Схема за над 1 милион евро. Финансова пирамида, в която са повярвали десетки българи. Гинка Борисова е използвала служебното си положение, за да убеди хората, че участват във финансова програма на партия ГЕРБ, съобщава Нова ТВ.

„Ще се окаже, че това е втората Ружа Игнатова”. Така започва разказа си 70-годишна жена, затънала в близо 70 000 евро кредити. Освен нея задлъжнели са съпругът ѝ и нейната дъщеря. Това са само трима от всички над 40 души, сигнализирали в прокуратурата, че са станали жертва на финансова пирамида, оглавена от Гинка Борисова.

Коя е Гинка Борисова?

38-годишна жена, която действително е работила като касиер в партия ГЕРБ. До миналата година, когато разследване на NOVA показа, че от своята позиция тя е убеждавала хората, че е високопоставен служител, който отговаря за финансови програми на партията, целящи да подпомогнат гражданите.

След разследването на Татяна Йорданова, прокуратурата повдигна обвинение на Гинка Борисова и тя вече е в ареста.

Това са фактите, а усещането на потърпевшите е следното: „Мога да я опиша като една дама, извадена от кориците на списание. През малкото пъти, през които съм я виждала, е била перфектно облечена. С дълги рокли до земята, с тежък грим, с прическа. А и приказката ѝ е омайна: „Няма да се притеснявате. Аз съм насреща”, разказва една от измамените.

„Тя се представи като високопоставен служител, който отговаря за проекти по евросубсидии и многократно се повтаряше, че партията ще покрие кредитите”, разказва мъж, който не скрива, че често Гинка е използвала женския си чар и е флиртувала с мъжете в опита си да ги задържи по-дълго в „програмата”.

Постоянен арест за жената, обвинена по схема за измами с кредити за над 800 хил. евро

Как е работила схемата?

Хора, които носят със себе си съмнителни договори, сключени между тях и партия ГЕРБ, разказват за измамата. Според тези договори, за да участват във финансовата програма, те трябва да изтеглят кредити. На базата на размера на заема, се определя и комисионната, която ще получат. Според договорите потърпевшите е трябвало да дадат сумата от изтегления кредит на Гинка Борисова. Тя ги е убеждавала, че парите отиват в партията, а по силата на тази „финансова програма” ГЕРБ всеки месец ще покрива вноските им към банките.

Ето какво споделя един от потърпевшите пред Нова тв: Среща в централата на партията не е имало. На въпроса какво е дало увереност, че това не е някаква лъжа потърпевшият отговаря: "Гинка Борисова ни каза, че всичко е законно, че получаваме договор. В него се цитира, че партия ГЕРБ с председател Бойко Борисов упълномощава въпросната Гинка Борисова да представлява партия ГЕРБ. В самия договор фигурира ЕГН и личните данни на г-н Борисов".

Пирамидата рухва

„Касата на ГЕРБ правят годишно приключване. И ще ни извините”. Това е казала Гинка Борисова на една от жените - едно от всичките ѝ оправдания да забави поредната вноска към банката.

„Имаше моменти, в които не вдигаше телефона и ми беше написала: „Изпращам ти телефона на майка ми, с нея ще контактуваш по всички въпроси”. Звъня на майка ѝ, пиша: "Какво става, къде се намирате?". Тя отговори: „О, Гинчето е на смъртно легло, в болница, не я безпокой изобщо, защото е много зле”, спомня си потърпевшата.

Хората разказват как Гинка Борисова е отлагала вноските всеки месец, твърдейки, че ще го направи другия месец, след определено събитие, след като се излекува или просто „друг ден”. Този ден обаче не идва.

Алибито, според което програмата е тайна

Измамените нямат един и същ профил. От хора на 20 години до пенсионери, които не вярват, че някога ще могат да изплатят кредитите, които са изтеглили. По едно обаче си приличат всички истории: никога не е имало среща в сградата на партията, а само в района около нея, а хората, които са участвали в т.нар. „програма” е трябвало да я пазят в тайна.

Един от младите хора, потърпевши от схемата, попитан защо не е направил своето проучване, както за Гинка Борисова, така и за самата финансова програма, представена му като „програма с европейски средства”. „За жалост моето проучване не даде никакъв резултат", казва той.

На въпроса тогава не попита ли нея, защото тази финансова програма в крайна сметка е тайна той отговаря: „Попитах я. Според нея целта е да могат парите да усвоят специално подбрани хора. Не било за всеки. Тя се предлага само на симпатизанти на партията”.

Със същия договор екип отива при адвоката на потърпевшите, Силвия Минчева, за да разбере дали тя, като юрист, вижда нещо нередно в документа.

„Установява се, че номера на пълномощното и датата, която е посочена на първа страница, не е същата, както и номера на регистрационния номер на упълномощения подпис на председателя не е същия. Името на нотариуса е сгрешено. Аз като юрист, като погледна договора, ще установя, че има нещо съмнително. Но един обикновен човек по никакъв начин не може да се усъмни да прецени, че това е договор, с който евентуално той ще бъде подведен”, казва адвокатът.

„Действително съществуват такива документи, чието съдържание и автентичност е предмет на изследване, но на този етап нямаме данни да считаме, че партията официално се е ангажирала или по някакъв начин е знаела въобще за тази дейност, осъществявана от бившия ѝ служител”, заяви говорителят на Софийската районна прокуратура Георги Николов.

Становището на партията

От партия ГЕРБ заявиха, че за противозаконната дейност на Гинка Борисова са разбрали от първото разследване, след което веднага са я уволнили.

Разрастване на пирамидата

До един момент хората успешно са покривали своите заеми, тъй като на някои от тях Гинка Борисова наистина е изплащала обещаните средства. Тях обаче е молила да включват свои близки и познати. Това е бил моментът, в който хората са вярвали, че програмата наистина работи.

В този етап Гинка обаче е имала друга молба към тях: „Започна да ми звъни да ме моли за човек, защото има таргет, който трябва да изпълни с кредити. Това била нейната работа в партията. „Много те моля, намери ми човек. Спешно ми трябва за утре.” Тя се разплака. За голямо съжаление вкарах член на моето семейство, моята дъщеря. Освен нея, вкарах и съпруга си. Но, за съжаление, той си отиде. Отиде си и аз останах с едни 150 хиляди”, разказва жена, вкарала повече от 20 души в пирамидата, като голяма част от хората са нейни роднини. „Освен себе си включих дъщеря си, внучка си и, лека му пръст, съпруга си. Общо моите хора са около 20 човека. Но лошото което е, че тя и тях ги е молила за техни познати. Ние установяваме, че вече сме над 100 човека”, казва тя.

На този принцип Гинка Борисова е успявала да поддържа пирамидата работеща и да я разраства.

В тази история около Гинка Борисова, случайно или не, се въртят едни и същи имена. Една и съща козметичка, която ѝ изпраща клиенти, едни и същи шофьори, едни и същи кредитни консултанти, които придружават хората.

„Всичко трябваше да се случи много бързо. Да се гони час, да се търсят определени служители в определено време. Кредитните консултанти са едни и същи, доколкото знам”, разказва с подозрение мъжът.

Прокуратурата продължава разследването, за да установи дали има други замесени в схемата, и какво точно да е обвинението към Гинка. Ако бъде доказано, че е фалшифицирала документи, обвинението би било прецизирано в по-тежко. Засега предвиденото наказание е между 1 и 8 години.

Пето районно управление в София е разтърсено от мащабен секс скандал, разкриващ злоупотреби с власт и корупционни практики сред висшето ръководство.

В центъра на вниманието попада временно изпълняващият длъжността началник, комисар Стефан Тотев. Той е обвинен в упражняване на принуда върху подчинената си Моника Илиева от „Охранителна полиция“. Според данни по случая, Тотев е заплашвал служителката с уволнение, за да я принуди да поддържа интимни отношения с него, обещавайки ѝ кариерно издигане в замяна на нейната лоялност и дискретност.

Вторият главен герой в скандала е заместник-началникът и синдикален лидер Илия Кузманов. Макар и пенсионер от 2017 г., той заема висок пост, подплатен от политическото влияние на съпругата си Николета Кузманова, която е началник на кабинета на председателя на Народното събрание Михаела Доцова. Тя е юрист - доцент и доктор но наказателно парво и преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Преди това е била преподавател и в Академията на МВР. Кузманова влезе в политиката като водещ юрист на партията „Има такъв народ“ (ИТН) и беше избрана за народен представител. В 51-вото Народно събрание тя заемаше престижния пост на заместник-председател на парламента. През май 2026 г. тя оглави политическия кабинет на новия шеф на парламента Михаела Доцова.

Кузманов е свързан с Милена Ботева – полицайка от Луковит, чието име нашумя покрай арестите на организирана престъпна група за трафик на наркотици, рекет и палежи. Доказателства от разследването сочат, че Ботева е използвала служебни помещения за интимни срещи, а връзката ѝ с Кузманов е била финансирана със средства от полицейския синдикат.

Милена Ботева вършее по хотелите с мъжа на Николета Кузманова

Началникът на 5-о РПУ Стефан Тотев не допуска раздяла със засуканата си колежка Моника Илиева

Случаят придобива особено скандален характер, след като става ясно, че Ботева е поръчител на палеж срещу свой бивш любовник. Нейните показания срещу колегите ѝ са я спасили от постоянен арест. В момента всички документи, доказващи недопустимите отношения, се намират на бюрото на министъра на вътрешните работи. Очаква се в най-кратки срокове да бъдат предприети дисциплинарни мерки, които да сложат край на покварата в управлението и да изчистят репутацията на институцията от подобни ръководители.

Източник: Уикенд

Геополитическото напрежение в Близкия изток се пренесе директно на българска земя. Официален Техеран изпрати дипломатическа нота до София, предупреждавайки страната ни да не допуска съдействие за американски военни операции от своя територия, съобщават източници от Министерството на външните работи на България.

Повод за острата реакция е предложението за разполагане на до осем американски самолета-цистерни в авиобаза „Безмер“ за логистична подкрепа на операции в Близкия изток от 24 юли до 1 октомври 2026 г.

Докато държавното ръководство успокоява, че пряка военна опасност няма, в обществото изплува ключовият въпрос: притежава ли Иран техническия потенциал да порази обекти на българска територия и как София би могла да се защити?

Имат ли иранските ракети обсег до България?

Анализът на военния арсенал на Ислямската република показва, че страната разполага с най-голямата и разнообразна ракетна програма в Близкия изток. Разстоянието от Западен Иран до българската авиобаза „Безмер“ е приблизително 1800 – 2100 километра.

Техеран притежава няколко типа балистични ракети със среден обсег (MRBM), които покриват това разстояние:

От техническа гледна точка, България попада в крайния обсег на най-мощните ирански балистични и крилати ракети. Това прави теоретично възможен удар срещу инфраструктура у нас, ако страната бъде припозната като съучастник в потенциален конфликт.

Кои самолети ще презареждат и как се пази Безмер?

Американските въздушни цистерни — вероятно от типа KC-135 Stratotanker или по-модерните KC-46 Pegasus — имат ключова роля за удължаване на бойния радиус на авиацията на САЩ и НАТО. В Безмер те ще осигуряват гориво във въздуха основно за:

Присъствието на толкова ценни логистични активи изисква изключителни мерки за сигурност. Физическият периметър на авиобаза „Безмер“ се охранява чрез многослойна система за сигурност. Тя включва денонощно видеонаблюдение, термовизионни камери, сеизмични датчици за движение около оградата и строго контролиран пропускателен режим с биометрични данни. За сигурността отговаря Военна полиция, подпомагана от специални подразделения за бързо реагиране, които са в постоянна бойна готовност за отразяване на диверсии, атаки с дронове на ниска височина или проникване в обекта.

Политически отзвук и оценка на риска

Българските власти побързаха да намалят напрежението. Министърът на отбраната Димитър Стоянов заяви, че според анализа на Служба „Военно разузнаване“ определени геополитически рискове съществуват, но няма непосредствена заплаха за националната сигурност. Той подчерта, че американските машини са единствено за логистични мисии и няма да извършват бойни действия в българското въздушно пространство.

Президентът Илияна Йотова също зае умерена позиция при посещението си в авиобаза „Граф Игнатиево“, като декларира, че пребиваването на цистерните в Безмер не ни прави автоматично страна във войната. В същия дух премиерът Румен Радев призова Вашингтон и Техеран към деескалация и допълни, че България държи на добрите си отношения и с двете държави.

Как можем да противодействаме при реален удар?

Хипотетичният сценарий за ракетна атака срещу базата в Безмер поставя под въпрос състоянието на противовъздушната и противоракетната отбрана (ПВО/ПРО) на България. Ако ракетите не бъдат прехванати по траекторията си от съюзнически сили в Турция или кораби на САЩ в Средиземно и Черно море, страната ни трябва да разчита на собствени и колективни ресурси.

Рискът от директен ирански удар срещу авиобаза „Безмер“ остава минимален и по-скоро хипотетичен, тъй като Техеран едва ли би рискувал да задейства Член 5 от Договора за НАТО. Въпреки това, геополитическата реалност на 22 юли 2026 г. показва, че предоставянето на логистична инфраструктура за нуждите на САЩ автоматично превръща България в детайл от голямата близкоизточна шахматна дъска.

Рейхан Сейдали е отведен за разпит в ОДМВР – Кърджали по жалбата за заплахи; същевременно лидерът на ДПС – Бургас бе закопчан отново по друга схема. Разследването на ОДМВР – Кърджали, по което бе арестуван областният лидер на ДПС в Бургас Христо Широков – „Широката“, се разраства, информират от kardjalinews.bg.

Криминалната полиция в родопския град е задържала за обяснения общинския съветник от Момчилград Рейхан Сейдали. Задържането на местния политик от Момчилград е директно свързано с първоначалната преписка, по която бе разпитван Широков, преди ГДБОП да го закопчае за втори път по разследването за източване на „ВиК – Бургас“. Заплахи за разправа и побой зад ареста на двамата политици Според събраната до момента информация, разследването в Кърджали е започнало след официална жалба на мъж, който твърди, че е бил обект на сериозни заплахи за физическа саморазправа и побой.Случката, за която е подаден сигналът, датира от миналата година. По думите на самия Христо Широков пред медиите става въпрос за ситуация в заведение, при която „някакво момче се уплашило“. По информация на kardjalinews.bg по времето на инцидента задържаният общински съветник Рейхан Сейдали все още е бил член на ДПС.Впоследствие обаче настъпва политическа промяна около неговата фигура. Към днешна дата Сейдали вече е независим общински съветник в Момчилград, а на последните избори е работил активно за политическа формация „Прогресивна България“. Именно по тази линия на разследване във вторник Христо Широков прекара 24 часа в ареста в Кърджали, след което бе освободен. Днес по същата полицейска преписка белезниците щракнаха и около ръцете на Рейхан Сейдали. Той е задържан за срок до 24 часа по Закона за МВР и в момента дава показания пред криминалистите. Вторият арест на Широков: Отведен под конвой от Поморие Междувременно станаха ясни детайли около повторния арест на Христо Широков, който се случи броени часове след като бе освободен от ареста в Кърджали. Служители на ГДБОП са посетили дома на Широков в Поморие и са го отвели принудително. Този втори арест е част от мащабното досъдебно производство за корупция и отклоняване на финансови средства от държавното дружество „ВиК – Бургас“. Към настоящия момент няма официална информация от прокуратурата за повдигнати обвинения срещу него по нито един от двата случая.

Държавното дружество „Автомагистрали“ ЕАД отказва да даде конкретна информация какви ремонтни дейности извършва със собствен ресурс на магистрала Тракия. Това става ясно от официални отговори на компанията, публикувани от Антикорупционния фонд (АКФ) във връзка с разследване за превъзлагане на строителни дейности.

В писмо, подписано от изпълнителния директор инж. Иван Станчев и датирано от 9 юли 2026 година, държавната компания отговаря на въпроси, зададени от неправителствената организация седмица по-рано. На директен въпрос какви дейности извършва „Автомагистрали“ със собствени сили, оттам отговарят лаконично, че разполагат с „необходимия ресурс, капацитет и доказан професионализъм“. Според документа, дейностите се изпълняват по вид и обем след възлагане от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), без да се посочва нито една конкретна строителна задача.

От дружеството потвърждават, че компанията „Нивел Строй“ ЕООД е техен официален подизпълнител за аутобана. Отново липсва яснота какви са точните им задачи, като се посочва само, че те изпълняват дейности по „конкретни задания, възложени от АПИ“.

Интересен детайл е отговорът на въпроса дали „Нивел Строй“ е превъзложило работата на трети страни. От държавното дружество заявяват: „Нямаме информация и не ни е известно "Нивел Строй" ЕООД да е сключило договори за подизпълнение с трети страни“.

