Смъртността от инсулт в България е четири пъти по-висока от средната за Европейския съюз. Един българин получава инсулт на всеки 10 минути, а годишно в страната се отчитат над 44 000 хоспитализации.

Данните бяха представени в Световния ден за борба с инсулта. Пред bTV доц. Росен Калпачки подчерта, че при съмнение за инсулт реакцията трябва да бъде незабавна.

По думите му самият пациент често трудно разпознава първите признаци, затова близките имат ключова роля. Забавянето може да влоши последствията, защото при запушване на кръвоносен съд мозъчната тъкан започва да се уврежда още в първите секунди.

В клиниката на болница „Света Анна“ годишно се лекуват над 1000 пациенти с инсулт. Според доц. Калпачки случаите в България не намаляват съществено, а увеличението на дела на пациентите, получили съвременно лечение, остава недостатъчно.

„Има известен ръст на процента на добре лекуваните, на съвременно лекуваните хора, но той наистина е в пъти по-малък, отколкото би трябвало да бъде“, посочи специалистът.

По-слабо проследен остава периодът след изписването. Калпачки заяви, че много пациенти остават основно на грижите на близките си, а липсата на регистър и добра документация затруднява оценката на реалните последици от инсулта.

Затова екипът на „Света Анна“ е започнал популационно епидемиологично проучване, което ще проследява пациентите през годината след инсулта. В проекта участва и Югозападният университет.

Целта е да се установи колко от пациентите се подобряват, колко имат нужда от рехабилитация, колко получават решение от ТЕЛК и колко се връщат на работа. Така трябва да се очертаят пропуските в системата и нуждите на хората след болничното лечение.

Като водещ рисков фактор доц. Калпачки посочи високото кръвно налягане, особено когато лечението му се прекъсва при временно нормализиране на стойностите.

По думите му превенцията трябва да започва още преди срещата с невролог. Той посочи ролята на общопрактикуващите лекари и предложи основни знания за рисковете и симптомите на инсулта да бъдат включени в училищните програми.

Янко Попстоилов е управител на „Реимекс фарма“ ООД. Компанията е специализирана в доставките на лекарствени продукти за лечение на редки болести. Изградена е на принципите на международните и национални най-добри практики в бранша.

Попстоилов е магистър по здравен мениджмънт. Учредител и член на УС на Асоциацията на вносителите на нерегистрирани лекарствени продукти за лечение на редки болести.

Развитието на науката изпреварва достъпа. В света над 300 милиона души живеят с редки болести. Тези болести са хиляди, а одобрено лечение има едва за около 5% от тях. В същото време се появяват терапии, които допреди десетина години изглеждаха като фантастика – към края на 2025 г. американската Агенция по храните и лекарствата (FDA) вече е одобрила 26 генни терапии.

Тези лекарства обаче се произвеждат в малки количества, често от единствен производител в света, и са скъпи, защото разходите за разработването им се разпределят върху малко пациенти. Затова решението къде и кога да бъдат пуснати на пазара е преди всичко икономическо. Първо идват големите и платежоспособни пазари. Малките често са последни – ако изобщо се стигне до тях.

Наред с икономическите съображения, не следва да бъдат подценявани и геополитическите. От май 2025 г. САЩ провеждат политика цените на лекарствата у тях да се изравнят с най-ниските цени в сравними развити държави. Логиката за компаниите е проста: ниската цена някъде в Европа може да им струва скъпо в Америка. Първите анализи показват, че през първата година след обявяването на тази политика в единадесет държави от ЕС на пазара са пуснати с над една трета по-малко нови лекарства, отколкото година по-рано. Спадът не се дължи само на американската политика – влияят и други фактори, включително новите общи европейски правила за оценка на лекарствата. При лекарствата за редки болести спадът засега е много по-малък – около 10%. Изводът обаче е ясен: компаниите имат сериозна причина да не бързат с пускането на нови лекарства в държави с по-ниски цени. За страна като България това е сериозно предупреждение.

И още един тревожен сигнал. Няколко генни терапии, одобрени в Европа, бяха изтеглени от пазара по търговски причини – не защото не действат. Откритието е само началото, след това е осигуряването на работеща система: кой плаща, как и кога, кой ще проследява пациента години наред – при генните терапии до 15 години. Системите работят с годишни бюджети, а една генна терапия обикновено се прилага еднократно, докато ползите, рисковете и нуждата от проследяване продължават с години. Затова днес достъпът до лечение зависи не само от научното откритие, а и от готовността на здравната система да го приложи, да го плати и да проследи резултата.

Добрата новина е, че редките болести вече са глобален приоритет. През май 2025 г. Световната здравна асамблея ги обяви за такъв с отделна резолюция, а през 2028 г. трябва да разгледа проект на десетгодишен глобален план за действие.

В Европейския съюз с редки болести живеят между 27 и 36 милиона души, а самата Европа има свой парадокс: създава медицински открития, но често ги губи. Около една четвърт от научните публикации в биотехнологиите са европейски, а в Европа остават едва около 10% от рисковия капитал за сектора. Откритията се правят в Европа, но се превръщат в лекарства и в успешен бизнес другаде – често в САЩ.

Европа отваря вратите, но всяка държава минава през тях със своя скорост. Цената и заплащането остават национална отговорност. Съществува и европейският път за планово лечение в друга държава – за някои от най-сложните терапии той е единственият, но често е бавен и тежък административно. И нещо липсва: Европа има план за борба с рака, но все още няма общ план за редките болести. Европейският парламент работи по такова искане и се надявам то да стане факт.

Ако съдим по официалната статистика – по средата. Според последното изследване на Европейската федерация на фармацевтичните индустрии и асоциации (EFPIA) от 168 нови лекарства, одобрени в ЕС през 2021–2024 г., към началото на 2026 г. в България са достъпни 77 – на нивото на средното за ЕС. Но докато в Германия времето до достъп е около два месеца, у нас то е над 600 дни.

Тази статистика обаче измерва включването на лекарствата в системата за публично заплащане – у нас това е Позитивният лекарствен списък. При редките болести картината е различна: голяма част от терапиите се предписват и отпускат извън списъка – като лекарства, които не са разрешени или не се разпространяват в България. Много от тях не се пускат официално на българския пазар, но въпреки това стигат до пациентите – по индивидуалния ред.

Числата са красноречиви – населението на България е около 6.4 милиона души и намалява – само през 2025 г. естественият прираст е минус 49 хиляди души. Близо една четвърт от хората са на 65 и повече години. Брутният вътрешен продукт на човек от населението в стандарти на покупателната способност е с 32% под средния за ЕС – наравно с Гърция най-ниският в Съюза. А 36% от разходите за здраве у нас се плащат директно от джоба на пациентите – най-високият дял в ЕС. Ако се влияем само от тези цифри, никой бизнес план не би избрал редките болести в България.

Недостатъците са ясни. При конкретно рядко заболяване пациентите често са единици. Всеки пациент е отделен проект – отделен протокол, отделна поръчка, отделна доставка, често при контролирана температура. А разходите за лицензи, квалифицирани хора, студена верига и документация са почти едни и същи, независимо дали доставяш една опаковка или хиляда. Когато количествата са ограничени, малкият пазар е последен на опашката. Финансовият риск не е за подценяване – често плащаме на производителите предварително, а плащането от системата чакаме с месеци. Не на последно място са предвидимите правила – за бизнес, който планира доставки месеци напред, това е най-скъпият риск.

Предимствата обаче са също толкова реални – и именно заради тях този модел съществува. Регулацията и към момента позволява лечение с лекарство, разрешено за употреба в друга държава, включително извън ЕС, когато лечението с разрешените у нас лекарства е невъзможно или е без резултат. Това е важно, защото за периода 2001 – 2024 г. FDA е одобрила над три пъти повече лекарства сираци, отколкото са разрешени в ЕС. Няма минимално изискване за обем на поръчката – можем да обезпечим доставката и за един-единствен пациент. Специализирано знание – регулаторно, логистично, търговско – и връзки с производители от редица държави, включително с малки биотехнологични компании без представителство в Европа. За тях ние сме каналът, по който лекарството може да бъде доставено, когато българските лекари го предписват.

И има един парадокс, който обяснява мисията ни по-добре от всичко. Когато едно лекарство бъде разрешено и пуснато на българския пазар, индивидуалният ред вече не се прилага за него – и ние губим тази доставка. Приемаме това като успех. Нашата роля е да бъдем мостът, докато пътят бъде построен. Малкият пазар е недостатък за бизнеса. Не бива да бъде недостатък за пациента.

С много повече, отколкото изглежда. Медицината на бъдещето често започва от редките болести. Първата генна терапия, разрешена в Европейския съюз, беше за наследствено заболяване, което засяга не повече от един-двама души на милион. Първото лекарство с генно редактиране чрез CRISPR, одобрено в ЕС, е за две наследствени редки болести на кръвта – бета-таласемия и сърповидноклетъчна анемия. Много от новите технологии, гъвкавите регулаторни подходи и моделите за участие на пациентите се прилагат първо при редките болести и после навлизат в други области на медицината. Страна, която осигурява тези терапии на пациентите си, развива и своята медицина. Страна, която стои отстрани, изостава.

Всяко модерно лечение, приложено в България, е опит за българските лекари, фармацевти и медицински сестри - да работят с най-сложните продукти, да проследяват ефекта и безопасността, да изграждат екипи от различни специалисти. Когато лечението е възможно само в чужбина, знанието и парите изтичат навън. Когато е у нас - остават и се натрупват.

Диагнозата следва лечението: когато има терапия, ранната диагноза придобива нов смисъл. От март 2026 г. скринингът на новородените у нас обхваща шест заболявания вместо три – добавени са спиналната мускулна атрофия, тежките комбинирани имунни дефицити и муковисцидозата. Това е голяма стъпка, а стойността ѝ идва от това, че за тези деца вече има какво да се направи и след поставяне на диагнозата.

В 24-те европейски референтни мрежи за редки болести участват над 1600 специализирани центъра от 375 болници. От България към края на 2024 г. пълноправни членове са седем центъра, а Националният център по обществено здраве и анализи определя участието ни като „силно ограничено“. За да влезе в тези мрежи, един център трябва да има опит и пациенти. А опитът и пациентите идват, когато лечението е достъпно у нас.

Всеки лекуван пациент може да даде данни за реалния ефект на терапията – за регистрите, за европейските оценки, за следващите изследвания, ако ги събираме систематично. България вече има повече клинични изпитвания на глава от населението от средното за ЕС. Опитните центрове привличат още изпитвания, а те означават по-ранен достъп до нови терапии за участващите пациенти.

Около 70% от редките болести започват в детството. В страна, която губи население и застарява, всяко дете, което получава лечение навреме и после учи и работи, е инвестиция. Всеки родител, който не е принуден да напусне работата си, за да гледа тежко болно дете – също. Затова не приемам лечението на редките болести като разход за няколко случая. То е инвестиция в хора – ресурсът, от който България има все по-малко.

България няма как да стане голям пазар. Но може да стане бърза, предвидима и надеждна система – предимство, което не зависи от броя на населението. За това са нужни шест неща.

