До над 66% от обема си достигна язовир „Огоста“ над Монтана след дъждовете през последните седмици. Покачването на нивото му за пореден път повдига въпросите за компрометираните съоръжения, заради които преди 8 години той влезе в списъка на язовирите за авариен ремонт – и още е там, защото този ремонт така и не тръгна.

Извисен над сегашната Монтана преди 40 години като „Михайловград“, преименуван по-късно на „Огоста“, язовирът е с една от най-мащабните водни стени в България и на Балканите. Водосборният му басейн е от над 900 квадратни километра, а общият обем – 506 милиона кубически метра вода.

Язовирът е стратегически обект от значение за националната сигурност на България и част от критичната инфраструктура.

Плановете за изграждането на язовира се появяват още през 60-те години. Инженерите са напълно наясно с рисковете и предизвикателствата, става ясно от оригинални документи на Тодор Елкин, участвал в строителството на водоема като инвеститорски контрол.

В съветско експертно заключение по ранния проект за хидровъзела пише: „Михайловградската язовирна стена е много отговорно съоръжение поради разположението си непосредствено над града“.

Строителството налага изселване на селата Калиманица и Живовци, които попадат в територията му.

„За по-възрастните хора това беше кошмарно – да си напуснат домовете, да ги съборят и да се преместят на едно място, на което имаше просто едни лозя“, разказа Параскева Атанасова.

Разказът на Параскева пред bTV е през януари 2025 г. и е от времето, когато нивото на „Огоста“ се свива до около една трета от обема си. Тогава язовирът стига критично ниско ниво и дъното му оголва останките от някогашното ѝ село Живовци.

Ниското ниво в този период е подходящо за ремонтни дейности по компрометирани участъци и съоръжения, заради които язовирът е в списъка за авариен ремонт още от 2018 г. Но такива дейности не започват и до днес.

В отговор на въпроси на bTV миналата година от земеделското министерство отговарят, че проектната документация и издаденото разрешение за строеж са предадени на Държавната консолидационна компания.

„Министерството на земеделието и храните не може да предприеме мерки и действия по направените от контролните органи предписания, доколкото разрешението за строеж е издадено на ДКК ЕАД“, се посочва в отговора.

Тежките наводнения в други части на страната през последните дни връщат спомените за тревожните денонощия на Северозапад през юни 2023 г. Тогава водоемът се запълва до над 70% от обема си и стига едно от най-високите нива след 2014 г., когато слух за пукнатина в стената му предизвиква паника.

„Успокойте се! Не се поддавайте на паника, не тичайте наникъде и не бягайте да спите някъде навън. Няма такъв проблем! Няма такъв проблем!“, призова тогава Златко Живков, кмет на община Монтана.

Заради продължителните проливни дъждове в Северозапада преди 3 години правителството предупреждава за възможна евакуация на градове и села по поречието на река Огоста. Стига се дори и до среднощна среща на властите за вземане на сложни решения.

„Ние бяхме изправени пред екстремални явления: в рамките на час-два – валежи от порядъка на 60 до 70 литра на квадратен метър“, каза главен комисар Александър Джартов, директор на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР.

Година след това изказване на комисар Джартов е обявен поредният спешен ремонт на „Огоста“. По план той ще включва предимно нарушени облицовки на отводнителния канал и на мокрия откос.

Още тогава bTV разказа и за негодното хидравлично масло, с което работят две от ключовите съоръжения.

„Трябва да се намерят пари да се закупи хидравлично масло, да се подмени маслото на основния изпускател на язовира и на бързопадащия савак. Това масло не е сменявано от 1986 г. – от въвеждане в експлоатация на язовира“, обясни Ивайло Антонов, бивш областен управител на Монтана.

„Изпускателят може да бъде отворен, но не е сигурно дали ще бъде затворен“, коментира Антонов.

Ремонтът обаче не започва. А с решение на Министерския съвет от април тази година язовир „Огоста“ е изваден от списъка за ремонт – въпреки констатираните нередности, видими от решението на кабинета.

Според хидроинженер, участвал в изграждането на водоема, основният проблем е именно табленият савак и маслото с изтекъл срок на годност, с което той работи. „Което е едно пълно нехайство, безобразие на хората, отговарящи за този язовир“, допълни Марин Маринов.

Табленият савак е своеобразен „кран“, който контролира и регулира количеството на изпусканата вода в случаите на прекалено повишение на нивото чрез плоска метална конструкция. В случай на повреда или дефект на крана водата може да не се изпусне навреме или да се изпуска неконтролирано.

Хидроинженерът с десетки години опит казва и че механизмът е с ръждясали метални части.

„Няма кой да разглоби савака и да се опита да направи това стъбло. Ако не може да се оправи, да закупят нов, за да може той да работи. Затова се страхуваха, особено за бързопадащия савак. Ако го пуснат и не могат да го вдигнат – защото маслото е некачествено: язовирът се затваря, няма вече основен изпускател, няма регулиране на водното ниво и чакаме да прелее водата през преливника“, обясни Маринов.

Преминаването на вода през преливника не би било проблем, ако нямаше друг свързан проблем – недовършената корекция по коритото на река Огоста. По думите на инженер Маринов това е опасно, защото в случай на преливане водата ще залее първо зоните с недовършена корекция.

От Община Монтана става ясно, че проектите за корекцията на коритото на реката са били част от строителството на язовира, а местната власт не е запозната с тях.

„Не се разполага към настоящия момент с проектите, с които е изготвена, тъй като тази корекция е била неразделна част от строителството на язовир „Огоста“. Не мога да твърдя със сигурност какво още трябва да бъде изпълнено. За тази част, която е срещу квартал „Огоста“, няма проектна готовност, тъй като това би трябвало да е било изпълнено някога по съществуващия проект“, коментира инж. Камен Каменов, началник отдел „Строителство, екология и техническа инфраструктура“ в Община Монтана.

А защо язовирът е с ключово значение за региона, става ясно от думите на служител в „Напоителни системи“ още от лятото на 2023 г. Тогава в язовира се вливат около 300 куб. метра вода в секунда и без него тя просто ще потече надолу по реката.

„Това е язовир, който прави превенция, защитава Монтана и всичко зад Монтана по поречието на река Огоста и защитава града около седем пъти за последния месец. Седем пъти можеше да има наводнения в град Монтана“, казва инж. Игор Репкин от „Напоителни системи“ ЕАД.

„На този етап язовир „Огоста“ не е опасен по никакъв начин за гражданите на Монтана, но със сигурност ще кажа, че ако така продължава, може и да стане“, посочи хидроинженерът Марин Маринов.

Дали институциите ще чакат този момент или ще действат превантивно, се питат и гражданите в района.

bTV потърси собственика – земеделското министерство, за да разбере защо язовирът е изваден от списъка, какво се е случило с предвидените пари и предприети ли са нови мерки за сигурност. Отговор се чака от повече от два месеца.

40 години язовир „Огоста“ пази Северозапада от водата и продължава да удържа милиони кубици вода. Днес въпросът е дали държавата защитава него.

Източник: btvnovinite.bg

И това лято няма да мине с неприятни изненади на морето покрай превземането на нови и нови апетитни земи по съмнителен начин. На фокус отново е Синеморец, където община Царево е отдала огромен терен на първа линия от плаж Бутамята за къмпинг за каравани. Къмпингът "захапва" гората зад плажа и според визуализациите на стопаните му е така уплътнен, че по сполучливото сравнение на групата "Да не допуснем Синеморец да се превърне в Слънчев бряг" прилича на кутия с бонбони "Черноморец", пише "Сега".

На мястото трябва да се поберат 85 каравани, 20 кемпера и палатки – огромно натоварване за парк "Странджа". Всичко това има нужда от водоснабдяване и канализация, която и без него е изключително компрометирана – и до днес например не е ясно къде се изтичат отпадните води на големите хотелски комплекси, които с годините накацаха близката поляна над плажа.

Условията на община Царево са повече от изгодни. "Пепе.бг" получава огромния терен срещу 6700 евро годишен наем, като може да го ползва от 1 май до 30 септември. Договорът е за 3 години. Обявените на сайта на къмпинга цени са 30 евро за каравана и кемпер на ден, 15 евро за палатка на ден.

За къмпинга община Царево е отдала четири общински имота под наем, които се водят земеделска земя - пасища, гора и др. Търгът е изключително съмнителен и се е провел по позната схема за фиктивни конкурси – явяват се двама кандидати, свързани помежду си, като единият отпада, защото не отговаря на условията. В случая кандидатите за това може би най-апетитно място в Синеморец са бивш и настоящ собственик на една и съща фирма, а според синеморските групи – и съпрузи.

Търгът е обявен на 11 март. Четирите имота са с обща площ близо 35 декара, показва проверка на "Сега" в документите на община Царево, които първи показа Божидар Вълчев. Двете оферти са подадени едновременно с разлика от 1 минута във времето на подаване – едната е от Евелина Петрова, а другата – от "Пепе.бг", стопанисваща къмпинг "Гардения" в Лозенец. При отварянето на офертите е установено, че Евелина Петрова не отговаря на условията, защото е физическо лице, а не търговец. Втората оферта – без изненада, е напълно изрядна и получава къмпинга. Проблемът с този конкурс е, че Евелина Петрова е бивш собственик на "Пепе.бг", показва проверка във фирмените регистри.

На деветата година от съдебната фаза на процеса за фалита на КТБ бившият шеф на банката Цветан Василев, който е задочно подсъдим, обяви, че съдебният състав е незаконен. Причината - според защитата на Василев съдията по делото не е командирована по законовите правила.

Делото, което още е доникъде на първа инстанция, беше образувано и тръгна в спецсъда през 2017 г. След закриването му през лятото на 2022 г. делото беше прехвърлено в Софийския градски съд. Законът казва, че съдебният състав, поради принципът на несменяемост, продължава да гледа делото до завършването му, като в случай, че съдията не е назначен в СГС, той се командирова, обяснява адвокатът на Василев Грета Ганева. В случая съдията Виржиния Петрова, която председателства състава, не е назначена в СГС, а в Административен съд София-град, пише "Сега".

От закриването на спецсъда и досега съдия Петрова е командирована със заповеди, издавани от председателя на Върховния административен съд.

Според адвокатката законът не позволява шефът на ВАС да командирова съдии от административните в общите съдилища, какъвто е случаят. И това прави заповедите му нищожни, от което следва, че делото се гледа от незаконен състав.

"Какъв е ефектът, ако срещу вас се води дело от незаконен състав? За правото ще е точно същият, какъвто би бил, ако го гледат съседките от пейките пред блока - никакъв", пише Ганева във Фейсбук.

Тъй като законът предвижда, че Съдийската колегия на ВСС може да установи нарушения на условията и реда при командироване. Затова и казусът е поставен на вниманието на колегията от адвоката.

Ганева твърди още, че справка, поискана от ВСС е показала, че всички наказателни дела от спецсъда, изпратени за довършване от СГС и гледани от командировани административни съдии, командировани от председателя на ВАС. "Това е абсолютно основание за връщане на делото от самото му начало, тъй като постановяване на присъда от незаконен състав се равнява на липса на присъда", казва тя.

Но с 5 на 3 гласа Съдийската колегия реши на 2 юни, че Цветан Василев не може да ги сезира. Това решение предстои да бъде обжалвано пред Върховния административен съд.

Драгомир Кояджиков застъпи тезата, че макар и законът да не казва кой точно има право да сезира ВСС за проблеми в командироването, това могат да правят самият съдия или председателят на съда, от който е командирован съответния съдия.

На мнение, че искането на Цветан Василев трябва да бъде разгледано бяха Атанаска Дишева и Цветинка Пашкунова, разказва "Лекс". Заедно с тях гласува и председателката на Върховния касационен съд Галина Захарова.

"В България ще се върна, ако се гарантира нов обективен процес за КТБ, защото аз нямам намерение да легитимирам мегадело, което е незаконно спрямо мен, защото се гледа незаконно", заяви преди месец в интервю пред БНР Цветан Василев, който сега живее в Сърбия.

Докато премиерът е фокусиран върху геополитически и европейски въпроси, ведомствата у нас изглеждат безнадеждно изгубени в институционален хаос. В името на прозрачността и безопасността по българските пътища, Екипът на Института за пътна безопасност (ИПБ) поставя четири ключови въпроса към регионалния министър арх. Иван Шишков относно моралните и професионалните критерии при кадровите рокади в Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) от 29.05.2026 г.

Четирите абсурда в биографията на Венцислав Ангелов:

1. От дистрибутор на кафе до шеф в АПИ (виж таблица 1)

Според официалната справка за трудов стаж, преди да влезе в структурите на АПИ, г-н Венцислав Ангелов няма предходен професионален опит в сферата на строителството. Каква е институционалната логика човек, чиято биография включва позиции като дистрибутор на кафе, да направи главозамайващ скок до директор на Областно пътно управление (ОПУ) – Велико Търново, а отскоро — и до член на Управителния съвет на цялата АПИ? Кафето ли е тайната съставка за управлението на асфалта и милионните бюджети у нас?

2. Експресна магистратура за 20 дни

През януари 2019 г. г-н Ангелов е официално недопуснат до конкурс за директор на ОПУ-Велико Търново поради липса на задължителната степен „магистър“. Само месец по-късно (през февруари 2019 г.) него вече го одобряват като кандидат с налична магистратура. Институциите ли се огънаха, или законите на времето, за да се появи това експресно образование за броени дни?

3. Изчезналият „германски опит“

МРРБ публикува информация за 4 години трудов стаж на г-н Ангелов във водеща пътностроителна компания в Германия. В наличните му трудови документи обаче липсва каквато и да е информация за опит в чужбина. Защо официалната му автобиография от 2025 г. се разминава сериозно с данните на сайтовете на МРРБ и АПИ? Коя биография е истинската?

4. Мантинела вместо ремонт на авариен мост

На 3 юни 2024 г. при трагичен инцидент със смъртен случай на мост до с. Плаково, Институтът по пътища и мостове излиза със заключение, че съоръжението е в критично състояние, изисква незабавно спиране на движението и спешно конструктивно укрепване. Под ръководството на г-н Ангелов обаче експертното мнение е преразгледано, а „ремонтът“ се свежда до простото монтиране на една мантинела и пускане на трафика. Така ли се управлява рискът за живота на българските граждани?

Ангажираността на премиера на европейската сцена не е извинение за неговите министри да допускат административен хаос и абсурдни кадрови назначения у дома.

Екипът на ИПБ настоява за незабавна, независима и публична проверка на образованието, документите и професионалния опит на г-н Венцислав Ангелов. Обществото има право да знае в чии ръце оставя милиардите за българските пътища и сигурността на своя живот!

Веднага след като стана ясно, че Институтът за пътна безопасност разследва случая, от официалните информационни канали на АПИ и МРРБ светкавично бе премахната информацията за въпросната "работа в Германия". Този опит за заличаване на следи и спешно покриване на изфабрикувани биографии доказва, че институциите действат в режим на паника, пишат от Института.

ИПБ подчертава, че не би търсил политическо заяждане, ако насреща нямаше гръмка заявка за почтеност и нов морал от страна на "Прогресивна България". Реалността обаче показва точно обратното – на ключови позиции в държавата се назначават кадри, дълбоко свързани с порочните и компрометирани практики на ГЕРБ още от 2019 година. Зад маската на промяната прозира същата стара номенклатура.

Преди броени дни е конфискуван новият джип „Фолксваген Туарег“ на началника на районното управление на полицията във Враца Милен Иванов, разкри агенция BulNews.

Сагата с личната кола на висшия полицаи започва в края на 2025 година. Тогава Милен Иванов отива в КАТ да регистрира новата си придобивка. При проверката "на канал" експертите установяват разминаване в рамата и отказват да я регистрират.

По закон още тогава е трябвало колата да бъде конфискувана и прибрана под охрана на паркинга на МВР край село Косталево.

Вместо да се спази законът обаче, на новия му скъп джип са поставени транзитни номера, с които е имал право да се движи 30 дни.

По неведоми пътища той напуска границите на България и се отзовава в съседна Румъния. Там местен жител регистрира проблемния джип, след което той отново се връща в КАТ-Враца, но вече като автомобил от Европейския съюз. Колата успешно е регистрирана и Милен Иванов се вози в нея няколко месеца.

Краят на приказката идва преди няколко дни, когато джипът „Фолксваген Туарег“ все пак е конфискуван и закаран при другите крадени коли край Косталево.

Това става заради разследване на неговите колеги, които установяват, че той е внесен от Африка. На този етап няма публична информация от коя държава е докаран в Европа, но се знае че е част от сложна схема с измами с лизингови автомобили.

По неофициална информация, директорът на полицията във Враца Цветко Нинов е разпоредил да се създаде комисия, която напълно да изясни как скъпото возило е пристигнало във Враца и как неговият подчинен е станал част от престъпната схема.

Имотните скандали около украинския предприемач Олег Невзоров и неговата строителна корпорация „КУБ“ в Украйна са свързани с мащабни финансови измами, фалшифициране на документи и завличане на инвеститори в Одеса.

Информацията за неговото минало стана публично достояние в България покрай разследванията на разследващата медия BIRD.BG и настоящия скандал с незаконния комплекс край Варна.

Срещу Невзоров в Украйна са водени няколко наказателни дела. Обвиненията включват подправяне на официални финансови отчети и документи с цел неправомерно получаване на банкови кредити.

В същите схеми за документни измами и източване на средства чрез фалшиви банкови заеми е разследван и неговият баща – Владимир Невзоров, известен в украински източници и като Володимир Невзоров).

През 2018 г. съдът в Украйна налага пълен запор върху имуществото на Олег Невзоров и неговите близки роднини. Местните украински медии в Одеска област от години го сочат като „известен строителен измамник“, който събира пари "на зелено" от десетки инвеститори, след което изчезва или не завършва обектите.

Мерките са предприети от съда, за да се предотврати изнасянето на капитали и бягството на фамилията с парите на ужилени украински инвеститори. Става въпрос за стотици хора, вложили средства в полулегалните жилищни кооперации в Одеса като ЖК „Аквамарин“, ЖК „Таировские Сади“ и ЖК „Гагарин Плаза“.

В украинските разследващи медии (като публикации на журналистката Ирина Гриб и местни информационни сайтове) фамилията Невзорови се описва като организирана структура за строителни пирамиди. Володимир Невзоров е разглеждан като част от вътрешния кръг, чрез който се препират или пренасочват парични потоци от измамени купувачи на земи и апартаменти.

Според данни от разследващи журналисти (като публикации на платформата BIRD.BG и Григор Лилов), Владимир Невзоров се развива активно на българския строителен пазар още от 2017 г..

Дейността на бащата в страната остава в сянката на скандала със сина му, но се отбелязва, че фамилията прилага сходни бизнес модели чрез множество свързани юридически лица и кухи структури за придобиване на земи по Черноморието.

Освен имотните и финансови престъпления, срещу Олег Невзоров в Украйна е водено и разследване за незаконно притежание на огнестрелни оръжия.

След проблемите с правосъдието в Украйна, Невзоров пренасочва дейността си в България. Така корпорация „КУБ“ се оказва в центъра на течащия в момента огромен политически и строителен скандал заради изграждането на т.нар. „незаконен град“ (комплекс Forest Club) в защитената местност „Баба Алино“ край Варна.

Олег Невзоров е в неизвестност от 28 май, като се предполага, че е напуснал България. Украински източници твърдят, че автомобилът му е бил видян за последно в района на украинското посолство в София.

Към настоящия момент няма официални публични данни или потвърдена институционална информация за точното местонахождение на Владимир Невзоров.

За разлика от сина му Олег, който живее във Варна от 2022 г., името на Владимир Невзоров не фигурира в списъците на задържаните или официално разпитваните лица при мащабната акция на МВР и прокуратурата в офисите на „Корпорация КУБ“.

С оглед на последните събития е малко вероятно бащата да се намира в България. Владимир Невзоров е обект на засилен интерес от страна на украинските правоприлагащи органи още от времето на големите имотни скандали там, затова се предполага, че в момента не пребивава и в родината си.

Дейността на строителната корпорация КУБ на одеските предприемачи Олег Невзоров и баща му Владимир Невзоров в Украйна е тясно свързана с влиятелни политически фигури, монополисти и бизнес структури в Одеския регион.

Според разследвания на украински и международни медии, както и данни от Бюрото за икономическа сигурност на Украйна (БЭБ), основните връзки и покровители на групировката е Генадий Труханов – дългогодишен кмет на Одеса.

Олег Невзоров е публично сочен за изключително близък до политическия кръг на Труханов, което е осигурявало на строителната му корпорация институционален „чадър“ и възможност за мащабни проекти в Одеса и околните региони, въпреки заведените наказателни дела за финансови измами и фалшифициране на документи.

Друга важна за Невзорови фигура е на покойния Игор Учител – крупен бизнесмен и председател на АО „Одессагаз“ (одеският газов монополист).

Дейността на „Корпорация КУБ“ възниква и се развива под шапката на т.нар. „Група на Учител“ – мрежа от компании, контролирани от свързани с газовия магнат лица.

Сред основните фигури, свързани с дейността на корпорацията, е Михаил Партикевич – бивш банкер, газов бизнесмен и съосновател на КУБ, както и главен изпълнителен директор (CEO) на свързаната компания Riviera Development Group.

Партикевич е дясната ръка на Невзоров и заедно с него е разследван в Украйна за укриване на данъци в особено големи размери (над 23,6 милиона гривни) чрез схеми с фиктивни жилищно-строителни кооперации като „ЖСК Вилямс“, „Югстрой-СУ-1“ и „Одеком девелопмент“.

Андрей Серебрий е политическа фигура на местно ниво (и.о. председател на Фонтанския селски съвет край Одеса). Преди да заеме политическия си пост, той е работил като проектен мениджър именно в Riviera Development Group.

Няма официални или потвърдени данни за директна връзка на строителната корпорация КУБ с влиятелни фигури от върховете на централната власт в Украйна.

Официалната позиция на Олег Невзоров и корпорацията му спрямо войната в Украйна е проукраинска, като компанията се позиционира като патриотичен бизнес, който подкрепя икономическата устойчивост на Украйна и помага на украинските граждани.

В официални съобщения на компанията Невзоров заявява, че продължаването на работата в тези „тъмни времена“ е от критично значение за икономическата устойчивост на страната. Той определя дейността на КУБ като осигуряване на „сигурно пространство, където украинските семейства могат да планират бъдещето си“, пишеkybcorp.com.

