Шведската прокуратура повдигна обвинение срещу 34-годишен мъж по подозрение за опит за шпионаж в полза на Русия. За това съобщиха властите в страната, цитирани от Ройтерс, предава БТА.

Според разследващите обвиняемият е бивш служител на шведските въоръжени сили, където по време на службата си е имал достъп до строго секретна информация. Прокуратурата твърди, че той е направил опит да разкрие тези данни.

Прокурорът Матс Юнквист заяви, че през ноември 2025 г. заподозреният е пътувал до Москва, където се е срещнал с представители на руските разузнавателни и служби за сигурност. Именно тези действия са в основата на повдигнатото обвинение.

От руското посолство в Стокхолм не са коментирали случая.

Мъжът се намира в ареста от януари, а съдебният процес срещу него е насрочен за 15 юни в Стокхолм.

Паралелно с това срещу него се води и предварително разследване по подозрение за участие в заговор за убийство, съобщава шведската обществена телевизия Ес Ве Те.

Израелският премиер Бенямин Нетаняху ще се кандидатира за преизбиране тази година, обяви партията му днес, след като американският президент Доналд Тръмп заяви, че не е сигурен дали израелският премиер ще се кандидатира отново, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.

В кратко изявление партията на Нетаняху "Ликуд" ("Съюз") заяви, че той ще се кандидатира на изборите и, ако Бог позволи, ще спечели.

Датата на изборите все още не е обявена официално, но те трябва да се проведат до октомври. Това ще бъдат първите избори след атаката на Хамас на 7 октомври 2023 г. - най-тежкия провал на сигурността в страната, който предизвика израелската офанзива в ивицата Газа.

По-рано главният кореспондент на Ей Би Си Нюз във Вашингтон Джонатан Карл публикува в Екс, че Тръмп му е казал, че не знае дали Нетаняху ще се кандидатира. „Не знам, той има невероятна кариера. Иска ли да продължи?“, цитира журналистът думите на Тръмп.

Нетаняху преживя бурен мандат, откакто се върна на власт през декември 2022 г. начело на най-дясната коалиция в историята на Израел. Той се сблъска с масови антиправителствени протести преди войните в Газа, Ливан и Иран.

Проучванията на няколко пъти показваха, че коалицията му, оглавявана от "Ликуд", няма да успее да спечели мнозинство на следващите избори. Изследване, публикувано на 9 юни от изследователския център "Институт за демокрация в Израел" в Йерусалим, сочи, че 61% от израелското общество смята, че той не трябва да се кандидатира.

Други изследвания обаче показват също, че евентуална коалиция от опозиционни партии няма да успее да събере парламентарно мнозинство, освен ако не сключи коалиция с арабски партии, което някои опозиционни лидери вече отхвърлиха.

Американски и израелски представители твърдят, че Тръмп и Нетаняху, които заедно започнаха войната с Иран през февруари, все още поддържат близки отношения, въпреки че понякога те бяха и напрегнати.

През последните седмици Тръмп поиска от Израел да ограничи военните си действия в Ливан, докато Вашингтон преговаря за мирно споразумение с Техеран.

Миналата седмица Тръмп призна, че по време на неотдавнашен телефонен разговор е нарекъл израелския премиер "напълно луд", макар че също така заяви, че двамата се разбират добре. Той многократно е призовавал израелския президент да помилва Нетаняху по отношение на висящите обвинения в корупция, които Нетаняху отрича.

Европейският съюз разполага с необходимия капацитет да изгради специална работна група, която да участва в преговорния процес, свързан с Украйна. Това заяви върховният представител на ЕС по въпросите на външната политика и сигурността Кая Калас в интервю за ирландската телевизия RTE, предава Фокус.

Повод за коментара стана въпрос дали Брюксел трябва да назначи специален пратеник за воденето на преговори. Според Калас по-подходящ подход е създаването на експертен екип в рамките на европейските институции, който да работи координирано по темата.

Тя подчерта, че преговорните процеси никога не са работа на един човек, а изискват съвместни усилия на специалисти от различни области. По думите ѝ именно колективният подход е ключов за постигането на резултати.

Калас отбеляза още, че личният ѝ професионален опит като юрист и участник в множество преговори я е убедил, че успехът идва чрез добре подготвени екипи, а не чрез действията на отделни личности.

Украинските въоръжени сили съобщиха, че са нанесли удари по няколко ключови обекта на пристанището в окупирания от Русия украински пристанищен град Мариупол, като значително са намалили оперативния му капацитет, предадоха Укринформ и Ройтерс, цитирани от БТА.

Силите за безпилотни системи, в сътрудничество с 1-ви Азовски корпус на Националната гвардия, Службата за сигурност на Украйна и Центъра за специални операции „А“, са нанесли ударите по инфраструктурата в пристанището.

В изявление украинските подразделения за дронове посочиха, че пристанището е останало без ток след ударите и че атаката „значително е ограничила“ използването на Мариупол като център за военна логистика. Освен за това, пристанището се използва от руските сили и за незаконен износ на украинско зърно, въглища и метали към Русия.

Укринформ съобщи по-рано, че руските власти са въвели ограничения за пътническия транспорт по маршрута през Мариупол поради заплахата от дейността на украински дронове.

Папа Лъв XIV призова психичното здраве да заеме централно място в здравните политики и осъди категорично насилието срещу жени по време на бдение на Олимпийския стадион „Луис Компанис“ в Барселона, на което присъстваха около 40 000 души, предава БТА.

По време на срещата Светият отец отговори на въпрос на млада жена, преживяла тежка депресия, като подчерта, че психичните проблеми остават широко разпространено, но често пренебрегвано страдание, което засяга и младите поколения. Според него здравните системи трябва да отделят значително внимание на тази тема.

Папата засегна и проблемите в семейната среда, като отправи критики към проявите на насилие над жени и случаите на фемицид. Той призова обществото да се противопостави на тази тревожна тенденция и да работи за нейното преодоляване.

В словото си Лъв XIV осъди още култа към печалбата, стремежа към постоянна победа и прекомерното вглеждане в собствения образ, които според него притъпяват чувството за отговорност и съвестта на хората.

Преди събитието в Барселона папата благослови линейки, предназначени за Украйна, като част от хуманитарна инициатива, организирана от доминиканската монахиня Лусия Карам и нейната фондация.

По-рано той приключи посещението си в Мадрид със среща с близо 12 000 доброволци, участвали в организацията на папските прояви. Лъв XIV им благодари за усилията и ги насърчи да продължат своята обществена дейност със смирение и отдаденост.

В испанската столица папата проведе и кратка частна среща с пуерториканската музикална звезда Бед Бъни и неговото семейство след голямо събитие на стадион „Сантяго Бернабеу“.

Посещението на Светия отец обаче беше съпътствано и от протести. Светски организации организираха демонстрация в Барселона срещу използването на публични ресурси за религиозни прояви и настояха за по-строго разделение между държавата и църквата. Участниците поискаха също отмяна на споразуменията между Испания и Ватикана, действащи от края на 70-те години на миналия век.

Тайванската армия изпробва в сряда новата си мобилна ракетна система HIMARS, като симулира удар срещу нахлуващи китайски сили и демонстрира способността ѝ да открива огън и незабавно да сменя позицията си, за да избегне ответни удар, предава "Ройтерс".

Ракетната система HIMARS, произведена от Lockheed Martin, беше изпробвана за първи път от Тайван миналата година на източното крайбрежие. Учението в сряда в град Тайчунг беше първото, при което оръжието беше използвано на западния бряг на острова.

