Витамините обикновено се представят като универсална формула за добро здраве – достатъчно е човек да приема правилните количества и организмът ще функционира оптимално. През последните години обаче все повече изследвания показват, че връзката между витамините, метаболизма и различни заболявания е значително по-сложна. Един от най-дискутираните примери е витамин B12 – хранително вещество, което дълго време се смяташе почти изцяло за полезно, но днес все по-често попада в центъра на научни дебати заради възможна връзка с определени видове рак.

Витамин B12, известен още като кобаламин, е жизненоважен за човешкия организъм. Той участва в синтеза на ДНК, образуването на червени кръвни клетки и поддържането на нервната система чрез изграждането на миелиновата обвивка на нервите. Недостигът му може да доведе до хронична умора, нарушения в паметта, проблеми с концентрацията и неврологични увреждания.

Тъй като витаминът се съдържа естествено почти изцяло в храни от животински произход, дефицитът е по-често срещан при хора на растителен режим на хранене, както и при пациенти с нарушения в усвояването на хранителни вещества.

Интересът на учените към възможната връзка между витамин B12 и онкологичните заболявания се засилва заради ролята му в процесите на възстановяване и стабилизиране на ДНК. Тъй като ракът започва с генетични увреждания в клетките, част от изследователите предполагат, че тежкият дефицит на B12 може косвено да наруши механизмите за копиране и поправка на ДНК и по този начин да увеличи риска от клетъчни мутации.

Паралелно с това обаче редица проучвания през последното десетилетие установяват друга, далеч по-неочаквана тенденция – необичайно високите нива на витамин B12 в кръвта също се наблюдават по-често при пациенти с някои видове рак, включително рак на белия дроб, дебелото черво, хранопровода и гърдата.

Това поставя учените пред сложен въпрос: дали променените нива на витамина допринасят за развитието на заболяването, или самият рак променя начина, по който организмът обработва B12.

Според специалистите едно от основните усложнения при интерпретацията на резултатите е разликата между приема на витамин B12 чрез храната и реалните му стойности в кръвта. Нивата на витамина не зависят единствено от храненето, а и от начина, по който организмът го складира, транспортира и използва.

Черният дроб съхранява големи количества B12, а при някои онкологични заболявания, особено агресивни форми на рак или чернодробни тумори, тези механизми могат да бъдат сериозно нарушени. Някои тумори дори стимулират производството на белтъци, които пренасят витамина в кръвта, което може да доведе до изкуствено завишени стойности при лабораторни изследвания. В подобни случаи високият B12 вероятно е следствие от заболяването, а не негов причинител.

Най-новите научни данни продължават да дават противоречиви резултати. Изследване от 2026 г., обхванало над 37 000 пациенти с рак на дебелото черво, установява, че хората с много високи нива на B12 имат по-лоша прогноза и по-ниска преживяемост. Авторите на проучването обаче подчертават, че това не доказва причинно-следствена връзка, а по-скоро предполага, че витаминът може да служи като биомаркер за по-агресивно протичане на заболяването.

Преглед на научните публикации от 2022 г. също заключава, че към момента няма достатъчно доказателства, че високият прием на витамин B12, високите му стойности в кръвта или хранителните добавки директно причиняват рак.

Допълнително усложнение внася и изследване от 2024 г. във Виетнам, което анализира хранителния режим на над 3700 онкологични пациенти и близо 3000 души без диагноза рак. Учените установяват т.нар. U-образна зависимост – повишен риск се наблюдава както при много нисък, така и при много висок прием на витамин B12. Изследователите обаче отбелязват, че проучването е наблюдателно и не може да докаже директна причинно-следствена връзка.

Според медицинските експерти натрупаните до момента данни не налагат паника около витамин B12, нито отказ от добавки при доказан дефицит. Въпреки това специалистите подчертават, че приемът на витамини трябва да бъде съобразен с реалните нужди на организма, а не с масови тенденции или самолечение.

Изследователите обобщават, че засега науката не разполага с категоричен отговор дали витамин B12 играе роля в развитието на рака или променените му стойности са просто отражение на болестния процес. Един от малкото сравнително сигурни изводи е, че както прекалено ниските, така и прекалено високите нива на витамина могат да бъдат свързани със здравословни рискове.

Японската фармацевтична компания Kissei Pharmaceutical съобщи за 20 смъртни случая при пациенти, приемащи Tavneos за лечение на васкулит.

Компанията подчерта, че причинно-следствена връзка с лекарството не е установена във всички случаи. Поради установените случаи на тежко чернодробно увреждане, компанията призова здравните заведения да се въздържат от предписване на лекарството на нови пациенти. Компанията също така подчерта, че се консултира с японското Министерство на здравеопазването относно настоящата ситуация.

Според Kissei Pharmaceutical, приблизително 8 500 пациенти в Япония са получили лекарството от пускането му на пазара през 2022 г. Пациентите, които вече получават лечение, се съветват да се информират за рисковете от чернодробно увреждане и да обмислят алтернативни възможности за лечение, въпреки че първоначално чернодробното увреждане е посочено като сериозен страничен ефект.

Лекарството е разработено от американската компания ChemoCentryx, дъщерно дружество на Amgen. На 27 април Американската агенция по храните и лекарствата (FDA) обяви намерението си да отмени регистрацията на лекарството в САЩ поради неточна информация в регистрационното досие и опасения относно неговата ефективност.

Холестеролът често се възприема като една от основните заплахи за здравето, особено заради връзката му със сърдечносъдовите заболявания. Специалистите обаче подчертават, че веществото не е изцяло вредно и всъщност изпълнява важни функции в организма, включително участие в производството на хормони, витамин D и клетъчни мембрани.

Кардиологът д-р Джак Улфсън от Аризона, който има над 25 години професионален опит, коментира темата в публикация в Instagram на 12 май. По думите му доброто здраве не означава холестеролът да бъде сведен до нула, а да се поддържат оптимални стойности според индивидуалното състояние на организма.

Според специалиста един от естествените начини за поддържане на здравословни нива на холестерола е редовното излагане на слънчева светлина. Той обяснява, че UVB лъчите подпомагат превръщането на холестерола във витамин D.

„Когато сте на слънце, UVB лъчите превръщат холестерола във витамин D. Нивата на витамин D се повишават, а холестеролът естествено се нормализира“, посочва д-р Улфсън.

Втората препоръка на кардиолога е свързана със здравето на черния дроб — органът, който играе ключова роля в разграждането и регулирането на холестерола.

„Пречистете и възстановете черния дроб. Първата стъпка е да се ограничат токсините, които го увреждат. Когато черният дроб функционира добре, организмът разполага с повече LDL рецептори, които извеждат старите LDL частици от кръвообращението. Така нивата на LDL спадат по естествен път“, обяснява той.

Д-р Улфсън подчертава, че целта не е организмът да спре да произвежда холестерол, а да се постигне здравословен баланс. Той допълва, че излагането на слънце и поддържането на добро чернодробно здраве могат да бъдат част от естествен подход за контрол на холестерола без медикаменти.

Медицинските специалисти напомнят, че холестеролът се разделя на няколко основни вида. Според информация на Cleveland Clinic при стандартно изследване на липидния профил се проследяват общият холестерол, LDL, HDL и VLDL.

LDL, или липопротеин с ниска плътност, е известен като „лош“ холестерол, тъй като при високи стойности допринася за натрупване на плаки по стените на артериите. VLDL също се свързва с повишен риск при прекомерни количества.

HDL, или липопротеин с висока плътност, се определя като „добър“ холестерол, защото подпомага извеждането на излишния холестерол от организма и намалява риска от атеросклероза.

Според кардиолози и здравни организации поддържането на ниски стойности на LDL и по-високи нива на HDL остава един от ключовите фактори за превенция на инфаркт, инсулт и други сърдечносъдови заболявания.

Специалистите подчертават, че освен генетичните фактори, върху нивата на холестерола влияние оказват храненето, физическата активност, телесното тегло, тютюнопушенето, алкохолът и хроничният стрес. Сред препоръчваните мерки за поддържане на добър липиден профил са балансираното хранене, редовното движение, ограничаването на преработените храни и периодичните профилактични изследвания.

Жените имат специфични хранителни нужди, които се променят в различните етапи от живота — от поддържането на хормоналния баланс и енергийните нива до здравината на костите, имунитета и метаболизма. Специалисти по хранене подчертават, че редовната консумация на богати на хранителни вещества храни може да подпомогне дългосрочното здраве по естествен начин.

В интервю за HT Lifestyle диетологът и консултант по хранене Симрат Катурия посочва няколко основни групи храни, които според нея не бива да липсват в менюто на жените.

Сред най-важните са зеленолистните зеленчуци като спанак, кейл и маруля. Те съдържат значителни количества желязо, калций и фолиева киселина — хранителни вещества, които подпомагат костното здраве, енергийния баланс и намаляват риска от анемия. Желязото е особено важно за жени в активна възраст заради месечната загуба на кръв, а фолиевата киселина играе ключова роля за клетъчното възстановяване и репродуктивното здраве.