Корпорацията демонстрира ангажираност с легитимните украински власти, като взема участие в официални събития като Българо-украинския бизнес форум в София. В тези рамки Невзоров изразява подкрепа за общите стратегически интереси между двете държави.

В писма до медиите Невзоров подчертава, че в българските си дружества осигурява препитание на голям брой както български, така и украински служители и техните семейства Facebook. Предприемачът твърди, че институционалните атаки срещу проектите му в местността „Баба Алино“ се използват за предизборен PR с цел „да настроят местната общност срещу Украйна и украинците по чисто политически причини“.

Мащабен строителен скандал на българското Черноморие придоби характеристиките на международен детективски роман, пише украинският новинарски сайт за корупционни скандали pravda-narodu.com.

Близо до Варна, в елитния район Баба Алино до природния парк Златни пясъци, българските власти разкриха гигантски незаконен жилищен комплекс. Върху 36 парцела с площ от около 10 хектара са построени 104 сгради без никакви разрешителни, като е изсечена изцяло гората и е произволно изградена инфраструктура с помощта на фалшифицирани документи.

По време на акцията служители на реда задържаха работници - граждани на Украйна и Молдова. Основният инвеститор в този незаконен проект се оказа одеската корпорация "КУБ", която принадлежи на известния украински предприемач Олег Невзоров, съобщава информационният източник Bankova Mail.

В Украйна Олег Невзоров има солидна репутация като организатор на мащабни строителни пирамиди.

Името му фигурира в нашумели скандали около жилищни комплекси "Гагарин Плаза", "Золотий Берег" и "Таировски сади".

Всеки един от тези обекти е обект на дългогодишни съдебни производства заради двойни продажби на едни и същи апартаменти и хиляди измамени инвеститори, а имотът на предприемача е под украински запор от 2018 г.

Според медийни публукации, бизнесът на Невзоров в Одеса се е развивал под патронажа на влиятелния бизнесмен Борис Кауфман и покойния основател на Kadorr Group Аднан Киван. Разширяването до Варна е било планирано като продължение на дейността на същата финансово-индустриална група, където Невзоров е действал като основно публично лице.

Най-резонансният детайл по случая е политическата подкрепа, която предприемачът е получил на най-високо ниво. През юли 2025 г. изпълняващият длъжността ръководител на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС) на България, Деньо Денев, подписва официална заповед за депортиране на Невзоров и забрана за влизане в страната за 10 години. В рамките на две седмици обаче длъжностното лице отменя собственото си решение.

Според българския Mediapool, отмяната на екстрадицията се дължи на личната намеса на лидера на водещата българска партия ГЕРБ Бойко Борисов. Според журналисти, извънредният и пълномощен посланик на Украйна в България Олеся Илашчук се е обърнала към него с спешна молба. Местните медии открито наричат ​​украинския дипломат „скрит съучастник“ на сенчест строителен проект във Варна.

Ситуацията ескалира на 28 май, когато българските специални служби проведоха масови претърсвания на територията на незаконен комплекс в „Баба Алино“. Веднага след това Олег Невзоров изчезна от Варна.

Бронираният му SUV Toyota Land Cruiser скоро бил забелязан в София на затворената територия на украинското посолство, което се ползва с дипломатически имунитет, пише Bankova Mail. Според последни данни, след кратък престой в дипломатическата мисия, колата на предприемача е преминала българо-румънската граница. Българските служители на реда продължават разследването, което заплашва да ескалира в сериозен дипломатически скандал между Киев и София.

След публикацията на Биволъ и информация на LIBERTA.BG, възникват въпроси - дали промяната в охраната на Странджа не е оголила ключови маршрути за нелегален трафик

След публикацията на Биволъ, препубликувана от LIBERTA.BG под заглавие: Биволъ: През последните седмици през България са били прекарвани висши офицери от Иран. Имало е случаи на убити, обрани и закопани до границата ни мигранти, до медията ни достигна допълнителна информация от източници на LIBERTA.BG за сериозна промяна в начина на охрана по българо-турската граница в най-югоизточната част на страната.

Източниците на медията ни обръщат внимание, че по време на служебния кабинет "Гюров" са били премахнати повечето вътрешни КПП-та в района на Странджа. Това на практика е оголило трасето през селата и горските райони по направлението "граница-Средец-автомагистрала "Тракия", като едновременно с това е бил ограничен и моделът на работа на граничните патрули.

Според информацията, с която LIBERTA.BG получи, на граничните полицаи е било разпоредено устно да извършват дежурства основно по асфалтовите пътища, без активно навлизане по горските и черни маршрути във вътрешността на Странджа. Именно там обаче се намират десетки стари горски и римски пътища, които от години са известни като естествени коридори за заобикаляне на контролните точки.

Според източниците ни тези маршрути позволяват заобикаляне на направленията към КПП-тата и създават възможност за придвижване през труднодостъпните райони към вътрешността на страната. В този контекст се поставя и въпросът - дали ограничаването на дълбочинния контрол в гората не е променило реалната ефективност на охраната.

Особено внимание буди районът около Българи, Бродилово и Кондолово, който попада в обхвата на Гранична полиция и ГПУ – Резово. Не случайно село Българи бе маркирано с лятна вила от покойния вече Ивайло Калушев, като логистична точка до границата с Турция, наред с трасето през Петрохан - до границата със Сърбия. Според източниците ни изборът на тази зона не е случаен, а е свързан с множеството трудно проследими маршрути през Странджа.

По време на предходни управления, твърдят източници на нашата медия, основният акцент в работата на граничните екипи е бил именно в горските пътища и пресечените терени, където са били задържани хиляди нелегално преминали мигранти още преди достигането им до вътрешността на страната. Предстои да разберем дари добрите практики ще бъдат възобновени от новата власт.

Допълнителен сигнал за адаптация на миграционните канали бе и случаят отпреди дни, когато за първи път бе засечена лодка с мигранти в района на Резово.

На този фон твърденията, публикувани от Биволъ - за организирани схеми за трафик на мигранти, предварително подавани маршрути, фиксирани суми за преминаване и данни за насилие, убийства и погребани трупове на мигранти в пограничните райони, поставят още по-сериозно въпроса дали сегашният модел на охрана е достатъчно ефективен.

Темата далеч не е само оперативна. Тя засяга националната сигурност на Република България, защитата на външната граница на Европейски съюз и способността на държавата да упражнява реален контрол не само по главните пътища, но и в дълбочина - там, където преминават старите горски маршрути на Странджа.

Зад строителната корпорация КУБ (KYB Corporation), която изгражда мащабните обекти в местността „Баба Алино“ край Варна, стои украинският предприемач и инвеститор Олег Невзоров, сочен за основател и основен собственик на холдинга.

Компанията е от град Одеса, Украйна, където се нарежда сред трите най-големи строителни дружества в региона, преди да пренасочи мащабни капитали и дейност към Българското Черноморие.

Според официалните данни на компанията ръководният ѝ екип се състои от:Олег Невзоров – основател и собственик, Михаил Партикевич – съосновател на „КУБ“ и изпълнителен директор на свързаната „Riviera Development Group“, Андрей Никоненок – изпълнителен директор на корпорацията.

Институциите установиха 104 незаконни постройки върху площ от 100 декара горски територии до природния парк „Златни пясъци“, изградени изцяло без строителни книжа и разрешения.

При съвместна операция на МВР и Община Варна строителството в местността „Баба Алино“ бе окончателно спряно, достъпът на техника бе блокиран, а 29 работници бяха задържани на място.

В официални обръщения Олег Невзоров определя обвиненията като „политическа кампания“ и „език на омразата“, твърдейки, че компанията инвестира законно и дългосрочно в региона.

Невзоров развива строителен и инвестиционен бизнес в Източна Европа от над две десетилетия, главно в района на Одеса. Той твърди, че след избухването на войната в Украйна е преместил дейността си в България. В интервю за вестник „Капитал“ Невзоров посочва, че той и неговите партньори са генерирали законни и достатъчно високи доходи в Украйна, които сега инвестират като собствени средства на Българското Черноморие.

Твърди се, че холдингът му оперира и реализира проекти в Румъния, България, Украйна, Черна гора и Гърция. Разследващият сайт BIRD.BG и медийни публикации разкриват сериозни въпросителни около законността на капиталите и престоя му в България: ДАНС е разработвала Невзоров за пране на милиони в кеш, инвестирани в недвижими имоти във Варна.

Разследванията сочат, че фирмите на КУБ строят и продават имоти на украински граждани на цени два-три пъти под пазарните. Веднага след това някои от тези обекти се препродават на реална пазарна стойност на граждани на Израел.

Според експерти по финансова сигурност това е ясен индикатор за легализиране на капитали с неустановен произход. Сред купувачите са идентифицирани и висши кадри от украинското МВР. В докладите на българските служби фигурират данни за потенциални връзки на бизнесмена и негови съдружници с руското разузнаване.

Около престоя на Олег Невзоров в България се разигра безпрецедентен юридически казус.

През юли 2025 г. и.ф. председател на ДАНС Деньо Денев подписва заповеди за налагане на Принудителна административна мярка (ПАМ) – 10-годишна забрана за влизане в страната на Олег Невзоров и неговия грузински съдружник Джони Читадзе с мотив, че са опасни за националната сигурност. Само две седмици по-късно същият ръководител на ДАНС мистериозно отменя собствената си заповед спрямо Невзоров. Въпреки това Агенцията за бежанците отнема временната му закрила в края на същия месец. Наблюдатели отбелязват, че 40-годишният Невзоров подлежи на военна мобилизация в Украйна, но вместо това пребивава у нас.

Официалната институционална причина за отмяната на забраната за влизане у нас на Олег Невзоров не е публично оповестена от ДАНС, тъй като мотивите в заповедите на агенцията за национална сигурност представляват класифицирана информация. Въпреки това, според разследвания на журналисти, изказвания на политици и държавни институции, се очертават две основни неофициални версии за светкавичното преразглеждане на мярката.

Основната е сътрудничество с прокуратурата като „таен свидетел“. Смята се, че Невзоров е получил институционален „чадър“ в замяна на показания. Източници на разследващия портал BIRD.BG свързват отмяната на забраната с факта, че украинецът е станал ключов таен свидетел на прокуратурата по разследването срещу настоящия кмет на Варна Благомир Коцев.

Според политически коментатори и представители на партия „Продължаваме промяната“, премахването на 10-годишната забрана от страна на шефа на ДАНС е послужило като стимул или награда за съдействието му по политически чувствителното дело. Сам по себе си казусът породи остри съмнения за оказван външен натиск върху ръководството на ДАНС, за което публично алармира и президентът Румен Радев.

Твърди се, че Невзоров се ползва с дългогодишна протекция на местно и национално ниво. Тъй като първоначалните разрешителни документи и т.нар. „удостоверения за търпимост“ за строежите са издадени по време на управлението на ГЕРБ във Варна, се подозира, че бизнес интересите на групата КУБ са наложили спешното му оставане в страната за довършване на проектите и легализиране на капиталите.

Хипотезата за специален защитен статут се засилва от факта, че грузинският съдружник на Невзоров – Джони Читадзе, който получи същата 10-годишна забрана по същото разследване за пране на пари и връзки с руските служби, не бе помилван от ДАНС. Неговата забрана остана в сила и той бе окончателно експулсиран от България, тъй като за разлика от Невзоров, не е станал свидетел по знакови дела.

В своите публични позиции Олег Невзоров категорично отрича да е давал показания срещу Благомир Коцев или да е замесен в задкулисни схеми.

Регистрацията на нова кола в пътната полиция може да е истинско изпитание за нервите. Процесът е свързан с чакане, опашки, плащане на такси и други неприятни преживявания. Но има начин всичко това да бъде избегнато. Условията са две – да си на висша държавна длъжност и да познаваш шефа на полицията.

Така можеш да регистрираш колата си дистанционно – например докато си в София, цялата процедура да мине в Разград, а полицейският шеф дори да плати изискуемите по закон такси.

Това съобщават от Mediapool.bg.

Такъв сценарий се е разиграл с новия автомобил на члена на Висшия съдебен съвет (ВСС) Огнян Дамянов, научи Mediapool. В ден, в който той участва в заседание на съвета, в КАТ-Разград е направена регистрация на чисто новото му Audi Q7. Таксите са платени лично от бившия шеф на разградската полиция Деян Симеонов.

Според копия на документи, с които Mediapool разполага, Дамянов си е купил нова кола на 21 януари миналата година. Автомобилът е внос от Унгария и е струвал на съдебния кадровик 170 хил. лева. Два дни по-късно в Разград започва процедурата по регистрация. Според информацията на Mediapool автомобилът изобщо не е пътувал до Разград, за да бъде регистриран.

Вместо това там е било разпечатано заявлението за регистрация, като на служителката е обяснено, че ще бъде изпратено до София за подпис. В оригиналния документ липсва подпис на получателя. Няма и такъв от служител на МВР, който би трябвало да провери превозното средство. Всички останали данни са нанесени.

Още по темата

Подобна практика е нарушение на разпоредбите на МВР. Кола може да бъде регистрирана и от човек, различен от собственика, но той трябва да бъде нотариално упълномощен.

В случая такова нещо няма. Вместо това човек с име и фамилия, идентични на тези на шефа на разградската полиция, е платил таксите за регистрация на автомобила. Сметката е била 61.40 лв, - 35 лв. за самата регистрация и 26.40 за табелите. Всичко това е отнело точно една минута.

Документите очевидно са разпечатани един след друг и процедурата е приключила. Проверка на Mediapool показа, че за автомобил със същия номер е сключена застраховка "Гражданска отговорност" ден преди регистрацията – на 22 януари.

Проверка на последната имотна декларация показва, че Дамянов има над 335 000 лева в две банкови сметки, а заплатата във ВСС е наистина добра – 195 000 лева годишно (16 300 лв/месечно) преди две години.

Колата не фигурира в декларацията за миналата година, но това е нормално, тъй като този документ отразява имуществото, придобито през 2024 г. Към момента декларациите за 2026 г. не са качени на сайта на Сметната палата.

Mediapool се опита да се свърже с Дамянов, за да обясни ситуацията. Първо изпратихме въпроси до пресцентъра на ВСС. Отговор така и не дойде. Опитахме и със заявление по Закона за достъп до обществена информация. Беше ни отговорено, че търсената информация не е обществена. Пратихме официално запитване и на МВР. Те пък го препратиха на... бившия директор Симеонов в Разград. Който също върна отговор, че това не било обществена информация.

Все пак, след няколко опита, успяхме да получим официално потвърждение, че събитията са се развили по този начин – Симеонов не просто лично е платил таксите на Дамянов, но дори е разпоредил да се спре регистрацията на всички останали коли, докато не влезе в сила застраховката на джипа.

Защото без валидна застраховка не може да се регистрира кола, а към момента, в който е било разпечатано заявлението за регистрация, застраховката на Дамянов все още не е била в сила. Така че простосмъртните са изчакали, за да се обработят документите на съдебния кадровик.

Малко преди колата му да се регистрира в Разград, Дамянов е участвал в заседание на ВСС. Денят се пада четвъртък, когато се събира пленумът, т.е. общото събрание на съдии и прокурори. Заседанието е открито в 9.40 ч., сочи протоколът, качен на страницата на съвета.

Дамянов е участвал активно и е взел отношение по най-актуалния въпрос – прекратяване на процедурата по избор на главен прокурор. Всъщност той е човекът, предложил диспозитив на решението, което по-късно е прието от съвета. Именно тогава съветът прекратява процедурата по избор на единствения кандидат – Борислав Сарафов. По онова време той беше и.ф. главен прокурор с амбиция да бъде избран за редовен седемгодишен мандат. В последния момент обаче парламентът прие поправки, с които забрани на ВСС с изтекъл мандат да избира главен прокурор. Така процедурата бе провалена.

Заседанието приключва бързо – само за 30 минути - и е закрито в 10.10 ч. И все пак не остава достатъчно време, за да може Дамянов да стигне до Разград в 11.05 ч., когато е разпечатан формулярът за регистрация на новата му кола.

Цялата магистратска кариера на Дамянов е преминала в Разград, става ясно от визитката му на сайта на ВСС. Той започва работа в местната районна прокуратура през 1997 г. От 2005 г. е в окръжната прокуратура, а само година по-късно става началник на тази структура, пост, на който остава до 2017 г. През есента на същата година е избран за член на ВСС от прокурорската квота.

Основното месечно възнаграждение на народните представители вече възлиза на 4 236 евро. Промяната е факт след официалното обявяване в петък на данните от Националния статистически институт (НСИ) за средната работна заплата в обществения сектор, отбелязаха от вестник СЕГА.

"По действащите финансови правила на парламента депутатите получават основно месечно възнаграждение, равно на три средномесечни заплати в обществения сектор за последния месец от всяко тримесечие", припомнят от изданието.

Според числата на НСИ средното трудово възнаграждение в този сектор за месец март възлиза на 1 412 евро. Този статистически факт автоматично задейства поредното актуализиране на доходите по върховете на държавата. Повишението става факт на фона на заявеното едва вчера намерение да се ревизира механизмът за автоматично увеличение на институционалните възнаграждения.

След новите изчисления председателят на Народното събрание вече разполага с 55% по-висока заплата от основната депутатска, което изстрелва сумата до около 6 566 евро. Точно толкова възлиза и основното месечно възнаграждение на министър-председателя.

Редовите министри в кабинета прибират суми, равни на тези на председателите на парламентарни комисии. Тяхното възнаграждение надвишава депутатската база с 35%, което формира около 5 719 евро месечно. Заплатите на вицепремиерите пък са приравнени към тези на заместник-председателите на парламента, като техният размер достига точните 6 142,20 евро.

Абсолютният връх във финансовата йерархия на държавната администрация остава за държавния глава. По закон президентът получава сума, равняваща се на две пълни депутатски заплати. След последната стъпка нагоре на базата на статистиката, това възнаграждение вече достига 8 472 евро на месец.

Снимки на кемпера, в който загинаха тримата на Околчица, публикува Ралица Асенова. На тях се вижда, че в люка на тавана на кемпера има 9 дупки.

Това противоречи с версията на прокуратурата, която съобщи, че в кемпера са произведени само 3 изстрела, като проектилът на един от тях е останал в черепа на Николай Златков.

Кемперът с телата на Иво Калушев, Александър Макулев и Николай Златков беше открит на 8 февруари, 7 дни след смъртта на Ивайло Иванов, Пламен Статев и Дечо Василев на Петрохан. Още същия ден кемперът беше преместен на паркинг на полицията в село Костелево край Враца. Снимките са направени с дрон именно на този паркинг, където кемперът стои и досега.

Снимките бяха публикувани малко преди гостуването на бившия министър на вътрешните работи Емил Дечев в Ютуб канала "Извън ефир" с водещ Мария Цънцарова, която зададе въпросите, които и майката на Николай Златков задава в поста си.

Ако дупките от куршуми са повече, би трябвало разследващия прокурор да назначи нов оглед, коментира Дечев, който преди да стане министър бе наказателен съдия.

Той повтори думите си, която каза и в парламента, че министърът на вътрешните работи по никакъв начин не може да влияе на разследването, а всички действия по него се определят от наблюдаващия прокурор. Разследващите полицаи са единствените в системата на МВР, на които министърът не може да дава заповеди, каза още Дечев.

Ако родителите на загиналите не са доволни от действията на разследващия прокурор могат да обжалват постановлението му в съда, коментира той.

Кой е „Светльо“, който според Георги Кандев организира натиска върху него?

В днешното си изказване главният секретар на МВР Георги Кандев говори за бивш ръководител в МВР с малко име „Светльо“, който организира опита за упражняване на натиск върху него във връзка с лице с прякор „Картофа“.

Според източници на АКФ става въпрос за Светлозар Лазаров - главен секретар на МВР в периода 2013 г. – 2015 г.

Публикувана през март снимка подкрепя тази информация.

На снимката са Светлозар Лазаров и Юлиян Янков – Картофа, собственик на фирмата „Юнит Асист“. Разследването „Безпътна помощ“ на АКФ разкри, че фирмата неправомерно е получавала милиони евро от държавата в схема за незаконно превъзлагане на дейности по пътна поддръжка.

Янков е осъждан над 15 пъти и е реабилитиран непосредствено преди лицензирането на „Юнит Асист“ за извършване на пътна помощ.

Според източници на АКФ между Лазаров и Янков е имало редовни срещи в автомивката, собственост на Картофа, където е направена и снимката.

Бившата фирма на настоящия особен управител на "Лукойл Нефтохим" Румен Спецов е заличена от публичния регистър на Националната агенция за приходите (НАП) с големи данъчни длъжници. За заличаването алармират от разследващия сайт BIRD, позовавайки се на собствени проверки. Според техните данни дружеството "Гранекс Трейдър" е имало натрупани задължения към държавната хазна в размер на над 1,8 милиона лева към март тази година.

Към момента не е ясна точната административна причина за отстраняването на фирмата от списъка на длъжниците. От журналистическата платформа излагат две основни хипотези. Първата е, че някой е погасил ефективно натрупания дълг на "Гранекс Трейдър". Втората вероятност е задълженията да са отписани поради изтичане на 10-годишния абсолютен давностен срок, макар според разследващите този период все още да не е изминал.

"По Великден се случват чудеса. Близо 1,4 милиона лева от задълженията на фирмата „Гранекс Трейдър“, която Румен Спецов прехвърли на клошар с над 1 милион задължения към НАП, се изпариха от списъка с длъжници към хазната", пишат от BIRD в своята публикация в социалните мрежи.

Досието на въпросното дружество показва, че Румен Спецов е продал фирмата през 2016 година на малоимотно лице, докато компанията вече е била натрупала над 1 милион лева задължения към бюджета.

От BIRD съобщават, че са изпратили спешни запитвания до Националната агенция за приходите, за да изяснят на какво основание фирмата е премахната от списъците. Паралелни въпроси са насочени и към настоящия служебен министър на финансите Георги Клисурски. До момента официална обратна връзка от институциите липсва.

Казусът със заличените дългове съвпада с поредно пренареждане по върховете на изпълнителната власт в България. Румен Спецов беше ключова фигура в управлението на държавните финанси през последните години. Той оглави НАП през май 2021 година, като бе назначен от тогавашния служебен финансов министър Асен Василев в кабинета на Стефан Янев. Спецов се задържа на поста с кратки прекъсвания до ноември 2025 година, когато беше изненадващо вписан в Търговския регистър като особен управител на "Лукойл Нефтохим Бургас".