И накрая – диалог. Правилата за тези лекарства засягат хора, за които времето е решаващо, и трябва да се пишат заедно с лекарите, болниците, пациентските организации, институциите и доставчиците – от самото начало, а не когато проектът вече е готов.

В малка и застаряваща страна навременното лечение на всеки пациент с рядка болест е инвестиция – в едно семейство, в българската медицина и в бъдещето на страната. Нашата работа е лекарството да пристигне – с доказан произход, проследимо и навреме.

Източник: www.economic.bg

Един сух дафинов лист под възглавницата се превърна в популярен домашен ритуал. На него се приписват по-лесно заспиване, по-спокоен сън, приятни сънища и дори защита от кошмари. Научните данни обаче не потвърждават, че поставянето на листа в леглото може да лекува безсъние или да решава други здравословни проблеми.

Твърдението се разпространява от лайфстайл публикации и социални мрежи, където ароматът на растението често се представя като естествено успокоително. Дафиновият лист, познат като Laurus nobilis, съдържа летливи вещества, сред които 1,8-цинеол и евгенол. Те придават характерния му аромат, но наличието на ароматни съединения само по себе си не доказва лечебен ефект.

Проучване, публикувано през 2003 г., установява умерен седативен ефект от етерично масло от дафинов лист при лабораторни животни. Експериментът е проведен с мишки и плъхове, а не с хора. Затова резултатите не могат автоматично да се пренасят към използването на сух лист под възглавницата.

Научен обзор от 2025 г. също отбелязва, че за дафиновия лист няма клинични данни, които да доказват действие за предизвикване на сън. В него са посочени предклинични резултати, но липсват надеждни изпитвания при хора. Това е съществена разлика между лабораторна хипотеза и доказан метод за безсъние.

За ароматерапията като цяло Националният център за комплементарно и интегративно здраве на САЩ посочва: „Не знаем дали е полезна при безсъние, тъй като са проведени малко строги изследвания.“ Преглед от 2021 г. отчита възможно подобрение на качеството на съня, но подчертава, че са необходими по-големи и по-качествени проучвания. В тях най-често са използвани лавандула, роза и портокал, а не дафинов лист.

Сухият лист обикновено отделя по-малко ароматни вещества от етеричното масло, но това не означава, че всеки човек ще го понася еднакво. FDA включва маслото от дафинов лист сред ароматичните съставки, които могат да предизвикат алергичен контактен дерматит. При чувствителни хора ароматите могат да доведат до кашлица, хрипове, задух, запушен или течащ нос и главоболие.

Особено внимание е необходимо при използване на концентрирано етерично масло. То не бива да се поглъща, да се поставя директно върху кожата без подходящо разреждане или да се оставя в обсега на деца и домашни любимци. При домашен ритуал със сух лист най-сигурният извод е, че той може да бъде ароматен навик, но не и доказано средство за лечение.

Ако проблемите със съня продължават, причината може да е свързана със стрес, лекарства, болка, тревожност или друго състояние. Дафиновият лист не трябва да заменя медицинска оценка, когато безсънието е продължително или е съпроводено с други симптоми.

Източници: en.sedaily.com, zajenata.bg

Д-р Стефан Константинов отправи остра критика заради недостига на противогрипни ваксини за свободна продажба в България. Акушер-гинекологът заяви, че от 15 години сам си купува и поставя ваксина срещу грип, но тази година среща безпрецедентни трудности.

„Бесен съм. От 15 години си купувам и поставям ваксина срещу грип“, написа Константинов. По думите му през годините е имало забавяния и трудности при доставките, но досега не е попадал в ситуация като настоящата.

Лекарят постави под въпрос обяснението за глобален недостиг и посочи, че българи пътуват до Гърция, за да купят ваксини. Той отправи критики и към Министерството на здравеопазването заради позицията, че доставките в аптечната мрежа не са в неговия пряк ангажимент.

Константинов припомни и предишен проблем с доставки на лекарства, при който, по думите му, след разговори с производител са били осигурени необходимите количества. Според него министрите разполагат с възможности да оказват натиск при подобни ситуации, включително когато става дума за решения на международни производители.

Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по лекарствата Богдан Кирилов обясни пред БНТ, че забавянето се дължи на производствени затруднения и промени в състава на ваксините за сезон 2026/2027 г. Тази година и трите щама са различни спрямо предходния сезон, а указанията на Световната здравна организация и Европейската агенция по лекарствата са били дадени между края на март и май.

Кирилов посочи, че забавянето не е причинено от регулаторни проблеми в България. По думите му решенията на производителите за разпределение на ваксините зависят и от размера на отделните пазари.

„Производителите следва да отговорят защо в дадена държава ваксините се доставят приоритетно“, заяви Кирилов.

Над 200 000 дози противогрипни ваксини вече са доставени в страната. За аптечната мрежа се очакват още около 30 000 инжекционни ваксини, с което общото количество за свободна продажба трябва да достигне приблизително 100 000 дози. Очакваният срок за наличностите е след 10 ноември.

По националната ваксинационна кампания са планирани около 540 000 дози, или с приблизително 140 000 повече спрямо предходната година. За първи път са осигурени и 50 000 дози високодозова ваксина, предназначена за хора над 65 години. По програмата тя ще бъде безплатна за лицата над 75 години.

Източници: focus-news.net, bntnews.bg

България посреща сезона на грипа с недостиг на инжекционни противогрипни ваксини в аптеките. Препаратите за свободна продажба все още липсват, докато личните лекари започват да получават поетапно количествата по националните програми. Министерството на здравеопазването съобщи, че първите 150 000 дози по програмите вече са доставени в страната.

Причината за забавянето е свързана с производството. Министерството на здравеопазването е било уведомено на 29 септември, че доставките ще се забавят заради промени в състава на ваксините за сезон 2026/2027 г. В него са включени три нови щама, а щамът на грипен вирус тип B е определен по-късно. Като допълнителен фактор е посочено и повишеното търсене на ваксини в световен мащаб.

От доставените количества 50 000 дози Efluelda са предназначени за хора на и над 75 години. Осигурени са и 84 000 дози Vaxigrip за хората на и над 65 години, както и 16 000 инжекционни ваксини Vaxigrip за деца.

Останалите 300 000 дози Vaxigrip, договорени по двете национални програми, се очаква да бъдат доставени в складовете на дистрибутора между 9 и 13 ноември. По думите на епидемиолога доц. д-р Христиана Бацелова наличните количества за деца са предвидени за около 19% от пациентите във всяка лекарска листа. Това означава, че програмата няма да обхване всички деца и всички хора над 65 години.

„Това не означава, че ще бъдат обхванати всички в тази възраст“, заяви Бацелова пред bTV. Тя уточни, че инжекционните ваксини за деца са предназначени, наред с други случаи, за тези, на които не може да бъде поставена назална ваксина.

Според Бацелова сред засегнатите са бременните и хората с хронични заболявания на възраст между 18 и 65 години. За тях, по думите ѝ, в момента практически няма възможност за имунизация в България, освен да потърсят ваксина в чужбина.

В Гърция противогрипните ваксини се поставят и в аптеките от фармацевти, преминали специално обучение. По информация, получена от пациенти на Бацелова, цената на доза е между 16 и 18 евро в зависимост от вида, като поставянето обикновено не се заплаща отделно. Данни за налични количества в гръцките аптеки са публикувани и от „Дойче веле“.

Бацелова е уведомила европейския Борд по ваксинации за ситуацията в България. Тя заяви, че предстои обсъждане на причините за недостига и на възможностите да не се допуска повторение през следващите сезони.

Изпълнителната агенция по лекарствата проучва съвместно с Европейската агенция по лекарствата дали други държави членки могат да пренасочат част от наличните си дози към България. Самата Бацелова уточни, че европейският борд няма правомощия да разпределя ваксини, но може да настоява за действия пред регулаторните органи и да посредничи при контактите с фармацевтичните компании.

Източници: btvnovinite.bg, amp.dw.com, nova.bg

Недостигът на медицински кадри, прекомерната административна работа и липсата на достатъчно признание засилват професионалния стрес и прегарянето сред работещите в здравеопазването. Това показват данни от проучване, представено на кръгла маса на Българската стопанска камара в София.

Най-често посочваният източник на напрежение е недостатъчното признание за труда. 63% от анкетираните медицински специалисти го определят като честа причина за стрес. Над половината от участниците съобщават за проблеми с работната атмосфера и прекомерно натоварване, а 62% заявяват, че често отделят време за излишна документация вместо за същинската си работа.

Близо 43% от участниците изпитват умора и трудно се възстановяват след работа. При 42% професионалните задължения продължават да заемат мислите им и в свободното време. На форума е посочено още, че разходите за болнични, свързани със стрес и професионално прегаряне, достигат 200 млн. евро годишно в България.

Сериозен акцент в дискусията е поставен върху недостига на медицински сестри. По данни, представени от проф. Григор Димитров от БСК, преди около 30 години в страната е имало приблизително 54 000 медицински сестри и 180 болници. Днес сестрите са не повече от 27 000, докато лечебните заведения са над 350.

Председателят на БСК Добри Митрев подчерта необходимостта от общи действия на държавата, работодателите и професионалните организации за подобряване на условията на труд и опазване на психичното здраве на медицинските специалисти.

Участниците в дискусията настояха за намаляване на административната тежест, по-добра организация на работата, справедливо заплащане и подкрепа за младите специалисти. „Професионалното прегаряне не бива да се разглежда като индивидуален проблем, а като системно предизвикателство“, заявиха участниците. По думите им проблемът се отразява и на качеството на медицинската помощ.

Кръглата маса се проведе в рамките на проекта „Заедно за устойчива заетост“, реализиран в партньорство с Министерството на труда и социалната политика и КНСБ.

Източници: news.bg

Първите 150 000 противогрипни ваксини по националните програми вече се разпределят поетапно към кабинетите на общопрактикуващите лекари. Предстои имунизирането на пациентите, включени в списъците за безплатна ваксинация.

Общопрактикуващият лекар д-р Гергана Николова заяви пред NOVA NEWS, че е получила дозите за своя кабинет. По думите ѝ забавянето на доставките няма да попречи на ваксинацията на всички пациенти, заявили желание.

Тя посочи, че все още има време за имунизация преди очакваното активно разпространение на грипа. Около две седмици са необходими след поставянето на ваксината, за да се изработят антитела срещу включените в нея щамове.

Според Министерството на здравеопазването първата доставка включва 16 000 дози за деца, 84 000 за хора на и над 65 години и 50 000 за хора на и над 75 години. В материала на NOVA е посочено, че дозите за хората на и над 65 години са 85 000, но официално публикуваните данни на здравното министерство сочат 84 000.

Доставено е цялото договорено количество от 50 000 дози за хората на и над 75 години. През ноември се очаква страната да получи още 300 000 дози по двете национални програми.

Забавянето е накарало някои българи да пътуват до Гърция, където са се имунизирали срещу заплащане. Д-р Николова не препоръчва тази практика, тъй като пациентите, включени в списъците на личните лекари, може вече да са получили ваксина и това да доведе до разминаване в заявените количества.