Според тайванските военни целта е била да бъде показана мобилността на системата и способността ѝ да се изтегля незабавно след изстрел, за да избегне засичане от вражески радари и контраатаки, което "значително подобрява оцеляването на бойното поле".

"Нашите HIMARS демонстрираха солидните бойни способности на подразделението и успешно завършиха това обучение", каза командирът на ротата Ко Минг-пин.

HIMARS е сред основните ударни системи, използвани от Украйна във войната с Русия. С обсег от около 300 километра тя може да поразява цели в китайската провинция Фудзиен, разположена от другата страна на Тайванския проток.

Западното крайбрежие на Тайван, с неговите плажове и плитчини, се разглежда като най-вероятната зона за евентуална китайска военна операция. В отговор Тайван модернизира армията си, залагайки на асиметрична стратегия с мобилни и трудно уязвими оръжейни системи, които да превърнат острова в трудно превземаема "крепост".

HIMARS ще действа съвместно с разработените в Тайван ракетни установки Thunderbolt-2000, за да бъдат атакувани китайски сили още при напускане на пристанища или по време на опит за дебаркиране. Системите бяха използвани още в първия ден на учението във вторник.

Китай смята Тайван за част от своята територия и не изключва използването на сила, за да установи контрол над острова. Китайски военни самолети и кораби извършват почти ежедневни операции около Тайван.

Руските въздушни атаки срещу украинските черноморски пристанища вече са нанесли сериозни щети на експортните терминали и могат значително да намалят доставките на ключови стоки, включително селскостопанска продукция. Това предупреждава Украинският синдикат на производителите на хранителни стоки (UAC), цитиран от Ройтерс, предава БТА.

Според организацията почти целият украински износ на желязна руда и над 90% от селскостопанската продукция преминава през трите основни пристанища в района на Одеса. Този регион е ключов логистичен център, от който зависят значителни приходи за страната.

През последните месеци атаките срещу пристанищната инфраструктура са се засилили, като са засегнати терминали и складове за зърно и слънчогледово олио. Според представители на сектора щетите вече затрудняват възстановяването и нормалната работа на съоръженията.

„Ситуацията е достигнала критична точка“, се посочва в позиция на синдиката, който предупреждава, че продължаващите удари разрушават логистичното сърце на страната.

От бранша допълват, че без допълнителна държавна и международна финансова подкрепа ремонтите ще станат невъзможни, което би довело до срив в износа и натиск върху земеделските производители.

Според оценки на Световната банка нуждите за възстановяване на транспортния сектор на Украйна възлизат на десетки милиарди долари, като значителна част от щетите е свързана с ограничен достъп до пристанищата.

Украйна е изнесла над 34 млн. тона зърно от началото на текущия сезон, спрямо 38,6 млн. тона за същия период на предходната година, сочат официални данни.

Администрацията на американския президент Доналд Тръмп възнамерява да разшири значително обмена на оперативна разузнавателна информация с Израел, пише The Independent.

Съответното решение се подготвя в рамките на закона за разузнавателната дейност за финансовата 2027 година, който трябва да бъде приет от Конгреса на САЩ. Една от членовете на закона, предвиждаща разширяване на и без това тесните връзки между специалните служби на двете страни, ще даде на Израел достъп до най-секретната информация, съхранявана в разузнавателната общност на САЩ, се посочва в публикацията.

Както отбелязва изданието, като се има предвид, че САЩ са член на разузнавателния алианс "Петте очи", в който влизат пет англоговорящи държави - Австралия, Канада, Нова Зеландия, Великобритания и Съединените щати, Израел също ще има достъп до данните на техните специални служби.

Съгласно проекта на подготвяния закон, "обменът на разузнавателни данни (...) трябва да включва обмен на информация, отнасяща се до заплахи за киберсигурността, тероризма, заобикалянето на санкции, плановете и намеренията на държавни и недържавни субекти, разпространението на враждебни технологии, ракетни заплахи, безпилотни летателни апарати, крилати ракети, балистични ракети, осведоменост за въздушното и космическото пространство и други въздушни заплахи, свързани с отбраната на Израел, силите и интересите на Съединените щати в региона, както и регионалните партньори по сигурността".

По този начин най-важната разузнавателна информация на САЩ и техните съюзници ще постъпва безпрепятствено в израелските разузнавателни служби и ще бъде използвана от тях за собствените им цели, отбелязва The Independent.

Употребата на канабис сред 16-годишните в Гърция достига най-високите си нива за последните 25 години, сочи информация, публикувана от електронното издание на гръцкия вестник Катимерини, базирана на данни от национален център и включена в Европейския доклад за наркотиците 2026, предава БТА.

Според данните около 11,5% от тийнейджърите на 16 години в страната са употребявали канабис. Паралелно с това се отчита и значително увеличение на случаите на лечение на зависими млади хора - ръст от 32% за последното десетилетие.

Особено рязко е увеличението при зависимостите от по-тежки наркотици. Данните показват 106% ръст за последните пет години и 256% за десетгодишен период при лечението на пристрастени към кокаин и други силни вещества.

Докладът обръща внимание и на разпространението на полусинтетични канабиноиди. Около 44% от употребяващите канабис 16-годишни в Гърция посочват, че използват такива вещества. През изминалата година властите са иззели значителни количества вейпове, съдържащи подобни съединения.

Според експерти тенденцията показва разширяване на пазара на нови психоактивни вещества и повишен риск за здравето на младите хора в Европа.

Европейските страни са уморени от украинските мигранти и се освобождават от тях, включително обмислят изпращането им директно на фронта, заявява говорителят на руското външно министерство Мария Захарова, предава РИА Новости.

Тя коментира още, че "Западна Европа преди приемаше украинци, а сега, уморена от гостите, ги изгонва".

"Тук-там се чуват разговори – а понякога дори не просто разговори – за списъци с хора, които могат да бъдат официално изпратени на фронта веднага“, подчертава Захарова.

През май финландската обществена телевизия Yle съобщи, че украинските бежанци във Финландия се съгласяват на всякаква работа, за да си осигурят работна виза. По този начин те се опитват да избегнат връщането си в Украйна след изтичането на статута им за временна закрила.

Междувременно през март полските власти значително ограничиха привилегиите за украинските граждани. Според решението на правителството във Варшава безплатният достъп до медицински грижи вече се запазва само за хората със здравно осигуряване, които редовно плащат вноските си. Наред с това безплатното настаняване вече е достъпно само за кратък период и се предоставя единствено на уязвими групи от населението.

Войната в Украйна показа, че глобалните суперсили вече не разполагат с абсолютната власт, която си приписваха. Традиционните завоевателни войни се оказват почти невъзможни в съвременния свят, тъй като новите технологии изравняват шансовете между военните гиганти и по-малките държави.

Както отбелязва The Wall Street Journal, въпреки огромното превъзходство на Русия във военна мощ, Украйна успя да обърне хода на събитията, да удържи фронтовата линия и да нанесе серия от болезнени удари дълбоко в тила на Русия, пише Фокус.

"Тези събития показаха как технологичният напредък – в лицето на дроновете и евтините високоточни ракети – стопи дистанцията между малките нации и великите сили, които харчат стотици милиарди долари за отбрана“, пише изданието.

Тази глобална промяна в баланса на силите драстично стесни възможностите за постигане на геополитически цели единствено по военен път.

"Типът война, на който бяхме свикнали и който Русия планираше в Украйна – светкавично нахлуване и окупация – вече е немислим. Една война продължава, докато дадена нация има издръжливост и воля за съпротива. Да завладееш страна, чиито граждани са готови да се бият, е мисия невъзможна, независимо от превъзходството в жива сила и техника“, коментира италианският министър на отбраната Гвидо Крозето.

