Какви са острите въпроси за църковното предание, съборността, отношенията между Църквата и политическата власт и влиянието на националните идеологии върху православното съзнание. Ето какво сподели пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и предаването „Разговор“ богословът Георги Тодоров. - Георги Тодоров, известният богослов и публицист, е наш гост. Поводът за разговора е предстоящото честване на годишнината от рождението и успението на свети Йоан Рилски. Българската патриаршия е поканила Вселенския патриарх Вартоломей, който ще оглави празничните богослужения в Рилския манастир и в София. Как оценявате усилията на българския патриарх за подобряване на отношенията с Вселенската патриаршия? Трябва ли да бъдат преодолени предишните разногласия? - Самото водене на диалог е обичайна човешка дейност и не може само по себе си да бъде определено като достойно или недостойно. Основната ми цел е да проследявам историческите закономерности и да показвам как те хвърлят светлина върху съвременната църковно-политическа действителност. Когато съпоставим историческите процеси с това, което се случва днес, според мен се очертава сериозен проблем. Историята и богословието могат да ни помогнат да разберем настоящето, стига да не се поддаваме на натиск и да не се съобразяваме с интересите на силните на деня. - Каква е основната историческа закономерност, която според вас се повтаря и в съвременния църковен живот? - Става дума за влиянието на светския хегемон върху Църквата. Във времето на Ромейската империя императорът е имал огромно влияние върху църковните дела. Според моя прочит на историята, когато императорът е подкрепял православието, са били свиквани събори, които утвърждават православното учение. Когато обаче е подкрепял еретически възгледи, държавната власт е можела да наложи съответната линия и в църковния живот. Особено опасно е, когато дадено учение получи подкрепата на върховната политическа власт. Тогава тя може да влияе върху назначаването на патриарси и епископи и да определя посоката на църковната политика. Според мен подобни процеси трудно могат да бъдат преодолени само с вътрешноцърковни средства, докато не се промени политическата подкрепа за тях. - Кой изпълнява ролята на този хегемон в съвременния свят, след като вече нямаме православен или еретически император? - След изчезването на Ромейската империя ролята на върховната власт се променя. В определени исторически периоди това е бил османският султан, а в по-ново време можем да говорим за влиянието на т.нар. „дълбока държава“ или на големия геополитически център на властта. Според мен механизмът остава сходен: силата, която има водещо положение в международната система, се опитва да влияе и върху църковния живот. Разбира се, въпросът кой точно упражнява това влияние днес е сложен, но аз смятам, че историческата аналогия заслужава внимание. - Вие свързвате възникването на световната хегемония с възхода на западните колониални империи. Как се развива този процес според вашата теза? - Според моя прочит на историята световната хегемония се оформя постепенно с възхода на колониалните империи през XVI век. В началото тя е колективна – Англия, Франция, Испания, Португалия и Нидерландия изграждат своите империи и се конкурират помежду си, но едновременно с това формират доминиращия западен център на власт. През XX век, особено след 1945 г., според мен тази система придобива по-ясен лидер в лицето на Съединените щати. Оттук идва и въпросът какви ценности и възгледи разпространява световният хегемон и как това се отразява върху църковните институции. - Как свързвате ролята на Съединените щати с икуменизма и дейността на Световния съвет на църквите? - В моята интерпретация на съвременните църковни процеси икуменизмът е свързан с влиянието на доминиращия западен център. Аз разглеждам Световния съвет на църквите като институция, чрез която се разпространяват идеи, които според моите богословски убеждения влизат в противоречие с православното учение. Световният съвет на църквите е основан през 1948 г. Аз обръщам внимание и на факта, че същата година е важна за отношенията между Съединените щати и Вселенската патриаршия. Според мен това съвпадение трябва да се разглежда в по-широк исторически контекст, макар че самото съвпадение на дати не е достатъчно, за да докаже причинно-следствена връзка. - Каква роля отреждате на Вселенската патриаршия в тези процеси? - Според мен Вселенската патриаршия има централно място в съвременните спорове около икуменизма. В исторически план на Константинополския патриаршески престол са се възкачвали духовници, които са подкрепяли различни богословски позиции, включително такива, които по-късно са били осъждани от Църквата. Моята теза е, че в някои периоди тези процеси са били свързани с политическата воля на императора или на друга доминираща власт. Според мен не винаги става дума само за личните убеждения на отделния патриарх, а и за натиск и интереси, които идват отвън. - Можете ли да дадете исторически пример за подобно влияние на светската власт върху църковното учение? - Като пример посочвам периодите на иконоборството във Византия. Тогава държавната власт подкрепя възгледа, че почитането на иконите е недопустимо, а тази позиция се отразява и върху църковното управление. Според моята теза подобни процеси показват как политическата подкрепа може да превърне дадено учение в господстваща позиция за определен период. Аз разглеждам и други исторически примери, при които различни богословски направления са получавали подкрепа от императори. Важно е да се разбере, че според мен влиянието на политическата власт не е случайно явление, а повтарящ се исторически модел. - Смятате ли, че днес наблюдаваме подобен модел във връзка с икуменизма? - Да, според мен съществува такава закономерност. Аз разглеждам съвременната линия на Вселенската патриаршия като продължение на процес, който се оформя през XX век и е свързан с икуменическото движение. Според моята оценка това влияние продължава и днес. Виждам приемственост между отделни патриаршески управления и смятам, че тази линия може да се запази и при бъдещи наследници. Затова въпросът не е само кой заема патриаршеския престол, а каква богословска и църковна политика следва институцията. - Какво означава всичко това за Българската православна църква? Как трябва да подхожда тя към диалога с Вселенската патриаршия? - Това е основният въпрос, който трябва да си зададем. Българската православна църква трябва да участва в диалога, но според мен не бива да допуска стремежът към добри отношения да измести богословската преценка. Необходимо е да се разглеждат внимателно както историческият опит, така и конкретните действия и позиции на църковните институции. За мен същественото е дали този диалог се води при запазване на православното учение и църковната самостоятелност. Самият факт, че предстои посещение на Вселенския патриарх, не дава автоматичен отговор на тези въпроси. Именно затова е важно да се обсъждат открито. - Защо се съмнявате в предстоящото посещение на Вселенския патриарх Вартоломей в Рилския манастир и участието му в честването на свети Йоан Рилски? - Не бих казал, че е недопустимо той физически да влезе в манастира. Рилският манастир е отворен за всички. Там влизат православни, хора от други религии и атеисти. Няма забрана хората да посещават манастира. Самото му присъствие не пречи на никого и не нарушава канони. Но поканата му да участва в официалното честване е нещо различно от това просто да влезе и да се поклони пред свети Йоан Рилски. Според мен в тази покана има нещо неблагоприлично – нещо като изневяра към църковните принципи. Не е нарушен конкретен канон, но сякаш е нарушена духовната хигиена. - Поводът е особено значим – отбелязват се 1150 години от рождението на свети Йоан Рилски и 1080 години от неговото успение. Вие посвещавате книга на предстоящото посещение на патриарх Вартоломей. Какъв жанр е тя – сатира или научно изследване? - Това е научно изследване, сто процента. Заглавието е „Патриарх анаксиос и светата съборност“. Показаният екземпляр е макет, който представяме на зрителите. „Анаксиос“ на гръцки означава „недостоен“. Това е възглас, с който църковната общност изразява отношението си, когато смята, че даден човек не е достоен за епископско ръкоположение. - Заглавието и съдържанието на книгата очевидно са предизвикали реакция. Вярно ли е, че Българската патриаршия е забранила премиерата ѝ? - Премиерата беше обявена за четвъртък от 18:30 часа. Доколкото знам, под натиск от Софийската митрополия на издателството е било предложено тя да се отложи за след заминаването на патриарх Вартоломей. С мен лично никой не е разговарял. Идеята, доколкото разбирам, е да не се създава впечатление, че книгата е непосредствена критика към патриарха по време на посещението му. - Вие обаче твърдите, че не съдите патриарх Вартоломей като човек. Как разграничавате личността му от действията му като църковен предстоятел? - Като християни нямаме право да съдим човека като цялостна личност. Патриарх Вартоломей е Божи раб и неговият Господар е Бог. Само Божият съд има истинско значение. Моят съд над него като човек е нищожен. Но освен че е Божи раб, той заема и длъжността патриарх. Когато в това си качество извършва действия срещу Църквата, вече не става дума за личните му грехове, за които трябва да мълчим, а за нарушения, които сме длъжни да разобличаваме. Свети апостол Павел призовава да бъдат разобличавани безплодните дела на тъмнината. За един патриарх такива дела, според моята оценка, са нарушенията и престъпленията срещу Църквата. - Кои конкретни действия на патриарх Вартоломей определяте като нарушения срещу Църквата? - На първо място поставям икуменизма, който смятам за тежко престъпление срещу Църквата и за ерес. На второ място е т.нар. фенеропапизъм – според мен опит за придобиване на власт в Църквата, който представлява сериозно нарушение. Третото е елинофилитизмът – пагубното надценяване на гръцкия елемент в църковния живот и проявите на гръцки епископски и езиков империализъм. - Какво имате предвид под гръцки църковен и езиков империализъм? - Говоря конкретно за Църквата. Извън нея гръцката културна експанзия не е предметът на моята критика. Но в българската църковна история има болезнени примери. През османския период Българската патриаршия е ликвидирана, а епископатът постепенно става гръкоезичен. Следва продължителен период, през който българският народ е лишен от епископат, говорещ неговия език – тоест от епископи, с които хората могат да общуват непосредствено. Според мен това има сериозни последици. Свещеникът на местно ниво може да казва на хората да не крадат и да спазват основните нравствени правила, но стратегическата перспектива е работа на епископа. Когато епископът е чужд и не можеш да разговаряш с него, губиш възможността да имаш обща стратегия. Така се губят историческата памет, националната идентичност и други важни неща. Затова разглеждам епископския и езиковия империализъм в Църквата като тежко посегателство конкретно срещу българската църковна общност. - В книгата си говорите и за украинския църковен разкол. Защо го смятате за толкова сериозен проблем? - Според мен това е тежко и кърваво престъпление срещу Църквата. Освен това е атака срещу съборността и автокефалията. Българската, руската, сръбската, румънската и грузинската църква са автокефални. Но в документа, издаден от патриарх Вартоломей във връзка с украинската църква, според моя прочит се съдържа противоречие: новосъздадената от него църковна структура е определена като автокефална, но същевременно той е представен като неин глава. За мен това е несъвместимо. Ако една църква е автокефална, тя не може едновременно да бъде подчинена на друг патриарх. Аз виждам в тази формулировка опит за установяване на власт над църква, която би трябвало да бъде самоуправляваща се. Смятам, че подобен подход засяга не само украинския църковен въпрос, но и институцията на автокефалията като цяло. Ако се приеме, че Вселенският патриарх има власт над всички останали автокефални църкви, това подкопава съборния принцип. - Какво следва от тази ваша позиция за Българската православна църква и нейното ръководство? - Ние не просто имаме право да разобличаваме това, което смятаме за нарушения срещу Църквата – според мен сме длъжни да го правим. Ако мълчим, ако се стремим да угодим на определени хора или избягваме критиката от страх да не засегнем патриарха, това е зло за Църквата и за България. Смятам, че в известна степен подобно поведение се наблюдава и при Светия синод, включително при българския патриарх. - Вие твърдите и че разполагаме с погрешна история на Църквата. Какво имате предвид? - Докато пишех книгата, стигнах до извода, че нямаме достатъчно достоверна история на Църквата. Преди това самият аз смятах, че разполагаме с такава. Един от проблемите според мен е, че използваме названия и понятия, които не отразяват правилно църковната традиция. Например наричаме патриарха „Вселенски“. Още през VI век, както посочвам в изследването си, свети папа Григорий Велики, известен и като Григорий Двоеслов, критикува подобна претенция като проява на сатанинска гордост. Вторият проблем е, че го наричаме „Константинополски“... - Как на практика участваме в тези заблуди и как постепенно свикваме с тях? - Георги Тодоров: Всички деца знаят, че Константинопол не съществува като днешен град под това име. Тези лъжи и утопии обаче продължават да съществуват и ние съучастваме в тях. Приспиваме се, свикваме с тях. На равнището на цялата Църква това са микропредателства. Когато разкривам този механизъм, показвам как на практика в ежедневието си всеки път, когато кажем „Константинопол“ вместо „Истанбул“, ние съучастваме в тази голяма измама. Когато говорим за „Вселенския патриарх“, също участваме в нея — от куртоазия, от човекоугодничество. Винаги намираме някакви малки оправдания. Истината обаче е, че съучастваме в една самоизмама. Самият той също се е родил в тази самоизмама и смята, че това е редно. Затова трябва да се запитаме как сме стигнали дотук и защо приемаме тези представи за нормални. - Защо нямаме собствена история на Църквата, изградена върху православни критерии? - Когато Западна Европа се утвърждава като световен хегемон, там се строят университети, пишат се книги, развива се книгопечатането и се извършва огромна научна работа. Ние по това време сме под турско иго. Нас ни няма на тази сцена. Западните учени вършат цялата работа: събират фактите, създават университетите, провеждат изследванията и издават ръкописите. Така се натрупва планина от ерудитска работа, до голяма степен първокласна в хоризонталата, но, според мен, сбъркана във вертикалата — по отношение на православието. Тези изследователи нямат православни критерии за нещата. Когато ние излизаме на арената, тя вече е заета. Започваме да градим православната си къща с техните гнили дъски. А те са гнили: забиваш пирона, той хлътва и нищо не държи. Именно поради тази причина нашата църковна история е болна от т.нар. западен плен. Това всички го признават — западния плен на богословието. Но имаме и други пленове. - Какви други пленове имате предвид? - Имаме елинофилетически плен. Гледаме историята през призмата на гръцкия църковен империализъм, а това е зло. Става дума за гръцкия църковен империализъм и за т.нар. Мегали идея — идеята за възстановяване на Византийската империя, която е Римска, ромейска, но вече представена като гръцка национална държава. Това е една много лукава утопия, защото се опитва да съедини две различни неща: имперската, гръцката патриотична и национална идея, от една страна, и писанията на светите отци, от друга. Разсъждението е следното: светите отци са писали на гръцки език, следователно гръцката империя била империята на светите отци. Но между двете няма такава връзка. Едното е гръцкият език, с който отците са си служили, а другото е определена държавна и национална идея. Тази държава, в представения от привържениците на Мегали идеята вид, не съществува. Тя е утопия. Свързваш една истина с една лъжа, с една утопия, и получаваш тази амалгама, която наричат Мегали идея. - Защо смятате, че тази идея е била катастрофална за самите гърци? - Защото, според мен, те са изгубили много от онова, което са могли да запазят или да получат след Първата световна война. Обсъждани са териториални промени, включително въпроси, свързани с Източна Тракия и Одрин. Измир също е бил под гръцка власт. Но, подведени от утопията за възстановяване на Византия, гърците се насочват към една максималистична цел и в крайна сметка губят много. Вместо да се придържат към реалистичните възможности, те се увличат по идеята за възстановяването на една империя. Така губят и присъствието си в Мала Азия. Гръцкото население е изгонено от Мала Азия, включително от Кападокия. Според мен тази утопия има трагични последици. Съществували са и идеи Константинопол да получи международен статут, включително да се обсъжда международно управление на града. Но подобни алтернативи остават неизпълнени. - Как тази идея се отразява върху съвременното православно съзнание? - Ние продължаваме да поддържаме същата утопия и в Църквата — че Православната църква била гръцка. Но тя не е гръцка. Тя е и руска, и грузинска, и българска, и сръбска, и румънска, и гръцка, разбира се. Тя принадлежи на всички православни народи. Не може да се отъждествява православието с гръцката национална идентичност. Гръцкото православие е гръцко, българското православие е българско, но Православната църква като цяло не е собственост на една нация. Всички тези представи за нормалност, които са ни внушени чрез една, според мен, фалшиво изградена история на Църквата, всъщност са мисловни болести. Всички ние сме техни носители. И аз самият бях носител на част от тези заблуди, докато не отворих историческите извори и не видях как определени модели се повтарят. - Какво показват историческите извори за отношенията между светската власт и църковното управление? - Например през IV век император Констанций II отсъствал от града, когато бил избран православен патриарх. Когато се върнал, реагирал с въпроса: „Какво направихте вие? Този не става.“ Отстранил го и поставил свой човек. Според мен подобни механизми се повтарят и в по-ново време. През 1948 г. в Истанбул управлявал патриарх Максим V. Американците се намесили, отстранили го и бил поставен друг патриарх — Атинагор. Това показва как външни политически сили могат да влияят върху църковното управление. Когато изследваме историята, трябва да търсим истината за тези механизми, а не да приемаме безкритично установените разкази. В момента, в който намерим истината, цялата къщичка от карти, изградена върху заблуди, започва да рухва. И тогава стигаме до въпроса за светата съборност. - Какво ни казва светата съборност за властта и първенството в Църквата? - Тя ни кара да зададем един основен въпрос: има ли вселенски първосвещеник? Има. Кой е той? Христос. Христос е вселенският първосвещеник. Христос е Всесветейшият. А патриарх Вартоломей и други преди него, според моята теза, узурпират тази титулатура и се поставят на мястото на Христос. Впрочем папа Григорий Велики също е възразявал срещу претенцията някой човек на земята да носи титлата „вселенски“. Аргументът е, че Христос е нашият първосвещеник. Не може да има друг Христос, който да заеме Неговото място. Следователно тук става дума за узурпация на титли и власт, които според мен не принадлежат на никой земен първойерарх по този начин. - Какви са последиците от това за църковната история и богословието? - Последиците са създаването на една самоизмамна история на Църквата, самоизмамна еклесиология — учение за Църквата — и самоизмамно богословие във всички негови измерения. Ние се гмуркаме в този океан от измами и самоизмами и започваме да реагираме неадекватно на тях. Приемаме определени неща за нормални, без да осъзнаваме докъде могат да ни отведат. - Как виждате опасността от тези процеси в последните времена? - Това е изключително сериозен въпрос. Според мен, ако историята продължи по този начин, последният хегемон ще бъде антихристът и той ще прокара последната ерес — своята религия. Ще я прокара чрез първосвещеници, както по времето на Христос първосвещениците Го осъдиха на смърт чрез разпятие, използвайки римската власт и Пилат Понтийски. Те Го осъдиха чрез неправеден съд. Съществува опасност подобно нещо да се повтори в последните времена, когато дойде антихристът. Разликата между сегашното свикване с лъжата и онова, което може да се случи тогава, според мен, е количествена, а не качествена. Механизмът е същият: ние се прекланяме пред една измама и правим малки отстъпления. Това са микроапостасии — малки стъпки към великото отстъпление в края на времената, когато хората ще признаят антихриста за Христос. - Сигурна съм, че сте написали интересна книга, която заслужава внимание. Надявам се да има и истинска премиера, която да бъде събитие за Вашите ценители и почитатели... - Вижте, в днешно време истинските премиери се случват и в интернет. - Да, разбира се. Засега обаче ще се придържаме към предпремиери. Официалната премиера ще оставим за след 20 октомври, а преди това ще има няколко предпремиери... - Смятам да напиша кратък текст, наречен „100 тезиса“, който да представлява извлечение от книгата. Това също ще бъде една предпремиера в интернет. Впрочем аз бих могъл с две кликвания да кача цялата книга в интернет и това също би било премиера. - Разбира се. А това, което е извършено като санкция срещу Вас, е изключително потискащо и неприятно. - Направо нежелателно — не за нас, а за тях. Още от разговора вижте във ВИДЕОТО. <iframe width="560" height="315" src="https://www.youtube.com/embed/Pyd8Az05hSQ?si=wS74obBNYENDMHY2" title="YouTube video player" frameborder="0" allow="accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture; web-share" referrerpolicy="strict-origin-when-cross-origin" allowfullscreen></iframe>