Останалите противогрипни ваксини за аптечната мрежа се очаква да пристигнат около 9 ноември. Д-р Николова се обяви против поставянето на ваксини в аптеките, като заяви, че имунизацията трябва да бъде предшествана от преглед и оценка на здравословното състояние.

Забавянето на инжекционните ваксини беше свързано с производствени затруднения след промени в състава на препаратите за сезон 2026/2027 г.

Повече ежедневни крачки са свързани с по-добри резултати при задачи за внимание, концентрация и самоконтрол. Това показва проучване, публикувано в списание Scientific Reports, в което са участвали 3093 души на възраст между 18 и 93 години.

Участниците са част от националната изследователска програма All of Us. Изследователите са проследявали физическата им активност и кръвното налягане в продължение на 14 години – от 2009 до 2023 г. Броят на крачките е измерван с носими устройства Fitbit, а данните за кръвното налягане са извличани от електронни здравни досиета.

В края на периода доброволците са преминали четири компютърни теста. Те са оценявали устойчивото внимание и концентрацията, способността за контрол и филтриране на разсейващи фактори, самоконтрола и разпознаването на социални емоции.

Участниците са разделени на три групи според средния брой крачки дневно. Най-малко активните са правели около 5100 крачки, средната група – около 8900, а най-активните – приблизително 14 200.

Хората от двете по-активни групи са постигнали значително по-високи резултати от участниците с най-малко движение. Допълнителни 1000 крачки дневно са свързани с по-добро представяне при част от задачите, измерващи внимание и концентрация.

„Физическата активност е положително свързана с когнитивните способности“, посочват авторите в публикацията. Данните обаче показват връзка между двата фактора, а не доказват, че самото ходене е единствената причина за по-добрите резултати.

По-високото систолично кръвно налягане – горната стойност при измерването – е свързано с по-слаби резултати само при теста за вземане на решения. Диастоличното налягане, или долната стойност, не показва значима връзка с нито един от четирите когнитивни показателя.

Според изследването по-ниското кръвно налягане обяснява едва 4,8% от връзката между физическата активност и самоконтрола. Това кара изследователите да предположат, че ползите от движението за мозъка надхвърлят ефекта от контрола на кръвното налягане.

Сред възможните обяснения са подобряване на невропластичността – способността на мозъка да се променя и адаптира, намаляване на системното възпаление и по-добър метаболизъм на глюкозата. Тези механизми са посочени като възможни, а не като доказани причини в рамките на проучването.

Когнитивните умения са важни не само за ученето, но и за ежедневното планиране, ориентацията, работата и вземането на решения. Според прогнозите, цитирани в материала, леките когнитивни нарушения в Съединените щати могат да нараснат от 14,37 милиона случая през 2025 г. до 21,55 милиона през 2060 г.

Очаква се през същия период случаите на деменция да се увеличат от 7,16 милиона до 13,85 милиона. На този фон авторите определят ежедневното движение като достъпна отправна точка за изследване на връзката между начина на живот и здравето на мозъка.

Късното хранене е свързано с по-висок риск от метаболитно свързано мастно чернодробно заболяване и цироза, показва анализ на данни от 199 155 души. Резултатите са публикувани в списанието Clinical Gastroenterology and Hepatology.

Изследването обхваща участници от три дългосрочни американски здравни проучвания – Nurses’ Health Study, Nurses’ Health Study II и Health Professionals Follow-up Study. Средната възраст на хората в анализа е 59 години, а проследяването е продължило средно 16 години.

Късното хранене е определено като прием на храна след вечеря или след обичайното време за лягане. При хората, които са съобщили такъв навик, рискът от цироза е бил с 28% по-висок в сравнение с участниците, които не са се хранили късно. Рискът от метаболитно свързано мастно чернодробно заболяване е бил с 36% по-висок.

Метаболитно свързаното мастно чернодробно заболяване се характеризира с натрупване на мазнини в черния дроб. При част от пациентите то може да бъде последвано от възпаление, образуване на белези и развитие на цироза.

В анализа са отчетени редица фактори, сред които възраст, телесно тегло, дневен калориен прием, диабет, нарушения в липидния профил, тютюнопушене, физическа активност, употреба на алкохол и качество на храненето. Връзката между късното хранене и чернодробните заболявания се е запазила и след включването им в статистическия модел.

Авторите подчертават, че проучването е наблюдателно. Хранителните навици са съобщавани от самите участници, а резултатите показват връзка между две явления, но не доказват, че късното хранене само по себе си причинява мастно чернодробно заболяване или цироза.

Според водещия автор Робърт Уилечански, хепатолог в Орегонския здравен и научен университет, „ограничаването на калорийния прием до няколко часа преди лягане може да е полезно“. Той отбелязва, че малка част от хората с мастно чернодробно заболяване развиват тежки усложнения като цироза.

Изследователите предполагат, че възможно обяснение е нарушаването на циркадния ритъм – вътрешния биологичен часовник, който регулира съня, бодърстването и част от метаболитните процеси. Черният дроб също следва дневен ритъм, поради което храненето през нощта може да влияе върху начина, по който организмът преработва храната.

Екипът подготвя клинично проучване, което ще проследи директно хранителното поведение и ще провери дали по-ранното хранене води до промени в медицинските показатели при хора с мастно чернодробно заболяване. Тези данни ще са необходими, за да се установи дали промяната в часа на хранене може да има самостоятелен ефект върху състоянието на черния дроб.

В рамките на една седмица недостигът на лекарствени продукти се превърна в тема с ясно изразено европейско и национално измерение.

На 15 октомври 2026 г. парламентарната комисия по здравеопазването прие на първо четене предложените от Министерството на здравеопазването промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.

“На 20 октомври представихме данни и аргументи защо поредното затягане на контрола и разширяването на СЕСПА не гарантират решаването на проблема.

На 21 октомври Европейската агенция по лекарствата проведе заседание на групата MSSG, съпредседателствана от нейния изпълнителен директор Emer Cooke, в чийто дневен ред бяха включени сигурността на доставките, уязвимостите на веригите за снабдяване и развитието на Critical Medicines Act.”, коментира Аделина Любенова, председател на Инициативния комитет от магистър-фармацевти в България. Ето и цялата ѝ позиция:

Това съвпадение на събитията поставя въпрос, на който държавата дължи конкретен отговор: защо, докато европейският подход се развива към управление на риска и устойчивост на снабдяването, българското предложение продължава да поставя основния акцент върху проследяването, отчетността и ограниченията?

Не оспорваме необходимостта от контрол.

Оспорваме подмяната на реалното решение с административен механизъм, който може да регистрира недостига, без да отстранява причините за него.

На пресконференцията на 20 октомври представихме данни от проучване сред 300 аптеки и 5 пациентски организации, според които около 90% от установените липси са на лекарства извън обхвата на списъка, използван от СЕСПА. Посочихме и проблеми с наличността на скъпоструващи и есенциални лекарствени продукти. Тези резултати изискват задълбочен анализ на обхвата на системата и на действителните причини за липсите. Те не могат да бъдат пренебрегнати с аргумента, че повече данни автоматично означават по-добро снабдяване.

Европейската позиция също не допуска подобно опростяване. Emer Cooke посочва в интервю за Euronews от 4 април 2024 г., че недостигът може да бъде обусловен от производствени затруднения и икономически условия, включително ниски маржове и натиска за снабдяване на множество пазари при ниски цени.

Тя подчертава, че няма универсално решение за всички лекарства. Актуалният дневен ред на MSSG от октомври 2026 г. показва, че европейската работа продължава да се фокусира върху уязвимостите на доставките и мерките за сигурност на критичните лекарства.

Това е същината на проблема в България. При недостиг, който обхваща няколко държави, ние не можем да разчитаме, че административното проследяване ще създаде липсващи количества.

Не можем да приемем, че най-ниската цена е достатъчна гаранция за доставка.

И не можем да игнорираме риска ценовите различия и възможностите за паралелна търговия да влияят върху търговските решения за това къде ще бъдат насочени ограничените количества.

Член 81 от Директива 2001/83/ЕО предвижда задължение за подходящо и непрекъснато снабдяване, така че потребностите на пациентите в съответната държава да бъдат покрити. Critical Medicines Act развива европейския подход към сигурността на доставките чрез инструменти за укрепване на производството, диверсификация на доставчиците и по-устойчиви обществени поръчки.

На този фон в българското предложение не виждаме достатъчно ясно формулиран, цялостен механизъм, който да гарантира необходимите количества за вътрешния пазар, да осигури резервни източници при прекъсване на доставките и да свърже ранното предупреждение с конкретни действия. Предвидените мерки за по-строг контрол върху износа, по-бърз внос и повече прозрачност могат да имат определена роля, но сами по себе си не гарантират устойчиво снабдяване.

Това е съществената празнина, която трябва да бъде адресирана преди окончателното приемане на промените.

Не твърдим, че европейските препоръки изискват България да копира механично определен модел или да забрани паралелната търговия. Настояваме националните решения да бъдат обосновани с данни, да отговарят на установените причини за недостига и да осигуряват ефективна защита на пациентите при спазване на европейското право.

Затова настояваме преди второто четене да бъдат представени оценка на въздействието, анализ на вече събраните данни от СЕСПА и конкретен план за лекарствена сигурност. Този план трябва да включва ясна дефиниция на недостига, измерими критерии за достатъчност, ранно предупреждение, механизми за осигуряване на алтернативни доставки и критерии за устойчивост при снабдяването с критични лекарства. Необходимо е да се оцени и дали националният ценови модел създава достатъчни стимули за поддържане на наличности за българските пациенти.

България не се нуждае просто от по-строг контрол върху лекарствата.

България се нуждае от гаранции, че лекарствата ще бъдат налични.

Когато Европа обсъжда как да намали уязвимостта на доставките, а националната политика се концентрира предимно върху отчитането и проследяването, разминаването трябва да бъде поставено открито.

СЕСПА е инструмент, а не лекарствена политика. Контролът е средство, а не резултат. А резултатът, по който държавата трябва да бъде оценявана, е дали пациентът получава необходимото лечение навреме.

“Това е позицията ни и след пресконференцията на 20 октомври. Не искаме по-малко отговорност и по-малко контрол. Искаме законодателство, което решава проблема, заради който се приема.”, завърши Аделина Любенова, председател на Инициативния комитет от магистър-фармацевти в България.

Първите случаи на грип А вече са регистрирани в България. За последните три седмици са установени общо четири случая на грип – три от тип А и един от тип Б.

В някои от големите градове през последната седмица се отчита спад на острите респираторни заболявания, вероятно заради по-топлото време. Въпреки това пред кабинетите на общопрактикуващите лекари продължават да търсят помощ много деца и възрастни.

В област Бургас са регистрирани 185 случая през последната седмица при 243 през предходната. В медицински център в града родители водят деца със силна кашлица и хрема.

„През есента времето захладнява и хората се събират повече на закрито. Това благоприятства разпространението на респираторните инфекции, предавани по въздушно-капков път“, посочи пулмологът д-р Жени Стоичкова.

Сред най-честите оплаквания са продължителна хрема, засилваща се кашлица, отпадналост и главоболие. „Има около 300 вируса, които могат да причинят подобни симптоми“, каза д-р Петко Желязков, председател на Сдружението на общопрактикуващите лекари в Бургас.

