Русия засили ударите по мостовете над река Днепър в Киев, а военният анализатор Хамиш де Бретън-Гордън твърди, че зад новата тактика може да стои завръщането на Сергей Суровикин. Генералът, известен с прозвището „Генерал Армагедон“, ръководеше руските сили в Украйна от октомври 2022 г. до януари 2023 г.

В анализ за The Telegraph де Бретън-Гордън заявява, че Владимир Путин може да е възложил на Суровикин да засили атаките срещу Киев. Публикацията представя това като оценка, а не като официално потвърдено решение на руското военно ръководство. Няма независимо потвърждение, че Суровикин действително е получил конкретна заповед да разруши мостовете в столицата.

От 1 октомври руските сили нанесоха няколко удара по мостови съоръжения в Киев. Южният мост беше атакуван на 1 и 2 октомври, а на 3 октомври беше поразен и Северният мост. В резултат на атаките движението по три моста беше частично или напълно ограничено, което предизвика задръствания и пренасочване на трафика.

Асошиейтед прес съобщи, че ударите са засегнали автомобилното движение и обществения транспорт. Повредите не са довели до пълното прекъсване на връзката между двата бряга на града, но са усложнили придвижването на жители, доставки и аварийни екипи. Руското Министерство на отбраната заяви, че мостът е бил използван за придвижване на войски и военни товари.

Кметът на Киев Виталий Кличко определи обстановката като „много драматична“, след като атаките наложиха ограничения по основни транспортни маршрути.

Днепър разделя Киев на източен и западен бряг, а мостовете са жизненоважни за ежедневното движение на милиони жители. Дори когато съоръженията не бъдат разрушени, повторните удари могат да ги направят временно неизползваеми, да забавят доставките и да натоварят останалите маршрути.

Според де Бретън-Гордън Москва се опитва да прехвърли конфликта върху терен, на който смята, че има предимство – издръжливостта на цивилното население. Анализаторът предупреждава, че натискът може да бъде насочен не само срещу мостовете, но и срещу електроснабдяването, комуникациите, пристанищата и промишлените обекти.

Институтът за изследване на войната оцени ударите по мостовете като част от по-широка руска кампания за нарушаване на гражданския транспорт и логистиката в Киев. Според анализа атаките са били извършени шест пъти по Южния и Северния мост между 1 и 3 октомври.

Британският експерт призовава западните държави да увеличат доставките на ракети за противовъздушна отбрана, радари, безпилотни системи и средства за радиоелектронна борба. Той смята, че при продължаване на ударите трябва да бъде обсъдена и по-пряка защита на украинската критична инфраструктура.

Засега е потвърдено, че руските атаки са причинили повреди и транспортни ограничения в Киев. Не е потвърдено, че Суровикин отново заема командна длъжност или че лично ръководи операцията срещу мостовете.

Източници: telegraph.co.uk

Бившият съпруг на изчезналата българка Ружа Игнатова, известна като „криптокралицата“, се изправя пред Регионалния съд в Дармщат по обвинения в пране на пари, свързани с финансови потоци от мащабната пирамида OneCoin. 50-годишният германски адвокат Бьорн С. е в центъра на дело, което отново насочва вниманието към най-близкото обкръжение на Игнатова и до каква степен хората около нея са били запознати с престъпния произход на средствата, съобщава германското издание Diebewertung, предава Фокус.

Според прокуратурата делото е свързано със съмнителни трансакции на стойност около 16 милиона евро. Разследващите твърдят, че парите са достигнали до сметки на Бьорн С. чрез компания, базирана в Хонконг.

Прокуратурата проверява и покупката на луксозна вила в Бад Хомбург за над 7 милиона евро. Има подозрения, че имотът е финансиран със средства, произхождащи от OneCoin. Върху вилата вече е наложена обезпечителна ипотека.

Бьорн С. не е осъждан за участие в самата финансова измама, а съдът тепърва трябва да установи дали повдигнатите срещу него обвинения за пране на пари са доказуеми. До произнасянето на окончателна присъда за него важи презумпцията за невиновност.

Основният въпрос пред магистратите е дали адвокатът, който е присъствал на редица публични и бизнес събития, свързани с OneCoin, е знаел за престъпния произход на използваните средства.

„Всичко зависи от това какво е знаел за произхода на определени средства и дали е бил наясно, че те може да са били придобити чрез престъпна дейност“, отбелязват германски юристи.

Схемата OneCoin започва през 2014 г. с обещания за революция във финансовия свят и конкуренция на Bitcoin. Впоследствие обаче правоохранителните органи я обявяват за една от най-големите пирамидални измами в историята.

По данни на Министерството на правосъдието на САЩ само между края на 2014 г. и края на 2016 г. през системата са преминали над 4 милиарда евро, свързани с най-малко 3,5 милиона жертви по целия свят. Чистата печалба от схемата е възлизала на 2,735 милиарда евро.

Ружа Игнатова е в неизвестност от 25 октомври 2017 г., когато пътува със самолет от София за Атина. Полетът е извършен броени дни след като срещу нея са били повдигнати тайни обвинения в САЩ.

От юни 2022 г. Игнатова е включена в списъка на ФБР с 10-те най-издирвани бегълци. Наградата за информация, която може да доведе до ареста ѝ, вече достига 5 милиона долара.

ФБР продължава да я разглежда като жив беглец, въпреки появилите се неофициални теории, че тя може да е била убита или да живее под нова самоличност.

Междувременно част от ключовите фигури в схемата вече излежават присъди. Съоснователят на OneCoin и бивш интимен партньор на Игнатова Себастиан Грийнууд беше арестуван в Тайланд през 2018 г., след което беше екстрадиран в САЩ.

През септември 2023 г. той беше осъден на 20 години затвор, след като призна, че е получил над 300 милиона долара от измамната мрежа.

Броят на регистрираните от полицията престъпления от омраза в Англия и Уелс е нараснал със 7% за една година, като са достигнати рекордни нива както при престъпленията, мотивирани от расова омраза, така и при тези, свързани с религиозна омраза, предаде ДПА, цитирана от БТА.

Общо 146 825 престъпления от омраза са регистрирани от властите в Англия и Уелс през 12-те месеца до края на март 2026 г., показват данни на британското Министерство на вътрешните работи.

Случаите, мотивирани от религиозна омраза, са се увеличили с 13% - от 10 067 през предходната година до 11 419 през отчетния период.

Престъпленията, мотивирани от расова омраза, отново представляват мнозинството. Техният брой е достигнал 107 926, което е с 9% повече спрямо 98 890 случая година по-рано.

При сравненията с предходни години не са включени данните на Лондонската столична полиция заради промяна в системата ѝ за регистриране на престъпления.

Без данните от Лондон през 12-те месеца до края на март в Англия и Уелс са регистрирани 8214 престъпления, мотивирани от религиозна омраза. Това е най-високият годишен брой от началото на статистиката за годината, приключила през март 2012 г.

За същия период са отчетени и 90 378 престъпления, мотивирани от расова омраза. И този показател достига рекордно равнище от началото на събирането на статистиката през 2012 г.

Сред религиозно мотивираните престъпления случаите, насочени срещу мюсюлмани, са се увеличили с 15% спрямо предходната година. Престъпленията от религиозна омраза срещу евреи са нараснали с 10%.

Руският президент Владимир Путин може да обсъди с иранския си колега Масуд Пезешкиан въпроса за евентуалното излизане на Техеран от Договора за неразпространение на ядрените оръжия (ДНЯО) по време на предстоящите срещи на върха на Общността на независимите държави (ОНД) и на Каспийския екологичен форум в Туркменистан, съобщи ТАСС, предава БТА.

По-рано заместник-председателят на иранския парламент Али Никзад заяви, че законодателният орган ще разгледа предложение за излизане на Ислямската република от ДНЯО.

„Ако иранската страна сметне за необходимо да ни информира за това и ако тези планове наистина са в процес на реализация, тогава, разбира се, темата ще бъде повдигната“, заяви пред журналисти говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.

Той обаче уточни, че трябва да се прецени доколко въпросът е приоритетен в дневния ред, тъй като „темата е повдигната от парламентаристи“. По думите на Песков подобни изказвания „невинаги… съответстват напълно на реалните планове за външнополитическата дейност“ на съответната държава.

Путин днес заминава на двудневна работна визита в Туркменистан, където ще участва в двете срещи на високо равнище – на ОНД и на Каспийския екологичен форум, отбелязва агенция Интерфакс.

