Масирани руски атаки срещу украински градове показват, че Кремъл използва страданията на мирното население като инструмент на войната. Това пише военният експерт Хамиш дьо Бретън-Гордън в авторска статия за британския вестник The Telegraph.

По думите му в рамките на два дни руските сили са атакували център за раздаване на хуманитарна помощ, хоспис и болница. При ударите са загинали до 50 цивилни, а десетки са били ранени.

Най-много жертви е причинила руска управляема авиобомба, попаднала в училище в селището Комишуваха в Запорожка област. Според публикацията са загинали най-малко 43 души, а над 50 души може да са останали под развалините.

Украинският президент Володимир Зеленски е определил атаката като едно от най-големите масови убийства, извършени от Русия от началото на пълномащабната война.

Окончателната правна квалификация на конкретен удар е от компетентността на разследващите органи и съдилищата. В статията оценката за военно престъпление е представена като позиция на автора.

Експертът обръща внимание и на руската кампания срещу енергийната инфраструктура на Украйна. За една нощ Русия е изстреляла 289 ударни дрона, 17 балистични и 59 крилати ракети. Според публикацията това е най-голямата атака срещу украински енергийни обекти през годината.

Дьо Бретън-Гордън смята, че целта е украинското население да бъде лишено от електроенергия, отопление и нормални условия за живот, особено преди зимата.

В анализа се посочва, че украинската армия продължава да нанася значителни загуби на руските сили. Според оценката на дьо Бретън-Гордън общите руски загуби се приближават към 2 милиона души. Той сравнява сегашната война на изтощение с мащаба на бойните действия, които Европа не е виждала от Първата световна война.

„Украйна може да е по-малка по численост и въоръжение, но многократно е показвала, че решимостта, изобретателността и технологичното превъзходство могат да надделеят над грубата сила“, пише експертът.

В заключението си той допуска, че руското общество може в крайна сметка да осъзнае последиците от политиката на Владимир Путин и от опита му да реализира имперските си амбиции за сметка на цяло поколение.

Източници: unian.net

Администрацията на американския президент Доналд Тръмп е водила тайни разговори с Иран за депортиране на ирански граждани, докато между Вашингтон и Техеран продължава война. Това показват съдебни документи, получени от Асошиейтед прес и разсекретени в четвъртък.

Документите сочат, че към средата на октомври американските власти са планирали да изпратят ирански граждани обратно през неназована трета държава. Не е ясно кога е трябвало да бъдат извършени тези депортации. Властите са поддържали контакти с ирански представители за издаване на документи за пътуване и за обсъждане на възможни начини за осъществяване на връщането.

Съдия Ана Рейес е разпоредила правителството да уведомява съда до 24 часа след окончателното изготвяне на планове за депортация на ирански граждани в Иран или в друга държава. Освен това администрацията трябва да изпраща писмено уведомление пет дни преди извършването на всяка подобна депортация.

По време на заседанието на 15 октомври Рейес е изразила сериозно безпокойство от намеренията на правителството.

Представителят на Министерството на правосъдието Димитър Георгиев-Ремел е отговорил: „Да, Ваша чест“. По думите му „правителството изпълнява законосъобразни заповеди за депортиране“. Той е посочил, че не е определена конкретна дата за извършването на депортациите.

Разкритията са част от продължаващо дело, по което се твърди, че американските имиграционни служби са предоставяли поверителна информация за ирански граждани, потърсили убежище в САЩ, на иранското правителство. Според внесените съдебни документи това би нарушило федералните имиграционни разпоредби и би изложило на опасност множество иранци.

Министерството на вътрешната сигурност отрича да е предавало на Техеран документи от молби за убежище. Ведомството не е отговорило незабавно на искането за коментар по плановете за депортация.

Искът описва координирани действия между американските и иранските власти за установяване на самоличността на иранци, задържани от Службата за имиграционен и митнически контрол на САЩ, и за оказване на натиск върху тях да се върнат в родината си.

Стотици електронни писма между американски имиграционни служители показват, че двете страни са си сътрудничили за организирането на три полета през септември и декември 2025 г. и януари 2026 г. С тях в Иран са били върнати повече от 100 ирански граждани.

Депортациите към Иран традиционно са редки заради липсата на дипломатически отношения между Вашингтон и Техеран и опасността завърналите се да бъдат преследвани. При втория мандат на Тръмп американските власти са засилили усилията си да връщат мигранти и към държави, които отказват да приемат свои граждани или поддържат обтегнати отношения със САЩ.

В някои случаи депортирани мигранти са изпращани в трети държави, с които нямат връзка. През юни иранска гражданка е била сред около две дузини мигранти, депортирани от САЩ в Централноафриканската република.

Източници: apnews.com

САЩ предупредиха за „продължаваща киберзаплаха“ срещу промишлените хладилни системи и призоваха всички организации, които разчитат на хладилни складове и контрол на температурата, да приемат, че могат да станат мишена.

Предупреждението е отправено в съвместно изявление на ФБР, Агенцията за киберсигурност и сигурност на инфраструктурата, както и на американските министерства на здравеопазването, транспорта и земеделието. В него се посочва, че неидентифицирани злонамерени киберпрестъпници атакуват уязвимости в електронни системи, достъпни през интернет, които управляват температурата и търговското охлаждане.

Мишени са съоръжения в хранителни магазини и хладилни складове. При успешна атака извършителите могат да променят температурата и да причинят физически последици, включително опасност от пожар, загуба на стоки и промени в експлоатационния срок на оборудването.

Директорът на оперативния отдел за киберпрестъпления на ФБР Брет Ледърман заяви, че властите „отчитат, че тези системи са мишена в секторите на критичната инфраструктура по целия свят“.

Американското правителство призова операторите на промишлени охлаждащи системи да прекратят достъпа до устройствата от обществено достъпния интернет. Сред препоръките са още изолирането им от корпоративните мрежи и незабавното инсталиране на наличните софтуерни актуализации.

Предупреждението идва след поредица от атаки и неизправности в САЩ и Европа. През август хладилни съоръжения в магазини на американски военни бази са били засегнати от мистериозни повреди. Разследващи от Пентагона разглеждат случая като вероятна кибератака.

През октомври атака срещу фризери във френски търговски обекти е причинила щети за десетки милиони евро. В понеделник нова вълна е засегнала над 100 магазина в Европа.

Случаите засилиха опасенията, че дистанционно управлявани хладилници и други устройства, свързани с критични процеси, могат да бъдат използвани за прекъсване на операции, унищожаване на хранителни запаси и повреждане на оборудване.

Договорът между Украйна и правителството на САЩ за достъп до спътниковата мрежа „Старшийлд“ изтича в средата на следващата година, а Киев спешно иска да започне разговори за ново споразумение. Това заяви украинският шарже д’афер във Вашингтон Денис Сиеник.

„Договорът изтича догодина за „Старшийлд“. И ние разбираме, че трябва време, за да бъде договорен нов“, каза Сиеник. Той добави: „Всъщност сега е моментът.“

Дипломатът не посочи точния месец, в който изтича договорът, като уточни само, че това ще стане около средата на 2027 г. „Искаме да ни бъде ясно дали можем да продължим и какви ще бъдат условията“, каза още той.

Ролята на „Старшийлд“ за украинската отбрана привлече внимание през миналия месец, когато командири на бойното поле съобщиха за внезапно ограничаване на скоростта на услугата. Според информацията това е затруднило способностите на украинските въоръжени сили да прехващат руски ударни дронове и е довело до отмяната на някои операции.

Сиеник заяви, че Киев не е получил обяснение за случилото се нито от американското правителство, нито от „СпейсЕкс“ - компанията на Илон Мъск, която предоставя военната услуга „Старшийлд“ на правителството на САЩ. Търговската услуга „Старлинк“ на компанията се предлага по целия свят.

Въпросът с достъпа до „Старшийлд“ е част от серия затруднения в отношенията между Киев и Вашингтон. През последните седмици Украйна заяви, че в определени моменти е имала пропуски при получаването на американска разузнавателна информация за руски ракетни атаки.

