан.

„Флагман“ припомня, че Николай Василев е бил близък до Юмер Мехмед, убит през 2021 г. По данни на медията той е давал информация на криминалистите по разследването, което доведе и до разкриването на убийството на Теодора Бахлова. Тези твърдения за ролята му в разследването на двойното убийство не означават, че Василев е обвиняем по делото за нелегалната фабрика.

Официално потвърдената част от случая остава откриването на производствената база, иззетите количества и задържането на Манол Димитров. Предстои разследването да установи кога е започнала дейността, кои са участвали в производството и дали има други лица, свързани с разпространението на цигарите.

Източници: flagman.bg, mvr.bg, nova.bg

Турският бизнесмен Еюп Темиз, обвинен за убийството на бившия евродепутат и бизнесмен Слави Бинев, се оказва фигура с бизнес интереси от двете страни на българо-турската граница. Макар в Турция да не е сред широко разпознаваемите обществени и политически личности, името му присъства в ръководните структури на турската федерация по таекуондо, а бизнесът на семейството му в България го свързва с инвестиционни проекти, строителство и сделки за прехвърляне на фирмени дялове.

Турското икономическо издание Patronlar Dünyası публикува на 29 октомври разследване, в което проследява корпоративните отношения около съпругата му Ния Стоянова Темиз и открива договорености за прехвърляне на дялове в седем компании. Публикацията поставя нови въпроси за бизнес отношенията, които са в основата на конфликта между семейството на Темиз и Слави Бинев.

Еюп Темиз е роден на 15 май 1973 г. в Истанбул. Той е турски гражданин, на 53 години, със средно образование и статут на пребиваване в България. Според информацията, представена в съдебното заседание в София, управлява дружества както в Турция, така и в България.

Съпругата му е Ния Стоянова Темиз, архитект, която има бизнес интереси в областта на строителството и недвижимите имоти. Двамата имат три деца и семейни и делови отношения в България.

Въпреки че името на Темиз не е сред най-известните в турския обществен живот, той има една конкретна позиция, която заслужава внимание – фигурира като резервен член на Управителния съвет на Турската федерация по таекуондо.

Федерацията е ръководена от Бахри Танрикулу – бивш световен и европейски шампион и сребърен олимпийски медалист от Атина 2004. Танрикулу е избран за председател през октомври 2024 г.

Така Темиз има достъп до официалните спортни среди в Турция, макар позицията му да е на резервен, а не на основен член на управителния съвет. Не са установени публични данни той да е заемал политическа длъжност или да е бил сред водещите фигури в турския бизнес елит.

По-интересната част от публичния профил на Темиз е свързана с бизнес интересите на семейството му в България.

Една от компаниите, в които участва заедно със съпругата си, е „Поланта“ ООД. Според данни от Търговския регистър дружеството е свързано с търговия с благородни метали и скъпоценни камъни.

Ния Темиз има и участие в строителни и инвестиционни проекти. Името ѝ се свързва с индустриалните паркове в Цалапица и Стряма край Пловдив.

Според информацията, цитирана от турското издание Patronlar Dünyası, планираните инвестиции в двата проекта са съответно около 160,4 млн. евро и 110,2 млн. евро. Общата им прогнозна стойност достига приблизително 270,6 млн. евро.

Тези суми представляват обявени инвестиционни намерения, а не доказателство за реално вложени средства.

Една от най-съществените подробности в разследването е, че връзката между Еюп Темиз и Слави Бинев не е била само лична.

Съпругата на турския бизнесмен Ния Темиз е била съдружник на Бинев в дружеството „Евинко“.

Според данните за собствеността Слави Бинев и Чавдар Чернев са притежавали по 43,5% от капитала, а Ния Темиз – 13%.

Така между семейството на обвиняемия и убития бизнесмен съществува предишна обща фирмена история, която е важна за разбирането на отношенията им.

Според публикация на българския вестник „24 часа“, цитирана и от Patronlar Dünyası, Еюп Темиз е предоставил 500 000 евро на Слави Бинев за посредничество при уреждането на бизнес спор между съпругата му Ния Темиз и архитекта Калин Тихолов.

Очакването било Бинев да помогне за постигането на споразумение относно разпределението на фирмени активи.

Според медийната версия обаче договореност не била постигната. Темиз започнал да подозира, че Бинев е заел страната на другия участник в спора и вече не защитава интересите на семейството му.

В публикациите се описва и телефонен разговор между Бинев и Ния Темиз, по време на който бизнесменът я обвинявал за провала на договореностите.

Тази версия е сред основните хипотези за предисторията на конфликта, но не представлява окончателно установен мотив за убийството.

Особено внимание турското издание отделя на дружеството Erfolg 1, собственост на Ния Стоянова Темиз.

Според документи, представени пред Българската фондова борса и анализирани от Patronlar Dünyası, са били сключени условни договори за прехвърляне на общо 70% от капитала на дружеството към седем различни компании.

Сред тях са:

Първият договор е от 10 януари 2024 г.

Турското издание обръща внимание и на Tiz Invest заради връзката ѝ с финансирането на Erfolg 1 и облигационна емисия на дружеството на стойност 10 млн. лева през ноември 2024 г.

Важно е да се уточни, че става дума за условни договори. Самото им подписване не доказва, че всички предвидени прехвърляния на дялове са били окончателно осъществени.

На този етап публичната информация не дава основание Темиз да бъде определян като крупен турски индустриалец, политически влиятелна личност или представител на светския елит в Истанбул.

Най-конкретната му публична позиция е в спорта – като резервен член на ръководството на Турската федерация по таекуондо. Няма потвърдени данни за заемани от него държавни постове, депутатски мандати или ръководни позиции в политически партии.

За разлика от него, съпругата му Ния Темиз има по-видимо присъствие в българския бизнес чрез архитектурната си дейност и инвестиционните проекти.

Това прави случая интересен и от друга гледна точка: турски гражданин с относително ограничена публична известност в собствената си страна се оказва част от сложни бизнес отношения в България, свързани с известен бивш евродепутат, строителни инвестиции и дружества с многомилионни проекти.

На 24 октомври 2026 г. Слави Бинев беше застрелян в дома си в столичния квартал „Павлово“.

Според данните, представени от прокуратурата и приети от съда при разглеждането на мярката за неотклонение, Еюп Темиз е посетил Бинев заедно с още двама мъже. Срещата била свързана с уреждането на общи бизнес отношения.

По време на разговора двамата обсъждали и следваща среща в Истанбул. Според прокуратурата Темиз настоявал тя да се проведе в Турция, но Бинев отказал заради предстоящо пътуване.

След разговора Темиз произвел фаталния изстрел, твърди обвинението.

На 27 октомври Софийският градски съд постанови той да остане за постоянно в ареста. В съдебното заседание бяха представени показания на свидетели и резултати от експертиза за барутни частици, които според обвинението свързват Темиз с изстрела.

Защитата оспори версията на прокуратурата и заяви, че клиентът ѝ е действал в състояние на силно раздразнение заради конфликт, свързан със съпругата му.

Към момента Еюп Темиз е обвиняем, а вината му предстои да бъде установена в съдебен процес.

Източник: Patronlar Dünyası

Българските институции не разкриват пълния списък на културните ценности, предадени на Гърция по споразумението за получаване на предполагаемите останки на цар Самуил. Националният исторически музей се позовава на клауза за конфиденциалност и на несъгласието на гръцката страна информацията да бъде оповестена, а Министерският съвет заявява, че не разполага с исканите данни.

Информацията е поискана от Factcheck.bg по Закона за достъп до обществена информация. Платформата е получила отказ от НИМ и е обявила, че ще го обжалва пред съда. Министерският съвет, който е одобрил меморандума, е препратил заявлението към Министерството на външните работи.

Меморандумът е подписан на 29 септември и предвижда взаимно предаване за съхранение на реликви с историческа стойност. България получава останките, за които се предполага, че принадлежат на цар Самуил, а Гърция получава 53 предмета, заведени под 48 инвентарни номера в Националния исторически музей.

Останките на средновековния владетел бяха посрещнати с тържествена церемония в София на 3 октомври и положени в базиликата „Света София“. Пълният списък на предадените предмети и текстът на меморандума обаче не са публикувани.

В отговора си НИМ посочва, че разгласяването на информацията би засегнало интересите на Гърция. От музея твърдят и че няма надделяващ обществен интерес, който да оправдава предоставянето на документите.

Тази позиция се разминава с по-ранните уверения на министъра на културата Евтим Милошев. В интервю за БНТ той заяви: „Всичко, което е необходимо, е споделено с обществото“. Милошев посочи, че в меморандума има обичайни правила за конфиденциалност, но те не пречат на предоставянето на необходимата информация на българските граждани.

Министърът каза още, че сред предадените предмети няма такива с произход от Охрид и че Гърция няма възможност да поиска обратно останките на цар Самуил. По думите му договореното не е търговска сделка, а размяна на исторически ценности.

Адвокат Александър Кашъмов, изпълнителен директор на Програма „Достъп до информация“, определя отказа на НИМ като неоснователен. Според него клауза за конфиденциалност в междудържавно споразумение сама по себе си не представлява законово основание за отказ.

Кашъмов оспорва и аргумента за защита на интересите на гръцката държава, тъй като не е посочено кой конкретен интерес, защитен от закона, би бил засегнат от оповестяването. „Какви артефакти България е предала на Гърция, е въпрос от висок обществен интерес“, заявява той.

Съмнения изразиха и български учени. В протестно писмо те поискаха да бъдат публикувани пълният списък на ценностите, съставът на комисията, одобрила предаването, и основанията за ограниченията върху публичността.

Предметите не са отписани от Националния исторически музей и продължават да се водят собственост на българската държава. Това означава, че меморандумът урежда предаване за съхранение, а не прехвърляне на собствеността. Следващата стъпка е съдебното обжалване на отказа, което може да постави въпроса за публичността на списъка пред съда.

Източници: news.bg, bntnews.bg

Софийската градска прокуратура възложи на Държавна агенция „Национална сигурност“ 84 отделни проверки за договори между Агенция „Пътна инфраструктура“, „Автомагистрали“ ЕАД и строителни дружества. Проверките са разпоредени след постъпили в прокуратурата материали от ДАНС с данни за евентуално извършени престъпления.

Предмет на проверките е договорът за укрепване на 84 обекта от републиканската пътна мрежа, засегнати от геодинамични процеси и явления. Ще се изяснява как са сключвани и изпълнявани договорите, какви дейности са извършени на отделните обекти и докъде е стигнало изпълнението им.

Според материалите, предоставени от ДАНС, „Автомагистрали“ ЕАД е сключило 129 договора с външни изпълнители на обща стойност 411 666 287,96 лева без ДДС.

Прокуратурата ще проверява дали при възлагането на дейностите са заобиколени правилата за обществените поръчки. Ще се установява и по какъв начин са избирани строителните фирми, дали работата е превъзлагана на други дружества и какви авансови плащания са извършвани.

Основният договор между АПИ и „Автомагистрали“ ЕАД е сключен на 23 октомври 2019 г. за укрепване на обекти от републиканската пътна мрежа, засегнати от геодинамични процеси и явления.

При одит на изпълнението Сметната палата установи, че към края на проверявания период нито един от определените 84 обекта не е бил окончателно завършен. Одитът посочи още, че „Автомагистрали“ е сключило 129 договора с 30 външни лица на стойност 411 666 288 лева без ДДС.

Новите проверки трябва да установят дали отчетените дейности съответстват на реално извършеното строителство, как са разходвани средствата и има ли данни за престъпления. В съобщението на прокуратурата не се посочва да са повдигнати обвинения по тези проверки.

Източници: nova.bg, bta.bg

Кадрите от камера в съседство до къщата на Слави Бинев показват минутите след изстрела. Тримата мъже излизат от имота, приближават се до паркирания си сребрист Range Rover и се качват в него бавно, без суетня и без видимо притеснение — сякаш току-що са приключили обикновен разговор. Движенията им са спокойни и отегчени. Камерата е заснела именно тази кола и момента на оттеглянето им.

Малко по-надолу по улицата обаче е заснето второ видео. На него се виждат два абсолютно еднакви сребристи Range Rover-а, които минават един след друг с висока скорост. До този момент се наблюдава само един автомобил — този, в който се качват тримата. Вторият идентичен джип се появява по-надолу и двата преминават последователно с ускорение. Това прави възможно версията, че същият тип Range Rover е чакал по-надолу като отцепка (подкрепящ автомобил), готов да се включи в движението след качването на мъжете.

<iframe width="560" height="315" src="https://www.youtube.com/embed/x99kKh6oaY8?si=yjzl8s9Up7HGpGQq" title="YouTube video player" frameborder="0" allow="accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture; web-share" referrerpolicy="strict-origin-when-cross-origin" allowfullscreen></iframe>

Престъплението е извършено сутринта на 24 октомври 2026 г. в дома на бизнесмена на ул. „Резньовете“ № 9 в местността „Гърдова глава“ (район „Витоша“), близо до бул. „Александър Пушкин“ и Резиденция „Бояна“. Сигналът на 112 постъпва в 10:18 часа от работник в къщата, който чува изстрел и вижда тримата да напускат. Бинев е прострелян с един куршум в главата; на място е открита една гилза.

Тримата — двама с турски имена/произход и един с българска лична карта — са били чести гости на Бинев. Занимават се със строителство. Според МВР не са прикривали лицата си. Около час по-късно са задържани на 54-ия километър на АМ „Тракия“ край тунел „Траянови врата“ след блокиране на автомобила. Открити са две оръжия — едното изхвърлено преди спирането, другото в чантичка. Основната версия остава неуредени финансови отношения и възможен спонтанен скандал; на този етап МВР отхвърля поръчково убийство.

Спокойното и бавно качване в първия Range Rover, последвано от появата на втори идентичен автомобил, който минава с висока скорост, добавя нов елемент към картината: възможността за предварително позиционирана отцепка. Разследването продължава, материалите се предават на прокуратурата.