Как да гледаме на атаките срещу търговски кораби в Черно море, какви са рисковете за сигурността на България и готовността на страната да защити своите териториални води. Трябва ли България да търси възможности за мирно решение, вместо да бъде въвличана по-дълбоко във военния конфликт между Русия и Украйна. Ето какво сподели пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и предаването „Разговор“ Ангел Славчев от „Възраждане“.

- Г-н Славчев, Атаките срещу търговски кораби в близост до българските териториални води пораждат сериозни опасения. Смятате ли, че предстои ескалация на конфликта? - Не смятаме, че непременно предстои такова развитие. Но предупреждавахме българското общество и политиците, че още след падането на първия дрон в Кардам ситуацията може да ескалира. България имаше възможност да предприеме инициативи, които да сближат двете воюващи държави – Русия и Украйна – и поне Черно море да се превърне в зона на мир. - Не мислите ли, че конфликтът вече е стигнал твърде далеч и подобна инициатива трудно би била приета? - Възможно е да не бъде приета лесно, но управляващите имаха задължение да я започнат. Ние, обикновените граждани, ще понесем последствията от военните действия в Черно море. Рисковете за търговското корабоплаване могат да доведат до намаляване на доставките и до допълнителен инфлационен натиск. - Българските власти поканиха руския посланик за разговор. Как оценявате този подход? - Не знаем дали дроновете, ударили корабите, са руски, украински или принадлежат на трета страна. Въпреки това веднага се насочваме към едната страна на конфликта. Така рискуваме отново да заемем страна, без да разполагаме с достатъчно информация. България трябва да изясни фактите, преди да прави заключения. - Според военни експерти България не разполага с достатъчно средства за наблюдение и защита на Черноморието. Споделяте ли тази оценка? - България няма достатъчно собствени отбранителни системи по Черноморието, нито необходимите възможности за наблюдение и противодействие на дронове. Тепърва се говори за закупуване на такива системи. Според нас управляващите трябваше да обсъдят активирането на член 4 от Северноатлантическия договор, за да се проведат консултации със съюзниците и да се прецени каква помощ може да бъде предоставена. - Какъв е смисълът от членството ни в НАТО, ако България се чувства застрашена и не разполага с достатъчно средства за защита? - Това е основателен въпрос, който всеки български гражданин трябва да си зададе. Членството в НАТО трябва да има реално измерение за сигурността ни. Същевременно трябва да се запитаме защо доставките на закупеното от САЩ военно оборудване се бавят толкова дълго. България трябва да има способности да защитава собствената си територия, въздушното си пространство и морските си граници. - Възможно ли е да се проведе сериозно разследване на инцидентите с корабите и да се установи какво точно са превозвали? - Правителството дължи отговори на българските граждани. В момента има много неизвестни и рискуваме да навлезем в спекулации. Видях симулация, която показва как един кораб може да реагира различно при удар в зависимост от товара си. Това обаче само по себе си не доказва какво са превозвали конкретните кораби. Необходимо е да има ясна и достоверна информация. - Появиха се твърдения, че един от корабите може да е превозвал военна техника. Смятате ли, че това е правдоподобно? - Не разполагаме с достатъчно данни, за да потвърдим подобна версия. Не знаем дали ударите са дело на Русия, Украйна или трета страна, нито дали става дума за провокация. Не бива да изключваме различни хипотези, но не трябва и да ги представяме като доказани факти. Институциите са длъжни да изяснят случая. - Възможно ли е подобни инциденти да целят въвличането на НАТО в конфликта? - Това е една от възможните хипотези, които трябва да бъдат разгледани, без да се приемат предварително за истина. Важно е да се установи кой стои зад атаките и какви са целите му. България не трябва да допуска да бъде въвлечена по-дълбоко във войната. - Русия и Украйна взаимно нанасят удари по военноморските си сили. Какво означава това за България? - Унищожаването на кораби в Черно море не е ново явление, но сега инцидентите достигат непосредствено до българското крайбрежие. Основният проблем е, че България не предприема достатъчно инициативи, за да защити своята територия и да създаде условия за мир. Щом има възможност за разговори с украинската страна, темата за сигурността в Черно море трябва да бъде поставена ясно. - Поставихте под съмнение и бързото приключване на спасителната операция след потъването на единия кораб. Какво поражда тези съмнения? - Според публичната информация операцията е приключила за по-малко от 24 часа, което поражда въпроси. Възможно е службите да разполагат с информация, до която обществото няма достъп. Не знаем дали има обстоятелства, които обясняват решението, затова е необходимо институциите да дадат отговори. - Каква трябва да бъде позицията на България в тази ситуация? - България трябва да защитава националния си интерес, да не заема страна без достатъчно информация и да търси начини Черно море да се превърне в зона на мир. Държавата трябва да осигури сигурността на гражданите си и да не допуска страната ни да бъде въвличана допълнително във военния конфликт. - От едната страна Румен Радев е подложен на остра критика от атлантическите среди, а от другата – от „Възраждане“. Какво бихте направили вие, ако бяхте в управлението, при сегашната ситуация? - Категорично бихме спрели износа на оръжие за Украйна, включително през трети държави. България трябва да прекрати участието си в този процес и да не допринася за продължаването на конфликта. - Смятате ли, че България продължава да изнася оръжие за Украйна, въпреки предишните уверения, че това е прекратено? - В миналото имаше подобни спорове. Спомняте си, че Корнелия Нинова категорично отричаше определени твърдения, но впоследствие стана ясно, че България изнася оръжие, включително чрез частни компании и посредници. Държавата може да наложи ембарго и да заяви ясно, че няма да изнася оръжие за Украйна. Според нас не можем да прекратим войната, като продължаваме да я снабдяваме с оръжие. - Каква е вашата оценка за действителното положение на фронта в Украйна? - Нямам преки кореспонденти, с които да общувам в Украйна, но според информацията, която следя, има сериозна деморализация сред населението. В интернет се разпространяват видеоматериали, за които се твърди, че показват принудително мобилизиране на млади хора и жени. Според мен Украйна изпитва все по-големи затруднения с попълването на армията си и губи позиции. В същото време европейската публична комуникация често представя ситуацията по различен начин. За да се ориентираме, трябва да следим различни източници, включително руските и украинските информационни канали, и да подхождаме критично към тях. - Какво чувате за настроенията в самата Русия и за готовността на руското общество войната да продължи? - От българи, с които общувам и които живеят в Русия, получавам впечатления, че част от руското общество също иска войната да приключи. Според тях има хора, които настояват Владимир Путин да действа по-твърдо. Това са впечатленията, до които достигам чрез лични контакти, но не бих ги представил като представително проучване на обществените нагласи в Русия. - Предстои зима, която може да се окаже тежка както заради войната, така и заради енергийната несигурност. Очаквате ли сериозни последици? - Според мен има всички признаци за тежка зима. Ситуацията в Черно море е несигурна, а и в Близкия изток няма достатъчно основания да се очаква бързо успокояване. Трябва да припомним и проблемите с газопроводите към Европа, както и прекратяването на доставките на руски природен газ по предишните договорни схеми. Всичко това създава допълнителен натиск върху енергийните пазари. - Как оценявате мерките на българското правителство за ограничаване на цените на горивата? - Правителството премахна акциза върху пропан-бутана с цел да ограничи поскъпването. Когато обаче сравнявам цените преди и след тази мярка, не виждам ефектът да е достатъчен. Според направената от мен сметка разликата в цените постепенно се стопява. Това показва, че подобни мерки сами по себе си не решават проблема, особено когато има по-широка несигурност на енергийните пазари. - Освен енергийната сигурност, какви други рискове очаквате за България през следващите месеци? - Очаквам сериозни социални проблеми заради повишаването на цените. Възможно е след Нова година да има протести, подобни на тези през зимата на 2013 г. Хората усещат все по-силно поскъпването на храните и ежедневните разходи. Когато едно семейство плаща сметките си и купува само най-необходимото, бюджетът му бързо се изчерпва. Като пример мога да посоча мои приятели във Франция, които по техни думи отделят около 600 евро месечно за храна на семейство от трима души. В България подобен бюджет трудно би бил достатъчен за четиричленно семейство дори за седмица, ако се вземат предвид цените, които плащаме. Това е сериозен проблем за хората, които не разполагат с високи доходи. - Свързвате ли тези икономически трудности и с приемането на еврото? - Според нас България не беше подготвена за приемането на еврото и този процес не трябваше да се осъществява по този начин. „Възраждане“ беше сред политическите сили, които категорично се противопоставяха на въвеждането му и настояваха за референдум. Други партии, които бяха представени в парламента, според мен не заеха достатъчно ясна позиция. Сега гражданите трябва да оценят последствията от взетите решения. - Предстоят президентски избори. Смятате ли, че те могат да променят политическата ситуация в България? - Според мен тези избори дават възможност да се промени досегашният политически модел. Не съм съгласен с прогнозите, че изходът от надпреварата вече е предрешен и че определени кандидати със сигурност ще стигнат до балотаж. Много зависи от избирателите и от това дали ще гласуват по партийни предпочитания, или ще преценят внимателно кой кандидат действително представлява алтернатива. - Кои според вас са основните политически алтернативи и каква роля очаквате да има „Възраждане“? - Според мен реалният избор е между кандидатите, свързани с досегашния политически модел, и тези, които му се противопоставят. Аз смятам, че „Възраждане“ е алтернатива именно защото оспорва начина, по който страната се управлява през последните десетилетия. Не искаме конфликт нито с Русия, нито с Украйна. Нашата позиция е, че България трябва да търси мирно решение и да настоява Черно море да бъде зона на мир. - Очаквате ли избирателите на ГЕРБ и ДПС да подкрепят кандидат, който не е част от досегашния политически модел? - Не мога да предвидя как ще гласуват тези хора. Надявам се обаче гражданите да не се ръководят единствено от партийната си принадлежност, а да преценят кандидатите според собствените си убеждения и разума си. Според мен е важно да се направи сравнение между основните претенденти и да се избере този, който действително предлага различен политически курс.

