Журналистът Стефан Миланов гостува днес в студиото на ФАКТИ, където участва в предаването „Разговорът“ с водещ Лили Маринкова. Основен акцент в разговора бяха действията на Сметната палата по случая с частните самолетни полети на Делян Пеевски, както и въпросите около произхода на средствата, с които са финансирани пътуванията.

Темата придобива нова актуалност на фона на противоречивите позиции между министъра на вътрешните работи Иван Демерджиев и председателя на Сметната палата Димитър Главчев.

В центъра на спора е сигналът, подаден от Демерджиев на 31 юли 2026 г., в който се поставят въпроси за евентуално несъответствие между декларираното имущество и доходи на Пеевски и фактическия му начин на живот. В него са посочени и обстоятелства около частните самолетни полети и разходите за тях.

На 2 ноември стана ясно, че Сметната палата не е установила конфликт на интереси по предоставените данни. Това обаче не означава, че проверката по случая е приключила. Председателят на институцията Димитър Главчев уточни, че проверката на имуществените декларации продължава, а материалите са изпратени до Националната агенция за приходите и Софийската градска прокуратура.

Случаят повдига и по-широк въпрос за контрола върху имуществото и разходите на хората, заемащи висши публични длъжности. Когато става дума за значителни по размер разходи, включително направени от трети лица в полза на публични фигури, обществото има основание да очаква ясни отговори и прозрачност.

Стефан Миланов, журналист от „Клуб Z“, следи темата и развитието на казуса с частните полети на Пеевски. В предишни свои публични коментари той е поставял акцент върху въпросите за имуществените декларации, произхода на средствата и ролята на институциите, които трябва да осъществяват контрол.

Разговорът с Лили Маринкова в студиото на ФАКТИ поставя във фокус не само конкретния казус, но и по-големия проблем за ефективността на институционалния контрол и отговорността на публичните личности.

Какво показват действията на Сметната палата, какво остава неизяснено около полетите на Делян Пеевски и могат ли институциите да стигнат докрай в проверката?

Гледайте целия разговор със Стефан Миланов в предаването „Разговорът“ с Лили Маринкова:

Социалните протести в Европа са израз на натрупан гняв заради доходите, качеството на живот и усещането, че тежестта на кризите се прехвърля върху гражданите. Това заяви международният анализатор Любомир Кючуков в предаването „Разговорът“ на ФАКТИ с водещ Лили Маринкова.

По думите му европейските общества все по-често си задават въпроса кой плаща цената на продължаващите конфликти, икономическите затруднения и политическите решения. Сред основните причини за недоволството той посочи натиска върху заплатите, влошаването на жизнения стандарт и задълбочаването на социалните неравенства.

Кючуков свърза протестните движения и с последиците от войната в Украйна. Според него демонстрациите не са задължително антивоенни, но върху тях влияят икономическите и социалните ефекти от конфликта.

Той отбеляза, че въпросът за цената на войната вече се усеща не само във външната политика и сигурността, но и в ежедневието на гражданите. Нарастващите разходи, неравенствата и несигурността създават усещане за дистанция между управляващите и хората, които понасят последиците от кризите.

В разговора беше поставен акцент върху това, че протестите не са изолирани прояви, свързани само с конкретно решение или една политическа мярка. Те показват по-дълбоко недоволство от начина, по който се разпределят ресурсите и от липсата на усещане за справедливост.

Според Кючуков социалното напрежение е свързано и с въпроса за доверието. Когато гражданите не виждат ясна връзка между политическите решения и подобряването на живота им, протестът се превръща в начин да заявят несъгласието си.

Любомир Кючуков е дипломат и бивш заместник-министър на външните работи. В „Разговорът“ той и Лили Маринкова обсъдиха още отражението на международните конфликти върху Европа и риска социалните разделения да се задълбочат, ако причините за недоволството останат нерешени.

Убийството на Слави Бинев повдига въпроси, които надхвърлят рамките на едно криминално престъпление. Става дума за конфликт между дългогодишни бизнес партньори, сложни финансови отношения, мащабни инвестиционни проекти и неизяснени обстоятелства около произхода и разпределението на средства за стотици милиони. Дали зад убийството стои единствено неуреден спор за пари, или разследването може да разкрие и други зависимости? Ето какво още каза пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и предаването „Разговор“ журналистът Кирил Борисов.

- Г-н Борисов, ще говорим за покушението срещу известния Слави Бинев – бивш евродепутат, бизнесмен и спортен деятел. В тези дни, в които се говори повече за изборите, много по-малко внимание беше отделено на случай, който може би заслужаваше и ще заслужи по-голямо внимание. В предишни времена, разбира се, ставаше дума за прекомерен интерес към покойния, защото имаше случаи, в които той влизаше в конфликт с обществените нагласи. Сега обаче виждам, че в рамките на вашия коментар вие казвате, че той е изсветлил своя бизнес и напоследък се е занимавал предимно с почтени неща. Доколкото и това е било лайтмотив на Слави Бинев – че е зает с това да воюва с групировките и да търси някакви нови начала в бизнеса, мислите ли, че това е реалистично? - Той е водил война с групировките, когато е бил сочен за един от тях. Това е много отдавна. Вече са изтъркани историите с нахлуването на Георги Илиев в дискотека на Бинев и побоя му. След това имаше и други такива инциденти. Тогава може би не е имал избор и е трябвало да бъде като тях, за да оцелее. Но в последните години Слави Бинев е известен като президент на федерацията по таекуондо. Самият той е бил състезател в този стил. Синът му също е състезател по таекуондо и целият му съзнателен живот е минал в този спорт. Той беше известен предимно с това. Доколкото става въпрос за бизнеса, нека не забравяме политическата кариера. Той премина през няколко партии и, разбира се, беше евродепутат. Два пъти беше евродепутат, депутат, после беше кандидат за депутат от Движението за права и свободи, но не успя да влезе през 2017 година. Оттогава не се е занимавал с политика. Но като човек от бизнеса той е търсил според мен тази политическа партия, която ще му даде възможност да го включи в листата на избираемо място, за да може да се включи ефективно в политиката и да има някакво влияние. Така или иначе, това е отдавна минал период. В последните години Слави Бинев се е занимавал с таекуондо. Имал си е и бизнес, който е управлявал, но не чак толкова голям. Големите си неща той ги е продал още преди 15 години, преди да влезе в политиката. В случая с този конфликт между Еюп Темиз, по-скоро съпругата му, и архитект Калин Тихолов той е бил медиатор – като човек, който има много контакти и може да сдобрява и да оправя отношенията между хората. Получил е известна сума, но така или иначе проблемът не се е решил. Затова не можем да говорим за поръчково убийство, защото става въпрос за емоционален изблик на едната от страните, без да се крие, без да има подготовка, без да има конспирация при организацията на такова убийство. Отишъл е с лицето си, тръгнал си е с лицето си, било е ясно, че ще го хванат. В този смисъл това не можем да го наречем поръчково, нито знаково убийство. Става въпрос за спор между съдружници, който той е трябвало да реши и не е решил. Според мен случаят ще приключи дотук, ако, разбира се, не се реши да се работи по други направления отвъд самото деяние. Еюп Темиз е извадил пистолет и го е гръмнал. Дотам – приключва се с вината му. Въпросът е за какви пари са били инвестирани в този голям строителен бизнес, който е имала съпругата на Еюп Темиз. Става дума за нейното съдружие с Калин Тихолов – архитекта, който е известен. Той е преподавател, професор, но двамата имат мащабни проекти – над 50 проекта, затворени комплекси, огромни жилищни и офис сгради. Капитализацията им може би е за стотици милиони.

- 50 затворени комплекса? - 50 проекта. Не са всички затворени комплекси. Имат в Долни Лозен, имат и тук, до Ботаническата градина.

- Заедно с кого? - Заедно с госпожа Темиз. Калин Тихолов, техен колега от университета, и още един бизнесмен. Той има малко проценти в това общо начинание, но става дума за инвестиционни намерения. Става дума за строителство с капитализация според мен за стотици милиони в София и в Пловдив. Там тя е имала и той също е управлявал дружество, което се е занимавало с индустриални зони. Има две големи индустриални зони. Интересно ще бъде да се провери произходът на средствата за тези инвестиции, въпреки че повечето са с банкови кредити. Земята, върху която са построени обектите, е свързана с това, че бащата на госпожа Темиз е покойният бивш главен архитект на София Стоян Янев. Така че, ако едно разследване тръгне в различни посоки, би могло да поеме в такава посока – търсене на произхода на средствата и начина на управлението им.

- Кога биха стигнали до там? - Това зависи от водещия разследването. Това е наблюдаващият прокурор. Зависи от данните, които ще се получат по разследването за самото убийство, защото, пак казвам, фактът, че Еюб Темис е извадил пистолет и е убил близкия си приятел от дълги години Слави Бинев, е безспорен. Оттук нататък, ако се задълбаят в конфликта между двамата, може би ще се стигне и до други престъпления, но това е само една хипотеза.

- А сега достатъчно ли е, че тези двама свидетели са дали показания? Изглежда ли ясно какво развитие предстои? - Да. В самия случай с убийството на Слави Бинев няма повече мистерия. Има двама свидетели, има задържан, обвинен за убийството. Намерен е пистолетът, с който Слави Бинев е убит. Има записи от камери, свидетелски показания. Назначени са експертизи, които ще го докажат безспорно. За самото криминално деяние – убийството на Слави Бинев, няма голяма мистерия, както в случая с Илиян Филипов в Пловдив. И той също е застигнат от близък приятел, бивш съдружник. Въпросът е какво стои зад тези отношения.

- Стана ли ясно заради какъв имот е възникнал конфликтът? В текстовете, които можахме да прочетем, се посочва, че конкретен имот е бил причина за избухването на гнева…

- Не, не става ясно засега. Не става дума за един имот. Те са били няколко. Пак казвам, че годпожа Темиз и Калин Тихолов са били съдружници в няколко компании със сложно разпределение на капитала. Апортирани са били имоти и от единия, и от другия. Така че засега няма да е редно да посочваме конкретен имот или конкретна компания, която е довела до техния конфликт. Може би от съдебния процес ще стане ясно. Естествено, когато се стигне до съдебен процес, това ще бъде изяснено на 100%. Не е ясно дали само това е в основата на конфликта, или има някакви други неуредени финансови отношения между тях. За такива отношения между другото говори в изказването си министър-председателят, включително и, мисля, вътрешният министър. Говорят за конфликт за пари.

- Да, да. Кой каквото и да говори, става въпрос за пари... - Да, в случая също става въпрос за пари. Двама души – съдружници. Това не е единичен случай. Много от партньорите в бизнеса често се карат, между тях избухват конфликти. Някои от тях са нерешими. Въпросът е, че понякога, ако се върнем назад в годините, има много такива поръчкови убийства, които не са разкрити и са поръчани от бизнес партньори на жертвите. Докато тук не може да се говори за поръчка.

– Но не може да се говори и за битово убийство, нали? Според вас как го квалифицирате? – Зависи какво наричаме битово убийство. Ако двама съседи се напият вкъщи, в къщата на единия, скарат се и единият пребие до смърт другия, това е битово убийство, защото няма друг мотив. Въпросът тук е защо трябва да го квалифицираме като битово убийство – защото двамата се познават, защото са дългогодишни приятели? Единият е член на федерацията по таекуондо в родината си, в Турция. Слави Бинев е председател на същата федерация у нас. Двама души, които се познават, които са приятели, семейни приятели и така нататък. Единият убива другия. В този смисъл – да, битово е. Когато става въпрос обаче за подялбата на много пари и за някакви нефинансови отношения, които не са уредени, тогава не можем да говорим за битово убийство. Но така или иначе обществото е възприело този термин. Много хора, когато чуят вътрешния министър да казва, че едва ли не става дума за битово убийство, не вярват. Но това са фактите. Той всъщност го каза, защото беше свързано с конкретната церемония, на която беше обещал да присъства заедно с вече покойния Слави Бинев. Може би в това имаше лек оправдателен елемент, освен ако не става дума за близост, за която се намеква в някои публикации – че Бинев напоследък е имал контакти с хора от „Прогресивна България“. Ако е имал контакти – стана ясно, че публично е присъствал на учредяването на инициативния комитет за издигането на Илияна Йотова за президент. Но какво лошо има един президент на спортна федерация, който няма висящи дела, няма обвинения и не е лежал в затвора, да присъства на такова събитие? Той не е престъпник, от когото някой трябва да се срамува. Особено през последните години Слави Бинев не се е намесвал в никакви скандали. Просто е присъствал на учредяването на един инициативен комитет, а вътрешният министър е щял да присъства на събитие, организирано от тази федерация. Но никой не може да знае кога председателят на тази федерация ще бъде убит от един от най-близките си приятели. – Непосредственото минало се оглежда в кариерата на Калин Тихолов и на покойния вече Стоян Янев. Годините, в които се говореше за нередни действия по отчуждаването на терени в София, нали така? – Да. Това е периодът до 2005 г., когато Стоян Янев е главен архитект. Той е бил при кмета Стефан Софиянски. Подал е оставка в първия ден, в който Бойко Борисов става кмет на София, и тя е приета веднага. Тогава наистина е имало много скандали с отчуждаването – многобройни публикации. Не съм бил съвременник на събитията, но действително е имало такива публикации. Самият Стефан Янев беше подсъдим по делото за „Софийски имоти“, но беше оправдан. Другите също бяха оправдани. Така че не можем да кажем, че е имало присвояване на имоти от Стоян Янев, защото това няма да е коректно от правна гледна точка. Той не е извършил престъпление. А Калин Тихолов също е уважаван професор и преподавател. Стана известен покрай архитектурата на морския сарай на Доган, който впоследствие му беше отнет. Също така беше проектоминистър в кабинета „Орешарски“. След публичен скандал кандидатурата му беше оттеглена, но и той не се е замесвал в някакви скандали, защото не е от публичните личности, които са свикнали да...

– Нека да не забравяме това, което е извършил като проектиране в морските зони около дюните и Странджа, нали? – Да. Името му се свързва с устройствените планове на две малки общини там, с много бизнес интереси в тях и с бивши народни представители. Но това е в сферата на спекулациите и хипотезите, които ние с вас не можем да докажем. Ако разследването за убийството на Слави Бинев установи някакви други престъпления, тогава, когато институцията ги посочи, можем да говорим за тях. Но за мен на този етап нито Слави Бинев, нито Калин Тихолов могат да бъдат свързвани с някакво престъпление, защото разследването за убийството е насочено единствено към Еюб, който е обвиняем. По повод изказването на министър-председателя, че олигархичните сблъсъци ще зачестят – той направи една много зловеща прогноза, която звучи доста страшно. Каза, че те са притеснени, защото потоците не вървят към тях. Можете ли да кажете от какво произтича това заключение и въобще какво ще стане с бизнесите, които трябва да бъдат наследявани? Да кажем, както е в пловдивския случай.

– Сега за репликата на премиера, че олигархията е изнервена и парите не стигат до нея... – Има някакво основание, защото с идването на новото правителство финансовите потоци от държавния бюджет към определени бизнес кръгове рязко се ограничиха. Не са секнали, но рязко се ограничиха. Това създава напрежение в тях и евентуално може да се стигне до някакви подобни инциденти. Така или иначе това правителство дойде с голямата заявка да се бори с олигархията. Засега, за съжаление, няма кой знае какви стъпки напред. Вярно е, че финансовите потоци се ограничиха. Имаме вече няколко такива действия, основно на вътрешния министър. Начертаването на схемите с мантинелите и с асфалта. Вчера започнаха проверки и по доклад на ДАНС за 411 милиона лева за укрепване на свлачища. А да не забравяме арестите, които бяха свързани с кметове на Движението за права и свободи.

– Да, двама кметове на малки общини, за които днес на втора инстанция съдът ще реши дали окончателно ще останат в ареста. Обвинени са за престъпен сговор, но това са малки стъпки. Не знам дали нарочно, или случайно бяха задържани преди изборите, за да се покаже борба със схемите и с олигархията. Но ясни ли са вече обвиненията, защото нямаше подробности около това? – Ясни са обвиненията срещу двамата кметове. Те са за престъпен сговор заедно с Христо Широков, който беше областен лидер на Движението за права и свободи.

– Това вече е второ дело за него за обществените поръчки... – Точно така. Ревански е осигурявал парите като председател на едно сдружение на общините чрез две министерства. След това, според прокуратурата, тримата са решавали на кои фирми да бъдат дадени определени поръчки и са уговаряли между 25 и 35% от договорите да бъдат връщани обратно. Това е позната корупционна схема.

– Имало ли е случай да бъде разобличена такава схема? – Имало е. Имало е много случаи, когато са били задържани хора, когато са били обвинявани дори, но в затвора е лежала единствено Десислава Иванчева, която доскоро виждахме като знаме на борбата с корупцията. Имаше и един бивш депутат, който беше извършил престъпление като кмет назад във времето. Той лежа две години в затворническо общежитие за един път, който беше платен от общината, но път нямаше. Това беше очевидно. Това са двата случая на такава корупция, ако можем да говорим, че един кмет на малка община или един районен кмет в София са представители на високите етажи на властта. Други няма.

– Тези лица, обвинени за престъпния сговор, бяха уличени в това, че са осъществявали нещо като... как да кажа, подхранвали са мощта на Пеевски със своите финанси, нещо като осигуряване на неговите финансови резервоари... – Ами всяка една партия – Доган го беше казал навремето – има обръч от фирми. С ограничаването на властта на Движението за права и свободи в централната изпълнителна власт, в правителството, на тях им останаха общини, които се управляват от техни кметове. Логично е там да има подобни опити за корупционни схеми, които обаче не са доказани. Разбира се, точно по тази причина според мен се насочиха първо към кметовете на ДПС. Освен това единият от арестуваните, Радослав Ревански, е изключително близък до лидера на движението. През повечето време е в София и в парламента като негов сътрудник.

– Коя е трудността да бъдат доказани тези престъпления според вас? – В случая няма заловени хора с белязани пари. Има свидетелски показания. Ако свидетелите издържат до края, защото в много подобни случаи те се разколебават на един етап от наказателния процес и оттеглят показанията си или след това дават други, може би ще бъде доказано. Но това е много далеч в бъдещето.

– Прокуратурата се води нереформирана, но до месец идва новият Висш съдебен съвет... – Да. Новият Висш съдебен съвет ще избере нов главен прокурор – титуляр, и тогава вече няма да има извинение, че борбата с олигархията върви вяло. Засега оправданието е, че прокуратурата не възприема нашите проверки и разследвания, не повдига обвинения и не задържа хора. Когато има нов Висш съдебен съвет и нов главен прокурор, няма да има това извинение. Тогава хората ще могат да си направят реална преценка – борим ли се с олигархията, или не се борим и се възползваме от нея. Още от разговора вижте във ВИДЕОТО. <iframe width="560" height="315" src="https://www.youtube.com/embed/QHTz96M1OpA?si=GtWXtk5I8UjfGGY2" title="YouTube video player" frameborder="0" allow="accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture; web-share" referrerpolicy="strict-origin-when-cross-origin" allowfullscreen></iframe>

Каква е политическата обстановка в България преди балотажа на президентските избори, ниската избирателна активност и последиците от икономическата политика на страната. Дали България може да се изправи пред тежки икономически и социални сътресения, а управлението на „Прогресивна България“ да повтори грешките от времето на Жан Виденов… Ето какво още каза пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и предаването „Разговор“ журналистът Валери Найденов.

– Г-н Валери Найденов, ще коментираме обстановката в България преди балотажа на президентските избори. Вероятно гласовете на опозицията по повод случващото се в Черно море нямаше да бъдат толкова високи, ако не беше тази последна предизборна седмица. Виждаме обаче, че опозицията е в ролята на весталки, които насочват управляващите към по-силови действия в отговор на дроновете, които поразяват търговски кораби. Едва ли не им казват: „Убий ги, разстреляй ги, стреляй“ и така нататък. Според мен това е малко преиграно... – Според мен един от огромните парадокси на цялата политическа кампания в момента е, че една фалшива тема се превърна в централна – отношението към Украйна и въпросът дали да се скараме с Русия повече или по-малко. При положение че, първо, от България нищо не зависи, и второ, и двамата кандидати за президент, когато бъдат избрани, ще правят точно едно и също. Политиката на Радев не се различава по нищо от политиката на предишните управления по отношение на войната, Русия и Украйна. Единствената разлика е в стилистиката, в обръщението към избирателя. В същото време има много по-сериозни проблеми, които се заобикалят. Има един разказ на Йордан Радичков за едно село, в което пристига катун от малцинството. Хората се сбиват, започва клане в центъра на селото, всички се втурват да ги разтървават. Накрая се умиротворяват, тръгват си, а се оказва, че междувременно други са минали отзад и са обрали кокошките, докато цялото село е гледало боя. Това е хубава картина на президентската кампания и на целия политически спор в момента. Бих казал, че 60 процента от скандалите се въртят около това какво точно е казал някой и как се е произнесъл. Крим наш ли е, не е ли наш? Ако ме питате, Крим в един момент от историята е бил и български. Освен турски и татарски, той е бил и под наша власт – българите са го превземали.

– Но има действително много високи тонове на агресия и критика към управлението. На този фон направи впечатление изказването на турския министър на отбраната, който призова за умереност и дипломация. Той заяви, че Турция може да предприеме различни действия, но трябва да има чувствителна и внимателна дипломация. Беше представена и идеята за създаване на два коридора в Черно море – един за руснаците и един за украинците. Според вас ще успее ли създаването на такива разделни коридори? – Щом Турция го е казала, би трябвало да успее, защото в момента тя е най-авторитетният глас в района. Но ако отново се върнем към тази война, макар че тя далеч не е най-важното, всъщност може да се окаже много важна. В момента Германия е начело на групата в Европа, която настоява първо да се направят сметките и да се види с какви средства разполага Съюзът. Оказва се, че Европа няма пари и бюджетът на Европейския съюз трябва да бъде намален с един трилион евро. Един трилион означава, че ще ни отрежат субсидиите за почти всичко. Просто няма да има субсидии. Ако войната продължи, както според европейските сили трябва да стане, тъй като те очакват към края на 2028 година вече да имат достатъчно сили, за да се включат мощно срещу Русия и да удържат победа, това означава, че междувременно ние ще останем без субсидиите, които в общи линии поддържат България. Не знам доколко е реалистична идеята за „мир чрез победа“, но въпросът е какво ще се случи с нас дотогава.

– А какво би станало, ако на власт дойдат десните сили? – Първото, което ще стане, е, че ще орежат субсидиите. Второто е, че почти всички десни политици – и в Германия, и във Франция – говорят за намаляване на броя на чуждестранните работници. Онзи ден четох една сметка на известния икономист проф. Боян Дуранкев. Според него, ако около милион и половина българи, които живеят в чужбина, се завърнат, ще има над 30 процента безработица. А над 30 процента безработица в България означава социална революция. Но дори и това да не се случи, достатъчно е да ни орежат субсидиите. Както знаем, от една страна, изсмукват ресурсите ни, но от друга – наливат субсидии.

– Имате предвид изтичането на мозъци? – Не, не. Говоря за пари. В България има огромен чуждестранен сектор, който извлича добавената стойност извън страната. Печалбата се изнася, а данъкът върху печалбата, както знаем, е най-ниският в България. Ако започнем от банковия сектор и минем през търговията на дребно, търговията на едро, големите вериги, производителите на безалкохолни напитки, електричеството, водата и така нататък, ще видим огромен процес на изсмукване на ресурси. Ако спре наливането на средства, което между другото е много сериозен фактор и за корупцията в България, ще се окажем най-прецаканата държава на планетата.

– Обсъждат ли се тези неща? – Не се обсъждат изобщо, разбира се. Спорим дали да воюваме срещу Русия, или да не воюваме срещу Русия. Казвам го малко пресилено, разбира се, защото все пак не съм политик.

– Как си обяснявате ниската избирателна активност? На какво се дължи въздържането на толкова много българи – на равнодушие или по-скоро на предоверяване на социологическите изследвания, които прогнозираха друг резултат? – Щом социолозите не са разбрали нищо, аз как да разбера защо хората не са гласували? Очевидно не са били мотивирани. Според мен обаче е голяма фалшификация да се сравняват президентските с парламентарните избори и да се твърди, че партия „Прогресивна България“ се е сринала. Явно тя вече не е на върха на вълната, както беше тогава, но това е като да сравняваш ябълки с портокали. И в двата случая сюжетът се върти около една водеща фигура, макар че изборите са различни – едните са пропорционални, а другите мажоритарни. Освен това водещите фигури са принципно различни. Както знаем, бившият президент е харизматик – човек, който ще поведе прогресивните сили на бой. Йотова въобще не е такъв човек. Тя е мек, сдържан човек, бих казал, с позитивно говорене. Просто става дума за принципно различни личности. Затова не бих казал, че какъвто и да е резултатът за нея, той е показателен за „Прогресивна България“. Може би е показателно единствено, че нейните активисти, хората, които стоят зад нея, не са се мобилизирали. Не бих казал обаче, че електоратът си е сменил симпатиите и се е обърнал към други партии. В тези президентски избори не се случи нищо, което да доведе до образуването на нови центрове, до консолидация или до изясняване накъде вървят политическите партии, които и без това бяха в криза.

– А въздържането на ГЕРБ и Движението за права и свободи? Може би изчакват, за да видят накъде ще се развият нещата? – Аз бих казал, че те се оказаха много големи стратези. Малко преди въвеждането на еврото те съвсем умишлено създадоха протестите срещу себе си. Делян Пеевски създаде комисия за проучване на дейността на фондацията на Сорос в България. И още на следващата седмица протестите излязоха на улицата. Не бяха кой знае колко големи и не се наложи да ги чакат дълго. Борисов, чиято естествена реакция е, когато се надигне недоволство, да подаде оставка, хвърли оставката. Така оставиха друга власт да поеме шока от поскъпването при въвеждането на еврото. А въпреки че имаше огромно поскъпване, върху него изведнъж се насложи още едно – огромно поскъпване вследствие на войната с Иран. И се оказа, че България е избрала възможно най-лошото време за въвеждане на еврото. – И аз започвам да си мисля, че бившият президент генерал Радев направи ход, който изглеждаше много хитър и тактически умел. Изведнъж подаде оставка, създаде партия и се възползва от неуравновесеното положение, за да влезе в политиката и да създаде тази вълна. Но именно тази вълна ще поеме всички грехове и най-голямото разочарование. Трябва да се върнем към въпроса за икономическата политика. Тя продължава да бъде дясна, а хората обедняват все повече. Към това добавяме и новия шок. Дали Радев не е допуснал груба стратегическа грешка с този иначе хитър тактически ход? – Ще трябва да се предприемат крайно непопулярни мерки. Ние имаме дясна, ултрадясна – най-дясната икономическа политика в Европейския съюз. България е страната с най-голямо неравенство в доходите в ЕС. Ако се върнем към времето на „малката пица“ на г-н Дянков, си спомняме какви бунтове и вълнения имаше в градовете на България в края на зимата на 2013 година. Тогава дори няколко души се самозапалиха. Такова нещо в България не беше виждано. Това беше бунт именно срещу обедняването, срещу политиката на „малката пица“. Сега, доколкото виждам, пицата се намалява с още по-голяма скорост. В същото време това изобщо не се дискутира. Икономическата политика на България въобще не е предмет на разговор. Смешното е, че ако направим аналогия с миналото, както са тръгнали нещата, може отново да се стигне до ситуация като при Виденов. А като имам предвид, че някои от участниците в „Прогресивна България“ имат биографични корени именно от онзи период, се опасявам да не повторят същата грешка. Това е клише, което често се използва в либерално-демократичните среди. Аз не принадлежа към тях, но когато започна управлението на Виденов, също предупредих докъде може да се стигне. И тогава имаше големи неприятности, а накрая се стигна именно до това, за което предупреждавахме. Виденов предприе крайно десни мерки, които външно изглеждаха като леви. Масовата приватизация просто раздаде предприятията без пари на олигархията. В хазната не влязоха средства и затова се стигна до рухването. Сега виждаме поредица от допълнителни десни мерки. Достатъчно е да се каже, че самата ни икономическа система е най-дясната в Европа. Показателите ѝ, сравнени със западноевропейските, са диаметрално противоположни. И не стига това, ами предприемаме и още десни мерки. Едно от нещата, които предстои да бъдат взети от българина, е собствеността върху жилищата. Отдавна на Запад се говори, че в България хората притежават твърде голям дял от жилищния фонд. Това е огромен ресурс, ако инвестиционните фондове успеят по някакъв начин да придобият собственост върху тези жилища и да започнат да ги отдават под наем. Ето още един ресурс, подобно на водата. Разлика няма. Водата струваше 14 стотинки за кубик, а сега е 3,50 лева. Или пък решението магистралите да се дават на концесия. Всеки, който е пътувал с кола през Южна Европа, знае колко скъпо е това. Изминаваш дълъг път по частна магистрала, спират те на тол пунктовете и ти вземат пари. А нашите магистрали така и не бяха изградени изцяло с европейски средства. Разбира се, много беше направено, но накрая се оказа, че хората си спомнят с тъга управлението на Бойко Борисов – поне така се подреждат нещата. Има още няколко подобни примера за десни решения. Споменах удвояването на данъка върху жилищата. Има много такива мерки, които не се обмислят от гледна точка на обикновения човек. Например защо продължават да се отделят по милиард и половина евро годишно, за да се субсидират частните пенсионни фондове, при положение че в същото време се говори, че няма пари за пенсии? Това е някакъв абсурд в България. Частните пенсионни фондове са инвестиционни дружества, които не могат да излязат на печалба. И тъй като не успяват, държавата, тоест данъкоплатецът, трябва да ги субсидира. Защо? Няма никаква логика. Вноските могат да бъдат приобщени към общия пенсионен фонд, като, разбира се, определен регламентиран процент отива за управлението на тези средства. Това са финансисти, които ги управляват. – Не чухме и сериозен спор по друга важна тема, макар че тя всъщност не зависи от президентите. Все пак бихме искали да разберем какви са възгледите на кандидатите. Чух, че и г-н Гюров е привърженик на идеята да развиваме производството и да построим заводи за батерии, с които да конкурираме китайците. Става въпрос за усвояване на остатъка от средствата по Плана за възстановяване. Какво е вашето мнение? – Според мен най-добрият начин беше всички тези средства да се вложат в саниране на жилищата. В България огромна част от жилищния фонд няма топлоизолация. Това веднага би намалило наполовина разходите за отопление през зимата и би решило много от проблемите с парното. Но ако си богат инвеститор, ти искаш тези панелни блокове постепенно да изчезнат, да рухнат, хората да ги напуснат и на тяхно място да се построи нещо друго. В същото време банковият сектор буквално субсидира новото строителство. Строят се огромен брой нови, луксозни и хубави сгради, които вече стоят празни. Докато са празни, те се препродават по два-три пъти. При положение че инфлацията е 5–10 процента, а можеш да вземеш инвестиционен заем само срещу 2 процента лихва, естествено е да го направиш. Печелиш от самия факт, че имаш в какво да вложиш тези пари. Но такава възможност имат само милионерите, които се занимават именно с подобни инвестиции. Обикновеният човек, ако поиска потребителски заем, ще му начислят 8–9 процента лихва. В същото време по банковите влогове не се плащат почти никакви лихви. Ето как, ако съпоставим всички тези неща, се вижда как ресурсът постепенно се изсмуква от народа и се прехвърля към елита и олигархията или се изнася в чужбина.

– В този контекст се очертава и трагедията на „Прогресивна България“. Особено за онези, които са имали прогресивни намерения в нея – те сякаш не осъзнават по каква наклонена плоскост вървят. Могат да се окажат в ситуацията на Виденов, с много опоненти, без съмишленици и без съюзници. – Не, не. Те ще имат проблеми с народа. Това е проблемът. Не става въпрос за съюзниците, а за това, че ще имат проблеми с населението.

– Тази чуваемост някак си е изгубена в тези среди, както се случи и през 2013 година, когато управляващите имаха проблеми с населението… – Да.

– Днес преживяваме ужасен период, но сега може да се окаже още по-лошо, защото такова поскъпване не помним, освен може би от 90-те години насам? – Това, което казвате, е изключително сериозно и не е просто политиканстване, каквото наблюдаваме в последните разговори. Те изглеждат силно пропагандистки, защото инициативните комитети отново се разделиха на два лагера, които си разменят клишета. Но е важно да чуем вашето мнение за развитието на събитията в САЩ. Преди време си позволихте прогноза за непопулярността на американския президент, която ще настъпи през пролетта. - Сега, с оглед на предстоящите междинни избори, смятате ли, че този сценарий се сбъдва, или прогнозите ви са се променили? – Аз не правя собствени прогнози. Отварям социологическите проучвания в САЩ и гледам какво показват. Последния път, когато проверих, Демократическата партия водеше с около 30 места в изборите за Камарата на представителите, а около 20 места бяха неопределени. Те могат да се разпределят наполовина или повече в полза на едната или другата партия. Според западните социологически проучвания долната камара би трябвало да бъде категорично загубена от републиканците. В Сената картината беше по-равностойна. Там има общо 100 сенатори, като само една трета от местата се подновяват на тези избори. Прогнозираното разпределение към момента беше 46 на 46, с осем места, които все още са на кантар. Те могат да отидат в едната или в другата посока. Ако се стигне до резултат 50 на 50, това ще бъде в полза на републиканците, тъй като вицепрезидентът има право на решаващ глас при равенство в Сената. Моята лична прогноза е, че когато започнат процедурите по импийчмънт, ще се получи нещо като риалити шоу. Казвал съм го и преди. Ще излязат наяве всякакви кирливи ризи. Това е риалити шоу, което се гледа от много хора. Аз също следях предишните два импийчмънта по телевизията. Процедурата започва в комисиите, където всеки въпрос минава през съответните изслушвания. След това всичко се пренася в централната зала. Тръмп вероятно няма да се яви лично, но ще започнат да излизат различни подробности – било за Епстийн, по които има и нов доклад, било за други обстоятелства. Не виждам как републиканците ще издържат на това. Разбира се, демократите могат спокойно да задействат процедурата по импийчмънт в Камарата на представителите. Смята се обаче, че в Сената няма как да се съберат необходимите две трети от гласовете, за да бъде отстранен Тръмп, защото няма как толкова много републикански сенатори да гласуват срещу него. Но има и друг вариант. Републиканските сенатори могат изведнъж да се уплашат от това, което ще се говори в това риалити шоу, и да започнат да мислят за собственото си политическо бъдеще – първо за партията си, а след това и за личната си кариера. Точно това се случи преди години с Никсън. Републиканците се обърнаха срещу него. Ако бяха продължили да го подкрепят, той вероятно щеше да оцелее. Вместо това отидоха при него и поискаха да подаде оставка, като същевременно му обещаха, че няма да бъде съден, защото вицепрезидентът ще го помилва.

– При Тръмп сега отново се поставя въпросът дали президентът може сам да помилва себе си. При Никсън нямаше толкова много основания за съдебно преследване заради „Уотъргейт“, но при Тръмп има много други неща, заради които може да бъде съден. Според вас този проблем стои сериозно пред него? – Чисто теоретично той би могъл да сключи подобна сделка. Да каже: „Добре, освободете ме от поста, но при условие че вицепрезидентът, тоест Джей Ди Ванс, когато стане президент, ще ме помилва“. Напълно възможно е да бъде направена такава договорка.

– Означава ли това, че преди да настъпи критичният момент, Тръмп може да предприеме нещо решително? – Ако усети, че е застрашен от съдебно преследване след напускането на президентския пост, е възможно дори сам да предпочете подобен вариант и да се съгласи. Но главното е, че след това риалити шоу – процедурата по импийчмънт, която със сигурност предстои – страната просто ще се надигне.