В срещата на върха на ОНД ще участват държавните ръководители на всички останали страни от организацията. Сред тях са президентът на Азербайджан Илхам Алиев, президентът на Беларус Александър Лукашенко, президентът на Киргизстан Садир Жапаров, президентът на Казахстан Касъм-Жомарт Токаев, президентът на Таджикистан Емомали Рахмон и президентът на Узбекистан Шавкат Мирзийоев. Армения ще бъде представена от премиера Никол Пашинян.

„За първи път в историята на ОНД на срещата на върха в разширен състав е поканен да присъства президентът на Ислямска република Иран Масуд Пезешкиан, който след това ще вземе участие и в Каспийската екологична среща на върха“, съобщи по-рано пред журналисти съветникът на Кремъл Юрий Ушаков.

Песков заяви днес още, че Путин ще разговаря с всички участници в срещата на върха на ОНД.

По данни на украинските ВВС, на седми октомври от Русия са били изстреляни 130 дрона "Шахед", 48 крилати и неустановен брой балистични ракети. Свалените балистични ракети са пет.

Ударите са били предимно срещу Киевска, Харковска, Полтавска и Днепропетровска област. Руското министерство на отбраната твърди, че основна цел са били производствените и складовите мощности на компанията Fire Point - украински производител на далекобойни дронове и ракети "Фламинго". Но на редица места са били засегнати жилищни домове.

Зеленски: "Ударът бе комбиниран"

В резултат от вчерашните руски удари срещу Украйна общо са загинали 32 души. По думите на президента Володимир Зеленски, през последното денонощие са били ранени сто души.

"Ударът бе комбиниран - много балистични ракети, много крилати ракети, дронове. Путин си направи този "подарък" за рождения ден - убийства на хора, на деца", написа украинският президент в Телеграм.

Зеленски подчерта колко важно е лидерите да не мълчат за случилото си и призова санкциите срещу Русия да бъдат засилени. "Путин все така може да продава нефт и когато пресметне печелбите в долари и евро, войната му се изплаща - на него му е изгодно да води война." Украинският президент изтъкна, че това е проблем не само за Украйна и нейния народ, но и за всички в Европа и в западния свят.

Автор: София Серова

30 души са загинали, а 18 са ранени при удар по два граждански рейсови автобуса в Краматорск, Донецка област. Атаката е извършена около 10:00 часа, когато автобусите са превозвали пътници.

За увеличаването на броя на жертвите съобщи ръководителят на Донецката областна военна администрация Вадим Филашкин. По-рано Краматорският градски съвет информира за най-малко 12 загинали и 13 ранени, а впоследствие броят на ранените беше уточнен на 14.

Националната полиция на Украйна съобщи, че ударът е нанесен с бомба УМПБ Д-30 СН. „Снарядът е попаднал на една от улиците на града, по която по това време са се движили два рейсови автобуса“, посочиха от полицията.

Освен двата автобуса е повредена и многоквартирна жилищна сграда. На място работят следствено-оперативна група, парамедици, патрулни полицаи, служители на Държавната служба на Украйна за извънредни ситуации и други специализирани екипи.

Заради рязкото влошаване на сигурността Вадим Филашкин е разпоредил да бъде преустановена работата на обществения транспорт в Краматорск и Славянск. Мярката засяга градовете в близост до фронтовата линия и е свързана с риска за пътниците и водачите.

Краматорският градски съвет определи удара по рейсов автобус в прифронтовия град като поредно престъпление срещу цивилното население. Обстановката на мястото на атаката и окончателният размер на щетите се уточняват.

Източници: unian.net

Войната в Украйна се намира в „стратегически тупик“, а към момента не се вижда перспектива за мирно уреждане чрез преговори. Това заяви държавният секретар на САЩ Марко Рубио в интервю за гръцкия вестник „Катимерини“.

По думите му Русия продължава да настоява за пълен контрол над Донбас – условие, което Украйна определя като напълно неприемливо. Именно това разминаване според Рубио блокира възможността за политическо решение.

Държавният секретар добави, че „на този етап не се очертават перспективи за преговорно уреждане“. Изявлението му идва на фона на продължаващите бойни действия и липсата на договореност по териториалните въпроси.

Преките разговори между Русия и Украйна с посредничеството на САЩ започнаха в началото на 2026 г. Два кръга се проведоха в Абу Даби в края на януари и началото на февруари, а третият – в Женева на 17 и 18 февруари.

Последният кръг приключи без пробив по ключовите политически въпроси. Асошиейтед прес съобщи, че руската и украинската страна са останали далеч една от друга по темите за териториите, бъдещето на окупираните райони и гаранциите за сигурност. Ръководителят на руската делегация Владимир Медински определи разговорите като „трудни, но делови“, а украинският президент Володимир Зеленски заяви, че политическите различия остават дълбоки.

В Женева е обсъждан и въпросът как би се наблюдавало евентуално прекратяване на огъня. Зеленски заяви, че при подобно споразумение трябва да има американско участие в мониторинга. По тази тема е отчетен известен напредък, но той не доведе до общо политическо решение.

Сред основните спорни въпроси останаха териториалните отстъпки, гаранциите за сигурност за Украйна и бъдещият статут на Запорожката атомна електроцентрала. Москва настоява Киев да се откаже от контрол над територии в източната част на страната, докато украинската страна заявява, че няма да предаде земи на Русия.

Според информацията, цитирана от „Медуза“, разговорите са били прекъснати след началото на войната между САЩ и Израел с Иран. Оттогава нови преки преговори не са били подновени, въпреки че и Русия, и Украйна официално заявяват готовност за нови срещи.

Изявлението на Рубио оставя като възможни сценарии или възстановяване на дипломатическия процес при промяна на позициите, или по-нататъшно разширяване на конфликта. Конкретна дата за нов кръг на преговори не е посочена.

Източници: meduza.io, apnews.com

Марин льо Пен заяви, че Франция ще бъде първата държава, която ще пострада, ако Украйна стане член на Европейския съюз. Според френската политичка последиците ще бъдат най-сериозни за селското стопанство.

Льо Пен посочи две причини за позицията си. По думите ѝ украинската продукция ще доведе до „силна нелоялна конкуренция“, а делът от бюджета на Общата селскостопанска политика, който се насочва към френските производители, ще бъде съществено намален.

Темата беше поставена, след като Европейската комисия представи предложения за подготовка на съюза за бъдещо разширяване. Еврокомисарката по разширяването Марта Кос заяви, че за Украйна може да бъдат разгледани целеви договорености за чувствителни селскостопански продукти.

Комисията аргументира предложението с мащаба, структурата и високата производителност на украинския аграрен сектор. В представената рамка се предвижда също подкрепа за възстановяване на достъпа на Украйна до традиционни пазари извън ЕС.

Марта Кос уточни, че евентуалните ограничения не са окончателно договорени. Те трябва да бъдат обсъдени с държавите членки и да се отнасят до чувствителни продукти, а не до целия украински селскостопански сектор.

Украинското правителство вече заяви, че не може да приеме модел на членство, който предвижда постоянни ограничения за продажбата на определени храни на европейския пазар. Вицепремиерът Всеволод Ченцов каза, че Киев разглежда пълната интеграция на аграрния сектор в единния пазар като отправна точка. Според него преходните мерки трябва да бъдат обосновани, пропорционални и ограничени във времето.

Европейската комисия планира да представи пакета си за разширяването в края на октомври. Оценката на украинското земеделие ще бъде взета предвид и при обсъждането на откриването на клъстер 5 от преговорите, който обхваща ресурсите, земеделието и политиката на сближаване.

Източници: pravda.com.ua, eurointegration.com.ua

Президентът на Обединените арабски емирства шейх Мохамед бин Зайед Ал Нахаян и сирийският президент Ахмед аш Шараа обсъдиха в телефонен разговор двустранните отношения и възможностите за разширяване на сътрудничеството между двете страни, съобщи новинарската агенция на ОАЕ - УАМ, предава БТА.

Особено внимание по време на разговора е било отделено на възможностите за задълбочаване на взаимодействието в областта на икономиката и развитието.

Двамата лидери обмениха мнения и по редица регионални и международни въпроси. Сред основните теми бяха последните събития в Близкия изток и отражението им върху бъдещето, сигурността и стабилността на региона.

Шейх Мохамед бин Зайед Ал Нахаян и Ахмед аш Шараа подчертаха необходимостта от укрепване на регионалната сигурност и стабилност в интерес на всички народи в Близкия изток.

Южна Корея реши да отзове посланика си от Украйна заради дипломатически спор, свързан с публичното оповестяване на прехвърлянето на двама севернокорейски военнопленници в Сеул. Решението е обявено от южнокорейското Министерство на външните работи.

„Правителството реши да отзове посланика в Украйна в страната“, се посочва в съобщението на ведомството. Оттам добавят, че Сеул се надява всички нерешени въпроси между двете държави да бъдат уредени и ще продължи консултациите с украинската страна.