Началникът на отбраната на Нидерландия генерал Онно Ейхелсхайм също подчертава, че в съвременния свят свалянето на чужд режим не може да се постигне само с конвенционално оръжие.

"Почти абсурдно е да се мисли за пълно завладяване на подобни държави, дори ако говорим за казуси като САЩ срещу Иран или Русия срещу Украйна. Ако не постигнете решителен успех през първите две седмици, затъвате в патова ситуация, от която излизането е изключително трудно. Днес, ако искаш да постигнеш нещо на бойното поле, трябва да действаш изключително бързо“, категоричен е генералът.

"Преди конфликта в Украйна се смяташе, че Русия притежава втората по сила армия в света. Днес виждаме, че дори най-могъщите армии затъват в конфликти, които не протичат по план“, посочва китайският полковник от запаса Чжоу Бо.

Според него основният извод за Пекин е необходимостта от спешен обмен на опит с руски военни експерти относно тактиките за водене на модерна война с дронове.

"Китай е най-големият производител на безпилотни летателни апарати в света, но ние нямаме реален боен опит с тях. Само нациите, които са ги изпробвали на бойното поле, знаят колко ефективни са те в действителност“, добавя Бо.

В същото време сингапурският дипломат и учен Билахари Каусикан отправя предупреждение към Тайпе, отбелязвайки, че за разлика от Украйна, Тайван може да се окаже без същата воля за съпротива. Причината е, че Китай успешно провежда хибридни операции за подкопаване на духа на тайванското население.

"Често казвам на приятелите ми в Тайван, че са извлекли грешния урок от събитията в Украйна“, споделя Каусикан. "Големият извод не е, че демократичният свят автоматично помага на други демокрации. Урокът е, че украинците първо си помогнаха сами, и едва след като доказаха волята си за борба, останалият свят реши да застане зад тях.“

Историческите противоречия между Варшава и Киев отново излязоха на преден план, след като полският премиер Доналд Туск заяви, че Украйна трябва да поеме отговорност за ескалацията на напрежението между двете страни, предава БТА.

Изказването му идва на фона на продължаващ спор, който от години разделя полското общество и външната политика на страната. Туск същевременно призова президента Карол Навроцки да не допуска допълнително влошаване на отношенията с Киев.

Повод за новото напрежение стана решение на украинския президент Володимир Зеленски да даде почетното наименование „Героите на УПА“ на подразделение от украинските въоръжени сили. В Украйна Украинската въстаническа армия се почита заради съпротивата ѝ срещу съветската власт след Втората световна война, но в Полша тя остава силно спорна заради исторически масови убийства на поляци в Западна Украйна.

Решението предизвика остри реакции от всички основни политически сили във Варшава, като част от полската опозиция дори поиска символични санкции срещу украинския президент.

Въпреки напрежението Киев не е коментирал последните изявления. По-рано тази седмица началникът на кабинета на Зеленски Кирило Буданов участва в разговори във Варшава с представители на полските власти, но без да бъде постигнато споразумение.

Спорът избухва в деликатен момент за двустранните отношения, тъй като в края на юни Полша и Украйна ще бъдат домакини на международна конференция за възстановяването на Украйна с участието на ЕС и страните от Г-7. Въпреки напрежението Туск заяви, че не очаква кризата да повлияе на участието на Киев във форума.

Подкрепата в Швеция за приемането на еврото намалява през последната година. Мнозинството шведи се противопоставят на приемането на единната европейска валутата. Това предаде Ройтерс, позовавайки се на проучване на националната статистическа служба на скандинавската страна.

Данните сочат, че около 28,7% от анкетираните са за премахване на кроната в полза на еврото. Година по-рано подкрепящите смяната на валутата бяха 32 процента.

52,1% от анкетираните са против присъединяването към еврозоната. Това е ръст спрямо 2025 г., когато тази теза бе застъпена от 49,5% от шведските граждани.

През 2003 г. Швеция проведе референдум, с който отхвърли влизането в еврозоната.

През януари тази година дясното крило на партията на премиера Улф Кристерсон обяви, че ще назначи комисия, която да прецени плюсовете и минусите на присъединяването към еврото, ако остане на власт след общите избори през септември.

Френската съдебна система се оказа в центъра на остра обществена и политическа криза след убийството на 11-годишната Лиана във Фльоранс. Случаят предизвика масови протести и повдигна въпроси за начина, по който се разглеждат сигналите за сексуално насилие над деца, предава БТА.

Още през април миналата година депутатът Давид Топиак е предупредил Министерството на правосъдието за сериозен недостиг на кадри и ресурси в прокуратурата на Ош. Според него затрудненията в работата на институцията създават усещане сред гражданите, че съдебната система не успява да изпълнява своите основни функции.

Вниманието към проблема се засили, след като стана ясно, че основният заподозрян за убийството на Лиана е бил обект на разследване за изнасилване на непълнолетно лице още от август миналата година. Въпреки подадената жалба, до ареста му във връзка с изчезването на момичето той не е бил разпитан. На 5 юни срещу него бяха повдигнати обвинения за отвличане и убийство.

Случаят предизвика вълна от обществено недоволство. В понеделник вечерта десетки хиляди французи излязоха на демонстрации в различни градове на страната с призив за по-добра защита на децата и по-ефективна работа на институциите.

Недоволството поставя под допълнителен натиск правителството на президента Еманюел Макрон и министъра на правосъдието Жералд Дарманен. Протестиращи и граждански организации обвиняват властите, че не предприемат достатъчно мерки за справяне с проблемите в съдебната система.

„Системата очевидно не работи“, заяви представителката на Фондацията на жените Ан-Сесил Мейфер по време на демонстрация в Париж, като подчерта, че общественото търпение към институционалните пропуски е изчерпано.

Иран обяви, че държавите от Персийския залив носят както правна, така и морална отговорност да прекратят американските военни действия срещу страната, ако те се извършват от тяхна територия. Изявлението беше направено на фона на нарастващото напрежение в региона и представлява аргумент на Техеран за извършените от него удари срещу съседни държави, в които се намират американски военни бази, предава БТА.

В официално съобщение Иранското външно министерство призова всички страни в региона да не допускат Съединените щати и Израел да използват тяхна територия, инфраструктура или военни съоръжения за подготовка и подкрепа на действия, насочени срещу Иран.

От ведомството подчертаха, че страната ще продължи да отстоява правото си на самоотбрана и предупредиха, че при необходимост могат да бъдат атакувани военни бази и логистични обекти, използвани за операции срещу Ислямската република.

Изявлението идва в момент на засилено напрежение между Иран, САЩ и Израел, като Техеран сигнализира, че ще разглежда всяка подкрепа за военни действия срещу него като пряка заплаха за националната си сигурност.

Двамата германски туристи, за които беше съобщено, че са изчезнали в планински район край град Либражд в Източна Албания, са открити невредими след продължило повече от два дни издирване. Новината съобщи албанският портал „Шчиптаря“, предава БТА.

След като контактът с туристите беше изгубен, в района започна спасителна операция с участието на екипи за гражданска защита и местни жители. Издирването беше затруднено от пресечения планински терен и слабия обхват на мобилните мрежи.

По информация на изданието причината за изчезването е техническа повреда на автомобила, с който германците са пътували. След като били принудени да го изоставят, те се придвижили пеша до близък път, откъдето се качили на случаен микробус.