– Вече са внесени няколко искания за импийчмънт, но демократите нямат мнозинство, за да им дадат ход. След 3 ноември обаче ще имат. Става въпрос само за Камарата на представителите, не за Сената… – Да. След 3 ноември по всичко изглежда, че ще им дадат ход, защото ще разполагат с мнозинство. Но това ще започне едва на 3 януари, когато се свиква новият Конгрес. След това ще трябва да се конституира, да започне работа и вероятно към края на януари ще видим някакви радикални промени в дейността му. Така че предстоят много бурни времена. Аз също смятам, че държавният секретар Марко Рубио в един момент ще си подаде оставката. Този човек има огромни президентски амбиции, зад него стоят големи сили и много пари. Той не може да дочака края и да потъне заедно с кораба. За него е много по-изгодно да напусне по-рано, за да спаси репутацията си и да се разграничи, доколкото е възможно. Когато започнат да напускат повече хора, вероятно и доста други ще ги последват. Изобщо последните две години от управлението може да се превърнат в период на непрекъснати сътресения. Още от разговора вижте във ВИДЕОТО. <iframe width="560" height="315" src="https://www.youtube.com/embed/OQhWv-pzbtQ?si=C-GoCvYKApCYvwFB" title="YouTube video player" frameborder="0" allow="accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture; web-share" referrerpolicy="strict-origin-when-cross-origin" allowfullscreen></iframe>

Изборът на нов главен прокурор, съставът на Висшия съдебен съвет и рискът от нови политически договорки са сред ключовите теми в разговора за бъдещето на съдебната власт. Дали честният избор на членове на Висшия съдебен съвет е от решаващо значение за възстановяването на доверието в правосъдието. Ето какво още каза пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и предаването „Разговор“ адвокат Петър Славов. - Адвокат Славов, доктор по конституционно право, е в нашето студио. Ще разискваме въпроси преди балотажа в неделя на президентския вот, разбира се, и въпроси за избора на Висшия съдебен съвет, тъй като предстоят изслушванията, а досега бяха изслушани и прокурорите от прокурорската квота. За балотажа, който предстои: споменавате, че се надявате да видите ликуващи студенти, както в Сърбия, които да са подкрепили Гюров и Кандев. Но това реалистично ли е? – Аз мисля, че в Сърбия не празнуваха само студентите тази неделя. Всъщност като че ли празнуваше огромната част от сръбския народ, защото постигнаха една дълго чакана промяна при тях – повече от 15 години или близо 15 години. Сравнете техните протести с възможна промяна в България. Така че донякъде тази аналогия направих: дали искаме да имаме още пет години от същото, тоест 15 години да станат и в България, да се управлява горе-долу по един и същи начин президентската институция, или искаме нещо силно да се промени, нещо различно. – Тоест вие не възприемате министър-председателя Радев като еквивалент на промяната. Това, което той е извършил с това мнозинство и с тези над 130 гласа в Народното събрание, не е за вас внушителна промяна? – Приемам сериозно въпроса ви, макар че виждате, че се усмихвам. Мисля, че до голяма степен българските граждани дадоха тази оценка в неделя. Този огромен срив на доверието към „Прогресивна България“ – от над 900 000 гласа спрямо парламентарните избори – колкото и да не им се иска да го признаят и да ги съпоставяме, всъщност е доста очевиден. За мен именно това беше протестен вот. Това не е вотът на една или друга политическа сила. Това беше протестният вот, който искаше промяна на модела на управление на България. Той беше даден с надежда към формацията на г-н Радев, че това ще се случи. Само че през последните шест месеца, от април насам, не виждаме това да се случва. Напротив, виждаме доста възобновени стари практики, позабравени вече. Последното, което се случи с агитацията от сайта на Министерския съвет, а след това и с реакцията към журналистите от правителствената пресслужба… – Не е ли твърде дребен елемент от предизборните прояви? – На мен ми напомня едни събития, които помня от студентските си години, когато имаше един шеф на правителствената пресслужба на Жан Виденов, който по същия начин се караше на журналистите. Тези аналогии не са малко, защото виждаме как главоломно расте държавният дълг на България. Виждаме как се влошава икономическото положение на българските граждани, техният социален статус и благоденствието им. Това е в противоречие с онова, което представляваше парламентарният вот като промяна. Какво се е случило с бутиковите либералнодемократични партии, че изведнъж да покажат такъв ръст и да надделеят над това мнозинство? Какво са извършили през това време? Аз се питам. Това е много грешна теза, която ми се струва, че част от социолозите – именно тези, които най-много не познаха крайните резултати и дадоха най-голямата разлика между първия и втория – се опитваха да наслагват. Че едни малки бутикови партии са с отпаднала необходимост и им поставяха такива епитети. Но те пропускат, че това е вот на гражданите. Всъщност Андрей Гюров е издигнат като кандидатура с инициативен комитет, подкрепен е действително от няколко политически партии, по същия начин, по който и г-жа Йотова е подкрепена от политически партии и е издигната от инициативен комитет на граждани. Така че това не е партиен вот. Онзи, който се опитва да разсъждава по този начин, особено преди балотажа, и да прави сметки от типа „сега ще прехвърляме гласовете на тази партия и нейния кандидат към нашия, защото той ще излезе и ще ги призове публично да го подкрепят“, няма да успее. Всички са издигнати от инициативни комитети, откакто се помня. За президентските избори това е един малко смешен театър, защото знаем, че механизмът е партиен, но формално има инициативни комитети. – Не е прецедент… – Не е прецедент. Това показва, че се търси доста по-широка подкрепа от една тяснопартийна подкрепа. Мисля, че до голяма степен Андрей Гюров успя да събере такава широка подкрепа. На практика той обедини силно разпиления през последните години демократичен вот. Има ясна тенденция тази подкрепа да бъде разширена още до балотажа – и с центристки, а защо не и донякъде с лявоцентристки избиратели. Всеки демократично мислещ български гражданин би могъл да го подкрепи, виждайки позициите и начина, по който той говори и подхожда към събитията и ситуацията в страната. – Какво очаквате от тези два-три дни, които предстоят до самия вот – като жестове, послания и, разбира се, преки апели кого да подкрепят? – Аз очаквам преди всичко да видя дебата, дълго чакания дебат, от който г-жа Йотова избяга преди първия тур, а този път се съгласи. И тук, ако позволите, още едно изречение в тази връзка. Много се надявам г-н Гюров, ако ни гледа, да зададе въпроса към г-жа Йотова, която постоянно ни обяснява как ще бъде президент на мира и как едва ли не всички, които не я подкрепят, са войнолюбци. Това е термин, изваден от архивите на социалистическите държави. Някога съветските другари са го измислили като термин и са го използвали. Има и други подобни синоними. Милитаризация се нарича. Това са претоплени термини от времето на световната война. Големият въпрос, който аз бих задал към нея, е: тя вече е президент близо девет месеца, а преди това е била вицепрезидент девет години. Колко пъти, било то тя, било то в периода, в който е била вицепрезидент, от президентството са вдигнали телефона на Путин, примерно като президент на президент, като равнопоставени, и са му казали: „Бе, човек, така не може. Тая война, дето се води, дай да седнете на масата на преговорите, направете едно примирие за начало, спрете военните действия“? Искам да чуя отговора на този въпрос, защото едно е човек да излиза пред медиите и да говори: „Аз съм за мир“. Но когато имаш институционалната възможност, когато си президент на една държава, имаш институционалните механизми зад себе си и международните форуми, на които можеш да поставиш въпроса, а не го правиш, това за мен е показателно, че всъщност това са празни приказки. – Има едни хумористи, които звънят на политиците и се представят за някого. Знаете ли тези клипове? Звучи ми хумористично… – В случая говорим съвсем сериозно. Това е действащ президент. Той има тази възможност, а се опитва да ни убеждава, че може да гарантира мира. Това звучи несериозно. Става дума за неща много по-трагични, на които сме заложници. - Какво би могло да се направи, например, за да освободим Черно море от тази участ, която го превръща в, както се изразяват, един от най-опасните райони – по-опасен от Ормузкия проток? – Аз пак казвам, не се шегувам. Мисля, че този въпрос трябва да бъде зададен в България. Това е важно. – Точно така. Това са все въпроси в тази посока, но наистина въпросът, който трябва да бъде зададен, е какви конкретни действия са предприети. Едно са приказките пред медиите, друго са конкретните институционални действия. Какво е направено, включително по отношение на инициативата с Румъния и Турция? – Например добри взаимоотношения и координирани действия със съюзниците ни. Виждаме как Румъния е подготвена със своите изтребители F-16, които успешно използва, за разлика от нас. Сваля вражески дронове. Казвам просто „вражески“, не коментирам чии са и откъде идват, но след като нахлуват на територията, в териториалното море или в икономическата зона на една държава, очевидно не са с добри намерения. Виждаме как Румъния успява да реагира, да ги свали и да противодейства на заплахата, докато ние в момента седим и се снишаваме. Може би така изглежда. – Тоест не искате да се стреля? – Искам да имаме координирани действия с нашите съюзници. Отбранителни действия, подчертавам, защото, както добре знаете, НАТО е отбранителен съюз. Буквално всяка разпоредба в договора за НАТО започва с цел отбрана, защита и противодействие. – Но НАТО го има в Украйна? – Не съм видял такова нещо. Не знам откъде черпите и правите тези изводи. Това, което виждаме, е, че Украйна е нападната и се отбранява, а може би целият демократичен свят търси начин да помогне на жертвата. Не мисля, че демократичният свят е само НАТО, но държави членки на НАТО също помагат. Да, включително и България е помагала с хуманитарни цели, приехме бежанци и включително беше изпратено оръжие с отбранителна цел. Но пак ви казвам, не може просто да се говори по медиите и да не се предприемат действия, а след това едни или други политици, били те и кандидати за президенти, да се опитват да ни убеждават, че това може да продължава по същия начин и ние трябва да се задоволяваме с това, да сме щастливи и спокойни. Няма как да сме спокойни, когато имате един силен агресор, който е предприел определена авантюра, агресия, „специална военна операция“ или, ако я наречем с точното име, война. Няма никакви гаранции, че той ще прекрати тази война, ако не бъде принуден. Да ходим да му се молим да я спре, няма да стане. От позицията на силата обаче, когато види, че има срещу себе си опонент, който е достатъчно добре организиран, за да се отбранява и да не допусне подобна агресия, е възможно да се замисли и да седне на масата на преговорите. Това е най-простичко казано онова, което се опитват от години да наложат едни или други европейски лидери от Европейския съюз. И упорито това не се чува. Както виждате, имаше скоро изявление и на Лавров, и на други висши представители на Кремъл, които казваха: „Не, не, ние тая война няма да я спрем, ще си я водим.“ И същевременно нас ни убеждават как ще имаме президент на мира, който ще наложи мира. Как? Ето, искам да чуя как ще стане това. Може аз да греша. Не казвам, че съм прав. Но като че ли съм научил, че когато си силен… Има една народна поговорка: „Ако искаш мир, готви се за война“, и „Ако искаш да не храниш чужди армии, храни своята“. Това неслучайно са народни мъдрости, казани през годините. По същия начин трябва да се подхожда и в съвременния свят. Трябва да работим заедно с нашите съюзници, а не когато има обща позиция на страните от НАТО или на страните от Европейския съюз, нашият президент някак си по терлици да се изсули, или нищо да не каже, или после да започне да ни обяснява как само се бил снимал с тях, но всъщност не подкрепял общата позиция. Това е доста излагащо според мен и в международен план. Даже на мен не ми е обидно, честно да ви кажа. На мен не ми е и обидно.

– Как предполагате, тъй като този избор ще бъде разрешен в неделя, дали ще стане дума за драматичен сблъсък между противниците, или просто за спортна злоба? Защото, ако има драматичен сблъсък, това заплашва бъдещето на Висшия съдебен съвет. Най-голямата мечта на либерално-демократичния център е свързана с Висшия съдебен съвет, с нов главен прокурор, с прословутата съдебна реформа. Но това може да стане само ако си съюзник на управляващите... – Сега не знам точно кого визирате под либерално-демократичния център, но ми се иска да вярвам, че всички български граждани смятат, че те са се консолидирали чрез Гюров.

– По-скоро не. Аз казах, че Андрей Гюров успя да консолидира зад себе си един много разпилян демократичен вот на гражданите и политическите партии, които го подкрепиха, но те не бяха водещите за мен. По принцип е голямо завоевание да стигнеш до балотажа. Нали това мечтаеше опозицията? – Да ви върна на темата за Висшия съдебен съвет, защото тя наистина е много важна и добре я повдигате. Големият проблем, който се очертава, е противопоставянето, което е нормално да има между двама опоненти. Важно е обаче да не се преминава границата на добрия тон в разговора, тоест да не се стига до тежки компроматни и други недопустими способи за водене на предизборна кампания, които могат да нарушат съществуващия диалог и поетите ангажименти. Все пак трябва да имаме конкурентен и честен избор на парламентарната квота, особено за Висшия съдебен съвет. Ако направим повторение на това, което се случи през 2017 година с политическите пазарлъци и избраните, голяма част от които бяха зависими хора, виждате докъде я докарахме със съдебната власт. Виждате отношението на гражданите към липсата на справедливост, към забавеното правосъдие и към липсата на правосъдие. Очевидно това повече не може да се търпи. Ако продължим да вървим надолу, наистина не е ясно кога нещата могат да се взривят. Затова силно се надявам двете неща да не се обвързват. Имайте предвид, че в периода преди балотажа, когато вървят и политическите пазарлъци за подкрепа на единия или другия кандидат, имам подозрения, че подобна подкрепа ще бъде предложена от някои партийни централи, които не участваха на първия тур. И то срещу места във Висшия съдебен съвет.

– Тези, които се въздържаха да имат кандидати? – Напълно е възможно те да предложат такава подкрепа. Макар да нямат явни номинации за членове на Висшия съдебен съвет от така наречената парламентарна квота, има хора, за които се знае, че са близки до предишното статукво. Ясно е, че те с удоволствие биха били припознати и подкрепени от тези политически сили.

– Защо? – Защото един истински главен прокурор може да повдигне обвинения, които са животозастрашаващи за някои бивши и действащи политици.

– Така е. И не само за тях. Допускате ли, че е възможно да протекат тайни преговори, включително и с тези, които наричаме либерално-демократичен център? – Сигурен съм, че подобни опити ще има. Надявам се обаче, симпатизирайки в случая на Андрей Гюров, че той ще спази публично заявеното си намерение да не води преговори с политически централи. Нямам основание да се съмнявам, че няма да спази това обещание. Според мен той трябва да помисли как да мотивира максимален брой граждани от близо 80-те процента негласували да излязат и да упражнят свободно правото си на вот. Защото това не са хора, на които една или друга партийна централа може да каже: „Отивате и гласувате за този или за онзи“.

– Ще разберем ли, ако има такава договорка между Гюров и ГЕРБ или ДПС? – Ако има договорки, направени задкулисно и тайно, мисля, че до голяма степен те ще проличат. Обикновено това се разбира по резултатите от секциите. Например в секции, в които не е имало никаква активност, внезапно се появява концентриран вот конкретно за единия кандидат. Това обикновено е индикация за контролиран вот. Но доброто в цялата работа е, че в голямата част от секциите беше върнато машинното гласуване, което доста затруднява схемите за контролиран и купен вот. Виждаме, че на първия тур такъв вот почти нямаше, да не кажа въобще. До голяма степен резултатите бяха обективни и отразяваха подкрепата за двата основни лагера и за останалите кандидати, които също получиха подкрепа, макар и по-малка.

– Това е големият въпрос за съюзниците. Винаги е бил такъв, когато става дума за тези, които ви лежат на сърцето като партийно формирование. Нали това беше изкушението за участие във властта чрез сглобката? Ако сега ги тласнат към нова сглобка, това би било фатално... – Спомняте си, че бях един от най-силните критици на тогавашната сглобка, защото беше направена безпринципно. Беше поставена една неясна цел – да променим Конституцията, но как ще я променим, в каква посока и по какъв начин, въобще не беше дефинирано. Впоследствие видяхме резултата и още сърбаме попарата на тези неуспешни конституционни промени – шестата поправка. Затова силно се надявам да не се поемат подобни ангажименти и да не се прави нещо такова. Между другото, ако изберат Гюров, няма връщане назад. Ако Андрей Гюров е следващият президент, тези грешни поправки няма автоматично да бъдат поправени.

– Това първо зависи от това да го оставят в отслабено положение... – Това зависи, от една страна, от президента. Той има така наречената конституционна инициатива и може да поиска подобни промени. В голяма степен обаче зависи от парламента и от мнозинството в него. Редно е парламентът да поправи допуснатите грешки, меко казано. Това, което ми допада в тезите на Андрей Гюров, са например позициите му по отношение на бюджета за 2026 година. Видяхте, че г-жа Йотова отказа да наложи вето. Междувременно и аз работих по едно от исканията за обявяване на противоконституционност, които бяха внесени. Впоследствие видяхме, че Конституционният съд ги уважи, особено по отношение на трудовия стаж и така нареченото му почасово изчисляване. Това беше грубо нарушение на трудовите права на българските граждани. Конституционният съд се произнесе, че тези разпоредби са противоконституционни. Ако тогава Йотова беше чула призива за частично вето върху бюджета, щеше най-малкото да помогне за възтържествуването на законността, защото вече е безспорно, че тези разпоредби противоречат на Конституцията. Тя обаче отказа да го направи. Мога да дам още много такива примери, при които Андрей Гюров категорично заяви, включително по отношение на бъдещия бюджет, че ако бъдат предприети подобни действия, които повтарят вече обявени за противоконституционни решения или вървят в същата посока, той ще се намеси или ще наложи вето. За съжаление, голямата опасност от концентрацията на цялата власт в един център, ако статуквото бъде запазено и нищо не се промени, е, че няма да има коректив. Всички просто ще викат „Ура!“ и ще следват вожда. Никой няма да смее да му каже, че греши, дори когато това е очевидно, защото ще се страхува да не загуби работата си, да не изпадне в немилост или да не му се случи нещо друго.

– Но вие горещо вярвате, че Гюров ще бъде избран... – Аз си мисля, че той ще успее да победи. Трудно, може би не с голяма разлика, но ще успее. По-важното е, че вярвам, че ще остане верен на позициите, които заявява и които са доста ясни и категорични. Както ви казах, за мен едно общо послание от типа „Аз ще работя за световния мир“ е крайно недостатъчно. Не е ясно какво означава то. Искам да чуя конкретни действия: как ще се гарантира сигурността на България, как ще работим добре със съюзниците си и как няма да ни гледат като последна дупка на кавала, защото даваме противоречиви сигнали. В България говорим едно, на международни форуми говорим друго, а накрая се отричаме от казаното. Това е нещо съвсем трето. Очевидно подобна позиция не е сериозна и не може да спечели уважението на нашите партньори.

– Чух вашия коментар за избора на прокурорската квота. Всъщност няма нищо драматично, доколкото разбирам. Няма драма? – Направихме много сериозна организация за наблюдение на изборите от инициативата „Правосъдие за всеки“. Като цяло изборният процес, включително с наше участие и може би с наша помощ, протече добре. Имаше нарушения, срещу които подадохме сигнали. Голяма част от тях бяха коригирани в хода на изборния процес. Допускам, че част от нарушенията са били резултат просто от незнание и неопитност. Трябва да ви кажа, че видях фрапантни пропуски в начина, по който някои секционни комисии, формирани от прокурори, провеждаха изборите за прокурорската квота. Става дума за магистрати с висше образование, които смятаме за високоинтелигентни и подготвени хора. Те обаче правеха азбучни грешки, които дори секционни комисии в някое далечно село вече като че ли не допускат. Например бюлетини не се броят, докато държиш химикалка в ръката си, защото това не се допуска от Изборния кодекс. Друг пример е публичността на преброяването. Тя означава, че трябва да покажеш бюлетината на наблюдателите по начин, по който те могат да я видят. Не можеш да поставиш наблюдателя на 20 метра от себе си, да му покажеш бюлетината оттам и да му я прочетеш, без той да може да установи дали прочетеното съответства на написаното. Освен това след прочитането бюлетината беше поставяна с лицето надолу върху масата, така че никой повече да не може да я види. За съжаление, имаше такива случаи в някои секции. Нашите наблюдатели реагираха своевременно и на повечето места нарушенията бяха коригирани. Имаше едно-две места, където секционната комисия сякаш умишлено не го направи, но да се надяваме, че това не е повлияло на крайния резултат.

– Имаше информация, която не е разтълкувана, че прокурор се е самоубил преди тези избори. Има ли връзка между двете събития? – Това е наистина много тъжна новина, за която и аз разбрах буквално в изборния ден, защото самите прокурори я коментираха. Това ме навежда на мисълта, че събитието е било скрито от медиите, тъй като действително се е случило преди изборния ден. Не мога да кажа повече от това, което е известно публично – че самият човек е имал оплаквания за натиск и напрежение. Това във всички случаи поставя въпроса за необходимостта от обективно разследване и изясняване на истината. Човек не посяга просто така на живота си. Очевидно е имало сериозни и много тежки причини, които са го накарали да го направи. Излезе информация по медиите, но няма да рискувам да я повторя сега, защото е възможно да не я възпроизведа точно.

– След вас ще разискваме следващите ходове в изслушванията на Висшия съдебен съвет... – Това е другата голяма тема, която предстои още следващата седмица, веднага след балотажа. Надявам се изслушванията да бъдат добре отразени и вниманието на гражданите бързо да се пренасочи от балотажа към другия много важен въпрос – какво се случва с избора на членове на Висшия съдебен съвет от така наречената парламентарна квота. След това предстои и съдийският избор. Остана съдиите да изберат своята част от професионалната квота, както и следователите, но те така или иначе избират само един представител. Затова там положението може би не е чак толкова напрегнато.

Още от разговора вижте във ВИДЕОТО. <iframe width="560" height="315" src="https://www.youtube.com/embed/9dDFScKvPow?si=pKGMVW7zMK8yHqqP" title="YouTube video player" frameborder="0" allow="accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture; web-share" referrerpolicy="strict-origin-when-cross-origin" allowfullscreen></iframe>

За политическата ситуация в България, за предстоящия балотож на президентските избори и доверието на хората в институциите... Има ли в хората апатия и усещането, че нищо не зависи от гражданите… Какви са политическите зависимости, купения вот, войната и мястото на България в международните конфликти… Ето какво още каза пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и предаването „Разговор“ актьорът Павел Попандов. – Г-н Попандов, как се отнасяте към това, че хората не отидоха да гласуват? Изпитвате ли гняв към равнодушните? – Аз никога не съм симпатизирал на равнодушните, защото това е типична българска черта. След това човек е недоволен, критикува, но самият той не си е мръднал пръста, за да направи опит да промени нещо. Не е упражнил, така да се каже, висшето си право да гласува. Никога не съм одобрявал това. Дори ми се е случвало да отида да гласувам с „Не подкрепям никого“, но съм ходил редовно да гласувам. Що се отнася до случилото се, за мен има едно-единствено обяснение. Това е социологическата прогноза, която даваше голяма разлика – 16-18%, преди това и повече. Тя до голяма степен успокои много от избирателите и те си казаха: „Е, ясна е работата“. Оказа се обаче, че не е толкова ясна, защото от другата страна се мобилизират. Освен това за мен е изумителна появата на толкова много мераклии. Не съм виждал подобно нещо от първите президентски избори. Не знам дали помните, госпожо Маринкова, но тогава имаше една кандидатка, която предлагаше България да се раздели на области, като във всяка се използва различна валута – в София долари, в Пловдив западногермански марки, във Варна английски лири, в Бургас швейцарски франкове. Същата тази кандидатка обещаваше по 40 000 долара на всяко семейство. Тези обещания дотогава съсипваха всичко, но наистина не мога да си обясня на какво основание тези хора решават, че могат да се появят и да кандидатстват. Сега вече разбирам, че тук става дума за дребна печалба. Дават по 20 000 евро на човек, а той спечелва колко гласа? Всичко това дори не е забавно. – Трябва да кажем на публиката, че сте от инициативния комитет на Илияна Йотова. Сега се говори, че партиите ще подходят користно към предстоящия вот и ще започнат да търгуват дали да подкрепят Илияна Йотова, или другата двойка – Гюров и Кандев… – Тук дойде великият момент с нашата вече закоравяла, корумпирана избирателна система. Досега имаше въздържане от гласуване на хора, особено в районите на ДПС, които сякаш бойкотираха арестите на някакви кметове. Не, те не са се въздържали. На тях им беше наредено да не гласуват. Това са хора, за които веднъж казах, че става дума за романа „Мъртви души“ на Гогол. Те са превърнати в такива. Играл съм представления в Разград и в Кърджали. Говорил съм с редови хора, наши сънародници, работници, най-обикновени хора, които казват: „Ако ти не се отчетеш със съответния брой гласове, ти си свършен, ще си загубиш работата“. Заплахата е огромна, защото безработицата е голяма, а поминъкът им е елементарен – сведен до тютюн или картофи, нещо, което не ти дава широка възможност за избор. По този начин тези хора действително са превърнати в мъртви души. Лошото е, че спекулантите, които ги командват, директно ще си ги спомена – и Доган, и Пеевски, са хора, които през годините са доказали каква стойност имат и какво място заемат в нашето общество. Заради това сега на тези избори тези хора не посмяха да гласуват. Така им беше наредено. Що се отнася до останалите, вече споменах, че може би цялата спонтанност, която имаше през април при подкрепата за Радев и новосъздадената от него партия, довела до това мнозинство, се е изпарила в резултат на разочарование, настъпило по-късно. – Проблемът е, че всички искаме всичко да стане веднага, бързо, на мига... – Това не може да се случи и всички българи трябва много добре да разберат, че докато не се смени Висшият съдебен съвет и не се избере читав прокурор – прокурор, който да е като Кьовеши, – няма как да очакваме резултати. Не знам дали нашите слушатели помнят, но когато Кьовеши беше предложена за европейски прокурор, имаше съпротива и от самите румънци. Но тя вкара министър-председател в затвора. И докато не се промени нашата съдебна система, няма как да очакваме резултати. В момента, в който полицията или други органи започнат да правят нещо и съберат съответните доказателства, те олекват, когато попаднат при съответния прокурор, и всичко свършва, всичко се разпада. – Как мислите, защо опозиционната двойка Гюров – Кандев се опитва да представи Йотова като човек на миналото, върху когото тежи статуквото от последните десет години, докато Гюров трябва да бъде представен като избора на младите и на бъдещето? Има ли тук някакъв поколенчески сблъсък? – Не, това не е поколенчески сблъсък. Това са, да ги наречем, басни, които разпространяват Мирчев, Василев и така нататък. Това е част от тяхната агитация, защото те много добре знаят какви са качествата и на двамата. За Мирчев се съмнявам, че е на това ниво и може да проумее кой какъв е. Докато Василев е рафиниран, по-умен и по-интелигентен. Той много добре знае за какво става дума. А това младо поколение, за което говорим, бяха хората, които излязоха на демонстрациите. Сега политиците се пришиват към тях, припознават ги и по този начин се създава илюзията, че младото поколение вече е направило своя избор, а по-възрастните, като мен, са на другата страна. Но това не е така. Просто не е така. Ако трябва да назовем нещата с истинските им имена, представете си следната ситуация: в момента Йотова е президент. Като държавен глава в определени ситуации тя трябва да се среща с хора на своето ниво и евентуално да продължи линията, която е следвало президентството. Нека обаче си представим обратния вариант – Гюров е президент и се случва така, че той не може да изпълнява задълженията си и трябва да го замести Кандев. Е, какво ще стане тогава? Ще повторим случката с глухонемия български премиер Бойко Борисов, който за 15 години не можа да научи как се казва „добър ден“ на английски и как се казва „довиждане“. Ходеше като глухоням, отдаваше чест и това беше позор. Изпитвах наистина мъка от това, че имам такъв премиер. Кандев е същият. Не всеки може да кандидатства и да има претенции за този пост. Това е отговорна, много отговорна работа. Това е лицето на нацията и, ако попаднем в подобна ситуация, не дай си Боже, ще бъде много лошо. – Има ли някаква игра, за която до последно няма да узнаем? – Възможни са всякакви ходове от страна на онези, които държат и контролират купения вот. Те действително биха могли да предизвикат избор, насочен целенасочено към двойката Гюров – Кандев. Не знам. Аз съм далеч от тези неща и не мога да преценя дали при всички случаи има такива хора, които се занимават с тази търговия. Все пак ми се струва, че Демерджиев, който е доста добре запознат с тази схема и със смяната на областните шефове на полицията, до голяма степен няма да позволи това да се случи. Освен това в създалата се ситуация мнозина от тези хора вече усещат, че почвата под краката им не е стабилна. Те разбират, че трябва да се преориентират. Имам предвид и кметове, и общински служители. Мисля, че няма да има такъв купен вот. – Тенденцията на присламчване не е ли порочна? – Порочно е да се присламчваш около силния, нали? Това обаче съществува, откакто свят светува, особено в местната власт. Тези неща са описани и от Алеко Константинов, и от Иван Вазов. Имаме много такива примери. – Беше ли гаф арестът на тези кметове в навечерието на първия тур? – От една страна, бих казал, че е гаф, защото би трябвало да се изчака. Но не е гаф. Румен Радев е човек, който няма да отлага нещо, което действително трябва да бъде разбито. Той дойде фактически в името на тази кауза – да се разруши старият модел, а онези, които са крали и са виновни, да понесат отговорност. Ако сега тръгнем по линията, че моментът не е удобен, това веднага означава, че работата не е чиста. Дори и да носи негативи, както го тълкуват доста хора – че не е трябвало да се действа точно сега, а е трябвало да се изчака една седмица, – аз смятам, че щом моментът е дошъл, трябва да се действа. Точка по въпроса. По-важно е да бъдат хванати тези далавераджии и действително да се разбие този модел, отколкото да се съобразяваме с момента на изборите. – Доколкото разбирам, става дума за източниците на финансиране, за целия механизъм за манипулиране на обществените поръчки и за хората, превърнати в донори на Делян Пеевски. – Точно така. И това не е тайна за никого. Всички го знаят. Но пустият български страх за службата, за хляба – хората си казват да се наведат, както се казва, да снишим глава. Не искам да го казвам, госпожо Маринкова, но ние действително не сме народ. Вижте гърците какво правят! Какви са тези наши бутафорни синдикати? Не си спомням да е имало някаква общонационална стачка, организирана от КНСБ или от друг синдикат. В началото на 90-те години може би имаше такива прояви, когато синдикатите набираха сила. Но сега всичко е кротко, тихо и мирно. Какви синдикати са това? Мисля, че понякога предприемат действия, за да не се стигне до голям протест – като отпускане на клапана. Така ми изглеждат повечето им протестни действия. – Нещо подобно ли правят и някои от новосъздадените партии, като преграждат истинския процес на гражданска енергия? – Да. У нас партии колкото щеш. Няма друга такава държава с толкова много партии. И забележете какви абревиатури си слагат. МЕЧ – а МЕЧ всъщност какво е? За мен това е малък човечец. Слушам Радостин Василев. Ти си никой, бе, Радостине, ама никой! Направи няколко кълбета през ИТН, през ПП-ДБ и през какво ли още не. Изнесе неща от кухнята, разни записи и така нататък, за да набере точки, и реши, че вече може да задава тон в държавата и да бъде фактор. Е, не можеш да бъдеш фактор. Излезе с призив никой да не гласува. Какво беше това царско поведение на срещата с президента Йотова, когато тя се срещна с всички лидери на консултации? Най-малкото това говори за лошо възпитание, да не говорим за простотията. – В случая той призовава хората да си останат вкъщи, ако не гласуват за Гюров… – Да, и в никакъв случай да не гласуват за Илияна Йотова. Слушах и Костадин Костадинов от „Възраждане“. Той каза, че избирателите му сами ще решат дали да си останат вкъщи, дали да не гласуват, или да подкрепят Йотова, но в никакъв случай да не гласуват за Гюров и Кандев. Това го чух по радиото в новините. – Това промяна ли е, след като досега той беше много критичен към Йотова? – Естествено, че беше критичен. Наричаше я секретарка и така нататък. Сега усещат, че губят почва под краката си, и естествено търсят начин да се позиционират на по-защитено място. – Той налива напрежение по линията на русофилията. Това може да се превърне в негов плюс, особено при един дебат за баланса в нейната визия за България… – Те работиха на тази вълна не само той, но и Сидеров, и други. Много добре знаят, че нашият народ действително е свързан със славяните и с руснаците. За себе си ще кажа, че никой не може да изтрие от паметта ми факта, че Третото българско царство съществува благодарение на руснаците, на Русия и на Александър II. Не оспорвам, разбира се, и приноса на финландци, украинци, беларуси и други, участвали в Освободителната война. Но това така или иначе е факт и не може да бъде изтрит от съзнанието на българите. На тази основа те се опитват да използват тези чувства. Ако си спомняте, Сидеров ходи в Москва при Кобзон и участва в концерт. Това е целта – да използват симпатията и признателността на хората, за да влязат в парламента. – Търсят си ниша, която да заемат? – Точно така. Ниша, в която няма много желаещи. Но трябва много да внимават и по отношение на Европейския съюз, защото и там смятат, че могат да се позиционират и да извлекат дивиденти. – Преувеличено ли беше твърдението на министър-председателя, че предстои избор между мира и войната? Очевидно той залага на това Илияна Йотова да се превърне в метафора на миротворческия процес… – Това е метафора, образно казано. В никакъв случай не трябва да се разбира буквално. Но така или иначе смятам, че вече познавам добре Румен Радев и знам, че този човек в никакъв случай няма да предаде народа си и каузата. Той ще защитава изключително българския интерес. Българския интерес! Казвал съм го и друг път: не ме интересува чий е нефтът – руски, американски или израелски. Интересува ме колко струва, на каква цена го купуваме и колко плащаме за него. Ако човек с достойнство си извоюва правото гласът му да бъде чут, какво по-хубаво от това? Иначе всички сме свикнали с обяснението: „Ами те така наредиха отгоре“. – Не виждате ли какво се случва в целия Европейски съюз – във Франция, Германия, Испания и Италия? – Това са реакции на хората, които казват: „Стига толкова! Не може повече“. Не може вторият човек на Зеленски, Ермак, да има златна тоалетна, да се говори за далавера за 100 милиона долара или друга огромна сума, а той да не влезе в затвора, а просто да бъде освободен от поста. Неслучайно Тръмп казва, че Зеленски идва тук, иска пари, даваме му милиарди и си заминава. Тези отношения са доста сложни. – Сложни са наистина, но по-важното е, че загиват невинни хора… – Това не мога да го приема по никакъв начин, независимо какви са тези хора. Само си помислете какво се случи в едно училище в Газа, когато Нетаняху бомбардира училище. Загинаха 180 деца и учителките им. Човек трябва да се замисли над това. Нетаняху не се смята за агресор, а твърди, че защитава интересите на Израел. – Днес е важен ден за Израел, защото се гласува… – Точно така. Затова започнах да говоря за него. – Всъщност как ще бъде разрешена войната в Украйна? Това ли е основният въпрос, на който медиите подлагат хората, които ще се превърнат в арбитри на българския избор на балотажа? – Не, това не е основният въпрос. Това е спасителният пояс, чрез който се опитват да разберат дали човекът е на правилната страна. И когато решат този въпрос, всичко приключва. Това е цялата работа. Открай време в България изборите са заложници на подобни противопоставяния – комунисти и антикомунисти, русофили и атлантици. – Прави ли ви впечатление и нещо друго? Поканиха експерти от НАТО да изследват кораба „Кайрос“, който е заседнал край Бургас. Мина вече около седмица, а те не са се произнесли. Какво означава това? – Нали беше ясно – руснаците са го ударили с торпедо. Точка по въпроса! Само че няма да се окаже така, ако не бъдат представени доказателства, и то сериозни. Тук вече не вървят твърденията на Мирчев, Свирчев и останалите. Тези доказателства трябва да бъдат представени пред Европейския съюз, пред американците, пред китайците. Това е сериозна работа, която има много измерения. – Смятате ли, че има опасност българското Черноморие да пострада – първо, ако Черно море се превърне в мъртва зона и корабоплаването бъде изцяло блокирано, и второ, ако пострада туризмът? Като странична последица се споменава дори и „Евровизия“… – Разбира се, че смятам, че това е реална опасност. Само си помислете – има поставени мини, които се движат. За много от тях вече не се знае къде са. Един кораб може да се движи и изведнъж да се натъкне на мина. Той може да е с туристи, с пътници, а не непременно търговски или военен кораб. Представете си как една такава мина изплува на плажа в Албена и избухне. Естествено, че това ще повлияе и на туризма, и на всичко останало. Затова е много тревожно, че нашето Черно море се превръща в зона, в която има рискове. – Нека поговорим за възможните щети, които изборите могат да нанесат във вътрешнополитически план. Драматичното разделение и противопоставяне ще останат ли, или бързо ще бъдат забравени? – Всичко ще бъде забравено много бързо. Това са няколко души, които подклаждат напрежение и искат да се греят на този огън. Няма да стане. Ще минат изборите и Илияна Йотова ще спечели. В това съм абсолютно убеден. Не познавах добре тази жена. Бях на откриването на инициативния комитет, а след това и на закриването на кампанията. Тя говори около 40-45 минути. Слушах я и ми направи впечатление, че говори разумно, спокойно и убедено. Говори за събития, които са от съществено значение за развитието на България – за войната в Украйна, за Европейския съюз, за цените. – Всички питат как Радев ще свали цените. Как може да стане това в пазарна икономика? – Как да ги свали? Не живеем в планова икономика, в която можеш да излезеш и да кажеш: „Това струва толкова и точка по въпроса“. Ще ви дам пример. Трябваше да паркирам, за да дойда в студиото. Обикалях, въртях се, но не можех да намеря място. Накрая стигнах до един платен паркинг, където ми казаха, че няма места. Попитах дали все пак не може да се освободи място, ако някой премести колата си. Отговориха ми, че може, но цената е пет евро на час. Няма да дам пет евро на час. Откъде накъде? Това е, което се случва на пазара. Ние сами си режем главите. Някой слага главозамайваща цена и чака да стане милионер. Е, няма как да стане. Нищо няма да ми се случи и ако не купя праскови. Тази година гледах гръцки праскови – наистина хубави са. Но цената е същата като миналата година, само че сега е в евро. Няма да умра, ако не си купя праскови. Ако окажем такава съпротива, спекулантите неминуемо ще разберат, че това не може да продължава така, че трябва да бъдат по-умерени и да намалят цените. – Какво постигнахме с призивите за бойкот на някои от големите търговски вериги? – Нищо. Хората пак си ходят и пак пазаруват. – Ефектът беше нулев. Мислех, че ви разпознават и правят жестове към вас, защото ви познават от киното… – Да, но това има две страни. Има хора, които смятат, че щом си актьор, си пълен с пари. Има и друг вариант – когато видят каква кола карам, реагират по друг начин. – За публиката е голямо щастие, че има вашите роли, а за вас – че имате такава кариера. Може би няма човек в съвременното българско кино с биография като вашата? – Как да няма? Има, разбира се. Веднага ще дам пример – Руси Чанев. Родени сме на една и съща дата, само че той е една година по-възрастен от мен. Знае повече, може повече и е участвал в повече неща. Има такива хора, разбира се. Лошото е, че вече няма такива преподаватели и учители. Това е много лошо. Другият проблем е, че на образованието се гледа през куп за грош. – Най-същественият проблем е с учителството. Нека поговорим за мисията на министъра на културата и за надеждите, че някой ще свърши работа, която да се забележи. Какво мислите за министър Милошев? – Аз лично ще се въздържа, защото Милошев беше министър в служебното правителство, но не на културата, а на туризма. Не може сега от туризма да отидеш в културата. Малко става като „фишкултурата“. Имаше опит да се говори за сливане на двата отрасъла и това не говори никак добре за него. От друга страна, като го сравнявам с онзи Наско, който си правеше селфита, и със следващия – Мариян Бачев, това вече е потрес. Не може човек, който години наред е правил простотии заедно със Слави Трифонов, изведнъж да стане министър на културата. Така всичко се обезценява. – Какво мислите за Васил Василев, който заема стола, на който е седял Иван Вазов в Народния театър? – Познавам този човек много добре. Той е тарикат между партиите. Какво общо има с театъра? Да махнеш най-кадърния си човек, Александър Морфов, да го изгониш – защо? Защото е назначил една секретарка, приближена до Пеевски и Ахмед Доган? Какво общо има тя с културата? И ето на тази основа те седят и ги търпят. Мандатите на някои от ръководителите вече са изтекли – например на Сърменов в Сатиричния театър. Договорът му е за четири или пет години, но конкурс не се обявява. Питам: защо?