Конфликтът избухна, след като украинският президент Володимир Зеленски съобщи по време на речта си пред Общото събрание на ООН през септември, че Украйна е предала на Южна Корея двама севернокорейски военнослужещи, пленени по време на войната.

Сеул заяви, че информацията е трябвало да остане поверителна заради сигурността на пленниците и техните семейства. Южнокорейските власти поискаха официално обяснение и извинение от Киев. Украинският президентски съветник по комуникациите Дмитро Литвин отрече Украйна да е нарушавала договорка с Южна Корея.

На 6 октомври южнокорейският външен министър Чо Хьон заяви пред депутати, че е получил съобщение с извинение от украинския си колега Андрий Сибиха, но то не е отговорило на очакванията на Сеул. „Има разлика между това послание и нивото, което очакваме“, каза Чо Хьон, цитиран от южнокорейски медии.

Отзоваването на посланика се разглежда като дипломатически протест, но не означава закриване на посолството или прекратяване на отношенията между Южна Корея и Украйна. Представителството в Киев ще продължи работа, докато двете страни обсъждат спорните въпроси.

Решението на Сеул идва шест дни след като президентът Ли Дже Мьон предупреди, че Южна Корея може да предприеме допълнителни мерки, ако Украйна не признае нарушаването на договорката за поверителност и не поднесе публично извинение.

Източници: pravda.com.ua, en.interfax.com.ua, apnews.com

Десет моряци са загинали, след като турският товарен кораб ALFA WATAN е бил поразен от дронове и е потънал в изключителната икономическа зона на България в Черно море. Това съобщават турски медии, като уточняват, че плавателният съд е бил под флага на Того и е бил турска собственост.

Атаката е извършена на 6 октомври на около 70 морски мили източно от Бяла. По данни на Medyascope корабът е плавал към Сулина, Румъния. В първите съобщения екипажът му беше обявен за изчезнал, а по-късно Euronews на турски съобщи, че и десетимата моряци са загинали. Различието между ранната и последвалата информация остава част от развиващите се данни по случая.

При същата атака е бил поразен и корабът ABLE, плаващ под флага на Палау. На борда му е избухнал пожар, но български екипи са спасили екипажа. Според турските медии сред 18-те моряци има 11 турски и 7 индийски граждани. Двама от тях са получили наранявания.

Българските власти не са посочили коя страна стои зад нападението. Премиерът Румен Радев заяви, че използваните безпилотни апарати са били както въздушни, така и морски. По думите му посоката на движение на корабите и характерът на товара дават основание за предположение, че атаката е в полза на Русия, но това не е доказателство.

Националният съвет за сигурност на България определи нападението като тежко нарушение на международното морско право и поиска незабавно разследване за установяване на извършителите. Президентът Илияна Йотова заяви, че войната в Украйна е довела до сериозно влошаване на сигурността в Черно море.

България планира спешни консултации с Турция и Румъния за спиране на атаките срещу търговски кораби и за гарантиране на безопасното корабоплаване. Сред обсъжданите мерки са засилено морско наблюдение, допълнителни системи за противодействие на дронове и проверка на останалия на вода кораб за отломки и следи, които могат да помогнат за изясняване на нападението.

Според Euronews на турски България възнамерява да постави въпроса и на заседанието на Европейския съюз на 15 и 16 октомври. Йотова е предложила още Международната морска организация към ООН да окаже съдействие за техническото и правното изясняване на инцидентите в Черно море.

Източници: medyascope.tv, tr.euronews.com, haberler.com

САЩ никога не биха позволили сблъсък между Гърция и Турция, заявява в интервю за гръцкия вестник "Катимерини" държавният секретар на САЩ Марко Рубио, който беше на посещение в Атина, предаде БТА.

Рубио пристигна в Гърция на 6 октомври и в рамките на вчерашния ден се срещна с премиера Кирикакос Мицотакис, с министъра на външните работи Йоргос Герапетритис и присъства заедно с министъра на отбраната Никос Дендиас на подписването на меморандум за разбирателство за взаимно признаване на сертификатите за квалификация на моряците.

Преди срещата си с Мицотакис американският държавен секретар произнесе реч на историческия хълм Пникс, където определи Гърция като „пример за съюзник“ и заяви, че Европа трябва да последва нейния пример.

Пред "Катимерини" Рубио определя възможен гръцко-турски сблъсък като "неразбираем" и заявява, че САЩ ще работят "задкулисно" за предотвратяване на евентуална криза около проекта за изграждане на електрически интерконектор между Гърция и Кипър, известен като GSI (Great Sea Interconnector – "Голям морски интерконектор"). По думите му Вашингтон ще подчертае на "всички страни колко важен проект е това".

По отношение на зелената светлина, която Анкара иска, за да получи изтребителите F-35, държавния секретар заявява, че президентът Доналд Тръмп наистина би искал Анкара да получи изтребителите, които е платила.

Сред основните теми, обсъждани на срещите в Атина, е било намерението на гръцкото правителство да купи усъвършенствани ракети за собствените си F-35, подобни на придобитите от Израел. Държавният секретар отбелязва, че въпросът се проверява от компетентните американски служби, а окончателното решение ще бъде взето от Доналд Тръмп.

В интервюто Рубио подчертава, че връзките между Вашингтон и Атина са дълбоки и дългогодишни.

По думите му ситуацията около войната между Русия и Украйна и всичко, което се случва в района на Ормузкия проток и Червено море показва, че трябва да се диверсифицират пътищата за енергийните доставки. "Нуждаем се от разнообразие във веригите за доставки", посочва Рубио като допълва, че темата е приоритетна за САЩ и е пример за това как американските и гръцките интереси се припокриват.

"Вашингтон гледа положително на сътрудничеството в сферата на отбраната между Гърция и Израел", посочва още държавният секретар на САЩ. Рубио отбелязва, че Вашингтон поддържа връзки с всички страни от региона на Близкия изток и смята, че Гърция се опитва да заеме подобна позиция.

По отношение на Иран американският държавен секретар определя като крайна цел на действията на Вашингтон страната да не се сдобие с ядрено оръжие.

Относно ситуацията с войната в Украйна Марко Рубио отбелязва, че е налице "стратегическа безизходица", която крие опасности. По думите му подобна стратегическа безизходица има два изхода – или чрез преговори, или с ескалация на една от двете страни, която "излиза извън пределите на първоначалния конфликт". Според него на този етап не изглежда да има перспективи за уреждане на въпроса с преговори, но заявява готовността на Вашингтон да играе каквато роля трябва, за да се стигне до успех (на преговорите). Той припомня, че подобни са били действията на Вашингтон и в миналото, но до момента целта не е постигната, тъй като Русия поставя като условие пълния контрол над Донецк, което се отхвърля като неприемливо от страна на Украйна. "Продължаваме да сме готови да играем конструктивна роля за постигането на дипломатическо решение и паралелно с това наблюдаваме с голямо безпокойство вероятността от ескалация на напрежението", казва Рубио в интервюто за "Катимерини".

Държавният секретар споменава и нападенията от вторник срещу кораби в Черно море, които нарича "координирано нападение с безпилотни самолети". "Загрижени сме за възможността от саботаж в съседна страна, който би могъл да излезе извън контрол", казва още държавният секретар. Той посочва, че има ясни доказателства, че Русия планира да използва зимния период за да унищожи каквото е останало от електропреносната система на Украйна и да я принуди да капитулира. В същото време, казва Рубио, Киев е повишил способностите си за нанасяне на удари с голям обсег дълбоко в руска територия. Държавният секретар изразява безпокойство относно потенциала за "ескалация на конфликта по начин, който би могъл да засегне други държави и евентуално да прерасне в по-мащабна конфронтация (...) Ако съществува шанс за уреждане на конфликта чрез преговори, ние искрено вярваме, че това би било от полза както за Русия, така и за Украйна".

Темата с посещението на Рубио в Гърция е водеща за гръцките медии. Според "Ефимерида тон синдактон" Гърция е платила скъпо за посещението на държавния секретар, визирайки подписаните отбранителни споразумения на стойност 4 милиарда долара. Според информацията договорите включват оръжия за новите изтребители F-16 Viper и F-35 и модернизацията на 38 F-16 във Viper, пише в. "Прото тема". Удовлетворено е и искането на гръцката страна за прехвърляне на бойни машини "Страйкър" (Stryker). Според изданието голяма част от разговорите са се концентрирали върху енергийния сектор и проекта за Вертикален коридор, който превръща Гърция във важен център за транзит на енергийните доставки на Балканите и Източна Европа и вход за американския втечнен газ. "Нафтемборики" пише за задълбочаване на енергийното и икономическото сътрудничество между двете държави, като и там е изведена тема за споразуменията за военно оборудване.

