Иран заяви днес, че дипломатическите усилия и разговорите със САЩ чрез посредници продължават въпреки американските бомбардировки на иранска територия, предаде Франс прес, цитирана от БТА.

"Бяхме информирани от посредниците, получихме съобщения, няма да навлизам в подробности, но основното е, че дипломатическият апарат действаше в последните дни и известни идеи ни бяха предадени от някои посредници", заяви говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаи на пресконференция в Техеран, на която присъстваха и журналисти от АФП.

Пакистан, Катар и Оман играят ролята на посредници между Техеран и Вашингтон, припомня агенцията.

Ормузкият проток не може да се използва за заплахи за сигурността към Иран, заяви също Багаи в момент, когато Техеран и Вашингтон си оспорват контрола върху този стратегически морски район..

"Не трябва да допускаме първоначалното предназначение на този морски път отново да бъде променено, за да се заплашват сигурността и националните интереси на Иран", каза говорителят на иранското външно министерство и подчерта, че страната му е решена да вземе необходимите мерки, за са гарантира суверенитета си.

Иран призова също Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) да осъди вчерашните американски удари, чиято мишена според Техеран е била строяща се ядрена централа в Дарховин, в югозападната част на страната.

"Иран [...] очаква Управителния съвет на МААЕ и генералният директор на МААЕ, които редовно заемат позиция по въпроса за иранската ядрена програма, да заявят ясно позицията си и по тази тема и да осъдят престъплението, извършено от САЩ", каза още на пресконференцията Багаи.

Междувременно агенция ИРНА предаде, че заместник-министърът на външните работи на Иран по правните и международните въпроси Казем Гарибабади е отправил предупреждение към САЩ във връзка с атаката срещу проекта за атомната електроцентрала "Дарховин", определяйки удара като опасен акт на агресия срещу гражданската ядрена инфраструктура на страната.

В публикация в социалната мрежа Екс Гарибабади днес заявява, че американският удар по строящата се централа представлява "опасно посегателство срещу мирната инфраструктура на Иран" и че Вашингтон носи "пълна отговорност за последиците, произтичащи от нарастващата несигурност и нестабилност".

"Иран категорично осъжда този акт на агресия и ще предприеме необходимите мерки, за да защити своите национални интереси и сигурност", допълва той.

Предупреждението е отправено, след като американски удар порази вчера строящия се ядрен обект в иранската провинция Хузестан, отбелязва ИРНА. АЕЦ "Дарховин" е един от основните граждански проекти на Иран в областта на ядрената енергетика. Предназначението на централата е да произвежда електроенергия за националната електропреносна мрежа, подчертава иранската държавна агенция.

Иран потвърди, че е получил предложения и идеи от посредници за деескалация на напрежението със САЩ, като говорителят на МВнР на Ислямската република работи Есмаил Багаи заяви, че дипломатическите усилия на страната продължават успоредно с реакцията на въоръжените ѝ сили, предаде националната новинарска агенция ИРНА.

По време на редовна пресконференция Багаи коментира съобщения, предполагащи, че Катар е предложил нови инициативи за съживяване на преговорите, включително спекулации относно предложено 10-дневно прекратяване на огъня между Техеран и Вашингтон.

Въпросът се отнасяше до неотдавнашното посещение на външния министър Абас Арагчи в Катар, за да изрази съболезнования на катарските служители за смъртта на емир шейх Хамад бин Халифа Ал Тани, по време на което, както беше съобщено, се е срещнал и със своя катарски колега.

Багаи заяви, че е ясно, че посредниците работят активно за предотвратяване на по-нататъшна ескалация.

„В същото време Иран няма да пести усилия, за да спре престъпленията на САЩ“, отбеляза той.

Той добави, че докато въоръжените сили на Иран реагират „със сила и решителност“ и се насочват към източниците на американска агресия, дипломатическият апарат на страната също е напълно ангажиран с изпълнението на своите отговорности.

„Потвърждавам, че дипломатическият апарат, в координация със защитниците на родината във въоръжените сили, изпълнява своите задължения“, каза Багаи, добавяйки, че „предложенията, представени чрез посредници, ни бяха предадени и ние ги получихме“. „Предпочитам обаче да не навлизам в подробностите им на този етап“, заключи той.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви вчера, че последните удари по цели в Иран са били нанесени в отговор на смъртта на американски военнослужещи в региона, предаде ДПА, цитирана от БТА.

„Тези велики хора, тези велики патриоти бяха там и се бореха, за да не може Иран да се сдобие с ядрено оръжие“, каза Тръмп пред журналисти след завръщането си от финала на Световното първенство по футбол. „Тази нощ отново им нанесохме много тежки удари.“

Тръмп заяви, че ударите са били нанесени „в памет“ на загиналите военнослужещи.

Той каза също, че Иран е понесъл тежки военни загуби в конфликта.

„Във военно отношение те загубиха почти всичко“, заяви Тръмп. „Остана им съвсем малко. Имат някакви ракети. Имат някакви дронове. Имат известни производствени възможности, но не много.“

Тръмп каза също, че Съединените щати контролират Ормузкия проток.

„Ние контролираме протока. Те не контролират нищо. Така че ще видим какво ще стане“, заяви той.

Иран оспорва това твърдение и посочва, че рамково споразумение, постигнато в средата на юни, предоставя на Техеран изключителната отговорност за управлението на стратегическия морски път.

Конфликтът за Ормузкия проток, ключов маршрут за световните енергийни доставки, отново ескалира от началото на юли.

През изминалата седмица Съединените щати съобщиха за най-големия брой загинали американски военнослужещи от няколко месеца насам. В събота американските въоръжени сили обявиха смъртта на двама военнослужещи при ирански нападения – първите подобни жертви, за които бе съобщено от началния етап на конфликта.

Вчера Централното командване на въоръжените сили на САЩ съобщи, че друг американски военнослужещ е загинал в събота в Северен Ирак при обезвреждането на невзривен боеприпас от свален ирански дрон камикадзе. С това потвърденият брой на загиналите американски военнослужещи в конфликта достигна 17.

Американските въоръжени сили съобщиха, че са приключили девета поредна нощ на удари срещу Иран, при които са атакували, наред с други цели, командни центрове и комуникационни мрежи, предаде АФП.

Нощните удари „бяха насочени срещу ирански военни командни центрове, обекти за противовъздушна отбрана и наблюдение на крайбрежието, военноморски способности, площадки за изстрелване на ракети и дронове, както и комуникационни мрежи, за да бъде допълнително намалена способността на Иран да напада търговски кораби и цивилни моряци, преминаващи през Ормузкия проток“, написа в социалната платформа „Екс“ Централното командване на въоръжените сили на САЩ.

Междувременно външният министър на Турция Хакан Фидан призова за връщане към постигнатото миналия месец временно споразумение между САЩ и Иран, което трябваше да сложи окончателен край на сраженията помежду им, като заяви, че Турция и Катар координират тясно усилията си за възобновяване на дипломатическите инициативи и ограничаване на регионалната нестабилност в Близкия изток, съобщи сайтът „Хюриет дейли нюз“.

След вчерашното си посещение в Доха, в рамките на което турският външен министър се срещна с катарския премиер и външен министър шейх Мохамед бин Абдулрахман Ал Тани, Фидан заяви пред „Катар ТВ“, че в момента катарските власти използват „всички конструктивни методи и всички налични канали“, за да разрешат настоящата криза. „Надяваме се, че в следващите дни ще получим добри новини. Турция е в тясна координация с Катар по този въпрос“, допълни той.

Фидан заяви още, че размяната на удари между САЩ и Иран е навредила на регионалните икономики и предупреди, че разпалването на по-широк конфликт ще създаде допълнителна нестабилност. Той добави, че атаките срещу инфраструктурата в региона правят възобновяването на дипломацията още по-належащо.

„Нашето желание е споразумението между Иран и Америка да бъде възстановено отново възможно най-скоро“, каза още Фидан, като припомни, че двете страни вече постигнаха временно споразумение чрез посредничеството на Пакистан и усилията на Катар и Турция. „Въпреки че се отдалечихме от тази точка (постигането на споразумение), трябва да се върнем към нея“, допълни Фидан.

Иранският Корпус на гвардейците на Ислямската революция заяви днес, че е взел на прицел самолети на американските въоръжени сили на летището в Акаба в Йордания, като е „нанесъл сериозни щети на няколко от тях“, предаде иранската държавна телевизия, цитирана от АФП.

Тежки транспортни и патрулни самолети, „принадлежащи на нашественическата американска армия на летището в Акаба, бяха поразени с балистични ракети, при което на няколко от тях бяха нанесени сериозни щети“, се казва в изявление, разпространено от телевизията.

Гвардейците на революцията казаха още, че са задържали два петролни танкера, които се опитвали да преминат през Ормузкия проток без разрешение от Техеран, предадоха иранската държавна телевизия и агенция Тасним.

„Късно снощи два петролни танкера, [...] които се опитваха да влязат и да излязат по определяния като опасен и рискован южен маршрут през Ормузкия проток, се взривиха и бяха обездвижени“, се посочва в изявление на гвардейците.

Броят на корабите, преминаващи през Ормузкия проток, остана малък през уикенда, докато Съединените щати и Иран засилиха нападенията си в Близкия изток, предаде ДПА.

Вчера през протока са преминали 4 кораба спрямо 8 предишния ден, сочат данни на "Лондон Сток Ексчейндж Груп" (LSEG), една от водещите световни компании за финансова инфраструктура, данни и анализи, а също така и собственик на Лондонската фондова борса. От петък насам в протока са навлезли най-малко 3 танкера за петролни продукти и един супертанкер за суров петрол, за да натоварят петрол, показват данните.

От четвъртък насам не са забелязани танкери за втечнен природен газ, преминаващи през протока.

Данните на LSEG обхващат преминаването на контейнеровози, кораби за насипни товари, автомобиловози и танкери, превозващи петрол, газ и химикали.