Още от разговора вижте във ВИДЕОТО. <iframe width="560" height="315" src="https://www.youtube.com/embed/4oG4fVHiK-o?si=5A14rbUfOmuKcHZE" title="YouTube video player" frameborder="0" allow="accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture; web-share" referrerpolicy="strict-origin-when-cross-origin" allowfullscreen></iframe>

Нарастващото международно напрежение и отражението му върху България – от войната в Украйна и конфликтите в Близкия изток до ролята на НАТО, политиката на Доналд Тръмп и бъдещето на Европейския съюз. Каква е отбранителната готовност на страната, енергийната сигурност и предстоящите политически предизвикателства пред България. Ето какво сподели пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и предаването „Разговор“ политологът проф. Мария Пиргова. - Проф. Пиргова, ще продължи ли ескалацията в Черно море и доколко е основателна критиката към президента Илияна Йотова и премиера Румен Радев за реакцията им след ударите по корабите? - Смятам, че ударите ще продължат. В Черно море има около 45 поразени кораба. Повечето от тях са руски, но има и много украински. Войната ескалира и тази ескалация вече достига до нас. Това не е нещо, което не сме очаквали. Колкото и да се повишава тонът в медиите срещу Румен Радев и Илияна Йотова, не смятам, че подобна критика е реалистична. От 2022 г. досега България е имала девет правителства. За четири години девет кабинета! Всички те по един или друг начин са бягали от отговорност, включително и предишните управления. Сегашното правителство вече навлиза в тази проблематика и се надявам да подходи по-отговорно. Една от възможностите е да се търси взаимодействие с Румъния и Турция в Черноморския регион. Досега обаче нито едно от предишните осем правителства не е предложило достатъчно сериозно сътрудничество за сигурността в Черно море или пакт за ненападение срещу корабите там. Сега подобни идеи се предлагат от опозицията, но е трябвало да бъдат обсъждани много по-рано. В началото на войната България беше един от най-сериозните партньори на Украйна. Но войната е реалност, свързана със сблъсък на интереси. Въпросът е как защитаваме ценностите си. Опозицията говори за защита на ценностите, но трябва да си дадем сметка с какви средства се осъществява тя. В условията на война силата и въоръжението имат съществено значение. Не можем просто да заявим, че ще активираме член 4 от Северноатлантическия договор, след като нападенията не са извършени в наши териториални води, а в международни води и в района на изключителните икономически зони. Това поставя въпроса за правните основания за подобно действие, а още повече за прилагането на член 5. - Означава ли това, че България няма правна възможност да поиска консултации в НАТО след инцидентите в Черно море? - За задействането на съответните механизми трябва да са изпълнени определени условия. Не е достатъчно просто да активираме даден член от договора и да започнем консултации. Поставя се и въпросът доколко Черно море попада в обхвата на конкретните механизми за колективна отбрана на НАТО. Това е тема, която изисква внимателен правен анализ. Не съм военен или международноправен специалист, но смятам, че основната отговорност за сигурността в Черноморския регион трябва да се разглежда и през взаимодействието между самите черноморски държави. Те са шест: България, Румъния, Турция, Грузия, Русия и Украйна. Всички те имат отношение към сигурността в региона. Дронове са падали и на територията на Турция и Румъния. Имаше и дрон на българска територия, в района на румънската граница. Това показва, че последиците от войната вече засягат и нашия регион. Независимо кого ще обвиним, трябва да признаем, че възможностите ни за непосредствена реакция са ограничени. Светът все още не разполага с достатъчно ефективни системи за противодействие на всички видове дронове. Технологията се развива бързо, а откриването, прихващането и неутрализирането на безпилотните апарати остава сериозно предизвикателство. - Как оценявате призивите на опозицията за по-добро въоръжаване на армията и закупуване на системи за противодействие на дронове? - Разбира се, българската армия трябва да бъде модернизирана и да разполага със системи за противодействие на дронове. Но този процес трябваше да започне много по-рано. Ако не през 2022 г., то поне през 2024 г. вече беше ясно, че безпилотните апарати се превръщат в ключов инструмент на съвременната война. Въпреки това дълго време не бяха предприети достатъчно сериозни действия. Сега темата се поставя особено активно в предизборния период. Не смятам, че непрекъснатото говорене по нея само по себе си ще допринесе за решаването на проблема. Необходимо е реално планиране, финансиране и изграждане на отбранителни способности, а не просто политически изявления. Има конкретни въпроси, по които трябва да се произнасят военните специалисти и експертите. Политиците трябва да осигурят необходимите условия, но не могат да заменят професионалната оценка. - Опитът на Румен Радев да запази по-сдържана позиция по отношение на Украйна и да не участва в инициативи като „Коалицията на желаещите“ беше ли правилен ход? Това означава ли, че България се отказва от военната и финансовата подкрепа за Украйна? - Според мен опитът на Радев да не се присъединява автоматично към общата европейска линия, особено по отношение на Украйна, е един от малкото възможни полезни ходове за България. Страната ни има специфични интереси. Ние сме географски близо до Русия и трябва да отчитаме това обстоятелство при формирането на външната си политика. Особено показателно е посещението на Боданов в София. То може да означава, че Радев вече се възприема като политик, способен да поддържа преки контакти както с Украйна, така и с Москва. Разбира се, предстои да видим дали това действително е така. Самото посещение, което според информацията е било непублично, показва определено внимание към България и към ролята на Радев. След това Боданов замина за Вашингтон, което също подсказва, че в тези контакти може да има по-широк дипломатически контекст. Дипломацията обаче често се осъществява при закрити врати. Ние знаем само малка част от това, което политиците обсъждат помежду си. Истинското значение на тези разговори ще стане ясно с развитието на събитията. Най-важното е България да запази способността си да разговаря и с двете страни в конфликта. - Защо според Вас е толкова важно България да поддържа диалог и с Русия, и с Украйна? - България трябва да бъде в състояние да разговаря и с двете страни. Става дума за две славянски държави, които са географски близо до нас, а Русия е и непосредствен съсед на България по Черно море. Едно е да подкрепяш Украйна от Лондон, Вашингтон или Париж. Съвсем друго е да го правиш, когато войната се води непосредствено до теб и когато Русия, със своята военна мощ и ядрени способности, се намира в непосредствена близост. Трябва да си зададем въпроса какво реално можем да противопоставим на Русия в настоящия момент. Ако дори НАТО трябва внимателно да преценява действията си, не можем да очакваме, че България сама ще разполага с възможности да промени ситуацията. Затова смятам, че единственият разумен подход за страната ни е балансирана политика, включваща диалог с Русия и опит за разбиране на причините, поради които тя води тази война. Това не означава непременно да оправдаваме действията на Москва. Означава да разбираме реалностите и да търсим начин България да защити собствените си интереси. - Означава ли тази позиция, че не трябва да определяме ясно коя страна е агресор във войната? - Русия може да бъде определена като агресор. Но в българските медии въпросът за агресора често се превръща в основен критерий, по който обществото се разделя на два лагера. Този подход обаче не ни отвежда непременно към решение. По-важно е да разберем, че става дума за две противостоящи страни във война и че България трябва да формулира политиката си, като отчита реалните условия, в които се намира. Трябва да има яснота за позициите на двете страни, но същевременно не бива да забравяме собствените си национални интереси. Международната среда се променя изключително динамично. Международният правен ред е подложен на сериозни сътресения, а правилата, на които разчитахме досега, все по-често се поставят под въпрос. При тези условия не можем да приемаме, че позоваването на член 5 или на други международни договори автоматично ще гарантира желания резултат. Трябва да отчитаме действителното поведение на големите сили и промените в международните отношения. - Как оценявате политиката на Доналд Тръмп и как тя се отразява върху международната сигурност и войната в Украйна? - Политиката на Тръмп е изключително сложна и трудно предвидима. Тя създава допълнителна несигурност в международните отношения. Виждаме как позициите на Съединените щати могат да се променят в кратки срокове. До неотдавна Вашингтон налагаше санкции на Русия, а впоследствие се появиха информации за търсене на доставки на руски дизел. Тези противоречия показват колко трудно е да се правят дългосрочни прогнози за поведението на големите сили. За България това означава, че не трябва да разчита единствено на декларации и формални съюзнически ангажименти. Необходимо е да провежда реалистична външна политика, да укрепва собствената си сигурност и да поддържа дипломатически канали за комуникация. Международният ред се пренарежда, а в такава обстановка страната ни трябва да действа внимателно, с ясна представа за своите възможности и интереси. - Как оценявате политиката на големите сили и възможността за нови избори в Украйна, както и за смяна на Володимир Зеленски? -Силните правят каквото искат, а ние, слабите, страдаме от това. Що се отнася до информацията, публикувана във Financial Times, за потенциални нови избори в Украйна и евентуална смяна на Зеленски, смятам, че за Тръмп Зеленски вече не е необходим. Той му пречи. От една-две години насам Тръмп му дава да разбере, че не желае да продължава да работи с него по същия начин. Особено ясно това се проявява в периода преди изборите в САЩ. Разбира се, позициите на Тръмп се променят във времето. Той балансира между различните фракции в Конгреса и Сената, което обяснява защо понякога решенията му изглеждат противоречиви. Той трябва да отчита и позициите на конгресмените и сенаторите, от чиято подкрепа зависи политическото му бъдеще. - Доколко действията на Доналд Тръмп са продиктувани от предизборни съображения и икономически интереси? - Не смятам, че става дума единствено за предизборна агитация. Тук има и икономически интереси. Виждаме какво печели Тръмп от войната в Иран, включително по отношение на интересите на собственото си семейство. Но от друга страна, той ще трябва да намери начин да излезе от тази война. Според мен Съединените щати понесоха сериозни загуби по отношение на международния си образ, на политическия авторитет на Тръмп и на възприемането на Америка като световна сила. Възможно е отделни икономически интереси да са спечелили от движението на цените на петрола, но това не отменя щетите върху международния имидж на САЩ. Тръмп ще трябва да намери начин да се измъкне от тази ситуация. Не смятам, че положението на Путин в Русия е особено благоприятно. Затова е възможно големите лидери в момента да търсят начини да укрепят позициите си и да си осигурят взаимна подкрепа. Предполага се, че Путин и Тръмп могат да се срещнат с посредничеството на Си Дзинпин в близко бъдеще, вероятно през есента. Ще видим дали това ще доведе до нови реалности в международните отношения. Самата стъпка към възобновяване на търговията с Русия, включително чрез доставки на дизелово гориво, макар и в ограничени количества, е показателна. Вероятно подобни стъпки ще продължат. Това говори, че за Тръмп продължаването на войната не е желан сценарий. - Как тази промяна в отношенията между САЩ, Русия и Китай се отразява върху Европейския съюз? - Европейският съюз, от който сме част и ние, се противопоставя на Путин, когото определя като агресор. По отношение на Тръмп обаче позицията е по-сложна. А покрай това Европа влиза в противоречия и с Китай, представляван от Си Дзинпин, който също има свои стратегически интереси и отношения с Москва. Въпросът е накъде върви Европейският съюз. Според мен той рискува все повече да губи тежестта си в международните отношения. В същото време някои български политически сили, макар и в момента да са в опозиция, продължават да повтарят, че ще въоръжаваме Украйна, докато тя победи. Не смятам, че това е реалистична позиция. Международната обстановка се променя и всички трябва да се съобразяват с новите реалности. Независимо кого подкрепяш, трябва да приемеш ограниченията и действителните възможности на собствената си държава. - Ще се превърне ли противопоставянето между привържениците на по-твърдата политика към Русия и поддръжниците на по-балансиран подход в основна тема на българската предизборна кампания? - Разделението между различните политически лагери, както и противопоставянето между Европейския съюз и Съединените щати, несъмнено ще окажат влияние. Хората, които настояват за по-твърда политика и за продължаване на военната подкрепа за Украйна, вероятно ще бъдат сред основните опоненти на Радев. Един от аргументите срещу него може да бъде, че е имал девет години възможност да действа като президент в рамките на два мандата, но не е допринесъл достатъчно за сигурността на България. Подобни критики могат да бъдат отправени и към Илияна Йотова като кандидат за президент, доколкото тя е свързвана със същия политически курс. Аз обаче не бих приела това като сериозен аргумент, поне не и без да се отчете цялостната политическа отговорност. Както вече казах, през този период България имаше девет правителства, които не предприеха необходимите действия. Някои от тях бяха съставени с участието на политически сили, подкрепяни от Радев, но отговорността не може да бъде прехвърлена единствено върху един човек. - Какво е реалното състояние на българската армия и доколко страната е напреднала в модернизацията на въоръжените си сили? - Нека погледнем какво действително сме постигнали. Купихме изтребители F-16, но въпросът е доколко разполагаме с реални способности. В оригиналния разговор се посочва, че от поръчаните 16 самолета тогава България разполага с два. Междувременно продължават и проблемите с поддръжката на МиГ-29, включително необходимостта от съдействие от Полша. Трябва да си зададем въпроса докъде сме стигнали с модернизацията на армията и укрепването на границите. Погледнете турската граница. Изграждането на съоръженията и мерките за защита не решиха всички проблеми. В определен период имаше политическо взаимодействие между националистическите формации и ГЕРБ, но и това не доведе до трайно решение. Добре е, че в момента няма толкова силен миграционен натиск, но това не означава, че сме изградили необходимите способности. През годините бяха пропуснати много възможности. Вместо да инвестираме последователно в сигурността и инфраструктурата, често се стигаше до неефективно управление и съмнения за злоупотреби. - Доколко липсата на инфраструктура ограничава отбранителните способности на България? - България няма достатъчно добре развита инфраструктура и необходимите транспортни коридори, които да позволяват бързо придвижване на войски от север на юг и от изток на запад. Това е сериозен проблем не само за националната сигурност, но и за ролята на страната ни в общата европейска и натовска отбранителна система. В продължение на години не бяха направени необходимите инвестиции. Затова днес България се оказва в много тежко положение, когато трябва да реагира на новите предизвикателства. Сега Радев ще трябва постепенно да се справя с натрупаните проблеми. Не мога да кажа как точно ще го направи и дали ще успее. Но оценявам факта, че е поел този личен политически риск и е решил да се ангажира с отговорността за състоянието на страната. Ще видим как ще се развият нещата. Надявам се, че с подкрепата на българските граждани поне част от проблемите ще започнат постепенно да се решават. Още от разговора вижте във ВИДЕОТО. <iframe width="560" height="315" src="https://www.youtube.com/embed/tSi7RNn423Q?si=41WaqBibOC2who_i" title="YouTube video player" frameborder="0" allow="accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture; web-share" referrerpolicy="strict-origin-when-cross-origin" allowfullscreen></iframe>

Не мисля, че можем да говорим за връщане към мутренските времена, особено в онзи вид, който имаха през 90-те години на миналия век, когато говорим за убийството на Илиян Филипов. Всеки човек, който е преживял онова време и знае за какво става въпрос, вижда, че има огромна разлика. Това обяви пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и предаването „Разговор“ адвокат Емануил Йорданов. „Що се отнася до няколко тежки престъпления, които са се случили в един кратък интервал от време, подобни съвпадения на факти е имало в различни периоди от нашия живот. Не е изолиран случай и ще се случва и в бъдеще. По никакъв начин това не може да оформи нещата в онзи вид, в който са били в близкото минало“, добави юристът. „Това, което винаги подчертавам, е, че по-скоро няма никакво уважение към закона. Включително по време на прехода тези хора, които по една или друга причина се виждаха с повече пари, много бързо решаваха, че всичко им е позволено. И една такава невярна представа за живота твърде често водеше до техния преждевременен край. Специфики има по тази тема и това не е някаква изненада — винаги се случва така“, каза още гостът. „Не мисля, че министър Демерджиев може да бъде обвиняван, че е бил адвокат на един или друг човек. Това ни е професия. Следващ въпрос е дали може по някакъв начин бизнесът на убития Илиян Филипов да се свърже с участие на Демерджиев. Но такива факти поне до този момент не съм чул да са изнасяни“, каца още юристът.

Още от разговора вижте във ВИДЕОТО. <iframe width="560" height="315" src="https://www.youtube.com/embed/bb0nT-oou1A?si=yDAmQPJWW_eycQQM" title="YouTube video player" frameborder="0" allow="accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture; web-share" referrerpolicy="strict-origin-when-cross-origin" allowfullscreen></iframe>

Последните инциденти с кораби в Черно море показват, че войната в Украйна вече има пряко отражение върху сигурността и икономическите интереси на България. Според Кузман Илиев регионът се превръща в пространство на сблъсък между Русия, Украйна, НАТО и Турция, а атаките срещу инфраструктура и плавателни съдове увеличават риска за търговските маршрути. Ето какво сподели пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и предаването „Разговор“ Кузман Илиев, председател на партия „България може“. – Г-н Илиев, последните атаки срещу кораби в Черно море отново поставиха въпроса за сигурността на корабоплаването. Превръща ли се Черно море в „мъртва зона“ и какви са реалните рискове за България? – Черно море действително се превръща във военна зона и това е най-големият военен риск пред България. От години предупреждавам, че целият военен блок на НАТО, от една страна, и Русия с нейните партньори, от друга, се подготвят за подобна конфронтация. Сега виждаме някои от нейните проявления. Проблемът е, че в България много често гледаме на отделните инциденти изолирано – кораб е ударен, друг е потънал – без да разглеждаме по-широкия контекст. Черно море е пространство, в което се сблъскват интересите на глобални геополитически сили и блокове.