Украинският президент Володимир Зеленски също се оплака от забавяния в критично важните доставки на ракетни системи „Пейтриът“ и НАСАМС, предназначени за защита на страната от руски атаки. Той критикува и сделката на американския президент Доналд Тръмп с Русия за дизелово гориво.

Тръмп от своя страна разкритикува украинските атаки срещу руски рафинерии. Според Ройтерс високите цени на енергията са оказали натиск върху републиканците в навечерието на междинните избори, след които партията е загубила контрола над Конгреса на САЩ.

Пред Киев сега стои необходимостта да изясни със САЩ дали достъпът до „Старшийлд“ ще бъде продължен и при какви условия. Украинската страна не е получила конкретен отговор за причините за ограниченията, а срокът на настоящия договор изтича след около година.

На 5 ноември 2006 г. Саддам Хюсеин е осъден на смърт чрез обесване за престъпления срещу човечеството. Върховният иракски наказателен трибунал в Багдад го признава за виновен за репресиите срещу жителите на шиитския град Дуджаил след опита за покушение срещу него през 1982 г.

На 8 юли 1982 г. въоръжени лица стрелят по кортежа на Хюсеин, докато той преминава през Дуджаил, северно от Багдад. След нападението започват масови арести и репресии. Според обвинението 148 мъже и момчета от града са осъдени и екзекутирани, а други жители са подложени на затвор, изтезания и принудително разселване.

Процесът започва на 19 октомври 2005 г. и продължава повече от година. Хюсеин отхвърля обвиненията и оспорва правомощията на съда. Делото е белязано от смени на съдии, отстраняване на защитници и убийството на трима адвокати, свързани с подсъдимите.

След прочитането на присъдата Хюсеин отказва първоначално да се изправи. След това извиква: „Да живее народът! Долу предателите!“ В същото дело на смърт са осъдени полубратът му Барзан Ибрахим ат Тикрити, бивш ръководител на иракското разузнаване, и Ауад Хамед ал Бандар, който е оглавявал Революционния съд.

Трима от останалите подсъдими получават по 15 години затвор, един е осъден на доживотен затвор, а един е оправдан. Присъдата на Хюсеин подлежи на автоматично обжалване, като иракското законодателство предвижда изпълнение на смъртното наказание в срок до 30 дни след потвърждаването му.

Амнести Интернешънъл заявява, че процесът е бил дълбоко опорочен и несправедлив. Организацията посочва проблеми с независимостта на съда, защитата и начина, по който е проведено делото. Human Rights Watch също обръща внимание на процедурни нарушения, включително забавеното предоставяне на писмените мотиви към присъдата.

Присъдата е потвърдена от апелативния състав на 26 декември 2006 г. Четири дни по-късно, на 30 декември, Саддам Хюсеин е обесен в Багдад. Така делото за Дуджаил завършва с изпълнение на първата смъртна присъда срещу бившия иракски президент, докато срещу него все още текат отделни производства, включително за кампанията „Анфал“ срещу кюрдското население.

Източници: abcnews.com, theguardian.com, aljazeera.com

Пратеникът на Кремъл Кирил Дмитриев подари на Мелания Тръмп детска рисунка по време на среща в Белия дом, посветена на хуманитарната операция и примирието в окупирания украински град Олешки.

На рисунката е изобразено момиче, напуснало Олешки със семейството си за Русия. Върху нея е изписано: „Обичам Мелания“.

Дмитриев заяви, че говори от името на руския президент Владимир Путин, и определи ролята на първата дама като хуманитарна мисия, при която „споразуменията се превръщат в действия“. „А действията спасяват животи“, добави той.

В срещата участваха още украинският омбудсман Димитро Лубинец и Давид Арахамия, председател на парламентарната група на „Слуга на народа“ във Върховната рада.

Дмитриев заяви, че 34 деца са били събрани отново със семействата си в Украйна и Русия. Украинските власти не бяха потвърдили независимо числото. То съвпада с броя, обявен от Белия дом през август като резултат от инициативата на Мелания Тръмп за семейно събиране на деца.

Дмитриев отдаде признание на руските и украинските служби за сигурност и военни структури, участвали в операцията. Той посочи и Марк Бекман, старши съветник на първата дама. По думите му хуманитарната помощ за Олешки трябва да продължи, независимо че част от жителите са останали в града, а други са го напуснали.

Мелания Тръмп заяви, че е разбрала за тежката хуманитарна ситуация в Олешки през септември. Тя каза, че е участвала във всички етапи на планирането, включително при оценката на пътищата, евакуационните маршрути, достъпа до болници, превозните средства и медицинските ресурси.

Олешки се намира на левия бряг на Днепър, на около 5 километра югоизточно от Херсон. Градът е под руска окупация от първите дни на пълномащабното руско нашествие през февруари 2022 г. Преди примирието жителите му са били без чиста питейна вода, храна и лекарства от най-малко 26 май.

Давид Арахамия заяви, че инициативата е започнала с Мелания Тръмп и нейния екип. Той определи примирието като най-голямото от началото на пълномащабната война и каза, че първоначалното недоверие постепенно е отстъпило място на доверие.

По време на срещата украинските представители връчиха на първата дама ордена „Княгиня Олга“ първа степен. Отличието е присъдено с указ номер 1079/2026, подписан от Володимир Зеленски на 2 ноември, за хуманитарната, правозащитната и благотворителната ѝ дейност.

В отделно изказване на Ибероамериканската среща на върха в Мадрид Володимир Зеленски потвърди, че хуманитарната операция в Олешки е приключила. Той заяви, че по време на примирието е имало пълна тишина и не са били извършвани атаки.

Петдневното примирие започна на 27 октомври и официално приключи на 1 ноември. В края на срещата в Белия дом Мелания Тръмп предаде чрез Дмитриев и Арахамия лични писма до Владимир Путин и Володимир Зеленски. Съдържанието им не беше оповестено.

Източници: kyivpost.com

НАТО обяви днес, че стартира обща платформа, която трябва да позволи на 32-те държави членки на Алианса да се снабдяват по-бързо и по-ефективно със средства за противодействие на дронове. Решението идва след зачестилите инциденти с безпилотни летателни апарати в Европа, предаде БТА.

„Идеята е да предложим своеобразен механизъм за закупуване, понякога определян като електронна търговия, чрез който тези средства за борба с дронове да могат да бъдат придобивани по изключително лесен начин“, обясни пред журналисти Клаудио Палестини, ръководител на отдела за иновации на Северноатлантическия алианс.

Използвайки своя експертен опит, НАТО е обявило процедури за обществени поръчки, за да подбере най-ефективните и същевременно най-евтините системи, които впоследствие да предложи на държавите членки.

Получени са около 80 оферти, като са подписани 16 договора с пет компании от отбранителния сектор. Техните продукти, всички одобрени след няколкомесечен период на оценка, вече са достъпни за закупуване или за дългосрочно наемане от 32-те държави членки на НАТО. Компаниите са френският стартъп „Алта Ар“, германската компания „Куантум системс“, американските компании „Аксон“ и „Нортроп груман“ и британската компания „О Ес Ел Текнолъджи“.

Системите са предназначени за защита на границите и стратегически обекти и предлагат различни решения за противодействие на дронове: заглушаване на сигналите, използване на дронове-прехващачи, а също и други видове въоръжение, включително артилерия.

От НАТО уточняват, че цената на всяка от тези системи варира между 1,6 и 25 милиона евро.

По време на срещата на върха в Хага през 2025 г. държавите от Алианса се ангажираха да отделят най-малко 40 милиарда долара (около 37 милиарда евро) в рамките на пет години за укрепване на способностите си за противодействие на дронове.

Литва, Латвия и Естония – бивши съветски републики, които имат обща граница с Русия – редовно регистрират навлизане на дронове на своя територия.

Полша и Румъния също са били обект на подобни нарушения на въздушното пространство.

Около 600 000 души се включиха в протестите и стачките във Франция заради високите разходи за живот, ниските доходи и състоянието на обществените услуги. Оценката е на Министерството на вътрешните работи, докато профсъюзите обявиха значително по-висока численост. В страната бяха планирани над 250 отделни прояви.