Службата за морски търговски операции на Великобритания (UKMTO) съобщи днес, че е получила сигнал за инцидент на 8 морски мили (14,8 км) северозападно от оманското селище Кумзар, където според информация от проверен източник кораб гори, предаде Ройтерс. Причината за пожара не е установена. На този фон цената на петрола скочи до над 90 долара за барел - най-високата ѝ стойност от юни насам. В началото на днешната азиатска търговия сортът Брент с доставка през септември регистрира покачване с 2,72 на сто до 90,5 долара за барел, предаде АФП.

Украинските удари по руската горивна инфраструктура и влошаването на икономическата ситуация все повече подкопават неформалния "обществен договор“ между Кремъл и населението на Русия, според който властта осигуряваше стабилност и благоденствие в замяна на ограничаване на политическите свободи. За това се говори в публикация на френския вестник Le Monde, цитирана от Фокус.

Авторите на статията отбелязват, че последните атаки на Украйна срещу нефтопреработвателни заводи предизвикаха най-тежката горивна криза в Русия през последните десетилетия. Особено значение имаше удара на украински дронове срещу нефтопреработвателния завод в Омск на 6 юли. След атаката най-големият руски нефтопреработвателен завод беше принуден да преустанови работата си.

Поради това войната става все по-осезаема в региони, които по-рано се смятаха за недостъпни за военни действия, подчертават журналистите. Вследствие на атаките срещу нефтопреработвателни заводи, горивни бази и танкери в цяла Русия се образуваха дълги опашки пред бензиностанциите, цените на горивото растат, а черният пазар набира скорост. В същото време руските власти засега не могат бързо да стабилизират ситуацията.

Според него е практически невъзможно доставките бързо да бъдат пренасочени към железопътния транспорт, а вносът на гориво, по-специално от Индия, не може да реши проблема оперативно.

Изданието обръща внимание и на психологическия фактор. Изследователят от Свободния университет в Берлин Андрей Яковлев счита, че властите прикриват реалните мащаби на атаките, като едновременно с това задържат цените на бензина, поради което населението изкупува гориво на запас. В резултат на това дефицитът само се задълбочава.

Освен кризата с горивото, авторите описват и общото влошаване на състоянието на руската икономика. Водещата икономистка от Института за развиващите се икономики към Банката на Финландия Хели Симола отбелязва, че през тази година икономическият растеж се е забавил, а бюджетният дефицит значително се е увеличил. В същото време, според нейната оценка, незабавна икономическа или финансова криза изглежда малко вероятна.

"Засега Русия може да финансира и поддържа операциите си в Украйна, макар че ще трябва да взема все по-трудни решения“, коментира анализатора.

В публикацията се споменава и доклад на европейските специални служби, в който се предупреждава за рисковете от банкова криза в Русия поради натрупването на проблемни кредити, масовите фалити на малкия и средния бизнес и високата зависимост на банките от няколко големи кредитополучатели. Според експертите новият пакет от санкции на ЕС, който се подготвя през юли и ще бъде насочен преди всичко срещу руските банки и криптовалутните мрежи, може да засили още повече финансовия натиск върху Русия.

Новият лидер на британските лейбъристи Анди Бърнам става днес нов министър-председател на Обединеното кралство. Промяната на „Даунинг стрийт“ номер 10 е основна тема в местната преса.

В. „Гардиън“ отбелязва, че докато лидерът на лейбъристите посещава краля днес, за да приеме поста и да започне с назначенията на кабинета още следобеда, той ще каже, че „Великобритания трябва да е честна относно предизвикателствата“. В първото си обръщение на "Даунинг стрийт" Бърнам ще се стреми да внесе оптимистична, но и реалистична нотка относно проблемите, пред които е изправена Великобритания и с които трябва да се справи. Очаква се той да каже, че страната е изправена пред момент за „размисъл и решение“, след като преди това говори, че е готов да изразходва политически капитал за решаване на основни проблеми като социалните грижи, които ще изискват допълнително финансиране. Вероятно той ще предприеме стъпки за намаляване на битовите сметки и да отвори вратата за повече сондажи за нефт и газ в Северно море въпреки негативната реакция на екоактивисти и депутати, отбелязва изданието.

В. „Файненшъл таймс“ обръща внимание на очакваното през „решаващите първи 100 дни“ от управлението на Бърнам, който „обещава големи промени, но ще се сблъска с много изпитания през първите си месеци на „Даунинг стрийт“: от войните в Украйна и Иран до регулирането на изкуствения интелект и имиграционната реформа. Бърнам се стреми да представи администрацията си като радикална и готова да пренастрои държавата и да отмени „десетилетията на неолиберализъм“. Конкретна негова идея е създаването на звено „Номер 10-Север“, базирано в Манчестър, което ще бъде в основата на опитите му за децентрализация и прехвърляне на повече правомощия от Лондон към регионите. Същевременно се очаква Бърнам да реши дали възнамерява да се стреми към по-тесни отношения с Европейския съюз - и в кои области.

„Първите 100 дни са от решаващо значение за определянето на курса на правителството по отношение на неговите приоритети и политически дневен ред – за целия апарат на управление. Това е от решаващо значение и за създаването на добро впечатление в съзнанието на избирателите. Погрешните стъпки рискуват да създадат възприятие, което може да бъде трудно за промяна“, коментира пред "Файненшъл таймс" Уил Дженингс - професор по политология и публична политика в Университета в Саутхемптън.

Бившият кмет на Манчестър обеща да направи политиката „по-малко токсична“, да подобри жизнения стандарт в цялата страна и „да върне надеждата, която на всички ни липсваше“, отбелязва в. „Индипендънт“, като отбелязва, че в най-скоро време критиците и поддръжниците на новия премиер ще започнат да настояват той да представи подробности как ще изпълни обещанията си. „По принцип би се получило единствено ако успее да генерира значителен икономически растеж, защото липсата на растеж е това, което наистина спъва страната“, отбелязва пред изданието базираният в Манчестър журналист Джош Херман, който е следил дълги години кариерата на Бърнам. Вниманието бързо ще се насочи към това кого Бърнам ще назначи в кабинета си. Очаква се той да направи промени в екипа на Стармър, особено по отношение на най-значимите постове на финансов, вътрешен и външен министър.

Помощта за разходите за живот е „първа стъпка“ за Анди Бърнам на номер 10, отбелязва в. „Таймс“. Изданието отбелязва, че новият премиер иска да докаже, че е „възможно нещата да се направят по различен начин“ и че ще предложи на народа „осезаеми подобрения“ - първа стъпка в десетгодишен план за преструктуриране на британската икономика. В отделна статия вестникът отбелязва, че „Темз уотър“ – най-голямата частна ВиК компания в страната, която управлява пречистването и преработката на водата в британската столица и околностите ѝ, вече се готви за отстъпки на новото правителство на Анди Бърнам в последен опит да избегне поставянето на проблемната водна компания под специална администрация от встъпващия в длъжност премиер.

Бърнам е готов да разшири обхвата на държавата, като планира цяла кампания от национализации, разкрива в. „Дейли телеграф“. Лидерът на лейбъристите се насочва към публична собственост върху ключови индустрии - ход, който ще се разглежда като атака срещу бизнеса. Очаква се изпълнение на плановете на лейбъристите за национализиране на „Темз уотър“ и превръщане на местните автобусни услуги в публична собственост, следвайки модел, въведен от Бърнам, докато е кмет на Манчестър. Според изданието така новият премиер рискува да навреди на перспективите за растеж на страната, разбивайки консенсуса след Маргарет Тачър, че пазарните сили трябва да оформят обществените услуги. Слуховете за разпускане на Отдела за наука, иновации и технологии бяха критикувани от ръководителите на ИИ като „съвременен лудизъм“. Според тях би било грешка да се деприоритизира високотехнологичната индустрия във време на глобална експанзия и потенциал за растеж.

Според в. „Дейли експрес“ едно от основните предизвикателства пред Бърнам ще бъде намирането на допълнителни 4,7 млрд. лири за отбрана в първия му бюджет. Според изданието „тази зейнала дупка беше прощален подарък от оттеглилия се от премиерския пост Киър Стармър, който наскоро обяви дълго отлагания План за инвестиции в отбраната, без да е изяснил напълно как ще бъде финансиран“. Консерваторите описаха плана като „отрова със забавено действие“ за Бърнам, докато според приближените на Бърнам сред лейбъристите това е „заложена мина“. „Запълването на тази черна дупка ще изисква някои трудни решения, като например намаляване на социалните помощи. Изданието обаче се съмнява, че Бърнам ще прибегне към този вариант, който няма да се приеме добре от неговите съпартийци“, допълва „Дейли експрес“.

Левият вестник „Морнинг стар“ обръща внимание на обещанието на Бърнам да даде на народа „глътка въздух“ по отношение на нарастващите разходи за живот. Според изданието той е „напълно наясно“, че във Великобритания за последното десетилетие са се изредили седем премиери. Очаква се той да подчертае нуждата от по-стабилна и отговорна политика. Съюзниците на Бърнам твърдят, че днес той ще обещае „осезаеми подобрения“.

Таблоидът „Дейли мейл“ отбелязва, че бившият кмет на Манчестър ще дава обещания, докато ще се опитва да не обръща внимание на призивите да свика парламентарни избори. „Сега „Кралят на Севера“ трябва да се бори за спечелването на гласоподавателите по цялата страна“, посочва изданието, което отбелязва, че той е популярен единствено в Манчестър, докато жителите на южните части на страната не смятат, че Бърнам ще говори от тяхно име.

По време на срещата на върха в Турция страните от НАТО поеха ангажимент да предоставят на Украйна военна помощ на обща стойност най-малко 140 млрд. евро през периода 2026–2027 г. Въпреки това, както пише изданието Neue Zürcher Zeitung, съществуват сериозни съмнения, че този план ще бъде реализиран, съобщава Фокус.

Авторите на статията подчертават, че появата на конкретна цифра в заключителната декларация на срещата на върха сама по себе си е постижение, тъй като миналата година документът съдържаше само общи формулировки.