Катурия обръща внимание и на ядките и семената, сред които бадеми, орехи, ленено и чиа семе. Те са богати на полезни мазнини, растителен протеин, магнезий и омега-3 мастни киселини. Според специалистите тези вещества подпомагат сърдечносъдовата система, мозъчната функция, състоянието на кожата и хормоналния баланс.

Особено значение има и приемът на пробиотични храни като кисело мляко и ферментирали продукти. Те подпомагат чревната микрофлора, храносмилането и усвояването на хранителни вещества. Изследвания през последните години показват, че състоянието на чревния микробиом е свързано не само с имунитета, но и с психичното здраве, нивата на стрес и хормоналния баланс.

Сред препоръчваните храни са и плодовете с високо съдържание на антиоксиданти, включително боровинки и ягоди. Те съдържат вещества, които ограничават оксидативния стрес и възпалителните процеси в организма. Освен това подпомагат здравето на кожата, имунната система и процесите на стареене, като същевременно са нискокалорични и богати на фибри.

Специалистите подчертават и значението на достатъчния прием на протеини. Храни като чисто месо, яйца, леща, бобови култури и сирене осигуряват незаменими аминокиселини, необходими за възстановяването на мускулите, производството на енергия и нормалното функциониране на хормоните. Това е особено важно за жени с натоварено ежедневие и високи нива на физически и психически стрес.

Световната здравна организация и редица международни здравни институции препоръчват разнообразно хранене, богато на плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни, полезни мазнини и качествени източници на протеин, като ключов фактор за превенция на сърдечносъдови заболявания, диабет, остеопороза и хормонални нарушения.

Ново изследване поставя фокус върху малко обсъждан страничен ефект от популярните медикаменти за отслабване от типа GLP-1, сред които Wegovy и Ozempic — социалната стигма към хората, които ги използват.

Проучването показва, че пациентите, които свалят килограми с помощта на подобни лекарства, често са възприемани по-негативно в сравнение с хората, отслабнали чрез диета и физическа активност. Според учените обществените нагласи могат да се окажат дори по-тежки от отношението към хора, които изобщо не са отслабнали.

Изследването е проведено от специалисти от университета „Райс“, клиниката „Майо“ и Калифорнийския университет в Лос Анджелис и е публикувано в научното издание International Journal of Obesity.

Екипът, ръководен от социалния психолог Ерин Стандън, е анализирал реакциите на 1313 пълнолетни американци чрез два онлайн експеримента. Участниците получили кратки описания на измислени 38-годишни хора с различна история на теглото и методи за отслабване.

В част от сценариите персонажите сваляли килограми с медикаменти от групата GLP-1, а в други — чрез хранителен режим и спорт. Някои от описаните хора не били отслабнали изобщо.

Резултатите показват, че хората, използвали лекарства за отслабване, са били оценявани като по-мързеливи, по-малко дисциплинирани, по-нездравословни и по-малко приятни за социални контакти в сравнение с тези, постигнали резултати чрез промяна в начина на живот.

Още по-показателно е, че участниците често оценявали потребителите на GLP-1 медикаменти почти толкова негативно, колкото и хората без никаква загуба на тегло. В някои категории дори ги възприемали по-неблагоприятно, включително по отношение на честност и щедрост.

Според авторите това показва наличието на дълбоко вкоренено обществено убеждение, че медикаментозното отслабване представлява „лесен начин“ за справяне с наднорменото тегло.

„Очаквахме известна стигма около използването на GLP-1 лекарства, но мащабът ѝ ни изненада“, посочва Ерин Стандън.

В допълнителен експеримент изследователите анализирали обществените реакции към хора, които възстановяват теглото си след отслабване. Резултатите показват, че независимо дали килограмите са свалени чрез лекарства или чрез диета и упражнения, повторното напълняване се възприема еднакво негативно.

Според учените това поставя пациентите под обществен натиск на няколко различни нива — както заради самото наднормено тегло, така и заради начина, по който се опитват да го контролират.

Изследователите подчертават, че макар проучването да е базирано върху кратки описания на измислени персонажи, резултатите отразяват реални обществени нагласи, които могат да окажат влияние върху решенията на пациентите дали да започнат или да продължат лечение.

През последните години медикаментите от групата GLP-1 се превърнаха в едни от най-широко използваните терапии за затлъстяване и диабет тип 2. Те действат чрез имитиране на хормона глюкагоноподобен пептид-1, който регулира кръвната захар и апетита.

Клинични проучвания показват, че тези лекарства могат да доведат до значителна редукция на теглото и намаляване на риска от сърдечносъдови заболявания, диабет и други усложнения, свързани със затлъстяването. Специалистите обаче предупреждават, че при спиране на терапията килограмите често се възстановяват сравнително бързо.

Според Световната здравна организация затлъстяването остава един от най-сериозните глобални здравни проблеми, свързан с повишен риск от преждевременна смърт, сърдечни заболявания, някои видове рак, депресия и метаболитни нарушения.

Авторите на новото изследване предупреждават, че общественото осъждане може да възпрепятства хората да търсят медицинска помощ или да обсъждат открито здравословните си проблеми със специалисти.

„Когато хората се чувстват осъждани за решенията, които вземат относно здравето си, това влияе върху готовността им да потърсят лечение и върху начина, по който управляват състоянието си“, посочва Стандън.

Според екипа разбирането на социалния аспект около медикаментите за отслабване става все по-важно, тъй като тези терапии навлизат масово в медицинската практика и обществения живот.

Генното модифициране на имунните клетки на пациент с ХИВ, целящо те да разпознават и унищожават вируса, успешно е овладяло инфекцията, показва първо по рода си подобно проучване върху хора, предаде Ройтерс. Изследователите обаче уточняват, че са необходими допълнителни проучвания, за да се потвърдят резултатите и да се установи кои групи пациенти биха имали най-голяма полза от лечението, допълва БТА.

Проучването от Фаза 1 включва CAR-T – еднократна терапия, при която Т-клетките на пациента се извличат, генетично модифицират и размножават в лаборатория, след което се вливат обратно в тялото му. В този случай CAR-T терапията е насочена към рецепторите CD4 и CCR5, чрез които ХИВ се свързва с клетките, отбелязва Ройтерс.

Ако не се лекува, вирусът се размножава и унищожава клетките, които се борят с инфекциите, като в крайна сметка прогресира до Синдром на придобитата имунна недостатъчност (СПИН). В световен мащаб около 41 милиона души живеят с ХИВ и въпреки че напредъкът в антиретровирусната терапия превърна инфекцията в управляема, лечението трябва да продължи до живот.

За разлика от предишни случаи на „излекуване“ от ХИВ, включващи пациенти с рак, на които са присадени стволови клетки от костен мозък от донор с рядка генетична мутация, устойчива на ХИВ инфекция, изследователите казват, че CAR-T терапията може да се използва от много по-широка група пациенти.

„Нашата цел е да направим тези терапии достъпни и лесно приложими“, каза д-р Боро Дропулич, изпълнителен директор на неправителствената организация Caring Cross, която си сътрудничи с изследователи от Калифорнийския университет в Сан Франциско, Калифорнийския университет в Дейвис и Университетската болница „Кейс уестърн ризърв“.

Изследователите констатират, че от тримата пациенти, участващи в проучването и лекувани със стандартна доза CAR-T, двама са поддържали неоткриваеми до много ниски вирусни нива на ХИВ след спиране на антиретровирусната терапия – единият в продължение на повече от две години до момента, а другият за близо година. При третия участник се наблюдава ранен рецидив (връщане на вируса), но след това той е успял да овладее ХИВ до ниски, но откриваеми вирусни нива, допълва Ройтерс.

Други трима пациенти, участващи в изследването, което беше фокусирано върху безопасността, не са преминали през предварителна химиотерапия (използвана за подготовка на костния мозък за повторното вливане на клетките), докато на други трима е била приложена по-ниска доза CAR-T.

„Важно е да се отбележи, че двама пациенти, които не са взимали лекарства за ХИВ най-дълго и се справят добре, са били диагностицирани и поставени на терапия доста бързо“, казва д-р Стивън Дийкс, професор по медицина в Калифорнийския университет в Сан Франциско и главен ръководител на проучването.

„Антиретровирусната терапия „замразява вируса на място“, така че той да не може да мутира, като същевременно предпазва имунната система от това да бъде „опустошена от ХИВ“, обяснява той. Дийкс допълва, че в момента се работи по установяването на причината, поради която някои пациенти са реагирали толкова добре на терапията. „CAR-T клетките изчезнаха след няколко седмици... така че наистина се опитваме да открием механизма, който стои зад това“, споделя той.

В момента CAR-T терапията се използва при няколко вида рак на кръвта и се разработва за автоимунни заболявания като лупус и склеродермия. „При раковите заболявания общата тежест на болестта е много по-висока. Обикновено там CAR-T клетките се задържат много по-дълго“, казва Дийкс. Той допълва, че пациентите, които са участвали в проучването за ХИВ, не са имали същите тежки странични ефекти, включително силен възпалителен отговор, известен като синдром на цитокиново освобождаване, който може да се появи при онкоболни пациенти, лекувани с CAR-T.