Към работниците се присъединиха ученици, студенти и представители на движението на жълтите жилетки. В Париж шествието премина между площад „Република“ и площад „Нация“, след като властите не разрешиха предложения от синдикатите маршрут между площад „Бастилия“ и площад „Конкорд“.

За охраната на протестите бяха ангажирани около 70 000 полицаи и жандармеристи. Ограниченията върху маршрута бяха въведени след безредиците на 17 октомври. Тогава, според синдикалните лидери, са били разграбени над 2000 магазина и са били подпалени исторически сгради.

Основните искания са увеличение на минималната заплата, незабавно започване на преговори за възнагражденията, защита на работните места и обществените услуги, както и по-високо данъчно облагане на най-богатите.

Минималната почасова ставка във Франция е 12,31 евро. Председателката на CFDT Мариализ Леон настоява за нетно увеличение на доходите с 100 евро месечно. Тя определи покупателната способност като „основен проблем за голяма част от хората“ и заяви, че много работещи вече не могат да живеят достойно със заплатите си.

Движението започна през септември с протест на ученици заради недостиг на персонал в училищата. Впоследствие към него се присъединиха студенти, работници от частния и обществения сектор, родители и активисти на жълтите жилетки.

Кабинетът освободи 10 милиона барела дизел от стратегическите резерви, за да ограничи натиска върху цените на горивата. Властите обещаха и реформа на системата Parcoursup за кандидатстване във висшето образование до 2028 г.

Правителството обсъжда и възможността годишното увеличение на минималната заплата, което обичайно влиза в сила на 1 януари, да бъде въведено по-рано. Допълнително увеличение би зависело от решение на кабинета.

Стачките засегнаха транспорта, училищата и други обществени услуги. Следващият въпрос пред организаторите е дали протестът ще продължи с нови национални действия. Синдикатите не са взели окончателно решение за удължаване на стачката, но за събота в Париж е планирано ново събиране на площад „Конкорд“.

Източници: bbc.com

Европейската комисия преведе на Украйна нов транш от 4,36 млрд. евро по заема Ukraine Support Loan за 2026-2027 г. Средствата са предназначени за подкрепа на държавния бюджет, функционирането на публичните услуги и спешните нужди на отбраната.

Президентът Володимир Зеленски благодари на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, на Европейската комисия и на държавите членки. По думите му 3,7 млрд. евро са макрофинансова помощ, а 660 млн. евро са за отбранителна подкрепа.

Европейската комисия представя малко по-различна разбивка на общата сума. Според нейното съобщение 3,7 млрд. евро са вторият транш от макрофинансовата помощ за 2026 г., а 658 млн. евро са отделени по отбранителното направление. Разликата от 2 млн. евро не променя общия размер на превода, който е 4,36 млрд. евро.

Отбранителната част ще финансира закупуването на безпилотници, ракети, радари, системи за радиоелектронна борба и боеприпаси за противовъздушната отбрана. Европейската комисия посочва, че по-голямата част от средствата ще бъде използвана за продукция на украински компании.

Макрофинансовата помощ ще подпомогне бюджета и предоставянето на основни държавни услуги. Европейската комисия съобщава, че Украйна е изпълнила 12 договорени условия, свързани с увеличаването на вътрешните бюджетни приходи, бюджетното планиране, управлението на държавните инвестиции, митническата модернизация и външния одит.

Зеленски свърза новото финансиране с подготовката за зимата и с необходимостта да бъде защитена енергийната система на страната.

Новият транш е седмото плащане по отбранителното направление на Ukraine Support Loan. Европейската комисия посочва, че до края на 2026 г. за Украйна остават достъпни още 25,2 млрд. евро финансова подкрепа от ЕС, отпускането на която е обвързано с условията по съответните програми.

Източници: ukrinform.ua, enlargement.ec.europa.eu

Модернизираният „Искандер“, ракетите „Оникс“ и „Циркон“ остават сред най-слабо изяснените части от руския ракетен арсенал, използван срещу Украйна. Това е оценката на Defense Express, направена след публикуването на данни от Главното управление на разузнаването на Министерството на отбраната на Украйна.

Според обобщената информация руският военно-промишлен комплекс произвежда около 100 балистични ракети месечно. Общият запас е над 700 балистични и няколко хиляди крилати ракети. В анализа се посочва, че „запълването на тези слепи зони би направило картината по-пълна“.

Сред най-големите неизвестни е модернизираната версия на оперативно-тактическия ракетен комплекс „Искандер“, за която се посочва увеличен обсег от 550 до 700 километра. Не е ясно дали системата вече е готова за бойно използване или все още се намира на етап изпитателни пускове на полигони, отбелязват анализаторите.

Запасът от балистични ракети 9М723 за „Искандер“ е около 115 единици, а месечното производство достига приблизително 65 ракети. Според Defense Express това означава, че Русия поддържа запас, равен на около два месеца производство.

Оценките сочат, че Русия разполага с около 120 ракети 3М22 „Циркон“. За седем месеца са произведени приблизително 30 единици. Липсват обаче данни колко често този тип ракети е използван срещу Украйна през годината. Без тази информация не може да бъде изчислено реалното съотношение между изразходваните и произведените ракети.

В данните е посочено и наличие на модернизирана версия на 3М55 „Оникс“ с увеличен обсег. За седем месеца са произведени около 55 такива ракети, а общият запас от 3М55 „Оникс“ е около 600 единици.

Не са публикувани ключови технически характеристики на модернизирания вариант, включително точният обсег и масата на бойната глава. Именно тези показатели са необходими за оценка на потенциалната заплаха, посочва Defense Express.

Оценката за ракетите е поставена в по-широкия контекст на руското производство на ударни безпилотни системи. The Wall Street Journal отбелязва, че дроновете „Геран“ и дроновете-ракети „Бандерол“ са оборудвани с електроника за по-точно откриване на цели и за избягване на прехващане. В публикацията се посочва и използването на компоненти, доставяни от Китай.

Паралелно с това Русия разгръща дронопорт в Милерово, от който се изстрелват реактивни безпилотни апарати. Според данните, цитирани от УНИАН, съоръжението трябва да бъде вторият по големина руски дронопорт след „Цимбульово“.

Източници: unian.net, defence-ua.com

Италианският министър-председател Джорджа Мелони поиска Европейският съюз да определи единен представител в преговорите за Украйна. В писмо до председателя на Европейския съвет Антонио Коща тя разкритикува множеството срещи в различни формати и предупреди, че липсата на координация отслабва позициите на Европа.

Мелони посочва разговорите в Маями, Осло и Брюксел между представители на Украйна, ЕС, НАТО и няколко европейски държави, сред които Франция, Германия и Великобритания. Тя споменава и телефонния разговор от миналия месец между лидерите на Норвегия и Финландия и руския президент Владимир Путин.

По думите ѝ инициативите, които се провеждат паралелно и се припокриват, създават образ на Европа, която действа разединено и без обща посока. Италианският премиер смята, че това може да обслужи интересите на онези, които искат войната в Украйна да продължи.

Мелони настоява лидерите на ЕС „веднъж завинаги да решат кой ще седне на масата за преговори от името на Европейския съюз и с какъв мандат“. Тя уточнява, че не търси място за себе си или за Италия в преговорите.

В същото време италианският премиер предупреждава, че Рим няма да приеме ангажименти, договорени без мандат от ЕС. Според нея резултатът от дипломатическите усилия е по-важен от формата, но Европа може да има влияние само ако говори с единен и авторитетен глас.

Италианският министър-председател поиска темата да бъде включена в дневния ред на неформалната среща на държавните и правителствените ръководители на ЕС следващата седмица в Дъблин. Целта е въпросът да бъде обсъден предварително, а официалното решение да бъде взето на следващата среща на върха на ЕС през декември.

Още в началото на годината Мелони предложи назначаването на специален пратеник на ЕС за преговорите, но идеята не срещна особен ентусиазъм сред държавите членки.

Европейският съюз отдавна се стреми да играе по-значима роля в усилията за прекратяване на руската война в Украйна. След дълъг период на застой преговорите бяха възобновени по инициатива на Вашингтон, който възнамерява следващата седмица да събере руските и украинските лидери в Абу Даби.

