Историята „Петрохан“ може да бъде разказана като криминална хроника – шестима души са мъртви, има оръжия, пожар, хижа в планината и кемпер край Околчица. Но според криминалния психолог Росен Йорданов това би означавало да се види само последният епизод от много по-дълга история.

В двучасов разговор с Явор Дачков и Виктор Блъсков Йорданов представя възстановката на събитията и средата около Ивайло Калушев. Записът е направен на 21 септември 2026 г. в „Ехо Медия Студио“. По думите на психолога и според представянето на разговора реконструкцията се основава на съдебномедицински експертизи, свидетелски показания, видеозаписи от камерите в хижата, аудиозаписи на Калушев и криминално-психологичен анализ.

Това е съществено уточнение. Защото в случая има много версии, предположения и публични спорове. Йорданов обаче представя своя разказ като резултат от работата на експертен екип, а не като свободна криминална хипотеза.

И именно оттам започва най-мрачната част от историята.

Според Йорданов, за да бъде разбрана трагедията, трябва да се върнем много преди събитията, завършили със смъртта на шестимата.

В центъра на неговия анализ е Ивайло Калушев и общността, която според експертизата се е формирала около него.

Описанието е на затворена, йерархична среда, в която не всички хора са имали еднакъв достъп до информация. Според представените от Йорданов изводи Калушев е бил фигурата, която е определяла правилата и е разпределяла информацията между останалите.

Това създава специфичен тип зависимост.

Човек не е задължително да бъде държан насила, за да бъде контролиран. Контролът може да минава през принадлежността, доверието, страха да не изгубиш групата, обещанието за по-добър живот или убеждението, че човекът, който стои в центъра на общността, притежава специално знание и способност да решава проблемите на останалите.

Именно такъв механизъм описва Йорданов.

Според него около Калушев се е изградил свят със свои правила, роли и нива на достъп.

Един от детайлите, които Йорданов поставя във фокуса на разговора, е наличието на предварително подготвяни сценарии за това как членовете на общността да отговарят, ако бъдат питани от полицията по сексуални въпроси.

Това твърдение вече беше публично представено от психолога и преди разговора с Дачков и Блъсков. Според него в материалите са открити сценарии, в които е било обсъждано кой какво да казва при евентуален полицейски разпит. Йорданов определя това като част от модел на „тотален контрол“.

Ако се потвърди в рамките на разследването, подобен детайл е важен не само заради конкретното съдържание на разговорите, а и заради това, което показва за отношенията вътре в групата.

Защото вече не става дума единствено за влияние върху личния живот.

Става дума за предварително управление на поведението в ситуация, в която може да бъде потърсена сметка от институциите.

Сред най-сериозните теми в експертизата и разговора са данните за сексуално насилие над деца и подрастващи.

Тук трябва да бъде направено важно разграничение.

Психологическият профил или експертният извод не са равнозначни на съдебна присъда за конкретно престъпление. Именно затова твърденията за сексуално насилие следва да бъдат представяни като данни и изводи, изложени от експерта и съдържащи се в материалите по случая, а не като самостоятелно установени от редакцията факти.

Йорданов публично определя Калушев като човек с профил на преференциален и селективен сексуален насилник, като посочва, че според анализа му влечението към подрастващи се проследява през различни периоди от живота му.

В последващи свои изяви психологът говори и за свидетелски данни за предполагаем сексуален инцидент от юношеските години на Калушев.

Това са твърдения с изключително тежък характер и затова не могат да бъдат превръщани в сензационни подробности.

Но те са съществена част от разказа на Йорданов, защото според него сексуалното поведение, психологическото влияние и контролът върху членовете на общността са свързани елементи от една и съща система.

В публичните си изяви около експертизата Йорданов говори и за помещение в хижа „Петрохан“, което според свидетелски разкази е било наричано „червената стая“.

По думите му в разказите за помещението се споменават и психоактивни вещества.CCross.bg

Този детайл е важен именно като част от цялостната картина, която експертът се опитва да изгради – изолирана среда, специални пространства, вътрешни правила и поведение, което според свидетелските данни е оставало извън погледа на външния свят.

Но и тук границата е ясна: свидетелски разказ или експертно обсъждане на такъв разказ не трябва да бъде представяно като доказан факт извън контекста на цялото досъдебно производство.

Особено място в разказа на Йорданов заемат аудио- и видеозаписите.

Според представянето на разговора именно записите от камерите в хижата и аудиоматериалите на Калушев са сред източниците, върху които е изградена реконструкцията.

В други свои публични изяви Йорданов разказва и за продължителен разговор между Калушев и родител на момиче, станало свидетел на сексуален епизод, като според психолога записът показва опит за въздействие върху родителя и дискредитиране на момичето.

Тъкмо тук записите придобиват значение, което надхвърля обикновеното документиране.

Те позволяват да се сравняват разказите на различни хора с реално записани разговори и действия.

А това е един от начините, по които експертите могат да проверяват дали дадена версия за отношенията между участниците се вписва в останалите материали.

Втората голяма част от разговора е посветена на самата трагична развръзка.

Според представените от прокуратурата заключения и публичните обяснения на експертите тримата мъже, намерени мъртви край хижа „Петрохан“, са се самоубили. За събитията под Околчица публично беше представена версията, че Ивайло Калушев е застрелял Николай Златков и 15-годишния Александър Макулев, след което се е самоубил. Публикуваните данни се позовават на балистични изследвания, барутни натривки, отпечатъци и разположението на телата.

Йорданов отива още по-далеч в интерпретацията на последователността на събитията.

Според него Калушев е бил централната фигура, която е разполагала с цялостната информация, докато останалите членове са получавали само отделни части от нея. В публично представените заключения се описват и различни роли и рангове в общността.

За Петрохан Йорданов представя и конкретна теза за ролите на участниците – според него Калушев е планирал убийствата, а Пламен Статев ги е извършил, докато Дечо Василев е подпалил хижата. Това са експертни твърдения, представени от Йорданов, а не присъди на съд.

Тъкмо това разграничение е важно.

Материалът на експерта може да предложи реконструкция на събитията, но окончателната наказателноправна оценка принадлежи на разследването и съда.

В разговора и в предходните си публични изяви Йорданов говори и за информацията от телефоните на участниците.

По думите му устройствата са били върнати към фабричните настройки преди самоубийството, но впоследствие специалисти са успели да възстановят част от информацията. Отделни устройства са изпратени за техническо разкодиране и извличане на данни в рамките на международно сътрудничество.

Това означава, че дори след представянето на основните експертизи не всички информационни източници по случая са били окончателно изчерпани.

Именно цифровите следи могат да дадат допълнителен контекст за комуникациите, контактите и отношенията между участниците.

Може би най-големият въпрос, който Йорданов поставя, не е свързан непосредствено с оръжието или с последните минути на жертвите.

Той е много по-неудобен:

Как една такава общност е могла да съществува толкова дълго?

Според разказа на психолога около Калушев са се създали отношения на зависимост и контрол. В тази среда, по думите му, са попадали и уязвими хора и деца.

Ако тези данни бъдат потвърдени от разследването, неизбежно възниква въпросът дали и кога са съществували сигнали, които са можели да доведат до намеса.

Тук историята вече не е само криминална.

Тя се превръща и в история за пропуснатите сигнали, за доверието, което обществото предоставя на определени хора, и за границата между личната свобода и ситуацията, в която един човек започва да упражнява разрушително влияние върху други.

Случаят „Петрохан“ е от онези истории, при които количеството информация не означава автоматично, че всички въпроси са получили окончателен отговор.

Напротив.

Колкото повече материали се появяват – експертизи, записи, свидетелски показания, цифрови данни – толкова по-ясно става, че трябва да се различават три неща.

Първото са фактите, установени чрез експертизи и други доказателства.

Второто са експертните реконструкции и психологическите изводи.

И третото са версиите и твърденията, които предстои да бъдат проверени в рамките на разследването и съдебния процес.

Това разграничение е особено важно при обвиненията за сексуално насилие над деца и при твърденията за участие или връзки с други лица.

Защото тежестта на историята не се нуждае от преувеличение.

Разказът на Росен Йорданов пред Явор Дачков и Виктор Блъсков поставя „Петрохан“ в по-широка рамка.

Не просто като последните часове на шестима души.

А като история за една затворена общност, за влиянието на човек, който според експертния анализ е стоял в нейния център, за психологическите механизми на зависимостта и за данните за сексуално насилие, които са част от материалите по случая.

Това е и причината историята да не може да бъде приключена само с въпроса кой е стрелял и кой е умрял.

Остават въпросите за времето преди трагедията.

За хората, които са били вътре.

За тези, които са били отвън.

За информацията, която е съществувала, но може да не е била видяна.

И за границата, до която една затворена общност може да стигне, преди обществото да разбере какво се случва зад затворените врати.

Именно там, отвъд последните изстрели на Петрохан и Околчица, започва най-трудната част от тази история.

След като МВР обяви, че 36 полета в чужбина на лидера на ДПС Делян Пеевски на стойност над 5 милиона евро са били финансирани с пари, отклонени от обществени поръчки за производство и монтаж на мантинели, засегнатото лице предложи да прати министър Иван Демерджиев на Марс.

По най-груби изчисления, извършени на базата на разчети на SpaceX, това би струвало на последния между 100 милиона и 500 милиона долара по текущи пазарни оценки, но реалната цена зависи изцяло от „пакета“, който се избира. Ето как се разпределят прогнозните разходи по текущи космически стандарти: Варианти за бюджет Икономичен пакет (Еднопосочен билет): ~$100,000,000 - $150,000,000, ако целта е просто физическо извеждане от политическата сцена на Земята без план за връщане. Това включва купуването на място в карго/пътническа мисия на SpaceX, когато започнат пилотираните полети, плюс разходите за специализиран скафандър и животоподдържаща система за 6-месечното пътуване. Премиум пакет (С връщане на Земята): над $1,000,000,000 (1 милиард долара). Към днешна дата нито една държава или частна компания няма технология за излитане обратно от Марс. За да се разработи и изпрати отделна ракета, която да зареди гориво на Марс и да върне пътника, инвестицията би изисквала бюджет, съпоставим с този на НАСА. Финансово изражение за Пеевски. Според публични данни и декларирани активи, сумата от 100-200 милиона долара за еднопосочен билет би представлявала сериозна част от официалното му състояние, но в хипотетичния сценарий на неограничен ресурс, подобна трансакция е технически постижима в бъдеще чрез договори с частни авиокосмически корпорации.

Магистралите в съседните на България държави и в развитите страни от Европейския съюз се изграждат по различни модели, но общото е едно: рядко има един-единствен подход. В региона и в ЕС пътната инфраструктура се финансира чрез комбинация от държавен бюджет, европейски средства, обществени поръчки, концесии и публично-частни партньорства, а правилата за възлагане са подчинени на европейското законодателство за концесиите и обществените поръчки.

В Европейската комисия подчертават, че концесиите позволяват мобилизиране на частен капитал и експертиза, без това непременно да увеличава пряко държавния дълг, а в обхвата на европейската директива попадат и концесии за пътища, магистрали, поддръжка и управление на инфраструктурата. За строителни и услуги концесии над определен праг се прилагат конкретни правила за възлагане и прозрачност.

Хърватия е един от най-ясните примери за смесен модел. По данни на министерството на морето, транспорта и инфраструктурата и на националния оператор Hrvatske autoceste, мрежата от магистрали се управлява от държавната компания HAC и от няколко концесионера, сред които BINA-ISTRA и Autocesta Zagreb–Macelj, а за нови дейности и доставки се използват и открити търгове. През 2024 г. HAC подписа договор след обществена поръчка за нова електронна система за пътни такси за цялата мрежа, включително концесионните отсечки.

В Полша и Унгария концесионните отсечки също са част от картината, но държавата остава активен участник в строителството и управлението на значителна част от трасетата. В Полша държавната пътна администрация GDDKiA продължава да управлява ключови участъци и да прилага свои решения за тол таксите, докато частни концесионери държат отделни магистрали. В Унгария моделът също комбинира държавно строителство и концесии, включително дългосрочни договори за експлоатация и поддръжка.

В Полша част от магистралите са под държавно управление, а други са на концесия. По данни на ГД „Автомобилни пътища“ участъци от А2 и А4 вече не се плащат от леките автомобили по държавно управляваните отсечки, докато A2 „Нови Томисъл – Конин“ в Полша и A4 „Катовице – Краков“ са пример за дългогодишни концесионни режими в региона. Българският подход в последните години също разчита на търгове за проектиране и строителство, а за някои отсечки се обсъждат и публично-частни модели.

В по-развитите страни от ЕС строителството на магистрали най-често минава през обществени поръчки и търгове, а не през класически концесии. Европейската комисия посочва, че директивите за обществени поръчки и концесиите осигуряват обща рамка за възлагане, а държавите членки подават редовни отчети по тези правила. Самият пазар на публични поръчки в ЕС е огромен и обхваща стотици милиарди евро годишно.

Това означава, че в Германия, Франция, Австрия, Испания и други държави от Западна Европа магистралите обикновено се строят и поддържат чрез открити процедури, в които държавата определя параметрите, а частни компании участват като изпълнители. Концесиите се използват по-ограничено и най-често за управление, поддръжка, събиране на такси или за специфични участъци с по-висок инвестиционен риск.

Европейската комисия напомня и че за някои транспортни проекти държавната помощ и регулаторната рамка са ключови, особено когато става дума за големи инфраструктурни обекти с дълъг срок на възвръщаемост. Именно затова моделът „държава + търг + частен изпълнител“ остава доминиращ в ЕС, докато концесията е инструмент, използван според конкретния проект, а не универсално решение.

Практиката показва, че концесиите работят добре там, където трафикът е предвидим, договорите са стабилни, а рискът е ясно разпределен между държавата и частния оператор. Световната банка посочва, че при пътните концесии ключови фактори са трафикът, приходите от такси, правната рамка и готовността на държавата да сподели риска. В противен случай се стига до преразглеждане на договори, по-високи такси или политически спорове.

Именно това обяснява защо в региона има различни решения. В някои държави концесията е основен модел за конкретни магистрали, в други е само допълнение към държавното строителство, а в трети е използвана основно в миналото и днес новите отсечки се възлагат чрез обществени поръчки.

Общата тенденция е ясна: в ЕС магистралите не се изграждат по една схема, а чрез съчетание от инструменти, подбрани според дължината, трафика, финансовия риск и ролята на държавата. В съседните на България страни също няма единен модел, но почти навсякъде се вижда едно и също правило – колкото по-голям е проектът, толкова по-сложна е комбинацията между бюджет, търг и, при определени условия, концесия.

Източници: Европейска комисия, ГД „Автомобилни пътища“, Министерство на морето, транспорта и инфраструктурата на Хърватия, Hrvatske autoceste, Световна банка

Далаверите в „Булгаргаз“ продължават. С пълна сила.

Този път въпросът е за огромната печалба, която дружеството може да реализира от търговията с природен газ - не само със собствените си количества след изпълнение на задълженията си като обществен доставчик, но и чрез покупки и продажби на „Газов хъб Балкан“. Разликите между нашата борса и европейските е над 14 евро на МВтч!?!