В същото време, припомня изданието, от САЩ не се очаква значително финансиране, тъй като новата американска администрация прекрати прякото отпускане на средства за Украйна и публично се гордее с това. Следователно цялата тежест фактически пада върху европейските страни и Канада. Символично доказателство за това е фактът, че сумата на помощта за Украйна за първи път е посочена в евро, а не в долари.

Според информацията на изданието, 30 млрд. евро от планираните 70 млрд. за текущата година ще бъдат осигурени от кредитната програма на Европейския съюз, докато останалите 40 млрд. трябва да бъдат предоставени от съюзниците по НАТО. В същото време засега няма пълна картина относно изпълнението на тези ангажименти. Някои дипломати в щабквартирата на Алианса, се посочва в статията, се застъпват за максимална прозрачност, за да може да се приложи принципът "назови и посрами“ спрямо страните, които изостават от обещанията си.

Според данни на Килския институт за световна икономика, от януари до април 2026 г. европейските държави са предоставили на Украйна военна помощ на стойност почти 10 млрд. евро. Най-големите донори остават Германия и Великобритания, като Швеция също значително увеличи подкрепата си. От друга страна, Франция, Италия и Испания след 2025 г. почти не обявиха нови мащабни пакети за военна помощ, въпреки че декларацията от срещата на върха изисква подкрепата да се осъществява "справедливо“.

Авторите на публикацията стигат до заключението, че целта за 40 млрд. евро допълнителна военна помощ от европейските съюзници е амбициозна, но не и нереалистична. Известно е, че Германия е заделила 11,5 млрд. евро за подкрепа на Украйна през 2026 г., Великобритания – около 4,4 млрд., а Норвегия – еквивалент на 7,6 млрд. евро, над 80% от които са предназначени именно за военни нужди.

В същото време изданието предупреждава, че обещаната помощ не винаги достига бързо до Украйна. Според изчисленията на Килския институт от приблизително 400 млрд. евро, които институциите на ЕС и държавите-членки обещаха на Киев за четири години и половина война, към края на април фактически бяха предоставени само около 180 млрд. евро. Именно затова, заключават авторите, основното изпитание за съюзниците ще бъде не обявяването на нови пакети за помощ, а тяхното навременно изпълнение.

Запорираното в ЕС имущество на Руската централна банка (РЦБ) по силата на наложените санкции заради войната в Украйна досега е донесло приходи от 6,6 милиарда евро, съобщиха медии в Белгия, като се позоваха на данни от депозитара "Юроклиър".

Отбелязва се, че приходите от руското имущество се предоставят в подкрепа на Украйна, като за първите месеци на тази година те са били за 1,4 млрд. евро. В отчетите на белгийския депозитар се посочва, че за миналата година приходите са били 2,3 млрд. евро и са се понижили с 13 на сто спрямо данните за 2024 година.

"Юроклиър" уточнява, че обжалва решението на руски съд за изплащане на 200 млрд. евро на руската страна, но жалбата е била отхвърлена миналата седмица. Междувременно депозитарът заведе дело в Търговския съд в Брюксел против руските съдебни решения.

"Юроклиър" държи основната част от запорираните руски средства в ЕС (193 млрд. евро от общо 258 млрд. евро), а в началото на тази година РЦБ заведе дело в Москва срещу белгийския депозитар. През май бе съобщено, че руски олигарси са внесли девет иска срещу Белгия по арбитражна процедура с възможност за постигане на извънсъдебно споразумение. Досега 200 жалби срещу европейските санкции са били внесени в Държавния съвет на Белгия - орган, равностоен на върховен административен съд - но са били отхвърлени. Тези жалби са били подадени от руските притежатели на 65 млрд. евро, запорирани в "Юроклиър", без собствениците на средствата да са включени в европейските санкции.

РЦБ е внесла и два иска в Общия съд на ЕС срещу възможността средствата под запор да бъдат предоставяни в полза на Украйна. През март миналата година РЦБ оспори пред Европейския съд и решението за налагане на запор на нейните средства в ЕС.

Руският заместник-външен министър Андрей Руденко предупреди в интервю за ТАСС, че Русия ще предприеме съответните мерки, ако Южна Корея и Япония разположат американската ракетна система Typhon на своя територия, пише Фокус.

Той каза, че Москва ще счита разполагането на американската ракетна система за заплаха за сигурността на Руската федерация.

"Внимателно следим усилията на японската страна за разширяване на военната дейност. Считаме, че предоставянето на територията на Токио за разполагане на американски ракетни системи със среден и къс обсег, независимо от продължителността на разполагането (епизодично, ротационно или постоянно), е стъпка, която има сериозно негативно въздействие върху стабилността и сигурността на региона Азия и Тихоокеанския регион и представлява пряка заплаха за далечните източни граници на Русия", обясни той.

Той поясни, че Москва многократно е предупреждавала японската страна срещу такива "разрушителни решения" в различни формати.

Руденко посочи, че в същото време Русия засилва координацията с китайските партньори за поддържане на мира в Азиатско-тихоокеанския регион.

Американските ракетни комплекси Typhon могат да се използват за изстрелване на многофункционални ракети SM-6 и крилати ракети Tomahawk с обсег на полета около 2 хил. км.

Тайван е отчел рязко увеличение на активността на китайската брегова охрана и изследователски кораби около острова през юни. Това е принудило Тайпе да планира учения, симулиращи ескалация на действията на Китай край тихоокеанското крайбрежие на острова, показват данни на тайванската брегова охрана, съобщава "Ройтерс".

Според данните през юни около Тайван са били засечени 55 китайски правителствени плавателни съда, включително кораби на бреговата охрана и изследователски кораби, спрямо 30 през май.

Това е увеличение с 83% спрямо май и ръст от 120% в сравнение с 25-те подобни засичания през юни миналата година. Статистиката не включва корабите около контролираните от Тайван острови, разположени близо до китайското крайбрежие.

Данните подчертават нарастващата роля на китайската брегова охрана в последната кампания на Пекин за оказване на натиск върху Тайван - действия, които предизвикват недоволството на Тайпе и тревога сред редица западни държави, включително САЩ, Великобритания, Франция и Германия.

Китайските въоръжени сили извършват почти ежедневна дейност около Тайван, но през последните години Пекин все по-често използва бреговата си охрана, за да затвърждава териториалните си претенции чрез това, което Тайпе определя като "правна война" - опити да се създаде юридическа основа за китайски действия около острова.

Тайвански представители заявиха, че тази активност показва сериозен риск при евентуален военен конфликт - че Пекин може да репетира как да прекъсне тихоокеанските линии за снабдяване на Тайван от неговите съюзници.

"Ако ситуацията ескалира до блокада - или до нещо, което на практика вече би представлявало почти война - имаме планове съвместно с военноморските сили да защитим жизненоважните морски маршрути на Тайван", заяви високопоставен представител на тайванската брегова охрана по време на брифинг.

"Подготвяме се за подобен сценарий не само чрез щабни симулации, но и чрез реални учения", добави той.

Китай не признава суверенитета на Тайван и настоява, че демократично управляваният остров е част от китайската територия. Тайпе пък отвръща, че Пекин няма никакво право да претендира за суверенитет или юрисдикция над острова и прилежащите му води и че единствено тайванският народ има право да решава собственото си бъдеще.

Управляващата Демократическа прогресивна партия (ДПП) последователно защитава отделната идентичност на Тайван спрямо Китай.

Друг високопоставен представител на тайванската брегова охрана заяви, че част от корабите на китайската брегова охрана са преоборудвани бивши военноморски разрушители, които са пребоядисани и включени в състава на бреговата охрана. Поради големите си размери, големия обсег на действие и военните си възможности тези кораби представляват значително по-голяма заплаха за тайванската брегова охрана.

По думите му корабите на китайската бреговата охрана вече често действат по двойки непосредствено извън икономическата зона на Тайван в Тихия океан - огромен район, който поставя сериозно напрежение върху ограничения флот на тайванската брегова охрана.

"Това поставя сериозно изпитание пред възможностите на корабите на тайванската брегова охрана", отбеляза той.

Друг високопоставен тайвански представител определи действията на Китай като "експанзия" и опит за промяна на статуквото.

Тайванските власти посочват, че китайската брегова охрана е започнала да отправя радиоразпитвания към търговски кораби, изисквайки информация за пристанищата, в които влизат и които напускат. По този начин Пекин оказва натиск върху търговското корабоплаване, макар че досега нито един кораб не е променил курса си.

Тайванските власти, от своя страна, са инструктирали по радиовръзката търговските кораби да продължат нормалното си плаване и да не обръщат внимание на китайската намеса.

"Китай знае, че в момента няма никаква юрисдикция там, затова се опитва да създаде такава от нищото", заяви вторият представител, който също пожела да остане анонимен.

Над 400 дрона са били насочени през изминалата нощ към Московска област, съобщи днес кметът на руската столица Сергей Собянин, като заяви, че повечето са били свалени, предаде ТАСС, цитирана от БТА.

„От 20:30 ч. до 5:00 ч. сутринта над 400 вражески дрона се насочиха към Московска област. Повечето бяха неутрализирани от силите за противовъздушна отбрана още докато се намираха далеч от града. Осемдесет и пет дрона бяха унищожени при приближаването им към Москва“, написа Собянин в Телеграм.

„Шестима души с наранявания от експлозия с различна степен бяха откарани в болницата в Домодедово, южно от Москва“, съобщи лечебното заведение в Телеграм, без да уточни дали нараняванията са свързани с нападението с дронове.

В Домодедово се намира едно от международните летища на Москва.

Руските средства за противовъздушна отбрана прехванаха и унищожиха тази нощ 381 украински дрона над руски региони и над акваториите на Азовско и Черно море, заяви по-късно руското министерство на отбраната, цитирано от ТАСС.

"Тази нощ, от 20:00 часа московско време на 19 юли тази година до 08:00 часа московско време на 20 юли дежурните средства за противовъздушна отбрана прехванаха и унищожиха 381 украински безпилотни летателни апарата от самолетен тип над териториите на Белгородска, Брянска, Волгоградска, Воронежка, Калужка, Курса, Липецка, Орловска, Ростовска, Рязанска, Смоленска, Тамбовска и Тулска област, както и над Московския регион, Краснодарския край (. . .) и над акваториите на Азовско и Черно море", се казва в изявление на руското военно ведомство.

