Консумацията на алкохол отдавна се възприема като навик, който носи определени рискове за здравето, като общоприетото схващане е, че умереността може да ограничи вредните последици. Все повече научни данни обаче поставят под съмнение съществуването на безопасно ниво на прием на алкохол.

Ново мащабно обзорно изследване, ръководено от учени от University of Washington, анализира връзката между употребата на алкохол и 20 значими здравни състояния. Резултатите показват, че дори ниски количества алкохол могат да бъдат свързани с повишен риск от редица заболявания, особено онкологични.

Особено категорични са данните относно раковите заболявания. Анализът установява повишен риск при всички десет вида рак, включени в изследването, като неблагоприятна връзка се наблюдава дори при консумация под едно питие дневно.

Високата употреба на алкохол е свързана с повишен риск при всички 20 разгледани здравни състояния. Сред тях са различни видове рак, Type 2 Diabetes, Alzheimer's Disease, сърдечносъдови заболявания и респираторни инфекции.

Изследователите са прегледали 843 научни публикации, публикувани в периода 1963–2023 г. За всяко заболяване е приложена система за оценка от 0 до 5 звезди, която отчита силата и последователността на наличните доказателства за връзка между алкохола и съответното състояние.

„Науката за връзката между алкохола и здравето е действително сложна“, посочва Emmanuela Gakidou. „Що се отнася до рака, доказателствата са последователни и недвусмислени – рискът нараства при всяко ниво на прием на алкохол.“

Разгледани са общо десет вида рак, като при всички е установена неблагоприятна връзка с употребата на алкохол. По правило по-високата консумация е свързана с по-висок риск.

Дори нисък прием – под едно питие дневно – е асоцииран с повишена вероятност от развитие на рак на фаринкса, дебелото черво и ректума, хранопровода, млечната жлеза, черния дроб, панкреаса и простатата.

Употребата на алкохол е свързана също с по-висок риск от панкреатит, цироза и други хронични чернодробни заболявания. Наблюдава се и по-слаба, но отчетлива връзка между консумацията на алкохол и инфекции на долните дихателни пътища, както и туберкулоза.

По отношение на сърдечносъдовите, метаболитните и неврологичните заболявания резултатите са по-нееднозначни. За тези състояния доказателствата са оценени с една или две звезди. Анализът показва, че ниската до умерена консумация на алкохол е свързана с по-нисък риск от някои състояния, включително диабет тип 2 и болестта на Алцхаймер.

Това е област, в която научните публикации от години представят противоречиви резултати относно възможните ползи от умерената употреба на алкохол. Според авторите са необходими допълнителни изследвания за по-категорични заключения.

„При някои кардиометаболитни заболявания и форми на деменция проучванията показват леко намаляване на риска при ниска до умерена консумация, но тези зависимости отслабват и се обръщат при по-високи нива на прием на алкохол“, обяснява Гакиду.

По думите ѝ резултатите не следва да се тълкуват като препоръка за консумация на алкохол, а като подробна карта на областите, в които доказателствата са силни, ограничени или противоречиви.

Авторите посочват и редица ограничения на анализа. Данните за консумацията на алкохол в разгледаните проучвания са базирани предимно на самоотчитане от участниците, което не винаги е надежден метод. Освен това между отделните изследвания съществуват значителни различия по отношение на контрола върху други фактори, влияещи върху здравето, като хранителни навици и тютюнопушене.

Въпреки това учените подчертават, че мащабът и обхватът на анализа го правят важен източник на информация за общественото здраве. Според тях използваният статистически подход е сравнително консервативен, което означава, че реалното неблагоприятно въздействие на алкохола може да бъде дори по-голямо от отчетеното.

Изследователите отбелязват също, че оценката на рисковете трябва да се разглежда в контекста на цялостната научна литература. Предишни проучвания са установили множество здравни ползи при хора, които са прекратили употребата на алкохол.

Авторите призовават за по-ясна и по-точна комуникация на рисковете, свързани с алкохола, както и за преразглеждане на препоръчителните нива на консумация, които се различават значително между отделните държави.

В публикуваната научна статия изследователите заключават, че съществуващите доказателства не подкрепят наличието на универсален праг на консумация на алкохол, който да осигурява максимални ползи за здравето при всички хора. Според тях препоръките за общественото здраве следва да бъдат съобразени с особеностите на отделните популации, както и с конкретната тежест на свързаните заболявания в различните възрастови и географски групи.

Изследването е публикувано в научното списание Nature Health.

Изследователи от Великобритания съобщиха за значителен напредък в разработването на универсална ваксина срещу коронавируси, проектирана с помощта на технологии за изкуствен интелект. Според учените новият подход може да промени начина, по който светът се подготвя за бъдещи пандемии, като позволи създаването на ваксини, насочени не само срещу известни патогени, но и срещу потенциални бъдещи вирусни заплахи.

Проектът се ръководи от екипи на Университета в Кеймбридж и Университета в Саутхемптън, които вече са получили необходимите регулаторни разрешения и са приключили първата фаза на клинични изпитвания върху хора.

Една от основните слабости на традиционните ваксини е, че разработването им често изостава от бързата еволюция на вируси като грипните вируси, коронавирусите и вируса Ебола. До момента, в който дадена ваксина бъде създадена и внедрена, новопоявилите се варианти могат частично или напълно да заобиколят изградената защита. Пандемията от COVID-19 и поредицата огнища на различни бетакоронавируси през последните две десетилетия подчертаха необходимостта от по-дългосрочен и проактивен подход.

„Преместихме разработването на ваксини от реактивен към ориентиран към бъдещето модел“, заяви професор Джонатан Хийни от Лабораторията за зоонозни вируси към Университета в Кеймбридж. По думите му новата технология може да прекъсне цикъла на непрекъснато адаптиране към всеки следващ вирусен вариант.

За разработването на ваксината учените са използвали алгоритми за машинно обучение, които са анализирали огромен масив от генетични данни за сарбековирусите – група коронавируси, разпространени основно сред прилепите и други животни, част от които имат потенциал да преминат към хората. Именно към тази група принадлежат и вирусите SARS-CoV-1 и SARS-CoV-2.

В резултат на анализа е създаден синтетичен протеин, определян от изследователите като „суперантиген“. Вместо да възпроизвежда характеристиките на конкретен вирусен щам, той комбинира общи структурни особености на множество коронавируси. Целта е имунната система да бъде обучена да разпознава и неутрализира широк спектър от сродни патогени, включително такива, които все още не са се появили сред хората.

Разработката включва и нов метод на приложение. Вместо традиционните игли и спринцовки ваксината се доставя чрез високоскоростна микрофлуидна струя, която въвежда препарата директно през кожата под високо налягане. Според учените този подход намалява количеството медицински отпадъци, улеснява масовата имунизация и позволява по-прецизно дозиране.

Допълнително предимство на технологията е нейната висока термостабилност. За разлика от някои mRNA ваксини, които изискват съхранение при много ниски температури, новият препарат може да се транспортира и съхранява значително по-лесно. Това би могло да улесни доставките в държави с ограничена здравна инфраструктура и недостатъчен достъп до специализирани хладилни системи.

Първата фаза на клиничното проучване е проведена в периода между декември 2021 г. и септември 2023 г. В нея са участвали 39 доброволци, получили една от четири различни дозировки на ваксината. Според публикуваните резултати препаратът е показал добър профил на безопасност и поносимост, като не са регистрирани сериозни нежелани реакции или опасения, свързани с безопасността.

„Забележителният успех на това разработено с помощта на изкуствен интелект изследване представлява важна стъпка напред в областта на ваксинологията“, заяви професор Мариан Найт от Националния институт за изследване на здравето и грижите на Великобритания (NIHR).

След приключването на първата фаза учените преминават към следващ етап на клинични изпитвания, който ще обхване по-голям и по-разнообразен брой участници. Основната цел е да се оцени ефективността на ваксината при изграждането на широкоспектърен имунен отговор и потенциалът ѝ да осигури защита срещу бъдещи коронавирусни заплахи.