Като предприятие с господстващо положение „Булгаргаз“ има специални отговорности. Но когато търгува на свободния пазар, би трябвало да се държи като нормален пазарен участник - прозрачно, конкурентно и при равни условия за търговците.

И точно тук възниква въпросът.

Защо „Булгаргаз“ не продава свободните си количества на най-добрата пазарна оферта и реализира за себе си печалби, включително към чуждестранни купувачи, когато пазарната ситуация го позволява?

Вместо максимизиране на приходите за държавната компания, която както знаете е в незавидно финансово положение, заради договар с Боташ и дълговете на Топлофикация, ако действително се договарят количества с конкретни търговци, възниква очевидният въпрос: защо ръководството на Булгаргаз не го прави?

Ако печалбата, по оценка на хора от бранша е около 10 милиона евро на месец, и тя не отива в Булгаргаз, значи отива при някой друг. Сметнете за година за какво иде реч.

Въпросът вече не е търговски, за да се крие ръководството зад търговска, превърната от правителството в държавна тайна. Той е обществен.

Кой получава тази разлика?

И защо държавният „Булгаргаз“ я оставя на частни търговци, вместо да я реализира за себе си?

Това не е теория. Самият „Булгаргаз“ вече е признавал, че в миналото е търгувал на „Газов хъб Балкан“ с ограничен брой търговци - само четири при 49 регистрирани участници на борсата. И сега изпълнителния директор определя на кого да продава и на каква цена, обикновено на тази българската газова борса. И така разликата, като печалба, отива в този, който изпълнителния директор е избрал, а не в Булгаргаз

Затова сега е много прост въпросът към новото ръководство:

Покажете всички сделки. Кой е купил газа, на каква цена, кога, каква е била най-добрата налична оферта на ГХБ и каква е била съответната цена на TTF?

Тогава всеки ще може сам да изчисли има ли пропусната печалба и кой я е получил.

Това вече не е дребен търговски пропуск. Това са огромни пари годишно. Тези пари не идват от въздуха, а се вземат от българските потребители на газ и от данъкоплатците, които постоянно покриват загубите на Булгаргаз.

И тук идва големият въпрос към Радев:

Нали щеше да бори корупцията? Защото при прогресистите, изглежда, старите схеми просто сменят табелата. Няма нищо за чудене - същите хора, които участваха в схемите преди, сега правят същото, но по-прогресивно.

Един от най-зловещите и мащабни криминални случаи в съвременната история на България, завършил с шест трупа, продължава да вади наяве стряскащи разкрития. Комплексната съдебно-психологическа, психиатрична и сексологична посмъртна експертиза по казуса с Ивайло Калушев открехва завесата пред добре смазана машина за финансови потоци, политически лобизъм и брутално насилие, маскирано като духовност.

Материалите от разследването разкриват как под прикритието на „благородни еко-каузи“ една престъпна структура е придобила невиждан статут на недосегаемост в района на хижа „Петрохан“.

Мнимите „рейнджъри“ и окупирането на планината

Разследващите органи констатират, че т.нар. „Българска рейнджърска организация“ на Калушев е действала като въоръжена паравоенна структура, сформирана веднага след промяната във властта през 2022 г. Облечени в помпозни униформи с нашивки и измислени звания, хората от групата незаконно са окупирали планински територии — изключителна държавна собственост.

Местни жители и туристи масово са подавали сигнали, че са спирани от въоръжени патрули, които са пресичали традиционни маршрути (включително международния път Ком-Емине) и са ограничавали достъпа на гражданите. „Рейнджърите“ са твърдели, че извършват официална охрана срещу бракониери и незаконна сеч. Проверяващите обаче са категорични: в регистрите няма нито един реален сигнал или заловени бракониери от тази организация. Дейността им е била просто параван за героизиране на групата и привличане на нови жертви.

Циничната доктрина: „Сексът лекува травми от минал живот“

Най-шокиращата част от разследването засяга методите за индоктриниране и сексуална експлоатация на непълнолетни. Пред разследващите органи бащата на 13-годишната жертва Т. П. дава разтърсващи показания. Той разкрива, че лидерът на култа Ивайло Калушев е използвал брутална психологическа манипулация, за да пречупи съпротивата на момичето и да оправдае насилието.

Калушев методично е убеждавал 13-годишното дете, че интимният контакт с неговия приближен Николай Златков изобщо не е престъпление или блудство, а „духовен ритуал“. По думите му този акт имал за цел да излекува „тежка душевна травма, натрупана от минал живот“. Чрез подобни извратени тези култът е държал в подчинение непълнолетните си жертви, внушавайки им, че преминават през процес на „пречистване“.

Психологическият натиск: Планът за откъсване от семейството

Показанията на бащата разкриват и ролята на най-близките съратници на Калушев в схемата за изолация на децата. В разследването изплува името на Ралица Асенова, която е действала като психологически посредник и организатор в култа.

Асенова е провеждала целенасочени разговори с бащата на 13-годишното момиче, като активно го е убеждавала, че за „доброто и духовното развитие“ на детето то трябва незабавно да бъде откъснато от майка си. Планът е предвиждал момичето да бъде трайно оставено под пълната опека и контрол на Калушев в базата на култа. Целта на този координиран натиск е била тотално прекъсване на връзките на жертвата с външния свят и фамилната ѝ среда, за да се осигури пълна безнаказаност на извършителите. Всеки опит за съпротива е бил контриран от хората на Калушев с предупреждения, че те „не са случайна организация“ и имат влиятелни покровители.

Легитимация от високите етажи на властта

Експертизата, изготвена от водещи психолози, психиатри и теолози, изрично подчертава, че мащабът на престъпната дейност не би бил възможен без официалното легитимиране на групата от страна на високопоставени политически фигури. През 2022 г. Калушев получава скорострелно подписан меморандум за сътрудничество от тогавашното ръководство на Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Този документ буквално е послужил за официален държавен чадър над сектата.

Посещенията на министри, кметове и депутати в хижа „Петрохан“ допълнително са респектирали местното население. Посетителите парадоксално са проявявали пълно нехайство към факта, че базата съчетава незаконни КПП-та, пропускателни пунктове и бутафорни държавни гербове с шамански тибетски реквизит и будистка символика в район, предназначен уж за обучение на деца. Паравоенният чадър пада едва през 2025 г., когато следващ екоминистър (Манол Генов) прекратява меморандума и принуждава групата да освободи заграбените горски територии.

Финансови донори: Парите за „каузи“, изхарчени в Дубай

Банковите анализи по разследването разкриват огромни финансови потоци от заможни спонсори, които осигуряват охолния живот на групата. Сред най-фрапиращите разкрития е крупно частно дарение в размер на над 177 000 лв., предоставено на две вноски през 2023 г. от висш столичен политик и съпругата му. Парите са преведени по сметка на дружество със стопанска цел („Българска асоциация по екстремни спортове“ ООД), като дарителите изобщо не са изискали нужните по закон нотариални договори.

Вместо за декларираните „благородни каузи“, счетоводният анализ показва, че сумата изобщо не е заведена в баланса, а е изхарчена за луксозна екскурзия на Калушев до Дубай (придружен от малолетно лице) и за покупка на развлекателни превозни средства. Декриптирани чатове показват, че Калушев е настоявал пред същия политик за още 300 000 лв. — този път от публични общински бюджети — под предлог да поеме „охраната“ на природен парк „Витоша“.

Случаят „Петрохан“ остава кърваво и зловещо предупреждение за това как общественото лековерие, съчетано с политически конформизъм и институционално нехайство, може да отгледа престъпна структура, параван за насилие над деца, довела в крайна сметка до смъртта на шест души.

Източници: Гласове, Епицентър

Помилването на петричкия "Ескобар", за което от ПП-ДБ атакуваха Илияна Йотова, всъщност има история, свързана с тяхното управление. Здравната експертиза е била изготвена по време на кабинета "Петков".

Медицинска комисия, чийто състав е определен през юли 2022 г. със заповеди на правосъдния министър Надежда Йорданова, съгласувани със здравния министър Асена Сербезова по време на правителството на Кирил Петков, установява, че заболяването на Огнян Атанасов - "Петричкия Ескобар", е тежко и крие риск за живота и здравето му. Експертната оценка е изготвена по искане на Комисията по помилването към президента, съобщава "Гласове".

Лекарите констатират гигантска аневризма, притискаща мозъчния ствол, и редица други тежки заболявания. Становището е изпратено на Комисията по помилването, която разглежда преписката, преди тогавашният вицепрезидент Илияна Йотова да подпише указа през декември 2022 г.

Ето цялата хронология на случая:

Огнян Атанасов е осъден през 2019 г. на 15 години лишаване от свобода за внос, трафик и продажба на наркотици в Гърция, извършени през 1999-2000 г. Присъдата е постановена от Апелативния съд в Солун, след което е приета за изпълнение в България. По информация на сайта до помилването Атанасов е изтърпял пет години от наложеното му наказание.

Медицинските му проблеми започват още през 1999 г., когато след пътнотранспортно произшествие Атанасов изпада в кома и получава коремна и черепно-мозъчна травма. През следващите години той е хоспитализиран многократно заради последиците от травмата и настъпилите органични промени.

През 2021 г. Атанасов прекарва исхемичен мозъчен инсулт с исхемия в областта на мозъчния ствол. Установени са гигантска аневризма на базиларната артерия, притискаща мозъчния ствол, и симптоматична епилепсия.

През октомври 2021 г. той е лекуван и в Клиниката по клинична хематология и медицинска онкология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ в София.

През май 2022 г. Атанасов е приет по спешност в хирургично отделение в Петрич заради перитонит, а през юни 2022 г. е подадена молбата му за помилване.

Със заповеди от юли 2022 г. е определен съставът на специалната медицинска комисия по чл. 138 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Заповедите за състава на комисията са издадени от тогавашния правосъден министър Надежда Йорданова и са съгласувани с министъра на здравеопазването Асена Сербезова. Министър-председател по това време е Кирил Петков.

На 27 август 2022 г. Атанасов е настанен в Специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода в София, където остава под клинично наблюдение.

След подаването на молбата за помилване, Комисията по помилването към президента изпраща до главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" Ивайло Йорданов искане за експертно становище относно здравословното състояние на Атанасов, каквато е стандартната процедура при постъпила молба.

Комисията се запознава подробно с наличната медицинска документация и общото състояние на Атанасов и заключава, че заболяването му е тежко и крие риск за живота и здравето му.

По информация на "Гласове" към момента на помилването изпълнението на присъдата на Атанасов вече е било прекъснато за период от две години.

Съгласно Наказателно-процесуалния кодекс изпълнението на наказанието може да бъде прекъснато при тежко заболяване на осъдения до неговото оздравяване. Решението се взема от окръжния прокурор по мястото на изтърпяване на наказанието, а предложение може да направи и началникът на затвора.

След получаването на медицинското становище преписката е разгледана от Комисията по помилването към президента. Тя е помощен експертен орган, който разглежда молбите за помилване и ги докладва на вицепрезидента с мотивирано предложение.

На 5 декември 2022 г. тогавашният вицепрезидент Илияна Йотова подписва указ №119, с който Атанасов е помилван за оставащата част от присъдата.

Началото на 2023 г., според разследващите органи започва дейността на нова група за наркотрафик. Това не е съдебно установен факт към момента, а твърдение на прокуратурата по новото дело.

18 февруари 2025 г. при операция в Пиринско са иззети приблизително 5 кг наркотични вещества. Атанасов е задържан заедно с още няколко души и прокуратурата го обвинява във връзка с организирана престъпна група за разпространение на наркотици.

Тук има важна фактологична подробност, че наркотиците са открити в черен джип при ресторант "Алпийска градина" в с. Градево, а според публикации в медиите Атанасов е задържан отделно, в заведение в Кресна.

20–27 февруари 2025 г. - съдът го оставя в ареста. Първата инстанция определя "задържане под стража", а на 27 февруари Софийският апелативен съд потвърждава мярката. Официалната страница на Апелативния съд посочва Огнян А. като обвиняем за участие в ОПГ за разпространение на наркотици.

Април 2025 г. - здравословното му състояние отново влиза в съдебния спор. Първоначално Благоевградският съд отказва да го освободи, след като медицинските експерти приемат, че заболяванията му могат да бъдат лекувани и при задържане. Впоследствие, на 25 април 2025 г., Софийският апелативен съд променя мярката му на домашен арест. До момента няма окончателна присъда по това производство.

Източник: pik.bg

Темата за mомилването на затворници в България отново е във фокуса на общественото внимание. По закон правото на помилване принадлежи на държавния глава, но по традиция българските президенти делегират това правомощие изцяло на своите вицепрезиденти чрез официален указ. Статистиката през годините показва огромни контрасти в прилагането на този инструмент – от стотици помилвани тежки престъпници до периоди на пълно „затягане на коланите”.

Общият брой на помилваните лица от началото на демокрацията (1990 г.) до днес възлиза на около 2400 души. Огромната част от тези актове на милост са концентрирани в първото десетилетие на прехода. Тогава институциите действаха в условия на правен вакуум, а затворите бяха препълнени, което наложи масово прилагане на извънредни държавни мерки.

Какво се случи при Атанас Семерджиев?

Впечатляващата цифра от около 2400 помилвани се дължи основно на първите години от прехода. По отношение на първия вицепрезидент на демократична България – генерал Атанас Семерджиев (заемал поста от август 1990 г. до януари 1992 г. в екип с д-р Желю Желев) – архивите и официалните регистри за този период остават изключително непълни.

През тези бурни месеци държавата освободи огромен брой лишени от свобода. Важно е обаче да се направи юридическо разграничение: голяма част от тези хора излязоха на свобода не чрез индивидуални помилвания от Семерджиев, а чрез масови политически и криминални амнистии, гласувани с закони от тогавашното Велико народно събрание. Смесването на двата инструмента в публичното пространство е причината точният брой на личните укази на Семерджиев да остава трудно уловим за статистиката, но практиката от онези години поставя началото на голямата бройка от над две хиляди освободени.

Рекордьорът Ангел Марин: Стотици помилвани и десетки рецидивисти

Най-мащабното и придружено с множество спорове прилагане на това правомощие се свързва с генерал Ангел Марин, който беше вицепрезидент в двата мандата на Георги Първанов между 2002 г. и 2012 г. Според официалния доклад на специалната временна парламентарна комисия, разследвала казуса в края на 2012 г., Ангел Марин е издал укази за помилване на 533 души.

Скандалното в случая беше профилът на освободените – над 230 от тях бяха осъдени за тежки убийства. Данните разкриха, че най-малко 13 от помилваните убийци са извършили нови престъпления и са се върнали обратно зад решетките. Оказа се също, че Марин е подписвал укази „на своя глава” за близо 49 лица, пренебрегвайки отрицателните становища на самата Комисия по помилванията.