<iframe width="560" height="315" src="https://www.youtube.com/embed/3O3AhcDKBwc?si=7buDF3We2lIbWc8m" title="YouTube video player" frameborder="0" allow="accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture; web-share" referrerpolicy="strict-origin-when-cross-origin" allowfullscreen></iframe>

Славчо (Слави) Пенчев Бинев е роден на 10 декември 1965 г. Европейски шампион по таекуондо от 1992 г., дългогодишен председател на Българската федерация по таекуондо и вицепрезидент на Българския олимпийски комитет. През 90-те изгражда бизнес чрез R-System Holding; евродепутат от „Атака“ (2007–2014) и народен представител. Оставя пет деца.

Европейският парламент прие с 432 гласа „за“, 52 „против“ и 88 „въздържал се“ резолюция, в която отправи критики към реакцията на българското правителство на руската опасност в Черно море. Документът е посветен на ескалацията на руските удари в Европейския съюз и на заплахите за човешкия живот, регионалната стабилност и продоволствената сигурност.

Основният инициатор и вносител на текстовете е германският евродепутат Сергей Лагодински от групата на Зелените/Европейски свободен алианс.

Към внасянето на критичните изменения се присъединиха и 7 български евродепутати: • От ГЕРБ (ЕНП): Андрей Новаков, Андрей Ковачев, Ева Майдел, Емил Радев, Илия Лазаров • От ДБ (ЕНП): Радан Кънев • От ДПС („Обнови Европа“): Илхан Кючюк Как гласуваха българските евродепутати? Гласували „ЗА“ резолюцията (8 евродепутати):

• Андрей Ковачев (ГЕРБ / ЕНП) • Андрей Новаков (ГЕРБ / ЕНП) • Ева Майдел (ГЕРБ / ЕНП) • Емил Радев (ГЕРБ / ЕНП) • Илия Лазаров (ГЕРБ / ЕНП) • Илхан Кючюк (ДПС / „Обнови Европа“) • Христо Петров – Ицо Хазарта (ПП / „Обнови Европа“) • Танер Кабилов (Ново начало / Европейски консерватори и реформисти)

Гласували „ПРОТИВ“ (2 евродепутати):

• Станислав Стоянов („Възраждане“ / „Европа на суверенните нации“) • Рада Лайкова („Възраждане“ / „Европа на суверенните нации“)

Гласували „ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ“ (3 евродепутати):

• Кристиан Вигенин (БСП / Социалисти и демократи) • Цветелина Пенкова (БСП / Социалисти и демократи) • Елена Йончева (ДПС-Ново начало / Европейски консерватори и реформисти)

Неучаствали във вота (4 евродепутати):

• Радан Кънев (ДБ / ЕНП) – съвносител, но неотчел вот • Никола Минчев (ПП / „Обнови Европа“) • Ивайло Вълчев (ИТН / Европейски консерватори и реформисти) • Петър Волгин („Възраждане“ / „Европа на суверенните нации“)

Спорът се изостри след серия атаки срещу търговски кораби в Черно море през октомври. На 6 октомври два плавателни съда бяха поразени от дронове в българската изключителна икономическа зона. Българското правителство определи нападението като недопустимо, но първоначално заяви, че няма достатъчно доказателства, за да посочи категорично извършителя. По-късно премиерът Румен Радев каза, че Русия е вероятният отговорен фактор, но че окончателно доказване на руската вина все още липсва.

На 12 октомври България поиска техническа помощ от ЕС и НАТО за продължаване на разследването. Премиерът Румен Радев проведе разговори с председателя на Европейската комисия и генералния секретар на НАТО, а темата беше включена и в дневния ред на заседанието на Европейския съвет на 15 и 16 октомври.

В Брюксел лидерите на ЕС определиха атаките срещу граждански и търговски кораби в изключителните икономически зони на България и Румъния като неприемливи и като сериозно нарушение на международното и морското право. Радев предложи мораториум върху военните удари срещу търговското корабоплаване в Черно море. На 20 октомври Северноатлантическият съвет изрази солидарност с България и Румъния и готовност да окаже съюзническа подкрепа при изясняването на обстоятелствата около нападенията.

В окончателния текст Европейският парламент изразява загриженост от „неясния и двусмислен“ според евродепутатите отговор на българските власти към ескалиращата руска заплаха. Посочена е и слабата дипломатическа реакция на София спрямо Руската федерация. Най-конкретното искане е България да потвърди до 30 октомври участието си в инициатива на НАТО за противодействие на дронове.

Тъкмо забавянето по този въпрос превърна темата от спор за публичната оценка на атаките в спор за конкретни отбранителни действия. ЕП настоява още НАТО да обмисли нова инициатива за Черно море на основата на проекта „Черноморски страж“, както и за по-тясно сътрудничество между България, Румъния и Турция. Документът определя сигурността на Черно море като част от сигурността на целия Европейски съюз и призовава за европейско финансиране на защитата на крайбрежните и пристанищните райони.

Румен Радев отхвърли критиките и заяви, че спорният текст е бил добавен в проекта в последния момент. „Изразявам категорично несъгласие и недоумение“, заяви премиерът в писмо, като посочи, че по време на Европейския съвет е провел среща с генералния секретар на НАТО Марк Рюте и президента на Румъния Никушор Дан.

Правителството твърди, че България е задействала възможностите си за наблюдение, разузнаване, откриване и реакция в Черно море. Според кабинета страната е поискала международна техническа помощ, а след разговорите с НАТО над морето вече патрулира американски самолет P-8A „Посейдон“. Резолюцията обаче показва, че за значителна част от евродепутатите публичните уверения не са заменили очакваното политическо решение за присъединяване към антидроновата инициатива.

Следващият конкретен срок е 30 октомври. До него София трябва да даде официален отговор за участието си в натовската инициатива, докато разследването на атаките срещу корабите продължава.

Източници: bnrnews.bg, apnews.com, btvnovinite.bg

Институтът за пътна безопасност обвини Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Агенция „Пътна инфраструктура“ в лошо планиране на ремонта на тунел „Топли дол“ на автомагистрала „Хемус“. Според организацията държавата е разполагала с близо две години, за да подготви ремонта и обходните маршрути, но е изчакала до края на активния сезон, когато затварянето на едната тръба доведе до километрични задръствания.

Ремонтът на съоръжението започва през ноември 2023 г. след договор, сключен месец по-рано, със срок за изпълнение 18 месеца и първоначална стойност около 35,5 млн. лв. без ДДС. Първо е обновена тръбата в посока Варна. Работата по тръбата към София започва, но през юли 2025 г. е спряна.

От АПИ обясниха, че при портала на тунела се е активирало срутище, което е наложило допълнително проектиране, укрепване и промени в строителните решения. По данни, цитирани от Economic.bg, с анекс от юни 2025 г. стойността на договора е увеличена от около 18,1 млн. евро до близо 21,6 млн. евро без ДДС, а срокът за строително-монтажните работи е удължен до 23,9 месеца.

Членът на управителния съвет на АПИ Венцислав Ангелов заяви, че натрупаното забавяне е около година и половина. „В момента състоянието на лявата тръба е в критично състояние и ние не можем да си позволим да пропускаме повече движение през нея, тъй като е опасна“, каза той пред bTV.

На 12 октомври движението беше прехвърлено двупосочно в тръбата за Варна. Така ремонтът съвпадна с блокирания обходен маршрут през Витиня, където компрометирана анкерна стена не позволява безопасно движение. Пътят през Арабаконак също не беше подготвен за поемане на трафика.

Регионалният министър Иван Шишков защити решението ремонтът да продължи през есента, като посочи, че целта е била да се избегне най-интензивното движение през летните месеци. Той призна, че това не е предотвратило проблемите, след като трафикът се е оказал по-силен от очакваното.

Именно това обяснение е в центъра на критиките на Института за пътна безопасност. От организацията поставят въпроса защо подготовката на обходни маршрути не е започнала предварително, след като ремонтът е бил планиран и договорен отдавна. Според ИПБ едновременното ограничаване на движението през тунела и затварянето на единствения практически обход е резултат от институционално бездействие.

След спешна среща в МРРБ беше обявено, че от 23 октомври строителят ще работи на две смени. За тежкотоварните автомобили над 12 тона се предвиждат ограничения в пиковите часове в петък и неделя, а държавата ще финансира възстановяването на общинския път през Арабаконак. МРРБ очаква трасето да бъде приведено в проходимо състояние за около 20 дни, в зависимост от времето.

По данни на АПИ около 18 декември движението временно ще бъде възстановено и в двете тръби заради коледните и новогодишните пътувания. След празниците ремонтът ще продължи. АПИ посочва април 2027 г. като срок за окончателното завършване на дейностите, докато министър Шишков говори за приключване през лятото на 2027 г.

Ето какво се казва още в становището:

Сега държавата трябва да подготви обходен маршрут в рамките на около 20 дни. Но какво точно ще бъде направено — обикновен ремонт на настилката или основен ремонт с промяна на пътната конструкция и габарита?

Още по-важният въпрос е дали пътят през Арабаконак е оразмерен да поеме тежкотоварния трафик, който се очаква да бъде пренасочен през него. Един неподготвен за подобно натоварване път може да превърне обхода в допълнителен риск за живота и здравето на хората.

Къде е оценката на риска? Кой е проверил техническата годност на трасето? Кой ще носи отговорност, ако в резултат на неподходящо организирания обход възникнат тежки катастрофи?

Обявеният от министъра "червен код“ е за цялото Министерство на регионалното развитие и е показателен за управлението на риска в държавата. Вместо подготовка и превенция получаваме действия в последния момент.

Институтът за пътна безопасност не очаква отговор от министър Шишков. Поставяме тези въпроси публично и ще наблюдаваме лично строителните дейности по обхода през Арабаконак, за да установим какво реално се изпълнява и дали то отговаря на изискванията за безопасност.

Когато един ремонт е планиран от две години, но обходът се подготвя за 20 дни, въпросът не е само колко бързо ще бъде направен. Въпросът е кой управлява риска и кой ще понесе отговорността за последствията.

Източници: segabg.com, btvnovinite.bg, mrrb.bg

Институтът за пътна безопасност (ИПБ) отчита средно увеличение от 110% на предложените цени за мантинели и други ограничителни системи спрямо пределните стойности на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) от 2025 г. Данните са част от анализ на пазарната консултация, публикувана от АПИ на 29 септември.

Според ИПБ разликата е значително по-голяма от ръста на строителните разходи, който за периода 2022–2025 г. е около 35%. Институтът сравнява предложенията с ценови ориентири от България и Европа и поставя въпроса дали стойностите са икономически обосновани.

Средната предложена цена за стоманена мантинела клас H2 W4 е 282 евро на метър. За сравнение, италианският ценоразпис за 2026 г. посочва 134,50 евро на метър за пътна система H2. ИПБ уточнява, че техническите характеристики на сравняваните системи не са напълно идентични, но според организацията разликата изисква обяснение.

При бетонните ограничителни системи средната предложена цена е около 730 евро на метър. В анализа на АПИ е посочена и каталожна цена от 128,80 евро на метър за бетонен елемент REBLOC H2 W5, без монтаж.

Пазарната консултация е започнала на 14 септември и обхваща 88 позиции, свързани с текущия ремонт и поддръжката на републиканската пътна мрежа. В нея са подадени 48 индикативни предложения. Те не представляват класиране и не водят до възлагане на обществена поръчка, а трябва да послужат за определяне на прогнозните стойности при бъдеща процедура.

ИПБ посочва, че 39 от 48-те предложения са разпределени в групи със силно сходни ценови структури. Това е основание да бъдат проверени оригиналните оферти и файловете към тях, но само по себе си не доказва картел или друго нарушение.

Според анализа цените в консултацията са средно с около 34% над инхаус цените на държавното дружество „Автомагистрали“ при възстановяване на мантинели след пътнотранспортни произшествия. При сравнение на една и съща дейност разликите трябва да бъдат обосновани с конкретни разходи, технически параметри и условия за изпълнение.

Организацията настоява за независима финансова и техническа експертиза, проверка на 48-те оригинални предложения и техните метаданни, както и за пълна и еднозначна техническа спецификация на системите.

От ИПБ посочват, че ако проверката установи достатъчно данни за евентуално съгласувано поведение, материалите трябва да бъдат предоставени на Комисията за защита на конкуренцията. Преди АПИ да използва посочените стойности като основа за бъдещи обществени поръчки, според института трябва да бъде доказано, че цените са икономически обосновани и че конкуренцията е реална.

Източници: news.bg, economic.bg, bgonair.bg

Кейти Захария напуска поста прессекретар на Белия дом след само пет работни дни. Назначението, обявено от Доналд Тръмп на 9 октомври, се превърна в политически проблем още с първата ѝ поява пред журналисти, а последвалите въпроси за юридическата ѝ квалификация ускориха отстраняването ѝ.

Тръмп не обяви директно, че я е уволнил. В петък той каза пред журналисти, че я е посъветвал да „преосмисли“ оставането си на поста. По-късно представители на администрацията потвърдиха, че Захария излиза от длъжността. Според Асошиейтед прес тя е заявила, че за нея е било чест да работи за президента.

Захария започна работа на 12 октомври, а на следващия ден проведе първата си и единствена пресконференция. Тя продължи около 14 минути. Прессекретарят отговори на въпроси от трима журналисти, всички от консервативни или близки до Тръмп медии, след което прекрати срещата.

Представянето ѝ беше определено като неуверено. По-голямата част от времето тя чете предварително подготвен текст, а отговорите ѝ предизвикаха критики дори в медии, подкрепящи президента. Захария обясни, че е разполагала с малко време за подготовка и е искала да остави повече време на самия Тръмп да разговаря с журналистите.

Още по време на тази поява тя съобщи, че Белият дом е поискал оставката на посланика на САЩ в Гърция Кимбърли Гилфойл. Новината беше значима, но не успя да компенсира впечатлението от кратката и колеблива пресконференция.

След назначаването на Захария възникна спор дали тя може да бъде представяна като адвокат. Тя е завършила юридическия факултет на университета „Пепърдайн“, но не е издържала адвокатския изпит в Калифорния през 2011 г. и не го е полагала повторно.

