Исландците започнаха да гласуват днес на референдум, който се очертава като много оспорван, относно възобновяването на преговорите за присъединяване към Европейския съюз, 13 години след тяхното прекратяване, предаде Франс прес, съобщи БТА.

Проучванията показват двата лагера рамо до рамо, като последното изследване на Галъп дава 51,6% подкрепа на противниците на преговорите, срещу 48,4% на поддръжниците им - разлика, която се смята за статистически незначителна.

В контекста на финансовата криза, която беше сринала икономиката на страната, островът с близо 400 000 жители подаде кандидатура за членство в ЕС през 2009 г., но преговорите бяха замразени през 2013 г. с идването на власт на евроскептично правителство.

"Много оспорвано, но аз оставам оптимистка", заяви в сряда външната министърка Торгердур Катрин Гунарсдотир, водеща фигура сред поддръжниците на преговорите. "Нищо не е решено, докато всичко не приключи."

Около 273 000 избиратели са поканени да отговорят на следния въпрос: "Трябва ли Исландия да възобнови преговорите за присъединяване към Европейския съюз?"

Предвид липсата на екзитпол, първите достоверни резултати се очакват късно през нощта.

Дори в случай, че преговорите бъдат възобновени, ще бъде необходим втори референдум относно самото членство. Въпросът за риболова, един от стълбовете на националната икономика, върху който Рейкявик иска да запази изключителен контрол, вероятно ще бъде един от основните точки на напрежение, въпреки че изразената от Брюксел готовност да търси "креативни решения".

Най‑малко 27 души са били убити при нощна руска въздушна атака в Киевска област, заяви ръководителят на местната военна администрация Тимур Ткаченко, цитиран от Франс прес и Ройтерс, предаде БТА.

"Цифрата може да не е окончателна", добави той в Телеграм.

При нападението, предизвикало пожар и експлозии в склад, са били ранени 42 души. Над 380 души се евакуират от зоната на удара, нанесен в района на Буча, според същия източник.

Един човек загина и трима са ранени в резултат на нощното нападение с дронове в Измаилски район в южната част на украинската Одеска област, съобщава оперативният щаб на Измаилската районна държавна администрация на страницата си във Фейсбук.

Щети са нанесени на обекти от транспортната инфраструктура.

„Осем камиона с храна се запалиха. Огнеборците бързо потушиха пожарите“, отбелязва се в съобщение на Държавната служба за извънредни ситуации в Одеска област в канала Телеграм.

Въздушната тревога започна преди полунощ в 23.20 часа и продължи до късно през нощта до 01.46 часа. Над 20 дрона са атакували населени места в южната част на Одеска област, сред които са Затока, Татарбунари, Килия, Вилково, Измаил и др.

В момента на атаката в Измаил се намираше Росица Кирова – председателка на парламентарната комисия по туризъм в 52-рото Народно събрание на Република България, която е на посещение по повод честванията на 205-годишнината на Болград, съобщи БТА.

По време на нощната атака в Измаил офицерите от НСО, които придружават народната представителка от българския парламент, светкавично реагираха, като бързо я изведоха в убежището и помогнаха на други граждани, намиращи се в хотела.

В периода 24-28 август официална българска делегация имаше срещи с българската общност в Измаил, Болград, Бесарабската община, Болградски район, Одеса и село Камчик в Саратската община.

Срещите бяха организирани със съдействието на Генералния консул в Одеса, Светослав Иванов, а като част от българската делегация се включиха извънредният и пълномощен посланик на България в Украйна Златин Кръстев и генералният директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев.

Българите в Одеска област наброяват над 150 000 души и са трети по численост според последното официално преброяване в Украйна. В самия град Одеса живеят 50–60 хиляди българи. Най-голямото компактно българско население е съсредоточено в Болградския, Измаилския и Белгород-Днестровския район.

Непалската служба за бедствия съобщи днес, че броят на загиналите в страната от внезапните наводнения е нараснал до 626, като още 2426 души са в неизвестност, предаде Асошиейтед прес, съобщи БТА.

Агенцията отбелязва, че операциите по издирване и спасяване по границата между Непал и Китай са навлезли в четвъртия си ден.

Предишните данни на агенцията бяха за 616 загинали и 1924 изчезнали.

Отделно Китай съобщи за седем смъртни случая и 554 изчезнали в Тибетския автономен регион.

Министърът на финансите на Непал Сварним Уагле изчисли, че страната може да се нуждае от между четири и пет милиарда долара за възстановяване след бедствието – сума, която представлява близо една десета от размера на националната икономика. Той уточни пред Ройтерс, че оценката е първоначална и приблизителна.

Министърът не обясни защо се очаква сметката за възстановяване да бъде по-малка от девет милиарда долара, изразходвани след земетресението с магнитуд 7,8 през 2015 г. - най-катастрофалното регистрирано бедствие в Непал. Тогава загинаха близо 9000 души, бяха унищожени повече от половин милион домове и загубите бяха изчислени на около трета от националната икономика.

Очаква се наводненията при всяко положение да нанесат сериозен удар върху икономика, разчитаща на парични преводи, туризъм и водноелектрическа енергия. Бедствието е засегнало енергийни проекти, които представляват повече от 12% от националния капацитет за производство на електроенергия.

Вятърът духа силно над плажа на Новоросийск, пристанищен град в северната част на руското Черноморско крайбрежие. Някои се разхождат по алеята край морския бряг, други се пекат на слънце на чакълестия плаж в закътано от вятъра местенце. Но изведнъж се чува въздушна тревога. Посред бял ден. Морски шум и виещи сирени – така звучи това лято тук, пише в репортаж германската обществено-правна медия АРД.

Спасителят Артур взима мегафона си и любезно призовава плажуващите да напуснат плажа. "В известен смисъл се жертвам, за да евакуирам плажа", разказва той с гордост пред АРД. Тази година работата му е по-трудна от всякога.

Най-вече защото някои категорично отказват да сложат край на слънчевите бани край морето и просто остават на плажа. Като пенсионерката Людмила с приятелката си: двете си споделят една кърпа и продължават да си бъбрят въпреки алармата. Людмила е раздразнена: "Защо е цялата тази суматоха, като все пак нищо не се вижда? Просто тероризират хората с това".

"Мисля, че това е само началото"

Но опасността е напълно реална: в нощта срещу 12 август Украйна нанесе масивен удар по пристанището в Новоросийск. Там се намира руска военноморска база. При мащабната атака обаче не беше засегната само територията на пристанището, а и жилищни сгради в близост, имаше загинали и ранени, посочва АРД.

Наташа живее недалеч от пристанището. "Беше много страшно", казва тя и добавя, че целият град не е спал.

Семейството на Наташа живее тук от десетилетия. Майка ѝ разказва как по време на Втората световна война германците са бомбардирали района. А сега това се случва отново. "Мислехме, че войната е приключила", казва тя, цитирана от АРД.

Но в нощта на 12 август е имало толкова силни експлозии, че тя и правнукът ѝ не са могли да заспят от страх. Войната вече е стигнала и до прага на дома ѝ, в този популярен руски курорт за лятна почивка. А Наташа се опасява, че това е е било само началото.

Атаките на Украйна обаче засягат преди всичко руската икономика. Пристанището в Новоросийск е най-важният транспортен център на Русия за външната търговия – за петрол, зърно и контейнерни товари. Но от дни насам тук всичко е в застой. В Черно море конфликтът между Русия и Украйна ескалира – в резултат на взаимните атаки срещу пристанища, енергийни съоръжения и търговски кораби са блокирани около 97 процента от украинските и руските експортни капацитети за зърно в целия Черноморски регион, посочва АРД.

Паднал дрон на плажа

На около 170 километра на юг по крайбрежието на Черно море се намира най-известният ваканционен лагер в страната. Всяка сутрин тук звучи руският химн, а децата издигат знамето. От руска гледна точка те са спечелили голямата награда: три седмици в лагера "Орлоняк" (в превод "малък орел").

Директорът Александър Джеус казва, че тук децата се научават да вярват в себе си и в страната си, както и в това, че могат да променят света. "Не чрез насилие и войни, а чрез мирни и красиви дела." Повечето младежи са участвали в конкурси за таланти, за да могат да присъстват тук. Други имат влиятелни родители. Отмяната на лагера в тези времена е изключена за ръководството.

В момента група тийнейджъри посещава курс по плуване, но занятието трябва да приключи внезапно: и в летния лагер е обявена въздушна тревога.

В началото на август посетителите на плажа видяха колко сериозна може да бъде заплахата - тогава на препълнения плаж в руския черноморски курорт Архипо-Осиповка се разби дрон - само на 25 километра по въздушна линия от летния лагер. Според официални данни при удара са загинали седем души, сред които четири деца. На видеозаписи в социалните мрежи се чуват изстрели преди сблъсъка, което вероятно означава, че руската противовъздушна отбрана е обстрелвала дрона, преди той да се разбие на плажа. Русия твърди, че украинската атака е била насочена директно срещу хората на плажа.

По-малко гости в луксозния курорт Сочи

В най-южната част на руския Черноморски регион се намира Сочи, който в Русия е символ на луксозната почивка. Не много руснаци могат да си позволят да почиват в този курорт. Тази година туристите са значително по-малко от обикновено. Но не заради високите цени, казва барманката Кира. "Причината е, че тук има дронове и експлозии. Като завие сирената, хората трябва да се крият, не ги пускат на плажа."