Още от разговора вижте във ВИДЕОТО. <iframe width="560" height="315" src="https://www.youtube.com/embed/S69TEoNtZ-w?si=CDpPTthFsnDM7e40" title="YouTube video player" frameborder="0" allow="accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture; web-share" referrerpolicy="strict-origin-when-cross-origin" allowfullscreen></iframe>

Войната в Украйна, руските условия за прекратяването ѝ и позицията на Европа. Предизборните нагласи, възможните размествания в подкрепата за кандидатите и ролята на социологическите проучвания. Компроматите и политическите скандали като инструмент в кампанията и отражението им върху изборните резултати. Ето какво още каза пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и предаването „Разговор“ Румен Овчаров, бивш министър на енергетиката и бивш висш функционер в БСП.

– Г-н Овчаров, ще говорим за сигурността в Черно море и отражението на тревогите около нея върху енергийните интереси на България. Става ли дума за прекомерни страхове, или има реални опасности? Какво би означавало, ако Черно море се превърне в „мъртва зона“ и Русия засили контрола върху корабоплаването? – Въпросът действително е много сложен. Русия вече е в ситуация, в която няма какво да губи в Черно море. През последните четири-пет години Украйна стъпка по стъпка, макар и не изцяло, практически блокира руското корабоплаване. През последната половин година Русия активно отговаря по същия начин на Украйна. На практика украинските черноморски пристанища, като Одеса и Николаев, са във военна зона. Там се атакува всичко, което се движи и бъде набелязано. Досега териториалните води на България, Румъния, Турция и Грузия оставаха защитени. Те бяха единствените води в Черно море, които бяха извън подобни атаки. Казвам „досега“, защото миналата седмица имаше атака и в териториалните води на Румъния.

– Смятате ли, че Русия може действително да прекрати корабоплаването в Черно море? – Ако Русия реши да прекрати тотално корабоплаването в Черно море, тя може да го направи. Няколко кораба, които продължават да се движат в нашите териториални води, са напълно достатъчни, за да бъде нанесен такъв смразяващ удар и трафикът да спре. Миналата седмица слушах твърдения на представители на асоциацията на зърнопроизводителите, че корабите вече не влизат. След това чух и представител на торопроизводителите, който каза, че няма такова нещо. Моята информация от „Лукойл“ е, че засега няма проблеми с доставките на петрол за рафинерията и нещата вървят нормално. Но трябва да сме наясно с рисковете. България е внесла през Черно море 27 милиона тона товари през миналата година. Това е 25% от вноса и 20% от износа ни. Има стоки, които няма как да изнесем по друг начин в подобни количества. Например зърното — тези четири-пет милиона тона, които искаме да изнесем. Същото се отнася и до доставките на петрол за рафинерията.

– Покрай обсъждането на това чии са дроновете, поразили двата потънали кораба, сякаш остава на заден план един друг въпрос. Как се стигна дотам кораби, които са плавали на 120–150 километра от българския бряг, изведнъж да се окажат на 15 километра от него? – Именно това е въпросът, който пропускаме. Как стана така, че за една седмица кораби, които са плавали на 120–150 километра от брега на България, изведнъж се оказаха на 15 километра от него, непосредствено до териториалните ни води? Ако си спомните картата на България, плаването по-далеч от брега е значително по-икономично и по-кратко, отколкото да се върви близо до крайбрежието. Появи се и сателитна снимка, която показва, че корабите все повече се изтеглят към българските териториални води.

– Смятате ли, че това е умишлена провокация? – Не смятам, че се случва случайно. От една страна, това са страховете на хората, които плават. Но не изключвам и друга възможност — тези кораби са главно украински или изпълняват поръчки на украински фирми. Възможно е да са насочени съзнателно в тази посока и когато някой от тях попадне в българските териториални води и бъде ударен там, да започне големият скандал. Сега слушаме: „Какъв е дронът? Чий е дронът? Защо е използван?“ Но какво от това? Да установим, че е руски? Вижте, чували сме подобна логика и преди. През 2022 г., когато беше взривен „Северен поток“, ни обясняваха, че Русия сама го е взривила, за да спре доставките на природен газ за Германия. После се оказа, че нещата не са точно такива.

– Споменахте и събитията в Херсонска област. Каква е връзката им с тази ситуация? – Има един град в Херсонска област — Олешки, на левия бряг на Днепър, който стана предмет на дискусия в Съвета за сигурност. Той се намира в контролираната от Русия част, но украинците не допускат никого да влезе там, защото минират пътищата дистанционно с бомби и снаряди. В резултат се стига до тежка трагедия.

– Премиерът Румен Радев предприе няколко инициативи за сигурността в Черно море — включително разговори с Румъния и Турция. Критиците му го упрекват, че не е осъдил достатъчно категорично Русия. Как оценявате действията му и как разграничавате интересите на отделните държави? – Не бих акцентирал само върху действията на премиера. Искам да припомня, че президентът Илияна Йотова в речта си пред ООН постави именно въпроса за прекратяване на военните действия в Черно море. Тя не предложи просто да се съберат държавите от НАТО и да обсъдят мораториум, без изобщо да питат Русия какво мисли по въпроса. В противен случай инициативата ще премине и ще замине като много други инициативи на Европа и Европейския съюз. За първи път беше поставен въпросът за участието на всичките шест черноморски държави. Между другото, тази позиция беше прокарана и като решение на Консултативния съвет за национална сигурност. Шестте държави бяха посочени поименно и идеята е те заедно да намерят решение. Това беше подкрепено от три четвърти от участниците. Ясно е, че част от политическите сили няма да я подкрепят поради вътрешнополитическите си съображения, но според мен тези инициативи са положителен знак, че България се опитва да води собствена политика. Тази политика съвпада с интересите на Турция. Турция е силно заинтересована от развитието на ситуацията в Черно море. Корабите, които плават по западното крайбрежие на Черно море, тоест покрай България и Румъния, отиват в Украйна. Те обслужват Украйна. Корабите, които минават от източната страна, обслужват Русия. За съжаление, вече над 450 кораба са атакувани в Черно море. Над 100 от тях са атакувани от руската страна през последните шест-седем месеца. Няма как да спрем това с едностранни действия. Трябва да се търси баланс между интересите на всички участващи страни. Така че в тази посока смятам, че действията са правилни.

– Има хипотеза, изразена от наш събеседник, че Русия действа като в Ормузкия проток. Изчислила е, че така войната става по-евтина, а контролът се оказва изцяло в нейни ръце. В същото време Русия, за разлика от Украйна, има и други възможности за износ, нали? – Русия в момента изнася огромни количества зърно и зърнени продукти, защото има добра реколта. Тя може да ги изнася по най-различни маршрути — през Северно и Балтийско море, през Далечния изток и по други направления. Украйна обаче няма друг излаз на море освен Черно море. Преминаването през Дунав в момента е изключително сложно и позволява превозването на много по-малки количества с ограничен тонаж кораби. Така че големият губещ от цялата тази ситуация в момента ми се струва, че е преди всичко Украйна. Според мен могат да бъдат намерени разумни действия в тази посока, които по някакъв начин да защитят и интересите на Русия.

– Какви допълнителни възможности има Турция да повлияе на ситуацията, предвид амбициите ѝ да контролира корабоплаването през проливите? – Турция поддържа отношения и с двете страни. Тя доставя военна продукция на Украйна, но същевременно отказа да наложи санкции на Русия. Търгува активно с Русия. Голяма част от руския петрол преминава през Турция. Защо миналата година цената на дизела в България беше толкова по-ниска, отколкото е сега? Тогава тя отново беше най-ниската. Защото огромни количества руски дизел влизаха в България през Турция. Сега много от тези, които вдигат врява, питат защо цената се е повишила с 20% или повече. Ами защото техните фирми миналата година заляха пазара с евтин руски дизел и сега цените се повишиха. Да, повишиха се, но дизелът отново е сред най-евтините.

– Трябваше ли Радев да подкрепя американската сделка с Русия за дизела? И въобще каква полза имаме от това? – Аз си мисля, че тази сделка показва един от пътищата, по които вероятно ще се развива световната политика занапред. Нека първо да ви кажа числата. Русия произвежда годишно между 85 и 90 милиона тона дизел. Около 50 милиона тона са ѝ необходими за вътрешните нужди. Останалото може спокойно да бъде изнасяно. В световен мащаб дневният недостиг на дизел е около 1,6 милиона барела, който може да бъде покрит с руски доставки. Бих посъветвал нашите еврофоби или еврофили — не знам как да ги нарека — малко да се успокоят. Те вече не са атлантици, защото атлантиците са други. Тази сделка спасява пазара на дизел в Европа. Ако Тръмп не беше направил този ход с Русия, единствената му друга възможност щеше да бъде да спре износа на американски дизел за Европа. А без американския дизел цените, които имаме сега, щяха да ни се сторят като приказка. Затова смятам, че тази сделка, колкото и да е оспорима по някои параметри, показва тенденцията и посоката, в която ще се развиват международните отношения.

– Оттук нататък ли можем да очакваме повече договаряне между Русия и Съединените щати? Преди сме разговаряли дали Русия би предоставила „Турски поток“ на американски бизнесмен... – Те вече тръгват да се договарят. Вчера вероятно сте забелязали, че Уиткоф беше в Москва. Говорили са, а сделката за „Лукойл“ вече се обсъжда на такова ниво.

– Смятате, че вчера е ставало дума и за „Лукойл“? – Съобщиха го по руските телевизии, в централната емисия на програмата „Время“ снощи.

– Междувременно се заговори и за удължаване на дерогацията до края на периода? – Аз мисля, че ви казах и преди: няма как да бъде иначе. Идеята на Тръмп е американска доминация в енергетиката. Това е основната му стратегическа линия. Затова са събитията във Венецуела, затова бяха и събитията в Иран. С извинение, на някого му беше обяснено, че ще стане същото — че ще отстранят няколко ключови фигури, включително Башар Асад и аятоласите, и Иран ще се срути, както се случи във Венецуела. Е, не стана така. Очевидно вече се търсят други пътища към енергийна доминация или към споделена енергийна доминация.

– Но вие тогава казахте друго — че Путин няма да отстъпи… – Няма да отстъпи просто така. И за „Лукойл“, и за „Северен поток“ той си гледа интереса. Ако намерят баланс между интересите си, нещата ще изглеждат по друг начин. Но това няма да бъде бруталният натиск, който Съединените щати упражняваха преди година. Наложиха санкции срещу „Лукойл“. Добре, но кого удрят тези санкции? Удрят най-верния си съюзник на Балканския полуостров — България. И какво от това? Какво ще загуби Путин? Той ще изчака. Затова ви казвам, че вече се забелязва посока към договаряне, която може да се окаже по-продуктивна от конфронтацията.

– Това ли е основното и така нареченият дългоочакван мир между Русия и Украйна ще бъде функция на тази договорка? – По-скоро натам вървят нещата. Колкото и да е тъжно и злокобно, според честния език на Тръмп това е сделка. Сделка и нищо повече. Той самият така го казва. - Говори се за приемане на условията, за търсене на посредник… – Тъжното е, че докато се натуткат, може да стане така, че… Не знам дали забелязахте, но онзи ден Русия обяви, че териториите, които сега превзема в областите, за които уж не се бори — Днепропетровска, Харковска и Сумска, където създава така наречените зони за сигурност — вече не подлежат на предоговаряне. Тоест Русия няма намерение да излиза оттам. Путин също го каза. Един американски анализатор беше казал: „Не е необходимо да се гадае какво ще прави Путин. Той просто казва какво ще прави. Трябва да го слушаме.“ Но те не го слушат. Още преди две-три години, на среща в Министерството на външните работи, Путин беше заявил: „Сега условията са тези. След една година ще бъдат други, след още една година ще бъдат трети.“ Затова е време да се мисли и да се вземат решения. Наистина ми е мъчно за това, което се случва в Украйна. Това е най-голямото нещастие на нашето поколение. В цивилизационен план може би не е имало толкова извратена война.

– Абсолютно. Затова тази война трябва да бъде прекратена възможно най-скоро… – Всички тези лозунги… Вчера слушах латвийския министър-председател, който казваше, че трябва да се лишим от по една бира, за да дадем пари на Украйна, за да воюва. Тоест, ако искате сутрин да си пиете кафето и да си ядете кроасана, Украйна трябва да продължава да воюва. Чакайте малко, какво е това? Това вече е нещо кръвожадно. Не мога да разбера — избиваме хората! Седнете, разберете се! Какъв е проблемът? Какво искаше Путин преди пет-шест години? Да се даде право на хората да говорят на руски.

– Хайде да не навлизаме в тази тема. Нека сега да поговорим за проблемите на управлението. Една от социологическите агенции отчита спад в рейтинга на правителството. Ако използваме тази дума, смятате ли, че има риск разликата между Илияна Йотова и Гюров постепенно да се стопи и да се стигне до много оспорван втори тур на изборите? Тогава всички партии ще могат да се включат активно и, както се казва, да действат отмъстително... – Вижте, според мен това е целенасочена тенденция. От една страна, се опитват да държат интригата жива, а от друга — да поддържат страха, че Костадинов и Волгин могат да изпреварят Гюров и Кандев.

– Смятате ли, че това е възможно? – Не, не мисля. Но очевидно някои хора се страхуват от подобно развитие. Все пак тази част от българското общество не е еднозначно насочена към Илияна Йотова. Има опасения, че тя може по някакъв начин да мобилизира хора, които да подкрепят именно двойката Костадинов–Волгин.

– Имате предвид избиратели, които не подкрепят „Прогресивна България“ и БСП, но са близки до тях и сега са разочаровани и от двете? – Да. Тези хора стоят и наблюдават ситуацията. Очевидно някои се страхуват, че могат да тръгнат да гласуват. Някой беше споменал, че има и ръст на избирателната активност. Според мен това е част от цялата политическа игра. Не виждам обаче тези кандидати да водят особено видима кампания. Вероятно правят срещи по места, както всички останали, но това не се забелязва особено.

– Бих казала, че и кампанията на Костадинов е до голяма степен разочароваща… – Абсолютно. Но, честно казано, не виждам сериозна опасност. Казах го още преди три месеца. Не виждам друга кандидатура, която обективно да може да застраши реално основния фаворит. Вижте, те стигнаха дотам единственият акцент в предизборната им кампания да бъде случаят с помилвания човек. Продължават да развиват тази тема, но не разбират, че чрез компромати попадат в това, което аз наричам „капанчето на бате Петo“.

– Имате предвид Петър Стоянов и изборите през 2001 година, когато той се опита с един компромат да реши проблемите си с Богомил Бонев, който непрекъснато го критикуваше заради Иван Костов и корупцията? – Да. Той си представяше, че с един компромат срещу Богомил Бонев ще се справи с най-големия си критик. Първанов не го критикуваше толкова силно. Разбира се, не приемам изцяло това обяснение. Компроматът имаше някакъв ефект, но не чак такъв. БСП вече беше възстановила силите си. Ако Симеон не беше дошъл през 2001 година, най-вероятно БСП щеше да спечели изборите през юни. Симеон привлече именно онези гласове, които иначе щяха да бъдат насочени срещу Иван Костов и в голямата си част вероятно щяха да отидат при БСП. Така че БСП вече беше възстановила доверието на избирателите си, а Първанов обра плодовете на това възстановяване. Петър Стоянов просто му помогна, като сам се забърка в цялата тази история.

– Но има и друга гледна точка. Петър Стоянов се провали не заради доклада на Атанасов, а защото партиите се бяха отдръпнали от него. Той не получи достатъчна подкрепа дори от сините редици, които го бяха издигнали. Част от тях бяха разочаровани или под влияние на Костов не гласуваха за него. Това означава, че партиите не са били достатъчно мобилизирани да го подкрепят... – Има и такъв момент, но нека да завърша мисълта си. Стоянов си представяше, че с един компромат ще реши проблема си с Богомил Бонев. Но ситуацията беше много по-сложна. БСП вече беше възстановила доверието на избирателите си, а появата на Симеон промени политическата картина. Другата грешка беше, че не беше допусната кандидатурата на Симеон за президент.

– Това вече беше грешка на Иван Костов… – Мисля, че трябва да оставим тези избори в миналото. Те бяха много отдавна. Но ми се струва, че в момента подобна тактика играе лоша шега на кандидатите. Няма какво друго да извадят. Онзи ден четох статия, в която се изброяваха седем прокурорски искания, тринадесет медицински експертизи и различни решения на институции. И от всичко това се опитват да изкарат президента виновен, защото е помилвал някого. Всичко е било спазено. Не може да се извади нищо съществено, но въпреки това темата продължава да се раздухва. Няма логика. – Възможно е обаче между двата тура да излязат и други разкрития? – Това са компромати. Помните и книжката на Софиянски, нали?

– Въпросът е дали е възможно социологическите изследвания да заблуждават и някой да има кух рейтинг, както се случи с Петър Стоянов. Това ще разберем на първия тур? – Като гледам тези социологически агенции, според мен 50%, дори 60–70% от тях нямат нищо общо нито с Илияна Йотова, нито с „Прогресивна България“, нито с левицата. Те са си самостоятелен продукт на демокрацията. Така че не мисля, че имат интерес да заблуждават някого с висок рейтинг на Илияна Йотова.

Още от разговора вижте във ВИДЕОТО. <iframe width="560" height="315" src="https://www.youtube.com/embed/vhuTiiGJeUo?si=7hyqlqCozQMkegUS" title="YouTube video player" frameborder="0" allow="accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture; web-share" referrerpolicy="strict-origin-when-cross-origin" allowfullscreen></iframe>

Какви са политическите процеси в България и Европа на фона на нарастващото обществено напрежение, геополитическите конфликти и кризата на доверието в институциите. Стоят ли зад шумните политически противопоставяния скрити по-дълбоки проблеми, свързани с функционирането на демокрацията, икономическите неравенства и сблъсъка между различните поколения. Ето още какво сподели пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и предаването „Разговор“ политологът Тончо Краевски. - Г-н Краевски, смятате ли, че протестите на младите във Франция и протестната вълна в други европейски страни имат връзка с мобилизацията на електората и с усилията на правителството да изпълни обещанията си? – Мисля, че това, което се организира като протести срещу правителството, което самият Радев нарече „кръвосмешение“, показва, че той е искал да каже, че тези, които протестират срещу него, всъщност са „сглобката“, но в опозиция. Как би могъл да знае? Ако това е вярно, то само потвърждава, че той би трябвало да подхожда с голямо подозрение към всички предишни кадри на „сглобката“ на всички нива — в администрацията, в службите, в съдебната власт и така нататък. Към всички, които са заварени. Възможно ли е да се постигне тактическо примирие или дори стратегическо сътрудничество между новата и старата власт и техните кадри?

– Съдейки по това изказване на Радев, мисля, че той е разбрал, че може и да им е подал ръка за сключване на такова примирие и взаимна търпимост, но те са я отхвърлили... - Забелязах, че Борисов се отбранява, като заявява, че не е организатор на протестите и че не е подстрекавал протестиращите. Това също е важна подробност от психологическа гледна точка. По принцип Борисов не е организатор на протести. Това не е нито амплоато му, нито силната му страна. Но тези, които ги организират, със сигурност си дават сметка, че той е в тих възторг от тях и иска да се види от другата страна. Подобно на Радев преди една година, Борисов може да седи и да дебне, да чака своя момент, когато Радев ще падне под ударите на улицата и протестната вълна. Тогава Борисов ще излезе и ще каже: „Ето, сега трябват избори“. Това е сценката, която се разиграва във въображението. Тя все още не се разиграва на практика. - Как си обяснявате арестите на кметове от Движението за права и свободи, както и действията срещу областния управител на Бургас? Трябва ли да приемем обяснението на министър-председателя, че просто са се намерили смели прокурори? – Как ще гласуват почитателите на тази партия не е маловажно, защото те са много дисциплинирани. Погрешно е да мислим, че това са хора, които се поддават на натиск в този смисъл на думата. Ако правителството не иска да рискува те да гласуват срещу него и срещу неговия кандидат, не би трябвало да предприема полицейски операции преди изборите. Тези хора се мобилизират по тази линия и настройката им става негативна. Те няма да гласуват за Радев или за Йотова, ако се чувстват заплашени и притиснати от държавата. Не мисля, че има само една възможна логика за тези арести. Те могат да се разглеждат и като последователност в обещанията на Радев за детрониране на олигархията и на мафиотизираните връзки на партийно равнище. Освен това тези арести, особено случилото се вчера в Белица, изведоха Пеевски до състояние, в което сме го виждали и преди, но което го поставя изключително зле пред публиката. Това е много особено, когато става дума за неговия властелински образ. Хората, когато загубят равновесие, показват различен образ от този, който обикновено се опитват да представят. Свързвате ли тези действия с обещанията на управляващите за възстановяване на демокрацията и правовия ред?

– Да, със сигурност това е в реда на обещанията, които са дали управляващите. Освен това виждате колко много са ерозирали демокрацията и правовият ред в България? - За да дам един по-комичен, но всъщност и трагичен пример — по националните медии, в така наречените безплатни пакети за изборите, се появяват всякакви очевидно неадекватни кандидати. Националната телевизия е длъжна да ги интервюира, да провежда дебати с тях и така нататък. Направи ми впечатление, че журналисти от БНТ алармираха, че зад инициативните комитети на много такива кандидати стоят едни и същи хора, които прибират парите от тези пакети, докато самите кандидати пътуват до София за своя сметка. Това е бизнес с демокрацията на едно сравнително дребно ниво. Но същият този бизнес се осъществява и на нивото на голямата организирана престъпност, където има цели партии и политически проекти, които влизат в парламента, но всъщност представляват организирани престъпни групи. Такъв пример е партията на Ивелин Михайлов, срещу когото има разследвания за пирамидални схеми и за хора, които теглят заеми. Изведнъж човек, който се почувства под ударите на закона, създава политически проект и влиза в парламента. Така може да се защитава от тези удари, докато претендира, че е кандидат за определен пост. Но дали наистина е кандидат за пост, или е човек, който иска на всяка цена да остане на свобода? Това е много тънък въпрос за правото и демокрацията в една страна. - Как да защитим политическия имунитет на кандидатите, политическия плурализъм и забраната за политическа репресия, без да позволяваме злоупотреби със самата конституционна система? – Това е въпросът. Конституционната ни система се основава на защитата на политическия плурализъм и на забраната за политическа репресия. Същевременно не бива да позволяваме тази система да бъде експлоатирана така, че в крайна сметка да се стига до нейното разрушаване. Това се случва, когато политиката и изборите се превърнат в бизнес или в начин хората да се укриват от закона на светло — да се укриват в пленарната зала. Те говорят за едни неща, но всъщност правят нещо съвсем различно. Не са там, за да прокарват идеология или публична политика. - Как събитията в Черно море промениха характера на предизборната кампания и разговора за националната сигурност? – Кампанията изглеждаше спокойна преди ударите по корабите в Черно море и навлизането им близо до нашето икономическо пространство. Случилото се на практика изостри разговора за външната политика и националната сигурност. Това беше добре дошло за обичайното позициониране на политическите сили. Беше поставена изключително висока летва от хора, които се нарекоха бивши президенти и министър-председатели и обявиха, че Радев не защитава достатъчно добре националната сигурност, че това е равносилно на капитулация. Така отново сме изправени пред президентски вот, който ни преброява геополитически. Двата лагера са много очевидни, наред с този на Костадинов, който твърди, че Радев не е достатъчно предан на Русия. - Смятате ли, че геополитическият избор е основният въпрос на тези президентски избори? – Струва ми се, че тази ситуация добре показва, че освен двата най-гласовити лагера, които изискват крайни и ясни действия и думи от страна на правителството, съществува и един много по-мълчалив политически център. Единият лагер иска България да говори в съзвучие с Европейската комисия, с Урсула фон дер Лайен и Кая Калас, с начина, по който те говорят за Русия и смятат, че защитават интересите и позицията на Европа. От другата страна са хората, които очакват Румен Радев открито да се противопостави на тази позиция и да заяви, че Русия е напълно права и България се солидаризира с нея в тази ситуация.

Това са два малки лагера. В средата на всичко това стои един много по-мълчалив, неартикулиран център на българската политика.

И двата лагера обвиняват Радев в популизъм, защото отказва да вземе страна между тях. Но популизъм ли е да се опираш на далеч по-големия политически център и да се стремиш да го представляваш? Това е една от функциите на демокрацията — първо, за да можеш да събереш мнозинство и да управляваш, и второ, защото този център изразява настроенията на по-голямата част от обществото. Проблемът е, че на мнозинството му е трудно да артикулира тези настроения достатъчно добре и организирано. Трудно е и на правителството, но по други причини. То трябва да взема решения, което е голяма отговорност, а същевременно е ограничено в това колко информация може да споделя и какво може да казва. Всеки път, когато откаже да разкрие подробности, това се възприема или като страх, или като лицемерие. Смятате ли, че мнозинството от обществото подкрепя по-умерената позиция на Радев, включително хората от евроатлантическия лагер?

– Мисля, че мнозинството не се състои само от хората, които се смятат за проруски настроени и които може би са разочаровани от Радев. То включва и по-широкия център между двата лагера, както и разумните хора от така наречения евроатлантически лагер. - Не мисля, че те са особено впечатлени или вдъхновени от реториката на Урсула фон дер Лайен и Кая Калас. И това не е защото непременно застават на една или друга страна в конфликта. Независимо от личните си нагласи, хората трудно изпитват доверие, когато някой говори разпалено и крайно, но видимо не разполага с капацитета да действа в съответствие с думите си. Най-тревожното в ръководството на Европейския съюз и на много от водещите европейски държави е несъответствието между силата и агресивността на реториката и реалните военни и икономически възможности на Европа да действа според заявеното.

- Как оценявате реакцията на правителството на инцидента в Черно море? – Според мен реакцията на правителството е разумна, доколкото Радев се опитва да води политика и да говори по начин, който реалистично съответства на възможностите на страната му. Когато не разполагаш с голям военноморски флот в Черно море, е добре да изчакаш всички възможни разследвания, преди да заявиш кой стои зад една атака. Трябва да се увериш, че тя е дошла от едната, а не от другата страна, че е била умишлена, а не случайна, и да изясниш обстоятелствата, преди да отправяш обвинения. Това е важно, защото независимо от моралните ти нагласи по даден казус реалните възможности на държавата са ограничени. Не мисля, че дори поддръжниците на така наречения евроатлантически лагер изпитват доверие, когато техните ръководители използват силни думи, без зад тях да стои реален капацитет за действие. Не трябваше ли след инцидента в Черно море основният акцент да бъде поставен върху отбранителните способности на България? – След подобен инцидент с дронове и потопени кораби в Черно море нормалната водеща тема би трябвало да бъде как България възможно най-бързо да се сдобие с по-модерни системи за противовъздушна отбрана? - Трябва да се подготвим материално, технически и стратегически за ситуация, в която войната може да ескалира и в която отклонена ракета или умишлено организирана провокация може да порази цивилни цели. - Къде са материалните предпоставки, за да можем след това да водим разговор за това коя страна подкрепяме и колко разпалено трябва да заявяваме позицията си? Първо трябва да разполагаме с възможности да защитим страната си. Протестната вълна във Франция започна с участието на млади хора и се разпространи в други европейски държави. Как си обяснявате този процес? – Протестната вълна се разпространява в други държави, защото те имат сходни проблеми. Във Франция тези проблеми вероятно са най-изострени, тъй като страната от години е в хронична бюджетна криза. Приемането на бюджета всеки път е съпроводено с големи трудности и усложнения. Разходите са много големи и отнякъде трябва да се съкращават средства. Едно от най-големите пера, всъщност най-голямото, е свързано с преразпределението на средства за пенсии, социални разходи и други подобни плащания. Разходите за пенсии обаче трудно могат да бъдат засегнати заради дълбокия и почти ненарушим политически консенсус по този въпрос, както и заради страха от електоралната реакция. Мнозинството от избирателите са или пенсионери, или хора, които наближават пенсионна възраст. Може ли да се каже, че зад протестите стои и едно структурно противоречие, което постепенно ще се превърне в поколенчески сблъсък?

– Не бих нарекъл този въпрос съсловен или класов, но тук има очевидно структурно противоречие, което малко по малко ще се превърне в поколенчески сблъсък. Не е случайно, че именно орязването на разходите за образование беше искрата, която подпали протестите... - Разбира се, ако погледнете разходите за образование, те не са били драстично съкратени, нито са били толкова ниски. Но усещането в много западни общества е, че преразпределението на богатството се осъществява все повече от младите работещи хора, които създават семейства, към по-възрастните поколения. Във Франция това противоречие е особено изострено. Според икономически данни, публикувани в началото на тази година, възрастовата група на пенсионерите между 65 и 75 години вече има по-висок разполагаем годишен доход от хората на възраст между 30 и 39 години. А това е поколението, което би трябвало да е в най-активната си възраст, да създава семейства и да отглежда деца. Когато се види накъде отива данъчната тежест и от кого към кого се преразпределят средствата, се оказва, че те се пренасочват от хората, които трябва да имат деца, към вече пенсионираните, много от които имат едно дете или изобщо нямат деца. За да цитирам Иван Кръстев, който наскоро писа по тази тема в The New York Times, демокрацията не е създадена така, че да функционира по този начин. Когато възниква съвременната демокрация, например по времето на Френската революция, обществото изглежда демографски по съвсем различен начин. Днес младите хора са толкова малко, че дори хипотетично всички да гласуват за една партия, те не биха могли да спечелят изборите. Все повече от тях е възможно да започнат да губят доверие в демокрацията като легитимна система, защото не виждат как проблемите, които ще определят живота им през следващия половин век, могат да бъдат решени сега. - Предвиждате ли поколенчески сблъсък, който ще се задълбочава и ще бъде различен от досегашните обществени конфликти? Каква е връзката му с миграцията? – Има подобно противоречие, което трябва да разглеждаме отделно от мигрантския проблем, макар двата въпроса да са свързани. Съществува разпространеното схващане, че мигрантите ще запълнят демографската дупка и ще помогнат за финансирането на пенсиите в бъдеще. Но тази теза не съответства напълно на данните. Нетният бюджетен ефект от миграцията във Франция от началото на 70-те години досега не показва, че мигрантите са се превърнали в онази продуктивна сила, която да компенсира недостига на млади хора. Още от разговора вижте във ВИДЕОТО. <iframe width="560" height="315" src="https://www.youtube.com/embed/HLp5ZvP2fi0?si=f2tBB3XFWKmBfS5F" title="YouTube video player" frameborder="0" allow="accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture; web-share" referrerpolicy="strict-origin-when-cross-origin" allowfullscreen></iframe>

За съжаление, всяко негативно събитие в България води до намаляване на избирателната активност. Очакванията са тя да не достигне 50% от списъчния състав на избирателите. Това е очевидно. Ето какво още сподели пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и предаването „Разговор“ статистикът проф. Красимир Калинов. - Г-н Калинов, какви са очакванията ви за избирателната активност? Върху нея могат да повлияят както международните събития и опасенията за националната сигурност, така и вътрешнополитически обстоятелства, включително арестите на кметове на ДПС. Възможно ли е всичко това да отблъсне още повече избирателите? - За съжаление, всяко негативно събитие в България води до намаляване на избирателната активност. Очакванията ми са да не се достигне 50% от списъчния състав на избирателите. Социологическите агенции дават 39–40%, но дългогодишният ми опит ме кара да мисля, че този процент е завишен поне с 10%. Моите лични очаквания са около 30% активност на първия тур, а на втория тя може да падне и под този процент.

- На какво се дължат тези очаквания за толкова ниска активност? - Причините са много. Част от българските граждани живеят в чужбина от дълго време и не се интересуват от нашите избори. Освен това ниската активност показва политическа криза и пасивност на значителна част от хората, които имат право да гласуват.

- Може ли негласуването да се разглежда като политическа позиция, а не просто като пасивност? - Да. Според мен това също е израз на някаква политика, на някакво отношение. Защото, за да не отидеш да гласуваш, ти изразяваш някакво, макар и негативно, отношение към цялостната политическа обстановка и към кандидатите.

- Означава ли това, че проблемът не е само в избирателите, а и в самите кандидати? Вие казвате, че при внимателно разглеждане на биографиите и мотивацията им човек може да установи, че почти няма избор? - Именно. Ако човек се замисли и прочете внимателно биографиите, положенията, състоянието и мотивацията на кандидатите, ще види, че почти няма избор.

- Колко предвидимо е поведението на избирателите и може ли ниската активност да промени разликата между водещите кандидатски двойки? - Това е много сложен въпрос. Процесите на мотивация да гласуваш за един или друг кандидат се изучават отдавна, но и до ден днешен не са напълно изяснени. Не е ясно какво точно влияе върху поведението на електората. Ако беше ясно, политиците много лесно щяха да влияят в своя полза върху избирателите.

- Не са ли отношението към правителството и разочарованието от управлението основни фактори за изборното поведение? - Това са параметри, разбира се, но те не са толкова надеждни, колкото ни се иска. Положителното отношение към правителството не означава задължително, че човек ще гласува за определен кандидат.

- Как оценявате предизборните проучвания и данните за подкрепата на кандидатите? - Занимавам се с технологията на емпиричните проучвания, а тук не се спазва никаква технология. Приемам, че разликата е толкова голяма, че резултатът е налучкан по един или друг начин. Според мен това се дължи на инерцията, която обществото има от парламентарните избори на 19 април тази година. Колкото повече се отдалечаваме от тях, толкова повече тази инерция отслабва.

- Може ли спадът в популярността на правителството да се пренесе непосредствено върху резултатите от президентските избори? - Не можем да направим такъв извод само от данни за последните три дни. Необходимо е да знаем колко е намаляла популярността на правителството и дали тази промяна ще продължи. Не може автоматично да пренасяме подобни наблюдения върху президентските избори.

- Очаквате ли избирателната активност да се запази на втория тур? - Това съвсем не е сигурно. На втория тур изборът се ограничава до двама кандидати и много хора може да нямат мотивация да гласуват за единия или за другия, защото не виждат в тях свои представители и смятат, че не отразяват интересите им.

- Могат ли партиите и инициативните комитети да мобилизират допълнително избиратели, например чрез послания, че разликата между кандидатите се стопява? - Партиите и инициативните комитети често държат скрити козове и се опитват да внесат допълнителна интрига. Подобно послание може да мобилизира различни партийни ядра. Възможно е да има и гласуване напук от страна на избиратели на партии, които нямат свои кандидати.

- Може ли поведението на избирателите на ГЕРБ и ДПС да бъде предвидено само въз основа на изказванията на техните лидери? - Не смятам, че поведението на широкия кръг избиратели може да се моделира толкова лесно. Вероятно има определена група хора, които безусловно вярват на всичко, казано от един лидер, но мисля, че повечето не са такива. Какво би мотивирало останалите, е трудно да се предвиди предварително.