Маргарита Попова: Ерата на строгия филтър

Пълна противоположност в статистиката демонстрира нейният наследник Маргарита Попова (вицепрезидент в мандата на Росен Плевнелиев от 2012 до 2017 г.). Тя коренно промени политиката на „Дондуков“ 2, като направи процедурата публична и въведе изключително строги критерии. За първите три години от своя мандат тя одобри едва 13 молби за помилване от над 1000 разгледани случая, с което броят на предсрочно освободените затворници спадна до историческо дъно.

Илияна Йотова и най-пресният скандал с „Петричкия Ескобар”

Настоящият президент Илияна Йотова, която два мандата беше вице на Румен Радев, е помилвала общо 28 осъдени лица до началото на 2026 година. Въпреки сравнително ниския брой, именно около нейното име избухна огромен политически скандал на 11 септември 2026 г.

Политически сили в Народното събрание изнесоха данни, че през декември 2022 г. Йотова е помилвала и пуснала от затвора 10 години предсрочно прочутия наркодилър Огнян Атанасов, известен в подземния свят като „Петричкия Ескобар”. Мотивите за решението са били влошено здравословно състояние, застрашаващо живота му. Вместо да се лекува обаче, Атанасов веднага се е върнал към престъпния занаят и през 2025 г. е бил заловен отново – този път с 5 килограма кокаин. От президентската институция контрираха, че решението е взето на базата на експертно заключение от 7-членна медицинска комисия.

Как работи Комисията по помилванията и какви са критериите?

Зад всеки акт на държавна милост стои тежка административна процедура. Към Президентството функционира постоянна експертна Комисия по помилванията, съставена от юристи, психолози, криминолози и медицински експерти. Нейната задача е подробно да разгледа всяка постъпила молба и да подготви мотивирано становище до вицепрезидента, който има крайната дума.

За да бъде изобщо разгледана молбата на един затворник за предсрочно освобождаване или намаляване на присъдата чрез помилване, той трябва да отговаря на следните строги изисквания и критерии:

Българският модел срещу европейската практика

Институтът на помилването в България е уникален поради факта, че се упражнява почти изцяло от вицепрезидента – фигура, каквато липсва в повечето европейски държави. В страните от Европейския съюз се наблюдават различни модели за упражняване на това право:

В материала е използвана информация от Дневник, Медиапул, Сега, bTV

Система за обратно връщане на пари, събрани от студентски такси, наподобяваща практиките на хазартните оператори е действала в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, според одитен доклад на експерти на МОН.

По закон, държавните висши училища, каквато е и театралната и филмова академия имат наложен законоустановен минимален размер на таксите за платено обучение, под който те не могат да паднат при определянето им.

Със заповед на ректора проф. Мирослав Дачев, чиято оставка бе вече поискана от студенти и преподаватели в рамките на многобройни и масови вътрешноакадемични протести, в НАТФИЗ през м.август 2025 г. са определени такси в размер на 6800 лева (около 3500 евро) за обучение на бакалаври, 7000 лева (около 3600 евро) за магистри и 7500 лева (3850 евро) за докторанти. Те са се прилагали за приключилата учебна година и са заплащани първоначално от студентите и докторантите – платено обучение на НАТФИЗ. Впоследствие, на основание на решение на Академичния съвет и ректорска заповед към тях е възстановявана обратно 20% от годишната такса за сметка на собствените приходи на Академията.

Подобна „кешбек“ система „фактически води до намаляване на реално платената от студентите такса под минимално допустимия в закона размер“ се установява в доклада. „Независимо, че възстановяването се извършва след приключване на учебната година, то е обвързано с изключително нисък минимален успех на обучаемите (3.00) и ще доведе до намаляване на размера на собствените приходи на академията“ официално констатират проверяващите.

Подобна финансова управленска организация е проява на своеобразен дъмпинг на образователния пазар, който го изкривява и уврежда университетите, работещи коректно и спазващи правилата. Едновременно се ощетява и се лишава от собствени приходи самата държавна структура, което е престъпление по смисъла на Наказателния кодекс.

Независимо, че одитния доклад е съставен още през м. март, министърът на обраованието и науката проф. Георги Вълчев все още не го е изпратил в прокуратурата с искане за извършване на проверка. Именно проф. Мирослав Дачев замени след серия неуспешни опити за вписване като председател на Сдружението на държавните висши училища бившия ректор на Софийския универистети проф. Вълчев, след избирането му от Румен Радев за член на кабинета. Професор Дачев стана инициатор за оспорване на легитимността на официалната университетска организация – Съвета на ректорите, като неговият предшественик, вече като нов министър препотвърди изложените от него тези в отговор на парламентарно питане. Това предизвика юридически хаос и конфликти сред академичната общност. Протестиращите студенти на НАТФИЗ от своя страна наскоро излязоха с остра декларация, осветявайки зависимостите между двамата и конфликтите на интерес, до които тя води.

Разследване за корупция и злоупотреби при военни сделки са започнали служба “Военна полиция” и Военната прокуратура, научи “24 часа”. В Министерството на отбраната вече има първи уволнения заради проверките. В началото на тази седмица е бил отстранен подп. Иван Хасъмски от дирекция “Политика по въоръженията” - наследник на съществувалата доскоро дирекция “Инвестиции в отбраната”, на която Хасъмски бе зам.-шеф. Според източници на медията във вторник Иван Хасъмски е бил изведен от кабинета си в Министерството на отбраната от военни полицаи.

Той е бил уволнен от министъра на отбраната Димитър Стоянов. Процедурата е била ускорена от факта, че Хасъмски вече е пенсионер. През ноември миналата година е навършил 60 г. От Министерството на отбраната потвърдиха пред “24 часа”, че Хасъмски е бил освободен заради разследване на злоупотреби. Иван Хасъмски е освободен от длъжност поради придобито право на пенсия и във връзка с образувано досъдебно производство под надзора на Военно-окръжна прокуратура - София. Министерството на отбраната не може да предостави допълнителна информация по случая, гласи отговорът на МО.

"24 часа" отправи запитване към Военно-окръжната прокуратура за делото, по кой член от Наказателния кодекс са престъпленията, които се разследват, и има ли обвиняеми. До редакционното приключване на броя отговори не били получени.

Военната прокуратура работи по случая от юни, когато е сезирана от Министерството на отбраната за договори, платени авансово и без банкови гаранции. По някои от тях били представени и фалшиви документи. През годините Иван Хасъмски е бил част от повечето проекти за модернизация на армията, но в по-големите неговата дирекция е играла по-скоро спомагателна роля. През Хасъмски и дирекция “Инвестиции в отбраната” обаче са минавали проектите за модернизация на авиобаза “Граф Игнатиево”, за да приеме новите изтребители F-16, както и утилизацията на боеприпаси по сделката с ВМЗ, при която заводът взе стари снаряди от военните, за да ги модернизира и продаде на Украйна.

Самият Иван Хасъмски е бил в ролята на възложител от страна на министерството по редица обществени поръчки като покупка на бронирани автомобили и доставката на негодни парашути за специалните сили през 2013 година.

Според информация на “24 часа” сегашното разследване срещу Хасъмски е заради проекти от модернизацията на авиобаза “Граф Игнатиево”. Там вече са инвестирани над 300 млн. евро, като базата все още не е напълно готова, стана ясно през юли при посещение на министъра на отбраната Димитър Стоянов. Според първоначалните планове ремонтът трябваше да излезе 300 млн. лева, но сумата продължава да расте и няма да е изненада, ако стигне 1 млрд. лева (500 млн. евро).

Част от средствата за ремонтите в “Граф Игнатиево” са разплатени без конкурси. Министерството на отбраната избра фирмите по изключение от Закона за обществени поръчки, каквато възможност има за сектора на сигурността и през годините ведомството редовно я използва. Един от големите скандали преди година бе за изграждането на хангари за изтребителите F-16, когато четири договора на обща стойност около 500 млн. лв. бяха възложени без конкурси за обществена поръчка.

В тези договори бе замесено и името на тогавашният зам.-министър на отбраната Аделина Николова. “24 часа” не разполага с информация Николова засега да е част от разследването. И тя като Хасъмски е дългогодишен кадър на МО, където постъпва през 2015 г. като експерт в дирекция “Обществени поръчки в отбраната”. Впоследствие тя се издига до шеф на дирекцията. А през 2024 година със заповед на тогавашния служебен премиер Димитър Главчев Аделина Николова бе назначена за зам.- министър на отбраната.

Тя остана заместник на предходния министър Атанас Запрянов до встъпването на кабинета на Румен Радев. Ресор на Аделина Николова като заместник-министър бе именно модернизацията на армията. През годините тя и Хасъмски са работили заедно по доста от проектите, разказват неофициално източници от Министерството на отбраната.

Хангарите за F-16 са част и от разследването срещу бившия депутат Джейхан Ибрямов, който беше арестуван през есента на 2024 г. с белязани 100 хил. лв. Според обвинението той е взел парите от бизнесмена Мирослав Тодоров с обещанието да повлияе на длъжностни лица в Министерството на отбраната и да му осигури договори за изграждането им. Ибрямов беше дългогодишен член на Комисията по отбрана в парламента и често е задавал въпроси на министрите за изграждането на съоръженията, още преди първите самолети да пристигнат у нас. Свидетелят срещу него даде показания, че Ибрямов му предлагал няколко големи обекта, за които могат да се сключат договори без търг и с 30% авансово плащане.

Съпругата на Иван Хасъмски Катя Хасъмска е съдия от гражданското отделение на брачната колегия от Софийския градски съд, показва проверка на “24 часа”. Той не подава декларации пред Сметната палата за имущество, но го прави пред Инспектората на ВСС. Още през 2018 г. е декларирала 290 хил. лв. лични средства на банков влог, а за съпруга си - депозити от 314 хил. лв., 4000 долара и 8900 евро.

След заседание на Министерския съвет министърът на отбраната Димитър Стоянов коментира и случая с отстраняването на подп. Иван Хасъмски. "Той е бивш подполковник, офицер от запаса. Беше освободен преди два дни от работа. Аз имах предварителна информация. Работихме чудесно с "Военна полиция", която свърши наистина прекрасна работа. Оттук нататък работата е на Военната прокуратура", изтъкна той.

На въпрос за каква злоупотреба е санкциониран подполковникът Димитър Стоянов подчерта: "По средствата за масова информация излезе някаква информация, че има нарушения при провеждането на процедурите по Закона за обществените поръчки. И най-вероятно има финансови злоупотреби".

И беше категоричен, че не става въпрос за чистка. "Това са нормални действия при една такава ситуация. И бъдете сигурни, че при най-малкото съмнение ще повторя същия начин на работа от наша страна. Също ще поискам проверки от Военна полиция. Направо ще заповядам проверки от "Военна полиция" и ще освобождавам хора", обеща ресорният министър. Той подчерта, че към момента по казуса няма други освободени от работа.

Разследването на мощния GPS заглушител, открит от ДАНС и МВР в столичния квартал „Драгалевци“, провокира сериозни въпроси за националната ни сигурност. Разкритията от вечерта на 25 август 2026 г. показват, че уредът е работил поне от една година и е имал капацитет да смущава сигнали в радиус до 10 километра.

Този случай повдига ключовата хипотеза: Възможно ли е мистериозната загуба на GPS сигнал от самолета на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен над Южна България през септември 2025 г. да е предизвикана от точно такъв тип устройство, притежавано от други страхуващи се за сигурността си сенчести бизнесмени?

Техническият парадокс и логическата връзка

От техническа гледна точка е ясно, че конкретният апарат от „Драгалевци“ няма как физически да достигне и да свали сигнала на самолет над Тракийската низина. Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) ограничи хипотетичните възможности на неговия обхват до 10 км.

Логическата връзка обаче се крие в технологичния модел. Случаят в София доказа, че в България свободно оперира черна техника с военна мощност, маскирана като „защита срещу дронове“. Хипотезата, че самолетът на ЕК е станал жертва на аналогично устройство, разположено в Южна България, съвсем не е лишено от логика.

Критичният инцидент над Тракия през 2025 г.

При пристигането на Урсула фон дер Лайен през септември 2025 г., пилотите докладваха за внезапно и пълно изчезване на сателитния навигационен сигнал. То се случи в въздушното пространство на Южна България, при подход за кацане към Летище Пловдив.

Екипажът бе принуден да премине в авариен режим. Кацането бе извършено успешно чрез наземни радионавигационни средства на РВД и физически хартиени карти. Тогава властта обясни срива с руска радиоелектронна война в Черно море, което бе подкрепено и от публикации във Financial Times. Разкритията от август 2026 г. обаче показват, че заплахата може да е била изцяло вътрешна.

Синдромът на параноичните „сенчести бизнесмени“

Заглушителят от „Драгалевци“ неофициално се свързва с охранявания комплекс на подземни фигури като Размиг Чакърян – Ами и Христофорос Аманатидис – Таки. Оказа се, че устройството е закупено от българска фирма още през 2022 г.

Големият риск е, че подобна апаратура се е превърнала в модна тенденция за лична сигурност сред сивия сектор. Богати и влиятелни лица, изпитващи параноя от проследяване или нападения с дронове, купуват нелегално същата бойна техника.

Паралелно с акцията в София, МВР и ДАНС обискираха имоти в пограничното село Капитан Андреево, изземвайки предаватели. Това потвърждава наличието на логистична мрежа за такива устройства в Южна България. Ако сенчест бизнесмен в Пловдивския регион е активирал подобен „щит“ за лична защита, той съвсем "странично" е могъл да заслепи навигацията на прелитащия правителствен самолет.

Частен ефирен хаос вместо хибридна война

Държавните институции дълго време криеха мащабите на проблема с аргумента за външна геополитическа намеса. Днес вече е ясно: безопасността на международните полети над България е заложник на частните охранителни нужди на родния ъндърграунд. Разследването и компютърно-техническите експертизи на иззетата техника тепърва ще установяват колко точно такива устройства оперират незабелязано на българска територия.

Светът навлиза в критична фаза на хибридна и директна конфронтация, в която глобалната икономика все по-често се превръща в заложник на геополитически сблъсъци.

На фона на новото напрежение около Иран, от Техеран дойде безпрецедентно и директно предупреждение: всяка държава, която се присъедини към санкциите на САЩ срещу Ислямската република, ще се превърне в легитимна мишена.

Стратегията на Техеран е ясна – ако първоначалните дипломатически преговори се провалят, ответните действия (било то чрез прокси мрежи или масирани кибератаки) ще бъдат насочени директно срещу американски бизнес мощности и стратегически обекти на територията на „провинилата се“ страна. Целта е прецизен удар по най-чувствителните икономически интереси на съответната държава.

Като член на НАТО и близък партньор на Вашингтон, България неизменно следва линията на евроатлантическите санкционни режими. Това поставя пред родното разузнаване и експертите по сигурност един ключов въпрос: Кои са най-чувствителните точки на американския капитал в България, които теоретично попадат в обсега на тази доктрина, и доколко реална е опасността?

Трите „перли“ в короната: Къде са уязвимите места на българска земя?