По данни на Регионалната здравна инспекция в Бургас пробите от две деца, изпратени за изследване за грип, са отрицателни.

Медиците посочват, че грипът се отличава от много други вирусни инфекции с внезапното начало и тежките симптоми. В рамките на часове могат да се появят висока температура, втрисане, силна отпадналост, главоболие и болки в очите и гърлото. Кашлицата може да се развие по-късно, а през първите дни болният често трудно става от леглото.

Лекарите предупреждават, че усложненията могат да засегнат не само дихателната система. „През първите три дни от грипа рискът от инфаркт на миокарда се увеличава осем пъти, а рискът от инсулт – пет до шест пъти“, заяви д-р Желязков.

Министерството на здравеопазването съобщи, че в страната вече са пристигнали първите 150 000 дози противогрипни ваксини по националните програми за деца и възрастни. Предстои те да бъдат разпределени до кабинетите на общопрактикуващите лекари.

В аптеките все още се очакват доставки. Фармацевти съобщават за интерес и предварителни записвания, но към момента няма конкретен срок, в който ваксините ще бъдат налични.

Изкуствен интелект, разработен от изследователи от Калифорнийския университет в Лос Анджелис, откри потенциална лекарствена комбинация срещу резистентен рак на простатата. Платформата MAESTRO е посочила берберина като обещаващ партньор на ензалутамида, но резултатите засега са получени само в лабораторни модели.

Системата използва големи езикови модели, за да анализира вече установени научни данни за действието на лекарствата и за начините, по които раковите клетки заобикалят лечението. След това подрежда възможните комбинации и предлага биологично обяснение защо те биха могли да работят заедно.

Изследователите са използвали MAESTRO за проверка на 3592 естествени съединения в комбинация с ензалутамид. Лекарството блокира сигналите на андрогенния рецептор, от които често зависи растежът на раковите клетки на простатата. С времето обаче туморите могат да активират алтернативни механизми и да станат устойчиви на терапията.

Платформата е определила 150 съединения с най-висок потенциал за последващо лабораторно изследване. Всеки кандидат е бил оценяван повече от 100 пъти, за да се провери не само мястото му в класацията, но и постоянството на резултата.

При тестовете в триизмерни модели на туморни клетки 23 съединения са показали по-силен противораков ефект в комбинация с ензалутамид, отколкото при самостоятелно приложение. Берберинът е бил определен като най-последователния кандидат.

Комбинацията от берберин и ензалутамид е показала синергичен ефект в четири различни модела на рак на простатата. Те са имали различни механизми на резистентност към лечението.

„Това, което ни изненада, беше, че комбинацията показа постоянен синергичен ефект във всички модели на рак на простатата, въпреки различните механизми на резистентност“, казва Джеймс Ч. Х. Ло, първи автор на изследването.

Допълнителните анализи са свързали комбинацията с повишена активност на AMPK - път, който участва в регулирането на клетъчната енергия и стреса. Едновременно с това е отчетено потискане на mTORC1, свързан с растежа и оцеляването на клетките. Наблюдавани са още повишен клетъчен стрес, намалена репликация на ДНК и забавяне на клетъчния цикъл.

Според Нийл Лин, старши автор на изследването, търсенето на лекарствени комбинации обикновено разчита на мащабно експериментално пресяване или на хипотези, изградени върху отделни научни публикации.

Авторите подчертават, че берберинът и ензалутамидът все още не са доказана терапия за пациенти с резистентен рак на простатата. Данните са от клетъчни и триизмерни лабораторни модели. Следващите планирани стъпки са изследвания върху туморни модели, получени от пациенти, и последващи опити с животни.

Източници: independent.co.uk, medicalxpress.com

Има заболявания, които болят, има състояния, които ни карат да потърсим лекар веднага, а има и такива, които години наред не дават нито един симптом, докато тихо променят бъдещето – на нас и нашите близки.

Инфарктът и инсултът не идват без предупреждение, те често се възприемат като внезапни събития и най- често предупреждението остава незабелязано, а в действителност развитието им започва години по-рано.

Повишеният LDL-холестерол е този рисков фактор които алармира. Той не нарушава ежедневието ни, не ни кара да останем вкъщи и не ни изпраща тревожни сигнали – не вдига температура, не стяга гърдите и не кара човек да се задъхва, докато артерията не е вече сериозно увредена, поставяйки основите на инфаркт или инсулт. Холестеролът влиза безшумно в стената на съда, плаката расте бавно, луменът се стеснява и през цялото това време човека следва своя ежедневен ритъм – работа, спорт, развлечения.

Защо е толкова важно да познаваме лабораторните си показатели, каква роля играе фамилната предразположеност, кои са най-разпространените заблуди и как всеки от нас може да намали риска за сърцето си, да знае индивидуалния си сърдечно съдов риск.

Днес разговаряме с д-р Добрин Калчев, специалист кардиолог с над 10 години клиничен опит в диагностиката, лечението и профилактиката на сърдечносъдовите заболявания. Д-р Калчев е част от екипа на Специализирана болница за активно лечение по кардиология в гр.Варна. Осъществява амбулаторна практика в ДКЦ ,,Св.Екатерина,, и МЦ ,,Одесос,, гр.Варна

Д-р Калчев, защо наричаме холестерола „тих“ рисков фактор?

Повишените стойнстти на липидите в кръвта почти никога не предупреждават за присъствието си. Човек може да има значително отклонение на LDL-холестерол в продължение на години и да се чувства напълно здрав. В същото време в артериите му постепенно се натрупват атеросклеротични плаки. Това е бавен процес, който протича без болка и без симптоми, докато един ден не се прояви като инфаркт, инсулт или друго сериозно съдово усложнение.

Много хора казват: „Чувствам се добре, значи съм здрав“. Колко подвеждащо може да бъде това?

Това е една от най-опасните заблуди, които срещам. В ежедневната си практика виждам пациенти, които до деня на инфаркта са водили активен живот, и не са имали никакви оплаквания и са дошли при нас с остър коронарен синдром. Обратното също е вярно – човек може да се чувства уморен по съвсем друга причина и LDL да е в норма. Затова ,,чувствам се добре,, не отменя изследването. Липидният профил не може да се познае по усещане.

Когато говорим за сърдечносъдов риск, не е важно само как се чувстваме днес. Важно е какво се случва в организма ни през последните 10, 20 или 30 години. Холестеролът, високото кръвно налягане и диабетът могат дълго време да се развиват безсимптомно.

Ако трябваше да изберете само един показател от изследванията на човек, който да Ви подскаже какво е бъдещето на неговото сърдечносъдово здраве, кой би бил той?

LDL-холестеролът безусловно! Това е показателят с най-категорична научна връзка с развитието на атеросклерозата и сърдечносъдовите събития.

Разбира се, оценката на риска е комплексна. Възрастта, тютюнопушенето, артериалното налягане, диабетът и фамилната анамнеза също са от огромно значение. Но високият LDL-холестерол остава двигателят на процеса, той е директно свързан с натпупването на плака. Колкото по-висок е и колкото по-дълго остава такъв, толкова по-голям е негативния товар върху артериите. Една стойност на 35 години ми говори повече за следващите 30, отколкото същото число, но измерено за първи път на 65.

Освен LDL-холестерола, кои лабораторни показатели заслужават специално внимание?

Всеки липиден профил трябва да включва LDL-холестерол, HDL-холестерол, триглицериди и общ холестерол.

Често чуваме, че инфарктът „се случва изведнъж“. Има ли всъщност дълга история преди този момент?

Инфарктът е последната глава на история, започнала много по-рано. Години наред холестероловите частици се натрупват в стените на артериите, образуват плаки и постепенно стесняват съдовете. LDL частиците преминават в стената на съда, окисляват се, поддържат възпаление, плаката расте и в един момент фиброзната шапка на плаката може да се разкъса и да доведе до образуване на тромб, който прекъсва кръвоснабдяването на сърцето.

За пациента това изглежда внезапно. За кардиолога това е процес, развивал се десетилетия. Неконтролирания LDL е горивото на този процес – колкото по-дълго е висок, толкова по-голяма е вероятността плаката да стане нестъбилна.

Коя е най-честата фраза, която чувате от пациенти след инфаркт или поставяне на стент?

,,Докторе, на мен ми нямаше нищо. Чувствах се добре,,

„Ако знаех по-рано, щях да обърна повече внимание.“

Това са думи, които чувам твърде често. Това, което бих искал, е по-просто от колкото звучи – изследване на липиден профил навреме и контрол на холестерола навреме, не чак след събитието. Един откровен разговор за определяне на индивидуалния риск би допринесъл за разбирането на наследствеността, ако в семейството е имало ранен съдов иницидент, да не се отлага решението с години само защото няма болка. Стентът отваря съда , но не изтрива причината която е довела до поставянето му.

Бих искал хората никога да не стигат до този момент на съжаление. Един навременен профилактичен преглед и едно лабораторно изследване могат да променят съдбата на човек и неговото семейство.

Кои са най-разпространените митове за холестерола?

Първият и най-често изразяван е: „Холестеролът от храната е целият проблем, стига да не ям яйца и да спазвам диета“. Храненето има значение, но при повечето хора по-голямата част от LDL-холестерола се произвежда в черния дроб. Може да се храните сравнително внимателно и пак да имате висок LDL-холестерол.

Вторият: „Липидопонижаващите лекарства са по-опасни от холестерола.“ Нежеланите реакции съществуват и трябва да се обсъждат честно, но при човек с ясна индикация нелекуваният висок LDL-холестерол носи много по-голям реален риск от самото лечение. Спирането на терапия след поставянето на стент, защото „се чувствам добре“, е едно от най- опасните решения които могат да провокират негативни последствия.

Третият: „Като подържам добра физическа форма и спортувам, холестеролът не ме засяга.“ Това просто не е вярно – няма зависимост между нормалното телесно тегло и стойностите на LDL-холестерола.

И четвъртият, може би най-вредният: „Като нямам симптоми, няма защо да се изследвам.“

Може ли човек да бъде млад, слаб, физически активен и въпреки това да има опасно висок холестерол?

Да. И това не е рядко срещано. При фамилната хиперхолестеролемия LDL-холестеролът е висок от детството, независимо от килограмите и тренировките. Виждал съм слаби, активни хора на 30–40 години с холестерол, който при друг човек бихме очаквали след дълго нелекуван метаболитен проблем. Спортът и нормалното тегло намаляват общия риск, но не отменят генетиката и не чистят сами плаката отложена по съдовата стена. Ако родител, брат или друг близък роднина е бил сполетян от инфаркт или инсулт твърде рано /55 г. за мъжете и 60 г. за жените/, изследването не бива да чака момента „когато остарея“.

Ако погледнем на холестерола като на „натрупване на дълг“ към сърцето и съдовете, какво се случва, когато години наред обръщаме твърде малко внимание на този риск?

Представете си кредит, който расте всеки ден.

Колкото по-дълго LDL-холестеролът остава повишен, толкова по-голямо става натрупването на увреждания в съдовете. Медицината нарича това „кумулативна експозиция“.