В момента държавата се управлява от служебен кабинет начело с бившия депутат от "Продължаваме промяната" Андрей Гюров, който беше назначен за премиер през февруари 2026 година. Финансовият министър Георги Клисурски, от когото се чакат отговори по казуса "Гранекс Трейдър", също има политическо минало, свързано с ПП-ДБ, преди да поеме поста на заместник-кмет на София и впоследствие да оглави Министерството на финансите.

От разследващия сайт подчертават именно тази обвързаност, изразявайки съмнение, че дискретното "извиняване" на кадри може да е свързано с факта, че в настоящото правителство има лица, с които бившият шеф на НАП е работил съвместно.

Случаят „Петрохан“ предизвика силен обществен отзвук, съпроводен от множество версии, интерпретации и спекулации. В отсъствието на ясна и проверена фактология, публичният дебат бързо се поляризира. Настоящото разследване има за цел да изведе установимите факти, да ги подреди в логическа последователност и да очертае контекста, в който те придобиват значение.

Това отбеляза "Бивол".

Събраната информация се основава на множество свидетелства на родители, бивши участници и лица, имали пряк или косвен контакт със средата около Ивайло Калушев, както и на документирани материали, включително записи, публикации и архивни данни. Част от източниците са анонимизирани по съображения за сигурност. Редакцията разполага с техните свидетелства и самоличности, както и с допълнителни данни, и е готова да ги предостави на компетентните институции при необходимост.

От тези допълнителни свидетелства и данни се очертава структура с ясно изразена йерархия, практики на психологическо въздействие и контрол, както и специфичен модел за привличане и задържане на участници, включително непълнолетни. Описват се от първо лице системни „сеанси“, в които се използват техники, представяни като хипноза, духовни практики и „лечебни“ методи, както и употреба на психоактивни вещества в определени контексти. Данните сочат също наличие на вътрешни механизми за санкциониране на несъгласие, както и за ограничаване на контактите с външната среда, включително семейства.

Паралелно с това, редица свидетелства поставят въпроси относно взаимоотношенията на Калушев и обкръжението му с лица с публично влияние, заедно с изявени представители на политическия и бизнес елити. Описват се посещения, финансови взаимоотношения и търсене на услуги, свързани с предсказания и влияние върху ключови събития. Тези твърдения излагаме под условие, че подлежат на допълнителна проверка и са предмет на последваща част от разследването.

Настоящият материал не прави правни квалификации или заключения, а представя факти, свидетелства и твърдения, подкрепени с наличните към момента доказателства, записи и документи. Целта е да се изясни дали зад случая „Петрохан“ и трагедията на отнетите 6 човешки живота стои изолиран инцидент или дългогодишна дейност с по-широк обхват и потенциални институционални измерения.

Какви са последствията от тази трагедия и има ли тя своята проекция в нещо повече от конкретната персонална драма за жертвите и техните близки, на които нашия екип изказва своето най-дълбоко състрадание и съболезнование.

Част 1

„Няма разлика – ако ти кажа, че небето е розово утре, за теб или то е розово или ти не си истински ученик… Дори един косъм да ти кажа да си изскубеш от носа и ти да го нарушиш е признак, че не знаеш какво правиш”. Ивайло Калушев към ученик

———

„Ако си политик, и твой най-добър приятел ти каже, че там горе в планината има свещен лама, който може да ти предскаже наистина бъдещето, и ти отидеш, с какво би възнаградил ламата, ако познае? А ако след това разбереш, че този лама, с висшите си сили, може да помага, да лекува, дори да променя хода на събитията при нужда, например да спечелиш изборите, или да помогне на жена ти, с какво би го възнаградил, ако всичко това се случи? С КАКВО???“

Ужасът от Петрохан и истерията, която той породи в обществото ни, все още няма разумно обяснение, а спекулациите по темата значително надхвърлиха човешкото въображение. Обществото се раздели на два противоположни полюса, без ясна фактическа основа, за което съществена роля изигра намесата на политически сили и лица, свързани малко или много с аферата Петрохан. И разбира се средствата, които се насочват към определени лица, медии и телевизии, пропагандирайки фантастични конспиративни теории.

Големият въпрос остана да виси във въздуха, защо политици и техни приближени са посещавали често района на Петрохан и групата около Калушев и са дарявали значителни суми, за какво? И защо, от друга страна, редица държавни институции са упражнявали огромен чадър над тази общност? Очевидно боровинките или „готините пичове“ в хижата не са били основната причина, всеки може да си бере свободно и безплатно боровинки, и не само на Петрохан, а „готини пичове“ под път и над път.

Този разследващ материал отговаря именно на тези основни въпроси и не е плод на художествена измислица или хипотеза, а се основава на свидетелства на родители на деца, хора, познавали Калушев, когато са били деца, както и оцелели хора от структурата или близки до нея, пожелали анонимност. С оглед защитата на свидетелите, част от имената и конкретните детайли са умишлено променени или обобщени.

Онова, което се е случвало в общността на Ивайло Калушев е основната нишка, която води към разбирането на мотива зад случилото се.

Сеанси

Тайните практики на Калушев са се състояли главно от специални сеанси и медитации и те са били с различна интензивност, понякога по няколко на ден. Сеансите са траели от десетина минути до няколко или повече часа, в зависимост от характера и сложността на ‘задачата’, като често са участвали повече от един човек, особено когато са се опитвали да правят т.н. от тях ‘облъчване’, или казано с други думи, да повлияят някому за достигането на желана от тях цел.

Сеансите са били използвани за:

Почти всички сеанси са се записвалис личния аудиорекордер на Калушев, в някои случаи са правени и видеозаписи. Водени са и записки, понякога и в зависимост от обстоятелствата. Сеансите са се водели най-често от Калушев, а когато са участвали по-външни хора, почти винаги са провеждани от Невена Стаева.

Началото на сеанс, воден от Невена Стаева

Факт е, че Калушев и баща му Георги официално са завършили специалните курсове по регресивна хипноза под личното ръководство на Долорес Канън (създател на метода QHHT (Quantum Healing Hypnosis Technique) в Русия още през 2011 г. Но началото на сеансите датира от много години преди това.

Протичане на сеансите

Когато водещият е преценявал, че участникът е достигнал достатъчно дълбоко състояние на съзнанието, обикновено след стандартните техники на хипноза, започва т.нар. „призоваване“. Обикновено се „призовават“ същества, понякога представяни като фигури от тибетския будистки канон. Личен фаворит на Калушев е бил Дордже Легпа – защитно божество в тибетския будизъм. Понякога е бил „викан“ и образът на Гуру Ринпоче (Падмасамбхава).

В много други случаи и най-често са се „отзовавали“ т.нар. „колеги“. Калушев многократно е обяснявал, че така нарича извънземни същества, с които твърди, че е в пряк контакт (виж по-долу раздел „Извънземни“).

Невена моли за връзка с “колегите” по време на сеанс

Вероятно реалният шаблон, който Калушев е имитирал, е известният тибетски оракулски модел, свързан с т.нар. Nechung Oracle: традиция, при която медиум влиза в транс и се смята, че чрез него говори защитно божество. В тибетския будизъм обаче подобни практики се извършват само в манастирска среда и под строг религиозен контрол.

Към разумът, който е извикван, най-често се задават въпроси или се отправят молби за съдействие. Ако се иска да се промени нечие мнение или да се склони лице към даден акт, то „колегите“ са молени да “облъчват” въпросния човек. Примери за това са родителите на децата, които са били подлагани на „облъчване“ в множество сеанси. Включително и така нареченото в религиозната общност „разбиване“, т.е. освен ритуали с поднасяне на алкохол и благоухания на определени защитници, са правени и сеанси пряко насочени срещу даден човек или група от хора.

„И сега ще извикаме Дордже Легпа, Рахула и Екадзати и ще ги помолим да действат брутално, унищожително и безпощадно. Да не остане грам съпротива в Х. Кажи ми какво се случва. Сега ще започнеш да ги усещаш като една вряла енергия, по-гореща от слънцето…“ – заклинание от лама Иво по време на сеанс

Много от родителите на децата са „облъчвани“ да бъдат слаби, да не задават въпроси, да дават пари. Понякога „облъчването“ е било за търсен позитивен ефект: да се помогне на някой да оздравее, да се чувства по-добре и т.н. Не са редки случаите, в които Калушев е помагал наистина на свои роднини, приятели и техни близки, като е лекувал болните им деца (и дистанционно и на място) по време на сеанси. Имало е случай, в който е помогнал дистанционно на човек, изпаднал в кома повече от година, след много тежка катастрофа.

С течение на времето много приятели и познати на Калушев са разбирали за способностите му и са ги ползвали, както намерят за добре. А Калушев е помагал отделно на всички, които са били подходящи, според неговите собствени критерии. Деца момченца, богати родители, влиятелни хора, както и политици, са били винаги от особен интерес.

Имало е и сеанси за проучване хора и събития от разстояние подобно на т.нар remote-viewing. Калушев е казвал, че remote viewing обучението в американската армия е много повече от мит, a и че работи, както при сеансите.

Когато събитието е било особено голямо, като например приношения за даряването на огромна сума пари, всички от обкръжението са се включвали в сеансите. В тези случаи, който не е правел сеанс, е медитирал, често групово.

Извършвани са и ритуали, насочени към т.нар. защитници от тибетския будистки пантеон, както и т.нар. „гневни практики“, най-често свързвани с фигурата на Ваджракилая. В тибетския будизъм Ваджракилая е едно от най-мощните гневни божества и е свързано с тантрични практики за унищожаване на препятствия и негативни сили, които традиционно се извършват само в манастирска среда и под ръководството на обучени учители.

При сеанси с по-външни хора на групата или такива с малък опит, основният фокус е бил върху това, което самите тях ги е интересувало, или на това те да бъдат насочени, за да “преживеят” свои минали съществувания като човешки и нечовешки същества: животни, богове, растения и дори предмети. В детайли са „изследвани“ въпроси свързани с миналото, настоящето или бъдещето. За болести, битови проблеми, връзки и социални взаимоотношения, политика и всякакви други въпроси от битовизма. Включително са удовлетворявани и желанията от страна на участника в сеанса, ако е по-близък приятел или познат на участниците, за „облъчване“ на някого или нещо, независимо от контекста и „миража“ за добро и зло. Сентенцията, „Целта оправдава средствата“ е била водеща при сеансите и практиките в тази църква.

По-вътрешните членове са подлагани и на сеанси с цел активно да им бъде „помогнато“, когато изпаднат в немилост с учителя или сангхата (общността). На практика в обществото е съществувала абсолютна йерархия и всеки дръзнал да не спазва и най-малкото правило е бил или наказван, или незабавно с него са провеждани сеанси, в които е бил подлаган на психическа обработка. Абсолютно недопустимо е било да имаш и най-малкото съмнение в Учителя или да не изпълняваш абсолютно безпрекословно неговите желания, щения и всичко друго. На върха на йерархията е седял Лама Иво, Учителят, божественото същество, Истинският БОГ, след това са били „децата му“, които той е представял като тулку или преродени лами, следват Деян (дясната му оперативна ръка) в по-ново време, това е Ники, и Невена (лявата му ръка, водеща сеанси и действаща домакинството). Далеч надолу е кастата на слугите или робите, в която са Пламен, Петър, Ивей, Дечо и т.н.

От записките на “Лама Иво” намерени след Петрохан

Липсата на приношения, парични облаги или други подобни събития се е наричало “липса на благоприятни обстоятелства” и е било свързано с колективните действия и карма на сангхата (обществото от практикуващи, изключващо Учителят). Тоест ако в мрежата няма пари, то е защото самите членове не правят достатъчно и не са достатъчно чисти психологически. Ако са перфектни в мисловно отношение, според Калушев, тези неща се случват автоматично, когато трябва.

На хора от по-външния кръг на сангхата също са правени сеанси, за да може те да се борят със страховете си, или съмненията си, или за да бъдат насочвани към ‘правилни’ решения, най-вече включващи техни близки, които са против Дхарма практиката по някакъв начин. Най-честата съпротива е била от близки хора на практикуващите и в това отношение Калушев е полагал особено големи усилия за разглеждане на тези близки в най-големи подробности по време на сеанс и за съвсем директно вменяване на вражда. Братя, сестри, бащи и майки, любовници и т.н. са били обект на изучаване и задълбочени, и продължителни сесии, особено ако по какъвто и да е начин са касаели водения в сеансите, или са могли да бъдат използвани.

Един от подходите на Калушев, за да пречупва децата е бил, че по време на сеанси им е „показвал“, чисто внушавал, че бащите са злоупотребявали сексуално с тях като са били малки и че той всъщност се опитва да им помогне в сексуално отношение, и че детето като „подтиснат гей“ има реално нужда от това „отпушване“. И че трябва детето да използва всички възможни средства, за да спаси баща си, за да не се прероди той в „гладен дух“, („прета“, प्रेत). Калушев е насаждал силна вражда измежду членовете на семействата на „неговите деца“, срещу неудобните хора в семейството, онези които са имали съмнения, задавали са въпроси. В някои случаи сеансите са стигали до екстремни крайности, в които Калушев е инструктирал детето да прави черна магия за да убие свой близък роднина чрез нея, Ваджракилая. В тази практика детето трябвало да си представя, визуализира, че Ваджракилая, под формата на Пурба (ритуален нож), е забит право в обекта, който трябва да бъде унищожен. Важно уточнение е, че практиките, свързани с Ваджракилая, в традиционния тибетски будизъм никога не се насочват срещу живи същества. Смята се, че ако подобна практика бъде използвана с такава цел, това представлява тежко духовно нарушение, особено ако практикуващият не е достигнал много високо ниво на медитация и вътрешна дисциплина, при което е напълно свободен от егоистични мотиви, привързаност и омраза.

От записките на Калушев, открити след Петрохан

Децата от кръга често са били окуражавани по време на сеанси да привличат други техни приятели и съученици, за да им се „помогне“ или да се „зарибят“ евентуално. Това често се е случвало, но не всички от „зарибените“ са оставали трайно. Интересен факт е, че по-големите деца са окуражавани от Гуру да се сприятеляват и общуват с по-малките за по-добра приемственост и по-лесно навлизане в общността.

Извънземни

Калушев е бил обсебен от темата и използването на извънземните. В продължение на десетки години е превеждал на български език огромно количество литература, книги и сеанси, свързана с извънземните, които е публикувал на собствения си сайт atiearth.com, също изтрит като другите сайтове, но със запазена информация в web.archive.org. Много често е задължавал учениците си да четат и изучават тази литература, за да може да я използват в сеансите и практиките, които са провеждали. Терминът “колегите” е определен от Калушев и е визирал, според него, извънземни от относително високите етажи (т.е. по-близо до просветлението или пътища свързани с езотерично извисяване). В Тибетския будизъм се говори за Даки (мъжки род) и Дакини (женски род), което са членовете на просветлената Сангха или практикуващи от изключително висок калибър, които могат да помагат (но и да създават препятствия) за практикуващите в зависимост от кармичните обстоятелства. Калушев е казвал, че някои от „колегите“ са Даки и Дакини, но не всички. Дордже Легпа се счита за защитник в тибетския будизъм и е бил чест обект на сеанси, защото Калушев е твърдял, че са в “изключително близки отношения”.

Много често Калушев е говорил и за различни типове летящи чинии – как някои са по-специални от други. Как той лично може да ги вика на места, но че най-подходящите места за комуникация с тях са дълбоко в пещерите или дълбоко в океана, защото само там наземните тайни служби по-трудно ги долавят. Калушев е твърдял, че има тайни служби от военно-индустриалния комплекс, които не само знаят, но от години са в контакт с няколко различни раси извънземни и нарочно потискат технологиите и знанията им.

Източници, които самият Калушев е препоръчвал горещо на учениците си, е Стивън Гриър (Steven M. Greer), като при него лично е ходил баща му – Георги Калушев. Друг източник е бил Башар (Дарил Анка, известен с провеждането на чанелинг сесии с извънземния разум ‘Башар’). Години наред Георги и Иво Калушеви са превеждали Башар и са качвали негови материали в сайтовете на сектата, например в atiearth.com, където е кипяла сериозна дейност от 2012 г. до края на 2025-а. Дълги години Калушев уверявал всички ученици, че и те правят подобен тип чанелинг по време на сеансите си и дори са викали в сеансите извънземното Башар.

От сайта atiearth.com, Башар, За самоубийството, превод на Калушев от 2013 г.

Други персонажи, които колективно са гледали, изучавали и/или обсъждали в учението са включвали Corey Goode – човек, който твърди, че е бил част от спец. службите, модифициран с технология за подмладяване. Кори Гууд твърди, че самия той лично е в контакт с няколко раси извънземни, че има алианс от наземни служби и т.н.

В уроците са изучавали и т.н. Project Camelot и други конспиративни канали свързани с ‘разсекретяване’ на паранормални събития, най-вече в сферата на извънземни и НЛО.

Калушев е твърдял, че лично е разменял имейли с Graham Hancock. Някои негови книги са били част от библиотеката на Калушев, като например Fingerprints of the Gods.

Доверието към Калушев, особено сред най-близките му, се е свеждало и до вярата, че той може да превежда души към чистите сфери (като например чистата сфера на Гуру Ринпоче – Залдог Палри), подобно на Робърт Монро. Калушев е насърчавал всички да четат и изучават книгите на Р. Монро и да правят сесиите му за астрална прожекция/излизане от тялото.

Участници в сеансите

За някои от посветените е било ежедневие и задължение участието в сеанси. Когато целта за постигане в сеанса е била по-сложна, респективно са участвали повече членове в групов сеанс. Главно сеансите са провеждани от Калушев и Невена.

С близки до Калушев, родители на деца, са провеждани многобройни сеанси.

За приятели или близки приятели, най-често сеансите са водени от Невена, но и той понякога е участвал.

Един от ключовите персонажи, изключително близък до групата, е бил Асен Асенов, с който сеансите са започнали още далеч назад в годините. Асен Асенов всъщност е и основният човек и посредник, който е свързвал Калушев с редица влиятелни хора и политици, както и деца, (например Т.П.), през последните повече от 15 години. Именно той е и промотирал свръхестествените способности на Лама Иво да предсказва бъдещето, да „помага“ или директно да влияе на събития в една или друга посока.

Редица политици са ползвали услугите на „оракула“ Калушевкато началото е белязано преди повече от 10 години. (виж Част 2). Калушев многократно е заявявал пред много хора изключително близкото си приятелство с Прокопиев и е казвал, че всъщност Асен Асенов е неговият личен посредник в политическата среда на т.н. „демократични сили“, както и негов най-добър личен приятел. Саша Безуханова също е посещавала Мексико, и лично е посещавала Калушев в имението му Санта Терезита, в неговата индивидуална стая, в която са допускани само много близки или приближени и където най-често Калушев е провеждал сеансите си.

В по-нови времена става ясно за посещения на редица политици в хижата на Петрохан, и повечето от тях са се отблагодарили или с щедри дарения, или с държавни документи легализиращи тази структура, или просто с осигуряването на институционален чадър.

Почти всички сеанси са се записвали с личния аудиорекордер на Калушев, с много малки изключения (когато Невена е провеждала сеанси, той ѝ го е давал), след което е свалял записите на собствения си компютър. Там е имало огромна библиотека със записи, подредени в папки за всеки отделен човек. Почти всеки човек, който е правил сеанс с Калушев или Невена, е получавал и записа на собствения си сеанс, за да може да го чуе, защото под хипноза, повечето хора не са си спомняли нито какво се е случвало, нито какво са говорили или правили по време на сеанса. Освен на хората, които не им е било нужно да получават този запис, според Калушев. Понякога получената информация от сеансите е записвана само на ръка или от Калушев, докато Невена е била в хипноза/транс и е получавала информация или обратното, включително понякога и участници в сеанса са записвали информацията на хартия получавана в сеансите, понякога и на тъмно, и в бързина.

Символика

Далеч най-използваният и визуализиран символ, както от Калушев, така и от западните практикуващи на ламаизъм (тантрична форма на тибетския будизъм, при която се извършва Гуру Йога), е тибетската буква ‘а’. В повечето случаи е обградена от тигле (сферична дъга, символизираща елементите на вселената, изключително важна за АТИ Йога/Дзогчен), (ཨ). Често в Гуру Йогата са използвали искрящо-бяло ‘А’ за визуализация, като едновременно с това в кръга се е пеело продължително ‘Аааааа’. По време на това дълго ‘а’ е трябвало да се опитат да се свържат със съзнанието на Учителя и да се отпуснат в това усещане. Често са се използвали книжките за медитация на (вече покойния) Ч. Намкхай Норбу и придружаващите я ритуали.

Най-често ползвания символ и референция за общността е била термата (“gter ma“ (тибетски), „скрито съкровище“) на Мингюр Дордже. Интересното е, че въпросният автор на символа е момче, което едва на 16 годишна възраст ‘открива’ въпросната терма или умствено съкровище, наречена Нам-чьо или буквално “Небесно учение” – именно това е името, което в последствие, вече в Мексико, Калушев дава на цялата си структура (Sky Dharma Community). Символи като горният, са били навсякъде, по уебсайтовете на Калушев:

Често са правени лепенки или дори фланелки с щампи с тези символи. Това е било нещо като подпис на обществото. Калушев често е принтирал мантри на прозрачно фолио, които е лепял по ъглите на прозорците или слагал по дърветата. Деян е имал въпросната терма, под формата на лепенка на стъклото на колата си. Логото е било залепено и на ветроходната яхта, също носеща името “АТИ”, с която групата прекосява океана, за да се установи в Мексико. Според преданието онзи, който види Символа, дори да не е практикуващ, ще бъде свободен от прераждане в нисшите сфери (животни, гладни духове или адски същества). Обикновено фолиото, което Калушев е разлепял навсякъде, е била мантра на Ваджракилая, или на друг гневен иидам (Симхамукха), или на защитници.

Логото на ATI e било съставено от триъгълници, четири на брой, с определена символика (1 голям триъгълник в средата, обграден от три по-малки триъгълника – по един на всеки 60-градусов ъгъл, формиращи нещо подобно на радиоактивния символ). Колкото до абревиатурата, Agency for Transdimensional Initiatives, измислица на Калушев, удобно e съвпадала с ATI Yoga, което е считано за върха на пирамидата в спиритуалните практики на Тибетския будизъм според Нийгма (школата към която Калушев е твърдял, че спада). Въпросното лого в последствие се е превърнало и в символ на пещерния изследователски екип “ATI Cave Exploraiton Team” и дори на визитната картичка на Калушев.