Изводите от проучването трябваше да бъдат представени в Бостън във вторник на годишната среща на Американското дружество по клетъчна и генна терапия (ASGCT), отбелязва Ройтерс.

Може ли съединение, извлечено от обикновен хранителен продукт като чесъна, да подпомогне здравето на мускулите с напредването на възрастта? Ново изследване на японски специалисти сочи, че това е възможно, пише Юрикалърт.

Авторите му, сред които специалисти от Института за изследване на здравословното стареене (IRPA), са открили, че едно от съединения в отлежалия екстракт от чесън - аминокиселината S1PC, подобрява мускулния тонус и забавя стареенето на мускулите при възрастни мишки.

Последващите експерименти с това съединение ще помогнат за създаването на терапии, които подобряват физическото състояние на възрастните хора, смятат японските учени, цитирани от БТА.

В изследването, публикувано в сп. Cell Metabolism, авторите описват неизвестна досега характеристика на съдържаща сяра аминокиселина S-1-пропенил-L-цистеин (S1PC). Оказва се, че тя активира ензима LKB1, който е един от регулаторите на клетъчния метаболизъм, и променя взаимодействията между мозъка и органите по начин, забавящ стареенето на мускулите при възрастни индивиди.

"Очакваме, че това съединение може да забавя стареенето и по други начини, които все още предстои да проучим", каза директорът на IRPA Шиничиро Имаи, цитиран от пресслужбата на института.

Изследователят припомня, че мускулите на хората и другите бозайници постепенно отслабват с напредването на възрастта, което води до намаляване на подвижността при възрастните индивиди, както и до повишен риск от различни травми, счупвания и други здравословни проблеми. Това подтиква учените да търсят начини за подмладяване на мускулите, поддържане на тонуса им и забавяне на стареенето както чрез създаване на нови лекарства, така и чрез изучаване на вече съществуващи препарати.

Авторите на настоящото изследване са били заинтригувани как молекулите в отлежалия екстракт от чесън влияят върху процеса на стареене на мускулите. Този екстракт се използва широко в народната медицина в много региони на Евразия още от древността, а през последните години е разглеждан и като едно от природните средства за борба с хипертонията и като стимулатор на имунитета.

Проведените от Имаи и колегите му експерименти с възрастни мишки са показали, че съдържащата се в екстракта аминокиселина S1PC оказва благоприятно влияние и върху мускулния тонус. Съединението въздейства чрез сложна верига от взаимодействия, която включва клетки на черния дроб, мозъка и мастната тъкан, както и няколко ензима и сигнални молекули. Всички те карат мускулите да произвеждат повече молекули на коензима NAD+, който играе важна роля в реакциите с участието на кислород.

Тези промени в метаболизма са повлияли благоприятно на състоянието на мускулите на възрастни гризачи, като са ги карали да се свиват с 16 процента по-силно при някои видове натоварвания в сравнение с мускулите на индивиди от контролната група, които не са получавали аминокиселината.

Учените предполагат, че съединението S1PC може да влияе по подобен благоприятен начин на работата и на други органи в тялото, което те планират да проверят в най-близко време.

Нулево количество захар в храненето на най-малките. Това предвиждат промени в Наредбата за здравословното хранене на децата. Проектът за промени е насочен към децата от 0 до 3 години.

Славчо Гургулеев е баща на 2 деца от Благоевград. Той подкрепя премахването на захарта от детското меню, но признава, че понякога ограниченията се нарушават – не от детските кухни, а от бабите и дядовците.

„Стараем се, когато става въпрос за тестени изделия да ползваме пълнозърнесто или лимецово брашно, но пак казвам, с едно условие – че бабите и дядовците развалят този режим“, казва Славчо Гургулеев.

„Обичам да си хапвам сладки неща – бонбони, желибони, шоколад…“, казва 6-годишната Даниела. На въпроса дали мама и тате ѝ разрешават, тя отговаря: „Горе-долу“. А при баба и дядо си хапва бисквити.

В детската кухня на Силвия Христова одобряват предлаганите промени, но са категорични, че адаптацията към новите правила ще отнеме време.

„Надяваме се да ни дадат достатъчен период на адаптация. Целта е да намерим баланса между здравословното меню и добрата храна, която ще се приема от децата“, казва Силвия Христова, собственик на детска кухня.

Емилия Попова е част от екипа на детската кухня, учи медицина и оценява премахването на захарта от детското меню като стъпка в правилната посока.

„В днешно време наистина при децата се наблюдава доста прекомерна консумация на захарни изделия и напитки, респективно – това е предпоставка за обезитет, за зъбен кариес. В течение на времето – за много по-сериозни състояния, свързани с прекалената консумация на захар, като захарен диабет тип 2“, казва Емилия Попова, студент по медицина.

Според нея изграждането на здравословни хранителни навици на децата е съвместна мисия между детските кухни и родителите.

Канадски ветеринарни лекари откриха първите доказателства, че поне два варианта на силно патогенен птичи грип, H5N1 и H5N5, могат да се предават от заразени овце на малките им чрез мляко. Това трябва да се вземе предвид при борбата с разпространението на тази инфекция във фермите, пишат изследователите в статия, публикувана в списание Science Advances.

„Тези вируси бързо се развиват и се разпространяват в нови животински популации, представлявайки значителна заплаха за тяхното оцеляване и обществено здраве. Установихме, че тези вируси могат активно да се репликират в млечните жлези на овцете и да се предават чрез млякото на малките им, което е важно да се вземе предвид при наблюдение на разпространението на грипа и защита на популациите на домашните животни“, пишат изследователите.

Както отбелязват авторите на това откритие, група канадски ветеринарни лекари, водени от Йоханес Берхане, научен сътрудник в Националния център за екзотични животински болести (Канада), европейските ветеринарни лекари наскоро регистрираха възможен случай на асимптоматична инфекция на овце в британска ферма с вариант на високопатогенен птичи грип (H5N1), който преди това не е засягал тези домашни животни.

Това подтикна Берхане и колегите му да проведат цялостно проучване на това как тази форма на грип се държи при овцете и възможните пътища на предаване между животни в рамките на една популация. За да получат тази информация, ветеринарните лекари инжектирали частици от две форми на този вирус, H5N1 и H5N5, в няколко женски овце и наблюдавали тяхното здраве.

Тези експерименти показали, че и двата вируса активно се репликират в млечните жлези на овцете, като частиците им се натрупват не само в клетките на животните, но и в млякото им. Те попадат в телата на агнетата чрез млякото, което след това може да разпространи вируса по-нататък в популацията чрез контакт с вимето на незаразени овце. Освен това, навлизането на вируса в организма на овцете е съпроводено с развитие на мастит, треска и активен имунен отговор към грипа.

Тези наблюдения, както отбелязват Берхане и колегите му, показват, че високопатогенният птичи грип може да се разпространява в популациите на овцете не само чрез въздушно-капковидни капчици, но и чрез сурово овче мляко. Това трябва да се вземе предвид от фермерите по време на ежедневните им грижи за овцете и събирането на мляко, както и от епидемиолозите и съответните агенции, разработващи мерки за ограничаване на разпространението на грип, заключиха изследователите.

Близо 12% от населението у нас живее без достъп до медицинска помощ. Най-сериозен е проблемът в малките населени места, където освен лекари, липсват и подходящи условия. Част от решението е изграждането на 100 модерни амбулатории в 43 общини.

Година след ковид пандемията най-голямото село в община Тутракан остава без лекар, пише БНТ. Така близо 2000 души от Нова Черна са принудени да пътуват до най-близкия град, за да имат достъп до медицинска помощ и лекарства.

Ревасие Капуджи: „Лекуваме се вкъщи!“

Нешевер Салим: „Личният лекар е в Тутракан и трябва там да ходим. Много се чака!“

Освен време, хората губят и пари, тъй като с разходите за път лекарствата излизат двойно по-скъпо.

Ревасие Капуджи: „Даже сега съм болна, аз трябва да отида в Тутракан. Макар че хапчето струва 5 евро, ние трябва да дадем 15–20.“

Вярка Панайотова: „За един аналгин трябва да отидем чак в Тутракан. Един аналгин струва още две кутийки да вземеш.“

Мечтата на местните за лекар в селото ще се реализира през лятото. За целта започва и дългоочакваният ремонт на лекарския кабинет.

Нехат Юсмен, кмет на село Нова Черна: „Мястото е удобно, това е бивш здравен пункт, така че е предвидена женска консултация, детска консултация. Голямо улеснение за хората.“

Д-р Димитър Стефанов, кмет на община Тутракан: „С настилки, ел. инсталация, ВиК инсталация, дограма, така че помещенията ще бъдат приведени в приличен вид.Хората могат да разчитат на първичен преглед, различни медицински манипулации като мерене на кръвно, температура, поставяне на различни лекарства и съответно насочване при по-сложен случай към специалисти.“

Освен в Нова Черна, нов лекарски кабинет ще отвори врати до няколко месеца и в село Белица. Общо 100 амбулатории в 43 общини ще бъдат изградени и оборудвани със съвременна медицинска техника у нас. Всяка една ще струва 43 хиляди евро, осигурени по европейска програма.