В писмото ръководството подчертава, че Законът за обществените поръчки позволява използването на трети лица без ограничение. Включването на подизпълнители е определено като „стратегическо, икономическо и добре обмислено с оглед на приходите“, като се допълва, че 100% от печалбата на „Автомагистрали“ ЕАД се изплаща обратно в държавата.

Антикорупционният фонд пита и на какво основание са възложени дейности на дружествата „Грома Холд“ ЕАД и „Европейски пътища“ АД. В отговора си „Автомагистрали“ категорично отрича да е възлагало работа на „Грома Холд“, тъй като фирмата не е техен подизпълнител за магистрала Тракия. Прави впечатление обаче, че въпросът относно „Европейски пътища“ АД е напълно игнориран и липсва какъвто и да е коментар за тяхната евентуална роля.

Държавната компания използва случая да уточни, че не е на бюджетна издръжка и е спечелила поръчката за магистралата чрез състезателна процедура, а не чрез директно възлагане от АПИ.

Двата най-големи символа на скритата политическа власт в България през последните две десетилетия – т.нар. „Боянски сараи“ в София и лятната морска резиденция в парк „Росенец“ – вече са затворена страница за някогашния лидер на ДПС Ахмед Доган. След мащабния разрив по оста Доган-Пеевски в средата на 2024 г., политикът изгуби физическия контрол над имотите, тъй като официално никога не е бил техен личен собственик.

Към днешна дата съдбата на двете емблематични локации и мащабните енергийни активи около тях е белязана от багери, затворени бази и експлозивна съдебна война за стотици милиони левове.

Кой държи собствеността?

Юридическият собственик и стопанин на материалната империя е бившият министър на транспорта в кабинета "Орешарски" Данаил Папазов, чрез контролираните от него дружества:

Бояна и Росенец: От политически центрове до заличени зони

В края на 2025 г. софиянци станаха свидетели на зрелищна гледка – тежка строителна техника влезе в парцела в кв. „Бояна“ и изравни със земята основните сгради на Боянските сараи. Собственикът Данаил Папазов взе решение за пълното им разрушаване поради планове за ново жилищно строителство. Мястото, където в продължение на 20 години се вземаха най-важните решения в държавата, вече не съществува.

За разлика от софийския имот, лятната резиденция в Лесопарк „Росенец“ все още е физически непокътната, но е напълно пуста, изолирана и строго охранявана. Всички лични вещи, автомобили и документация на Доган бяха изнесени след окончателното му извеждане от базите от органите на реда.

Съдбата на ТЕЦ „Варна“: Контраофанзива и шокиращи обвинения

Най-тежкият удар по икономическото влияние на Доган бе отстраняването му от енергийния бизнес. Ситуацията около ТЕЦ „Варна“ обаче навлезе в нова, гореща фаза след серия от мащабни юридически ходове от страна на почетния председател:

В момента ТЕЦ „Варна“ реално не произвежда електроенергия, а активите ѝ са блокирани от частен съдебен изпълнител до приключване на делото за собствеността.

„Бездомен“ ли е Доган и стана ли „обикновен пенсионер“?

Загубата на луксозния начин на живот и прогонването на Доган от базите му родиха въпроса за неговото лично оцеляване. Фактите обаче показват, че политикът категорично не е бездомен и е далеч от профила на обикновен български пенсионер:

Как се роди икономическата империя на Доган?

Архивните хроники припомнят, че схемата с „ползването“ на чужди имоти и бизнеси бе съзнателно изграждана от Доган като юридически щит срещу държавните институции.

Разпадането на „Мита за Недосегаемия“

Физическото разрушаване на Боянските сараи и съдебната сага около ТЕЦ „Варна“ бележат най-големия тектоничен срив в историята на българския преход. Повече от четвърт век Ахмед Доган функционираше като неделима институция на българската държавност – политически брокер, който открито се хвалеше, че разпределя „порциите на фирмите в държавата“.

Архитектурата на неговата власт обаче се оказа неговата най-голяма уязвимост. Дълги години Доган отказваше да притежава имоти и бизнеси на свое име, разчитайки на договори за наем, подставени лица и „обръчи от лоялни предприемачи“. Когато лоялността се превърна във враждебност, а „обръчът“ се сви около врата му под диктовката на Делян Пеевски, Доган се оказа юридически беззащитен срещу собствените си механизми.

Срутването на Сараите с багери е мощен визуален и политически символ. То показва, че ерата на недосегаемите кукловоди е приключила, носеща след себе си брутална подялба на остатъците от икономическата империя. И докато Доган опитва да си върне милионите чрез съдебни запори и твърдения за заговори, едно е ясно: митът за непобедимия Архитект от Бояна е окончателно заровен под строителните отломки.

---------------------------------------

ИЗТОЧНИЦИ:

Разследване на Фондация "Антикорупционен фонд" (АКФ) установи потенциална схема за незаконно превъзлагане при ремонтните дейности на АМ "Тракия" през юни тази година.

От АКФ обясняват, че по веригата са дружество, свързвано с подземния бос Христофорос Аманатидис - Таки,както и фирми, замесени в скандала с източването на над 54 млн. лв., предназначени за строителството на АМ "Хемус".

Проектът, който е за милиони евро, е възложен от Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) на "Автомагистрали" ЕАД, въпреки че държавното дружество няма необходимия капацитет да извършва подобен тип дейности - факт, констатиран от Сметната палата още през 2021 г.

От своя страна "Автомагистрали" е сключило договор за подизпълнение с "Нивел строй" ЕООД. От АКФ подчертават, че тази фирма, свързвана с Таки, набра скорост по време на третото правителство на Бойко Борисов и получи апетитни договори за строителство на пътища в последните дни на кабинета "Желязков".

Освен това от публикации в социалните мрежи е станало ясно, че друго изпълнители на ремонта са и "Грома Холд" ЕООД и "Европейски пътища" АД, срещу чиито ръководители в продължение на две години се води разследване от страна на прокуратурата във връзка с източването на милиони за строежа на АМ "Хемус". В крайна сметка те се разминават с криминални обвинения след намеса на висшестоящи членове на прокуратурата.

"Автомагистрали" ЕАД доказано няма капацитет да извършва ремонтни дейности от подобен мащаб, като АКФ и преди е сигнализирала, въпреки това АПИ многократно възлага такива дейности именно на държавното дружество. Реалният резултат е, че по този начин се заобикаля законодателството, което трябва да гарантира прозрачно, конкурентно и ефективно разходване на публични средства.

"В случая липсва икономическа логика в това една дейност да се превъзлага неколкократно. Можем само да гадаем какъв процент от стойността на подписаните договори реално отива за ремонтни дейности и какъв се отклонява към фирмите по различните нива", коментира правният експерт от КАФ София Желева.

АКФ напомня и за своето разследване "Хемусгейт", което показва как през есента на 2023 г. прокурор Ивайло Занев от Софийска градска прокуратура се готви да обвини Христо Савев, едноличен собственик на "Грома Холд" ЕООД, управителят на дружеството Виктор Велев и изпълнителният директор на "Европейски пътища" Маргарита Попиванова в образуване и ръководене на организирана престъпна група, присвоила 54 млн. лв., предназначени за строителството на "Хемус". Малко преди обвинителният акт да бъде внесен в съда, Ивайло Занев и останалите прокурори, работили по разследването, са отстранени. В резултат делото така и не стига до съдебна зала.

Скандалът "Хемусгейт" не изглежда да е спрял активността на двете дружества по обществени поръчки на стойност милиони евро.

Справка в ЦАИС относно обществената поръчка за ремонта на автомагистралите "Хемус", "Тракия" и "Струма" с номер 00044-2023-0018 на обща стойност 365 927 524,38 евро показва, че изпълнител на обособена позиция 3: АМ "Тракия" е "Автомагистрали" ЕАД. А единственият публикуван договор за подизпълнение е с "Нивел строй" ЕООД.

Според договора почти всички дейности, 5 от общо 6, възложени на "Автомагистрали" са превъзложени на частното дружество. Това са и всички дейности по строителство, ремонт и поддържане на АМ "Тракия".

Но публикации на "Грома Холд" и "Европейски пътища" в социалните мрежи от юни 2026 обаче показват, че именно те активно извършват ремонтни дейности на терен по АМ "Тракия". В публикувани видеа се виждат работници и техника с отличителните знаци на двете компании.

"Европейски пътища" са коментирали за АКФ, че изпълнява строително-ремонтните дейности по АМ "Тракия" в качеството си на официален подизпълнител на държавното дружество "Автомагистрали" ЕАД въз основа на сключени договорни отношения.

"Нещо повече - още на ниво обществена поръчка "Европейски пътища" АД бе номинирана от "Автомагистрали" ЕАД за официален подизпълнител. За изпълнението на ремонта компанията ни ангажира допълнителен специализиран машинен ресурс от външни изпълнители...", обясняват от компанията.

София Желева уточни, че АКФ не може да верифицира твърдението на "Европейски пътища" АД, тъй като подобен договор за подизпълнение не е публикуван в електронния портал за обществени поръчки, като такъв не е предоставен и от самото дружество.

"Дори и такъв договор да съществува обаче, остава въпросът защо "Автомагистрали" ЕАД изобщо печели обществена поръчка, над 80% от дейностите в която се извършват не от нея, а от подизпълнител?", пита правният експерт.

Като любопитен факт АКФ посочва и че един от външните изпълнители, с които "Европейски пътища" АД на свой ред твърди, че работи, е дружеството "Грома Холд" ЕООД, което е било и кандидат в обществената поръчка за ремонт на АМ "Тракия". Въпреки че не печели поръчката, очевидно дружеството работи по ремонта като допълнителен изпълнител.

В свой официален отговор до АКФ "Грома Холд" твърди, че: ""...участва в изпълнението на строително-ремонтните дейности по АМ "Тракия" като компания, предоставяща техника и механизация, въз основа на действащи договорни отношения с "Европейски пътища" АД след отправена покана от страна на дружеството."

Публикация на дружеството в социалните мрежи от 24-и юни обаче ясно показва, че участието на "Грома Холд" не се изчерпва с предоставяне на техника и механизация, а негови служители изпълняват ремонтни работи на терен. В текста към видеото дружеството конкретно описва и ремонтните дейности, които извършва: "Днес приключваме полагането на геомрежата по трасето, утре завършваме изпълнението на биндерния пласт, а в началото на другата седмица предстои полагането на износващия пласт асфалт."

Тези дейности обаче са в нарушение на договора между АПИ и "Автомагистрали" ЕАД от 1-ви октомври 2024 г. Съгласно раздел XI, чл. 18, подизпълнителят няма право на свой ред да превъзлага дейности по поръчката. Изключение е предвидено единствено за доставка на стоки, материали или оборудване. Доставката не включва монтаж, което в случая би означавало полагане на настилка или изпълнение на строително-монтажни работи.

Във връзка с тези обстоятелства, АКФ поставя няколко важни въпроса:

От АПИ и "Автомагистрали" ЕАД не са отговорили на зададените въпроси от АКФ.

"Очакваме АПИ и "Автомагистрали" да обяснят какво налага използването на дружествата "Грома Холд" и "Европейски пътища" при ремонтите на АМ "Тракия", на какво правно основание тези дружества извършват дейности на терен и защо тази информация не е ясно отразена в публично достъпните документи по поръчката?", коментира Бойко Станкушев, директор на АКФ.

Служители на АЕЦ Козлодуй, членове на Федерация „Атомна енергетика“ (ФАЕ) - синдикална организация, пълноправен член на Конфедерацията на труда „Подкрепа“, твърдят, че през 2019 г. са били накарани от своя синдикален лидер Владо Владимиров да участват финансово в публична кампания за събиране на средства за възстановяването на кораба “Радецки” в Козлодуй.

Кампанията имала за цел да събере 250 хиляди лева. Тя била организирана от гражданско сдружение “Енергийно бъдеще за България” и прокламирана медийно от неговия лидер Александър Николов, бивш зам. изпълнителен директор на централата по това време и по настоящем санкциониран по “Магнитски”.

Служителите споделят, че до момента не им е даден отчет нито от техния синдикален лидер Владо Владимиров, нито от “Енергийно бъдеще за България". Те имат съмнение, че дадените от тях средства не са използвани по предназначение и считат, че това създава конфликт между Владимиров и Николов.

Организацията “Енергийно бъдеще за България” нашумя по времето на служебното правителство на Гюров когато нейни членове и симпатизанти влязоха в Съвета на директорите на АЕЦ Козлодуй.

"За пореден път санкционираният по “Магнитски” Александър Николов изплува със съмнителни безотчетни действия", твърдят служителите.

Хронология на кампанията

През януари 2019 г. единственият плаващ кораб-музей на Балканите и национална светиня – „Параход Радецки“ – се оказа пред сериозна заплаха да бъде закотвен за постоянно. Разрешителното за плаване на репликата на легендарния съд, който пази спомена за подвига на Христо Ботев и неговата чета, изтече. За да продължи да плава по вълните на река Дунав, бе наложително извършването на мащабен планов преглед и ремонт на сух док – задължителна процедура, провеждана веднъж на пет години.

На 9 януари 2019 г. гражданското сдружение „Енергийно бъдеще за България“ даде официален старт на национална дарителска кампания за набиране на средства. Първоначално изчислената сума, необходима за техническия преглед и ремонта на плавателния съд, възлизаше на 250 000 лева. Инициативата бързо набра популярност и бе подкрепена от Националния исторически музей, чийто филиал е корабът.

На 11 февруари 2019 г. в каузата официално се включиха още Съюзът на българските журналисти (СБЖ) и Общонародна фондация „Христо Ботев“. Основната цел беше парите да се съберат чрез дарителски сметки до националния празник 3 март същата година, демонстрирайки силата на съвременното родолюбие.

След среща между кмета на Община Козлодуй и тогавашния премиер Бойко Борисов, правителството се задейства директно.

През юни 2019 г. Министерският съвет официално одобри и отпусна целеви средства в размер на 437 410 лева (близо половин милион лева) от държавния бюджет за ремонта на „Радецки“. Благодарение на осигуреното държавно финансиране, кампанията постигна крайната си цел – институционална грижа за паметника.

През есента на 2019 г. параходът бе провлечен до корабостроителницата в град Браила, Румъния, където премина през детайлен ремонт на корпуса, корабните системи и механизмите на сух док.

На 30 януари 2020 г. обновеният кораб-музей се завърна триумфално на козлодуйския бряг, готов отново да посреща хиляди родолюбиви посетители и да изпълнява своята образователна мисия.

Делото за убийството на длъжника Кирил Русев, което се води от Софийска градска прокуратура (СГП), се реализира не в преследване на легални цели, а е средство за натиск и корупция. Като последица от корупционни практики по това досъдебно производство се разследват и две нападения с чук. Първото е над адвоката и бивш прокурор Емил Милев, а второто над бившия зам. градския прокурор на София Иво Илиев. Справки на Комисията за противодействие на корупцията (КПК) и ДАНС, както и протоколи от разпити на свидетели, разкриват мащабна корупционна схема, рекет, рейдърство, пране на пари и физическа саморазправа с ключовото участие на прокурори от СГП. От разследването изскачат магистрати, свързани с Нотариуса и Еврото. То самото, вероятно е следствие от войната между представителите на тези две групи в прокуратурата, пише в свое разследване BIRD.

Извънредно смущаващи данни се откриват в справка № 11585-2/09.01.2026 г. на Комисията за противодействие на корупцията (КПК), съставена от Д. Димитров. Тя е изготвена по пр. пр. №23800/2025 г. по описа на Софийска градска прокуратура с вх. № КПК-11585/07.11.2025 г. по описа на комисията. Това не е единственият документ с който BIRD разполага във връзка с това разследване.

Данните са от теча на документи #КорупцияЛийкс, до които BIRD има достъп и сподели с други разследващи медии.

Разследването на КПК започва след сигнал и съответно достатъчно налични данни за тежки нередности, извършени от прокурорите по делото за убийството на Кирил Русев от 4 януари 2024 г. По него обвиняеми са Петър Стоянов Александров и Александър Фиделов Кинов. Само преди дни въпросното дело „катастрофира“ на стартовата права, заради множество пропуски на държавното обвинение. Съдия Петя Крънчева-Тропчева го прекрати и го върна за отстраняване на нередовности и процесуални нарушения. Вероятно внасянето на обвинението е било ускорено, когато за прокурорите от СГП, разследващи казуса е станало ясно, че са разследвани.