Според информация на в. "Та неа" сред обсъжданите вчера теми са били тероризмът, проблемът с нелегалната миграция, обменът на информация между двете държави.

Китай официално издигна кандидатурата на Сун Ли, висша служителка в здравната система на страната, за поста генерален директор на Световната здравна организация (СЗО), съобщи Китайското външно министерство, цитирано от Ройтерс, предава БТА.

С това Пекин потвърди по-ранна информация на Ройтерс, според която Китай ще предложи Сун Ли за наследник на настоящия генерален директор на организацията Тедрос Аданом Гебрейесус.

Говорителката на Китайското външно министерство Мао Нин заяви пред журналисти, че Пекин се надява евентуалното избиране на китайския кандидат да позволи на страната да играе по-активна роля в подобряването на здравето и благополучието на хората по света.

Според Китайското външно министерство кандидатурата на Сун Ли е част от стремежа на Пекин да допринесе по-активно за глобалното здравеопазване и за подобряването на здравното състояние на цялото човечество.

Русия усъвършенства реактивните безпилотни самолети тип „Геран“, за да концентрира крилати и балистични ракети върху по-малък брой приоритетни цели в Украйна. Това се посочва в анализ на Института за изследване на войната (ISW).

Според анализаторите руските сили променят схемата на атаките. Вместо да разпределят ракетните удари по множество цели на широка територия, те използват масирани и последователни вълни от дронове и ракети срещу ограничен брой обекти. Така се цели претоварване на локализираните украински средства за противовъздушна отбрана.

Според руски военен блогър, цитиран в доклада на ISW, на 7 октомври руските сили са изстреляли 30 крилати ракети срещу Кременчук в Полтавска област, както и срещу Александрия и Светловодск в Кировоградска област.

В доклада се посочва, че реактивните дронове „Геран“ могат по-надеждно да проникват през украинската противовъздушна отбрана на по-голяма оперативна дълбочина в сравнение с обичайните версии на този тип безпилотни апарати.

Институтът допуска, че новата схема ще бъде използвана при удари по украинската енергийна инфраструктура по време на зимната кампания за периода 2026–2027 г. Според оценката на анализаторите Русия вероятно ще се стреми да сломи морала на населението, да направи ежедневието в страната непоносимо и да принуди Украйна да приеме руските условия.

ISW отбелязва, че подобен подход не е постигнал целите си в миналото и едва ли ще успее през предстоящата зима. Въпреки това концентрираните удари могат да натоварят допълнително украинската противовъздушна отбрана и да нанесат щети по критичната инфраструктура.

В отговор Украйна трябва да разработва и разширява икономически ефективни средства за борба с реактивни дронове и малки крилати ракети, посочват анализаторите. Според тях това е необходимо за адаптирането на противовъздушната отбрана към новите технологични решения, използвани от Русия.

ISW подчертава и значението на по-нататъшната западна помощ. В доклада са посочени американските системи „Пейтриът“, които могат да противодействат на балистични ракети, както и необходимостта от многостепенна и разнообразна система за противовъздушна защита.

Украйна вече използва турели с боеприпаси калибър 12,7 милиметра срещу реактивни дронове. Заместник-командващият на украинските ВВС полковник Юрий Черивашенко е посочил, че максималната отчетена далечина на поразяване с тях е 1400 метра.

Военнослужещият и съосновател на Центъра за подкрепа на въздушното разузнаване Игор Луценко заявява, че проблемът с реактивните „Шахед“ може да бъде решен в рамките на седмици. Според него Украйна трябва да достигне до 90 процента успеваемост при прехващането им, каквато се постига срещу обикновените „Шахед“.

Източник: unian.net

Френският министър на икономиката и финансите Ролан Лескюр заяви, че Великобритания винаги е добре дошла да се върне в Европейския съюз. Изказването му дойде, след като британският премиер Анди Бърнам допусна възможността Лейбъристката партия да поеме ангажимент по въпроса за повторното присъединяване към блока в следващата си предизборна програма, предадоха Пи Ей мидия и ДПА, цитирани от БТА.

В интервю за Би Би Си Лескюр подчерта, че решението за евентуално възстановяване на членството зависи от британското общество. В същото време той заяви, че Обединеното кралство ще бъде прието обратно в ЕС, ако британците изберат този път.

„Британският народ взе решението за Брекзит и това, разбира се, е изцяло негово право“, каза френският министър. „Мога да им кажа обаче само едно: върнете се, когато пожелаете“, допълни той.

Коментарът на Лескюр последва изказване на Бърнам по време на конгреса на Лейбъристката партия. Това беше първият конгрес, в който той участва, откакто пое премиерския пост.

Британският премиер подчерта, че не става дума за „прибързано произвеждане на референдум“ за членството в ЕС. Според него първо трябва да бъде постигнат политически консенсус за бъдещите отношения между Великобритания и Брюксел. Бърнам обаче заяви, че ако британското общество покаже желание страната отново да стане част от ЕС, той би могъл да се ангажира с въпроса за референдума в следващата предизборна програма на Лейбъристката партия.

В речта си пред конгреса Бърнам заяви още, че Брекзит е нанесъл „повече вреда, отколкото полза“. Той обеща да представи конкретни възможности за Великобритания на срещата на върха между Обединеното кралство и ЕС, която по думите му ще се състои през ноември.

По-късно в ефира на „Ай Ти Ви нюз“ британският лидер заяви: „Не мога да избегна въпроса за Европа, ако трябва да представя надежден 10-годишен план за Великобритания“.

„Трябва да преценим къде сме ние, къде са те и да видим какъв е реалистичният и жизнеспособен подход във всички области, които споменахме, а след това да започнем диалог по този въпрос“, добави Бърнам.

Той посочи и че „инстинктът“ му подсказва, че за Обединеното кралство „е по-добре да е по-близо“ до ЕС, „предвид всички заплахи“, които се наблюдават по света.

Изказването на британския премиер беше приветствано от френския президент Еманюел Макрон и испанския премиер Педро Санчес. Санчес заяви, че би посрещнал Обединеното кралство обратно в ЕС с „отворени обятия“.

Междувременно Бърнам днес ще се срещне с германския канцлер Фридрих Мерц. Очаква се основните теми на разговорите между двамата да бъдат отбраната и сигурността.

Украйна изпитва все по-остър недостиг на боеспособен личен състав на фронта, като някои подразделения са окомплектовани едва наполовина. Това ограничава възможността на украинската армия да използва пълноценно предимствата си в разработването и използването на дронове, съобщава Associated Press.

Украински военни посочват, че въоръжението и числеността на подразделенията им едва стигат за задържане на заеманите участъци. Заместник-командирът на батальона „Вълците на Да Винчи“ с позивна Афер заявява: „При наличните въоръжение и хора едва ни стигат силите, за да задържим сектора, който защитаваме.“

По думите му всяко придвижване напред би довело до повече загуби. Той посочва, че подразделението му е окомплектовано приблизително наполовина, докато зоната му на отговорност се е удвоила. За задържането на сегашните позиции по думите му са нужни поне два пъти повече военнослужещи, без да се брои постоянният резерв за компенсиране на загубите.

Продължителните проблеми с мобилизацията, включително укриването от призоваване и дезертьорството, затрудняват създаването на резерви. Според военни анализатори това води до ограничени промени по фронтовата линия и намалява възможностите на командването да прехвърля сили при поява на тактическо предимство.

Ник Рейнолдс от Кралския институт за отбранителни изследвания посочва, че Украйна трябва да може бързо да въвежда допълнителни сили, без да ги изтегля от други участъци. В противен случай командирите разполагат с по-малко възможности да превърнат временното предимство в продължителна операция.

Недостигът на хора прави честата ротация невъзможна, което води до изтощение и увеличаване на загубите. Някои военнослужещи прекарват до една година на фронта без възможност за смяна. Неравномерната боеспособност на формированията допълнително усложнява ситуацията, тъй като по-слабите подразделения понасят по-тежки загуби и се нуждаят от постоянно попълване.

Украински служител обобщава проблема пред Associated Press с думите: „Просто няма достатъчно хора.“ Според войници и анализатори изтощението, слабата организация, недостатъчната подготовка и липсата на ясен срок на службата тласкат част от новобранците към дезертьорство.

Украйна все пак може да провежда локални настъпателни операции, но според AP техният мащаб не е достатъчен, за да промени общото съотношение на силите на фронта. Военният анализатор Павел Нарожни не определя недостига на личен състав като непреодолима пречка за задържането на отбранителната линия.

Така проблемът с попълването на армията се отразява едновременно върху ротациите, устойчивостта на подразделенията и способността на украинското командване да използва благоприятна обстановка за по-широки действия.