Проблемът е, че когато сметката стане видима, често вече говорим за инфаркт, инсулт или необходимост от сложна интервенция.

Дългът се олихвява. Всяка година с висок LDL-холестерол добавя експозиция към артериалната стена. На 45 години човекът още няма оплаквания, на 58 вече има калцирала плака, на 63 идва събитието. Колкото по-дълго оставим LDL-холестеролът да бъде над норма, толкова по-голяма част от този товар вече е вграден в съда. Понижаването на холестерола след инфаркт спасява живот и намалява следващите събития, но не връща артерията в състоянието отпреди 20 години. Затова в кабинета все по-често говорим не само за стойността днес, а за това откога е висока, каква трябва да бъде, какъв план за действие ще предприемем, за да има бъдеще.

Колко важна е фамилната предразположеност?

Когато в семейството е имало инфаркт, инсулт или доказано висок холестерол в по-млада възраст, то това е сигнал, който не бива да се пренебрегва и отлага във времето.

Често казвам на пациентите си, че фамилната история не определя бъдещето ни, но може да ни помогне да го разберем и променим навреме.

Кога трябва да започнем да мислим за профилактика: след първия проблем със сърцето или много по-рано? Какъв е правилният момент човек да обсъди индивидуалния си риск със своя кардиолог?

Възможно най-рано. След първия инфаркт вече не говорим за първична профилактика, а за това да няма втори. Разумно е липиден профил да се проследява от млада зряла възраст, а при фамилна обремененост за ранно сърдечносъдово заболяване — още по-рано, след разговор с лекар. После изследването се повтаря според резултата и останалите рискови фактори, не „когато ме заболи“. Правилният момент е когато още няма симптом. Тогава имаме време.

Кое е по-важно според Вас: да намалим холестерола с малко, но навреме, или да го лекуваме агресивно едва след вече настъпило сърдечносъдово събитие?

И двете имат място, но ако трябва да избирам за човек, който още не е боледувал, предпочитам по-ранното и устойчиво понижение пред героичното лечение след катастрофата. Малко по-нисък LDL-холестерол в продължение на 20 години често носи повече ползи от рязко смъкване, започнато след събитие. След инфаркт обаче целта вече е друга: там понижаваме агресивно и държим стойността ниска, защото рискът от повторен инцидент е висок. Идеалът не е „или-или“. Идеалът е да не стигаме до момента, в който агресивното лечение е единственият останал ход.

Кога трябва да се започне липидопонижаващата терапия?

Колкото по-рано се идентифицира реалният риск, толкова по-добре.

При пациенти с преживян инфаркт, доказана атеросклероза, диабет, фамилна хиперхолестеролемия или много високи стойности на LDL-холестерол ранното започване на терапия е от ключово значение.

Днес знаем нещо много важно: колкото по-рано и по-дълго поддържаме LDL-холестерола нисък, толкова по-голяма защита осигуряваме на сърцето и съдовете.

Какво предлага най-съвременната терапия за контрол на холестерола?

През последните години сме свидетели на истинска трансформация в лечението на дислипидемиите. Имаме златен стандарт, който си остава основа на терапията. Когато е необходимо можем да добавяме и други, съвременни медикаменти, таргетни терапии, които са напълно достъпни за българските пациенти.

Това означава, че днес можем да предложим персонализиран подход и да постигнем цели, които до преди няколко години изглеждаха труднодостижими.

Ако днес имате една минута, за да отправите послание към всички българи, какво бихте искали да запомнят?

Не чакайте симптомите.

Познавайте своя LDL-холестерол така, както познавате кръвната си група или телефонния си номер. Попитайте родителите си и близките си дали в семейството е имало ранни инфаркти или инсулти. Направете необходимите изследвания навреме. Бъдете физически активни. Хранете се балансирано. Не отлагайте прегледи и консултите с кардиолог.

Защото най-добрият инфаркт е този, който никога не се е случил.

Сърцето ни не забравя годините на бездействие. То помни всеки пропуснат профилактичен преглед, всеки неглижиран лабораторен резултат и всеки отложен разговор с лекар.

Днес имаме знанието. Имаме диагностиката. Имаме модерните терапии. Имаме възможност да намалим риска още преди да се е превърнал в диагноза.

Остава само едно решение.

Да действаме навреме.

Проверете липидния си профил. Научете семейната си история. Обсъдете риска си с кардиолог.

Защото инфарктът може да промени един живот за минути. А профилактиката може да промени бъдещето за десетилетия.

FA-11814296

Първите 150 000 дози инжекционни ваксини срещу сезонен грип по националните програми за деца и за хора на и над 65 години вече са доставени в България. Разпространението им по кабинетите на общопрактикуващите лекари предстои от следващата седмица.

Доставено е цялото договорено количество от ваксината Efluelda за сезон 2026/2027 – 50 000 дози. Те са предназначени за хората на и над 75 години. За лицата на и над 65 години са осигурени още 84 000 дози Vaxigrip.

По програмата за ваксинопрофилактика на сезонния грип при децата са доставени 16 000 дози Vaxigrip. Така наличните количества са разпределени между двете основни целеви групи – деца и възрастни хора.

Още 300 000 дози се очакват през ноември

Останалите 300 000 дози Vaxigrip, договорени по националните програми за деца и възрастни, се очаква да бъдат доставени в складовете на дистрибутора в периода от 9 до 13 ноември. Информацията е предоставена от преупълномощеното лице на притежателя на разрешението за употреба.

„Ваксинацията срещу сезонен грип е основна мярка за защита“, се посочва в информацията за кампанията. Тя може да се прилага преди началото и по време на целия грипен сезон.

COVID-19 циркулира в Пловдивска област и засяга както деца, така и възрастни. Най-често инфекцията протича с температура, хрема, дразнене в гърлото и кашлица, а възстановяването може да продължи между една и две седмици.

Към момента няма данни за тежко протичане или за хоспитализирани пациенти в областта. Това заяви д-р Костадин Сотиров, председател на Сдружението на общопрактикуващите лекари в Пловдивска област.

При децата температурата обикновено се задържа между два и три дни. След като спадне, те често възстановяват обичайната си активност, но хремата и дразненето в гърлото могат да продължат по-дълго.

При възрастните инфекцията обичайно преминава малко по-тежко, но според д-р Сотиров не протича по-тежко от обичайните за есента вирусни инфекции. Лечението е симптоматично и е насочено към облекчаване на оплакванията.

При поява на симптоми лекарите препоръчват хората да останат вкъщи, да почиват, да приемат достатъчно течности и да ограничат контактите си. При влошаване на състоянието трябва да се потърси медицинска помощ.

На този фон специалистите очакват първите случаи на сезонен грип към края на ноември или началото на декември. По-осезаемото разпространение на грипните вируси обичайно се наблюдава в края на декември и началото на януари.

Последната публикувана справка на Министерството на здравеопазването за периода 28 септември – 4 октомври отчита 7 регистрирани случая на COVID-19 в страната при 4 за предходната седмица. Националните данни не дават отделна разбивка за Пловдив в посочения период, докато информацията за местното разпространение е предоставена от общопрактикуващ лекар.

Източници: trafficnews.bg

На рафта до рибните консерви има продукт, който често остава в сянката на сьомгата, но носи голяма част от същите хранителни предимства. Става дума за сардините – малка мазна риба, която се предлага прясна, замразена или консервирана и обикновено е по-достъпна за домакинствата.

Сардините са богати на дълговерижните омега-3 мастни киселини EPA и DHA. Според данни, цитирани от Националния институт по здравеопазване на САЩ, в 85 грама консервирани сардини в доматен сос има около 0,74 грама DHA и 0,45 грама EPA. За сравнение, същото количество отглеждана атлантическа сьомга съдържа около 1,24 грама DHA и 0,59 грама EPA. Това означава, че сьомгата може да осигури повече омега-3 в конкретна порция, но сардините също са значим източник на тези мазнини.

Хранителната стойност на сардините не се изчерпва с мастните киселини. Консервираната риба осигурява белтъчини, витамин B12, селен и витамин D. В 100 грама сардини в олио има около 8,94 микрограма витамин B12 – количество, което надхвърля препоръчителния дневен прием за възрастен. Същата порция съдържа около 52,7 микрограма селен.

Особеност при сардините е, че меките кости се консумират заедно с месото. Така една чаша отцедени сардини в олио доставя приблизително 569 милиграма калций. Това е една от причините малката риба да се различава от филето от сьомга, при което костите обикновено се отстраняват. Данните за витамините и минералите са посочени от Medical News Today въз основа на хранителни справочници.

Американската кардиологична асоциация включва сардините сред мазните риби, богати на омега-3, наред със сьомгата, херингата и скумрията. „Американската кардиологична асоциация препоръчва две порции риба седмично, особено мазна риба“, посочва организацията. Една порция е около 85 грама сготвена риба.

Американската агенция по храните и лекарствата поставя сардините в категорията „най-добър избор“ заради по-ниското съдържание на живак. В същата група е и сьомгата. Това не означава, че всяка риба е подходяща за неограничена консумация, а че видът и количеството имат значение, особено при бременност, кърмене и хранене на деца.

При консервите разликите между отделните продукти могат да бъдат големи. Струва си да се сравнят количеството сол, видът на мазнината и теглото на отцедената риба. Сардините в доматен сос могат да имат сходно количество омега-3 с тези в олио, но добавените съставки променят калорийната и солевата стойност на продукта.

Сардините не са „по-здравословна сьомга“ във всеки показател. Сьомгата обикновено предлага повече омега-3 в еднаква порция, докато сардините имат предимство с калция, ниското съдържание на живак, удобството и достъпната цена. И двата вида риба могат да бъдат част от разнообразен хранителен режим, без омега-3 да се представят като лекарство или заместител на медицинска консултация.

Източници: medicalnewstoday.com, health.harvard.edu

На пръв поглед рибата тон, рибата меч и акулата изглеждат като по-питателния избор заради размера си. От гледна точка на храненето обаче малките риби като сардини, аншоа и херинга често имат важно предимство: те обикновено съдържат по-малко живак, като същевременно осигуряват омега-3 мастни киселини, белтъчини и редица витамини и минерали.

Причината е в хранителната верига. Метилживакът се натрупва в организмите на рибите и концентрацията му се увеличава, когато една риба изяжда много други риби. Едрите хищници живеят по-дълго, хранят се по-високо в хранителната верига и така постепенно натрупват повече от този замърсител. Европейският орган за безопасност на храните посочва акула, риба меч и големи видове тон сред рибите, при които живакът може да се натрупва в по-големи количества.

Сардините, аншоата и херингата са мазни риби, богати на дълговерижните омега-3 мастни киселини EPA и DHA. Те са важна част от хранителния режим, защото рибата осигурява и висококачествен белтък, витамин B12, витамин D, селен и други минерали. Сардините, които се консумират с костите, могат да допринесат и с калций.

„Като лекар препоръчвам хората да ядат риба“, казва Емили Оукън, доцент по популационна медицина в Харвардското медицинско училище. Тя съветва да се избират различни видове и да се ограничат рибите с високо съдържание на живак.