Има и други специални символи, изобразени на тибетската ступа, която сектата издига в сърцето на джунглата, във второто си имение преди 10 години, където ясно си проличава влиянието на „извънземните“ върху цялостната дейност на колектива и техния Учител. Често Калушев е споменавал, че символите са му дадени директно от извънземните и за това са изписани върху ступата, без да дава обяснение какво означават. Деян Илиев е човека, който е изградил ступата, с помощта от Пламен и Петър, под зоркия надзор и указания на Калушев. Така „надписана“, ступата е изцяло извън будистката традиция и представлява поредното доказателство за сериозно отклонение.

Наркотични вещества

В организацията, в продължение на повече от 20 години назад във времето, често са били използвани почти всякакви видове наркотични вещества, канабис, псилоцибни гъби, Салвия Дивинорум (екстракт), Диметил Триптамин (DMT) в различни форми, включително и с MAOI (нужно при усвояване през хранителния тракт), MDMA и други. Марихуана се е отглеждала на 2-рия етаж на терасата на Калушев, в имението Санта Тересита в Мексико. Извлек от растенията под формата на масло се е давало и на непълнолетни, на които Калушев е давал малки спринцовки с извлека, за да може да се дозира прецизно. Но марихуаната не е била толкова масова практика, колкото са били гъбите и други психиделици. Често гъбите са взимани групово докато всички са медитирали заедно, като са пеели ритуални песни и са биели ритуалния тъпан в призив на защитници. Калушев е имал собствена лаборатория в Санта Терезита, в която, лично по негови твърдения, е можел да синтезира почти всякакви видове синтетични наркотици.

Обикновено сеансите и психеделиците не са били съвместими събития. Преживяването с DMT е било изключително силно, особено, когато той е бил изпаряван. Калушев е имал два вапоризатора, единият от които особено луксозен, с надуваем балон за изпарения. Несравнимо силен психиделик, който във високите си дози е предизвиквал в отделни членовете усещания за разграждане на егото и напускане на тялото. Много голяма част от преживяването не се е помнело или е много трудно за слагане в думи поради извънредната си странност и интензитет. Калушев често е казвал, че опита с DMT е подобно на преживяванията, които определени практики предизвикват в ума на медитатора, както и на смъртта (т.нар бардо). Членовете на ашрама са приемали DMT десетки, дори стотици пъти, както и гъби, които Калушев е отглеждал. Съхранявал ги е в мед.

Калушев е давал неколкократно гъби и на баща си, Георги Калушев, който останал изключително доволен, според негови собствени признания. На някои родители е давано DMT, както и MDMA. Има данни, че Асен Асенов е приемал гъби, като това е започнало много назад във времето. Калушев е разказал пред свои приятели, че по времето на един от приемите, на Асен са му се явили „колегите“ и той останал “изключително впечатлен”.

Всички наркотични вещества, които са ползвани многократно и широко в практиките, под насоките на Калушев, са били представяни от него като помощни средства за развиване на духовното откровение.

Самият той е определял някои от тях като ‘по-магични’ от други. Като пример за немагичен психиделик той е показал ЛСД, което бил изпробвал лично, но намерил за лишено от смисъл за разлика от натуралния му братовчед псилоцибина (съдържан в гъбите) и DMT. MDMA-я по негови думи e бил експеримент, за да се види дали може да бъде използван за медитативни цели.

В будизма – включително тантрическия тибетски будизъм – има много строги правила за наркотичните вещества. Един от основните обети е въздържане от опияняващи вещества, защото те замъгляват съзнанието.

Наркотичните вещества са използвани не само от хора от вътрешния кръг, но и при всеки случай в който близки хора на обществото са проявявали желание за “по-магични” преживявания или неспособност за хипноза при провеждането на сеанси с този човек.

„Децата на Калушев“

Калушев е пречупвал волята и съзнанието на деца още в началото на запознанството си с тях. Дете свидетелства, че при посещение в пещера е било смаяно от възприятията си, защото е виждало ‘извънземни същества’.

Други свидетелства сочат, че лама Иво е давал психеделични вещества и на външни деца по време на сеанси за лечение. Чрез тези срещи с психеделичното, трансцеденталното и паранормалното на крехка възраст, Калушев е успявал много бързо да овладее въображението, доверието и съзнанието на детето, и благоволението към него като водач и учител. Следващата стъпка е била детето да бъде отделено от родителите си, за което Калушев е изпълнявал множество подходи и машинации, сеанси и внушения. Някои деца само за няколко седмици са започвали рязко да се отчуждават от родителите си, дори започвали да изпитват омраза към тях и вече ги наричали с изключително вулгарни определения и епитети. Това е бил начинът, по който Калушев е представял, че „спасява“ децата, като впоследствие злоупотребявал с тях и сексуално, за да ги „отпуши“ и „спаси“ напълно.

На практика Калушев е имал модел на поведение, който е повтарял повече от 30 години назад във времето. Винаги е имал дете фаворит близо до него, което е избирал и нарочвал още когато детето е било на 8-10 години, въздействал му е, промивал му е съзнанието, приобщавал го е към учението, отделял го е напълно от родителите му чрез всевъзможни похвати, понякога е приобщавал и напълно „облъчвал“ и богати родители, злоупотребявал е с децата по всевъзможен начин, те са го мислили за БОГ и че всичко което им се случва, е правилно и чудесно, защото то идва директно от Учителя, БОГЪТ, лама Иво. Калушев е бил влюбен в тези деца, той им е поднасял непрекъснато най-скъпи подаръци, а децата са се чувствали супер специални и обгрижвани с огромна любов, която е липсвала в семействата им. Те са боготворели напълно Учителя си. Независимо от дълбоката си връзка с фаворита, ако са се появили други деца през това време, те също са били белязани от Калушев и им е било „помагано“. Когато фаворитът е ставал младеж и е възмъжавал, около 17-18 годишна възраст, той често е ставал дясна ръка на Калушев, а неговото място е заемал ново подбрано и избрано малко дете. Преди дясна ръка му е бил Деян, в по-нови времена, Ники… Калушев никога не е можел да оцелее сам, без дясната си ръка например, и/или без детето фаворит до него, както и без боготворящите го ученици. Той на практика е бил функционален инвалид, ако остане сам със себе си, без децата или без дясната си ръка, или без нужното преклонение пред него и способностите му.

Такива са били „децата на Калушев“ и до тях е имал достъп и пълна власт единствено и само Той, „божеството“ Калушев. Децата са били свещени, със специални права и привилегии и всеки друг от сектата е бил далеч под тях в йерархията. Те са били преродени тулку. Тяхната дума е била закон, а прищевките им незабавно удовлетворявани. Те постепенно са ставали пълни копия на Калушев като са имитирали абсолютно всичко, което са виждали и попивали от своя БОГ, Лама Иво. Били са като негови сенки, излети като по калъп, еднакви, с еднакви жестове, смях, изказ и всичко друго, едно изключително извращение на ламата, при което е създавал напълно верни до гроб адепти, негови собствени копия. Мнозина в групата са били до такава степен „облъчени“ от Гуру в продължение на десетки години, че той се е превърнал в целия им живот, целият смисъл, абсолютно всичко. Те са имитирали всичко в него, смеха му, жестовете, изказа му. Той е бил за тях и баща и майка, и приятели, и БОГ, и самия Живот. Неговата дума не просто е била закон, а нещо далеч надхвърлящо това бегло и нищожно определение.

Само най-близките до Калушев са знаели за неговите сериозни здравословни и психични проблеми и са се опитвали да му помогнат. Дори Невена е търсила помощ за него по време на сеанси, включително и да му се помогне в “материално отношение”, т.н. “глупости”, за да не се занимава “свещения” лама с тези елементарни битовизми свързани с оцеляване:

В търсене на “помощ” за лама Иво по време на сеанси

За съжаление извънземните „колеги“ не са представяли решение или изцеление по време на сеансите, защото „не можело някак си да гледаш и да молиш за себе си“. Тези много близки хора до него са знаели отлично и какво се случва с децата, но са били мълчаливи съучастници на всички особености в съзнанието на Калушев.

Калушев е проявявал две основни състояния в нормално съзнание, напълно противоположни. Единият персонаж е бил усмихнат, приветлив и добър: един по детски наивен чичко, готов да подслони и нахрани всеки. Другият персонаж е бил изключително себичен, злобен, отмъстителен, безскрупулен, нервен и жесток. Той е криел ревностно второто си състояние, често с оправданието, че не се чувства добре. Понякога на Калушев са му се губели цели дни, за които е нямал никакъв спомен, какво е правил и говорил, защото просто тогава е прескачал от едната личност в другата. Лама Иво е прегрявал от целия буламач, който е сътворил за толкова много години, за да оправдава сексуалните си предпочитания и огромното си его, като е облякъл някакъв див измислен шаманизъм и черни магии в одеждите на тибетския будизъм.

Най-малкото, което е можело да направят за Него, Учителя БОГ, неговите последователи, е било да го последват отвъд, в смъртта. Това за тях е било въпрос на изключителна ЧЕСТ и привилегия. В техните си очи, Те са били ИЗБРАНИ и са били толкова СПЕЦИАЛНИ, за да споделят този мизерен материален живот с него, истинския БОГ, и за тях това е било само една спирка, в една „кочина“, където единствената СВЕТЛИНА и СМИСЪЛ за тях е било тяхното СЛЪНЦЕ, Лама Иво. Всичко това тук, в този свят, е било за тях само един незначителен етап по пътя на Небесната Дхарма.

Най-показателна е реакцията на Невена Стаева, дългогодишен и важен последовател на учението, след смъртта им, защото в нейното съобщение няма и ни най-малък намек за някаква външна намеса, проблем или нещо неясно относно смъртта им, за нея случилото се е нещо напълно нормално, тук дори няма СБОГОМ, или някаква тъга, защото за нея всичко е ясно:

За всеки от мрежата светът е престанал да съществува, когато Лама Иво е дал знак за начало на окончателното пътешествие. Калушев е заминал от този свят, изключително насилствено, с почти целия си антураж, от кучета през сляпо-вярващи, та до децата. Както някога са си заминавали най-ранните фараони, с огромната разлика че „ламата“ не е бил нищо повече от един болен, нещастен човек.

Следва…

Източник: bivol.bg

Овладяват ли руски проксита и Ковачки АЕЦ "Козлодуй". Очевадно доказателство за това са последните смени в Борда на директорите на АЕЦ "Козлодуй". Вписаният вече за председател на Съвета на директорите на АЕЦ “Козлодуй” проф. Георги Стефанов Касчиев е известен със своята проруска ориентация и против диверсификацията на горивото на централата с това на “Уестингхаус”. По данни от средите на ядрените специалисти, споделени пред ФАКТИ, през 1994 г. той е бил вкаран от американската администрация в санкционен списък поради факта, че е събирал критична информация за компанията “Уестингхаус” и я предавал на зелени неправителствени организации. От информация от служители на площадката на АЕЦ пък е известно, че Касчиев е застъпвал и прорумънски позиции при последното изготвяне на ОВОС на блокове 5 и 6 на централата. В тази връзка Георги Касчиев е участвал в екологичен протест в гр. Крайова, организиран от румънската държава и румънски НПО с искания за затваряне на 5 и 6 блок, поради екологични замърсявания на граничните румънски градове. Тук е много важно да отбележим още един скандален детайл, свързан с професионалното минало на Георги Касчиев. През 2023 г. настоящото протеже и заместничка на Касчиев Свилена Николова,която тогава е заместник изпълнителен директор на АЕЦ при управлението на Валентин Николов, подписва скандален договор. 

Валентин Николов и Свилена Николова подписват този договор без одобрението на Съвета на директорите на АЕЦ "Козлодуй" и БЕХ.

В договора, освен, че е завишен многократно и е подписан без всякакви преговори, изцяло са приети условията на руската фирма ТВЕЛ за доставка на свежо руско ядрено гориво. С него се подсигурява руско гориво за 6-ти блок за периода 2026 г. до 2031 г., но капацитетът на 6-ти блок реално приключва през 2029 г.

Между другото, твърди се, че този договор е съгласуван не с кого да е, а лично с Делян Добрев от ГЕРБ. А самият договор пък бил реализиран под давлението на бившия заместник изпълнителен директор на АЕЦ "Козлодуй" и санкциониран по списъка “Магнитски” Александър Николов и бившия изпълнителен директор Наско Михов. Друг скандален момент е фактът, че въпросният договор е подписан точно по времето, когато правителството води преговори с “Уестингхаус”. Вследствие на всичко казано дотук може с пълна сигурност да се твърди, че със своите действия посочените по-горе лица директно са засегнали интересите на Канада, САЩ и “Уестингхаус” в България. Или с две думи една руската фирма е получила предварително през 2023 година 150 млн. евро за нещо, което няма да бъде нужно в периода 2026-2031 г. поради факта че има вече подписани договори за доставки от “Уестинхаус” и “Фраматом”. Георги Касчиев е известен още и с близките си отношения с Румен Овчаров и Александър Николов. Както е известно, последните двама са санкционирани по списъка “Магнитски” и са известни с лобирането и застъпването си, в публичното и медийно пространство, на проруски икономически обвързаности в енергетиката. От САЩ са убедени, че и двамата са получавали финансиране за “услугите” си. Другото любопитно лице в новия борд на АЕЦ “Козлодуй” е Боян Росманов. Той е предложен за член на Съвета на директорите на АЕЦ на мястото на Славян Лачев. Интересен при Росманов е фактът, че той е член на управителния съвет на фирма (сдружение Енергийно бъдеще за България. Фирмата е създадена не от кой да е, а от санкционирания по “Магнитски” Александър Николов. Боян Росманов е бивш служител на БЕХ, а по настоящем работи в централата, но пък е малко известно, че той всъщност е бил служител не на друг, а на скандалния енергиен олигарх Христо Ковачки. В управленската структура на "Енергиен холдинг Орион", Боян Росманов е позициониран като лице на "Атоменергоремонт". Чрез него Ковачки реализира своите бизнес интереси в АЕЦ "Козлодуй" и се готви през следващите години да прибере стотици милиони евро от най-различни ремонти и схеми в централата. Според данните с които разполагаме Росманов минава за добър специалист, но е заклето протеже на Румен Овчаров по Плевенска линия. Според непотвърдена информация, в основата на целият този замисъл стоят лично Вальо Николов, Делян Добрев от ГЕРБ, Румен Овчаров и Александър Николов. Тяхната цел е да компрометират служебното правителство, като за целта манипулират Министерството на енергетиката с информацията за Касчиев и Росманов. В същото време Делян Добрев пък се опитва да запази своите хора в големите енергийните дружества в страната. Те са му нужни, защото човекът също има планове и схеми в областта. Всичко това обаче е изключително важно по още една причина. Продължават преговорите с “Уестингхаус” и Хюндай за строителството на 7 и 8 блок. Очевидно последните назначения и промени на министерство на енергетиката изглежда имат за цел да саботират именно тези преговори.

Николай МАРЧЕНКО, разследващ журналист

Още от 40-те години на ХХ век Конфедерация Швейцария периодично попада в центъра на международни скандали като “каса” или “сейф” за нелегални капитали. Зад фасадата на банковата тайна многократно са разкривани сметки, свързани с диктатори, корумпирани политици, наркотрафик, пране на пари и незаконна търговия с оръжие.

От нацисткото злато до днешните офшорни схеми

През 2019 - 2020 г. сайтът за разследваща журналистика “Биволъ” и венецуелският сайт за разследвания Armando Info писаха, че през швейцарски банки може да са минавали и част от запорираните в българска банка по искане на Посолството на САЩ средства, свързвани с “ковчежника” на венецуелския диктатор Николас Мадуро.

През 2026 г. швейцарски банки отново бяха обвинени в участие в незаконни финансови операции. Министерството на финансите на САЩ посочи фалиралата банка MBaer като участник в схема за изпиране на приходи от нелегална продажба на милиони барели венецуелски петрол и в заобикаляне на американските санкции. Според щатското финансово ведомство, „в продължение на години банката пряко или косвено е съдействала за пране на пари за незаконни субекти, включително руски и ирански лица“.

Година по-рано – през 2025 г. – швейцарската федерална прокуратура наложи глоби на две банки – J. Safra Sarasin SA и Pictet Bank – за аналогични нарушения, този път свързани с пране на средства за високопоставени бразилски чиновници.

Ако погледът се разшири отвъд последните години, се очертава устойчива тенденция. По време на Втората световна война Швейцария играе ключова роля в търговията с нацистко злато. Значителна част от него е разграбена от резервите на окупирани държави като Австрия, Белгия, Нидерландия и Норвегия, както и от жертви на концентрационни лагери.

След края на войната конфедерацията дълго време отказва да върне активите на наследниците на жертвите на Холокоста. Едва през 1998 г., под силен международен натиск, водещите швейцарски банки UBS и Credit Suisse се съгласяват да изплатят компенсации от около $1,25 млрд.

Разкритията на XXI век в Suisse Secrets

През 2015 г. изтичане на данни от швейцарското подразделение на банката HSBC нанесе сериозен удар върху репутацията на страната. Документите показаха, че банката е обслужвала диктатори, оръжейни и наркотрафиканти, както и високопоставени корумпирани лица, управлявайки сметки на обща стойност около $100 млрд.

Разследване на International Consortium of Investigative Journalists (ICIJ) разкри, че сред клиентите са били:

• Рами Махлуф - братовчед на бившия сирийски диктатор Башар Асад, смятан за един от основните “портмонета” на сирийския режим;

• Рашид Мохамед Рашид - бивш министър на Египет, след падането на режима на Хосни Мубарак беше обвиняван в корупция и кражба на държавни средства;

• Франц Мерсерон - чиновник при диктатурата в Хаити, свързван с финансови злоупотреби на режима;

• Генадий Тимченко - крупен руски бизнесмен, свързан с диктатора Владимир Путин, фигуриращ в санкционни списъци.

През 2022 г. се случи още една голям теч на данни от швейцарската Credit Suisse. Разследването Suisse Secrets на Organised Crime and Corruption Reporting Project (OCCRP) окончателно затвърди репутацията на швейцарската банкова система като структура, обслужваща лица, свързани с корупция, престъпления и авторитарни режими.

Сред тях бяха: ключовият лобист на покойния либийски диктатор Муамар Кадафи Хасан Татанки, семействата на африканските диктатори Сани Абача (Нигерия) и Мобуту Сесе Секо (Конго), както и ръководителят на специалните служби на Перу Владимиро Монтесинос, осъден за корупция и търговия с оръжие.

Също така според Suisse Secrets, италианският бизнесмен Антонио Веларди, заподозрян във връзки с мафията, в контрабанда на наркотици и пране на пари, дълги години е бил клиент на Credit Suisse. Смята се, че чрез швейцарските си сметки той е легализирал доходи на мафията.

Швейцарската банка дори е откривала сметки на лица, които са били в санкционните списъци на САЩ и ЕС. Например, на Били Раутенбах - бизнесмен, свързан с режима на Робърт Мугабе в Зимбабве, обвинен в корупция, незаконни финансови схеми и експлоатация на ресурси в африкански страни. Въпреки това Credit Suisse е продължавала да управлява сметките му и да извършва транкзакциите му.

Банкови сметки на ислямисти

Освен банковите скандали, Швейцария попада във фокуса на вниманието и заради предполагаеми връзки с радикални ислямистки организации. В книгата Qatar Papers страната е описана като „каса с пари” на Мюсюлмански братя.

Според авторите, базиращи се на изтекли документи от фонда Qatar Charity, на територията на Швейцария действат редица ислямски центрове, финансирани от Катар. Те се разглеждат като инструменти за влияние и разпространение на идеологията на организацията в Европа.

Швейцария традиционно изгражда международния си имидж върху принципите на политически неутралитет и дистанцираност. Но натрупаните през десетилетията скандали очертават различна картина – финансова система, която нееднократно е обслужвала диктатури, международни престъпни мрежи и спорни икономически интереси.

Всичко това поставя под въпрос дали швейцарският „неутралитет“ е изграден върху здрави принципи или е по-скоро удобна фасада за глобални финансови операции с парични средства със съмнителен произход.

БОЕЦ внасяме яснота по продължилата с години и много обрати сага "Суджукгейт", като засягаме името на кандидата за европейски прокурор Михаела Райдовска. Това съобщи лидерът на гражданското сдружение Георги Георгиев. Ето какво разказа той:

НА 21.07.2017 г. главният прокурор Сотир Цацаров обяви на извънреден брифинг: „Дори един суджук не е стигнал до премиера Бойко Борисов…“. Става дума за скандала #СуджукГейт – по сигнал на бизнесмена Антон Проданов прокуратурата образува досъдебно производство за това, че по думите на основния свидетел депутатът от ГЕРБ Живко Мартинов го е изнудвал да му предаде над 4 тона суджук и 60 килограма телешка пастърма и филе „Елена“, като му е казвал, че са предназначени за Бойко Борисов. Този случай през години се превърна в тежка сага с невероятни обрати и завои на разследването. Сега БОЕЦ внасяме известна светлина за тези събития с главно действащо лице прокурор Михаела Райдовска – по онова време заместник градски прокурор на София (с ръководител Емилия Русинова), а към днешна дата е един от тримата кандидати за бъдещ български европейски прокурор на мястото на Теодора Георгиева.

Разследването на БОЕЦ разкрива схемата, по която работи моделът „Осемте джуджета“, начело с Петьо Еврото.

Шест дни след изявлението на Цацаров, прокурорът от СГП Дойчо Тарев образува досъдебно производство по #СуджукГейт с постановление с №10019/2017г., с предложение за снемане имунитета на депутата Живко Мартинов С допълнителни постановления са привлечени като обвиняеми редица лица, сред които Живко Мартинов и Петър Малджиев – запомнете това име! От снетите от свидетелите сведения е получена информация и за други престъпления – за крупна схема за кражба на електроенергия чрез манипулиране на електромери.