– Какво означава това конкретно за българската икономика? – Цената вече я плащаме. През България преминават огромни количества стоки и товари. Ако само 10% от тези потоци бъдат намалени заради повишения риск, това означава милиони тонове по-малко товари. Ако към всеки тон се добави допълнителен разход заради по-високи застрахователни премии и рискове, говорим за стотици милиони евро допълнителни разходи. Това оскъпява производството и създава сериозни икономически предизвикателства за България.

– Според вас как се стигна до сегашната ситуация с корабоплаването в Черно море? – Не е наша работа като българи да даваме генерални оценки кой пръв е започнал взаимното унищожение. Но е важно да познаваме политическия контекст. Преди време Украйна започна интензивни удари по руска инфраструктура, включително по складове и кораби, свързани с износа. Имаше атаки срещу руски кораби с жито в Азовско море. Тогава трябваше да си зададем въпроса: няма ли да има отговор? И отговорът постепенно се превърна в натиск върху украинските пристанища. Започнаха да се атакуват инфраструктура, мостове, складове и други обекти, които преди това не бяха атакувани в същия мащаб.

– Казвате, че България днес плаща цена за тази ескалация. Но как трябва да реагира българската държава? – Най-важното е да не бързаме с оценки, когато нямаме всички данни. България е сериозна държава и трябва да се държи като такава. Виждаме как след всеки инцидент започва спор кой е агресорът, кой е виновен и как трябва да реагираме. Но трябва да си зададем и следващия въпрос: какво правим след това? Ако само отправим гневна нота, какво постигаме? Трябва да мислим стратегически, а не емоционално.

– Вие самият допускате различни версии за произхода на дроновете и атаките. Не е ли опасно да се правят предположения, преди да има разследване? – Именно това казвам. Не трябва да избързваме. Най-вероятно може да има логика в една или друга версия, но без предварително да разполагаме с всички данни е несериозно да правим категорични заключения. Особено когато говорим за инциденти в зона, в която се води война и в която действат различни страни.

– Споменахте и ролята на Турция. Какво е значението ѝ за развитието на ситуацията в Черно море? – Турция има свои интереси и те в много отношения са в противовес на руските. В момента може да има сътрудничество между Турция и Русия в определени сфери, включително енергетиката и туризма, но Турция не може да приеме Черно море да бъде доминирано едностранно от Русия. От друга страна, Турция е член на НАТО. Затова ролята ѝ е изключително важна. Ако се стигне до по-сериозно включване на Турция на страната на Украйна или до промени в режима на военните кораби през проливите, това би било много сериозна ескалация.

– Според вас България и Румъния вече се превръщат в част от по-голяма военна логистика на НАТО? – Да. В България се изграждат инфраструктура и логистика, които трябва да свържат Централна Европа с югоизточната част на източния фланг на НАТО. Става дума за мостове, тунели, транспортни коридори и възможност за по-бързо придвижване на войски. Не трябва да си представяме, че всичко това се прави, за да имаме по-добра инфраструктура и да забогатеем. Има и военно-стратегически интерес. Когато се говори за милиарди инвестиции в инфраструктура по югоизточния фланг на НАТО, обществото трябва да разбира, че част от тази инфраструктура е предназначена и за придвижване на военна техника и войски.

– В такъв случай увеличава ли се рискът България да се превърне във фронтова държава? – Ако НАТО затвърди военната си линия към Русия и конфликтът продължи да ескалира, България действително може да се окаже фронтова държава. Трябва да разберем нещо много важно – това няма да бъде обикновена война, в която армии се сблъскват на бойното поле и след това всичко приключва. Говорим за противостояние между ядрени сили. Ако се стигне до използване на балистични и свръхзвукови ракети, инфраструктурата на държавите може да бъде унищожена много бързо – пристанища, мостове, комуникации, бази данни, интернет инфраструктура, водоснабдяване.

– Призовавате за дипломация. Но възможна ли е тя в момента? – Няма друг работещ вариант освен да се седне на масата и да се разбере какво искат руснаците и какво искат украинците. Големият проблем е, че не разбираме конфликта достатъчно добре. Хората си мислят, че един ден руснаците просто са се събудили и са атакували Украйна. Но конфликтът има предистория. Трябва да слушаме и противника. Това не означава непременно да заемаме неговата страна. Означава да разберем какво мисли и какви са неговите цели.

– Какво според вас трябва да направи Европа? – Европа трябва да се превърне в силен медиатор и да използва влиянието си, за да се стигне до преговори. Продължаването на военната конфронтация има огромна цена. Украйна пострада изключително много икономически, жертвите са милиони, а последствията за Европа също са сериозни. Не виждам как можем да постигнем трайно решение без дипломация.

– Критичен сте към увеличаването на разходите за въоръжаване. Защо? – Защото влизаме в спирала. Едната страна се въоръжава, другата отговаря, след което ние казваме, че трябва да се въоръжаваме още повече. България има ограничени ресурси. Ако вземаме огромни заеми за оръжия и едновременно с това инвестираме в нови системи за противодействие на дронове, трябва да си зададем въпроса докъде ще стигне това. Дроновете са оръжие на новото поколение войни. Украйна и Русия вече имат огромен опит в това отношение. Ние трябва да мислим много внимателно какво означава това за България.

– Какво би се случило, ако конфликтът между НАТО и Русия продължи да ескалира? – Тогава залогът става огромен. Не говорим само за конвенционална война. Говорим за възможност от унищожаване на инфраструктурата на цели държави. Не трябва да си представяме, че една подобна война ще бъде ограничена само до войници и военни бази. Ще страдат гражданите, столиците, икономиките. Затова не разбирам защо някой си представя, че залогът е малък.

– Какво попречи на Съветския съюз и Запада да стигнат до пряк сблъсък по време на Студената война? – Дипломатите. Те намираха начин да свържат Хрушчов и Кенеди. Имаше договори за стратегическите ядрени оръжия, за противоракетната отбрана и за други сфери. Днес дипломацията почти се превърна в мръсна дума. Всеки, който говори за преговори, може да бъде обвинен, че е на страната на Путин. Това според мен е опасна реторика.

– Критичен сте и към НАТО. Как виждате мястото на България в Алианса? – НАТО има добра идея като отбранителен съюз. Но според мен проблемът е, че Алиансът започна да се занимава с много неща извън първоначалната си логика. Когато погледнете към Изтока, там съществува съвсем различно разбиране за това кой е агресорът. Ние виждаме едната страна, а те виждат друга. Не казвам, че трябва да приемем тяхната гледна точка. Казвам, че трябва да я разберем.

– Какъв трябва да бъде тогава българският подход? – България трябва да пази собствения си интерес. Нашият интерес не е да бъдем въвлечени във война. Трябва да гледаме на Изтока не само като на заплаха, а и като на потенциален партньор. Ние можем да имаме едни възможности, те – други. Въпросът е да намерим пресечната точка на интересите.

– В крайна сметка какъв е най-важният урок от последните събития в Черно море? – Че това вече ни касае пряко. Инцидентът ще мине, медиите ще го заменят с други теми и след време може да бъде забравен. Но той показа нещо много важно – че България като общество и като икономика е на косъм от това да стане част от тази война. Това не е майтап. И затова трябва да мислим стратегически, да разбираме какво се случва и да търсим път към дипломацията, преди ескалацията да е станала необратима. Още от разговора вижте във ВИДЕОТО. <iframe width="560" height="315" src="https://www.youtube.com/embed/5o2u3yha-ik?si=CKcY_NX93QD-YY5e" title="YouTube video player" frameborder="0" allow="accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture; web-share" referrerpolicy="strict-origin-when-cross-origin" allowfullscreen></iframe>

Проблемите в здравеопазването не са от вчера, а са резултат от модел на финансиране, при който количеството пациенти се превръща в основен показател за работата на лечебните заведения. Проверката в УМБАЛ „Св. Георги“ в Пловдив и сигналите за нарушения при отчитането на клинични пътеки повдигнаха много въпроси – за положението на младите лекари и специализантите, централизацията на специализациите, необходимостта от засилване на доболничната помощ и профилактиката, както и за законодателни промени, свързани с обществените поръчки и цените на скъпоструващите лекарства. И какво още… Пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и предаването „Разговор“ говори д-р Георги Петров, народен представител от „Прогресивна България“.

– Д-р Петров, най-напред за изненадващата проверка в пловдивската болница „Свети Георги“, най-голямата болница в страната. Прави впечатление, че става дума за дългогодишно наблюдение на някаква порочна схема. Това е силно обезпокоително. Какво мислите? – Да, чух много за кратко част от брифинга, който дадоха съвместно Министерство на здравеопазването заедно с прокуратурата и Министерството на вътрешните работи. Наистина някои от нещата, които успях да чуя, са доста притеснителни. Говорим за схема, която работи, мисля, че от 2021 година, повече от пет години. И това, което, без да мога да съм точен в цифрите, чух, е за около 3 милиона евро, които са обект на съмнение за източване на пари от здравната каса чрез ефективни съответно хоспитализации. Наистина доста тревожна информация е това. Когато се запозная в детайли, ще можем да го коментираме, но не си спомням скоро да е имало подобно нещо като акция, изобщо като информация, която да е излизала официално. Ако става дума за действие на службите за борба с организираната престъпност, това е като че ли крайно агресивно, радикално. Преди това не е имало никаква възможност в системата да се създаде по-подробна представа какво става. Сега аз предполагам, че за да се прибегне до толкова сериозна показна акция, най-вероятно има доста сериозни доказателства за това нещо. И когато говорим за източване и за фиктивни пътеки, тук е много важно да се направи много ясно разграничаване кога имаме хипердиагностика, кога се преувеличават някои клинични пътеки, кога става въпрос за абсолютно фиктивни пациенти, тоест хора, които въобще не стъпват в болницата, хора, които само по документи лежат. Обикновено това дори и са здрави хора. Това наистина е нещо, което по закон е престъпление и не може да оставаме безучастни в разкриването на такива схеми.

– Мислите ли за всички тези степени на контрол, които съществуват в системата и които би трябвало да се задействат при подобна ситуация? – Системата на здравеопазването още от 2000 година беше насочена към малко повече в бизнес посока, когато болниците станаха търговски дружества. Още тогава се заложи тази бомба, която според мен все повече ще гърми. Става въпрос за това, че лекарите бяха поставени в условия да работят за норматив, и то говорим за количествен норматив, а не качествен норматив. И беше въпрос на време с годините тази система да се, грубо казано, изроди, защото системата на здравеопазването след тези промени се изроди. В един момент лекарите станаха буквално едни търговци, които трябва да търгуват с брой пациенти, преминали през съответното отделение. И ако моралът и Хипократовата клетва са основното, което трябва да води лекаря, а това със сигурност е вършило много добра работа в първите години, но вървейки в тази посока, системата те видоизменя, защото колкото и ти да се опитваш да си морален, в един момент ти биваш заставен от директори, от началници да приемаш повече пациенти. Ако нямаш пациенти, ако няма достатъчно клинични пътеки, не могат да се изкарват заплатите и едва ли не ти казват: или приемай пациенти колкото можеш повече, или няма да вземеш заплата. Колкото чух, в този конкретен случай, информацията, която излезе от прокурора, е, че е имало лекари, които не са искали да участват в подобен тип фиктивна дейност и са получавали по 1000–1500 евро заплата. А пък други, които са участвали активно, са взимали по 6000–7000 евро заплата. Неофициално го съобщавам, защото може и да не съм точен в цифрите. Ако имаш морал и работиш по принципа на морала, не може да си набавиш необходимия доход, за да можеш да имаш някакъв стандарт и буквално да си изкараш заплатата. Това, пак казвам, не е от вчера. Това нещо с годините е градено, градено, трупано. Системата лека-полека е променяна, променяна, за да стигнем до този момент.

– Неприятно ли ви е, че това е болницата, в която вие сте прекарали вашия стаж като начинаещ доктор? – Определено ми е неприятно. Имам страшно много колеги и приятели там. И това беше една доста неприятна новина и за мен самия. Разбира се, това е най-голямата болница в България. Мисля, че е с най-голямото финансиране от нашия държавен ресурс. Разбира се, в този смисъл тя е най-голяма и като леглова база на едно място, но и като пари, и като финансиране, но не е съмнително това, че като е най-голяма болница, логично е тя да има най-голямо финансиране. Въпросът е защо е допуснато да се стигне дотам това финансиране да не е насочено пряко към пациентите, защото аз базата я познавам доста добре. Една част от базата се обнови, но основно повечето от отделенията чисто визуално нямат нужната база. Говорим дори и чисто хигиенно и визуално на фона на тези пари, които отиват в тази болница. Предполагам, че и това също е дало до някаква степен посока да се провери защо в тази болница така се случва.

– Вие имате много голям ангажимент, дълг и може би донякъде се очертава чувство за вина към младите лекари, тъй като според тях вие записахте в предизборната си програма да уредите проблема с ниското им заплащане, а това, което представлява по някакъв начин много унизително стъпало в дейността на всеки начинаещ доктор. И сега започваме да си спомняме за думите на Тошко Йорданов в предишната комисия по здравеопазване, която се превърна в подигравка за поведението на законодателните среди към младите доктори. Какво може да предложите и какви са вашите разговори с младите доктори? – Ще започна оттам, че когато започнах да специализирам медицина, аз бях на 700 лв. заплата. Аз знам какво е да си от най-ниското стъпало и какво е да се пребориш, за да може да стигнеш до това да вземеш специалност.

– Сега колко взима млад лекар? 800 евро или нещо такова? – Сега в момента мисля, че за лекарите, за специализантите основната заплата е едно, а това, което получават, е различно. Има едно голямо диференциране на различните специалности. Има специалности, където млади лекари взимат доста повече, отколкото специалисти в други специалности с дългогодишен стаж. Но да започнем кардинално проблемът откъде идва. Фактът е, че в България младите лекари са използвани, те са експлоатирани. Докато нямаш специалност, държавата и здравната система не ти дават възможност да достигаш какъвто и да е ресурс, да постигаш каквито и да е реални резултати, на база на които ти да стъпиш и да кажеш: „Аз искам повече, защото работя повече.“ А именно тези механизми са измислени отново в годините, наложени са с цел едни началници, директори, хора, които имат властта, да използват тези хора като черноработници. Даже много често сме се шегували като млади лекари, че реално ние сме черноработници, а това нещо, налагайки се в годините, изкривява представата на един лекар как трябва да се държи с по-младите. Загубена е приемствеността. Не в малко клиники има лекари, началници, които са много след пенсионна възраст, които по никакъв начин не дават възможността някой млад да заеме тяхното място. Не се опитват да им предават, така да се каже, занаят, защото голяма част от хирургичните специалности са занаят. И в тези клиники наистина младите лекари се чувстват отчаяни, чувстват се обезнадеждени и съответно, ако те успеят да се преборят, след това те вече са взели този лош пример и за жалост това нещо има риск да се наслои в годините и да стане една порочна практика. – Какво мислите да впишете в следващия бюджет, ако въобще става дума за предложение на равнището на преговорите с тези млади лекари, които се канят отново да посещават вашите комисии? – Да. При всички случаи заплатите на младите лекари и най-вече на специализантите, защото има млади лекари, които вече имат специалност и те в една голяма част така успяват да достигнат нещо по-нормално като заплащане. Но специализантите – едно от нещата, към които се върви, и тук съм радостен, че и Министерството на здравеопазването вложи доста усилия да се интегрира тази европрограма, в която за още 15 нови специализанта, вече 255 специализанти, е издействено да получават 2 минимални работни заплати над това, което имат като назначено заплащане в дадената болница. Това не само че поощрява и дава възможност тези лекари да не търсят някакви алтернативни работи, а да могат наистина да се съсредоточат върху обучаването, но освен това тази мярка и стимулира, насърчава лекарите в по-малките населени места. Защото тези места се отпускат за специализанти в по-малки болници, в по-малки населени места. По една статистика, която четох, в „Пирогов“ в момента има над 400 специализанта, което приемете, че не е нормално. При положение че аз, когато бях, отпускаха по две места на година. Имаше не повече от 20 специализанта в „Пирогов“, а беше по-голям, отколкото е сега, нали? Всички лекари в момента, млади завършващи, те искат да дойдат да специализират в най-големите болници, в най-модерните клиники, мислейки си, че това е най-доброто. И оттука идва това нещо, че когато имаш такъв огромен наплив от млади лекари, ти може да си избираш, съответно може да издевателстваш над тях, както за жалост се прави в някои клиники. Когато ти обаче отидеш в едно малко населено място, в една болница, където има недостиг на лекари – и това го има – и ти започнеш да специализираш, там твоите ментори, твоите специалисти, те ще имат желанието да те научат максимално бързо, да те направят максимално бързо добър, за да може ти да ги отменяш и те да си почиват малко повече. И затова казвам, че тази централизация, която се проведе последните години, е абсолютна грешка. Абсолютна грешка и то грешка в мениджмънта на специализациите.