85 са случаите на лаймска болест в страната до момента, каза директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Ива Христова в "Денят започва" по БНТ. Заболяемостта се движи в рамките на миналогодишната, допълни тя, когато заболелите са били 82-ма.

Обичайно е месец май да бъде с най-високата активност на кърлежите, които ще останат активни, докато времето стане много сухо и много горещо.

проф. Ива Христова, директор на Националния център по заразни и паразитни болести: "В тези проливни валежи няма да са много активни. Но веднага след като така спрат валежите и светне слънчицето, те веднага ще се раздвижат, защото са гладни и трябва да си търсят прехрана. А въпросът е, че точно пролетта за тях се създават най-добрите условия. Да не е прекалено студено, нито прекалено горещо. Да не е сухо, но да не е твърде мокро. Така, че точно в момента и действително нарастват случаите на ухапани от кърлежи. Нарастват и случаите на заболявания, предавани с тях. Но заболяемостта се движи в рамките на миналогодишната."

Лаймската болест се лекува изцяло, особено ако бъде хваната още в първия ѝ стадий, допълни проф. Христова. Във втория стадий ефектът от лечението е около 90%. Има и третий стадий, когато болестта вече е хронична.

Друга болест, разпространявана от кърлежите, е марсилската треска.

Проф. Ива Христова, директор на Националния център по заразни и паразитни болести: "Тук имаме висока температура, тежко протичане, след което следва оздравяване. Тук няма хронифициране. Да, може да има и усложнения, но това е остро заболяване."

Има леко намаление на заболелите от варицела в страната, каза още проф. Ива Христова. Те вече са 400-500 при 700-800 през последните месеца - два. При скарлатината вече има 50-60 заболяли на седмица, но броят им се движи в рамките на предишните години.

Лекари от две болници водиха битка за живота на две новородени бебета с рядка вродена аномалия, която причинява тежки затруднения в дишането непосредствено след раждането. За по-малко от месец спешната медицинска помощ по въздух е транспортирала двете новородени от УМБАЛ „Св. Георги“ в Пловдив до УМБАЛ „Св. Марина“ във Варна, където работят едни от малкото специалисти в страната, извършващи подобни високоспециализирани операции, съобщи Нова тв.

Малформацията е изключително рядка и се изразява в колабиране на тъканите на ларинкса при вдишване, което прави самостоятелното дишане невъзможно и поставя живота на новородените в непосредствен риск.

Преди три седмици момиченце с тази диагноза постъпва в критично състояние в пловдивската болница. Детето е интубирано и поставено на апаратна вентилация, след което е транспортирано с медицински хеликоптер до Варна. Там е поето от екипа на проф. Николай Сапунджиев, ръководител на клиниката по ушно-носно-гърлени болести в УМБАЛ „Св. Марина“. По думите му интервенцията е изключително сложна заради малките размери на дихателните пътища при новородените и необходимостта от прецизна работа на дълбочина от едва няколко сантиметра. Медиците подчертават, че при подобни пациенти времето за реакция е значително по-кратко, отколкото при възрастните, а отговорността е огромна.

Само седмици по-късно във варненската болница е прието още едно бебе със същата диагноза, отново транспортирано по въздух от Пловдив. Според специалистите подобно струпване на случаи е изключително рядко явление. И втората операция е преминала успешно. По информация на лекарите новороденото вече диша самостоятелно, не се нуждае от кислородна терапия, храни се самостоятелно и е в стабилно състояние.

Медиците определят успешното лечение като резултат от добрата координация между екипите в Пловдив и Варна, както и от възможностите на въздушната спешна помощ за бързо транспортиране на критично болни пациенти.

Ингвиналната херния, известна още като слабинна херния, е сред най-честите хирургични състояния при мъжете, но се среща и при жените. Въпреки това огромна част от хората не разпознават симптомите навреме и дълго време живеят с дискомфорт, без да подозират какъв е реалният проблем. Причината е, че слабинната херния често започва постепенно и в началото изглежда като нещо безобидно – леко опъване, тежест или временна болка след натоварване.

Много пациенти описват първите симптоми като „странно усещане“ в слабинната област. Някои усещат дърпане при ставане от леглото, други забелязват напрежение след спорт, а трети изпитват дискомфорт само в края на деня. Именно това прави ингвиналната херния толкова подвеждаща – симптомите не винаги са постоянни и често изчезват при почивка.

Какво всъщност представлява слабинната херния?

Ингвиналната херния се появява, когато в коремната стена се образува слаб участък, през който част от коремното съдържимо преминава към слабинната област. Най-често това се случва в ингвиналния канал – естествено по-слабо място в човешката анатомия. При мъжете рискът е значително по-висок, защото ингвиналният канал е по-широк. Именно затова слабинната херния при мъжете е толкова разпространена. При жените състоянието е по-рядко, но също може да се появи, особено след бременност или при отслабване на коремната стена.

Най-честите симптоми на ингвинална херния

- тежест или напрежение в слабинната област - дърпане или парене - болка при физическо усилие - дискомфорт при кашляне или кихане - подутина в слабините - усещане за слабост в долната част на корема - болка след продължително стоене прав - дискомфорт при спорт или вдигане на тежести

Един от най-характерните признаци е подутината, която се появява при напрежение и често изчезва в легнало положение. Именно това кара много хора да си мислят, че проблемът „се оправя сам“.

По думите на д-р Пейчинов, пациентите често чакат с месеци, преди да потърсят помощ, защото симптомите в началото са периодични и не изглеждат достатъчно сериозни. В много случаи хората се обръщат към специалист едва когато болката започне да пречи на ежедневието им.

Какви са причините за слабинна херния?

Причините за ингвинална херния могат да бъдат различни, но най-често става дума за комбинация между отслабване на коремната стена и повишено вътрекоремно налягане.

- тежък физически труд - вдигане на тежести - хронична кашлица - запек и често напъване - наднормено тегло - рязко качване или сваляне на килограми - силови тренировки - заседнал начин на живот - отслабване на мускулите с възрастта - бременност при жените - предишни операции в коремната област

Интересното е, че при много хора слабинната херния не се появява след едно конкретно усилие, а се развива постепенно в продължение на години. Тялото дълго време компенсира отслабването на коремната стена, докато в един момент симптомите не станат по-осезаеми.

Защо не бива да се подценява?

Много хора свикват с дискомфорта и започват да избягват определени движения, без да осъзнават, че проблемът се задълбочава. Това обаче не означава, че хернията е „спряла“. Напротив – в повечето случаи тя постепенно се увеличава.

Най-сериозното усложнение е заклещването на хернията. Това е състояние, при което част от червото остава притисната и не може да се върне обратно в коремната кухина. Тогава болката става силна, подутината се втвърдява и може да се появят гадене, повръщане и сериозен риск за здравето.

Лечение на ингвинална херния

Единственият ефективен метод за лечение на слабинна херния е операцията. Съвременната хирургия предлага различни подходи, включително лапароскопска или така наречена безкръвна операция.

При този метод се прави малък разрез под пъпа, през който се въвежда камера и специални инструменти.

Това позволява по-малка травма на тъканите, по-бързо възстановяване и по-ранно връщане към нормален начин на живот.

Много хора се страхуват от операцията, но в действителност планираното лечение е значително по-леко от спешната операция при усложнение. Именно затова ранната диагностика е толкова важна.

Ингвиналната херния е едно от онези състояния, които често започват тихо и незабележимо. Тялото обаче почти винаги дава сигнали – въпросът е дали човек ще ги разпознае навреме. Болката, тежестта или подутината в слабинната област не бива да се приемат като нещо нормално, особено когато се повтарят.

Колкото по-рано бъде поставена диагнозата, толкова по-лесно, спокойно и безопасно може да бъде лечението.

Четири са регистрираните случаи на морбили в Монтана за последната седмица на май. За три от тях се чака потвърждение от Националната референтна лаборатория в София.