Аптеките обаче в малките населени места остават мираж.

Американски лекари са открили, че приемът на еренумаб и други лекарства за мигрена, базирани на моноклонални антитела, които блокират рецепторите за болка, води до 25% намаление на риска от развитие на глаукома. Това показва възможни общи механизми за развитие на мигрена и глаукома, съобщи пресслужбата на Американската академия по неврология (AAN).

„Глаукомата споделя обща черта с мигрената, а именно, че развитието ѝ е съпроводено с нарушения в кръвоносните съдове, които снабдяват мозъка с кръв. Затова се надявахме, че лекарствата за мигрена, които потискат възпалението в нервната система и подобряват кръвоснабдяването ѝ, ще подобрят и здравето на очите при пациенти с висок риск от развитие на глаукома“, обясни Уен Джиенсян, доцент в университета Браун (САЩ), цитиран от пресслужбата на AAN.

Имайки това предвид, изследователите анализираха данни, събрани по време на проучване на 36 800 пациенти, страдащи от тежка мигрена. Всички те са приемали лекарства, някои от които потискат рецепторите за болка, докато други разширяват кръвоносните съдове или повлияват нервната система по други начини.

За да оценят въздействието на тези агенти върху развитието на глаукома, изследователите разделят пациентите на няколко групи въз основа на лекарствата, които приемат, и сравняват честотата на атрофия на зрителния нерв сред тях. Това сравнение разкрива, че глаукомата се развива с 25% по-рядко при страдащи от мигрена, които приемат еренумаб и други блокери на рецепторите за болка на базата на моноклонални антитела.

Този положителен ефект не е наблюдаван при други лекарства, които са насочени към същите рецептори за болка, но потискат тяхната активност, използвайки къси молекули, а не антитела. Последващи експерименти с животни и наблюдения на доброволци ще помогнат да се разберат основните причини за тези разлики и ще изяснят механизма, чрез който моноклоналните лекарства против мигрена могат да бъдат от полза за потенциалните страдащи от глаукома, заключиха изследователите.

Себорейният дерматит е хронично възпалително кожно заболяване, което засяга скалпа, лицето и гърдите. Д-р Инна Попова, главен асистент в Кожна клиника на Александровска болница посочва какви са причините за това.

"Себорейният дерматит е често срещано възпалително заболяване на кожата, което засяга най-често скалпа, но може да се появи и по лицето, гърдите и гърба. Състоянието се характеризира със зачервяване, лющене и поява на пърхот, а в някои случаи – и със сърбеж и разраняване вследствие на разчесване каза д-р Инна Попова, цитирана от БНР.

По думите ѝ причините за развитието на Себореен дерматит са комплексни. Една от основните е повишената продукция на себум, която създава благоприятна среда за развитието на гъбички от рода Malassezia. Това води до възпаление на кожата и поява на характерните симптоми.

"Мъжете са по-предразположени към развитие на себореен дерматит. Причината е, че мъжките полови хормони – андрогените – стимулират по-активна продукция на себум. Лечението обикновено започва с използването на специализирани шампоани. На пазара се предлагат различни продукти, включително такива на основата на кетоконазол и други активни съставки с противогъбично действие. При по-тежки форми може да се наложи прием на антимикотични таблетки, но само след консултация с лекар, съветва специалистът. Според д-р Инна Попова няма доказателство, че по-честото миене на косата подобрява състоянието. Препоръчва се косата да се измива обичайно – около два до три пъти седмично – с подходящи продукти за чувствителен скалп и себореен дерматит. За превенция и по-добър контрол на заболяването се препоръчва редуване на използваните продукти, избягване на много гореща вода и стриктно спазване на предписанията на дерматолог.

Трудно е да се разбере, че близък човек страда от битов алкохолизъм, тъй като това е ранна, латентна форма на пристрастяване, твърди наркологът Роман Устинов.

Той обясни, че има определени признаци, които не бива да се пренебрегват.

„Първо, човек ще използва всяко извинение, за да пие, било то празници, края на работната седмица, срещи с приятели, стрес или житейски предизвикателства. Второ, той продължава да работи и остава социално активен, но кръгът от интересите и хобитата му забележимо се свива“, обясни Устинов.

Освен това, човек със зависимост не се смята за алкохолик, но реагира категорично на всички коментари от близки, предлагайки разнообразни, според него, убедителни аргументи: „Мога да спра да пия по всяко време, просто така стоят нещата в момента“, „Пия само за да подобря настроението си, за да спя, за да облекча стреса.“

„Външният вид се променя, например, кожата става по-груба, появяват се зачервяване и подуване, очите често се зачервяват, човекът става по-малко взискателен към облеклото и хигиената си, а раздразнителността, избухливостта и тревожността също се увеличават“, обясни Устинов.

Според специалиста по зависимости, обичайният алкохолизъм се проявява чрез постепенно увеличаване на консумираното количество, загуба на контрол върху количеството и пиене на повече от планираното. Това може да включва и случайни пропуски в паметта за събития, случили се в нетрезво състояние, т. нар. алкохолни палимпсести, както и появата на малки сутрешни напитки за подобряване на състоянието и склонност към пиене насаме или криене на питието.

„Това състояние може да продължи много години, карайки пациента и неговите близки да вярват, че консумацията на алкохол не е наистина проблематична, а просто нормален вариант, и времето, когато зависимостта все още може да бъде преодоляна, често е загубено“, добави Устинов.

Само една безсънна нощ може да предизвика в човешкия мозък промени, наподобяващи ранните стадии на болестта на Алцхаймер. До този извод стигат учени от University of Ibadan в Нигерия след мащабен анализ на научни изследвания, посветени на връзката между липсата на сън, паметта и мозъчната функция.

Изследователите са прегледали десетки медицински публикации от последните 25 години, за да установят как недоспиването влияе върху мозъка. Данните показват, че дори кратък период на безсъние или неспокоен сън може да отслаби връзките между нервните клетки, да предизвика възпалителни процеси, да затрудни образуването на нови мозъчни клетки и да доведе до натрупване на токсични протеини.

Според учените тези изменения наподобяват механизмите, наблюдавани при болестта на Алцхаймер – прогресивно невродегенеративно заболяване, което причинява загуба на памет, когнитивни нарушения и постепенно влошаване на мозъчната функция.

Авторите на анализа подчертават, че възрастните между 18 и 64 години се нуждаят от между седем и девет часа сън на денонощие, докато децата и юношите имат нужда от още повече заради развитието на мозъка.

Изследването поставя под съмнение и широко разпространената практика на т.нар. „безсънни нощи“ за работа или учене. Според анализа липсата на сън не подобрява способността за усвояване на информация. Напротив – наблюдават се по-трудно учене, повече пропуски в паметта, фалшиви спомени, нарушения в настроението и затруднена обработка на емоционална информация.

Ключова роля в процеса играе хипокампусът – област от мозъка, отговорна за превръщането на краткосрочните спомени в дългосрочни. По време на сън тази структура активира специфични електрически импулси, чрез които мозъкът „преповтаря“ преживяното през деня и съхранява информацията.

При недостиг на сън хипокампусът започва да функционира по-неефективно. Учените установяват, че дори една нощ с лош сън може да доведе до повишени нива на бета-амилоид и тау-протеини – вещества, свързвани с развитието на Алцхаймер.

За разлика от невродегенеративното заболяване обаче, ефектите от краткосрочното недоспиване обикновено са обратими. Според изследователите по-добрият режим на сън и кратките дневни почивки могат да помогнат за възстановяване на паметта, вниманието и концентрацията.

Сред препоръките на учените са поддържане на постоянен режим на лягане и ставане, ограничаване на използването на телефони и компютри преди сън и осигуряване на по-хладна, тъмна и тиха среда в спалнята. Специалистите отбелязват, че синята светлина от екраните потиска производството на мелатонин – хормона, който регулира съня.

Изследването показва още, че кратките дневни дрямки с продължителност между 10 и 30 минути могат частично да компенсират негативните ефекти от недоспиването и да подобрят когнитивната функция след безсънна нощ.

В последните години все повече държави въвеждат или обсъждат т.нар. „захарни данъци“ върху подсладени напитки или храни с високо съдържание на захар. Целта е да се повлияе на потребителското поведение и да се намали консумацията. За да бъде обсъдена темата доколко данъчното облагане на захарта е ефективен инструмент за подобряване на общественото здраве, българският евродепутат от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европарламента Кристиан Вигенин организира в Брюксел дискусията „Данъци или трансформация? Ролята на захарните данъци в здравната стратегия на Европа“. В разговора участваха експерти и представители на индустрията.