– Сега имаше предложение младите лекари да бъдат ангажирани към болници и общините да им плащат обучението. Същевременно те пък да са задължени да специализират там. И имаше така едно брожение предимно в младите. Как така те ще ме задължат аз да отида да работя във Видин, да отида да работя в Монтана или някъде по Родопите? – Мога да ви кажа, че баща ми по разпределение работи в едно село две години и опитът, който е натрупал там, е бил безценен, когато е отишъл да специализира. А тук не говорим да трябва да отидеш и да се преместиш да живееш, а да отидеш да подпомогнеш някъде системата, да натрупаш опита и когато вече имаш някакъв опит, тогава да стъпиш и да почнеш да надграждаш. Това не се прие много добре. Всеки иска да е в най-модерната клиника, но според мен – като лекар ви казвам и като опита, който съм придобил, че в по-малките болници много по-бързо трупаш опит, много по-бързо се учиш, много по-добро отношение срещаш от специалисти и приемствеността е огромна.

– Какви числа трябва да се променят в бюджета за догодина? – Финансовото министерство все още не ни е предоставило проектобюджетите, идеите в частна каса и Министерство на здравеопазването, но аз съм много обнадежден, че това, което сме дали като заявка, а именно постепенно да се обръща внимание от болнична към доболнична помощ, да бъде ясно застъпено. Не просто чисто финансово ще дадем повече пари на доболничната помощ, а да имаме и конкретни мерки и конкретни проекти и промени в законите, които да помогнат тези средства, които ще се дадат повече, ефективно да се разходват за профилактика и да можем да направим едно сериозно покритие на българските пациенти за профилактични прегледи. Така да хванем доста болести в ранен стадий, което ще спести пък доста от това да не стигнат до болница. Но тази тенденция няма как да се обърне с един бюджет или с една реформа. Ако беше толкова лесно, вече щеше да е направено. Доста ще е трудно и трябва да започне оттам, че реформата трябва да е насочена да стимулира, да поощрява, да настройва хората, че те при първи симптоми трябва да потърсят доболничната помощ, личния лекар, медицинския център, специалиста в доболнична помощ. Защото той може да ги излекува с една процедура, с едно лекарство, с една диета, вместо те веднага да отидат в спешно отделение, да бъдат прилапани по някоя скъпа клинична пътека, защото лекарят трябва да си изкара заплатата и по този начин да стимулираме повече болничната вместо доболничната помощ. Тоест това е посоката, която трябва да се обърне и за мен тя трябва да започне от, така да го кажем, превъзпитание на българския пациент, че първото място за помощ е личният лекар и доболничната помощ, а не спешното отделение.

– Какво стана с вашата работа около организирането на търгове за тези лекарства, които са най-редки, които са най-скъпи? – Това са двете първи инициативи, които ние така захванахме доста сериозно от здравната комисия, които минаха през обществени обсъждания. Разбира се, има си противоречиви мнения. Разбира се, засягат се интереси на някои, така да ги наречем, лобита, на някои фармацевтични компании, на някои болници, защото ние вкарахме и това, че трябва да се правят обществени поръчки и за частните болници, както правят и държавните. Ние сме наясно, че ще срещнем отпор, но ние търсим равноправието.

– Но продължавате в този дух? – Не само че продължаваме. Това нещо предстои тази или следващата седмица да бъде вкарано през комисия и, надявам се, имаме уверението и на нашата парламентарна група, че това нещо ще бъде вкарано и за първо четене.

– Какви са измененията... – Това са изменения и допълнения в Закона за лекарствените продукти, за обществените поръчки. Сега за обществените поръчки минава, ние там сме второстепенен изпълнител. Ние сме го подали към съответната комисия, която да го внесе, но имаме уверението, че тази или другата седмица ще бъде внесено и всъщност това нещо ще се случи и то в най-кратко време.

– Списък на какво? – Тук идеята е, че лекарствата, които са скъпите лекарства, скъпоструващите лекарства, които са в един позитивен лекарствен списък, досега не е имало централни търгове за тях. Всъщност ще централизираме търга и ще опитаме да предоговорим цени на държавно ниво, тоест държавата да стане като преговарящ в тези търгове, а не както досега е оставено, болниците да могат да преговарят самостоятелно. И всъщност ние го обсъждахме миналия път. Цялостната идея е, че когато ти преговаряш за цялата държава, количествата, а в случая Министерството, здравната каса, когато ги преговарят, тя преговаря за огромни количества и може да успее да договори по-добра цена. А когато една единствена болница се договаря за някакви малки количества, законът е дал възможността тя да си избира каквато иска цена. И тук идваха тези огромни разминавания на договорки. Едно лекарство в една болница струва 20 лв., в друго струва 200 лв. евро. Това нещо ще бъде избегнато. Да, няма да е огромен ресурс, който ще се спести, но ще е реформа, която никой досега не е започнал, не е предприел, и ще е нещо, което ще създаде в българите усещането наистина за равноправие, че нещата започват да се правят както трябва. Същото е и за частните болници и търговете и обществените поръчки, които казах.

– Това до две седмици ще влезе? – Надявам се, такова е уверението. Разбира се, в предизборна кампания са малко динамични нещата, но надявам се, че ще спазим това.

– Кое министерство го подготвя? – Не, това е нещо, което е подготвено от здравната комисия, от наша инициатива. Така че имаме одобрението, разбира се, на министерството с този наш проект. Те абсолютно стъпват зад нас. Миналата година, ноември месец, всъщност е започната и наказателна процедура, при която нас ни грози доста сериозна глоба, ако ние не направим това нещо. Разбира се, първото, което е като мотив, е това, че то е неравноправно, че то е несправедливо и това е основната причина ние да го въведем. И второто е, че, така да се каже, с един куршум два заека ще спрем и тази наказателна процедура, надявам се, без глоби.

Още от разговора вижте във ВИДЕОТО. <iframe width="560" height="315" src="https://www.youtube.com/embed/HZ6jnDzXsmo?si=sO-1Uw47Y7723x3z" title="YouTube video player" frameborder="0" allow="accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture; web-share" referrerpolicy="strict-origin-when-cross-origin" allowfullscreen></iframe>

Ние говорим за възнагражденията на младите лекари, които са на първа линия, тези, които са винаги на работа и са подложени на огромен стрес. Тези възнаграждения са наистина ниски, граничат с минималната работна заплата в повечето случаи. Затова показах какви възнаграждения взимат администраторите в министерството и министрите на здравеопазването. Целта беше да направим сравнение между това, което взимат лекарите, които са на терен, и това, което взима политическият кабинет. Говорим за политическия кабинет, който в по-голямата част не се вслушва в нашата позиция. Това обяви пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и предаването „Разговор“ Василена Киара, студент по медицина.

По думите ѝ информацията за възнагражденията е била поискана по реда на Закона за достъп до обществена информация. „Още когато подавах заявлението за достъп до Министерството на здравеопазването, цитирах дела, в които е взето решение, че такива данни не би трябвало да бъдат лични данни, защото са от обществен интерес и могат да дадат информация на обществото дали има злоупотреба с публични средства и дали има корупция. За политическия кабинет и за шефовете на дирекции информацията ми беше предоставена, както я поисках“, разказа Василена Киара.

„Частта за министрите тогава беше препратена към Министерския съвет, който е техният работодател. Но това е абсурдно, защото те подават декларации към КПКОНПИ, а тогава ми отказаха информация. Ние знаем кои са министрите, можем да изкараме декларациите и да видим какви имоти имат. А възнагражденията били лични данни, това е абсурдно. И с адвокат Александър Кашъмов заведохме дело“, допълни тя.

Според Василена Киара впоследствие Министерският съвет е променил позицията си и е предоставил информацията. „Най-забавната част беше, че когато беше насрочено делото, Министерският съвет промени решението си и представи цялата информация. Не бих казала, че министрите получават много големи пари. Те са между 5 и 7 хиляди евро на месец, което е сума, която не е шокираща за позицията, която заемат. Те не трябва да бъдат корумпирани. По-скоро шокиращите суми бяха при шефовете на дирекции в МЗ, които са защитени от закона. Те не могат да бъдат сменяни за всеки нов политически екип. Най-високата сума, която видяхме, беше 9500 евро на месец. За мен е необяснимо какво прави един шеф на дирекция, каква работа е свършил за 9500 евро на месец. Един такъв директор взима 10-12 пъти повече от работещ лекар в системата“, заяви Василена Киара.

„Взех информация и за заместник-министрите. Те получават около 7000 евро на месец. Някои заместник-министри, в зависимост от стажа и длъжността, която заемат, взимат около 10 500 евро като най-висока сума. Главният секретар взима също около 6-7 хиляди евро“, каза още тя.

Още от разговора вижте във ВИДЕОТО. <iframe width="560" height="315" src="https://www.youtube.com/embed/qx3cFsQ7juM?si=4BbukOuvIVKVWhf4" title="YouTube video player" frameborder="0" allow="accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture; web-share" referrerpolicy="strict-origin-when-cross-origin" allowfullscreen></iframe>

През деветдесетте години имаше остра политизация, защото тогава имаше 90% участие в първите демократични избори, а сега виждаме, че редовно са под 50%. Последните избори през април месец пък предизвикаха по-голям интерес, но това се дължеше на по-големите очаквания, прекалено големите очаквания. Но сега ситуацията е различна и на преден план излиза тази деполитизация. Това обяви пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и предаването „Разговор“ историкът проф. Искра Баева.

„Една голяма част от българите днес изобщо не са наясно за какво става дума. Това си пролича при пренасянето на костите на цар Самуил, когато се очакваше огромно количество хора, имаше безплатни влакове, всичко беше подготвено, а всъщност не само че не дойдоха толкова много хора, а хората, които дойдоха с влаковете, не знаеха за събитието“, каза още проф. Баева.

По думите ѝ това е знак за тревожна промяна в българското общество. „За мен това означава, че голяма част от българите не се интересуват нито от телевизия, нито от радио и това според мен е плашещо и тревожно. Ако гледаме по-дългите процеси и ако сравним какво беше преди тридесет и няколко години, това означава, че има разочарование от демокрацията“, коментира историкът.

„Тези големи надежди, този ентусиазъм от деветдесетте години, той беше от всички страни. А днес имаме това разочарование, което кара хората да се дистанцират от всичко. Тревогата сега е още по-голяма заради международната ситуация и опасността Европа да бъде въвлечена във война. И това става във време, когато историята на България, на Европа, а дори и на света е поставена на карта. Няма как да си затваряме очите не само за войните, които се развиват недалеч от нас, но и за продължаващата милитаризация на Европейския съюз, на целия свят“, заяви още тя.

„Историята показва, че когато се произвеждат все повече оръжия, опасността тези оръжия да гръмнат става все по-голяма. Онзи древноримски израз – „Когато искаш мир, готви се за война“ – важи за кратки периоди от време, а ние като че ли сега живеем в предвоенен период. Има голяма опасност Европа да се окаже във война и тази перспектива е ужасяваща. Аз се надявам тя да не се реализира, но такава опасност съществува. И точно в този момент българското общество не желае по никакъв начин да се ангажира с политическите процеси, а това е тревожно“, подчерта историкът.

Още от разговора вижте във ВИДЕОТО. <iframe width="560" height="315" src="https://www.youtube.com/embed/5a95a7RompI?si=otUjIEO_SBZDyXAb" title="YouTube video player" frameborder="0" allow="accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture; web-share" referrerpolicy="strict-origin-when-cross-origin" allowfullscreen></iframe>

Жена е родила в тоалетна на летище „Шереметиево“ край Москва, след което новороденото е починало, а самата тя е умряла. Информацията е публикувана от Baza и е цитирана от „Газета.Ru“. Причината за смъртта на жената все още не е уточнена.

Според публикацията жената е пристигнала на летището, където започнали родилните болки. Вместо да потърси медицинска помощ, тя отишла в тоалетна на терминала, обслужващ международни полети. В кабинката родила живо дете и сама прерязала пъпната връв.

Baza твърди, че след раждането жената е натъпкала тоалетна хартия в устата на новороденото. Детето се е задушило. Малко след това жената също е починала. В наличната публикация не се посочва дали по случая е започнало официално разследване, нито има информация за причината за смъртта ѝ.

Не са оповестени самоличността на жената, данни за полета, с който е пътувала, или други подробности за обстоятелствата около трагедията. Към публикацията няма посочен официален коментар от летището или от разследващите органи.

Източници: Газета.Ru, Baza

В България всеки проблем, който започва, се обсъжда публично, докато бъде замъглен от следващия. Обсъждат се мантинелите, обсъждат се пътищата. Имаме голямо увеличаване на катастрофите с жертви на пътя и в същото време имаме голямо увеличение на събраните глоби от МВР. Чрез глобите влизат доста средства за МВР, които вътрешният министър често харчи не точно за пътна безопасност. Това обяви пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и предаването „Разговор“ проф. Николай Радулов, експерт по национална сигурност и преподавател в НБУ. „Темата за връзките между убития Илиян Филипов и Иван Петлешков и в парламента се коментира, но аз ще ви кажа един факт от доклад на Европейската комисия за сигурност и Европол, в който се разказва за мафиотски организации в рамките на Европейския съюз. В него се подчертава, че в България има две основни мафиотски структури: едната е Черноморската, касаеща пристанищата, явно като вход и изход на наркотици, цигари, а другата е пловдивско-пазарджишката. В този доклад пише за тази в Пловдив и в два-три реда се казва, че тази група работи спокойно и необезпокоявана, защото е свързана с определени полицейски служители на определени постове. И това вече води до много неща“, добави гостът. „Спомняме си за прословутия случай „прибирайте се“, който беше в Пловдив. Там ставаше дума за цигари. Илиян Филипов е ръководител на една огромна транспортна фирма, на която през миналата година бяха заловени два камиона с 200 килограма кокаин във Франция. Това изглеждаше доста фрапантно, но ако си спомняте, първо беше заловен в бургаското пристанище един кораб с 130 килограма, мисля, кокаин, а близо до Ирландия бяха заловени два кораба на същия корабовладелец с 300 килограма кокаин. Говори се, че големите транспортни фирми, с или без знанието на ръководството, се явяват транспортна линия за такива стоки. Говорим за всичко, което докарва големи печалби. Заловен е кокаин или цигари, но няма никаква гаранция, че не минава и оръжие. Контрабандата на оръжие последните години, в аспекта на военните действия, които се водят, е много засилена“, каза още проф. Радулов. Още от разговора вижте във ВИДЕОТО. <iframe width="560" height="315" src="https://www.youtube.com/embed/R512MJzkDLc?si=jgbfxaoVtiQiQo5m" title="YouTube video player" frameborder="0" allow="accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture; web-share" referrerpolicy="strict-origin-when-cross-origin" allowfullscreen></iframe>

Трябва да се каже нещо по принцип за отношението към паметниците на културата у нас. То е, меко казано, неглижирано. Шипка е емблематичен случай и заради това хората вторачват очи в него. Това е може би най-важното място за нашата обща историческа памет. Защото там българите, не само заради дядо Вазов, стават нация – когато кулминацията на Руско-турската война се слива с българското геройско опълчение. Ако ние толкова време губим и толкова време щети се нанасят на този паметник, защото той е сграда, която има нужда от поддръжка, то какво остава за другите паметници? Те също са в плачевно състояние. Това обяви пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и предаването „Разговор“ Радослав Илиев, преподавател в Катедра „История на България“ към Историческия факултет на Софийския университет.