Източници: ansa.it

Южнокорейската отбранителна компания Newtype Industries е прекратила сътрудничеството си с украински военни подразделения по проект за софтуер с изкуствен интелект за артилерия. Компанията е разработвала системата Barbara и я е изпитвала в Украйна, съобщава The Diplomat.

Главният изпълнителен директор на Newtype Industries Сенгвон Чо е получил указание да спре цялата работа с украинските подразделения в средата на октомври. Официална причина не му е била посочена, но той свързва решението с дипломатическия конфликт между двете държави.

Barbara е предназначена да улеснява предаването на информация и определянето на цели от артилерийски части. Военнослужещият може да продиктува доклад в смартфон, а системата да го преобразува в структуриран текст за офицера, който управлява огъня. Софтуерът може също да сигнализира за потенциално грешни координати и за цели, разположени в граждански райони. Решението дали да бъде открит огън остава за човек.

Newtype Industries е установила контакт с две украински подразделения с посредничеството на канадската консултантска компания Reaktion Group. По думите на Чо военните са оценили положително възможностите на системата, а изпитанията е трябвало да приключат до края на 2026 г.

След средата на октомври обаче комуникацията с украинските партньори е прекъсната. Отменени или отложени за неопределено време са планираните изпитания, обменът на обратна информация от военнослужещите и разговорите за евентуално внедряване на технологията.

Министерството на външните работи на Украйна е отказало коментар, като е уточнило, че не се произнася по частни инициативи. Към момента няма официално потвърждение, че прекратяването на проекта е пряко причинено от дипломатическия спор.

Според The Diplomat подобни проекти разчитат основно на лични контакти с военни, тъй като за южнокорейски стартъпи няма изградени специални механизми за подкрепа в Украйна. „На практика почти всички партньорства и местната мрежа от контакти, които изградихме, престанаха да функционират“, казва Чо.

Дипломатическото напрежение се изостри през септември, след като украинският президент Володимир Зеленски съобщи пред Общото събрание на ООН, че Киев е предал на Южна Корея двама севернокорейски военнопленници, заловени по време на боевете в Курска област.

Южнокорейската страна заяви, че Украйна е нарушила договореност за конфиденциалност. Киев отрече да е съществувало такова споразумение, а украинският външен министър Андрий Сибига обясни разминаването с различно тълкуване на етапите, в които е трябвало да се пази информацията.

На 8 октомври Сеул отзова посланика си от Киев, а в края на октомври изтегли и осем дипломати. Newtype Industries засега не планира да възобновява работата си в Украйна и допуска промяна на решението едва след нормализиране на отношенията между двете държави.

Източници: unian.net, thediplomat.com

Първата дама на САЩ Мелания Тръмп призова за трайно примирие в Украйна по време на среща в Белия дом с руски и украински представители. Тя заяви, че прекратяването на огъня в Олешки трябва да бъде използвано като основа за по-мащабен мирен процес.

„Сега трябва да проявим смелостта, която показахме в Олешки, за да намерим общ език. Заедно можем да изградим нещо по-трайно от временно прекратяване на огъня“, каза Мелания Тръмп.

Тя определи постигнатото в града като пример, че дори ограничено хуманитарно споразумение може да създаде условия за по-широко договаряне. „Надявам се, че Олешки ще бъде вдъхновение за по-мащабен мир. Всяка истинска промяна започва с малка искра“, добави първата дама.

Примирието в Олешки продължи шест дни и приключи на 1 ноември. То позволи доставката на храна и медикаменти, както и евакуацията на жители от града, който се намира в окупираната от Русия част на Херсонска област.

Когато споразумението влезе в сила, в Олешки са останали около 2000 души. По време на хуманитарната операция са използвани 25 автобуса, а според данни, цитирани от международни медии, са евакуирани над 750 души. Украинските власти не са обявили окончателен официален брой, за да не застрашат хората, които са останали в града, и евентуални бъдещи операции.

Около една четвърт от евакуираните са избрали да бъдат отведени към територии под руски контрол, а останалите са се насочили към Украйна. Част от жителите са останали в Олешки, след като са получили хуманитарна помощ.

Мелания Тръмп заяви, че примирието е било възможно благодарение на участието на руския президент Владимир Путин и украинския президент Володимир Зеленски. „Примирието в Олешки нямаше да бъде възможно без президентите Путин и Зеленски. Тяхното сътрудничество създаде значим прецедент за напредване на мира в региона“, каза тя.

Украинският преговарящ Давид Арахамия посочи, че временната пауза е помогнала на двете страни да проверят на практика механизми за поддържане на спокойствието. Руският пратеник Кирил Дмитриев благодари на Мелания Тръмп за ролята ѝ при справянето с хуманитарната ситуация в Олешки.

Киев и Москва са заявили готовност да обсъждат подобни хуманитарни операции и в други окупирани райони. Засега обаче няма договореност за общо прекратяване на бойните действия в Украйна.

Източници: apnews.com, lemonde.fr

Не е реалистично да спрем войната в Украйна без американския президент Доналд Тръмп и Съединените щати, каза външният министър на Украйна Андрий Сибига в Букурещ. Тази вечер той даде съвместна пресконференция с румънския си колега Дан Некулаеску и с генералния секретар на Централноевропейската инициатива (ЦЕИ). Сибига пое символично председателството на ЦЕИ от Некулаеску. Мандатът на Украйна начело на организацията ще започне от 1 януари 2027 г., предаде БТА.

"Имаме нужда от ръководството на Съединените щати. Но трябва да видим и нова роля на Европа", коментира Андрий Сибига в отговор на въпрос какви промени очаква след провелите се в Съединените щати избори, на които демократите спечелиха мнозинство и в двете камари на американския Конгрес - Сената и Камарата на представителите.

Външният министър на Украйна информира, че предстоят преговори и дискусии в Абу Даби през следващите дни.

"Ще се концетрираме върху набелязване и установяване на мерки за сигурност, както и върху изготвяне на евентуален дневен ред за възможна среща между Володимир Зеленски и Владимир Путин. Ще се опитаме да запазим тази динамика. Искаме да сложим край на тази война, която се води на наша територия. Трябва да окажем натиск на Русия. Не виждаме нито един знак на терен, на бойното поле от Русия за сериозни преговори", каза още той.

Андрий Сибига допълни, че вижда промяната в САЩ като шанс за нова възможност.

"Очакваме нови стъпки за нова динамика, нови стъпки за подкрепа на Украйна. САЩ се нуждае от нас, защото нашата сигурност е неразривно свързана с тази на САЩ", подчерта той.

Първата дама на САЩ Мелания Тръмп днес призова за “трайно” примирие в Украйна по време на пресконференция в Белия дом в присъствието на руски и украински представители, предаде Франс прес.

“Сега трябва да проявим смелостта, която показахме в Олешки, за да намерим общ език. Заедно можем да изградим нещо по-трайно от временно прекратяване на огъня“, заяви Мелания Тръмп на пресконференцията, организирана след установяването на примирие, за което тя бе посредник в украинския град Олешки, окупиран от руските сили.

“Надявам се, че Олешки ще бъде вдъхновение за по-мащабен мир. Всяка истинска промяна започва с малка искра”, добави първата дама на САЩ.

Украинският президент Володимир Зеленски призова участниците в Иберо-американския форум на върха в Мадрид да помогнат за възстановяването и поддържането на енергийната инфраструктура на страната. Той заяви, че Украйна спешно се нуждае от трансформатори, кабели, генератори и друго електрическо оборудване.

По думите на Зеленски руските ракетни удари и атаки с дронове са нанесли щети на всички електроцентрали в Украйна. Енергийните работници извършват постоянни ремонти, за да предотвратят пълно прекъсване на електроснабдяването.

Украинският президент посочи и от кои държави Киев би искал да получи необходимото оборудване. Става дума за трансформатори от Бразилия, Мексико, Аржентина и Колумбия, кабели от Чили, както и генератори и електрическо оборудване от Испания.

Зеленски призова правителствата да съдействат за установяването на контакти с компании, които могат бързо да доставят оборудване, съвместимо с украинската енергийна система. Той подчерта, че доставките са необходими за поддържането на електроснабдяването в условията на продължаващи атаки.