Един е доказан. Това е бебе на 10-месечна възраст, което не е достигнало възрастта за поставянето на първа ваксина срещу морбили, съобщи Ива Иванова, директор дирекция "Надзор на заразните болести" в Регионалната здравна инспекция в Монтана:

"Същото дете е било в контакт с друго дете - кърмаче, с вече потвърден случай на морбили."

От началото на годината до момента са регистрирани 15 случая на морбили в област Монтана, като 10 са лабораторно потвърдени. Основно заболелите се в общините Лом и Брусарци.

"Морбили е силно заразно заболяване, което може да доведе до сериозни усложнения, особено при кърмачетата. Отново апелираме родителите - нека да проверят имунизационния статус на децата си, нека да посетят личните лекари и да имунизират своите деца", каза Ива Иванова.

Само между 90 и 120 минути силови тренировки седмично могат значително да намалят риска от преждевременна смърт и да подобрят дългосрочното здравословно състояние. Това показва мащабно изследване на учени от Харвардския университет, проследило здравните показатели на над 147 000 души в Съединените щати в продължение на три десетилетия.

Резултатите, публикувани в авторитетното медицинско издание British Journal of Sports Medicine, сочат, че хората, които отделят между час и половина и два часа седмично за упражнения с тежести или други форми на силово натоварване, имат с 13% по-нисък риск от смърт по каквато и да е причина в сравнение с физически неактивните хора.

Още по-впечатляващи са резултатите при сърдечносъдовите заболявания. При участниците, които редовно практикуват силови упражнения, рискът от смърт вследствие на сърдечни заболявания или инсулт е с 19% по-нисък. Изследването установява и значителен положителен ефект върху здравето на нервната система – рискът от смърт, свързана с неврологични заболявания, е намален с 27%, дори след отчитане на други форми на физическа активност като бягане, колоездене или плуване.

Учените са анализирали данни за различни видове силови тренировки, включително упражнения със свободни тежести, фитнес уреди, ластици за съпротивление и упражнения със собствено тегло като клекове и напади. На всеки две години участниците са предоставяли информация за нивото си на физическа активност, което е позволило на изследователите да проследят връзката между тренировките и здравните резултати в дългосрочен план.

Любопитен извод от проучването е, че ползите достигат своя максимум при около два часа силови тренировки седмично. Според авторите увеличаването на времето над този праг не води до съществено допълнително намаляване на риска от смъртност.

Експертите подчертават, че най-добри резултати се наблюдават при хората, които комбинират силови упражнения с аеробна активност. Сред най-ефективните форми на кардионатоварване са бързото ходене, бягането, плуването, колоезденето и спортове като тенис и скуош. При участниците с високи нива както на аеробна, така и на силова активност общият риск от смъртност е бил с до 58% по-нисък спрямо най-неактивните групи.

Специалистите по обществено здраве отдавна акцентират върху значението на силовите упражнения не само за изграждането на мускулна маса, но и за поддържането на костната плътност, метаболитното здраве и функционалната независимост в по-късна възраст. Според експерти редовната физическа активност играе ключова роля за превенцията на редица хронични заболявания, включително диабет тип 2, сърдечносъдови заболявания и някои форми на деменция.

Настоящите препоръки на здравните власти във Великобритания и САЩ съветват възрастните да извършват упражнения за основните мускулни групи поне два пъти седмично. Наред с това се препоръчват минимум 150 минути умерена физическа активност или 75 минути интензивно натоварване всяка седмица.

Авторите на изследването заключават, че дори сравнително кратки, но редовни силови тренировки могат да донесат съществени ползи за здравето и продължителността на живота. Според тях най-ефективният подход остава балансираното съчетаване на упражнения за сила и издръжливост като част от активен и здравословен начин на живот.

Диетологът Луис Миралес заяви, че една популярна закуска е „най-ужасният начин да започнете сутринта“, защото води до сериозни здравословни проблеми, предаде OkDiario.

Миралес посочи препечена филийка с масло, придружена с колбас и чаша кафе, като най-нездравословната закуска. Диетологът призова хората да избягват такива ястия като първо хранене за деня. В противен случай, предупреди той, тялото ще консумира ултрапреработени храни и рафинирано брашно, които се считат за вредни.

Лекарят посочи бързата поява на глад, скок в нивата на инсулин и повишена тревожност като отрицателни последици от такава закуска. Освен това човек ще изпитва подуване на корема през целия ден. Редовната закуска по този начин също ще доведе до метаболитен и хормонален дисбаланс, добави Миралес.

Лошият сън може да е една от причините за глобалното нарастване на броя на хората под 50-годишна възраст, диагностицирани с рак, показват две мащабни проучвания, пише БТА, позовавайки се на „Гардиън“.

Броят на по-младите хора с поставена диагноза рак е нараснал с близо 80 процента за три десетилетия. В световен мащаб случаите на рак с ранно начало са се увеличили от 1,82 милиона през 1990 г. до 3,26 милиона през 2019 г., докато смъртните случаи от рак сред хора в 40-те, 30-те или по-малко години са нараснали с 27 процента.

Експертите все още се опитват да разберат причините за това увеличение. Изследване, представено на най-голямата конференция за ракови заболявания в света – годишната среща на Американското дружество по клинична онкология в Чикаго – предполага, че нередовният сън при младите хора може да е един от допринасящите фактори.

Двете проучвания, ръководени от Центъра за борба с рака „М. Д. Андерсън“ в Хюстън, Тексас – една от водещите организации за онкологични изследвания в света, анализират здравни данни на над 18 милиона американци на възраст между 18 и 50 години.

Изследователите установили, че хората с нарушени модели на сън са по-склонни да развият рак на дебелото черво, на гърдата, на матката или на яйчниците с ранно начало. В някои случаи при хора под 50 години с диагностицирано безсъние вероятността да развият рак в рамките на следващите пет години е била три пъти по-висока.

„Тези резултати показват, че нарушенията на съня може да представляват клинично значим и потенциално променим рисков фактор при оценката на риска от рак с ранно начало и заслужават допълнително проучване“, посочват изследователите.

Установяването на причините за нарастващата честота на раковите заболявания сред по-младите в посочената възрастова група се е превърнало в глобален здравен приоритет. Повече от един милион души под 50 години умират от рак всяка година, сочи изследване, публикувано в списание BMJ Oncology, пише „Гардиън“.

Експерти, които не са участвали в проучванията, се доверяват на резултатите, но подчертават, че са необходими още изследвания, за да се разбере по-добре връзката между безсънието и рака с ранно начало.

Клеър Кофлан, клиничен ръководител в организацията Bowel Cancer UK, заявява, че ракът на дебелото черво все още е по-разпространен сред хората над 50 години, но по света се натрупват все повече доказателства, че случаите при по-млади хора се увеличават.

„Все още не знаем точно защо се случва това, но изследователите смятат, че причините може да са свързани с генетични фактори и фактори, свързани с начина на живот“, казва тя. „Заключението на това проучване, че безсънието може да е потенциален рисков фактор за ранно възникващ колоректален рак, би могло да ни помогне да разберем причините за това увеличение. Резултатите заслужават по-нататъшно изследване.“

Д-р Дейвид Гарли, общопрактикуващ лекар и директор на Клиниката за по-добър сън в Бристол, Англия, казва, че влиянието на безсънието върху риска от други заболявания, включително рак, предизвиква все по-голям интерес.

Той обаче предупреждава, че проучванията са установили връзка, а не доказателство, че нарушенията на съня причиняват рак при хора под 50 години. Според него може да има няколко обяснения за тази зависимост.

„Възможни са причини, свързани с физиологичните промени, които настъпват при лош сън, но също така и с факта, че когато човек не се наспива, му е по-трудно да води здравословен начин на живот – често употребява повече алкохол и цигари, страда от затлъстяване, има по-малко физическа активност и т.н. Именно тези фактори може да водят до евентуалното повишаване на риска“, казва д-р Гарли.