Убийство за началото на порочния кръг

Александров и Кинов са обвинени и почти подсъдими за отвличането на Кирил Русев и за предумишленото му умъртвяване, което според държавното обвинение е извършено в съучастие. Двамата опитали да инсценират, че Русев е напуснал страната, като прокуратурата твърди, че са подготвяли кремацията му, защото Кинов е собственик на погребална агенция “Империал”. По делото обаче липсват доказателства, които да потвърждават, че смъртта на Русев е настъпила в следствие на произведените от обвиняемите изстрели. Не е изяснено за момента и кой от двамата обвиняеми е отговорен за произведения смъртоносен изстрел. Поведението на Софийската градска прокуратура по това дело навява на подозрението, че обвинението е било внесено панически, в спешен порядък, вероятно за да се декларира активност.

Убитият Русев приживе се занимава със строително-монтажни работи. Той имал финансови отношения с бащата на обвиняемия Александров – доц. Стоян Александров, придобил популярност в УНСС като Малката секира. Александров е бивш министър на финансите от кабинета Беров, банкер, университетски преподавател а в последните години и собственик на небанкова кредитна институция – “Стал 2007” ЕООД. Между Кирил Русев и Стоян Александров има публичен конфликт, много преди който и от двамата да си отиде от този свят. В публикация на Банкеръ от 2016 г. се излага твърдението, че Русев, подписал договор с Александров, за да получи кредит от 306 800 долара, както подписал и запис на заповед за 40 хил. долара, които трябвало да върне за година. По думите му обаче получил само 260 хил. долара. От тях успял да върне 30 хиляди. След това Стоян Александров завел срещу него иск за 346,800 долара, без да отчита върната сума и факта, че Русев е получил само 260 хил. долара. Прокуратурата изтъква, че преди убийството му Русев е водил дела срещу Александров, завършили със запор на имуществото на дружеството, собственост на Малката секира. Паралелно с това, срещу Александров започва и досъдебно производство за лихварство. През 2020 г. финансистът умира. Три години по-рано обаче той е прехвърлил активите си на сина и дъщеря си чрез сделки. Последните пък декларират отказ от наследство след смъртта му, защото то е само от дългове.

Според прокуратурата обаче, претенциите, които Кирил Русев има към наследниците били пречка за обвиняемия Петър Стоянов и приятеля му Александър Кинов. Поради тази причина двамата притискали Кирил Русев да се откаже от тях. Понеже планът не сработил, Русев бил убит. Според твърденията на обвиняемия Петър Александров, ролята на Русев далеч надхвърля тази на случайна жертва. Обвиняемият заявява, че Русев е бил намерен и използван като “бушон” от лицата Марин Костов – Магарето и Стоимен Врагов с цел рекет и да бъде принуден Стоян Александров да се откаже от финансовите си претенции към скъпа сграда на ул. “Оборище”. Нещо повече, обвиняемият Александров твърди, че в деня на инцидента през януари 2024 г., Кирил Русев е бил изпратен от Стоимен Врагов, за да го елиминира. Това щяло да освободи пътя на Врагов да превземе бизнесите на Александров.

Екипът ни не се наема да коментира фактическата обстановка около смъртта на Кирил Русев, както и вината и невинността на когото и да е по това дело. Най-малкото, защото не познаваме доказателствата по разследването. Факт е обаче, че Стоимен Луков Врагов „изплува“ от разследването за корупция, което се води срещу прокурорите, които работят по убийството на Кирил Русев.

Антикорупционната комисия в действие

Врагов е ключова фигура в разследването на СГП и КПК. Той е бизнесмен, за когото се твърди, че е свързан с криминалния контингент и е свързан със задържания в Сърбия Борян Харалампиев – Боби Митничаря. Във времето Харалампиев е запомнен като близък до покойния Боби Белята. Твърди се, че след смъртта му е станал свидетел срещу Христофорос Аманатидис – Таки. Докато е в обтегнати отношения с Таки, Харалампиев живеел в дома на Кръстю Кръстев – Къци Маймуната, но това не му е попречило да стане свидетел и срещу него на по-късен етап. В края на краищата Боби Митничаря изгладил отношенията с всички бивши кадри на ВИС 2 и враждите били погребани. Тогава обаче започнали проблемите му с немското правосъдие. Стоимен Врагов има дългогодишен конфликт с обвиняемия Петър Александров. Според документите от Комисията за противодействие на корупцията (КПК) и свидетелските показания, той е основен двигател на корпоративното рейдерство, корупцията и последващи актове на физическо насилие, които са били реализирани около разследването за убийството на Кирил Русев. Докато Александров е в ареста по обвинение за убийство, Врагов предприема действия за обявяване в несъстоятелност на неговите дружества. За целта той използва дружеството “Авиора Легал”, на което е управител и чието име вероятно преднамерено напомня на свързаното с Делян Пеевски дружество “Авиора Консулт”.

От съдебната документация, с която BIRD.BG разполага става ясно, че “Авиора Легал”, в опит да вкара в несъстоятелност дружествата на обвиняемия Александров, е депозирало в Софийския градски съд множество записи на заповед с идентично съдържание. Пред различни състави от търговското отделение са представени идентични документи, като от обратната страна на всички тези заповеди е инкорпорирано джиро от една и съща дата –16 май 2024 г., с джирант – Валентина Гоцева и джиратар – “Авиора Легал”. Любопитен момент е, че джиратаря е учреден само ден по-рано, на 15 май 2024 г.

Общата стойност на сумите по всички представени записи на заповед, според обвиняемия Петър Александров възлиза на около 12 000 000 евро. Във връзка с тези записи на заповед, впоследствие са водени десетки дела пред Софийския градски съд и пред Софийския апелативен, като втора инстанция. Назначени са десетки графологични експертизи. Заключения им се обединяват около становището, че подписите върху записи на заповед не са на Стоян Александров, както се твърди в исковите молби на “Авиора Легал”. От фактите, изложен пред съдебните състави от експертите остава впечатлението, че подписите са фалшифицирани, за да се вкарат дружествата в изкуствени производства по несъстоятелност.

Според справката на КПК, чрез неистински записи на заповед, свързаното със Стоимен Врагов дружество успява да наложи запори над повече от 10 дружества на Александров на обща стойност над 10 милиона лева. Според ТР дружествата са 12. На този етап Александров печели пред СГС и САС, но по повечето от делата се очаква и произнасяне на ВКС, поради което запорите са все-още активни.

Интересна е и личността на джиранта Валентина Гоцева. В миналото тя е заместник председател на “Национално движение Единство”. На президентските избори през 2011 г. дамата се явява като кандидат за вицепрезидент на Сали Шабан Ибрям.

От разследващи на убийства, в разследвани за корупция (Двоен рекет и изнудване по делото за убийство)

На практика Петър Александров е задържан, а компаниите му под запори и под заплаха от обявяване в несъстоятелност. Според справката на КПК, Врагов влиза в контакт с наблюдаващия прокурор по делото му – Ангел Попколев и неговия пряк ръководител – зам.-градския прокурор Иво Илиев. Справката се позовава на свидетелските показания, твърдящи че Врагов им е предложил и дал подкуп в размер на 300,000 евро, за да гарантират, че Александров ще остане за дълго в ареста, което би му дало време да довърши процедурата по несъстоятелност на фирмите му. Според показанията на двама от свидетелите по това разследване за корупция, парите за подкупа от 300 хил. евро са били осигурени от Боби Митничаря. Като според информация от свидетелите, Харалампиев най-вероятно не знаел, че записите на заповед са фалшифицирани.

Планът на Врагов, изложен в справката на КПК, очевидно се сгромолясва, когато през септември 2024 г. мярката на Александров е променена в “домашен арест”. Според показанията на Петър Александров и документите от КПК, за да бъде допуснат нотариус при него в следствения арест, от наблюдаващия прокурор по делото – Ангел Попколев му е била поискана сумата от 40,000 евро. Тази ситуация много напомня за казуса “Осемте джуджета“. Александров изрично уточнява, че му е бил нужен истински нотариус, а не Мартин Божанов – Нотариуса например. Целта е била да упълномощи своята майка, съпругата си и доверени служители да управляват многобройните му дружества и да оперират с банковите им сметки. Както вече беше посочено, бизнесът на Александров е подложен в този момент на юридическа атака и опити за обявяване в несъстоятелност на десетки негови компании от страна на Стоимен Врагов. Затова делегирането на права към трети лица е критично важно към онзи момент. Чрез пълномощните, близките на Александров са щели да получат достъп до наличностите по сметките, за да могат да се плащат заплати на служителите, данъци и осигуровки, с което да се гарантира, че бизнесът ще продължи да функционира нормално. Пред BIRD.BG Александров отрича да е платил исканите 40,000 евро. Според справката на КПК обаче не е напълно ясно дали сумата в крайна сметка е била предоставена. До допускане на нотариус в следствения арест така и не се стига, защото след 8 месеца, мярката на Александров е изменена. Състав на СГС с председател Мила Лазарова постановява домашен арест за Александров, а после състав на САС с председател Димитър Фикиин и членове Вера Чочкова и Стефан Милев потвърждава. В началото на 2025 г , прокурор Ангел Попколев е отведен от делото за убийството на Кирил Русев, а на негово място е бил определен друг прокурор – Александър Лозанов, който е бил приближен към онзи момент на заместник градския прокурор Иво Илиев.

Побой на прокурор и адвокат

Според документите от КПК и ДАНС, службите работят по хипотезата, че когато мярката на Александров е била изменена, Врагов не е разполагал с 300,000 евро, за да ги върне на лицето, което го е финансирало. Той се видял принуден да започне да си ги търси от прокурорите заради “неизпълнени ангажименти”. В справката се излагат данни, че прокурор Ангел Попколев е върнал своята част от 10% или 30,000 евро към Врагов, но Иво Илиев е отказал да върне останалите 270,000 евро. В отговор на това, Врагов е изпратил “главорези”, които са извършили бруталния опит за убийство (побой) над прокурор Илиев на 20 октомври 2025 г. По данни от службите Врагов е сочен като поръчител и на побоя с метален чук над адвокат Емил Милев, извършен на 6 януари 2025 г.

„Предвид характера и начин на извършване на деянието, може да се изведе обосновано предположение, че извършителят на двете деяние е идентичен по телосложение и други сходни признаци. През месец февруари 2025 г. от придобита оперативна информация на ГДНП се сочи , че вероятно става въпрос за лицето Борислав Йорданов Божков. Според информацията, поръчката за побоя е била получена от бивш служител на СОБТ – МВР – Гълъбин Георгиев, като посредник. От допълнителни ОИМ и проучване, ГДНП са установили, че Гълъбин Георгиев и Стоимен Врагов се познавали от години и имали личен контакт.“

От друга страна, според Петър Александров, нападението срещу адвокат Емил Милев е било “постановка”, която е била организирана и употребена от Стоимен Врагов, за да бъде “натопен” той за това деяние. Обвиняемият твърди, че адвокат Емил Милев е стар познайник на Врагов и е човек, с когото в миналото са имали спор относно собственост върху юридическо лице. Към момента на побоя, Александров е водил съдебни дела срещу Милев за къщата, в която адвокатът живее. Милев има изискуем ипотечен кредит с главница от 700 хил. евро към “Стал 2007” и делото е висящо пред ВКС.

На следващия ден след побоя, Стоимен Врагов и Петър Цабалас – Пепи Гърка са отишли съответно в СДВР и ГДНП, за да дадат “оперативна информация”, че именно Александров е поръчал нападението над адвоката от дома си. Петър Александров твърди, че на по-късен етап случайно засякъл “Гърка” на автомивка на бул. “България”. Според Александров, по време на тази случайна среща Петър Гърка неволно е признал в прав текст, че адвокат Емил Милев всъщност е “партия” на Стоимен Врагов и че целият побой над него е бил инсцениран от тяхната група. Според източници, близки до разследването, нападението над адвокат Емил Милев е било автентично и само благодарение на бързата си реакция той се е разминал с по-сериозни наранявания. Основният заподозрян за това нападение, според службите, е Стоимен Врагов.

Скрити връзки

Въпреки откритата конфронтация между Петър Александров и Стоимен Врагов, Комисията за противодействие на корупцията (КПК) извършва обследване на участията им в юридически лица и установява скрита свързаност между тях чрез трети лица и контролирани дружества. Ключова фигура в тази свързаност е Георги Тончев Радков – бивш служител и началник на икономическа полиция в ГДНП. Мъжът е бил подсъдим за престъпления по служба.

Радков е бил основен акционер в дружеството “Царибродска Инвест” АД, където на негово място впоследствие влиза съпругата на Петър Александров Никол Бонева, вече Александрова, а прокурист е майката на Александров – Нина Александрова.

Същият Георги Радков е бил собственик на “Неоконсулт БГ”, като придобива дяловете от майката на четвъртото дете на Стоимен Врагов Юлия Манчева, а впоследствие ги прехвърля на майката на третото дете на Стоимен Врагов Атанаска Станкова. Съвсем доскоро Георги Радков работи на трудов договор в “Публиктекс”, чийто едноличен собственик е Александров.

От показанията на обвиняемия разбираме, че и битият екс зам. градски прокурор на София не му е непознат. Познанството им датирало от 2020 година. Пред BIRD.BG Александров разказа, че малко след смъртта на баща му през 2020 г., Валентина Гоцева му е уредила първата среща с Иво Илиев, който по-рано се бил преместил от Шумен в София. Целта на тази първа среща е била прокурор Илиев “да му помогне” във връзка с наложени запори от КПКОНПИ. За да започнат да работят по въпроса, от Александров е била поискана първоначална сума от 20 000 лева на ръка.

В писмения протокол от разпита на Александров откриваме информацията, че той е бил запознат с Иво Илиев и чрез посредничеството на Мартин Божанов – Нотариуса. Прокурорът Илиев му е бил представен като човек, чрез когото “могат да се решават въпроси, които формално зависят от други прокурори”. По делото има и следа, че Божанов е опитал на направи контакт с Александров, докато последния е бил в ареста. Пред разследващите мъжът заявява:

“Само да уточня, че аз познавах Нотариуса и с него ме запозна Любена, която е бивша жена на Пепи Еврото и съм много близък с нея от години. В тази връзка познавам работата на двете структури на Еврото и на Нотариуса. При развода на Любена с Еврото аз бях взел нейна страна и много и помагах, за да си върне детето си. С Нотариуса се срещах в кафенето на ул. Сборна, което беше на Любена, а той и помагаше. Аз не съм присъствал на срещи между Иво Илиев и Мартин Нотариуса, но много пъти съм чувал от Мартин, че Иво Илиев може да окаже въздействие и е оказвал такова за изхода от разследването на различни дела. Пример за такова дело е делото срещу Георги Атанасов с прякор “Мазния”, който е много близък с Александр Кинов, което дело знам, че е “оправено”, каквото и да значи това.”

Георги Атанасов, известен с прякора си “Жоро Мазния”, е сочен за дългогодишен участник в схеми за имотни измами, разследван в репортажи на Нова телевизия. Атанасов е арестуван след опит за отнемане на жилището на 89-годишна жена в София. Схемата включвала фалшиви договори и фиктивни частни арбитражни съдилища, чрез които се изземвали имоти. Името му става популярно през 2012 г. след разследване на Нова ТВ. Тогава той е задържан за издаване на фалшива лична карта, с която са теглени кредити от името на известни личности, сред които актьорът Влади Въргала.

Според запознати обаче, вероятно двигателят на корупционните действия по казуса “Кирил Русев”, ако такива разбира се има, би следвало да е прокурор Ангел Попколев. За него един бивш високопоставен ръководител в прокуратурата твърдял, че “и в тоалетната да го затворим, пак ще намери начин да отвори сергия“. Прокурорът е съпруг на бившият и.ф. председател на СГС – Десислава Попколева. Тя управлява над една година съда, след като Калоян Топалов подаде оставка през октомври 2017 г. В последствие Десислава Попколева беше кадрувана във ВКС. Противно на съпруга си, тя се ползва с много добра репутация в магистратските среди.

За разлика от Попколев, Иво Илиев идва от провинцията. Според запознати от средите на прокуратурата, възходът в кариерата му настъпва, когато ежедневно е разхождал кучето на прокурор Божидара Ганева и покойния административен ръководител на Софийската апелативна прокуратура Радослав Димов. Последните са считани за част от “семейството” на Петьо Петров – Пепи Еврото. В предходна публикация BIRD.BG огласи част от показанията на свидетелите по делото срещу Еврото. В тях се излагат твърдения, че Ганева е участвала в корупционна сделка и повдигнала обвинения на лица, вероятно по “поръчка” на кръга около Таки.

След “изчезването” на Еврото Иво Илиев и Ангел Попколев, наред с Божидара Ганева, са сред най-приближените до тогавашния градски прокурор на София – Илияна Кирилова. За екипа ни не е ясно по какви причини, но във времето между Кирилова и Емилия Русинова възниква конфликт. В прокуратурата се спекулира, че течът на данни към ГД БОЕЦ от архива на Еврото – Евротолийкс е контролирано мероприятие от Илияна Кирилова. Разбира се, доказателства в подкрепа на тази теза няма.