Захария призна това в интервю за Фокс нюз. Тя заяви, че не се е представяла като „адвокат по право“ и че не е упражнявала адвокатска професия. Доналд Тръмп обаче я беше представил при назначаването ѝ като адвокат. Според Аксиос президентът е бил изненадан, когато е разбрал, че тя няма правоспособност да практикува.

Така около новия прессекретар се натрупаха два отделни проблема: неубедителното представяне пред медиите и съмненията около начина, по който е описвала професионалния си опит. Си Би Ес нюз съобщи, че Захария е била изолирана през седмицата и реално не е изпълнявала пълноценно функциите на прессекретар.

Публично няма данни Захария да е била отстранена заради нелоялност към Тръмп. Напротив, тя защити президента и след раздялата, като го нарече „добър, внимателен и трудолюбив човек“.

Наличните сведения сочат по-скоро към съчетание от слаб дебют, проблем с доверието и прибързано назначение. Захария беше избрана лично от Тръмп, след като преди това е работила в комуникационния екип на компанията му и като телевизионен коментатор. Според Аксиос кандидатурата ѝ е била изненадваща и е получила силна подкрепа от личния асистент на президента Натали Харп.

Следващият въпрос е кой ще заеме поста. Белият дом не е обявил заместник, а Тръмп е заявил, че не бърза с избора. Петдневният мандат на Захария е най-краткият за прессекретар на Белия дом в съвременната история и връща в администрацията му познатия от първия мандат модел на внезапни кадрови решения.

Източници: apnews.com, axios.com, cbsnews.com

Вътрешен списък разкрива дарителите, поели ангажименти за изграждането на балната зала в Белия дом, и показва общо 333 милиона долара частни средства. Данните включват 67 дарения над 10 000 долара, като най-малко 77 милиона долара са предоставени от дарители, поискали имената им да останат неизвестни.

Списъкът, получен от „Вашингтон пост“, съдържа 57 души, компании и фондации, посочени като дарители с ангажименти от поне 100 000 долара. Nvidia и Apple са сред най-големите вносители с по 25 милиона долара. Същата сума е поела и фамилията Аделсън, а Чарлз Ърген, съосновател и председател на Dish Network, също е записан с ангажимент от 25 милиона долара.

Сред останалите дарители са Шиям Санкар от Palantir с 10 милиона долара, Microsoft и Comcast със съответно 10 и 7,5 милиона долара, както и близнаците Камерън и Тайлър Уинкълвос с биткойни на стойност над 5 милиона долара. Повече от три четвърти от всички средства са обещани от дарители с ангажименти от поне 5 милиона долара.

Документите не доказват връзка между даренията и конкретни решения на администрацията на Тръмп. Те обаче показват, че компании или ръководители на компании с договори с федералното правителство през втория му мандат са свързани с около половината от събраната сума.

Даренията се насочват чрез Trust for the National Mall - организация с нестопанска цел, която ги прехвърля към правителството и към сметка на Белия дом, контролирана от президента. Споразумение между правителството и фондацията изисква анонимността на дарителите да бъде запазена, доколкото това е позволено от закона.

Говорителят на Белия дом Дейвис Ингъл определи дарителите като „широк кръг от големи американски компании и щедри личности, които допринасят, за да направят Народния дом по-добър за поколенията“. Той заяви, че критиците биха възразили и ако американските данъкоплатци плащаха за ремонта, и заплаши с преследване на отговорните за изтичането на документите.

Един от най-ранните ангажименти е на Изабела Ерера, дъщеря на международния банкер Хулио Ерера Велутини. Тя е поела ангажимент за 2,5 милиона долара, като първата вноска от 835 000 долара е направена през октомври 2025 г. През януари Тръмп помилва баща ѝ, който преди това е бил обвинен от Министерството на правосъдието по дело за подкуп. Нито Ерера Велутини, нито дъщеря му са коментирали данните.

Чарлз Ърген е записан с два ангажимента по 12,5 милиона долара. Това се случва, след като Федералната комисия по комуникациите прекратява разследване срещу EchoStar, а по-късно федерални институции одобряват продажбата на част от лицензите на компанията на AT&T. Ърген и EchoStar са отказали коментар.

Дъщерно дружество на Rocket е поело ангажимент за 10 милиона долара три седмици след като Федералната агенция за жилищно финансиране е одобрила придобиването на Mr. Cooper. От Rocket заявяват, че дарението и регулаторните решения не са свързани.

Данните показват, че Salesforce е свързана с три ангажимента по 1 милион долара - един от главния изпълнителен директор Марк Бениоф и два от компанията. Между тях Пентагонът е възложил на Salesforce договор на стойност до 5,6 милиарда долара до 2035 г. От Пентагона заявяват, че политическите връзки и външните интереси не участват във финансиращите решения.

Събраните 333 милиона долара са под целта от 400 милиона долара, заявена от Тръмп. През март оценката за целия комплекс, включващ балната зала, офисни помещения и подземно военно съоръжение, е достигнала 600 милиона долара. Част от строителните разходи вече е покрита с публични средства.

В списъка не фигурират Hard Rock International, Tether America и Паоло Тирамани, въпреки че Белият дом ги е посочвал публично като дарители. Нито една от трите страни, нито Trust for the National Mall и Белият дом са обяснили защо имената им отсъстват от вътрешните записи.

Източници: washingtonpost.com

Испанското Министерство на отбраната предаде на дежурния съд в Сеута и на прокуратурата аудиозаписи, в които предполагаеми военнослужещи говорят със смях за насилие над мигранти. Ведомството е добавило материалите към документацията, изпратена на съдебните власти на 30 септември заради сигнали за възможно престъпно поведение на военнослужещи, разположени в автономния град.

Записите са публикувани от elDiario.es. В разговор между най-малко трима военнослужещи се описват предполагаеми внезапни удари, подвеждане на мигранти, за да бъдат отведени зад военен автомобил, както и унизителни практики. В един от откъсите се чува: „Без ръкавици е по-яко, защото се чува плясъкът. С ръкавици боли.“ Авторството и конкретните обстоятелства около описаните действия трябва да бъдат установени от разследването.

Според публикуваната информация разговорът е проведен през нощта на 21 срещу 22 септември в близост до Центъра за временно настаняване на мигранти в Сеута, докато военнослужещите са били на дежурство. В записите се разказва и за мигрант, който според говорещите е бил ударен изненадващо, както и за случаи, при които хора са били принуждавани да участват в унизителни действия под заплаха от насилие.

Амнести интернешънъл определи съдържанието на аудиозаписите като ново доказателство в подкрепа на вече подадените сигнали. Директорът на организацията в Испания Естебан Белтран заяви, че описаното не прилича на действия при самоотбрана, а на „операции за наказание, които целят да унижат мигрантите“. По думите му в случая може да става дума за изтезание или за жестоко, нечовешко и унизително отношение.

Организацията е изпратила писмо до министър Маргарита Роблес с искане да получи информация за обхвата на проверките и предприетите мерки. Сред поставените въпроси е дали военнослужещите, свързвани с предполагаемите злоупотреби, са били временно отстранени или премахнати от патрулите в града.

Амнести интернешънъл съобщи, че между 10 и 15 септември е събрала 22 преки свидетелства за предполагаеми побои, тормоз, унижения, отнемане на пари и повреждане или конфискуване на телефони на мигранти. Първите сигнали са били публикувани на 15 септември, а на 25 септември са се появили и видеозаписи, за които се твърди, че показват агресия от униформени служители.

На 30 септември Роблес е възложила на Командването на операциите да изясни възможните индивидуални отговорности. Към 15 октомври няма публично обявени резултати от вътрешната проверка, нито данни за конкретни дисциплинарни мерки.

На 11 октомври министърът защити военнослужещите, разположени в Сеута, като заяви, че е „дълбоко горда“ с работата им, която според нея е била подложена на несправедлива критика. Новите аудиозаписи вече са предадени на съдебните власти, които трябва да преценят тяхната доказателствена стойност и да установят дали описаните действия са извършени, от кого и при какви обстоятелства.

Източници: elpais.com, eldiario.es, cadenaser.com

Прокурори от щата Ню Йорк са подновили разследването по случай за предполагаемо групово изнасилване в университета „Корнел“, след като жена заведе гражданско дело, обвинявайки университета и правоохранителните органи, че не са направили достатъчно. Според съдебни документи, внесени по делото на 16 септември, в които са включени и скрийншотове от групов чат, за който се твърди, че е между членове на университетското братство, станало център на обвиненията, жената, обозначена като Джейн Доу, твърди, че е била упоена с наркотици и изнасилена в сградата на братството през 2024 г., обобщи safenews.bg.

Случаят предизвика гняв в социалните мрежи срещу „Корнел“ и прокуратурата на окръг Томпкинс, щата Ню Йорк, заради начина, по който са били разгледани обвиненията.

В понеделник окръжният прокурор Матю Ван Хаутен заяви, че макар по време на предполагаемото нападение неговата служба да е преценила, че доказателствата от първоначалните показания на подателката на сигнала не отговарят на законовия праг за повдигане на обвинения, сега ще остави решението на голямо жури.

„След като определим подходящите обвинения, делото ще бъде разгледано по най-обективния и безпристрастен начин, с който разполагаме – чрез представяне на свидетелски показания пред голямото жури на окръг Томпкинс“, каза Ван Хаутен.

За какво става дума?

Според исковата молба от 101 страници, на 19 октомври 2024 г. подателката на сигнала посетила приятел в сградата на братството „Чи Фи“ в университета „Корнел“ в Итака, щата Ню Йорк. По това време тя вече била в нетрезво състояние, след като пила в местен бар извън територията на университета.

Твърди, че двама членове на братството ѝ предложили да прави секс и с двамата, а по-късно я притиснали да употреби кетамин и да пуши марихуана.

Доу, която по това време била на 20 години, твърди, че след това е била изнасилена от седем мъже в сградата на братството „Чи Фи“ в продължение на седем часа, преди да изпадне в безсъзнание около 5.45 часа сутринта.

В исковата молба тя заявява, че заради въздействието на веществата не е била в състояние да даде съгласие.

Доу добавя, че макар да е съобщила за случилото се на полицията на университета на 8 ноември 2024 г., прокуратурата не е повдигнала наказателни обвинения.

В понеделник адвокатът на Доу Томас Джуфра заяви пред телевизия CBS News, че тя е отишла в полицията, защото е смятала, че е „жертва на престъпление“.

„Освен първоначалния ѝ контакт с полицията на „Корнел“, с нея не са се свързали разследващи от прокуратурата на окръг Томпкинс или други следователи, обучени да разговарят с жертви на изнасилване“, посичи Джуфра.

Той добави, че „Корнел“ е изключил двама членове на братството след вътрешно разследване на обвиненията, докато други петима са получили по-леки наказания, включително отстраняване от занятия, участие в обучителни семинари и писане на есета.

„Нито един от тези мъже не беше арестуван. Нито един. Това мога да ви го кажа със сигурност“, заяви Джуфра.

Той добави, че след преживяното Доу е напуснала университета.

В исковата молба са посочени Матю Ингълс, Джонатан Нюел, Уинстън Лий, Джилио Лопес, Диего Сарабия, Скот Норис и Скот Кречмар като мъжете, за които се отнасят обвиненията.

Ответници по делото са също университетът „Корнел“, братството „Чи Фи“, женското студентско общество „Делта Делта Делта“, барът извън кампуса и седемте мъже. Те са обвинени в нарушение на договорни задължения, небрежност и нарушения на законите на щата.

Доу търси парично обезщетение, включително компенсационни и наказателни вреди. В исковата молба не е посочена конкретна сума.

Какво е съдържал груповият чат?

Исковата молба включва изображения от групов чат в Snapchat между членове на братството, в който един от участниците по груб начин уведомява останалите, че могат да правят секс с жертвата „безплатно“.

На изображение от чата се вижда съобщение от човек, който пише:

„Аз, по дяволите, обичам „Чи Фи““.

Скот Кречмар, който по това време е бил член на братството, се твърди, че е изпратил две съобщения в групата в Snapchat, но отрича да е бил замесен.

Отговорили ли са някои от обвинените?

Да. Адвокатът на Кречмар, Джереми Саланд, заяви пред CBS News, че съобщенията са били неуместни, но не представляват доказателство за сексуално насилие.

„Това е ситуация, в която е имало отвратителен Snapchat – отвратителен, точка. Но това не прави моя клиент изнасилвач и със сигурност не го прави сексуален престъпник“, каза Саланд.

Той добави, че клиентът му за кратко е влязъл в стаята, където се е намирала Доу, но не я е докосвал „по никакъв начин“ и скоро след това е излязъл.

По отношение на обвинението за употреба на кетамин Саланд заяви, че Кречмар е преминал тест на космен фоликул, който е показал, че в организма му не е имало наркотика. По думите му никой не се е свързвал с клиента му във връзка с подновеното разследване.

„Ние сме готови да представим доказателства, които го оневиняват. Просто се надявам в крайна сметка да бъде направено правилното нещо, случаят да бъде приключен и клиентът ми да може да живее живота си, без да бъде подложен на това егоистично, отвратително, мерзко твърдение на тази жена за него“, добави той.

Междувременно Андрю Милтенбърг, адвокат на Лопес, също заяви пред CBS New York, че клиентът му категорично отрича обвиненията срещу него.

Какво заяви университетът?

В изявление, публикувано в понеделник, „Корнел“ заяви, че подкрепя решението на окръжния прокурор случаят на Доу да бъде представен пред голямо жури.

От университета обясниха, че първоначално са провели собствено разследване на обвиненията в продължение на няколко месеца, след което са изпратили случая на изслушване. На него специално обучена комисия от преподаватели и служители е изслушала доказателствата, представени от Доу и обвинените.

„В края на изслушването комисията наложи различни санкции, включително изключване и отстраняване от „Корнел“. На нито един от обвинените не е било предложено писането на есета като единствена последица от участието му“, се казва в изявлението.

От университета допълват, че братството „Чи Фи“ е било закрито през 2024 г. и все още няма право да извършва дейност в кампуса.