„Една от функциите на съня е възстановяването на имунната система. Все по-добре разбираме ролята на инфекциозните агенти за развитието на ракови заболявания. Така че, ако имунната ви система е отслабена, има логика рискът от някои видове рак да се увеличи. Но е възможно да е и обратното – човек вече да има рак, който все още не се проявява клинично и именно той да причинява промени в съня“, отбелязва експертът.

Меган Уинтър, мениджър „Здравна информация“ в организацията Cancer Research UK, казва: „Тези проучвания изследват дали може да съществува връзка между безсънието и някои видове рак при хора под 50 години, но са необходими още изследвания, особено такива, които проследяват хората за по-дълги периоди от време, преди да можем да направим окончателни заключения.“

Междувременно, добавя тя, хората могат да намалят риска си от рак, като не пушат, поддържат здравословно тегло и се предпазват от прекомерно излагане на слънце.

Диетата без захар може да ви причини омазняване на черния дроб. Ето как това може да се случва и как да бъдете безопасни при избора си на подсладител, пише actualno.com.

Водени от страха от диабет, наддаване на тегло и метаболитни нарушения, фитнес ентусиастите и търсещите уелнес бързо заменят традиционната захар с цветни пакетчета изкуствени подсладители. Но критичният въпрос остава: наистина ли тези алтернативи са безопасни за организма? Рязко нарастващата честота на неалкохолно мастно чернодробно заболяване (НАМБЗ), наскоро прекласифицирано в световен мащаб като метаболитно нарушено стеатотично чернодробно заболяване (МАСБЗ) сред хора от всички възрастови групи, служи като сериозен червен флаг. Натрупващите се медицински доказателства сочат, че начинът на живот с „нулева захар“ може всъщност тихо да задейства натрупването на мастни клетки в черния дроб.

Стряскащо проучване, публикувано в списанието „ Човешко хранене и метаболизъм“, разкри, че напитките с ниско съдържание на захар или без захар (изкуствено подсладени) са свързани с 60% по-висок риск от стеарат на черния дроб (MASLD). Важно е да се отбележи, че този риск е наблюдаван дори при умерени нива на консумация, като например само една диетична напитка на ден. Етикетът „без захар“ не гарантира безопасност за черния дроб; всъщност дългосрочните метаболитни рискове могат да бъдат силно сравними или дори по-високи от тези при стандартните подсладени напитки.

Диетата без захар обикновено елиминира стандартната захароза (трапезна захар), но силно разчита на изкуствени подсладители като аспартам, сукралоза и захарин, наред с голямо разнообразие от търговски продукти с „нулева захар“. Въпреки че се предлагат агресивно на пазара за контрол на теглото и кръвната захар, тези синтетични заместители могат сериозно да нарушат основните метаболитни пътища.

Основният механизъм зад това увреждане на черния дроб всъщност започва в червата. Изкуствените подсладители силно компрометират стомашно-чревното здраве чрез следното:

Промяна на чревния микробен състав: Промяна на специфичните бактериални щамове, отговорни за разграждането на храната до бионалични хранителни вещества.

Изчерпване на полезните микроби: Систематично намаляване на популацията на защитни бактерии, които защитават чревната бариера.

Насърчаване на чревна дисбиоза: Нарушаване на деликатния микробен баланс, което предизвиква нискостепенно системно възпаление.

Когато чревният микробиом е нарушен, черният дроб понася най-голямата тежест. Тъй като порталната вена свързва червата директно с черния дроб, токсичните странични продукти и възпалителните сигнали се насочват директно към чернодробната система. Тази поредица от събития предизвиква дълбока метаболитна дисфункция чрез променена регулация на глюкозата, повишена инсулинова резистентност и ускорено съхранение на мазнини директно в чернодробната тъкан.

Връзката с глюкозната непоносимост: Изследване, публикувано в European Journal of Clinical Nutrition, подчертава, че изкуствените подсладители променят чревната микробиота по начин, който пряко корелира с развитието на глюкозна непоносимост.

Кумулативният риск: Проучване, публикувано в „Хранене и диабет“, показва, че хората имат 38% по-висок шанс да развият неалкохолна мастна тъкан (НАЖБП), когато консумацията им на изкуствени подсладители надвишава само две порции седмично.

Въпреки че някои настоящи доказателства остават смесени относно точната степен на метаболитно объркване и стимулиране на апетита, причинени от тези подсладители, корелацията между високия прием и отлагането на мазнини в черния дроб е все по-трудна за игнориране.

Когато се оценява как тези хранителни избори влияят върху дългосрочното чернодробно здраве, няколко различни параметъра ги отличават:

Калорично съдържание: Нормалната захар (захароза и фруктоза) е с високо съдържание на калории, което допринася директно за дневния калориен излишък. За разлика от това, изкуствените подсладители като аспартам и сукралоза съдържат от нула до ниско съдържание на калории.

Директно въздействие върху черния дроб: Нормалната захар претоварва директно чернодробната система, като излишната фруктоза бързо се превръща в мастни клетки в чернодробната тъкан. Обратно, изкуствените подсладители оказват косвено въздействие, като водят до натрупване на мазнини чрез чревна дисбиоза, системно леко възпаление и метаболитно объркване.

Въздействие върху кръвната захар: Консумацията на нормална захар води до незабавни, резки скокове на кръвната захар, които предизвикват внезапен скок в производството на инсулин. Изкуствените подсладители не причиняват незабавни скокове, но прогресивно променят и десенсибилизират естествения инсулинов отговор на организма към действителната захар с течение на времето.

В крайна сметка, и двата варианта носят различни структурни недостатъци при злоупотреба. Докато излишната бяла захар претоварва черния дроб директно чрез метаболизма на фруктозата, изкуствените захари компрометират черния дроб индиректно, като разрушават метаболитната сигнализация.

Министерството на здравеопазването удължи временното ограничение за износ на инсулини, техните аналози и ключови антиинфекциозни лекарства от България. Според официална заповед на здравния пресцентър, издадена на 29 май 2026 година, извънредната мярка ще остане в сила до 26 юли 2026 година. Решението има за цел да спаси вътрешния пазар от критичен дефицит и да гарантира непрекъснатото лечение на българските пациенти.

Държавната регулация обхваща широк спектър от медикаменти, които са изключително търсени на международния пазар, но липсата им у нас застрашава хиляди животи. Здравните власти налагат пълно ембарго за износ на следните специфични лекарствени продукти:

Инсулини и техни аналози – жизненоважни за хората, страдащи от захарен диабет.

Цефуроксим (Cefuroxime) – широкоспектърни антибиотици под формата на прах и гранули за приготвяне на перорална суспензия, масово използвани в детската педиатрия и общата терапия.

Месалазин (Mesalazine) – аминосалицилова киселина и подобни средства, които контролират хроничните възпалителни заболявания на чревния тракт.

Денозумаб (Denosumab) – специфичен медикамент, повлияващ директно костната структура и прилаган при тежка остеопороза.

Ифосфамид (Ifosfamide) и Циклофосфамид (Cyclophosphamide) – аналози на азотен иприт и антианемични препарати, които са неизменна част от онкологичните терапии.

Ведолизумаб (Vedolizumab) – съвременни моноклонални антитела за лечение на автоимунни процеси.

Всички лекарствени продукти, попаднали в обсега на временната забрана, са предназначени за терапия на социалнозначими хронични заболявания. Сред тях са захарен диабет, остеопороза, бъбречна недостатъчност, тежки възпаления на стомашно-чревния тракт и специфични видове анемия. Ограничението спира практиката на паралелен износ, при която купени за българския пазар лекарства се препродават в чужбина заради по-високи печалби.

От Министерството на здравеопазването посочват, че евентуално прекъсване на доставките на тези медикаменти би имало катастрофални последици за хората и за самата болнична система.

В мотивите към заповедта на ведомството се подчертава: "Това са социалнозначими хронични заболявания, които при прекъсване на лечението водят до тежки усложнения и увреждания на здравето. Липсата на терапия за тези заболявания би довела до значително повишаване на хоспитализациите на пациентите, което от своя страна ще натовари в изключителна степен болничната помощ като сектор на здравната система."