Факт е обаче, че КПК и СГП започват активна работа по Иво Илиев и Ангел Попколев след пенсионирането на Кирилова. Прокурор по това разследване е Христина Христова.

Една от линиите, по които се събират доказателства е за пране на пари. В официалния протокол за разпит на свидетел Александър Кинов, проведен на 17 април 2026 г. от следовател Тодор Георгиев и прокурор Христина Христова, той излага следното:

“Лично съм чувал от Мартин Нотариуса, че има много близки взаимоотношения с Илиев и Попколев, че толкова пари им е изкарал, че Попколев е взел жилище в Лозенец, което е за крупна сума, но Попколев е взел за нищожна сума. Както за това, че е асистирал на Попколев и Илиев и други прокурори да вземат жилища на занижена стойност на ул. Житница № 22, за да могат да си изчистят парите и да могат да ги легализират. Това е схемата те да си изперат парите.”

По данни от източници на BIRD.BG в службите за сигурност, Ангел Попколев е бил приближен до Мартин Божанов – Нотариуса. Твърди се, че той е бил гост на последната му сватба, тази с Гергана Божанова. Нещо повече, в един момент отношенията между Попколев и Петьо Еврото се обтягат. Това се обяснява с твърдението, че Божидара Ганева е заснела него и прокурора Димитър Франтишек Петров в компанията на Мартин Божанов, когато последния вече е бил в явен конфликт с Еврото. Твърди се, че снимката е достигнала до Еврото, след което Попколев е сред атакуваните от него магистрати в “мистериозен сигнал”.

В момента ДАНС, НАП и СГП проверяват дали Илиев е придобил имоти в новостроящия се луксозен комплекс “Нидо Резидънс” на ул. “Житница” в София, както и има ли отношение Нотариуса към този факт. Агентът на ДАНС Данчо Желев стига до извода, че при сделките с имоти в Нидо Резидънс няма скрити контрагенти.

Документите на ДАНС потвърждават, че съпругата му, Аделина Илиева, е сключила договор за апартамент и гараж там на стойност едва 135 733 евро, като първоначално е платена само малка част, а остатъкът следва да се изплати с ипотечен кредит.

Очевидно друг факт убягва на ДАНС. На 20 април 2022 г. Димитър Георгиев Петрунов и Свиден Георгиев Петрунов надаряват Аделина Димитрова Илиева, по баща Петрунов с имот в Драгалевци – парцел от 798 кв. м. със скромна еднофамилна къща с РЗП от 102 кв. м. На Димитър Георгиев Петрунов, който е баща на Аделина Димитрова Илиева е учредено право на ползване. На 19 януари 2023 г. имотът е продаден от Аделина на фирмата “Джентъл Хаус” за 340,000 евро. Екипът ни обаче не успява да открие тези приходи в декларацията на нейния съпруг Иво Илиев. На 08 май 2024 г. “Джентъл Хаус” прехвърля имота на фирмата “Трансмобил”. Сделката е с материален интерес от 16,361.34 евро – десетки пъти по-нисък от придобивнатата цена. “Трансмобил” е собственост на свързвания с Делян Пеевски бизнесмен Добрин Иванов. Накратко, наследственият имот на Аделина Илиева попада в патримониума на близкия до Пеевски Добрин Иванов.

И Ангел Попколев е обект на интерес от страна на ДАНС заради имотна седалка. Той закупува луксозен апартамент от 109 кв.м. или 134 кв.м. с общите части. Към него са декларирани мазе и гараж. Продавач е фирмата “Гилмор”. От документите можем да заключим, че жилището е купено “на зелено”. В декларацията на Попколев присъства “право на строеж” за 131,731 лв. На каква стойност е изповядана сделката, можем само да гадаем. Възложител на строежа на сградата е общинското “Пазари Изток” ЕАД.

Какво ще покажат проверките на ДАНС и НАП е наистина любопитно. Но е също така любопитно и дали синовете на Илияна Кирилова ще повлияят на тези проверки. Както е добре известно, Захари Каменов Богомилов е началник на отдел “Антитерор” в ДАНС. Той е сочен за изключително приближен до Пепи Еврото. Другият син на Кирилова – Павел Каменов Богомилов е в отдела на НАП, следящ за приходите от хазарта в хазната. Вероятно и двамата имат достатъчно връзки и контакти, за да повлияят на проверките срещу фаворитите на майка им.

Разследването на мащабния казус с 227 полета на лидера на ДПС Делян Пеевски навлезе в нова фаза, след като МВР започна щателна проверка за умишлено заличаване на данни и манипулиране на вътрешните регистри. Допълнителен тласък на скандала даде задочният сблъсък между вътрешния министър Иван Демерджиев и конституционната съдийка Десислава Атанасова. Тя категорично отрече изнесената от МВР информация, че е пътувала съвместно с Пеевски с частен самолет до Дубай.

Хронология на сблъсъка: Какво твърдят страните?

Политически реакции и разследване „на две страни“

Скандалът бързо прерасна в институционална война, включваща ГЕРБ, ДПС и Прокуратурата:

Какво се проверява в момента?

Основният фокус на разследването на МВР и партньорските служби е насочен в две направления:

Източници: БНТ, БТА, NOVA, Клуб Z и DW

Настоящата бюджетна ситуация поразително напомня на тази от преди три години. Държавният бюджет за 2023 г. бе приет с дефицит от точно 3% от БВП, след като редовното правителство на акад. Николай Денков успя изцяло да прекрои базовия проект на служебния кабинет на Гълъб Донев.

През април 2023 г. правителството на Гълъб Донев шокира финансовата сфера, като разработи макрорамка с рекорден дефицит от 6,4% (близо 12 млрд. лева) и заложен нов дълг от над 13 млрд. лева. След сформирането на редовна власт, финансовият министър Асен Василев радикално сви разходите и премахна неописани буфери, за да вкара страната в Маастрихтските критерии за еврозоната.

Първоначалният план: Консервативният подход на Гълъб Донев

Служебното правителство защити своя вариант с мотива, че той отразява единствено действащото законодателство и заварените разходи. По думите на премиера Гълъб Донев, кабинетът му нарочно не е заложил промени в данъчната политика, оставяйки на политическите партии в 49-ото Народно събрание сами да решат от кои разходи да отрежат.

Финансовата корекция на Асен Василев

Веднага след поемането на поста, финансовият министър Асен Василев обяви, че бюджетът с 3% дефицит е напълно реалистичен и изпълним. Корекцията се случи в рамките на по-малко от месец по следния начин:

Ето пълната обосновка на Асен Василев от 20 юни 2023 г., цитиран от сайта на Министерството на финансите:

„Бюджетът, който разработваме за 2023 г, е изпълним. Той дава една добра основа за следващите няколко години, тъй като е разчетен по изключително реалистични параметри – 1,8 % ръст на БВП, 7,8 % средногодишна инфлация и 3% дефицит“, това заяви министърът на финансите Асен Василев на брифинг. На него той представи напредъка в подготовката на бюджета на страната за 2023 г. след срещата с членовете на Комисията по бюджет и финанси в 49-то Народно събрание.

Асен Василев съобщи, че има няколко основни промени спрямо бюджета, предложен от служебното правителство. Заложеният бюджетен дефицит е 4,582 млрд. лв., което е 3 % дефицит на начислена основа и 2,5 % на касова основа. Предвижда се страната да получи второ плащане по ПВУ в рамките на тази година.

В приходната част е предвидено да се отчислява 100 % дивидент от печалбата на държавните предприятия и търговските дружества с държавно участие в капитала. Това ще осигури 780 млн. лв. допълнителни приходи в бюджета. Той съобщи още, че е поискал от Агенцията за държавна финансова инспекция да влезе във всички дружества, които отчисляват дивидент, за да се провери дали счетоводната им политика отговаря на българските и международните стандарти. Предвижда се и допълнително увеличение на приходите в бюджета с 3,526 млрд. лв., така че приходната част да достигне до 69,321 млрд. лв., основно от повишаване на събираемостта от НАП и Агенция „Митници“

Има намаление в разходната част на бюджета чрез прецизиране и намаление на капиталовите разходи с 1,851 млрд. лв, като те ще бъдат в размер на 8,87 млрд. лв. По тази начин са обезпечени средствата за всички европейски програми, разплащанията по които изтичат тази година, както и капиталовите разходи, които имат избран изпълнител, в процес на изпълнение са или са в напреднала фаза на поръчката. Намаление на разходите има в перо „Издръжка“ на администрацията в размер на 1,5 млрд.лв.

„Не са пипани разходите за пенсии и заплати. Заложено е учителските заплати да са 125 % от средната работна заплата, предвидени са средства за увеличение на заплатите на асистентите в университетите. В бюджета на НЗОК са осигурени средства, така че да може всички болници да достигнат нива на минимални заплати от 1500 лв. за медицинска сестра и 2000 лв. за лекар“, допълни финансовият министър. Фондът за бедствия ще бъде увеличен от 70 млн. лв. на 130 млн. лв. с оглед на допълнителните събития, които се случиха. До момента са използвани 60 млн. лв. от тях.

Министърът съобщи, че данъчните облекчения, които бяха въведени миналата и предишните години, за ресторантьори, хляб, брашно, фитнеси, книги и др., остават до края на годината. Единственото данъчната ставка за природния газ се възстановява на 20 %. „Моето мнение е, че по средата на годината не е хубаво да се пипат данъци. Всичко, което е свързано с допълнителни данъчни ставки, трябва да бъде разгледано от 01 януари 2024 г., за да има предвидимост за целия бизнес“, подчерта Василев.

При така направения план се предвижда дългът да остане същия като процент от БВП, както миналата година, съобщи Асен Василев. „Вече беше изтеглен 3 млрд. лв. дълг, за да се върне стар дълг. Нарастването на нетния дълг ще бъде в обема на дефицита“. С този бюджет влизаме изцяло в параметрите, които са заложени по Маастрихтските критерии, категоричен беше министърът. Бюджетът е разчетен при БВП 184 486 млн. лв. Този размер е заложен от служебния кабинет.

Асен Василев съобщи, че се планира бюджетът да бъде внесен в Народното събрание в първата седмица на месец юли, за да може да бъде приет до 31 юли и да влезе в сила от 01 август. „Все още текат доуточнявания с част от министерствата и другите първостепенни разпоредители със средства“, допълни той".

Финално приемане

На 28 юли 2023 г. Народното събрание официално гласува Закона за държавния бюджет. Законът влезе в сила с обнародването му в Държавен вестник на 1 август 2023 г., гарантирайки дефицит в рамките на европейските изисквания.

Случаят с мащабното незаконно строителство в местността „Баба Алино“ край Варна се превърна в една от най-големите теми на националната сигурност и корупцията в строителния сектор за 2026 година. През последните седмици казусът претърпя лавинообразно развитие, прераствайки от екологичен и градоустройствен скандал в мащабно наказателно преследване с участието на ГДБОП и Районната прокуратура във Варна.

Актуалната ситуация: Обвинения и полицейски акции

В момента разследването е насочено към схемата за т.нар. „групово узаконяване на беззаконието“ чрез издаване на документи с невярно съдържание. На 3 юли 2026 г. Районната прокуратура във Варна привлече под отговорност втори основен обвиняем. Това е 70-годишният В. К., бивш главен архитект и служител на район „Приморски“ към Община Варна.

Според държавното обвинение, в периода май – юли 2023 г. той фиктивно е удостоверил, че в три поземлени имота са били изградени 20 жилищни сгради преди март 2001 г., което е законовото изискване за получаване на „удостоверение за търпимост“. Реално обаче, сателитни снимки и проверки доказват, че сградите са никнали масово през 2023 и 2024 г. Преди него обвинение бе повдигнато и на 48-годишен геодезист. Мащабната акция на антимафиотите в кметството на район „Приморски“ в края на юни доведе до изземване на огромна документация.

Събарянето на оградата и казуса с купувачите

Успоредно с криминалното производство се води и тежка административна битка. На 7 юни 2026 г., след като Административният съд във Варна отказа да спре предварителното изпълнение на заповедта на Регионалната дирекция по горите (РДГ), масивната ограда около деветте имота на фирмата „ВилАпарт Арканум“ бе съборена. Дирекцията по горите настоява, че заграждението е изцяло незаконно и блокира свободното придвижване на хора, води и диви животни в горския фонд.

В същото време десетки чуждестранни и български граждани се оказват жертви на схемата. Разкрития в медиите показаха случаи на купувачи (включително украински граждани), които е трябвало да извършат последните си вноски в брой до 20 юли 2026 г. за имоти и паркоместа, които на практика нямат легални строителни книжа.

Какво предстои? Следващи стъпки в казуса

Сагата „Баба Алино“ тепърва ще се решава на няколко фронта, като най-важните стъпки предстоят през есента:

Тлеещото напрежение във висшето образование, появило се публично през октомври 2025 г. със създаването на второ сдружение - на държавните университети, най-накрая избухна с напускането преди 2 седмици на 15 висши училища на последното заседание на Съвета на ректорите, обединяващ държавните и частните висши училища.

Интересът към новината трая няколко дни, но негативните последици от нея ще са с доста по-дълъг хоризонт. По всичко изглежда, че появилото се затишие в момента е само временно - до следващата буря, която или ще пренареди играчите в българското висше образование, или ще доразклати и без това накърнената му репутация. Защо се стигна до разкола в университетските среди и какво вещае той?

"Не искаме да членуваме в Съвета на ректорите, а в Съвета на ректорите"

Ако смятате, че има грешка в горното изречение, няма. То просто звучи сбъркано - каквито са и аргументите на 1/3 от висшите ни училища, които излязоха с гръм и трясък от заседанието на Съвета на ректорите на 11 юни. "Не желаем да членуваме повече в сдружение, регистрирано по Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) и дублиращо името на Съвета на ректорите на висшите училища. НАТФИЗ ще бъде само и единствено член на Съвет на ректорите, по смисъла на чл. 23 от Закона за висше образование". Това пише ректорът на НАТФИЗ Мирослав Дачев до Съвета на ректорите броени дни преди последното му заседание.

Ако пак не разбирате, повредата не е във вашния телевизор. От изказването му излиза, че у нас има две сдружения с еднакво име - едното по един закон, другото - по друг. Шокиращо! Не само, че изведнъж се оказва, че имаме две идентични сдружения, ами и проф. Дачев е установил това точно сега и го прилага като мотив за напускане на едното сдружение. Към момента не е ясно в кое от двете членува. Знае се само, че е председател на Сдружението на държавните университети, създадено в края на м.г. начело със Софийския университет (той наследи поста от тогавашния ректор на СУ проф. Георги Вълчев, който стана министър на образованието).

Официалният мотив за напускането на 15-те е несъгласие с отказа в дневния ред на заседанието да бъде включен като самостоятелна точка "дебат по създалото се напрежение в академичната общност, както и по възникналия репутационен проблем, свързан с публикации и злепоставяне на ректори и представлявани от тях институции". Иначе, в обяснението си до медиите те споменават и "открития", според тях, въпрос за несъответствието на сдружението на Съвета на ректорите (по Закона за юридическите лица) с чл. 23 от Закона за висшето образование. "В този член ясно се дефинира съществуването на Съвет на ректорите, който има само и единствено съвещателни функции пред държавните органи. В контраст, сдружението на Съвета на ректорите на висшите училища от 2008 г.... има право да се възползва от членски внос и да притежава имущество, както и редица други правомощия, нерегламентирани и в разрез със закона за висше образование", казват в позицията си 15-те.

Абсурдна дихотомия

"Подобна дихотомия и раздвоение на организацията не почива на юридически и фактически предпоставки", казва адв. Калин Костов и привежда редица доказателства, че двете сдружения са един и същ правен субект, като между тях няма никаква двойственост. На първо място, БУЛСТАТ-тът на Съвета на ректорите остава непроменен през годините, като липсва друг правен субект с подобно наименование и предмет на дейност.

При учредяването на Съвета на ректорите през 1993 г. настоящият Закон за висшето образование все още не е съществувал. Законовото регламентиране на настоящия Съвет на ректорите става с изменение на въпросния чл. 23 от закона за висше образование през 1999 г. "Тогава нито се създава нова паралелна и несъществуваща до този момент правна структура, нито Съветът на ректорите се превръща в държавен орган. Само и единствено законово се закрепва статутът и правомощията на съществуващото сдружение, идентично с органа по чл. 23. Категорично не се подкрепят от стенографските протоколи твърденията на проф. Дачев, че "съществуващото сдружение дублира името на Съвета на ректорите", казва адв. Костов. По думите му с този акт държавата припознава Съвета на ректорите като легитимен и единствения субект, имащ право да изразява общите интереси на висшите училища пред държавните органи.