Туристите са били открити в късните часове на вчерашния ден. След установяването на местонахождението им те отново са се присъединили към група планинари, водена от гид. Първоначално и водачът беше смятан за изчезнал заедно с тях, което допълнително засили опасенията около случая.

Мъж загина при експлозия на автомобил в московското предградие Балашиха, като според непотвърдена информация жертвата може да е високопоставен офицер от руските ракетни войски. Руският Следствен комитет съобщи, че взривът е станал около 17:30 часа и вече е започнало разследване на случая, предава БТА.

Според информация на руски медии под автомобила BMW е било поставено взривно устройство с мощност около половин килограм тротилов еквивалент. Съобщава се още, че адресът на 57-годишния загинал е фигурирал в публично достъпен списък с лица, определяни като противници на Украйна.

Случаят напомня на подобен атентат от миналата година, когато генерал от руския Генерален щаб беше убит след експлозия на автомобил в района на Москва. По-късно същата вечер руските служби обезвредиха подозрителен предмет в югозападната част на столицата чрез контролирана експлозия.

На фона на инцидента украински дронове атакуваха исторически музей в Севастопол в анексирания Крим. По данни на местните власти е бил засегнат покривът на сградата, посветена на Кримската война. Засега няма информация за пострадали.

Заради зачестилите атаки властите в Крим обявиха промени в движението на нощните влакове. Решението идва след неотдавнашен удар с дрон, при който загина помощник-машинист, а негов колега беше ранен.

Атаки с безпилотни апарати бяха регистрирани и в други части на Русия. В Самарска област противовъздушната отбрана е била активирана край Новокуйбишевск - район с ключово значение за руската петролна индустрия. Властите временно спряха градския транспорт и призоваха жителите да потърсят укритие.

В Ростовска област падащи отломки от дрон са предизвикали пожар в склад за горива, а кметът на Москва съобщи за нови опити за атаки срещу столицата. Въздушни тревоги бяха обявени и в редица отдалечени руски региони, включително в Урал и Западен Сибир, което подчертава нарастващия обхват на украинските удари по руска територия.

Администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп е отправила призив към европейските държави да въведат ограничения за пътуване на хора, които наскоро са пребивавали в страни от Централна Африка, засегнати от епидемията от ебола. Според информация на Ройтерс инициативата е част от усилията за предотвратяване на евентуално разпространение на вируса по време на предстоящото Световно първенство по футбол, предава БТА.

На 1 юни американската страна е изпратила официален дипломатически документ до европейските правителства, в който изразява опасения относно епидемичната обстановка и препоръчва въвеждането на подобни ограничения. По данни на източници, запознати с въпроса, държавите от Европейския съюз засега не са дали официален отговор.

Още през миналия месец американските Центрове за контрол и превенция на заболяванията въведоха забрана за влизане в САЩ на чужденци, пребивавали през последните 21 дни в Демократична република Конго, Уганда или Южен Судан. За американските граждани бяха въведени допълнителни здравни проверки на определени летища.

Държавният секретар Марко Рубио заяви, че основната цел е вирусът да не достигне територията на Съединените щати. По думите му предприетите мерки са насочени към ограничаване на риска от внос на заразата, независимо че страната разполага със специализирани медицински центрове за лечение на пациенти с ебола.

От Държавния департамент подчертаха, че ограниченията за пътуване, съчетани с финансовата подкрепа на Вашингтон за борба с епидемията, показват ангажираността на САЩ към защитата на общественото здраве. Повод за засилените мерки е разпространението на щама „Бундибуджо“, заради което Световната здравна организация обяви извънредна ситуация от международно значение.

Гръцки пенсионери ще могат да се възползват от безплатни почивки по нова държавна програма, съобщава електронното издание на вестник „Етнос“, предава БТА.

Инициативата стартира днес и ще бъде в сила до 9 юли 2027 г., като за реализацията ѝ са предвидени 3 милиона евро.

Програмата е насочена към пенсионери, които през трудовия си път са работили в сектора на свободните професии. В рамките на схемата ще бъдат раздадени общо 25 000 ваучера.

Чрез тях участниците ще могат да ползват безплатно настаняване, като максималният брой нощувки, покривани от програмата, е 12.

Мярката е част от усилията на гръцките власти да подкрепят възрастните хора и да насърчат вътрешния туризъм през следващите две години.

Руското военно командване е ограничило придвижването на военни товари по основни магистрали, свързващи континентална Русия с окупирания Крим, след серия украински удари по логистичната инфраструктура. Това се посочва в анализ на Института за изследване на войната (ISW), предава News.bg.

По информация на командира на украинските сили за безпилотни системи Роберт „Магяр“ Бровди, от 7 юни е в сила забрана за военен товарен трафик по магистралите М-14 Ростов–Крим и А-291 Керч–Симферопол–Севастопол. Според него решението е взето заради риска от украински удари по тези маршрути.

От ISW отбелязват, че украинската кампания срещу руски комуникационни и транспортни линии в окупираните територии постепенно затруднява снабдяването на фронта и вероятно ще оказва все по-сериозно влияние върху руските операции през следващите месеци.

Междувременно експлозия на автомобил в Балашиха, близо до Москва, предизвика спекулации за гибелта на високопоставен руски военен. Районът се намира в близост до няколко ключови военни обекта. Руският Следствен комитет потвърди, че при взрива е загинал шофьорът на автомобила.

Руски източници разпространиха противоречива информация за самоличността на жертвата, като сред споменаваните имена са началникът на Главното управление за ракети и артилерия полковник Дамир Давидов и генерал-лейтенант Александър Максимцев от Военно-космическите сили.

Случаят напомня за подобен атентат в Балашиха през 2025 г., когато при експлозия загина генерал-лейтенант Ярослав Москалик от руския Генерален щаб.

По официални данни от Службата за гражданска отбрана на Филипините (OCD) загиналите след земетресението с магнитуд 7.8 на остров Минданао вече са 45.

Операциите по търсене, спасяване и разчистване се провеждат в изключително тежки условия поради непрекъснатите вторични трусове. По-голямата част от жертвите са затрупани под отломки на рухнали сгради или са застигнати от кални свлачища, предизвикани от труса в провинция Сарангани.

Официално се съобщава за най-малко 630 пострадали, много от които са ученици.

17 души остават в неизвестност, като спасителните екипи продължават да проучват руините. Над 32 000 души са разселени и се намират в аварийни убежища, а общият брой на засегнатите граждани в Минданао надхвърля 145 000.

Най-тежко е засегнат пристанищният град Генерал Сантос (с население 700 000 души), намиращ се близо до епицентъра. Там изцяло са рухнали търговски обекти (включително ресторант за бързо хранене), части от търговски центрове и църковни сгради.

Трусът удари в първия ден от новата учебна година. Към днешна дата Министерството на образованието съобщава, че над 6 000 държавни училищни сгради имат структурни повреди и пукнатини. Учебните занятия в целия регион са напълно спрени до извършване на инспекции за безопасност.

Провинциите в Южен Минданао страдат от сериозен недостиг на питейна вода и масови прекъсвания на електрозахранването поради повредени подстанции и далекопроводи. Пътищата и мостовете в планинските райони са блокирани от активизирали се свлачища.

Няколко болници в засегнатите райони бяха частично евакуирани поради пукнатини в горните етажи и в момента лекарите триажират пациенти на открито.

Сеизмолозите от филипинския институт PHIVOLCS са регистрирали над 2000 вторични труса до този момент. По-голямата част са слаби, но девет от тях са били със сериозен интензитет – най-силният с магнитуд 6.4, което допълнително компрометира оцелелите, но нестабилни постройки. Предупреждението за цунами вече е изцяло отменено, след като вълни с максимална височина 1.4 метра заляха само някои изолирани ниски крайбрежни постройки.