По информация от източници на БОЕЦ във ВКП, през февруари 2018 г. прокурор Емил Петров – брат на Петьо Еврото и близък до Емилия Русинова, се сдобива с компромат за Михаела Райдовска – снимки на лична комуникация. Същият изготвя донос до своя брат Еврото и му предава уличаващите материали. БОЕЦ разполагаме с тези материали. Според източника на БОЕЦ, след това Еврото се свързва с един от обвиняемите по #СуджукГейт и му поисква 150 000 евро, за да бъдат „оправени нещата“, като вече освен за рекет и изнудване, се събират и данни за кражба на електроенергия. И това не е някаква битова история, а става дума, по наша информация, за манипулиране на над 300 електромера с щета за над 10 милиона лева! Поисканият от Еврото подкуп е платен. След това Еврото поставя на Русинова задачата за изпълнение и тя води Райдовска в Осемте джуджета. На Райдовска ѝ е предявена поръчката с обещание за кариерно развитие и че няма да се огласяват компроматите срещу нея.

Какво се случва след това?

Със свое постановление от 11.04.2018 г. Михаела Райдовска рязко влиза в делото #СуджукГейт. В качеството си на зам. градски прокурор тя постановява материалите за кражбата на електроенергия да се отделят в друга преписка. Така, като е раздробено делото, по-лесно може да се „оправят нещата“ - на части. В този момент единственото, което по закон може и трябва да направи Райдовска е да изпрати отделените материали на РП Добрич, защото на нейна територия е извършено престъплението и това е единствено компетентната прокуратура, която може да го разследва. Погазвайки закона, Райдовска оставя преписката в СГП и я насочва за разпределение. Процедурата по механизма за случаен избор на наблюдаващ прокурор се извършва на 11.04.2018г. БОЕЦ разполагаме с протокола. Видно е, че изборът не е случаен, а е приложен така нареченият „определен“ избор и преписката е възложена на прокурор… Михаела Райдовска! Образувано е ново досъдебно производство с №08883/2018г. на СГП. Няколко дни по-късно – на 20.04.2018г. по това досъдебно производство в СГП постъпва нов сигнал за кражба на елетроенергия от същата група, с нови данни, които уличават като организатор лицето Люцкан Малджиев. Той е син на Петър Малджиев – един от обвиняемите по основното дело за суджуците! Разполагаме и с този сигнал.

КОЙ е Люцкан Малджиев – той е един от „героите“ на едно от най-важните разследвания на БОЕЦ от последните месеци - #ДПСнаркотициГЕЙТ! Люцкан Младжиев е общинският лидер на ДПС Ново начало в Добрич и протича по разследването ни за заловения с 87 пакета наркотично вещество делегат на ДПС Ново начало в Добрич.

И следва развръзката – със свое постановление от 14.05.2018г. – точно 4 седмици след като поема делото, Михаела Райдовска ПРЕКРАТЯВА досъдебното производство, като, грубо погазвайки закона архивира преписката без да уведоми пострадалите страни, за да не бъде обжалвано постановлението. Имаме и самото постановление за прекратяване.

Поръчката на Петьо Еврото е изпълнена – извършено е престъпление срещу правосъдието с цел осуетяване на наказателно преследване на конкретни, близки до Пеевски лица! Хората на Пеевски и ДПС са изпрани.

Това разследване на БОЕЦ започна в края на 2024 г. от един лист хартия, намерен сред документите в архива на Петьо Еврото – доносът на неговия брат за Райдовска. Трябваха ни почти две години, за да наредим целия пъзел, да получим всички документи и подредим хронологично събитията и цялата схема на модела „Осемте джуджета“! В разследването с правна експертиза се включи и адвокат Методи Лалов.

Всичко тръгна от лист хартия. А в архива има хиляди листа. Още преди почти две години БОЕЦ, BIRD.BG и Биволъ огласихме съдържанието на архива. Сега разбирате ли защо всички институции на Пеевски бягаха, като дяволи от тамян и отказваха да приемат този архив? Вчера – 16.03.2026г. архивът бе приет от министър Янкулов в Министерството на правосъдието.

Сега Михаела Райдовска е един от тримата кандидати, одобрени от правителството на Пеевски-Борисов в началото на 2026г. за нов български европейски прокурор. След скандала с предишния ни европрокурор Теодора Георгиева Сарафов, Пеевски и Борисов се гласят да инсталират в Люксембург следващото си джудже. БОЕЦ ще сезираме незабавно премиера, Министерски съвет и Европейската прокуратура и ще им предоставим цялото ни разследване, документи и доказателства.

Пеевски, Борисов и Сарафов се опитват да постигнат свой Голям шлем, като си изберат и назначат верни джуджета в Софиска градска прокуратура, Апелативна прокуратура и Европейската прокуратура. Така си гарантират безнаказаност и контрол върху всички процеси, които представляват някаква заплаха за тях. С първите две позиции успяха, но с последната няма да стане.

В момента е в ход ново наше разследване, което касае самата процедура по избор на европейски прокурор, като в четвъртък ще огласим резултатите.

Схеми за източване на бюджета през 2 незаконосъобразни обществени поръчки на Агенция „Пътна инфраструктура“ и за противозаконно отнемане на моторни превозни средства от лицето Юлиян Любенов Янков се разследват по компетенция от Софийската градска прокуратура.

Разследваните поръчки са с предмет на дейност „Поддържане и ремонтни дейности на АМ „Хемус“, АМ „Тракия“, АМ „Марица“ и АМ „Струма“ с номера съответно 00044-2023-0018 и 00044-2024-0047 на стойност 915 214 855,00 лв. без ДДС и 1 098 257 826,00 лв. с платен данък.

По тях незнайно защо има и незаконни клаузи за пътна помощ. Висш служител на държавното обвинени обясни, че досъдебното производство е в СГП, вместо в Софийската районна прокуратура заради обосновани съмнения за наличие на организирана престъпна група (ОПГ) между държавни служители и представители на частния бизнес в лицето на Юлиян Любенов Янков и възможно участие на лица с имунитет.

Другата причина е престъпленията да се разследват от СГП е, че щетите на бюджета са в особено големи размери както от обществените поръчки за поддръжка на пътища с клаузи за пътна помощ, така и от обсебването на общо 12 автомобила на частно дружество – 7 лекотоварни и 5 леки, от фирмата-участник в поръчките „Юнит Асист“ ЕООД на Юлиян Янков.

Част от откраднатите от фирма „Промосейл“ ЕООД автомобили бяха открити в използван от Юлиян Янков терен. Частен съдебен изпълнител, обаче, не успя да ги изземе в полза на собственика им според съдебната заповед поради бездействие на служители на Седмо РУ към СДВР. Според неофициалното обяснение на източника от прокуратурата пасивното наблюдение на скандала от служителите на СДВР и отказа да помогнат на ЧСИ да изпълни служебните си задължения се обяснява с връзка между Юлиян Янков и бившия главен секретар на МВР Светлозар Лазаров.

Бизнесменът с дебело криминално досие бил близък приятел на Лазаров, което също ще се разследва. Според АКФ при двете проблемни обществени поръчки става дума за незаконно превъзлагане на дейности по пътна поддръжка, по която се отклоняват най-малко 14 милиона лева на месец, т.е., малко над 7 милиона евро.

От 2025 г. насам Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ) незаконно е превъзложила на фирма „Юнит Асист” ЕООД предоставянето на денонощна, безплатна пътна помощ. От своя страна дружеството незаконно превъзлага дейността на поне 11 фирми. Според данните съществуват над 70 точки, на които има по два камиона в готовност да предоставят първа помощ – един за леки автомобили и един за тирове. За българските данъкоплатци това означава месечни разходи от над 14 милиона лева (7 158 000 евро) или приблизително 170 милиона лева (87 милиона евро) годишно само за 24-часовото дежурство.

За пръв път информация за „новата безплатна услуга“ се появява публично в изказване на директора на АПИ инж. Йордан Вълчев пред Народното събрание от ноември 2025 г. На депутатско питане инж. Вълчев отговаря, че държавата предоставя услугата от лятото на 2025 г.

„Документите опровергават твърденията на г-н Вълчев, тъй като въпросната услуга фигурира във всички договори за пътно поддържане от 2014 година насам“, посочва София Желева, правен експерт към АКФ.

Ако сходни суми са били плащани и по договорите от 2014 насам, това потенциално означава, че до момента държавата е изплатила близо 1,1 милиард лева (511 милиона евро) за услугата “безплатна пътна помощ”.

Пети ден вътрешният министър Емил Дечев и МВР крият опит за повторен палеж на дома на Петроханската секта. На 12 март е направен нов опит за палеж на хижа "Петрохан", след като членовете на сектата Ивайло Иванов (Ивей), Пламен Статев и Дечо Василев я подпалиха, преди да се самоубият на 1 февруари в 21.30 часа, съобщиха за "Гласове" източници от МВР.

Според тях са били подпалени разпилените от Ивей, Дечо и Пламен пелети, които не са успели да изгорят на 1 февруари. Огънят на 12 март е потушен от извиканата пожарна. Пети ден обаче служебният министър на вътрешните работи Емил Дечев и дирекцията на МВР в Софийска област мълчат и крият за инцидента, който според източниците ни най-вероятно е умишлен палеж.

Причината - големият заключителен оглед на хижата от разследващите от полицията и прокуратурата все още не е направен.

Само ден преди пожара - на 11 март, зам.-апелативният прокурор на София Наталия Николова обяви, че продължава активната работа "по записки и документи, открити в хижата "Петрохан" и предстои да бъдат извършени серия нови огледи на хижата за събирането на още веществени доказателства. Охраната на дома на Петроханската секта се осигурява от патрули от дирекциите на МВР в Софийска и Монтанска области. Техните директори бяха сред първите отстранени от Емил Дечев още в седмицата след назначаването му за служебен министър на вътрешните работи.

В деня на пожара най-близкият подстъп до хижа "Петрохан" е бил охраняван от патрулна двойка на дирекцията в Софийска област. Новият ѝ шеф Владимир Иванов бе представен ката дългогодишен кадър на МВР с опит в СДВР и жандармерията. Мотивът за назначаването му бе "подобряване на професионалните резултати" на дирекцията. С опита си в жандармерията Иванов би трябвало да гарантира надеждната охрана на хижа "Петрохан". Защо обаче това не е било направено, трябва да отговори министър Дечев, който е взел това кадрово решение.

След като бе уволнен от кабинета "Гюров" и президента Илияна Йотова, бившият главен секретар на МВР Мирослав Рашков обяви, че отстраняването му е заради разследването на аферата "Петрохан" и замитането на следи, които водят към една конкретна политическа сила в Народното събрание и мрежата от неправителствени организации, тясно свързани с нея.

Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“ (ДАБДП) е изплатила над 5,4 млн. лева на външни изпълнители в периода 2019–2025 г., показва анализ на Института за пътна безопасност. Данните са получени по Закона за достъп до обществена информация.

Според разследването, средствата са разпределени между 20 контрагенти, като най-големият получател е фирмата „ССАРМ“ ЕООД, която е получила около 2,6 млн. лева – почти половината от общата сума. Останалите средства са платени на медийни групи, социологически агенции, IT компании, рекламни студиа и консултанти.

От института посочват, че структурата на разходите показва силна зависимост от външни услуги, включително софтуер, анализи и комуникационни кампании. Според тях това поставя въпроса дали агенцията изпълнява ролята си на експертен орган по пътна безопасност или основно възлага обществени поръчки.

В анализа се поставят въпроси и за кадровата политика на агенцията. Според Института за пътна безопасност, значителна част от служителите и ръководните кадри идват от Министерството на околната среда и водите.

Като пример се посочва назначаването на новия председател на агенцията Марта Петрова, което е станало по решение на премиера Андрей Гюров без конкурс. Според авторите на анализа тя няма образование или практически опит в областта на безопасността на движението.

Според института значителни средства са насочени към медийни кампании и комуникационни услуги, но реалният ефект върху безопасността на движението остава ограничен.

В същото време България продължава да е сред държавите в Европейския съюз с най-висока смъртност при пътнотранспортни произшествия.

Ново разследване на Христо Грозев, Роман Доброхотов, Майкъл Вайс, Фиделиус Шмид и Николай Антониадис разкрива как новото свръхсекретно руско звено за специални операции „Център 795“ е било компрометирано заради неочакван пропуск – използването на автоматичен превод в комуникацията между агенти. Разследването, публикувано в The Insider в колаборация с Der Spiegel, проследява как елитната структура, създадена след началото на войната в Украйна за операции като саботаж, отвличания и политически убийства, е разкрита след ареста на руския офицер Денис Алимов в Колумбия.

„Център 795“, който се появи след началото на пълномащабната война на Русия в Украйна и се състои от елитни части от ГРУ (Главното разузнавателно управление) и ФСБ (Федералната служба за сигурност), e създаден като свръхсекретна и напълно автономна организация, чиято задача е да извършва най-важните операции - от военни мисии в Украйна до политически убийства и отвличания в чужбина. The Insider успя да идентифицира всички ключови лидери и спонсори на центъра, да определи местоположението му и да посочи основните му области на дейност. Един от служителите му вече е арестуван в Колумбия по обвинение в организиране на отвличането на противници на режима. Той e заловен, защото общувал с агент, като използвал Google Translate.

Когато Денис Алимов преминава през залата за пристигащи на международното летище "Ел Дорадо" в Богота сутринта на 24 февруари 2026 г., външният му вид е на руски турист средна възраст, опитващ се да избяга от суровата московска зима - прошарена козя брадичка, лека пътна чанта, полет с прекачване през Истанбул и резервация в курорт на плажа в Картахена.

В рамките на минути колумбийските имиграционни власти му слагат белезници. Червената бюлетина на Интерпол, активирана при пристигането му по искане на федералните прокурори в Южния окръг на Ню Йорк, го чака на изхода. Алимов е обвинен в организиране на опит за убийство на двама видни чеченски дисиденти, базирани в Европа, като предложил награда от по 1,5 милиона долара за главите им. Тя щяла да бъде изплатена, независимо дали жертвите пристигнат в Русия мъртви, или просто, както се изразява руското разузнаване, „законно депортирани“.

Въпреки външния си вид, 42-годишният Алимов не е обикновен турист. Награждаван ветеран от елитното подразделение „Алфа“ на ФСБ, от 2023 г. насам той е старши оперативен служител в „Център 795“ - най-новата и най-секретна дирекция за убийства в Русия, която според разкрити документи на руското разузнаване е замислена така, че да бъде невъзможна за откриване. Алимов е едно от „звездните назначения“ и в продължение на две години ръководи глобална мрежа от агенти, натоварени със задачата да организират убийствата на политическите врагове на руския режим. Но сега агентите не са успели да се справят и един от тях е арестуван. Време е Алимов да поеме нещата в свои ръце.

Снабден с току-що издаден небиометричен паспорт с фалшива самоличност, той избира дата, която е на почит сред руските шпиони и военни - Денят на защитника на Отечеството, за първото си тайно пътуване в чужбина. Около 8 часа вечерта, докато другарите му вдигат наздравици за необявена публично победа, той се регистрира за полет до Истанбул на летище "Внуково". В апартамента му неговият iPhone 16 стои на бюрото му и вибрира от неотговорени поздрави.

По-малко от 24 часа по-късно Алимов е задържан и вероятно предстои да бъде предаден на „главния противник“ - както руският разузнавателен жаргон нарича Съединените щати. ФБР следи Алимов повече от година - отчасти чрез четене на размяната на съобщения, подпомагана от Google Translate, между него и един от евентуалните наети чуждестранни убийци.

► Ново звено, родено от трудностите

• Историята на „Център 795“ започва с провал

Между 2018 и 2022 г. руската военна разузнавателна агенция ГРУ става жертва на серия от оперативни грешки, свързани със звено 29155 - тайната дирекция, отговорна за атаката с нервнопаралитично вещество в град Солсбъри във Великобритания, опита за преврат в Черна гора и поредица от убийства и бомбени атентати в цяла Европа. Разследващи, журналисти и изследователи на отворени източници са успели да идентифицират десетки служители на звеното по име, снимка и номер на паспорт - издадени, нехайно и в нарушение на основните практики, в една и съща числова последователност. Неговите оперативни служители са откраднали средства от службата, за да издържат семействата и любовниците си и да живеят в разкош. Нещо повече - те са толкова сериозно компрометирани, че биометричните им данни се намират във всеки митнически компютър извън Русия. Звеното се беше превърнало, както се казва в една изтекла вътрешна оценка, в „пасив“.

Командирът основател на поделение 29155 - генерал Андрей Аверянов, не е отстранен. ГРУ не може да си позволи да губи кадри на фона на разрастващата се война на Кремъл срещу Украйна и Запада. Всъщност той получава по-широки задачи да ръководи нова Служба за специални задачи – името на прословуто звено на КГБ, отговорно за убийството на Лев Троцки и украински националистически лидери в съветския период. Но разчетите в Москва се бяха променили. Решено е, че поделението на Аверянов не се нуждае от реабилитация, а от конкуренция.

Новото звено е създадено със заповед на руския Генерален щаб през декември 2022 г. и е обозначено като Военно поделение 75127 (повтарящо се с номера на несъществуващо поделение, разположено преди това близо до границата с Китай), с вътрешно наименование „Център 795“. За разлика от поделение 29155, което е вписано в йерархията на ГРУ, „Център 795“ е създаден като напълно отделна структура, докладваща директно на началника на Генералния щаб Валерий Герасимов. Мандатът на Центъра е голям - не просто убийства, а това, което руските военни плановици наричат ​​„пълен цикъл от операции“ – събиране на разузнавателна информация, наблюдение, саботаж и, когато е необходимо, убийства. Всичко това - в рамките на едно самостоятелно командване. „Център 795“ е проектиран да функционира като армия в сянка. До юни 2023 г. той е почти напълно окомплектован с персонал.

• Камуфлажът на „Калашников“

За да осигурят прикритие на звеното, неговите архитекти избират да не го поставят в съществуващата бюрократична структура на ГРУ. Вместо това, то е вградено в концерна „Калашников“ - известният руски производител на оръжие, частна компания, в която блокиращ миноритарен дял е запазен за държавния отбранителен конгломерат „Ростех“. Офицерите са вписани във ведомостта на „Калашников“. Тяхната оперативна база е военно-промишленият комплекс парк „Патриот“ извън Москва, където Калашников поддържа двуетажна административна сграда, известна като ТМУ-1. Тренировъчните дейности на новата тайна операция са прикрити като „пробни стрелби“ - привидно легитимна практика, свързана с публичните дейности на „Калашников“ за производство на оръжие.

Идеологическият архитект и главен поддръжник на звеното, според два запознати източника, с които The Insider разговаря, е Андрей Бокарев. Той е милиардер, търговец на оръжие, известен като контролиращ собственик и президент на „Трансмашхолдинг“, един от най-големите железопътни и отбранителни конгломерати в Русия. По-малко известна е по-тясната му връзка с „Калашников“.

През 2014 г. Бокарев и негов бизнес партньор придобиват 75% контролен дял в концерна, който до този момент е собственост на „Ростех“ - руският държавен гигант в областта на отбраната и промишлеността. 4 години по-късно, изправен пред перспективата Западът да му наложи санкции, Бокарев уж се отказва от „Калашников“. Какво се е случило с акциите му след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г. не е публично известно, но финансовата следа показва, че той просто е преструктурирал инвестициите си, за да скрие собствеността си.

Данъчните декларации на Бокарев за периода 2019–2021 г. показват непрекъснат поток от приходи, идващи от „Калашников“. В момента той е посочен и във ведомостта за заплати на компания, контролирана от Алън Лушников, който е номинален президент на „Калашников“ и самопровъзгласил се за основен акционер. Лушников е чест гост в частния самолет на Бокарев, като последните им съвместни полети датират от края на 2025 г. Следователно влиянието на Бокарев върху стратегическата насока на „Калашников“ почти сигурно не е намаляло.

Моделът на финансиране за „Център 795“ отразява модел, установен от покойния Евгений Пригожин - магнатът в кетъринга, превърнал се в лидер на наемници, който загина при подозрителна самолетна катастрофа през август 2023 г. Според държавни договори, сключени чрез „Калашников“ и „Трансмашхолдинг“, Бокарев насочва част от приходите си от двете в специални държавни проекти. Докато богатството на Пригожин е изградило частната военна компания „Вагнер Груп“ и е финансирало Агенцията за интернет изследвания (по-известна като „фермата за тролове“ в Санкт Петербург), финансите на Бокарев са насочени към „Център 795“.

Първоначално споразумението било предназначено за главния изпълнителен директор на „Ростех“ Сергей Чемезов. Той е една от най-влиятелните фигури в руската система за сигурност и сред най-доверените хора на руския президент Владимир Путин. Тяхната близост води началото си от съвместната им работа за КГБ в Дрезден през 80-те години на миналия век - връзка, която е надживяла Съветския съюз и е оцеляла след десетилетия на пренареждания в Кремъл.

Чрез „Център 795“, създаден в сграда на "Калашников", Чемезов придобива нещо, което отдавна му липсва - собствена частна армия, командвана от доверен бивш агент на ФСБ, дошъл в "Калашников" през 2019 г. Двамата олигарси са изградили близки отношения. Чемезов е редовен посетител на рождените дни на Бокарев, а семействата им са пътували заедно с частния самолет на Бокарев. Това симбиотично споразумение оттогава е станало доста сложно.

Когато „Център 795“ е създаден в края на 2022 г., неговият мандат е оформен около подпомагане на руските военни усилия в Украйна чрез бойно разузнаване, специални операции и саботаж зад вражеските линии. Само това едва ли е забележително. От всеки голям бенефициент на руската държава се очаква да допринесе за „специалната военна операция“ на Путин и всеки голям концерн, от "Газпром" до "Лукойл" и "Русал", е изправен пред натиск да отстоява собствения си частен военен капацитет.

Подпомагането на родината по време на война е просто цената на правенето на бизнес. Но извършването на политически убийства в Западна Европа е нещо съвсем различно.

Според източник, близък до Чемезов, операции от този вид – насочени срещу критици на Кремъл на чужда територия, никога не са били част от неговото разбиране за правомощията на звеното, но по времето, когато операцията по убийството, довела до ареста на Алимов, е била в ход, новите правомощия на „Център 795“ не са могли да бъдат отменени. За Чемезов, чиято внимателно изградена репутация на относително умерен човек в рамките на силите за сигурност изисква дистанциране от най-крайните мерки на Кремъл, разкриването на западните дейности на звеното представлява особена отговорност, която неговите врагове или бизнес конкуренти в Русия са в добра позиция да използват.