Пътуването с кола също е трудно: на бензиностанциите постоянно липсва бензин. Властите са разпоредили на хората по крайбрежието да зареждат само в случай на спешност, ако изобщо има гориво. В жегата колите се струпват в задръствания, което допълнително изнервя почиващите. Войната вече достигна и руския ваканционен рай, пише на финала АРД.

Автор: Зилке Дитрих (ARD)

Президентът на САЩ Доналд Тръмп изрази съболезнованията си по повод смъртта на норвежкия крал Харалд V, описвайки покойния монарх като „силен, горд и невероятно уважаван човек“, предаде ДПА, като цитира публикация в акаунта му в собствената му платформа Трут Соушъл, съобщи БТА.

"(Харалд) обичаше своята страна и беше наистина обичан и уважаван от своя народ", написа Тръмп рано тази сутрин. "Сърцата ни са с кралското семейство и с цяла Норвегия в този труден момент. Наистина ГОЛЯМА загуба!", добави той.

Крал Харалд, който почина в петък на 89‑годишна възраст, беше изключително популярен в родината си. Тръмп обаче не е особено харесван сред норвежците, по няколко причини, отбелязва ДПА.

Президентът на САЩ отчужди съюзниците от НАТО в Скандинавия, които разчитат на солидарността в алианса, с многократните си заплахи да "поеме контрола" над Гренландия, арктическия остров, който принадлежи на съседна Дания. Освен това той държеше Норвегия пряко отговорна за това, че не е получил Нобеловата награда за мир, която традиционно се връчва в Осло.

Тръмп изрази мнениуето, че напълно заслужава отличието. През януари той обобщи чувствата си в едно изречение: "Загубих много уважение към Норвегия", припомня ДПА.

Въведената през 2025 г. награда за мир на ФИФА, присъдена на Тръмп от президента на организацията Джани Инфантино, също предизвика подигравки в северната страна. Ръководителката на Норвежката футболна федерация Лизе Клавенес критикува отличието като политическа награда без никаква основа и призова то да бъде незабавно отменено.

На Световното първенство в САЩ тя обвини Тръмп в намеса в спорта, след като, след телефонно обаждане от Тръмп до Инфантино, беше отменено наказанието на американския нападател Фоларин Балогун за осминафиналния мач срещу Белгия. Случаят, безпрецедентен в скорошната история на Световните първенства, предизвика възмущение не само в Норвегия, но и по целия свят.

Иранското правителство обеща да устои на санкциите на САЩ и на това, което нарече "заговори" на САЩ и Израел, като заяви, че дипломацията и отбраната са "допълващи се, координирани и неразделни" инструменти за защита на националните интереси, сигурността и териториалната цялост на страната, предаде Ройтерс, съобщи БТА.

В изявление, разпространено от държавните медии, правителството посочи, че ще следва и двата подхода едновременно и ще се съсредоточи върху ограничаване на инфлацията, създаване на работни места, подкрепа за вътрешното производство и постепенно намаляване на зависимостта от долара.

Иранският президент Масуд Пезешкиан заяви в телевизионно интервю снощи, че Иран ще преговаря със САЩ, но остава предпазлив към Вашингтон, като подчерта, че Техеран ще спазва ангажиментите си само ако и другата страна направи същото, предаде Синхуа.

Изявлението беше направено в отговор на въпроси дали текущите дипломатически усилия могат да възобновят меморандума за разбирателство, подписан от Иран и САЩ през юни, и да възстановят правата на иранската нация.

"Можем да продължим напред", ако действията на Иран бъдат посрещнати с реципрочни и пропорционални действия от другата страна, каза иранският президент, като призна, че двете страни може да не постигнат всичките си цели.

Според меморандума Съединените щати трябваше да отменят морската блокада и санкциите върху петрола и нефтохимическата индустрия на Иран и да освободят замразени ирански активи. Пезешкиян каза, че Иран е изнесъл близо 90 милиона барела петрол през периода, когато споразумението беше прилагано.

Коментарите на Пезешкиян идват на фона на продължаващите икономически затруднения в Иран. В отделно послание вчера върховният лидер на Иран Моджтаба Хаменей призова за "сериозно" внимание към икономическите и жизнени предизвикателства, включително инфлацията, безработицата и управлението на цените и пазарите. Иран има нужда от по‑силен икономически растеж, увеличени инвестиции и подем в производството, каза Хаменей, като определи по‑голямата опора на вътрешното производство като ключова за справяне с икономическите трудности на страната. Когато вътрешното производство не може да покрие търсенето, вносът трябва да се използва "правилно и разумно", добави той.

Хаменей също призова за поддържане на националното единство и защита на социалната сплотеност, предупреждавайки срещу изказвания, които водят до безнадеждност и отслабват националната и обществената мотивация.

Коментарите идват на фона на засилен икономически натиск от страна на САЩ върху Иран.

ДВ: За необявеното си посещение в Москва директорът на ЦРУ летя за руската столица през Рига. Има ли Латвия някаква връзка с тази визита?

Андрис Кулбергс: Ние сме стратегически партньор на Съединените щати и винаги сме готови да помагаме на нашите партньори да използват нашата инфраструктура. Мисля, че това просто е най-краткият и оптимален маршрут за пътуване до Русия.

ДВ: Някои медии съобщават, че Джон Ратклиф може да е обсъждал в Москва евентуалната готовност на Путин да нападне балтийските държави. Посочва се, че той е предупредил Москва да не предприема такава стъпка. Знаете ли нещо по този въпрос?

Кулбергс: Смятам, че основният въпрос е приключването на войната в Украйна, прекратяването на военните действия. Мисля, че именно това е било обсъждано. Подкрепяме всички усилия на САЩ в тази посока, тъй като именно Съединените щати могат наистина да повлияят на хода на войната. Подкрепяме САЩ във всички опити да се постигне нейния край.

"Ако искате мир, винаги трябва да сте подготвени за най-лошото"

ДВ: Но имате ли някакви конкретни доказателства, че Русия подготвя нападение срещу балтийските държави?

Кулбергс: Не, няма такива данни. Това беше потвърдено и от страна на Украйна след тридневната ми среща с президента Зеленски. Разбира се, живеем в променяща се обстановка. И макар да виждаме, че Русия не постига напредък във военно отношение, винаги са възможни някакви хибридни атаки или кибератаки. Ето защо, ако искате мир, винаги трябва да сте подготвени за най-лошото. Затова правим всичко възможно, за да инвестираме в нашата отбрана и сигурност.

ДВ: Какво имате предвид под "променяща се обстановка“?

Кулбергс: Русия губи войната, не успява да напредне и всеки месец губи много хора. Това означава, че руското ръководство трябва да отговори на собственото си население защо се случва всичко това. Защо са опитите да бъде окупирана Украйна? Защо се взривяват сгради и логистични центрове? Защо възниква недостиг на гориво? Всички тези въпроси се задават. Ето защо обстановката се променя. Нашият съсед е непредсказуем. И затова ние, като страна на източния фланг, трябва да подсигуряваме външните граници на целия Европейски съюз.

ДВ: Ако няма доказателства за подготовка за война, има ли други признаци за заплаха от страна на Русия срещу балтийските държави?

Кулбергс: И не само срещу балтийските държави. Такова вероятност винаги съществува. Наблюдаваме нарастване на броя на кибератаките. Наблюдаваме инструментализирана хибридна атака по нашата граница, организирана от Кремъл чрез Беларус под формата на прехвърляне на нелегални мигранти към нашите граници.

Виждаме, че в това участват специални сили и че има подкрепа от страна на правителството. Поддържаме границата укрепена. В момента при нас се провежда специална операция (за ограничаване на нелегалната миграция - бел. ред.). Това е пример за подобна заплаха.

"За Русия това няма да завърши добре"

ДВ: Говори ли се в момента на хората в Латвия за необходимостта да се подготвят за война?

Кулбергс: Ние сме държава в НАТО. Алиансът е по-силен от всякога. Ние сме близки стратегически партньори на САЩ, както и на други държави. Всички те присъстват тук, на наша територия са разположени сили на НАТО. Увеличихме присъствието си и разполагаме на място с повече сили, отколкото преди.

Трябва да подсигуряваме границата. И трябва да осъзнаваме, че пълномащабната агресия на Русия срещу Украйна продължава вече пета година. Това е заплаха за Европа. Всяка война е неприемлива, затова трябва да сме подготвени за всеки сценарий.

Но да отговоря на вашия въпрос - подготвяме се, за да нямаме слабо звено. Трябва да останем силни и единни. НАТО стана по-силно. Видяхме как Финландия и Швеция се присъединиха към НАТО, а доскоро не бяха част от Алианса.

ДВ: Какво бихте казали на Владимир Путин?

Кулбергс: Бих казал на руския народ: В бъдеще всеки руснак ще бъде принуден да поеме отговорност за това, което Путин е решил да направи. Осъзнайте се. Вие убивате собствения си народ. Вие унищожавате бъдещето и просперитета на собствената си страна. За Русия това няма да завърши добре.