Източници: unian.net, apnews.com

Президентът на Русия Владимир Путин многократно е заявявал, че руските сили скоро ще установят пълен контрол над Донбас. Последните тенденции на бойното поле обаче показват различна картина, пише The New York Times, предава News.bg.

Украинската контраофанзива в северната част на Донбас продължава вече няколко месеца и е осуетила руските опити да обкръжат градовете в региона, които все още са под украински контрол. Според оценки на западни анализатори руските сили са загубили десетки квадратни километри територия по време на украинската операция „Вивалди“.

В южната част на Донбас Русия продължава с ожесточените атаки, опитвайки се да пробие украинските отбранителни линии. Украинските войски обаче са прегрупирали силите си в района и засега не позволяват на руските части да продължат напред в опитите си да обкръжат големите градове в Донбас.

Изданието отбелязва и значително забавяне на руското настъпление по цялата фронтова линия през 2026 г. в сравнение с и без това бавния темп от предходната година. Според финландската изследователска компания Black Bird Group септември 2026 г. е бил най-лошият месец за Русия по отношение на нетните териториални придобивки в Украйна от юни 2023 г. насам.

Западните анализатори посочват различни оценки за промените на фронта, но като цяло са съгласни, че през тази година Русия е придобила само малко повече територия, отколкото е загубила. Това рязко контрастира със заявлението на руското Министерство на отбраната, че руската армия е завзела над 5000 квадратни километра територия.

Съмнения относно способността на руските сили да обкръжат така наречените „градове-крепости“ в Донбас изразяват дори ултранационалистически настроените руски „военни кореспонденти“, допълва The New York Times.

Изданието припомня по-ранно изявление на Путин, според което установяването на пълен контрол над Донбас - независимо дали чрез военна сила или чрез отстъпки от страна на Украйна - е едно от условията за прекратяване на войната.

Украйна обаче няма намерение да се отказва от териториите си.

На фона на неизпълнените руски цели в Донбас Москва е засилила въздушните удари срещу украински градове. Украински официални представители съобщиха, че само при атаките през нощта на 7 октомври в няколко града са загинали най-малко 20 души.

Украинските власти определиха руските бомбардировки като терористична кампания, чиято цел е да бъде пречупена волята на страната за съпротива.

В началото на 2026 г. руските сили превзеха Покровск и през следващите месеци продължиха бавното си настъпление на север. Според украински военнослужещи и военни анализатори обаче Въоръжените сили на Украйна в крайна сметка са стабилизирали отбраната си и по този начин са попречили на Русия да постигне стратегическите си цели.

Украински командири заявиха пред журналисти, че Русия продължава да се стреми към възстановяване на настъпателния си импулс и ежедневно изпраща стотици войници в атаки.

Подполковник Кирил Дубровски, командир в 1-ви корпус „Азов“, посочи, че внедряването на „Делта“ - цифрова система за ситуационна осведоменост и управление на бойните действия - е изиграло ключова роля за спирането на руското настъпление.

Според изданието руските сили разчитат в значителна степен на тактика за проникване. При нея малки групи войници преминават през така наречената „зона на унищожение“, а след като се окажат зад украинските укрепления, се прегрупират, изчакват и след това предприемат атака.

Джордж Барос, старши анализатор в „Института за изследване на войната“ (ISW), коментира пред журналисти, че руските сили са почти изчерпали възможностите на тази тактика заради разширяването на „зоната на унищожение“.

„Днес сме тук, за да работим за по-добри връзки за хората на утрешния ден“, заяви европейският комисар по разширяването Марта Кос при пристигането си за Международната министерска конференция за Коридор 8 в София, предава БТА.

Кос подчерта значението на България за свързаността на региона и заяви, че страната е „врата към Европа за Черноморския регион, както и за Турция“. По думите ѝ Западните Балкани - Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Северна Македония, Сърбия и Черна гора - също имат „много важна свързваща роля“.

Еврокомисарят посочи, че в региона в момента се изпълняват над 130 проекта. Те включват изграждането на нови пътища и железопътни линии, както и подобряване на граничните пунктове.

Кос обаче заяви, че визията ѝ като комисар по разширяването надхвърля настоящите инфраструктурни проекти.

„Моята визия е един ден целите Западни Балкани да бъдат част от нашата Европа“, каза тя.

Според нея, ако тази визия бъде реализирана, граничните пунктове и транспортните връзки, които днес са във фокуса на разговорите, ще придобият различно значение.

„Защото ще бъдем една Европа“, обясни Кос и допълни: „Една Европа, която работи заедно - това е визията, за която работим в Брюксел, тук, в София, на Западните Балкани и, разбира се, в държавите членки“.

Коридор 8 свързва Адриатическо с Черно море, преминавайки през Албания, Република Северна Македония и България. Той включва автомобилни и железопътни връзки.

Сред основните незавършени участъци остава железопътната връзка между България и Република Северна Македония. През ноември 2025 г. София и Скопие подписаха споразумение за изграждането на трансграничен железопътен тунел.

На българска територия предстои изграждането на около 2,4 километра железопътна линия от Гюешево до границата.

Коридор 8 има значение не само за транспортната свързаност на региона, но и за сигурността и военната мобилност между Черно и Адриатическо море.

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио тази седмица е на дипломатическа обиколка в Европа, която започна в понеделник от Исландия и продължи в Гърция, като ще завърши днес в Португалия. Европейската обиколка на американския първи дипломат е сред основните теми в печата в САЩ и Великобритания, предаде БТА.

Великобритания

Марко Рубио призова западните държави да отстояват традиционните ценности, извежда в заглавие британският в. "Файненшъл таймс". В речта си в Атина държавният секретар на САЩ предупреди, че алтернативата е "атрофия, робство и упадък" през остатъка от столетието.

"Намираме се на кръстопът, защото следващото десетилетие и решенията, които ще вземем, ще напишат историята на следващия един век", заяви Рубио и добави: "Или ще изберем да действаме сега, или ще загубим възможността да действаме изобщо", е друг негов цитат във "Файненшъл таймс".

По думите му САЩ вярват, че Европа може да "се събуди от дългия си сън", отбелязва британското издание. Рубио посочи нарастващите разходи за отбрана и новите партньорства като признаци за "промяна на поколенията". "Днес стана модерно да се вярва, че просветената външна политика означава да се даде приоритет на "глобалната общност" пред собствения народ. И тук имаме много какво да научим от мъжете от Древна Гърция, защото те знаеха, че няма нищо егоистично или погрешно в лоялността към собствената нация, нито в борбата за защита на нейните интереси преди всичко друго", заяви държавният секретар.

Коментарите на Рубио идват в момент, когато правителството на Доналд Тръмп остро критикува съюзниците в Европа, като ги обвинява, че предават традиционните ценности и общото цивилизационно наследство, датиращо от Древна Гърция и Рим, посочва "Файненшъл таймс".

Американският вицепрезидент Джей Ди Ванс отправяше подобни упреци към европейските правителства през целия си мандат като втори човек в администрацията на Тръмп, включително и по време на речта си на Мюнхенската конференция по сигурността миналата година, отбелязва британският вестник.

И Ванс, и Рубио са смятани за възможни приемници на Тръмп в Белия дом след изборите през 2028 г., което означава, че конфронтационният подход на САЩ към Европа вероятно ще продължи, ако Републиканската партия запази президентския пост.

Стратегията за национална сигурност на САЩ, публикувана в края на миналата година, предупреждава, че континентът е изправен пред риска от "цивилизационно заличаване" поради миграционната си политика и усилията за регулиране на големите технологични компании, което американското правителство разглежда като атака срещу свободата на словото, припомня "Файненшъл таймс". Изданието допълва, че официални представители от Държавния департамент са заделили милиони долари под формата на безвъзмездни средства за организации в Европа, подкрепящи движението на Тръмп МАГА, (MAGA/Make America Great Again - "Да направим Америка отново велика, бел. ред.), които се стремят да се борят срещу "цензурата" и да развиват "цивилизационни връзки" между САЩ и континента.

Антипатията на администрацията на Тръмп към Европа в много отношения е продължение на собствените вътрешни културни войни в Америка, като Брюксел се разглежда като бастион на либералните елити, акцентира "Файненшъл таймс".

Рубио изказа тези пространни коментари в реч на скалистия хълм Пникс в Атина, където още от V век пр.н.е. атиняните се са събирали, за да обсъждат и гласуват по въпросите на града, и който се счита за родното място на пряката демокрация, обръща внимание британският вестник.