В изказването си украинският президент призова международната общност да не подминава случващото се, което определи като руски военни престъпления. Той даде за пример неотдавнашно нападение срещу училище, използвано като център за хуманитарна помощ, където са се намирали мирни граждани.

Зеленски заяви още, че хиляди украински деца са били отведени в Русия, и настоя за засилване на международния натиск върху Москва.

Според него войната е променила изискванията към съвременната сигурност. Той открои значението на дроновете, системите за радиоелектронна борба и противовъздушната отбрана и призова държавите да си сътрудничат с Украйна при разработването на отбранителни технологии.

Зеленски пристигна изненадващо в Испания за разговори, насочени към укрепване на украинската противовъздушна отбрана, както и за срещи с участниците в Иберо-американската среща на върха.

Испанският премиер Педро Санчес заяви, че Украйна заслужава подкрепа, тъй като в конфликта има „агресор и жертва“. Той подчерта, че Русия нарушава международното право, докато Украйна защитава свободата и суверенитета си. По думите му подкрепата за Киев е и в интерес на Европа.

Един от фалшивите сигнали за бомбени заплахи, които предизвикаха смущения във въздушния трафик над Европа и беше изпратен до летище София в България, е подписан с „Бойците на мъжката държава“ – името на руска екстремистка групировка. Той е дошъл по имейл, с който френската новинарска агенция Франс прес се е запознала днес. В информацията тя не пояснява на какъв език е бил имейлът, предаде БТА.

„Ние, бойците на Мъжката държава, ще влезем в историята с действията си днес. Вашият феминистки режим ще ни помни завинаги. Експлозията ще се случи след 60 минути. Днес небето ви ще стане червено“, се казва в съобщението, с което се е запознала Франс прес.

По-рано днес италианската новинарска агенция АНСА, съобщи, че подобно съобщение от същата организация е било изпратено и до летище Фуимичино в Рим. То е било написано на италиански език и е било получено по имейл. Касаело е два полета, насочили се на там. В съобщението, пратено до Фиумичино днес, пишело: „Вие сте всички съучастници в един престъпен заговор. Ние искаме да ви унищожим заради това. Вашият феминистки режим ще си спомня за това завинаги. Експлозията ще стане след 60 минути. Днес вашето небе ще бъде червено“, посочват италианските медии АНСА и "Скай Ти Джи 24". Тази новина беше съобщена тогава отново и от Франс прес, като тогава френската агенция поясни, че има руска екстремистка групировка със сходно име, но няма потвърждение, че тя е в основата на това съобщение за бомбени заплахи.

Най-малко 18 полета в Европа са били засегнати днес от сигнали за бомбени заплахи, съобщават власти и авиокомпании, цитирани от различни международни медии, пише в обобщение италианската агенция АНСА.

Заплахите са засегнали основно нискотарифни авиокомпании и полети от или до Италия, България и Чехия. Осем от засегнатите полета са свързани с Италия и са касаели самолети, излитащи или кацащи от летищата Фиумичино в Рим и Малпенса и Линате в Милано.

Анонимен имейл, написан на италиански и получен в един от офисите на летище Малпенса в Милано, е съобщил за наличието на взривни устройства и в двата самолета, кацнали на миланското летище днес, а именно самолет на „Иджиън еърлайнс“, излетял от Солун за Милано и самолет на „Райънеър“, излетял от Порто за Милано. Според информация, получена от АНСА от разследващи източници, в имейла са били посочени номерата на двата полета, авиокомпаниите, началните летища и часовете на кацане в Малпенса.

Предполага се, че зад фалшивите сигнали стои координация на европейско ниво. Поради тази причина са задействани каналите за международно сътрудничество, за да бъдат установени сървърите, през които са преминали имейлите със съобщенията за бомби на борда на пътническите самолети, както и ай пи адресите, чрез които да бъдат открити отговорните лица. Електронните съобщения вероятно са били изпратени от компрометирани имейл адреси или от такива, които предоставят услуги за анонимност, като „Протон мейл“.

Най-малко 18 полета в Европа са били засегнати от сигнали за бомби, като основната част от тях са свързани с Италия, България и Чехия. Осем от полетите са били свързани с Италия, а при проверките на самолетите не са открити взривни устройства.

На италианските летища сигналите са били изпратени по имейл. По случая работят авиационната полиция и отделът за борба с киберпрестъпността. Разследващите не изключват връзка между съобщенията от днес и имейли, изпратени през последните дни до други самолети и около 280 училища в Италия.

Сигналът за полетите Хелзинки–Рим и Дъблин–Рим е бил изпратен чрез един анонимен имейл, получен рано сутринта от „Аеропорти ди Рома“, която управлява летищата Фиумичино и Чампино, както и от други компании на Фиумичино.

Съобщението е било написано на италиански език, с тема „Сигнал за заплаха“, и е било подписано с „Бойците на мъжката държава“. В него се е твърдяло, че на борда има взривни устройства, които ще се задействат след 60 минути. Имейлът е завършвал с думите: „Днес небето ви ще бъде червено“.

Според Франс прес името напомня на руска екстремистка групировка, наречена „Мъжка държава“. Засега обаче няма потвърждение, че именно тази организация стои зад изпратените съобщения.

Полетът на „Еър Лингъс“ от Дъблин за Рим е бил отклонен към военновъздушната база Еврьо във Франция. Самолетът на „Финеър“ от Хелзинки за Рим е кацнал на летище Фиумичино, след като е бил ескортиран от италиански изтребители.

Полетът на „Уиз еър“ от Милано за Варшава е бил отклонен към Виена. Друг самолет на същата авиокомпания, пътуващ от Милано за Букурещ, е кацнал на крайната си дестинация. Без установена опасност са приключили и полетите Солун–Милано на „Иджиън еърлайнс“ и Порто–Милано на „Райънеър“.

Три самолета на летище Барахас в Мадрид също са били проверени след сигнали за бомби. Два от тях са пристигнали от Рим и Милано, а третият е трябвало да излети за Париж. Испанската Гражданска гвардия не е открила заплаха.

Сред засегнатите полети са още направленията Мадрид–София, Копенхаген–София и Лондон–Станстед–София, като последният е бил отклонен към Пловдив. Сигнали са получени и за полет Хелзинки–Виена, полет Варшава–Брюксел и четири самолета, пътуващи към Прага.

Разследващите проверяват сървърите и интернет адресите, през които са изпратени имейлите. По първоначални данни съобщенията може да са изпращани от компрометирани електронни пощи или чрез услуги за анонимност. За изясняване на произхода им са задействани и международни канали за сътрудничество.

Източници: ansa.it, rainews.it

Берлинската прокуратура не е установила данни за външна намеса при смъртта на баварския заместник министър-председател Хуберт Айвангер. 55-годишният политик беше открит мъртъв в хотелска стая в германската столица, а съдебномедицинските изследвания продължават. Причината за смъртта все още не е обявена.

Айвангер, който беше и министър на икономиката на Бавария, е пристигнал в Берлин за откриването на офис на партията „Свободни избиратели“. Той е трябвало да присъства на събитието, но го е пропуснал, след като се е почувствал зле. По-късно е бил открит мъртъв в хотелската си стая.

Премиерът на Бавария Маркус Зьодер заяви, че внезапната смърт на Айвангер е „ужасна трагедия“ и че всички са „дълбоко потресени“. Айвангер оглавяваше „Свободните избиратели“ – малка консервативна партия, която от 2018 г. участва в управляваща коалиция с Християнсоциалния съюз в Бавария.

Берлинската прокуратура продължава съдебномедицинските изследвания, без да посочва конкретни данни за причината за смъртта. Към този момент е потвърдено единствено, че не са открити признаци на външна намеса.

Източници: apnews.com

Украинската прокуратура разследва 241 потвърдени случая на смърт на украинци в руски плен. Сред загиналите са 230 военнопленници и 11 цивилни, съобщи Офисът на главния прокурор на Украйна.

От началото на пълномащабното руско нахлуване са образувани 23 наказателни производства. Посоченият брой обхваща само смъртните случаи, потвърдени в рамките на разследванията на Офиса на главния прокурор, и не включва производства, по които процесуалното ръководство се извършва от прокурори от областните прокуратури.