• Армейски старт-ъп

За ръководител на подразделението, неформалното политбюро, състоящо се от Генералния щаб и двамата милиардери, които се занимават с производство на оръжие, е назначен Денис Фисенко. Той е 52-годишен ветеран от подразделение „Алфа“, чиято биография е като сбита история на постсъветската руска военна мощ. Трикратен носител на Орден за храброст, Фисенко е и руски шампион по стрелба с бойно оръжие сред подразделенията за специални сили, както и автор на ръководството за обучение по специални операции на ФСБ. Това, което го отличава от конвенционалните командири на Спецназ обаче, е последващия му корпоративен път. Между 2019 и 2023 г. той е заместник генерален мениджър на концерна „Калашников“ за специални проекти, ръководейки 1200 служители и управлявайки, наред с други портфейли, подразделението ZALA Aero, което произвежда дронове, използвани в момента от руските сили в Украйна. Той също така е летял заедно с Бокарев с частния си самолет и със сигурност е личен познат и доверено лице на милиардера. Фисенко е точно такъв офицер, какъвто новото звено изисква – доверен човек с оперативните инстинкти на елитен командос и административната плавност на корпоративен ръководител.

Последното качество е демонстрирано в пълния му блясък в PowerPoint презентацията, обявяваща структурата на звеното пред неговите кремълски спонсори. Пълна с инфографики, организационни схеми, прогнози за растеж и икони на танкове и дронове, тя е неразличима от слайдшоу в заседателната зала на „Калашников“. Освен това се оказва неочаквано информативна. Западни разузнавачи и разследващи журналисти, включително авторите на това разследване, я получават в рамките на месеци след създаването ѝ. Презентацията предлага поглед върху цялата анатомия и организационна структура на новия свръхсекретен отряд за убийства на Путин.

„Център 795“ разполага с приблизително 500 офицери, разделени в три дирекции - Разузнаване, Нападение и Бойно осигуряване. Дирекцията за бойно осигуряване включва оръжеен отдел, звено за противовъздушна отбрана и противотанково отделение, което отразява дизайна на звеното като самостоятелна военна сила с инвентар, включващ основни бойни танкове Т-90А и ракетни системи за залпов огън „Смерч“. От самото си създаване звеното е предназначено и за провеждане на кибероперации, радиоелектронно разузнаване и информационни операции – на теория, пълен набор от съвременни хибридни военни възможности, обединени под един команден чадър.

Организационният план на „Център 795“, който може да се види в електронна таблица с описание на щата от януари 2023 г., получена от The Insider, разкрива „пълен цикъл“ от дейности, предназначен да заобиколи бюрократичните и уязвими места в сигурността, които преди това са компрометирали други операции на ГРУ. Чрез назначаването на високопоставени ветерани от елитните отряди „Алфа“ и „Вимпел“ на ФСБ оперативни работници като Денис Фисенко и Николай Зрячев, които притежават „доказан опит“, Кремъл създава хибридна структура, способна безпроблемно да преминава от тайно агентурно разузнаване (12-и отдел) към тежки кинетични удари (1-ви до 6-ти отдел).

Включването на вътрешни артилерийски отдели и бронирани подразделения, оборудвани със системи за залпов огън „Смерч“, гаубици Д-30 и танкове Т-90А, показва, че поделението не е било предназначено само за дребни саботажи, но е било подготвено за високоинтензивни, самостоятелни военни ангажименти без нужда от външна подкрепа. Изтекла кореспонденция между членове на Центъра потвърждава тази задача: в първите месеци и години на пълномащабната война в Украйна Центърът се е стремял да получи разузнавателна информация за местоположението на украинските елитни войски и чуждестранни инструктори, както и за концентрацията на опасните ракетни установки HIMARS, с цел да бъдат насочвани към тях с ракети или дронове.

Освен това, организационната структура и изборът на персонал показват, че целите на звеното са били ясно свързани с транснационални репресии и целенасочена неутрализация, провеждана под прикритието на корпоративното отричане. Назначаването на специалисти по радиоразузнаване (13-ти отдел) и безпилотно разузнаване (14-ти и 15-ти отдел) заедно със специализирани снайперски екипи (19-ти отдел) позволява на звеното да открива, проследява и ликвидира цели, представляващи интерес. Чрез вграждане на тези възможности в рамките на концерна „Калашников“, звеното ефективно използва гражданска производствена инфраструктура, за да прикрие обучението и логистиката си, превръщайки централата на парк„Патриот“ в сигурен, изолиран център както за войната в Украйна, така и за убийства по света.

Не всички в руската разузнавателна общност обаче са впечатлени. Един източник от ГРУ е заявил пред The ​​Insider: „Не можете да натъпчете всички специалности на ГРУ и ФСБ в една структура от 500 души. Не работи така. Има причини, поради които дирекцията на Генералния щаб наема хиляди хора. Без мащаб не можете да поддържате истинска специализация, не можете да се справяте с наистина сложни задачи. Фисенко може да е отличен мениджър и превъзходен стрелец, но няма опита да ръководи специални операции във вражески страни“.

Нито Фисенко, нито Бокарев отговориха за коментар по това разследване.

„Център 795“ разполага с приблизително 500 офицери, разделени в три дирекции. Организационният план, потвърден от таблици на персонала и отделна вътрешна организационна схема, получена от The Insider, описва напълно самостоятелно комбинирано въоръжено формирование, способно на теория да провежда независими военни и разузнавателни операции без външна подкрепа.

Дирекцията за разузнаване, най-голямата в звеното, ръководи девет отдела, обхващащи целия спектър от съвременното наблюдение. Нейният 11-ти отдел се занимава с разузнавателна информация с отворени източници - наблюдение на социални медии, търговски сателитни изображения, публични бази данни. 12-ти отдел, най-чувствителният, управлява човешки агенти в чужбина; той е съставен почти изцяло от ветерани от Звено 29155, дирекцията за убийства на ГРУ, чиито оперативни лица отровиха Сергей Скрипал в Солсбъри. 13-ти отдел се занимава с прихващане на сигнали, като управлява пълен набор от радиотехническо разузнавателно оборудване, включително станции за сателитно прихващане. Отдели 14 и 15 провеждат оптично разузнаване съответно на оперативно и тактическо ниво, използвайки дронове Орлан и Елерон като механизми за получаване събрана чрез визуални средства разузнавателна информация. Три паралелни екипа за наземно наблюдение - отдели 16, 17 и 18 - осигуряват физическо потвърждение преди удара, работейки с идентично оборудване, така че всеки един от тях да може да покрие всяка цел, без другите да знаят. Отдел 19, Отделът за снайперисти, се намира в рамките на Дирекция „Разузнаване“, а не в Дирекция „Щурм“, структурен избор, който предполага, че основната му роля не е огнева подкрепа на бойното поле, а целенасочени ликвидации.

Дирекция „Щурм“ се състои от 4 отдела за бойно приложение, всеки от които съдържа 4 автономни ударни групи. Архитектурата е проектирана около един-единствен принцип: никоя група не знае какво правят другите. Компрометирана клетка не може да изпълни паралелна мисия. Включването на служители от президентската охрана на ФСО (Федералната служба за охрана) – специалисти по непосредствена защита и пускане на парашути – както и възпитаници на Спецназ в една трета от тези отдели, показва, че поделението притежава амбиции за въздушна инфилтрация, които надхвърлят всичко, с което някога е разполагало поделение 29155. В същото време някои от независимите клетки наемат на командни позиции бивши членове на поделение 29155.

Дирекция „Бойно осигуряване“ е мястото, където конвенционалните амбиции на поделението стават видими. Нейните пет отдела – бронетанков, артилерийски, медицински, обезвреждане и противовъздушна отбрана – се допълват от пет специализирани секции, обхващащи противотанкови операции, поддръжка, укрепване и логистика. Инвентарът включва основни бойни танкове Т-90А и 300-милиметрови ракетни системи „Смерч“. Медицинският отдел се ръководи от друг бивш сътрудник на поделение 29155, военен лекар, учил в Кировската академия в Санкт Петербург заедно с Александър Мишкин, известен от Солсбъри, и специализирал във водолазна травматология.

Процесът на подбор е строг, като приблизително една трета от кандидатите са отхвърлени, защото „не са се доказали по уникален начин“. За малцината избрани, които преминават през селекцията, възнаграждението е несравнимо в руската армия: всеки печели около 7800 долара на месец на ниво началник на отдел, докато доходът на Фисенко е по-близо до 40 000 долара на месец или половин милион долара годишно, въз основа на изтекли данъчни документи.

В същото време на „Център 795“ е предоставено правомощието да привлича офицери от различни други подразделения на армията, ГРУ, ФСБ, Росгвардия (руската Национална гвардия) и дори ФСО, елитните сили за защита на Кремъл - не непременно със съгласието на съответната агенция. По този начин „Център 795“ се радва на сравнително по-висок статус във вътрешната йерархия на руските специални служби.

Този цивилен подход в процеса на набиране на персонал не е случаен. Това е механизмът, чрез който най-високопоставените фигури в подразделението влизат в него, без да оставят военен отпечатък. Дроздов, началникът на щаба, и Радкевич, началникът на разузнаването, и двамата са минали през „Калашников“ по пътя си, но никога не са били свързани с руски военни или служби за сигурност. И двамата са ветерани от звено „Алфа“ на беларуското КГБ – вероятно умишлено вербуване от съюзнически разузнавателни служби, чиито служители нямат руска институционална история и не са обект на проверка от чуждестранни контраразузнавания или следователи.

► „Център 795“: Поглед отвътре

Персоналът на „Център 795“ е съставен предимно от Центъра за специални операции на ФСБ (да не се бърка със сходната организация на Аверянов), а не от офицери с кариерен опит в Министерството на отбраната. По-голямата част от тях са били от екипа „Алфа“ на ФСБ, но мрежата за набиране на персонал е по-широка. Сред висшите фигури в звеното са ветерани с още по-неясен произход: звеното „Алфа“ на беларуското КГБ. Заместникът на Фисенко, Дмитрий Дроздов, е служил в беларуското разузнаване под псевдонима „Дмитрий Заплавнев“, докато началникът на разузнавателната дирекция Сергей Радкевич е действал там като „Сергей Башхимджиев“. И двамата са приключили кариерата си в Беларус около 2017 г. и са преминали през корпоративни роли в „Калашников“, преди да пристигнат в Център 795.

Според таблицата на личния състав, старши заместник на Фисенко е генерал-лейтенант Алексей Илюшин. Автобиографията му, приложена към презентацията в PowerPoint, е на многостранно-развита личност: той говори четири езика (включително датски и норвежки), пише учебници за руски военни академии, автор е на речник с военна терминология, разработил е програма за набиране на бъдещи кадри на ГРУ в руски университети и е провел множество „мисии за събиране на разузнавателна информация и информация“, докато е работил в руски посолства. Кариерата му в чужбина приключва, когато DGSE, френската служба за външно разузнаване, го хваща да прекрачва допустимите граници на събиране на разузнавателна информация под дипломатическо прикритие. През 2014 г., докато е базиран в Париж, той се опитва да подкупи човек, близък до тогавашния президент Франсоа Оланд, за да получи компрометираща лична информация за него. Илюшин незабавно е обявен за персона нон грата. Между това позорно бягство от международния шпионаж и назначаването му в „Център 795“, той някак си се позиционира като експерт по нанотехнологии и твърди, че е ръководил проекти за разработване на „нови системи за съхранение на енергия на литиево-йонна основа“, както и „източници на радиация в терахерцов диапазон за откриване и неутрализиране на взривни устройства“.

Свързваща сила между доминираното от ФСБ звено и институционалните мрежи на ГРУ е 12-ти отдел - оперативният разузнавателен отдел, ръководен от Анатолий Ковальов, офицер от ГРУ, чиито пътувания и комуникации показват предишна служба за звено 29155. Под Ковальов са Андрей Исаенко, Евгений Мамедов и Денис Белов, всички базирани в централата на ГРУ на Хорошевски път.

Денис Алимов, който сега обитава колумбийска затворническа килия, е координирал работата си в рамките на 12-ти отдел. Въпреки това, както показват изтеклите му комуникации, той е имал нещо като статут на специален агент, докладвайки директно на Николай Зрячев, истински Форест Гъмп от руското разузнаване, който е служил във въздушно-десантното подразделение на ГРУ, преди да бъде привлечен от „Алфа“ на ФСБ и впоследствие от концерна „Калашников“. От 2023 г. на Зрячев е предоставена нова, хибридна роля като заместник-командир на „Център 795“.

► От Балашиха до Богота

В началото на 21-ви век, Алимов служи в ОМОН - руската полиция за борба с безредиците - в югозападния руски град Ставропол, преди да се прехвърли в звеното „Алфа“ на ФСБ в Центъра за специални задачи в Балашиха, предградие в източните покрайнини на Москва, около 2008 г. Това е същото съоръжение, където е получил обучението си Вадим Красиков, убиецът, който уби чеченския дисидент Зелимхан Хангошвили в берлинския парк Тиргартен през 2019 г. и по-късно беше върнат в Русия от Германия като част от размяна на затворници, извършена с посредничеството на САЩ.

В рамките на звеното „Алфа“ Алимов е работил под ръководството на заместник-началника Юрий Василиевич Полишчук, като се е фокусирал върху вътрешни задачи в тясно сътрудничество с Втора служба на ФСБ, специализирана в контраразузнаването. Той е поддържал и сериозни контакти в дирекция „Антитероризъм“, включително със служители, работещи в района на Северен Кавказ. Изтеклите комуникации от Телеграм, прегледани от The Insider, недвусмислено поставят Алимов в кръга на „Алфа“: той редовно е празнувал неофициалния годишен ден на звеното, традиция, споделяна сред активните членове и ветераните. Той е поддържал и директни лични отношения с Рамзан Кадиров, военачалник и президент на Чечня.

През 2023 г., след преместването му в „Център 795“, Алимов първоначално е бил натоварен със сравнително обикновени вътрешни операции - да помага на Кадиров да открие племенник на дисидент, изчезнал в Москва, и да използва бившите си контакти с ФСБ, за да помогне за освобождаването на товарни пратки, преминаващи между Русия и окупираните от Русия части на Украйна. Той е запълвал иначе обикновените си работни дни с обсесивни упражнения и консумация на стероиди. Данните от отворен код показват, че телефонният му номер е участвал в няколко групови чата в Telegram, фокусирани върху увеличаване на мускулната маса чрез анаболи, което не е било без очевидни недостатъци. Сред въпросите, които Алимов е публикувал в канала, е бил: „Как да продължим растежа на мускулите, като същевременно се отървем от странични ефекти като мъжки гърди?“.

До 2024 г. обхватът на неговите занимания, несвързани с фитнеса, се е разширил значително. Алимов е изграждал мрежа за набиране на персонал за операции в Украйна и едновременно с това е търсил прокси агенти в чужбина. Ключов източник на кандидати е бил неговият собствен каталог на чеченци, които лично е хвърлил в затвора за предполагаемо участие във въоръжени групировки в Кавказ. Много от тях са имали висящи или условни присъди, което ги прави, според логиката на руското разузнаване, идеални кандидати за настаняване в чужбина, като идеологическата им история е осигурявала правдоподобно прикритие като политически бежанци. Изтекла кореспонденция предполага, че поне някои от тези инициативи са успели: един бивш боец ​​с връзки с антикадировската чеченска диаспора в Европа, Шамсудин А. (The Insider не разкрива фамилното му име, тъй като не можем да бъдем сигурни, че е бил наясно с целите на мисията, с която е бил натоварен), получил паспорт и напуснал Русия, първоначално за Истанбул. Следите му се губят след това.

До края на 2024 г. фокусът на Алимов решително се измества към дисиденти, възприемани като врагове на руската държава. Въз основа на историята си на преследване на чеченски сепаратисти, повечето от определените му цели били членове на чеченската диаспора в Европа, които се стремят към независимост от Русия и са критични към Кадиров. Централен фокус става семейство Закаеви, чийто глава на семейството, Ахмед Закаев, е изпълняващият длъжността министър-председател в изгнание на непризнатата Чеченска република Ичкерия и виден враг на Кадиров.

► Активът, наградата и преводите

За да изпълни операцията на западна почва, Алимов се нуждаел от местен оперативен работник, някой с мобилност в Европа и без очевидни връзки с руското разузнаване. Той намерил такъв в лицето на Дарко Дурович, говорещ сърбохърватски, живеещ в Съединените щати (точният му произход остава скрит в съдебните документи). Текстът в обвинителния акт предполага, че и двете основни цели произхождат от „република“ в рамките на Русия, термин, който се отнася за няколко региона, сред които Чечня е на видно място. Федералните прокурори твърдят, че Алимов е вербувал Дурович като свой основен полеви актив за операцията.

Финансовите условия били ясни. По време на среща в Москва през октомври 2024 г. – проведена със значителна символична дързост в ресторант на пешеходно разстояние от централата на ФСБ в Лубянка – Алимов връчил на Дурович авансово плащане от 60 000 долара и обещал още 1,5 милиона долара за всяка цел, успешно „депортирана в Русия“. На Дудович било казано, че ако операцията е успешна и други цели са идентифицирани, то трето издирвано „живо или мъртво“ лице, можело да донесе награда, надвишаваща 10 милиона долара.

► Фаталната езикова грешка

„Център 795“ е създаден със значителни институционални разходи, да бъде „изолиран“ – запечатан срещу онзи вид електронно проникване, компрометирало предишни руски разузнавателни операции. Командирите му са взели предпазни мерки: криптирани приложения за съобщения, самоличности прикривани под псевдоними, разделени комуникации. Това, което не са взели предвид, е езиковата несъвместимост на собствените си оперативни работници.

Алимов е говорил руски. Дурович е говорил сръбски. Нито един от двамата не е владеел родния език на другия на ниво, достатъчно за оперативна комуникация. Решението им е било просто и, както се оказа, катастрофално: те използвали Google Translate, конвертирайки сръбските полеви доклади на Дурович на руски за неговия ръководител, както и руските инструкции на Алимов обратно на сръбски за агента.

Самите съобщения са били предавани чрез криптирани приложения, които мъжете са смятали за сигурни. Но Google работи чрез сървъри в Съединените щати, които попадат изцяло в обсега на заповед за наблюдение на ФБР. Въоръжени със съдебна заповед, следователите успяват да получат достъп до лог файловете на тези преводи директно от доставчика на услуги, като прочитат съдържанието на целия оперативен комуникационен поток в прав текст в реално време, дори когато Алимов и Дурович вярват, че са защитени от криптиране от край до край.

Записите от наблюдението, части от които са цитирани в нов, разсекретен обвинителен акт на голямото жури на САЩ, понякога приличат на абсурден документ: две оперативни лица от най-секретното звено за убийства в Русия извършват заговор за наемно убийство чрез инструмент за превод на потребители, като всяка тяхна инструкция и отчет за състоянието са запазени в ясни записи с точно изписан час на сървърите на американска компания. Както по-късно отбелязва източник, близък до разследването, това е било дори по-добро от подслушване, защото е пристигнало транскрибирано.

Например, на 28 ноември 2024 г., във връзка с един от техните „проекти“, Дурович изпраща съобщение на Алимов, в което пише: „в момента не мога да потвърдя местоположението в Ню Йорк, защото съм в Черна гора. Ще се върна в Ню Йорк около 20 декември и ще се опитам да го намеря в Ню Йорк... [Той] се опитва да създаде впечатление, че винаги е в ЕС, за да прикрие следите си, но в действителност е в САЩ през повечето време. Това е информацията, която съм получил от моите контакти“.

По-рано същия месец Дурович дори използва търсачки, вероятно за да проучи какво да търси като оръжие за убийство – „Glock 17“, „Glock 21“, „Glock 22“ – и откъде в Подгорица, Черна гора да се сдобие с „Glock 22“.

Друг, отделен „проект“, Дурович пише на Алимов на 19 декември, се отнася до жертва, която прекарва времето си в „бяла вила, близо до морето... заобиколена от бяла ограда/стена, а на портата има някакъв ислямски знакб“. Проблемът е бил да се намери коя вила е това, тъй като е имало няколко, съответстващи на това описание. „Вярвам, че скоро ще го намерим, не може да се движи през цялото време. Ще се отпусне и ще падне в капана в даден момент“.

Дурович също така е потърсил помощ от неназован съучастник, базиран в Съединените щати. В навечерието на Коледа през 2024 г. той му изпратил съобщение: „Имам хора, които биха платили много пари, за да бъде арестуван този човек и други като него и да им бъдат предадени. Засега имам 3 или повече души, които се издирват за арест... За всеки човек получаваме 1,5 милиона щатски долара. Нуждаем се от сътрудник, който няма да иска много, но ще ни предостави тази информация и след като потвърдя местоположението (ще го проверя сам), ще получим парите.“ Потенциалният подизпълнител поискал от Алимов възстановим аванс, за да финансира „ловен екип“.

Пред своя съучастник Дурович хвалел Алимов: „Той има много добри връзки... един от най-близките хора до важен държавен служител“. Най-вероятно той е имал предвид близостта на Алимов с Кадиров, доказана от поръчките, които е изпълнявал за клана на силния човек.

Според обвинение на САЩ срещу него, Алимов е предоставил на Дурович пакет с техническа разузнавателна информация, включващ IP адреси и европейски телефонни номера, използвани преди това от една от тези цели.

Използването на Google Translate не е единственият оперативен провал на Дурович. Той е направил две пътувания до Русия през юли и октомври 2024 г., опитвайки се да прикрие дестинацията си, като е резервирал мними почивки в Турция, докато се е отправял към Москва със свързващи полети под истинското си име. Всеки път, когато се е връщал в Съединените щати, е бил разпитван от специални агенти на ФБР, които са имали достъп до данните на авиокомпанията. Той категорично отричал да е посещавал Русия. Лъжите били прозрачни и са утежнили обвиненията към него. ФБР обаче решава да изчака – продължавайки да го наблюдава и да чете виртуалния му дневник в Google Translate – преди най-накрая да го арестува през март 2025 г.