Съобщено бе, че дронове са свалени и над украинския Кримски полуостров.

Тези удари бяха нанесени, след като през нощта срещу неделя украинската столица Киев беше поразена при една от „най-мащабните атаки с балистични ракети“, по думите на президента Володимир Зеленски. Той съобщи за един загинал и 16 ранени, отбеляза АФП.

През последните месеци Украйна засили и нападенията си срещу Русия, като заявява, че атакува предимно петролна и газова инфраструктура в опит да ограничи възможностите на Москва да финансира военните си действия.

Президентът на Украйна Володимир Зеленски заяви, че продължава консултациите си с украинските военни командири относно ситуацията на бойното поле и по-нататъшната стратегия, насочена към принуждаване на Русия да прекрати войната при условия, приемливи за Украйна, предаде Укринформ.

„Днес продължих разговорите си с опитни украински военни офицери – Михайло Драпати, Володимир Горбатюк и Олег Апостол. Всеки от тях е добре познат в армията. Те докладваха за ситуацията в съответните направления, а също така обсъдихме и общия ход на войната“, каза Зеленски.

Държавният глава подчерта, че сега е важно да бъде оценена бъдещата стратегия и активните действия на Украйна относно това как да бъде принудена Русия да прекрати тази война „с достоен мир за Украйна и гарантирана сигурност“.

„Има различни компоненти в това и искам да чуя как командирите на различни нива в силите за отбрана и сигурност на Украйна виждат този въпрос. Утре ще проведа ключови разговори. Украйна трябва да постигне своите цели и тя ще ги постигне“, заяви Зеленски.

Украинският президент също така каза във вечерното си обръщение към сънародниците си, че Русия продължава да разчита на балистичните ракети като основен инструмент за терор, поради което е необходимо да се ускори доставката на системи за противовъздушна отбрана за Украйна.

„В Киев все още продължава работата на местата, поразени от руските удари. Бяха използвани голям брой балистични ракети. Днес беше една от най-мащабните атаки с балистични ракети. Киев и областта бяха основната цел на руснаците. Те подготвяха тази атака няколко дни, като натрупваха ракети. Заплахата, разбира се, остава и сега и това трябва да бъде взето предвид“, отбеляза Зеленски.

Държавният глава съобщи, че при днешния вражески удар са били повредени повече от сто обекта в Киев и Киевска област. Той също така отбеляза, че днес са били нанесени удари по Харков, Сумска област, Донецка област и Херсон.

Зеленски благодари на всички, които „наистина помагат на хората и спасяват живота им“.

Президентът подчерта, че Русия залага на балистичните ракети и че „именно заради тях Путин все още вярва в своята война“.

По думите му украинските сили за противовъздушна отбрана са успели да свалят 18 ракети и да неутрализират повече от 100 дрона.

„Много разчитам министерството на външните работи на Украйна и други представители на държавната власт на всички нива бързо да започнат работа с нашите партньори относно пакетите, за които вече сме постигнали споразумение. Важно е всичко да бъде ускорено, както с нашите европейски партньори, така и със САЩ. Резултатът е необходим всеки ден“, подчерта президентът.

Американският президент Доналд Тръмп обяви, че самолетът, подарен от Катар и използван като временен Air Force One, скоро ще бъде изпратен за допълнителна модернизация, след като възникнаха въпроси относно неговите системи за сигурност, съобщава "Ройтерс".

Тръмп започна да използва широкофюзелажния самолет на 1 юли, след като го прие като подарък миналата година и започна ускорена програма за преоборудването му за президентски нужди.

На 8 юли обаче той неочаквано се отказа от използването му при полет от Турция до Великобритания на фона на нарастващото напрежение с Иран. До Лондон Тръмп летя с по-стария президентски самолет, като обясни, че го прави "от носталгия", но при завръщането си в САЩ отново се качи на новата машина.

При завръщането си от финала на Световното клубно първенство по футбол на ФИФА в Ню Джърси вчера Тръмп беше попитан дали новият самолет разполага със системи за защита срещу ракетни атаки.

"Той има много възможности", подчерта президентът за самолета. "Но, доколкото разбирам, след около месец ще го изпратят, за да бъде оборудван с всичко възможно. Това ще отнеме около месец".

Новият самолет, боядисан в червено, бяло, тъмносиньо и златисто по дизайн, избран от Тръмп, беше преоборудван от отбранителния изпълнител L3Harris Technologies.

Той трябва да служи като временно решение, докато Boeing продължава да се бави с доставката на новото поколение президентски самолети Air Force One. Компанията работи по два специално произведени Boeing 747-8 по договор на стойност 3,9 млрд. долара, подписан през 2018 г., но проектът вече изостава с четири години от графика и надхвърля първоначалния бюджет. Очаква се новите самолети да бъдат доставени в средата на 2028 г.

Модернизацията на самолета, подарен от Катар, беше извършена толкова бързо, че някои експерти изразиха опасения, че машината може да не е толкова добре защитена, колкото предишния светлосин Air Force One. Критици поставиха под въпрос и разходите, както и етичната страна на приемането на подобен подарък.

По-рано този месец журналисти от "Ню Йорк таймс", които са публикували материали за системите за сигурност на новия самолет, бяха призовани да дават показания. Изданието поиска съдът да блокира тези призовки за явяване пред голямото федерално жури в Манхатън.

В Германия цените на бензина и дизеловото гориво рязко се повишиха поради ескалацията на войната в Иран, пише вестник "Билд".

Особено рязко поскъпна дизеловото гориво — към вечерта в неделя цената му достигна 2,3 евро, което е с 6,7 евроцента повече, отколкото беше в 12:00 ч. За 50-литров резервоар шофьорите са принудени да платят с 3,35 евро повече.

Всеки, който зарежда 50 литра дизелово гориво, трябва да плати 115 евро. Бензинът излиза още по-скъпо — 116 евро.

Вестникът отбелязва, че ръстът на цените се дължи на ескалацията на конфликта с Иран и на опасенията от възможни прекъсвания в доставките на петрол от Персийския залив.

За една седмица цената на петрола се е повишила с повече от 13%, отбелязва "Билд". В петък барел петрол от сорта "Брент" струваше около 88 долара.

Освен увеличаването на разходите за гориво и отопление, резкият ръст на цените поражда опасения относно инфлацията и натоварването върху световната икономика. По-високите цени на енергийните ресурси увеличават разходите за транспорт, производство и, в крайна сметка, за множество стоки.

Наблюдение с дронове и ИИ по гари и граници, произволни проверки на мигранти и още: полицията на Германия получава по-големи правомощия.

Германският парламент одобри нов закон, който значително разширява правомощията на федералната полиция. Вече е позволено използването на дронове, изкуствен интелект и мащабно следене на телекомуникациите. С този закон се улеснява и лишаването от свобода на мигранти, които предстои да бъдат депортирани. Правителството изтъкна, че законът - първият нов федерален закон за полицията в Германия от 1994 насам - е от съществено значение, за да се отговори на технологичното развитие и на променящия се характер на заплахите за обществената безопасност.

Според критиците обаче въвеждането на масово наблюдение от федералната полиция означава, че технологиите и базите данни, които досега са се използвали само от полицейските сили на отделните федерални провинции или за отделни операции, вече ще могат да се използват систематично в цялата страна.

Правозащитници и активисти за дигиталната неприкосновеност смятат, че законът представлява заплаха за демократичните свободи и може да бъде оспорен пред Конституционния съд на Германия. Дори да се стигне дотам обаче подобни съдебни дела може да се проточат с години, а междувременно новият закон може да влезе в сила.

Наблюдение с изкуствен интелект в реално време

Навярно най-сериозната промяна е позволеното вече използване на лицево разпознаване с изкуствен интелект на публични места, където полицията има юрисдикция - летища, големи ЖП гари и по границите на Германия. Федералната полиция ще може и да използва "разпознаване на поведение" с кадри от наблюдението, а система, задвижвана от ИИ, ще преценява дали някой човек в голяма група се държи по заплашителен или странен начин - например, ако посегне на някого. Ако такова поведение бъде засечено, ИИ системата директно ще алармира полицаите.

Това понесе много критики от опозиционните партии в Бундестага. "Представете си, че влакът ви закъснява с два часа. Ядосан сте и крачите напред-назад по платформата. За изкуствения интелект това може да е "подозрително поведение" и да реши, че сте джебчия", коментира Клара Бюнгер от Левицата.

Полицейските сдружения приветстваха тази мярка - отчасти защото тя би могла да облекчи натоварването на персонала. Но пък активисти за дигиталните права смятат, че това е инфраструктура за масово наблюдение. "Малко или много така се премахва анонимността на публичните места", коментира Михаел Колаин от берлинския Център за дигитални права и демокрация. "Подобни методи познаваме от Китай, Иран, Русия. Но това е изключително необичайно за Германия."

Според Маркус Тил, професор по публично право в Полицейската академия в Мюнстер, тези притеснения са обосновани, но според него в подобни ситуации винаги има рефлекс на притеснение. "Когато се увеличават правомощията на полицията, винаги има организации, които са много критични. Имат право донякъде, защото особено по отношение на поддържаните от ИИ технологии има възможност за сериозни нарушения на основните права", коментира той.

Най-вече е проблем това, че гражданите няма как да разберат как се четат и обработват техните данни от технологиите за наблюдение с изкуствен интелект, а в Германия се смята, че хората имат право на достъп до своите данни и да разберат как се използват те. "Ето защо е много важно такива разпоредби да бъдат формулирани в съответствие с основните права", казва Тил. "Мога да разбера критиките, но също така смятам, че се нуждаем от тези инструменти. Смятам ги за принципно безпроблемни, стига да са добре изработени."

Наблюдение с дронове и произволни проверки на мигранти

Новият закон урежда също така как и кога федералната полиция има право да използва дронове. Тази нова правна рамка е важна, обяснява Тил, "тъй като намесата в основните права е, разбира се, много по-голяма при използването на дрон, който може да наблюдава всичко от въздуха, в сравнение с неподвижна камера". Новият закон позволява използването на дронове по време на особено натоварени часове на железопътните гари и в близост до границите.