Ако Техеран реши да се цели в чувствителните икономически интереси на София чрез американските активи у нас, потенциалните социално-икономически щети биха засегнали структуроопределящи сектори. Три предприятия държат ключа към стабилността на цели региони в страната:

Продоволствената сигурност: „АДМ Разград“ (Archer Daniels Midland)

В Североизточна България американският гигант за дълбочинна преработка на царевица ADM е абсолютен икономически монолит. Заводът изкупува и преработва близо половината от произведената в България царевица. Извеждането от строя на тази мощност би означавало незабавен удар за хиляди български земеделски производители и прекъсване на хранителните вериги в цяла Югоизточна Европа. Това е класическа дефиниция за уязвим национален интерес в сферата на агросектора.

Социалният трус: Заводите на „Сенсата Технолоджис“

В Ботевград и Пловдив (с. Царацово) американската Sensata дава препитание на над 3500-4000 български семейства. Те произвеждат критични високотехнологични компоненти и сензори за световната автомобилна индустрия. Кибератака или физически инцидент в тези мощности автоматично генерира вълна от безработица и социално напрежение на местно ниво, съчетано с тежки репутационни щети за държавата.

Трансформиращият се енергиен сектор: Вятърен парк „Свети Никола“ и ТЕЦ „Ей И Ес Гълъбово“

Американската корпорация AES дълги години бе стълб на енергийния ни баланс. Към днешна дата контекстът е променен – дългосрочният договор на ТЕЦ „AES Гълъбово“ (670 MW) с държавата изтече, което доведе до консервиране на въглищните мощности и поетапно съкращаване на персонала в региона. Въпреки това, енергийните активи на компанията у нас – включително най-големият вятърен парк в България „Свети Никола“ край Каварна и плановете за нови зелени технологии – остават стратегически обекти, чиято дигитална или физическа инфраструктура е част от националната критична мрежа.

Коментари на експертите: Кибервойна, а не ракети

Проф. Владимир Чуков, арабист и експерт по международна сигурност: "Иран има дълга история в използването на асиметрични средства за въздействие, но трябва много ясно да разграничаваме реториката от реалните възможности. Техеран никога не би рискувал директна конвенционална атака срещу обекти в страна членка на НАТО като България, защото това автоматично задейства Член 5 от Вашингтонския договор. Опасността за държави от „втория и третия кръг“ на американското партньорство не идва от ракети, а от т.нар. прокси групировки в Близкия изток, които могат да застрашат логистичните вериги по море, или от активиране на спящи клетки за икономически саботаж."

Доц. Георги Цветков, експерт по отбрана и сигурност: "Голямото бойно поле за Иран срещу западните интереси в Европа вече е в киберпространството. Държавно спонсорираните ирански хакерски групи, като APT33, притежават сериозен капацитет за проникване в индустриални системи (SCADA) на критичната инфраструктура. Завод за преработка, голям енергиен обект или автоматизирана производствена линия могат да бъдат парализирани за седмици без нито един изстрелян патрон. Българските предприятия с американски капитал са интегрирани в глобални корпоративни мрежи, което ги прави трансгранична мишена за дигитален саботаж."

Корпоративният щит: Как реагират самите компании?

Американските мултинационални компании оперират по най-високите световни стандарти за сигурност, които често надвишават базовите изисквания на местното законодателство. При глобални заплахи от този тип корпорации като ADM и Sensata задействат строги вътрешни протоколи:

Какво следва за България?

Предупрежденията от Техеран не бива да се подценяват като чиста пропаганда, но и не трябва да се превръщат в повод за паника. В ерата на тоталната хибридна война, икономическите активи на геополитическите суперсили на чужда територия неизбежно попадат във фокуса на враждебни държави.

За българските служби за сигурност – ДАНС и Министерството на електронното управление – това е ясен сигнал, че сигурността и киберзащитата на големите обекти с американски капитал у нас вече не са просто частен въпрос на инвеститорите. Те са въпрос на национална сигурност, защото всеки успешен удар срещу тях рискува да разклати социалния и икономическия мир в българските региони.

През последните години израелската политика претърпя драматичен трус, чието най-ярко въплъщение е Итамар Бен-Гвир.

Действащият министър на националната сигурност и лидер на крайнодясната партия „Оцма Йехудит“ („Еврейска сила“) се превърна в една изключително оспорвана фигура в глобален мащаб. За едни той е „гласът на истината“, за други – опасен подстрекател, чиито думи систематично взривяват шансовете за мир в Близкия изток.

Корените на омразата: Момчето, което се саморадикализира

Противно на очакванията, Бен-Гвир не израства в ултрарелигиозно семейство. Роден през 1976 г. в Йерусалим в семейството на иракски евреи, той прекарва детството си в умерена, светска среда. Светогледът му обаче се пречупва рязко на 12-годишна възраст, когато избухва Първата палестинска интифада (1987 г.). Страхът от уличното насилие го тласка към политическия екстремизъм.

Още като тийнейджър той намира своя ментор в лицето на расисткия равин Меир Кахане – основател на движението „Ках“, проповядващо пълно прогонване на арабите от Израел. Идеологията на „Каханизма“ запечатва в съзнанието на младия Бен-Гвир черно-бяла реалност: конфликтът е борба за оцеляване, в която компромисът е равен на предателство.

Белязан от системата: Без казарма, но с криминално досие

Радикализацията на Бен-Гвир е толкова дълбока, че Израелските отбранителни сили (ЦАХАЛ) официално му налагат забрана да отбие задължителната си военна служба – прецедент, който по-късно се превръща в парадокс, тъй като днес същият този човек ръководи полицията на страната.

През 1995 г. той придобива национална известност, след като чупи емблемата от колата на премиера Ицхак Рабин и заявява пред камерите:

„Стигнахме до колата му, ще стигнем и до него.“ (Седмици по-късно Рабин е убит от десен екстремист).

В хола на къщата си Бен-Гвир години наред държи портрет на Барух Голдщайн – терористът, избил 29 мюсюлмани в джамия в Хеброн. Досието му включва най-малко 8 присъди за подстрекаване към расизъм и подкрепа на терористична организация. Вместо в армията, той инвестира времето си в правото. Като адвокат десетилетия наред защитава еврейски екстремисти, което го научава как да използва законите като оръжие.

Думите като оръжие: Най-драстичните цитати на министъра

Бен-Гвир пренася манталитета на „хулиган от улицата“ директно в управлението на държавата. Неговите публични изявления често прекрачват границите на конвенционалната политика и навлизат в полето на откритата дехуманизация.

„Те трябва да бъдат убивани. Трябва да им се стреля в главата. Трябва да прокараме закона за смъртното наказание и да ги пратим на бесилото. А дотогава – ще им даваме минимално количество храна и вода, колкото да оцеляват.“

„Трябва да извършваме целенасочени убийства, да елиминираме по 30–40 палестинци всяка нощ. Те не са хора, те не заслужават да живеят.“

„Моето право, правото на жена ми и на децата ми да се придвижват по пътищата на Юдея и Самария (Западния бряг), е по-важно от правото на движение на арабите. Съжалявам, но това е реалността.“

„Трябва да насърчим доброволната емиграция на жителите на Газа. Трябва да се върнем у дома, да изградим отново нашите селища там и да поемем пълен контрол.“

От улицата до властта: Провокацията като метод

Като министър на националната сигурност в коалицията на Бенямин Нетаняху, Бен-Гвир получи безпрецедентна власт. Стратегията му винаги е била една и съща: умишлено посещава най-невралгичните точки – като палестинските квартали или Храмовия хълм (комплекса Ал-Акса), където води еврейски молитви в нарушение на историческото статукво. Предизвиканите безредици той използва като политическа сцена, за да докаже „агресията на арабите“.

През май 2026 г. той публикува видеа, в които се подиграва на задържани активисти от международната хуманитарна флотилия „Глобъл Сумуд“ – акт, определен от собствения му колега, външния министър Гидеон Саар, като „позорно шоу“.

Съпруг и баща на шест деца

През септември 2004 г. Бен-Гвир се жени за Аяла Нимроди. Тя също е десен радикален активист и е била задържана от органите на реда заради протести и дейности на окупирания Западен бряг. Двамата имат 6 деца. Семейството живее в Кирят Арба – едно от най-радикалните и силно укрепени израелски селища в близост до Хеброн на окупирания Западен бряг.

Международен отзвук и изолация

Днес Итамар Бен-Гвир е изолиран от по-голямата част от света. Редица европейски държави (Франция, Ирландия, Испания, Нидерландия и Словения) му наложиха персонални забрани за влизане (Persona Non Grata). Европейският съюз обсъжда санкции срещу него за разпространение на език на омразата, а САЩ и Германия категорично осъдиха изказванията му като „нехуманни и грубо нарушение на международното право“. Още през ноември 2025 г. Турция издаде заповед за неговия арест по обвинения в съучастие в геноцид.

Въпреки международния натиск и масовото недоволство вътре в Израел, Бен-Гвир остава недосегаем. Неговата партия държи ключа към парламентарното мнозинство в Кнесета. За премиера Нетаняху отстраняването на Бен-Гвир би означавало падане на правителството. Това превръща радикалния министър в най-влиятелния заложник на израелската власт, чието лично отношение към „нещата от живота“ днес определя хода на историята в региона.

При съвместна операция на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), МВР и Комисията за регулиране на съобщениятия (КРС) в столичния квартал „Драгалевци“ беше открит и неутрализиран изключително мощен GPS заглушител. Апаратурата, вероятно антидрон система, е била монтирана на покрива на укрепения комплекс. Тя е потискала честотите на територията на София, създавайки смущения за полетите на летище София, прелитащите самолети и телевиционните кули. Обектът на акцията е известният гръцки ресторант „Келари“ на бул. „Черни връх“, който неофициално се свързва с емблематичните фигури от подземния свят Христофорос Аманатидис – Таки и Размиг Чакърян – Ами.

Развитието по случая: Какво се разкри от снощи досега?

След старта на претърсванията в късния следобед в петък, акцията на службите се превърна в мащабна операция в страната, разкриваща мафиотска конспиративност:

Къде е бизнесменът сега и има ли заплахи за живота му?

Източници от службите за сигурност, цитирани от водещите медии, разкриват драматични детайли около личната сигурност на основните фигури, свързвани с комплекса:

Политически протекции: Институционален чадър за милиони

Разкритията около комплекса в Драгалевци и бързото разрастване на акцията към границата отново поставиха на дневен ред въпроса за дългогодишните политически протекции и институционален чадър над замесените лица:

Бизнес, минало и скандали: Какво свързва ресторанта, Ами, Таки, Пепи Еврото и „Локвата“?

Проверяваният комплекс има дълга криминална история и се явява пресечна точка на едни от най-големите скандали в държавата през последните години:

За какво му е било на бизнесмена това устройство?

Експертите по сигурността, цитирани от БГНЕС, и анализаторите коментират две основни и изключително сериозни версии:

Разследването по случая продължава, като ДАНС анализира иззетите данни и видеозаписи, за да установи откога е работила апаратурата и кой ще поеме наказателната отговорност за застрашаването на националната сигурност и честотния спектър на столицата.

Източници: dir.bg; Bird.bg; БГНЕС, Mediapool.bg, svobodnatochka.bg, Dnevnik.bg

Години наред северозападното село Галиче бе държава в държавата, управлявана по специфични, куриозни и често брутални правила от своя дългогодишен кмет Ценко Чоков.

Известен с екстравагантния си стил на живот, тежките златни ланци, скъпите джипове и безкомпромисното отношение към опонентите, днес Чоков е далеч от светлините на прожекторите и медийния бнясък. Каква е равносметката за бившия селски първенец и фамилията му през 2026 година и защо името му продължава да предизвиква коментари?

Раздаване на собствено правосъдие и ред с бухалка в ръка

Ценко Чоков управлява Галиче в продължение на няколко мандата, подкрепян последователно от различни политически сили, които виждаха в него гарантиран източник на гласове. Още от първия си мандат през далечната 1995 г., когато над кметството се развяваше флагът на силовата групировка СИК, Чоков наложи свой собствен модел за „ред и сигурност“, посочват анализаторите от Дойче Веле.

В селото се знаеше, че традиционното правосъдие и полицията нямат власт – кметът раздаваше правосъдие лично. Всеки уловен в кражба или дръзнал да му се противопостави биваше наказван физически. Публична тайна бяха нощните акции, побоищата в горичките край селото, чупенето на капачки и рязането на гуми. Този брутален стил, макар и прикриван под маската на „борба с битовата престъпност“, по-късно стана и основната причина Специализираният съд да се заеме с него по обвинения в лихварство, отвличания и палежи на автомобили, сочат архивите на вестник Капитал.

Легендарното предизборно море за бабите от Галиче

Наред с железния юмрук, Чоков умееше да печели сърцата на възрастните хора в селото с невиждан популизъм. Най-яркият и запомнящ се епизод в политическата му кариера безспорно остава септември 2015 година. В разгара на поредната предизборна кампания кметът буквално натовари над 200 баби и дядовци от Галиче на пет автобуса и ги заведе на безплатна почивка на Черноморието, припомня информационният портал Webcafe.bg.

Цялото село се пресели за няколко дни в луксозен хотел в курорта „Златни пясъци“, стопанисван от бивш жител на Галиче. Кадрите с възрастните жени, които за първи път в живота си виждаха морето благодарение на кмета, обиколиха националните телевизии. Повечето от летовниците плачеха от благодарност пред камерите и чистосърдечно заявяваха: „Ценко е златен, за него ще гласуваме!“, докато критиците определяха акцията като брутално купуване на гласове под носа на прокуратурата.

Ценко Чоков за „нещата от живота“ – крилати цитати

Философията на Чоков за живота, правосъдието и властта често биваше синтезирана в негови директни и безцеремонни изказвания пред медиите. Пред журналисти и в съдебните зали той е оставял бисери, които и до днес се помнят:

„Аз не съм престъпник, аз съм бизнесмен и благодетел. В Галиче хората ме обичат, защото когато държавата я няма, Ценко помага.“ – обичаше да повтаря той, оправдавайки феодалния си стил на управление.

Когато по време на съдебната сага бе хванат да вечеря в столичен ресторант, докато уж е под строг „домашен арест“ по здравословни причини, Чоков се оправда пред bTV със специфичния си хумор:

„Имах разрешение да отида на зъболекар, заболя ме зъбът. А в ресторанта просто чаках платото ми да стане... Какво правите проблем, че съм изял една пържола?“

Желязната присъда на ВКС и животът след нея

Големият прелом за „феодала от Галиче“ настъпи през лятото на 2022 година, когато Върховният касационен съд (ВКС) сложи край на дългата съдебна сага. Тогава магистратите потвърдиха окончателно 5-годишната ефективна присъда на Ценко Чоков за отвличане, побой и палежи, припомня БНТ. Синът му Мартин Чоков също влезе зад решетките за изнудване и заплахи.

След като излежа по-голямата част от наказанието си (включително приспадането на дългия престой под домашен арест и в предварителния арест), днес Ценко Чоков е на свобода, но влиянието му в Северозапада е безвъзвратно изгубено. Жителите на Галиче споделят, че в селото вече цари спокойствие, а бившият кмет избягва публични прояви и се е фокусирал върху личния си бизнес и земеделието.