Изключително голяма е опасността от възникване на пожари в Гърция в събота, съобщават гръцките медии, цитирани от БТА.

Най-застрашени са островите Крит, Родос и Карпатос, където е издадено предупреждение от пета степен, съобщава електронното издание на гръцкия вестник "Прото тема". За област Атика, където се намира столицата Атина, е обявена четвърта степен на опасност от възникване на пожари по петстепенната скала.

Метеорологичната прогноза предупреждава за силни ветрове с пориви над 100 км в час в югоизточната част на Егейско море, съобщава електронното издание на гръцкия в. "Нафтемборики". В източните райони на остров Крит ветровете ще достигнат 120 км в час.

От Пожарната служба призовават гражданите да бъдат особено внимателни и да не предприемат действия, които биха могли да предизвикат пожари.

Началникът на администрацията на украинския президент Володимир Зеленски - Кирило Буданов заяви, че за да се запази настоящият състав на силите си, Украйна трябва да мобилизира най-малко 30 000 граждани месечно, предаде NV.ua.

Според Буданов обществото трябва да приеме процеса на мобилизация такъв, какъвто е, тъй като намаляването на необходимите показатели е невъзможно.

„Не можем да мобилизираме по-малко от 30 000 души на месец. Това е минималният брой, необходим за поддържане на това, което имаме“, заяви Буданов, според когото скорошната смята на военния министър в Киев няма да промени нуждата на армията от личен състав.

Реалният брой на загубените войници е пазен в тайна както от Русия, така и от Украйна от началото на пълномащабната руска инвазия през 2022 г. Според западни оценки руската армия дава много по-голям брой жертви на фронта, но тя е и много по-голяма от украинската.

Държавата агресор Русия в момента не иска да спре войната срещу Украйна, така че не бива да очакваме тя да приключи през предстоящата зима, категоричен е Буданов.

Съветникът на Зеленски изрази очакване скоро да започнат „технически преговори” за войната на Русия в Украйна.

Буданов каза, че в близко време вероятно ще се състоят технически преговори за войната на Русия в Украйна, но добави, че не очаква бързо постигане на споразумение.

„Мисля, че всички ще станат очевидци на преговори много скоро. Те обаче ще засягат предимно техническата страна на нещата и подготовката за нещо по-голямо, до което, надявам се, в крайна сметка ще стигнем”, каза Буданов в интервю за проекта в YouTube „Мосейчук+”.

Подкрепяните от САЩ мирни преговори досега не успяха да доведат до решителни стъпки за слагане на край на войната. Последният кръг от тристранните преговори се състоя през февруари.

В отговор на въпрос дали боевете ще продължат през зимата, Буданов каза, че е нереалистично да се очаква войната да приключи сега, защото руската страна не иска да спре агресията си.

Младежкото движение на крайнодясната "Алтернатива за Германия" (АзГ) се дистанцира от отдавнашния призив на партията Германия да напусне еврозоната, като заявява, че вместо това иска реформи, които да отстранят недостатъците във валутната система, предаде ДПА, съобщи БТА.

"Ние не искаме Германия да напусне еврозоната, а да се преодолеят съществуващите структурни недостатъци в системата на еврото", заяви пред в. "Билд" в коментар, публикуван вчера, Жан-Паскал Хом, председател на младежката организация "Поколение Германия".

"Поколение Германия" трябва да приеме днес обща позиция по въпроса на федерален конгрес в Магдебург, провинция Саксония-Анхалт. В проект на изявление се посочва, че еврото е укрепило европейския единен пазар, но има "структурни недостатъци", и се призовава за реформи, които да подобрят стабилността, без да се жертва икономическото единство на Европа.

"Алтернатива за Германия", основана през 2013 г. като евроскептична партия, призова по време на предизборната си програма през 2025 г. Германия да напусне еврозоната.

Хом, който е и член на федералният съвет на АзГ, се разграничава от лидерката на партията Алис Вайдел и по въпроса за миграцията. Докато Вайдел призова Германия да напусне Шенгенското пространство, Хом смята, че страната трябва да остане част от него.

"Поколение Германия" беше създадена миналата година като новата младежка организация на "АзГ", след като партията разпусна предишното си младежко крило - "Млада алтернатива".

Всеки месец Русия губи в Украйна по 6000 войници повече, отколкото може да набере, пише The Guardian, като се позовава на оценки от западни експерти. Според данните Москва подписва договори с по 1000 наемници всеки ден, но загубите ѝ на бойното поле като убити и ранени войници са много повече, пресмята "Фокус".

Реакцията на Владимир Путин на това беше да ескалира атаките си и да атакува гражданска инфраструктура и цивилни в Украйна, като изстреля над 360 ракети от началото на юли и се възползва от недостига на отбрана на Киев срещу балистични ракети. Ясно е, че Москва възнамерява да се опита да сломи украинския морал, като унищожи енергийната ѝ инфраструктура тази зима, отбелязва изданието.

Подобни тактики са отчасти защото Путин има ограничени възможности за преодоляване на огромните загуби на бойното поле с повече вербуване на войници. Западни представители смятат, че по-нататъшната мобилизация би представлявала голям риск както политически, така и икономически.

Припомня се, че последното подобно събитие, през есента на 2022 г., е довело до напускането на страната от около милион руснаци, често висококвалифицирани, като по-малко от половината от тях са се завърнали. Също така не е ясно дали руската армия би могла да поеме хилядите новобранци, които биха били призовани, предвид липсата на оборудване и офицери.

Министърът на отбраната Пийт Хегсет обсъждал възможността да се кандидатира за президент на САЩ през 2028-ма година. Това съобщава NBC, като се позовава на източници, запознати с разговорите. Според информацията Хегсет и съпругата му Дженифър обсъждали тази възможност с близки сътрудници и приятели през последните няколко месеца, обобщи "Фокус".

Политическите амбиции на бившия водещ на Fox News привлякоха ново внимание по-рано този месец, когато Хегсет пътува до щатския панаир в Айова, за да води кампания за конгресмена Зак Нън (републиканец от Айова). Айова традиционно заема ключова позиция в президентската политика като първия щат, който провежда конкурси за номиниране от републиканците, което предизвика любопитството след посещението на министъра на отбраната.

В интервю за NBC, обаче, Пентагонът категорично отрече твърденията, като ги нарече "глупави“. "Министър Хегсет не се кандидатира за президент и основният му приоритет е да ръководи Министерството на войната. Всички други спекулации са глупави“, се казва в изявлението на военното ведомство.

Кандидатурата на Хегсет би могла да го изправи директно срещу двама играчи тежка категория в администрацията на Тръмп, които се смятат за потенциални претенденти през 2028 г.: вицепрезидентът Джей Ди Ванс и държавният секретар Марко Рубио, отбелязва NBC.

Ако се яви на предварителни избори на Републиканската партия Пийт Хегсет ще трябва да отговаря на критиките относно начина му на действие в продължаващата война в Иран и миналогодишния скандал "Сигналгейт“. Според членове на движението MAGA като военен министър той трябва да постигне победа във войната в Близкия Изток, за да спечели поддръжници.

Самият Пийт Хегсет отрича категорично да има амбиции за президентския пост.

Исландците днес гласуват на референдум дали да възобновят преговорите за присъединяване към Европейския съюз на фона на нарастващата глобална несигурност, съобщи Франс прес.

Агенцията отбелязва, че от избирателите в Исландия не се изисква още да решават дали искат да се присъединят към блока от 27 държави, а само дали желаят правителството им да договори евентуални условия, включително по особено чувствителния въпрос за риболова. Очаква се изходът от гласуването да бъде изключително оспорван с много близки резултати, прогнозира БТА.

„Това е възможност, а не окончателно решение“, заяви пред АФП министър-председателката Криструн Фростадотир, като изтъкна, че референдумът проправя пътя към едно „намаляващо риска „да“.

„По този начин на масата се поставя споразумение и можете да видите всички въпроси, както и отговорите на тези въпроси, които ни се задават тук“, добави тя.

Фростадотир разговаря с журналист от АФП след среща с обществеността в Селфос - едно от многото малки градчета, които лидерката на исландските социалдемократи посети, за да чуе въпросите и опасенията на исландците по темата.

Избирателите ще трябва да отговорят днес с „да“ или „не“ на въпроса: „Трябва ли Исландия да възобнови преговорите за присъединяване към Европейския съюз?“

Въпросът предполага и избор дали страната с население от 400 000 души смята, че е най-добре да остане капитан на собствения си кораб, или да обвърже съдбата си с тази на ЕС.

Ако привържениците на отговора „да“ спечелят, договореното с Брюксел споразумение за присъединяване ще бъде подложено на нов референдум и вероятно ще изисква промяна в конституцията на Исландия, както и ратификация от страна на държавите членки на ЕС.

Островната страна в Северния Атлантически океан подаде молба за членство в блока през 2009 г. - година след като финансовата криза от 2008 г. доведе до срив на банковата система и икономиката ѝ.

Преговорите за членство започнаха през 2010 г., но бяха преустановени през 2013 г., след като на власт дойде евроскептично настроено правителство.

Оттогава обаче светът се промени радикално. „ЕС се оглежда и финализира споразумения с Индия и с латиноамериканския блок Меркосур. Наблюдаваме промени в глобалната обстановка по отношение на това как се използват митата като оръжие“, отбеляза Фростадотир.