„Всяко твърдение, че университетът не е наложил съществени наказания на замесените, е невярно. Продължаването на фалшивия разказ, че в този случай е имало минимални последствия, е безотговорно, ще накара жертвите да се чувстват по-малко сигурни и подкрепени и ще допринесе за недостатъчното съобщаване на случаите на сексуално насилие“, се добавя в изявлението.

Какво заяви окръжният прокурор?

Според изявлението на Ван Хаутен от понеделник в първоначалните показания на Доу от ноември 2024 г. тя не е твърдяла, че е била упоена против волята си или че е била жертва на групово изнасилване.

„Напротив, в показанията си Джейн Доу описва участието си в употребата на наркотици и сексуалните действия като доброволни, съзнателни и по взаимно съгласие. Очевидно е, че моята служба не е могла и не е взела решението си през ноември 2024 г. въз основа на твърденията в гражданско дело, което щеше да бъде заведено почти две години по-късно. Признавам реалността, че за жертвите на сексуално насилие може да са необходими години терапия и възстановяване, за да осмислят напълно и разберат случилото се с тях. Търсенето на справедливост понякога изисква да преразглеждаме или подновяваме случаи, когато получим допълнителни доказателства“, каза той.

Ван Хаутен заяви, че прокурорка от неговата служба, която има значителен опит в преследването на сексуални престъпления и е участвала в съдебни процеси по дела за сексуално насилие в университети, ще подготви случая за голямото жури.

Колко разпространено е сексуалното насилие в американските университети?

Според проучване за университетския климат на Асоциацията на американските университети от 2019 г. общо 13% от жените, учещи във висши учебни заведения в САЩ, са съобщили за несъгласуван сексуален контакт, осъществен чрез физическа сила или в ситуация, в която не са били способни да дадат съгласие.

Сред жените, учещи за бакалавърска степен, делът е бил 26,4% – приблизително една на всеки четири студентки. При мъжете, учещи за бакалавърска степен, делът е бил 6,9%.

Сред жените в следдипломни програми 10,8% са съобщили за сексуален контакт, осъществен чрез физическа сила или в ситуация, в която не са били способни да дадат съгласие.

Източник: safenews.bg

Българската изключителна икономическа зона в Черно море е морско пространство, в което страната има специални права върху природните ресурси и определени дейности. Тя не е част от територията на България по същия начин, по който са сушата и териториалното море, но държавата упражнява суверенни права и юрисдикция в границите, определени от международното право и българския закон.

По Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата изключителната икономическа зона се простира до 200 морски мили от изходните линии. В Черно море обаче няма достатъчно пространство за всяка държава да използва пълни 200 мили. Затова действителните граници се определят със споразумения със съседните и срещулежащите държави. Българската зона е оценявана на около 29 052 квадратни километра.

Основната разлика между териториалното море и изключителната икономическа зона е обхватът на държавната власт. Териториалното море е с широчина 12 морски мили и е част от територията на страната. В него България упражнява суверенитет, при спазване на международните правила за мирно преминаване.

В изключителната икономическа зона България няма общ суверенитет върху всяко действие на чуждите кораби. Законът изрично предвижда: „В изключителната икономическа зона всички държави се ползват от свобода на корабоплаване, въздухоплаване, полагане на кабели и тръбопроводи“. Това означава, че търговски, военни и други кораби могат да преминават през зоната, без това само по себе си да изисква разрешение от България.

България има изключителни права да проучва, разработва, използва, опазва и стопанисва биологичните, минералните и енергийните ресурси в зоната. Това включва рибните ресурси, залежите в морското дъно и неговите недра, както и възможностите за производство на енергия от водата, теченията и вятъра.

Държавата може да разрешава или да отказва изграждането на изкуствени острови, платформи, инсталации и други съоръжения. Тя има юрисдикция и върху морските научни изследвания и опазването на морската среда. Концесиите за проучване и използване на ресурсите се предоставят по реда на Закона за концесиите или Закона за подземните богатства.

Научно изследване в българската изключителна икономическа зона се извършва с разрешение на Министерския съвет. Кандидатите трябва да представят информация за целите, мястото, методите и средствата на изследването. Разрешение може да бъде отказано, ако дейността е свързана със сондиране, взривни вещества, строителство на съоръжения или непосредствено проучване на природни богатства.

Правата върху ресурсите са свързани със задължение за тяхното опазване. България трябва да предотвратява замърсяването, да прилага международните стандарти и да предприема мерки при аварии, разливи и други произшествия, които могат да засегнат морето или крайбрежието.

При данни, че чуждестранен невоенен кораб е нарушил българските права или правилата за опазване на морската среда, компетентните органи могат да поискат информация, да извършат проверка, да вземат проби и да задържат кораба за търсене на отговорност. При установено нарушение се уведомява държавата на знамето, а при данни за престъпление – и прокуратурата.

Чуждестранен кораб не може да извършва промишлен риболов в българската зона без споразумение между България и държавата на знамето. При транзитно преминаване риболовният кораб не трябва да държи съоръженията си в работно положение.

Правилата за използване на пространството се съчетават с Морския пространствен план на България за 2021-2035 г., одобрен от Министерския съвет на 23 май 2023 г. В него са предвидени зони за корабоплаване, риболов, аквакултури, научни изследвания, защитени територии, подводна инфраструктура и енергийни съоръжения. Планът организира дейностите, но не определя и не променя морските граници на страната.

Източници: bta.bg

Гражданското движение БОЕЦ обяви, че случаят с убийството на пловдивския бизнесмен Илиян Филипов е останал извън обществения фокус, въпреки че по делото има обвиняем и разследването продължава. Позицията е на председателя на организацията Георги Георгиев, който критикува институциите за липсата на публични резултати.

„Случаят с убийството на Илиян Филипов е напълно забравен“, заяви Георгиев според публикуваната позиция на БОЕЦ. Организацията посочва, че оръжието не е открито, а мотивите за престъплението остават неясни. БОЕЦ задава и въпроса защо началникът на специализираните полицейски сили в Пловдив Виктор Елшишки се е появил пръв на местопрестъплението с личния си автомобил. Твърдението е на гражданското движение и не е потвърдено от МВР или прокуратурата.

Илиян Филипов беше застрелян на 30 септември в Пловдив. За убийството е обвинен 51-годишният Славчо Мегеров. Пловдивският окръжен съд го остави в ареста на 4 октомври, като прие, че събраните косвени доказателства и записите от охранителни камери са достатъчни за обосновано предположение за съпричастност.

Съдът отчете, че оръжието на престъплението не е намерено и няма преки свидетели, но прецени, че съществува опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление. Защитата обжалва мярката, а Апелативният съд в Пловдив трябва да разгледа жалбата на 13 октомври.

Наблюдаващият прокурор Димитър Молев определи мотива като личен и свързан с финансови отношения. „Мотивът е личен, породен от финансови отношения“, каза Молев пред журналисти. Според прокуратурата убийството е било предумишлено и е извършено с огнестрелно оръжие. Държавното обвинение не изключва и съпричастност на други лица, а разследването продължава.

До момента са извършени седем претърсвания и изземвания в София и Пловдив, а разпитаните свидетели са повече от 31. Липсата на намерено оръжие не е попречила на съда да определи най-тежката мярка за неотклонение, но окончателната оценка на доказателствата ще бъде направена в рамките на наказателното производство.

Към този момент твърдението на БОЕЦ за „дръпнат шалтера“ не съвпада с процесуалното развитие по делото: има повдигнато обвинение, съдебно решение за задържане под стража и насрочено разглеждане на жалбата на обвиняемия. Не е публично съобщено обаче кога ще приключи разследването и дали ще бъдат установени други участници или поръчител на убийството.

Източници: dunavmost.com, nova.bg, bta.bg

Тази седмица прокурори от цялата страна ще се съберат, за да изслушат 25-имата кандидати за четирите места на обвинителите в новия Висш съдебен съвет (ВСС).

Една от основните теми, които ги вълнуват, е как да става кариерното израстване в прокуратурата. Затова тя заема съществена част от концепциите на всички кандидати – за конкурсите за първоначално назначаване, за повишаване, за преместване и за избора на административни ръководители са изписани десетки страници. В тях по същество няма кандидат, който да не е обещал честна конкуренция, равнопоставеност, предвидимост, последователност и ясни правила за професионално развитие.

Как обаче е протекъл кариерният път на самите кандидати, които обещават да отстояват тези ценности при кадруването си в прокуратурата?

„Лекс“ провери биографиите, които самите те са представили и друга публична информация.

Те показват, че осем от кандидатите са израснали в прокурорската йерархия чрез назначаването им за шефове или зам.-шефове на прокуратура от по-високо ниво. Други пет са прескачали нива в кариерното си развитие, някои дори по две. Част от кандидатите са влезли в прокуратурата директно на окръжно или апелативно ниво.

Всички тези „отклонения“ от обичайния ход на кариерата са законово допустими и не означават непременно привилегия или нарушение. Съответно следването на класическия път за кариерно израстване не е доказателство за високи професионални и морални качества.

Фактите за това как всеки от кандидатите е изминал досегашния си път в прокуратурата обаче са от ключово значение, когато колегите му решават дали да му дадат своята подкрепа, за да решава тяхното професионално бъдеще. Затова „Лекс“ ги представя накратко.

На по-висока длъжност чрез избор за административен ръководител

Владимир Николов става младши прокурор в Районна прокуратура – Плевен през 2007 г., а после става редови обвинител там. През 2011 г. е назначен за зам.-шеф на РП-Плевен, а от 2012 до 2017 г. е районен прокурор на Плевен. Кандидатства за втори мандат начело на РП-Плевен, но на 19 юли 2017 г. не получава подкрепата на Прокурорската колегия на ВСС.

Израстването му в кариерата става през 2021 г., когато е избран за окръжен прокурор на Плевен (с шест гласа „за“ и три „против“), като на заседанието не беше коментирано изискването на чл. 169, ал. 1 от Закона за съдебната власт, според което само по изключение магистрат от по-ниско ниво може да бъде избран за ръководител на по-горен орган на съдебната власт.

През 2025 г. тогавашният и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов внесе предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу Николов заради нарушения по организацията, ръководството и контрола на дейността на ОП-Плевен. На 18 февруари 2026 г. Прокурорската колегия го наказа като го освободи като шеф на ОП-Плевен. Николов обжалва и делото е все още висящо във ВАС.

Тодор Деянов започва кариерата си в съдебната система през 2003 г. като районен съдия в Смолян. За две години оглавява съда, след това е негов зам.-шеф, а после пак председател.

В прокуратурата „влиза“ през 2013 г. директно като шеф на Окръжната прокуратура в Пловдив. Получава и втори мандат на този пост, но не го довършва, защото през 2020 г. е избран за апелативен прокурор на Пловдив. Изкарва 5 години на този пост, а после за кратко е редови прокурор, но скоро след това става зам.-шеф на апелативната прокуратура.

При него е налице промяна на професионалната функция – от съдия в прокурор, която води до „изкачването“ му на окръжно ниво, а след това достига до апелативно ниво в прокуратурата след избор на ръководна длъжност.

Преминаване към по-високо ниво чрез заместническа длъжност

При Красимира Филипова има два прехода към по-високо ниво чрез назначения за заместник на административен ръководител. Тя започва работа в прокуратурата като младши прокурор в Ботевград, след това става районен прокурор там и се мести без да „качва“ ниво в Костинброд. В РП-Костинброд за първи път заема ръководна длъжност и през 2006 г. става зам.-шеф.

Четири години по-късно се изкачва в системата като е назначена за зам.-шеф на Окръжна прокуратура – София. След още четири години отново отива в по-горна инстанция, заемайки ръководна длъжност – зам.-шеф на Апелативната прокуратура в София.

С конкурс е повишена във Върховната касационна прокуратура през 2019 г., а година по-късно стана зам. главен прокурор.

Ивайло Илиев, който в момента е командирован национален експерт в Евроюст, е направил един кариерен скок в съдебната власт след заемане на ръководна длъжност.

Той влиза в системата като младши прокурор през 2010 г., след това става районен прокурор в Дупница. За кратко е зам.-шеф на прокуратурата в Дупница, а през 2016 г. е избран за районен прокурор на Кюстендил. Дни след края на мандата му е назначен за зам.-шеф на окръжната прокуратура в града. На този пост остава около година, когато е избран за делегиран европейски прокурор. Илиев се отказа от работата в европрокуратурата след около година и беше избран за помощник на националния представител на България в Евроюст.

Христо Анчев, който в момента ръководи Военно-окръжната прокуратура в Пловдив, започва кариерата си в съдебната власт като младши прокурор през 2001 г. После става районен прокурор в Пловдив. След 9 години е командирован за три години в окръжната прокуратура в града, но „изкачва“ кариерната стълбица в системата с назначаването му за зам.-шеф на ВоП-Пловдив през 2015 г. По-късно е избран и за неин административен ръководител.

Даниела Попова започва работа в съдебната система през 2000 г. като младши прокурор в РП-Сливница. След това става редови обвинител там, през 2001 г. е назначена за зам.-шеф на тази прокуратура, а от 2003-2011 г. е районен прокурор на Сливница.

През 2011 г. започва работа като обвинител в Специализираната прокуратура, но само година по-късно прави кариерен скок като става зам.-шеф на Апелативната специализирана прокуратура. Към онзи момент ръководител на АСП е Борислав Сарафов.

Година по-късно Сарафов става заместник на главния прокурор, а Даниела Попова е избрана за шеф на АСП, каквато е до 2018 г., когато подава оставка. Тя е назначена за редови обвинител в АСП, а след закриването ѝ е преместена в АП-София, като междувременно е командирована във Върховната административна прокуратура.

През 2022 г. се явява на конкурс за повишаване във ВАП и е класирана. След конституционните промени ВАП беше закрита, прокурорите се „вляха“ във ВКП. Поради тази причина през декември 2023 г. Даниела Попова беше повишена във ВКП.

През май м.г. Попова беше определена за и.ф. апелативен прокурор на София, а на 25 юни 2025 г. беше избрана за титуляр на поста.

Атанас Илиев започва работа в съдебната система през 2005 г. като следовател в Пазарджик. Година по-късно е прокурор в районната прокуратура във Велинград, където работи до 2012 г., когато е преместен в РП-Пловдив. В периода 2018-2024 г. е зам. районен прокурор на Пловдив.