Новите съдебни неволи: Фалшивите договори за аренда

Макар и извън затвора по основното си дело, Чоков и съпругата му Цветелина Нелова не усетиха пълно спокойствие. Районната прокуратура във Враца внесе пореден обвинителен акт срещу тях, свързан с престъпления против собствеността и документни измами.

Двамата бяха предадени на съд по обвинения за съставяне и използване на фалшиви договори за аренда на земеделски земи. Според разследващите, чрез използване на неистински документи фамилията се е опитвала да придобие право на ползване върху чужди имоти в региона на Бяла Слатина и Галиче. Тези дела продължиха да се точат в съдебната фаза с години, доказвайки, че юридическите проблеми на семейството трудно ще останат в миналото.

Как я кара фамилията днес?

Към днешна дата Ценко Чоков е пенсионер и едър земеделец в сянка. Няма и следа от зрелищните купони, на които кметът черпеше цялото село на площада под звуците на силни кючеци. Синовете му също се опитват да стоят далеч от полезрението на криминалните хроники, след като имената им години наред бяха свързвани с рекет в Северозападна България.

Митологията около "Властелина на Галиче" постепенно избледнява, а казусът „Чоков“ остава в историята като един от най-ярките примери за местен феодализъм в новата история на България, приключил с реални ефективни присъди.

България се оказа в центъра на глобалното геополитическо напрежение, след като авторитетното международно издание Financial Times публикува доклад, разкриващ плановете на Техеран за разширяване на военния конфликт извън пределите на Близкия изток. Според двама неназовани висши представители на иранския режим, Техеран е разгледал възможността за нанасяне на удари по военни активи на САЩ в Югоизточна Европа и Средиземноморието, като изрично се посочват обекти в България (авиобаза „Безмер“) и остров Кипър. Разкритията предизвикаха незабавни реакции от страна на българските институции, остри политически сблъсъци в Народното събрание и официална позиция на НАТО.

Какво точно гласи заплахата на Техеран?

Според разследването на Financial Times, иранските сили са анализирали потенциални мишени на европейска земя в случай на нова военна ескалация от страна на американския президент Доналд Тръмп. Авиобаза „Безмер“ попада в полезрението на Ислямската република, тъй като през юли българският парламент одобри разполагането на до 8 американски самолета-цистерни KC-135 и 250 военнослужещи за поддръжка и презареждане на въздушни активи между юли и октомври 2026 г..

Иранските източници подчертават, че евентуален удар по тяхна критична инфраструктура от страна на САЩ ще „изкара войната извън региона и ще я пренесе в Европа“. Те допълват, че атаките с дронове срещу британската база Акротири в Кипър и ракетните изпитания с голям обсег вече са послужили като „ясно послание към Европа“ на чия страна да застане в този конфликт.

Реакцията на българските власти: Извънредни мерки в „Безмер“

Българското правителство реагира бързо, като декларира, че ситуацията се следи непрекъснато в координация с международните съюзници.

Политическият трус в София: Опозиция и управляващи в челен сблъсък

Новината от Financial Times моментално взриви политическото пространство в България, разпалвайки дебати за въвличането на страната ни в чужди конфликти.

НАТО и международната подкрепа

От щабквартирата на НАТО излязоха с категорична позиция, уверявайки, че Алиансът е напълно подготвен да посрещне всякакви заплахи и ще направи всичко необходимо за защитата на своите съюзници.

Междувременно гръцки медии съобщиха, че Министерството на националната отбрана на Гърция вече оценява възможността за спешно разполагане на зенитно-ракетни комплекси Patriot у нас за укрепване на противовъздушната и противобалистичната защита на България, в случай че София отправи официално искане за това.

Анализаторите: Ракетен удар или хибридна диверсия?

Военните експерти и международните анализатори са скептични по отношение на реален ракетен обстрел срещу българска територия, но предупреждават за други сериозни рискове.

Експертът по национална сигурност Йордан Божилов коментира, че публикацията в западните медии е по-скоро част от контролирана информационна война и дипломатически натиск от страна на Техеран, целящ да разедини европейските общества.

Специалистите по Близкия изток, сред които и Руслан Трад, посочват, че най-реалистичната опасност за България остава асиметрична и хибридна. Това включва засилени кибератаки, дезинформационни кампании в социалните мрежи и потенциално активизиране на проирански прокси структури (като Хизбула) за извършването на саботажи или терористични актове на европейска територия, подобни на атентата в Бургас през 2012 г..

Службите за сигурност и МВР остават в режим на засилена бдителност, като се очаква в следващите часове темата да бъде подложена на обсъждане на най-високо държавно ниво.

Прелитането на руски самолет Ил-76 през българското въздушно пространство в сряда вечерта (19 август) предизвика масова вълна от коментари и напрежение в социалните мрежи, както и остри политически реакции.

Машината, собственост на Министерството на извънредните ситуации на Руската федерация, е преминала над страната ни в интервала между 20:14 ч. и 21:05 ч. на път за Сърбия. Преминаването на руски държавен самолет в небето на страна членка на НАТО и ЕС повдигна редица въпроси относно спазването на наложените санкции срещу Москва.

Българските институции реагираха бързо, за да внесат яснота по казуса. Официални изявления от Министерството на външните работи (МВнР) и Министерството на транспорта и съобщенията потвърдиха, че полетът е напълно законен и е съгласуван по установения ред. На фона на притесненията на гражданите обаче, опозицията и управляващите сили влязоха в задочен спор за мотивите зад издаденото разрешение.

Фактите: Какъв е самолетът и защо прелетя над България?

Прелетелият борд е тежкотоварен Ил-76ТДП, известен в авиационните среди като „пожарен бомбардировач“. Това е най-големият руски противопожарен самолет, оборудван със специални вътрешни резервоари, които позволяват изливането на до 42 тона вода наведнъж върху активни огнени огнища.

Машината е изпратена по разпореждане на руския президент Владимир Путин в отговор на официално искане от Белград. Сърбия се бори с мащабни и опустошителни горски пожари (включително в природния парк Делиблатска пещера), които вече изпепелиха над 4000 хектара. Тъй като огнената стихия бушува в близост до западната граница на България и застрашава трансграничните райони, София е съдействала максимално бързо за пропускането на самолета. Бордът е кацнал успешно на летището в град Ниш, където се намира Руско-сръбският хуманитарен център.

Защо социалните мрежи „превъзбудиха“ темата?

Основната причина за паниката и спекулациите в социалните мрежи беше липсата на предварително разгласяване и фактът, че полетът първоначално беше засечен от любители авиодиспечери в платформите за проследяване на въздушния трафик (като Flightradar24). Информацията за навлизането на руския правителствен самолет откъм Черно море се разпространи светкавично след публикации на журналисти и политически анализатори.

В интернет пространството веднага се зародиха конспиративни теории за „тайни преговори“, „превоз на специални товари“ или „дипломатически провокации“. Масло в огъня наля и фактът, че задимяването от сръбските пожари вече беше усетено в София и Западна България дни по-рано, но гражданите не бяха информирани, че за овладяването му ще се използва руска техника.

Какво казват санкциите: Има ли забрана за руски самолети?

След началото на войната в Украйна, Европейският съюз и НАТО наложиха пълна забрана за руски въздухоплавателни средства. Според европейските регламенти на руски самолети (включително управлявани от руски авиопревозвачи или регистрирани в Русия) е строго забранено да излитат, кацат или да прелитат над територията на ЕС.

В текстовете на санкциите обаче съществуват изрични и ясни изключения. Забраната НЕ се прилага в следните случаи:

Именно на базата на тези международни изключения и след официална нота от сръбска страна, българското МВнР е дало изрично разрешение за прелитането.

Реакциите на управляващите и политическите сили

Случаят веднага придоби политически характер в София, като мненията се разделиха остро по оста власт – опозиция:

Към 10:00 часа на 20 август в РВД още не беше получен обратният полетен план на руския Ил-76, което означава, че машината остава базирана в Ниш до приключване на противопожарната операция.

Община Поморие организира базар за производители, занаятчии и търговци в самия център на Поморие. Чудесно. Само че явно няма собствени шатри и рекламни винили, затова използва такива на Община Бургас, вероятно останали от събития около “Джиро д’Италия“.

И така, насред Поморие посетителите гледат реклами на Ченгене скеле, Атанасовското езеро, остров Света Анастасия, Морската градина, бургаските музеи, паметници и други туристически забележителности на съседната община.

Аз нямам абсолютно нищо против да рекламираме Бургас. Напротив. Бургас има какво да покаже и го прави последователно и професионално.

Само че работата на Община Поморие е да рекламира Поморие. Да показва Анхиало и неговата хилядолетна история, старите поморийски къщи, манастира “Свети Георги“, Тракийската куполна гробница, Музея на солта, Поморийското езеро, калта и лугата, виното, плажовете и морето, клтурата, местните производители и занаятчии…

Всичко онова, което превръща Поморие не просто в място за нощуване, а в туристическа дестинация със собствена идентичност.

Защото Община Поморие получава местни данъци и такси от гражданите и бизнеса на Поморие. И една от основните ѝ задачи е да работи за развитието и популяризирането именно на Поморие.

Да организираш базар в центъра на курортен град в разгара на туристическия сезон и да го брандираш със забележителностите на съседна община не е дребен гаф. Това е нагледен пример за липса на елементарна концепция как се изгражда и защитава туристическият образ на един град.

Цяло лято наблюдавам управленските “творения“ на кмета Иван Алексиев и неговия екип и до този момент мълча. Не защото няма какво да кажа, а защото не искам публичните скандали около местната власт да се превръщат в антиреклама на Поморие по време на активния туристически сезон.

Но търпението също има граници!

До момента оценката ми за работата им през това лято е категорично отрицателна, като едно от малкото събития, които заслужават положителна оценка, е Плувният маратон.

А тази история с бургаските винили е просто върхът на простотията. Толкова е символична, че трудно може да бъде измислена по-добра политическа сатира.

Кметът на Поморие и областен координатор на Политическа Партия ГЕРБ рекламира Бургас в центъра на Поморие.

Добре. Когато дойдат местни избори след една година, Иван Алексиев може да отиде и да агитира в Бургас да гласуват за него и ГЕРБ.

Поморие не е декор към Бургас. Поморие има собствена история, собствено лице и собствено име. И заслужава местна власт, която поне да знае кой град управлява.

Сериозен конфликт между Културен център „Двореца“ и местен бизнес в Балчик стигна до прокуратурата.

Поводът е опит за влизане в заведение на плажа, повредени брави и спор за собствеността на обект, в който фирмата е вложила 120 000 лева.

На 19 декември 2025 г. - само ден след търга за плажовете около “Двореца” двама работници са забелязани около заведението под вила “Тихото гнездо”. По данни от подадения до прокуратурата сигнал те са направили опит да влязат в обекта. При пристигането на полицията са установени повредени патрони на бравите на заведението.

Управителят на „Паркинги и гаражи - Балчик“ ЕООД подозира, че действията са свързани с ръководството на „Двореца“, начело с временно изпълняващата длъжността директор Галина Тодорова Миткова. Според него е възможно работниците да са действали именно по нейно разпореждане.

Как се стига дотук?

Зад конфликта стои история, започнала години по-рано. През 2020 г. „ПАРКИНГИ И ГАРАЖИ-БАЛЧИК“ ЕООД изтегля целеви кредит, с който инвестира в изграждането и оборудването на заведението. Фирмата твърди, че със собствените си средства е изградила бетоновите площадки, поставила е павилиона, направила е електрическата и ВиК инсталацията и е закупила необходимото оборудване и имущество за работата на обекта. По думите на управителя на местната фирма КЦ “Двореца” никога не е предавал на фирмата готово за работа заведение. В документите за плажа били описани само две бетонови площадки с обща площ 69 кв. м.

Търгът, който променя ситуацията

На 18 декември 2025 г. се провежда търг за отдаване под наем на плажовете „Балчик –Двореца – север“, „Балчик – Двореца“ и „Балчик – Двореца – юг“. Процедурата е открита след предсрочното прекратяване на договора за плажа, сключен с „Културен център „Двореца“.

Местната фирма участва в търга, с желанието да продължи дейността си на място. Тя обаче не печели процедурата. За нов наемател е определено друго юридическо лице. След избора на нов наемател за бизнеса се появява и друг проблем - съдбата на павилиона, в който фирмата е вложила средствата от целевия кредит.

Така фирмата се оказва в ситуация, в която губи възможността да продължи дейността си на плажа, спори за собствеността върху изграденото заведение и едновременно с това е изправена пред риск то да бъде премахнато.

Какво се случва с обекта?

На 20 декември 2025 г., докато фирмата изнася вещите си от заведението, на място пристигат служители на РУ Балчик. На управителя е съставен протокол за предупреждение да не предприема самостоятелни действия по премахването на обекта, докато не бъде изяснено кой е неговият собственик. Междувременно спорът вече е стигнал до прокуратурата. От бизнеса настояват да бъде проверено кой е повредил бравите на заведението, защо е направен опит за влизане в него и дали действията на работниците са били свързани с ръководството на “Двореца”.

Кой защитава бизнеса?

Случаят далеч надхвърля спора за един павилион. От едната страна е местна фирма, която е вложила 120 000 лева и години труд в обекта. От другата е институция, управляваща един от най-разпознаваемите туристически комплекси в Балчик. А между тях остават разбити брави, спор за собственост и опасност една направена с частни средства инвестиция да бъде заличена.

И ако местен предприемач може да вложи лични средства, да работи с години и накрая да се окаже, че няма контрол над това, което сам е изградил - то кой защитава местния бизнес, когато отсреща стои държавна институция?

Всеки четвърти български депутат е приятел на Русия, но едва 20 са на Украйна. Това показва бърз преглед на групите за приятелство в 52-ото народно събрание, които в този мандат са с 86 държави. Те са неформални доброволни групи за поддържане на международни контакти, нямат правно обвързващи задължения и целят насърчаване на диалог и сътрудничество с парламентите на други страни. Членството в тях дава възможност за повече двустранни визити - и задгранични командировки, и посрещане на официални делегации у нас, изброи "24 часа".

В предходния парламент имаше над 90 групи за приятелство, а председателката му Наталия Киселова се бе записала във всички. Сегашната шефка Михаела Доцова не фигурира в нито една. Така са и лидерите на ГЕРБ Бойко Борисов и на ДПС Делян Пеевски. В нито една група не са и 12 от ГЕРБ, включително бившият премиер Росен Желязков, плюс трима ексминистри, както и Богдан Богданов и Бойко Рашков от ПП.

Групата за приятелство с Русия е от 58 души. Начело на русофилите в парламента е Коста Стоянов от “Възраждане”. С изключение на него и още двама от същата партия всички останали 55-има са от “Прогресивна България”. Това прави 42% от парламентарната група. Тук са знакови хора на Румен Радев - трима от 4-мата зам.-шефове на парламентарната група - Владимир Николов, Галин Дурев и Слави Василев, както и говорителят ѝ Антон Кутев и др.

И в 51-ото НС имаше група за приятелство с Русия, която обаче бе разнопартийна - включваше хора от БСП, “Възраждане”, ИТН и АПС. ГЕРБ и единните тогава ПП-ДБ отказаха да влязат с мотива, че Москва ни е обявила за вражеска страна. Делян Пеевски също нямаше свои хора в нея. 2 години преди войната на Русия в Украйна, приятелите на Москва в парламента ни бяха 115.