Американската агенция по храните и лекарствата включва сардините, аншоата, херингата и атлантическата скумрия сред „най-добрите избори“. В същата група са сьомгата, пъстървата, полокът и консервираната светла риба тон. Акула, риба меч, кралска скумрия и риба тон бигай са в категорията с най-високи нива на живак.

Малката риба не е автоматично безопасна, а голямата не е забранена за всички. Съдържанието на живак зависи от конкретния вид, възрастта, местообитанието и храненето. Разликата между видовете скумрия е показателна: атлантическата скумрия е сред по-нискомеркурните риби, докато кралската скумрия е сред тези, които се избягват.

Същото важи и за рибата тон. Консервираната светла риба тон, която обикновено се произвежда от по-малки видове, има по-ниско съдържание на живак от белия тон албакор. Затова изборът трябва да се прави по вид, а не само по надписа „риба тон“.

FDA и EPA препоръчват на възрастните да включват риба в менюто си поне два пъти седмично, като избират разнообразни видове с по-ниско съдържание на живак. За бременни, кърмещи жени и деца препоръката е особено важна, тъй като развиващата се нервна система е по-чувствителна към въздействието на метилживака.

При консервираните продукти има още един детайл: аншоата често е осолена и може да съдържа много натрий. Затова най-разумният подход е разнообразие — повече сардини, аншоа, херинга и други риби с ниско съдържание на живак, а големите хищни видове да не бъдат основният източник на риба в менюто.

Източници: health.harvard.edu

На пръв поглед изборът изглежда лесен: скаридите имат повече холестерол, а пилешкото филе – по-малко. При еднакво количество обаче разликата не е единственият важен показател. От значение са още частта от пилето, наличието на кожа и начинът на приготвяне.

Според данните за хранителния състав 100 грама сварени скариди съдържат около 189 милиграма холестерол. При същото количество печено пилешко филе без кожа стойността е приблизително 85 милиграма. Това означава, че стандартна порция от 85 грама скариди осигурява около 161 милиграма холестерол, докато порция пилешко филе – около 72 милиграма.

Скаридите често са избягвани заради високото съдържание на хранителен холестерол. Те обаче са бедни на наситени мазнини – вида мазнини, който обикновено има по-силен ефект върху повишаването на LDL, известен като „лош“ холестерол.

„За повечето хора хранителният холестерол вече не е основна цел при намаляване на сърдечносъдовия риск“, посочва Американската кардиологична асоциация в актуалните си хранителни насоки. Организацията препоръчва фокус върху цялостен режим с повече зеленчуци, плодове, пълнозърнести храни, ненаситени мазнини и минимално преработени продукти.

Медицинските експерти от „Кливланд клиник“ също отбелязват, че скаридите са богати на холестерол, но съдържат малко наситени мазнини. Според тях именно наситените мазнини са сред основните хранителни фактори, които повишават холестерола в кръвта.

При пилешкото стойностите зависят от избраната част. Филето без кожа е сравнително постно, докато бутчето и месото с кожа съдържат повече общи и наситени мазнини. Пърженото пиле, панираните хапки и ястията със сметанови сосове могат да имат по-неблагоприятен хранителен профил от обикновени сварени или печени скариди.

Същото важи и в обратната посока. Скариди, приготвени в много масло, панирани или сервирани с мазен сос, вече не са сравними с варени или печени скариди. Начинът на готвене може да добави значителни количества наситени мазнини, натрий и калории.

Затова краткият отговор е: скаридите имат повече холестерол от пилешкото филе, но не непременно са по-лошият избор за сърдечносъдовото здраве. При сравнение между еднакви порции по-важни са общият хранителен режим, количеството наситени мазнини и начинът на приготвяне. При висок LDL холестерол, диабет или установено сърдечносъдово заболяване хранителният избор трябва да се съобрази с индивидуалните препоръки на лекар или диетолог.

Източник: health.clevelandclinic.org

Предлага се възнаграждение от 1550 евро за лекарите специализанти по държавна поръчка. Това заяви министърът на здравеопазването Катя Ивкова пред журналисти преди участието си във форум, посветен на демографията.

Изказването ѝ идва на фона на планиран протест на младите лекари. Ивкова заяви, че е в диалог с тях още от началото на мандата си и дори им е предоставила личния си мобилен номер.

Министърът каза, че се работи по увеличаването на възнагражденията на младите лекари. Тя изрази надежда енергията им да не бъде използвана за политически цели.

По отношение на портала за обяви за специализанти в здравеопазването министърът обясни, че системата работи технически. За да заработи напълно, обаче, е необходима нормативна промяна.

Ивкова не посочи срок за приемането на необходимите промени. От изявлението ѝ става ясно, че увеличението на възнагражденията и пълното въвеждане на портала остават свързани с последващи действия на институциите.

Източници: bta.bg

Жени с рак на гърдата отново не намират в аптеките лекарството Реселиго, което се използва като хормонална поддържаща терапия. Пациентски сигнали идват, въпреки че вносителят е съобщил за доставка на 8000 дози на 16 октомври.

Ралица Попова е потърсила медикамента в над 50 аптеки. „В цяла София намерих една-единствена инжекция“, разказва тя пред bTV. По думите ѝ опаковката вече е била запазена за друг пациент, а прекъсването на терапията е недопустимо.

От Министерството на здравеопазването съобщават, че между 16 и 20 октомври над 4000 опаковки са разпределени към петима търговци на едро. Оттам доставките към аптеките са започнали поетапно.

Министерството уточнява, че процесът на снабдяване се възстановява, но това не означава, че лекарството е налично във всяка отделна аптека. Председателят на Асоциацията на собствениците на аптеки Николай Костов обяснява, че освобождаването на партидите и разпределението им не се извършват едновременно навсякъде.

Справка на bTV в списъка с уведомления на Изпълнителната агенция по лекарствата показва, че медикаментите за онкологично лечение са сред тези с най-много временни или постоянни прекъсвания на продажбите от началото на годината.

Актуалните данни от системата СЕСПА сочат недостиг на 46 медикамента, които се заплащат от Националната здравноосигурителна каса. Единадесет от тях са предназначени за противотуморно лечение.

Реселиго беше включен в Позитивния лекарствен списък през лятото на мястото на друг медикамент – Золадекс. Според председателя на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания Евгения Александрова при изтеглянето на основен препарат трябва незабавно да бъде осигурен надежден заместител.

Проблемът не се ограничава само до терапиите за рак на гърдата. От здравното министерство съобщават и за липса на хормонален препарат за лечение на рак на простата, като доставка се очаква в края на октомври или началото на ноември.

Източници: btvnovinite.bg

„Европа постигна значителен напредък в удължаването на човешкия живот. Следващото предизвикателство пред нас е да помогнем на хората да живеят по-дълго, но и в добро здраве.“ Това заяви българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент Кристиан Вигенин по време на дискусия, посветена на персонализираната профилактика и възможностите за предотвратяване на заболяванията. Евродепутатът беше домакин на събитието, организирано от SME Connect и Competere, като отправи приветствие при откриването и заключителни думи в края. Според него здравните системи твърде дълго са били съсредоточени основно върху лечението, след като заболяванията вече са се появили, вместо върху тяхното предотвратяване.

Вигенин обърна внимание на сърдечносъдовите заболявания, които продължават да бъдат водещата причина за смъртност в Европейския съюз. Всяка година те отнемат живота на приблизително 1,7 милиона души и водят до икономически разходи и загуби в размер на над 282 милиарда евро. Към тях се прибавят затлъстяването, диабетът и други хронични заболявания, които допълнително натоварват здравните системи. „Тези проблеми не могат да бъдат решени единствено чрез лечение. Европа трябва да инвестира по-последователно в профилактика, ранна диагностика и създаване на условия, които позволяват на хората да водят по-здравословен живот“, подчерта евродепутатът.

Според Вигенин напредъкът в медицинските изследвания, цифровото здравеопазване и изкуствения интелект предоставя нови възможности за по-ранно откриване на здравните рискове. Той отбеляза, че всеки човек има различни биологични особености, начин на живот и генетични предразположения, поради което профилактиката трябва да отчита и индивидуалните потребности. „Целта не е да се откажем от универсалните политики за обществено здраве, които остават необходими, а да направим профилактиката по-целенасочена, подходяща и ефективна“, посочи той.

Евродепутатът открои и европейските инициативи в тази област, сред които Планът на Европейската комисия за сърдечносъдовото здраве (Safe Hearts Plan), който поставя акцент върху профилактиката, ранната диагностика и използването на нови технологии. Вигенин посочи и значението на Европейското пространство за здравни данни, което може да помогне за развитието на научните изследвания и по-ефективното използване на здравната информация.

В същото време той предупреди, че новите възможности не трябва да се превръщат в привилегия само за хората, които могат да си ги позволят. „Персонализираната профилактика трябва да бъде достъпна като услуги и цена, а не да се превръща в привилегия само за тези, които могат да платят за нея.“ Вигенин подчерта и необходимостта от защита на чувствителните здравни данни, прозрачност и доверие в новите технологии. „Новите технологии трябва да служат на хората, а не обратното“, добави той.

В дискусията, модерирана от Хорст Хайц, председател на ръководния комитет на SME Connect, участие взеха представители на научните среди, здравеопазването и технологичния сектор. Проф. Пиетро Паганини, председател на Competere, представи темата „От подходи за цялото население към персонализирана профилактика“. В последвалата панелна дискусия се включиха проф. Франс Кок, почетен професор по хранене и здраве в Университета във Вагенинген, д-р Анаянси Масис-Вагас, специалист по хранене, физиология и невронауки, Винченцо Ренда, директор по политиките за цифрова трансформация в DIGITALEUROPE, Йелена Малинина, директор по иновации и цифрово здраве в COCIR, и Марко Марсела, директор на дирекция „Цифровизация, EU4Health и модернизация на здравните системи“ в Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ (DG SANTE) на Европейската комисия.

Като член на Европейския парламент Вигенин заяви готовност да работи за по-тясно сътрудничество между европейските институции, медицинските специалисти, изследователите и бизнеса, така че научните постижения да водят до реални подобрения в здравето на хората.

„Успехът ни няма да се измерва единствено с технологиите, които разработваме, или с научните постижения, които постигаме. Той ще се измерва с това дали повече европейци ще могат да избегнат предотвратими заболявания, да се радват на по-добро здраве и да живеят по-дълъг и здравословен живот“, заключи евродепутатът.

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП: https://www.socialistsanddemocrats.eu/

На 20 октомври отбелязваме Световния ден за борба с остеопорозата. Тази година мотото на деня в е "Да предотвратим повторно счупване"!

Денят се чества ежегодно на 20 октомври. На тази дата стартира и едногодишна кампания, посветена на повишаване на глобалната осведоменост относно превенцията, диагностиката и лечението на остеопорозата и метаболитните костни заболявания. Организира се от Международната Остеопорозна Фондация (IOF).

Стартът на отбелязването на Световния ден на остеопорозата е на 20 октомври 1996 г. Инициативата е на Националното Остеопорозно общество на Обединеното кралство и се поддържа от Европейската комисия.