Вигенин отбеляза, че представените данните предоставят интересна картина - в Обединеното кралство приемът на захар намалява от години, но затлъстяването продължава да расте, а ефектът от данъка върху подсладените напитки е около 5 грама по-малко захар дневно, което се равнява на приблизително 21 калории. „Не смятам, че данъците могат сами по себе си да решат толкова комплексен проблем. Затлъстяването и свързаните заболявания са резултат от множество фактори: начин на живот, среда, достъп до храна, образование. Затова и дебатът не трябва да се свежда до „за“ или „против“ данъците, а до това как да изградим по-широка и ефективна стратегия“, коментира евродепутатът.

Вигенин постави специален акцент върху отражението на подобни мерки върху българската икономика. По думите му България разполага с ограничено производство на захар, основно чрез рафиниране на вносна суровина, и остава силно зависима от внос. Това означава, че ефектът от подобни политики у нас се пренася най-вече върху преработващата индустрия и крайните потребители, а не върху първичното производство.

Той подчерта, че добавената стойност в сектора се създава именно от сладкарската индустрия, производителите на напитки и хранително-вкусовите предприятия - предимно малки и средни компании, които вече инвестират в реформиране на продуктите.

„Затова политиките трябва да бъдат внимателно балансирани – да подобряват общественото здраве, без да подкопават конкурентоспособността и без да натоварват непропорционално потребителите“, предупреди евродепутатът.

Като част от Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент, Вигенин определи като водеща посока мерките да бъдат не само ефективни, но и социално справедливи, без да натоварват домакинствата с по-ниски доходи.

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП: https://www.socialistsanddemocrats.eu/

Министерският съвет прие Национална програма за ваксинопрофилактика срещу сезонен грип при деца. Чрез нея за първи път се осигурява безплатна имунизация за най-малките. Целта е да се намалят заболяемостта, усложненията и смъртността от сезонен грип в детска възраст чрез разширяване на ваксинационния обхват, както и да се повиши информираността на обществото за рисковете от заболяването в детска възраст.

„Ваксинацията ще обхване деца от 6 месеца до 17 години - за всички до 7 години и за деца с хронични заболявания до 17 години“, заяви Михаил Околийски. Служебният министър на здравеопазването изтъкна, че мярката има и икономически ефект. „Това е и антикорупционна мярка, защото ще намали ненужните болнични разходи и натоварването на здравната система“, посочи той.

По отношение на готовността за прилагане на програмата Околийски увери, че ваксините вече са заявени. „Щамовете се определят от Световната здравна организация през пролетта. Ваксините се произвеждат и са заявени - няма риск от загуба на обществен ресурс, тъй като се плаща само за поставените дози“, обясни ресорният министър.

Националната програма за ваксинопрофилактика на сезонния грип при деца е за периода 2026–2030 г. Целта е да се намалят заболяемостта, усложненията и смъртността от сезонен грип в детска възраст чрез разширяване на ваксинационния обхват, както и да се повиши информираността на обществото за рисковете от заболяването в детска възраст. В програмата е заложено достигане на имунизационен обхват от 17% всяка година сред децата до 7 г. и обхващане на 10 000 деца с хронични заболявания.

Данните показват, че в България заболяемостта от грип е най-висока във възрастовите групи от 0 до 4 години и от 5 до 14 години, като през последния зимен сезон почти всеки втори преглед по повод грип е извършен при дете под 15-годишна възраст. Нараства и делът на хоспитализациите при децата, като за последния сезон той достига над една трета от всички хоспитализирани лица с диагноза грип. Това показва както сериозния риск от усложнения, така и натоварването върху здравната система и семействата.

Околийски представи и отчет за свършеното през мандата си и обяви нови политики в сектор „Здравеопазване“ с фокус върху майчиното и детското здраве. На брифинг пред медиите подчерта, че изпълнява поет още в началото на мандата си ангажимент. По думите му Министерският съвет е взел решение за стартиране на Национална програма за патронажна грижа – инициатива, която ще се реализира за първи път в България.

„Това ще осигури грижа за бременни жени и деца до 2-годишна възраст. Квалифицирани специалисти - медицински сестри, акушерки и мултидисциплинарни екипи - ще предоставят индивидуална грижа в домовете на младите семейства“, обясни Околийски. Той допълни, че програмата ще бъде финансирана с около 1 милион евро годишно и ще позволи ранно диагностициране на здравословни и развитиен проблеми при децата. „Ранната диагностика е ключова, за да има ефективна интервенция и по-добра интеграция в развитието на всяко дете“, подчерта министърът.

Той благодари на екипа си, както и на институционалните партньори за подкрепата. „Благодаря на Министерството на финансите и на премиера Андрей Гюров за осигуреното финансиране и подкрепата за тези програми“, добави Околийски.

В отговор на въпрос за наследството, което оставя, той подчерта, че е направен подробен анализ на дейностите и предстоящите задачи. „Всички мерки по обществените поръчки са предприети. Подготвени са и нови алгоритми за скрининг на рак на дебелото черво и рак на шийката на матката, като се очаква те да започнат през юни“, заяви Михаил Околийски.

По данни от международни изследвания ваксинацията срещу грип намалява риска от хоспитализация при деца с над 50%, а този от тежко протичане – с до 63%.

Освен здравните последици, грипът води и до значителни икономически загуби. Проучване на Института за пазарна икономика показва, че разходите при една грипна вълна могат да достигнат около 145 млн. евро, като по-голямата част от тях са свързани с отсъствия от работа на родители и грижа за болни деца. В същото време разходите за ваксинационна програма са в пъти по-ниски, което я прави икономически ефективна мярка с дългосрочен ефект. Практиката в Европейския съюз показва, че ваксинацията срещу сезонен грип при деца е широко препоръчвана, а в много държави се осигурява безплатно като част от националните политики за превенция.

Сезонният грип остава една от най-заразните инфекции, която се разпространява бързо, особено сред децата. Те са и основен двигател на предаването му в семейството и общността.

„Ние, социалистите и демократите в Европейския парламент, допринесохме здравето да бъде приоритет в бъдещия бюджет на Европейския съюз, както по отношение на финансирането, така и на политическото съдържание.“ Това заяви българският евродепутат от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите Кристиан Вигенин, след като Комисията по обществено здраве (САНТ) на Европейския парламент прие с голямо мнозинство своето становище по регламента за създаването на Европейския фонд за конкурентоспособност. Вотът представлява важна стъпка за гарантиране на повече средства за здравеопазване в следващата Многогодишна финансова рамка на Европейския съюз (2027-2034).

Становището е резултат от преговори между политическите групи и отразява постигнат широк компромис с ясно изразени приоритети в областта на здравеопазването. Като докладчик в сянка от името на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, активно участие в оформянето на финалния текст взе Кристиан Вигенин.

Сред основните резултати е договореното финансиране от 22,75 милиарда евро за инвестиции, свързани със здравеопазването. Това представлява съществено увеличение спрямо първоначалното предложение на Европейската комисия, което не предвиждаше заделени пари за здравеопазване, и е част от по-широкото настояване на С&Д общото финансиране за здраве в следващата МФР да достигне минимум 35 милиарда евро.

От общата сума 10,05 милиарда евро са пряко насочени към здравния сектор, включително средства за борба с онкологичните заболявания и за Европейския орган за готовност и реакция при извънредни здравни ситуации. Допълнително 5,5 милиарда евро са предвидени за инвестиции в конкурентоспособността, свързана със здравеопазването.

В същото време се запазва принципът здравето да бъде финансирано и чрез други политики и инструменти на ЕС, включително чрез механизми, свързани със сигурността, управлението на кризи и отбраната, което гарантира по-устойчив и всеобхватен подход към здравните предизвикателства.

Становището предвижда да бъдат финансирани редица политики като превенция, справяне със социални и здравни фактори, намаляване на неравенствата, повече достъп до здравни услуги за хора с увреждания, повече средства за психично здраве и подкрепа за гражданското общество. Заложени са и подходите „Здраве във всички политики“ и „Едно здраве“, както и по-силни връзки между здравеопазването, цифровизацията и готовността при кризи.

В документа се поставя и въпросът за бъдещата структура на финансирането на здравеопазването в Европейския съюз. Предвижда се Европейската комисия да разработи пътна карта за по-съгласувана и цялостна рамка, включително възможността за продължаване на самостоятелната програма за здравеопазване след края на настоящия програмен период.

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП: https://www.socialistsanddemocrats.eu

Натрупването на мазнини в областта на корема по време на перименопаузата и менопаузата не се обяснява единствено с калорийния прием, а отразява съществени промени във вътрешния хормонален баланс. Организмът се стреми към ново равновесие, което често води до промяна в начина на разпределение на мастната тъкан.

Според данни, публикувани в Journal of Obstetrics & Gynecology Clinics of North America, до 70% от жените в този етап от живота развиват повишено натрупване на мазнини в коремната област. Средното увеличение на теглото е около 3–4 килограма, като при приблизително една пета от жените надхвърля 5 килограма. Някои изследвания показват, че над 40% от жените в менопауза отговарят на критериите за затлъстяване.