На окръжно ниво преминава през юни 2024 г. с назначаването му за зам.-шеф на ОП-Смолян.

Марина Ненкова „влиза“ в съдебната система през 2016 г. след конкурс за първоначално назначаване и започва работа в Софийската районна прокуратура.

През декември 2024 г. е назначена за заместник на градския прокурор на София, като изпълнява тази длъжност до август т.г., когато е освободена по нейно желание и е назначена за редови обвинител в СГП.

Оставката ѝ от ръководната длъжност дойде, след като през лятото на тази година по време на обсъжданията за промените в Закона за съдебната власт в правната комисия в НС имаше идея на „Прогресивна България“ да се „забрани“ на магистратите, назначени от по-ниски нива за шефове или зам.-шефове на по-високи, да остават в органа, който са ръководили. Тогава министърът на правосъдието Николай Найденов съобщи, че предвид това предложение за промяна в ЗСВ за седмица около 80 предимно заместници на административните ръководители са подали оставка от постовете, за да се възползват от сегашната законова уредба, която позволява да останат като редови магистрати в органите от по-високото ниво (виж още тук и тук).

Прескачане на нива

Биографиите на петима от кандидатите за ВСС показват, че са направили скок в кариерата като са пропуснали ниво в системата. В повечето случаи това е станало след 2007 г., когато бяха въведени конкурсите за повишаване. Някои кандидати са прескачали едно ниво – окръжно или апелативно, а други и по две.

Добринка Калчева започва работа в съдебната система като следовател в Пловдив през 1999 г. и след шест години става районен прокурор в града. През 2014 г. е назначена в Апелативна прокуратура – Пловдив.

Йовита Григорова влиза в съдебната система като районен прокурор в Поморие. След 11 години тя се качва в Апелативната прокуратура в Бургас. В момента е неин зам.-шеф.

Маринела Тотева започва работа в съдебната система през 2000 г. като младши прокурор в Софийската окръжна прокуратура. От 2002 г. до 2011 г. е последователно прокурор в СРП и в ОП-София.

През 2012 г. след конкурс е повишена във Върховната административна прокуратура, а след конституционните промени от 2023 г. е прокурор във ВКП.

Иванка Которова „влиза“ в съдебната система през 1991 г. като младши прокурор в районната прокуратура в Пирдоп, като година по-късно вече е редови обвинител там. От 1996 г. до 1997 г. е зам.-шеф на тази прокуратура, а след това е преместена в Софийската районна прокуратура. През 1999 г. става обвинител в СГП.

От 2004 г. е прокурор във Върховната касационна прокуратура.

Которова е била национален кореспондент на страната ни в Евроюст и Европейската съдебна мрежа (2013-2014 г.), от 2006 г. е контактна точка за България в Европейската съдебна мрежа по наказателни дела.

Сийка Милева започва като следовател в отдела към СГП през 2006 г. През 2017 г. е назначена за прокурор в Специализираната прокуратура, а след избирането на Иван Гешев за главен прокурор, е командирована във ВКП, където е негов говорител. През 2022 г. е повишена във ВКП след конкурс.

Първоначално назначаване на по-високо ниво

Милена Гамозова „влиза“ в съдебната система директно на апелативно ниво. Тя се явява на конкурс за първоначално назначаване в апелативните прокуратури през 2014 г., когато ЗСВ все още предвиждаше такава възможност, и оттогава е прокурор в апелативната прокуратура във Варна. По-късно външните конкурси бяха законодателно ограничени до окръжно ниво.

Дарин Христов също започва работа в съдебната система след участие във външен конкурс, но за окръжните прокуратури. От 2012 г. е прокурор първо в ОП-Бургас, после от 2016 до 2022 г. в СГП, след което се връща в Бургас.

От съд към по-високо прокурорско ниво

Атанас Гебрев започва кариерата си през 1991 г. като следовател и след 8 години напуска столичното следствие и става съдия в Софийския военен съд. От окръжно ниво в съда, през 2007 г. той отива във Върховната касационна прокуратура.

Пламен Евгениев „влиза“ в съдебната система през 2001 г. като младши прокурор в районните прокуратури в Елена и Велико Търново, след това става редови обвинител във втората. От 2011 г. до 2014 г. е прокурор в Специализираната прокуратура, после е преместен като съдия в Специализирания наказателен съд. След конкурс през 2021 г. става прокурор в Апелативната специализирана прокуратура като междувременно беше избран за председател на районния съд в Трявна. От 2025 г. е прокурор в АП-София.

През годините Евгениев участва и в други процедури – беше един от кандидатите за шеф на АСП, но не беше избран, яви се и в конкурси за повишаване във ВКП и в наказателните отделения на апелативните съдилища, но не успя да се класира.

При останалите осем кандидати кариерата върви по обичайния път.

Благовест Вангелов първо е бил прокурорски помощник в АП-Варна, след външен конкурс става районен прокурор в Момчилград, командирован е в Средец, после се мести в Бургас. През 2015 г. е избран за районен прокурор на Поморие. После след конкурс е повишен в Специализираната прокуратура, а след закриването ѝ отива в ОП-Бургас.

Иван Тасков влиза в съдебната система през 1997 г. като следовател, след 8 години става прокурор в СРП, а след още 8 години е повишен в СГП.

Десислава Петрова, която в момента е зам. градски прокурор, започва кариерата си в съдебната система през 2007 г. като младши прокурор и последователно става обвинител в СРП, а след това в СГП.

Ивайло Ангелов също започва като следовател, после е младши прокурор и прокурор в районна прокуратура в Плевен, после е обвинител в окръжната прокуратура в града, а през 2015 г. е повишен след конкурс в Националната следствена служба. За година е шеф на Апелативната специализирана прокуратура като след нейното закриване става прокурор в АП-София.

Димитър Лещаков първо е следовател в Свищов, после става прокурор в районната прокуратура в града, следва повишение в окръжната прокуратура във Велико Търново и от 2005 г. е обвинител в АП-Велико Търново.

Георги Чинев е прокурор от 2000 г. като последователно е бил младши прокурор и прокурор в РП-Бургас, където е бил и зам.-шеф. От 2015 г. е в окръжната прокуратура в града като от 2018 г. е неин административен ръководител.

Радослав Градев също е прокурор от кариерата. Бил е младши прокурор и прокурор в районната прокуратура в Русе, през 2015 г. е повишен в окръжната прокуратура в града, а от август 2025 г. е ръководител на ОП-Русе.

Пламен Петков е в съдебната система от 2004 г. като първо е следовател в Ямбол, после в Столичната следствена служба, а от 2006 г. е прокурор в СРП. От 2018 г. до 2023 г. е районен прокурор на Сливница, след края на мандата се връща в СРП. В началото на годината беше един от тримата, подбрани за български европейски прокурор, но процедурата беше отменена.

Източник: news.lex.bg

Вътрешен човек сигнализира за фиктивни хоспитализации в клиниката по ревматология на пловдивската болница „Свети Георги“. По думите му леглата са били запълвани с пациенти, които не са се нуждаели от реален болничен престой, докато други болни са чакали за прием.

Клиниката разполага с 49 легла. Според вътрешния човек целта е била всички те да бъдат заети, за да се изпълнява месечен „таргет“ за преминали пациенти.

Той твърди още, че всеки месец от болницата е бил определян лимит за дейността на клиниката. Според него повече преминали пациенти са означавали и по-високи приходи, предназначени за консумативи, битови сметки, заплати и бонуси.

По думите на вътрешния човек допълнителните средства са се разпределяли по точкова система, която се определяла от началника на клиниката и се подписвала от още петима души.

Вътрешният човек заявява, че лекари, които не са искали да участват във фиктивни хоспитализации, не са получавали достатъчен брой легла. Тези твърдения не са потвърдени от независима проверка, а разследването по случая продължава.

Адвокат Мария Петрова, специалист по медицинско право, коментира пред bTV, че моделът на финансиране създава зависимост от броя на преминалите пациенти.

В позиция до bTV ръководството на болницата посочва, че не е запознато с подобни практики и отрича да съществуват правила за задължително запълване на леглата или за определен брой приети пациенти.

„В лечебното заведение не съществува понятие „таргет“ и няма такива правила или изисквания - нито за запълване на леглата, нито за брой приети пациенти“, се казва в позицията.

От болницата уточняват, че всеки месец се изготвя прогнозен бюджет на клиниката в рамките на финансирането от Националната здравноосигурителна каса. Според ръководството прогнозните стойности са само за текущо наблюдение и не могат да бъдат основание за отказ от медицинска помощ.

Случаят остава предмет на продължаващо разследване.

Източници: btvnovinite.bg

В историята на българския футбол русенската следа в уговорените мачове и черните каси минава през два различни периода. Първият е свързан с „Дунав“, който през 1973 г. е изваден от елитната „А“ група заедно с „Черноморец“ (Бургас). Вторият идва две десетилетия по-късно, когато „Раковски“ (Русе) губи директното си влизане в елита след поредица от необичайни резултати.

Според данни, публикувани от „24 часа“, санкцията срещу „Дунав“ е наложена заради установени нарушения и отклонени средства в извънсчетоводна каса. За периода 1971–1973 г. сумата за двата извадени отборa е над 70 000 лева. Наказанието засяга и други клубове от страната, но русенският тим е сред най-известните случаи от онзи период.

Следващият епизод е от периода 1983–1986 г. Тогава в „Дунав“ е събирана черна каса с над 100 000 лева за връщането на отбора в елита. С тези средства са привличани футболисти от София, на които са предлагани високи възнаграждения. Сред хората, посочвани във връзка с аферата, е и Аспарух Никодимов.

Случаят обаче не завършва с тежки последици за участниците. Публикации за историята на черните каси в българския футбол посочват, че аферата около „Дунав“ приключва без реални санкции, въпреки размера на средствата и целта, за която са били събирани.

През 1995 г. русенският „Раковски“ се изправя в задочна битка със „Спартак“ (Варна) за директно класиране в „А“ група. В последния кръг варненският отбор се нуждае от голяма победа срещу „Лесичери“ и печели с 18:0. Срещата започва с 28 минути закъснение, което предизвиква съмнения, че домакините са изчаквали резултата от мача на „Раковски“.

Българският футболен съюз анулира двубоя и нарежда преиграване. При втория мач „Лесичери“ пристига с 10 футболисти, а 11-ият състезател се присъединява по-късно. „Спартак“ отново печели, този път с 15:0. В крайното подреждане варненци получават директна промоция, а „Раковски“ е изпратен на бараж. Данните за двата мача са описани в „24 часа“ и в спортни публикации за историята на русенския клуб.

Тези случаи не са идентични: при „Дунав“ става дума за черна каса и нерегламентирано финансиране, докато при „Раковски“ спорът е около съмнителни резултати и начина, по който те влияят върху класирането. Общото е намесата на фактори извън нормалното спортно състезание.

Години по-късно Калоян Стоянов-Цимбика, коментирайки намерението си да разкаже за подобни истории, заявява: „Ще бъде много интересна за читателите на криминални романи“. Книгата така и не излиза, но русенските епизоди остават сред най-показателните примери за сенчестата страна на българския футбол.

Източници: 24chasa.bg, dunavmost.com, topsport.bg

Посланичката на САЩ в Гърция Кимбърли Гилфойл се е хвалела, че гръцки бизнесмени плащат пътуванията ѝ с частни самолети. Това съобщава The Wall Street Journal, позовавайки се на аудиозапис и разговори с хора, присъствали на срещата.

Разговорът се е състоял през януари 2026 г. по време на Световния икономически форум в Давос. По данни на изданието Гилфойл е разказала, че е пътувала до форума с частен самолет заедно с Александрос Ексархоу, главен изпълнителен директор на гръцката строителна и енергийна група Aktor. В разговора тя го е нарекла „своя човек“.

Посланичката е споменала и планирано пътуване до Париж с частен самолет на корабния магнат Николаос Цакос. Поводът е бил модно събитие на съпругата му, според информацията на WSJ. Вестникът представя тези твърдения като част от по-широки въпроси около отношенията на Гилфойл с гръцки предприемачи и възможното приемане на облаги.

По-ранно разследване на американския вестник постави под внимание ролята на Христос Марафатсос, лобист на Aktor, който често е придружавал Гилфойл на официални срещи. Става дума за разговори с представители на правителства в Югоизточна Европа, включително при обсъждане на енергийни сделки и доставки на американски втечнен природен газ.

Според данни, цитирани от WSJ, Aktor е плащала на Марафатсос 160 000 долара до юни 2026 г. за установяване на контакти с Белия дом, Държавния департамент и Министерството на енергетиката на САЩ. Компанията и нейният ръководител Ексархоу отричат да са използвали Гилфойл неправомерно.

Службата на генералния инспектор на Държавния департамент разследва Гилфойл и посолството в Атина, потвърдиха пред NBC News двама източници, запознати с решението. Проверяват се използването на частни самолети и хеликоптери, приемането на подаръци и близките отношения с енергийна и строителна компания.

Държавният секретар Марко Рубио отказа да коментира случая при посещението си в Гърция. Пред Associated Press той заяви само, че американското посолство в Атина „върши страхотна работа“.

На 10 октомври членът на Камарата на представителите Грегъри Мийкс поиска незабавно разследване и изслушване на Гилфойл пред Комисията по външни работи. Демократи от Сената и Камарата настояват да се изясни дали посланичката е използвала служебната си позиция в полза на частни компании.

Посолството на САЩ отхвърля обвиненията. В изявление, цитирано от американски медии, се казва: „Всяко внушение, че тя е действала извън етичните правила, е категорично невярно.“ Към момента няма публично съобщение за окончателни изводи от проверката.

Източници: g4media.ro, apnews.com, nbclosangeles.com

Пълният път на 3 060 000 евро, за които прокуратурата твърди, че неправомерно са изплатени от НЗОК, все още не е публично проследен до последното плащане. До момента данните сочат, че парите не са били изведени наведнъж към един получател, а са се връщали към участници в схемата чрез вътрешно разпределение на възнаграждения.