- Какви други фактори могат да повлияят върху решението на хората да гласуват? - Един от факторите е самият вид на изборите. Хората не са толкова заинтересовани от президентските избори. При местните избори познават кандидатите за кмет и разбират, че от тяхната работа зависи животът на хората в населеното място. Тогава отговорността е различна.

- Възможно ли е ограничените правомощия на президента също да намаляват интереса към тези избори? - Не мисля, че в момента правомощията са основният мотив. По Конституция президентът е силно ограничен и практически от него не зависи толкова много, колкото някои кандидати обещават. По-голямата част от кандидатските двойки трябва да прочетат Конституцията, вместо да демагогстват какво ще направят. Те не могат да изпълнят всичко, което обещават.

- Имате ли съмнения и относно начина, по който се разпределят средствата за медийно отразяване на кандидатите? - Да, има и комерсиален елемент, който според мен е по-скоро работа на прокуратурата. Става дума за пари, които държавата отпуска за определена цел, а впоследствие се оказват в някакви никому неизвестни телевизии и кабеларки. Прави впечатление, че пакети от по седем-осем кандидатски двойки концентрират средствата си в една телевизия. Това поражда въпроси, които заслужават проверка.

- Възможно ли е по-ниският интерес към президентските избори да се дължи на това, че хората не са достатъчно заинтересовани от тях? - Да, хората някак си не са много заинтересовани от тези избори. Това е един от мотивите, които ги карат по-слабо да отиват да гласуват. Ако бяха местни избори, когато познаваш кандидатите за кмет и знаеш, че от тях зависи работата на половината населено място, в което живееш, тогава отговорността е по-различна.

- Смятате ли, че ниският интерес произтича и от ограничените правомощия на президента, който по Конституция е по-скоро символична фигура? - Не мисля, че в момента правомощията на българския президент са някакъв мотив. Но той е толкова силно ограничен по Конституция, че практически от него нищо не зависи. В тази връзка бих искал да кажа, че по-голямата част от тези 28 кандидатски двойки трябва да прочетат Конституцията, вместо да демагогстват какво щели да направят. Не могат да го направят. Каквото и да правят, не могат. Това са обещания за наивници, даже не на средна, а на начална възраст.

- Как оценявате начина, по който някои кандидати участват в изборите? - Доста възмутителен е формалният начин, по който те участват, както и допускането на такива елементи, които се включват само заради едното попадане в медиите.

- Освен политическите послания има ли и финансови въпроси около участието на кандидатите, които заслужават внимание? - Има и някакъв комерсиален елемент, но това не е моя работа да го коментирам. По-скоро е работа на прокуратурата.

- Защо смятате, че прокуратурата трябва да се занимава с този въпрос? - Защото едни пари, които държавата отпуска за определена цел, изведнъж се озовават в някакви никому неизвестни телевизии, кабеларки и така нататък. Разбирам, ако всичките 28 различни телевизии са получили средства, защото кандидатите са ги харесали и избрали. Но изведнъж се оказва, че пакети от по седем-осем кандидатски двойки концентрират средствата си в една телевизия. - Знаете ли нещо повече за тези случаи? Става ли дума за определена схема? - Излезе доклад на Института за изследване на публичната среда, в който всичко е описано много ясно. Не знам дали става дума за схема. Аз само констатирам това, което официално съм видял. Дали е схема, всеки може да си мисли, но това ще го кажат съответните органи. Затова споменах прокуратурата след изборите.

- Тоест може да няма нищо незаконно, но въпреки това да има основания за съмнения? - Да, най-вероятно няма нищо незаконно, но мирише.

- Да се върнем към балотажа. Какви резерви за допълнителна подкрепа могат да използват кандидатите? - Първо, резервите на самите партии. Кандидатите, издигнати от инициативни комитети, особено първите двама, ще трябва да мобилизират своите последователи, които не са гласували. Това е единият резерв, но доколко е достижим, зависи от много други фактори и мотивации. Вторият резерв са партиите, които реално не участват със свои кандидати, но биха подкрепили поне на думи единия или другия. - Доколко вярвате, че подобна подкрепа от други партии може да промени резултата? - Не съм сигурен, че дори да подкрепят единия кандидат, това би могло да промени по някакъв начин резултата или статуквото. - Вие определяте президентските избори като най-скъпите в България. Защо? - Те са изобщо най-скъпите в България до ден днешен, защото има определено нарастване на парите, които харчим за избори. Това вече е тенденция. Работата е там, че ние с вас не ги харчим пряко, но други ги харчат, а ги взимат от нас. Това е скандално. Според мен много малко колеги, един-двама, с които се познаваме, повдигат въпроса за цената на изборите. - Наистина ли българските президентски избори са по-скъпи от президентските избори в Съединените щати? - Съвсем сериозно. Това дублиране на хартиени бюлетини, ремонтът на някакви измислени машини, поддръжката — всички тези пера правят над 150 милиона евро. - Твърдите, че изборите в България са прекалено скъпи и че трябва да струват не повече от 20 милиона евро. Как изчислявате тази сума? - Като взема бюджета, който ЦИК обявява. При това в този бюджет има липсващи пера. ЦИК не определя всичко. Например заплащането е в бюджетите към МВР, за които Министерският съвет разпределя парите. Сега видях, че искат още не знам колко милиона евро за някакви допълнителни дейности. Непрекъснато се искат и раздават някакви пари. - Означава ли това, че реалната цена на изборите е по-висока от официално обявяваната? - Да, защото разходите са разпределени в различни пера и не всичко се вижда в бюджета на ЦИК. Не мога да схвана това нещо, честно да ви кажа, и не съм оптимист. Машините са много остарели и скоро трябва да бъдат сменяни. Не ми се мисли какво ще стане тогава. - Поставяте под съмнение и модела, при който частна фирма контролира техническата страна на изборния процес. Какъв е проблемът според вас? - В България сме дали право на една частна фирма — „Смартматик“ — да контролира цялостния процес. Една частна фирма, колкото и да ми е симпатичен нейният шеф и колкото и да твърди, че са най-честните хора в света, има една-единствена цел: печалба, на всяка цена печалба. Неслучайно хората казват, че държавният монопол е лошо нещо, но по-лошо е частният монопол. - По какъв начин според вас тази фирма би могла да извлича финансова полза от подобно положение? - Има различни механизми. Във всеки случай една машина тук е купена поне шест-седем пъти по-скъпо, отколкото реално струва. Имам опит, защото преди години съм се занимавал с това. Имаше българска фирма, която предлагаше съвсем приемливи машинки за гласуване на точно десет пъти по-ниска цена, но беше отстранена по най-безобразен начин. - Проблем ли е и фактът, че техническото обслужване зависи от един-единствен доставчик? - Да. Според мен се пази монополът. „Смартматик“ не желае по никакъв начин да води преговори нито с „Информационно обслужване“, нито с Министерския съвет. Казват: „Нашият оторизиран представител е СЛА. Точка.“ - А какво ви притеснява при ремонта и профилактиката на машините? - Всяко нещо — съхранението, тестването, проверката и ремонтът — струва пари. На предишните избори уж имаше около 100 и няколко повредени машини. Сега изведнъж в офертата има 2000 машини за ремонт, с по-дребни и по-едри ремонти, и още 2000 за профилактика. Това е необяснимо. Според мен парите, които се искат за тези дейности, са силно завишени, защото няма пазарна икономика и конкуренция. Има един монополист, който казва: „Ето това искам. Ако искате — ако не, аз не мога да осигуря изборите.“ - Смятате ли, че този модел се поддържа и с политическо покровителство? - Абсолютно. Според мен това става с някакво неявно покровителство на част от депутатите, защото те можеха да решат въпроса. Най-лесното решение беше да се премахне машинното гласуване, да се коригират слабите места при гласуването с бюлетини, да се проведе необходимото обучение и да се смени цялата схема за назначаване на секционните избирателни комисии. Тогава нещата можеха да започнат да изглеждат по нормален европейски начин. - Има ли риск от намеса на частни интереси в обработването на изборните резултати чрез „Информационно обслужване“? - Имам информация по този въпрос, но мисля, че твърденията за значително влияние на частните интереси са фалшиви. Частните интереси в „Информационно обслужване“ са под 1%. Не може акционер, който притежава една милионна част, да отиде и да определя какво прави дружеството. Аз лично съм работил много активно с „Информационно обслужване“ и мисля, че там пробив не може да стане. - Къде тогава според вас са основните проблеми при отчитането на гласовете? - Пробивът става на ниво секция. Особено в малките населени места хората, които организират изборите, често са роднини — брат, сестра, вуйчо, леля и така нататък. Там предварително се знае за кого ще се гласува и какво ще се гласува. Проблемите не са толкова в съзнателната манипулация на резултатите, колкото в невежеството и безобразното попълване на протоколите. - Но нали именно машинното гласуване беше въведено, за да се избегнат подобни проблеми? - Нищо не може да избегнем напълно. Наскоро имаше частични местни избори и на няколко места спря токът. В две секции, доколкото си спомням, това се случи. Какво правим тогава? Машината е изправна, но няма ток. Трябва отново да извадим хартиените бюлетини. - Как оценявате работата на настоящата Централна избирателна комисия и последните промени в Изборния кодекс? - Според мен настоящата ЦИК е неопитна и назначена по политически критерии. В рамките на около десет дни допусна няколко сериозни грешки. Тези грешки обаче бяха предопределени и от промените в Изборния кодекс. Например разшириха правомощията на секционните комисии сами да решават дали дадена машина не работи и дали гласуването да продължи с хартиени бюлетини. Преди имаше разрешителен режим: секционната комисия уведомява районната комисия, тя уведомява ЦИК, ЦИК взема решение и го връща. Сега секционните комисии само уведомяват районните и продължават по съответния ред. Има много проблеми в самия кодекс. Има и неща, които депутатите знаят, защото сме им ги съобщавали, но не желаят да променят, понеже така им е по-изгодно. - Какви конкретни рискове очаквате при предстоящите избори? - Притеснявам се, че част от машините може да престанат да работят или да издават празни разписки, или изобщо да не издават разписки. Тогава броят на разписките в кутията и броят на гласовете, които машината е регистрирала и записала в протокола, може да се разминават драстично. А според Изборния кодекс именно протоколът е официалният документ. Опасявам се, че отново ще се стигне до оспорване на изборните резултати пред Конституционния съд. Другият риск е в малките населени места, където се гласува само с хартиени бюлетини. Там лошата подготовка на секционните комисии може да доведе до същите нарушения и грешки в протоколите. - Имате ли опасения и относно методическите указания на ЦИК? - Да. Секционните комисии работят по методическите указания на ЦИК, които до последния момент се променяха. Имаше грешки, непълноти и пропуски. Последният вариант излезе само няколко дни преди изборите и дори не си направих труда да го прочета, защото вече нямаше смисъл. Това да назначиш секционните комисии 25 дни преди изборите, а след това в деня преди изборите или непосредствено преди тях да започнеш да правиш промени, е грубо нарушение на нормалната организация на изборния процес. - Критикувате и подготовката на членовете на секционните комисии. Свързвате ли това с начина, по който се определя тяхното възнаграждение? – Да, поставям и този въпрос. В Европа няма друга страна, която да плаща толкова високи хонорари на членовете на секционните комисии. В повечето страни дори осигуряват на доброволците сандвичи и напитки.

Още от разговора вижте във ВИДЕОТО. <iframe width="560" height="315" src="https://www.youtube.com/embed/5rQNMjAi9jE?si=mxR08I8ZW0KhLXNv" title="YouTube video player" frameborder="0" allow="accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture; web-share" referrerpolicy="strict-origin-when-cross-origin" allowfullscreen></iframe>

Попаденията по търговски кораби в Черно море, реакцията на България и рисковете за сигурността и икономиката на региона поставят все по-остро въпроса за способността на страната ни да защитава националните си интереси. На фона на продължаващата война в Украйна, променящата се политика на САЩ и нарастващото напрежение в Европа, София е изправена пред трудния баланс между дипломацията и реалните мерки за сигурност. Какви са целите на руските действия в Черно море, може ли НАТО да гарантира свободното корабоплаване и накъде води политиката на снишаване? За това, както и за предстоящите президентски избори в България и пренареждането на международните отношения… Ето какво каза още пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и предаването „Разговор“ Румен Йончев, председател на ПП „Земеделски народен съюз“. - Г-н Йончев, повече от две седмици в България се обсъждат попаденията по търговски кораби и отговорът на страната ни. Успя ли обществото да разбере смисъла на тези акции и накъде водят те? - Вижте, цялото усилие за изясняване на обстоятелствата изглежда малко смешно и пред обществото, и пред света, защото повече от ясно е кой потопява кораби, които са натоварили товар в украински пристанища и пътуват за някъде другаде или обратно возят товар за украински пристанища. - От двата случая корабите плуваха под чужд флаг? - Корабите винаги са под нечий флаг. Те не винаги са от държавата, в която реално се намират собствениците. Има такива дестинации, които регистрират. Един от корабите беше украински. Така че повече от ясно е, че дроновете, подводниците или бомбите, които са потопили тези плавателни съдове, са руски. А въпросът е какво значи това за България и какво прави точно България в тази ситуация под общото наименование „дипломация“. Всъщност се възобновява една постоянна доктрина на българската външна политика, която датира още от царския режим. Тогава те бяха казали: „Никога срещу Русия и винаги с Германия“. Тоест онова снишаване, за което се говори сега – по малко с всички. Помните, че Тодор Живков една седмица посрещаше Брежнев в резиденциите, а на другата седмица – Франц Йозеф Щраус или някой западен политик. Общо взето, този тип политика не е нехарактерен. Да не говорим за времената на Борисов, когато той едно говореше пред партньорите в чужбина, а тук цареше „дюнер дипломацията“ – всичко да е спокойно, всичко да е наред. Но в днешните времена тази политика е малко по-трудна за реализиране и правителството на Радев наистина се опитва да прави нещо различно, като че ли за първи път. Ще ни трябва малко повече време, за да оценим дали е смислено и дали го правят последователно, или е някакъв тип импровизация. Едно говорят пред външните партньори, друго говорят или малко по-различно тук, но важното е какво правят. Това трябва да съдим. Затова ни трябва и време да видим какво правят. Дали наистина укрепването на способността на България не да се защитава от военни действия, а да опазва териториалните си води, върви? Дали това се прави, дали се инвестира в това, или не се инвестира? Оттам нататък ще дойдат и изводите какво точно се случва. - Как оценявате българската инициатива, представена на европейско равнище съвместно с Румъния, и отделното предложение на Турция за коридори за Русия и Украйна? - За голямо съжаление казусът с черноморското корабоплаване започва да заприличва на това в Ормузкия проток. Общо взето, Русия някак си адаптира иранския подход към военните действия – да води една малко по-евтина кампания, по-евтина война. Потапянето на три-четири кораба в Черно море не е огромно усилие за руската военна машина. В същото време дава много по-голям външнополитически, военен и икономически ефект върху цяла Европа, отколкото военните действия в Украйна, където загиват хора всеки ден. Може би има изместване на фокуса на руската военна кампания към Черно море – именно чрез тези, не точно военни, методи да се контролира един икономически процес. Черно море е икономическото сърце на Югоизточна Европа. Блокирането на трафика ще даде огромни последствия не само върху България и Румъния, а изобщо върху трафика. Сега говорим за транспорт на зърно. Реколтата в цяла Югоизточна Европа е в разгара си, а всичко това трябва да мине през тези транспортни канали. Ако не се случи, последствията ще бъдат огромни. - Какво може да направи Европа и НАТО? - Очевидно НАТО може да гарантира проходимостта в Черно море, но това означава открит конфликт. Това означава сваляне на руски дронове, сваляне на руски самолети и търсене на руски подводници с техническите възможности на НАТО. Не забравяйте, че Турция е част от НАТО. Може би най-заинтересованата страна в цялата мозайка е турската, защото тя е пазител на проливите на входа към Черно море – Босфора. Най-голям интерес има Турция този трафик да не спира. Турция традиционно поддържа връзки с двете страни в конфликта и това отразява нейната позиция: „Ние няма да взимаме страна, вие си се бийте, а ние ще гарантираме две магистрали – едната за украинците, едната за руснаците.“ За да продължи да върви трафикът в Черно море. Очевидно се опитват да се разберат най-вече с руската страна това да бъде осъществено. Не мисля, че ще успеят, защото руснаците целят нещо друго. Те искат да изнесат войната по този начин – по-евтино и по-ефективно – и да извиват ръце. Това е война на нерви и икономически натиск повече, отколкото на военна сила. Руската военна машина е уморена, поизтощена, поизцедена откъм ресурси и няма да бъде лесно да продължи по традиционния начин. Но реално ще видим военни действия в черноморските територии, защото Украйна ще бъде длъжна да отговори. Украински дронове ще започнат да атакуват руски кораби или товари, свързани с Русия, които минават през Черно море. Това ще свали войната доста по-близо до нашите икономически, политически и военни интереси. Това е много лоша перспектива за България. На управляващите им предстоят много трудни решения – първо да гарантират базисните критерии за национална и териториална сигурност, а след това да водят дипломация и да допринасят за разрешаването на по-големия конфликт. - Възможен ли е изход чрез действията на американския президент? - Американският президент реално премина вече през апогея на възможностите си. По общи преценки междинните избори ще доведат най-малко до загуба на Конгреса. Възможна е загуба и на Сената, но нека да не пресилваме. Това не означава кой знае какво в американската политика, защото управлението на Съединените щати е структурирано като президентска република и президентът остава първи. Най-вероятно ще има силен контрол на Конгреса върху военните разходи от изборите нататък, от януари нататък – свиване на военните бюджети и на възможностите на президента да води войни. Това ще означава още по-голямо изтегляне на Америка от световната политика и фокусиране върху вътрешните проблеми. Така че очаквайте една по-отдалечена Америка от световните проблеми през следващите две години. Проблемът отново остава европейски, остава наш и остава на основните потърпевши – Европейския съюз и страните около него. - Може ли да се очаква промяна на върха на Европейския съюз заради социалните протести и високите цени? - В Европа се забърка една, както викат, перфектна буря с множество фактори. Не е само социалният проблем в Европа. Европа не е бедна. Европа никога всъщност не е живяла по-богато и по-добре. Но има социални проблеми и има ръст на цените заради горивата и енергийните източници. Забележете, че основните удари в чисто протестно, революционно, така да се каже, са в Испания, Франция и Италия. Три страни, които доста силно се противопоставиха на Русия във войната срещу Украйна, бидейки лидери в процеса на противопоставяне, и доста силно се противопоставиха и на Америка, тоест на Тръмп във взаимните си отношения. Сигурно неслучайно допускате подклаждане. Защо няма подобни процеси в Австрия или в Словакия? Нима словаците, унгарците и поляците живеят по-доволно, отколкото французите и испанците? - Подклаждане от американска или от руска страна? - От всякакви страни. Разберете първо, че Европа няма много приятели в момента на световната сцена по едни или други причини. Всичко това, съединено със съвременната икономическа и макроикономическа криза в тези страни, защото проблемите с дълга, със социалното неравенство, с резкия скок на цените, всичко това изостря обстановката и създава обективни условия за изкипяване. - Най-малкото близо до ума е, че влагат толкова много средства за войната… - И това е така грижливо промотирано в социалните мрежи, защото днес вече светът е съвсем различен. Може да кажете и да пръснете информация моментално в широк кръг, без особен контрол върху нея, особено в либералната среда на Европа, където информацията пътува безпрепятствено. Не искам да бъда любител на конспиративните теории, но мисля, че има доста повече зад тези конфликти и тези протести от чисто социалния проблем. И етническият проблем е напомпван също доста внимателно и грижливо от някои фактори, включително и зад океана. Следете изказванията и на Джей Ди Ванс от последните дни, който обясни всичко, което се случва във Франция, с етническия проблем. Тръмп днес обяснява, че Париж скоро ще бъде мюсюлмански град. Изобщо това не е случайно и в никакъв случай не е добронамерено спрямо Европа, спрямо французите, спрямо испанците, защото конфликтът между Тръмп и лидерите на тези страни е доста очевиден. И на едните, и на другите им предстоят избори и в такива времена нещата започват да изкипяват. Започва един брутален политически сблъсък, който търси вече изява в подобни процеси. Нищо чудно такива да има и в Съединените щати след изборите или преди изборите. - Като говорим за това ужасно кръвопролитие Русия–Украйна, кой държи инициативата? Какъв ще бъде изходът? - Инициативата очевидно е в руската страна, защото само Русия може да прекрати войната. Украйна сама не може да я прекрати, защото за Украйна това означава капитулация и руски режим в Киев. Общо взето, това е условието към днешна дата. Тоест картите ги държи Путин и Русия. Очевидно той все още има ресурси и желание да продължава да води тази война. Може би и поради вътрешни причини, защото и в Русия нараства напрежението. В Русия цените също не са станали по-ниски. В Русия горивата също не са по-лесно достъпни и по-евтини. Тези процеси задължават и него да продължи някакъв тип патриотично-националистична кампания, която да поддържа духа в руското общество, което е податливо на такива неща. Но в дългосрочен план това не е устойчиво. - Тристранната среща между Съединените щати, Китай и Русия, за която се получи информация, че американският президент е потвърдил, че ще присъства и че ще се състои през ноември, върши ли работа и на тримата? - Тя върши работа и на тримата, защото всеки има свой интерес в нея. Тръмп има отчаяната нужда да се покаже, че светът зависи от него и той решава нещата в света. Путин има отчайваща нужда да излезе от изолацията и за втори път Тръмп да го извади от тази изолация, като го сложи на световната сцена наравно с другите двама. А Си Дзинпин има много ясната цел да продължи да води политика на добър с всички, реално промотирайки чисто китайския интерес, основно икономически. Тоест да не бъдат затворени вратите нито на изток, нито на запад за Китай. Хората си представят, че светът отново ще бъде поделен. Подозирам, че тези, които инициират срещата, биха искали да го поделят. Радвам се, че това няма да бъде възможно, защото светът е доста по-шарен. На сцената присъстват и други фактори, които са със собствена тежест. Затова неслучайно и Тръмп, и Съединените щати отделят огромно внимание на изборите в Бразилия, където предстои втори тур и сблъсъкът е между човека на Тръмп и другия човек. Такива избори се състояха в няколко южноамерикански страни. Такива избори предстоят в Европа на много места и там сблъсъкът ще бъде много подобен. Да не говорим за Индия и за големите икономически държави в света, които придобиват собствена тежест. Единствените, които отчитат този факт, всъщност са китайците, защото външната политика на Китай е доста пъстра. Те сключват споразумения, водят дипломация, икономически разговори и търговски преговори с почти всички големи сили по света. В този пъстър диапазон са Канада, Бразилия и Латинска Америка. Китай не е в центъра, но е с една стъпка над тях, защото такъв е икономическият интерес на китайската държава. За разлика от Съединените щати, Русия и Европа, които повече си играят с мита, с ограничаване и със затваряне на икономически зони. - Как ще гласуват избирателите, които нямат кандидати? Това са ГЕРБ и ДПС, които засега не са уточнили какви са техните симпатии към тези, които са на сцената. Могат ли техните гласове да обърнат избора на балотажа? - Прекалено голяма отговорност ми вменявате да кажа как ще гласуват. Не мисля, че мога да позная как ще гласуват. По-скоро анализът е друг. Защо за първи път след толкова много избори в България българските избиратели бяха поставени пред един двоен избор, в смисъл бинарен? Няма много кандидати. Има много, разбира се, маргинални от всякакъв род и вид, но както виждате, в кампанията тяхното присъствие почти не се усеща. Те няма какво да кажат, защото изборът пред България е такъв, че предполага двустранен избор, плюс-минус. В този контекст е разбираема позицията на ГЕРБ, на ДПС и на много други партии да не издигнат кандидати, въпреки че са длъжни, бидейки или претендирайки да са национално присъстваща политическа сила. Те нямат какво друго да кажат освен това, което казват вече издигнатите кандидати. Биха си документирали една загуба, което е лошо винаги в политиката. В същото време губят и сега, защото нищо не казват. Когато оставиш избирателите си, не говориш с тях и не им предлагаш решение, те отиват някъде другаде. Отивайки някъде другаде, трудно ще се върнат при теб. Това в политиката го има и е безмилостен процес. Не очаквам нищо добро за онези, които не са издигнали кандидати. А как ще гласуват техните избиратели и всички български избиратели? Социолозите горе-долу ни дават някаква картина, която общо взето е две на едно в сегашните условия. Ще разберем много бързо какво предстои още тази неделя. - Възможен ли е резултат още от първия тур? - Не бих изключил резултат още от първия тур. Единственият проблем това да се случи е участието на избирателите. Поради вялата кампания, поради липсата на реални кандидати и реални алтернативи мнозина няма да гласуват в този ден, което ще свали участието под нужните 50 процента, за да има резултат. Така че очаквам по-скоро на втори тур да се реши въпросът. Между настоящите основни кандидати нищо друго и нищо по-различно не може да се случи. - Но никога не казвай никога. Изненади са възможни… - Умерената изненада би била, ако още тази неделя имаме избран президент. По-скоро това би било изненадата, която може и да е добра за България, защото ще спестим още един тур и още няколко десетки милиона евро, похарчени за следващите избори. Иначе избирателите на тези партии ще се ориентират трайно в едната или другата посока, подозирам, в подобно съотношение, каквото е и сегашното между двамата кандидати. - Вие предупреждавате, че който е избягал, после не се връща... - Това е факт. Наблюдаван факт е в политиката и затова политиците обикновено, колкото и да е безнадеждно, издигат кандидати. По-добре е да си говориш с избирателите, които някога са посегнали към твоята бюлетина, отколкото да ги оставиш някой друг да си говори с тях.

Още от разговора вижте във ВИДЕОТО. <iframe width="560" height="315" src="https://www.youtube.com/embed/NvaoZocSBz0?si=Lisen9256WRvSnkW" title="YouTube video player" frameborder="0" allow="accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture; web-share" referrerpolicy="strict-origin-when-cross-origin" allowfullscreen></iframe>

Президентската кампания започна скучно, а инцидентите в Черно море промениха хода ѝ. Европа е изправена пред задълбочаващо се социално напрежение, демографски проблеми и несигурност за бъдещето, докато трансатлантическите отношения се променят под натиска на политиката на Доналд Тръмп. Какви са последиците за България и Европа и доколко реални са опасностите от нова голяма война? Ето какво сподели пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и предаването „Разговор“ проф. Димитър Денков, преподавател в СУ. - Проф. Денков, ще говорим както за българската предизборна кампания и нейните особености, така и за социалното напрежение в редица европейски страни. Нека започнем с президентските избори у нас. Струва ми се, че липсваха ясни и важни въпроси, свързани с президентския вот. Кампанията беше доста скучна, докато инцидентите в Черно море не привлякоха общественото внимание. Как си обяснявате това? - Самата кампания ми се струва доста вяла от всички страни, може би защото победителят изглежда ясен. Социологическите агенции, които публикуваха своите проучвания, сочат значителна преднина за Илияна Йотова пред следващите кандидати. Особено интересно е и положението на двойката Костадинов–Волгин, която някои определят като екстремно националистическа. - Вие бихте ли я определили по този начин? - Не съвсем. Тази двойка е особена, защото разчита на електорат, който може да бъде едновременно русофилски и българофилски, както и ляво-десен, ако можем да използваме това определение. Освен това самата функция на президента в България е по-скоро символична и правомощията му не са толкова големи. Това вече се усеща и от хората. - Илияна Йотова обаче има и предимството, че зад нея стои наследството на предишния президент. Това сянка ли е, или по-скоро нещо градивно? - Бих казал, че в българския фолклор има различни сенки – едни са добри, други не толкова. В случая смятам, че тази сянка засега е по-скоро подкрепяща. Това ще продължи, докато не се изчерпят положителните очаквания, свързани с „Прогресивна България“ и с управлението на Радев. Ако изборите бяха малко по-късно, например през януари или февруари, резултатът може би нямаше да изглежда толкова категоричен. Вече се усещат и известни промени в обществените нагласи, но времето до изборите е твърде малко. - Възможно ли е компрометиращи материали да променят резултата? - Не мисля, че ще имат решаващо значение. Вече бяха използвани различни случаи и обвинения – от „Петрохан“ до дроновете и други скандали. Подобни теми влияят върху сравнително тесен кръг от хора. Ако противниците на Йотова или Радев са искали да използват случая „Петрохан“, например, са имали възможност да го направят още преди две-три години, когато започнаха да излизат сведения за него. Сега той отново се появява в публичното пространство, но не съм убеден, че ще преобърне предизборната ситуация.

- Доколко изобщо може да се разчита на социологическите проучвания и на медиите, за да се измерят обществените нагласи? - Доверието към медиите е много ниско, включително към традиционните медии. Когато започнат предизборни дебати, много хора превключват на друг канал или просто не проявяват интерес. Радиото също има ограничено влияние, а печатната преса отдавна не е онзи сериозен публичен фактор, който беше преди. Днес голяма част от обществените нагласи се формират през интернет платформи и социални мрежи, включително TikTok. Съществуват и групи, които разпространяват компромати и изваждат различни подробности от биографиите на кандидатите, но не мисля, че това непременно оказва решаващо влияние. - Какво тогава прави Илияна Йотова толкова силен кандидат? - Тя има продължително присъствие в българския политически живот. Позната е на обществото още от времето, когато беше телевизионно лице, а впоследствие премина през различни политически структури, включително с дългогодишното си присъствие в Европейския съюз. Напоследък се придържа към сравнително умерен политически език, който трудно може да бъде определен като крайно русофилски или крайно еврофилски. Най-голямото ѝ предимство обаче е, че в момента изпълнява длъжността президент и участва реално в политическия живот на страната. Другите кандидати нямат същата позиция. - От либералния сектор обаче се поставя силен акцент върху отношението към Путин и Русия. Дали кандидатите са осъдили достатъчно категорично руските действия, дали са заявили, че намерените дронове са руски – това сякаш се превръща в своеобразен политически тест. Как гледате на това? - Вече се появиха твърдения, че дроновете са руски, макар че предстои да се изяснят подробностите около намерените части. Вероятно ще има допълнителна информация, но не мисля, че дори доказването на руския произход на дроновете ще промени съществено нагласите. Голяма част от българското общество възприема войната като сблъсък между две конкуриращи се геополитически сили – евроатлантическия лагер и онези, които са по-близо до Русия или подкрепят русофилски позиции. - Но в международната ситуация се появи и един по-непредвидим фактор – поведението на американската администрация. Говори се за свят, в който САЩ, Китай и Русия отново ще бъдат основните велики сили, които определят посоката на международните отношения. Как това се отразява на Европа? - Това създава много особена ситуация. Изявленията на Доналд Тръмп и напрежението около него, включително призивите за промяна на политическото ръководство в Украйна, показват, че международната обстановка се променя. Има и вътрешни процеси в самата Украйна, които допълнително усложняват картината. Всичко това насочва вниманието към по-широки въпроси, които често остават на заден план – включително процесите в Близкия изток и последиците им за Европа и останалия свят.