Основен фактор е хормоналната динамика. С напредването на възрастта нивата на тестостерон постепенно намаляват, което води до редукция на мускулната маса и забавяне на метаболизма. Паралелно с това се наблюдава спад на естрогена – хормон, който играе ключова роля в регулацията на апетита и енергийния баланс чрез влиянието си върху лептина. При по-ниски нива на естроген се увеличава чувството за глад, а мастната тъкан започва да се натрупва предимно в коремната област.

Намаляването на прогестерона също има значение. То се свързва със задържане на течности, нарушения на съня и промени в настроението, които косвено влияят върху хранителното поведение. Допълнителни фактори, като синдром на поликистозните яйчници или употребата на хормонални контрацептиви, могат да задълбочат дисбаланса.

Същевременно чувствителността към инсулина намалява. При това състояние глюкозата остава по-дълго в кръвта и се трансформира в мастна тъкан, което допринася за увеличаване на теглото. Този механизъм е ключов за разбирането на така нареченото „менопаузално коремче“.

Специалисти като д-р Флорънс Комите, работеща в областта на дълголетието и хормоналния баланс, подчертават, че управлението на тези процеси изисква индивидуален подход, базиран на обективни данни за метаболизма, съня и нивата на стрес.

Сред практическите подходи се препоръчва използването на непрекъснат мониторинг на глюкозата (CGM), който позволява проследяване на влиянието на храненето, съня и стреса върху кръвната захар в реално време. Данните показват, че дори храни, считани за здравословни, могат да предизвикат значителни глюкозни колебания при отделни хора.

Хранителният режим следва да ограничава силно преработените въглехидрати, които водят до резки глюкозни пикове и инсулинова резистентност. Препоръчва се прием на 25–30 грама протеин на хранене, както и достатъчно количество фибри за поддържане на чревния микробиом и стабилизиране на метаболитните процеси.

Периодичното гладуване също се разглежда като възможен инструмент, когато се прилага постепенно и под медицински контрол. Удължаването на периода без храна между вечерята и закуската може да подпомогне регулирането на инсулина и метаболизма на мазнините.

Физическата активност, особено силовите тренировки, е ключов компонент. Те подпомагат запазването на мускулната маса, подобряват инсулиновата чувствителност и оказват положително влияние върху костната плътност. Препоръчва се поне два до три пъти седмично натоварване с тежести, комбинирано с аеробни активности.

Сънят остава критичен фактор. Между шест и осем часа качествен сън подпомагат регулацията на хормони като кортизол, лептин и грелин, които контролират апетита и складирането на мазнини. При изразени нарушения се обсъжда възможността за хормонална подкрепа с лекар.

Контролът на стреса също има биохимично значение. Повишените нива на кортизол могат да нарушат синтеза на други хормони, включително естроген и тестостерон. Техники като медитация, дихателни упражнения и физическа активност се разглеждат като част от терапевтичния подход.

Хормоналната терапия, включително прилагането на естрадиол, прогестерон и тестостерон в индивидуално определени дози, остава една от възможностите за овладяване на симптомите. Специалистите подчертават, че целта не е възстановяване на предишния хормонален профил, а оптимизиране на състоянието с оглед на възрастта и общото здраве.

Медицински университет – Плевен отбеляза международен успех с първия документиран случай на трансконтинентално роботизирана хирургия между Китай и България. Това е сложен клиничен случай при пациент с карцином и рядка анатомична особеност – тазово разположен бъбрек, съобщи БНТ.

Интервенцията е извършена от доцент Мартин Караманлиев и екипа на Клиниката по онкохирургия.

В същото време ректорът на Медицински университет – Плевен проф. Добромир Димитров, по време на работно посещение в Китай, осъществява експертна подкрепа в реално време чрез платформата Proximie и 5G интернет. Технологията позволява защитена аудио-визуална връзка и интерактивни дигитални насоки по време на хирургичната интервенция.

Военномедицинска академия (ВМА) разполага с нова високоспециализирана апаратура, която значително разширява капацитета ѝ за провеждане на въздушна медицинска евакуация на тежко болни и пострадали пациенти.

Закупени са пет пълни комплекта, включващи монитор за жизнени показатели, респиратор, перфузор, кислородни бутилки, както и допълнително оборудване – дефибрилатор и аспирационна помпа. Тази апаратура позволява поддържането на интензивни грижи и реанимационна готовност по време на транспорт на дълги разстояния.

С внедряването ѝ ВМА вече има възможност да осъществява едновременно въздушна евакуация на до петима пациенти в тежко състояние, които се нуждаят от непрекъснато наблюдение и високоспециализирано лечение по време на полет. Апаратурата е сертифицирана за работа на борда на самолет и е в готовност за незабавно монтиране, което гарантира бърза реакция при спешни ситуации.

ВМА е единствената болница в страната, която разполага както със специализирано оборудване, така и с подготвени медицински екипи за въздушна медицинска евакуация. В тясно сътрудничество с Военновъздушните сили те могат да реагират при масови бедствия, аварии и военни конфликти, когато е необходимо бързо извеждане и стабилизиране на голям брой пострадали.

С тази апаратура значително повишаваме способностите си за оказване на медицинска помощ в екстремни условия. Въздушната медицинска евакуация изисква не само техника, но и отлично подготвени екипи, които могат да работят в динамична и рискова среда, подчерта проф. Любомир Алексиев, началник на Катедра „Авиационна и морска медицина“ към ВМА.

Той допълни, че медицинските екипи провеждат регулярни тренировъчни полети при различни сценарии и летателни условия, с цел поддържане на висока оперативна готовност и усъвършенстване на координацията между медицинските и авиационните структури.

Въздушната медицинска евакуация е критичен елемент от съвременните системи за спешна помощ и отбранителни способности. Тя позволява бързото транспортиране на пациенти от труднодостъпни райони или зони с повишен риск, като същевременно осигурява непрекъсната интензивна грижа по време на полета – фактор, който често е решаващ за изхода от лечението.

Мазната риба е един от най-добрите естествени източници на витамин D, вещество, необходимо за здрави кости, мускули и имунна система. Въпреки че тялото може да го произвежда чрез излагане на слънчева светлина, изследванията показват, че дефицитът му остава често срещан проблем, така че е важно да се набавя от храната, съобщава Health.

Експертите препоръчват консумацията на мазни риби няколко пъти седмично. Според тях те съдържат високи дози витамин D и други полезни хранителни вещества.

Дъговата пъстърва се счита за лидер по съдържание на витамин D – една порция осигурява над 80% от дневната нужда. Проучванията също така установяват, че е богата на омега-3 мастни киселини, витамин B12 и селен.

Сьомгата е също толкова полезна. В зависимост от вида, тя осигурява до 70% от дневната стойност на витамин D. Консервираната сьомга, често консумирана с меките кости, осигурява допълнителен прием на калций.

Рибата меч също попадна в списъка – съдържа значителни количества витамин D и витамин B12. Проучванията обаче предупреждават, че поради високите нива на живак, този вид риба не се препоръчва за бременни жени и деца.

Сред леснодостъпните варианти се откроява скумрията, уточнява БГНЕС. Тя е богата не само на витамин D, но и на здравословни мазнини, които подпомагат функцията на мозъка и нервната система. Сардините са друга здравословна храна. Консумацията им цели, включително костите, осигурява на организма не само витамин D, но и калций. Херингата допълва списъка – достъпен и питателен вариант. Тя съдържа витамин D и омега-3 мастни киселини и натрупва по-малко вредни вещества от по-големите хищни риби.

Витамин D играе ключова роля в организма, защото помага за усвояването на калция, укрепва костите и мускулите, поддържа имунитета и може да намали риска от сърдечно-съдови заболявания. Учените също така отбелязват, че този витамин намалява риска от деменция.

На 29 април светът отдава признание на науката за имунната система. Тази година Световният ден на имунологията бе под мотото „Регулаторните Т-клетки – пазители на имунният баланс”. Какво трябва да знаем за тези клетки, какво може да наруши баланса и при какви оплаквания трябва да потърсим имунолог. Гост по Нова телевизия беше доц. Екатерина Тодорова, клиничен имунолог в Лабораторията по клинична имунология към УМБАЛ „Св. Иван Рилски” в гр. София и преподавател в Медицински университет-София.

"Имунната ни система е изключително динамична. Това, което я поддържа е нашето настроение, правилното хранене и физическата активност. Когато летим често на дълги полети, нашите Т-клетки забавят своята активност", заяви доц. Тодорова.

"Преди имунолога, трябва да се отиде при друг специалист, който да насочи хората. Имунната система не е сама, затова трябва да поддържаме нейния баланс", допълни още тя.

Кафето защитава организма от стареене, като се свързва с рецептора NR4A1 – протеин, свързан с регулирането на стреса, възпалителните процеси и клетъчното възстановяване, сочи ново проучване, цитирано от NOVA. Въпреки че изследванията отдавна свързват консумацията на кафе с по-дълъг живот и по-нисък риск от хронични заболявания, досега не беше ясно как точно се проявяват тези ползи.