По същия начин законът определя какво има право да прави полицията, ако безпилотен летателен апарат бъде счетен за заплаха. Това се счита за важно след миналогодишната вълна от прелитащи дронове, които предизвикаха смущения в летищата в Германия и Европа. Полицията вече може да използва блокери на сигнали, електромагнитни импулси и дори огнестрелно оръжие по време на такива инциденти - макар и, както отбелязва Тил, само като крайна мярка.

Правозащитните организации изразяват загриженост, тъй като новият закон предоставя на федералната полиция по-големи правомощия да задържа имигранти, подлежащи на депортиране, както и да извършва произволни проверки, което според изявление на "Амнести Интернешънъл", отваря вратата за расово профилиране.

Правна битка, но без видим край

Сега е възможно този нов закон да бъде оспорен пред Конституционния съд. Това обаче може да отнеме няколко години. При предходния такъв случай делото продължи осем години.

Този цикъл е донякъде неизбежен - държавните сили за сигурност винаги ще настояват за повече правомощия, а Конституционният съд, в идеалния случай, ще се стреми винаги да защитава гражданските права. Това, което липсва, е по-строг контрол от страна на законодателите, твърди Михаел Колаин от берлинския Център за дигитални права и демокрация. "Основната ми критика е, че всъщност е задача на парламента да гарантира, че основните права са защитени. Но твърде често парламентарните партии просто одобряват без обсъждане това, което правителството изготвя."

В конкретния случай, добавя той, дори не е имало време за публично парламентарно изслушване по въпроса за наблюдението с изкуствен интелект в реално време, тъй като тази част е била добавена от правителствените партии ХДС и ГСДП само няколко дни преди гласуването. "Парламентарните групи просто го вписаха в закона, без да се консултират с експерти или дори да попитат комисаря по защита на данните, а законодателният процес не бива да работи по този начин", каза Колаин.

​​​​​​Финландия има дълга граница с Русия, а армията на Владимир Путин очевидно се е активизирала в региона. Каква може да е целта?

Границата между Русия и Финландия е дълга над 1300 км. Тя минава през необитаемата тайга и слабонаселени селскостопански райони, както и покрай реки и морета. Откакто Кремъл започна войната срещу Украйна през 2022 година, преминаващите границата стават все по-малко. Днес я пресичат само товарни влакове. Но пък военната активност е нараснала, пише германската обществена телевизия АРД.

Границата като проблематичен регион

От руска страна в морето са разположени Балтийският и Северният флот. Именно Северният флот играе централна роля за Русия - що се отнася до ядреното сплашване, посочва пред германската обществена медия Михаел Йонас от Германския институт за отбрана и стратегически изследвания към Бундесвера.

Но и пехотата има значение, добавя експертът. "Дългата 1300 км граница, която сега една натовска държава трябва да управлява военно срещу Русия, естествено е много проблематична."

Нов военен окръг по границата

Още през 2022 руският президент Владимир Путин обяви създаването на пети военен окръг, а през пролетта на 2024 бе подписан и съответният декрет. Става дума за новия Ленинградски окръг, част от който е и граничният район с Финландия. Вероятно със създаването на този нов военен окръг руското правителство е разчитало на повишаване на ефективността.

Това решение е било съпроводено от 250 мерки, както беше обявил тогавашният министър на отбраната Сергей Шойгу. Една от тях - разширяване на войските и изграждане на армейски корпус с до 100 000 войници, по данни на руската информационна агенция ТАСС.

Навремето Шойгу беше подчертал, че военните ще поставят акцент върху обучението на войниците да управляват дронове. От руското военно министерство не беше предоставена никаква друга информация за присъствието в региона.

Руските войски по границата не са много

В момента Русия не разполага с достатъчно войници, че да организира мащабно присъствие в региона, казва Михаел Йонас, цитиран от германската обществена медия. Сега войниците там са само около 20 000, тъй като основната им концентрация е в Украйна, добавя той.

Въпреки това германският военен експерт смята, че Русия разширява военната си инфраструктура по границата с Финландия. Финландските военни подкрепят тази теза: армейският командир Паси Валимаки заяви наскоро по шведската телевизия, че според него намеренията на Русия предвиждат разполагането на 80 000 войници по границата. Други прогнози посочват дори около 115 000 войници.

Сателитни снимки показват активност по границата

В началото на миналия месец скандинавски медии информираха за активност по границата, установена въз основа на сателитни снимки. Така например Русия била започнала строителството на нова военна база, на 190 км от финландската граница. Близо до руския град Петрозаводск била изсечена един кв. км. гора, на чието място щели да се строят 50 съоръжения.

Данните на скандинавските медии привлякоха вниманието на руския портал topwar.ru, смятан за близък до правителството. Сведенията не са били опровергани пред портала от руска страна, което може да се смята за знак, че те са достоверни.

Въпреки тези развития обаче е малко вероятно скоро в региона да има операции на руски сухопътни войски, смятат от американския Институт за изследване на войната, както посочва АРД.

Възможните сценарии са три

Според експерта по отбраната Михаел Йонас има три вероятни сценария за действията на Русия. Те се простират от нападение до чисто отбранителни мерки. Той не изключва и това: че Русия може да използва военната инфраструктура по финландската граница най-вече за отклоняване на вниманието.

"Чрез присъединяването на Швеция и Финландия НАТО за първи път е в състояние сериозно да брани балтийските държави", казва Йонас пред германската обществена медия и обяснява, че през Финландия е възможно оказването на подкрепа на Естония, Латвия или Литва при евентуално руско нападение.

Скоро обаче най-вероятно няма да има такова, тъй като войната срещу Украйна ще задържа повечето руски войски на тамошния фронт и в близко бъдеще, отбелязва Йонас. Той предполага, че след края на войната руснаците ще имат нужда от една до три години, за да могат да прехвърлят достатъчно части по границата с Финландия.

Украинският президент Володимир Зеленски продължава да се среща с висши украински военни командири.

На 18 юли Зеленски заяви, че е разговарял както с главнокомандващия Въоръжените сили на Украйна генерал Александър Сирски, така и с бившия украински министър на отбраната Михаил Федоров.

Това написа Институтът за изследване на войната (ISW).

Зеленски заяви, че е наясно с проблемите в комуникацията между украинската армия и други военни структури и че "решенията, отнасящи се до армията, ще бъдат изработени".

Украинските сили продължиха своята кампания от удари срещу руски кораби в Черно море като част от продължаващите усилия да се лиши Русия от възможността да поддържа логистиката и транспорта на гориво към окупирания Крим и да се изолира полуостровът.

Досега през юли руските сили са изстреляли срещу Украйна повече балистични ракети, отколкото, според данните, Русия произвежда всеки месец.

Украинският източник в областта на отбраната "Милитарни" съобщи на 19 юли, че само през юли 2026 г. Русия е изразходвала до две трети от планираното си годишно производство на ракети "Циркон" и че през юли Русия е изстреляла повече балистични ракети, отколкото е обявеният общ месечен обем на производството ѝ.

Докладите на украинските въздушни сили за юли сочат, че досега през юли Русия е изстреляла 107 балистични ракети и 20 ракети "Циркон" срещу Украйна.

"Милитарни" цитира неопределени доклади на украинското военно разузнаване (ГУР), според които Русия произвежда месечно около 60 балистични ракети "Искандер-М" и 40 ракети за комплекса С-400.

Изглежда, че Русия черпи от запасите си, за да продължи да увеличава броя на балистичните ракети, които изстрелва срещу Украйна, тъй като тези ракети имат по-висок процент на успех в сравнение с дроновете и крилатите ракети.

Руските сили едновременно с това са намалили броя на дроновете, които изстрелват във всяка нощна серия, като досега през юли 2026 г. са изстреляли 2 955, в сравнение с 5 749 през юни 2026 г.

На 19 юли Каспийският тръбопроводен консорциум заяви, че украински дронове са нанесли удари по руски морски терминал в Новоросийск, Краснодарски край, което е предизвикало пожар и е спряло товаренето на петрол.

Украинските сили също така са нанесли удари и са унищожили пет руски ферибота - "Лаврентий", "Панагия", "Ейск", "Мария" и "SKS-One" - между 6 и 19 юли, които са били отговорни за около 80 процента от военния транспорт от пристанището в Кавказ, Краснодарски край, към окупирания Крим, и са намалили капацитета на фериботната линия в Керч с 75 процента.

Украинските сили са нанесли удари по 176 руски кораба в Черно море и Азовско море в периода от 6 до 19 юли.

Светът е изправен пред безпрецедентна геополитическа криза. Влиятелното американско издание The Washington Post алармира, че САЩ са на ръба на пълномащабна война с Иран след колапса на временното примирие и убийството на американски войници в Йордания.

На този драматичен фон дипломатическият фокус се измества към Азия, където се провежда срещата на външните министри от АСЕАН във Филипините. Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви готовността си да се срещне с руския външен министър Сергей Лавров в Манила, за да обсъдят глобалната сигурност.

Нощни удари и блокада на Ормузкия проток

Военните действия ескалират бързо. През последните часове САЩ извършиха девета поредна нощ на мащабни въздушни удари срещу Иран, поразявайки над 80 стратегически цели, включително суровинна инфраструктура на остров Харг и пристанищния град Бандар Абас. В отговор Иран предприе атаки с дронове и балистични ракети срещу съюзнически бази в Кувейт, Бахрейн и Йордания.

Поради реалната опасност от затваряне на Ормузкия проток, Рубио обяви, че няколко държави вече са обещали инвестиции в САЩ за защита на този жизненоважен търговски коридор. Паралелно с това, американската дипломация удържа деликатен баланс с Пекин. Рубио потвърди, че посещението на китайския лидер Си Дзинпин в САЩ се подготвя по план за края на септември, независимо от острите публични изявления на президента Доналд Тръмп.