- Бих искал да се спрем именно на социалното напрежение в Западна Европа. Поддържам контакти с хора във Франция, Италия, Испания и Германия и от разговорите ми с тях оставам с впечатлението, че ситуацията става все по-трудна. Когато се ограничават важни енергийни доставки, а войната в Близкия изток води до рязко поскъпване на петрола и горивата, това засяга не само промишлеността, но и ежедневието на хората. Какви могат да бъдат последиците? - Когато подобни процеси засегнат едновременно икономиката и бита, последиците се усещат във всички сфери на живота. В България може би не разбираме напълно мащаба на проблема, защото страната ни не е толкова газифицирана, колкото Германия и други държави от Централна и Западна Европа. Там зависимостта от енергийните доставки е много по-силно осезаема. Когато цените на енергията се повишат, това натоварва и социалните системи. Във Франция например има развита система от данъци, помощи и субсидии, които подпомагат по-бедните слоеве от населението. Но когато разходите нарастват рязко, а възможностите на държавата да компенсира хората са ограничени, се натрупва недоволство. Така икономическите проблеми могат да се превърнат в по-широк социален бунт. - Значи зад тези протести стоят не само икономически причини, но и по-дълбоки обществени противоречия? - Да, проблемите са натрупвани с години. В някои западноевропейски държави има големи общности от хора, чиито семейства живеят там от няколко поколения, но произходът им е различен от този на мнозинството. Във Франция, като бивша колониална сила, има значителни мюсюлмански общности. Това е системен проблем, който не възниква днес. Още преди около двадесет години се наблюдаваха прояви на сериозно обществено напрежение. Когато към тези дългогодишни противоречия се добавят икономическа несигурност, високи цени и затруднения в социалната система, рискът от нови конфликти се увеличава. - Казвате, че във Франция вече става дума за трето поколение мигранти. Какво ще се случи с петото и шестото поколение? Няма ли тези процеси да се наблюдават и в България? - Подобни процеси се наблюдават, колкото и да е странно, и у нас, макар че все още не са толкова ясно изразени. След 20 години обаче картината може да бъде различна. Раждаемостта в България е ниска, а някои общности нарастват. Възможно е с времето демографското съотношение да се промени значително. Вече се вижда и в големите градове, особено в София, появата на по-заможни или представители на средната класа от сирийски, ирански и иракски произход. Ако се разходите из центъра на София и другите големи градове, ще забележите нов тип градска среда и млади хора, някои от които се установяват тук със семействата си. България все още е своеобразна транзитна точка към Западна Европа и Европейския съюз, докато в самия ЕС тези процеси се развиват от 20–30 години. Това има и политически последици. В някои западноевропейски държави партии от левицата издигат лидери с мигрантски произход. Във Великобритания и Германия вече има видими промени в състава на обществото. Хората, чиито родители или предци са дошли от други страни, са родени и израснали в Европа, говорят езика и познават културата на държавата, в която живеят. Например в Берлин има политически представители с турски произход, които са напълно интегрирани в германското общество и провеждат социална политика, насочена към по-бедните слоеве. В Германия се водят и сериозни дебати за жилищната политика и за мерките, чрез които държавата да осигури достъпни жилища на хората с по-ниски доходи. Част от тези групи са потомци на т.нар. гастарбайтери, пристигнали преди десетилетия, а други са резултат от по-новите миграционни вълни. Всичко това води до значителни етнически и културни промени, които имат и политически последствия. - Да се върнем към протестите във Франция. В началото те бяха свързани с млади хора, ученици и учители. До каква степен в тях присъства религиозният, включително ислямисткият, фактор? И доколко децата от мигрантски семейства са в неравностойно положение? - Разбира се, има социални групи, които са в по-неблагоприятно положение. Ако използваме един по-стар термин, бихме могли да говорим за своеобразно четвърто съсловие – общности от мигрантски произход, чиито представители във Франция вече са второ или трето поколение. Това са хора, които по различни причини трудно достигат до равнището на средната класа и не успяват да си осигурят стандарта на живот, към който се стремят. Много от тях дори не говорят езика на своите предци, а френският им е роден език. Въпреки това те често срещат затруднения при достъпа до елитните училища и до възможностите, които биха им позволили да се издигнат социално. Подобни явления могат да се наблюдават и в България. Виждаме млади хора от маргинализирани среди, които не получават същото качество на образование като връстниците си в по-добре обезпечените училища. Тези училища разполагат с по-добри условия, по-качествено преподаване и по-строга организация. В по-неблагоприятните райони често има и недостиг на учители, които са готови да работят в подобна среда. Когато хората растат в такива условия, възможностите им за социална реализация са ограничени. Това създава предпоставки за недоволство, което впоследствие може да се прояви и под формата на протести. - Но след началото си протестите бяха използвани и от различни политически групи. Доколко те са свързани с предстоящите президентски избори във Франция? - Със сигурност има политически сили, които се опитват да използват ситуацията в своя полза. Франция е изправена пред важни политически избори и десницата може да извлече дивиденти от безредиците, като заяви: „Вижте до какво доведе либералната политика“. Така напрежението може да засили подкрепата за десните партии. Левицата, от своя страна, се намира в сложна ситуация, защото протестиращите вече не са само ученици и млади хора. Към тях се присъединяват и работници, а част от недоволството има съвсем конкретни социално-икономически причини. Кризата засяга цяла Европа, включително Франция. Проблемът е, че медиите често показват предимно най-крайните прояви – групи с качулки, които разбиват магазини и участват в сблъсъци. Така се създава впечатление, че целият протест се изчерпва с вандализъм, докато социалните му причини остават на заден план. - Какво имате предвид, когато критикувате начина, по който българските телевизии отразяват тези събития? - Направи ми впечатление, че някои телевизии показваха едни и същи кадри, като първоначално ги представяха като сцени от Франция, а след това – от Италия. В рамките на кратък репортаж се споменаваха различни градове, без да става достатъчно ясно къде точно са заснети кадрите. Това е проблем на журналистическото представяне. Когато се смесват различни събития и не се уточнява произходът на изображенията, зрителят не може да си състави ясна представа за случващото се. По-важното обаче е, че тези протести са част от по-широк процес. Те не са само вандалски прояви. Има хора, които протестират за социалните си права и се опитват да запазят жизнения стандарт, с който са свикнали, но който вече става все по-трудно достижим. - Значи икономическата криза е ключов фактор за това напрежение? - Да. Икономическата криза не засяга само Франция, а има глобален характер. Тя е свързана и с войните – с конфликта между Русия и Украйна, с напрежението в Близкия изток, както и с нестабилността, която произтича от действията на американската политическа върхушка. Всички тези фактори влияят върху енергийните доставки, цените и икономическата сигурност. Когато хората усещат, че стандартът им на живот се влошава, а социалната система не може да компенсира загубите им, недоволството се задълбочава. - Доналд Тръмп отправи послание към френския президент Еманюел Макрон да се освободи от мигрантите. Възможно ли е подобна политика изобщо да бъде приложена? - Не виждам как това би могло да се случи в подобен мащаб. Представете си какво би означавало да бъдат депортирани милиони хора, които живеят в Европа. Във Франция и Германия има големи общности, чиито представители са родени там, имат гражданство и са част от обществото от поколения. Няма как просто да бъдат експулсирани. В Испания ситуацията изглежда по-спокойна, отчасти заради социалната политика и особеностите на местните миграционни процеси. Там, както и в Италия, има социално напрежение, но то не винаги се проявява по същия начин, както във Франция. Политическите последици обаче са видими. Десните партии печелят подкрепа, защото поставят акцент върху миграцията, сигурността и усещането за загуба на контрол. В Германия например „Алтернатива за Германия“ укрепва позициите си. Политици като Алис Вайдел успяват да използват общественото недоволство, независимо от критиките към тях. Така се оформя едно противоречие: някои позиции се смятат за политически некоректни, но в същото време получават все по-голяма обществена подкрепа и се превръщат в инструмент за политическа мобилизация. - Ако републиканците загубят контрола си върху Камарата на представителите и Сената в САЩ, възможно ли е това да доведе до процедура по импийчмънт срещу Доналд Тръмп? И как би се отразило подобно развитие на международната ситуация? - Трудно е да се прогнозира. Международната обстановка е изключително сложна, защото в нея са замесени големите сили, включително Китай. Не става дума само за САЩ и Русия. - Каква е ролята на Китай във войната в Украйна? Този въпрос сякаш остава встрани от публичния дебат... - Ролята на Китай е важна, особено от технологична и икономическа гледна точка. Значителна част от електронните компоненти, микрочиповете и технологиите, използвани при производството на съвременни оръжия и дронове, са свързани с китайското производство или с вериги за доставки, в които Китай има съществено участие. Това означава, че Китай има икономически интерес от развитието на тези индустрии. Въпросът не се коментира достатъчно подробно, въпреки че технологичната зависимост е важна част от съвременните военни конфликти. - Тоест зад военните действия стоят не само политически решения, но и международни производствени и търговски мрежи? - Точно така. Производството на електронни компоненти и системи е разпределено между различни държави, сред които Китай и Южна Корея. Съществуват и специфични канали за търговия и доставки, които свързват Китай, Русия и други държави. Тези процеси имат значение и за Черноморския регион. Ограничаването на корабоплаването и блокирането на определени доставки могат да имат последствия, които надхвърлят търговията със зърно и други стоки. Възможно е да става дума и за оръжия или компоненти, които могат да бъдат използвани за разработването на нови оръжейни системи. - Следователно инцидентите в Черно море трябва да се разглеждат и в контекста на по-широкото геополитическо противопоставяне? - Да, те не бива да се разглеждат изолирано. Зад тях могат да стоят по-широки процеси, свързани с военните конфликти, международната търговия, технологичните зависимости и отношенията между големите сили. Именно затова е важно да се търси по-широкият контекст, а не да се обръща внимание единствено на отделните инциденти. - Нека изясним вашата теза. Ако Доналд Тръмп загуби междинните избори, влиянието му бъде ограничено и срещу него започне процедура по импийчмънт, как това би се отразило на войната в Украйна и на Европейския съюз? - На първо място, това ще се отрази на самите Съединени щати. Американското общество и без това е силно разделено. Двупартийната система – демократи и републиканци – е дълбоко вкоренена в американската политическа традиция. Има щати, които подкрепят преимуществено републиканците, други са предимно демократически, а трети са оспорвани. Каквото и да се случи на изборите, разделението в американското общество ще остане сериозно. Това е важно и за Европа, защото Съединените щати дълго време бяха основна опора на така нареченото евроатлантическо единство. Още през първия си мандат, а особено през втория, Тръмп започна да се отдалечава от традиционната линия на това единство. Той обаче не действа самостоятелно – зад него стоят значителни икономически, политически и военни интереси. Американската политика все повече се ориентира към пренареждането на световните отношения и към утвърждаването на собствените интереси в различни региони. Това се вижда особено ясно в отношението към Латинска Америка, която Вашингтон традиционно разглежда като зона от стратегическо значение. - Тоест американската администрация се стреми да запази господстващото си влияние в Западното полукълбо? - Да, това е част от политическата логика. Изявленията на Тръмп за Канада, както и отношението на американския бизнес към страните от Латинска Америка, показват стремеж към запазване на доминиращото влияние на САЩ в региона. В американската политическа реторика тези държави често се разглеждат като част от собствената стратегическа сфера на влияние. Ако погледнем света в по-широк план, ще видим, че Северна и Южна Америка представляват едно полукълбо със значителни ресурси и сравнително благоприятни демографски перспективи. Европа, от друга страна, е изправена пред застаряване на населението и демографски спад. Африка, Южна Америка и части от Азия ще продължат да нарастват демографски, докато в Европа населението вероятно ще намалява. Тези процеси ще влияят върху бъдещото разпределение на икономическата и политическата тежест в света. Хората ще продължат да търсят места, където могат да намерят по-добри условия за живот и реализация, а това ще поражда нови миграционни и политически предизвикателства. - Докато говорим за тези процеси, бих искал да се върнем към социалното напрежение в Европа. Има ли опасност то да прерасне в истинска революционна вълна? - Не мисля, че сме изправени пред революция в класическия смисъл на думата. За да се стигне до революционна промяна, трябва да има две достатъчно силни и организирани страни, които да се противопоставят една на друга. Това, което наблюдаваме във Франция и на други места, е по-скоро поредица от социални изблици, които не достигат до равнището на революционна промяна. Съществуват достатъчно фактори, които възпират подобна ескалация – страхът от последиците, институционалният контрол и възможностите на държавите да управляват общественото напрежение. - Възможно ли е обаче част от тези безредици да бъдат провокирани или използвани целенасочено, вместо да са изцяло спонтанни? - Понякога човек остава с впечатлението, че в подобни събития могат да се намесват и различни организирани сили. Не всичко непременно е спонтанен изблик на недоволство. Винаги има групи, които се стремят да доведат ситуацията до крайност и така да направят самия протест отблъскващ за обществото. Но тук трябва да обърнем внимание и на медиите. Те често показват само крайните прояви – сблъсъците, разбитите магазини и хората с качулки. Не се обръща достатъчно внимание на големите мирни демонстрации и на социалните искания на протестиращите. Например в Испания също имаше значителни обществени прояви, но те невинаги получават същото медийно внимание. Медийният пазар предпочита драматичните кадри, защото те привличат зрителите. Така изключенията започват да изглеждат като норма. А действителният проблем е, че големи групи от населението обедняват, губят сигурността си и не могат да осигурят на децата си същите образователни и житейски възможности, които са имали предишните поколения. След Втората световна война в Европа имаше две поколения, които в значителна степен живяха в мир и относително благополучие. Днес все повече хора се тревожат, че техните деца може да се окажат изправени пред война и много по-несигурно бъдеще. - В този смисъл доколко реална е опасността от голяма война? Все по-често се говори за превъоръжаване и възстановяване на задължителната военна служба в европейските държави... - Опасността не може да бъде изключена. Войните днес са все по-технологични и се водят по начин, различен от този, който познаваме от миналото. Но ако се стигне до момент, в който някой изгуби контрол над ситуацията и използва ядрено оръжие, последиците биха били катастрофални. Същевременно не съм сигурен, че съвременните общества са готови за големите жертви, които една мащабна война би изисквала. В Европа отново се обсъжда възстановяването на военната служба, както и необходимостта гражданите да преминат през някаква форма на военна подготовка. Според мен трябва да се мисли за по-сериозна подготовка на населението за кризисни ситуации. В Швейцария например има традиция на гражданска готовност. Но подобна промяна изисква сериозна обществена подготовка, за която европейските общества може би все още не са готови. - Вие споменахте Швейцария, но Съединените щати имат и специфична конституционна традиция, свързана с правото на гражданите да притежават оръжие. Каква е идеята зад това право? - В американската конституционна традиция правото на оръжие не се разглежда единствено като възможност човек да защитава собствеността си. То е свързано и с идеята, че гражданите трябва да могат да защитават свободите си срещу евентуална злоупотреба с власт от страна на държавата. Това е част от историческото разбиране за гражданските права и за възможността обществото да се противопостави на държавното безправие. В този смисъл правото на оръжие е свързано с една по-широка концепция за съпротивата срещу тиранията и за защитата на гражданските свободи. Тези идеи имат своите корени в политическата философия на епохата на революциите, включително Американската и Френската революция. Те продължават да присъстват в американското обществено съзнание и обясняват защо там въпросът за гражданските права и границите на държавната власт има толкова особено значение. Още от разговора вижте във ВИДЕОТО. <iframe width="560" height="315" src="https://www.youtube.com/embed/41uctK8MdAo?si=MRg9jp4FUegMjMxG" title="YouTube video player" frameborder="0" allow="accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture; web-share" referrerpolicy="strict-origin-when-cross-origin" allowfullscreen></iframe>

Войната в Украйна, конфликтът с Иран, отношенията между Вашингтон и Пекин и предстоящите междинни избори в САЩ очертават сложна геополитическа картина, в която енергийните ресурси, санкциите и вътрешнополитическите интереси се преплитат все по-тясно. Ето какво сподели пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и предаването „Разговор“ журналистът Огнян Дъскарев.

- Г-н Дъскарев, през последната седмица иронизирате европейската реакция на дизеловата сделка, като посочвате огромните суми в евро, които европейските страни са платили на Русия за природни ресурси, включително и за втечнен газ. Изглежда важно да се говори за това заради противопоставянето, което съществува в момента, на действията на американския президент по отношение на дизеловата сделка. Успявате да проследите линията на външната политика, но тя изглежда непредвидима по отношение на украинския президент Зеленски. Знаем, че и в предишни случаи той беше подложен на остра негативна реакция, но оцеля. Какво мислите, че ще стане сега? - Да започна отзад напред. Става дума за украинския президент Зеленски. В момента отношенията му с президента Тръмп отново са много лоши. Вчера Тръмп написа в своята социална мрежа Truth Social, че Зеленски спъва мира и че това, което той, Тръмп, прави в момента, е да преговаря с Русия, която не помага кой знае колко много на Иран. Вероятно това имаше предвид Тръмп, когато написа това. И вероятно е така, защото общо взето Русия не си мръдна пръста за иранците през почти цялата война, която така или иначе свърши на 7 април тази година. Изключение е един морски път през Каспийско море, който, разбира се, е извън американската морска блокада. Оттам пътуваха кораби от Русия до Иран и караха храни, защото иранците сега са в много тежко положение благодарение на тази блокада. Превозваха и дронове, и така нататък. На няколко пъти израелците и американците бомбардираха двете ирански пристанища на Каспийско море — Бандар-е Анзали и Амирабад — и ги унищожиха, за да не могат да се извършват тези доставки. Но иранците много бързо успяха да ги възстановят. Така че, ако има някаква руска помощ за Иран от началото на войната, това е именно тази. Друго не се сещам поне да има и не съм срещнал информация за такова. Така че Тръмп в този случай е прав. Що се отнася до Зеленски и войната в Украйна, там нещата са доста по-сложни. Не съм убеден, че ако няма мир, причината е главно Зеленски. Аз мисля, че ако няма мир, и той, и Путин носят своята вина. Защото именно Тръмп още преди година и половина, в началото на второто си управление, предложи най-човешкото и най-постижимото решение — да бъдат спрени бойните действия по линията на фронта. Той им каза: „Спрете да се избивате, защото загиват може би по 20–30 хиляди млади мъже от двете страни на месец.“ Още в началото на 2025 г. той им каза да спрат да се избиват по бойните линии и след това да видят какво ще правят и да преговарят. Това беше най-разумното предложение. Защо беше разумно? Защото руснаците никога няма да се откажат от Донбас и от четирите области, които почти са превзели. Най-малко са превзели от Донецка област, където през тази година буксуват. Включително и от Крим никога няма да се откажат. Украинците също няма да се откажат, естествено, защото и за двете страни тези области, както и Крим, са част от техните конституции. За да се откажат от тях, трябва съответно конституционно мнозинство в Думата и в Радата. Разбирате, че това не е възможно. Така че предложението, което Тръмп направи още в началото на 2025 г., беше най-разумното. Но виждаме, че битките продължават. Не знам дали войната продължава заради Зеленски, защото Европа му дава толкова много пари. Наскоро бяха гласувани 90 милиарда евро, които ще му бъдат предоставени, но той веднага поиска още 70 милиарда евро. Разбира се, не всичко е за оръжие. Според него тези пари са необходими, за да оцелее Украйна до края на следващата година. Те са не само за оръжия, а и за заплати на лекари и учители, за пенсии, здравеопазване и образование — за да може да функционира една нормална държава. Украйна е в ужасно тежко положение. Хазната е празна, инфраструктурата е почти разрушена, а населението е намаляло от 41 милиона на 29 милиона души. Представяте ли си какво означава да загубиш 12 милиона души от населението си? Така че и украинците имат интерес войната да спре, но тя не спира. Скоро ще станат пет години. - Нека се върнем към първия ми въпрос — за огромното лицемерие на Европа във връзка с тази сделка за дизела. Как ще коментирате европейската реакция? - Да, вярно е, че тези 4,8 милиона тона, които бяха договорени, ще стигнат за 7–10 дни при гигантското потребление в Съединените щати. Но това ще струва около 6,5 милиарда долара на Съединените щати. - Защо обаче ги искат? Защо Тръмп иска това? - Очевидно заради предстоящите избори на 3 ноември. Неговият избирателен блок включва американските фермери, които масово гласуват за него. Те движат селскостопанските си машини именно с дизел. В момента дизелът струва между 6,20 и 6,40 долара за галон, което е двойна цена. Тези 4,8 милиона тона няма да стигнат за дълго, но предполагам, че когато бъдат получени — вече бяха получени 300 хиляди барела — Тръмп ще ги насочи към фермерите. Не знам какъв е срокът за доставката, доколкото си спомням, не беше упоменат, но би трябвало това да стане преди изборите. Иначе сделката губи смисъла си. Това искам да кажа. Така предполагам. - Но защо лицемерието на европейците е толкова огромно? Защо сега вдигат такъв шум и критикуват Тръмп, че захранва Русия с пари и прочие? - Съгласно данните на една голяма организация за опазване на околната среда — много голяма и мощна организация, основана през 2019 г. във Финландия, с огромен офис във Вашингтон — това лицемерие е очевидно. Организацията се казва CREA. Това е английското съкращение на Центъра за изследване на енергията и чистия въздух. Всеки може да я намери.

Те имат брояч за изкопаемите горива, които Русия е продала на Европейския съюз от началото на войната в Украйна.

Тази сутрин го проверих и там пише следното: Европейският съюз е платил на Русия 238 милиарда и 700 милиона евро. Ето това е! Сега разбирате за какво става дума. И забележете — тази сума нараства с 1000 евро в секунда. Всяка секунда с 1000 евро, въпреки 22-та пакета санкции. - Как ще коментирате санкциите, които отпаднаха — ключови санкции, подписани преди това от Тръмп? Това също изглежда като важна тема, особено предвид закона „Линдзи Греъм“, наречен на името на покойния републикански сенатор… - Да. Това също е едно друго, много заблуждаващо действие на западноевропейските и почти всички американски медии. Представят го като някакво голямо предателство на Тръмп спрямо Украйна. Но защо се отказа той? - Защо? - Защото съгласно този закон той трябва да наложи мита до 100% на петте най-големи купувачи на руски петрол. Кои са те? Преди всичко Китай и Индия, а след това Словакия, Унгария и Азербайджан. Последните три държави са много по-малки купувачи, но ако сега Тръмп наложи мита до 100% на Китай и Индия, това означава мита от порядъка на 60%, 70% или 80%. Подобно решение преди изборите ще разбърка целия пазар в Америка. - Как е възможно това? - Китай и Индия са огромни търговски партньори на Съединените щати. Ако им бъдат наложени такива мита, цените на американския вътрешен пазар ще скочат страшно много — и то точно преди изборите. Спомням си и друго. На 2 април миналата година Тръмп съвсем правилно въведе по-високи мита за, мисля, 27 страни, включително Европейския съюз. Тогава какъв огромен шум се вдигна срещу него! Имаше цяла вълна от критики, че се отказва от пазарната икономика и така нататък. Значи веднъж го критикуваме, защото налага мита, а сега го критикуваме, защото отменя митата. Някак си не може да се угоди на критиците на Тръмп. Най-смешното е, че аз поне не чух нито една голяма западноевропейска, източноевропейска или българска медия да обясни, че именно това е причината за решението му относно митата за огромните търговски партньори на Съединените щати — Китай и Индия. - Защо според вас се премълчава тази причина? - За да може Тръмп да бъде критикуван безогледно. Ето това е причината. Защото се казва, че Тръмп предал Украйна. Но какво означава това? - Вие отивате по-нататък във вашата критика. Смятате, че всичко това е в името на междинните избори, които предстоят на 3 ноември, и че опитите за поевтиняване на дизела са насочени към успокояване на избирателите. Тоест не става дума за целенасочени усилия за решаване на конфликта в Украйна. Появи се и една хипотеза в публикация, че Тръмп ще използва Зеленски като изкупителна жертва и ще го обвини за високите цени, ако загуби изборите... - Според мен това е конспирация. - Защо смятате така? Има ли връзка с това, че Тръмп е показал своите слабости? - Една от основните критики към тази сделка за дизела е, че вследствие на войната в Иран Тръмп е допуснал повишаване на цените на бензина и дизела в Съединените щати. Но не е точно така. Има няколко организации, които се занимават с търговско разузнаване. Най-голямата се казва KPL. Тя следи над 350 кораба и танкера всеки ден. Това е много любопитна организация. Не знам, предполагам, че разполага и със собствено разузнаване, а може би има връзки и с някакви други служби. Но основната ѝ дейност е търговското разузнаване. Има и друга организация, чието име не мога да посоча със сигурност. Тези две организации са сред най-големите в тази област. Те следят търговията, танкерите и движението им, особено през Ормузкия проток във връзка с войната в Иран. Аз ги следя всеки ден. Според тях вследствие на войната в Иран през Ормузкия проток преминават между 730 000 и 810 000 барела дизел по-малко на ден. Но според същите организации в резултат на украинските удари по руските петролни и дизелови рафинерии също има сериозен недостиг. Украинците са ударили най-малко 19 от общо 36 големи руски рафинерии и са ги повредили, в някои случаи много тежко. Според тези две организации, на които аз напълно вярвам, заради украинските удари по руските рафинерии на световния пазар вече има около 650 000 барела руски дизел по-малко дневно. Така че имаме между 730 000 и 810 000 барела по-малко заради войната в Иран и около 650 000 барела руски дизел по-малко дневно заради войната в Украйна, по-точно заради украинските удари. Това е сериозно количество — около 10% от световния износ на дизел. Русия спря износа, защото самата тя изпитва вътрешен недостиг. - Но кой толерираше украинските удари в дълбочина по тези стратегически енергийни обекти? - Кой да ги толерира? Не знам кой ги толерира. Украинците сами нанасят тези удари. Има и нещо друго много важно, което трябва да се разгледа — другата страна на въпроса. Защо украинците удрят тези обекти? Те атакуват специални кули в руските рафинерии, които се използват за дестилация и рафиниране на дизела. Тези съоръжения се възстановяват много трудно. Не става дума за унищожаване на някакво депо или склад за гориво, който може да бъде възстановен сравнително бързо. Когато бъдат разрушени тези съоръжения, както се случи в немалко случаи, възстановяването е много трудно.

Украинците правят това, защото почти цялата руска наземна бойна техника се движи с дизел.

От една страна, това е неразрешимо геополитическо противоречие. Зеленски не може да не удря руските дизелови рафинерии, защото руските танкове се движат с гориво. Това е война. Какво да прави? Естествено, че ще го прави. От друга страна, Тръмп също има избори, които са от огромно значение за него. Той не може да не осигури дизел за американските фермери, защото те са негов монолитен избирателен блок. Виждате, че нито едната, нито другата страна може да отстъпи. Едновременно с това в Европа се засилва социалното напрежение и избухват бунтове заради нарастващите цени на горивата и, разбира се, на останалите стоки и услуги, от които зависи животът на хората. - Какво мислите за противоречивата реакция по отношение на Starlink? Има съобщения, че услугата е била спирана, възстановявана, прекъсвана или забавяна, включително по отношение на гражданската и военната версия. Всичко това отново говори за противоречиво отношение... - Да, вижте, тук всъщност става дума за Starshield, а не за Starlink. Между другото, част от услугите на Starshield се заплащат от Полша. Това може би не е много известно. Имаше съобщения и за разрушени антени. - Да, вероятно това е станало от името на Украйна. - Предполагам, че е така. Американците обаче отричат. Рубио отрече категорично. Мъск също направи изявление, а след това се извини. Той написа, че всъщност става дума за Starshield, а не за Starlink. Starlink е търговската услуга със сателитите, които той притежава, докато Starshield е изцяло под контрола на американското федерално правителство. Така той на практика се разграничи от отговорността за случващото се. - Това обаче поставя и хуманитарни, и морални въпроси. Критиците на Тръмп го обвиняват, че заради неговите действия украинската противовъздушна отбрана не може да реагира достатъчно бързо и да сваля руските дронове и ракети. В резултат загиват цивилни граждани и украински войници. Как гледате на тези обвинения? - Това действително е морален проблем. Казват му: „Виждаш ли, заради теб се случва всичко това.“ Но аз задавам и друг въпрос. Добре, това наистина е морален проблем, но представяте ли си колко оръжия са си купили и произвели руснаците с парите, които са постъпили в касите на Кремъл от Европейския съюз? Става дума за 238 милиарда и 700 милиона евро, платени от началото на войната. Колко оръжия са били закупени и произведени с тези средства, за да бъдат избивани украинци? Нека направим сравнение. Разбирате ли за какво става дума? - В момента се говори за тристранна среща. Появи се информация, че американският президент е потвърдил, че ще пътува до Китай, където ще се проведе такава среща. Доколко е пресилено да очакваме разрешаване на този заплетен конфликт от подобна среща? - Говори се за нов световен ред. Изглежда, че натам вървят нещата — към сближаване или договаряне между Китай, Русия и Съединените щати. - Вярвате ли, че това ще доведе до окончателно решение? Европа не е поканена, както и Зеленски, което ми се струва доста странно. Как ще се опитваш да постигнеш мир, когато едната страна присъства, а другата не? - Да, това е доста странно. Но веднага си спомням какво се случи през юли 2024 г. в Швейцария. Там се събраха представители на около 100 държави. Беше огромно събиране. Издадоха съвместно комюнике, хапнаха, пийнаха и прекараха добре времето си в един голям швейцарски курорт. Всичко това беше организирано именно с цел да се намери решение за мира в Украйна. Но тогава беше поканена само едната страна — Украйна. Русия не беше поканена. Така че и европейците са правили същото. По онова време, през лятото на 2024 г., президент беше Байдън. Следователно и европейците са организирали подобна среща, на която едната страна е присъствала, а другата е била изключена. - Какво остава неизяснено в отношенията между САЩ и Китай въпреки престижното посещение миналия месец? - По този въпрос вече много не се говори. Става дума за огромното количество фентанил — синтетичен наркотик, към който хората страшно се пристрастяват и който, за съжаление, е смъртоносен. Този проблем е познат и в България. - Ужасно е... - Да, това е ужасно. Човек първо се пристрастява, а след това наркотикът може много бързо и лесно да го убие. Защо го казвам? Защото по времето на Байдън най-малко 12 милиона и половина незаконни имигранти са влезли в Съединените щати през Мексико и южната граница. Те са пренасяли огромни количества фентанил, който е китайско производство. В Южно Мексико е имало две китайски фабрики с около 3000 китайски работници. Те са получавали от Китай необходимите компоненти, след което на място са пакетирали наркотика, пресовали са го на таблетки и са го изпращали към Съединените щати. Така, според мен, благодарение на незаконните имигранти, които Байдън е допуснал през южната граница, стотици хиляди американци са загинали от фентанил, докато той е бил на власт. След като Тръмп дойде на власт, той буквално спря този поток. Сега вече случаите са може би 40, 50 или 60 някакви. Фентанилът вече го няма в предишните количества. Това е въпрос, който все още не е изяснен. Защо тогава този въпрос беше поставен? Китайците обещаха, че няма да произвеждат наркотика. Не знам дали двете фабрики в Южно Мексико все още съществуват, защото и мексиканската президентка не е особено приятелски настроена към Тръмп. Възможно е още да ги има. Важното според мен е, че Тръмп спря фентанила в Съединените щати. - Американският президент коментира събитията във Франция и отново отправи популярния си призив мигрантите да бъдат експулсирани, изгонени и да не бъдат допускани. Но доколко успя да разреши проблемите с незаконната имиграция в Съединените щати? - Както ви казвам, той почти напълно прекрати незаконната имиграция — почти на 100%. Депортациите обаче са съвсем друга работа. Защо? Защото става дума за милиони незаконни имигранти, които са се изпокрили кой знае къде из цялата огромна страна. Когато Тръмп поиска да депортира някакъв еквадорец или салвадорец — не си спомням точно от коя държава беше човекът — се надигнаха страшни протести. Разбира се, американската левица, със своите високоплатени адвокати, му осигури защита. Освен това той спечели делото, защото половината, ако не и повече от американските съдии, са левичари. В крайна сметка, доколкото си спомням, дори му позволиха да остане. Това е един случай, в който Тръмп се опита да депортира човек. Представяте ли си какво означава да депортира 12 милиона души? Не знам как ще стане това. Въпреки всичко той извършва депортации, но не мога да посоча точното число. - Доколко този проблем застрашава гражданския мир в Съединените щати и налива масло в огъня на противниците на Тръмп? - Налива масло в огъня, доколкото противниците му действат чрез скъпо платени адвокати и чрез осигуряването на различни социални услуги. Плаща се за училището на децата им, осигурява им се здравна застраховка, защото не могат просто да ги оставят да умрат. Така или иначе, тези хора вече са в Америка, въпреки че са влезли незаконно и са нарушили имиграционните закони. И познайте кой плаща за всичко това. Плащат данъкоплатците. Става дума за милиарди от държавната хазна. Каква е целта според мен? Целта на американската левица е след няколко години, не толкова много, да създаде милиони нови леви избиратели за Демократическата партия. Това е целта им. И сега това ще проличи на предстоящите избори. Естествено, ще бъдат положени усилия тези хора да гласуват. Да, естествено. Но знаете ли, на изборите през 2024 г. цели 48% от испаноговорящите избиратели — латиноамериканците — гласуваха за Тръмп. Това е нечувано. Четиридесет и осем процента! - Какво се случва сега по време на предизборната кампания? Можете ли вече да направите прогноза за резултата от изборите на 3 ноември? - Много е важно да се каже още нещо, за което западноевропейските и източноевропейските медии почти не съобщават. В Демократическата партия се обособи крайно ляво крило, което се подкрепя от около 32–33% от избирателите. То се нарича Democratic Socialists of America (DSA). Според мен това са комунисти — абсолютни радикални левичари, които искат радикални промени. Те са създали платформа под лозунга, че работниците трябва да живеят по-добре. Но какво предвижда тя? Премахване на Сената, премахване на Върховния съд и други подобни безумия. Тоест става дума за огромно съсредоточаване на властта. Кандидати на DSA в момента водят на много места според социологическите проучвания. Това искам да кажа. Един такъв кандидат е Абдул Ел-Сайед, който се кандидатира за сенатор от щата Мичиган и когото аз определям като ислямист. Друг кандидат на DSA се бори за място в Сената от Тексас и според социологическите проучвания се движи почти наравно с кандидата на Тръмп там. Ако това се случи, ще бъде нечувано.

Ще видим какво ще стане. Според тези социологически проучвания, на които аз не вярвам изцяло, но все пак ги приемам като ориентир, Тръмп ще загуби Камарата на представителите. Основната битка сега е за Сената. Ако републиканците успеят да постигнат съотношение 50 на 50, според мен трябва да отварят шампанското. Това би означавало, че ще запазят контрола чрез решаващия глас на Джей Ди Ванс, съгласно Конституцията. - Успехът, който преследва американският президент, е свързан и с успокояването на пазара. А всичко преминава през цените на горивата, нали? - Да, цените на горивата действително са се повишили заради войната в Иран. Преди войната средната национална цена на бензина беше 2,98 долара за галон. Един американски галон е 3,7 литра, а не четири литра, както често се приема по европейския стандарт. Сега цената е около 4,34–4,35 долара за галон. В някои щати, които са по-консервативни, като Кентъки, Айова и Тексас, цената е около 3,30–3,40 долара за галон. Тоест поскъпването е с 60–70 цента. Говоря за бензина. Това не е кой знае какво увеличение, но в щати като Калифорния и Ню Йорк, които са по-леви, цената вече се доближава до 6 долара за галон. Говоря за бензина, или gas, както го наричат в Америка. При дизела положението е друго. Там цената действително е висока почти навсякъде. Средната национална цена в момента е около 6,20–6,40 долара за галон. - Каква е прогнозата ви в европейски план? Какви ще бъдат последиците от социалните бунтове и напрежението? Възможно ли е те да доведат до промени на върха на Европейския съюз? - Не, не мисля, че ще променят нещо, защото хората, които са се настанили там, са практически непоклатими. Голяма част от тях не са избрани, а са чиновници, които диктуват политиките. Виждате какво се случва във Франция, Испания, Португалия и Италия. Протестите започват главно като социални бунтове — хората усещат, че животът става все по-тежък. В Испания например протестите бяха предизвикани от гигантските наеми. Подобно е положението и на други места. Какво е общото между тези страни? Еврото. Ето това е общото. И тук дойде еврото. Както виждате, въпреки огромната пропаганда в негова полза, ни обещаваха златен дъжд от инвестиции и липса на инфлация. Аз обаче не виждам нищо подобно. Къде са сега нашите пропагандатори? Няма ги.

Още от разговора вижте във ВИДЕОТО. <iframe width="560" height="315" src="https://www.youtube.com/embed/1Lk1RXUq0E8?si=Q_JiaWxuLT_9rks2" title="YouTube video player" frameborder="0" allow="accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture; web-share" referrerpolicy="strict-origin-when-cross-origin" allowfullscreen></iframe>