"Подобна теза руши самия фундамент на академичната автономия и заличава работата, успехите и постиженията на редица учени и общественици, вложили усилия и участвали с работата си в затвърждаване на авторитета на сдружението, вкл. и в международен план", реагираха от Съвета на ректорите. Оттам заявиха, че не са отказали дебат за напрежението в системата - на 15-те ректори е било предложено той да бъде включен в точка "Разни" (защото дневният ред не може да се измени с недостатъчно присъстващи членове) и пак да бъде проведен качествено, но това е било отхвърлено. Както е известно, когато искаш да направиш скандал, измисляш мотиви и правиш скандал.

Задкулисие

И за незапознатите е видно, че зад цялата каша има втори план - едините искат да изместят другите. Това се вижда и в изявлението на Сдружението на държавните университети, което набляга на "съвещателните" функции на Съвета на ректорите - нещо, което настоящият шеф проф. Миглена Темелкова даде заявка за промени. Логиката е всеки университет да иска увеличаване на правомощията на сдружението, в което членува, за да има по-голяма тежест пред държавата. В този смисъл разграничаването "само и единствено" на съвещателните функции, на фона на амбицията на Сдружението на държавни университети да е "равностоен партньор" на държавата, означава чисто и просто едно - желание единият орган да изземе ролята на другия. Или просто Съветът на ректорите да бъде овладян от други играчи. Защо с подобни средства е реторичен въпрос.

Ако ректорите не бяха съгласни с политиката на проф. Темелкова, имаха шанса да я променят - по време на изборите на нов председател на Съвета на ректорите през март т.г. Тогава обаче никой не оспори позицията ѝ - тя бе преизбрана с 29 гласа "за" срещу 18 "против" за втори мандат. Проф. Дачев не отговори на въпросите на "Сега" кои действия и политики на шефа на Съвета на ректорите смята за проблемни. Явно обаче, зад кулисите, изказванията и позициите ѝ, апелиращи за повече права на Съвета на ректорите, дразнят определени кръгове.

За главен неин "грях" се смята оспорването на новите правила за изследователските университети от 2025 г. пред ВАС и КЗД - заради това, че организацията им е изключена от междуведомствена комисия, оценяваща научните резултати на висшите училища за включването им в Списъка на изследователските университети, както и заради самите критерии, които според нея фаворизират определни университети. Наблюдатели посочват и друга непростима "грешка" - намесата ѝ за намаляване на таксите за платените студенти, около които м.г. избухна огромен скандал. Тъй като размерът им зависи от издръжката, която получават университетите в държавна поръчка, а тя бе увеличена, в някои висши училища таксите срещу заплащане скочиха тройно - например в СУ. Намерението на тогавашния министър Красимир Вълчев да ги намали с 25% по-късно се видоизмени в 40% намаление, предложено от депутати, за което проф. Темелкова бе лобирала пред всички политически сили.

Битката може да ознаменува и началото на борбата за студенти, която предстои на фона на демографската криза у нас. "Идват тежки времена. Студентите намаляват. Определиха кои да са изследователските университети, които да получават лъвския пай от финансирането. Години наред не се дава втора писта за професионалните университетите. Разцепването на Съвета на ректорите е следващата стъпка в плана на определени университети да бъде осигурено служебно предимство пред други", разсъждава наблюдател.

Какво мисли МОН?

Ключово е какво мисли държавата за въпросното ритане по кокалчетата и по-конкретно - какво смята да направи, тъй като в нея е "и хляба, и ножа". С една бърза, но груба, промяна в закона за висше образование вероятно много лесно би могло да се направи подмяна на едната организация с другата. Поне засега обаче от МОН не дават подобна заявка.

Оттам заявиха, че следят процесите с повишено внимание, но с пълно уважение към академичната автономия. "Различията в позициите на висшите училища по организационни или стратегически въпроси са вътрешен въпрос на академичната общност", казват оттам, изтъквайки, че нямат законови правомощия да се произнасят за членството и вътрешните процеси в Съвета на ректорите. От министерството заявяват, че Съветът на ректорите е законово регламентиран и е официалният орган за изразяване на общите интереси на университетите. Добавят обаче, че зачитат и правото на сдружаване на висшите училища, затова и няма да изолират нито една организация от обществените обсъждания.

Спорът обаче не е само организационен, а за това дали победителите ще се изберат административно, или водещо ще е качеството. Рискът от подобно разделение е превръщането му в модел, при който достъпът до ресурси се определя не от резултатите, а от това кой има по-силно институционално представителство или политически протекции. Висшето ни образование няма нужда от нови линии на противопоставяне между "големи" и "малки", а от ясни правила и спазването им, в които критерий да бъде качеството на обучението, реализацията на студентите и приноса към обществото. Университет, който е търсен от студентите и развива успешни направления, трябва да получава възможност да надгражда, а не да бъде ограничаван чрез служебно преразпределяне на ресурсите. Това би било загуба не само за отделни висши училища, а за цялото висше образование.

Кой печели от войната между ректорите? Със сигурност не непременно най-добрите. На пръв поглед печелят тези, които успеят да пренаредят представителството на университетите пред държавата и получат по-голяма тежест при решенията за финансиране и политики. Въпросът е дали тази победа няма да бъде пирова - защото разделеното висше образование губи най-важния си ресурс - доверието. Когато университетите говорят с два гласа, държавата получава удобната възможност да избира чии аргументи да чуе. А когато битката за място на масата стане по-важна от битката за качество, губещи са студентите и обществото.

Автор: Силвия Георгиева, segabg.com

Районната администрация на „Аспарухово“ ще предприеме принудително влизане в два частни имота в квартал “Галата”, където се намират бивши бунгала на „Девня цимент“ и за които са постъпили сигнали за евентуално незаконно строителство. Това съобщи кметът на район „Аспарухово“ Ивайло Маринов в интервю за СайтЪТ.

По думите му сигналите по случая са постъпили още в началото на февруари чрез публикации в социалните мрежи, в които се твърди, че в имотите се извършват дейности със съмнителен статут.

След получаването на сигналите районната администрация е изпратила свои служители на място, но проверката не е могла да бъде осъществена.

„Имотът е ограден и нямаме достъп до него. Нашите служители не успяха да влязат и да установят какво точно се случва вътре“, обясни Маринов.

Впоследствие администрацията е започнала процедура по установяване на собствеността и статута на терените. Оказало се, че става дума за два отделни имота, които в миналото са представлявали почивна база на „Девня цимент“.

По данни на дружеството в тях се намират 37 бунгала и пет стопански постройки, сред които столова, бар и складови помещения. По-късно имотите са били приватизирани и продадени на две различни фирми.

За да изясни какво е състоянието на постройките и дали се извършват строителни дейности, районната администрация е изпратила запитвания до всички компетентни институции с искане за информация относно наличието на строителни книжа, разрешения за строеж и действащия статут на терените.

Паралелно с това са изпратени и официални писма до собствениците с искане да бъде осигурен достъп за извършване на проверка.

„Изготвихме всички необходими документи и писма до институциите, и до собствениците, за да можем да влезем и да проверим какво е състоянието на сградите“, посочи районният кмет.

Първоначално е била насрочена проверка с участието на служители на районната администрация и представители на полицията. При посещението им обаче достъп до имотите не е бил осигурен.

„Когато нашите служители отидоха заедно с полицията, не успяхме да влезем. Имотите бяха затворени и не беше възможно да бъде извършен оглед“, заяви Маринов.

След неуспешния опит администрацията е поставила уведомителни съобщения на видими места около имотите с призив собствениците да окажат съдействие за извършване на проверката.

По думите му обаче и тази стъпка не е дала резултат. Изпратените писма не са били получени, а обратните разписки са се върнали като непотърсени.

След изтичането на всички законово установени срокове кметът на район „Аспарухово“ е издал две заповеди за принудително влизане в имотите.

Проверката е насрочена за 6 юли. За нейното провеждане вече е поискано съдействие от Областната дирекция на МВР – Варна.

Освен това до кмета на Варна Благомир Коцев е изпратено писмо с искане в проверката да се включат специалист геолог и експерти по строителен контрол от общинската администрация.

„Ако и тогава не ни бъде осигурен достъп, ще можем да влезем принудително и да извършим необходимата проверка“, заяви Ивайло Маринов.

Предстоящият оглед трябва да установи какво е актуалното състояние на бунгалата и останалите постройки в имотите, извършвани ли са строителни дейности и дали те съответстват на изискванията на закона. Очаква се резултатите от проверката да дадат яснота и по въпросите, които през последните месеци предизвикват сериозен обществен интерес в квартал “Галата”.

Разплитането на схемата – Показанията на Невзоров и правният абсурд

Скандалът навлезе в нова фаза след завръщането в България и ареста на основния инвеститор Олег Невзоров. Източници от службите за сигурност потвърждават, че поредицата от разпити в Окръжната и Районната прокуратура във Варна вече „хвърлят нова светлина върху схемата“. Показанията на предприемача вероятно ще осветят длъжностните лица, осигурили дългогодишното бездействие на контролните органи.

Самият Невзоров запазва хладнокръвие пред медиите. При първата си публична поява след разпитите той заяви: „Не се чувствам виновен, за всичко има документи.“

Зад тези „документи“ обаче се крие невиждан правен абсурд. Адвокат Михаил Томов, който представлява десетки ужилени граждани, разкри механизма, по който са събирани парите:

Националната агенция за приходите (НАП) и съдът вече реагираха, като наложиха първите мащабни обезпечителни мерки и запори върху сметките и активите на замесените в проекта фирми, за да предотвратят източването на останалите средства.

Политическият сблъсък – „Сглобката“, кметовете и прехвърлянето на вината

Случаят бързо се превърна в предизборно бойно поле, като регионалният министър Иван Шишков директно нарече казуса „рожба на сглобката“. Според него политическите сили в момента се опитват да си прехвърлят горещия картоф за това кой е допуснал изграждането на цяло незаконно селище.

Сблъсъкът се концентрира по оста ПП-ДБ и ГЕРБ:

Първите 12 къщи отиват в историята – ДНСК срещу бетона

Въпреки съдебните жалби на инвеститора, държавната машина се задейства. Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) и Община Варна започнаха издаването на първите финални заповеди за събаряне.

Екипи на водещите национални телевизии бяха допуснати в района на първите 12 къщи, които са определени за незабавно принудително премахване. Кадрите показват луксозно завършени постройки, готови за нанасяне, разположени в разрез с всякакви екологични норми.

Министър Иван Шишков беше безкомпромисен в оценката си: „Това е най-голямото нарушение на Закона за устройство на територията (ЗУТ), което сме виждали. Структурата на този проект прилича на организирана престъпна група (ОПГ) за незаконно строителство.“ Пълното обследване на терена показва общо 128 незаконни обекта. Крайната цел на институциите след премахването на бетона е пълна рекултивация и възстановяване на унищожената гора.

Човешката драма – Излъганите купувачи между кредитите и обществения гняв

П зад юридическите термини и политическите искри стои тежка човешка драма. Сред купувачите има както български семейства, така и чужденци – включително бежанци от Украйна, инвестирали последните си спестявания с надежда за сигурност.

Мария Демирева от Украйна е направила добри сделки с имоти на корпорация КУБ във Варна. В края на 2024 г. тя си купува два апартамента в Баба Алино само за 700 евро на кв.м., а година по-късно продава единия от тях на почти двойна цена. Нотариусът, подписал сделката, е Стилиян Чернев. Неговият подпис стои и под други сделки на КУБ. Той е съпруг на Мариника Чернева – бивш и.ф. председател на ВАС. Дъщерята на Черневи пък става експресно нотариус в София с очевидни протекции от министри на ГЕРБ. Повечето сделки на корпорацията на Олег Невзоров са изповядани на нереално ниски цени, но нотариусите са си затваряли очите и за това, освен за незаконните постройки. Единствено ДАНС е видяла в тези транзакции пране на пари, но пък Прокуратурата не вижда данни за престъпления.

Евтино и незаконно

Тази информация за имотните сделки, изповядани от нотариус Чернев, беше получена от BIRD след официално запитване до Министерството на правосъдието. Успяхме да идентифицираме още една сделка за имот на КУБ с неговия подпис, която е съвсем прясна – изповядана на 13.05.2026 г. Тогава Форест Клуб продава на частно лице къщичка с площ 72 кв. само за 60 000 евро. Или 833 евро на кв.м. Десет дни по-късно кметът на Варна Благомир Коцев обяви, че в горите край “Златни пясъци” е изникнал цял “незаконен град”. Къщичката и апартаментите на Демирева са част от него.

Незаконното строителство в Баба Алино се разследва и от прокуратурата, която дори прати окръжно на нотариусите в района да не изповядват сделки с имоти от “незаконния град”.

Печатът на нотариуса всъщност е последното узаконяване на незаконните постройки, които първо са получили удостоверение за търпимост още през 2023 г. при предишната кметска администрация. Тези удостоверения са очевидно на базата на неверни декларации, че в Баба Алино вече са съществували постройки, които обаче от сателитни снимки не се виждат. Следва вписване в Кадастъра, издаване на скица и минаване при нотариус, който очевидно услужливо си затваря очите за липсващите разрешителни за строеж.

И до момента институциите не са публикували списък с индивидуализираните имоти с техните кадастрални номера, които са обявени за незаконно построени. Няма и публичен списък със сделките, а имената на нотариусите, които са ги изповядвали, не са осветени. Няма данни и за дисциплинарни или наказателни преследвания срещу тях.

Семеен нотариален бизнес и партиен чадър

Попитахме Министерството на правосъдието и за кариерата на дъщерята на Мариника и Стилиян Черневи – Десислава. Тя също е нотариус, минала през цедката на конкурса за тази много желана професия през 2024 г. Тогава въпреки протестите на гилдията, министър Мария Павлова отвори конкурс за младши нотариуси. До него бяха допуснати 524 кандидата за едва 52 места, пръснати из цяла България.

Магистратската щерка се преборва с писмения и устния изпит с най-висок резултат от 5,80 и със заповед от 29.10.2024 г. на министъра на правосъдието Мария Павлова /при служебното правителство на Димитър Главчев от ГЕРБ/ тя е вписана като нотариус с район на действие Районен съд – Радомир. На същия конкурс нотариус става и жената на бившия шеф на КПК Антон Славчев, известен и като Тони Балкони, а сред печелившите има и други магистратски деца.

Оказва се, че младата Чернева е извървяла много бързо пътя от начинаещ нотариус в Радомир до столицата. По-малко от година след като е утвърдена в Радомир, със заповед от 02.09.2025 г., подписана от министър Георги Георгиев от ГЕРБ, на Десислава Чернева е разрешено да се премести да практикува в района на Софийски районен съд, който е несравнимо по-доходоносен.

Същият министър от ГЕРБ прокара забрана за публичност на нотариалните актове от Имотния регистър. Това направи невъзможно за журналистите да вадят наяве кои са нотариусите по сделките за Баба Алино, както и подробности за други скандални сделки свързани с властимащите.

КУБ и евтин квадрат

Нотариусите, но не само Чернев, са си затваряли очите и за нереално ниските цени, на които фирмите от групата КУБ системно са се продавали незаконно построените си имоти на украински граждани. Още миналата година BIRD изследва десетки сделки с техни имоти и установи тези аномалии. Тогава още не беше известно за незаконния град, но беше огласена странното спасяване на Невзоров от забраната за пребиваване в страната.

Това поражда съмнения за пране на пари, тъй като доплащането до реалната цена е ставало в брой и под масата със средства, които са прекарани незаконно през граница. Тези транзакции са засечени от ДАНС и агенцията издава забрана за пребиваване в страната на Олег Невзоров, която е отменена безпрецедентно от и.ф. Деньо Денев само няколко дни по-късно. Кметът на Варна пък твърди, че отмяната на заповедта съвпада с конституирането на Невзоров като свидетел срещу него.

Към днешна дата Невзоров няма проблеми с българското правосъдие, не е обвинен и няма данни да е извършил престъпления, обяви прокуратурата, която изглежда не е чела доклада на ДАНС или няма желание да го прочете. Впрочем, същите данни за нереално евтините продажби, наред с другите нарушения като незаконна сеч и незаконно строителство, не са секретни и са достъпни и от публичните регистри.

Кабинетът замразява минималната заплата на 620,20 евро за целия период 2026-2028 г. Още от 1 август се въвеждат лични осигуровки за държавните служители и съдебната власт, но не и за МВР и МО. Това гласи писмо с указания на вицепремиера Гълъб Донев, разпратено до министрите за подготовката на бюджет 2026. В указанията са дадени и някои основни параметри, върху които очевидно ще стъпи бюджетната прогноза за следващите две години, видя "Сега".