Към момента Министерството на външните работи на България (МВнР) няма постъпили данни или сигнали за ранени, загинали или бедстващи български сънародници в засегнатите южни райони на остров Минданао.

Островът е отдалечен от традиционните туристически дестинации във Филипините (като Боракай или Ел Нидо), което ограничава броя на наши туристи в епицентъра.

Република България няма физическо посолство в Манила. Дипломатическото и консулското обслужване на страната ни за територията на Филипините се извършва от Посолството на България в Ханой, В случай на бедствие, съгласно европейското законодателство, българските граждани имат право да потърсят съдействие и закрила от всяко друго представителство на държава членка на Европейския съюз, което има действаща мисия в Манила (например посолствата на Франция, Германия или Испания).

Ако ваши близки или роднини се намират в Южните Филипини и имат нужда от съдействие, МВнР съветва да се използват следните контакти:

Посолство в Ханой (Виетнам):Дежурен телефон извън работно време: +84 83 940 9129. Имейл адрес: Embassy.Hanoi@mfa.bg.

Дирекция "Ситуационен център" към МВнР в София (работи денонощно):Телефони: +359 2 948 24 04 или +359 2 971 38 56. Имейл адрес: crisis@mfa.bg.

Пет държави от Европейския съюз предлагат да се предвиди възможност за временно ограничаване на някои права за новите членове на блока.

Според Ройтерс, в съвместен документ, изготвен от Германия, Франция, Холандия, Белгия и Люксембург, се посочва, че това се прави с цел създаване на допълнителни гаранции за върховенството на закона.

В момента сред европейските правителства текат дискусии относно това дали правилата за новите членове трябва да бъдат променени. Те оказват натиск върху ЕС да разработи по-силни предпазни мерки, отчасти заради миналите проблеми на блока с Унгария при предишния премиер Виктор Орбан.

Документът очертава възможни варианти, които биха могли да бъдат включени в бъдещите договори за присъединяване, включително нов механизъм за мониторинг и клауза, която би позволила действия в случай на сериозни неуспехи в области като демокрацията и свободата на медиите.

„ЕС трябва да проведе задълбочена дискусия относно възможността за временни, преходни ограничения на правото на глас за новите държави членки, по-специално в части от законодателството на ЕС, където се изисква единодушие“, пише Five countries.

По-специално това се отнася до въпроси, свързани с разширяването на ЕС, външната политика и бюджетните решения, които понастоящем изискват съгласието на всички държави членки.

Според Politico Украйна е загрижена, че заявлението ѝ за присъединяване може да бъде забавено поради политически въпроси, включително президентските избори във Франция.

Междувременно, като част от техническите консултации относно европейската интеграция на Украйна, повечето от исканията на Будапеща бяха договорени. Въпросът за представителството на националните малцинства във Върховната рада обаче остава нерешен и може да стане предмет на по-нататъшни преговори с ЕС.

Полският президент Доналд Туск също заяви, че страната му няма да блокира началото на преговорите за присъединяване на Украйна към ЕС. Киев обаче не трябва да получава никакви специални условия.

България подкрепя разширяването на ЕС към Западните Балкани, Украйна, Молдова и Грузия, но отстоява строг подход. Според настоящата позиция на държавните институции, присъединяването зависи от собствените заслуги на кандидатите и стриктното изпълнение на европейските изисквания, без да се пренасят нерешени исторически спорове.

България категорично отказва да допусне промяна или предоговаряне на одобрената преговорна рамка за Северна Македония от 2022 г.. Започването на реални преговори за членство остава блокирано, докато Скопие не изпълни ангажимента си за промени в конституцията и гарантиране правата на българите в страната. Тази линия е подкрепена и от ръководството на ЕС. Процесът се разглежда като стратегическа инвестиция в сигурността, стабилността и просперитета на региона. Изискването за добросъседство и спазване на върховенството на закона продължават да бъдат ключови.

Напредъкът на Украйна, Молдова и Грузия се оценява според индивидуалния им прогрес в демократичните и структурни реформи.

Тази нощ Съединените щати и Иран извършиха остра размяна на удари в Близкия изток, която постави под сериозна заплаха временното прекратяване на огъня, предаде Independent.

Напрежението избухна, след като в понеделник срещу вторник американски атакуващ хеликоптер AH-64 Apache падна в Ормузкия проток. Президентът Доналд Тръмп обвини директно Техеран и обяви, че машината е свалена от ирански дрон камикадзе (тип Shahed).

Двамата американски пилоти бяха успешно локализирани и спасени в рамките на два часа от безпилотен надводен дрон на Пети американски флот. Те са в стабилно състояние и без наранявания.

Тръмп заяви преди ударите, че отговорът трябва да бъде „много силен, много мощен“.

Техеран от своя страна обеща „решителен отговор на агресията“ на американските военни. Иран отрече да е извършвал умишлена атака и намекна за техническа авария или инцидент.

Говорител на иранското външно министерство заяви, че Иран не е извършвал никакви умишлени атаки срещу американския хеликоптер Apache, съобщава Al Jazeera.

„Иран не стои зад тази атака. Подобни инциденти могат да се случат неволно поради напрегнатата ситуация в Ормузкия проток. Иран не е ударил умишлено американския хеликоптер“, каза той.

Военновъздушните и военноморските сили на САЩ започнаха поредица от „пропорционални удари за самозащита“ по заповед на Тръмп.

Централното командване на САЩ съобщи в X, че операцията вече е приключила. Нанесени са три вълни от удари с прецизни боеприпаси от изтребители. Атаките бяха концентрирани по южното крайбрежие на Иран и около стратегическия Ормузки проток.

Ударени са ирански системи за противовъздушна отбрана (ПВО), радарни станции и наземни пунктове за управление на дронове. Иранските медии (включително агенциите Tasnim и Mehr) съобщиха за мощни взривове на остров Кешм, в пристанищния град Бандар Абас, както и в районите на Джаск, Сирик и Минаб. Местните власти твърдят, че при ударите в град Сирик са били поразени и два резервоара за битова вода, което е прекъснало водоснабдяването. Иранската държавна телевизия IRIB по-късно обяви, че ситуацията по крайбрежието вече се е успокоила.

Малко след американските удари Корпусът на гвардейците на ислямската революция (КГИР) официално обяви, че е изстрелял рояци от дронове срещу базите на Пети флот на САЩ в Бахрейн като директно отмъщение.

САЩ потвърдиха, че Иран е изстрелял четири ракети и няколко дрона по американски бази в Бахрейн, Кувейт и Йордания, предаде Axios.

Американската армия е прихванала почти всички ракети и дронове, изстреляни от Иран, съобщи Ройтерс, позовавайки се на служител на американската администрация.

Според него предварителната оценка показва, че почти всички балистични ракети и дронове, изстреляни от Иран по американски бази, са били прехванати.

Към настоящия момент няма официално потвърдени данни за загинали или сериозни разрушения при последната вълна от взаимни нощни удари.

Военните сили на Кувейт и Бахрейн потвърждават, че повечето ракети са били успешно прехванати. Падналите отломки са нанесли единствено материални щети по инфраструктурата, без да причинят жертви сред личния състав или цивилното население.

Системите за противовъздушна отбрана на Кувейт прехващат враждебни въздушни цели, съобщи Генералният щаб на въоръжените сили на емирството.