Войната в Черно море ескалира, а ударите от руска и украинска страна засягат все по-сериозно турските икономически интереси и турски кораби. Русия се опитва да прекъсне износа на украинско зърно през Черно море, докато Украйна се стреми да спре руския износ на зърно, торове и суров петрол. Според турския външен министър Хакан Фидан войната е навлязла в нов етап – от война на изтощение към война на унищожение. Ето какво още обяви пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и предаването „Разговор“ политологът Мариян Карагьозов. - Г-н Карагьозов, Какво се случва с опозиционните медии в Турция? - През последните дни на една от основните опозиционни телевизии е назначен така нареченият на турски език „каюм“ — управител или повереник, назначен от правителството. Той поема управлението, без да е избран от хората или от съответното търговско дружество. В случая става дума за управител, назначен от държавната власт, и за прекъсване на предаване на живо — сутрешния блок на телевизията. В Турция в момента има и голям скандал, свързан с пирамидална схема, при която около 450 000 души са загубили спестяванията си. Ако към тях прибавим и семействата им, засегнатите са между 1 и 1,8 милиона души. Схемата е обещавала висока възвръщаемост, но се оказва, че в нея са участвали и хора на високо ниво от политическата власт. Заместник-председателката на управляващата партия Фатма Бетюл Саян Кая подаде оставка и беше отстранена от всички партийни постове. Доколкото знам, срещу нея се води и съдебно разследване. През последната седмица имаше и забрана за онлайн медията Т24 — един от големите опозиционни портали в Турция. Бяха ограничени достъпът през социалните мрежи и онлайн излъчването, но медията продължава да публикува новини, като променя изписването на сайта си след всяка забрана. Така хората продължават да имат достъп до съдържанието. За съжаление, през последните дни станахме свидетели на ситуации, които определено са нелицеприятни за свободата на словото. - Как се обсъжда в Турция сигурността в Черно море и атаките срещу търговски кораби? - Първо, ще си позволя да не се съглася напълно с оценката, че в Турция няма реакция. Турция по-рано от нас се сблъска с масови атаки срещу кораби, свързани с нея. Използвам този израз, защото в някои случаи става дума за кораби, собственост на турски компании, а в други — за турски екипажи, въпреки че корабът плава под флага на Того или на друга държава. От средата на годината атаките в Черно море рязко ескалираха и от двете страни, дори в по-голяма степен от украинска страна. Според турския външен министър Хакан Фидан войната в Украйна е навлязла в трети етап. Предишният етап е бил война на изтощение, а сега е война на унищожение. Русия се опитва да прекъсне украинския износ на зърно през Черно море, а Украйна се опитва да прекъсне руския износ на зърно, торове, дизел и суров петрол. Турските рафинерии купуват руски нефт, преработват го и след това изнасят дизел. Турската мелничарска индустрия също е добре развита и купува големи количества зърно от северната си съседка. Затова украинските удари, които се активизираха от средата на годината, могат да нанасят сериозни щети на турските интереси и на турски кораби. Темата за дроновете, които удрят кораби в Черно море, е важна за турските медии и общество още от юни–юли. Ако дрон е ударил кораб по-близо до Румъния или България, вероятно той е плавал към Украйна и атаката може да е руска. Ако инцидентът е близо до Турция или Грузия, в източната част на Черно море, корабът вероятно е плавал към Русия или от Русия с руски товари, а атаката може да е украинска. Броят на атаките е различен в зависимост от начина на отчитане. Един кораб може да бъде атакуван два пъти и това да се брои като един инцидент или като две отделни атаки. Но само от началото на този месец има няколко инцидента с атакувани кораби в Черно море. В началото на месеца беше ударен кораб с турски екипаж, при което, доколкото си спомням, имаше двама загинали и 11 ранени. - Как реагира официална Анкара на тези атаки? - Турция реагира. Още през лятото привика украинския посланик в Анкара във външното министерство за разговор. Освен това официална Анкара няколко пъти предложи инициатива за прекратяване на ударите в Черно море. Тя е доста подобна на българската инициатива — или българската е подобна на турската, в зависимост от националната перспектива. Един от турските корабособственици е подал иск в Международния наказателен съд в Хага заради украински дрон, ударил негов кораб, при което е имало загинал. Все още е открит въпросът дали искът ще бъде признат за допустим, но самото му подаване е силен сигнал. Турция е сериозно обезпокоена заради икономическите си интереси. Застраховките за плаване в Черно море значително поскъпнаха, а рязко се увеличи и така нареченият фрахт — цената, която търговецът плаща за превозването на товар с корабна компания. Морският превоз традиционно е евтин и затова е предпочитан. Но когато застраховките, дизеловото гориво и фрахтът поскъпват рязко, за много морски превозвачи в Черно море става значително по-трудно да калкулират печалбите си. - Как се отнасят в Турция към последните инциденти в България с потъналите кораби, за които няма достатъчно информация — какво са превозвали и каква е причината за атаките? - Прегледах турските медии заради нашия разговор. Те основно отразяват фактите и цитират българските компетентни институции, според които причината не е известна и извършителят на атаките не е установен. Посочва се, че се извършват действия по проучване и разследване на останките. Не видях особено обстойни коментари по темата. - Възможно ли е инцидентите да са свързани с превозването от Турция на оръжие или военна помощ за Украйна? - Турско-украинското военно сътрудничество се активизира значително след окупацията и анексията на Крим. Тогава украинската армия беше в доста лошо състояние и започна бързо да търси партньори. Турската военна помощ за Украйна продължава, като трябва да уточним, че Турция продава оръжие — става дума за сделки, а не за безвъзмездно предоставяне. В последните месеци в турските медии, особено в опозиционния спектър, имаше спекулации за доставки на касетъчни боеприпаси, ракети и други боеприпаси от Турция за Украйна. Касетъчните боеприпаси са забранени и се смятат за нехуманни, защото се разпръскват на голяма територия и могат да причинят жертви сред цивилното население. Имаше и предположения, че заради тези доставки през последните месеци не е имало пряка среща между президентите Путин и Ердоган. Последната им среща беше в рамките на многостранен формат — на срещата на Шанхайската организация за сътрудничество, а не като двустранна среща. Турция продължава да следва балансираща политика. Тя търгува с Русия, въздушното ѝ пространство не е затворено и Истанбул остава важен център за придвижване на руснаци към Запада. Същевременно Анкара категорично подкрепя териториалната цялост на Украйна и продължава да продава оръжие на Киев. - Може ли тези инциденти да се разглеждат като опит на Русия да установи пълен контрол над Черно море? - Тази теза ми се вижда доста остаряла, защото не отговаря на съвременните факти. До избухването на войната в Украйна руските и турските военноморски сили бяха доминиращите флотове в Черно море. Имаше нещо като съвместно съществуване, при което двете сили имаха приблизително разделени сфери на влияние. След началото на войната руският флот претърпя значителни загуби. Крайцерът „Москва“, флагманът на Черноморския флот, беше потопен при украински удар. Русия загуби голяма част от военната си мощ в Черно море. Затова към момента не виждам чисто военни основания да се говори за руска доминация над Черно море. Съперничеството между Истанбул и Москва, или между Истанбул и Петербург, има вековна история — още от времето на Османската и Руската империя. То продължава и днес, но двете страни внимават да не допуснат прекомерна ескалация. За Турция подобен сценарий би могъл да създаде сериозни рискове, включително във връзка с евентуално навлизане на сили на НАТО през нейна територия. Сега геополитическата ситуация е различна и по друга причина. След разпадането на Съветския съюз между Русия и Турция се появиха буферни държави в Кавказ — Армения, Грузия и Азербайджан. В научната литература това се разглежда като един от факторите, улеснили руско-турското сътрудничество. Контактът между двете страни намаля, както и рискът от пряк териториален сблъсък. По време на Студената война се е обсъждала възможността Кавказ да се превърне във фронт между НАТО и Съветския съюз. Тогава границата е била пряка и са били разглеждани сценарии за навлизане на съветски войски в Турция или за атака на натовски сили срещу Съветския съюз през Кавказ. Днес обаче сме в съвсем различна геополитическа ситуация. - Българската инициатива за мораториум върху ударите в Черно море изглежда ли като реакция на последните инциденти, или е била предварително обмислена? - Смятам, че българската инициатива беше навременна, защото изпревари събитията. Инициативата, която президентът Йотова обяви в Общото събрание на ООН, беше представена около 20 септември — няколко седмици преди ударите в Черно море. Ако проследим логиката на събитията, ще видим ескалация от средата на лятото, а българската инициатива вероятно е била опит да се предотврати по-нататъшното ѝ развитие. За съжаление, ескалацията се случи. Искам категорично да подчертая, че твърденията, че българската инициатива за мораториум върху ударите в Черно море представлява снишаване пред Русия, са несъстоятелни. Това не отговаря на действителността. Русия в момента е в по-изгодна позиция, защото голяма част от украинския бюджет зависи от износа на селскостопанска продукция. Спирането на приходите от този износ през Черно море би ударило много по-тежко Украйна, отколкото загубата на руския селскостопански износ по море, който представлява около 10% от руския бюджет. Русия изпитва затруднения и при износа на дизелово гориво. Високите цени на петрола на световните пазари обаче компенсират загубата на част от приходите. Освен това руската държава плаща компенсации на местните компании, за да задържат дизелово гориво за вътрешния пазар. Ако една компания може да продаде горивото на международния пазар за 100 единици, а вътрешната цена е 70 или 80 единици, държавата покрива разликата от 20 или 30 единици. В определени случаи за Русия може да е по-изгодно да изнася суров петрол, вместо да компенсира производителите на дизел. Затова българската инициатива не е нито проруски, нито антируски, нито проукраински, нито антиукраински ход. Тя е пробългарска. - Защо определяте инициативата като пробългарска? - България, Румъния, Турция и останалите черноморски държави, включително Грузия, са засегнати от намаляването на възможностите за риболов и търговски превози. Атаките водят до повишаване на цените на дизела, фрахта и застраховките. Българската инициатива цели да се възстановят трафикът и търговията в Черно море. В момента и Русия, и Украйна смятат, че имат някаква изгода от продължаването на ударите. Украйна атакува руските рафинерии и намалява капацитета за преработка на суров петрол в гориво, което очевидно създава затруднения за Русия. Но за черноморските държави продължаването на тези атаки означава икономически щети и по-големи рискове за корабоплаването. Затова инициативата трябва да се разглежда през интереса на България да има сигурно Черно море, възстановен търговски трафик и по-малко икономически загуби. - Видяхме, че атаките продължават, но видяхме и опашките в Крим за гориво и така нататък... - Русия продължава стратегията си да откъсне Украйна от нейния тил и от западните ѝ съюзници чрез удари върху инфраструктура, мостове, енергийна инфраструктура и така нататък. Двете страни имат интерес да продължат тези удари, но от друга страна, имат интерес и те да спрат, за да може Украйна да си поеме малко икономически въздух, защото не може да изнася. Това е оценка на господин Лавров, но оценката на българското правителство е, че за България е по-изгодно Черно море да бъде зона, в която не се водят активни военни действия. Затова българското правителство лансира мирни инициативи. Дали те ще бъдат успешни, предстои да видим. Много страни са засегнати от спирането на износа през Черно море. Това са държави в Близкия изток и Азия, които закупуват руско и украинско зърно. Египет вече е със 110 милиона души население, Етиопия има около 100 милиона, а Судан също е сред големите потребители на черноморска пшеница. Тези държави са пряко заинтересовани износът на селскостопански продукти през Черно море да бъде възстановен. Същото се отнася и за торовете. Русия е голям производител и износител на торове, а страните от Персийския залив също произвеждат такива продукти. Затварянето на Ормузкия проток и Баб ел Мандеб допълнително ограничава износа на торове и дизел. Светът има нужда от дизелово гориво, Европа навлиза в отоплителния сезон, а южните части на Африка и Азия навлизат в сезона на сеитбата. Според мен именно това е контекстът, в който България, Турция и Румъния имат възможност да лобират за своята инициатива. Турция има по-голяма тежест в НАТО заради контрола върху Босфора и Дарданелите и голямата си армия. България има позиции в Брюксел и е представена в Европейския съвет, където Турция не участва. В това взаимодействие и в едно своеобразно разпределение на ролите виждам възможност за напредък. - В крайна сметка продължаващите атаки между Русия и Украйна не означават повече сигурност за останалите държави. За нас това означава дронове, удари и практически блокирана търговия и корабоплаване? - Големият въпрос е дали американската инициатива за сделка с Русия за внос на определени количества дизел ще даде желания ефект, включително във вътрешнополитически план преди междинните избори в САЩ. Изборите са на 3 ноември, а цената на галон гориво в Съединените щати надмина 6 долара, на някои места дори повече. Доста анализатори смятаха, че това е ход на президента Доналд Тръмп, насочен към осигуряване на допълнителни количества дизел непосредствено преди изборите. Вследствие на украинските удари капацитетът на руските нефтопреработвателни заводи е намален. Русия обаче винаги е разполагала с по-голям капацитет за преработка на нефт, отколкото е необходим за вътрешното ѝ потребление, тъй като голяма част от горивата са предназначени за износ. Така че Русия вероятно ще има възможност да изнесе договорените количества дизел, въпреки ударите. Самите количества бяха оценени като не особено големи. Новият пакет европейски санкции е насочен основно към предприятия, пряко или косвено свързани с военната индустрия, корабостроенето, радиоелектронната промишленост и други подобни сектори. Част от включените лица вече са били санкционирани по други режими, като в някои случаи се разширяват съществуващите ограничения — например чрез замразяване на всички активи и забрана за пътуване. Ако става дума за истинско омиротворяване, може би ще разберем дали има реален напредък след междинните избори в САЩ, дори в началото на пролетта на следващата година. Предполагам, че стратегията на Москва ще бъде да изчака ефектът от ударите срещу украинската инфраструктура да се натрупа, за да се опита да постави Украйна на колене. Засега Украйна демонстрира по-голяма устойчивост, отколкото вероятно са предполагали в Москва, но това може да се окаже най-тежката зима за страната. - Ако се върнем към Черно море, дроновете са изключително трудни за прихващане. Ракетите са скъпи и не са особено ефективни срещу малки цели, които летят ниско над водата, или срещу морски безпилотни катери, движещи се с висока скорост… - Дори Турция, която е сред водещите производители и износители на дронове в света, практически не може да гарантира пълна защита на корабите, преминаващи през турски води — независимо дали става дума за териториални води или за изключителната икономическа зона. Както показва една публикувана сателитна снимка, корабите плават все по-близо до брега и не използват защитените коридори в морето.

Още от разговора вижте във ВИДЕОТО. <iframe width="560" height="315" src="https://www.youtube.com/embed/IKwzqIpqOCQ?si=-NQkK1ARBMXhsj0Y" title="YouTube video player" frameborder="0" allow="accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture; web-share" referrerpolicy="strict-origin-when-cross-origin" allowfullscreen></iframe>

Европа е неспособна да произведе собствен елит и да взема стратегически решения в защита на интересите си. Процесите, започнали в България през 90-те години, се проявяват във Франция през 2005–2008 г. Днес е голямо влиянието на тинк-танковете, американофилските мрежи, аутсорсинга на държавни функции, създаването на различни агенции и обхващането на ключови образователни, медийни и културно-творчески среди от мрежи на елити, свързани с политически кръгове в САЩ, най-вече с Демократическата партия. Ето какво още каза пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и предаването „Разговор“ антропологът Достена Лаврен. - Г-жо Лаврен, В книгата си „Заложникът Европа“ още преди осем години очертавате процеси, които днес изглеждат все по-видими. На какво заложихте тогава и какви параметри изследвахте? - Книгата „Заложникът Европа“ е продължение на „Експертите на прехода“, само че тя се интересуваше вече не от средата в България, нашите тинк-танк мрежи и така нататък, а от мрежите в целия Европейски съюз и в частност два терена като политически антрополог – Гърция и Франция. И вече, естествено, с много по-голямо осъвременяване на фактите на ситуацията. Беше много интересно да се установи как всъщност в Западна Европа развитието на тези процеси, които при нас почнаха главоломно през 90-те години, там започнаха главоломно около 2005 г. – във Франция особено след идването на власт на Саркози, през 2008 г. Става дума за тинк-танковете им, всички тези американофилски мрежи и много други неща, които съпътстваха това – аутсорсинга на държавни функции, правенето на различни агенции, развиването на висока и тежка корупционна среда и тоталното обхващане на всички важни образователни, медийни и културно-творчески среди от една мрежа от елити, която всъщност се оказва и доста ялова. Тя е подчинена на същите тези мрежи в САЩ и най-вече на Демократическата партия, но въобще на тези мрежи в САЩ. Това, което аз виждам и доказвам в тази книга, е точно това – обяснявам защо Европа е неспособна да произведе собствен елит. Поради тази причина тя е неспособна и да взема стратегически решения, които я касаят и като Европейски съюз, и като отделни държави. - Заложник на какво е Европа? - Заложник на тези процеси, които всъщност кастрират способността на една държава да произвежда собствени елити или на една общност да произвежда собствени елити. Няма какво да се чудим, че днес Европа не защитава собствените си интереси. Тези елити, които са на върха, не са нейни. Те може да се обявяват срещу САЩ, но се обявяват срещу САЩ на Доналд Тръмп от името на САЩ, примерно на Демократическата партия. Всъщност в Европа се разиграват процеси, които са все едно процеси на Съединените щати, на елитите на Съединените щати. Но къде е чисто европейският елит или чисто френският елит в случая? Има такъв, разбира се, все още е останал, но той е много силно потиснат и няма възможността да се развива, за да се самовъзпроизвежда. - Как се отнасяте към конфликта между европейския елит и решението на американския президент Доналд Тръмп да се отнася критично към действията на Зеленски и да иска край на неговия мандат или нови избори? Изглежда, че Тръмп взема решения встрани от европейския елит, докато Европейският съюз гласува нови санкции срещу Русия... - Европейският елит трябва да се знае на чии интереси той представлява. Аз не съм напълно сигурна чии интереси представлява, но той представлява интересите на част от финансово-банковия елит, който е и в Съединените щати, и на едно войнолюбско крило, което иска да успее да разграби ресурсите на Русия, но няма възможността да го направи. Според мен Европа съвсем скоро ще осъзнае поради енергийната криза, че трябва да влезе в преговори с Русия. Те се сърдят на Тръмп, защото този елит, който е отгледан в европейските институции, е елитът на Демократическата партия, на финансово-банковия сектор и въобще на това глобалистко крило в САЩ. А не че Тръмп не е войнолюбец. Тук доста се излъгаха и у нас, и не само. Ние си разиграваме някакви такива игри, които всъщност нямат нищо общо с интересите на самото европейско население. Проблемът е точно там – дали Европа ще успее да излъчи и да си произведе собствен елит и до каква степен това ще е възможно в момент, в който може би ще се получат някакви бедствени ситуации, където ще трябва да се излъчат естествени лидери, за да може да се преговаря с повече страни за ресурси и така нататък. Въобще, за да се спасява положението. Само в такъв контекст промяната според мен би била възможна. - Освен политическите и икономическите процеси, говорите и за технологична трансформация, която може да промени обществото. Каква е опасността, която виждате в развитието на изкуствения интелект и технологичните гиганти? - Промените са главоломни, тоест нас ни заливат опасност след опасност. Сега говорим за изкуствения интелект. Това е една технологична вълна, която може да се окаже ужасно цунами, което да разбие социални структури, които така или иначе вече се разбиват. Беше ми много мъчно, когато писах тези книги. Беше ми много болно. Но в един момент осъзнах, че ние сме подложени на много по-брутална трансформация, която цялото човечество ще трябва някак си да преработи и да се съизмери с нея. - Имате предвид диктата на технологичните гиганти? - Да, имам предвид точно диктата на технологичните гиганти. И тя, между другото, дойде и от философията още през 2005–2006 г. Аз съм разговаряла примерно с Питър Слотърдайк и други, които уж бяха леви, и които казваха обаче, че политическата философия е банкрутирала от Платон до Хайдегер и вече човечеството не може всъщност да бъде подобрено, а обществената среда да бъде подобрена чрез образование, просвещение, хуманизъм, а единствено чрез генна модификация, чипове и тем подобни. Това го казва един ляв философ. Той влезе в много тежка борба тогава с Хабермас. И сега тези гиганти, които тръгват да подчиняват света, възпроизвеждат този тип мислене. Вече не е ясно дали и самите те ще могат да контролират докрай това, което сами са произвели. - Можем ли да говорим за извънредна ситуация заради протестите на младите хора във Франция? - Не бих казала, че става дума за извънредна ситуация. Във Франция сме виждали подобни ситуации и преди. Протестите на „Жълтите жилетки“ бяха много по-мащабни и продължителни. Важното сега е да видим дали младите хора ще се присъединят към протестите срещу поскъпването на живота и дали ще се формират по-широки солидарности между различните професионални и социални групи. - Кои са младите хора, които участват в тези протести? Може ли да се говори за протест на имигрантските общности? - Не е правилно да се обяснява всичко само с етническия произход или с ислямската религия. В Париж протестират заедно ученици от централните квартали, студенти и млади хора от предградията. Трябва да имаме предвид историята на миграцията във Франция от 60-те години насам, както и това, че вече говорим за трето и четвърто поколение. Някои от тези хора гласуват дори за Марин Льо Пен. Проблемите в гетата са много сложни и не могат да бъдат сведени само до етнически или религиозни причини. - Какво предизвиква недоволството на младите хора? - На първо място, това е държавното насилие. Има случаи на неправомерни полицейски намеси, при които хора са били тежко ранени. Едно 14-годишно момче е ослепено, след като е хвърлило цвекло, а друг човек е загубил ръката си. Младите хора помнят и начина, по който Макрон се справи с протестите на „Жълтите жилетки“, след които много хора останаха осакатени, без да има последствия. Репресията на макронизма е нещо добре познато и мразено от младите хора. - Как се свързва полицейското насилие с останалите проблеми, срещу които протестират? - Те протестират срещу насилието на една държава, която обещава равни шансове, свобода, равенство и братство. В същото време учат в горещи, непроветрени класни стаи, а в някои лицеи в предградията с месеци няма учители. Условията се влошават, докато се харчат пари за война и за бъдещи войни. Младите усещат, че държавата вече няма средствата да гарантира този модел на равенство и достъп до образование. Посланието към тях е: „Оправете се сами, ние не можем да поемем отговорност повече“, докато елитите продължават да живеят добре. - Има ли политически сили, които се опитват да използват протестите? - Засега няма ясни политически лозунги. Протестите понякога се свързват със стила на „Непокорна Франция“ на Меланшон. Френската преса твърди, че Меланшон се опитва да се възползва от тях, защото Марин Льо Пен е фаворит на изборите. Но и Льо Пен обещава да премахне някои социални придобивки. В нейната политика има и леви моменти, а много хора от работническата класа и от левицата гласуват за нея. - Защо според Вас се приема за нормално да се съкращават средства за образование и здравеопазване? - След 30 години вече се приема за нещо естествено да се говори за дълг и за това, че няма пари. Но това не е естествено. Пазарът също не е някакъв естествен механизъм. Не може постоянно да се обяснява, че няма средства, и същевременно да се правят съкращения в образованието и здравеопазването. - Кое е най-голямото предизвикателство пред западните държави? - Голямото предизвикателство е как да запазят демокрацията, как да осигурят препитание и бъдеще за младите хора и как да се справят с финансовите и икономическите проблеми. Сегашният модел умира и може да се срине, защото вече не може да осигури икономическите показатели, необходими за мирно развитие. - Очаквате ли протестите на младите хора да се разрастват? - Да, очаквам ги да се увеличават. Предстоят вълни от съкращения заради изкуствения интелект, а държавата не успява да предложи на младите сигурни условия, в които да се развиват, да създават семейства и да планират живота си. Следващите протести може да бъдат много по-сериозни от недоволството заради горещите класни стаи или липсата на учители. Те ще бъдат свързани с усещането на младите хора, че „искат да ни анулират, искат да не бъдем“.

Още от разговора вижте във ВИДЕОТО. <iframe width="560" height="315" src="https://www.youtube.com/embed/SL4wiBlI8hk?si=qMW2AnA_ObdPxkcy" title="YouTube video player" frameborder="0" allow="accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture; web-share" referrerpolicy="strict-origin-when-cross-origin" allowfullscreen></iframe>

Какви са острите въпроси за църковното предание, съборността, отношенията между Църквата и политическата власт и влиянието на националните идеологии върху православното съзнание. Ето какво сподели пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и предаването „Разговор“ богословът Георги Тодоров. - Георги Тодоров, известният богослов и публицист, е наш гост. Поводът за разговора е предстоящото честване на годишнината от рождението и успението на свети Йоан Рилски. Българската патриаршия е поканила Вселенския патриарх Вартоломей, който ще оглави празничните богослужения в Рилския манастир и в София. Как оценявате усилията на българския патриарх за подобряване на отношенията с Вселенската патриаршия? Трябва ли да бъдат преодолени предишните разногласия? - Самото водене на диалог е обичайна човешка дейност и не може само по себе си да бъде определено като достойно или недостойно. Основната ми цел е да проследявам историческите закономерности и да показвам как те хвърлят светлина върху съвременната църковно-политическа действителност. Когато съпоставим историческите процеси с това, което се случва днес, според мен се очертава сериозен проблем. Историята и богословието могат да ни помогнат да разберем настоящето, стига да не се поддаваме на натиск и да не се съобразяваме с интересите на силните на деня. - Каква е основната историческа закономерност, която според вас се повтаря и в съвременния църковен живот? - Става дума за влиянието на светския хегемон върху Църквата. Във времето на Ромейската империя императорът е имал огромно влияние върху църковните дела. Според моя прочит на историята, когато императорът е подкрепял православието, са били свиквани събори, които утвърждават православното учение. Когато обаче е подкрепял еретически възгледи, държавната власт е можела да наложи съответната линия и в църковния живот. Особено опасно е, когато дадено учение получи подкрепата на върховната политическа власт. Тогава тя може да влияе върху назначаването на патриарси и епископи и да определя посоката на църковната политика. Според мен подобни процеси трудно могат да бъдат преодолени само с вътрешноцърковни средства, докато не се промени политическата подкрепа за тях. - Кой изпълнява ролята на този хегемон в съвременния свят, след като вече нямаме православен или еретически император? - След изчезването на Ромейската империя ролята на върховната власт се променя. В определени исторически периоди това е бил османският султан, а в по-ново време можем да говорим за влиянието на т.нар. „дълбока държава“ или на големия геополитически център на властта. Според мен механизмът остава сходен: силата, която има водещо положение в международната система, се опитва да влияе и върху църковния живот. Разбира се, въпросът кой точно упражнява това влияние днес е сложен, но аз смятам, че историческата аналогия заслужава внимание. - Вие свързвате възникването на световната хегемония с възхода на западните колониални империи. Как се развива този процес според вашата теза? - Според моя прочит на историята световната хегемония се оформя постепенно с възхода на колониалните империи през XVI век. В началото тя е колективна – Англия, Франция, Испания, Португалия и Нидерландия изграждат своите империи и се конкурират помежду си, но едновременно с това формират доминиращия западен център на власт. През XX век, особено след 1945 г., според мен тази система придобива по-ясен лидер в лицето на Съединените щати. Оттук идва и въпросът какви ценности и възгледи разпространява световният хегемон и как това се отразява върху църковните институции. - Как свързвате ролята на Съединените щати с икуменизма и дейността на Световния съвет на църквите? - В моята интерпретация на съвременните църковни процеси икуменизмът е свързан с влиянието на доминиращия западен център. Аз разглеждам Световния съвет на църквите като институция, чрез която се разпространяват идеи, които според моите богословски убеждения влизат в противоречие с православното учение. Световният съвет на църквите е основан през 1948 г. Аз обръщам внимание и на факта, че същата година е важна за отношенията между Съединените щати и Вселенската патриаршия. Според мен това съвпадение трябва да се разглежда в по-широк исторически контекст, макар че самото съвпадение на дати не е достатъчно, за да докаже причинно-следствена връзка. - Каква роля отреждате на Вселенската патриаршия в тези процеси? - Според мен Вселенската патриаршия има централно място в съвременните спорове около икуменизма. В исторически план на Константинополския патриаршески престол са се възкачвали духовници, които са подкрепяли различни богословски позиции, включително такива, които по-късно са били осъждани от Църквата. Моята теза е, че в някои периоди тези процеси са били свързани с политическата воля на императора или на друга доминираща власт. Според мен не винаги става дума само за личните убеждения на отделния патриарх, а и за натиск и интереси, които идват отвън. - Можете ли да дадете исторически пример за подобно влияние на светската власт върху църковното учение? - Като пример посочвам периодите на иконоборството във Византия. Тогава държавната власт подкрепя възгледа, че почитането на иконите е недопустимо, а тази позиция се отразява и върху църковното управление. Според моята теза подобни процеси показват как политическата подкрепа може да превърне дадено учение в господстваща позиция за определен период. Аз разглеждам и други исторически примери, при които различни богословски направления са получавали подкрепа от императори. Важно е да се разбере, че според мен влиянието на политическата власт не е случайно явление, а повтарящ се исторически модел. - Смятате ли, че днес наблюдаваме подобен модел във връзка с икуменизма? - Да, според мен съществува такава закономерност. Аз разглеждам съвременната линия на Вселенската патриаршия като продължение на процес, който се оформя през XX век и е свързан с икуменическото движение. Според моята оценка това влияние продължава и днес. Виждам приемственост между отделни патриаршески управления и смятам, че тази линия може да се запази и при бъдещи наследници. Затова въпросът не е само кой заема патриаршеския престол, а каква богословска и църковна политика следва институцията. - Какво означава всичко това за Българската православна църква? Как трябва да подхожда тя към диалога с Вселенската патриаршия? - Това е основният въпрос, който трябва да си зададем. Българската православна църква трябва да участва в диалога, но според мен не бива да допуска стремежът към добри отношения да измести богословската преценка. Необходимо е да се разглеждат внимателно както историческият опит, така и конкретните действия и позиции на църковните институции. За мен същественото е дали този диалог се води при запазване на православното учение и църковната самостоятелност. Самият факт, че предстои посещение на Вселенския патриарх, не дава автоматичен отговор на тези въпроси. Именно затова е важно да се обсъждат открито. - Защо се съмнявате в предстоящото посещение на Вселенския патриарх Вартоломей в Рилския манастир и участието му в честването на свети Йоан Рилски? - Не бих казал, че е недопустимо той физически да влезе в манастира. Рилският манастир е отворен за всички. Там влизат православни, хора от други религии и атеисти. Няма забрана хората да посещават манастира. Самото му присъствие не пречи на никого и не нарушава канони. Но поканата му да участва в официалното честване е нещо различно от това просто да влезе и да се поклони пред свети Йоан Рилски. Според мен в тази покана има нещо неблагоприлично – нещо като изневяра към църковните принципи. Не е нарушен конкретен канон, но сякаш е нарушена духовната хигиена. - Поводът е особено значим – отбелязват се 1150 години от рождението на свети Йоан Рилски и 1080 години от неговото успение. Вие посвещавате книга на предстоящото посещение на патриарх Вартоломей. Какъв жанр е тя – сатира или научно изследване? - Това е научно изследване, сто процента. Заглавието е „Патриарх анаксиос и светата съборност“. Показаният екземпляр е макет, който представяме на зрителите. „Анаксиос“ на гръцки означава „недостоен“. Това е възглас, с който църковната общност изразява отношението си, когато смята, че даден човек не е достоен за епископско ръкоположение. - Заглавието и съдържанието на книгата очевидно са предизвикали реакция. Вярно ли е, че Българската патриаршия е забранила премиерата ѝ? - Премиерата беше обявена за четвъртък от 18:30 часа. Доколкото знам, под натиск от Софийската митрополия на издателството е било предложено тя да се отложи за след заминаването на патриарх Вартоломей. С мен лично никой не е разговарял. Идеята, доколкото разбирам, е да не се създава впечатление, че книгата е непосредствена критика към патриарха по време на посещението му. - Вие обаче твърдите, че не съдите патриарх Вартоломей като човек. Как разграничавате личността му от действията му като църковен предстоятел? - Като християни нямаме право да съдим човека като цялостна личност. Патриарх Вартоломей е Божи раб и неговият Господар е Бог. Само Божият съд има истинско значение. Моят съд над него като човек е нищожен. Но освен че е Божи раб, той заема и длъжността патриарх. Когато в това си качество извършва действия срещу Църквата, вече не става дума за личните му грехове, за които трябва да мълчим, а за нарушения, които сме длъжни да разобличаваме. Свети апостол Павел призовава да бъдат разобличавани безплодните дела на тъмнината. За един патриарх такива дела, според моята оценка, са нарушенията и престъпленията срещу Църквата. - Кои конкретни действия на патриарх Вартоломей определяте като нарушения срещу Църквата? - На първо място поставям икуменизма, който смятам за тежко престъпление срещу Църквата и за ерес. На второ място е т.нар. фенеропапизъм – според мен опит за придобиване на власт в Църквата, който представлява сериозно нарушение. Третото е елинофилитизмът – пагубното надценяване на гръцкия елемент в църковния живот и проявите на гръцки епископски и езиков империализъм. - Какво имате предвид под гръцки църковен и езиков империализъм? - Говоря конкретно за Църквата. Извън нея гръцката културна експанзия не е предметът на моята критика. Но в българската църковна история има болезнени примери. През османския период Българската патриаршия е ликвидирана, а епископатът постепенно става гръкоезичен. Следва продължителен период, през който българският народ е лишен от епископат, говорещ неговия език – тоест от епископи, с които хората могат да общуват непосредствено. Според мен това има сериозни последици. Свещеникът на местно ниво може да казва на хората да не крадат и да спазват основните нравствени правила, но стратегическата перспектива е работа на епископа. Когато епископът е чужд и не можеш да разговаряш с него, губиш възможността да имаш обща стратегия. Така се губят историческата памет, националната идентичност и други важни неща. Затова разглеждам епископския и езиковия империализъм в Църквата като тежко посегателство конкретно срещу българската църковна общност. - В книгата си говорите и за украинския църковен разкол. Защо го смятате за толкова сериозен проблем? - Според мен това е тежко и кърваво престъпление срещу Църквата. Освен това е атака срещу съборността и автокефалията. Българската, руската, сръбската, румънската и грузинската църква са автокефални. Но в документа, издаден от патриарх Вартоломей във връзка с украинската църква, според моя прочит се съдържа противоречие: новосъздадената от него църковна структура е определена като автокефална, но същевременно той е представен като неин глава. За мен това е несъвместимо. Ако една църква е автокефална, тя не може едновременно да бъде подчинена на друг патриарх. Аз виждам в тази формулировка опит за установяване на власт над църква, която би трябвало да бъде самоуправляваща се. Смятам, че подобен подход засяга не само украинския църковен въпрос, но и институцията на автокефалията като цяло. Ако се приеме, че Вселенският патриарх има власт над всички останали автокефални църкви, това подкопава съборния принцип. - Какво следва от тази ваша позиция за Българската православна църква и нейното ръководство? - Ние не просто имаме право да разобличаваме това, което смятаме за нарушения срещу Църквата – според мен сме длъжни да го правим. Ако мълчим, ако се стремим да угодим на определени хора или избягваме критиката от страх да не засегнем патриарха, това е зло за Църквата и за България. Смятам, че в известна степен подобно поведение се наблюдава и при Светия синод, включително при българския патриарх. - Вие твърдите и че разполагаме с погрешна история на Църквата. Какво имате предвид? - Докато пишех книгата, стигнах до извода, че нямаме достатъчно достоверна история на Църквата. Преди това самият аз смятах, че разполагаме с такава. Един от проблемите според мен е, че използваме названия и понятия, които не отразяват правилно църковната традиция. Например наричаме патриарха „Вселенски“. Още през VI век, както посочвам в изследването си, свети папа Григорий Велики, известен и като Григорий Двоеслов, критикува подобна претенция като проява на сатанинска гордост. Вторият проблем е, че го наричаме „Константинополски“... - Как на практика участваме в тези заблуди и как постепенно свикваме с тях? - Георги Тодоров: Всички деца знаят, че Константинопол не съществува като днешен град под това име. Тези лъжи и утопии обаче продължават да съществуват и ние съучастваме в тях. Приспиваме се, свикваме с тях. На равнището на цялата Църква това са микропредателства. Когато разкривам този механизъм, показвам как на практика в ежедневието си всеки път, когато кажем „Константинопол“ вместо „Истанбул“, ние съучастваме в тази голяма измама. Когато говорим за „Вселенския патриарх“, също участваме в нея — от куртоазия, от човекоугодничество. Винаги намираме някакви малки оправдания. Истината обаче е, че съучастваме в една самоизмама. Самият той също се е родил в тази самоизмама и смята, че това е редно. Затова трябва да се запитаме как сме стигнали дотук и защо приемаме тези представи за нормални. - Защо нямаме собствена история на Църквата, изградена върху православни критерии? - Когато Западна Европа се утвърждава като световен хегемон, там се строят университети, пишат се книги, развива се книгопечатането и се извършва огромна научна работа. Ние по това време сме под турско иго. Нас ни няма на тази сцена. Западните учени вършат цялата работа: събират фактите, създават университетите, провеждат изследванията и издават ръкописите. Така се натрупва планина от ерудитска работа, до голяма степен първокласна в хоризонталата, но, според мен, сбъркана във вертикалата — по отношение на православието. Тези изследователи нямат православни критерии за нещата. Когато ние излизаме на арената, тя вече е заета. Започваме да градим православната си къща с техните гнили дъски. А те са гнили: забиваш пирона, той хлътва и нищо не държи. Именно поради тази причина нашата църковна история е болна от т.нар. западен плен. Това всички го признават — западния плен на богословието. Но имаме и други пленове. - Какви други пленове имате предвид? - Имаме елинофилетически плен. Гледаме историята през призмата на гръцкия църковен империализъм, а това е зло. Става дума за гръцкия църковен империализъм и за т.нар. Мегали идея — идеята за възстановяване на Византийската империя, която е Римска, ромейска, но вече представена като гръцка национална държава. Това е една много лукава утопия, защото се опитва да съедини две различни неща: имперската, гръцката патриотична и национална идея, от една страна, и писанията на светите отци, от друга. Разсъждението е следното: светите отци са писали на гръцки език, следователно гръцката империя била империята на светите отци. Но между двете няма такава връзка. Едното е гръцкият език, с който отците са си служили, а другото е определена държавна и национална идея. Тази държава, в представения от привържениците на Мегали идеята вид, не съществува. Тя е утопия. Свързваш една истина с една лъжа, с една утопия, и получаваш тази амалгама, която наричат Мегали идея. - Защо смятате, че тази идея е била катастрофална за самите гърци? - Защото, според мен, те са изгубили много от онова, което са могли да запазят или да получат след Първата световна война. Обсъждани са териториални промени, включително въпроси, свързани с Източна Тракия и Одрин. Измир също е бил под гръцка власт. Но, подведени от утопията за възстановяване на Византия, гърците се насочват към една максималистична цел и в крайна сметка губят много. Вместо да се придържат към реалистичните възможности, те се увличат по идеята за възстановяването на една империя. Така губят и присъствието си в Мала Азия. Гръцкото население е изгонено от Мала Азия, включително от Кападокия. Според мен тази утопия има трагични последици. Съществували са и идеи Константинопол да получи международен статут, включително да се обсъжда международно управление на града. Но подобни алтернативи остават неизпълнени. - Как тази идея се отразява върху съвременното православно съзнание? - Ние продължаваме да поддържаме същата утопия и в Църквата — че Православната църква била гръцка. Но тя не е гръцка. Тя е и руска, и грузинска, и българска, и сръбска, и румънска, и гръцка, разбира се. Тя принадлежи на всички православни народи. Не може да се отъждествява православието с гръцката национална идентичност. Гръцкото православие е гръцко, българското православие е българско, но Православната църква като цяло не е собственост на една нация. Всички тези представи за нормалност, които са ни внушени чрез една, според мен, фалшиво изградена история на Църквата, всъщност са мисловни болести. Всички ние сме техни носители. И аз самият бях носител на част от тези заблуди, докато не отворих историческите извори и не видях как определени модели се повтарят. - Какво показват историческите извори за отношенията между светската власт и църковното управление? - Например през IV век император Констанций II отсъствал от града, когато бил избран православен патриарх. Когато се върнал, реагирал с въпроса: „Какво направихте вие? Този не става.“ Отстранил го и поставил свой човек. Според мен подобни механизми се повтарят и в по-ново време. През 1948 г. в Истанбул управлявал патриарх Максим V. Американците се намесили, отстранили го и бил поставен друг патриарх — Атинагор. Това показва как външни политически сили могат да влияят върху църковното управление. Когато изследваме историята, трябва да търсим истината за тези механизми, а не да приемаме безкритично установените разкази. В момента, в който намерим истината, цялата къщичка от карти, изградена върху заблуди, започва да рухва. И тогава стигаме до въпроса за светата съборност. - Какво ни казва светата съборност за властта и първенството в Църквата? - Тя ни кара да зададем един основен въпрос: има ли вселенски първосвещеник? Има. Кой е той? Христос. Христос е вселенският първосвещеник. Христос е Всесветейшият. А патриарх Вартоломей и други преди него, според моята теза, узурпират тази титулатура и се поставят на мястото на Христос. Впрочем папа Григорий Велики също е възразявал срещу претенцията някой човек на земята да носи титлата „вселенски“. Аргументът е, че Христос е нашият първосвещеник. Не може да има друг Христос, който да заеме Неговото място. Следователно тук става дума за узурпация на титли и власт, които според мен не принадлежат на никой земен първойерарх по този начин. - Какви са последиците от това за църковната история и богословието? - Последиците са създаването на една самоизмамна история на Църквата, самоизмамна еклесиология — учение за Църквата — и самоизмамно богословие във всички негови измерения. Ние се гмуркаме в този океан от измами и самоизмами и започваме да реагираме неадекватно на тях. Приемаме определени неща за нормални, без да осъзнаваме докъде могат да ни отведат. - Как виждате опасността от тези процеси в последните времена? - Това е изключително сериозен въпрос. Според мен, ако историята продължи по този начин, последният хегемон ще бъде антихристът и той ще прокара последната ерес — своята религия. Ще я прокара чрез първосвещеници, както по времето на Христос първосвещениците Го осъдиха на смърт чрез разпятие, използвайки римската власт и Пилат Понтийски. Те Го осъдиха чрез неправеден съд. Съществува опасност подобно нещо да се повтори в последните времена, когато дойде антихристът. Разликата между сегашното свикване с лъжата и онова, което може да се случи тогава, според мен, е количествена, а не качествена. Механизмът е същият: ние се прекланяме пред една измама и правим малки отстъпления. Това са микроапостасии — малки стъпки към великото отстъпление в края на времената, когато хората ще признаят антихриста за Христос. - Сигурна съм, че сте написали интересна книга, която заслужава внимание. Надявам се да има и истинска премиера, която да бъде събитие за Вашите ценители и почитатели... - Вижте, в днешно време истинските премиери се случват и в интернет. - Да, разбира се. Засега обаче ще се придържаме към предпремиери. Официалната премиера ще оставим за след 20 октомври, а преди това ще има няколко предпремиери... - Смятам да напиша кратък текст, наречен „100 тезиса“, който да представлява извлечение от книгата. Това също ще бъде една предпремиера в интернет. Впрочем аз бих могъл с две кликвания да кача цялата книга в интернет и това също би било премиера. - Разбира се. А това, което е извършено като санкция срещу Вас, е изключително потискащо и неприятно. - Направо нежелателно — не за нас, а за тях. Още от разговора вижте във ВИДЕОТО. <iframe width="560" height="315" src="https://www.youtube.com/embed/Pyd8Az05hSQ?si=wS74obBNYENDMHY2" title="YouTube video player" frameborder="0" allow="accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture; web-share" referrerpolicy="strict-origin-when-cross-origin" allowfullscreen></iframe>

Как да гледаме на атаките срещу търговски кораби в Черно море, какви са рисковете за сигурността на България и готовността на страната да защити своите териториални води. Трябва ли България да търси възможности за мирно решение, вместо да бъде въвличана по-дълбоко във военния конфликт между Русия и Украйна. Ето какво сподели пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и предаването „Разговор“ Ангел Славчев от „Възраждане“.