„И тук не става въпрос да се надига глас за някакъв изолиран случай. Скоро имаше такъв казус с Военноморското училище на остров „Св. Св. Кирик и Юлита“. Сега ще рухва или няма да рухва – и бързо се прави някаква пиарска кампания, отиде се там, търсят се решения. Става дума за това, че нашата страна е единствената в Европа, в която няма специализирана агенция или орган, който да отговаря за всички културни паметници. Има Закон за културното наследство, има Инспекторат към Министерството на културата, но специализиран орган няма. Във Франция, в Италия или в Гърция има“, добави гостът.

„Който малко се занимава с историята и поддръжката на паметника на Шипка, знае, че от 1982 година насам той не е ремонтиран основно. Дори тогава, покрай строежа на Бузлуджа, Строителни войски извършват някакви ремонтни дейности – кърпене на фасадата, каквото е необходимо там. Първата камбана за неговата спешна необходимост от ремонт е през 2017 година, а през 2021 година започва обрушване и падане на камъни. Всеки, който е бил там, знае, че е ограден с ограда. Не по друга причина, не да не се докосва човек до него, а защото падат камъни, които са с нарушена спойка помежду си заради натрупаната през годините влага в стените на паметника. След 2019 година, когато вече положението е спешно, имаме седем години, в които се бави ремонтът. Почти десет правителства минаха оттогава, а имаме да свършим много работа“, коментира още Радослав Илиев. Още от разговора вижте във ВИДЕОТО. <iframe width="560" height="315" src="https://www.youtube.com/embed/L-zJKXay_iU?si=I75yRzgTPD1buVhN" title="YouTube video player" frameborder="0" allow="accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture; web-share" referrerpolicy="strict-origin-when-cross-origin" allowfullscreen></iframe>

Липсата на доверие между САЩ и Иран остава основният проблем пред постигането на трайна договореност между двете страни. Преговорите през последните години често се водят чрез посредници и неведнъж са стигали до момент, в който изглежда възможна положителна развръзка, но след това са се натъквали на нови препятствия. Иран представи сега нов план, който включва вдигане на блокадата, отмяна на санкциите на САЩ срещу иранския износ на нефт и нефтопродукти, както и размразяване на ирански средства, държани извън страната. В предложението се предвижда и отваряне на Ормузкия проток, както и незабавно започване на преговори по ядрената програма. Това обяви пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и предаването „Разговор“ бившият дипломат Ангел Орбецов.

„Липсата на доверие между САЩ и Иран трябва да се разглежда като основен проблем, защото те водят много преговори и голямата част от тях са чрез посредници. Иранците действително в рамките на сесията на ООН представиха един нов план, който включва, от една страна, вдигане на блокадата, вдигане на санкциите на ООН срещу иранския износ на нефт и нефтопродукти. И също така добавят една нова точка – размразяване на влоговете, които са държани извън Иран, като е спомената и цифрата от 12 милиарда щатски долара, която не е съвсем ясно как е получена“, добави гостът.

„От друга страна, Иран поема задължението да отвори Ормузкия проток, което също е нещо ново. В юнския меморандум беше записано, че Иран ще осигури безопасност за преминаване в протока, а сега говори за отваряне, което означава, че Иран ще позволи преминаването на морски съдове. В такъв случай това е една отстъпка, която прави Иран, в сравнение с това, което беше записано в юнския меморандум. Другите предложения включват потвърждение, че Иран не се стреми към придобиване на ядрено оръжие, че ще пристъпи незабавно към преговори по своята ядрена програма“, каза още бившият дипломат.

„Доналд Тръмп отхвърли иранското предложение, тъй като според него то не отговаря на американските интереси и условия. В същото време американският президент не затвори вратата за дипломацията и заяви, че преговорите продължават. Това дава надежда, че преговорите могат да продължат и поне до междинните избори в САЩ да няма възобновяване на военните действия. Може да бъде постигнато нещо частично, но едва ли при липсата на доверие между двете страни може да се получи генерална развръзка на проблема сега“, каза още Ангел Орбецов.

Още от разговора вижте във ВИДЕОТО. <iframe width="560" height="315" src="https://www.youtube.com/embed/0J7YCJDKPL8?si=3CXYkVROpgKAKROP" title="YouTube video player" frameborder="0" allow="accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture; web-share" referrerpolicy="strict-origin-when-cross-origin" allowfullscreen></iframe>

Само небето остава над цените на горивата. Никой не може да предвиди какво ще стане в бъдеще. Цената на горивата зависи от много фактори и никой не може да предвиди каква ще бъде тя. На този етап не очаквам да се променят тези нива. Няма как да се получи някакво намаление в обозримо бъдеще, така че просто трябва да свикваме. Интересното е, че въпреки високите цени през август и септември имахме рекордно потребление на горива. Доскоро такива количества горива не са били купувани на бензиностанциите. Възможно е да има и елемент на запасяване, защото цените най-вероятно ще растат още. Но определено няма такъв голям проблем с потреблението при тези високи цени. Трябва да кажем и че в България цените са най-ниски в цяла Европа. Това обяви пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и предаването „Разговор“ енергийният експерт Явор Куюмджиев.

„80 хиляди евро на месец заплата на Румен Спецов като особен управител на „Лукойл“ е малко неприлично. Когато си член на управителен съвет, съвет на директорите и в конкретния случай особен управител, ти носиш отговорност за своите действия, включително с личното си имущество. Така че, ако допуснеш грешки в предприятието, което управляваш, може да понесеш много тежки отговорности, включително отнемане на имущество. Тоест нормално е такива длъжности да бъдат добре заплатени, но 80 хиляди евро на месец е неприлично“, добави гостът.

„Що се отнася до това дали той ще търси някакво обезщетение, зависи какъв му е договорът. Ако в договора му е записано, че има „златен парашут“... В много големи компании има така наречените „златни парашути“. Говорим за големи суми, когато определено възнаграждение и обезщетение се отпускат предсрочно. Това е съвсем нормална практика в големите компании. Ако имаш договор, който ти гарантира такава клауза, тоест можеш да си търсиш правата. Но въпросът не е какво прави господин Спецов. Ако му е разрешено да има такъв договор, нека си търси правата. Само че пак става въпрос за приличие. Не се наемам да коментирам много хора, особено когато не присъствам и когато не знаем точно за какво става въпрос“, каза още Явор Куюмджиев.

Още от разговора вижте във ВИДЕОТО. <iframe width="560" height="315" src="https://www.youtube.com/embed/zkRLWBOrYU0?si=dsBHfWMOyAhXrlaw" title="YouTube video player" frameborder="0" allow="accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture; web-share" referrerpolicy="strict-origin-when-cross-origin" allowfullscreen></iframe>

Аз не приемам изострянето на отношенията на ЕС със САЩ. Аз самият критикувам политиката на Белия дом.

Това коментира в студиото на ФАКТИ пред Лили Маринкова проф. Румен Гечев.

Той посочи, че външната политика на САЩ е вредна за Европа и България, но това не означава, че ние не трябва да поддържаме икономически връзки с тази водеща икономика.

Проф. Румен Гечев предупреди, че развиването на отношенията с Канада не трябва да става за сметка и да дърпаме за опашката САЩ, Китай или Русия. Защото има вероятност отново да изядем шамарите, както е ставало в миналото.

Проф. Румен Гечев припомни, че Доналд Тръмп се изтегля по чорапи от войната в Украйна и хвърля чековете за разплащане на Европа.

Основните икономически сили в света са Китай и САЩ, а Европейският съюз в момента е скаран с тях.

Още от разговора вижте във Видеото

<iframe width="1059" height="595" src="https://www.youtube.com/embed/GbSVzc9pOJY" title="проф. Румен Гечев - На живо в предаването Разговор" frameborder="0" allow="accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture; web-share" referrerpolicy="strict-origin-when-cross-origin" allowfullscreen></iframe>

Тревожна е тенденцията все по-малки деца да използват интернет, социални мрежи и модерните мобилни телефони. Трябва да отбележим, че и самите родители позволяват на децата си да се занимават с това, вместо да им обръщат внимание.

Това коментира в студиото на ФАКТИ пред Лили Маринкова проф. Димитър Денков.

Той припомни, че днес имаме цяло едно поколение деца, които завършват 7 клас без да знаят добре български език. Тези деца са и в известен смисъл и асоциални. Това се дължи на наложената практика, че парите следват ученика. Това е довело и до увеличаване на ромските училища и сегрегиране на ромите.

Наркотиците вече са слезли до деца на 12 години. Това можело да го види всеки, който се разходи в голямото междучасие край училищата.

Българското общество вече е силно разслоено общество и това не може да се преодолее с въвеждането на един учебник, посочи проф. Димитър Денков.

Още от разговора вижте във Видеото

<iframe width="1059" height="595" src="https://www.youtube.com/embed/gyvRn-uVp4c" title="проф. Димитър Денков - На живо в предаването Разговор" frameborder="0" allow="accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture; web-share" referrerpolicy="strict-origin-when-cross-origin" allowfullscreen></iframe>

Аз коментирам проблема с фентанила последните 5 до 8 години. Явно имам някаква предварителна информация или просто не съм свикнал да си мълча. Когато съм коментирал фентанил става въпрос за разпространение в страната. Първо да поздравим националната телевизия, че най-накрая се сети да направи някаква кампания. Същата кампания, малко по-друга беше "Вие не сте сами" или "Няма да ви оставим" по времето на правителството, доминирано от Делян Славчев Пеевски, заедно с представителите на Агенция "Митници". Колегата се казваше Бакалов. Той се разхождаше там, правеха концертчета по морето. Обясняваха как няма да оставят децата. Ама то излиза така- без да визирам някой конкретно: Ние ги зарибяваме през международния трафик и остатъка за България. А след това ги спасяваме. Не искам да бъда лош пророк, но тези кампании, които се правят сега, са на базата на това, че един буден младеж направи група "Зомбитата на България" във фейсбук и ни показа, че в България има хора, които се държат като зомбита, зависими от - подчертавам, наркотици, пребъркани с фентанил. Но, за да излезе това наяве, означава, че зад всеки един такъв фентанило или наркозависим стоят още хиляди.

Това коментира в студиото на ФАКТИ пред Лили Маринкова Григор Здравков от "Легия Антимафия". Ето и още от неговия анализ: Ще се опитам да бъда възпитан. Доста непремерено и шеговито изказване от главния секретар на МВР за разбитата лаборатория за дрога в София. Да ми обясняват, че малоимотни- в случая са роми, по интернет са измислили формулата за фентанила и са зарибявали цяла България с 6 до 7 килограма. Но няма никакво значение от какъв етнос са. Ако приемем, че това е вярно, това значи, че фентанилозависими в България са повече, отколкото имаме население. 6 или 7 килограма фентанил за 24 часа е много. Това го няма и в добрата стара Англия, както се казва. Другото нещо- аз не знам откъде са си купували прекурсорите. Но не може да отидеш в аптека и да си купиш прекурсори. Никой няма да ти даде точната формула на фентанила и тази глупост "по интернет" важи само за Explorer, но не в България. Държа да отбележа, че: Чист фентанил влиза в България от две места. И аз съм го казвал и тука, и пред 6 месеца и преди 2 години. Украйна и Китай. Прекурсори също влизат от Китай. Под строг секрет гледах доста благосклонно на интервюто на новия шеф на СДВР- бивш шеф на група от IV районно, който много тайно ни обясни, че съставките за фентанила - т.нар. прекурсори , влизат от Китай. Ами да ви кажа, че откакто е това правителство, фентанил е хванат нула. Само да споделя, че колегата Бакалов, който беше шеф на наркотрафика, в първите работни дни на новата- стара надежда на митниците Николай Шушков, от шеф на наркотрафика бе направен заместник- шеф на Агенция "Митници". Освен с ресор "Контрабанда" и "Противодействие на наркотрафика". Ако пуснете справка на Агенция "Митници" ще разбере следния невероятно хубав факт: От 2024 година към днешен ден фентанил, заловен от Агенция "Митници", е нула. Да зададем въпроса този човек какво прави още там? Тези четири месеца към днешна дата субстанции за производство на фентанил-т.нар. прекурсури- нула. Само ще напомня, че в потвърждение на моите думи преди няколко седмици МВР реализира украинец, който не България, Интерпол го издирва, за международен трафик на наркотици, включително фентанил. След като държавата в лицето на Агенция "Митници" и тяхното ново ръководство не може да хване един грам фентанил, МВР също не е хванало един грам фентанил- на износ или на внос, аз започвам да си мисля, че това не е случайно.

Още от разговора вижте във Видеото

През 2023 година бе пусната интервенцията, която е за всички страни членки на Европейския съюз, която се казва "Опазване на местни сортове, застрашени от изчезване". В тази интервенция аз видях, че са включени към наредбата, за прилагане на интервенцията, сортове, които нямат нищо общо с местни сортове, застрашени от изчезване. Бяха включени хибриди, и то съвсем нови, наградени на "Агра" /Международно земеделско изложение, провеждано в Пловдив-бел.ред./ като иновативни продукти. Има определения, включително и в българското законодателство, какво е "местен сорт". Още повече застрашен от изчезване. Когато алармирах и написах до медиите, министерството спря наредбата- тази интервенция не се прилага. Тоест 40 млн. евро не се усвояват от българските земеделски производители, съответно и потребители, които могат да използват такива местни сортове. Ние сме залети в "АГРОЛИНК " и не само с искания от хората къде може да намерят истинския български домат, българските зеленчуци. И не могат да ги намерят.

Това каза в студиото на ФАКТИ пред Лили Маринкова д-р Светла Николова от сдружение "АГРОЛИНК". Ето и още от нейния коментар:

В момента контактувам с трети екип на земеделското министерство, във връзка с тази интервенция. Първият екип - достигнахме до някъде. Те казваха "Да", след това се смени екипа. Новите : "Действайте бързо, поправете, направете." И в началото на годината- т.е. април месец се събрахме директори на институти, от Селскостопанска академия, Аграрния университет и сдружението, и направихме наредба, която да е работеща. И тя да може да се приложи веднага, защото цялата програма за развитие на селските региони, където попада интервенцията, ще бъде приключила догодина. И ние трябва да действаме бързо. Новото правителство отказва какъвто и да е диалог и каквато и да е среща, за да представя това, което разработихме със Селскостопанската академия, с учени. Те определиха кои са сортовете, които настина са застрашени от изчезване. Сумата от 40 млн. евро няма да бъдат усвоена от България. Ще бъдат изгубени въобще и ще трябва да бъдат върнати, ако са преведени.