Разследването е за периода от 2021 г. до 1 октомври 2026 г. и е свързано с Клиниката по ревматология на УМБАЛ „Свети Георги“ в Пловдив. Според прокуратурата за три години НЗОК е изплатила на болницата около 12 млн. евро по клинични пътеки, като 3 060 000 евро са били получени неправомерно чрез фиктивни хоспитализации.

„Около 40% от тези средства са били давани на самата клиника и оттам са разпределяни като заплати“, заяви зам.-окръжният прокурор на Пловдив Димитър Пехливанов. По думите му лекарите, които според обвинението са участвали в схемата, са получавали между 6000 и 7000 евро месечно. Медиците, които не са приемали фиктивни пациенти, са били възнаграждавани с около 1500 евро.

Това обяснение очертава основната посока на финансовото разследване, но не дава отговор как е разпределена цялата сума. Не е публично съобщено каква част е получена от конкретни обвиняеми, каква е останала в бюджета на болницата и дали са използвани посредници или свързани дружества.

Според прокуратурата чрез медицински център, свързан с началника на клиниката проф. Мариела Генева-Попова, са били издадени около 5000 направления за хоспитализация. Разследващите твърдят, че част от хората не са посещавали клиниката или са оставали само за вземане на кръв.

Клиниката разполага с 49 легла, но за изследвания период са отчетени около 24 000 направления. При акцията са установени 15 свободни легла, които по документи са били заети. По данни на прокуратурата реални пациенти са били изписвани преждевременно, за да се освободи място за следваща клинична пътека. В отделни случаи лекари, санитари и медицински сестри са давали собствена кръв вместо пациенти, твърди обвинението.

Публично проверените имотни данни не показват придобиване на имущество за милиони евро в рамките на разследвания период. Проф. Генева-Попова и съпругът ѝ притежават имоти, купувани и преди 2021 г., сред които жилище в Пловдив, аптека в Пазарджик и студио в Слънчев бряг.

През май 2021 г. те са купили апартамент от 145,56 кв. метра в района на Медицинския университет в Пловдив за 205 471 лева. Това е най-значимата публично посочена сделка на семейството в разглеждания период, но сама по себе си не свързва имота с разследваните средства.

На 7 октомври съдът остави проф. Мариела Генева-Попова в ареста, а счетоводителят Адриян Белов беше освободен срещу гаранция от 10 000 евро. Останалите обвиняеми са с парични гаранции. Прокуратурата заяви, че ще предприеме действия за обезпечаване на предполагаемите щети. Дали и каква част от сумата може да бъде възстановена ще зависи от проследяването на финансовите потоци и от изхода на наказателното производство.

Източници: bntnews.bg, btvnovinite.bg, trafficnews.bg

Историята понякога поднася любопитни обрати. Докато днес Тимчо Муцунски настоява България да зачита македонската идентичност и език и защитава позициите на Скопие в отношенията с София, архивни сведения, публикувани в България, връщат вниманието към неговото семейство и към времето, когато дядо му е служил в Българската армия при управлението на цар Борис III.

Според публикация на Lupa.bg от август 2025 г. Ефтим Григоров Муцунов, родом от Берово, е бил на военна служба в щаба на 14-и дивизионен артилерийски полк в Скопие в периода 1942–1944 г. Изданието посочва, че сведенията са установени при проверка в българските исторически архиви. Информацията е препубликувана и от други медии.

Това е конкретен епизод от семейната история на настоящия първи дипломат на Северна Македония, който придобива допълнителен интерес на фона на продължаващите спорове между двете държави за общото им минало.

Ефтим Муцунов служи в Българската армия във време на драматични промени на Балканите. През 1941 г. България се присъединява към Тристранния пакт, а след разгрома на Югославия и Гърция българската администрация поема управлението на обширни територии, включително голяма част от днешна Северна Македония.

В този контекст в Скопие е разположен 14-и артилерийски полк, част от българската военна структура в региона. Именно в неговия щаб е служил Ефтим Муцунов, според публикуваните архивни сведения.

Службата му продължава до септември 1944 г. — месецът, в който България преживява радикален политически обрат, а военното и международното положение на страната се променя драматично.

За историците подобни документи са важни, защото позволяват да се възстановят биографиите на конкретни хора, живели в епоха на войни, променящи се граници и противопоставящи се национални каузи.

Според публикацията на Lupa.bg Муцунов е бил редник на срочна служба в щаба на полка до септември 1944 г. Изданието посочва и че той е бил допуснат до служба в щаба като доверено лице на българските власти.

Последният детайл заслужава допълнителна проверка по първичния документ, преди да се правят категорични заключения за отношенията му с военните власти.

Самият факт на службата в Българската армия е исторически значим, но не позволява автоматично да се заключи как Муцунов се е самоопределял национално, нито какви са били личните му убеждения. За подобни изводи са необходими допълнителни биографични свидетелства.

Това разграничение не намалява интереса към архивната находка. Напротив — то поставя историята на семейството в по-широкия контекст на сложните човешки съдби в Македония през XX век.

Днес Тимчо Муцунски заема една от най-важните позиции в правителството на Северна Македония. Като външен министър той участва в преговорите и политическите спорове с България, включително по темите за македонския език, идентичността и условията за европейската интеграция на страната.

Така семейната история на Муцунски се оказва свързана с един от най-чувствителните въпроси в двустранните отношения: как миналото да бъде изследвано и представяно, без историческите документи да се превръщат в оръжие на съвременната политика.

В България подобни сведения често се възприемат като свидетелство за историческите връзки между населението на днешна Северна Македония и българската държава. В същото време принадлежността на даден човек към армията на определена държава не е достатъчна сама по себе си, за да установи неговата национална идентичност или тази на потомците му.

Именно затова архивните документи трябва да бъдат четени внимателно — като свидетелства за конкретни хора и събития, а не като окончателни присъди над съвременни личности.

Споровете между България и Северна Македония отдавна надхвърлят въпросите за отделни исторически личности. Те засягат интерпретацията на общото минало, развитието на националните идентичности и начина, по който тези теми се преподават и обсъждат публично.

Случаят с Ефтим Муцунов е още един повод да се припомни колко важни са архивите за разбирането на този период. Те могат да покажат къде е служил един човек, каква длъжност е заемал и в каква историческа обстановка е живял. За да се разбере цялостната му биография обаче, са необходими повече документи и свидетелства.

Историята на дядото на Тимчо Муцунски не дава сама по себе си отговор на всички въпроси за миналото на семейството. Тя обаче показва колко тесни са връзките между личните съдби и бурните събития на Балканите — и защо историческите документи продължават да имат значение в отношенията между България и Северна Македония.

Румъния остава без редовно правителство пет месеца след падането на кабинета на Илие Боложан. На 5 май 2026 г. вот на недоверие, внесен съвместно от Социалдемократическата партия и националистическия Алианс за обединение на румънците, свали четирипартийната проевропейска коалиция. Оттогава президентът Никушор Дан не успява да намери кандидат, зад когото да застане парламентарно мнозинство.

Последният неуспешен опит беше на 30 септември. Кабинетът на Сигфрид Мурешан получи 182 гласа „за“ и 15 „против“, но за одобрението му бяха нужни 233 гласа. Така третият кандидат за премиер не успя да прекрати блокажа, а президентът направи четвърта номинация.

На 5 октомври Дан предложи за премиер Лука Никулеску – дипломат, бивш журналист и координатор на румънската процедура за присъединяване към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Той получи задача да договори мнозинство между партии, които формално са част от проевропейския лагер, но вече не споделят обща политическа стратегия.

„Първата ми задача ще бъде да изградя парламентарно мнозинство“, заяви Никулеску, като обеща предвидимост в икономиката, по-отговорно управление на публичните средства и ускоряване на реформите.

Социалдемократите, най-голямата парламентарна сила, дадоха на ръководството си мандат за преговори, но настояват за промяна в начина на управление и в икономическия курс. Националнолибералната партия и Съюзът за спасение на Румъния не приемат кабинет с министри социалдемократи или правителство, контролирано от Социалдемократическата партия. Демократичният съюз на унгарците настоява и двете големи партии да участват в бъдещото мнозинство, докато Алиансът за обединение на румънците отказва подкрепа и иска предсрочни избори.

Политическият спор се развива на фона на тежко наследство. Бюджетният дефицит достигна 9,3% от брутния вътрешен продукт през 2024 г., а през 2025 г. беше сведен до 7,9%. Европейската комисия очаква той да намалее до 6,2% през 2026 г., но това става чрез замразяване на заплати и пенсии, данъчни увеличения и ограничаване на публичното потребление.

Цената на консолидацията се вижда в прогнозите за растежа. Комисията очаква румънската икономика почти да стагнира през 2026 г. – с ръст от едва 0,1%, след 0,7% през 2025 г. Средната инфлация е прогнозирана на 7%, а безработицата да се повиши до 6,3%. Високите енергийни цени и свиването на реалните доходи вече натискат потреблението, продажбите на дребно и промишленото производство.

Европейската комисия предупреждава и за пряка връзка между политическата нестабилност и икономическите рискове. Според прогнозата несигурността около фискалния курс може да отслаби доверието на инвеститорите и да затрудни връщането към по-висок растеж. Публичният дълг се очаква да нарасне от 59,3% от БВП през 2025 г. до 61,6% през 2026 г.

Никулеску трябва да състави кабинет и да осигури 233 гласа. Ако и неговото предложение бъде отхвърлено, процедурата ще доближи страната до предсрочни избори. Конституционната възможност за разпускане на парламента се появява при два отказа за одобрение на правителство в рамките на 60 дни от първия вот, но президентът Никушор Дан предупреди, че избори в условията на нестабилност могат да задълбочат недоверието на гражданите и финансовите пазари.

Така кризата в Румъния вече не е само спор за премиерския пост. Новото мнозинство ще трябва едновременно да приеме непопулярни бюджетни мерки, да удържи инфлацията, да запази достъпа до европейско финансиране и да предотврати пренасочването на политическата система към националистическия лагер.

Източници: apnews.com, rri.ro

В чуждестранната преса Делян Пеевски рядко присъства само като депутат или партиен лидер. В продължение на години той е описван като „олигарх“, медиен магнат и политик с влияние, което надхвърля официалната му длъжност. През 2025 и 2026 г. международните публикации все по-често го представят като един от най-влиятелните политически фактори в България.

Този образ се оформя постепенно. В началото той е свързан с бързото израстване на Пеевски в политиката и с ролята му в медийния и бизнес сектор. През 2013 г. кандидатурата му за председател на Държавната агенция „Национална сигурност“ предизвика масови протести и се превърна в символ на недоверието към задкулисните зависимости между институции, бизнес и партии.

„Репортери без граници“ определи Пеевски като най-видимия символ на модел, при който политическа власт, бизнес интереси и медии се преплитат. Организацията отбелязва, че макар той да е продал медийните си активи, влиянието му върху медийната среда остава проблематично. В американски правителствен доклад от 2020 г. Пеевски е описан като бизнесмен и депутат, свързан с контрол върху значителна част от печатната медийна среда.

Най-силният международен етикет идва през юни 2021 г. Тогава Съединените щати включват Пеевски в санкционния режим по глобалния закон „Магнитски“. Държавният департамент заявява, че като депутат той е използвал Илко Желязков като посредник за търговия с влияние и плащане на подкупи, за да се предпази от обществен контрол и да упражнява влияние върху ключови институции и сектори.

Американското финансово министерство го определя като „олигарх“ и го обвинява в редовно участие в корупционни действия, влияние и подкупи. Това са мотиви за административни санкции, а не съдебна присъда. Пеевски отхвърля обвиненията и заявява, че санкциите не отговарят на фактите.

През февруари 2023 г. Великобритания също наложи санкции на Пеевски. Лондон посочи подозрения за сериозна корупция, включително опити чрез подкупи и медийната му империя да бъде упражняван контрол над ключови институции и обществени сектори.

Името на Пеевски се появява и в международни публикации за приватизацията и дейността на „Булгартабак“. Турски официални доклади свързват цигари на компанията с контрабандни маршрути към Турция и Близкия изток. Турски медии съобщават, че марката „Престиж“ е била сред най-често засичаните при нелегален внос на цигари. Самата „Булгартабак“ отрича да носи отговорност за незаконни продажби, извършвани от трети страни.

Пеевски публично обявява дялово участие в холдинга през 2015 г., а през следващата година заявява, че се оттегля от нови бизнес проекти в България заради медийна кампания срещу него. Разследващи организации обаче продължават да описват отношенията около „Булгартабак“, Корпоративна търговска банка и медийните активи като част от непрозрачна бизнес мрежа.

След включването му в „Пандора Пейпърс“ през 2021 г. Пеевски вече не е представян само като богат български политик. В международните публикации той е едновременно санкциониран бизнесмен, лидер на политическа формация и човек, който успява да запази значително влияние въпреки ограниченията.

„Юрактив“ писа през юли 2026 г., че данни за 227 излизания от България на Пеевски, 181 от които с частни полети, са предизвикали въпроси доколко американските и британските санкции ограничават реално действията му. В публикацията е цитиран самият Пеевски с думите: „Нито една санкция не работи в България.“

Асошиейтед прес го поставя в центъра на общественото недоволство от корупцията и политическата нестабилност в страната, като го описва като политик и олигарх под санкции на Съединените щати и Великобритания. Така в очите на чуждестранната преса Пеевски се превръща от спорен медиен и бизнес играч в тест за това докъде се простира влиянието на един санкциониран политик върху държавните институции и управлението.

Източници: apnews.com, euractiv.com, occrp.org

Атаката срещу двата търговски кораба на около 70 морски мили източно от Бяла постави България в необичайна ситуация. Плавателните съдове са били поразени с морски и въздушни дронове, единият е потънал, а съдбата на част от екипажа му остана неизвестна.

Българските институции реагираха със спасителна операция, издирване и координация между военните и гражданските структури.

Но след първоначалната реакция възниква другият въпрос:

Какво можеше да направи България, освен да установи, че е извършена атака?

Отговорът е по-сложен от тезата, че страната е трябвало просто да „отвърне“.