Сега има 16-членна група за приятелство и с Беларус, пак начело с депутат от “Възраждане” (Ивелин Първанов) и пак с изключение на двама негови съпартийци всички в нея са от ПБ.

За разлика от Русия и Беларус депутатите на Радев нямат толкова голям интерес към групата за Украйна - само двама са в нея. Но са се записали от всички останали без “Възраждане” - по 5-има от ГЕРБ-СДС и ДБ и по 4-има от ПП и ДПС. Начело е съпредседателят на “Да, България” Ивайло Мирчев. Той е фен на още 6 държави. Другият съпредседател Божидар Божанов не оглавява нито една група за приятелство, а членува в седем.

Интерес от депутатите е регистриран към Азербайджан, Узбекистан, Таджикистан и Казахстан.

На най-голяма почит се радва Италия

89 народни представители - 37% от всички, искат да работят за дружбата с нея, а начело е Владимир Николов от ПБ (който имаше блестяща волейболна кариера там). САЩ държат второто място с 82, Германия е трета със 70 депутати. Ръка към Турция подават 64, а Китай и Франция си делят петото място с по 63-ма. Следващата по големина приятелска група е японската, водена от бившият вицепремиер Томислав Дончев. Той не членува в друга.

За сътрудничеството с Китай ще отговаря шефът на комисията по земеделие Явор Гечев от ПБ, който е и в италианската група. 2/3 от китайските фенове в парламента са от управляващото мнозинство, 9 от ГЕРБ, по 7 от “Възраждане” и ПП и един от ДБ. ДПС не проявяват интерес към нея.

Геополитическият сблъсък Израел - Палестина е решен в съотношение 29:4 в полза на Тел Авив. Ирина Асьова-Диамант явно търси връзка с корените на съпруга си Моше и оглавява групата с Израел, като членува в още 9. Палестинските поддръжници се водят от Борис Аладжов от “Възраждане”. Там са и съпартиецът му Ангел Георгиев, както и Иван Янев и Нихал Юзерган от ПБ.

За сътрудничество с Иран ще работят трима от “Възраждане” и 6-има от управляващите.

13 искат да другаруват със Северна Корея

С изключение на Владислав Панев от ДБ всички са от “Прогресивна България”. С 9 повече са феновете на южната ѝ съседка Република Корея, където са всички без “Възраждане”.

За приятелството със САЩ ще отговаря шефът на бюджетната комисия Константин Проданов от управляващите. Той е показал интерес към още 7 държави, а компания в групата за САЩ му правят 38 негови съпартийци, 18 от ДПС, 10 от ГЕРБ, по 7 от ПП и ДБ, плюс Петър Петров от “Възраждане”.

Половината приятели на Саудитска Арабия в парламента са от ДПС - 12 от 25 души. Партията формира и почти 1/3 от 39-членната група за Обединените арабски емирства, шеф обаче ѝ е Костадин Ангелов от ГЕРБ.

Почти всички от ДПС са в групата за Турция, но начело е Нихал Юзерган от ПБ, която бе кореспондент на БНТ там. Зам.-шефката на комисията по правата на човека и вероизповеданията има интерес към 23 държави, което я извежда начело по предпочитания в управляващата група. Въпреки това тя е далеч от челната тройка.

На върха с рекордните 54 държави е зам.-председателят на спортната комисия Джем Яменов от ДПС. Следва го зам.-шефката на парламента Айтен Сабри, избрала 46 държави. Трета е шефката на комисията по туризъм Росица Кирова от ГЕРБ, която явно е взела присърце ресора, заявила е 44 държави.

Мнозинството държи шефските места в най-много приятелски групи, освен това депутатите на Радев имат интерес към най-много държави - над 10% от тях са посочили поне по 14 страни. С тази бройка се разписва шефът на групата им Петър Витанов. Заместникът му Слави Василев търси приятелство с Китай, КНДР, Русия и САЩ и оглавява групата франкофони. Галин Дурев е в 14 групи и ще отговаря за Грузия и Молдова. Толкова са предпочитанията и на Олга Борисова. Антон Кутев се е спрял само на Китай, Русия и САЩ.

Шефът на спортната комисия - плувецът Петър Стойчев, е посочил 21 държави на 6 континента, начело е на група за Република Южна Африка. Председателят на групата за Канада Стефан Белчев пък е взел присърце ролята си и вече дори започна работа за засилване на двустранното сътрудничество.

Преди дни се срещна с ръководителя на политическата секция в посолството на Канада в Букурещ Тристан Гарсия. Поставил пред него един от основните ни приоритети - откриването на канадско посолство в София.

От ГЕРБ най-активна е Деница Сачева - дала е 27 държави и оглавява групата за Дания. Тома Биков е посочил 20 държави, ще води приятелите на Тайланд. Христо Гаджев е със 17, начело е на дружбата с Нидерландия. Владислав Горанов е зам.-шеф на тази за Турция и не се е записал никъде другаде. Сходна е ситуацията с Николай Нанков, който е предпочел Гърция. 10 пък са групите, в които се включва зам.-шефката на НС Рая Назарян.

Бившият външен министър Георг Георгиев е начело на унгарското сътрудничество, влиза в още 6 групи, сред които и за САЩ. Друг предишен министър в МВнР - Даниел Митов, е избрал само Италия и Великобритания, където е и шеф.

Хамид Хамид от ДПС е заявил 27 държави, а Халил Летифов - 21.

Рекордьорът на ДБ е Павел Попов с 21. Йордан Терзийски от ПП държи първото място в групата си с 33, следва го Иво Михайлов, който като член на комисията по туризъм е заинтересован от 28 държави. Лидерът Асен Василев е със 17, сред които Великобритания, САЩ, Франция, Турция и Китай. Нито Русия, нито Украйна влизат в интересите му. Заместникът му Николай Денков е част от 19 групи, основно с големи държави. Няма шефско място, но е втори в тази за Япония.

Лидерът на “Възраждане” Костадин Костадинов ще подобрява отношенията с Русия, Казахстан, Китай и Северна Македония. Заместникът му Петър Петров се е спрял на Мексико и САЩ, оглавява групата за приятелство с Куба. Представителите на партията са скромни в предпочитанията си и посочват по 4-5 държави.

Феновете на Люксембург - почти 1/2 от техния парламент

Българските депутати, приятели на една от най-малките държави в Европа - Люксембург, реално наброяват почти 1/2 от тамошния парламент.

26 народни представители ще търсят сътрудничество със страната, в която парламентът е от общо 60 избраници. Най-голямата група в Камарата на депутатите на Люксембург в момента се състои от 21 души.

Нашите депутати проявяват интерес и към друга от най-малките европейски страни - Малта. 12 са в групата за приятелство, като няма нито един от ДБ и “Възраждане”.

Само трима са заинтересовани от връзките с Филипините. С един повече са тези, които искат да са приятели с Демократична република Конго, начело е Александър Иванов от ГЕРБ. Компания му правят двама от ПБ и един от ДБ.

Шестима пък ще работят за сътрудничеството със Сингапур. По 7 са феновете на Пакистан и Тунис, по 8 - на Камбоджа, Киргизстан, Малайзия и Таджикистан.

Източник: "24 часа"

Днес, 10 август, малко преди 12:00 часа, мощни взривове разтърсиха базата за производство и съхранение на боеприпаси на частната компания „ЕМКО“, разположена в тревненското село Белица.

По първоначална информация, предоставена от министъра на вътрешните работи Иван Демерджиев и областния управител Кристина Сидорова, няма загинали и пострадали работници. Всички близо 300 служители от завода са били успешно и превантивно евакуирани своевременно, като дружеството е осигурило техния транспорт извън опасната зона.

Вътрешният министър посочи, че инцидентът е възникнал в работен процес и причините по-скоро са вътрешни. Според неофициални данни и изявления на кмета на Трявна Денчо Минев, аварията е провокирана от запалил се камион-цистерна, който е зареждал резервоари с гориво. Това е довело до възпламеняване и последващи експлозии в едно от халетата и складовете за боеприпаси.

Към момента пожарът в засегнатото производствено хале вече е напълно потушен от екипите на Районната служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Трявна и Регионалната дирекция – Габрово. Силите на огнеборците обаче остават на терен, тъй като в момента се работи по локализирането и ликвидирането на вторични пожари, които са се разраснали в гористата местност в непосредствена близост до поделението. Поради задимяване и риск от обгазяване на района бе задействана Националната система BG-ALERT.

Спешни мерки: Мобилни лаборатории и отцепен район

Поради разпространението на гъст дим в широк периметър над региона, общинските власти обявиха, че съвместно с екипите на РИОСВ - гр. Велико Търново се поставя мобилна станция за измерване качеството на въздуха в град Плачковци. Към момента качеството на въздуха в района остава влошено поради задимяването. Призивът към жителите на Трявна, Плачковци и околните населени места да затворят прозорците на жилищата си и да използват предпазни маски на открито остава в сила.

Районът около предприятието е изцяло отцепен от силите на жандармерията и полицията, като са изградени контролно-пропускателни пунктове и достъпът на външни лица е абсолютно забранен. Официалният детайлен оглед от специализираните сапьорски екипи и ДОТИ ще започне едва след като изтече задължителният технологичен прозорец от 24 часа без детонации. Към момента водещата хипотеза на МВР категорично остава вътрешен технически инцидент.

Какво знаем за оръжейното предприятие „ЕМКО“?

Заводът в село Белица е собственост на фирма „ЕМКО“ ООД, едно от най-големите частни предприятия в българския военно-промишлен комплекс.

Към настоящия час няма официално изявление от Министерство на икономиката за отнемане или временно замразяване на лиценза за производство и търговия на компанията. Тъй като първоначалните данни сочат за инцидент с транспортно средство, а не за системни нарушения в технологичната линия, експертите предвиждат, че лицензът няма да бъде отнет автоматично. Въпреки това, пълна проверка на условията за безопасност ще бъде назначена веднага след приключване на следствените действия.

Кой е Емилиян Гебрев? Кариера, скандали и руската следа

Емилиян Гебрев е сред най-влиятелните фигури в българския оръжеен бизнес от началото на прехода.

Професионален път

Гебрев стартира кариерата си в структурите на държавния оръжеен монополист „Кинтекс“ по времето на социализма. Веднага след промените през 1989 г. той напуска държавната компания и през 1992 г. основава частната си компания „ЕМКО“, с която започва мащабна международна търговия с оръжия и военна продукция.

Международни скандали с доставки

През годините името на Гебрев попада в редица международни сводки:

Мистериозното отравяне през 2015 г.

Най-големият международен скандал около Гебрев избухва през април 2015 г., когато оръжейният търговец, неговият син и висш служител на фирмата му са приети в болница в София в критично състояние с признаци на тежко отравяне. След дълги разследвания бе установено, че срещу тях е използвано вещество, наподобяващо нервнопаралитичния агент „Новичок“. Случаят бе официално свързан от международните разследващи органи и българската прокуратура с дейността на агенти от руското военно разузнаване (ГРУ). Самият Гебрев в свои интервюта определя инцидента като „съвместна операция между български управници и руски интереси“.

Хронология на експлозиите в обекти на „ЕМКО“

Днешният инцидент в Белица далеч не е първият в активите на бизнесмена. През последното десетилетие серия от взривове разтърсиха негови бази, като за голяма част от тях имаше сериозни съмнения за чуждестранна диверсия:

Настоящото разследване на МВР и прокуратурата за взрива в Трявна от днес продължава, като водещата версия за момента остава чисто техническа авария при преливане на гориво.

Източници: Nova.bg, БНР, БТА, segabg.com, bTV, "Банкеръ", taralej.bg

Бруталното убийство на 37-годишния Георги Кузев от Кричим, извършено на Младежкия хълм в Пловдив, разтърси обществеността и повдигна вълна от въпроси за тежестта на наказанията при непълнолетни извършители.

Към 13:00 часа на 9 август петимата привлечени към наказателна отговорност тийнейджъри остават в ареста с постоянна мярка „задържане под стража“, потвърдена от Окръжния съд в Пловдив. Разследването показва, че групата е действала под влияние на интернет общности за „ловци на педофили“. Те са примамили жертвата чрез фалшив профил в социалните мрежи, след което са му нанесли жесток побой, продължил повече от час.

В общата група на мястото обаче са присъствали общо 10 младежи на възраст между 14 и 17 години, съобщават от прокуратурата. Докато петима са преките извършители на фаталния побой, останалите петима са наблюдавали и заснемали садистичните действия с телефоните си.

Въпреки бруталния характер на престъплението – умишлено убийство, извършено по особено мъчителен начин, по хулигански и сексуални подбуди, българското законодателство налага т.нар. „законово намаляване“ (редукция) на наказанията за непълнолетни лица. Ето какво предвижда законът за извършителите, каква отговорност носят операторите и как изглеждат българските мерки на фона на международната практика.

Какви присъди предвижда законът след редукцията за убийците?

Според официалната информация от заместник окръжния прокурор на Пловдив Анна Викова, разпространена от БТА, законът разделя преките извършители на две възрастови групи:

За непълнолетни извършители Наказателният кодекс на Република България изключва възможността за налагане на най-тежките наказания – доживотен затвор и доживотен затвор без замяна.

Каква отговорност носят останалите 5 младежи, снимали видеото?

Правният казус с останалите петима тийнейджъри, които са присъствали и са заснели побоя, без да удрят жертвата, е сложен и зависи от събраните доказателства за предварително споразумение. В българското наказателно право съществуват две основни хипотези за тяхното поведение:

Къде и как се изтърпява наказанието „лишаване от свобода“?

Ако преките извършители получат ефективни присъди, режимът за тяхното изтърпяване се подчинява на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС):

Международно право: Как съдят непълнолетни за убийство по света?

Случаят на Младежкия хълм провокира дебат дали българският закон не е твърде снизходителен към непълнолетни, извършили садистични престъпления. Сравнението с международните практики показва сериозни различия:

Защитата на част от обвиняемите в Пловдив вече заяви пред медиите, че деянието е било „импулсивно“ и под влияние на видеоигри и онлайн групи, а младежите вече се разкайват. Настояванията на близките на убития Георги Кузев за максимална строгост обаче се сблъскват с твърдата рамка на Наказателния кодекс, която поставя възрастта пред характера на извършеното деяние.

Жестоките престъпления, извършени от малолетни и непълнолетни в ученическа възраст, предизвикват огромни трусове в българското общество и поставят въпроса за контрола и наказанията.

Последният шокиращ случай от 4 август в Пловдив, при който 37-годишният Георги Кузев бе пребит до смърт от група ученици, доказва, че детската агресия ескалира до немислими нива. Разследванията показват, че извършителите често остават ненаказани с пълната строгост на закона заради липсата на наказателна отговорност за лица под 14 години и драстично редуцираните присъди за тийнейджърите до 18-годишна възраст.

Хронология на ужаса: Най-известните случаи на детско насилие в България

През годините страната ни стана свидетел на няколко ключови и емблематични случая, в които деца отнемат човешки живот с безпрецедентен садизъм.