Посещението му в Атина е втората спирка от четиридневната му дипломатическа обиколка в Европа, която започна в понеделник в Исландия, където той обсъди икономическото сътрудничество и сигурността в Арктика. След Гърция спирката на Рубио е португалската столица Лисабон, където ще обсъди двустранното сътрудничеството в областта на отбраната, икономиката и технологиите.

САЩ

Речта на Рубио в Гърция подсказва по-големи амбиции - държавният секретар изнесе реч, подобаваща на политик, който се опитва да наследи лидерската роля в движението МАГА от президента Доналд Тръмп, гласи заглавие в американският в. "Вашингтон пост".

В обширна реч вчера, посветена на достойнствата на западната цивилизация, Рубио се опита да впише програмата "Америка на първо място" на президента Доналд Тръмп в по-широката западната традиция на национални амбиции и преоткриване, отбелязва вестникът.

Рубио призова американците да се присъединят към интелектуалната традиция на Николай Коперник, Галилео Галилей, Йохан Кеплер и Исак Нютон и да се противопоставят на "съвременния" импулс да се издига в култ "осредненото, обикновеното, посредственото", посочва "Вашингтон пост". Речта беше мащабна продукция, като служители управляваха четири видеокамери на Държавния департамент, включително една, монтирана на кран, за да се заснемат кадри с държавния секретар на историческия хълм Пникс в Атина, е мнението на изданието.

Това се случва в момент, когато вицепрезидентът Джей Ди Ванс започва да очертава как би изглеждала очакваната му кандидатура за президентския пост през 2028 г., а Рубио отбягва всякакви въпроси относно бъдещите си политически амбиции, отбелязва "Вашингтон пост". Според вестника изказването му обаче е забележително, тъй като той не само защитава външната политика на правителството на Тръмп, но и се опитва да определи какво трябва да стане Америка, лутаща се между модерността и традицията.

Рубио похвали гръцкия социален живот, организиран, по думите му, "около съревнование, амбиция и конкуренция". Той разкритикува либералните крайности за понижаването на стандартите, "с цел да се гарантира, че никой няма да загуби". Освен това той осъди политическия ислям и "радикалните молли в Иран, чийто култ към смъртта възхвалява децата-самоубийци като национални герои и представя мъченичеството като цел сама по себе си", пише американското издание.

"Нашите герои може и да са готови да умрат за каузата си, но нашите герои не се прекланят пред смъртта", каза той, цитиран от "Вашингтон пост". С поглед към бъдещето Рубио призова САЩ да доминират в областите на войната с използване на дронове, стратегическите суровини, киберсигурността и "суперинтелекта" – новото название на Тръмп за изкуствения интелект, посочва "Вашингтон пост".

На пресконференция по-рано вчера Рубио беше попитан дали правителството на САЩ ще играе роля в ограничаването на заплахата, която изкуственият интелект представлява за човечеството, акцентира изданието. Той изрази увереност в работната група, създадена от Тръмп, която дава правомощия на директора на националното разузнаване Джей Клейтън да "смекчи потенциалните отрицателни страни на суперинтелекта, но и да се възползва от положителните му страни".

Пред Рубио седеше посланичката на САЩ в Гърция Кимбърли Гилфойл, която беше подложена на критики от страна на демократите в Сената заради неотдавнашна статия във в. "Уолстрийт джърнъл“, според която тя е заплашвала да използва властта, дадена ѝ от американското правителство, за да дестабилизира гръцкото правителство.

На въпроса дали поведението ѝ е в противоречие с етичните правила на Държавния департамент, Рубио отговори, че не желае да обсъжда този въпрос на пресконференцията. "Достатъчно е да кажа, че посолството ни тук върши отлична работа. Нашият посланик тук наистина се справя отлично", заяви той, цитиран от "Вашингтон пост".

„Исаяс“ стана първият ураган, формирал се през тазгодишния сезон в Атлантическия океан, като принуди енергийни компании да ограничат производството и да евакуират служители от съоръжения по американското крайбрежие на Мексиканския залив, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.

Ураганът се намира на около 715 км юг-югозападно от устието на река Мисисипи. Максималната постоянна скорост на вятъра достига 120 км/ч, съобщи Националният център за ураганите на САЩ.

Според прогнозата на центъра „Исаяс“ ще се засили. Очаква се стихията да остане силен ураган и утре вечер да се приближи до северното крайбрежие на Мексиканския залив.

По пътя си ураганът вероятно ще премине през морски райони, в които се извършва значителен добив на петрол и природен газ, както и в близост до разположени на сушата нефтопреработвателни предприятия.

Според Ройтерс това може да наложи освобождаване на резерви и да доведе до ново повишение на цените на горивата, които и без това са на високи равнища.

Американски енергийни компании, сред които „Шел“ и „Шеврон“, вече съобщиха, че ограничават дейността си на морските петролни и газови платформи в Мексиканския залив.

По данни към вчера в американската част на Мексиканския залив са били спрени около 25,08% от добива на петрол и 16,37% от добива на природен газ, съобщи Службата за морски природни ресурси.

На фона на развитието на урагана Ройтерс отбелязва, че природният феномен „Ел Ниньо“ е ограничил образуването на урагани в Атлантическия океан през тази година. Явлението създава неблагоприятни ветрови условия, които възпрепятстват засилването на бурите.

Жители на окупирания от Русия град Олешки в Южна Украйна пътуват с часове пеша или с велосипеди по минирани пътища, за да намерят храна и вода. Основният маршрут води към по-дълбоко окупирани територии, осеян е с изгорели автомобили и следи от обстрел, а над него действат ударни дронове. Последните доставки до местен магазин са били през май, съобщи Ройтерс.

Жителка на града, пожелала анонимност заради страх от репресии, е разказала пред агенцията, че е била ранена от мина при връщане от Раденск, на около 20 километра югоизточно от Олешки.

Ройтерс не е успял независимо да потвърди разказа ѝ, но той съвпада с информация от други свидетели, близки на жители, хуманитарни работници и видеозаписи, проверени от агенцията.

Олешки се намира в Херсонска област, близо до фронтовата линия източно от река Днепър. Преди войната населението му е било около 24 000 души. В момента там остават приблизително 1700 жители, сред които 47 деца, според Даниел Бел, ръководителка на Мониторинговата мисия на ООН по правата на човека в Украйна.

В града няма стабилни ток, вода и отопление. Украинските власти заявяват, че са предложили местно прекратяване на огъня и маршрути за евакуация, но Русия е отхвърлила предложението.

„Изборът, който Русия налага на цивилните всеки ден, е да останат и да умрат от глад или да тръгнат и да рискуват да бъдат взривени от мина“, е заявил украинският омбудсман Дмитро Любинец.

Русия е признала, че в Олешки има критични проблеми с доставките на храна и медицински материали, но е обвинила Украйна, че пречи на снабдяването. Руското министерство на отбраната и назначените от Москва власти в окупираната част на Херсонска област не са отговорили на запитванията на Ройтерс.

Украинските военни съобщават, че са пуснали храна с дронове над града. Част от жителите обаче заявяват, че не са видели такива доставки, а Ройтерс не е успял да потвърди твърденията независимо.

Жители разказват, че оцеляват с отгледани зеленчуци, старо брашно и плосък хляб, приготвен на открит огън. Няма яйца, млечни продукти и месо, а запасите от краставици, тиквички и домати намаляват с наближаването на зимата. Газови бутилки не могат да бъдат доставени, а наличните лекарства са с изтекъл срок на годност.

„Наистина вече няма какво да разменяме. Използвахме всичко“, е казала ранената жителка.

Украинският външен министър Андрий Сибиха е заявил, че Русия, като държава агресор, носи „пълната отговорност за тази хуманитарна катастрофа“.

Руският военно-промишлен комплекс използва необичаен начин за създаване на танкове Т-80УЕ-1, като монтира кули от Т-80УД върху корпуси на Т-80Б или Т-80У. Според анализи на разузнаване от открити източници Русия едновременно е достигнала темп от 360 модернизирани танка Т-72А годишно. Това съобщава УНИАН.

Схемата с Т-80УЕ-1 е описана от Defense Express. Кулите от Т-80УД се интегрират върху корпуси на други модификации от семейството Т-80, включително машини, които са били повредени и впоследствие възстановени. Така се получава хибридна бойна машина, обозначавана като Т-80УЕ-1. Данни за конкретния брой танкове, произведени или подготвени по този начин, не са посочени.

Т-80УЕ-1 е разработка от началото на XXI век. Първоначалната концепция предвижда модернизация на танк Т-80 с бойно отделение от Т-80УД и усъвършенствана система за управление на огъня. Вариантът се е оказал твърде скъп за серийно производство и от него са изработени само няколко десетки машини.