Минималната заплата в момента се увеличава всяка година според формула, записана в Кодекса на труда. Според текста, размерът ѝ за следващата година се определя до 1 септември на текущата година като 50% от средната заплата за 12-те месеца, за които има последно данни. Сега обаче този текст явно ще бъде суспендиран.

Правителството запазва намерението си да увеличи максималния осигурителен доход на 2300 евро от 1 август и да го запази на същото ниво за периода 2027-2028 г.

От 1 август се предвижда поетапно държавните служители по Закона за държавния служител и заетите по Закона за съдебната власт да започнат да плащат лични осигурителни вноски, като съотношението между осигурителя и осигурения ще бъде 80:20. Това означава, че стъпката ще е доста по-смела от предложената от опозицията, която днес се обсъжда в тристранката – там за тази година личната вноска беше 2% от цялата. Това обаче е възможно, защото за разлика от проекта на опозицията, тук намерението е личната осигуровка да се компенсира с увеличение на заплатата. Това ще се приветства от държавните служители, защото ще увеличи осигурителния им доход, а това означава по-високи пенсии, майчински, болнични и пр.

"Работим по вариант, с който да постигнем равнопоставеност, без да отнемаме права и без да намаляваме доходи. Това е социална справедливост в действие", коментира по този повод вицепремиерът Гълъб Донев в началото на тристранката, където ще се обсъжда същият въпрос, но през предложенията на опозицията. Засега правителството не е обявило официално намеренията си.

Прави впечатление, че въвеждането на лични вноски не важи за МВР и МО, които са в отделен фонд на държавното обществено осигуряване и бюджетът ги осигурява с доста по-високи осигуровки.

Резултатът в конкретните размери на осигуровките ще бъде следният:

– за фонд „Пенсии” посочените размери за осигурителната вноска за лицата, родени преди 31 декември 1959 г. – 19,8% разпределени между работодател и работник – 15,8% и 4%;

– за фонд „Пенсии” посочените размери за осигурителната вноска за лицата, родени след 31 декември 1959 г. са за лицата, които се осигуряват и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд – 14,8% разпределени между работодател и работник – 11,8% и 3%;

– за фонд „Общо заболяване и майчинство” – 3,5% разпределени между работодател и работник – 2,8% и 0,7%;

– за фонд „Безработица” - 1% разпределени между работодател и работник – 0,8% и 0,2%;

– за фонд „Трудова злополука и професионална болест” – вноската е за сметка на работодател 0,7%.

Размерът на осигурителната вноска за здравно осигуряване ще се дели в същото съотношение, като тя се запазва на 8%, разпределени между работодател и работник – 6,4% и 1,6%.

Размер на осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване (универсални пенсионни фондове) - 5% разпределени между работодател и работник – 4% и 1%.

От 1 януари 2027 г. ще започне плавно увеличение на личния дял, до достигане на съотношенията за всички останали, пише в указанията, без да се посочват тези стъпки.

Относно компенсирането на заплатите, в писмото е посочено, че за 2026 и 2027 г. за тези категории лица се предвижда компенсиране на възнагражденията, с оглед запазване на достигнатия нетен доход. Предстои да се види как точно ще стане това.

Известното намаляване с 10% на разходите за заплати и възнаграждения на персонала също остава като ангажимент, но има някои допълнителни детайли.

То трябва да се случи от 1 септември за четирите последни месеца на годината и да се прилага целогодишно за периода 2027-2028 г. Намалението ще важи за персонала по трудови и служебни правоотношения с изключение на делегираните от държавата дейности, МО, сектор Сигурност и лечебни заведения. Това трябва да стане през преструктуриране, защото достигнатите размери на индивидуалните основни възнаграждения се запазват.

Управляващите от "Прогресивна България" са направили скандално назначение за шеф на държавно ловно стопанство. Инж. Илия Симеонов вече е директор на ТП „Държавно ловно стопанство Тракия“ към Южноцентралното държавно предприятие в Смолян, съобщиха за ABCnews лесовъди.

Това връща вниманието към един от най-спорните периоди в управлението на българските гори – времето на Тройната коалиция (БСП, НДСВ и ДПС). Името на Симеонов стана широко известно през 2007–2009 г., когато оглавяваше Националното управление по горите към Министерството на земеделието. Той беше част от екипа на Нихат Кабил, който ръководеше земеделското министерство. Сега синът на Кабил - Танер Кабилов, е депутат от ДПС на Делян Пеевски. Именно по времето на Илия Симеонов държавата извърши десетки скандални сделки за замяна на държавни гори с частни имоти – практика, която предизвика силен обществен и политически скандал. Те бяха направени в полза на големи олигарси и бизнесмени, които получиха апетитни имоти по Българското Черноморие и зимните курорти за жълти стотинки, а не на реални пазарни стойности. За сметка на това предоставиха на държавата малко атрактивни имоти. По-късно Европейската комисия стигна до извода, че голяма част от заменките представляват неправомерна държавна помощ и България беше задължена да предприеме действия по възстановяване на предоставените облаги. Дори наскоро ЕК осъди България по случая. Скандалът по времето на Илия Симеонов и Нихат Кабил се превърна в един от най-емблематичните примери за спорни решения в управлението на държавните гори. Като ръководител на Националното управление по горите Илия Симеонов нееднократно защитаваше политиката по заменките. В публични изявления през 2007 г. той твърдеше, че законодателството предвижда механизми, които да ограничат последващото застрояване на заменените горски територии, включително идея за 10-годишна забрана за промяна предназначението на имотите. Тези предложения обаче така и не доведоха до спиране на общественото недоволство. След смяната на управлението през 2009 г. темата за заменките остана сред най-коментираните в сектора, а проверките на Европейската комисия и последвалите производства продължиха години наред. Днес, повече от 15 години по-късно, Илия Симеонов отново заема ръководен пост в системата на държавните гори. Назначението му за директор на Държавно ловно стопанство „Тракия“ неизбежно поражда въпроси дали фигури, свързвани с един от най-спорните периоди в управлението на горския сектор, отново се завръщат на ключови позиции в "Прогресивна България". Макар срещу Симеонов да няма съдебно решение, което да го признава за виновен по казуса със заменките, името му остава неразривно свързано с периода, в който тази практика се превърна в един от най-големите обществени и политически скандали в България.

Източник: abcnews.bg

Лидерът на партия „Величие“ Ивелин Михайлов е развивал финансова пирамида по метода на мултилевъл маркетинга, съобщават от разследващия сайт BIRD.BG, позовавайки се на масивния теч с прокурорски документи „КорупцияЛийкс“. Според разкритията, публикувани на 22 юни 2026 година, проверяващите от правоохранителните органи са проучили движението по личните сметки на бившия народен представител. Заключението им е, че събраните от инвеститори средства за изграждането на комплекса „Исторически парк“ са отклонявани директно към личните му авоари, което съвпада и с официалното затваряне на обекта.

Финансовият анализ на разследващите разкрива сериозни детайли за начина, по който са управлявани капиталите. Над 2 045 167,53 евро са послужили за директно захранване на личните банкови сметки на Михайлов, като огромната част от сумата е внасяна кеш през банкомат. Поради тази причина реалният произход на парите не може да бъде установен по официален път. Разследващите предполагат, че тези суми са изтеглени от контролирани от него свързани фирми или са получени в брой от физически лица, вярващи, че инвестират в акции за собственост на туристическия комплекс край Варна. Само в една конкретна банкова сметка на лидера на „Величие“ за периода между 1 януари 2016 година и 21 март 2025 година са постъпили общо 8 001 765,98 евро, разпределяни впоследствие към негови близки дружества.

В документите от прокуратурата и Комисията за противодействие на корупцията се посочва още, че всеки новопривлечен участник в структурата е бил стимулиран да търси и привлича нови кандидати. Извън стандартните трансакции към бизнес мрежата, проверяващите са открили и множество плащания от личната сметка на Михайлов към различни физически лица. Като официално основание за тези преводи най-често са вписвани формулировки като "договор за музикално произведение" или "закупуване на картини". Текстовете допълнително засилват подозренията за умишлено пране на пари, заради което Софийската градска прокуратура и КПК предприеха серия от акции и арести на свързани лица.

Новите разкрития за скритите финансови потоци съвпадат във времето с изявлението на самия Ивелин Михайлов, който неочаквано обяви окончателния край на своя проект. В поредица от публикации в социалните мрежи той призна за краха на инициативата, опитвайки се да прехвърли моралната вина върху българските граждани.

„Преди години вярвах, че българите имат нужда от нещо, което да ги сплотява и да им дава повод да се гордеят с рода си. Сега знам, че много малка част имат действителна нужда от това. Няма да полагам усилия в посока, която не е желана. Това е снимка от началото, но тя показва и края. Изцяло нося отговорността, че съм повел хора в посока мечта, а не реалност!“, написа Михайлов в своя профил.

Към момента остава напълно неясно по какъв начин подведените инвеститори ще успеят да си върнат обратно вложените средства. Голяма част от техните капитали вече са преминали през банкоматите и са се слели с личните сметки на партийния лидер, който години наред умело използваше бутафорния патриотизъм като трамплин за политическа кариера.

Застрахователното дружество “ДаллБогг: Живот и здраве” е било гарант на огромни суми по инхаус договорите на “Автомагистрали”. То е гарантирало със застраховки авансовия плащания и обезпечения по изпълнението на договори в размер на 1.4 млрд. лв. Към момента не е ясно има ли проблем с тези застраховки и как ще бъде гарантиран интересът на държавата като възложител.

Това показват справки за застраховките, сключвани по скандалните инхаус договори на “Автомагистрали”, пише "Сега".

Според изчерпателни таблици от този период, с които "Сега" разполага, дружеството е било гарант на огромна част от раздадените аванси по инхаус договорите. Така например то е застраховало риска по изплатени аванси за 478 млн. лв. за участъци 7–9 от магистрала „Хемус“ чрез две полици с обща премия от 11.3 млн. лв.

За 9.9 млн. лв. пък е сключена и застраховка за риска по аванс от 312 млн. лв. за участъци от 1 до 6.

“ДаллБогг” е застрахователното дружество и по договора за укрепване на свлачища, като там е застрахован риск по платен аванс в размер на 221 млн. лв. При инхаус договора застрахователната сума по платения аванс е 379 млн. лв., с премия на застраховката от 9 млн. лв. Дадените дотук примери не са изчерпателни.

Сроковете по тези полици в справката на “Сега” са изтекли, но най-вероятно са били удължени с анекс.

“Сега” изпрати въпроси на АПИ какво се случва след отнемането на лиценза на дружеството и как ще бъде гарантиран интересът на агенцията като възложител, но в рамките на седмица отговор не бе получен. Тези въпроси постави и депутатът от ПП Богдан Богданов.

“Един от любимите застрахователи на предходната власт е с отнет лиценз. “ДаллБогг” са основен застраховател за стотици милиони аванси по ключова инхраструктура …(онези, изнасяни с торби). Само за 2020 г. те получават 45 млн. лв. за застраховки, обезпечаващи “Автомагистрали”. Те са застрахователя и по договор за 800 млн. лв. за магистралата “Русе-Бяла”. Сега АПИ и МРРБ нямат покритие на рисковете, освен ако спешно не накарат строителите да заменят полиците “ДаллБогг” с истински банкови гаранции", написа Богданов във "Фейсбук".

Както “Сега” писа в разгара на скандала, много от договорите са били гарантирани със застраховки, вместо с банкови гаранции. Още когато това се разбра възникнаха въпроси какво ще се случи при евентуално отнемане на лиценз на застраховател.

До над 66% от обема си достигна язовир „Огоста“ над Монтана след дъждовете през последните седмици. Покачването на нивото му за пореден път повдига въпросите за компрометираните съоръжения, заради които преди 8 години той влезе в списъка на язовирите за авариен ремонт – и още е там, защото този ремонт така и не тръгна.

Извисен над сегашната Монтана преди 40 години като „Михайловград“, преименуван по-късно на „Огоста“, язовирът е с една от най-мащабните водни стени в България и на Балканите. Водосборният му басейн е от над 900 квадратни километра, а общият обем – 506 милиона кубически метра вода.

Язовирът е стратегически обект от значение за националната сигурност на България и част от критичната инфраструктура.

Плановете за изграждането на язовира се появяват още през 60-те години. Инженерите са напълно наясно с рисковете и предизвикателствата, става ясно от оригинални документи на Тодор Елкин, участвал в строителството на водоема като инвеститорски контрол.

В съветско експертно заключение по ранния проект за хидровъзела пише: „Михайловградската язовирна стена е много отговорно съоръжение поради разположението си непосредствено над града“.

Строителството налага изселване на селата Калиманица и Живовци, които попадат в територията му.

„За по-възрастните хора това беше кошмарно – да си напуснат домовете, да ги съборят и да се преместят на едно място, на което имаше просто едни лозя“, разказа Параскева Атанасова.

Разказът на Параскева пред bTV е през януари 2025 г. и е от времето, когато нивото на „Огоста“ се свива до около една трета от обема си. Тогава язовирът стига критично ниско ниво и дъното му оголва останките от някогашното ѝ село Живовци.

Ниското ниво в този период е подходящо за ремонтни дейности по компрометирани участъци и съоръжения, заради които язовирът е в списъка за авариен ремонт още от 2018 г. Но такива дейности не започват и до днес.

В отговор на въпроси на bTV миналата година от земеделското министерство отговарят, че проектната документация и издаденото разрешение за строеж са предадени на Държавната консолидационна компания.

„Министерството на земеделието и храните не може да предприеме мерки и действия по направените от контролните органи предписания, доколкото разрешението за строеж е издадено на ДКК ЕАД“, се посочва в отговора.

Тежките наводнения в други части на страната през последните дни връщат спомените за тревожните денонощия на Северозапад през юни 2023 г. Тогава водоемът се запълва до над 70% от обема си и стига едно от най-високите нива след 2014 г., когато слух за пукнатина в стената му предизвиква паника.

„Успокойте се! Не се поддавайте на паника, не тичайте наникъде и не бягайте да спите някъде навън. Няма такъв проблем! Няма такъв проблем!“, призова тогава Златко Живков, кмет на община Монтана.

Заради продължителните проливни дъждове в Северозапада преди 3 години правителството предупреждава за възможна евакуация на градове и села по поречието на река Огоста. Стига се дори и до среднощна среща на властите за вземане на сложни решения.

„Ние бяхме изправени пред екстремални явления: в рамките на час-два – валежи от порядъка на 60 до 70 литра на квадратен метър“, каза главен комисар Александър Джартов, директор на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР.

Година след това изказване на комисар Джартов е обявен поредният спешен ремонт на „Огоста“. По план той ще включва предимно нарушени облицовки на отводнителния канал и на мокрия откос.

Още тогава bTV разказа и за негодното хидравлично масло, с което работят две от ключовите съоръжения.

„Трябва да се намерят пари да се закупи хидравлично масло, да се подмени маслото на основния изпускател на язовира и на бързопадащия савак. Това масло не е сменявано от 1986 г. – от въвеждане в експлоатация на язовира“, обясни Ивайло Антонов, бивш областен управител на Монтана.

„Изпускателят може да бъде отворен, но не е сигурно дали ще бъде затворен“, коментира Антонов.

Ремонтът обаче не започва. А с решение на Министерския съвет от април тази година язовир „Огоста“ е изваден от списъка за ремонт – въпреки констатираните нередности, видими от решението на кабинета.

Според хидроинженер, участвал в изграждането на водоема, основният проблем е именно табленият савак и маслото с изтекъл срок на годност, с което той работи. „Което е едно пълно нехайство, безобразие на хората, отговарящи за този язовир“, допълни Марин Маринов.

Табленият савак е своеобразен „кран“, който контролира и регулира количеството на изпусканата вода в случаите на прекалено повишение на нивото чрез плоска метална конструкция. В случай на повреда или дефект на крана водата може да не се изпусне навреме или да се изпуска неконтролирано.

Хидроинженерът с десетки години опит казва и че механизмът е с ръждясали метални части.

„Няма кой да разглоби савака и да се опита да направи това стъбло. Ако не може да се оправи, да закупят нов, за да може той да работи. Затова се страхуваха, особено за бързопадащия савак. Ако го пуснат и не могат да го вдигнат – защото маслото е некачествено: язовирът се затваря, няма вече основен изпускател, няма регулиране на водното ниво и чакаме да прелее водата през преливника“, обясни Маринов.

Преминаването на вода през преливника не би било проблем, ако нямаше друг свързан проблем – недовършената корекция по коритото на река Огоста. По думите на инженер Маринов това е опасно, защото в случай на преливане водата ще залее първо зоните с недовършена корекция.

От Община Монтана става ясно, че проектите за корекцията на коритото на реката са били част от строителството на язовира, а местната власт не е запозната с тях.