Разследват се причините и обстоятелствата около смъртта на украинци, държани в Русия и във временно окупирани територии на Украйна. Следствието проверява възможни изтезания, жестоко отношение, непредоставяне на необходима медицинска помощ и други нарушения на законите и обичаите на войната.

Отделно се изясняват обстоятелствата около нападения срещу места за задържане на пленници, както и случаи на смърт по време на транспортиране. За всеки отделен случай се установяват условията на задържане, причината за смъртта и лицата, които може да са свързани с евентуални военни престъпления.

По резултатите от разследванията на деветима е съобщено за подозрение. Обвинителни актове срещу трима души са внесени в съда, а едно лице вече е осъдено. Производствата се водят по част 2 на член 438 от Наказателния кодекс на Украйна, който се отнася до военни престъпления, довели до смърт на човек.

Процесуалното ръководство по делата се извършва от прокурори от департамента на Офиса на главния прокурор, който противодейства на престъпленията, извършени по време на въоръжен конфликт.

На 3 ноември специалната докладчика на ООН по правата на човека в Русия Мариана Кацарова съобщи, че 438 украинци са загинали в руски плен. Тази цифра е по-висока от 241-те случая, които украинската прокуратура посочва като потвърдени в конкретните производства на Офиса на главния прокурор.

Разликата между двете числа е свързана с обхвата на данните: прокуратурата отчита потвърдените в нейните разследвания случаи, докато оценката, представена от докладчиката на ООН, е обща за украинците, загинали в руски плен.

Източници: ukrinform.ua

Цените на природния газ в Европа се повишиха, след като търговците оцениха новите сигнали около войната между САЩ и Иран и възможността за възстановяване на корабоплаването през Ормузкия проток. Фючърсите на нидерландския хъб TTF, който е основен ценови ориентир за европейския пазар, поскъпнаха с 1,6% до 89,52 евро за мегаватчас.

Повишението последва три поредни дни на спад, през които цените загубиха над 15%. Пазарът следи дали ще бъде постигнато споразумение, което да позволи възстановяване на движението на корабите през стратегическия морски маршрут. Това би могло да увеличи доставките на втечнен природен газ и да намали напрежението на световните енергийни пазари.

Войната с Иран е довела до намаляване на световния износ на втечнен природен газ с почти една пета. Така Европа навлиза в зимния сезон с необичайно ниски запаси, докато конкуренцията с купувачите от Азия се засилва. Цените в Европа и Азия наскоро са достигнали най-високото си равнище от 2022 г., като спрямо началото на годината са се увеличили повече от три пъти.

Газохранилищата в Европейския съюз са запълнени на 74% при средно равнище от 90% за последните пет години по това време. В Германия, най-голямата икономика в блока, запасите са на 61%.

Заради застудяването търговците са започнали по-активно да използват складирания газ. Едновременно с това производството на електроенергия от вятър и слънце е намаляло. Доставките са ограничени и от непланирани спирания по норвежките газопроводи, които работят под пълния си транспортен капацитет.

Демократите са получили контрол над двете камари на Конгреса на САЩ. Според оценката, цитирана от Bloomberg и предадена от Укринформ, това увеличава влиянието им върху държавните разходи и може да ограничи възможностите на президента Доналд Тръмп да продължи конфликта. Реален напредък към прекратяване на войната обаче все още почти липсва.

Допълнителен натиск може да дойде от Южна и Югоизточна Азия, където купувачите се очаква да увеличат покупките на втечнен природен газ на спот пазара след неотдавнашното понижение на цените. Международната агенция по енергетика вече предупреди за риск от недостиг на газ в Европа през зимата, ако Ормузкият проток остане блокиран и САЩ и Иран не постигнат договореност.

Източници: ukrinform.ua

Руски съд осъди задочно на четири години лишаване от свобода в наказателна колония Жана Немцова, дъщеря на убития опозиционен политик Борис Немцов. 42-годишната Немцова е призната за виновна заради дейността си във фондацията „Борис Немцов за свобода“, базирана в Германия. Присъдата подлежи на обжалване.

Според прокуратурата организацията разпространява „негативни оценки за различни събития в Руската федерация“. Фондацията беше включена през април 2024 г. от руското Министерство на правосъдието в списъка на чуждестранните и международните организации, чиято дейност е забранена в Русия като „нежелателна“.

Жана Немцова основава организацията през 2015 г. в германския град Бон, след убийството на баща си през февруари същата година. През август 2026 г. руски съд издаде задочна заповед за ареста ѝ.

Немцова отхвърля обвиненията и ги определя като политически мотивирани. В предишни свои изявления тя е заявявала: „Руските власти засилват усилията си да заглушат независимите гласове в страната.“

По думите ѝ фондацията подкрепя независими руски медии в изгнание, образователни проекти и защитата на руснаци, напуснали страната заради несъгласието си с войната срещу Украйна и управлението на президента Владимир Путин.

Борис Немцов, един от най-изявените критици на Владимир Путин, беше застрелян през февруари 2015 г. на мост в Москва, недалеч от Кремъл. След смъртта му дъщеря му продължи публичната си дейност чрез организацията, носеща неговото име.

Източници: radiosvoboda.org

В бъдеще е възможно с изкуствения интелект (ИИ) да се злоупотребява и за развитието на нови биологични оръжия. Това може да звучи като научна фантастика, но междувременно е тема за изследователите, службите за сигурност и международните организации.

Напредъкът в биотехнологиите позволява патогените да бъдат все по-точно анализирани и видоизменяни. Чрез ИИ количествата данни могат да се оценяват все по-бързо. Затова експертите посочват, че с модерните технологии в дългосрочен план би могло да се злоупотреби и за развитието на биологични оръжия.

Службите за сигурност също наблюдават развитието със загриженост. Шефът на британското вътрешно разузнаване МИ5 Кен Маккалъм предупреди, че в бъдеще ИИ може да повиши опасността от съществуващите или от нови биологични оръжия, особено ако са в ръцете на т.нар. недържавни играчи.

Биологичните оръжия - между науката и злоупотребата

Актуалността на дебата личи в доклад от септември на американската компания „Anthropic", която работи в сферата на ИИ. По данни на компанията, идентифицирани и блокирани са били много опити, в рамките на които изследователи са искали да използват ИИ за възможни разработки на биологични оръжия. От доклада се разбира, че става дума за манипулиране на микроорганизми с цел да се подсили заразният ефект от тях, както и за проекти с варианти на птичия грип, които по-лесно биха могли да се предават на бозайници.

Същевременно от „Anthropic"подчертават, че тези изследвания могат да служат както за медицинска превенция, така и за военни цели. Именно това трудно разделение между легитимната наука и възможните злоупотреби е смятано за един от най-големите проблеми при контрола над модерните биотехнологии.

Какво представляват биологичните оръжия?

Опасенията, свързани с биологичните оръжия, изобщо не са нови. За биологични средства се смятат редица патогени, сред които бактерии, вируси, гъбички или определени биологични токсини. Известни примери са антраксът, чумата, едрата шарка или ботулиновият токсин. Антраксът е едно от най-известните биологични оръжия. Устойчивите спори могат дълго време да оцелеят в околната среда и са били изследвани и в рамките на държавни програми за биологични оръжия.

Световната здравна организация (СЗО) и ООН дефинират биологичните оръжия като съзнателното използване на биологични субстанции с цел да се навреди на хора, животни или растения. Биологичното оръжие обикновено се състои от два компонента: от биологична субстанция и система, която я разпространява. Експертите говорят за „агент" (вируси или бактерии) и „система за доставка". Към системите могат да спадат ракети, инсталации за разпръскване или заразени храни. Заедно с ядрените и с химическите оръжия, биологичните спадат към т.нар. ABC-оръжия (атомни, биологически и химически оръжия). Те спадат към оръжията за масово поразяване.

Какви са разликите с химическите оръжия?

Разликата между биологичните и химическите оръжия е в начина им на действие. Химическите оръжия вредят на хората чрез токсичното действие на химически вещества като зарин или иприт. Ефектът често настъпва за секунди или минути. Пример за това са атаките с отровни газове като хлор или иприт по време на Първата световна война и използването на нервно-паралитичния газ зарин по време на гражданската война в Сирия.