Настоящият подход позволява на руската промишленост да използва налични компоненти от различни версии на танка, вместо да произвежда изцяло нови машини. Това е оценка, произтичаща от описаната от Defense Express комбинация, а не официално обявен производствен план.

При обновяването на Т-72А до стандарта Т-72Б3М се подобряват системите за управление на огъня, монтира се динамична защита „Реликт“ и се поставя по-мощен двигател. Преди се е смятало, че руската страна може да преоборудва до 200 танка от този тип годишно.

При темп от 360 машини годишно модернизацията надхвърля предишната оценка с 160 танка на година. Не е уточнено колко от наличните Т-72А ще бъдат превърнати в стандартни бойни танкове и колко могат да бъдат използвани за други проекти.

Сред последните руски програми е бронираната ремонтно-евакуационна машина БРЕМ-80, базирана на Т-80 с газотурбинен двигател. Русия е изпитала и роботизирания танк „Щурм“, показан по време на ученията „Център-2026“ на полигона „Чебаркул“ в Челябинска област.

Източници: unian.net, en.defence-ua.com

Над 1000 души се събраха на протест пред Републиканската избирателна комисия (РИК) в Белград срещу ограниченията за гласуване на сръбските граждани, живеещи в чужбина, преди предсрочните парламентарни избори на 25 октомври, съобщи ДПА, предава БТА.

Протестът беше организиран след като по-рано тази седмица РИК промени местоположението на избирателните секции зад граница, които се намират предимно в сръбски посолства и консулства. В резултат на промените за част от избирателите се налага да пътуват на по-големи разстояния, за да упражнят правото си на глас.

Нови правила предвиждат също секциите в чужбина да работят според сръбското, а не местното време. Това означава, че сръбски граждани в държави като Австралия ще трябва да гласуват през нощта.

Участниците в демонстрацията настояха РИК да отмени решенията, които според тях ще затруднят гласуването на сърбите, живеещи извън страната.

За предстоящия вот са се регистрирали над 100 000 сръбски граждани, живеещи в чужбина. Броят им е значително по-висок в сравнение с парламентарните избори през 2023 г., когато регистрираните избиратели зад граница са били около 40 000, отбелязва ДПА.

От РИК, в която преобладават представители, близки до управляващата Сръбска прогресивна партия (СПП), заявиха, че промените са били направени по препоръка на Министерството на външните работи.

Предсрочните парламентарни избори на 25 октомври ще противопоставят опозиционно движение, водено от студенти, на управляващата Сръбска прогресивна партия на бившия президент Александър Вучич, който доминира в политиката на страната от 2012 г. насам, припомня ДПА.

Вучич се оттегли от президентския пост миналия месец, за да оглави СПП в предстоящите избори с надеждата да стане премиер.

Студентското движение се появи след масовите протести, предизвикани от срутването на козирка на железопътната гара в Нови Сад през ноември 2024 г. При трагедията загинаха 16 души.

Критиците на властта обвиниха правителството в небрежност и корупция във връзка с трагедията, което доведе до месеци на масови демонстрации.

Две 14-годишни момчета са загинали при взрив на взривно устройство в района на Конотоп, в украинската Сумска област, съобщи ръководителят на областната военна администрация Олег Григоров, цитиран от Укринформ, предава БТА.

„Децата са попаднали на взривно устройство в поле. То е избухнало“, съобщи Григоров. По думите му двете момчета са получили тежки наранявания и са починали на мястото на инцидента.

Междувременно руски дрон е поразил 12-етажна жилищна сграда в украинската столица Киев, при което са ранени четирима души, сред които две деца, съобщи Държавната служба за извънредни ситуации, цитирана от Укринформ.

Дронът е ударил сградата на нивото на десетия етаж, след което е избухнал пожар. Огънят се е разпространил към по-горните етажи, а сградата е получила частични щети. От нея са били евакуирани 22 души, включително осем деца.

На този фон броят на загиналите при руските удари в Украйна от вчера е достигнал 32 души, съобщи Ройтерс, позовавайки се на украинския президент Володимир Зеленски. При атаките са били нанесени щети и на промишлени обекти и енергийна инфраструктура.

Най-много са жертвите в Прилуки, в северната Черниговска област, където руска ракета е разрушила пететажна жилищна сграда. По данни на Държавната служба за извънредни ситуации загиналите там са 22 души.

В Киев са били открити още две тела след руския въздушен удар по жилищна сграда, с което броят на жертвите в столицата е достигнал четири, уточнява Ройтерс.

Пожар избухна на територията на машиностроителния завод „Саста“ в град Сасово, Рязанска област, където се намира датацентър на „Яндекс“. Компанията потвърди, че в обекта е станал инцидент, засегнал част от инфраструктурата, но заяви, че няма пострадали.

„В момента ситуацията на обекта е под контрол, няма пострадали. Екипът отстранява последиците от произшествието и възстановява работата на засегнатите услуги“, съобщи „Яндекс“.

Изданието Astra свързва пожара с датацентъра след анализ на снимки и видеозаписи, публикувани от очевидци. Украинските мониторингови канали Exilenova+ и Supernova+ твърдят, че огънят е започнал след украинска атака. Това твърдение не е потвърдено официално от руските или украинските власти.

Рязанска област е била включена в сводката на руското Министерство на отбраната сред регионите, в които през нощта на 8 октомври са били сваляни украински безпилотни летателни апарати. Местните власти не са съобщили подробности за последиците от предполагаемата атака.

След инцидента са станали недостъпни няколко руски интернет сайта. Сред тях са платформата за автоматично публикуване Postmypost и регионалната версия на „Комсомолская правда“ за Рязанска област, съобщи „Дождь“.

„Яндекс“ посочи, че екипите му работят по възстановяването на засегнатите услуги. Компанията не уточни кои части от инфраструктурата са повредени и не съобщи кога ще приключи пълното възстановяване на работата.

Датацентърът в Сасово е открит през 2014 г. Той заема част от бившите помещения на завод „Саста“ – производител на металорежещи машини, чиято продукция се доставя на машиностроителни предприятия в Русия и се изнася зад граница.

Пожарът поставя под въпрос работата на част от услугите, разчитащи на инфраструктурата в обекта, но към момента няма официални данни за мащаба на материалните щети или за засегнати данни.

През септември руското Министерство на отбраната съобщи за удари по украински датацентрове. Според ведомството те обработват и предават разузнавателни данни в интерес на Въоръжените сили на Украйна. В съобщението за инцидента в Сасово не е посочено дали обектът е бил цел на атака.

Източник: meduza.io

Американски и руски представители са обсъждали възможността американски инвеститор да придобие участие в газопроводите „Северен поток“, които преди войната доставяха руски газ до Германия. Идеята е свързана с евентуално възстановяване на енергийните потоци към Европа след края на войната в Украйна, съобщи Ройтерс. Информацията е потвърдена от петима души, запознати с разговорите.

Сред участниците са специалният пратеник на САЩ Джаред Къшнър и Кирил Дмитриев, близък съветник на руския президент Владимир Путин. Двамата са се срещали в Москва и Ню Йорк през последните седмици. Двама от източниците на агенцията са заявили, че темата за „Северен поток“ остава в дневния ред, макар да не е ясно до каква степен е била обсъждана по време на конкретните срещи.

„Всяка сделка трябва да бъде договорена от Русия с DFC и Министерството на финансите и трябва да носи полза за американските данъкоплатци и компании“, е заявил представител на Белия дом. В същото време той е посочил, че наскоро не са водени разговори за „Северен поток“.

Кирил Дмитриев, който подкрепя възобновяването на продажбите на руски газ за Германия, се е срещал през септември с представители на американските енергийно и финансово министерство. На тези срещи са били обсъждани възможни енергийни инициативи между Вашингтон и Москва.

Американски представител е оценил, че заради множеството препятствия подобна сделка е малко вероятна в средносрочен план. Газопроводите „Северен поток“ са под санкции на САЩ и Европейския съюз, което прави възстановяването на доставките незаконно при действащите ограничения.

Американският президент Доналд Тръмп би могъл да отмени или облекчи част от санкциите. Това обаче би станало по-трудно, ако демократите спечелят контрол над Конгреса на междинните избори през ноември.

Германия също не подкрепя възобновяването на газовите доставки. Говорителка на германското министерство на икономиката и енергетиката е заявила, че „Северен поток“ и руският газ са санкционирани в Европа, а страната вече е намерила алтернативи. Възобновяването на работата на газопроводите би изисквало одобрение от германското правителство, което не желае това.

Преди руското нахлуване в Украйна през февруари 2022 г. Германия е получавала повече от половината си газ от Русия чрез двата газопровода. Те бяха извадени от експлоатация, след като Москва ограничи доставките за Европа, а през септември 2022 г. бяха повредени при серия подводни взривове.