Изследователи от Колежа по ветеринарна медицина и биомедицински науки към Тексаския университет A&M (VMBS) установяват, че съединения в кафето се свързват с рецептор в организма, известен като NR4A1 – протеин, свързан със стареенето, реакцията към стрес и болести.

"Кафето има добре известни свойства, които подпомагат здравето. Това, което доказахме, е, че някои от тези ефекти може да са свързани с начина, по който съставките на кафето взаимодействат с този рецептор, който участва в защитата на организма от увреждания, причинени от стрес", заяви Стивън Сейф от VMBS.

NR4A1 е ядрен рецептор, който помага за регулирането на генната активност в отговор на стрес и увреждания в организма. Изследователите го описват като „сензор за хранителни вещества“ – рецептор, който реагира на съединения, намиращи се в храната, и играе роля за поддържането на здравето с напредването на възрастта, съобщи „Евронюз“.

Протеинът NR4A1 спомага за регулирането на възпалителните процеси, енергийните нива и възстановяването на тъканите – всички те са ключови фактори за предотвратяването на заболявания като рак и когнитивен упадък.

В своето проучване изследователите установяват, че определени съставки на кафето, по-специално полифенолите и полихидроксилираните съединения, се свързват с рецептора и оказват влияние върху неговата активност.

Екипът откри също, че тези съединения могат да повлияят на защитата срещу заболявания, включително чрез намаляване на клетъчните увреждания и забавяне на растежа на раковите клетки. Когато NR4A1 е бил премахнат от клетките, тези защитни ефекти изчезват, което подкрепя ролята на рецептора за ефекта на кафето.

"Ако увредите почти всякаква тъкан, NR4A1 реагира, за да намали това увреждане. Ако премахнете този рецептор, увреждането се влошава“, обясни Сейф.

Въпреки тези открития, изследователите предупреждават, че ползите от кафето за здравето не се ограничават до един механизъм. "Все още има много работа за вършене. Установихме връзката, но трябва да разберем по-добре колко важна е тя“, настоя Сейф.

Попитахме уролога д-р Георгиев от Хил клиник за всичко, което касае мъжете с фимоза и за модерните минимално инвазивни методи. Ето какво и сподели специалистът.

Фимозата е стеснение на препуциалния пръстен, което не позволява пълна ретракция на препуциума зад главичката на пениса. В урологичната практика разграничаваме физиологична форма в детска възраст и патологична фимоза при възрастни, която най-често е резултат от хронично възпаление, микротравми или склерозиращи дерматологични процеси.

Важно е да се подчертае, че в клиничната практика пациентите рядко идват с ясна диагноза. Много мъже не познават медицинския термин „фимоза“, но описват много точно функционалния проблем – усещане за „стегната“ или „трудно подвижна“ кожичка, болка или напрежение при ерекция, затруднена интимна хигиена, невъзможност за осъществяване на задоволителен полов акт или повтарящи се възпаления.

Точно това клинично наблюдение е ключово за урологичната диагностика: не названието, а симптомният профил насочва към правилното разпознаване на състоянието.

Пациентите най-често съобщават за затруднена или невъзможна ретракция, както и за болка при ерекция. Притеснява ги фактът, че имат дискомфорт при полов контакт. Други мъже идват за помощ поради рецидивиращи, мъчителни възпаления (баланит/баланопостит), дължащи се на трайно нарушена локална хигиена.

Самолечението е един от основните фактори за поява на усложнения. Форсираното разтягане може да доведе до микроразкъсвания, последваща фиброза и влошаване на стеснението. Неправилната употреба на локални препарати също може да промени кожната структура и да усложни клиничната картина. С оглед на стотиците пациенти, които са ме потърсили отчаяни и с влошено състояние след самолечение, не го препоръчвам.

Тази необходимост се определя от уролога след преглед. Когато има изразена фиброза, рецидивиращи възпаления или функционално нарушение, се препоръчва оперативна корекция. В Хил клиник винаги прилагаме циркумцизия с лазер, която ефективно елиминира анатомичната причина за проблема.

Лазерната циркумцизия е минимално инвазивна техника, при която се използва лазерна енергия за прецизна дисекция и едновременно коагулиране на малките съдове. Това води до по-малка тъканна травма, контролирано кървене и по-бърз възстановителен процес.

В урологичната практика на Хил клиник този метод е утвърден като рутинна процедура, базирана на повече от 15 години клиничен опит и хиляди успешно извършени интервенции. Натрупаната практика позволява стандартизиране на оперативния подход, прецизен подбор на пациенти и предвидими функционални резултати.

За пациента този обем клиничен опит е важен, защото в минимално инвазивната урология резултатите зависят не само от технологията, но и от хирургичната експертиза. Ние се гордеем с натрупаната практика и последователността в прилагането на стандартизиран, ефективен и съвременен протокол на лечение.

В повечето случаи пациентите възобновяват ежедневната си активност в рамките на няколко дни. Пълната регенерация на тъканите настъпва постепенно, като времето зависи от индивидуалните особености и спазването на следоперативните препоръки.

При невъзможност за ретракция на препуциума, болка при ерекция или повтарящи се възпаления е необходима урологична консултация. Ранната диагностика позволява по-адекватно и безпроблемно лечение. За консултация може да се свържете с нас на тел. 02 439 3131

Екипи на Военномедицинска академия (ВМА) и УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ обединиха усилия при лечението на 9-годишно момиче с рядък чернодробен тумор, като съвместната работа между двете лечебни заведения завърши с извършването на сложна високорискова операция.

Става дума за сарком на черния дроб – изключително рядък тумор, особено в детска възраст.

"Диагнозата е поставена в началото на февруари. Малко по-късно детето претърпява операция в Националната кардиологична болница, при която от предсърдията са отстранени тромби, най-вероятно вследствие на притискане на долната празна вена от тумора", обяснява проф. Никола Владов, началник на Клиника по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология на ВМА.

След това е проведен курс на химиотерапия в Клиниката по детска клинична хематология и онкология на УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“. Поради минимален ефект от лечението, както и настъпили усложнения с прогресия на тумора, е взето решение детето да бъде насочено за лечение в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“.

Случаят е обсъден на разширен интердисциплинарен консилиум, на който се взема решение оперативната интервенция да бъде извършена във ВМА, въпреки високия анестезиологичен и хирургичен риск.

Няколко дни преди операцията специалист от УМБАЛ „Света Анна” извърши емболизация на дясна хепатална артерия, след което се пристъпи към оперативната интервенция.

"Туморът беше с много големи размери и притискаше долната празна вена, която беше тромбозирала. Извършихме дясна хепатектомия с отстраняване на тумора и изключване на черния дроб от кръвообращението за ревизия и почистване на тромбите от долната празна вена", казва проф. Владов и допълва:

"Това е една от най-сложните операции в коремната хирургия, още повече че беше комбинирана с интервенция върху този голям кръвоносен съд. Той и екипът му разполагат със значителен опит в този тип интервенции. Клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология към ВМА е сред малкото в страната, където се извършват операции върху долната празна вена, като има и една от най-големите серии от подобни случаи в световен мащаб".

Международен екип от учени е открил механизъм, чрез който клетките могат да произвеждат белтъци, свързани с развитието на рак, предаде Синхуа, цитирайки съобщение на Еврейския университет в Йерусалим.

Според публикувано в списание Cell Reports изследване, клетките понякога „разрязват“ генетичния материал на по-малки фрагменти, като въпреки това продължават да синтезират функционални белтъци. Учените наричат процеса „разцепване на РНК“ (RNA dicing), пише БТА.

Екипът се е фокусирал върху гена JAK1, който участва в контрола на клетъчния растеж и сигнализацията в организма. В нормални условия той регулира деленето на клетките, но при определени промени може да допринесе за развитие на туморни процеси.

Изследването показва, че JAK1 може да създава по-къса версия на своя белтък, която остава активна, но може да стимулира неконтролиран растеж на клетките - ключов фактор за образуване на рак.

Учените установяват още, че определени генетични мутации могат да засилят производството на тази зловредна версия, като същевременно намаляват защитната форма на белтъка, което може да обясни различията в агресивността на някои видове рак.

Според авторите на изследването откритието може да допринесе за разработването на по-прецизни терапии, насочени към пациенти с подобни генетични изменения, които биха могли да реагират по-добре на лекарства, блокиращи този процес, пише още Синхуа.

В последните години все по-често се говори за инсулиновата резистентност като „тихия предвестник“ на редица метаболитни проблеми. Това състояние възниква, когато клетките в организма постепенно губят чувствителността си към инсулина – хормонът, който регулира нивата на кръвната захар. Важно е да подчертаем: инсулиновата резистентност не е заболяване само по себе си, а процес, който може да остане незабелязан дълго време. Именно затова ранното ѝ разпознаване е ключово и много важно.