Новата заповед вече е достъпна на официалната интернет страница на ведомството и е влязла в реален ход за изпълнение от митническите и граничните органи на страната.

Червата често се наричат „втория мозък“ на тялото, защото са пряко свързани с нашето настроение, имунитет и енергия, пише marica.bg. Балансираният чревен микробиом помага за:

Лошото хранене и стресът обаче лесно нарушават този баланс. Ето защо е важно да знаете кои напитки работят в полза на червата ви.

1. Мътеница: Ферментирала млечна напитка, богата на пробиотици и калций. Подпомага храносмилането и намалява подуването.

2. Чай от джинджифил: Силен противовъзпалителен ефект и отлично средство срещу гадене. Успокоява стомаха и поддържа микробиома.

3. Зелен чай: Съдържа катехини – мощни антиоксиданти, които намаляват възпалението и стимулират полезните бактерии.

4. Вода от семена на копър: Семената съдържат анетол, който подпомага секрецията на ензими. Отличен вариант срещу газове и подуване.

5. Кефир: Ферментирала напитка, изключително богата на пробиотици, витамини и минерали. Поддържа имунитета и храносмилането.

6. Кокосова вода: Хидратира в дълбочина и е богата на електролити, особено калий. Помага за по-лесното усвояване на хранителни вещества.

7. Комбуча: Ферментирал чай с високо съдържание на пробиотици и антиоксиданти. Балансира чревната флора и подкрепя метаболизма.

8. Ябълков оцет: В разредена форма подобрява храносмилането и усвояването на хранителни вещества. Подходящ е за регулиране на чревната флора.

9. Билкови чайове (мента и лайка): Успокояват чревните мускули, намаляват възпалението и облекчават дискомфорта.

10. Вода: Най-простото, но и най-важно „лекарство“. Поддържа оптимално храносмилане и изчистване на токсините.

Ако искате да имате здрави черва и по-добро настроение, добавете тези напитки в ежедневието си. Те са естествен начин да подкрепите тялото и ума си.

Болницата в Каварна отново е изправена пред сериозни проблеми – финансови затруднения и недостиг на лекари и медицински сестри, които поставят под въпрос работата на отделенията.

За хората в региона това е единственото лечебно заведение и тревогите около бъдещето му не стихват.

Хората в Каварна са притеснени от слуховете, че има риск скоро болницата да бъде закрита.

Йордан Калчев: „Единственото спешно отделение за деца е във Варна, най-близкото. Молят се на Господ, единственото, което могат да направят в случая.“

Георги Нитов: „Ако някой получи инсулт или инфаркт, какво правим? Тук сме на, може би, 50 км от Варна.“

Болницата обслужва две общини и хиляди пациенти годишно. Неведнъж лечебното заведение е било изправено пред фалит, а ръководството е търсело спешни решения, за да запази отделенията работещи.

Цветанка Димитрова, управител на МБАЛ Каварна: „Преди години затворихме АГ отделението. Имаме родилки, но младите момичета и бременните жени, които имат нужда от обслужване, отиват в по-големите градове. Много възрастни хора са сами, близките им, децата им са в чужбина, но ние правим всичко възможно за тях. С линейката ги транспортираме, ако има нужда, до друго лечебно заведение.“

Заради малкото пациенти, ограничените клинични пътеки и липсата на достатъчно финансиране няма възможност да се привличат млади специалисти. Към момента болницата няма задължения, но заплатите за лекарите и персонала често се бавят.

Цветанка Димитрова – управител на МБАЛ Каварна: „Сумата за заплати е по-голяма от сумата, която получаваме като приходи. Има определен лимит от Здравна каса, който примерно малките болници не винаги успяват да се заработят и оттам се получава този финансов недоимък.“

Голяма част от медиците напускат града заради ниското заплащане. Доскоро единственият педиатър в детското отделение е на 83 години.

Д-р Хамза Велиев, педиатър: „Като няма кадри, ща не ща трябва да работя и аз продължавам да работя. Никой не идва в такива малки болници, защото всеки знае, че политиката на държавата е да ги няма общинските болници.“

От месец детското отделение поема д-р Белло Моде от Нигерия.

Д-р Белло Моде, педиатър: „Ако не съм тук, няма да има педиатър, който да работи за тази болница. За живота не винаги мислим за пари... хората са най-важното, не парите. Отделението е пълно – всеки ден изписвам и идват.“

Янита Кантарджиева: „Аз съм майка на три деца и съответно, ако няма педиатрично отделение, това ще е абсурдно.“

И докато държавата търси решение за финансиране на малките общински болници, хората се надяват тяхната да остане отворена. За да ги има.

Случаите на някои полово предавани инфекции, в частност гонорея и сифилис, в Европа достигнаха най-високите си нива от началото на официалното наблюдение на полово предаваните инфекции, показват нови данни на Европейски център за превенция и контрол на заболяванията.

Според публикувания годишен доклад през 2024 г. в Европа са регистрирани над 106 хиляди случая на гонорея — ръст от 4,3% спрямо предходната година и увеличение с повече от 300% в сравнение с 2014 г.

Сериозно нарастване се отчита и при сифилиса. През 2024 г. са потвърдени близо 46 хиляди случая, което представлява увеличение от 8% на годишна база и повече от двойно спрямо нивата отпреди десетилетие. Според експерти тенденцията вече се разглежда като сериозен проблем за общественото здраве в Европа, особено заради риска от тежки усложнения при липса на навременно лечение.

От Европейски център за превенция и контрол на заболяванията предупреждават, че нелекуваните инфекции могат да доведат до хронична тазова болка, безплодие и тежки увреждания на нервната и сърдечносъдовата система. Медицински специалисти отбелязват, че сифилисът остава особено опасен заради способността му дълго време да протича без симптоми, което затруднява ранното диагностициране.

Особено тревожен е ръстът на случаите на вроден сифилис, предаван от бременна жена на плода по време на бременността. Данните показват почти двойно увеличение само за една година — от 78 случая през 2023 г. до 140 през 2024 г., което е най-високото ниво, регистрирано в Европа досега. Според експертите нелекуваната инфекция по време на бременност може да доведе до спонтанен аборт, мъртво раждане, преждевременно раждане или тежки увреждания и смърт при новороденото.

Здравните власти свързват увеличението на полово предаваните инфекции с няколко фактора, включително по-широкото тестване и по-доброто проследяване на случаите, но и с промени в сексуалното поведение през последните години. Според анализите се наблюдава спад в употребата на презервативи, особено сред младите хора, както и увеличаване на рисковото сексуално поведение. Данните показват също, че повече от половината случаи на сифилис и гонорея са регистрирани сред мъже, които правят секс с мъже.

Междувременно хламидията остава най-разпространената полово предавана инфекция в Европа, макар през 2024 г. да се отчита лек спад — около 213 хиляди потвърдени случая спрямо близо 231 хиляди година по-рано. Експерти предупреждават, че реалният брой заразени вероятно е значително по-висок, тъй като голяма част от инфекциите протичат без симптоми и остават недиагностицирани.

Световната здравна организация също отчита глобално нарастване на случаите на сифилис и гонорея през последните години, като предупреждава и за увеличаваща се антибиотична резистентност при гонореята — проблем, който все по-често затруднява лечението. Медицински специалисти определят това като една от най-сериозните бъдещи заплахи в областта на сексуалното здраве.

От Европейски център за превенция и контрол на заболяванията призовават за спешни мерки, включително по-активни кампании за превенция, по-лесен достъп до тестване и ранна диагностика, както и засилване на сексуалното образование сред младите хора. Според агенцията без координирани действия настоящата тенденция вероятно ще продължи, което може да доведе до още по-сериозни последици за общественото здраве и задълбочаване на неравенствата в достъпа до медицинска помощ.