Скок на петрола и икономически последици

Ескалацията предизвика шок на световните пазари. Икономическият анализ показва рязък скок в цените на петрола с над 3% само за броени часове, като международният бенчмарк Brent прехвърли психологическата граница от 90 долара за барел, а американският WTI достигна 84.20 долара. Опасенията от пълна блокада на протока, през който преминава 20% от световното потребление на суров петрол, заплашват да ускорят глобалната инфлация.

Москва засилва връзките си с новия лидер на Иран

В същия момент Кремъл демонстрира засилен интерес към укрепване на съюзите си в Близкия изток. Говорителят на руския президент Дмитрий Песков заяви, че Владимир Путин е отворен за контакти с новия върховен водач на Иран Моджтаба Хаменей. Според дипломатически източници на ТАСС, първият международен разговор или среща на Хаменей ще бъде именно с руския държавен глава, което допълнително пренарежда силите по оста Вашингтон-Москва-Техеран.

Официалният брой на загиналите при опустошителните две земетресения във Венецуела достигна 5208 души.

Черната статистика бе потвърдена от председателя на Националната асамблея Хорхе Родригес в официално изявление. Данните отразяват ситуацията към 6:30 часа българско време.

Двойното бедствие, предизвикано от последователни трусове с магнитуд 7.2 и 7.5 по скалата на Рихтер, удари страната на 24 юни. Към днешна дата броят на потвърдените смъртни случаи е нараснал с 89 души само в рамките на последното денонощие, докато спасителните екипи продължават да разчистват отломките от срутените сгради.

Мащаб на разрушенията и хуманитарна криза

Най-тежко засегнат остава крайбрежният щат Ла Гуайра, разположен в непосредствена близост до столицата Каракас. Според данни, цитирани от агенция TASS и информационния портал Qazinform, статистиката от бедствието включва:

Международна помощ и спасителни операции

Според официалния доклад на Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси OCHA, до момента успешно са спасени 6462 души. Районът е разлюлян от общо 1388 вторични труса, което допълнително усложнява работата на терен и застрашава сигурността на екипите.

За справяне с безпрецедентната ситуация правителството е осигурило настаняване на 23 820 лица в 107 временни убежища. Организацията на обединените нации вече обяви спешна хуманитарна помощ в размер на 299 милиона долара, насочена към подкрепа на над 1.3 милиона засегнати граждани през следващите шест месеца.

Жителите на малкото английско село Пидингтън (Оксфордшър) предприеха безпрецедентен бунт срещу правителството в Лондон.

Малко след полунощ местно време те обявиха провеждането на символичен референдум за излизане от Обединеното кралство. Това е крайна мярка на протест срещу плановете на Министерството на вътрешните работи за изграждане на мащабен мигрантски лагер в непосредствена близост до домовете им.

Защо малкото село Пидингтън иска независимост от Лондон?

Острото недоволство на местната общност е провокирано от официалното решение на Лондон да превърне бивша военна база на Министерството на отбраната (MoD Bicester) в център за настаняване на кандидати за убежище. Планира се в обекта да бъдат настанени над 1250 мъже, предимно пълнолетни мигранти. По данни на Sky News, местното население се чувства изцяло „изоставено и игнорирано от министрите“ заради липсата на предварителни консултации.

Парадоксът е, че самото село Пидингтън наброява едва около 350-400 жители. Новият мигрантски лагер практически ще утрои населението в района. Местните хора изразяват сериозни опасения за сигурността на семействата си и за спад в цените на имотите. Според The Telegraph инициативата за вота е вдъхновена от Декларацията за независимост на САЩ, като цели да привлече вниманието към липсата на демократичен диалог.

Има ли правна стойност референдумът за излизане от Обединеното кралство?

Юридически погледнато, референдумът има изцяло символичен характер. Британското законодателство не предвижда правен механизъм, чрез който отделно село или град може едностранно да обяви независимост от Великобритания. Въпреки това, гласуването е ясен политически сигнал към правителството на страната.

Министерството на вътрешните работи аргументира бързото разкриване на лагера с поетия ангажимент към британските данъкоплатци за спешно затваряне на скъпоструващите хотели за бежанци. В официална позиция, цитирана от LBC, правителството признава за очакваната местна съпротива, но подчертава, че използването на затворени военни обекти е наложително за овладяване на миграционния натиск и стабилизиране на бежанската система в страната.

През нощта на 20 юли, в часовия диапазон между 0:00 и 6:00 часа, руските въоръжени сили нанесоха нови комбинирани въздушни удари по редица украински региони.

Според първоначалните данни на украинските военни и регионалните администрации, основни цели на атаките са били столицата Киев, както и стратегически обекти в Одеска, Харковска и Сумска области.

Атаката е пряк отговор на безпрецедентната офанзива от предходното денонощие, при която Украйна изпрати стотици безпилотни апарати в дълбокия тил на Русия. Рано тази сутрин руското Министерство на отбраната съобщи, че страната е била подложена на масиран удар с над 400 дрона, като големи пожари избухнаха в логистичния хъб на Wildberries и в петролни депа в Московска и Тамбовска области

Към 6:00 часа българско време ситуацията в атакуваните украински региони се развива по следния начин:

Спасителните операции и разчистването на отломките в засегнатите райони продължават. Пълните данни за мащаба на разрушенията и евентуалните нови жертви сред цивилното население се обобщават от Генералния щаб на ВСУ.

Ситуацията в Близкия изток достигна нова критична точка, след като Корпусът на гвардейците на ислямската революция (КСИР) предприе масирана атака с балистични ракети по ключови обекти в Йордания.

Иранската информационна агенция Tasnim цитира официално изявление на КСИР, според което основна мишена на удара са били американски военни самолети, разположени на международното летище в крайбрежния град Акаба.

Според съобщението на Техеран, цитирано от световните медии, при операцията са били поразени и сериозно повредени тежки транспортни и разузнавателни самолети на САЩ от моделите P-17 и P-8. Атаката се определя от иранска страна като възмездие за продължаващите въздушни удари на САЩ срещу позиции на КСИР в региона.

Противоречиви данни за щетите и евакуацията

Информацията за реалните последствия от удара остава силно противоречива. Агенция Reuters предава, че армията на Йордания е задействала противовъздушната си отбрана, успявайки да прихване три от балистичните ракети над Акаба, докато четвърта е паднала в необитаем район. Според официалните власти в Аман няма данни за пострадали или сериозни материални щети по инфраструктурата на летището.

В същото време се разрази и дипломатически спор относно сигурността на стратегическия град. По данни на The Times of Israel, посолството на САЩ в Аман първоначално е издало спешно предупреждение за евакуация на летището и пристанището в Акаба поради „достоверна заплаха“. Говорителят на йорданското правителство Мохамад ал-Момани обаче категорично опроверга тези твърдения пред AFP, заявявайки, че съоръженията работят в нормален режим и не са издавани заповеди за евакуация.

Израел в готовност за отбрана

Поради непосредствената близост на Акаба до израелския курортен град Ейла̀т, Израелските отбранителни сили (IDF) също бяха поставени в пълна бойна готовност. Британското издание The Guardian съобщава, че израелските системи за ПВО са изстреляли противоракети за ликвидиране на падащи отломки от иранските снаряди, които са застрашавали израелското въздушно пространство. Командването на тила в Израел потвърди, че части от ракети са паднали в открити райони северно от Ейла̀т, но няма съобщение за ранени граждани.

Ескалацията идва в момент на пълно сриване на временното споразумение за прекратяване на огъня между Вашингтон и Техеран, което вкара региона в спирала от ежедневни ракетни и дронови атаки, засягащи още Кувейт, Бахрейн и корабоплаването в Ормузкия пролив.

Вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс и съпругата му Уша Ванс посрещнаха четвъртото си дете в неделя сутринта, 19 юли.

Раждането на малкия Алек Нийл Ванс бе официално обявено от щастливите родители чрез съвместна публикация в социалните мрежи. Новороденото момченце е първото бебе, родено от съпруга на действащ вицепрезидент на САЩ по време на неговия мандат от над 150 години насам.

„Вълнуваме се да съобщим, че нашето момченце Алек Нийл Ванс се роди тази сутрин. Уша и бебето са щастливи и здрави, а децата ни са изключително развълнувани да се запознаят с малкото си братче“, написа вицепрезидентът на САЩ. Той изрази специална благодарност към екипите от Националния военен медицински център „Уолтър Рийд“ в Бетесда, Мериленд, и медицинския отдел на Белия дом за грижите, пишат POLITICO и The New York Times.

Семейство Ванс вече има три по-големи деца – Юън (9 г.), Вивек (6 г.) и Мирабел (4 г.). С появата на Алек те официално стават шестчленно семейство. Това раждане има и дълбок политически оттенък, тъй като Джей Ди Ванс е сред най-изявените привърженици на пронаталистичната политика в администрацията на Доналд Тръмп, като често призовава за по-висока раждаемост в САЩ. Историческата статистика сочи, че последният подобен случай на раждане в семейството на действащ вицепрезидент е от далечната 1870 г., когато Шуйлър Колфакс и съпругата му Елън посрещат сина си Шуйлър III, отбелязва BBC.

В динамичен дипломатически и медиен маратон, президентът на САЩ Доналд Тръмп постави на преден план въпросите за икономическия натиск, изборната сигурност и глобалния спорт, предават водещи световни медии тази сутрин към 4:45 часа българско време.

Твърд тон към Отава заради горските пожари

Американският лидер отправи сериозно предупреждение към канадския премиер Марк Карни заради мащабните горски пожари в Канада, чийто дим задушава редица американски градове и влошава качеството на въздуха. Тръмп обвини канадското правителство в лошо управление на горите и заплаши да добави разходите по справянето със замърсяването директно към митата, които Канада плаща в момента. Очаква се двамата лидери да проведат спешен телефонен разговор, информира BBC News.