Един от първите признаци, който често се подценява, е постоянната умора – особено след хранене. Ако след обяд или сладка закуска усещате рязък спад в енергията, това може да е сигнал, че организмът ви се затруднява да обработва глюкозата ефективно.

Друг ранен симптом е засиленият апетит към сладки и въглехидратни храни. Това не е просто „липса на воля“, а биологична реакция: когато клетките не получават достатъчно енергия, мозъкът търси бърз източник на захар.

Също така, обърнете внимание на промени в кожата. Потъмняване в областта на врата, подмишниците или слабините (състояние, известно като акантозис нигриканс) може да е ранен визуален сигнал за нарушен инсулинов баланс.

Има и по-малко очевидни симптоми. Например, трудност при отслабване въпреки усилията или лесно качване на килограми, особено около корема. Това се дължи на факта, че високите нива на инсулин стимулират складирането на мазнини.

При някои хора се наблюдават и когнитивни ефекти – като трудност при концентрация или т.нар. „мозъчна мъгла“. Макар и често игнорирани, тези симптоми могат да бъдат свързани с нестабилни нива на кръвната захар.

Традиционно инсулиновата резистентност се диагностицира чрез лабораторни изследвания. Днес обаче технологиите предлагат нови възможности. Преносимите устройства и системите за непрекъснат мониторинг на глюкозата (CGM) вече не са запазени само за хорта с диабет. Те позволяват да се проследят в реално време реакциите на организма към различни храни и стресови фактори.

Например, човек може да открие, че определени „здравословни“ храни всъщност водят до резки скокове в кръвната захар. Това персонализирано знание е ключът към по-добър контрол и превенция.

Освен това, все повече внимание се обръща на връзката между съня, стреса и инсулиновата чувствителност. Хроничният недостиг на сън или високите нива на кортизол могат значително да влошат метаболитния баланс – нещо, което до скоро рядко се обсъждаше извън научните среди.

Разпознаването на ранните симптоми е първата стъпка, но не и последната. Ако забележите комбинация от описаните признаци, добре е да се консултирате със специалист и да направите базови изследвания.

Междувременно, малки промени в ежедневието могат да имат голям ефект: балансирано хранене с по-малко преработени въглехидрати, редовна физическа активност и качествен сън. Дори 10-минутна разходка след хранене може да помогне за по-добър контрол на кръвната захар.

Инсулиновата резистентност не се появява изведнъж – тя се развива постепенно и често дава сигнали, които лесно пренебрегваме. Колкото по-рано се научим да ги разчитаме, толкова по-голям е шансът да предотвратим по-сериозни здравословни проблеми в бъдеще.

Оля Ал-Ахмед

Свидетели сме на поредния значителен напредък в съвременната медицина, този път в областта на невроонкологията. Изследователи от DCG разработват новаторски кръвен тест, който има потенциала да промени и значително ускори диагностичния процес при глиални злокачествени заболявания – най-честият тип първични мозъчни тумори.

В рамките на клиничното проучване TruBlood Glioma тестът демонстрира над 99% чувствителност и 100% специфичност при откриване на глиални злокачествени заболявания при пациенти с интракраниални пространствени лезии (ICSOLs). Това го определя като изключително надежден, неинвазивен диагностичен инструмент, особено ценен в клинични ситуации, при които биопсията е невъзможна или високорискова.

Мозъчните тумори, и по-специално глиалните злокачествени новообразувания, представляват сериозно диагностично предизвикателство. Те се характеризират с разнообразна клинична картина и често труднодостъпна локализация. Досегашният „златен стандарт“ в диагностиката остава хирургичната биопсия. Въпреки своята информативност, тя е инвазивна процедура, свързана с рискове и не винаги приложима при пациенти в по-тежко състояние или при тумори с труден достъп.

Новият подход предлага т.нар. „кръвна биопсия“, при която чрез обикновено венозно вземане на няколко милилитра кръв се анализират циркулиращи глиални клетки (CGC).

Чрез патентована технология за обогатяване и мултиплексирана имуноцитохимия, тестът позволява откриване на злокачествени и доброкачествени мозъчни тумори, но също така разграничаване на глиални тумори от метастатични лезии и има висока диагностична прецизност без необходимост от хирургична интервенция. Това го прави значително по-безопасна и по-достъпна алтернатива в определени клинични случаи.

Тестът вече е наличен и в България, в Хил Клиник – София. Проби се вземат от понеделник до сряда в лабораторията на клиниката на бул. „Пушкин“ 71, София.

Не се изисква специфична подготовка, освен стандартно вземане на кръв сутрин на гладно. Към момента изследването не се покрива от НЗОК и се заплаща от пациента.

Специалистите определят този метод като важна стъпка напред в диагностиката на мозъчните тумори, особено при пациенти с неоперабилни или труднодостъпни лезии.

Важно е да се подчертае, че този тест не замества традиционните диагностични методи, а ги допълва, като предоставя ценна информация в сложни клинични ситуации и подпомага по-прецизното планиране на лечението. Този подход е в пълно съответствие с развитието на персонализираната медицина, насочена към индивидуализирана диагностика и терапия.

Новите изисквания за повишаване на медицинските стандарти поставят под риск съществуването на редица общински болници в България. Това заяви д-р Неделчо Тотев, председател на Управителния съвет на Сдружението на общинските болници в сутрешния блок „Денят започва“ по БНТ. По думите му много лечебни заведения вече са в тежко финансово състояние и едновременно с това трябва да инвестират в нова апаратура и кадри, при условия на остър недостиг на медицински персонал. Д-р Тотев определи ситуацията като резултат от дългогодишен процес:

„Причините са много и могат да се обобщят като безразличие, което ражда безхаберие, а то води до бездействие и безотговорност.“

Той подчерта, че редица общински болници вече са прекратили дейността си през годините, а в някои региони липсата им е критична. Според него вече има области без функционираща общинска болница, а други са на ръба да останат без такава инфраструктура. Като основен системен проблем д-р Тотев открои недостига на медицински кадри.

„Не знам болница, която да е добре окомплектована с персонал. Дефицитът е навсякъде - при сестрите положението е трагично, а при лекарите балансът вече е на границата на възможното.“

По отношение на възможността общински болници да бъдат закривани, той беше категоричен:

 „Не бих могъл изобщо да допусна нещо подобно. И си мисля следното. Много смело тук, по време на предизборните борби, определени професори, които бяха повикани в тия мобилни студия, така раздаваха щедри съвети, как общинското да отпадне, не трябва да се оставя да фалира. То само консумира ресурс финансов и кадрови. И като фалира то ще има, видите ли, лекари за всички болници по София, Пловдив и другите големи градове. Само, че пропускаха факта какво се случва с населението.“

Според д-р Тотев не може да се говори за целенасочена конспирация, но има дългосрочна негативна тенденция:

„Здравната система е в разпад. И то в една от крайните фази на разпад, като такава. Най-вероятно, ще се прекрои, ще се създаде нова система. Здравеопазване, но не знам дали ще бъде адекватна на българските условия. Може би на световни някои, или на западни да. Но на български не бих казал.“

Той добави, че често се отправят критики към общинските болници за качество, но според него реалният проблем е в условията, при които те работят. По думите на Тотев финансирането на лечебните заведения също е ключов проблем:

„Клиничните пътеки за общинските и държавните болници са „значително по-ниски“, част от лечебните заведения се подпомагат допълнително от държавата, частните болници имат по-високо платени дейности и различна структура на приходите.“

Той посочи и липса на ясна методика при определяне на цените на клиничните пътеки. Според Д-р Тотев увеличаването на бюджета само по себе си няма да реши проблема:

„Имаше време, когато повече средства биха помогнали. Сега обаче дори това трудно би извадило някои лечебни заведения от състоянието, в което се намират.“

Той смята, че е необходима промяна в политиката и по-гъвкав подход към изискванията:

„Когато не можеш да увеличиш приходите значимо, трябва да се преразгледат изискванията, за да може структурата да съществува и да обслужва населението.“

На 23 април 2026 г. специалисти от Военномедицинска академия (ВМА), част от екипа на проф. Никола Владов, извършиха чернодробна трансплантация на 31-годишна жена. Донорът също е жена – на 48 години.

Операцията протече добре, в момента пациентката е в стабилно състояние, екстубирана, контактна и адекватна, коментира проф. Васил Михайлов, ръководител на трансплантационния екип.

До извършването на сложната интервенция се стигна след донорска ситуация в УМБАЛ „Свети Георги“-Пловдив. Органната експлантация бе направена от екип, начело с д-р Цветан Тричков.

Ръководството на ВМА изказва своята изключителна признателност към близките на донора, които в един от най-тежките моменти в живота си намират сили и великодушие да дадат живот. Признателност за професионализма на специалистите от ВМА, ангажирани на всички етапи, както и към ИА „Медицински надзор“ и медиците от УМБАЛ „Свети Георги“-Пловдив за отличната координация при реализирането на процеса.

С извършването на тази трансплантация и благодарение на опита, високата експертиза и отличната организация на екипите, ВМА за пореден път доказа водещата си роля в развитието на трансплантационната програма в България.