Биологичните оръжия от своя страна причиняват инфекциозни заболявания. Ефектът им може да се прояви след часове, дни или дори седмици. Освен това някои патогени могат да се разпространяват от човек на човек, което прави последствията им трудно предвидими. Иначе казано, химическите оръжия действат чрез непосредствената си токсичност, докато биологичните предизвикват заболявания.

По цял свят ли са забранени биологичните оръжия?

Да, над биологичните оръжия е наложена международна забрана - чрез приетата през 1975 година Конвенция за забрана на биологичните оръжия. Към споразумението са се присъединили 189 държави, но държави като Египет, Сирия или Израел не са ратифицирали или подписали конвенцията. Тези, които са го направили, се задължават да унищожат всички запаси, производствени съоръжения и транспортни средства.

Над химическите оръжия също е наложена международна забрана, като контролът върху тях е значително по-развит. Ситуацията се контролира от Организацията за забрана на химическите оръжия, която може да провежда инспекции и да контролира унищожаването на запасите от химически оръжия.

Спрямо биологичните оръжия обаче подобна система за контрол не съществува. Държавите се опасяват, че инспекциите биха могли да разкрият чувствителни данни от изследванията в сферата на медицината, фармацевтичната промишленост или биотехнологиите. Затова контролът се основава предимно на прозрачност, доброволно съобщаване и международно доверие.

Защо биологичните оръжия се откриват и контролират толкова трудно?

Разкриването на програми за биологични оръжия е много по-трудно от контрола върху ядрените или химическите оръжия. Много от технологиите, които се използват за разработването на биологични оръжия, имат и гражданско приложение. Същите лабораторни уреди, използвани за разработването на ваксини или лекарства, теоретично могат да се използват и за военни изследвания.

Експертите говорят за проблем с "двойното предназначение": научните изследвания могат едновременно да служат за мирни медицински цели и за военни цели. Към това се добавя и обстоятелството, че една биологична атака на пръв поглед може да изглежда като естествена епидемия - истината може да се установи едва след подробни изследвания.

Вероятно поради това биологичните оръжия са били използвани многократно в историята. Има исторически сведения както за отровени кладенци, така и за жертви на епидемии при обсади. Ефективността на този вид методи обаче е спорна.

Автор: Хана Фукс

Фрагменти от дрон са открити край село Богича в североизточния румънски окръг Нямц. Останките са били разпръснати на площ от около 200-300 квадратни метра, съобщи Аджерпрес, позовавайки се на Окръжната полиция в Нямц.

Сигналът е подаден от мъж, който забелязал фрагментите и уведомил властите. На място са изпратени полицаи, пожарникари и екип пиротехници към Румънската разузнавателна служба.

Районът се проверява, като предстои да бъде установено какъв е произходът на останките и при какви обстоятелства са попаднали край селото. На този етап не са съобщени данни за вида на дрона, за възможен взривен заряд или за нанесени щети.

Допълнителна информация се очаква след приключването на проверките на място и анализа на намерените фрагменти.

Комитетът по външни отношения на Сената на САЩ е изпратил писмо до Илон Мъск заради забавянето на работата на системата Starshield в Украйна. Писмото е част от действия за запазване на документи преди очаквани разследвания през следващата сесия на Конгреса, съобщи CNN, цитирана от Укринформ.

По думите на помощник на сенатор демократ комитетът е изпратил аналогични писма до пристанища, банки и частни компании, свързани със сделка за руско дизелово гориво. Целта е да бъдат съхранени документи и други материали, които могат да имат значение за бъдещите проверки.

Той е уточнил, че изпращането на подобни писма е стандартна процедура. По думите му такива уведомления получават лица, които са заподозрени в нарушаване на закона „или в участие в определени дейности“. Самото получаване на писмо не означава, че срещу даден човек или компания е установено нарушение.

Очаква се новият Конгрес на САЩ да започне работа през януари, като демократите ще разполагат с мнозинство. Според информацията, цитирана от CNN, законодателите подготвят по-активен контрол върху действията на администрацията на Доналд Тръмп през последните две години.

Сред вероятните промени е и смяна на ръководството на Комитета по външни отношения на Сената. За вероятен негов председател се посочва сенаторът демократ Крис Кунс.

Писмото до Мъск е свързано с ограниченията в работата на Starshield в Украйна. Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че забавянето на услугите Starlink и Starshield е сред причините за гибелта на цивилни при руски въздушни атаки.

Междувременно инспекторът на Пентагона е отказал да разследва последните ограничения в работата на Starlink и Starshield в Украйна. Това оставя евентуалното разследване на Сената като отделен политически и законодателен процес, който се очаква да бъде развит след началото на новата сесия на Конгреса.

Източници: ukrinform.ua, unn.ua

Украинските сили са провели контраатаки и са осуетили руски опити за напредване по няколко направления на фронта. Информацията е на Института за изследване на войната (ISW), който анализира боевете на 3 и 4 ноември.

В северната част на Сумска област руските сили са опитали да настъпят, но не са постигнали напредък заради украинска контраатака североизточно от Суми. Руските атаки са били спрени и в района на Борова в Харковска област.

Основните усилия на руската армия продължават да са насочени към украинския укрепен пояс в Донбас. Руските сили са атакували позиции източно от Славянск и Краматорск, но не са успели да се придвижат напред.

ISW свързва това с украински контраатаки по южния бряг на река Северски Донец и югоизточно от Славянск. В оценката си институтът посочва:

В Доброполското направление също не е отчетено руско придвижване. Украинските контраатаки са ограничили руските атаки и там.

Различна е оценката за района на Константиновка. Според ISW руските сили вероятно са консолидирали позиции в северозападната част на града. Украинските сили са нанесли най-малко осем удара по руски позиции в радиус от един километър от района.

Това е единственият район в Донецка област, за който анализаторите допускат определен руски успех. В същото време данните не сочат широко настъпление, а вероятно укрепване на вече достигнати позиции.

В Запорожка област руските сили са опитали да се придвижат южно от Орехов. Според оценката на ISW целта е била да се доближат достатъчно до Запорожие, за да поставят областния център в обсега на руската артилерия. Украинските контраатаки са ограничили това придвижване.

На този фон руското настъпление през октомври е останало ограничено. По данни, цитирани от УНИАН, руските сили са завзели 7 квадратни километра украинска територия. Това е най-слабият им месечен резултат от есента на 2023 г.

За сравнение, през септември и октомври 2025 г. Русия е завзела съответно 492 и 586 квадратни километра. През същите месеци на 2024 г. показателите са били 398 и 559 квадратни километра.

ISW отчита и украински напредък в Сумска и Донецка област. Данните за отделните участъци остават свързани с динамиката на боевете, а оценката за района на Константиновка е формулирана като вероятен, а не окончателно потвърден руски успех.

Източници: unian.net

Най-малко седем души са убити, а 14 са ранени при две украински атаки в окупираната от Русия Луганска област, съобщи назначеният от Москва губернатор Леонид Пасечник.

Петима души са загинали при удар по автобус, пътуващ към Луганск. При атаката са ранени най-малко 13 души. Пасечник определи случилото се като „чудовищен удар“ и заяви, че на пострадалите се оказва медицинска помощ.

При отделно нападение срещу лекотоварен автомобил в района на Ровенки са загинали двама мъже. Един човек е ранен. Пасечник не е посочил какви оръжия са били използвани при атаките.

По-голямата част от Луганска област е под руски контрол. Украинската армия редовно нанася удари по цели във вътрешността на територии, контролирани от Русия, като най-често използва дронове.

Съобщените жертви и обстоятелствата около атаките са представени от руските окупационни власти. Независимо потвърждение на данните за загиналите, ранените и използваните оръжия не е посочено.

По-рано руските власти съобщиха и за пожари в промишлени обекти в Рязан след мащабна атака с дронове. Губернаторът на Рязанска област Павел Малков заяви, че срещу региона са били изпратени повече от 200 дрона.

По думите на Малков електроснабдяването в Рязан е възстановено, а пожарите са били локализирани или потушени.