Момчил е на 60 г. Преди 7 години посещава профилактичен преглед при кардиолог, по време на който се установява дилатация (разширяване) на възходящата аорта на сърцето (болестно състояние, при което диаметърът на съда надвишава 40 мм.). Състоянието крие риск от животозастрашаваща дисекация (разкъсване) на аортата, поради което се налага редовно проследяване от кардиолог.

При последната консултация със специалист мъжът разбира, че аневризмата е нараснала и е с диаметър над 55 мм., което изисква задължително оперативно лечение. Посещава д-р Виктория Найденова, специалист по кардиология в АСК ДКЦ Токуда, която го насочва към провеждане на коронарна артериография, която извършва проф. Валери Гелев, началник на Клиника по кадриология в АСК УМБАЛ Токуда.

След обсъждане на случая от #HeartTeam се взима решение, че операцията ще се извърши по метода Тайрън Дейвид (заместване на корена на аортата със съхраняване на собствената аортна клапа).

„Чрез операцията успяваме да запазим аортната клапа на пациента. По този начин предотвратяваме много потенциални усложнения. В основата на нашата работа е да се стремим към запазване на клапата при всеки един пациент, ако разбира се това е възможно. Операцията по метода Тайрън Дейвид е сложна, но изключително щадяща за пациентите, като нашият екип има много голям опит в извършването ѝ.“, споделя проф. Димитър Николов, началник на Клиника по кардиохирургия в АСК УМБАЛ Токуда.

Момчил се възстановява от хирургичната интервенция много бързо.

„Останах в болницата 4-5 дни след операцията, след което се прибрах вкъщи и около месец и половина носих колан, но можех да правя всичко без тежки физически натоварвания и не трябваше да вдигам тежко. Доволен съм от всичко, работата на екипите беше абсолютно професионална и към днешна дата нямам никакви проблеми.“, споделя мъжът.

Екипът на проф. Николов въвежда за първи път в страната ни метода за съхранение на нативната клапа (Тайрън Дейвид), като в подходящите случаи е въведена и утвърдена методика за извършване на операцията, чрез минимално инвазивен достъп (J стернотомия).

„Методът на Тайрън Дейвид цели да запази нативната клапа на пациента, чрез извършване на реконструктивна пластика на аортната клапа. По този начин възстановяваме естествената хемодинамика и избягваме всички негативи от протезирането на аортната клапа и съпътстващото тежко медикаментозно лечение. Хирургичното лечение за клапно съхраняване при пациенти със заболявания на аортната клапа е изключително трудна и комплексна задача, представляваща предизвикателство за целия екип. За да се постигнат необходимите резултати се изисква да бъде създаден „отбор“ от добре обучени и сработени кардиохирурзи, анестезиолози и медицински сестри.“, споделя проф. Николов.

През 2013 г. Клиниката по кардиохирургия на АСК УМБАЛ Токуда основа своята самостоятелна програма за реконструкция на аортна клапа, съобразена с международните стандарти и практики в тази област. По този начин предоставя най-съвременните операции за лечение на своите пациенти.

Oперацията на Дейвид е една от най-предизвикателните в съвременната кардиохирургия. Тя изисква висока хирургична експертиза и се прилага в ограничен брой центрове в Европа. Методът осигурява дългосрочна стабилност и е особено подходящ за пациенти в активна възраст, които искат да продължат живота си без физически ограничения.

Над 40% от българите посещават лекар едва когато вече имат здравословен проблем, а едва 38% преминават редовно през профилактични прегледи. Това показват данните от национално представително проучване на агенция „Тренд“, представено по време на институционален диалог на тема „Здравната култура на българите – ключ към по-добро здраве“.

Особено тревожни са резултатите сред младите хора, където едва около 20% спазват препоръките за профилактика, докато при хората над 70 години този дял достига близо две трети. Данните очертават сериозен дефицит на здравна култура, който според експертите влияе пряко върху ефективността на здравната система.

Проучването показва и сериозно разминаване между обществените възприятия и реалното разбиране за финансирането на здравеопазването. 65% от анкетираните посочват здравната каса като основен източник на финансиране, 62% – здравните вноски, а 56% – държавния бюджет. В същото време едва 24% отчитат ролята на личните плащания.

Председателят на Българската болнична асоциация адв. Свилена Димитрова заяви, че липсата на разбиране за начина на функциониране на системата е сред най-сериозните проблеми пред сектора.

„През месец април ББА е анонсирала публично над 85% увеличаване на болничните разходи за последните 4 години, но тази новина не е породила никаква реакция в обществото и институциите, което е доказателство за липсата на разбиране за финансирането на отрасъл здравеопазване“, заяви Димитрова.

Председателят на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов коментира:

„Не само трябва да намалим тютюнопушенето или да не пием зелев сок, здравната култура е много по-широко понятие. Необходима е целенасочена, национална политика, която да акцентира върху местата, на които хората могат да получат точната информация.“

Заместник-председателят на Българската болнична асоциация доц. Цветелина Спиридонова постави акцент върху проблемите в спешната помощ.

„За съжаление няколко ръководства на Министерството на здравеопазването не успяват или отказват да въведат GPS системата, която осигурява стриктно следване на Наредбата за спешна медицинска помощ, според която спешният пациент трябва да бъде хоспитализиран в най-близката болница със съответната компетентност, без допълнителен времеви риск“, каза тя.

Изпълнителният директор на УМБАЛ „Токуда“ д-р Венелина Милева също акцентира върху проблема с общественото разбиране за стойността на медицинските услуги.

„Това непознаване на стойността на здравните услуги, която ще позволи да се поддържа индивидуалното или респективно общественото здраве, е голям проблем за разбиране и устойчивост и е огромен дефицит на здравната култура и на оценката на мястото на всеки един участник в този обществен процес, наречен здравеопазване.“

В края на срещата водещите болнични организации и Българският лекарски съюз подписаха меморандум за сътрудничество за координирани действия в посока повишаване на здравната култура в България.

Вирусологът проф. Радка Аргирова коментира в предаването „Твоят ден“ по NOVA NEWS актуалните опасения около евентуално разпространение на ебола след нови огнища на заболяването в Африка.

Проф. Аргирова категорично заяви, че към момента няма опасност от епидемичен взрив нито за България, нито за Европа. По думите ѝ ситуацията се следи постоянно от Световната здравна организация и европейските здравни институции, които поддържат високо ниво на готовност, въпреки че реалният риск за нашия регион остава минимален.

Вирусологът обясни, че ебола е тежко протичащо заболяване с висока смъртност, което се предава единствено при директен контакт с телесни течности на заразен човек. Тя подчерта, че вирусът не се разпространява по въздушно-капков път и че заразяването е възможно само при контакт с болен в активна фаза на заболяването.

Аргирова обърна внимание и на факта, че настоящата епидемия в Африка е причинена от различен щам на вируса, за който все още няма налична ваксина, за разлика от предходни варианти. Това, по думите ѝ, затруднява контрола върху заболяването в засегнатите региони.

Специалистът подчерта, че най-големият риск е за медицинските екипи на място, които са изложени на пряк контакт със заразени пациенти. Именно затова строгите мерки за изолация, хигиена и бърза диагностика са ключови за ограничаване на разпространението.

Проф. Аргирова посочи, че Европа разполага с необходимите диагностични средства и лабораторна готовност за откриване на вируса при съмнение, но към момента не се налагат извънредни мерки или ограничения на границите. Тя увери, че основният фокус остава върху превенцията, строгата хигиена и навременната реакция при съмнение за инфекция.

Витамините обикновено се представят като универсална формула за добро здраве – достатъчно е човек да приема правилните количества и организмът ще функционира оптимално. През последните години обаче все повече изследвания показват, че връзката между витамините, метаболизма и различни заболявания е значително по-сложна. Един от най-дискутираните примери е витамин B12 – хранително вещество, което дълго време се смяташе почти изцяло за полезно, но днес все по-често попада в центъра на научни дебати заради възможна връзка с определени видове рак.