Въпреки че икономиката на Исландия отново бележи възход, макар и при наличието на нестабилна валута, исландските домакинства са изправени пред трудности заради растящата инфлация и рязко покачващите се лихвени проценти; от началото на годината централната банка на страната ги е повишавала три пъти, достигайки ниво от 8%. Това прави еврото привлекателна възможност за натрупалите дългове домакинства.

На световната сцена завръщането на войната в Европа вследствие на руската инвазия в Украйна разклати утвърдените доктрини за сигурност.

Заплахите на президента на САЩ Доналд Тръмп да поеме контрола над съседна Гренландия засилиха опасенията на исландците. Островът им е стратегически разположен в субарктическия регион, няма собствена армия и за отбраната си разчита на НАТО, както и на двустранно споразумение със САЩ от 1951 г.

„Геополитическите сътресения, на които станахме свидетели напоследък, не са първопричината за този референдум. Но е очевидно, че тези опасения оказват влияние върху дебата“, заяви пред АФП Ейрикур Бергман, професор в исландския университет „Бифрост“ (Bifröst University).

„Най-вече агресивното отношение към Гренландия предизвика сериозно безпокойство в Исландия и накара много хора тук да се замислят и да преосмислят мястото на нашата страна“, добави той.

Социологическите проучвания обаче показват, че исландците са силно разделени по въпроса за Европейския съюз, посочва АФП.

В страна, където рибните продукти съставляват около 40% от износа на стоки, риболовът - неразделна част от националната идентичност на Исландия, неизбежно би бил ключов въпрос в преговорите с ЕС.

Половин век след последните войни за риболовни права с Великобритания много исландци не са склонни да отстъпят на Брюксел дори и най-малка част от контрола върху трудно извоюваните териториални води. Дори външната министърка Торгердур Катрин Гунарсдотир, която е убеден еврофил, ясно да заяви, че при евентуални бъдещи преговори Рейкявик ще настоява да запази „суверенния контрол върху всички риболовни дейности“.

Това би било трудно съвместимо с настоящата Обща политика на ЕС в областта на рибарството.

Брюксел не се намеси в споровете преди референдума, но изпрати положителни сигнали, включително по отношение на чувствителния въпрос за риболова.

За ЕС перспективата да приеме богата и стабилна държава, която вече е до голяма степен интегрирана в единния пазар чрез членството си в Европейското икономическо пространство, би послужила като добър пример за политиката на разширяване и ще засили присъствието на блока в един стратегически важен регион, отбелязва АФП.

Военноморските сили на Иранският Корпус на гвардейците на Ислямската революция (КГИР) заявиха, че Иран има пълен контрол над Ормузкия проток и отхвърлиха твърденията на САЩ, че водният път е отворен за международно корабоплаване, предаде ДПА.

Твърденията на американски официални лица, че протокът е отворен, са "откровена лъжа", целяща да контролира цените на петрола и да прикрие поражението на САЩ, заяви КГИР в публикация социалните мрежи. Корабите, които се опитват да преминат през протока без предварителна координация с Иран, няма да получат разрешение за това, се посочва още в текста, цитиран от БТА.

"Контролът, упражняван от силите на Ислямската република над стратегическия Ормузки проток, е пълен и решителен", заявиха военноморските сили.

Ситуацията ще остане непроменена, докато не приключи "американската агресия" и не бъдат изпълнени ангажиментите по рамковото споразумение, сключено преди около два месеца и половина, чийто срок вече е изтекъл.

В четвъртък командирът на Централното командване на Въоръжените сили на САЩ (СЕНТКОМ) адмирал Брад Купър заяви, че американските сили са разминирали международните морски маршрути в протока през последните месеци и че те вече са отворени.

Началникът на Централното командване на САЩ Брад Купър заяви в четвъртък, че американските въоръжени сили са разминирали международните морски маршрути в протока през последните месеци и че маршрутите вече са отворени. Президентът на САЩ Доналд Тръмп също заяви, че водният път е напълно отворен и се намира под контрола на САЩ.

Противоречащите си твърдения не можаха да бъдат независимо потвърдени, отбелязва ДПА.

Според Организацията за морски търговски операции на Обединеното кралство (ЮКМТО) през последните седем дни през протока са преминавали около 29 товарни кораба на ден, в сравнение със средно близо 130 кораба на ден преди войната, според данни на Международната морска организация.

Ормузкият проток е ключов маршрут за износа на петрол, газ и торове от държавите от Залива и се превърна в основна точка на напрежението в конфликта между Иран и САЩ, отбелязва ДПА.

Американски официални представители отстъпиха от по-ранните си твърдения, че няколко правителствени агенции са били хакнати от китайски шпиони, като сега заявяват, че тези структури са били само сред целите на хакерите, предаде "Ройтерс".

В редактирано изявление Министерството на правосъдието на САЩ съобщи, че Сенатът, Федералният резерв, НАСА и други са били "сред целите на QTFY" - китайска шпионска платформа, която властите разкриха в сряда по време на операция по изземване на интернет домейни, изброи БТА.

В предишна версия на изявлението се посочваше, че правителствените агенции са били сред жертвите на хакерската атака.

В бележка, добавена в края на новото редактирано изявление, се посочва, че "са направени промени, за да се гарантира, че това прессъобщение точно отразява твърденията на правителството, съдържащи се в декларацията под клетва в подкрепа на конфискацията на домейните".

Агенция Ройтерс не успя да установи веднага кои конкретни агенции правителството сега смята, че са били набелязани, и в кои от тях е било проникнато. Призивите за коментар, с които се търсеше разяснение по въпроса от Министерството на правосъдието, Федералното бюро за разследване (ФБР) и Агенцията за киберсигурност и сигурност на инфраструктурата (CISA), не получиха незабавен отговор.

Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) се нуждаят от ежемесечно попълнение от минимум 30 хиляди души, за да поддържат сегашното състояние на фронта. Това обяви ръководителят на Офиса на президента Кирило Буданов в интервю, излъчено в ефира на националния телемарафон, предава Украинска правда.

Бившият ръководител на ГРУ призова украинското общество да приеме реалността около мобилизационния процес такава, каквато е, подчертавайки, че цифрите не подлежат на намаляване, предупреди "Фокус".

''За съжаление, (необходимо е) да я приемем (мобилизацията) такава, каквато е. Не можем да постъпим иначе. Необходимо е да решим и честно да кажем: невъзможно е да се мобилизират по-малко от 30 хиляди души на месец. Това е минимално необходимото количество, за да се поддържа това, което е'', заяви Буданов.

Ръководителят на Офиса на президента отбеляза също, че назначаването на Евгений Хмара като нов министър на отбраната няма да промени съществено количествените изисквания. Според него, колкото и да се променят публичните послания, нуждата от голям брой хора остава непроменена, което неизбежно запазва и общественото напрежение.

''Следователно, колкото и да казваме, че сега ще обжалваме по различен начин, количествените показатели няма да се променят заради това, което означава, че и броят на недоволните хора няма да се промени. Не можете да направите нищо по въпроса'', добави той.

Въпреки категоричността относно бройката, Буданов изрази надежда, че ще бъдат коригирани крайните методи, използвани на терен.

"Надявам се, че е възможно да се променят подходите към тази мобилизация на силата, която понякога се случва. Тя не е повсеместна, но има такива факти. Трябва да се борим с това'', допълни ръководителят на ОП.

Междувременно заместник-министърът на отбраната Любов Галан заяви по време на заседание на временната разследваща комисия във Върховната рада, че военното ведомство подготвя реформа на териториалните центрове за комплектоване (ТЦК). Секретарят на Комисията по национална сигурност Роман Костенко потвърди, че се подготвят радикални промени в мобилизационния процес, които ще засегнат включително и наборната възраст.

Западни официални лица заявяват, че според тях руският президент Владимир Путин иска да избегне пряка военна конфронтация с НАТО, въпреки все по-враждебната реторика по адрес на Обединеното кралство и други съюзници заради подкрепата им за Украйна. Това коментира Би Би Си. В някои публикации се твърдеше, че една от целите на неотдавнашното посещение на директора на ЦРУ в Москва е била да предупреди Русия за последствията от евентуално нападение срещу някой от съюзниците в НАТО, припомни news.bg. Въпреки това високопоставени западни официални лица, които пожелаха да останат анонимни, заявиха, че не вярват, че Путин се стреми към пряка военна конфронтация с Алианса. Според тях в последните предупреждения от Москва, включително че в бъдеще британските войски могат да станат мишена или че оръжейните заводи могат да бъдат подложени на удари, „няма нищо ново“. Те съответстват на руската военна доктрина за оказване на натиск върху Запада. Според тях враждебната реторика е също така отражение на нарастващия натиск, на който Путин е подложен у дома, в условията, когато напредъкът в Украйна се оказва бавен и скъпоструващ, а украинските удари с дълъг обсег се усещат дълбоко в руския тил. В същото време, според официални лица, Русия най-вероятно ще продължи своята „хибридна активност“, без да преминава към директни военни действия, като използва методи като кибератаки, диверсии и дори покушения. Това има за цел да отслаби западната решимост и подкрепата за Украйна, посочват нашите събеседници. Един от тях отбеляза, че съюзниците от НАТО трябва да запазят спокойствие, но то не бива да се превръща в самонадеяност. Правителството на Великобритания вече даде да се разбере, че последните руски заплахи няма да го накарат да престане да подкрепя Украйна. Според официални представители тази година се наблюдава „ескалация“ на войната: както Русия, така и Украйна засилиха кампаниите си за удари с дълъг обсег. Путин, според тях, не е променил целите си, въпреки отделни признаци на недоволство в собствената му страна. Дефицитът на бензин в Русия се отразява на подкрепата за войната, отбелязаха източници. Това засилено политическо натиск върху Путин обаче, според тях, не представлява критична опасност за властта му. Русия продължава да напредва бавно в Донбас, но при това понася тежки загуби. Според западни официални лица тези загуби вече надвишават темповете на набиране в руската армия. Източниците все още не виждат признаци, че Путин ще прибегне до нова мобилизация. Западни длъжностни лица признаха, че руските ракетни удари по украински градове и инфраструктура също нанасят осезаеми щети. Киев моли Запада да предостави повече системи за противовъздушна отбрана. Но липсват ключови оръжия, преди всичко американските ракети „Пейтриът“, поради което Украйна я очаква тежка зима.