Статистика на МВР: Тревожен ръст на детската престъпност

Официалните данни от криминалната статистика на Министерството на вътрешните работи (МВР) и Националния статистически институт (НСИ) очертават стряскаща тенденция през последните години:

Психологически профил на децата насилници

Криминалните психолози подчертават, че съвременният профил на детето, способно да отнеме живот, се различава драстично от клишетата в миналото.

Законът у нас срещу чуждия опит: Къде сгреши България?

Българското законодателство остава силно рестриктивно спрямо възможността за реално съдене на деца:

Малолетни (под 14 години): Абсолютно наказателно неотговорни. При убийство те не отиват в затвор, а получават само мерки по Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (например настаняване във възпитателни интернати).

Непълнолетни (14–18 години): Носят отговорност само ако са разбирали деянието си, но законовата рамка драстично намалява присъдите им. За умишлено убийство по особено мъчителен начин, максимумът за тийнейджър е до 10-12 години затвор.

Как е по света?

Общественият натиск в България за спешна промяна на Наказателния кодекс, сваляне на границата за наказателна отговорност и въвеждане на по-строг контрол над социалните мрежи достига своя пик. Институциите обаче продължават да закъсняват с реалните реформи, докато децата ни се превръщат в палачи.

В разгара на летния сезон новината за подпаления "Mercedes-Benz Maybach", ползван от несебърския подземния бос Димитър Желязков – Митьо Очите, върна Черноморието към мрачните времена на гангстерските войни.

Инцидентът, станал в края на юли пред жилищен комплекс в Слънчев бряг, бързо прерасна от обикновен криминален случай в мащабен преглед на преразпределението на влияние по Южното Черноморие.

Случаят повдига сериозни въпроси за сигурността в курортите, докато криминалистите сглобяват пъзела около извършителя и поръчителите.

Хронология и факти: Огненият ад пред комплекс „Марак-1“

Атентатът е извършен в късните часове на 29 юли около 23:00 часа. Луксозното возило със софийска регистрация е било паркирано на охраняем паркинг пред комплекс „Марак-1“. Избухналият пожар е наложил спешна евакуация и бърза намеса на РСПБЗН – Несебър, които са успели да овладеят огъня секунди преди той да обхване съседни автомобили. Щетите по предната част на лимузината са колосални.

От Областната дирекция на МВР (ОДМВР) – Бургас официално потвърдиха за инцидента. В бюлетина им се посочва, че колата се ползва от 54-годишен жител на Несебър. Броени седмици преди това Димитър Желязков редовно позираше точно до този "Maybach" в поредица от свои популярни видеоклипове в социалната мрежа TikTok, където събираше хиляди гледания.

Заподозреният: Какво разкриха камерите?

Районното управление в Несебър веднага запечата района и започна изземване на записи. Ключов напредък в разследването дойде от камерите за видеонаблюдение на комплекса. На тях ясно се вижда силует на маскиран мъж, който се приближава до предния капак на автомобила броени минути преди взрива.

По неофициална информация от разследването, извършителят е действал професионално и бързо, използвайки запалителна течност с висок интензитет, което изключва всякаква вероятност за техническа неизправност по ел. инсталацията. Към момента самоличността му се изяснява, като МВР проверява криминалния контингент в региона и напускащите Бургаска област превозни средства.

Версиите: Защо точно сега?

Като обзор на събитията, криминалистите и експертите по сигурност анализират три основни направления:

Слънчев бряг – хроника на насилието

Този инцидент не е прецедент, а поредна брънка от историята на Южното Черноморие. Слънчев бряг помни редица знакови сблъсъци, свързани с фигурата на Димитър Желязков:

Престрелката пред дискотека „Айсберг“ (2016 г.): Тогава при кървав сблъсък с хората на Божидар Георгиев – Козела, Митьо Очите бе тежко прострелян с над 5 куршума, а негов бодигард загина на място.

Палежът на ресторант „4You“ (2017 г.): Заведението, в което се разигра стрелбата от предната година, също бе умишлено подпалено от мъже с качулки.

Конфискации и дела: Години наред имоти на Желязков (включително палатът му в Сунгурларе) бяха обект на отнемане от държавата, докато самият той премина през редица дела за организирана престъпна група, пране на пари и рекет.

Сегашният палеж показва, че въпреки затишието и смяната на поколенията в подземния свят, напрежението по морето остава в точка на кипене.

Източници: БНТ, ОДМВР - Бургас, dnesbulgaria.com, eranova.bg, dir.bg, flagman.bg

Нова жалба с висок обществен и политически заряд беше изпратена до председателя на Сметната палата Димитър Главчев.

Неин автор е икономистът и бивш народен представител от 36-ото Велико народно събрание Кольо Парамов, който настоява институцията да разшири значително обхвата на проверката, поискана от министъра на вътрешните работи Иван Демерджиев във връзка с имущественото състояние на народния представител Делян Пеевски.

Копия от жалбата са изпратени и до министър-председателя Румен Радев, както и до вътрешния министър Иван Демерджиев.

В документа Парамов заявява, че като съавтор на проекта на Закона за Сметната палата, внесен през 1994 година, се чувства морално задължен да реагира на действията на настоящото ръководство на институцията. По думите му проверка, ограничена само до последните три години, не би могла да даде реална представа за произхода на значителни финансови активи и процесите, които според него са оказали влияние върху държавните финанси през последното десетилетие.

Основното искане на Парамов е ревизията да започне от 2014 година – периода след фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ), и да продължи до настоящия момент.

В жалбата се отправят предложения Сметната палата да анализира счетоводни документи, свързани с производството по несъстоятелността на КТБ, действията на квесторите на банката, както и дейността на няколко конкретно посочени търговски дружества. Авторът настоява още да бъде използван като база за сравнение доклад на Сметната палата, изготвен по времето на предишния председател Цветан Цветков.

Парамов отправя и редица критики към работата на държавните институции, като изразява мнение, че проверката трябва да бъде значително по-мащабна и да изясни обстоятелства, които според него имат отношение към обществения интерес и финансовата отчетност на държавата.

В заключителната част на документа икономистът формулира седем конкретни препоръки към председателя на Сметната палата. Сред тях са разширяване на времевия обхват на ревизията, извършване на съпоставка с предходни одитни доклади, задълбочен анализ на наличните документи и публичност на резултатите.

Жалбата съдържа и множество твърдения за предполагаеми финансови нарушения, държавни загуби, зависимости и други обстоятелства, които авторът счита за подлежащи на проверка. Към момента тези твърдения представляват позиция на Кольо Парамов и не са потвърдени с публично известни официални заключения или влезли в сила съдебни актове.

Към момента няма публична реакция от страна на Сметната палата по повод внесената жалба. При постъпване на официална позиция от институцията или от други засегнати страни ФАКТИ ще я публикува.

Министерският съвет отпусна вчера 6 млн. евро по бюджета на Народното събрание, за да може парламентът да плати обезщетение на фирма, свързана с Николай и Евгения Баневи. Народното събрание дължи обезщетението, след като заедно с бившата Агенция за приватизация (сега Агенция за публичните предприятия и контрол) бяха осъдени окончателно от "Хелио-тур-с" АД. Делото по Закона за отговорността на държавата започна през 2022 г. и приключи с финален акт на Върховния касационен съд през февруари тази година. Върховните съдии се съгласиха с решението на апелативните, които пък потвърдиха отсъждането на Софийския градски съд.

Размерът на обезщетението, дължимо от Народното събрание, е 2 452 201 евро, като законната лихва за периода от 16.05.2013 г. до 31.08.2026 г. е в размер на 3 522 155 евро. "Натрупването на законната лихва по задължението с всеки изминал ден, води до неотложна необходимост Народното събрание да осигури и да изплати дължимото присъдено обезщетение", съобщи правителствената пресслужба.

"Хелио-тур-с" АД осъди Народното събрание и Агенцията за приватизация за 9 592 180 лв., които вървят и огромните лихви. Агенцията пък трябва да плати на дружеството 327 190 лв., плюс лихви.

Делото по Закона за отговорността на държавата е заради действал с години закон, който противоречи на правото на Европейския съюз. Става дума за отменения едва през 2015 г. текст от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, който даваше възможност на държавата чрез агенцията за приватизация да учреди законна ипотека върху имуществото на приватизираното дружество за неизпълнени задължения на купувача по приватизационен договор.

Дружеството съди Народното събрание и АППК, тъй като е загубило крайбрежни имоти - върху тях са вписани ипотеки, с които е трябвало да бъдат удовлетворени задължения на друго дружество - "Хелио". Градският съд следва практиката на върховния, която е твърда през годините - няма как трето лице да носи отговорност за чужди дългове, освен ако предварително не е дало съгласие за това.

Ипотекираните имоти вследствие са продадени от частен съдебен изпълнител чрез принудително изпълнение на сериозно занижени цени.

Съдът приема, че парламентът и АППК са допуснали достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, което е довело до нанасяне ни имуществени вреди на "Хелио-тур-с" АД. Народното събрание не е отменило разпоредбата непосредствено след присъединяване на страната ни към ЕС и нормата е била прилагана от АППК.

Единият имот е от 63 194 кв. м и се намира в Черноморец, м. "Аклади чеири". Другият е от 1583 кв. м и е в Созопол, м. "Ликовуня". Имотът в Созопол е продаден за 77 777 лв., а този в Черноморец - за 1,7 млн. лв. Пазарната им цена към онзи момент е над 9 млн. лв., установява тройната съдебна експертиза.

"Вредата на неправомерно отстранения от имота му собственик, който е изгубил правото на собственост, е съизмерима с пазарната цена на такъв имот към момента на загубване на собствеността", обяснява съдът.

Летният политически сезон в България беше взривен от нов епизод в дългогодишната сага между хазартния бос Васил Божков и лидера на ГЕРБ Бойко Борисов.

Причината е официален процесуален документ на Службата за контрол на чуждестранните активи на САЩ (OFAC), внесен на 31 юли 2026 г. във Федералния окръжен съд за окръг Колумбия.

В него американската администрация за първи път назовава поименно бившия премиер Бойко Борисов като предполагаем получател на подкупи от страна на Божков с цел благоприятстване на хазартния му бизнес. Документът е част от защитата на OFAC по делото, с което Божков оспорва наложените му през 2021 г. санкции по глобалния закон „Магнитски“.

„Абсолютна лъжа“: Реакцията на Бойко Борисов и ГЕРБ

Лидерът на ГЕРБ реагира остро на разкритията още по време на партийно събитие в Приморско. Борисов категорично отхвърли твърденията, определяйки ги като „абсолютна лъжа“.

„Аз части от документ не коментирам. Лъжите на Божков съм ги коментирал стотици пъти... Заклел съм се във внуците си за всичко, което съм казал по тази тема“, заяви Бойко Борисов пред журналисти, цитиран от БНР.

Малко по-късно от пресцентъра на ПП ГЕРБ излязоха с официална партийна позиция в социалните мрежи, в която се казва:

„Остро осъждаме поредния опит за предизборна манипулация и размахване на части от процесуални документи извън техния контекст. Става дума за защитна теза на американската администрация по дело, заведено от санкционирано лице, а не за съдебно решение или нови санкции. ГЕРБ няма да позволи август да се превърне в поле за евтина компроматна война от страна на политическите ни опоненти.“

Дефанзивата на Васил Божков в САЩ

От своя страна, бизнесменът Васил Божков, който се опитва да изчисти името си и да бъде изваден от санкционния списък „Магнитски“, поддържа тезата, че плащанията към държавни служители не са били доброволни корупционни актове. Според неговата защита, сумите са предавани под формата на изнудване и силен натиск от страна на тогавашните управляващи в лицето на Борисов и бившия финансов министър Владислав Горанов (който вече бе санкциониран по „Магнитски“ през 2023 г.). По данни на разследващия портал Bird.bg, защитата на Божков е предоставила над 25 000 страници материали на американските власти.

Политическият отзвук: „Демократична България“ сезира САЩ, ДАНС и Прокуратурата

Случаят предизвика незабавна вълна от реакции сред останалите политически сили. Коалицията „Демократична България“ (ДБ) предприе институционален ход, като изпрати официално запитване директно до OFAC в САЩ, съобщи БТА.

Съпредседателят на „Да, България“ Ивайло Мирчев излезе с остра позиция в своя личен профил:

„Клетвите във внуците не са институционален отговор на официален документ от САЩ. Днес изпратихме официално запитване до OFAC с три ясни въпроса за ролята на Бойко Борисов в корупционните схеми на Васил Божков. Сезирахме Прокуратурата и ДАНС, защото българските граждани имат право да знаят защо Владислав Горанов е санкциониран, а прекият му началник остава извън списъците. Времето на политическото замитане под килима приключи. Ред е на институциите да си свършат работата.“

В писмото си до Вашингтон от ДБ настояват да разберат дали OFAC смята за доказано по същество, че Божков е подкупвал Борисов и защо спрямо бившия премиер няма наложени публични мерки, съпоставими с тези срещу Владислав Горанов, пише СЕГА. Опозицията настоява временно изпълняващият длъжността главен прокурор Ваня Стефанова да изиска пълната административна преписка от Министерството на правосъдието на САЩ, след като българското разследване бе прекратено през декември 2023 г.

Експертите от съдебната система: Документът има огромна правна тежест

Правният свят у нас също реагира бързо на новината от Вашингтон. Според водещи адвокати и експерти по международно право и казуси, свързани със санкциите „Магнитски“, ситуацията е прецедент за страната ни:

„Внесеният от OFAC документ във Вашингтон не е присъда, но има огромна правна тежест. За първи път американска държавна институция официално и поименно посочва български експремиер като получател на подкупи. Прекратяването на българското разследване от прокуратурата през 2023 г. вече изглежда в пълно противоречие с данните, с които разполагат партньорите ни в САЩ. Сигналите на ДБ до и.д. главен прокурор Ваня Стефанова са логичен ход – ако държавното обвинение откаже да възобнови проверката при тези нови обстоятелства, това ще бъде ясен знак за липса на правосъдие.“

Какво предстои?

Въпреки че документът няма силата на окончателно съдебно решение, официалното назоваване на Бойко Борисов от страна на държавна институция на САЩ поставя лидера на ГЕРБ в деликатна международна и вътрешнополитическа ситуация. А дали темата неизбежно ще преначертае червените линии в българския парламент на прага на предстоящия есенен политически сезон, предстои да разберем.

Името на бившия премиер и настоящ лидер на ГЕРБ Бойко Борисов за първи път се появи в официален документ на Американската служба за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към финансовото министерство на САЩ. В своя публикация сайтът BIRD цитира документацията по делото, по което Васил Божков оспорва пред федерален съд наложените му санкции за корупция по глобалния закон "Магнитски". По това дело OFAC е ответник, а Божков е ищец, пише "Сега".

Цитираният документ е отговор на OFAC по искането на Божков за произнасяне на съда. В него е описана ситуацията, довела до санкциите срещу бизнесмена.