Компанията, която контролира газопроводите, е 51 процента собственост на руската държавна енергийна група „Газпром“. Други 31 процента са разделени между две германски дружества, а останалите дялове принадлежат на френска и нидерландска компания. Германските акционери искат да запазят участието си, за да съхранят влиянието на страната, ако „Газпром“ продаде своя дял.

В Германия евентуалното споразумение среща политическа съпротива. „Това заплашва да се превърне в мръсна сделка, която ще струва скъпо на Европа“, е заявил депутатът Михаел Келнер. По думите му американци и руснаци ще си поделят печалбите.

Паралелно с разговорите за „Северен поток“ Къшнър и Дмитриев обсъждат и продажба на активи на „Лукойл“ в Европа и други региони. Сред тях има петролни рафинерии и бензиностанции. Според източници на Ройтерс потенциален купувач е консорциум от американската DFC и инвеститори от Катар и Обединените арабски емирства, като част от плана предвижда САЩ да отменят санкциите върху активите.

Двупартийното ръководство на Сената на САЩ призова администрацията на Доналд Тръмп да ускори прилагането на новия санкционен закон срещу Русия. Искането е отправено от сенаторите демократ Джийн Шахийн и републиканец Роджър Уикър в писмо до министъра на финансите Скот Бесънт и държавния секретар Марко Рубио.

Според Асошиейтед прес сенаторите определят като най-неотложна задача пресичането на дейността на руския „сенчест флот“ от няколкостотин танкера. По думите им корабите превозват руски петрол и заобикалят американските санкции, осигурявайки финансов ресурс за войната срещу Украйна.

В писмото се настоява още за прекъсване на международните финансови мрежи, чрез които Русия заобикаля ограниченията. Сенаторите посочват банкови клонове в чужбина, включително в Шанхай, както и разрастваща се мрежа от финансови институции в Киргизстан, които според тях се използват за прехвърляне на капитали, обект на санкции. Те заявяват, че чуждестранните банки трябва да избират между работа със Съединените щати и финансиране на руската война.

Основната част от закона, подписан от Тръмп близо месец преди призива на сенаторите, трябва да влезе в сила на 18 октомври. Тогава приключва 30-дневният период, в който администрацията разглежда разпоредбите. Асошиейтед прес съобщава, че през този месец не са били обявени публични стъпки по прилагането на закона.

Законът забранява нови американски инвестиции в Русия и операции с руски държавен дълг. Шахийн и Уикър настояват Министерството на финансите да публикува ясни регулаторни указания преди крайния срок, така че американските финансови институции да прекратят тези капиталови потоци.

Сенаторите искат и ограничаване на доставките на електроника и технологии с двойна употреба, които могат да бъдат използвани от руските сили на фронта. Те призовават администрацията да използва съществуващите санкционни инструменти срещу компании и организации, подпомагащи руския военно-промишлен комплекс.

В писмото е включен и призив за действия срещу развиващата се руска спътникова система в ниска околоземна орбита. Украйна е предупредила, че тя може да се превърне в сериозна заплаха през зимата, ако бъде използвана за подпомагане на руски удари в реално време.

Законът беше приет с подкрепа и от двете партии в Конгреса и е свързан с покойния сенатор Линдзи Греъм. Вашингтон все още не е обявил конкретен график за всички мерки, за които настояват сенаторите.

Източници: pravda.com.ua, apnews.com

Рухнаха първите три етажа на седеметажна сграда в района Малтепе в Истанбул, съобщи турската държавна телевизия ТРТ Хабер. Седем души са под развалините, като с трима от тях все още не е осъществен контакт, а 14-годишно дете е извадено без опасност за живота, предаде БТА.

Сигналът за инцидента е подаден тази сутрин в 5:40 местно (и българско) време, след което на място са изпратени аварийно-спасителни, медицински и полицейски екипи, както и представители на прокуратурата, която започна разследване по случая.

В сградата е имало 12 апартамента, в които по официални данни са живеели 33 души. На партера се е помещавало ателие, в което не е имало хора по време на срутването. Тези от горите етажи са изведени с помощта на спасителните екипи.

По информация на валията на Истанбул Давут Гюл сградата е от 1987 г. Засегнати са четири от общо 33 апартамента.

"В четирите апартамента са регистрирани 14 души. Двама от тях (не са били в сградата, тъй като) са били по родните си места. Петима са спасени. От останалите седем е осъществен е контакт с четирима. За останалите трима продължават спасително-издирвателните операции", заяви валията на Истанбул.

Ким Йо-чен, влиятелната сестра на севернокорейския лидер Ким Чен-ун, разкритикува плановете на Южна Корея да предостави медицинска помощ на Пхенян, като ги определи като „политическа провокация“ и нарушение на суверенитета на Северна Корея, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.

Тя отправи критики към Сеул и за публичното му обявяване на усилията да получи изключение от страна на ООН по отношение на санкциите срещу Северна Корея, наложени заради ядрената и ракетната програма на страната, с цел да бъде предоставена медицинска помощ на Пхенян.

Изявлението на Ким Йо-чен беше разпространено от севернокорейската държавна агенция КЦТА. По думите ѝ Южна Корея е „обидила“ Северна Корея с твърденията си за недостиг на лекарства и медицинско оборудване, както и за влошаващото се здравословно състояние на населението на КНДР.

„Враждебният характер на отношенията между двете Кореи и същността на Южна Корея никога няма да се променят“, заяви сестрата на севернокорейския лидер. Тя добави, че позицията на Пхенян е, че „няма какво да дава или да получава“ от Южна Корея.

Ким Йо-чен, която е висш ръководен кадър на управляващата Корейска трудова партия, заяви, че предложението на Сеул е насочено към демонстриране на неговата „добра воля“, като същевременно показно контрастира отказа на Пхенян да приеме помощта. Тя определи инициативата като политически мотивирана схема.

Планът предвижда изпращането на медицинско оборудване на стойност около 6,8 милиона долара в болница в Пхенян. През май за Сеул вече беше направено изключение от ООН по отношение на санкциите срещу Северна Корея, за да бъде реализирана доставката, съобщиха южнокорейски медии.

Предвижда се до края на ноември да бъдат изпратени над 1400 медицински артикула, сред които диагностично и хирургическо оборудване.

Според съобщенията обаче южнокорейското Министерство на обединението е уточнило, че предложението все още подлежи на консултации със Северна Корея.

Южнокорейският президент И Дже-мьон се стреми да възобнови диалога с Пхенян и да разшири хуманитарното сътрудничество между двете Кореи, въпреки многократните откази на Северна Корея.

Ким Йо-чен свърза въпроса за медицинската помощ и с неотдавнашния спор около взрив на мина. Тя обвини Сеул, че едновременно предлага хуманитарна помощ и изостря напрежението заради инцидента, при който миналия месец бяха ранени южнокорейски военнослужещи близо до демилитаризираната зона.

„Ако наистина има желание за възстановяване на отношенията между двете Кореи, Южна Корея трябва първо да покаже уважение, съобразителност и искреност във всяка своя дума и действие“, заяви тя.

Сеул твърди, че взривът е бил причинен от севернокорейски мини, и предупреди за дипломатически и военни ответни мерки. Пхенян отрича да е поставял мините и определи твърденията като измислица.

Южнокорейското министерство на обединението заяви, че Сеул няма да се „влияе от всяко развитие“ в реакцията на Северна Корея и ще продължи усилията си за намаляване на недоверието между двете Кореи.

Саудитска Арабия съобщи, че силите на оглавяваната от нея коалиция са поразили 82 военни обекта на хусите в Йемен в отговор на атаките на йеменските бунтовници срещу саудитски летища, предаде ДПА, цитирана от БТА.

Днес хусите официално заявиха, че са атакували с балистична ракета и главното международно летище в саудитската столица Рияд.

Говорителят на коалицията Турки ал Малики заяви, цитиран от ДПА, че ударите са били нанесени в йеменските мухафази Саад, Мариб, Джауф и Ходейда. Той не съобщи информация за жертви или материални щети в резултат на коалиционните атаки.

По-рано Саудитска Арабия съобщи, че най-малко трима души са загинали при нападенията на хусите срещу нейни летища.

При атаката срещу летището в Абха са били убити две гражданки – на Мароко и Алжир. При нападението там са били ранени още 28 души.

Друг удар е бил нанесен срещу международното летище „Крал Халид“ в Рияд. При него е загинал судански гражданин, а осем души са били ранени.

Подкрепяните от Иран хуси засилиха нападенията си срещу обекти на територията на съседна Саудитска Арабия на фона на ескалацията на бойните действия в Йемен, отбелязва ДПА.