Президентът на Украйна Володимир Зеленски заплаши да засили украинските удари с безпилотни летателни апарати срещу руската територия, предаде ДПА.

"Задачата е: 1000 дрона на ден за удари с голям обсег срещу Русия. В момента извършваме средно над 300 такива удари - тази стойност трябва да се увеличи", заяви Зеленски във вечерното си видеообръщение, отбеляза БТА. Той подчерта, че Украйна трябва да използва максимума от оръжията си, за да отблъсне руските атаки.

Киев повиши цената на войната за Москва чрез атаки срещу нефтопреработвателни заводи, логистични центрове и военни цели, отбелязва ДПА.

Въпреки че руският президент Владимир Путин призна икономически щети, той също така ги омаловажи, като заяви, че те не са критични.

В същото време, според Зеленски, Украйна трябва значително да увеличи производството на ракети за противовъздушна отбрана, специално предназначени за противодействие на руските дронове.

Украинският президент неведнъж е заявявал, че практическата цел на Киев е да принуди Москва да седне на масата за преговори чрез военни действия.

"Те вече разполагат с по-малко гориво, по-малко износ и намален логистичен капацитет", заяви Зеленски, като се позова на резултатите от атаките в Русия, които продължават от седмици. "Ще има дори още повече подобни загуби за тях, ако Русия не е готова да преговаря разумно, за да сложи край на тази война", добави той.

Украйна ограничи дейността на пристанището в Новоросийск, което е важно за руския Черноморски флот. "Със сигурност ще намерим начини да блокираме и останалите им пристанища", заяви Зеленски.

В отговор Русия атакува жизненоважните украински черноморски пристанища в Одеска област, където корабният трафик вече също е практически невъзможен, отбелязва ДПА.

Президентът на САЩ Донад Тръмп обяви безпрецедентна инициатива на САЩ за поемането на контрола върху една пета от огромните петролни резерви на Венецуела, залагайки на това, че американските компании могат да съживят разклатената енергийна индустрия на страната членка на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК), като същевременно осигурят нов източник на суров петрол, който да допринесе за понижаване на цените на горивата в САЩ, предаде Ройтерс.

Тръмп не даде много подробности за споразумението, като каза само, че САЩ са си осигурили мажоритарен контрол над повече от 65 милиарда барела от доказаните петролни резерви на Венецуела чрез партньорство с частния сектор, уточни БТА.

"По мое указание държавният секретар Марко Рубио и военният министър Пийт Хегсет, в тясно сътрудничество с високоуважаваната временна президентка на Венецуела Делси Родригес и чрез партньорство с частния бизнес, осигуриха мажоритарен контрол на САЩ върху повече от 65 МИЛИАРДА БАРЕЛА доказани нефтени запаси във Венецуела, без никакви разходи за американските данъкоплатци", написа Тръмп в публикация в социалната си мрежа "Трут Соушъл".

Съобщението идва след седмици на преговори между САЩ и Венецуела по сделка, която би предоставила на американските компании дългосрочен достъп до група венецуелски нефтени находища и би гарантирала доставките на суров петрол за САЩ, отбелязва Ройтерс.

Източници по-рано съобщиха пред Ройтерс, че се обмислял друг модел, при който нефтените находища биха могли да бъдат продадени на търг на американски производители, но тази схема е могла да срещне правни и конституционни пречки във Венецуела, където държавата запазва контрол над основните дейности в нефтената промишленост.

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви в "Екс", че новото споразумение, което ще осигури на САЩ огромен дял от венецуелските петролни резерви, ще донесе близо 100 милиарда долара частни инвестиции на латиноамериканска страна, отбелязва Франс прес.

Рубио подчерта, че споразумението ще осигури стабилни запаси и по-ниски цени на горивата в САЩ, и добави: "За венецуелския народ това споразумение ще донесе близо 100 милиарда долара частни инвестиции, ще подпомогне хиляди високоплатени работни места и ще даде тласък на възстановяването на икономиката на Венецуела".

Сделката би означавала драстично разширяване на ролята на САЩ в нефтената промишленост на Венецуела на фона на стремежа на администрацията на Тръмп да съживи влошеното производство в страната и да осигури повече суров петрол за рафинериите в САЩ. Венецуела разполага с най-големите доказани нефтени запаси в света, но произвежда едва около 1,25 милиона барела на ден - далеч под потенциала си след години на недостатъчни инвестиции, лошо управление на ресурсите и санкции, отбелязва Ройтерс.

В изявлението на Тръмп бяха посочени малко подробности относно структурата на споразумението, находищата или компаниите, както и относно това как САЩ ще упражняват мажоритарен контрол върху запасите.

Откакто през януари САЩ заловиха и отстраниха от власт венецуелския президент Николас Мадуро, Вашингтон се опитва да осигури стабилен приток на суров петрол от Венецуела за американските рафинерии, като същевременно насърчава американските инвестиции в нефтената промишленост на страната.

Администрацията на Тръмп е под натиск в навечерието на предстоящите междинни избори, които ще се произведат в началото на ноември, поради нарастващите цени на горивата, които биха могли да бъдат ⁠облекчени чрез ​по-евтини доставки на петрол и увеличаване на производството, отбелязва Ройтерс.

Иранският президент Масуд Пезешкиан заяви в петък, че Техеран е готов да отвори отново Ормузкия проток, ако Съединените щати изпълнят ангажиментите си по Меморандума за разбирателство, договорен в Исламабад. Това съобщи АФП. В интервю за държавната телевизия Масуд Пезешкиан заяви, че този жизненоважен воден път ще бъде отворен, ако Вашингтон вдигне морската блокада и санкциите, освободи замразените ирански активи, позволи инвестициите да продължат и окаже натиск върху Израел да спре атаките срещу Ливан. Президентът на Иран добави, че Оман е приел, че морският път през Ормузкия проток може да бъде отворен отново „въз основа на картата, която беше договорена“ с Техеран. Освен това Пезешкиан заяви, че Иран в момента води преговори със САЩ, въпреки че те не включват повторното отваряне на морския маршрут. „Нашите преговори с другата страна се основават на същия меморандум, който имахме“, каза той. Американски официални лица многократно са отричали, че се водят преговори с Иран.

Сръбският президент Александър Вучич обяви, че организацията на погребението на осъдения до живот за геноцид бивш югогенерал Ратко Младич, който почина в болницата на затвора в Хага вчера, зависи само от желанието на семейството му, предаде БТА.

„Хага искаше смъртта му зад решетките(...) Ако семейството на Ратко Младич пожелае той да бъде погребан в Сърбия, държавата ще организира всичко по достоен и приличен начин", заяви Вучич.

Изявлението на Вучич идва часове след като сръбският министър на правосъдието Ненад Вуич обяви, че тъй като Младич е бивш генерал, според изискванията на протокола той ще бъде погребан с най-високи военни и държавни почести.

Сръбският президент нарече "неистини", които обиждат семейството, медийните съобщения, че Ратко Младич ще бъде погребан в Белград в Топчидерското гробище до покойната си дъщеря Ана, която се самоуби при неизяснени обстоятелства на 23 години с личното му оръжие през 1994 г.

Вучич добави, че е обсъдил с лидера на босненските сърби Милорад Додик дали Република Сръбска или Сърбия ще поемат по-голямата част от погребението, но все още очакват информация кога Хага ще освободи тялото.

Роденият на 12 март 1942 г. в малкото планинско село Божановичи в Република Сръбска Ратко Младич при избухването на войната в Босна през 1992 г. поема командването на войските на босненските сърби и установява контрол над обширни територии от страната с цел създаване на сръбска минидържава.

Генералният секретар на Европейската демократическа партия (ЕДП) и член на Европейския парламент Сандро Гочи заяви, че „решението на Сърбия да погребе Ратко Младич с пълни държавни почести“ преминава граница, която никоя страна, стремяща се към членство в Европейския съюз, никога не бива да прекрачва.