Ройтерс съобщи, че анализ на публикувани в социалните мрежи видеокадри сочи, че вероятна цел е била Рязанската петролна рафинерия. Агенцията е сравнила видими на кадрите обекти, сред които църква, пътища и сгради, със сателитни и архивни изображения. В същото време Ройтерс отбелязва, че не е могла независимо да установи кога са заснети видеата.

Размерът на евентуалните щети по рафинерията не е изяснен. Съоръжението, което осигурява гориво за Москва, има капацитет да преработва около 340 000 барела петрол дневно.

Латвия и Литва отварят политическа възможност за разполагане на ядрено оръжие на НАТО, но към момента нито една от двете държави не е договорила подобна стъпка със САЩ, Франция или Великобритания. В Литва конституционната забрана все още е в сила, а в Латвия президентът Едгар Ринкевич заяви, че законодателството не поставя такава пречка.

На 30 септември Ринкевич каза, че Латвия би могла да приеме ядрено оръжие, ако НАТО колективно прецени, че това е необходимо. Той обаче уточни, че в момента не се водят преговори за разполагане на ядрени бойни глави в страната.

През октомври литовският парламент одобри на първо четене промени, с които се отменя разпоредбата, забраняваща на територията на страната оръжия за масово унищожение и чужди военни бази. Второто четене е насрочено за 12 януари 2027 г. До тогава ограничението остава в сила.

Дори поправката да бъде приета окончателно, това няма автоматично да доведе до разполагане на ядрено оръжие. Ще бъде необходимо отделно решение на литовските власти и съгласие от държава, която притежава такъв арсенал.

„В мирно време в Литва никой не говори за разполагане на оръжия за масово унищожение“, заяви министърът на отбраната Робертас Каунас. Той допълни, че при криза или война страната би могла да използва възможностите, които предоставят ядрените арсенали на НАТО, САЩ и Франция.

Дискусията се развива на фона на френската инициатива за „предно ядрено възпиране“. През март президентът Еманюел Макрон обяви, че съюзнически държави могат да участват в учения и при определени обстоятелства да приемат временно елементи от френските стратегически сили.

„Този постепенен подход ще позволи на партньорите ни да участват в ученията по възпиране и при необходимост може да включва временно разполагане на елементи от стратегическите сили на Франция на територията на съюзнически държави“, каза Макрон.

Литва и Латвия са сред първите държави, заявили интерес към програмата. Литва потвърди и участието си в разговори за възможно разполагане на американски сили за стратегическо ядрено възпиране.

Основният въпрос остава дали някоя ядрена сила е готова да разположи свои оръжия в Балтийския регион. Към момента няма постигнато споразумение, което да създава реална възможност за това в Латвия или Литва. Няма и публично потвърдени планове за изграждане на специална инфраструктура.

Подобна стъпка би изисквала защитени съоръжения, допълнителни мерки за сигурност и подготвен персонал. Участието във френската програма само по себе си не означава, че в Балтийските държави ще бъдат разположени ядрени бойни глави. Финландия и Швеция вече се присъединиха към инициативата, но запазиха позицията си да не приемат ядрено оръжие на своя територия в мирно време.

Сегашната ситуация се различава от тази през 1997 г., когато Основополагащият акт Русия–НАТО фиксира, че Алиансът няма намерение, план или причина да разполага ядрено оръжие на територията на новите си членове. В близко бъдеще реалното разполагане в Латвия или Литва изглежда малко вероятно. Политическите решения в двете страни обаче създават възможност този сценарий да бъде разглеждан при тежка криза или война.

Източници: meduza.io, lrt.lt, elysee.fr

Британският актьор и комик Ръсел Бранд е признат за виновен в изнасилване и по три обвинения за сексуално посегателство от съд в Лондон. След произнасянето на присъдите 51-годишният Бранд е оставен в ареста.

Едно от обвиненията за изнасилване е свързано с млада почитателка, която го е срещнала след негово шоу в западната част на Лондон през 2009 г. По време на процеса Бранд е отрекъл обвиненията и е пледирал невинен.

Съдията Джоел Бенатън е заявил, че делото е било „много добре подготвено“. Определянето на наказанието е насрочено за 9 ноември.

Съдът не е освободил Бранд до произнасянето на наказанието. Така той ще остане под стража през следващите дни, докато съдията определи продължителността на ефективната присъда.

Процесът разглежда твърдения за сексуални престъпления, извършени в периода до 2009 г. В случая са били повдигнати обвинения, свързани с няколко жени, чиито самоличности не се посочват.

Признанието за виновност по обвиненията за изнасилване и сексуално посегателство представлява съдебно установен резултат по конкретните пунктове от обвинението. Предстои съдът да се произнесе единствено по размера на наказанието.

Източници: edition.cnn.com, apnews.com

Украинските удари по руските нефтопреработвателни заводи са станали по-точни заради усъвършенствани системи за насочване на дроновете. Това заяви авиационният експерт Константин Криволап в ефира на програмата „Фабрика новостей“.

По думите му украинските сили вече не разчитат единствено на предварително зададени координати. При пускането на безпилотни апарати те се насочват към конкретни цели, като в процеса се използва и изкуствен интелект.

Той каза, че според него именно липсата на допълнителни ракети-прехващачи за системите Patriot е сред причините ударите по руските рафинерии да бъдат възобновени. Криволап припомни, че администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп е настоявала Украйна да прекрати атаките срещу нефтопреработвателни заводи. Украинският президент Володимир Зеленски предложил това да стане при условие, че Киев получи допълнителни ракети за противовъздушната отбрана.

Експертът отхвърли възможността всички руски нефтопреработвателни заводи да бъдат напълно унищожени. Според него Украйна не разполага с достатъчно оръжия за подобна операция, но може чрез постоянни удари да прекъсва производството и превоза на горива.

Той определи като основна цел нарушаването на доставките на дизелово гориво и други петролни продукти. По думите му това би могло да предизвика сериозни затруднения за руската логистика, но не означава физическо унищожаване на цялата нефтопреработвателна промишленост.

Криволап обясни, че украинската страна се стреми дроновете да летят в режим FPV. При него апаратът предава картина и операторът може да коригира полета според това, което се вижда в реално време.

„Това е сложна задача. Руснаците постоянно ѝ противодействат“, каза експертът. Той свърза част от прекъсванията на мобилните комуникации в Русия с опитите да бъдат ограничени възможностите за управление и насочване на дроновете.

Развитието на системите за насочване съвпадна с нова серия атаки срещу руски нефтопреработвателни обекти. УНИАН съобщи, че в нощта срещу 5 ноември в Рязан са били регистрирани няколко огнища на пожар в района на нефтопреработвателния завод. Агенция Асошиейтед прес също предаде за пожар в града след атака с дронове, като се позова на руски медии.

Два дни по-рано беше съобщено за атака срещу завода „Славнефть-ЯНОС“ в Ярославъл, където са забелязани най-малко три огнища на пожар. В нощта срещу 1 ноември значителни щети са били нанесени на „ЛУКОЙЛ-Нижегороднефтеоргсинтез“ в Кстово.

Източници: unian.net, apnews.com

Най-малко 12 пътнически самолета, изпълняващи полети в Европа, са получили предупреждения за бомби на борда. Сигналите са подадени на 5 ноември, а няколко полета са били отклонени или съпроводени от изтребители. Към момента на публикацията взривни устройства не са открити.

Самолет на ирландската Aer Lingus, летящ от Дъблин за Рим, е бил пренасочен към военната база в Евро, Франция. Полет на финландската Finnair от Хелзинки до Рим е бил съпроводен от изтребители на италианските военновъздушни сили.

По данни на Sky News изтребители са съпроводили и два самолета на Ryanair във въздушното пространство на България. Предупреждения са получили още полети на LOT, Wizz Air и Aegean Airlines, насочени към различни европейски летища.

Сигналите идват само два дни след друга серия от предупреждения. На 3 ноември най-малко седем европейски полета са били проверени или отклонени заради съобщения за поставени бомби, но и тогава взривни устройства не са открити.

Европейските власти все още не са обявили кого смятат за автор на съобщенията. Не е потвърдено и дали отделните сигнали са свързани помежду си.

Източници: meduza.io, news.sky.com