От 1997 г. денят се организира от Международната Остеопорозна Фондация. През 1998 г. и 1999 г. Световната здравна организация е действала като съорганизатор на Световния ден на остеопорозата. Остеопорозата е най-разпространеното костно заболяване, което се характеризира с намалена костна плътност и нарушения в структурата на костната тъкан. При него костите стават крехки, чупливи и съществува риск от това да настъпят животозастрашаващи фрактури /СЗО – Световна здравна организация/. Това заболяване се развива години наред без видими признаци и се открива тогава, когато се получи счупване, което може да застраши живота или да предизвика инвалидизация.

Тези счупвания, наречении още в медицината фрактури, най-често са предизвикани от минимални по сила травми, които иначе не биха навредили кости с нормална плътност. Приблизително половината от хората, които са преживели остеопоротична фрактура, ще имат в бъдеще и още, ако не се предприеме лечение.

Данните сочат, че 68% от жените и 59% от мъжете с бедрена фрактура са претърпели поне още едно счупване. Милиони хора по целия свят страдат от остеопороза. Ето защо Международната Остеопорозна Фондация нарича заболяването "тихия крадец".

Проф. д-р Калоян Давидов, д.м., е носителят на Златния приз „Лекар на годината 2026“ на Българския лекарски съюз. Отличието му беше връчено от президента Илияна Йотова на тържествена церемония в Националния исторически музей в София по повод Деня на българския лекар.

Церемонията се проведе в годината, в която Българският лекарски съюз отбелязва 125 години от създаването си. Наградата „Лекар на годината“ е най-високото отличие на съсловната организация.

Проф. Калоян Давидов е началник на Клиниката по урология в УМБАЛ „Софиямед“ и ръководи специализирания Простата център в лечебното заведение. Той има повече от 30 години професионален опит в урологията.

През 2008 г. извършва първата в България операция на простатата с лазер. Заедно със своя екип има опит в над 1300 роботизирани операции, а в работата му се използват изкуствен интелект, триизмерни изображения и добавена реалност.

Проф. Давидов е първият български уролог, избран за обучаващ хирург в образователната програма на производителя на робота „Да Винчи“. През май 2026 г. той ръководи международно практическо обучение, в рамките на което са демонстрирани четири сложни роботизирани операции пред специалисти от България и чужбина.

При получаването на отличието проф. Давидов заяви: „За мен е изключителна привилегия и висока чест да получа този приз от съсловната организация.“

Наред с голямата награда Българският лекарски съюз връчи отличия и в категориите за млади медици, принос към съсловната организация, иновативна медицина и дългогодишна дейност в медицината.

Източници: btvnovinite.bg, 24zdrave.bg

Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ извършва повторна проверка по сигнал за многократно използвани хирургически изделия за еднократна употреба в отделението по оперативна гинекология на „Пирогов“. Случаят засяга хирургически коагулатори тип „Caiman“ и трокари, за които се твърди, че са били използвани при повече от една пациентка.

Сигналът е подаден от лекар, работил в отделението и впоследствие напуснал болницата. По данни, цитирани от медийни публикации, изделията са били стерилизирани и използвани повторно. Началникът на отделението д-р Людмил Джунков е обяснил практиката със социални причини и е посочил, че някои инструменти са били използвани по два-три пъти, когато апаратът е отчитал, че са технически изправни.

Твърденията все още не са заменени от окончателни констатации на контролните органи. Не е публично установено колко пациентки са били оперирани с повторно използвани изделия, за какъв период е ставало това и дали има доказани инфекции или други усложнения.

В парламентарен въпрос депутатът Катя Панева е поискала от Министерството на здравеопазването да посочи кога институциите са били уведомени, какви проверки са извършени и защо се е наложила повторна инспекция. Тя настоява да бъде изяснен и броят на потенциално засегнатите пациентки, както и дали има основания те да бъдат уведомени и медицински проследявани.

Поставен е и финансов въпрос. В публикуваните материали се посочват фактури за суми около 1345 лева и се проверява дали пациентки са заплащали нови консумативи, които по-късно са били използвани повторно. Важно е да се установи как са били описвани изделията и дали са били налични данни за проследяване на конкретния консуматив.

Адвокатът по медицинско право Мария Шаркова заяви пред БНР, че повторната употреба на медицински изделия за еднократна употреба може да създаде риск от инфекции, свързани с медицинското обслужване. По думите ѝ изделие, което не е предназначено за многократна употреба, може да бъде повредено при стерилизация и да не работи по предвидения начин.

Действащият медицински стандарт за профилактика и контрол на вътреболничните инфекции разграничава изделията за многократна употреба от тези за еднократна употреба. В него са предвидени процедури за обработка и стерилизация на първите и обезвреждане на вторите.

Следващите ключови стъпки са приключването на повторната проверка, установяването на конкретния период и броя на засегнатите пациентки, както и отговорът на Министерството на здравеопазването по парламентарния въпрос. Едва след това може да се прецени има ли нарушения, финансови последици и необходимост от уведомяване или медицинско проследяване на пациентки.

Източници: bnrnews.bg, actualno.com, stolica.bg

Кейт Мос беше снимана с две електронни цигари по време на обяд пред ресторант в Северен Лондон. Кадрите привлякоха вниманието на д-р Макс Пембъртън не заради облеклото на 52-годишния модел, а заради факта, че носи два вейпа едновременно.

Пембъртън уточнява, че снимките не показват колко често Мос използва електронни цигари и не са достатъчни, за да се правят заключения за навиците ѝ. Според него обаче сцената е показателна за все по-често срещаното поведение сред хората на средна възраст, които носят електронна цигара навсякъде.

<iframe width="315" height="576" src="https://www.youtube.com/embed/CypiCmRBSOM" title="Kate Moss shows off her supermodel pout as she carries two vapes while #entertainment" frameborder="0" allow="accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture; web-share" referrerpolicy="strict-origin-when-cross-origin" allowfullscreen></iframe>

Самият д-р Макс Пембъртън казва, че е започнал да използва вейп, след като преди повече от 15 години е спрял цигарите. Тогава е пушил над 20 цигари дневно, но при срещи с приятели и употреба на алкохол желанието за тютюн се връщало.

Той посочва, че вече не понася вкуса на цигарите и не изпитва желание да се върне към тютюна. По думите му при пациенти, които искат да спрат да пушат, преминаването към електронни цигари често е давало по-добри резултати от други подходи.

Пембъртън подчертава, че електронните цигари са по-малко вредни от цигарите, защото при горенето на тютюна се отделят хиляди химикали, десетки от които са канцерогенни. Вейпингът не включва горене на тютюн и не произвежда катран и въглероден оксид по начина, по който го правят обикновените цигари.

По данни на Службата за национална статистика около 5,4 милиона възрастни във Великобритания използват електронни цигари ежедневно или понякога. Това е повече от броя на пушачите, като значителна част от употребяващите вейп са бивши пушачи.

Проблемът според Пембъртън е, че електронната цигара улеснява постоянния прием на никотин. Устройството е в джоба, може да се използва почти по всяко време и така някои хора посягат към него през няколко минути, по-често, отколкото са пушили цигари.

Никотинът може да повишава пулса и кръвното налягане и да свива кръвоносните съдове. Краткосрочни изследвания свързват вейпинга с втвърдяване на артериите и промени в лигавицата на кръвоносните съдове. Дългосрочните последици все още не са изяснени.

Пембъртън обръща внимание и на психичното натоварване. Облекчението след употреба често е облекчение от абстинентните симптоми, предизвикани от предишната доза никотин. Така при редовните употребяващи може да се създаде постоянен цикъл на желание и краткотрайно успокоение, придружен от раздразнителност и тревожност. Никотинът може да наруши и съня.

Няма официално определен „безопасен“ брой дръпвания, тъй като устройствата и концентрацията на никотин се различават. Пембъртън препоръчва да се следи моделът на употреба, а не само броят на дръпванията.

Сред предупредителните признаци той посочва употребата на електронна цигара веднага след събуждане, тревожност или раздразнителност, когато вейпът не е подръка, употреба по-често от предишното пушене, прикриване на навика от близките и неуспешни опити за намаляване.

Като възможни стъпки за ограничаване Пембъртън посочва постепенно намаляване на концентрацията на никотина, съхраняване на устройството в чанта или чекмедже вместо в джоба и отлагане на първата употреба с по 30 минути седмично. При пълно спиране той препоръчва определяне на конкретна дата в рамките на следващите две седмици и търсене на подкрепа от местните служби за отказване от тютюнопушенето.

По думите му първите 72 часа обикновено са най-трудни. Раздразнителност, проблеми с концентрацията, нарушен сън и силно желание за никотин могат да се появят в началото, но постепенно отслабват.

Източници: dailymail.com, bmj.com

След едногодишен ремонт детското отделение в МБАЛ „Свети Иван Рилски“ в Дупница е изцяло обновено. Официалното откриване е насрочено за днес, а промените са реализирани по проект „Светулка“ на Фондация „За доброто“, с участието на Ротари клуб – Дупница и местната общност.

Целта е престоят на малките пациенти да бъде по-спокоен и по-малко плашещ. Отделението е разположено в сграда на бивша транспортна болница, в която педиатрията се намира от 1997 г.

„Условията в отделението коренно се промениха“, каза д-р Валентина Николова, завеждащ отделението по педиатрия. По думите ѝ преди обновяването помещенията са били студени и мрачни, а ремонтите са правени поетапно – стая по стая, без да се постигне цялостна промяна.

Д-р Николова посочи, че белите стени, белите престилки и липсата на играчки могат допълнително да напрягат децата по време на лечението. Новата среда е съобразена с необходимостта болничният престой да бъде по-малко стресиращ за пациентите.

Изборът на детското отделение е направен след активна кампания на Ротари клуб – Дупница и жители на града. В набирането на необходимите средства са се включили училища, както и хора, които дотогава не са участвали в дарителски инициативи.

„Местната общност показа, че има желание и организация това да се случи“, каза Свилена Георгиева, заместник-председател на Фондация „За доброто“. Тя определи ремонта като труден процес, но посочи, че събраните средства са позволили проектът да бъде реализиран.

Методи Димитров, координатор на проект „Светулка“ от Ротари клуб – Дупница, каза, че отделението не е било ремонтирано цялостно от много години. Подобренията са правени на части във всички стаи, но общият вид е останал неподходящ за детско отделение.

След официалното откриване обновеното отделение ще продължи да приема деца за лечение в болницата в Дупница.

Източници: bntnews.bg

„Не бива да допускаме Европа на две скорости по отношение на грижите за хората с неврологични и психични заболявания. За пациентите с Алцхаймер, Паркинсон или тежко психично заболяване държавата, в която живеят, може да има огромно значение.“ Това заяви българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент Кристиан Вигенин по време на дискусия, посветена на неврологичното и психичното здраве. Събитието беше организирано от гръцкия евродепутат Никос Папандреу, а в дискусията участваха и евродепутатите Витенис Андрюкайтис от Литва, бивш европейски комисар по здравеопазване и Алекс Агиус Салиба от Малта.

Вигенин, който е член на Интергрупата по мозъчно здраве и неврологични заболявания и на Европейския алианс за болестта на Алцхаймер, обърна внимание на общите проблеми, пред които са изправени пациентите и техните семейства.