Витамин B12, известен още като кобаламин, е жизненоважен за човешкия организъм. Той участва в синтеза на ДНК, образуването на червени кръвни клетки и поддържането на нервната система чрез изграждането на миелиновата обвивка на нервите. Недостигът му може да доведе до хронична умора, нарушения в паметта, проблеми с концентрацията и неврологични увреждания.

Тъй като витаминът се съдържа естествено почти изцяло в храни от животински произход, дефицитът е по-често срещан при хора на растителен режим на хранене, както и при пациенти с нарушения в усвояването на хранителни вещества.

Интересът на учените към възможната връзка между витамин B12 и онкологичните заболявания се засилва заради ролята му в процесите на възстановяване и стабилизиране на ДНК. Тъй като ракът започва с генетични увреждания в клетките, част от изследователите предполагат, че тежкият дефицит на B12 може косвено да наруши механизмите за копиране и поправка на ДНК и по този начин да увеличи риска от клетъчни мутации.

Паралелно с това обаче редица проучвания през последното десетилетие установяват друга, далеч по-неочаквана тенденция – необичайно високите нива на витамин B12 в кръвта също се наблюдават по-често при пациенти с някои видове рак, включително рак на белия дроб, дебелото черво, хранопровода и гърдата.

Това поставя учените пред сложен въпрос: дали променените нива на витамина допринасят за развитието на заболяването, или самият рак променя начина, по който организмът обработва B12.

Според специалистите едно от основните усложнения при интерпретацията на резултатите е разликата между приема на витамин B12 чрез храната и реалните му стойности в кръвта. Нивата на витамина не зависят единствено от храненето, а и от начина, по който организмът го складира, транспортира и използва.

Черният дроб съхранява големи количества B12, а при някои онкологични заболявания, особено агресивни форми на рак или чернодробни тумори, тези механизми могат да бъдат сериозно нарушени. Някои тумори дори стимулират производството на белтъци, които пренасят витамина в кръвта, което може да доведе до изкуствено завишени стойности при лабораторни изследвания. В подобни случаи високият B12 вероятно е следствие от заболяването, а не негов причинител.

Най-новите научни данни продължават да дават противоречиви резултати. Изследване от 2026 г., обхванало над 37 000 пациенти с рак на дебелото черво, установява, че хората с много високи нива на B12 имат по-лоша прогноза и по-ниска преживяемост. Авторите на проучването обаче подчертават, че това не доказва причинно-следствена връзка, а по-скоро предполага, че витаминът може да служи като биомаркер за по-агресивно протичане на заболяването.

Преглед на научните публикации от 2022 г. също заключава, че към момента няма достатъчно доказателства, че високият прием на витамин B12, високите му стойности в кръвта или хранителните добавки директно причиняват рак.

Допълнително усложнение внася и изследване от 2024 г. във Виетнам, което анализира хранителния режим на над 3700 онкологични пациенти и близо 3000 души без диагноза рак. Учените установяват т.нар. U-образна зависимост – повишен риск се наблюдава както при много нисък, така и при много висок прием на витамин B12. Изследователите обаче отбелязват, че проучването е наблюдателно и не може да докаже директна причинно-следствена връзка.

Според медицинските експерти натрупаните до момента данни не налагат паника около витамин B12, нито отказ от добавки при доказан дефицит. Въпреки това специалистите подчертават, че приемът на витамини трябва да бъде съобразен с реалните нужди на организма, а не с масови тенденции или самолечение.

Изследователите обобщават, че засега науката не разполага с категоричен отговор дали витамин B12 играе роля в развитието на рака или променените му стойности са просто отражение на болестния процес. Един от малкото сравнително сигурни изводи е, че както прекалено ниските, така и прекалено високите нива на витамина могат да бъдат свързани със здравословни рискове.

Японската фармацевтична компания Kissei Pharmaceutical съобщи за 20 смъртни случая при пациенти, приемащи Tavneos за лечение на васкулит.

Компанията подчерта, че причинно-следствена връзка с лекарството не е установена във всички случаи. Поради установените случаи на тежко чернодробно увреждане, компанията призова здравните заведения да се въздържат от предписване на лекарството на нови пациенти. Компанията също така подчерта, че се консултира с японското Министерство на здравеопазването относно настоящата ситуация.

Според Kissei Pharmaceutical, приблизително 8 500 пациенти в Япония са получили лекарството от пускането му на пазара през 2022 г. Пациентите, които вече получават лечение, се съветват да се информират за рисковете от чернодробно увреждане и да обмислят алтернативни възможности за лечение, въпреки че първоначално чернодробното увреждане е посочено като сериозен страничен ефект.

Лекарството е разработено от американската компания ChemoCentryx, дъщерно дружество на Amgen. На 27 април Американската агенция по храните и лекарствата (FDA) обяви намерението си да отмени регистрацията на лекарството в САЩ поради неточна информация в регистрационното досие и опасения относно неговата ефективност.

Холестеролът често се възприема като една от основните заплахи за здравето, особено заради връзката му със сърдечносъдовите заболявания. Специалистите обаче подчертават, че веществото не е изцяло вредно и всъщност изпълнява важни функции в организма, включително участие в производството на хормони, витамин D и клетъчни мембрани.

Кардиологът д-р Джак Улфсън от Аризона, който има над 25 години професионален опит, коментира темата в публикация в Instagram на 12 май. По думите му доброто здраве не означава холестеролът да бъде сведен до нула, а да се поддържат оптимални стойности според индивидуалното състояние на организма.

Според специалиста един от естествените начини за поддържане на здравословни нива на холестерола е редовното излагане на слънчева светлина. Той обяснява, че UVB лъчите подпомагат превръщането на холестерола във витамин D.

„Когато сте на слънце, UVB лъчите превръщат холестерола във витамин D. Нивата на витамин D се повишават, а холестеролът естествено се нормализира“, посочва д-р Улфсън.

Втората препоръка на кардиолога е свързана със здравето на черния дроб — органът, който играе ключова роля в разграждането и регулирането на холестерола.

„Пречистете и възстановете черния дроб. Първата стъпка е да се ограничат токсините, които го увреждат. Когато черният дроб функционира добре, организмът разполага с повече LDL рецептори, които извеждат старите LDL частици от кръвообращението. Така нивата на LDL спадат по естествен път“, обяснява той.

Д-р Улфсън подчертава, че целта не е организмът да спре да произвежда холестерол, а да се постигне здравословен баланс. Той допълва, че излагането на слънце и поддържането на добро чернодробно здраве могат да бъдат част от естествен подход за контрол на холестерола без медикаменти.

Медицинските специалисти напомнят, че холестеролът се разделя на няколко основни вида. Според информация на Cleveland Clinic при стандартно изследване на липидния профил се проследяват общият холестерол, LDL, HDL и VLDL.

LDL, или липопротеин с ниска плътност, е известен като „лош“ холестерол, тъй като при високи стойности допринася за натрупване на плаки по стените на артериите. VLDL също се свързва с повишен риск при прекомерни количества.

HDL, или липопротеин с висока плътност, се определя като „добър“ холестерол, защото подпомага извеждането на излишния холестерол от организма и намалява риска от атеросклероза.

Според кардиолози и здравни организации поддържането на ниски стойности на LDL и по-високи нива на HDL остава един от ключовите фактори за превенция на инфаркт, инсулт и други сърдечносъдови заболявания.

Специалистите подчертават, че освен генетичните фактори, върху нивата на холестерола влияние оказват храненето, физическата активност, телесното тегло, тютюнопушенето, алкохолът и хроничният стрес. Сред препоръчваните мерки за поддържане на добър липиден профил са балансираното хранене, редовното движение, ограничаването на преработените храни и периодичните профилактични изследвания.

Жените имат специфични хранителни нужди, които се променят в различните етапи от живота — от поддържането на хормоналния баланс и енергийните нива до здравината на костите, имунитета и метаболизма. Специалисти по хранене подчертават, че редовната консумация на богати на хранителни вещества храни може да подпомогне дългосрочното здраве по естествен начин.