Сандро Гочи е един от най-острите критици на управлението на Александър Вучич, които особено се засилиха след началото на масовите антиправителствени протести, възникнали след инцидент на жп гарата в Нови Сад, където в края на 2024 година загинаха 16 души и един бе тежко ранен, припомнят сръбските медии.

Руският президент Владимир Путин ще се срещне с китайския си колега Си Цзинпин следващата седмица в Бишкек, където двамата ще участват в срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество, съобщи съветникът на Кремъл по въпросите на външната политика Юрий Ушаков, цитиран от Ройтерс. Сред основните теми по време на срещата ще бъде проектът за газопровода "Силата на Сибир-2", който се очаква да свърже руските газови находища в Арктика с Китай през Монголия, изброи БТА.

Предвижда се газопроводът да бъде дълъг около 2600 километра и да има годишен капацитет от 50 милиарда куб. м. природен газ. Проектът обаче остава блокиран заради разногласия между Москва и Пекин, включително по въпроса за цената на доставките. Преговорите за строежа му продължават от години без да има постигнато окончателно споразумение.

Срещата между Путин и Си ще се проведе на фона на задълбочаващото се енергийно и икономическо сътрудничество между Русия и Китай, като Пекин се превърна в един от основните пазари за руския газ след рязкото влошаване на отношенията на Москва със западните държави.

Очаква се в Бишкек Путин да разговаря и с турския президент Реджеп Тайип Ердоган. По думите на Ушаков двамата ще обсъдят войната в Украйна и обстановката в Черно море. Руският президент ще проведе отделни срещи и с индийския премиер Нарендра Моди и с иранския президент Масуд Пезешкиан.

Кремъл междувременно отказа да коментира информацията за възможен нов кръг от преговори за Украйна през септември с участието на САЩ. Ушаков заяви, че е запознат с публикациите по темата, но не може да предостави конкретна информация. По-рано началникът на кабинета на украинския президент Володимир Зеленски заяви, че през следващия месец е възможно да се проведе среща на представители на Украйна, Русия и САЩ. Последните тристранни преговори с американско участие се състояха през февруари, а оттогава руската и украинската страна са водили отделни разговори само с американските представители.

Кремъл също така изрази и сериозни опасения във връзка с арестите на опозиционни фигури в Армения. Ушаков заяви, че действията на арменските власти са особено тревожни за Москва, тъй като сред задържаните има политици, които подкрепят традиционно близките отношения с Русия. Той припомни, че Армения се стреми към сближаване с ЕС и според Москва тя няма да може едновременно с това да остане в ръководения от Русия Евразийски икономически съюз.

Руският президент ще се срещне в Бишкек и с арменския премиер Никол Пашинян. Отношенията между Москва и Ереван се влошиха значително, откакто Пашинян дойде на власт през 2018 г., като Армения постепенно се ориентира към Запада. Русия все още поддържа военна база в страната. Арменските власти във вторник задържаха бившия президент и виден опозиционен лидер Роберт Кочарян, който беше обвинен в редица корупционни престъпления, извършени през периода на управлението му.

Междувременно Кремъл съобщи, че индонезийският президент Прабово Субианто ще бъде основният чуждестранен гост на Източния икономически форум във Владивосток, който ще се проведе от 1 до 4 септември. Участието на Субианто е пореден знак за стремежа на Москва да поддържа тесни отношения с големите азиатски страни на фона на продължаващата международна изолация на Русия от страна на Запада, посочва Ройтерс.

Руските власти не планират да провеждат нова мобилизация, а слуховете за обратното се произвеждат от Киев. Това заяви заместник-председателят на Съвета за безопасност на Русия Дмитрий Медведев, цитиран от Газета Ру. Той допълни, че ВСУ изпитва недостиг на хора и сами провеждат насилствена мобилизация, а украинските власти се опитват да изкарат това проблем за Русия. "В нашата страна няма мобилизационни планове. Имаме много наши момчета, които се бият по договор. Те го правят доброволно, въз основа на патриотичните си убеждения. Те се бият като герои, но го правят съзнателно“, заяви Медведев, цитиран от "Фокус".

За липсата на планове за мобилизация обясни и депутатът от Държавната Дума и член на Комисията по отбрана Андрей Колесник. "Не се говори за нова вълна на мобилизация; никога не съм чувал за нея. Особено след като редиците на войниците по договор се увеличават. Както войниците по договор, така и доброволците ще защитават родината си“, каза депутатът. Той обясни също, че приемането от Държавната дума на закон, разширяващ списъка с членове от Наказателния кодекс, по които осъдените лица имат право да подписват договори с Министерството на отбраната, няма нищо общо с мобилизацията.

Чуждестранни издания преди това цитираха този документ като доказателство за предполагаема подготовка за наборна военна служба.

Според експерти евентуална нова вълна на мобилизация ще означава големи разходи за държавата. "От военна гледна точка, мобилизацията изисква много големи разходи: новите военнослужещи трябва да бъдат облечени, да им се осигури жилище, да се организира обучението им, да бъдат въоръжени, а също така трябва да се обмислят и някои допълнителни специалности, които военнослужещите могат да придобият.“ Това заяви специалистът по военно дело Юрий Кнутов, според когото към момента няма остра необходимост да се провежда мобилизация в Русия.

Бившият украински министър на отбраната Михайло Федоров е приел длъжността съветник по иновации в Министерството на отбраната на Италия, съобщи днес ведомството, цитирано от Ройтерс.

Италианският министър на отбраната Гуидо Крозето разкри предложението след уволнението на Федоров през юли и го похвали като движеща сила зад военните иновации, която е помогнала на Украйна да си възвърне инициативата във войната срещу Русия, припомня БТА.

„Затова се радвам, че Михайло Федоров прие да предложи услугите си като съветник по иновации в отбраната“, каза Крозето в изявление, публикувано заедно със снимка на двамата мъже в профила на министерството в социалната платформа Екс.

35-годишният Федоров бе уволнен шест месеца след назначаването си, след като инициира реформи в областта на обществените поръчки и мобилизацията, които го поставиха в конфликт с военния елит и политическите му съперници, отбелязва Ройтерс.

Федоров благодари на Крозето за „личната му подкрепа“ и за предложението да бъде негов съветник.

„В тази роля ще подпомагам Италия при въвеждането на съвременни военни технологии, укрепването на отбранителния ѝ сектор и адаптирането към възникващите глобални предизвикателства в областта на сигурността“, написа Федоров в публикация в Екс.

29 август, 587 г. пр.н.е. е останал в историята като датата на разрушаване на Соломоновия храм в Йерусалим от вавилонския цар Навуходоносор II, припомнят от "Алеф".

Какво разказва историята:

Соломоновият храм, известен още като Първия храм, е първият еврейски храм в Йерусалим. Представлявал главната фокусна точка на юдаизма и място за извършване на жертвоприношения. Строежът му завършил през Х в. пр. Хр.

Началото сложил бащата на Соломон-цар Давид, който преди смъртта си бил събрал голямо количество материали за построяването на Храма на хълма Мория, където бил закупил земя и бил извършил жертвоприношения. Замисълът осъществил Соломон. В Библията се сочи, че Соломон, цар на тогава единственото Израелско царство, в началото на царуването си подготвил материали за строежа на храма, за да изпълни идеите на баща си. Накарал да се извадят големи каменни блокове от една кариера в Йерусалим, които трябвало да послужат за основите и стените на Храма. Те били подготвени и занесени до мястото на строежа под надзора на опитните строители от град Тир. Същевременно Соломон сключил договор с тирския цар Хирам I и за доставката на кедров дървен материал от ливанските гори, който бил доставен по море до Яфо, а от там транспортиран до Йерусалим.

Соломон се погрижил и за постояването на водоснабдителна система – издълбаване в скалите на големи цистерни, в които се стичала вода, идваща по канали от „резервоарите”, разположени близо до Витлеем. Подготовката за строежа продължила три години. На четвъртата година от царуването на Соломон започнало и самото строителство. То се извършвало по финикийски модел. Давид оставил на Соломон достатъчно злато и сребро, с които да бъде построен Храмът. Строителството му отнело седем години и половина. На единадесетата година от царуването на Соломон Храмът бил осветен по време на празниците за настъпването на новата година. Кивотът на завета (Арон хаКодеш) бил преместен тържествено на специално предназначено място в Храма – в Светая Светих. Легендата разказва, че Соломон се качил на специално създадена за него платформа и вдигнал ръце към небето и сърцето си към Господ. Според преданието, в Кивота се съхранявали каменните Скрижали на завета с Десетте заповеди, както и стомната с манната и Аароновият жезъл.

Празникът за освещаване, който продължил седем дни, дава началото на нова ера в историята на Израел.

След превземането на Йерусалим и сриването на храма от вавилонския цар Навуходоносор II на 29 август 587 г. пр.н.е., кивотът изчезва. Повече от 2500 години за неговото местонахождение се носят неизброими легенди.

На мястото на руините след освобождаването си от вавилонците юдеите построили нов Йерусалимския храм, който получил известност като Втория храм или Храма на Ирод. Окончателно работата по изграждането му приключила едва през 64 г. пр.Хр. Той бил разрушен отново шест години по-късно, когато римските легиони на император Тит завладяват Йерусалим.