Инцидентът е станал в българската изключителна икономическа зона – приблизително 70 морски мили от брега.

Това е фундаментално важно.

Изключителната икономическа зона не е продължение на територията на държавата. България има определени суверенни права и юрисдикция в нея, свързани преди всичко с природните ресурси, икономическата дейност, опазването на морската среда и други изрично определени от международното право въпроси.

Другите държави запазват свободата на корабоплаването и полетите.

Затова не може автоматично да се приеме, че всеки чужд военен или разузнавателен апарат, появил се в българската ИИЗ, може да бъде атакуван от България.

Именно тук е разликата между изключителна икономическа зона и териториално море.

Фактът, че атаката е извършена в ИИЗ, не означава, че България е можела единствено да констатира последствията.

На първо място, държавата е имала пълното основание да мобилизира спасителни сили, да защити екипажите, да предотврати замърсяване и да организира операция по ликвидиране на последствията.

Но паралелно с това можеше да бъде проведена и много по-мащабна операция за събиране и съхраняване на доказателства.

Това включва:

записите от радарите и системите за наблюдение;

данни от военни и граждански сензори;

траекториите на дроновете;

наличните електронни сигнали;

сателитни изображения;

отломки от използваните апарати;

записи от корабите;

данни от системите за автоматична идентификация;

свидетелски показания;

точни данни за мястото и времето на ударите.

Това вече не е просто спасителна операция.

Това е разследване на международен морски инцидент с потенциално военно измерение.

Да – за наблюдение, разузнаване, спасителни действия и защита на корабоплаването.

Тук обаче трябва да се направи много важна разлика.

Едно е:

„Изпращаме кораб или самолет, за да наблюдава района и да защитава цивилното корабоплаване.“

Съвсем друго е:

„Изпращаме военни средства, за да унищожат предполагаемия извършител.“

Второто вече поставя въпроса за употребата на сила.

А международното право поставя много по-висок праг за подобно действие.

Това е един от най-сложните въпроси.

Ако дрон непосредствено застрашава живота на хората и атакува граждански кораб, държавата би могла да предприеме мерки за защита на човешкия живот.

Но дали това включва използване на военна сила зависи от конкретните обстоятелства.

От значение биха били въпросите:

Какъв е дронът?

Кой го управлява?

Каква е непосредствената заплаха?

Има ли друга възможност за предотвратяване на удара?

Има ли достатъчно основания да се приеме, че става дума за въоръжено нападение срещу България?

Това са едновременно оперативни и правни въпроси.

Ако бъде установено, че държавен въоръжен апарат извършва атака и че тя представлява въоръжено нападение срещу България, тогава вече може да възникне въпросът за правото на самоотбрана по международното право.

Но самият факт, че атаката се случва в българската ИИЗ, не дава автоматично такова право.

Тук според мен се намира същинският въпрос.

Не дали България е можела да започне военен конфликт заради двата кораба.

А дали е можела преди атаката да разполага с по-добра система за наблюдение и предупреждение на търговското корабоплаване.

В Черно море вече има поредица от инциденти с търговски кораби.

При подобна обстановка България би могла да развие по-системна схема за:

морско и въздушно наблюдение;

ранно предупреждение към търговските кораби;

обмен на разузнавателна информация;

наблюдение на рисковите маршрути;

координация между ВМС, ВВС, Морската администрация и службите;

постоянна готовност за реакция при атака.

Това не би гарантирало предотвратяването на удара.

Но би увеличило вероятността корабите да бъдат предупредени, а България да разполага с информация още в първите минути.

Тук също трябва да се прави разграничение.

Членството в НАТО не означава автоматично задействане на колективната отбрана при всеки инцидент, който се случи в българската изключителна икономическа зона.

Член 5 се отнася до въоръжено нападение срещу съюзник при условията на Северноатлантическия договор.

Но съществува и член 4.

Той позволява на държава членка да поиска консултации, когато според нея териториалната цялост, политическата независимост или сигурността ѝ са застрашени.

Това е съвсем различен инструмент.

България би могла да каже:

„Имаме сериозен инцидент в нашия регион. Нуждаем се от съюзническа информация, наблюдение и координация.“

Това не означава:

„НАТО трябва да влезе във война.“

Разликата е огромна.

Да – поне като дипломатическа и политическа инициатива.

България можеше да постави въпроса пред НАТО, Европейския съюз и Международната морска организация.

Целта би могла да бъде създаването на общ механизъм:

наблюдение – предупреждение – координация – спасителна реакция – разследване.

Това би било значително по-защитима позиция от едностранно военно действие.

Особено важно е, че засегнатите кораби са чуждестранни търговски плавателни съдове. При международното корабоплаване има значение и държавата, под чийто флаг плава корабът.

И тук има нюанс.

Международното морско право предвижда механизми за разследване и преследване на определени незаконни действия срещу безопасността на корабоплаването.

Това обаче не означава, че България автоматично получава право да задържи всеки кораб или човек, когото подозира.

Международното право поставя правила за юрисдикцията, държавата на знамето и международното сътрудничество.

Затова доказателствата са толкова важни.

Колкото по-добре бъде документиран един инцидент, толкова по-силна става позицията на държавата при последващи дипломатически или правни действия.

Тук трябва да бъдем особено внимателни.

Ако бъде доказано, че зад атаката стои чужда държава, това само по себе си не означава автоматично право България да нанесе ответен военен удар.

Трябва да се установи какво точно се е случило, кой е извършителят и дали атаката може юридически да бъде квалифицирана като въоръжено нападение срещу България.

Освен това при самоотбрана съществуват принципите на необходимост и пропорционалност.

Между:

„Чужд дрон е ударил търговски кораб в българската ИИЗ“

и

„България има право да атакува военни обекти на държавата, от която идва дронът“

има огромна правна дистанция.

Тази дистанция често се пропуска в публичния дебат.

Твърдението, че България не е могла да направи нищо, освен да спасява моряците, също не е правилно.

Страната е имала реални възможности в поне четири направления.

Първо – наблюдение.

Увеличаване на морското и въздушното наблюдение в рисковите райони.

Второ – предупреждение.

Създаване на механизъм за незабавно информиране на търговските кораби за потенциална опасност.

Трето – международна координация.

Използване на механизмите на НАТО и ЕС за обмен на информация, наблюдение и оценка на риска.

Четвърто – разследване.

Максимално бързо събиране на доказателства – от радарни записи и сателитни изображения до отломки, записи от корабите и свидетелски показания.

Това са реални инструменти, които не изискват България да предприема необоснована военна ескалация.

Парадоксално, най-силният отговор не е непременно военен.

Ако България успее да установи кой е извършителят, откъде са дошли дроновете, как са се движили и кой ги е управлявал, тогава държавата ще разполага с много по-силна позиция за дипломатически, правни и съюзнически действия.

В момента именно това липсва.

Имаме атакувани кораби, загинали или изчезнали моряци, материални щети и нападение в българската изключителна икономическа зона.

Но все още няма публично установен извършител.

Украйна твърди, че атаката е руска. Русия отрича. Българските власти не са потвърдили нито една от двете версии.

И докато това не се промени, всяко категорично твърдение кой трябва да бъде атакуван или наказан би изпреварило доказателствата.

Случаят край Бяла показва един неприятен парадокс.

Българската изключителна икономическа зона е българска от гледна точка на определени права и юрисдикция, но не е българска територия в смисъла на сухоземната територия или териториалното море.

Затова България не е имала неограничено право да използва сила срещу всеки предполагаем нападател.

Но това не означава, че държавата е била ограничена до ролята на спасителна служба.

Тя е можела да наблюдава, предупреждава, събира доказателства, да поиска съюзническа помощ, да постави въпроса в НАТО и ЕС и да настоява за международен механизъм за защита на гражданското корабоплаване.

Има и още един важен извод.

Въпросът не е само какво е можела да направи България след първия удар. Въпросът е какво трябва да направи сега, за да не се окаже отново в същата ситуация при следващия.

Защото ако нападенията срещу търговски кораби в Черно море продължат, реакцията „спасихме хората и установихме щетите“ постепенно ще се превърне от кризисна реакция в модел.

А държава, която има претенции да защитава своята морска сигурност, трябва да има не само спасителен план, но и план за предупреждение, възпиране, наблюдение и доказване на извършителя.

Източници: UNCLOS, NATO, IMO

Институтът за пътна безопасност поиска публично да бъдат представени договорите и всички документи за новопоставените мантинели на автомагистрала „Хемус“. Става дума за съоръжението при 36-ия километър, в района на виадукта „Коренишки дол“, където според ИПБ са били установени проблеми при монтажа.

Организацията настоява да бъдат показани договорът за възлагане, единичните цени, проектите, инструкциите за монтаж, сертификатите и документите за проведени краш тестове. „Къде е договорът? Къде са проектите и документите, въз основа на които е извършен монтажът?“, пита ИПБ.

Според института мантинелата е монтирана на 22 септември, а при проверка на 29 септември са установени липсващи болтове, лоши заварки и метални елементи, стърчащи към движението. Председателят на ИПБ Богдан Милчев заяви, че организацията е поискала от „Автомагистрали“ инструкция за монтаж и проект, но не ги е получила. Тези твърдения са позиция на ИПБ и не са установени с влязъл в сила акт на компетентен орган.

Министерството на регионалното развитие и благоустройството и държавното дружество „Автомагистрали“ отхвърлиха твърдението за липсващи болтове. Според директора на дирекция „Експлоатация и поддържане“ в дружеството Даниел Джоргов част от болтовете може да не са били затегнати, тъй като монтажът се е извършвал поетапно.

МРРБ посочи, че участъкът е бил аварийно обезопасен след катастрофа с тежкотоварен автомобил, а в момента се подменя цялата ограничителна система на виадукта. От ведомството заявиха, че съоръжението е временна едностранна тривълнова система H4b W3, разполага с необходимата документация по европейския стандарт EN 1317 и е сертифицирано за удар от 38-тонен автомобил.

АПИ е сключила договор с „Автомагистрали“ на 29 септември 2026 г. за възстановяване на компрометирани ограничителни системи по пътната мрежа. Държавното дружество заяви, че разполага с необходимите материали, техника и документи за изпълнението.

До възлагането на дейностите на „Автомагистрали“ се стигна, след като старите договори за мантинели изтекоха през 2025 г., а обществената поръчка за близо 500 млн. евро беше прекратена през юни 2026 г. Планът е дейностите по ограничителните системи да бъдат включени в бъдещите договори за текущ ремонт и поддържане.

ИПБ е сезирало прокуратурата и МВР, като настоява за проверка на монтажа и на документацията. Към момента публично са представени взаимно противоречиви твърдения на организацията и държавните структури, а окончателна оценка за законосъобразността на възлагането и качеството на работата може да бъде дадена след проверка от компетентните органи.

Източници: focus-news.net, economic.bg, bgonair.bg

Текущите разследвания на ГДБОП и Прокуратурата за мащабни схеми с фиктивни операции и „кухи“ пациенти в големи болници в страната предизвикаха вълна от обществено възмущение. За мнозина това изглежда като нов пик на наглостта в родното здравеопазване. Истината обаче е много по-цинична: този дефект е заложен в ДНК-то на системата още преди две десетилетия.

Още в периода 2005 – 2006 г., когато Здравната каса все още прохождаше в сегашния си модел, започнаха да изтичат първите скандални сигнали. Тогава, в ерата на хартиените папки и липсата на каквато и да е свързаност, единични граждани случайно откриваха абсурдни факти в досиетата си. Историите бяха като от абсурдна комедия: хора, които никога не са чупили крайник, се водеха с гипсирани крака; здрави мъже се оказваха „оперирани“ от херния на хартия, докато са били на почивка, а майки разбираха, че децата им са „лежали“ седмици наред в отделения за тежки белодробни инфекции, докато всъщност са посещавали детска градина.

Тогава тези случаи бяха замитани под килима като „технически грешки“ или „единични пропуски“. Днес знаем, че това е било началото на най-печелившия незаконен бизнес в държавата.

Ерата на „пациентите фантоми“

Преди 15 години, около 2010–2011 г., терминът „пациенти фантоми“ официално влезе в речника на институциите. Тогава мащабни одити в болници в Девин, Котел и редица частни клиники за първи път разкриха индустриалния мащаб на измамата. Схемата винаги е била проста: болниците имат нужда от пари, Касата плаща само за „свършена работа“ (клинични пътеки), следователно – работата се измисля. Лични данни се преписваха от стари прегледи, купуваха се списъци, а хората дори не подозираха, че за системата те са тежко болни.

През 2021 г. скандалът стигна и до върховете на държавната медицина с разкритията в елитната болница „Лозенец“, където десетки граждани се оказаха фиктивно хоспитализирани за скъпи и сложни сърдечно-съдови процедури.

Голямото гадаене: Колко милиарда евро изтекоха?

Ако днес – благодарение на засичането на данни между НАП и НЗОК – виждаме как пациенти по документи се оказват в казината, или чрез приложението „еЗдраве“ граждани хващат измамите в реално време, остава най-страшният въпрос: Какво се случваше през изминалите 20 години?

Когато нямаше дигитално проследяване, софтуерни засечки и мобилни известия, контролът на НЗОК се свеждаше до това контрольори да броят физически леглата в болниците – мисия, обречена на неуспех.

Днес експертите могат само да гадаят за размера на щетата, но математиката на безконтролността е безмилостна:

Дигиталното възмездие?

Това, което се промени днес, не е моралът на нарушителите, а технологиите. Въвеждането на електронното здравеопазване най-накрая даде в ръцете на гражданите оръжие. Над 1700 светкавични сигнала за фалшиви прегледи и хоспитализации бяха подадени от обикновени хора само за броени месеци чрез телефоните им.

Но докато държавата показно арестува лекари и управители на болници днес, остава горчивият вкус. Системата бе оставена да кърви финансово в продължение на две десетилетия, а „пациентите фантоми“ се превърнаха в най-дълго критата тайна на българския преход. Сега въпросът е дали ще има реални присъди, или просто ще продължим да наблюдаваме поредния епизод от сериала „Източи Касата“.