„Кувейтските системи за противовъздушна отбрана в момента атакуват враждебни въздушни цели в съответствие с установените оперативни процедури“, се казва в изявление, цитирано от кувейтската информационна агенция KUNA.

Иранският външен министър Абас Арагчи публикува остро предупреждение в платформата X, заявявайки, че въоръжените сили на страната няма да оставят нито една заплаха без отговор, и призова американските сили незабавно да напуснат региона, ако искат да бъдат в безопасност.

Въпреки рязката военна ескалация, Белият дом се опитва да минимизира дипломатическите щети.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп вярва, че може да се постигне сделка между Вашингтон и Техеран въпреки новите американски удари срещу Ислямската република.

„Вярвам, че трябваше да реагираме решително. Вярвах в това през целия си живот. Имаме сделка, беше много добра сделка и вероятно ще бъде такава“, каза той в интервю за журналиста на ABC News Джонатан Карл.

Представители на САЩ заявиха пред CNN, че ударите са били замислени по-скоро като „предупредителен изстрел“ и администрацията вярва, че те няма да провалят тайните преговори за мир, които се водят в момента с посредничеството на Пакистан. Според вицепрезидента Джей Ди Ванс двете страни остават сравнително близо до дългосрочно ядрено и икономическо споразумение, което да сложи край на Войната с Иран от 2026 г..

На международните пазари цената на петрола сорт „Брент“ реагира с лека волатилност, но остана стабилна около нивата от 95–100 долара за барел.

Новото редовно правителство на България, оглавено от премиера Румен Радев, официално запазва досегашната линия на директно военно неучастие в конфликта между САЩ и Иран, но предприема стъпки за прекратяване на спорното пребиваване на американски военни самолети у нас в замяна на дипломатически отстъпки от Вашингтон.

Позицията на новото управление, сформирано след изборите през пролетта на 2026 г., съчетава прагматизъм, опити за деескалация на вътрешното напрежение и стремеж към извличане на икономически ползи.

Кабинетът на Румен Радев взе официално решение да прекрати престоя на американските военнотранспортни самолети и цистерни на летището в София. Документираното присъствие на американските сили е удължено за последен път само до края на юни 2026 г. Новото управление предложи премахването на американските самолети от българска територия да бъде обвързано с отпадане на визите за български туристи.

С премахването на самолетите правителството се опитва да тушира острите критики на опозиционни партии, които обвиняваха предходната власт в „продажничество“ и излагане на страната на риск от ирански ответни удари след получените дипломатически ноти от Техеран. В синхрон с европейските си партньори, новите управляващи подкрепиха общата позиция на държавите от Г-7 и ЕС, осъждаща иранските действия в Близкия изток и гарантираща свободата на корабоплаването в Ормузкия проток.

На фона на съобщенията на американския президент Доналд Тръмп, че Вашингтон и Техеран са близо до сключването на мащабно мирно споразумение за спиране на военните действия, българското Министерство на външните работи изрази пълна дипломатическа подкрепа за намирането на политическо решение на конфликта.

Израел може да се окаже в ситуация, в която трябва да се изправи срещу Иран без подкрепата на САЩ.

Премиерът Бенямин Нетаняху посочи тази възможност на фона на нарастващите опасения в Йерусалим относно позицията на президента на САЩ Доналд Тръмп, съобщава The Jerusalem Post.

Според Нетаняху Израел не изключва сценарий, при който ще трябва да действа самостоятелно.

„Може да се наложи да нанесем удар без американска подкрепа, въпреки всички свързани с това разходи. Не искаме да стигаме толкова далеч, но знаем, че сме способни на такава стъпка“, каза израелският премиер по време на заседание на кабинета по сигурност.

Израел е все по-загрижен, че Доналд Тръмп може да не одобри дори ограничен отговор на евентуални нови ирански атаки. Посочената причина е желанието на американския президент да постигне дипломатическо споразумение с Техеран.

По време на телефонен разговор с Нетаняху след неотдавнашния ирански ракетен удар, Тръмп не забрани на Израел да отговори, но ясно заяви, че очаква сдържани действия, защото "споразумението е близо".

The Jerusalem Post твърди, че Израел е подготвял много по-мащабен военен отговор след иранската атака. Планът е предвиждал използването на приблизително 50 бойни самолета и удари срещу широк спектър от цели в Иран.

По време на разговора си с Нетаняху обаче Тръмп е заявил, че Техеран е сигнализирал за прекратяване на огъня и е изразил несъгласие с мащабна операция. В крайна сметка планираният удар беше отменен.

Вместо това израелските военни извършиха ограничени удари по няколко цели, включително радарни системи, батареи за противовъздушна отбрана, съоръжения за производство на оръжия и нефтохимически завод.

Според The Jerusalem Post, израелското ръководство е предпазливо настроено към перспективите за ново споразумение между САЩ и Иран.

Началникът на Генералния щаб на Израелските отбранителни сили Еял Замир заяви по време на заседание на кабинета, че военните считат практически всяко споразумение с Техеран за неблагоприятно.

Предишен ден президентът на САЩ заяви, че Израел няма друг избор, освен да се съгласи със споразумението между САЩ и Иран, тъй като лично Тръмп е този, който взема окончателните решения. Financial Times разговаря по телефона с шефа на Белия дом, където той ясно обясни дали израелският премиер Бенямин Нетаняху ще може да блокира споразумението между САЩ и Иран.

По-рано, по време на телефонен разговор, президентът на САЩ остро критикува Нетаняху за ескалацията на конфликта в Ливан. По време на разговора Тръмп нарече Нетаняху „луд“ и го обвини в неблагодарност. Тръмп също така твърди, че е помогнал на Нетаняху да избегне затвора, визирайки вероятно подкрепата му по време на процеса срещу Нетаняху за корупция.

Актуалната позиция на кабинета на новия премиер Румен Радев по повод подновената през юни 2026 г. ескалация между Израел и Иран е категорично ориентирана към търсене на дипломатически решения и деескалация за възстановяване на мира в Близкия изток..

Румен Радев остро критикува факта, че международната дипломация отстъпва пред военната сила. Официалната позиция на кабинета е, че каквито и да са противоречията в региона, те трябва да бъдат разрешени изцяло по дипломатически път, за да се избегне рискът от опустошителна регионална война.

Радев обвързва дългосрочната стабилност на Европа именно с възстановяването на мира в Близкия изток. Премиерът посочва като основен залог за стабилността в региона изискването Иран да се откаже от своята ядрена и балистична програма. Международната общност и партньорите се призовават за оказване на натиск в тази посока, за да не се допуска траен срив на сигурността.

Подобно на линията, поддържана и от предходните служебни кабинети в началото на годината, правителството на Радев категорично се придържа към позицията, че България по никакъв начин не участва и няма да участва в съвместни военни действия или инвазии на чужди държави в Близкия изток.

Въпреки че международни наблюдатели и фигури (като изпълнителния директор на Newsmax Крис Ръди) описват Радев като „прозападен и про-Израел премиер“, неговите реални действия на европейската и вътрешната сцена са силно умерени и насочени срещу въвличането на страната в конфликти.

Въпросът за сигурността и конфликтите в Иран и Украйна беше официално обсъден от премиера Радев на двустранни срещи с европейски лидери, включително по време на визитата му при германския канцлер Фридрих Мерц. Българският кабинет настоява пред европейските партньори за координиран подход за овладяване на хуманитарните и икономическите рискове от ескалацията.Основните усилия на МВР, ДАНС и Министерството на външните работи в момента са концентрирани върху сигурността на българските граждани в региона и превенцията на евентуални миграционни вълни на юг от България.