Готовност за преговори с Китай за изборите

На политическия фронт Доналд Тръмп демонстрира неочаквана гъвкавост, като обяви готовност да обсъди темата за чуждестранната намеса в изборите директно с Пекин. Въпреки че по-рано президентът обвини Китай в мащабна компрометираща кампания, свързана с вота през 2020 г., той изрази намерение да проведе разговори по казуса по време на планираното държавно посещение на китайския лидер Си Дзинпин в САЩ през септември. Китайското външно министерство категорично отхвърли обвиненията, определяйки ги като „чиста измислица“, предава агенция Reuters.

Спокойствие след финала на Световното първенство

Тръмп демонстрира пълно хладнокръвие и добро настроение след финала на Световното първенство по футбол на „МетЛайф Стейдиъм“, където Испания победи Аржентина с 1:0 след продължения. Американският президент, който пристигна на стадиона с хеликоптер и изгледа мача в компанията на шефа на ФИФА Джани Инфантино, лично връчи световната купа на испанците. Източници от мястото на събитието, цитирани от The Washington Post, потвърждават, че Тръмп не изглежда разочарован от поражението на Лионел Меси и Аржентина, а е останал доволен от бляскавия завършек на мондиала на американска земя.

В понеделник, 20 юли, на разсъмване руските власти обявиха, че са подложени на една от най-мащабните въздушни атаки от началото на конфликта, включваща над 400 дрона, насочени към Московска област.

По информация на местните системи за противовъздушна отбрана (ПВО) десетки безпилотни апарати са били прехванати в покрайнините на столицата, което наложи спешно въвеждане на ограничения за полети и временно затваряне на московските летища, съобщава Pravda.com.ua.

Въпреки твърденията на кмета на Москва Сергей Собянин за успешна работа на отбраната, социалните мрежи и местните жители съобщават за множество експлозии и силни пожари в региона.

Удар по логистичното сърце на Русия

Най-сериозният инцидент е регистриран в подолския регион, където безпилотни летателни апарати нанесоха удар по ключова цивилна и икономическа инфраструктура. Местни канали в Telegram разпространиха кадри от огромен пожар в логистичния център Wildberries Koledino в Подолск – един от най-големите дистрибуционни комплекси на водещия руски онлайн търговец, предава UNN.ua. Свидетели описват мощни детонации на разсъмване, последвани от гъст черен дим, който се вижда от километри разстояние.

<iframe src="https://www.facebook.com/plugins/video.php?height=476&href=https%3A%2F%2Fwww.facebook.com%2Freel%2F27562359220059534%2F&show_text=false&width=267&t=0" width="267" height="476" style="border:none;overflow:hidden" scrolling="no" frameborder="0" allowfullscreen="true" allow="autoplay; clipboard-write; encrypted-media; picture-in-picture; web-share" allowFullScreen="true"></iframe>

Официалният коментар от Киев по отношение на подобни операции подчертава, че мащабните логистични хъбове често се използват за съхранение и доставка на компоненти с двойна употреба и навигационно оборудване за руската армия, пише Kyiv Independent.

Към 5:50 часа българско време на мястото на инцидента в Коледино продължават да работят аварийни екипи, като тепърва се установява точният размер на щетите и наличието на пострадали сред служителите на нощна смяна.

Руски медии съобщиха, че в Московска област е обявена ракетна тревога. Жителите на руската столица са били предупредени за възможни прекъсвания на интернет връзката.

Ракетна тревога е била обявена и в Ярославска, Тверска, Владимирска, Ивановска, Новгородска, Вологодска, Белгородска, Курска, Липецка, Калужка, Воронежска, Тамбовска и Тулска области.

Нощта на 20 юли 2026 г. донесе най-сериозната военна ескалация в Близкия изток от началото на месеца.

Веднага след 00:00 ч. българско време САЩ стартираха деветата си поредна вълна от масирани въздушни удари срещу стратегически обекти на Ислямския революционен гвардейски корпус (IRGC) на иранска територия. Според официално изявление на Централното командване на САЩ (CENTCOM), операцията цели трайното неутрализиране на военния капацитет на Техеран.

Поредица от взривове по южното крайбрежие на Иран

В часовете след полунощ иранските медии и местни източници в социалните мрежи съобщиха за критично разширяване на географския обхват на атаките. Силни детонации разтърсиха ключови градове:

Горящ кораб край Оман и пазарен шок

Конфликтът веднага се пренесе в международните води. Обединеното кралство официално съобщи тази нощ, че търговски кораб се е запалил край бреговете на Оман след предполагаем удар от ирански дрон камикадзе.

След осем дни на непрекъснати американско-ирански удари, затварянето на Ормузкия проток предизвика паника на международните борси веднага след отварянето им след полунощ. Цените на петрола скочиха с 3% в рамките на броени часове поради реалната заплаха от блокиране на глобалните енергийни доставки.

Тръмп призна за оставащия арсенал на Техеран

В извънредно изявление от Белия дом, американският президент Доналд Тръмп коментира продължаващата офанзива. Тръмп открито призна, че въпреки тежките разрушения през изминалата седмица, Иран все още притежава опасен арсенал от ракети и дронове, с които е в състояние да застраши съюзниците на САЩ в региона. Републиканският лидер подчерта, че примирието е окончателно прекратено и операцията ще продължи до пълното разоръжаване на Техеран.

На 20 юли 1969 г. пилотираният космически кораб Аполо 11 успешно каца на Луната в Морето на спокойствието. Седем часа по-късно американците Нийл Армстронг и Бъз Олдрин стават първите хора, които стъпват на извънземна почва.

На 5 април 1967 г. 17 астронавти са извикани при Доналд Слейтън - отговорен директор по екипажите в НАСА. На срещата става ясно, че това са хората, върху които ще падне тежестта по осъществяването на лунната програма и сред тях се намира човекът, който ще има честта да стъпи първи на лунната повърхност.

Сред 17 - те "аса" е и Нийл Армстронг. На него е поверено командването на дублиращия екипаж на Аполо 8 и на основния - на Аполо 11. На 14 април 1969 год., на специална пресконференция, ръководството на НАСА оповестява решението си кацането на Луната да се осъществи по време на полета на Аполо 11 и неговия командир Нийл Армстронг да стане първият човек в света стъпил на лунната повърхност.

Пилотираният космическия кораб Аполо 11, съставен от ракетата носител Сатурн V (AS-506), командния модул (CM-107) с позивни „Колумбия“ (Columbia) и лунния модул (LM-5) с позивни „Ийгъл“ (Eagle) с обща маса 43,9 тона, е третият апарат от серията "Аполо", изпратен към Луната в програмата на НАСА. Преди него само Аполо 8 и Аполо 10 с екипаж на борда са достигали естествения спътник на Земята, без да извършват кацане на него. Целта на мисията на Аполо 11 е да извърши меко кацане на Луната в предварително определен район в Морето на спокойствието, събиране и доставяне на Земята на образци от лунния грунд, фотографиране, провеждане на директна телевизионна връзка със Земята, поставяне на научна апаратура на лунната повърхност и завръщане на Земята.

Ракетата излита на 16 юли 1969 г. Четири денонощия по-късно е достигната окололунната орбита. На 20 юли, около 102 часа след старта, Лунният модул се отделя на височина от 110 км. над повърхността и започва да забавя своята траектория. Маневрата се извършва откъм Близката страна на Луната в постоянна връзка с Контролният център в Хюстън и останалия на орбита Команден модул. По програма Ийгъл трябва да се прилуни на автоматичен режим, но още по време на полета Армстронг е взел решение, че на около 100 метра от повърхността ще премине на полуавтоматичен режим с аргумента, че автоматиката не знае как да избере площадка за кацане. По време на полета обаче се налага да се премине на ръчен режим много по-рано поради претоварване на бордовия компютър. Независимо от възникналия проблем от Хюстън съветват астронавтите да продължат мисията и Амстронг и Олдрин успяват да кацнат на ръчен режим прелитайки над кратер с размери около 180 метра. В 20 часа 17 минути 42 секунди UTC на 20 юли 1969 Лунният модул се прилунява в Морето на спокойствието и Нийл Амстронг докладва:

"Хюстън, тук база на Спокойствието, Ийгъл кацна".

В резервоара на двигателите за кацане е останало гориво за още 17 секунди работа и не се е наложило да се отмени прилуняването и принудителното връщане на орбита, припомня obekti.bg. Екипажът провежда операция, симулираща старт от Луната за проверка на всички системи на Ийгъл, които се оказват в пълна изправност. Заплануваната по програма почивка след прилуняването е отменена по молба на астронавтите и се пристъпва към операцията за излизане на лунната повърхност. Външната бордова камера предава директно по телевизията пред цялото човечество историческия момент на първата крачка, направена от Нийл Армстронг на друго небесно тяло. С думите:

"Една малка крачка за човека - един голям скок за човечеството..." , на 21 юли 1969 в 2 часа, 56 минути и 20 секунди той оставя първите следи по повърхността на Луната. Петнадесет минути по-късно Едуин Олдрин също стъпва на Луната и започва да експериментира различни способи за придвижване при слабата лунна гравитация. Най-удачни се оказват дългите „кенгурови“ подскоци, при които се прелитат над 2 метра. Монтирана е телевизионна камера и след това е развят националния флаг на САЩ. Провежда се директен разговор с президента Ричард Никсън от лунната повърхност. Монтират се научни уреди — сеизмометър и лазерен отражател за определяна на точното разстояние до Земята. Събрани са образци от лунния грунд, общо 21,55 кг, които по-късно са доставени за изследване на Земята. Оставена е паметна плоча от неръждаема стомана с гравиран надпис: „Тук хора от планетата Земя за първи път стъпиха на Луната. Юли 1969 г. след Христа. Ние дойдохме с мир от името на цялото Човечество“ и с подписи на Амстронг, Олдрин, Колинс и президента на САЩ Никсън. Олдрин престоява на лунната повърхност 1 час и 30 мин., след което се прибира в Лунния модул, а Амстронг остава общо 2 часа и 10 мин. След това двамата астронавти вечерят и лягат да почиват. Олдрин спи на пода на Ийгъл, а Амстронг използва хамак, закачен под кожуха на основния двигател на завръщащата се степен.