Министерството на финансите произведе нов епизод от сериала "Да плачем ли, да се смеем ли". В пакета от промени в данъчни закони, които трябва да позакърпят бюджета догодина, "Сега" откри озадачаващ текст.

Въпросният текст, който се отнася за строителството, незнайно защо е заврян в проекта за промени в Закона за хазарта, като при това препраща към съвсем друг закон - за разплащанията в брой.

Предложението на МФ гласи: "Плащания между строителни предприятия, изпълнители и подизпълнители по договори за строителни или монтажни дейности, доставка на строителни материали, техника или оборудване, както и предоставянето на свързани с тях услуги, включително при частични плащания и/или авансови вноски“ може да се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка.

Накратко, всяко плащане в сферата на строителството - независимо дали става дума за 1 милион или за 100 евро, трябва непременно да минава през банка или през дигитален портфейл.

на екипа, ръководен от Гълъб Донев: "Строителният сектор се характеризира с широко използване на подизпълнители, които много често са малки предприятия и физически лица. Плащанията в брой създават предпоставки за затруднена проследимост на финансовите потоци, укриване на приходи, недекларирана заетост и използване на фиктивни разходи за намаляване на данъчните задължения. Чрез забраната на плащания в брой по веригата ще се създадат условия за по-ефективен контрол върху реалноизвършените услуги, декларираните приходи и разходи, както и изпълнението на данъчните и осигурителните задължения на всички участници".

От МФ уточняват, че идеята е "всички плащания по търговските взаимоотношения между участниците в строителния процес да бъдат извършвани по банков път или чрез други проследими електронни платежни инструменти, така че да има надеждна документална следа за извършените операции и да се прави по-ефективно съпоставяне между договорените дейности, реално извършените плащания и декларираните данни пред приходната администрация".

но само на пръв поглед. Всъщност се лансира забрана на нещо, което вече е забранено. Законът за ограничаване на плащанията в брой и сега забранява да се броят на ръка суми, надхвърлящи 5112 евро (10 000 лв. преди) - не само за сделки в строителството, за всички сфери. А строителните услуги, материали и техника вече са толкова скъпи, че почти няма сделки под 5000 евро - дори банален ремонт на покрив или реновиране на баня излиза повече и следователно плащането не може да е в брой.

Освен това е нелепо да се предлага "пълна забрана" на кеша в строителството, при положение че властите не могат да контролират дори най-едрите разплащания по обществени поръчки за големи обекти като магистрали, ВиК и прочее. Емблематичен пример са изчезналите чували с милиони левове, платени на ръка като аванси за магистрала "Хемус".

Няма данни колко са глобените и какви са наложените досега наказания за непозволени плащания в брой в строителството. Министерството на финансите не е представило разчети какви допълнителни приходи очаква да донесе в държавната хазна предлаганата забрана на кеша.

Ситуацията много напомня на драмата с домашната ракия, за която министерството предложи абсурден и напълно ялов текст за забрана, после обясни, че критиците не били разбрали текста, а накрая обеща да се поправи.

Проектът за промени в Закона за хазарта, в който е вкарана и забраната за кешови разплащания в строителството, е на фаза обществено обсъждане. Срокът за представяне на становища изтича на 23 октомври.

Ограниченията за плащане в брой важат за всяка сделка - между две фирми, между фирма и физическо лице, между еднолични търговци. Законът предвижда глоби за нарушителите - и за платеца, и за получателя на парите. За физически лица санкцията е 25% от сумата, а за юридически - 50%, като за повторни нарушения глобите се удвояват.

Васил Боснешки не е публикувал нищо в социалните мрежи шест дни след убийството на Илиян Филипов. Последната му публична публикация е от 25 септември и е посветена на форум в Лондон, организиран от Британското посолство. По-старата видима публикация на управителя на „Некст Лоджистик“ е от Бъдни вечер през 2025 г. и е свързана с „Българската Коледа“.

Мълчанието му привлече внимание на фона на изказване на директора на ОДМВР – Пловдив Васил Костадинов. Пред Нова телевизия той заяви:

Въпреки това името на Боснешки продължава да фигурира като управител на „Некст Лоджистик“ и „Трък Фери“ – дружества, свързани с бизнеса на Филипов и ПИМК. Самото качество на управител не означава задължително собственост или съдружие. Не е публично изяснено кога и при какви обстоятелства са прекратени отношенията между двамата.

Боснешки е излязъл и от ръководството на „Ботев“ – Пловдив. Това е станало без официално обяснение от него или от клуба. Преди това той беше възприеман като близък до Филипов и като едно от лицата, свързани с управлението на неговия бизнес.

През март 2025 г. в офисите на ПИМК и „Некст Лоджистик“ беше проведена полицейска акция. Боснешки беше отведен в София за разпит и освободен същия ден без повдигнато обвинение. Телефонът му беше иззет, а около два месеца по-късно му беше върнат. Акцията беше свързана с разследване за изчезнали 160 килограма кокаин и отвличане на двама мъже. По случая обвинения получиха Митко и Радослав Лебешковски, но Филипов и Боснешки не бяха привлечени като обвиняеми.

TrafficNews съобщава още за близки отношения на Боснешки с Константин Маршавелов и за публично обсъждани контакти със Славчо Мегеров, който е обвиняем за убийството на Филипов. Тези сведения сами по себе си не доказват участие на Боснешки в престъплението. Към момента няма публично потвърдени данни той да е обвиняем или заподозрян по делото.

Остава неизяснено къде се намира Боснешки и защо е прекратил публичната си активност. Не е обявено и дали отношенията му с Филипов, както и контактите му с хора от обкръжението на обвиняемия Мегеров, са предмет на отделна проверка.

Източници: trafficnews.bg

Няма потвърдени данни, че плодородна почва от изкопите за ветрогенератори в Добруджа е изнасяна към Румъния. Твърдението се появява на фона на реален спор за начина, по който се съхранява и използва хумусният слой при строителството на ветропаркове. Публично достъпните документи и резултатите от проверки показват нарушения и липса на яснота за съдбата на част от почвата, но не посочват трансграничен транспорт.

Най-конкретните данни са свързани с проекта за ветрогенератори „Кремена–Тригорци“ край Балчик. Той предвижда 15 турбини с максимална височина до 210 метра. По информация, предоставена от Регионалната дирекция по горите във Варна, проверка е установила унищожаване на хумусен пласт върху около 5 декара. На други два участъка е констатирано отнемане на почвения слой – единият е с площ около 2,75 декара, а другият е с дължина приблизително 430 метра и широчина 5 метра, или около 2,15 декара.

Това означава, че общо около 4,9 декара са засегнати от установено отнемане на хумус, отделно от посочените около 5 декара, при които е отчетено унищожаване на слоя. Проверката е установила още следи от механизирана техника, избутване на земни маси и увреждане на растителност. В наличната информация обаче не се посочва почвата да е товарена и превозвана към Румъния, нито се назовава получател или маршрут.

Решенията и проектите за ветрогенератори в района предвиждат хумусният слой да бъде отделен от строителните площадки и временно съхраняван. След това той трябва да се използва за рекултивация на засегнатите терени. За изкопаната земна маса са предвидени обратни насипи около фундаментите, възстановяване на кабелни трасета, вертикална планировка и други дейности по възстановяване на терена.

В решение на РИОСВ–Варна изрично е записано, че хумусният слой трябва да се събере и да се използва за рекултивация на обекта или на други обекти в района. Документът изисква и площадки за временно съхранение на отделения хумус и изкопаните земни маси, както и последващо почистване и възстановяване на временно засегнатите земеделски земи.

Доказани чрез проверка са случаи на отнемане и унищожаване на хумусен пласт при конкретен проект. Не е доказано обаче, че тази почва е изнесена към Румъния. Не са публикувани данни за кантарни бележки, транспортни документи, договор с румънски получател или проверка на граничен пункт, които да потвърдят такъв износ. Не е изяснено и дали отнетият хумус ще бъде използван за предвидената рекултивация.

Темата остава част от по-широкия спор за изграждането на ветрогенератори върху земеделски земи в Добруджа. При протест в Добрич Владимир Калчев заяви: „Протестът е за опазване и съхранение на плодородната българска земя за бъдещите поколения“.

Към наличните публични данни най-точният отговор е: има установени нарушения, свързани с хумусния слой, но няма потвърждение, че плодородна почва от изкопите е изнесена към Румъния. За да бъде доказано подобно твърдение, са необходими официални документи за превоз, получател и количество или резултати от проверка на компетентните институции.

Източници: БТА, Фактчек.бг, Агора Добрич

Зад политическата кариера на Урсула фон дер Лайен стои семейство, в което медицината, научната работа и конният спорт заемат важно място. Председателката на Европейската комисия е омъжена за германския лекар Хайко фон дер Лайен от 1986 г. Двамата имат седем деца, родени между 1987 и 1999 г.

Семейството дълго време е свързвано с ферма и коне в района на Хановер. Фон дер Лайен е известна като запален ездач, а през годините и децата ѝ са се занимавали с конен спорт. В интервю за списание Тайм тя разказва, че с развитието на политическата ѝ кариера съпругът ѝ е поел значителна част от грижите за децата. „Никога не бихте попитали мъж министър как се справя със седемте си деца у дома“, казва тя.

Хайко фон дер Лайен е лекар и специалист с кариера в медицинските изследвания и биотехнологиите. Той е медицински директор на американската компания Orgenesis, която работи в областта на клетъчните терапии и разработването на биофармацевтични продукти. Това е потвърдено както от корпоративната структура на компанията, така и от декларацията за интереси на съпругата му.

В документа, публикуван на 17 септември 2026 г., е посочено още, че той предоставя медицински и научни консултации, участва в изследователски структури и е управляващ директор на Orgenesis Germany GmbH. В декларацията е записано, че германското дружество се занимава с лабораторни съоръжения, медицинска техника и научно-развойна дейност.

Документът съдържа конкретни данни за част от финансовите интереси на семейството, но не представлява пълен имуществен баланс. В него са посочени 14 168 опции за акции на Orgenesis Inc., които към датата на декларацията не са били упражнени. Посочено е и 100-процентно участие на Хайко фон дер Лайен във Visonamora Asset Management UG – компания, описана като неактивна и предназначена за управление на собствени активи и участия.

Самата Урсула фон дер Лайен не е декларирала акции, облигации, други активи или задължения, които според правилата на Европейската комисия биха могли да създадат конфликт на интереси. В декларацията не са посочени и недвижими имоти. Това обаче не означава, че семейството не притежава жилище: правилата изрично освобождават от деклариране домовете, използвани изключително от комисаря и неговото семейство.

Повечето от седемте деца на Урсула и Хайко фон дер Лайен не поддържат публичен политически профил и за актуалните им професии и доходи няма достатъчно надеждно потвърдени данни. Публично документирана е професионалната биография на дъщеря им Йохана, която е завършила магистратура по международна политика в Станфордския университет. Преди това е работила в консултантска компания по устойчивост и климатичен риск.

Така наличните данни показват семейство с висок професионален и материален стандарт, но не дават основание за конкретна оценка на общото му богатство. Известни са доходоносната публична длъжност на Урсула фон дер Лайен, научно-управленската кариера на съпруга ѝ и отделни корпоративни участия, докато точната стойност на имотите, спестяванията и останалото имущество не е публично установена.

Източници: Тайм

Юлиян Янков, известен с прякора Картофа, се предаде доброволно на гръцките власти в Халкидики. По-късно гръцките служби го задържаха след информация, подадена от българското Министерство на вътрешните работи. Янков е издирван по Европейска заповед за арест, издадена по искане на Районната прокуратура в Стара Загора.

“Във връзка с неправомерно издадената по отношение на мен Европейска заповед за арест и в изпълнение на гражданските ми задължения, днес, 04.10. реших да се предам доброволно на гръцките власти. Решението беше взето от мен, с оглед желанието ми да покажа неправомерните действия на прокуратурата в Република България, в следствие на указван натиск върху нея от кандидатът за вицепрезидент Георги Кандев, на когото отказах да дам 50% от бизнеса си и когото разобличих публично”, казва Янков в съобщение, което веднага след предаването му гръцките власти оповести адвоката му Паолина Рупчина.

По данни на прокуратурата Янков е обвиняем за противозаконно присвояване на пет леки автомобила, шест товарни автомобила и едно ремарке. Според държавното обвинение превозните средства са били получени по договори за ползване и покупко-продажба от фирма в Стара Загора, след което плащанията са били прекратени, а автомобилите не са върнати.

Прокуратурата посочва, че предполагаемите действия са извършени между 3 октомври и 28 ноември 2025 г. Тя твърди също, че Янков многократно не се е явявал след призоваване за процесуално-следствени действия и за привличането му като обвиняем. По тази причина обвинението е повдигнато задочно, а Янков е обявен за общодържавно издирване. На 28 юни Районният съд в Стара Загора е разрешил изпълнението на Европейската заповед за арест.

Връзката между двамата стана публична през април, когато Георги Кандев беше изпълняващ длъжността главен секретар на МВР. Тогава Кандев заяви, че е получавал предупреждения и че лице с прякор Картофа, заедно с други хора, дава неверни показания срещу него в Софийската градска прокуратура. По думите му зад натиска стои бивш ръководител в МВР.

Кандев отрича да е искал или приемал подкуп, да е изнудвал Янков или да е използвал служебното си положение за лична облага. Той твърди, че познава Янков единствено покрай посещения в автомивка и че между двамата не е имало служебни отношения.

През юли Кандев е подал тъжба за клевета срещу Янков в Районния съд в Перник. Делото е образувано на 30 юли, но съдът е оставил тъжбата без движение заради нередовности и е дал срок за отстраняването им. Съдът не е съобщил публично всички конкретни твърдения, които Кандев оспорва.

Янков вече е задържан в Гърция, но към момента няма публично обявена дата за предаването му на българските власти. Следва гръцките съдебни органи да разгледат изпълнението на Европейската заповед за арест. В България прокуратурата е заявила, че при установяване и задържане на Янков ще поиска от съда мярка „задържане под стража“.

Източници: Нова телевизия, bTV, Медиапул