При среднощни въздушни удари, нанесени от пакистанската армия срещу Афганистан на 10 юни, са загинали най-малко 13 души, 11 от които деца, предаде NAMPA.

Според официалния говорител на афганистанското правителство Забихулах Муджахид, пакистанските сили отново са нарушили въздушното пространство на страната и са бомбардирали цивилни домове.

Ударите са поразили пограничните източни и югоизточни афганистански провинции Кунар, Хост и Пактика.

Официално се съобщава за 13 загинали цивилни граждани, сред които 11 деца, една жена и един възрастен мъж.

„Снощи пакистанската армия отново наруши афганистанското въздушно пространство и бомбардира цивилни домове в провинциите Кунар, Хост и Пактика. При тези атаки загинаха 11 деца, една жена и един възрастен мъж, а още 14 жени и деца бяха ранени. Остро осъждаме това хуманитарно престъпление и акт на агресия“, написа говорителят на страницата си в X.

Исламабад аргументира продължаващите си военни операции с аргумента, че талибаните предоставят убежище на екстремистки групировки като „Техрик-е-Талибан Пакистан“ (TTP) и ИДИЛ-Хорасан (ISIS-K), които извършват терористични актове на пакистанска територия.

Тези удари са поредният тежък епизод от Войната между Афганистан и Пакистан през 2026 г., която избухна в края на февруари след серия от погранични сблъсъци и самоубийствени атентати.

През пролетта Пакистан разшири обхвата на атаките си, като нанесе удари дори по столицата Кабул. По данни на Мисията на ООН за помощ на Афганистан (UNAMA), жертвите и ранените сред цивилното население от началото на годината вече надхвърлят стотици души.

Нападението се случва само ден след като в Съвета за сигурност на ООН Пакистан отправи остри критики към талибаните за липсата на действия срещу тероризма, а съседна Индия осъди пакистанските въздушни операции на афганистанска земя.

България, като член на ЕС и НАТО, неизменно следва официалната линия на международната общност по отношение на Афганистан. като МВнР традиционно призовава за деескалация, спазване на международното право и защита на цивилните. Б

България не признава официално правителството на талибаните, но поддържа контакти по хуманитарни въпроси.

Ескалация на войната между Пакистан и Афганистан неизбежно ще принуди още хиляди хора да напуснат региона. Основният маршрут на афганистанските бежанци преминава през Иран и Турция, като крайната им цел е Западна Европа, а България е първата сухопътна граница на ЕС. Засиленият миграционен натиск ще постави под напрежение "Гранична полиция" и центровете за бежанци у нас. Това има пряко отношение към пълноправното членство на България в Шенген по сухопътни граници, тъй като сигурността на външните граници на ЕС е основен критерий за партньорите ни

Пакистан е ключов съюзник на Китай. Пекин има огромни икономически интереси в региона. Русия наскоро извади талибаните от списъка си с терористични организации, опитвайки се да засили влиянието си в Кабул.

Българската армия участва над две десетилетия в мисията на НАТО (ISAF / "Решителна подкрепа") там.

ВСУ предприеха масирана атака с десетки безпилотни апарати срещу военни и инфраструктурни обекти дълбоко в тила на Русия и в окупираните територии, сочи информация от Информационния център на Министерството на отбраната.

Силите за противовъздушна отбрана на Русия са свалили най-малко 10 украински дрона на подстъпите към руската столица.Кметът на Москва Сергей Собянин обяви в канала си в платформата "Х" , че отломките са паднали извън жилищните зони и няма данни за пострадали или сериозни разрушения, предаде spbdnevnik.ru.

Атака с дронове предизвика пожар на два инфраструктурни обекта във Владимирска област. Няма жертви, съобщи губернаторът Александър Авдеев.

„Атака с дрон предизвика пожар на два инфраструктурни обекта в Каменсковски и Александровски райони. Няма жертви. Министерството на извънредните ситуации и Руската национална гвардия изпълняват необходимите мерки за извънредно положение“, написа той в Max.

Губернаторът на Ростовска област Юрий Слюсар потвърди за сериозна атака в Милеровския район. Паднали отломки от украински дрон са възпламенили резервоар с гориво в местен цивилен инфраструктурен обект. Поради опасност от разрастване на пожара се наложи спешна евакуация на жителите от близките къщи, както и на обитателите на местен дом за възрастни хора, пише Independent.

В град Воронеж през нощта се задействаха сирените за въздушна тревога поради непосредствена заплаха от дронове. съобщи 360.ru.

В Белгородска област също са засечени интензивни удари с дронове камикадзе, при които се съобщава за един загинал и двама ранени граждани.

Назначеният от Русия губернатор на Севастопол Михаил Развожаев съобщи, че мобилни огневи групи са отразявали атака от дронове. Въпреки това, един от безпилотните апарати е пробил защитата и е поразил покрива на историческата сграда на музея-панорама „Отбраната на Севастопол“, предизвиквайки голям пожар. На място работят аварийни екипи на руското МЧС.

И двете страни в конфликта значително увеличиха интензивността на среднощните въздушни удари, превръщайки размяната на дронови вълни в ежедневие през настоящия месец.

Официалната българска позиция за войната в Украйна се намира в състояние на сериозен вътрешнополитически сблъсък и институционално разделение, след като изпълнителната власт обяви спиране на военната помощ, провокирайки остри реакции от евроатлантическите партии в Народното събрание

Министърът на отбраната Димитър Стоянов обяви, че България няма да предоставя повече оръжия на Украйна. Според официалния мотив на ведомството войната е позиционна и няма да бъде решена на бойното поле, поради което страната призовава за започване на мирни преговори между Киев и Москва за прекратяване на конфликта. Евроатлантическите формации остро разкритикуваха този ход, определяйки го като „стратегическа грешка“, която застрашава националната сигурност и евроатлантическата интеграция на страната.

България демонстрира по-сдържана линия в международен план, като избра да не се присъедини към специалния трибунал за Украйна и към европейската конвенция за разглеждане на искове за щети, причинени от Русия. Тази стъпка беше аргументирана от управляващите с принципите на „прагматизъм и реална политика“.

Въпреки спирането на преките оръжейни доставки от държавните резерви, страната запазва ангажимент за икономическо сътрудничество и изразява готовност за бъдещо участие на българската индустрия във възстановяването на Украйна след края на конфликта.

Тази сутрин руската армия извърши нови удари по цивилни обекти в Украйна, като основната вълна от атаки с дронове тип "Шахед" е била насочена срещу жилищни райони, предаде ТСН.

Руските безпилотни апарати са ударили директно два жилищни обекта в град Одеса. Според актуална информация на Главно Командване при атаката няма пострадали. Нанесени са материални щети по сградите.

Мониторинговите канали на Въздушните сили на ВСУ отчетоха интензивно движение на дронове от север и североизток. Атаките са преминали през Сумска област по посока на град Харков, където също са регистрирани взривове в жилищни масиви, но не се съобщава за пострадали цивилни.

Ударите от тази нощ идват непосредствено след ден на тежки и кръвопролитни нападения срещу цивилното население в страната.

Очаква се по-късно през деня Генералният щаб на ВСУ да даде пълна статистика за броя на свалените въздушни цели.

Вчера руски FPV дрон порази цивилен автомобил на пътя в община Дерхачи в Харковска област, при което загина жена, а четирима други граждани бяха ранени. При отделни удари в региона бяха убити още трима души, включително 22-годишна бременна жена.