„Не се разполага към настоящия момент с проектите, с които е изготвена, тъй като тази корекция е била неразделна част от строителството на язовир „Огоста“. Не мога да твърдя със сигурност какво още трябва да бъде изпълнено. За тази част, която е срещу квартал „Огоста“, няма проектна готовност, тъй като това би трябвало да е било изпълнено някога по съществуващия проект“, коментира инж. Камен Каменов, началник отдел „Строителство, екология и техническа инфраструктура“ в Община Монтана.

А защо язовирът е с ключово значение за региона, става ясно от думите на служител в „Напоителни системи“ още от лятото на 2023 г. Тогава в язовира се вливат около 300 куб. метра вода в секунда и без него тя просто ще потече надолу по реката.

„Това е язовир, който прави превенция, защитава Монтана и всичко зад Монтана по поречието на река Огоста и защитава града около седем пъти за последния месец. Седем пъти можеше да има наводнения в град Монтана“, казва инж. Игор Репкин от „Напоителни системи“ ЕАД.

„На този етап язовир „Огоста“ не е опасен по никакъв начин за гражданите на Монтана, но със сигурност ще кажа, че ако така продължава, може и да стане“, посочи хидроинженерът Марин Маринов.

Дали институциите ще чакат този момент или ще действат превантивно, се питат и гражданите в района.

bTV потърси собственика – земеделското министерство, за да разбере защо язовирът е изваден от списъка, какво се е случило с предвидените пари и предприети ли са нови мерки за сигурност. Отговор се чака от повече от два месеца.

40 години язовир „Огоста“ пази Северозапада от водата и продължава да удържа милиони кубици вода. Днес въпросът е дали държавата защитава него.

Източник: btvnovinite.bg

И това лято няма да мине с неприятни изненади на морето покрай превземането на нови и нови апетитни земи по съмнителен начин. На фокус отново е Синеморец, където община Царево е отдала огромен терен на първа линия от плаж Бутамята за къмпинг за каравани. Къмпингът "захапва" гората зад плажа и според визуализациите на стопаните му е така уплътнен, че по сполучливото сравнение на групата "Да не допуснем Синеморец да се превърне в Слънчев бряг" прилича на кутия с бонбони "Черноморец", пише "Сега".

На мястото трябва да се поберат 85 каравани, 20 кемпера и палатки – огромно натоварване за парк "Странджа". Всичко това има нужда от водоснабдяване и канализация, която и без него е изключително компрометирана – и до днес например не е ясно къде се изтичат отпадните води на големите хотелски комплекси, които с годините накацаха близката поляна над плажа.

Условията на община Царево са повече от изгодни. "Пепе.бг" получава огромния терен срещу 6700 евро годишен наем, като може да го ползва от 1 май до 30 септември. Договорът е за 3 години. Обявените на сайта на къмпинга цени са 30 евро за каравана и кемпер на ден, 15 евро за палатка на ден.

За къмпинга община Царево е отдала четири общински имота под наем, които се водят земеделска земя - пасища, гора и др. Търгът е изключително съмнителен и се е провел по позната схема за фиктивни конкурси – явяват се двама кандидати, свързани помежду си, като единият отпада, защото не отговаря на условията. В случая кандидатите за това може би най-апетитно място в Синеморец са бивш и настоящ собственик на една и съща фирма, а според синеморските групи – и съпрузи.

Търгът е обявен на 11 март. Четирите имота са с обща площ близо 35 декара, показва проверка на "Сега" в документите на община Царево, които първи показа Божидар Вълчев. Двете оферти са подадени едновременно с разлика от 1 минута във времето на подаване – едната е от Евелина Петрова, а другата – от "Пепе.бг", стопанисваща къмпинг "Гардения" в Лозенец. При отварянето на офертите е установено, че Евелина Петрова не отговаря на условията, защото е физическо лице, а не търговец. Втората оферта – без изненада, е напълно изрядна и получава къмпинга. Проблемът с този конкурс е, че Евелина Петрова е бивш собственик на "Пепе.бг", показва проверка във фирмените регистри.

На деветата година от съдебната фаза на процеса за фалита на КТБ бившият шеф на банката Цветан Василев, който е задочно подсъдим, обяви, че съдебният състав е незаконен. Причината - според защитата на Василев съдията по делото не е командирована по законовите правила.

Делото, което още е доникъде на първа инстанция, беше образувано и тръгна в спецсъда през 2017 г. След закриването му през лятото на 2022 г. делото беше прехвърлено в Софийския градски съд. Законът казва, че съдебният състав, поради принципът на несменяемост, продължава да гледа делото до завършването му, като в случай, че съдията не е назначен в СГС, той се командирова, обяснява адвокатът на Василев Грета Ганева. В случая съдията Виржиния Петрова, която председателства състава, не е назначена в СГС, а в Административен съд София-град, пише "Сега".

От закриването на спецсъда и досега съдия Петрова е командирована със заповеди, издавани от председателя на Върховния административен съд.

Според адвокатката законът не позволява шефът на ВАС да командирова съдии от административните в общите съдилища, какъвто е случаят. И това прави заповедите му нищожни, от което следва, че делото се гледа от незаконен състав.

"Какъв е ефектът, ако срещу вас се води дело от незаконен състав? За правото ще е точно същият, какъвто би бил, ако го гледат съседките от пейките пред блока - никакъв", пише Ганева във Фейсбук.

Тъй като законът предвижда, че Съдийската колегия на ВСС може да установи нарушения на условията и реда при командироване. Затова и казусът е поставен на вниманието на колегията от адвоката.

Ганева твърди още, че справка, поискана от ВСС е показала, че всички наказателни дела от спецсъда, изпратени за довършване от СГС и гледани от командировани административни съдии, командировани от председателя на ВАС. "Това е абсолютно основание за връщане на делото от самото му начало, тъй като постановяване на присъда от незаконен състав се равнява на липса на присъда", казва тя.

Но с 5 на 3 гласа Съдийската колегия реши на 2 юни, че Цветан Василев не може да ги сезира. Това решение предстои да бъде обжалвано пред Върховния административен съд.

Драгомир Кояджиков застъпи тезата, че макар и законът да не казва кой точно има право да сезира ВСС за проблеми в командироването, това могат да правят самият съдия или председателят на съда, от който е командирован съответния съдия.

На мнение, че искането на Цветан Василев трябва да бъде разгледано бяха Атанаска Дишева и Цветинка Пашкунова, разказва "Лекс". Заедно с тях гласува и председателката на Върховния касационен съд Галина Захарова.

"В България ще се върна, ако се гарантира нов обективен процес за КТБ, защото аз нямам намерение да легитимирам мегадело, което е незаконно спрямо мен, защото се гледа незаконно", заяви преди месец в интервю пред БНР Цветан Василев, който сега живее в Сърбия.

Докато премиерът е фокусиран върху геополитически и европейски въпроси, ведомствата у нас изглеждат безнадеждно изгубени в институционален хаос. В името на прозрачността и безопасността по българските пътища, Екипът на Института за пътна безопасност (ИПБ) поставя четири ключови въпроса към регионалния министър арх. Иван Шишков относно моралните и професионалните критерии при кадровите рокади в Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) от 29.05.2026 г.

Четирите абсурда в биографията на Венцислав Ангелов:

1. От дистрибутор на кафе до шеф в АПИ (виж таблица 1)

Според официалната справка за трудов стаж, преди да влезе в структурите на АПИ, г-н Венцислав Ангелов няма предходен професионален опит в сферата на строителството. Каква е институционалната логика човек, чиято биография включва позиции като дистрибутор на кафе, да направи главозамайващ скок до директор на Областно пътно управление (ОПУ) – Велико Търново, а отскоро — и до член на Управителния съвет на цялата АПИ? Кафето ли е тайната съставка за управлението на асфалта и милионните бюджети у нас?

2. Експресна магистратура за 20 дни

През януари 2019 г. г-н Ангелов е официално недопуснат до конкурс за директор на ОПУ-Велико Търново поради липса на задължителната степен „магистър“. Само месец по-късно (през февруари 2019 г.) него вече го одобряват като кандидат с налична магистратура. Институциите ли се огънаха, или законите на времето, за да се появи това експресно образование за броени дни?

3. Изчезналият „германски опит“

МРРБ публикува информация за 4 години трудов стаж на г-н Ангелов във водеща пътностроителна компания в Германия. В наличните му трудови документи обаче липсва каквато и да е информация за опит в чужбина. Защо официалната му автобиография от 2025 г. се разминава сериозно с данните на сайтовете на МРРБ и АПИ? Коя биография е истинската?

4. Мантинела вместо ремонт на авариен мост

На 3 юни 2024 г. при трагичен инцидент със смъртен случай на мост до с. Плаково, Институтът по пътища и мостове излиза със заключение, че съоръжението е в критично състояние, изисква незабавно спиране на движението и спешно конструктивно укрепване. Под ръководството на г-н Ангелов обаче експертното мнение е преразгледано, а „ремонтът“ се свежда до простото монтиране на една мантинела и пускане на трафика. Така ли се управлява рискът за живота на българските граждани?

Ангажираността на премиера на европейската сцена не е извинение за неговите министри да допускат административен хаос и абсурдни кадрови назначения у дома.

Екипът на ИПБ настоява за незабавна, независима и публична проверка на образованието, документите и професионалния опит на г-н Венцислав Ангелов. Обществото има право да знае в чии ръце оставя милиардите за българските пътища и сигурността на своя живот!

Веднага след като стана ясно, че Институтът за пътна безопасност разследва случая, от официалните информационни канали на АПИ и МРРБ светкавично бе премахната информацията за въпросната "работа в Германия". Този опит за заличаване на следи и спешно покриване на изфабрикувани биографии доказва, че институциите действат в режим на паника, пишат от Института.

ИПБ подчертава, че не би търсил политическо заяждане, ако насреща нямаше гръмка заявка за почтеност и нов морал от страна на "Прогресивна България". Реалността обаче показва точно обратното – на ключови позиции в държавата се назначават кадри, дълбоко свързани с порочните и компрометирани практики на ГЕРБ още от 2019 година. Зад маската на промяната прозира същата стара номенклатура.

Преди броени дни е конфискуван новият джип „Фолксваген Туарег“ на началника на районното управление на полицията във Враца Милен Иванов, разкри агенция BulNews.

Сагата с личната кола на висшия полицаи започва в края на 2025 година. Тогава Милен Иванов отива в КАТ да регистрира новата си придобивка. При проверката "на канал" експертите установяват разминаване в рамата и отказват да я регистрират.

По закон още тогава е трябвало колата да бъде конфискувана и прибрана под охрана на паркинга на МВР край село Косталево.

Вместо да се спази законът обаче, на новия му скъп джип са поставени транзитни номера, с които е имал право да се движи 30 дни.

По неведоми пътища той напуска границите на България и се отзовава в съседна Румъния. Там местен жител регистрира проблемния джип, след което той отново се връща в КАТ-Враца, но вече като автомобил от Европейския съюз. Колата успешно е регистрирана и Милен Иванов се вози в нея няколко месеца.

Краят на приказката идва преди няколко дни, когато джипът „Фолксваген Туарег“ все пак е конфискуван и закаран при другите крадени коли край Косталево.

Това става заради разследване на неговите колеги, които установяват, че той е внесен от Африка. На този етап няма публична информация от коя държава е докаран в Европа, но се знае че е част от сложна схема с измами с лизингови автомобили.

По неофициална информация, директорът на полицията във Враца Цветко Нинов е разпоредил да се създаде комисия, която напълно да изясни как скъпото возило е пристигнало във Враца и как неговият подчинен е станал част от престъпната схема.

Имотните скандали около украинския предприемач Олег Невзоров и неговата строителна корпорация „КУБ“ в Украйна са свързани с мащабни финансови измами, фалшифициране на документи и завличане на инвеститори в Одеса.

Информацията за неговото минало стана публично достояние в България покрай разследванията на разследващата медия BIRD.BG и настоящия скандал с незаконния комплекс край Варна.

Срещу Невзоров в Украйна са водени няколко наказателни дела. Обвиненията включват подправяне на официални финансови отчети и документи с цел неправомерно получаване на банкови кредити.

В същите схеми за документни измами и източване на средства чрез фалшиви банкови заеми е разследван и неговият баща – Владимир Невзоров, известен в украински източници и като Володимир Невзоров).

През 2018 г. съдът в Украйна налага пълен запор върху имуществото на Олег Невзоров и неговите близки роднини. Местните украински медии в Одеска област от години го сочат като „известен строителен измамник“, който събира пари "на зелено" от десетки инвеститори, след което изчезва или не завършва обектите.

Мерките са предприети от съда, за да се предотврати изнасянето на капитали и бягството на фамилията с парите на ужилени украински инвеститори. Става въпрос за стотици хора, вложили средства в полулегалните жилищни кооперации в Одеса като ЖК „Аквамарин“, ЖК „Таировские Сади“ и ЖК „Гагарин Плаза“.

В украинските разследващи медии (като публикации на журналистката Ирина Гриб и местни информационни сайтове) фамилията Невзорови се описва като организирана структура за строителни пирамиди. Володимир Невзоров е разглеждан като част от вътрешния кръг, чрез който се препират или пренасочват парични потоци от измамени купувачи на земи и апартаменти.

Според данни от разследващи журналисти (като публикации на платформата BIRD.BG и Григор Лилов), Владимир Невзоров се развива активно на българския строителен пазар още от 2017 г..

Дейността на бащата в страната остава в сянката на скандала със сина му, но се отбелязва, че фамилията прилага сходни бизнес модели чрез множество свързани юридически лица и кухи структури за придобиване на земи по Черноморието.

Освен имотните и финансови престъпления, срещу Олег Невзоров в Украйна е водено и разследване за незаконно притежание на огнестрелни оръжия.

След проблемите с правосъдието в Украйна, Невзоров пренасочва дейността си в България. Така корпорация „КУБ“ се оказва в центъра на течащия в момента огромен политически и строителен скандал заради изграждането на т.нар. „незаконен град“ (комплекс Forest Club) в защитената местност „Баба Алино“ край Варна.

Олег Невзоров е в неизвестност от 28 май, като се предполага, че е напуснал България. Украински източници твърдят, че автомобилът му е бил видян за последно в района на украинското посолство в София.

Към настоящия момент няма официални публични данни или потвърдена институционална информация за точното местонахождение на Владимир Невзоров.

За разлика от сина му Олег, който живее във Варна от 2022 г., името на Владимир Невзоров не фигурира в списъците на задържаните или официално разпитваните лица при мащабната акция на МВР и прокуратурата в офисите на „Корпорация КУБ“.

С оглед на последните събития е малко вероятно бащата да се намира в България. Владимир Невзоров е обект на засилен интерес от страна на украинските правоприлагащи органи още от времето на големите имотни скандали там, затова се предполага, че в момента не пребивава и в родината си.

Дейността на строителната корпорация КУБ на одеските предприемачи Олег Невзоров и баща му Владимир Невзоров в Украйна е тясно свързана с влиятелни политически фигури, монополисти и бизнес структури в Одеския регион.

Според разследвания на украински и международни медии, както и данни от Бюрото за икономическа сигурност на Украйна (БЭБ), основните връзки и покровители на групировката е Генадий Труханов – дългогодишен кмет на Одеса.

Олег Невзоров е публично сочен за изключително близък до политическия кръг на Труханов, което е осигурявало на строителната му корпорация институционален „чадър“ и възможност за мащабни проекти в Одеса и околните региони, въпреки заведените наказателни дела за финансови измами и фалшифициране на документи.

Друга важна за Невзорови фигура е на покойния Игор Учител – крупен бизнесмен и председател на АО „Одессагаз“ (одеският газов монополист).

Дейността на „Корпорация КУБ“ възниква и се развива под шапката на т.нар. „Група на Учител“ – мрежа от компании, контролирани от свързани с газовия магнат лица.

Сред основните фигури, свързани с дейността на корпорацията, е Михаил Партикевич – бивш банкер, газов бизнесмен и съосновател на КУБ, както и главен изпълнителен директор (CEO) на свързаната компания Riviera Development Group.

Партикевич е дясната ръка на Невзоров и заедно с него е разследван в Украйна за укриване на данъци в особено големи размери (над 23,6 милиона гривни) чрез схеми с фиктивни жилищно-строителни кооперации като „ЖСК Вилямс“, „Югстрой-СУ-1“ и „Одеком девелопмент“.

Андрей Серебрий е политическа фигура на местно ниво (и.о. председател на Фонтанския селски съвет край Одеса). Преди да заеме политическия си пост, той е работил като проектен мениджър именно в Riviera Development Group.

Няма официални или потвърдени данни за директна връзка на строителната корпорация КУБ с влиятелни фигури от върховете на централната власт в Украйна.

Официалната позиция на Олег Невзоров и корпорацията му спрямо войната в Украйна е проукраинска, като компанията се позиционира като патриотичен бизнес, който подкрепя икономическата устойчивост на Украйна и помага на украинските граждани.