Министерството на земеделието във Франция и това в Италия добавиха към земеделието думата "хранителна независимост". Това на този етап е немислимо у нас. Само по конференции и то на отделни места се чува за "хранителна сигурност" чрез ГМО, които ние да си произвеждаме и т.н. Има и други подходи и те са общоевропейски, които България не прилага- освен "хранителната независимост". Другите страни работят за своята "хранителна независимост" и осигуряване на храната, която е достъпна до всички.

Повече от разговора вижте във ВИДЕОТО

Прокуратурата излиза сега със съобщение, от което не се разбира за кое дело говори, защото прокуратурата трябва да признае за делото за пети и шести лот на магистрала „Хемус“, което беше умишлено смачкано. Обвиненията на петима, от общо девет, бяха частично или изцяло смачкани на етапа на досъдебното производство. И така останаха с обвинения само четирима души – тези, които са теглили парите на каса – 64 милиона лева. Това коментира пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и предаването „Разговор“ Петя Владимирова, журналист от сайта „Сега“.

„Прокуратурата сега не иска да ни каже за делото в Софийска градска прокуратура, която се обслужва от Емилия Русинова. В края на 2023 година и на 2025 година Русинова, в качеството си на временен апелативен прокурор, сменя прокурорския екип и прокурора, който подготви обвинение – прокурор Занев. След това Занев каза, че смята за унизително и за себе си, и за институцията, която представлява, да ходи по медиите, след като той е направил писмено искане до Антикорупционната комисия по механизма за търсене на отговорност от главния прокурор. Това е безпрецедентно искане срещу главния прокурор, в което Занев казва, че от високо ниво се пречи на екипа, който работи по делото, за да бъде смачкано дело, което и се случи“, добави гостът.

„Няма друг такъв случай, в който прокурор да пише сигнал до Инспектората на ВСС, до ВСС, в който да твърди, че се оказва натиск от главния прокурор Борислав Сарафов. Ето това беше премълчано тогава и след това настъпи тишината. Ние сме питали прокуратурата как се движи това дело за пети и шести лот на магистрала „Хемус“, защото Занев стигна до самата схема за колосалните злоупотреби. Направо бих ги нарекла колосални кражби. Те не са само за пети и шести лот. Държавното дружество „Автомагистрали“ получава огромни пари от Агенция „Пътища“, за строежа на тази инфраструктура. „Автомагистрали“ сключват договори с определени фирми, за които е много важно, че те имат протекциите на политически партии, които някак все едно поемат задължение със своите връзки с върха на прокуратурата да опазят собствениците на тези фирми. Но по делото за пети и шести лот фирмите бяха обвинени“, добави още Петя Владимирова.

Още от разговора вижте във ВИДЕОТО. <iframe width="560" height="315" src="https://www.youtube.com/embed/OBhEptvnz0k?si=sxayf92cQKF8fTb4" title="YouTube video player" frameborder="0" allow="accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture; web-share" referrerpolicy="strict-origin-when-cross-origin" allowfullscreen></iframe>

Процедурата по избора на нов Висш съдебен съвет (ВСС) вече е в ход, като се очаква към края на ноември България да има редовен състав на съвета. Срокът за подаване на предложения за кандидати вече изтече, а предстои разглеждането на документите на номинираните и изслушването на допуснатите кандидати в парламентарната правна комисия. Това коментира пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и предаването „Разговор“ Елена Нонева, председател на Политическо движение „Социалдемократи“ и депутат от "Прогресивна България".

„Сроковете, които предстоят до избора на ВСС, са следните. Преди седмица изтече срокът, в който можеха да се подадат предложения за кандидати за ВСС, които в 14-дневен срок могат да бъдат припознати от депутати, ако те преценят, че могат да приемат някоя кандидатура като своя. Остава още една седмица, след това ще има тридневен срок, в който кандидатите, които са подали данни по предложенията в Народното събрание, ще се разглеждат техните документи, защото има изисквания по отношение на тяхната почтеност. После тези, които бъдат допуснати, ще бъдат изслушани в Правната комисия. След това ще влязат в зала и очакваме към края на ноември да имаме нов ВСС, като едновременно с това време, в началото на ноември, ще се проведат и форумите на следователите, прокуратурата и на съдиите, които трябва да излъчат своите представители. Така че в края на ноември, след гласуването в Народното събрание, трябва да имаме Висш съдебен съвет, който да е редовен“, коментира адвокат Елена Нонева. Още от разговора вижте във ВИДЕОТО. <iframe width="560" height="315" src="https://www.youtube.com/embed/7wApjQ_14yk?si=OuQE89t16Pg8SE56" title="YouTube video player" frameborder="0" allow="accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture; web-share" referrerpolicy="strict-origin-when-cross-origin" allowfullscreen></iframe>

В сектора на маслодайната роза възникна напрежение заради информацията, огласена в медийното пространство от ръководството на Министерството на земеделието и министър Абровски, свързана със създаването на лаборатория. Основният проблем е, че тази стъпка не е била предварително обсъдена със заинтересованите страни и не е бил проведен консултативен съвет, какъвто е предвиден съгласно Закона за маслодайната роза.

„Ние обсъдихме огласената в медиите информация от страна на ръководството на Министерството на земеделието и министър Абровски, поради което възникна напрежение в сектора и сред всички заинтересовани страни. Това е стъпка, която не е изговорена предварително със сектора. Не е имало консултативен съвет, който е задължителен съгласно Закона за маслодайната роза. Не е дискутирана процедурата – както създаването на такава лаборатория, какви ще бъдат стъпките, какво ще бъде финансирането и какъв резултат се очаква“, обяви пред ФАКТИ Гергана Андреева от Асоциация „Етерични масла“.

„Аз разбирам създаването на лаборатория като нещо, което би било изключително позитивно и положително. Ние приветстваме една лаборатория, защото не е въпросът в усвояването на една сума от 460 хиляди лева. Въпросът е как се действа с тази сума и всички проблеми, които сме коментирали през годините назад, как ще се решат. Сега се говори за контрол от страна на държавата в лаборатория на един сектор, който е в частни икономически интереси“, добави гостът.

„След промените през 1990-а, държавното дружество „Фармахим“ премина към частни инвеститори, а в него имаше производствени мощности. Те бяха развити, бе инвестирано и така се разви пазарът. Защото пазарът преди беше поддържан от държавата и партньори в чужбина. Започнаха национални участия във всички краища на света, започна контрол от страна на самите преработватели към техните доставчици за доставките и качеството на суровината. Започнаха взаимоотношения между доставчици на суровина и преработватели, за да може да има проследимост на качеството на маслото, което накрая ще се получи. И на база на всичко това започнаха едни други процеси преди 2018 г. – през 2015, 2016 г., които бяха изключително драматични по отношение на произведеното, разфасованото и преработеното количество. Много драматични бяха и по отношение на цената на изкупуване на розовото цвете и крайния продукт. 2018 г. беше най-драматичната година и тогава започнахме дискусия в Министерството на земеделието и храните по проекта за суровините за производство на роза и така се създаде Законът за маслодайната роза. Със закона се обхвана целият сектор, който в периода на прехода до 2018 г. минаваше през всякакви кризи. През 2010 г. създадохме Национална лаборатория с партньори от Германия, след това я развихме с пари от Норвежкия информационен фонд и по други проекти. Така инвестирахме в апаратура, за да бъде доказано качеството на розовото масло и на другите етеричномаслени култури“, каза още Гергана Андреева.

Още от разговора вижте във ВИДЕОТО. <iframe width="560" height="315" src="https://www.youtube.com/embed/DMktfHORtAw?si=VkqVJvmZ2yzEQIBI" title="YouTube video player" frameborder="0" allow="accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture; web-share" referrerpolicy="strict-origin-when-cross-origin" allowfullscreen></iframe>

Промените в режима за защита на класифицираната информация са изключително притеснителни. В момента те са подложени на обществено обсъждане съгласно законовата процедура. Общественото обсъждане ще приключи на 28 септември, след което като право Министерският съвет може да внесе промените в парламента. Това коментира пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и предаването „Разговор“ адвокат Александър Кашъмов.

„Защо тези промени са опасни? Те именно въвеждат връщането на вечната тайна. Нека не забравяме, че по времето на тоталитарния режим държавната тайна имаше вечна защита, там нямаше срокове, след които защитата да се отнеме. Същественото е, че тази тайна бе толкова силна, че тя продължи да съществува още години след промените. За първи път държавната тайна със сложни норми, както и службите, които я прилагаха, се променят през 2002 година с приемането на Закона за защита на класифицираната информация. Тогава се въвеждат срокове за защита на тайните. Сега в България е въведен този закон, защото във всички демократични държави има такъв стандарт“, добави гостът. „Вида държавна тайна от най-висока степен, свързана със защита на националната сигурност, не може да бъде вечна. Това е така, защото има право всеки един български гражданин да има достъп до информация, което е конституционно гарантирано. Но това е така заради самата същност на квалифицираната информация. Колкото по-дълго време има държавната тайна, толкова по-трудно тя може да се пази. Ако специален достъп до такава тайна има двама служители, защитата е по-голяма, отколкото ако имат 20 души. Ако държавната тайна се пази пет години, тя ще бъде по-добре пазена, отколкото ако е срок от 30 години“, сподели още адвокат Кашъмов. „Какво всъщност се прави? Тези промени, които не за първи път се внасят за прием, са проблем. През 2002 година започна обсъждане с хора, отговарящи за комисията за сигурност, предшественика на ДАНС. Това бяха широко скроени, образовани хора, спазващи някакви стандарти на демократичния свят. Главно се прие да има смъкване на защитата. Нашето законодателство има три нива на държавна тайна – 5, 15 и 30 години, в зависимост от това колко е значима информацията. По изключение тези срокове могат да бъдат удължавани, но не повече от два пъти, със съгласие на Държавната комисия за защита на информацията. А сега искат това да се премахне и сроковете да се удвояват, утрояват, да се увеличават тези периоди на защита на държавната тайна“, разкри още юристът. Още от разговора вижте във ВИДЕОТО. <iframe width="560" height="315" src="https://www.youtube.com/embed/24AL_ak8v5Y?si=q5EQXA2GcwQoOxnp" title="YouTube video player" frameborder="0" allow="accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture; web-share" referrerpolicy="strict-origin-when-cross-origin" allowfullscreen></iframe>

Няма опасност за България заради напрежението между Иран и САЩ. Информацията на Financial Times за евентуална опасност за България беше непропорционално раздухана у нас. В публикацията се посочва, че информацията идва от източници, близки до режима, но това изобщо не означава, че става дума за високопоставени представители на иранската власт. Това обяви пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и предаването „Разговор“ политологът Мариан Карагьозов.

„Иранското правителство действа логично от гледна точка на техните интереси. Когато Иран е атакуван, ако други страни оказват подкрепа на това нападение чрез разполагане на самолети, системи, част от логистиката, то протестира. В някои случаи страните, които са от Близкия изтока, не само протестират, а и предприемат някакви действия. Видяхме атаки на Иран към близки страни в региона“, коментира Карагьозов.

По думите му за България не съществува непосредствена опасност от евентуално изстреляна от Иран ракета. „За да се достигне някаква ракета, хипотетично изстреляна от Иран, трябва да прелети няколко хиляди километра през зони, които са охранявани от НАТО, включително турското въздушно пространство. Както НАТО ни пазеше в началото на годината, когато самолетите бяха над летище „Васил Левски“, НАТО ни пази по същия начин и сега. Ако има изстреляна ракета, тя би трябвало да бъде засечена и свалена от противоракетните системи на НАТО, базирани в Черно море, в Средиземно море, в Турция, в Гърция и т.н.“, каза още политологът.

Още от разговора вижте във ВИДЕОТО. <iframe width="560" height="315" src="https://www.youtube.com/embed/MPfGI_SFDfs?si=gGEWGbbK7Nq1yvof" title="YouTube video player" frameborder="0" allow="accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture; web-share" referrerpolicy="strict-origin-when-cross-origin" allowfullscreen></iframe>

В управленската програма на правителството, в частта за правосъдие, има два елемента, които могат да бъдат оценени положително. От една страна, се предлагат промени в Закона за съдебната власт, които да доведат до промяна в начина, по който функционира ВСС – от гледна точка на кадрова политика, конкурси и подбиране на добри професионалисти. От друга страна, се гледа напред от гледна точка на предлагане на промени в Конституцията. Ясно е посочено, че за да има стабилна и устойчива промяна, трябва да се промени съществено статутът на ВСС, който е конституционно уреден, да има променен Инспекторатът към ВСС и да се преосмисли неговото изобщо съществуване. Това обяви пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и предаването „Разговор“ съдия Калин Калпакчиев.

„Това са идеи, които не са нови. Те са резултат от дългогодишно мислене на ангажираните в съдебната система професионалисти и граждани. Разбира се, на пресконференцията на правосъдния министър направиха впечатление две много състоятелно поднесени послания. Първото беше, че се отправя покана към всички професионалисти, без да се ограничава участието на едни и други, в бъдещите разговори, които ще се водят за промяна и в закона, и в Конституцията най-вече. А другото послание беше към съдиите, прокурорите, следователите да не се страхуват сега, когато преизбират професионалната си квота, да го правят адекватно и свободно“, добави съдия Калпакчиев.

Още от разговора вижте във ВИДЕОТО. <iframe width="560" height="315" src="https://www.youtube.com/embed/dw-0H-dzRWs?si=h74LE7Tv1ov473RP" title="YouTube video player" frameborder="0" allow="accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture; web-share" referrerpolicy="strict-origin-when-cross-origin" allowfullscreen></iframe>

Какво точно получаваме, когато намалим мощността на пети блок със 100 мегавата? В момента това са нископрофилни PR акции. Нивото на Дунав се покачва, а ние намаляваме. Защо? Поради каква причина? Да покажем, че работим ли. Тъжно ми е, като гледам и министърката, че участва в този активен PR и не знам какво става. Това обяви пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и предаването „Разговор“ Румен Овчаров, бивш министър на енергетиката и бивш висш функционер в БСП.

„Какво прави сега Унгария, прегражда земя, правят диги, на което нямат право. Те искат да напълнят ниво при тях. Това означава, че в тази територия, с тази дига, която те ще направят, ще вземат всичко преди дигата. Не може да се прегражда реката, защото някой така си е решил. Дочух и че ние ще правим дига, но до половината, а не на цялата река. Но това, което прави Унгария, може да пресуши Дунав. И какво ще се случи след 20 или 30 дни, ако не завали дъжд? Трябва да спрем цялата централа“, добави Овчаров. Още от разговора вижте във ВИДЕОТО. <iframe width="560" height="315" src="https://www.youtube.com/embed/QRZP-WHqEk4?si=9voOwvBnGbsSnysL" title="YouTube video player" frameborder="0" allow="accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture; web-share" referrerpolicy="strict-origin-when-cross-origin" allowfullscreen></iframe>

Беше необходимо всеки да сложи своята си част от промените, за да се случи изменението в Конституцията през 2023-а. Така от три парламентарни групи, всяка добави по нещо. Сега всеки твърди, че авторството е на другите, но част от промените преживяха конституционния контрол и по тази причина може да се каже, че тази част от промените, свързана със структурата на прокуратурата и с правомощията извън наказателния процес, мина. Мисля, че това бяха добри промени в рамките на голямата конституционна промяна. Това обяви пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и предаването „Разговор“ доц. Наталия Киселова, преподавател по Конституционно право в СУ.