Президентът Доналд Тръмп заяви, че Съединените щати не преговарят с Иран, докато Вашингтон се фокусира върху икономическите санкции срещу Техеран, обещавайки да санкционира страни, които правят бизнес с Ислямската република, съобщава "Ройтерс".

"Не искаме да говорим с тях. Не търсим срещи или нещо подобно", каза Тръмп пред репортери в Овалния кабинет.

По-рано през деня прессекретарят на Белия дом Каролайн Ливит заяви, че икономическата кампания на САЩ ще продължи, докато Иран не реши наистина да преговаря.

"Сега имаме операция "Икономически изгнаник", за да унищожим икономиката им, каза Ливит. "В момента не се водят преговори и това ще продължи, докато президентът не почувства, че може би ще седнат на масата за преговори по смислен начин. Той, разбира се, продължава да запазва всички опции на масата."

Министърът на финансите на САЩ Скот Бесент предупреди в понеделник държавите да прекъснат финансовите си връзки с Иран или да се изправят пред вторични санкции като част от това, което беше обявено за "икономически ден Д", но Министерството на финансите не успя да наложи реално санкции.

На въпрос дали ще накаже Русия за бизнес с Иран, Тръмп отговори: "Зависи. Досега мисля, че Русия се държеше доста добре, що се отнася до Ормузкия проток, и трябва да разберете: за всичко, което правят те, ние също го правим. Знаете ли, някой говореше за Китай. Ами Китай? Чуваме, че шпионират. Ние също ги шпионираме."

След това, когато го попитаха дали ще санкционира китайски банки за бизнес с Иран, Тръмп каза: "Кой каза, че не го правя? Не знаете дали го правя. Не е нужно да обявявам всичко, нали?"

Припомняме, че премиерът на Катар посети Техеран в четвъртък в опит да възобнови дипломацията.

САЩ и Иран си размениха взаимни обвинения заради обещанието на Вашингтон да увеличи икономическия натиск, ход, който един ирански служител определи като "всеобща икономическа война".

Началникът на администрацията на украинския президент Володимир Зеленски Кирило Буданов заяви днес, че в близко време вероятно ще се състоят технически преговори за войната на Русия в Украйна, но добави, че не очаква бързо постигане на споразумение, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.

"Мисля, че всички ще станат очевидци на преговори много скоро. Те обаче ще засягат предимно техническата страна на нещата и подготовката за нещо по-голямо, до което, надявам се, в крайна сметка ще стигнем", каза Буданов в интервю за проекта в ЮТюб "Мосейчук+".

Подкрепяните от САЩ мирни преговори досега не успяха да доведат до осезаеми стъпки за слагане на край на войната, която продължава вече пета година, отбелязва Ройтерс. Последният кръг от тристранните преговори се състоя през февруари.

В отговор на въпрос дали боевете ще продължат през зимата, Буданов каза, че "е нереалистично" да се очаква войната да приключи сега.

През последните месеци и двете страни значително засилиха атаките срещу логистиката, пристанищната инфраструктура и енергийните съоръжения. Освен това се очаква Русия да поднови кампанията си срещу украинската електроенергийна мрежа с наближаването на зимата, отбелязва Ройтерс.

Украйна и Русия трябва да стигнат до момент, в който да са готови едновременно да направят крачка една към друга, заяви Буданов, който е украинският представител в преговорите. Той добави, че Киев е отворен за това.

"И в момента Руската федерация – и ви казвам това като човек, който е основен участник в този процес – казва направо: "Може би бихме искали, но не".

Ключовото искане на Русия е Украйна да се изтегли от частта от Донбас, която руските войски не са успели да окупират.

Киев настоява, че няма да отстъпи територии, които продължава да контролира.

Руските въздушни удари в последно време са унищожили 90 процента от логистиката на търговските вериги за продажба на храни в Украйна, заяви също днес украинският министър на селското стопанство Тарас Висоцки, цитиран от Ройтерс.

И двете воюващи страни засилиха през последните седмици атаките си срещу свързани с икономиката цели като големи складове за дистрибуция. Русия по-конкретно увеличи своите нападения срещу складове на най-големите украински вериги от супермаркети, сортировъчни центрове на пощенската служба и търговски обекти, обобщава Ройтерс.

"Към днешна дата, приблизително 90 процента от логистиката на търговските вериги за продажба на храни са прекъснати, но това не означава, че украинците ще бъдат оставени без продоволствие", посочи Висоцки.

Коментарите на министъра са най-откровената досега официална оценка на щетите, нанесени на отслабената от войната украинска икономика от засилващите се руски атаки, отбелязва Ройтерс.

През последните седмици пресните плодове, зеленчуците, захарта, млечните продукти и други стоки от първа необходимост от време на време изчезват от рафтовете на някои супермаркети в Киев в резултат на руските удари срещу логистични центрове на дистрибуторите на храни.

На свой ред, украинските атаки с оръжия с голям обсег вземат на прицел обекти на най-големите компании за онлайн търговия в Русия, наред с на енергийната инфраструктура и петролни танкери в Черно и Азовско море, посочва Ройтерс.

Руското външно министерство призова ръководството на МААЕ да предприеме всеобхватни мерки срещу Киев във връзка с ударите на Украйна по Запорожката атомна електроцентрала (ЗАЕЦ), съобщава "Интерфакс".

"На 26 август украински дрон се насочи към сухото хранилище за отработено ядрено гориво в ЗАЕЦ, чието увреждане може да доведе до сериозна радиационна авария. Има и други примери за това как Володимир Зеленски и неговата клика се държат все по-безразсъдно, демонстрирайки на света готовността си да застрашат ядрената безопасност на най-голямата атомна електроцентрала в Европа и да провокират ядрена катастрофа", заяви говорителят на руското външно министерство Мария Захарова в коментар, публикуван в петък вечерта на уебсайта на руското външно министерство.

"Подобни действия биха били невъзможни без постоянната подкрепа на западните страни за киевската хунта. Именно тази подкрепа внушава на престъпния режим на В. Зеленски фалшивата надежда за безнаказаност и провокира нови авантюри", отбеляза официалният представител на руското външно министерство.

"Още веднъж призоваваме ръководството на МААЕ да разбере сериозността на ситуацията и да предприеме всеобхватни мерки за оказване на влияние върху Киев", се казва в изявлението.

Припомняме, че продължават и руските удари срещу украински територии.

Четириетажна жилищна сграда е била засегната в Подилски район на Киев в резултат на руска атака вечерта на 27 август. Това съобщава "Укринформ", като цитира изявление на Киевската градска военна администрация в Telegram. Информация за пострадали се уточнява.

Посредниците във войната с Иран засилват дипломатическите усилия за възстановяване на нормалното корабоплаване през Ормузкия проток, след като Техеран се съгласи да изготви списък с условия за отварянето на стратегическия морски път, предава "Ройтерс".

Премиерът и външен министър на Катар шейх Мохамед бин Абдулрахман Ал Тани посети Техеран в четвъртък и разговаря с висши ирански представители.

По време на срещите той е подчертал необходимостта да бъде възстановен предвоенният режим на свободно корабоплаване през протока.

Ал Тани заяви, че е подчертал пред иранските власти "значението на зачитането на свободата на корабоплаването в Ормузкия проток в съответствие с международното право".

Дипломатическата инициатива идва в момент, когато Съединените щати практически са се оттеглили от преките преговори с Техеран и администрацията на президента Доналд Тръмп е насочила усилията си към засилен икономически натиск и нови санкции срещу Иран.

Иранският външен министър Абас Арагчи определи разговорите с катарския премиер като "творчески" и отново призова Вашингтон да прекрати военния и икономическия натиск и да се върне към преговорите.

"Връщането на дипломацията в правилния път не е невъзможно. То зависи от това САЩ да разберат един прост факт: натискът не работи", заяви Арагчи.

Иранското външно министерство отделно осъди новите американски икономически санкции, обявени в понеделник, като ги нарече "държавен тероризъм".

Техеран призова и други държави да не се присъединяват към ограниченията, тъй като според иранските власти това би означавало "съучастие в налагането на незаконната воля на една държава" върху други.

Иран подготва списък с условия за отваряне на Ормузкия проток

Секретарят на Върховния съвет за национална сигурност на Иран Мохсен Резаи съобщи в четвъртък, че Техеран подготвя списък с условия, при чието изпълнение Ормузкият проток може да бъде отворен за нормално международно корабоплаване.

Резаи заяви в интервю за телевизия "Ал Манар", че Иран вече е постигнал договореност с Оман за създаването на корабоплавателен коридор през протока.

Части от маршрута ще преминават през омански, а други през ирански териториални води. Корабите ще могат да използват определен централен канал, ако Съединените щати приемат условията на Техеран.

Не е ясно какви точно ще бъдат новите ирански искания.

В предишните етапи на преговорите Техеран настояваше за прекратяване на американската блокада на иранските пристанища, отмяна на санкциите и компенсации за нанесените във войната щети.

Засега не е известно дали Иран възнамерява да промени тези условия така, че те да станат приемливи за Вашингтон.

През последните седмици директните контакти между САЩ и Иран практически са прекъснати, а основната дипломатическа дейност се води чрез Катар, Оман и Пакистан.

Катар и Пакистан имаха ключова роля и при договарянето през юни на меморандум, довел до временно прекратяване на огъня. Споразумението обаче бързо се разпадна заради разногласията между Вашингтон и Техеран именно относно режима на корабоплаване през Ормузкия проток.