"OFAC установи, а ищецът призна, че е плащал пари на бившия министър-председател Бойко Борисов и бившия министър на финансите Владислав Горанов в замяна на това Борисов и Горанов да фаворизират бизнеса му. Това изцяло попада в дефиницията и общото разбиране за подкуп. Действията на ищеца са били "предлагане" на "сума пари" с цел "убеждаване" на тези правителствени представители "да действат" в "полза" на ищеца“, се посочва в документа, който е качен в електронното досие по делото на 31 юли и цитиран от Bird.bg.

Бившият премиер реагира на публикацията - гневно и с два дни закъснение:

"Аз части от документ не коментирам. Лъжите на Божков съм ги коментирал стотици пъти, за да ми губите времето с това. Аз съм се заклел във внуците си за всичко, което съм казал по тази тема и съм го казал на всички места, където трябва да се каже, така, че се отнасям с уважение към това, което са публикували специално медията, но иначе - абсолютна лъжа", заяви Бойко Борисов в Приморско на среща с младежката академия "Новите умове".

Делото е заведено от Васил Божков на 8 октомври 2025 г. срещу OFAC и нейния директор. То се разглежда от Федералния съд за окръг Колумбия и е свързано с административния контрол върху решението за санкционирането на бизнесмена.

Божков оспорва квалифицирането на плащанията като подкупи. Неговата теза е, че е бил изнудван от Борисов и Горанов и е давал парите под натиск. OFAC обаче поддържа позицията, че плащането на длъжностни лица срещу преференциално отношение към определени бизнес интереси попада в разбирането за подкуп.

Новото в документа е изричното посочване на Бойко Борисов. Когато през юни 2021 г. Вашингтон наложи санкциите на Васил Божков, Министерството на финансите на САЩ съобщи, че той е подкупвал държавни служители, сред които „настоящ политически лидер“, но тогава не посочи публично неговото име.

Владислав Горанов впоследствие също беше включен в американския санкционен списък. Според Министерството на финансите на САЩ, като министър той е участвал в корупционна схема, свързана със законодателство в хазартния сектор.

Бойко Борисов и Владислав Горанов многократно са отричали да са получавали пари от Васил Божков. Борисов е заявявал, че не е взел „нито една стотинка“ от бизнесмена и че единственото, което е получил от него, е пура.

Написаното представлява официална позиция и констатация на OFAC, представена по конкретното съдебно производство. То не е съдебно решение, присъда или постановено от американския съд заключение. На практика това е защитната теза на американската служба, за да бъде оставен Божков в списъка "Магнитски" - че дори и да се приеме тезата, че Божков е давал сумите, то той е давал парите, за да получава преференции и че това не е изнудване, а подкуп. Това е документ по гражданско дело, каквото е делото на Божков срещу OFAC за изваждането му от списъка "Магнитски", а не по наказателно дело.

Божков бе разпитан от американски представители още през 2023 г. "Васил Божков е бил разпитван 7 пъти в Дубай от официални представители на САЩ, включително и за бившите премиер Бойко Борисов и финансов министър Владислав Горанов", обяви тогава в интервю за bTV на един от неговите адвокати - Стоян Баумайер.

Разпитите са били част от опитите Васил Божков да бъде изваден от списъка "Магнитски".

"Моят клиент повече от две години съдейства 100% на американските власти и всеки път, когато имахме възможност, по време на разпити сме питали кога е удобно той да се прибере, да изчисти името си пред българското правосъдие и да приключи веднъж завинаги с тези дела тук", заяви защитникът, който е нает през 2021 г.специално за "Магнитски". "Още от първата минута Васил Божков каза, че ще окаже пълно съдействие. До момента сме представили над 25 000 страници материали. Американските власти знаят за Васил Божков повече, отколкото Васил Божков знае за себе си. Това ви го гарантирам. Лични материали, отчети, фирми, дружества, преводи, тегления, трансфери, имейли, записи, всичко", обясняваше по онова време адвокатът.

На въпрос за кои български политици е давал информация на държавните власти на САЩ Васил Божков адвокатът каза: "Във всички показания на Васил Божков фигурират само Бойко Борисов и Владислав Горанов. Други лица абсолютно няма."

Управляващите от „Прогресивна България“ прокараха редовната план-сметка за годината, която влезе в сила на 1 август 2026 г.

Веднага след обнародването на закона в Държавен вестник обаче опозиционните сили блокираха текстовете по съдебен път. Тъй като нито ГЕРБ, нито ПП разполагат самостоятелно с нужните 48 народни представители за сезиране на магистратите, двете формации си помогнаха взаимно с допълнителни подписи, за да съберат над 50 гласа. Документите бяха официално заведени в деловодството, а Конституционният съд (КС) светкавично образува три отделни дела.

Мотивите на ГЕРБ: Рискове пред еврозоната и финансова нестабилност

Аргументите на „Продължаваме промяната“: Скрити капани в преходните разпоредби

Шансовете за успех: Какво предстои оттук нататък?

Според неофициални анализи и предходни изявления на председателя на Конституционния съд Павлина Панова, решение по казуса може да се очаква най-рано в средата на септември 2026 г..

Шансовете на опозицията да събори конкретни текстове от преходните и заключителните разпоредби са сравнително високи, тъй като КС има последователна практика да отхвърля промени в трайно законодателство, направени „на тъмно“ през бюджетния закон. По отношение на макрорамката и дефицита обаче съдът традиционно проявява сдържаност, приемайки, че фискалната политика е изцяло в правомощията на законодателната власт.

Ако КС обяви текстове от Бюджет 2026 за противоконституционни, автоматично ще се върне в сила удължителният закон, който регулираше държавните разходи през първите седем месеца на годината. Подобен развой би довел до сериозен административен трус за кабинета на „Прогресивна България“.

Любопитен детайл е, че бившите коалиционни партньори от „Демократична България“ (ДБ) и депутатите от „Възраждане“ отказаха да сложат подписите си под тези жалби, което демонстрира липсата на пълно единодушие в опозиционния блок.

Над 3,7 млн. евро е издръжката за заплати на звеното за подпомагане на министъра на вътрешните работи, което Иван Демерджиев нареди да бъде закрито, защото е "паразитна" структура. Това става ясно от отговори на МВР до "Сега", дадени по реда на Закона за достъп до обществена информация. Звеното е създадено с численост от 6 щата, като към момента на закриването му със заповед на Демерджиев от 3 юли, броят на служителите му е 46, информира още МВР.

В началото на юли Демерджиев съобщи, че е издал заповед звеното да бъде разформировано в едномесечен срок. Въпросната структура се нарича в министерството "изолатора" и в него през годините са били подслонявани най-различни хора. Министърът допълни, че в звеното работят служители на МВР, които са загубили доверието на ръководството. На тях не се поставят отговорни задачи и резултатите от работата им са малко известни, каза още той.

За сметка на това обаче възнагражденията на бившите ръководни служители в звеното са изключително големи. Той добави, че всеки един от тях ще бъде насочен там, където ще бъде полезен. "Един по един е правена преценка на служителите и ще им бъде предложен пост", каза Демерджиев и обеща в кратък срок да бъдат набелязани и други подобни "паразитни" структури.

Изявленията на министъра провокираха питанията на "Сега" с какви мотиви е създадено звеното, колко служители са били назначени в него, каква е общата сума за заплати и други възнаграждения, платени на служителите от въпросното звено, както и дали в него има служители в пенсионна възраст.

От МВР отговарят на някои въпроси. Но отказват да посочат имената и длъжността на служителите, назначавани в звеното, защото това били лични данни. Също така не става ясно дали в звеното е имало служители, навършили пенсионна възраст - правото на пенсия е субективно и служителите не са длъжни да информират работодателя си, ако го упражнят.

От отговорите на става и ясно как точно служителите от звеното са подпомагали министрите на вътрешните работи и какво точно са извършвали. От МВР обясняват, че там се назначавали служители с богат професионален опит. Задачите са им поставяни от ръководството на МВР, за да се ползва експертният им потенциал, гласи още официалният отговор, който де факто се разминава с казаното от Демерджиев. Поне на хартия целта на звеното беше да подпомага ръководството на МВР при основни дейности на ведомството, както и при писането на проекти, правилници, наредби, инструкции.

Колкото до заплатите и други възнаграждения, от създаването на звеното от Бойко Рашков през май 2021 г., до заповедта на Демерджиев за разпускането му, за заплати и дружи възнаграждения са изхарчени 7 365 724 лв., което е малко нас 3,766 млн. евро. Най-скъпа е била издръжката през 2025 г. - 2,133 млн. лв. Ако структурата беше запазена обаче, 2026-а щеше да отмъкне рекорда, тъй като само за първата половина на годината са дадени над 903 хил. евро. Немалка част от тези средства е за обезщетения.

Последно звеното влезе под светлините на прожекторите, когато от изслушване на служебния вътрешен министър Емил Дечев в Народното събрание се разбра, че в звеното са пратени хора, свързани със случая "Петрохан" - старши комисар Пламен Томов, директор на ОДМВР-Монтана, старши комисар Тихомир Ценов, директор на ОДМВР-София област, главен комисар Боян Раев, директор на ГДБОП и главен комисар Захари Васков, директор на Главна дирекция "Национална полиция". Дечев изтъкна тогава, че те не са били преки участници в разследването по случая "Петрохан", и даде да се разбере, че не са уволнени, не са отстранени, а са временно преназначени в звеното за подпомагане на министъра на вътрешните работи.

Стефчо Банков, когото Бойко Рашков уволни като шеф на "Вътрешна сигурност" в МВР, а докато беше главен прокурор, Иван Гешев подслони като прокурорски помощник, също беше вкаран във въпросното звено, когато след спечелено дело беше възстановен на работа в МВР.

Васил Костадинов, бивш шеф на ОДМВР в Пловдив, който беше уволнен дисциплинарно по времето на вътрешния министър Калин Стоянов, сам разказа, че е бил в "изолатора" месец и половина. Той осъди МВР да бъде възстановен на поста си, а адвокат му беше настоящият министър Демерджиев.

България се намира в центъра на международен скандал, свързан с потенциалното закупуване на извежданите от експлоатация полски изтребители МиГ-29.

Ситуацията бързо ескалира, след като официална Варшава директно опроверга официалните позиции на българското Министерство на отбраната (МО). Докато служебният министър на отбраната Димитър Стоянов настоява, че София търси единствено резервни части за поддръжка на родната авиация, полските власти обявиха, че българската страна всъщност иска да изкупи всички 14 останали съветски машини, за които от дълго време претендира и Украйна.

Тезата на властта: Търсим части, а не цели самолети

Според официалните изявления на министъра на отбраната Димитър Стоянов, България е изпратила официално запитване до Полша и Унгария с цел осигуряване на резервни части и агрегати за българските изтребители МиГ-29.

В официално изявление, цитирано от БНТ, Стоянов коментира:

„Тези резервни части са необходими за нашите МиГ-29 и аз питам дали има такава възможност. Не се водят преговори за закупуване на самолети“.

Министърът допълни, че охраната на българското въздушно пространство е основен национален приоритет и държавата е длъжна да поддържа авиацията си до пълното усвояване на новите платформи. От МО първоначално категорично отрекоха да участват в наддаване за изтребителите, които Полша планираше да пренасочи като военна помощ за Украйна.

Опозицията: „Превръщат ни в мизерниците на НАТО“

Разкритията предизвикаха вълна от остри критики от страна на прозападните опозиционни сили в България. Съпредседателят на „Да, България“ Ивайло Мирчев публикува изключително критична позиция, в която обвини правителството в лъжа и липса на евроатлантическа визия.

Опозицията акцентира върху следните аргументи:

Настоящата ситуация: Полското опровержение

Истината излезе наяве, когато от полското министерство на отбраната потвърдиха, че държава от НАТО (България) официално е предложила да закупи всички 14 останали изтребители МиГ-29. Информацията бе разпространена от информационния портал Булевард България. Полските представители посочиха, че машините са в добро състояние и щом българите искат да платят за тях, това доказва техните качества.

Към настоящия момент българското Министерство на отбраната е поставено в деликатна ситуация. От една страна Димитър Стоянов признава за изпратеното писмо, а от друга – разминаването в мащаба на поръчката (части срещу 14 цели изтребителя) засилва политическото напрежение в София. Анализатори подчертават, че този ход може сериозно да увреди репутацията на страната пред останалите съюзници в Алианса.

Геополитически отзвук: Позицията на НАТО и съюзниците

Международната реакция на казуса е сдържана, но красноречива. Неофициални източници от щабквартирата на НАТО, цитирани в български медии като Медиапул, намекват за сериозно недоумение сред съюзниците. Настояването на София да инвестира милиони в поддръжката на остаряла съветска техника се възприема като аномалия на фона на общата стратегия за спешна десъветизация на Източния фланг.

От посолството на САЩ в София към момента отказват официален коментар по темата, но дипломатически представители припомнят, че партньорските държави се насърчават да се освобождават от руско и съветско въоръжение. Според анализатори, подобно купуване на цели самолети от Полша изпраща негативен сигнал към Вашингтон, поставяйки под въпрос лоялността на страната към общите съюзнически приоритети за технологична независимост от Москва.

Финансовата безсмислица: МиГ-29 срещу новите F-16 Block 70

Експертите по отбрана повдигат сериозни въпроси относно икономическата логика на трансакцията. Сравнителният анализ на разходите показва дълбоки структурни проблеми:

Гневът на Киев: Позицията на украинското правителство

Най-остра остава реакцията по оста София - Киев. Дипломатически източници от украинското Министерство на отбраната изразяват "дълбоко разочарование" от действията на българското служебно правителство.

Украйна от месеци води преговори с Варшава за получаването на въпросните 14 изтребителя като военна помощ. Тъй като украинските пилоти са обучени на тях, те могат веднага да ги вкарат в бойни действия на фронта. Фактът, че България – държава членка на НАТО под чадъра на Колективната отбрана – се опитва да "изкупи" жизненоважна техника, се тълкува в Киев като директен саботаж на украинските отбранителни способности.

Експертен коментар: „Наливане на милиони в каца без дъно“

Бивши министри на отбраната на България изразиха остро несъгласие с поетия курс от служебния кабинет. В свои коментари те подчертават, че купуването на полските самолети за части или за летене е стратегическа грешка. По думите им, Полша сама извежда тези машини от експлоатация, защото поддръжката им е станала логистичен кошмар. Вместо да се търсят "закърпващи" решения със съветски платформи, ресурсът трябва изцяло да се насочи към ускоряване на проектите за съвместна охрана на въздушното пространство (Air Policing) със съюзнически държави от НАТО до пристигането на F-16.

Вътрешнополитически последици: Искане на оставки

Разминаването между официалните съобщения на българското МО и разкритията от Варшава взривиха политическия сектор у нас. Представители на проевропейските партии вече обявиха, че подготвят официално изслушване на министър Димитър Стоянов в парламентарната комисия по отбрана.

В кулоарите на Народното събрание все по-силно се чуват искания за оставката на военния министър поради уронване на престижа на страната в международен план и дезинформация на българското общество. Случаят засилва и натиска върху служебния премиер за предприемане на персонални промени в кабинета с цел избягване на пълна дипломатическа изолация в рамките на ЕС и НАТО.