„Спорно е как изглежда структурата на прокуратурата сега, защото сега чуваме тя да бъде децентрализирана. Не беше казано как си представят от „Прогресивна България“ тази децентрализация. Беше закрита Върховна административна прокуратура и прокуратурите към административните съдилища. Така че в този смисъл прокуратурата не може във всеки случай, когато има незаконносъобразност, да се намесва“, добави гостът.

„Искам да се върна малко назад през 2023 година, когато трябваше да бъде избран новият състав на ВСС. Ако си спомняте, магистратите бяха избрали своите 11 членове. Тогава Народното събрание реши първо да промени Конституцията и след това да премине към избор на хората във ВСС. Това доведе до състояние, в което се намираме и в момента – хората, които трябваше през 2023 година да приключат мандата си, към момента все още са членове на ВСС. Ако са искали да направят и персонални промени, 2023 година беше времето, когато можеше. Ако внимателно гледаме хронологията, сега „Прогресивна България“ предлага първо да бъде избран новият състав на ВСС, но дали ще преминат и към избор на нов Инспекторат няма ясна програма. Правосъдният министър заяви, че изобщо ще преосмислят мястото на Инспектората - дали ще е в Конституцията или ще е част от съдебната власт? По-скоро смятат, че трябва да бъде заличен текстът за инспектората в конституционната уредба. Дали ще престане да съществува, или ще остане само в Закона за съдебната власт, това е въпросът“, каза още доц. Киселова.

Още от разговора вижте във ВИДЕОТО. <iframe width="560" height="315" src="https://www.youtube.com/embed/gnnZ76RTq1c?si=LSqT4htpvu4rncji" title="YouTube video player" frameborder="0" allow="accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture; web-share" referrerpolicy="strict-origin-when-cross-origin" allowfullscreen></iframe>

Основната ни задача е такава, че да променим това тежко разочарование, което колегите от ПП нанесоха на демократичната общност. Те не одобриха, никога няма да одобрят и никога няма да простят работата с партиите от „сглобката“. Трябва да си дадем сметка за нещо много важно. Говорим за стотици хиляди души, които и до този момент нямат своя изборна кандидатура в парламентара, а това е изключително сериозно. Постоянно разцепление – в един случай преди изборите, в друг случай след изборите, отстраняване на ключови фигури, които носят реален вот, като Лена Бориславова, Божанков, Кирил Петков, Лорер и т.н. Никой не може да упрекне Божанков, че той е разчитал някой да му събира гласове - той носеше вот, носеше позитивни емоции на избирателите. И до ден днешен не мога да разбера защо беше нужно това тежко декапитализиране на важните хора, след като те допринасят в така нареченото демократично общество. Това обяви пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и предаването „Разговор“ Иван Христанов, лидер на ПП „Единение“ и кандидат за президент. „С Андрей Гюров нямаме нищо за делене. Имахме много разговори по темата „Капитан Андреево“, когато бях министър в неговия кабинет. Сега ще видим какво ще се случи в кампанията за президент“, добави гостът. „Сега темата „Капитан Андреево“ се превърна отново в огромна тежест. През 2022 година имахме тежка война на „Капитан Андреево“. Тогава сегашният земеделски министър Абровски работеше срещу нас. Той тогава беше депутат от „Има такова нямане“ и беше в земеделската комисия. Тогава се разигра нещо на „Капитан Андреево“, което изуми останалите депутати, които дойдоха при една проверка. Аз – като заместник-министър, с колеги от Агенцията за безопасност на храните, от граничен контрол, гранична полиция, от Агенция „Митници“ бяхме отпред на пункта, а Абровски, хванат под ръка с шефа на „Евролаб 2011“, започнаха да обикалят и да си говорят. Така Абровски се противопостави на работата на държавата. Явно си говореха как може да се противопостави „Евролаб 2011“ срещу нашите усилия. Само да припомня, че през 2023 година стана известна комуникация между ДАНС и ГДБОП, в която изрично се посочва връзката между „Евролаб“ и Размиг Чакърян - Ами. Заради това аз трябваше да ходя месеци наред с тежка охрана“, каза още Христанов. Още от разговора вижте във ВИДЕОТО. <iframe width="560" height="315" src="https://www.youtube.com/embed/mi22MWu6LoQ?si=3VgW2TwhzaFVnbel" title="YouTube video player" frameborder="0" allow="accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture; web-share" referrerpolicy="strict-origin-when-cross-origin" allowfullscreen></iframe>

Отново говорим за нерегламентираното изхвърляне на отпадъци, генерирани от строителството в София. Били са установени, заснети и картографирани около 200 нерегламентирани сметища, като строителни отпадъци са изхвърляни край реки, в частни и общински имоти, гори и земеделски земи. Това обяви пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и предаването „Разговор“ София Желева от „Антикорупционния фонд“.

„Преди години публикувахме разследващ материал, в който най-просто излязохме и изложихме нашите заключения по темата. Много е съществено човек отвътре, с името и лицето си, да застане и да разкаже и покаже проблема. Това е един ресурс, който г-н Николай Неделков, като началник на Столичния инспекторат, имаше“, коментира Желева.

По думите ѝ Столичният инспекторат е структурата в общината, която има за задача да установява и пресича подобен тип злоупотреби. Според нея обаче резултатите в тази посока не са достатъчни. „Имахме предвид, че волята и действието идват от най-високо ниво – от оглавяващия инспектората. По-надолу в йерархията лицата успокояваха ситуацията и може да се каже, че към днешна дата до голяма степен не виждаме кой знае каква промяна и успех в борбата с този тип злоупотреби, които наблюдавахме“, посочи тя. Желева припомни, че става дума за проблем, установен и документиран от самия Столичен инспекторат. „Ставаше въпрос за разследване на нарушения, установени от самия инспекторат на Столична община. В рамките на правомощията на Столичния инспекторат беше проследен този проблем, свързан с нерегламентирани сметища и нерегламентирано изхвърляне на отпадъци, които се генерират от строителството в София“, обясни тя.

По думите ѝ мащабът е сериозен, тъй като са били установени около 200 места, на които са се натрупвали строителни отпадъци. „Строителни отпадъци – около 200 сметища бяха заснети, картографирани и показани от инспектората. Ставаше въпрос за изхвърляне на този тип отпадъци край реки, в частни и общински имоти, гори, земеделски земи. Подобно изхвърляне може да има сериозни последици за околната среда. Може да си представим евентуално какво означава това – какво означава например замърсяването на една река. Последиците могат да бъдат много сериозни“, допълни тя.

Желева посочи и че след публикуването на материала с тях са се свързали хора, които са разполагали с допълнителна информация по случая. „Хора, които са се почувствали засегнати и са имали информация, се свързаха с нас. Част от тях се съгласиха да разговарят. Говорим за статистически хиляди тонове отпадъци“, разказа тя. Според нея проблемът е свързан и с икономическия интерес на фирми, които се стремят да намалят транспортните си разходи. „Заради голямото строителство в София има много фирми, които извършват такива дейности. Единственото, което може да повреди цялата схема, е контролът върху строителните отпадъци. Заради голямата територия на Столична община може да има фирми, които да избират места за изхвърляне много по-близо до своите обекти, защото така намаляват транспортните си разходи. Вместо да спазват регламентирания ред и да плащат необходимите такси, част от нарушителите търсят по-евтиния вариант чрез незаконно изхвърляне. И когато не плащат тези такси и разходите, свързани с транспорта и обработката, това естествено създава икономически стимул да се търсят други начини. Именно затова контролът е толкова важен“, посочи София Желева. Още от разговора вижте във ВИДЕОТО. <iframe width="560" height="315" src="https://www.youtube.com/embed/nFJAZh7L-Rs?si=1FZQKfAqTIyKJ4Lg" title="YouTube video player" frameborder="0" allow="accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture; web-share" referrerpolicy="strict-origin-when-cross-origin" allowfullscreen></iframe>

В публичното пространство няма как да има информацията, която я има в правителството, конкретно в Министерството на отбраната и при министъра на вътрешните работи, но е важно какъв е източникът на тази информация за заплаха за България от Иран. Говорим за Financial Times. Едва ли се случва случайно да има такава публикация, защото отдавна има едно съперничество между САЩ и Великобритания, както на Изток, така и в света като цяло. До края на Втората световна война Великобритания беше най-влиятелната сила в света, след това отстъпи тази роля на САЩ. Не е толкова лесно да приемеш ролята на младши партньор и имперските традиции във Великобритания продължават да функционират и до днес. Това обяви пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и предаването „Разговор“ политологът д-р Владимир Трифонов.

„Първо бих се замислил дали това не е конкретен ход на британците с цел разклащане на някои държави, които трябва да правят нелесни избори. Имам предвид България. България е силно зависима от Европа страна, финансирана с европейски средства и до голяма степен трябва да координира политиката си в Брюксел. От друга страна, всяка една държава се опитва да търси противовес. Вижда се, че правителството на Радев се опитва чрез задълбочено сътрудничество със САЩ да има един противовес на Брюксел. Конкретно в тази ситуация, независимо че Великобритания е извън ЕС, има много съвпадения между политиката на ЕС и Великобритания, така че не изключвам тази публикация да бъде елемент от това съперничество“, коментира Трифонов.

Той обърна внимание и на военното споразумение между Саудитска Арабия, Пакистан и Турция, към което според него е възможно да се присъедини и Египет.

„Знаем, че преди няколко дни имаме подписано едно споразумение между Саудитска Арабия, Пакистан и Турция за военно сътрудничество. Най-вероятно към него ще се присъедини Египет – една много влиятелна арабска държава, с голямо население и много възможности. Какво всъщност стои зад това споразумение? Ключово е, че Турция е един от най-важните политически партньори на Великобритания. Именно чрез Турция Великобритания се надява да осъществи много от плановете си в Средна Азия и Близкия изток. Пакистан е бивша колония на Великобритания, а Саудитска Арабия е първата страна, която от британско преминава в американско влияние след 20-те години на миналия век. Това отново е част от противопоставянето между САЩ и Великобритания“, посочи политологът.

По думите му, макар САЩ да остават водещата сила в света, Лондон ще продължи да търси начини да запази и разшири влиянието си.

„Към днешна дата САЩ са водещата сила в света, но Великобритания търси как да запази своето влияние и се стреми да върне водещата си роля. Най-важно е за нас в България да го отчитаме“, каза Трифонов.

„Сега сме в период на сравнително затишие в сблъсъка между САЩ и Иран. Бяхме свидетели на нови санкции на САЩ към Иран. Видяхме, че САЩ отдавна се опитаха по военен път да решат противоречията си с Иран, но не успяха, а сега те просто искат да отслабят Иран. Те може и да са се надявали да сменят режима, но се убедиха, че това на този етап не е изпълнимо. Убедиха се, че за тях е много трудно да водят война на толкова далечни разстояния. Най-вероятно САЩ ще се придържат към друга стратегия – ще се опитат да изолират Иран икономически. Предстои да видим какви ще бъдат новите санкции и, разбира се, не бива да се изключи и вариант периодично в хода на това противопоставяне да нанасят и военни удари“, допълни д-р Владимир Трифонов.

Още от разговора вижте във ВИДЕОТО. <iframe width="560" height="315" src="https://www.youtube.com/embed/8z-BoBLcUg0?si=dQwgpntchJ30LnSx" title="YouTube video player" frameborder="0" allow="accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture; web-share" referrerpolicy="strict-origin-when-cross-origin" allowfullscreen></iframe>

Преди да започнем с темата за националистическите движения и групата „Кръв и чест“, нашумяла в Пловдив, трябва да говорим какво е национализъм и що е то националист. Такива движения се зараждат въобще в обществата по време на Наполеоновите войни. Но там става въпрос за „Кръв и почва“. Тоест става въпрос за новите нации, които да се противопоставят на Наполеоновата империя. Това обяви пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и предаването „Разговор“ проф. Димитър Денков.

„И такива движения се очертават в Централна и Източна Европа – почва, кръв, род, език, народно образование, чистотата на народа. Това е един модел за национално обособяване, който не пренебрегва всичките онези наднационални тенденции, които ги има – от Средновековието, след това Френската буржоазна революция, и избуява много силно в края на XIX–XX век, когато се появяват националсоциализъм, фашизъм. След войната националсоциализмът губи, но се появява друг тип движение, по-скоро интернационалистично и с различен признак“, коментира той.

Проф. Денков обръща внимание и на промените в България, които според него не бива да бъдат пренебрегвани при анализа на съвременните обществени процеси.

„Появява се един много особен момент, който не се забелязва много – това е етническата промяна на картата на България. Да вземем Пловдив – в по-широкия център нещата са едни, а в Столипиново ще видим една съвсем друга културна картина“, посочва историкът.

По думите му тези процеси трябва да бъдат разглеждани и в контекста на отношенията между различните общности и тяхната интеграция в българското общество.

„Край много силните християнски традиции, виждаме в Южна България как се развиват ромските общности. Не бих казал, че там има добра интеграция навсякъде, но трябва да имаме предвид стратегията как да се развива това общество. Когато говорим за ромското население в България, трябва да отчетем навлизането на екстремисти, защото изключването от системата прави хората лабилни“, допълва проф. Димитър Денков. Още от разговора вижте във ВИДЕОТО. <iframe width="560" height="315" src="https://www.youtube.com/embed/DerzbM4UoUI?si=j_pMJicWloals5B3" title="YouTube video player" frameborder="0" allow="accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture; web-share" referrerpolicy="strict-origin-when-cross-origin" allowfullscreen></iframe>

Интересувал съм се кой е авторът на управленската програма на кабинета, но не съм открил нещо официално. Иначе амбициите на управлението са големи. Просто в скорошен анализ се вижда, че повечето хора, които са живели в периода преди 1990 година, когато ЦК на БКП ни заливаше с обещаващи програми, имат усещането, че сега е същото. Много думи, много обещания и нищо конкретно. Това обяви пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и предаването „Разговор“ макроикономистът проф. Гарабед Минасян.

„Нещата, които се приказват, които са известни, трудно се виждат като реално постигнати. Сега въпросът е дали ще се вземат мерки и как ще се измери това. Има официален международен измерител за корупцията в държавите, например. Тази оценка е призната и се използва в голяма част от света. Няма обаче съществена промяна в тази оценка през последните 20–25 години. У нас нещата се въртят около 40 пункта от 100 възможни, като 100 означава липса на корупция. Управлението изобщо не го забелязва това, само приказки“, добави гостът.

„Друг момент, който е много популярен, е когато се говори за повишаване на събирането на данъците. Същината е, че трябва да се оцени сивата икономика. А у нас тя е сред най-високите в ЕС. Да сме чули нещо от кабинета за това как ще се пребори със „сивия“ сектор?“, пита проф. Минасян.

„Нищо не се казва, не се поемат ангажименти. Никой не казва: оценките са такива и ние ще се опитаме да подобрим ситуацията със сивата икономика – да падне от 35% до 30%, а защо не и до 25%. Никой не го казва. Има измерители и за всичко останало, но няма ясни заявки как ще се промени това“, сподели още гостът.

Още от разговора вижте във ВИДЕОТО. <iframe width="560" height="315" src="https://www.youtube.com/embed/juZO1tr-dGs?si=8yTgHCJIODMV4IoW" title="YouTube video player" frameborder="0" allow="accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture; web-share" referrerpolicy="strict-origin-when-cross-origin" allowfullscreen></iframe>