Тръмп обяви меморандума за приключен на 8 юли и впоследствие американската администрация засили кампанията си за икономически натиск върху Иран.

Ормузкият проток се превърна в основен коз на Техеран

Ормузкият проток е един от най-важните стратегически морски пътища в света. Преди началото на войната на 28 февруари през него преминаваха около 20% от световните доставки на петрол, както и значителна част от търговията с втечнен природен газ.

След началото на американските и израелските удари срещу Иран Техеран предупреди, че може да атакува кораби, които преминават през протока без негово разрешение.

Заплахите доведоха до рязък спад на морския трафик и до поскъпване на петрола, като контролът върху корабоплаването се превърна в един от основните инструменти за натиск на Иран в преговорите.

Съединените щати настояват Ормузкият проток да остане свободен международен воден път и отхвърлят възможността Техеран едностранно да определя кой може да преминава през него.

Предишни предложения, обсъждани между Иран и Оман, предвиждаха Техеран да получи определена роля при контрола върху влизащите в Персийския залив кораби - идея, която Вашингтон досега не е приемал.

САЩ твърдят, че са раминирали протока

Американското военно командване междувременно заяви, че силите на САЩ са разчистили морските мини, поставени преди месеци в Ормузкия проток от Корпуса на гвардейците на Ислямската революция.

"В крайна сметка международните корабоплавателни маршрути днес са отворени и импулсът се засилва", заяви командващият Централното командване на САЩ адмирал Брад Купър.

По думите му американските сили през последните месеци са помогнали на около 1500 търговски кораба, превозващи близо 750 млн. барела суров петрол, да преминат през протока.

Президентът Доналд Тръмп многократно заявява, че Ормузкият проток е отворен.

Много корабособственици обаче продължават да избягват маршрута заради иранските заплахи и високия риск за плавателните съдове.

Системите за проследяване на корабоплаването оценяват действителната активност през последните седмици на едва около 5-15% от нормалното равнище.

Предварителните данни на анализаторската компания Kpler показаха, че в четвъртък през Ормузкия проток са преминали само седем товарни кораба.

Ден по-рано те са били 17, а средният брой за предходните десет дни е около 15.

Преди войната през протока преминаваха средно около 125 плавателни съда дневно.

Данните не дават напълно точна картина, тъй като част от корабите изключват системите си за автоматична идентификация AIS поради опасения за сигурността.

Държавите от Персийския залив тъсят маршрути, заобикалящи Ормузкия проток

Продължителното нарушаване на корабоплаването вече кара държавите от Персийския залив да инвестират милиарди долари в инфраструктура, която да намали зависимостта им от Ормузкия проток.

Разширяват се нефтопроводи, пристанища и сухопътни транспортни връзки, които позволяват част от енергийните доставки да бъдат пренасочени към Червено море или към пристанища извън Персийския залив.

Саудитска Арабия пренасочва част от износа към своите пристанища на Червено море, а Обединените арабски емирства използват пристанищата по източното си крайбрежие, включително Фуджейра, което се намира извън Ормузкия проток.

Капацитетът на тези алтернативни маршрути обаче остава по-малък от количествата, които преди войната преминаваха през Ормуз.

Цените на петрола останаха сравнително стабилни в петък и се насочваха към седмичен спад, което анализаторите свързват както с ограничени признаци за увеличаване на потоците през протока, така и с факта, че производителите и търговците постепенно се приспособяват към продължителната криза.

След шест месеца война така дипломатическите усилия все по-силно се концентрират не върху цялостно политическо споразумение между САЩ и Иран, а върху по-ограничена, но икономически критична цел - възстановяването на нормалното корабоплаване през Ормузкия проток.

Дълги опашки се образуваха пред бензиностанциите в иранската столица Техеран на фона на страховете от недостиг на гориво, предаде ДПА, цитирана от БТА.

Някои шофьори са чакали цяла нощ пред бензиноколонките, като в някои случаи опашките са били дълги повече от един километър.

На заседание на правителството тази седмица президентът Масуд Пезешкиан призна проблемите, произтичащи от войната, започната от САЩ и Израел в края на февруари.

Пезешкиан призова и самото иранското правителство да прояви сдържаност по отношение наизползването на служебни автомобили, съобщи информационната агенция Илна. Обществото също трябва да съдейства, е заявил държавният глава.

В понеделник в Техеран е било продадено повече гориво, отколкото по всяко друго време през тази година, съобщи порталът „Хабаронлайн“, позовавайки се на властите.

Някои бензиностанции са били принудени временно да преустановят работа, след като са изчерпали запасите си от гориво, заяви Ферейдун Ясеми, регионален ръководител на Националната петролна компания. Той обвини за рекордното търсене слуховете за недостиг на бензин, разпространявани в социалните медии.

Енергийните съоръжения в Иран, включително част от петролната и газовата промишленост и складовете за гориво, дяха сред целите по време на най-тежките американско-израелски атаки през март и началото на април.

Бензинът в Иран силно се субсидира от държавата. Собствениците на автомобили могат да използват електронни разплащателни карти, за да зареждат до 60 литра месечно на по-ниска цена, а над тази границабензинът става значително по-скъп.

На някои бензиностанции напоследък доставките бяха ограничени, а слухове за възможно повишение на цените има непрекъснато. Преди седем години повишението на цените на горивата предизвика протести в цялата страна, припомня ДПА.

Русия предупреди, че може да удари британски военни цели в и извън Украйна. Те ще са в отговор на украински атаки срещу цели в Русия, използващи британски крилати ракети с голям обсег, съобщава "Ройтерс".

Предупреждението, отправено от говорителя на руското външно министерство Мария Захарова на брифинг в Москва, е било отправяно и преди, но не толкова категорично.

Захарова заяви, че Лондон е само "на една крачка" от това да стане юридически съучастник - в очите на Москва - за това, което тя нарече "тероризъм" срещу руски цивилни, и предупреди за "неизбежни катастрофални последици", освен ако Великобритания не промени курса си.

Нейното позоваване на "тероризъм" беше свързано с използването на френско-британските ракети Storm Shadow/SCALP от Украйна за поразяване на цели в Русия или цели на територия в Източна Украйна, която Русия твърди, че е своя.

"Многократно сме предупреждавали, че всякакви британски военни съоръжения и оборудване в Украйна и извън нейните граници могат да бъдат атакувани в отговор на украински удари по руска територия, извършени с британско оръжие", каза Захарова.

"Предлагаме британското ръководство отново внимателно да анализира ситуацията и незабавно, по най-решителния и недвусмислен начин, да се откаже от враждебната, агресивна линия, която може само да създаде риска от ескалация на конфликта до изцяло ново ниво", каза тя.

Говорител на британското Министерство на отбраната заяви, че Лондон стои "рамо до рамо" с Украйна и е ангажиран да предостави оборудването, от което Киев се нуждае, "за да се защити срещу незаконното нахлуване на (президента Владимир) Путин".

Лавров: Русия има право да счита Великобритания за страна в конфликта с Украйна

Коментар на изявленията на британския премиер за подкрепа за Киев

"Русия не бива да се съмнява в решимостта на това правителство да се противопостави на руската агресия в Украйна и срещу Обединеното кралство и нашите съюзници", каза говорителят пред Ройтерс.

Западни анализатори заявиха, че силата на предупреждението на Москва отразява руската ярост от решението на Великобритания - оповестено публично в понеделник - да позволи на Киев достъп до класифицирана технология, за да започне собствено производство на крилати ракети Storm Shadow, способни да нанасят удари дълбоко в Русия.

Кремъл заяви в понеделник, че Великобритания методично добавя "гориво в огъня" след обявяването.

Украйна удря руски складове и рафинерии с британски дронове

Кампанията с далекобойни удари е нанесла на Русия икономически щети, оценявани на повече от 35 млрд. британски лири

Франция вече даде съгласието си за лицензиране на технологията за европейската ракета, а Захарова в четвъртък заплаши и Париж.

Тя каза, че Франция и Великобритания "си играят с огъня", като доставят чувствителна ракетна технология на Украйна, нещо, което тя каза, че може да има непредсказуеми последици.

Тя също се прицели в британския премиер Анди Бърнам, заявявайки, че той сякаш си мисли, че има мандат за ескалация и е избрал най-опасния път, когато става въпрос за Украйна.

Захарова отправи предупреждението си ден след като Русия обвини Украйна, че е изстреляла британски ракети Storm Shadow по търговски център в контролирания от Русия град Донецк в Източна Украйна при атака, за която се твърди, че е ранила цивилни, включително деца.

Няма незабавен коментар от Украйна и "Ройтерс" не можа да провери независимо подробностите за атаката.

И двете страни отричат ​​умишленото насочване към цивилни. Хиляди цивилни са убити, откакто Русия изпрати войските си в Украйна през 2022 г.

Много повече украински цивилни са убити, отколкото руски - според данни на ООН - но Киев ескалира кампанията си срещу цели в Русия тази година, а екипът за разузнаване на конфликти, независима група, която проследява войната, изчислява, че общо 327 цивилни са били убити в Русия през първите седем месеца на годината, което е най-високият регистриран процент от началото на войната.