► Разкритието

Арестът на Алимов на летище "Ел Дорадо" на 24 февруари 2026 г. изглежда е резултат от преплитащи се нишки на разследванията. Обвинителният акт на ФБР се отнася до европейска партньорска правоохранителна агенция, която е сътрудничила в разследването едновременно с колумбийските власти. Намек за това как е започнало това сътрудничество може да се крие в телефонните контакти на Алимов, които включват Деян Берич и Давор Савичич, сръбски вербовчици на наемници за руската армия в Украйна, които отдавна са попаднали в полезрението на западните разузнавателни агенции. Може би Алимов се е запознал с Дурович, който има двойно сръбско-черногорско гражданство, чрез тези вербовчици, а Дурович от своя страна е бил обект на предварително съществуваща операция за наблюдение. Това, което остава по-малко ясно, е защо, цяла година след ареста на Дурович, Алимов е преценил, че е безопасно да пътува в чужбина.

Досиетата, прегледани от разследващите, показват, че той се е опитал да закупи предплатен телефон в Русия само ден преди заминаването си, сякаш покупката на телефон за еднократна употреба в последния момент може да отмени месеците на излагане на информация, които вече са се натрупали. Той пътувал по маршрут, който изглеждал като почивка, с резервация в Картахена – прикритие, съответстващо на оперативната дейност на офицерския корпус на „Център 795“. Това не било достатъчно. Колумбийските служители по миграцията, действащи в координация с Интерпол, го задържали при пристигането му от Истанбул.

В допълнение към обвиненията в заговор за убийство и отвличане, Алимов е обвинен в предоставяне на материална подкрепа на определена терористична организация и заговор за финансиране на тероризъм. Всяко от основните обвинения носи потенциална присъда доживотен затвор. Той остава в колумбийски арест в очакване на процедура по екстрадиция.

► Последици

Разкриването на „Център 795“ със сигурност ще създаде трайни проблеми за руските разузнавателни служби, и то такива, които не могат да бъдат управлявани чрез преназначаване или отричане. Организационната архитектура на звеното – вграждането му в „Калашников“, зависимостта му от инфраструктурата на „Ростех“, използването на парк „Патриот“ като оперативна база – вече е напълно документирана в западни съдебни документи и в работата на разследващи с отворен код. Досега Фисенко и другите командири на Център 795 не бяха публично идентифицирани. Техните имена, корпоративна история и оперативни роли – документирани от The Insider чрез изтекли материали, записи в корпоративния регистър, военна документация и прихванати комуникации – ще затруднят значително продължаването им на работа в същия режим. Цялото звено е компрометирано благодарение на небрежните действия на един оперативен работник.

За Чемезов разкриването носи свои собствени рискове. След години, прекарани в култивиране на имиджа на прагматичен технократ, скептичен към инвазията в Украйна (и към лобистките усилия по задкулисни канали, насочени към премахването на него и семейството му от списъка със санкции на правителството на САЩ), сега името му е свързано с операция, насочена срещу дисиденти в Западна Европа - точно вид дейност, която той, според собствените му твърдения, въобще не е спонсорирал. Враговете на Чемезов в руската система са разбирали тази уязвимост. Дали обаче изтичането на информация, което е позволило това разследване, е възникнало в атмосферата на институционална завист, която е обграждала „Център 795“ от самото му създаване - от лагера на Аверянов или от друго място в някоя служба за сигурност, където амбициите на звеното са генерирали толкова негодувание, колкото и възхищение - е въпрос на спекулация.

В годините след разкриването на Подразделение 29155, Русия поне два пъти се е опитвала да изгради инфраструктура за последващи убийства, способна да функционира под прага на видимостта на западните разузнавания. Всеки опит се е провалял заради различна версия на един и същ проблем: не заради изтънчеността на противниците си, а заради търсенето на удобство от страна на собствените оперативни служители. Подразделение 29155 е било компрометирано, защото служителите му не са се занимавали с основните неща: истински паспорти, истински имена, хотелски регистри, които съвпадат с данните на авиокомпаниите. „Център 795“ е трябвало да бъде различен. Той е имал корпоративния камуфлаж, разделението на части, новоизмислените фалшиви самоличности. Това, с което не е успял да се справи, са били затрудненията в комуникацията заради езиковата бариера и фактът, че най-лесното решение на тези затруднения преминавали през сървъри в Калифорния.

Провалът с ареста на Алимов по време на първото му пътуване не е първият - и със сигурност няма да е последният - провал на начинание, издаващ неспособността на най-секретното военно подразделение на Русия да остане изолирано. Преди няколко месеца съществуването на това звено стана публично достояние в самата Русия, благодарение на съдебно дело, заведено от бивш член на Центъра срещу Фисенко заради незаконното му уволнение. Съдът застана на страната на оперативния работник и разпореди възстановяването му на работа, заедно с „обезщетение за морални щети“. Въпреки че делото, заведено срещу „Център 795“ във Военния съд в Одинцово (където се намира звеното), беше бързо изтрито от съдебната система, то остава достъпно в различни руски агрегатори, които автоматично събират нови записи по делата.

Докато Алимов чака екстрадицията си от Богота, апаратът, който той помогна да бъде изграден – танковете, дроновете, снайперските екипи, внимателно изграденото прикритие на „Калашников“ – беше разкрит. Иронията на провала на „Център 795“ не убягва на онези, които са го проследили: звено, предназначено да бъде най-непроследимият инструмент за принуда на Кремъл, беше разкрито не чрез години търпеливо контраразузнаване, не чрез дезертьор или прехвърлен активист, а защото двама мъже трябва да разговарят помежду си и не знаеха езиците си. Русия ще изгради друго звено. Ще бъде по-внимателна по отношение на инструментите за превод, които използва. Но дали ще бъде по-внимателна по отношение на хората, които вербува, е съвсем друг въпрос.

Близо десет страници е сигналът, който отстраненият български европейски прокурор Теодора Георгиева е изпратила преди седмица до служебния правосъден министър Андрей Янкулов.

Това научи „Епицентър“ от достоверни източници в Министерството на правосъдието.

В петък, с нарочно прессъобщение, от Министерството на правосъдието разпространиха преразказани пасажи от твърденията на Георгиева.

Вчера от прокуратурата обявиха, че министър Янкулов е уронил престижа на съдебната власт, разпространявайки твърдения, без същите дори да са били проверени.

От българското държавно обвинение представиха и писмена кореспонденция между и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов и европейския главен прокурор Лаура Кьовеши. Те подчертаха, че с действията на Андрей Янкулов - разпространението на т.нар. „сигнал“ на Теодора Георгиева, е извършен „опит за дискредитиране на приключилата дисциплинарна процедура на Европейската прокуратура, потвърдила сериозността на установените нарушения от страна на българския представител в институцията - факт без прецедент в 19-годишния период на членството на Република България в Европейския съюз“.

Оказва се, че служебният вицепремиер и министър на правосъдието е „спестил“ важни детайли от сигнала на Георгиева, от които става ясно, че отстранената българска прокурорка е набедила двама свои подчинени - делегираните прокурори Димитър Беличев /б.р. бивш юрисконсулт на INSA oil/ и Михаела Райдовска, че „поддържали клеветническа кампания“ срещу нея.

Изглежда, че Теодора Георгиева е била недоволна от факта, че двамата прокурори са участвали в процедурата по избор на нов български европейски прокурор, който следва да встъпи в длъжност с новия мандат на европейския главен прокурор в края на годината.

Източници на „Епицентър“ от Министерството на правосъдието твърдят, че в „доноса“ до служебния министър Георгиева е посочила, че Беличев и Райдовска „сега били кандидати за моята позиция“.

По всичко изглежда, че отстранената преди една година от позицията на представител на България в Европейската прокуратура продължава и до днес да смята, че постът ѝ - уреден, според видеоматериал на срещата ѝ в началото на 2020 г. с брокера в съдебната система Петьо Петров-„Еврото“, незнайно защо ѝ се полага по право.

Опитът на Теодора Георгиева да дискредитира двамата кандидати за нов мандат на български представител в Люксембург едва ли е случаен, с оглед на направената от Андрей Янкулов заявка, че като служебен министър на правосъдието ще опита да преразгледа класирането, извършено от специална комисия. Именно Беличев и Райдовска са сред класираните за нов европейски магистрат от България.

В случай че Янкулов атакува резултатите от националната процедура, това ще засили съмненията, че се прави опит да бъде уреден с мандат в Люксембург магистрат, удобен за политическото крило на ПП–ДБ в съдебната система - Съюза на съдиите в България.

От връщането си в края на миналата седмица, по нейно искане и след разпореждане на двама служебни министри - на правосъдието Андрей Янкулов и на вътрешните работи Емил Дечев, Теодора Георгиева ползва охрана от Главна дирекция „Охрана“ и от полицията.

Причината, по думите на самата Георгиева - отправена срещу нея заплаха.

Оказва се обаче, че историята на заплахата наподобява на схема на „ало измама“. Миналото лято, докато била в хотел във Франция, Георгиева получила анонимно телефонно обаждане от мъж, който говорил на английски език, при това с акцент. Мъжът се представил като служител на Международен съд и я информирал, че скоро ще бъде арестувана. Той не пожелал да посочи името си, но поискал номера на личната карта на българския европрокурор в Люксембург, който тя му издиктувала. Обещал ѝ, че ще разбере всичко след като бъде задържана. Нещо, което обаче не се е случило и до днес.

Макар обаждането да е било от „скрит“ номер, Теодора Георгиева твърди, че пази позвъняването на служебния си телефон. Самата тя не е уточнила каква е причината за пребиваването ѝ във Франция в период, в който вече е била отстранена от Европейската прокуратура и съответно не е получавала възнаграждение.

На 25 февруари Колегията на европейските прокурори прие решение, с което призна българския европейски прокурор „за виновен в сериозно нарушение“. Колегията отложи решението си относно подходящата санкция, тъй като предвид сериозността на установените нарушения и високата степен на отговорност на функцията на европейски прокурор не може да се изключи, че санкцията може да бъде уволнение на европейския прокурор.

„Следователно главният европейски прокурор информира Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия за решението на Колегията на Европейската прокуратура, както и за становището на Дисциплинарния съвет в дисциплинарното производство срещу българския европейски прокурор.

В съответствие с Регламента за Европейската прокуратура, само Съдът на Европейските общности може да уволни европейски прокурор поради сериозно нарушение – по искане на Европейския парламент, Съвета или Комисията.

Поради тази причина, преди да вземе решение за прилагане на по-лека санкция, Европейската прокуратура трябва да постави тези институции в позиция да решат дали смятат за уместно да поискат освобождаване от длъжност на въпросния европейски прокурор“, информираха преди две седмици от офиса на Лаура Кьовеши.

Оттам допълниха, че Теодора Георгиева „остава временно отстранена от длъжност, докато компетентните институции не вземат окончателно решение, като възнаграждението ѝ се удържа в съответствие с условията, предвидени в Правилника за длъжностните лица“.

Ръководството на МВР смени и двамата директори на областни дирекции, които работят по трагичните истории на "Петрохан" и под "Околчица", завършили с шест трупа с огнестрелни рани. Те са част от всички 23-ма сменени шефове на дирекции от всичките 28, пише вестник "Сега".

Махнат е шефът на областната дирекция на МВР за София област Тихомир Цонев, който заемаше този пост от 2023 г. Именно той, заедно с окръжната прокурорка, беше първият който направи публични изявления за откритите трупове в хижата край Петрохан. Постепенно той изчезна от публичното пространство, докато сега става ясно, че вече е уволнен. На негово място е сложен Владимир Иванов, който бе представен пред състава от заместник-министър Калоян Милтенов. Иванов е бивш зам.директор на СДВР по времето, в което Милтенов беше директор на СДВР.

Освободен е бил и шефът на ОДМВР-Враца Красимир Йончев. Той беше първият, който говори официално след откриването на другите три трупа - тези в кемпера край Околчица. Постепенно и Йончев изчезна от публичното пространство. Неговото място вероятно ще бъде заето от Цветко Нинов, който е бил директор преди Йончев в периода 2021-2023 г. Към момента обаче на сайта на ОДМВР-Враца в раздела ръководител няма никакво име.

Припомняме, досега като новоназначен служебен вътрешен министър Емил Дечев освободи освен 23-ма от областните шефовете на МВР в страната, също и главния секретар на МВР Мирослав Рашков. На мястото на Рашков е назначен полицейският аташе на България в Сърбия Георги Кандев, който стана изпълняващ длъжността заместник-главен секретар на МВР. Дечев обясни, че няма да предлага титулярен главен секретар.

В 21 век жителите на Добрич и десетки населени места в областта продължават да живеят като в режим на бедствено положение – без редовен достъп до вода, без налягане, без яснота кога проблемът ще бъде решен. Фактите говорят сами, а отговорността не може повече да бъде размивана.

В кв. „Добротица“, който е един от най-престижните райони на града, разположен над парк Св. Георги и езерото, новите кооперации и модерните ресторанти страдат от хроничен недостиг на вода. Когато изобщо има водоподаване, налягането стига само до долните етажи. Хората по високите етажи са принудени да чакат съседите им да заспят, за да могат да напълнят един бойлер или да се изкъпят. Същата картина се повтаря в кв. „Христо Ботев“ и кв. „Балик“. Това не са отдалечени махали, а квартали на областен град. След ремонти улиците остават разкопани и неасфалтирани, превръщайки се в кални ями при първия дъжд. Гражданите понасят двойния удар – без вода и без нормална инфраструктура.

В Община Добричка положението е още по-драматично като действа неофициално обявен воден режим. В с. Алцек водата достига до първите две-три къщи. Останалите жители с дни и седмици нямат капка и пълнят кофи от съседите си. Това не е временна авария, а системен провал. В селата Владимирово, Божурово, Карапелит и Росеново между 60% и 70% от домакинствата остават без вода, особено през лятото. Тревожното е, че и през зимата ситуацията не се подобрява въпреки обилните валежи. Логичният въпрос е: къде отива водата?

В Балчик и селата към общината кризата също е хронична. С. Рогачево, разположено на по-високо място, практически остава без вода поради липса на налягане. Говори се за подмяна на помпите с по-мощни, но вече шест месеца хората живеят само с обещания. С. Дропла и с. Ляхово също са без вода през по-голямата част от времето. За живеещите там това означава невъзможност за нормален бит, земеделие и елементарна хигиена.

В Генерал Тошево смяната на дългогодишния районен началник с политически обвързана с БСП фигура поражда въпроси, но по-страшни са последствията на терен. В с. Добрин няма вода. Там се намира и старчески дом, чиито обитатели и персонал са принудени да съществуват в унизителни условия. Липсата на вода в социална институция не е просто административен пропуск, морален провал. Без вода са и селата Зърнево, Безмер, Полковник Савово и Балик в същата община. В Община Крушари селата Загорци и Лозенец също са сред потърпевшите. Когато липсата на вода стане ежедневие, тя престава да бъде новина, но не престава да бъде проблем.

Всичко това очертава системен срив в управлението на водоснабдяването в област Добрич, поето в средата на миналата година от Хари Павлов. Водата не е лукс, а основно човешко право и базова обществена услуга. Когато цели общини живеят на кофи и туби, въпросът вече не е технически – той е управленски. В продължение на месеци наред новият управител не само не подобрява ситуацията в областта, а напротив – свидетели сме на непрекъснатото ѝ влошаване. Самият Павлов няма предишен опит в управлението на каквото и да било държавно предприятие. За сметка на това през годините се е прехвърлял между различни частни фирми, някои от които изпълнители на обществени поръчки именно във ВиК сектора.

Дали точно това не е насочило интереса му към държавното предприятие – голям възложител на обществени поръчки – не се знае. Прави впечатление, обаче, че преди години е бил Председател на Съвета на директорите на една от фирмите обискирана при прословутата акция „Октопод“. Твърди се, че е сред активистите на „ДА България“.

Група от 10-12 мъже с АТВ-та е била в района на хижа "Петрохан" часове преди смъртта на трима от обитателите ѝ - Ивайло Иванов, Дечо Василев и Пламен Статев. Седмица по-късно под връх Околчица бяха намерени телата на Ивайло Калушев, Николай Златков и 15-годишния Александър Макулев. Деян Илиев е човекът, който намира труповете пред хижа "Петрохан" на 2 февруари и пръв подава сигнал за случилото се там, припомня Mediapool. Според показанията на Деян Илиев, снети от разследващите и потвърдени от източници на Mediapool, въпросните мъже с АТВ-та са били в заведение в близкото с. Гинци. След като ги забелязал, разказва Илиев, той веднага пратил съобщение на Ивайло Иванов. Последният му благодарил. Няколко часа по-късно Илиев получава съобщение от Ивайло Калушев, считан за лидер на групата, обитавала хижата. Деян Илиев свидетелства, че около "19.45-19.50 получих съобщение от Ивайло Калушев, което звучеше притеснително – нещо като прощално писмо". По думите му "съобщението звучеше като: сбогом, приятелю, ние много се уморихме и нямаме повече сили" и "върни се в Мексико". Илиев казва, че съобщенията не са запазени, защото телефонът му е настроен да ги изтрива автоматично. Деян Илиев е един от близките на Ивайло Калушев, но не живее с останалите в хижата край Петрохан, а в близкото село Гинци заедно с жена си Лолита, която е мексиканка. Илиев казва, че ден преди да се качи до хижата пробвал да се свърже с Калушев и останалите трима мъже там, но телефоните им са изключени или са извън обхват. "Това беше много странно, защото хижата по принцип имаше покритие на операторите и само на определени места сигналът се губеше", отбелязва той. Деян Илиев казва, че не е отишъл до хижата, "защото атмосферните условия бяха станали много лоши – силен снеговалеж". На 2 февруари обаче Деян получил обаждане от майката на Ивайло Калушев, която му е казала, че "била получила някакво съобщение с много притеснително съдържание от него". Деян Илиев се качил се е до хижа Петрохан около 9.30 часа. Кои са мъжете с АТВ-тата? И имат ли нещо общо с трагедията в хижата? Оказва се, че МВР вече са ги открили и разпитали, става ясно от материали, с които Mediapool разполага. Тези мъже били на офроуд обиколката, организирана от човек, който често кара в района. Първоначално групата е по-малка, но по пътя срещат и други хора с АТВ-та, които се присъединяват. Така стават общо 12 човека. Това става ясно чак две седмици след кървавата трагедия, около която се завъртяха толкова противоречиви версии, нито една от тях обосновани и доказани. И независимо от ширещите се конспирации и въпросителни около АТВ-та и джипове, забелязани около хижата преди смъртта на обитателите ѝ и опожаряването на постройката, досега разследващите не са съобщавали официално каква е информацията по случая. Джиповете На 1 февруари хората с АТВ-тата обикалят по горски пътища из местността, а около 14.30 ч. се насочват към Петрохан и малко след това спират на мястото, от което се отклонява пътят към хижата. Там се разминават с изцапан черен джип, в който се возят двама мъже. След това групата с АТВ-тата тръгва по посока хижата, но по друг път. Когато стигат до разклонението за самата хижа виждат, че пътят е изцяло заснежен и не е имало движение по него. Малко по-късно теренът става толкова непроходим, че и АТВ-тата започват да затъват в снега. Затова групата решава да се върне. По пътя обратно към хижата отново не се забелязват признаци на движение, но малко след това се разминават с втори джип. Кой е бил в него не става ясно, защото тази кола е със затъмнени стъкла. Няма и преден номер. Патрули Тримата убити в хижата – Иванов, Василев и Статев – са патрулирали в района и често са се сблъсквали с феновете на офроуда. За тях хората с АТВ-та казват, че не са влизали в конфликти, макар да са предупреждавали, че по тези трасета не може да се кара. За останалите от групата обаче казват, че са се държали заплашително. Всички са ходели въоръжени, в повечето случаи с пистолети, но понякога са носели и дълго оръжие. Съобщенията се изтриват Илиев, който намира труповете, е викан от полицията за втори разпит. Пред разследващите той заявява, че категорично отказва да даде паролата за телефона си. Устройството е било иззето от полицията, но Илиев обяснява, че то е така настроено, че самоизтрива цялата информация, ако не е активно известно време. Въпреки това той заявява, че не желае да имат достъп до данните му. "В телефона ми не се съдържа никаква информация във връзка със случая", казва той на разследващите. Според различни източници Илиев и съпругата му, която е мексиканка, може да са напуснали на страната. Близки на убитите заявиха, че не могат да се свържат с тях от дни. Официална информация по този въпрос няма. Доколкото е известно, Илиев е само свидетел по това дело, т.е. няма повод и причина да му се налагат каквито и да е ограничения и той може да пътува свободно. 147 страници от делото по казуса "Петрохан" са предоставени на депутатите в парламента. Сред тях са и показанията от разпитите на най-близките на петимата мъртви мъже и един 15-годишен младеж. Няма гаранции, че депутатите са получили всички документи. Засега няма ясен мотив за извършените престъпления, пише Mediapool.

Има топла връзка между убийството на бизнесмена Алексей Петров и шестте трупа, намерени в хижа „Петрохан“ и в района на Околчица във врачанския балкан, твърди ексклузивно агенция BulNews.

В анонимен сигнал до редакцията ни са описани няколко свързани твърдения, част от които ще запазим в тайна. Вероятно малцина си спомнят, че на 16-и август 2023 година, когато беше убит бившият съветник в ДАНС Алексей Петров, полицията блокира цяла София.

Още тогава медията ни публикува информация за щателните проверки точно на входа на прохода „Петрохан“.

Логично възниква въпросът защо тогава се обръща толкова голямо внимание на трасето по този маршрут? Официално, разследващите не бяха обявявали някого за издирване и в този случай възниква питането за кого или кои са проверявали полицаите на временните пропускателни пунктове? Нали в първите часове от убийството на знаковия бизнесмен нямаше яснота кой е извършителят и от кого е логистиката. Дори и към този час не е изтекла никаква информация кой гръмна Алексей Петров. Това е официално.

Защо са спирали автомобилите, когато не са знаел кого да търсят в тях? Добре, идва лека кола, те я спират и какво проверят в нея: млад мъж, нисък или висок човек, дългокос или с брада? Дори да има такъв, това не означава, че е съпричастен с престъплението. А тогава се проверяваше всеки автомобил, без изключения. Доста труд и сериозен ресурс са били необходими за това и е повече от ясно, че целта е бил конкретен човек.

И като се вземат предвид последните убийства в хижа в този район, нещата като че ли се наместват.

Възможно ле е някой от добре подготвените и въоръжени горски рейнджъри да е свитнал Алексей Петров? Защо, когато наемникът се навежда над него, той го моли на български „Пощади ме!“? Ами, ако килърът е грузинец или албанец?! Има ли вероятност двамата да са работили в миналото и жертвата да е разпознала стрелеца?