- Г-н Славчев, Атаките срещу търговски кораби в близост до българските териториални води пораждат сериозни опасения. Смятате ли, че предстои ескалация на конфликта? - Не смятаме, че непременно предстои такова развитие. Но предупреждавахме българското общество и политиците, че още след падането на първия дрон в Кардам ситуацията може да ескалира. България имаше възможност да предприеме инициативи, които да сближат двете воюващи държави – Русия и Украйна – и поне Черно море да се превърне в зона на мир. - Не мислите ли, че конфликтът вече е стигнал твърде далеч и подобна инициатива трудно би била приета? - Възможно е да не бъде приета лесно, но управляващите имаха задължение да я започнат. Ние, обикновените граждани, ще понесем последствията от военните действия в Черно море. Рисковете за търговското корабоплаване могат да доведат до намаляване на доставките и до допълнителен инфлационен натиск. - Българските власти поканиха руския посланик за разговор. Как оценявате този подход? - Не знаем дали дроновете, ударили корабите, са руски, украински или принадлежат на трета страна. Въпреки това веднага се насочваме към едната страна на конфликта. Така рискуваме отново да заемем страна, без да разполагаме с достатъчно информация. България трябва да изясни фактите, преди да прави заключения. - Според военни експерти България не разполага с достатъчно средства за наблюдение и защита на Черноморието. Споделяте ли тази оценка? - България няма достатъчно собствени отбранителни системи по Черноморието, нито необходимите възможности за наблюдение и противодействие на дронове. Тепърва се говори за закупуване на такива системи. Според нас управляващите трябваше да обсъдят активирането на член 4 от Северноатлантическия договор, за да се проведат консултации със съюзниците и да се прецени каква помощ може да бъде предоставена. - Какъв е смисълът от членството ни в НАТО, ако България се чувства застрашена и не разполага с достатъчно средства за защита? - Това е основателен въпрос, който всеки български гражданин трябва да си зададе. Членството в НАТО трябва да има реално измерение за сигурността ни. Същевременно трябва да се запитаме защо доставките на закупеното от САЩ военно оборудване се бавят толкова дълго. България трябва да има способности да защитава собствената си територия, въздушното си пространство и морските си граници. - Възможно ли е да се проведе сериозно разследване на инцидентите с корабите и да се установи какво точно са превозвали? - Правителството дължи отговори на българските граждани. В момента има много неизвестни и рискуваме да навлезем в спекулации. Видях симулация, която показва как един кораб може да реагира различно при удар в зависимост от товара си. Това обаче само по себе си не доказва какво са превозвали конкретните кораби. Необходимо е да има ясна и достоверна информация. - Появиха се твърдения, че един от корабите може да е превозвал военна техника. Смятате ли, че това е правдоподобно? - Не разполагаме с достатъчно данни, за да потвърдим подобна версия. Не знаем дали ударите са дело на Русия, Украйна или трета страна, нито дали става дума за провокация. Не бива да изключваме различни хипотези, но не трябва и да ги представяме като доказани факти. Институциите са длъжни да изяснят случая. - Възможно ли е подобни инциденти да целят въвличането на НАТО в конфликта? - Това е една от възможните хипотези, които трябва да бъдат разгледани, без да се приемат предварително за истина. Важно е да се установи кой стои зад атаките и какви са целите му. България не трябва да допуска да бъде въвлечена по-дълбоко във войната. - Русия и Украйна взаимно нанасят удари по военноморските си сили. Какво означава това за България? - Унищожаването на кораби в Черно море не е ново явление, но сега инцидентите достигат непосредствено до българското крайбрежие. Основният проблем е, че България не предприема достатъчно инициативи, за да защити своята територия и да създаде условия за мир. Щом има възможност за разговори с украинската страна, темата за сигурността в Черно море трябва да бъде поставена ясно. - Поставихте под съмнение и бързото приключване на спасителната операция след потъването на единия кораб. Какво поражда тези съмнения? - Според публичната информация операцията е приключила за по-малко от 24 часа, което поражда въпроси. Възможно е службите да разполагат с информация, до която обществото няма достъп. Не знаем дали има обстоятелства, които обясняват решението, затова е необходимо институциите да дадат отговори. - Каква трябва да бъде позицията на България в тази ситуация? - България трябва да защитава националния си интерес, да не заема страна без достатъчно информация и да търси начини Черно море да се превърне в зона на мир. Държавата трябва да осигури сигурността на гражданите си и да не допуска страната ни да бъде въвличана допълнително във военния конфликт. - От едната страна Румен Радев е подложен на остра критика от атлантическите среди, а от другата – от „Възраждане“. Какво бихте направили вие, ако бяхте в управлението, при сегашната ситуация? - Категорично бихме спрели износа на оръжие за Украйна, включително през трети държави. България трябва да прекрати участието си в този процес и да не допринася за продължаването на конфликта. - Смятате ли, че България продължава да изнася оръжие за Украйна, въпреки предишните уверения, че това е прекратено? - В миналото имаше подобни спорове. Спомняте си, че Корнелия Нинова категорично отричаше определени твърдения, но впоследствие стана ясно, че България изнася оръжие, включително чрез частни компании и посредници. Държавата може да наложи ембарго и да заяви ясно, че няма да изнася оръжие за Украйна. Според нас не можем да прекратим войната, като продължаваме да я снабдяваме с оръжие. - Каква е вашата оценка за действителното положение на фронта в Украйна? - Нямам преки кореспонденти, с които да общувам в Украйна, но според информацията, която следя, има сериозна деморализация сред населението. В интернет се разпространяват видеоматериали, за които се твърди, че показват принудително мобилизиране на млади хора и жени. Според мен Украйна изпитва все по-големи затруднения с попълването на армията си и губи позиции. В същото време европейската публична комуникация често представя ситуацията по различен начин. За да се ориентираме, трябва да следим различни източници, включително руските и украинските информационни канали, и да подхождаме критично към тях. - Какво чувате за настроенията в самата Русия и за готовността на руското общество войната да продължи? - От българи, с които общувам и които живеят в Русия, получавам впечатления, че част от руското общество също иска войната да приключи. Според тях има хора, които настояват Владимир Путин да действа по-твърдо. Това са впечатленията, до които достигам чрез лични контакти, но не бих ги представил като представително проучване на обществените нагласи в Русия. - Предстои зима, която може да се окаже тежка както заради войната, така и заради енергийната несигурност. Очаквате ли сериозни последици? - Според мен има всички признаци за тежка зима. Ситуацията в Черно море е несигурна, а и в Близкия изток няма достатъчно основания да се очаква бързо успокояване. Трябва да припомним и проблемите с газопроводите към Европа, както и прекратяването на доставките на руски природен газ по предишните договорни схеми. Всичко това създава допълнителен натиск върху енергийните пазари. - Как оценявате мерките на българското правителство за ограничаване на цените на горивата? - Правителството премахна акциза върху пропан-бутана с цел да ограничи поскъпването. Когато обаче сравнявам цените преди и след тази мярка, не виждам ефектът да е достатъчен. Според направената от мен сметка разликата в цените постепенно се стопява. Това показва, че подобни мерки сами по себе си не решават проблема, особено когато има по-широка несигурност на енергийните пазари. - Освен енергийната сигурност, какви други рискове очаквате за България през следващите месеци? - Очаквам сериозни социални проблеми заради повишаването на цените. Възможно е след Нова година да има протести, подобни на тези през зимата на 2013 г. Хората усещат все по-силно поскъпването на храните и ежедневните разходи. Когато едно семейство плаща сметките си и купува само най-необходимото, бюджетът му бързо се изчерпва. Като пример мога да посоча мои приятели във Франция, които по техни думи отделят около 600 евро месечно за храна на семейство от трима души. В България подобен бюджет трудно би бил достатъчен за четиричленно семейство дори за седмица, ако се вземат предвид цените, които плащаме. Това е сериозен проблем за хората, които не разполагат с високи доходи. - Свързвате ли тези икономически трудности и с приемането на еврото? - Според нас България не беше подготвена за приемането на еврото и този процес не трябваше да се осъществява по този начин. „Възраждане“ беше сред политическите сили, които категорично се противопоставяха на въвеждането му и настояваха за референдум. Други партии, които бяха представени в парламента, според мен не заеха достатъчно ясна позиция. Сега гражданите трябва да оценят последствията от взетите решения. - Предстоят президентски избори. Смятате ли, че те могат да променят политическата ситуация в България? - Според мен тези избори дават възможност да се промени досегашният политически модел. Не съм съгласен с прогнозите, че изходът от надпреварата вече е предрешен и че определени кандидати със сигурност ще стигнат до балотаж. Много зависи от избирателите и от това дали ще гласуват по партийни предпочитания, или ще преценят внимателно кой кандидат действително представлява алтернатива. - Кои според вас са основните политически алтернативи и каква роля очаквате да има „Възраждане“? - Според мен реалният избор е между кандидатите, свързани с досегашния политически модел, и тези, които му се противопоставят. Аз смятам, че „Възраждане“ е алтернатива именно защото оспорва начина, по който страната се управлява през последните десетилетия. Не искаме конфликт нито с Русия, нито с Украйна. Нашата позиция е, че България трябва да търси мирно решение и да настоява Черно море да бъде зона на мир. - Очаквате ли избирателите на ГЕРБ и ДПС да подкрепят кандидат, който не е част от досегашния политически модел? - Не мога да предвидя как ще гласуват тези хора. Надявам се обаче гражданите да не се ръководят единствено от партийната си принадлежност, а да преценят кандидатите според собствените си убеждения и разума си. Според мен е важно да се направи сравнение между основните претенденти и да се избере този, който действително предлага различен политически курс.

Още от разговора вижте във ВИДЕОТО. <iframe width="560" height="315" src="https://www.youtube.com/embed/4oG4fVHiK-o?si=5A14rbUfOmuKcHZE" title="YouTube video player" frameborder="0" allow="accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture; web-share" referrerpolicy="strict-origin-when-cross-origin" allowfullscreen></iframe>

Нарастващото международно напрежение и отражението му върху България – от войната в Украйна и конфликтите в Близкия изток до ролята на НАТО, политиката на Доналд Тръмп и бъдещето на Европейския съюз. Каква е отбранителната готовност на страната, енергийната сигурност и предстоящите политически предизвикателства пред България. Ето какво сподели пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и предаването „Разговор“ политологът проф. Мария Пиргова. - Проф. Пиргова, ще продължи ли ескалацията в Черно море и доколко е основателна критиката към президента Илияна Йотова и премиера Румен Радев за реакцията им след ударите по корабите? - Смятам, че ударите ще продължат. В Черно море има около 45 поразени кораба. Повечето от тях са руски, но има и много украински. Войната ескалира и тази ескалация вече достига до нас. Това не е нещо, което не сме очаквали. Колкото и да се повишава тонът в медиите срещу Румен Радев и Илияна Йотова, не смятам, че подобна критика е реалистична. От 2022 г. досега България е имала девет правителства. За четири години девет кабинета! Всички те по един или друг начин са бягали от отговорност, включително и предишните управления. Сегашното правителство вече навлиза в тази проблематика и се надявам да подходи по-отговорно. Една от възможностите е да се търси взаимодействие с Румъния и Турция в Черноморския регион. Досега обаче нито едно от предишните осем правителства не е предложило достатъчно сериозно сътрудничество за сигурността в Черно море или пакт за ненападение срещу корабите там. Сега подобни идеи се предлагат от опозицията, но е трябвало да бъдат обсъждани много по-рано. В началото на войната България беше един от най-сериозните партньори на Украйна. Но войната е реалност, свързана със сблъсък на интереси. Въпросът е как защитаваме ценностите си. Опозицията говори за защита на ценностите, но трябва да си дадем сметка с какви средства се осъществява тя. В условията на война силата и въоръжението имат съществено значение. Не можем просто да заявим, че ще активираме член 4 от Северноатлантическия договор, след като нападенията не са извършени в наши териториални води, а в международни води и в района на изключителните икономически зони. Това поставя въпроса за правните основания за подобно действие, а още повече за прилагането на член 5. - Означава ли това, че България няма правна възможност да поиска консултации в НАТО след инцидентите в Черно море? - За задействането на съответните механизми трябва да са изпълнени определени условия. Не е достатъчно просто да активираме даден член от договора и да започнем консултации. Поставя се и въпросът доколко Черно море попада в обхвата на конкретните механизми за колективна отбрана на НАТО. Това е тема, която изисква внимателен правен анализ. Не съм военен или международноправен специалист, но смятам, че основната отговорност за сигурността в Черноморския регион трябва да се разглежда и през взаимодействието между самите черноморски държави. Те са шест: България, Румъния, Турция, Грузия, Русия и Украйна. Всички те имат отношение към сигурността в региона. Дронове са падали и на територията на Турция и Румъния. Имаше и дрон на българска територия, в района на румънската граница. Това показва, че последиците от войната вече засягат и нашия регион. Независимо кого ще обвиним, трябва да признаем, че възможностите ни за непосредствена реакция са ограничени. Светът все още не разполага с достатъчно ефективни системи за противодействие на всички видове дронове. Технологията се развива бързо, а откриването, прихващането и неутрализирането на безпилотните апарати остава сериозно предизвикателство. - Как оценявате призивите на опозицията за по-добро въоръжаване на армията и закупуване на системи за противодействие на дронове? - Разбира се, българската армия трябва да бъде модернизирана и да разполага със системи за противодействие на дронове. Но този процес трябваше да започне много по-рано. Ако не през 2022 г., то поне през 2024 г. вече беше ясно, че безпилотните апарати се превръщат в ключов инструмент на съвременната война. Въпреки това дълго време не бяха предприети достатъчно сериозни действия. Сега темата се поставя особено активно в предизборния период. Не смятам, че непрекъснатото говорене по нея само по себе си ще допринесе за решаването на проблема. Необходимо е реално планиране, финансиране и изграждане на отбранителни способности, а не просто политически изявления. Има конкретни въпроси, по които трябва да се произнасят военните специалисти и експертите. Политиците трябва да осигурят необходимите условия, но не могат да заменят професионалната оценка. - Опитът на Румен Радев да запази по-сдържана позиция по отношение на Украйна и да не участва в инициативи като „Коалицията на желаещите“ беше ли правилен ход? Това означава ли, че България се отказва от военната и финансовата подкрепа за Украйна? - Според мен опитът на Радев да не се присъединява автоматично към общата европейска линия, особено по отношение на Украйна, е един от малкото възможни полезни ходове за България. Страната ни има специфични интереси. Ние сме географски близо до Русия и трябва да отчитаме това обстоятелство при формирането на външната си политика. Особено показателно е посещението на Боданов в София. То може да означава, че Радев вече се възприема като политик, способен да поддържа преки контакти както с Украйна, така и с Москва. Разбира се, предстои да видим дали това действително е така. Самото посещение, което според информацията е било непублично, показва определено внимание към България и към ролята на Радев. След това Боданов замина за Вашингтон, което също подсказва, че в тези контакти може да има по-широк дипломатически контекст. Дипломацията обаче често се осъществява при закрити врати. Ние знаем само малка част от това, което политиците обсъждат помежду си. Истинското значение на тези разговори ще стане ясно с развитието на събитията. Най-важното е България да запази способността си да разговаря и с двете страни в конфликта. - Защо според Вас е толкова важно България да поддържа диалог и с Русия, и с Украйна? - България трябва да бъде в състояние да разговаря и с двете страни. Става дума за две славянски държави, които са географски близо до нас, а Русия е и непосредствен съсед на България по Черно море. Едно е да подкрепяш Украйна от Лондон, Вашингтон или Париж. Съвсем друго е да го правиш, когато войната се води непосредствено до теб и когато Русия, със своята военна мощ и ядрени способности, се намира в непосредствена близост. Трябва да си зададем въпроса какво реално можем да противопоставим на Русия в настоящия момент. Ако дори НАТО трябва внимателно да преценява действията си, не можем да очакваме, че България сама ще разполага с възможности да промени ситуацията. Затова смятам, че единственият разумен подход за страната ни е балансирана политика, включваща диалог с Русия и опит за разбиране на причините, поради които тя води тази война. Това не означава непременно да оправдаваме действията на Москва. Означава да разбираме реалностите и да търсим начин България да защити собствените си интереси. - Означава ли тази позиция, че не трябва да определяме ясно коя страна е агресор във войната? - Русия може да бъде определена като агресор. Но в българските медии въпросът за агресора често се превръща в основен критерий, по който обществото се разделя на два лагера. Този подход обаче не ни отвежда непременно към решение. По-важно е да разберем, че става дума за две противостоящи страни във война и че България трябва да формулира политиката си, като отчита реалните условия, в които се намира. Трябва да има яснота за позициите на двете страни, но същевременно не бива да забравяме собствените си национални интереси. Международната среда се променя изключително динамично. Международният правен ред е подложен на сериозни сътресения, а правилата, на които разчитахме досега, все по-често се поставят под въпрос. При тези условия не можем да приемаме, че позоваването на член 5 или на други международни договори автоматично ще гарантира желания резултат. Трябва да отчитаме действителното поведение на големите сили и промените в международните отношения. - Как оценявате политиката на Доналд Тръмп и как тя се отразява върху международната сигурност и войната в Украйна? - Политиката на Тръмп е изключително сложна и трудно предвидима. Тя създава допълнителна несигурност в международните отношения. Виждаме как позициите на Съединените щати могат да се променят в кратки срокове. До неотдавна Вашингтон налагаше санкции на Русия, а впоследствие се появиха информации за търсене на доставки на руски дизел. Тези противоречия показват колко трудно е да се правят дългосрочни прогнози за поведението на големите сили. За България това означава, че не трябва да разчита единствено на декларации и формални съюзнически ангажименти. Необходимо е да провежда реалистична външна политика, да укрепва собствената си сигурност и да поддържа дипломатически канали за комуникация. Международният ред се пренарежда, а в такава обстановка страната ни трябва да действа внимателно, с ясна представа за своите възможности и интереси. - Как оценявате политиката на големите сили и възможността за нови избори в Украйна, както и за смяна на Володимир Зеленски? -Силните правят каквото искат, а ние, слабите, страдаме от това. Що се отнася до информацията, публикувана във Financial Times, за потенциални нови избори в Украйна и евентуална смяна на Зеленски, смятам, че за Тръмп Зеленски вече не е необходим. Той му пречи. От една-две години насам Тръмп му дава да разбере, че не желае да продължава да работи с него по същия начин. Особено ясно това се проявява в периода преди изборите в САЩ. Разбира се, позициите на Тръмп се променят във времето. Той балансира между различните фракции в Конгреса и Сената, което обяснява защо понякога решенията му изглеждат противоречиви. Той трябва да отчита и позициите на конгресмените и сенаторите, от чиято подкрепа зависи политическото му бъдеще. - Доколко действията на Доналд Тръмп са продиктувани от предизборни съображения и икономически интереси? - Не смятам, че става дума единствено за предизборна агитация. Тук има и икономически интереси. Виждаме какво печели Тръмп от войната в Иран, включително по отношение на интересите на собственото си семейство. Но от друга страна, той ще трябва да намери начин да излезе от тази война. Според мен Съединените щати понесоха сериозни загуби по отношение на международния си образ, на политическия авторитет на Тръмп и на възприемането на Америка като световна сила. Възможно е отделни икономически интереси да са спечелили от движението на цените на петрола, но това не отменя щетите върху международния имидж на САЩ. Тръмп ще трябва да намери начин да се измъкне от тази ситуация. Не смятам, че положението на Путин в Русия е особено благоприятно. Затова е възможно големите лидери в момента да търсят начини да укрепят позициите си и да си осигурят взаимна подкрепа. Предполага се, че Путин и Тръмп могат да се срещнат с посредничеството на Си Дзинпин в близко бъдеще, вероятно през есента. Ще видим дали това ще доведе до нови реалности в международните отношения. Самата стъпка към възобновяване на търговията с Русия, включително чрез доставки на дизелово гориво, макар и в ограничени количества, е показателна. Вероятно подобни стъпки ще продължат. Това говори, че за Тръмп продължаването на войната не е желан сценарий. - Как тази промяна в отношенията между САЩ, Русия и Китай се отразява върху Европейския съюз? - Европейският съюз, от който сме част и ние, се противопоставя на Путин, когото определя като агресор. По отношение на Тръмп обаче позицията е по-сложна. А покрай това Европа влиза в противоречия и с Китай, представляван от Си Дзинпин, който също има свои стратегически интереси и отношения с Москва. Въпросът е накъде върви Европейският съюз. Според мен той рискува все повече да губи тежестта си в международните отношения. В същото време някои български политически сили, макар и в момента да са в опозиция, продължават да повтарят, че ще въоръжаваме Украйна, докато тя победи. Не смятам, че това е реалистична позиция. Международната обстановка се променя и всички трябва да се съобразяват с новите реалности. Независимо кого подкрепяш, трябва да приемеш ограниченията и действителните възможности на собствената си държава. - Ще се превърне ли противопоставянето между привържениците на по-твърдата политика към Русия и поддръжниците на по-балансиран подход в основна тема на българската предизборна кампания? - Разделението между различните политически лагери, както и противопоставянето между Европейския съюз и Съединените щати, несъмнено ще окажат влияние. Хората, които настояват за по-твърда политика и за продължаване на военната подкрепа за Украйна, вероятно ще бъдат сред основните опоненти на Радев. Един от аргументите срещу него може да бъде, че е имал девет години възможност да действа като президент в рамките на два мандата, но не е допринесъл достатъчно за сигурността на България. Подобни критики могат да бъдат отправени и към Илияна Йотова като кандидат за президент, доколкото тя е свързвана със същия политически курс. Аз обаче не бих приела това като сериозен аргумент, поне не и без да се отчете цялостната политическа отговорност. Както вече казах, през този период България имаше девет правителства, които не предприеха необходимите действия. Някои от тях бяха съставени с участието на политически сили, подкрепяни от Радев, но отговорността не може да бъде прехвърлена единствено върху един човек. - Какво е реалното състояние на българската армия и доколко страната е напреднала в модернизацията на въоръжените си сили? - Нека погледнем какво действително сме постигнали. Купихме изтребители F-16, но въпросът е доколко разполагаме с реални способности. В оригиналния разговор се посочва, че от поръчаните 16 самолета тогава България разполага с два. Междувременно продължават и проблемите с поддръжката на МиГ-29, включително необходимостта от съдействие от Полша. Трябва да си зададем въпроса докъде сме стигнали с модернизацията на армията и укрепването на границите. Погледнете турската граница. Изграждането на съоръженията и мерките за защита не решиха всички проблеми. В определен период имаше политическо взаимодействие между националистическите формации и ГЕРБ, но и това не доведе до трайно решение. Добре е, че в момента няма толкова силен миграционен натиск, но това не означава, че сме изградили необходимите способности. През годините бяха пропуснати много възможности. Вместо да инвестираме последователно в сигурността и инфраструктурата, често се стигаше до неефективно управление и съмнения за злоупотреби. - Доколко липсата на инфраструктура ограничава отбранителните способности на България? - България няма достатъчно добре развита инфраструктура и необходимите транспортни коридори, които да позволяват бързо придвижване на войски от север на юг и от изток на запад. Това е сериозен проблем не само за националната сигурност, но и за ролята на страната ни в общата европейска и натовска отбранителна система. В продължение на години не бяха направени необходимите инвестиции. Затова днес България се оказва в много тежко положение, когато трябва да реагира на новите предизвикателства. Сега Радев ще трябва постепенно да се справя с натрупаните проблеми. Не мога да кажа как точно ще го направи и дали ще успее. Но оценявам факта, че е поел този личен политически риск и е решил да се ангажира с отговорността за състоянието на страната. Ще видим как ще се развият нещата. Надявам се, че с подкрепата на българските граждани поне част от проблемите ще започнат постепенно да се решават. Още от разговора вижте във ВИДЕОТО. <iframe width="560" height="315" src="https://www.youtube.com/embed/tSi7RNn423Q?si=41WaqBibOC2who_i" title="YouTube video player" frameborder="0" allow="accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture; web-share" referrerpolicy="strict-origin-when-cross-origin" allowfullscreen></iframe>

Не мисля, че можем да говорим за връщане към мутренските времена, особено в онзи вид, който имаха през 90-те години на миналия век, когато говорим за убийството на Илиян Филипов. Всеки човек, който е преживял онова време и знае за какво става въпрос, вижда, че има огромна разлика. Това обяви пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и предаването „Разговор“ адвокат Емануил Йорданов. „Що се отнася до няколко тежки престъпления, които са се случили в един кратък интервал от време, подобни съвпадения на факти е имало в различни периоди от нашия живот. Не е изолиран случай и ще се случва и в бъдеще. По никакъв начин това не може да оформи нещата в онзи вид, в който са били в близкото минало“, добави юристът. „Това, което винаги подчертавам, е, че по-скоро няма никакво уважение към закона. Включително по време на прехода тези хора, които по една или друга причина се виждаха с повече пари, много бързо решаваха, че всичко им е позволено. И една такава невярна представа за живота твърде често водеше до техния преждевременен край. Специфики има по тази тема и това не е някаква изненада — винаги се случва така“, каза още гостът. „Не мисля, че министър Демерджиев може да бъде обвиняван, че е бил адвокат на един или друг човек. Това ни е професия. Следващ въпрос е дали може по някакъв начин бизнесът на убития Илиян Филипов да се свърже с участие на Демерджиев. Но такива факти поне до този момент не съм чул да са изнасяни“, каца още юристът.

Още от разговора вижте във ВИДЕОТО. <iframe width="560" height="315" src="https://www.youtube.com/embed/bb0nT-oou1A?si=yDAmQPJWW_eycQQM" title="YouTube video player" frameborder="0" allow="accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture; web-share" referrerpolicy="strict-origin-when-cross-origin" allowfullscreen></iframe>

Последните инциденти с кораби в Черно море показват, че войната в Украйна вече има пряко отражение върху сигурността и икономическите интереси на България. Според Кузман Илиев регионът се превръща в пространство на сблъсък между Русия, Украйна, НАТО и Турция, а атаките срещу инфраструктура и плавателни съдове увеличават риска за търговските маршрути. Ето какво сподели пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и предаването „Разговор“ Кузман Илиев, председател на партия „България може“. – Г-н Илиев, последните атаки срещу кораби в Черно море отново поставиха въпроса за сигурността на корабоплаването. Превръща ли се Черно море в „мъртва зона“ и какви са реалните рискове за България? – Черно море действително се превръща във военна зона и това е най-големият военен риск пред България. От години предупреждавам, че целият военен блок на НАТО, от една страна, и Русия с нейните партньори, от друга, се подготвят за подобна конфронтация. Сега виждаме някои от нейните проявления. Проблемът е, че в България много често гледаме на отделните инциденти изолирано – кораб е ударен, друг е потънал – без да разглеждаме по-широкия контекст. Черно море е пространство, в което се сблъскват интересите на глобални геополитически сили и блокове.

– Какво означава това конкретно за българската икономика? – Цената вече я плащаме. През България преминават огромни количества стоки и товари. Ако само 10% от тези потоци бъдат намалени заради повишения риск, това означава милиони тонове по-малко товари. Ако към всеки тон се добави допълнителен разход заради по-високи застрахователни премии и рискове, говорим за стотици милиони евро допълнителни разходи. Това оскъпява производството и създава сериозни икономически предизвикателства за България.

– Според вас как се стигна до сегашната ситуация с корабоплаването в Черно море? – Не е наша работа като българи да даваме генерални оценки кой пръв е започнал взаимното унищожение. Но е важно да познаваме политическия контекст. Преди време Украйна започна интензивни удари по руска инфраструктура, включително по складове и кораби, свързани с износа. Имаше атаки срещу руски кораби с жито в Азовско море. Тогава трябваше да си зададем въпроса: няма ли да има отговор? И отговорът постепенно се превърна в натиск върху украинските пристанища. Започнаха да се атакуват инфраструктура, мостове, складове и други обекти, които преди това не бяха атакувани в същия мащаб.

– Казвате, че България днес плаща цена за тази ескалация. Но как трябва да реагира българската държава? – Най-важното е да не бързаме с оценки, когато нямаме всички данни. България е сериозна държава и трябва да се държи като такава. Виждаме как след всеки инцидент започва спор кой е агресорът, кой е виновен и как трябва да реагираме. Но трябва да си зададем и следващия въпрос: какво правим след това? Ако само отправим гневна нота, какво постигаме? Трябва да мислим стратегически, а не емоционално.

– Вие самият допускате различни версии за произхода на дроновете и атаките. Не е ли опасно да се правят предположения, преди да има разследване? – Именно това казвам. Не трябва да избързваме. Най-вероятно може да има логика в една или друга версия, но без предварително да разполагаме с всички данни е несериозно да правим категорични заключения. Особено когато говорим за инциденти в зона, в която се води война и в която действат различни страни.

– Споменахте и ролята на Турция. Какво е значението ѝ за развитието на ситуацията в Черно море? – Турция има свои интереси и те в много отношения са в противовес на руските. В момента може да има сътрудничество между Турция и Русия в определени сфери, включително енергетиката и туризма, но Турция не може да приеме Черно море да бъде доминирано едностранно от Русия. От друга страна, Турция е член на НАТО. Затова ролята ѝ е изключително важна. Ако се стигне до по-сериозно включване на Турция на страната на Украйна или до промени в режима на военните кораби през проливите, това би било много сериозна ескалация.

– Според вас България и Румъния вече се превръщат в част от по-голяма военна логистика на НАТО? – Да. В България се изграждат инфраструктура и логистика, които трябва да свържат Централна Европа с югоизточната част на източния фланг на НАТО. Става дума за мостове, тунели, транспортни коридори и възможност за по-бързо придвижване на войски. Не трябва да си представяме, че всичко това се прави, за да имаме по-добра инфраструктура и да забогатеем. Има и военно-стратегически интерес. Когато се говори за милиарди инвестиции в инфраструктура по югоизточния фланг на НАТО, обществото трябва да разбира, че част от тази инфраструктура е предназначена и за придвижване на военна техника и войски.

– В такъв случай увеличава ли се рискът България да се превърне във фронтова държава? – Ако НАТО затвърди военната си линия към Русия и конфликтът продължи да ескалира, България действително може да се окаже фронтова държава. Трябва да разберем нещо много важно – това няма да бъде обикновена война, в която армии се сблъскват на бойното поле и след това всичко приключва. Говорим за противостояние между ядрени сили. Ако се стигне до използване на балистични и свръхзвукови ракети, инфраструктурата на държавите може да бъде унищожена много бързо – пристанища, мостове, комуникации, бази данни, интернет инфраструктура, водоснабдяване.

– Призовавате за дипломация. Но възможна ли е тя в момента? – Няма друг работещ вариант освен да се седне на масата и да се разбере какво искат руснаците и какво искат украинците. Големият проблем е, че не разбираме конфликта достатъчно добре. Хората си мислят, че един ден руснаците просто са се събудили и са атакували Украйна. Но конфликтът има предистория. Трябва да слушаме и противника. Това не означава непременно да заемаме неговата страна. Означава да разберем какво мисли и какви са неговите цели.

– Какво според вас трябва да направи Европа? – Европа трябва да се превърне в силен медиатор и да използва влиянието си, за да се стигне до преговори. Продължаването на военната конфронтация има огромна цена. Украйна пострада изключително много икономически, жертвите са милиони, а последствията за Европа също са сериозни. Не виждам как можем да постигнем трайно решение без дипломация.

– Критичен сте към увеличаването на разходите за въоръжаване. Защо? – Защото влизаме в спирала. Едната страна се въоръжава, другата отговаря, след което ние казваме, че трябва да се въоръжаваме още повече. България има ограничени ресурси. Ако вземаме огромни заеми за оръжия и едновременно с това инвестираме в нови системи за противодействие на дронове, трябва да си зададем въпроса докъде ще стигне това. Дроновете са оръжие на новото поколение войни. Украйна и Русия вече имат огромен опит в това отношение. Ние трябва да мислим много внимателно какво означава това за България.

– Какво би се случило, ако конфликтът между НАТО и Русия продължи да ескалира? – Тогава залогът става огромен. Не говорим само за конвенционална война. Говорим за възможност от унищожаване на инфраструктурата на цели държави. Не трябва да си представяме, че една подобна война ще бъде ограничена само до войници и военни бази. Ще страдат гражданите, столиците, икономиките. Затова не разбирам защо някой си представя, че залогът е малък.

– Какво попречи на Съветския съюз и Запада да стигнат до пряк сблъсък по време на Студената война? – Дипломатите. Те намираха начин да свържат Хрушчов и Кенеди. Имаше договори за стратегическите ядрени оръжия, за противоракетната отбрана и за други сфери. Днес дипломацията почти се превърна в мръсна дума. Всеки, който говори за преговори, може да бъде обвинен, че е на страната на Путин. Това според мен е опасна реторика.

– Критичен сте и към НАТО. Как виждате мястото на България в Алианса? – НАТО има добра идея като отбранителен съюз. Но според мен проблемът е, че Алиансът започна да се занимава с много неща извън първоначалната си логика. Когато погледнете към Изтока, там съществува съвсем различно разбиране за това кой е агресорът. Ние виждаме едната страна, а те виждат друга. Не казвам, че трябва да приемем тяхната гледна точка. Казвам, че трябва да я разберем.

– Какъв трябва да бъде тогава българският подход? – България трябва да пази собствения си интерес. Нашият интерес не е да бъдем въвлечени във война. Трябва да гледаме на Изтока не само като на заплаха, а и като на потенциален партньор. Ние можем да имаме едни възможности, те – други. Въпросът е да намерим пресечната точка на интересите.

– В крайна сметка какъв е най-важният урок от последните събития в Черно море? – Че това вече ни касае пряко. Инцидентът ще мине, медиите ще го заменят с други теми и след време може да бъде забравен. Но той показа нещо много важно – че България като общество и като икономика е на косъм от това да стане част от тази война. Това не е майтап. И затова трябва да мислим стратегически, да разбираме какво се случва и да търсим път към дипломацията, преди ескалацията да е станала необратима. Още от разговора вижте във ВИДЕОТО. <iframe width="560" height="315" src="https://www.youtube.com/embed/5o2u3yha-ik?si=CKcY_NX93QD-YY5e" title="YouTube video player" frameborder="0" allow="accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture; web-share" referrerpolicy="strict-origin-when-cross-origin" allowfullscreen></iframe>

Проблемите в здравеопазването не са от вчера, а са резултат от модел на финансиране, при който количеството пациенти се превръща в основен показател за работата на лечебните заведения. Проверката в УМБАЛ „Св. Георги“ в Пловдив и сигналите за нарушения при отчитането на клинични пътеки повдигнаха много въпроси – за положението на младите лекари и специализантите, централизацията на специализациите, необходимостта от засилване на доболничната помощ и профилактиката, както и за законодателни промени, свързани с обществените поръчки и цените на скъпоструващите лекарства. И какво още… Пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и предаването „Разговор“ говори д-р Георги Петров, народен представител от „Прогресивна България“.