От Командния център в Хюстън събуждат астронавтите след 7 часа почивка. Екипажът провежда предстартова подготовка на Лунния модул. В 17 часа 54 мин. на 21 юли са запалени двигателите на завръщащата се част от Ийгъл и след престой от 21 часа 36 мин. и 20 сек. първата експедиция, посетила Луната, я напуска.

Двама души загинаха, а 42-ма бяха ранени, сред които осем деца, след масирана атака с безпилотни апарати в Запорожие в неделя вечерта.

Официалните власти потвърдиха, че нападението е извършено в гъсто населен жилищен район, като е предизвикало мащабни разрушения и тежки пожари в цивилни обекти.

Според изявления на регионалната военна администрация, цитирани от pravda.com.ua, експлозиите са регистрирани в късните часове на 19 юли. Екипи на службата за извънредни ситуации веднага започнаха спасителни операции за изваждане на затрупани хора под отломките на разрушените сгради.

Основни последици от нападението:

Въздушната тревога в района е останала в сила с часове, докато силите за противовъздушна отбрана на Украйна са правили опити да неутрализират вълните от атакуващи дронове. Местните болници работят под засилен режим, за да осигурят спешна медицинска помощ на всички ранени граждани.

Унгарският министър-председател Петер Мадяр обяви официално, че ще предложи световноизвестната гросмайсторка Юдит Полгар за следващ президент на страната.

Новината беше съобщена лично от премиера в неговия официален профил във Фейсбук и бързо се превърна в основна тема за водещите световни медии.

Политическият ход идва непосредствено след като досегашният държавен глава Тамаш Шуйок подписа 17-ата поправка в конституцията, предложена от управляващата партия „Тиса“. Промяната прекрати неговия мандат предсрочно. Парламентът, в който партията на Мадяр има съкрушително мнозинство, ще трябва да избере нов междинен президент, който да остане на поста до приемането на изцяло нова конституция.

„Нашето отечество има нужда от единство, мир и президент, с когото всеки унгарец да се гордее“, написа Петер Мадяр. Той подчерта, че признанието към Полгар не се дължи на политически връзки, а на изключителния ѝ талант, почтеност и трудолюбие. Очаква се премиерът да проведе официална среща с шахматистката, за да обсъдят дали тя е готова да поеме най-високата държавна служба.

Юдит Полгар е призната за най-добрата жена в историята на шахмата, като дълги години се състезаваше успешно срещу мъже в абсолютния световен елит. Към момента на номинацията легендарната спортистка все още не е дала своя официален отговор дали приема поканата да оглави Унгария.

Източници: news.bg, reuters.com, bloomberg.com

В АЕЦ „Коберг“ (Koeberg) в Република Южна Африка са регистрирани четири отделни инцидента с радиоактивно замърсяване на въздуха по време на планова поддръжка, проведени между 30 юни и 16 юли 2026 г.

Според официално изявление на държавната енергийна компания Eskom и Националния ядрен регулатор (NNR), инцидентите са възникнали във втори енергоблок вследствие на технически повреди в преносимите вентилационни системи – откачен щепсел и изгорял захранващ кабел. Това доведе до освобождаване на микроскопични радиоактивни частици (оксиден прах) в затворената работна зона по време на автоматизирано тестване на парогенераторите.

Макар първоначални неофициални доклади в местни медии като Rapport да твърдяха, че около 150 служители са били изложени на риск и са приемали йодни таблетки, Eskom категорично опроверга тези мащаби по време на съвместна пресконференция на 19 юли 2026 г. Главният ядрен директор Велапи Нтули уточни, че при най-сериозния случай от 2 юли са били засегнати 31 работници, като 20 от тях са отчели нулева експозиция, а останалите са получили минимална доза от едва 2 микросиверта. За сравнение, министърът на енергетиката Кгосиентшо Рамокгопа подчерта, че това е значително по-малко от облъчването при рутинна зъбна снимка (около 100 микросиверта).

Събитието е класифицирано като Ниво 0 (без значение за безопасността) по Международната скала за ядрени и радиационни събития (INES). Властите уверяват, че автоматичните защитни системи са сработили незабавно, а извън херметичната зона на централата не е отчетено изтичане на радиация в околната среда. ЮАР планира да продължи с програмата си за разширяване на ядрените мощности до 2042 г., за да стабилизира енергийната си мрежа.

Източници: Associated Press и ABC News

Напрежението в акваторията на Черно море достигна критична точка в късните часове на деня.

Руска ракетна атака срещу цивилен търговски кораб отне живота на моряци, а други остават в неизвестност след тежкия удар. Нападението предизвика остри международни реакции и засили опасенията за сигурността на глобалните търговски маршрути в региона.

Детайли за удара срещу цивилния съд

По данни на украинските власти и международни информационни агенции, цитирани в репортаж на Reuters, руските сили са нанесли въздушен удар по чуждестранния кораб за насипни товари Golden Leo, плаващ под флага на Гвинея-Бисау. Плавателният съд, собственост на турска компания, е напускал района на пристанище Одеса, натоварен със зърнени култури, когато е бил поразен от крилати ракети.

В резултат на последвалата силна експлозия и пожар на борда:

Международни реакции и спасителна операция

В спасителната акция в открито море се включиха Военноморските сили на Украйна и Морската служба за търсене и спасяване. Очевидци от брега съобщават, че гъсти стълбове дим са се издигали над плавателния съд часове след атаката.

Изпълняващият длъжността министър на външните работи на Украйна Андрий Сибига направи официално изявление в социалната мрежа X, отразено от RBC-Ukraine. Той определи инцидента като „акт на терор срещу мирното корабоплаване“ и грубо нарушение на международното хуманитарно право. Към този час официална позиция или коментар от страна на Министерството на отбраната на Руската федерация липсва.

В ефира на политическото предаване „Berlin direkt“ по германската обществена телевизия ZDF, канцлерът Фридрих Мерц направи мащабен преглед на управлението си и коментира актуалните политически трусове в Берлин.

Изказването му идва броени часове след като председателят на парламентарната група на коалицията CDU/CSU Йенс Шпан подаде оставка заради скандал, свързан с узаконяването на сурогатно майчинство в САЩ.

Оставката на Йенс Шпан и ремонт на правителството

Канцлерът Мерц открито се дистанцира от своя съпартиец и разкритикува закъснялата му комуникация по казуса. Пред водещата Диана Цимерман той заяви, че е бил информиран „на заден план и много, много късно“.

„Това може да бъде повод да помислим още веднъж за цялостното преструктуриране на федералното правителство“, посочи Фридрих Мерц, намеквайки за предстояща кабинетна рокада в Германия.

Икономиката и изискванията за по-висока производителност

Германският канцлер твърдо защити своите неолиберални реформи и призива си към гражданите за полагане на повече извънреден труд. Той отхвърли обвиненията, че обижда германските работници, като поясни структурния характер на проблемите:

„Никога не съм обвинявал никого в личен мързел. Но общият брой на отработените часове в Германия в момента е твърде нисък. Ако искаме да продължим да си позволяваме тази социална държава, трябва да работим заедно за нея. Като цяло трябва да покажем по-висока производителност и зад това твърдение заставам категорично.“

Криза на доверието в демокрацията

Мерц изрази сериозна загриженост от радикализацията на политическия тон в Бундестага преди лятната ваканция. Той обвини опозиционните партии в ляво и дясно (Зелените, Левицата и AfD), че застрашават стабилността с лични нападки, които уронват авторитета и вредят на демокрацията.

„Германия не трябва да се подхлъзва към политическия екстремизъм, а политическият център трябва да бъде укрепен. Вечната критичност и черногледство спират развитието на страната, въпреки наличния икономически потенциал", смята Мерц

Американски военнослужещ беше убит в Северен Ирак на 18 юли 2026 г. по време на рутинна операция, съобщиха официално от Министерството на отбраната на САЩ, цитирани от Ройтерс.

Централното командване на САЩ (CENTCOM) потвърди инцидента в официално изявление, изяснявайки детайлите около трагичния случай.

Как се стигна до инцидента в Ирак?

Според данните на военното командване, военнослужещият е загинал по време на контролирана детонация на неексплодирали боеприпаси. Опасните материали са останки от свален ирански дрон за нападение.

При същата операция в Ирак е ранен още един американски войник, който в момента провежда лечение за леки наранявания. Към този момент самоличността на загиналия не се съобщава. Протоколът на Пентагона изисква изчакването на 24 часа след уведомяването на близките.

Напрежението между САЩ и Иран ескалира

Този инцидент допълнително усложнява ситуацията в Близкия изток, където крехкото примирие между САЩ и Иран напълно се разпадна. Смъртта на военнослужещия в Ирак последва друга тежка атака от 17 юли в Йордания, при която двама американски войници загинаха от директен ракетен обстрел, а един изчезна.

Общият брой на загиналите американски военни в конфликта с Иран вече достига 16 души. Администрацията на президента Доналд Тръмп отговори с масирани въздушни удари срещу позиции на Иранската революционна гвардия.

Осем души бяха ранени при брутално нападение с нож по време на традиционния местен фестивал „Блаулиахд“ в баварското село Еглинг, Германия.

Инцидентът се е разиграл късно в събота вечерта около 23:45 часа местно време, съобщава германската информационна агенция DPA.

Според първоначалните данни от полицията, цитирани от онлайн портала Münchner Merkur, неизвестен извършител е атакувал без предупреждение 24-годишен австрийски гражданин и неговия 16-годишен приятел. При последвалата паника нападателят е наранил още шест души, присъстващи на събитието. Част от пострадалите са с тежки наранявания, включително с фрактури на лицевите кости и засегнати артерии, като някои от тях вече са претърпели спешни операции в местни болници.

Органите на реда в Бавария са мобилизирали мащабен ресурс за залавянето на извършителя, който е успял да избяга въпреки опитите на охраната да блокира изходите. В операцията по претърсване участват около 60 полицейски служители, дронове и спасителен хеликоптер. Мястото на фестивала, където са празнували около 700 души, е било блокирано с часове от полицията и 15 пожарникари за извършване на огледи и проверки на свидетели. Разследващите в момента анализират видеозаписи от камерите в района