Преди по-малко от денонощие руски дронове удариха спирка на градския транспорт в Одеса, ранявайки тежко трима души, а в Конотоп (Сумска област) бе извадено тялото на загинала жена изпод отломките на поразена жилищна сграда.

През изминалия ден артилерийски и дронови обстрели раниха четирима цивилни и нанесоха мащабни щети по многофамилни къщи и комунална инфраструктура в Херсонска област.

Официалната българска позиция за войната в Украйна се намира в състояние на сериозен вътрешнополитически сблъсък и институционално разделение, след като изпълнителната власт обяви спиране на военната помощ, провокирайки остри реакции от евроатлантическите партии в Народното събрание

Министърът на отбраната Димитър Стоянов обяви, че България няма да предоставя повече оръжия на Украйна. Според официалния мотив на ведомството войната е позиционна и няма да бъде решена на бойното поле, поради което страната призовава за започване на мирни преговори между Киев и Москва за прекратяване на конфликта. Евроатлантическите формации остро разкритикуваха този ход, определяйки го като „стратегическа грешка“, която застрашава националната сигурност и евроатлантическата интеграция на страната.

България демонстрира по-сдържана линия в международен план, като избра да не се присъедини към специалния трибунал за Украйна и към европейската конвенция за разглеждане на искове за щети, причинени от Русия. Тази стъпка беше аргументирана от управляващите с принципите на „прагматизъм и реална политика“.

Въпреки спирането на преките оръжейни доставки от държавните резерви, страната запазва ангажимент за икономическо сътрудничество и изразява готовност за бъдещо участие на българската индустрия във възстановяването на Украйна след края на конфликта.

Новият унгарски премиер Петер Мадяр обяви сериозен обрат в позицията на Будапеща, като потвърди, че Унгария официално одобрява отварянето на първия преговорен клъстер за членство на Украйна в ЕС, предаде Kyiv Post.

Това решение „отпушва“ процеса на разширяване на блока, който прекара последните две години под ветото на предишния унгарски кабинет. Въпреки тази отстъпка към Брюксел и Киев, Мадяр постави много ясни червени линии, прагматични условия и дългосрочни резерви.

Мадяр обяви постигането на „всеобхватно споразумение“ с украинския президент Володимир Зеленски относно езиковите, културните, образователните и политическите права на близо 100 000 етнически унгарци в украинския регион Закарпатие.

Той подчерта, че подкрепата за преговорите е условна. Унгария ще позволи реален напредък само след като тези мерки бъдат официално кодифицирани в украинското законодателство и залегнат в официалния екшън план на Украйна за ЕС.

С тази дипломатическа маневра Мадяр успя да деблокира и 16,4 милиарда евро замразени европейски фондове за Унгария, демонстрирайки по-прагматичен, но твърд подход в сравнение с предшественика си.

Мадяр изрично обяви, че неговото правителство категорично не подкрепя ускоряването или прескачането на етапи в присъединителния процес на Украйна, предаде RNZ. Той настоява, че Украйна трябва да премине през абсолютно всички 33 преговорни глави, спазвайки същите строги процедури и критерии без никакви изключения. Според унгарския лидер реалното членство на страната в блока може да се случи най-малко след 10 до 15 години.

Новият премиер потвърди, че Унгария ще упражни суверенното си право и ще проведе национален референдум относно окончателното приемане на Украйна в Европейския съюз. Мадяр уточни, че такъв референдум ще бъде организиран едва след като войната с Русия приключи окончателно и само ако към онзи момент Киев все още настоява за членство.

По време на официалната си визита в Австрия, Мадяр заяви, че ЕС трябва задължително да приеме държавите от Западните Балкани преди Украйна. Той аргументира това с тезата, че балканските страни чакат, правят компромиси и се подготвят от много години. Прескачането им в полза на нови кандидати би сринало доверието и стабилността в Югоизточна Европа.

Въпреки отварянето на преговорната врата за ЕС, Мадяр запазва част от икономическия консерватизъм на Будапеща. Той потвърди позицията си „Нито оръжия, нито пари за Украйна“, уверявайки унгарските избиратели, че финансовите ресурси на Будапеща няма да бъдат източвани за военна подкрепа на Киев.

В същото време той подкрепя общите европейски санкции срещу Русия и изразява солидарност с Украйна, но изисква баланс, който защитава унгарския суверенитет.

България официално поддържа последователна позиция в подкрепа на членството на Украйна в Европейския съюз.

Страната ни беше сред първите държави членки, които подписаха отвореното писмо, призоваващо за ускоряване на европейската интеграция на Киев още при старта на процедурата.

На европейско ниво България гласува „за“ отварянето на преговорните клъстери за Украйна и Молдова. Страната поддържа позицията на ЕС, че Киев принадлежи към „европейското семейство“, но държи на стриктното изпълнение на всички Копенхагенски критерии (върховенство на закона, борба с корупцията и икономически реформи).

България е одобрила участие с държавни гаранции (в размер на 10 млн. евро) във Фонда „ЕС за Украйна“, подкрепяйки общите финансови и макроикономически пакети на Брюксел за стабилизиране на страната.

Европейският съюз трябва да обсъди възможността за временно ограничаване на някои права на глас на бъдещите нови членове на блока и за създаване на по-строги гаранции за върховенството на закона, пишат Германия, Франция, Нидерландия, Белгия и Люксембург в съвместен документ, видян от Ройтерс днес, пише БТА.

В ситуация, в която Черна гора, която се надява да се присъедини към ЕС през 2028 г., и Албания, Украйна и Молдова, които се стремят да напреднат в преговорите си за членство, еврочленките обсъждат дали правилата за нови членове трябва да бъдат променени. Някои столици настояват ЕС да създаде по-силни механизми за защита за бъдещите членове, отчасти заради опита на блока с отстъпление от демократичните стандарти в Унгария по време на управлението на бившия премиер Виктор Орбан.

Документът описва възможни варианти, които могат да бъдат включени в бъдещите договори за присъединяване, включително нов механизъм за наблюдение и „клауза за защита“, която да позволява предприемане на мерки при сериозно отстъпление в области като демокрацията и свободата на медиите.

„ЕС трябва да проведе задълбочен дебат относно възможността за временни, преходни ограничения на правото на глас на нови държави членки, особено в части от законодателството на ЕС, при които се изисква единодушие“, пишат петте държави, като посочват разширяването, външната политика и бюджета на ЕС като области, в които в момента е необходимо съгласието на всички страни членки.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви днес, че Иран е свалил американски боен хеликоптер „Апачи“, който е патрулирал над Ормузкия проток през нощта и обеща, че САЩ ще отговорят на атаката, без обаче да предостави допълнителни подробности, предадоха световните агенции, цитирани от БТА.

„Току-що бях информиран от нашите велики въоръжени сили, че снощи иранците са свалили един от нашите високотехнологични хеликоптери „Апачи“, докато е патрулирал над Ормузкия проток“, написа Тръмп в публикация в социалните мрежи.

"Двамата пилоти са в безопасност и са невредими, но въпреки това САЩ са принудени да отговорят на тази атака", каза Тръмп.

Асошиейтед прес припомня, че изказването на Тръмп идва след като дрон спаси екипажа на бойния хеликоптер, разбил се близо до стратегическия воден път, който Иран на практика затвори по време на войната си със САЩ и Израел.

Това беше първото известно спасяване с дрон в морето от американските военни, каза капитан Тим Хокинс, говорител на Централното командване на САЩ. Той каза, че безпилотният плавателен съд е локализирал двамата пилоти и ги е довел до брега, след като са прекарали около два часа във водата.