Не бива да се пренебрегва и фактът, че мъртвите горски рейджъри са били тактически добре обучени и отлично въоръжени. Вече се потвърди официално, че те са водели съвместни учения с полицията в Монтана.

„Тези хора имат дрон, който е по-добър от дроновете на “Гранична полиция”, тези хора имат оборудване, по-добро от това на служителите на МВР. И понеже стана въпрос за “Гранична полиция” и този обект е в зоната на охрана от нея, там също възникват въпроси”, коментира бившият вътрешен министър Иван Демерджиев.

Ако обитателите на хижата все пак не са извършителите, възможно ли е поръчковият убиец да е получил съпорт от горските рейнджъри? Защо полицията блокира точно пътя към „Петрохан“, а не да речем, този към Перник или Благоевград? Възможно ли е килърът да е изведен от страната именно от някой от горските рейнджъри? Някак от само себе си изплува отговорът, че разследващите много добре са знаели цялата организация около подготовката на покушението на бившия съветник в ДАНС Алексей Петров.

Убитият Алексей Петров беше в основата на слобката между ГЕРБ и ПП „Продължаваме Промяната“. Публично известно е, че именно той събира в манастир край София Бойко Борисов и факторите в новата партия. На тази среща повече от ясно е, че са постигнати договореност, а гарант за тях е била бившата барета. Вече е ясно, че дадените от младите политици обещания не са спазени и очевидно Алексей Петров бе наказан и за това. Пунта мара са твърденията, че е премахнат от жената до него или от бизнес партньор. В сигнала до редакцията на агенция BulNews се твърди, че той е премахнат именно в качеството му на архитект на бъдещето правителство. Кой обаче реши да отмъсти за неговата смърт?

Един от дългогодишните приятели на Алексей Петров беше свиреп подземен бос. Малцина знаят, че той има къща край Враца, в която всяко лято децата му идваха да играят, в компанията на добре въоръжена охрана. Този човек има подготвени хора и достатъчно финансов ресурс, за да организира отмъщението за приятеля си. Той може да изпрати 10 от своите хора, които премахнаха доста хора по време на прехода към демокрация, да премахнат тези, които смята за съпричастни към покушението срещу бившата барета. Пишем 10, защото приблизително толкова са АТВ-тaта, които са забелязани в село Гинци, ден преди намирането на първите три трупа.

На този етап няма никакви доказателства, че вторите три жертви, намерени в кемпер в Балкана край Враца, са били живи в него, когато возилото е паркирано там. Но за това ще стане дума друг път.

Повечето читатели биха дали за пример пуснатите записи, на които рейджърите уж се прощават и се договарят да се видят в едно друго измерение. Вещи анализатори твърдят, че кадрите са обнародвани с цел да се даде знак към определени хора на различни позиции в държавата, че има записи и не всичко е унищожено. Така да се каже, някой изпрати послание с пощенски гълъб на някого.

Първоначалните спонтанни думи на кмета на село Гинци, че първи в района на хижа “Петрохан“ са влезли екипи на ДАНС, са истина. Този човечец няма как да си го измисли, тъй като очевидно е далеч от тези неща. От службите отричат, тъй като сред труповете има и техни агенти, и това е огромен провал. Очевидно, по високите етажи на ДАНС е настъпила паника, тъй като са допуснали да застрелят техни хора и ако това стане публично известно, ще предизвика много въпроси в обществото.

С голяма степен на вероятност може да се твърди, че в специалните служби са знаели добре какви ги вършат техните хора в района на хижа „Петрохан“, но не са допускали атаката срещу тях. Затова толкова настоятелно от разследването се пускат фитили за педофилия, хомосексуални отношения между мъжете, съществуването на секта, будизъм, трафик на мигранти през границата със Сърбия и т.н.

Всеобщо е впечатлението, че за да прикрият своя огромен провал, от ДАНС фабрикуват доказателства, които щедро се предоставят на гладите за информация национални медии. Неслучайно, повече от 2 седмици не се допуска никого до опожарената хижа. Трябва им време. Необичайното топло време стопи снега, а заедно с него в земята отидоха кървавите следи от убийството на тримата мъже. Чиста работа!

В сигнала до редакцията на агенция BulNews има още горещо инфо, но на този етап то ще остане в тайна. Ние ще продължим да следим с голяма доза ирония сензационните разкрития по случая „Петрохан“ и Околчица, които настойчиво водят общественото мнение далече от истината.

Втора поред седмица загадъчната смърт на петимата мъже от хижа Петрохан и 15-годишното момче е в центъра на общественото внимание, припомня бТВ.

В тях се открояват 5 случая на негово съжителство с непълнолетни момчета, без това само по себе си да доказва злоупотреба с децата. Случаите са отразени и от изтекла справка на ДАНС към 2024 г., публикувана преди два дни от разследващия сайт БЪРД, чието съдържание към момента не е отречено от агенцията.

Първото от децата е Валери Андреев, който заживял при Калушев, през далечната 2011 г., когато бил на 15 години. Единствен той по-късно е сигнализирал лично на органите, че е жертва на сексуална експлоатация. Родителите му го поверили на Калушев, защото вярвали, че той помагал на проблемни деца. Познавали го като хипнотерапевт и будистки учител. Детето имало зависимост към наркотици, казва майка му преди дни в интервю за предаването „Дневен ред“ на Генка Шикерова и Миролюба Бенатова.

„Към тревата, която беше. Той беше ученик в Софийска математическа гимназия, в най-елитната паралелка – с немски език. Започна един страхотен регрес назад“, обяви в интервюто София Андреева.

Според наличните данни Валери е заживял с Калушев в къща край ботевградскотосело Краево – отдалечена от другите, в гората. Според Имотния регистър тя е била собственост на Калушев от 2006 г. до 2012 г., когато той я продава на семейството на същия непълнолетен Валери.

Собствеността е вписана на името на момчето. При посещението на екипа ни от дома не отговаря никой. Кметският наместник и дългогодишен жител на селото говори за времето, когато Калушев е живял тук.

„Някъде беше с адресна регистрация в селото. Не общуваше много с хората от селото. Виждала съм ги тук с АТВ-та, че се разхождат към гората нагоре. По едно време имаше и едно момиче – Невена. Тя беше също адресно регистрирана тук“, казва кметският наместник на Краево Красимира Димитрова.

На въпроса дали са имал гости тя отговаря: „Имаше коли, идваха тук. Да, виждали сме така, че идват коли“.

Щрихи от живота му тук обаче чухме в „120 минути“ преди седмица от мъж, пожелал анонимност. Като бивш негов духовен последовател, мъжът е идвал в Краево, но в последствие влошили отношенията си.

Ето още от разказа му: „Идеята беше да купуват 35 декара земя там в Краево и да правят голям манастир –„ступа", и да правят център на Балканите за будизъм. Беше с Невена и Деян, те живееха заедно в тази къща в Краево. Имаше вече Санга. Санга се казва група на будистки – отворена общност на хора, които следват това учение, но той го направи затворено и го обърна в секта. Не допускаше хора да влизат, той избираше хората, тези които имаха потенциал да бъдат обработени, да дават пари. Дай 10 000 лв., 15 000 лв. Той още от тогава си живееше и с младо момченце, вътре в къщата“.

През 2012 г. Калушев продава къщата и взима Валери в Мексико, заедно с Невена и Деян по прякор Мексиканеца, чиито имена съвпадат с тези на мъжа, подал първия сигнал за смъртта на трима от хората на Калушев до хижа Петрохан.

В Мексико купили земя с вход към пещерата Икстлан, за да я изследват. Там построили ето това ранчо, според GPS координати в изнесената справка на ДАНС. Проверява се дали тези снимки от фейсбук профил с име Дон Силвио Мануел не са от същото ранчо. Профилът е публикувал и снимки от пещерната експедиция на Калушев в Юкатан.

Валери живял 5 години в Мексико, но заради влошени отношения с Калушев се върнал в София.

Месеци по-късно казал на родителите си, че е експлоатиран сексуално от своя ментор. Това признава и майка му София Андреева пред „Дневен ред“. Тя обаче и до днес не вярва на собствения си син. Убедена, е че Калушев помага на деца и не е способен на това престъпление. И дори обвинява момчето.

„В нито един момент, никога не съм вярвала. Просто в момента, в който той избяга от там и се върна, аз вече някак си загубих доверие в него. Той беше цялата ми надежда. И аз се надявам синът ми да е дълго жив и здрав, за да може да носи този позор. Той е моралният убиец на хората, които се грижеха за него“, коментира София Андреева.

През 2022 г. вече пълнолетният Валери все пак сигнализира, че е експлоатиран сексуално пред дирекция Киберпрестъпност на ГДБОП – самият той обявява това преди дни в свое аудио интервю пред журналиста Мария Черешова и сайта БЪРД.

„Обясних им много надълго и на широко цялата история, казах им за плаването, за паричните дарения, които аз съм помагал да се случат, за сексуалните ми взаимоотношения с Калушев, за подозренията, че това нещо може да се случва на едно невръстно дете, което се появи там и заживя изключително бързо с него“, казва Валери. Спецполицаите поканили Валери да свидетелства за официално разследване, но той отказал от притеснения покрай преживяното, пише в справката на ДАНС. Така преписката била прекратена, без да се стигне до разследване.

След завръщането на Лама Иво и хората му в България Николай става член на управителния съвет в Национална агенция за контрол над защитените територии, базирана в хижа Петрохан. Сега младежът е сред простреляните, открити мъртви край Околчица.

Сигнали за блудствени действия към това дете до днес не са известни. В своето интервю след смъртта на 6-тимата по случая Петрохан майка му Ралица Асенова заявява, че вярва на покойния ментор Калушев.

Бащата, който също се казва Николай Златков, се е притеснявал какво прави детето сама в Мексико и е ходил там, но не е стигнал до твърди изводи за злоупотреби, четем в негови показания, изтекли по медиите.

Третото дете около Калушев е по-малък брат на Николай от друг баща, пише в справката на ДАНС. Мъжът, на име Свилен Свиленов е изразил безпокойство от отчуждаването на момчето в Мексико.

Името на четвъртото поред дете от обкръжението на Калушев се появява през 2024 г. в сигнал на баба му и дядо му. Показахме го преди седмица. Тогава Леон е на 8 г. и живее в хижа Петрохан в компанията на Калушев и сподвижниците му. Сигналът съдържа притеснения от дългия му престой с мъжете в хижата, но след изтичане на информация до Калушев и майката на момчето, сигналът е оттеглен.

Петото близко до Калушев дете, е вече покойният 15-годишен син на спелеолога Яни Макулев – Александър, е сред застреляните шестима души. Баща му е бил близък до Калушев и сега, след смъртта на детето му, заявява, че не се съмнява в ментора на сина си.

„Не се съмнявам в качествата и в личността на Ивайло Калушев. Няма да давам доказателства, имам своето убеждение за това“, обяви бащата.

Изброените 5 деца около Калушев са живели откъснати от училище. Преди да отидат при Калушев последните три момчета – братчето на Николай Златков, Леон и покойният син на Макулев, са отписани от дотогавашните си учебни заведения и регистрирани в частното училище „Космос“ в село Осойца близо до София. Макулев бил приет тук със стипендия, но не е посещавал училище 114 от близо 170 учебни дни през изминалата година, показва проверка на Министерството на образованието и науката в частното заведение.

Както bTV вече съобщи прокуратурата е започнала и прекратила две отделни разследвания срещу Ивайло Калушев по подозрения за злоупотреба с деца. От 2024 г. и от 2025 г. Обвинителите са установили, че едно от споменатите горе 5 деца е пътувало с Калушев до Непал, Италия и Франция.

Взети са данни от няколко институции, две деца са разпитани в присъствието на психолог, но данни за престъпление не са открити.

Досега, когато 15-годишното дете и Николай Златков са намерени мъртви, заедно с Калушев и тримата му сподвижници, досиетата на мъжете са чисти. Те бяха открити мъртви от огнестрелни рани в хижа „Петрохан“ и край връх Околчица, а МВР наложи като най-вероятна версията за групово самоубийство, съчетана с убийство на един от мъжете, който също посегнал на живота си.

Смъртта на тази група хора остава забулена в съмнения – също както и животът им. Имотите в Краево, пътуването през океана до Мексико, скъпото им оборудване за подводно гмуркане и изследване на пещери, закупените земи в Юкатан, построеното ранчо, покупката на хижа Петрохан през 2020 г., моторните шейни, камерите, дроновете и многобройните оръжия в гората са стрували солидни суми пари.

Официално Калушев е купил хижа „Петрохан“ от фирма на бащата на бившия депутат Искра Фидосова за 96 000 лв. В края на 2021 г. той купува 5-те декара държавна гора около нея за 98 стотинки на квадратен метър, показва имотният регистър. Възползвал се е от правото си на частен собственик на имот в гората и законът му позволява да претендира за нея като единствен възможен купувач, обясниха от Изпълнителната агенция по горите, които са продали масивите.

Около тях е имало дарители, които ги финансират. Известна с това до момента е майката на първото момче в историята ни Валери, със своите „над 1 милион лева“, „приношения“ за дейността на мистериозния гуру.

Като дарител ма групата от по-ново време се обозначи бизнесдамата Саша Безуханова. По нейните думи тя била потърсена от организацията и решила да финансира проект за мониторинг за големи природни зони, защото вярвала, че той ще се превърне в добър модел за опазване на природата.

Техен дарител е и сегашният кмет на София Васил Терзиев. По думите му преди да заеме кметския пост той е дарил между 70 и 80 хил. евро на сдружението за електрически мотори, за да се движат тихо в гората в изпълнение на природозащитни каузи.

На този фон обаче годишните финансови отчети на сдружението на загиналите мъже за последните три години показват в пъти по-малко постъпили дарения – общо по-малко от 59 000 лв. Къде са останалите дарени пари?

Покойните вече Калушев, Иванов, Василев, Статев и Златков са учредители и на друга организация – „Българска асоциация по екстремни спортове“. От 2018 г. досега обаче там дарения не са постъпили, сочат отчетите им. През 2022 г. активите им от техника, машини и оборудване скачат до над 210 000 лв. Последният им публикуван отчет е за 2024 г. От него става ясно, че сдружението за екстремни спортове е задлъжняло с над 475 000 лв. към доставчици и частни кредитори.

Официални данни за потока на парите към загадъчната група на Ивайло Калушев разследващите по зловещия случай „Петрохан“ към момента не са изнесли.

Свързах се първоначално с ГДБОП около 2022 г.. защото имах опасения, че това, което се е случило с мен, може да се случва и с Николай, Ники Златков, който понастоящем вече е починал, разказа пред BIRD младият мъж на име Валери (днес той е на 31 г.), бивш ученик на Ивайло Калушев. Пред медията отказва да снима лицето си.

“Щеше ми се да се направи разследване и да се предотврати, ако нещо се случва. Общо става въпрос за четири контакта със службите, като конкретно за случая “Петрохан” съм имал два разпита”, сподели той.

Младият мъж свидетелства отново, но чак на 4 февруари 2026 г., два дни след като Ивайло Иванов, Пламен Статев и Дечо Василев са открити мъртви до хижата в Петрохан. Отново го разпитват на 10 февруари, след смъртта на Ивайло Калушев, Николай Златков и непълнолетния Александър до връх Околчица, като снемането на показания продължава над пет часа. Ден по-късно, показанията му от 4 февруари са огласени от медии, включително с неговото име, а майка му, София, дава интервю в предаването на Миролюба Бенатова и Генка Шикерова “Дневен ред”, в което тя оправдава Калушев и общността му и посочва сина си като “морален убиец” на групата на Калушев.

Още през 2022 г. младият мъж дава подробни сведения за живота си с Иво Калушев, за сексуалните си взаимоотношения с него, започнали, когато е бил на 15 години, както и за огромни дарения, които е превеждал на своя гуру и приближените му.

“Исках да предпазя себе си, за да не изтече тази информация предварително, преди да са направили разследване. Да не достигне до Иво Калушев, което впоследствие се оказа, че се е случило.”

“Аз се страхувах от него…., да не намеси други хора…може би дори за живота си, бих казал” – призна той.

“Опасявах се това заявление да не достигне до майка ми, за да няма изтичане на информация до Калушев, с който тя беше изключително близка и най-вероятно тя ще му каже и той ще вземе мерки за прикриване”.

Което и се случва. В интервюто си, майка му разказва как Калушев се обръща към нея с думите : “Овладей си сина !”. Екипът ни потвърди информацията че през 2022 г. Валери е говорил пред агенти на ГДБОП. Изтичат и показанията му пред МВР от 4 февруари, като той разпознава точни формулировки от това, което разказва на полицията. Не разполага с никакви документи или номер на преписка, които да потвърдят, че който и да е от разпитите в действителност се е случил. Някои от разговорите обаче се случват пред свидетели, за което можете да чуете повече в звуковия файл. Екипът ни изпрати въпроси до МВР, за да изясни какви действия са предприети във връзка с разследването и осигуряването на безопасността на ключовия свидетел.

Валери не отрича, че редовно е пушел марихуана, но не се определя като наркозависим, както заяви майка му София.

“Наистина не бях тръгнал по хубав път, но да бъда изкарван все едно съм бил на прага на лудостта, или абсолютно окаяно човешко същество, това просто не е така”, каза той.

По думите на Валери, майка му му е предлагала да го запознае с Ивайло Калушев още когато е на около 12 години. Тогава обаче детето не проявява интерес. Няколко години по-късно, обаче, той се оказва едно от първите деца, заживели в компанията на самопровъзгласилия се гуру. Претекста при всички е сходен: детето да бъде “спасено” от лоши навици и среда.

Сексуалните взаимоотношения на тийнейджъра с Калушев започват още в Краево, малко село в Софийска област, където той живее с гуруто и най-приближените му – Невена Илиева и Деян Илиев.

Към момента и двамата не са говорили публично. За Невена Илиева се знае много малко, може да бъде видяна на снимки от Мексико във Фейсбук, а според различни източници, както и според вече закрития сайт на движението на духовната общност Skydharma, Илиев е един от най-близките хора на Калушев и негова дясна ръка.

По спомени на Валери, тогава той е бил на 15 или 16 години, като преходът към сексуалните посегателства, макар и те да са били ненасилствени, минава през хипнотерапевтични сеанси и разговори за сексуалността. Младежът разказва, че е бил сниман от Калушев в интимни ситуации и е виждал и снимка на друг човек от групата.

Според младия мъж, е твърде възможно и приближените на Калушев да са знаели за техните взаимоотношения, докато е бил дете, особено, когато са пътували заедно на яхта през Атлантическия океан.

“Мен ме беше много срам и винаги гледах да го прикривам, докато на него [Калушев], като че ли не му пукаше толкова. Според мен те може би са знаели”, каза той.

“Той беше мъж в зряла възраст и дори го възприемах като бащина фигура в началото. Колкото е да е гнусно в контекста на всичко, което се случи след това”, сподели още бившият “ученик”.

Според Валери, семейството му е закупило къщата а Краево, където около половин година живее с Калушев и хората от най-близкия му кръг. Семейството му, което има успешен бизнес, прави многобройни дарения, които в общността се наричат “приношения”, с които закупуват лодка и имоти в Мексико. Майка му София също призна, че е била сред донорите на Калушев. По думите на Валери, семейството му е дарило над един милион лева на Калушев и приятелите му. Когато младежът навършва 18 години, пътува до България, за да източи спестовните сметки, заделени за образованието му.

Склоняването към даряване също минава през процес на манипулации и някой път даже и натиск. Така, другите членове на групата също продават коли и имоти, за да “допринесат”. “Всеки, каквото имаше, го продаде”, разказа Валери.

“За мен това определено е секта, сега вече като мина известно време и се дистанцирах от тях, за мен това е ясно”.

Той и не отрича, че Калушев е бил изключително добър спелеолог и гмуркач, но смята, че около бизнес успехите на “сектата” е бил “раздут балон”.

“Заблудата винаги е била че дейността на Diving Mexico e изключително успешна и се изкарват пари… Истината е, че тогава не правехме кой знае какви курсове, особено за хора извън близката общност. Реалните клиенти, които сме имали, като изключим разни българи които са идвали покрай спиритуалното или планинските кръгове или други хора, които са идвали на гости… се броят на пръсти”, категоричен е младият мъж.

В Мексико “сектата” не се е занимавала с природозащитна дейност. Валери си спомня за масова сеч в имотите им с цел строеж, както и за случай, в който са избили прилепите от подводната пещера, която развиват като туристически обект.

“Аз лично ги горих на клада”, заяви той.

Валери си спомня, че още в къщата в Краево е виждал оръжия, скрити в тайници.

“Когато го попитах [Калушев] за тези оръжия, той каза, че те са със заличен номер. Аз тогава не разбрах какво значи това. Той каза: за защита”.

“Бих казал, че винаги е имал едно увличане към техника, оръжия и този тип неща. Като цяло доста неща тогава са ми правели впечатление, които сега си ги обяснявам с това рейнджърство, в което е прераснало”, коментира той.

Валери разказва, че влошаването на отношенията му с Калушев е продължителен процес, свързан отчасти и с постоянното склоняване към дарения от семейството му. По думите му е имало чести скандали, като в един момент той е почнал да се самонаранява.

“Но конкретно за Ники, още с идването му на мен започна да ми светла лампичка в главата и аз започнах да питам дали това, което с мен се случва, той [Калушев] не го има предвид и за Ники в сексуално отношение. Той беше изключително малък.”, споделя бившият “ученик”.

По негови спомени, “ламата” му отговаря, че на детето “ще му се помогне” и го обвинява в ревност.

“Аз наистина усещах и завист, и ревност. Той [Николай Златков] много бързо се превърна в нов фокус. Знам колко е болно това, защото най-вероятно с него се случвало същото, като с мен”., казва той.

“За Ники ми е най-тъжно, защото той никога не е имал нормално детство”, категоричен е мъжът.

Днес Валери води пълноценен живот, има постоянна работа и приятелка. Според разказа му, през 2025 г. с него се свързва и бащата на полубрата на Николай Златков, който се притеснява за второ си дете, също изпратено в хижата в Петрохан. Двамата водят комуникация онлайн и Валери свързва притесненият родител с органите на реда.

“Искам да изкажа съболезнования на всички близки на покойните. Искрено съжалявам за децата и чувствам, че трябваше да направя повече и по-скоро. И че държавата трябваше да направи повече. Особено предвид това, че те знаеха, че там се случват нередности”, каза той.