В официални съобщения на компанията Невзоров заявява, че продължаването на работата в тези „тъмни времена“ е от критично значение за икономическата устойчивост на страната. Той определя дейността на КУБ като осигуряване на „сигурно пространство, където украинските семейства могат да планират бъдещето си“, пишеkybcorp.com.

Корпорацията демонстрира ангажираност с легитимните украински власти, като взема участие в официални събития като Българо-украинския бизнес форум в София. В тези рамки Невзоров изразява подкрепа за общите стратегически интереси между двете държави.

В писма до медиите Невзоров подчертава, че в българските си дружества осигурява препитание на голям брой както български, така и украински служители и техните семейства Facebook. Предприемачът твърди, че институционалните атаки срещу проектите му в местността „Баба Алино“ се използват за предизборен PR с цел „да настроят местната общност срещу Украйна и украинците по чисто политически причини“.

Мащабен строителен скандал на българското Черноморие придоби характеристиките на международен детективски роман, пише украинският новинарски сайт за корупционни скандали pravda-narodu.com.

Близо до Варна, в елитния район Баба Алино до природния парк Златни пясъци, българските власти разкриха гигантски незаконен жилищен комплекс. Върху 36 парцела с площ от около 10 хектара са построени 104 сгради без никакви разрешителни, като е изсечена изцяло гората и е произволно изградена инфраструктура с помощта на фалшифицирани документи.

По време на акцията служители на реда задържаха работници - граждани на Украйна и Молдова. Основният инвеститор в този незаконен проект се оказа одеската корпорация "КУБ", която принадлежи на известния украински предприемач Олег Невзоров, съобщава информационният източник Bankova Mail.

В Украйна Олег Невзоров има солидна репутация като организатор на мащабни строителни пирамиди.

Името му фигурира в нашумели скандали около жилищни комплекси "Гагарин Плаза", "Золотий Берег" и "Таировски сади".

Всеки един от тези обекти е обект на дългогодишни съдебни производства заради двойни продажби на едни и същи апартаменти и хиляди измамени инвеститори, а имотът на предприемача е под украински запор от 2018 г.

Според медийни публукации, бизнесът на Невзоров в Одеса се е развивал под патронажа на влиятелния бизнесмен Борис Кауфман и покойния основател на Kadorr Group Аднан Киван. Разширяването до Варна е било планирано като продължение на дейността на същата финансово-индустриална група, където Невзоров е действал като основно публично лице.

Най-резонансният детайл по случая е политическата подкрепа, която предприемачът е получил на най-високо ниво. През юли 2025 г. изпълняващият длъжността ръководител на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС) на България, Деньо Денев, подписва официална заповед за депортиране на Невзоров и забрана за влизане в страната за 10 години. В рамките на две седмици обаче длъжностното лице отменя собственото си решение.

Според българския Mediapool, отмяната на екстрадицията се дължи на личната намеса на лидера на водещата българска партия ГЕРБ Бойко Борисов. Според журналисти, извънредният и пълномощен посланик на Украйна в България Олеся Илашчук се е обърнала към него с спешна молба. Местните медии открито наричат ​​украинския дипломат „скрит съучастник“ на сенчест строителен проект във Варна.

Ситуацията ескалира на 28 май, когато българските специални служби проведоха масови претърсвания на територията на незаконен комплекс в „Баба Алино“. Веднага след това Олег Невзоров изчезна от Варна.

Бронираният му SUV Toyota Land Cruiser скоро бил забелязан в София на затворената територия на украинското посолство, което се ползва с дипломатически имунитет, пише Bankova Mail. Според последни данни, след кратък престой в дипломатическата мисия, колата на предприемача е преминала българо-румънската граница. Българските служители на реда продължават разследването, което заплашва да ескалира в сериозен дипломатически скандал между Киев и София.

След публикацията на Биволъ и информация на LIBERTA.BG, възникват въпроси - дали промяната в охраната на Странджа не е оголила ключови маршрути за нелегален трафик

След публикацията на Биволъ, препубликувана от LIBERTA.BG под заглавие: Биволъ: През последните седмици през България са били прекарвани висши офицери от Иран. Имало е случаи на убити, обрани и закопани до границата ни мигранти, до медията ни достигна допълнителна информация от източници на LIBERTA.BG за сериозна промяна в начина на охрана по българо-турската граница в най-югоизточната част на страната.

Източниците на медията ни обръщат внимание, че по време на служебния кабинет "Гюров" са били премахнати повечето вътрешни КПП-та в района на Странджа. Това на практика е оголило трасето през селата и горските райони по направлението "граница-Средец-автомагистрала "Тракия", като едновременно с това е бил ограничен и моделът на работа на граничните патрули.

Според информацията, с която LIBERTA.BG получи, на граничните полицаи е било разпоредено устно да извършват дежурства основно по асфалтовите пътища, без активно навлизане по горските и черни маршрути във вътрешността на Странджа. Именно там обаче се намират десетки стари горски и римски пътища, които от години са известни като естествени коридори за заобикаляне на контролните точки.

Според източниците ни тези маршрути позволяват заобикаляне на направленията към КПП-тата и създават възможност за придвижване през труднодостъпните райони към вътрешността на страната. В този контекст се поставя и въпросът - дали ограничаването на дълбочинния контрол в гората не е променило реалната ефективност на охраната.

Особено внимание буди районът около Българи, Бродилово и Кондолово, който попада в обхвата на Гранична полиция и ГПУ – Резово. Не случайно село Българи бе маркирано с лятна вила от покойния вече Ивайло Калушев, като логистична точка до границата с Турция, наред с трасето през Петрохан - до границата със Сърбия. Според източниците ни изборът на тази зона не е случаен, а е свързан с множеството трудно проследими маршрути през Странджа.

По време на предходни управления, твърдят източници на нашата медия, основният акцент в работата на граничните екипи е бил именно в горските пътища и пресечените терени, където са били задържани хиляди нелегално преминали мигранти още преди достигането им до вътрешността на страната. Предстои да разберем дари добрите практики ще бъдат възобновени от новата власт.

Допълнителен сигнал за адаптация на миграционните канали бе и случаят отпреди дни, когато за първи път бе засечена лодка с мигранти в района на Резово.

На този фон твърденията, публикувани от Биволъ - за организирани схеми за трафик на мигранти, предварително подавани маршрути, фиксирани суми за преминаване и данни за насилие, убийства и погребани трупове на мигранти в пограничните райони, поставят още по-сериозно въпроса дали сегашният модел на охрана е достатъчно ефективен.

Темата далеч не е само оперативна. Тя засяга националната сигурност на Република България, защитата на външната граница на Европейски съюз и способността на държавата да упражнява реален контрол не само по главните пътища, но и в дълбочина - там, където преминават старите горски маршрути на Странджа.

Зад строителната корпорация КУБ (KYB Corporation), която изгражда мащабните обекти в местността „Баба Алино“ край Варна, стои украинският предприемач и инвеститор Олег Невзоров, сочен за основател и основен собственик на холдинга.

Компанията е от град Одеса, Украйна, където се нарежда сред трите най-големи строителни дружества в региона, преди да пренасочи мащабни капитали и дейност към Българското Черноморие.

Според официалните данни на компанията ръководният ѝ екип се състои от:Олег Невзоров – основател и собственик, Михаил Партикевич – съосновател на „КУБ“ и изпълнителен директор на свързаната „Riviera Development Group“, Андрей Никоненок – изпълнителен директор на корпорацията.

Институциите установиха 104 незаконни постройки върху площ от 100 декара горски територии до природния парк „Златни пясъци“, изградени изцяло без строителни книжа и разрешения.

При съвместна операция на МВР и Община Варна строителството в местността „Баба Алино“ бе окончателно спряно, достъпът на техника бе блокиран, а 29 работници бяха задържани на място.

В официални обръщения Олег Невзоров определя обвиненията като „политическа кампания“ и „език на омразата“, твърдейки, че компанията инвестира законно и дългосрочно в региона.

Невзоров развива строителен и инвестиционен бизнес в Източна Европа от над две десетилетия, главно в района на Одеса. Той твърди, че след избухването на войната в Украйна е преместил дейността си в България. В интервю за вестник „Капитал“ Невзоров посочва, че той и неговите партньори са генерирали законни и достатъчно високи доходи в Украйна, които сега инвестират като собствени средства на Българското Черноморие.

Твърди се, че холдингът му оперира и реализира проекти в Румъния, България, Украйна, Черна гора и Гърция. Разследващият сайт BIRD.BG и медийни публикации разкриват сериозни въпросителни около законността на капиталите и престоя му в България: ДАНС е разработвала Невзоров за пране на милиони в кеш, инвестирани в недвижими имоти във Варна.

Разследванията сочат, че фирмите на КУБ строят и продават имоти на украински граждани на цени два-три пъти под пазарните. Веднага след това някои от тези обекти се препродават на реална пазарна стойност на граждани на Израел.

Според експерти по финансова сигурност това е ясен индикатор за легализиране на капитали с неустановен произход. Сред купувачите са идентифицирани и висши кадри от украинското МВР. В докладите на българските служби фигурират данни за потенциални връзки на бизнесмена и негови съдружници с руското разузнаване.

Около престоя на Олег Невзоров в България се разигра безпрецедентен юридически казус.

През юли 2025 г. и.ф. председател на ДАНС Деньо Денев подписва заповеди за налагане на Принудителна административна мярка (ПАМ) – 10-годишна забрана за влизане в страната на Олег Невзоров и неговия грузински съдружник Джони Читадзе с мотив, че са опасни за националната сигурност. Само две седмици по-късно същият ръководител на ДАНС мистериозно отменя собствената си заповед спрямо Невзоров. Въпреки това Агенцията за бежанците отнема временната му закрила в края на същия месец. Наблюдатели отбелязват, че 40-годишният Невзоров подлежи на военна мобилизация в Украйна, но вместо това пребивава у нас.

Официалната институционална причина за отмяната на забраната за влизане у нас на Олег Невзоров не е публично оповестена от ДАНС, тъй като мотивите в заповедите на агенцията за национална сигурност представляват класифицирана информация. Въпреки това, според разследвания на журналисти, изказвания на политици и държавни институции, се очертават две основни неофициални версии за светкавичното преразглеждане на мярката.

Основната е сътрудничество с прокуратурата като „таен свидетел“. Смята се, че Невзоров е получил институционален „чадър“ в замяна на показания. Източници на разследващия портал BIRD.BG свързват отмяната на забраната с факта, че украинецът е станал ключов таен свидетел на прокуратурата по разследването срещу настоящия кмет на Варна Благомир Коцев.

Според политически коментатори и представители на партия „Продължаваме промяната“, премахването на 10-годишната забрана от страна на шефа на ДАНС е послужило като стимул или награда за съдействието му по политически чувствителното дело. Сам по себе си казусът породи остри съмнения за оказван външен натиск върху ръководството на ДАНС, за което публично алармира и президентът Румен Радев.

Твърди се, че Невзоров се ползва с дългогодишна протекция на местно и национално ниво. Тъй като първоначалните разрешителни документи и т.нар. „удостоверения за търпимост“ за строежите са издадени по време на управлението на ГЕРБ във Варна, се подозира, че бизнес интересите на групата КУБ са наложили спешното му оставане в страната за довършване на проектите и легализиране на капиталите.

Хипотезата за специален защитен статут се засилва от факта, че грузинският съдружник на Невзоров – Джони Читадзе, който получи същата 10-годишна забрана по същото разследване за пране на пари и връзки с руските служби, не бе помилван от ДАНС. Неговата забрана остана в сила и той бе окончателно експулсиран от България, тъй като за разлика от Невзоров, не е станал свидетел по знакови дела.

В своите публични позиции Олег Невзоров категорично отрича да е давал показания срещу Благомир Коцев или да е замесен в задкулисни схеми.

Регистрацията на нова кола в пътната полиция може да е истинско изпитание за нервите. Процесът е свързан с чакане, опашки, плащане на такси и други неприятни преживявания. Но има начин всичко това да бъде избегнато. Условията са две – да си на висша държавна длъжност и да познаваш шефа на полицията.

Така можеш да регистрираш колата си дистанционно – например докато си в София, цялата процедура да мине в Разград, а полицейският шеф дори да плати изискуемите по закон такси.

Това съобщават от Mediapool.bg.

Такъв сценарий се е разиграл с новия автомобил на члена на Висшия съдебен съвет (ВСС) Огнян Дамянов, научи Mediapool. В ден, в който той участва в заседание на съвета, в КАТ-Разград е направена регистрация на чисто новото му Audi Q7. Таксите са платени лично от бившия шеф на разградската полиция Деян Симеонов.

Според копия на документи, с които Mediapool разполага, Дамянов си е купил нова кола на 21 януари миналата година. Автомобилът е внос от Унгария и е струвал на съдебния кадровик 170 хил. лева. Два дни по-късно в Разград започва процедурата по регистрация. Според информацията на Mediapool автомобилът изобщо не е пътувал до Разград, за да бъде регистриран.

Вместо това там е било разпечатано заявлението за регистрация, като на служителката е обяснено, че ще бъде изпратено до София за подпис. В оригиналния документ липсва подпис на получателя. Няма и такъв от служител на МВР, който би трябвало да провери превозното средство. Всички останали данни са нанесени.

Още по темата

Подобна практика е нарушение на разпоредбите на МВР. Кола може да бъде регистрирана и от човек, различен от собственика, но той трябва да бъде нотариално упълномощен.

В случая такова нещо няма. Вместо това човек с име и фамилия, идентични на тези на шефа на разградската полиция, е платил таксите за регистрация на автомобила. Сметката е била 61.40 лв, - 35 лв. за самата регистрация и 26.40 за табелите. Всичко това е отнело точно една минута.

Документите очевидно са разпечатани един след друг и процедурата е приключила. Проверка на Mediapool показа, че за автомобил със същия номер е сключена застраховка "Гражданска отговорност" ден преди регистрацията – на 22 януари.

Проверка на последната имотна декларация показва, че Дамянов има над 335 000 лева в две банкови сметки, а заплатата във ВСС е наистина добра – 195 000 лева годишно (16 300 лв/месечно) преди две години.

Колата не фигурира в декларацията за миналата година, но това е нормално, тъй като този документ отразява имуществото, придобито през 2024 г. Към момента декларациите за 2026 г. не са качени на сайта на Сметната палата.

Mediapool се опита да се свърже с Дамянов, за да обясни ситуацията. Първо изпратихме въпроси до пресцентъра на ВСС. Отговор така и не дойде. Опитахме и със заявление по Закона за достъп до обществена информация. Беше ни отговорено, че търсената информация не е обществена. Пратихме официално запитване и на МВР. Те пък го препратиха на... бившия директор Симеонов в Разград. Който също върна отговор, че това не било обществена информация.

Все пак, след няколко опита, успяхме да получим официално потвърждение, че събитията са се развили по този начин – Симеонов не просто лично е платил таксите на Дамянов, но дори е разпоредил да се спре регистрацията на всички останали коли, докато не влезе в сила застраховката на джипа.

Защото без валидна застраховка не може да се регистрира кола, а към момента, в който е било разпечатано заявлението за регистрация, застраховката на Дамянов все още не е била в сила. Така че простосмъртните са изчакали, за да се обработят документите на съдебния кадровик.

Малко преди колата му да се регистрира в Разград, Дамянов е участвал в заседание на ВСС. Денят се пада четвъртък, когато се събира пленумът, т.е. общото събрание на съдии и прокурори. Заседанието е открито в 9.40 ч., сочи протоколът, качен на страницата на съвета.

Дамянов е участвал активно и е взел отношение по най-актуалния въпрос – прекратяване на процедурата по избор на главен прокурор. Всъщност той е човекът, предложил диспозитив на решението, което по-късно е прието от съвета. Именно тогава съветът прекратява процедурата по избор на единствения кандидат – Борислав Сарафов. По онова време той беше и.ф. главен прокурор с амбиция да бъде избран за редовен седемгодишен мандат. В последния момент обаче парламентът прие поправки, с които забрани на ВСС с изтекъл мандат да избира главен прокурор. Така процедурата бе провалена.

Заседанието приключва бързо – само за 30 минути - и е закрито в 10.10 ч. И все пак не остава достатъчно време, за да може Дамянов да стигне до Разград в 11.05 ч., когато е разпечатан формулярът за регистрация на новата му кола.

Цялата магистратска кариера на Дамянов е преминала в Разград, става ясно от визитката му на сайта на ВСС. Той започва работа в местната районна прокуратура през 1997 г. От 2005 г. е в окръжната прокуратура, а само година по-късно става началник на тази структура, пост, на който остава до 2017 г. През есента на същата година е избран за член на ВСС от прокурорската квота.