Според евродепутата забавената диагностика, трудният достъп до специализирана медицинска помощ, недостигът на медицински специалисти и недостатъчната подкрепа за семействата и хората, които се грижат за болните, са проблеми, които обхващат и двете области. Той отбеляза неравенствата между държавите членки, като в едни страни пациентите имат достъп до специализирани екипи, съвременни диагностични технологии и цялостни услуги за подкрепа, а в други дори поставянето на ранна диагноза е дълъг и труден процес. Тези различия са особено видими в страните от Централна и Източна Европа, включително България. „Недостигът на медицински кадри, регионалните различия и ограниченият достъп до специализирани услуги създават допълнителни пречки. Към тях се прибавя и обществената стигма, която на места все още съществува“, заяви евродепутатът.

Вигенин посочи, че грижата не приключва с поставянето на диагнозата, тъй като заболявания като Алцхаймер и Паркинсон често изискват години медицинска, психологическа и социална подкрепа. Той също отбеляза, че при болестта на Алцхаймер тежестта пада не само върху пациента, но и върху неговите близки, които често са принудени да намалят работното си време или да напуснат работа, за да се грижат за болен роднина. Подобни трудности изпитват и семействата на хора с тежки психични заболявания. „Не можем да продължаваме да приемаме този принос за невидима част от здравните ни системи“, подчерта той.

Евродепутатът посочи и ролята на Европейския съюз: "Здравеопазването остава преди всичко отговорност на отделните държави, но това не бива да ни пречи да правим много повече заедно на европейско равнище.“

Новите технологии също имат важна роля, добави Вигенин. Напредъкът в ранната диагностика, цифровите здравни технологии и по-персонализираните методи за лечение могат коренно да подобрят живота на пациентите. Ползата от тях обаче зависи от това доколко са достъпни за хората. „Ако нов диагностичен метод или лечение остане достъпен единствено в най-богатите държави членки, рискуваме да задълбочим именно неравенствата, които се опитваме да преодолеем.“

Според него двата доклада на Европейския парламент, които в момента се подготвят, за Европейска стратегия за неврологично здраве и Стратегия за психично здраве трябва да имат свои отделни цели, но и да се основават на общи принципи.

Вигенин открои три важни принципа: ранен и равнопоставен достъп до диагностика и лечение; непрекъснатост на грижите, която свързва здравната и социалната подкрепа; и по-голямо признание за нуждите на семействата и близките, които полагат грижи за болните.

Като друг акцент Вигенин посочи следващия дългосрочен бюджет на Европейския съюз, в който трябва да се гарантира, че здравеопазването няма да остане на заден план за сметка на други приоритети. „Не можем да говорим сериозно за устойчивост, конкурентоспособност и демографски промени, без да инвестираме в здравето и благосъстоянието на нашите граждани“, заяви евродепутатът. Според него всеки човек с неврологично или психично заболяване трябва да има равен шанс да получи навременна и качествена медицинска помощ, независимо къде в Европа живее.

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП: https://www.socialistsanddemocrats.eu/

Неделя вечер, последният филм за уикенда е свършил, алармата е настроена, а мислите вече са в понеделник. За някои хора точно тогава идват необяснимата печал, напрежението и усещането, че почивката е приключила твърде бързо. Психолозите наричат това преживяване „Sunday Blues“ или „Sunday Scaries“ – неделна тъга и тревожност преди началото на работната седмица.

Това не е отделно медицинско състояние, а неформално описание на прехода между свободното време и служебните изисквания. Психологът Kia-Rai Прюит от клиниката „Кливланд“ го определя като „изпреварваща тревожност“ – тревога за нещо, което още не се е случило. „За много хора работната седмица е напрегната, а през уикенда не успяват напълно да се отпуснат, преди отново да дойде време за работа“, казва тя.

Проучване, публикувано през 2026 г., разглежда преживяването в шест фокус групи с 26 служители в Нидерландия. Участниците описват не само печал, а цял набор от реакции – тревожност, стрес, умора, натрапливо премисляне на предстоящите задачи, отлагане и желание за отдръпване от другите. Изследователите подчертават, че неделната тъга има две посоки: към края на уикенда и към идващата работна седмица.

Това обяснява защо усещането често изглежда „без причина“. Човек може едновременно да съжалява, че не е използвал почивните дни така, както е искал, и да очаква трудни срещи, срокове или неприятен разговор в понеделник. При някои участници дори настройването на алармата или получаването на служебен имейл в неделя вечер е било достатъчно да върне работните мисли.

Почивните дни не винаги са почивка. Домакински задачи, грижи за деца, пътуване, социални ангажименти и работа по служебни въпроси могат да запълнят целия уикенд. Така в неделя човек не усеща, че е възстановил силите си, а че просто е сменил един списък със задачи с друг.

Изследванията върху възстановяването от работен стрес разграничават няколко важни преживявания: психическо откъсване от работата, отпускане, усещане за контрол и занимания, които носят удовлетворение. В проучване с 233 служители тези процеси през уикенда са свързани с по-добро запазване на енергията и оптимизма до понеделник, както и с по-висока ангажираност към работата и по-ниско прегаряне.

Най-често неделната тъга се засилва при голямо натоварване, несигурност в работата, конфликтни отношения или липса на ясна граница между служебното и личното време. Обратното също е вярно: по-голямата автономия, подкрепящите колеги и усещането, че работата има смисъл, могат да направят прехода към понеделник по-малко тежък.

При много хора чувството е краткотрайно и отслабва след началото на седмицата. Самото наличие на тъга в неделя не означава депресия или тревожно разстройство. Националният институт по психично здраве на САЩ посочва, че тревожността се превръща в проблем, когато не отшумява и започва да пречи на ежедневните дейности, работата, съня или отношенията с близките.

Затова повтарящи се панически усещания, сериозно безсъние, постоянна безнадеждност или тревожност, която се разпростира и върху останалите дни, не бива да се обясняват само с „лошо настроение в неделя“. В такива случаи неделният спад може да е знак за по-широк проблем – хроничен работен стрес, прегаряне, тревожно състояние или депресивни симптоми – и изисква разговор с квалифициран специалист.

Източници: my.clevelandclinic.org, nimh.nih.gov

Недостигът на противогрипни ваксини в България поставя общопрактикуващите лекари пред морална дилема – на кого да поставят наличните дози и на кого да откажат. За проблема предупреди д-р Гергана Николова, заместник-председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари, пред bTV.

„Аз поставям ваксини, не ги доставям. За доставката отговарят други хора. Лекарите ще бъдат поставени пред морално-етичната дилема на кого трябва да откажат поставянето на ваксина“, заяви Николова.

По думите ѝ досега пациентите, за които не са осигурени ваксини по националните програми, са могли да бъдат насочени към аптеките. Сега обаче и там количествата не достигат.

Националната програма за профилактика на грипа при деца се прилага за първи път в България и предвижда ваксини за 17% от децата в обхванатата възрастова група. „Ако имам 100 деца, които попадат в тази група, ще получа 17 ваксини“, обясни лекарят. Процентът включва назални и инжекционни ваксини, като част от назалните вече са доставени и се поставят в лекарски кабинети.

Николова посочи, че някои нейни колеги са заявили по 500 ваксини за децата в практиките си. Най-тежко е положението за децата и възрастните, които не попадат в националните програми и трябва сами да закупят препарата.

Лекарката разказа за пациент, който се ваксинира срещу грип от 10 години, преживял е инфаркт и инсулт и има пейсмейкър. По думите ѝ за него имунизацията е особено важна.

Тя даде и пример с две деца от практиката си, за които не е имало достатъчно ваксини. „Вчера братчето каза: „Сложете я на сестра ми, аз съм по-корав“. Представете си докъде стигаме“, разказа Николова.

Сред засегнатите е и семейство от Копривщица с две деца, едното от които не попада в националната програма. Лекарката заяви, че не знае дали ще може да осигури ваксини и за двете деца.

Заради недостига в България част от хората търсят противогрипни ваксини в Гърция. Д-р Николова предупреди, че при покупка от друга държава трябва да се спазят условията за транспорт и съхранение, за да не бъде нарушена студената верига.

Ваксината трябва да се пренася в специална хладилна чанта с подходящи охлаждащи елементи. По думите на лекарката препарат, оставен за четири часа в автомобил при температура от 23 градуса, може да загуби смисъла от последващото му поставяне.

В Гърция за сезона се очакват 3,64 милиона противогрипни ваксини, а около 30% от тях вече са разпределени в аптеките. Данните са на гръцката обществена телевизия ЕРТ.

Източници: btvnovinite.bg, ertnews.gr

Един достъпен зеленчук може да бъде полезно допълнение към храненето на хората, които се грижат за здравето на сърцето и кръвоносните си съдове. Става дума за червеното цвекло, което е богато на естествени нитрати и може да подпомогне контрола на кръвното налягане.

Според публикация на украинската информационна агенция UNIAN, позоваваща се на материал на американската медия TODAY, кардиологът д-р Аннапурна Кини от Mount Sinai Fuster Heart Hospital в Ню Йорк обръща внимание на потенциалните ползи от този кореноплоден зеленчук.

Основната причина цвеклото да привлича вниманието на специалистите е съдържанието му на естествени нитрати. В организма те участват в процеси, водещи до образуването на азотен оксид — молекула, която подпомага отпускането на гладката мускулатура на кръвоносните съдове.

Когато съдовете се разширяват, кръвта преминава по-лесно през тях. Това може да допринесе за понижаване на кръвното налягане и за подобряване на съдовата функция.

С напредването на възрастта артериите могат да загубят част от своята еластичност. В съчетание с други рискови фактори това увеличава вероятността от развитие на хипертония и сърдечносъдови заболявания.

Изследванията върху цвеклото и неговите нитрати показват обещаващи резултати, но ефектът не е еднакъв при всички хора.

Сокът е един от начините за прием на нитратите, съдържащи се в зеленчука. Той може да се комбинира с моркови или малко джинджифил за разнообразяване на вкуса.

Систематичен преглед и метаанализ, публикуван през 2024 г. в списание Nutrition, Metabolism and Cardiovascular Diseases, разглежда резултатите от 11 клинични проучвания с общо 349 участници с високо кръвно налягане.

Анализът установява средно понижение на систоличното кръвно налягане с около 5,3 mmHg при прием на сок от цвекло в сравнение с контролните условия. Не е установен статистически значим ефект върху диастоличното налягане или върху показателите за кръвното налягане, измерени в рамките на 24 часа.

Авторите обаче оценяват сигурността на доказателствата като ниска. Затова резултатите трябва да се тълкуват предпазливо, а сокът от цвекло да се разглежда като възможно допълнение към здравословния начин на живот, а не като самостоятелно лечение.

Кореноплодната част не е единствената, която може да намери място в менюто. Листата на цвеклото също са ядливи и съдържат полезни хранителни вещества.

Те могат да се приготвят по различни начини:

Самото цвекло може да се консумира варено, печено или настъргано в салата. Комбинацията му с други зеленчуци, бобови храни, пълнозърнести продукти и полезни мазнини допринася за по-разнообразно и балансирано хранене.