– Д-р Петров, най-напред за изненадващата проверка в пловдивската болница „Свети Георги“, най-голямата болница в страната. Прави впечатление, че става дума за дългогодишно наблюдение на някаква порочна схема. Това е силно обезпокоително. Какво мислите? – Да, чух много за кратко част от брифинга, който дадоха съвместно Министерство на здравеопазването заедно с прокуратурата и Министерството на вътрешните работи. Наистина някои от нещата, които успях да чуя, са доста притеснителни. Говорим за схема, която работи, мисля, че от 2021 година, повече от пет години. И това, което, без да мога да съм точен в цифрите, чух, е за около 3 милиона евро, които са обект на съмнение за източване на пари от здравната каса чрез ефективни съответно хоспитализации. Наистина доста тревожна информация е това. Когато се запозная в детайли, ще можем да го коментираме, но не си спомням скоро да е имало подобно нещо като акция, изобщо като информация, която да е излизала официално. Ако става дума за действие на службите за борба с организираната престъпност, това е като че ли крайно агресивно, радикално. Преди това не е имало никаква възможност в системата да се създаде по-подробна представа какво става. Сега аз предполагам, че за да се прибегне до толкова сериозна показна акция, най-вероятно има доста сериозни доказателства за това нещо. И когато говорим за източване и за фиктивни пътеки, тук е много важно да се направи много ясно разграничаване кога имаме хипердиагностика, кога се преувеличават някои клинични пътеки, кога става въпрос за абсолютно фиктивни пациенти, тоест хора, които въобще не стъпват в болницата, хора, които само по документи лежат. Обикновено това дори и са здрави хора. Това наистина е нещо, което по закон е престъпление и не може да оставаме безучастни в разкриването на такива схеми.

– Мислите ли за всички тези степени на контрол, които съществуват в системата и които би трябвало да се задействат при подобна ситуация? – Системата на здравеопазването още от 2000 година беше насочена към малко повече в бизнес посока, когато болниците станаха търговски дружества. Още тогава се заложи тази бомба, която според мен все повече ще гърми. Става въпрос за това, че лекарите бяха поставени в условия да работят за норматив, и то говорим за количествен норматив, а не качествен норматив. И беше въпрос на време с годините тази система да се, грубо казано, изроди, защото системата на здравеопазването след тези промени се изроди. В един момент лекарите станаха буквално едни търговци, които трябва да търгуват с брой пациенти, преминали през съответното отделение. И ако моралът и Хипократовата клетва са основното, което трябва да води лекаря, а това със сигурност е вършило много добра работа в първите години, но вървейки в тази посока, системата те видоизменя, защото колкото и ти да се опитваш да си морален, в един момент ти биваш заставен от директори, от началници да приемаш повече пациенти. Ако нямаш пациенти, ако няма достатъчно клинични пътеки, не могат да се изкарват заплатите и едва ли не ти казват: или приемай пациенти колкото можеш повече, или няма да вземеш заплата. Колкото чух, в този конкретен случай, информацията, която излезе от прокурора, е, че е имало лекари, които не са искали да участват в подобен тип фиктивна дейност и са получавали по 1000–1500 евро заплата. А пък други, които са участвали активно, са взимали по 6000–7000 евро заплата. Неофициално го съобщавам, защото може и да не съм точен в цифрите. Ако имаш морал и работиш по принципа на морала, не може да си набавиш необходимия доход, за да можеш да имаш някакъв стандарт и буквално да си изкараш заплатата. Това, пак казвам, не е от вчера. Това нещо с годините е градено, градено, трупано. Системата лека-полека е променяна, променяна, за да стигнем до този момент.

– Неприятно ли ви е, че това е болницата, в която вие сте прекарали вашия стаж като начинаещ доктор? – Определено ми е неприятно. Имам страшно много колеги и приятели там. И това беше една доста неприятна новина и за мен самия. Разбира се, това е най-голямата болница в България. Мисля, че е с най-голямото финансиране от нашия държавен ресурс. Разбира се, в този смисъл тя е най-голяма и като леглова база на едно място, но и като пари, и като финансиране, но не е съмнително това, че като е най-голяма болница, логично е тя да има най-голямо финансиране. Въпросът е защо е допуснато да се стигне дотам това финансиране да не е насочено пряко към пациентите, защото аз базата я познавам доста добре. Една част от базата се обнови, но основно повечето от отделенията чисто визуално нямат нужната база. Говорим дори и чисто хигиенно и визуално на фона на тези пари, които отиват в тази болница. Предполагам, че и това също е дало до някаква степен посока да се провери защо в тази болница така се случва.

– Вие имате много голям ангажимент, дълг и може би донякъде се очертава чувство за вина към младите лекари, тъй като според тях вие записахте в предизборната си програма да уредите проблема с ниското им заплащане, а това, което представлява по някакъв начин много унизително стъпало в дейността на всеки начинаещ доктор. И сега започваме да си спомняме за думите на Тошко Йорданов в предишната комисия по здравеопазване, която се превърна в подигравка за поведението на законодателните среди към младите доктори. Какво може да предложите и какви са вашите разговори с младите доктори? – Ще започна оттам, че когато започнах да специализирам медицина, аз бях на 700 лв. заплата. Аз знам какво е да си от най-ниското стъпало и какво е да се пребориш, за да може да стигнеш до това да вземеш специалност.

– Сега колко взима млад лекар? 800 евро или нещо такова? – Сега в момента мисля, че за лекарите, за специализантите основната заплата е едно, а това, което получават, е различно. Има едно голямо диференциране на различните специалности. Има специалности, където млади лекари взимат доста повече, отколкото специалисти в други специалности с дългогодишен стаж. Но да започнем кардинално проблемът откъде идва. Фактът е, че в България младите лекари са използвани, те са експлоатирани. Докато нямаш специалност, държавата и здравната система не ти дават възможност да достигаш какъвто и да е ресурс, да постигаш каквито и да е реални резултати, на база на които ти да стъпиш и да кажеш: „Аз искам повече, защото работя повече.“ А именно тези механизми са измислени отново в годините, наложени са с цел едни началници, директори, хора, които имат властта, да използват тези хора като черноработници. Даже много често сме се шегували като млади лекари, че реално ние сме черноработници, а това нещо, налагайки се в годините, изкривява представата на един лекар как трябва да се държи с по-младите. Загубена е приемствеността. Не в малко клиники има лекари, началници, които са много след пенсионна възраст, които по никакъв начин не дават възможността някой млад да заеме тяхното място. Не се опитват да им предават, така да се каже, занаят, защото голяма част от хирургичните специалности са занаят. И в тези клиники наистина младите лекари се чувстват отчаяни, чувстват се обезнадеждени и съответно, ако те успеят да се преборят, след това те вече са взели този лош пример и за жалост това нещо има риск да се наслои в годините и да стане една порочна практика. – Какво мислите да впишете в следващия бюджет, ако въобще става дума за предложение на равнището на преговорите с тези млади лекари, които се канят отново да посещават вашите комисии? – Да. При всички случаи заплатите на младите лекари и най-вече на специализантите, защото има млади лекари, които вече имат специалност и те в една голяма част така успяват да достигнат нещо по-нормално като заплащане. Но специализантите – едно от нещата, към които се върви, и тук съм радостен, че и Министерството на здравеопазването вложи доста усилия да се интегрира тази европрограма, в която за още 15 нови специализанта, вече 255 специализанти, е издействено да получават 2 минимални работни заплати над това, което имат като назначено заплащане в дадената болница. Това не само че поощрява и дава възможност тези лекари да не търсят някакви алтернативни работи, а да могат наистина да се съсредоточат върху обучаването, но освен това тази мярка и стимулира, насърчава лекарите в по-малките населени места. Защото тези места се отпускат за специализанти в по-малки болници, в по-малки населени места. По една статистика, която четох, в „Пирогов“ в момента има над 400 специализанта, което приемете, че не е нормално. При положение че аз, когато бях, отпускаха по две места на година. Имаше не повече от 20 специализанта в „Пирогов“, а беше по-голям, отколкото е сега, нали? Всички лекари в момента, млади завършващи, те искат да дойдат да специализират в най-големите болници, в най-модерните клиники, мислейки си, че това е най-доброто. И оттука идва това нещо, че когато имаш такъв огромен наплив от млади лекари, ти може да си избираш, съответно може да издевателстваш над тях, както за жалост се прави в някои клиники. Когато ти обаче отидеш в едно малко населено място, в една болница, където има недостиг на лекари – и това го има – и ти започнеш да специализираш, там твоите ментори, твоите специалисти, те ще имат желанието да те научат максимално бързо, да те направят максимално бързо добър, за да може ти да ги отменяш и те да си почиват малко повече. И затова казвам, че тази централизация, която се проведе последните години, е абсолютна грешка. Абсолютна грешка и то грешка в мениджмънта на специализациите.

– Сега имаше предложение младите лекари да бъдат ангажирани към болници и общините да им плащат обучението. Същевременно те пък да са задължени да специализират там. И имаше така едно брожение предимно в младите. Как така те ще ме задължат аз да отида да работя във Видин, да отида да работя в Монтана или някъде по Родопите? – Мога да ви кажа, че баща ми по разпределение работи в едно село две години и опитът, който е натрупал там, е бил безценен, когато е отишъл да специализира. А тук не говорим да трябва да отидеш и да се преместиш да живееш, а да отидеш да подпомогнеш някъде системата, да натрупаш опита и когато вече имаш някакъв опит, тогава да стъпиш и да почнеш да надграждаш. Това не се прие много добре. Всеки иска да е в най-модерната клиника, но според мен – като лекар ви казвам и като опита, който съм придобил, че в по-малките болници много по-бързо трупаш опит, много по-бързо се учиш, много по-добро отношение срещаш от специалисти и приемствеността е огромна.

– Какви числа трябва да се променят в бюджета за догодина? – Финансовото министерство все още не ни е предоставило проектобюджетите, идеите в частна каса и Министерство на здравеопазването, но аз съм много обнадежден, че това, което сме дали като заявка, а именно постепенно да се обръща внимание от болнична към доболнична помощ, да бъде ясно застъпено. Не просто чисто финансово ще дадем повече пари на доболничната помощ, а да имаме и конкретни мерки и конкретни проекти и промени в законите, които да помогнат тези средства, които ще се дадат повече, ефективно да се разходват за профилактика и да можем да направим едно сериозно покритие на българските пациенти за профилактични прегледи. Така да хванем доста болести в ранен стадий, което ще спести пък доста от това да не стигнат до болница. Но тази тенденция няма как да се обърне с един бюджет или с една реформа. Ако беше толкова лесно, вече щеше да е направено. Доста ще е трудно и трябва да започне оттам, че реформата трябва да е насочена да стимулира, да поощрява, да настройва хората, че те при първи симптоми трябва да потърсят доболничната помощ, личния лекар, медицинския център, специалиста в доболнична помощ. Защото той може да ги излекува с една процедура, с едно лекарство, с една диета, вместо те веднага да отидат в спешно отделение, да бъдат прилапани по някоя скъпа клинична пътека, защото лекарят трябва да си изкара заплатата и по този начин да стимулираме повече болничната вместо доболничната помощ. Тоест това е посоката, която трябва да се обърне и за мен тя трябва да започне от, така да го кажем, превъзпитание на българския пациент, че първото място за помощ е личният лекар и доболничната помощ, а не спешното отделение.

– Какво стана с вашата работа около организирането на търгове за тези лекарства, които са най-редки, които са най-скъпи? – Това са двете първи инициативи, които ние така захванахме доста сериозно от здравната комисия, които минаха през обществени обсъждания. Разбира се, има си противоречиви мнения. Разбира се, засягат се интереси на някои, така да ги наречем, лобита, на някои фармацевтични компании, на някои болници, защото ние вкарахме и това, че трябва да се правят обществени поръчки и за частните болници, както правят и държавните. Ние сме наясно, че ще срещнем отпор, но ние търсим равноправието.

– Но продължавате в този дух? – Не само че продължаваме. Това нещо предстои тази или следващата седмица да бъде вкарано през комисия и, надявам се, имаме уверението и на нашата парламентарна група, че това нещо ще бъде вкарано и за първо четене.

– Какви са измененията... – Това са изменения и допълнения в Закона за лекарствените продукти, за обществените поръчки. Сега за обществените поръчки минава, ние там сме второстепенен изпълнител. Ние сме го подали към съответната комисия, която да го внесе, но имаме уверението, че тази или другата седмица ще бъде внесено и всъщност това нещо ще се случи и то в най-кратко време.

– Списък на какво? – Тук идеята е, че лекарствата, които са скъпите лекарства, скъпоструващите лекарства, които са в един позитивен лекарствен списък, досега не е имало централни търгове за тях. Всъщност ще централизираме търга и ще опитаме да предоговорим цени на държавно ниво, тоест държавата да стане като преговарящ в тези търгове, а не както досега е оставено, болниците да могат да преговарят самостоятелно. И всъщност ние го обсъждахме миналия път. Цялостната идея е, че когато ти преговаряш за цялата държава, количествата, а в случая Министерството, здравната каса, когато ги преговарят, тя преговаря за огромни количества и може да успее да договори по-добра цена. А когато една единствена болница се договаря за някакви малки количества, законът е дал възможността тя да си избира каквато иска цена. И тук идваха тези огромни разминавания на договорки. Едно лекарство в една болница струва 20 лв., в друго струва 200 лв. евро. Това нещо ще бъде избегнато. Да, няма да е огромен ресурс, който ще се спести, но ще е реформа, която никой досега не е започнал, не е предприел, и ще е нещо, което ще създаде в българите усещането наистина за равноправие, че нещата започват да се правят както трябва. Същото е и за частните болници и търговете и обществените поръчки, които казах.

– Това до две седмици ще влезе? – Надявам се, такова е уверението. Разбира се, в предизборна кампания са малко динамични нещата, но надявам се, че ще спазим това.

– Кое министерство го подготвя? – Не, това е нещо, което е подготвено от здравната комисия, от наша инициатива. Така че имаме одобрението, разбира се, на министерството с този наш проект. Те абсолютно стъпват зад нас. Миналата година, ноември месец, всъщност е започната и наказателна процедура, при която нас ни грози доста сериозна глоба, ако ние не направим това нещо. Разбира се, първото, което е като мотив, е това, че то е неравноправно, че то е несправедливо и това е основната причина ние да го въведем. И второто е, че, така да се каже, с един куршум два заека ще спрем и тази наказателна процедура, надявам се, без глоби.

Още от разговора вижте във ВИДЕОТО. <iframe width="560" height="315" src="https://www.youtube.com/embed/HZ6jnDzXsmo?si=sO-1Uw47Y7723x3z" title="YouTube video player" frameborder="0" allow="accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture; web-share" referrerpolicy="strict-origin-when-cross-origin" allowfullscreen></iframe>

Ние говорим за възнагражденията на младите лекари, които са на първа линия, тези, които са винаги на работа и са подложени на огромен стрес. Тези възнаграждения са наистина ниски, граничат с минималната работна заплата в повечето случаи. Затова показах какви възнаграждения взимат администраторите в министерството и министрите на здравеопазването. Целта беше да направим сравнение между това, което взимат лекарите, които са на терен, и това, което взима политическият кабинет. Говорим за политическия кабинет, който в по-голямата част не се вслушва в нашата позиция. Това обяви пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и предаването „Разговор“ Василена Киара, студент по медицина.

По думите ѝ информацията за възнагражденията е била поискана по реда на Закона за достъп до обществена информация. „Още когато подавах заявлението за достъп до Министерството на здравеопазването, цитирах дела, в които е взето решение, че такива данни не би трябвало да бъдат лични данни, защото са от обществен интерес и могат да дадат информация на обществото дали има злоупотреба с публични средства и дали има корупция. За политическия кабинет и за шефовете на дирекции информацията ми беше предоставена, както я поисках“, разказа Василена Киара.

„Частта за министрите тогава беше препратена към Министерския съвет, който е техният работодател. Но това е абсурдно, защото те подават декларации към КПКОНПИ, а тогава ми отказаха информация. Ние знаем кои са министрите, можем да изкараме декларациите и да видим какви имоти имат. А възнагражденията били лични данни, това е абсурдно. И с адвокат Александър Кашъмов заведохме дело“, допълни тя.

Според Василена Киара впоследствие Министерският съвет е променил позицията си и е предоставил информацията. „Най-забавната част беше, че когато беше насрочено делото, Министерският съвет промени решението си и представи цялата информация. Не бих казала, че министрите получават много големи пари. Те са между 5 и 7 хиляди евро на месец, което е сума, която не е шокираща за позицията, която заемат. Те не трябва да бъдат корумпирани. По-скоро шокиращите суми бяха при шефовете на дирекции в МЗ, които са защитени от закона. Те не могат да бъдат сменяни за всеки нов политически екип. Най-високата сума, която видяхме, беше 9500 евро на месец. За мен е необяснимо какво прави един шеф на дирекция, каква работа е свършил за 9500 евро на месец. Един такъв директор взима 10-12 пъти повече от работещ лекар в системата“, заяви Василена Киара.

„Взех информация и за заместник-министрите. Те получават около 7000 евро на месец. Някои заместник-министри, в зависимост от стажа и длъжността, която заемат, взимат около 10 500 евро като най-висока сума. Главният секретар взима също около 6-7 хиляди евро“, каза още тя.

Още от разговора вижте във ВИДЕОТО. <iframe width="560" height="315" src="https://www.youtube.com/embed/qx3cFsQ7juM?si=4BbukOuvIVKVWhf4" title="YouTube video player" frameborder="0" allow="accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture; web-share" referrerpolicy="strict-origin-when-cross-origin" allowfullscreen></iframe>

През деветдесетте години имаше остра политизация, защото тогава имаше 90% участие в първите демократични избори, а сега виждаме, че редовно са под 50%. Последните избори през април месец пък предизвикаха по-голям интерес, но това се дължеше на по-големите очаквания, прекалено големите очаквания. Но сега ситуацията е различна и на преден план излиза тази деполитизация. Това обяви пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и предаването „Разговор“ историкът проф. Искра Баева.

„Една голяма част от българите днес изобщо не са наясно за какво става дума. Това си пролича при пренасянето на костите на цар Самуил, когато се очакваше огромно количество хора, имаше безплатни влакове, всичко беше подготвено, а всъщност не само че не дойдоха толкова много хора, а хората, които дойдоха с влаковете, не знаеха за събитието“, каза още проф. Баева.

По думите ѝ това е знак за тревожна промяна в българското общество. „За мен това означава, че голяма част от българите не се интересуват нито от телевизия, нито от радио и това според мен е плашещо и тревожно. Ако гледаме по-дългите процеси и ако сравним какво беше преди тридесет и няколко години, това означава, че има разочарование от демокрацията“, коментира историкът.

„Тези големи надежди, този ентусиазъм от деветдесетте години, той беше от всички страни. А днес имаме това разочарование, което кара хората да се дистанцират от всичко. Тревогата сега е още по-голяма заради международната ситуация и опасността Европа да бъде въвлечена във война. И това става във време, когато историята на България, на Европа, а дори и на света е поставена на карта. Няма как да си затваряме очите не само за войните, които се развиват недалеч от нас, но и за продължаващата милитаризация на Европейския съюз, на целия свят“, заяви още тя.

„Историята показва, че когато се произвеждат все повече оръжия, опасността тези оръжия да гръмнат става все по-голяма. Онзи древноримски израз – „Когато искаш мир, готви се за война“ – важи за кратки периоди от време, а ние като че ли сега живеем в предвоенен период. Има голяма опасност Европа да се окаже във война и тази перспектива е ужасяваща. Аз се надявам тя да не се реализира, но такава опасност съществува. И точно в този момент българското общество не желае по никакъв начин да се ангажира с политическите процеси, а това е тревожно“, подчерта историкът.

Още от разговора вижте във ВИДЕОТО. <iframe width="560" height="315" src="https://www.youtube.com/embed/5a95a7RompI?si=otUjIEO_SBZDyXAb" title="YouTube video player" frameborder="0" allow="accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture; web-share" referrerpolicy="strict-origin-when-cross-origin" allowfullscreen></iframe>

В България всеки проблем, който започва, се обсъжда публично, докато бъде замъглен от следващия. Обсъждат се мантинелите, обсъждат се пътищата. Имаме голямо увеличаване на катастрофите с жертви на пътя и в същото време имаме голямо увеличение на събраните глоби от МВР. Чрез глобите влизат доста средства за МВР, които вътрешният министър често харчи не точно за пътна безопасност. Това обяви пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и предаването „Разговор“ проф. Николай Радулов, експерт по национална сигурност и преподавател в НБУ. „Темата за връзките между убития Илиян Филипов и Иван Петлешков и в парламента се коментира, но аз ще ви кажа един факт от доклад на Европейската комисия за сигурност и Европол, в който се разказва за мафиотски организации в рамките на Европейския съюз. В него се подчертава, че в България има две основни мафиотски структури: едната е Черноморската, касаеща пристанищата, явно като вход и изход на наркотици, цигари, а другата е пловдивско-пазарджишката. В този доклад пише за тази в Пловдив и в два-три реда се казва, че тази група работи спокойно и необезпокоявана, защото е свързана с определени полицейски служители на определени постове. И това вече води до много неща“, добави гостът. „Спомняме си за прословутия случай „прибирайте се“, който беше в Пловдив. Там ставаше дума за цигари. Илиян Филипов е ръководител на една огромна транспортна фирма, на която през миналата година бяха заловени два камиона с 200 килограма кокаин във Франция. Това изглеждаше доста фрапантно, но ако си спомняте, първо беше заловен в бургаското пристанище един кораб с 130 килограма, мисля, кокаин, а близо до Ирландия бяха заловени два кораба на същия корабовладелец с 300 килограма кокаин. Говори се, че големите транспортни фирми, с или без знанието на ръководството, се явяват транспортна линия за такива стоки. Говорим за всичко, което докарва големи печалби. Заловен е кокаин или цигари, но няма никаква гаранция, че не минава и оръжие. Контрабандата на оръжие последните години, в аспекта на военните действия, които се водят, е много засилена“, каза още проф. Радулов. Още от разговора вижте във ВИДЕОТО. <iframe width="560" height="315" src="https://www.youtube.com/embed/R512MJzkDLc?si=jgbfxaoVtiQiQo5m" title="YouTube video player" frameborder="0" allow="accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture; web-share" referrerpolicy="strict-origin-when-cross-origin" allowfullscreen></iframe>

Трябва да се каже нещо по принцип за отношението към паметниците на културата у нас. То е, меко казано, неглижирано. Шипка е емблематичен случай и заради това хората вторачват очи в него. Това е може би най-важното място за нашата обща историческа памет. Защото там българите, не само заради дядо Вазов, стават нация – когато кулминацията на Руско-турската война се слива с българското геройско опълчение. Ако ние толкова време губим и толкова време щети се нанасят на този паметник, защото той е сграда, която има нужда от поддръжка, то какво остава за другите паметници? Те също са в плачевно състояние. Това обяви пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и предаването „Разговор“ Радослав Илиев, преподавател в Катедра „История на България“ към Историческия факултет на Софийския университет.

„И тук не става въпрос да се надига глас за някакъв изолиран случай. Скоро имаше такъв казус с Военноморското училище на остров „Св. Св. Кирик и Юлита“. Сега ще рухва или няма да рухва – и бързо се прави някаква пиарска кампания, отиде се там, търсят се решения. Става дума за това, че нашата страна е единствената в Европа, в която няма специализирана агенция или орган, който да отговаря за всички културни паметници. Има Закон за културното наследство, има Инспекторат към Министерството на културата, но специализиран орган няма. Във Франция, в Италия или в Гърция има“, добави гостът.

„Който малко се занимава с историята и поддръжката на паметника на Шипка, знае, че от 1982 година насам той не е ремонтиран основно. Дори тогава, покрай строежа на Бузлуджа, Строителни войски извършват някакви ремонтни дейности – кърпене на фасадата, каквото е необходимо там. Първата камбана за неговата спешна необходимост от ремонт е през 2017 година, а през 2021 година започва обрушване и падане на камъни. Всеки, който е бил там, знае, че е ограден с ограда. Не по друга причина, не да не се докосва човек до него, а защото падат камъни, които са с нарушена спойка помежду си заради натрупаната през годините влага в стените на паметника. След 2019 година, когато вече положението е спешно, имаме седем години, в които се бави ремонтът. Почти десет правителства минаха оттогава, а имаме да свършим много работа“, коментира още Радослав Илиев. Още от разговора вижте във ВИДЕОТО. <iframe width="560" height="315" src="https://www.youtube.com/embed/L-zJKXay_iU?si=I75yRzgTPD1buVhN" title="YouTube video player" frameborder="0" allow="accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture; web-share" referrerpolicy="strict-origin-when-cross-origin" allowfullscreen></iframe>

Липсата на доверие между САЩ и Иран остава основният проблем пред постигането на трайна договореност между двете страни. Преговорите през последните години често се водят чрез посредници и неведнъж са стигали до момент, в който изглежда възможна положителна развръзка, но след това са се натъквали на нови препятствия. Иран представи сега нов план, който включва вдигане на блокадата, отмяна на санкциите на САЩ срещу иранския износ на нефт и нефтопродукти, както и размразяване на ирански средства, държани извън страната. В предложението се предвижда и отваряне на Ормузкия проток, както и незабавно започване на преговори по ядрената програма. Това обяви пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и предаването „Разговор“ бившият дипломат Ангел Орбецов.

„Липсата на доверие между САЩ и Иран трябва да се разглежда като основен проблем, защото те водят много преговори и голямата част от тях са чрез посредници. Иранците действително в рамките на сесията на ООН представиха един нов план, който включва, от една страна, вдигане на блокадата, вдигане на санкциите на ООН срещу иранския износ на нефт и нефтопродукти. И също така добавят една нова точка – размразяване на влоговете, които са държани извън Иран, като е спомената и цифрата от 12 милиарда щатски долара, която не е съвсем ясно как е получена“, добави гостът.

„От друга страна, Иран поема задължението да отвори Ормузкия проток, което също е нещо ново. В юнския меморандум беше записано, че Иран ще осигури безопасност за преминаване в протока, а сега говори за отваряне, което означава, че Иран ще позволи преминаването на морски съдове. В такъв случай това е една отстъпка, която прави Иран, в сравнение с това, което беше записано в юнския меморандум. Другите предложения включват потвърждение, че Иран не се стреми към придобиване на ядрено оръжие, че ще пристъпи незабавно към преговори по своята ядрена програма“, каза още бившият дипломат.

„Доналд Тръмп отхвърли иранското предложение, тъй като според него то не отговаря на американските интереси и условия. В същото време американският президент не затвори вратата за дипломацията и заяви, че преговорите продължават. Това дава надежда, че преговорите могат да продължат и поне до междинните избори в САЩ да няма възобновяване на военните действия. Може да бъде постигнато нещо частично, но едва ли при липсата на доверие между двете страни може да се получи генерална развръзка на проблема сега“, каза още Ангел Орбецов.

Още от разговора вижте във ВИДЕОТО. <iframe width="560" height="315" src="https://www.youtube.com/embed/0J7YCJDKPL8?si=3CXYkVROpgKAKROP" title="YouTube video player" frameborder="0" allow="accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture; web-share" referrerpolicy="strict-origin-when-cross-origin" allowfullscreen></iframe>

Само небето остава над цените на горивата. Никой не може да предвиди какво ще стане в бъдеще. Цената на горивата зависи от много фактори и никой не може да предвиди каква ще бъде тя. На този етап не очаквам да се променят тези нива. Няма как да се получи някакво намаление в обозримо бъдеще, така че просто трябва да свикваме. Интересното е, че въпреки високите цени през август и септември имахме рекордно потребление на горива. Доскоро такива количества горива не са били купувани на бензиностанциите. Възможно е да има и елемент на запасяване, защото цените най-вероятно ще растат още. Но определено няма такъв голям проблем с потреблението при тези високи цени. Трябва да кажем и че в България цените са най-ниски в цяла Европа. Това обяви пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и предаването „Разговор“ енергийният експерт Явор Куюмджиев.

„80 хиляди евро на месец заплата на Румен Спецов като особен управител на „Лукойл“ е малко неприлично. Когато си член на управителен съвет, съвет на директорите и в конкретния случай особен управител, ти носиш отговорност за своите действия, включително с личното си имущество. Така че, ако допуснеш грешки в предприятието, което управляваш, може да понесеш много тежки отговорности, включително отнемане на имущество. Тоест нормално е такива длъжности да бъдат добре заплатени, но 80 хиляди евро на месец е неприлично“, добави гостът.

„Що се отнася до това дали той ще търси някакво обезщетение, зависи какъв му е договорът. Ако в договора му е записано, че има „златен парашут“... В много големи компании има така наречените „златни парашути“. Говорим за големи суми, когато определено възнаграждение и обезщетение се отпускат предсрочно. Това е съвсем нормална практика в големите компании. Ако имаш договор, който ти гарантира такава клауза, тоест можеш да си търсиш правата. Но въпросът не е какво прави господин Спецов. Ако му е разрешено да има такъв договор, нека си търси правата. Само че пак става въпрос за приличие. Не се наемам да коментирам много хора, особено когато не присъствам и когато не знаем точно за какво става въпрос“, каза още Явор Куюмджиев.

Още от разговора вижте във ВИДЕОТО. <iframe width="560" height="315" src="https://www.youtube.com/embed/zkRLWBOrYU0?si=dsBHfWMOyAhXrlaw" title="YouTube video player" frameborder="0" allow="accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture; web-share" referrerpolicy="strict-origin-when-cross-origin" allowfullscreen></iframe>

Аз не приемам изострянето на отношенията на ЕС със САЩ. Аз самият критикувам политиката на Белия дом.

Това коментира в студиото на ФАКТИ пред Лили Маринкова проф. Румен Гечев.

Той посочи, че външната политика на САЩ е вредна за Европа и България, но това не означава, че ние не трябва да поддържаме икономически връзки с тази водеща икономика.

Проф. Румен Гечев предупреди, че развиването на отношенията с Канада не трябва да става за сметка и да дърпаме за опашката САЩ, Китай или Русия. Защото има вероятност отново да изядем шамарите, както е ставало в миналото.

Проф. Румен Гечев припомни, че Доналд Тръмп се изтегля по чорапи от войната в Украйна и хвърля чековете за разплащане на Европа.

Основните икономически сили в света са Китай и САЩ, а Европейският съюз в момента е скаран с тях.

Още от разговора вижте във Видеото

<iframe width="1059" height="595" src="https://www.youtube.com/embed/GbSVzc9pOJY" title="проф. Румен Гечев - На живо в предаването Разговор" frameborder="0" allow="accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture; web-share" referrerpolicy="strict-origin-when-cross-origin" allowfullscreen></iframe>

Тревожна е тенденцията все по-малки деца да използват интернет, социални мрежи и модерните мобилни телефони. Трябва да отбележим, че и самите родители позволяват на децата си да се занимават с това, вместо да им обръщат внимание.

Това коментира в студиото на ФАКТИ пред Лили Маринкова проф. Димитър Денков.

Той припомни, че днес имаме цяло едно поколение деца, които завършват 7 клас без да знаят добре български език. Тези деца са и в известен смисъл и асоциални. Това се дължи на наложената практика, че парите следват ученика. Това е довело и до увеличаване на ромските училища и сегрегиране на ромите.

Наркотиците вече са слезли до деца на 12 години. Това можело да го види всеки, който се разходи в голямото междучасие край училищата.

Българското общество вече е силно разслоено общество и това не може да се преодолее с въвеждането на един учебник, посочи проф. Димитър Денков.

Още от разговора вижте във Видеото

<iframe width="1059" height="595" src="https://www.youtube.com/embed/gyvRn-uVp4c" title="проф. Димитър Денков - На живо в предаването Разговор" frameborder="0" allow="accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture; web-share" referrerpolicy="strict-origin-when-cross-origin" allowfullscreen></iframe>

Аз коментирам проблема с фентанила последните 5 до 8 години. Явно имам някаква предварителна информация или просто не съм свикнал да си мълча. Когато съм коментирал фентанил става въпрос за разпространение в страната. Първо да поздравим националната телевизия, че най-накрая се сети да направи някаква кампания. Същата кампания, малко по-друга беше "Вие не сте сами" или "Няма да ви оставим" по времето на правителството, доминирано от Делян Славчев Пеевски, заедно с представителите на Агенция "Митници". Колегата се казваше Бакалов. Той се разхождаше там, правеха концертчета по морето. Обясняваха как няма да оставят децата. Ама то излиза така- без да визирам някой конкретно: Ние ги зарибяваме през международния трафик и остатъка за България. А след това ги спасяваме. Не искам да бъда лош пророк, но тези кампании, които се правят сега, са на базата на това, че един буден младеж направи група "Зомбитата на България" във фейсбук и ни показа, че в България има хора, които се държат като зомбита, зависими от - подчертавам, наркотици, пребъркани с фентанил. Но, за да излезе това наяве, означава, че зад всеки един такъв фентанило или наркозависим стоят още хиляди.

Това коментира в студиото на ФАКТИ пред Лили Маринкова Григор Здравков от "Легия Антимафия". Ето и още от неговия анализ: Ще се опитам да бъда възпитан. Доста непремерено и шеговито изказване от главния секретар на МВР за разбитата лаборатория за дрога в София. Да ми обясняват, че малоимотни- в случая са роми, по интернет са измислили формулата за фентанила и са зарибявали цяла България с 6 до 7 килограма. Но няма никакво значение от какъв етнос са. Ако приемем, че това е вярно, това значи, че фентанилозависими в България са повече, отколкото имаме население. 6 или 7 килограма фентанил за 24 часа е много. Това го няма и в добрата стара Англия, както се казва. Другото нещо- аз не знам откъде са си купували прекурсорите. Но не може да отидеш в аптека и да си купиш прекурсори. Никой няма да ти даде точната формула на фентанила и тази глупост "по интернет" важи само за Explorer, но не в България. Държа да отбележа, че: Чист фентанил влиза в България от две места. И аз съм го казвал и тука, и пред 6 месеца и преди 2 години. Украйна и Китай. Прекурсори също влизат от Китай. Под строг секрет гледах доста благосклонно на интервюто на новия шеф на СДВР- бивш шеф на група от IV районно, който много тайно ни обясни, че съставките за фентанила - т.нар. прекурсори , влизат от Китай. Ами да ви кажа, че откакто е това правителство, фентанил е хванат нула. Само да споделя, че колегата Бакалов, който беше шеф на наркотрафика, в първите работни дни на новата- стара надежда на митниците Николай Шушков, от шеф на наркотрафика бе направен заместник- шеф на Агенция "Митници". Освен с ресор "Контрабанда" и "Противодействие на наркотрафика". Ако пуснете справка на Агенция "Митници" ще разбере следния невероятно хубав факт: От 2024 година към днешен ден фентанил, заловен от Агенция "Митници", е нула. Да зададем въпроса този човек какво прави още там? Тези четири месеца към днешна дата субстанции за производство на фентанил-т.нар. прекурсури- нула. Само ще напомня, че в потвърждение на моите думи преди няколко седмици МВР реализира украинец, който не България, Интерпол го издирва, за международен трафик на наркотици, включително фентанил. След като държавата в лицето на Агенция "Митници" и тяхното ново ръководство не може да хване един грам фентанил, МВР също не е хванало един грам фентанил- на износ или на внос, аз започвам да си мисля, че това не е случайно.

Още от разговора вижте във Видеото

През 2023 година бе пусната интервенцията, която е за всички страни членки на Европейския съюз, която се казва "Опазване на местни сортове, застрашени от изчезване". В тази интервенция аз видях, че са включени към наредбата, за прилагане на интервенцията, сортове, които нямат нищо общо с местни сортове, застрашени от изчезване. Бяха включени хибриди, и то съвсем нови, наградени на "Агра" /Международно земеделско изложение, провеждано в Пловдив-бел.ред./ като иновативни продукти. Има определения, включително и в българското законодателство, какво е "местен сорт". Още повече застрашен от изчезване. Когато алармирах и написах до медиите, министерството спря наредбата- тази интервенция не се прилага. Тоест 40 млн. евро не се усвояват от българските земеделски производители, съответно и потребители, които могат да използват такива местни сортове. Ние сме залети в "АГРОЛИНК " и не само с искания от хората къде може да намерят истинския български домат, българските зеленчуци. И не могат да ги намерят.

Това каза в студиото на ФАКТИ пред Лили Маринкова д-р Светла Николова от сдружение "АГРОЛИНК". Ето и още от нейния коментар:

В момента контактувам с трети екип на земеделското министерство, във връзка с тази интервенция. Първият екип - достигнахме до някъде. Те казваха "Да", след това се смени екипа. Новите : "Действайте бързо, поправете, направете." И в началото на годината- т.е. април месец се събрахме директори на институти, от Селскостопанска академия, Аграрния университет и сдружението, и направихме наредба, която да е работеща. И тя да може да се приложи веднага, защото цялата програма за развитие на селските региони, където попада интервенцията, ще бъде приключила догодина. И ние трябва да действаме бързо. Новото правителство отказва какъвто и да е диалог и каквато и да е среща, за да представя това, което разработихме със Селскостопанската академия, с учени. Те определиха кои са сортовете, които настина са застрашени от изчезване. Сумата от 40 млн. евро няма да бъдат усвоена от България. Ще бъдат изгубени въобще и ще трябва да бъдат върнати, ако са преведени.

Министерството на земеделието във Франция и това в Италия добавиха към земеделието думата "хранителна независимост". Това на този етап е немислимо у нас. Само по конференции и то на отделни места се чува за "хранителна сигурност" чрез ГМО, които ние да си произвеждаме и т.н. Има и други подходи и те са общоевропейски, които България не прилага- освен "хранителната независимост". Другите страни работят за своята "хранителна независимост" и осигуряване на храната, която е достъпна до всички.

Повече от разговора вижте във ВИДЕОТО