В интервю за HT Lifestyle диетологът и консултант по хранене Симрат Катурия посочва няколко основни групи храни, които според нея не бива да липсват в менюто на жените.

Сред най-важните са зеленолистните зеленчуци като спанак, кейл и маруля. Те съдържат значителни количества желязо, калций и фолиева киселина — хранителни вещества, които подпомагат костното здраве, енергийния баланс и намаляват риска от анемия. Желязото е особено важно за жени в активна възраст заради месечната загуба на кръв, а фолиевата киселина играе ключова роля за клетъчното възстановяване и репродуктивното здраве.

Катурия обръща внимание и на ядките и семената, сред които бадеми, орехи, ленено и чиа семе. Те са богати на полезни мазнини, растителен протеин, магнезий и омега-3 мастни киселини. Според специалистите тези вещества подпомагат сърдечносъдовата система, мозъчната функция, състоянието на кожата и хормоналния баланс.

Особено значение има и приемът на пробиотични храни като кисело мляко и ферментирали продукти. Те подпомагат чревната микрофлора, храносмилането и усвояването на хранителни вещества. Изследвания през последните години показват, че състоянието на чревния микробиом е свързано не само с имунитета, но и с психичното здраве, нивата на стрес и хормоналния баланс.

Сред препоръчваните храни са и плодовете с високо съдържание на антиоксиданти, включително боровинки и ягоди. Те съдържат вещества, които ограничават оксидативния стрес и възпалителните процеси в организма. Освен това подпомагат здравето на кожата, имунната система и процесите на стареене, като същевременно са нискокалорични и богати на фибри.

Специалистите подчертават и значението на достатъчния прием на протеини. Храни като чисто месо, яйца, леща, бобови култури и сирене осигуряват незаменими аминокиселини, необходими за възстановяването на мускулите, производството на енергия и нормалното функциониране на хормоните. Това е особено важно за жени с натоварено ежедневие и високи нива на физически и психически стрес.

Световната здравна организация и редица международни здравни институции препоръчват разнообразно хранене, богато на плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни, полезни мазнини и качествени източници на протеин, като ключов фактор за превенция на сърдечносъдови заболявания, диабет, остеопороза и хормонални нарушения.

Ново изследване поставя фокус върху малко обсъждан страничен ефект от популярните медикаменти за отслабване от типа GLP-1, сред които Wegovy и Ozempic — социалната стигма към хората, които ги използват.

Проучването показва, че пациентите, които свалят килограми с помощта на подобни лекарства, често са възприемани по-негативно в сравнение с хората, отслабнали чрез диета и физическа активност. Според учените обществените нагласи могат да се окажат дори по-тежки от отношението към хора, които изобщо не са отслабнали.

Изследването е проведено от специалисти от университета „Райс“, клиниката „Майо“ и Калифорнийския университет в Лос Анджелис и е публикувано в научното издание International Journal of Obesity.

Екипът, ръководен от социалния психолог Ерин Стандън, е анализирал реакциите на 1313 пълнолетни американци чрез два онлайн експеримента. Участниците получили кратки описания на измислени 38-годишни хора с различна история на теглото и методи за отслабване.

В част от сценариите персонажите сваляли килограми с медикаменти от групата GLP-1, а в други — чрез хранителен режим и спорт. Някои от описаните хора не били отслабнали изобщо.

Резултатите показват, че хората, използвали лекарства за отслабване, са били оценявани като по-мързеливи, по-малко дисциплинирани, по-нездравословни и по-малко приятни за социални контакти в сравнение с тези, постигнали резултати чрез промяна в начина на живот.

Още по-показателно е, че участниците често оценявали потребителите на GLP-1 медикаменти почти толкова негативно, колкото и хората без никаква загуба на тегло. В някои категории дори ги възприемали по-неблагоприятно, включително по отношение на честност и щедрост.

Според авторите това показва наличието на дълбоко вкоренено обществено убеждение, че медикаментозното отслабване представлява „лесен начин“ за справяне с наднорменото тегло.

„Очаквахме известна стигма около използването на GLP-1 лекарства, но мащабът ѝ ни изненада“, посочва Ерин Стандън.

В допълнителен експеримент изследователите анализирали обществените реакции към хора, които възстановяват теглото си след отслабване. Резултатите показват, че независимо дали килограмите са свалени чрез лекарства или чрез диета и упражнения, повторното напълняване се възприема еднакво негативно.

Според учените това поставя пациентите под обществен натиск на няколко различни нива — както заради самото наднормено тегло, така и заради начина, по който се опитват да го контролират.

Изследователите подчертават, че макар проучването да е базирано върху кратки описания на измислени персонажи, резултатите отразяват реални обществени нагласи, които могат да окажат влияние върху решенията на пациентите дали да започнат или да продължат лечение.

През последните години медикаментите от групата GLP-1 се превърнаха в едни от най-широко използваните терапии за затлъстяване и диабет тип 2. Те действат чрез имитиране на хормона глюкагоноподобен пептид-1, който регулира кръвната захар и апетита.

Клинични проучвания показват, че тези лекарства могат да доведат до значителна редукция на теглото и намаляване на риска от сърдечносъдови заболявания, диабет и други усложнения, свързани със затлъстяването. Специалистите обаче предупреждават, че при спиране на терапията килограмите често се възстановяват сравнително бързо.

Според Световната здравна организация затлъстяването остава един от най-сериозните глобални здравни проблеми, свързан с повишен риск от преждевременна смърт, сърдечни заболявания, някои видове рак, депресия и метаболитни нарушения.

Авторите на новото изследване предупреждават, че общественото осъждане може да възпрепятства хората да търсят медицинска помощ или да обсъждат открито здравословните си проблеми със специалисти.

„Когато хората се чувстват осъждани за решенията, които вземат относно здравето си, това влияе върху готовността им да потърсят лечение и върху начина, по който управляват състоянието си“, посочва Стандън.

Според екипа разбирането на социалния аспект около медикаментите за отслабване става все по-важно, тъй като тези терапии навлизат масово в медицинската практика и обществения живот.

Генното модифициране на имунните клетки на пациент с ХИВ, целящо те да разпознават и унищожават вируса, успешно е овладяло инфекцията, показва първо по рода си подобно проучване върху хора, предаде Ройтерс. Изследователите обаче уточняват, че са необходими допълнителни проучвания, за да се потвърдят резултатите и да се установи кои групи пациенти биха имали най-голяма полза от лечението, допълва БТА.

Проучването от Фаза 1 включва CAR-T – еднократна терапия, при която Т-клетките на пациента се извличат, генетично модифицират и размножават в лаборатория, след което се вливат обратно в тялото му. В този случай CAR-T терапията е насочена към рецепторите CD4 и CCR5, чрез които ХИВ се свързва с клетките, отбелязва Ройтерс.

Ако не се лекува, вирусът се размножава и унищожава клетките, които се борят с инфекциите, като в крайна сметка прогресира до Синдром на придобитата имунна недостатъчност (СПИН). В световен мащаб около 41 милиона души живеят с ХИВ и въпреки че напредъкът в антиретровирусната терапия превърна инфекцията в управляема, лечението трябва да продължи до живот.

За разлика от предишни случаи на „излекуване“ от ХИВ, включващи пациенти с рак, на които са присадени стволови клетки от костен мозък от донор с рядка генетична мутация, устойчива на ХИВ инфекция, изследователите казват, че CAR-T терапията може да се използва от много по-широка група пациенти.

„Нашата цел е да направим тези терапии достъпни и лесно приложими“, каза д-р Боро Дропулич, изпълнителен директор на неправителствената организация Caring Cross, която си сътрудничи с изследователи от Калифорнийския университет в Сан Франциско, Калифорнийския университет в Дейвис и Университетската болница „Кейс уестърн ризърв“.

Изследователите констатират, че от тримата пациенти, участващи в проучването и лекувани със стандартна доза CAR-T, двама са поддържали неоткриваеми до много ниски вирусни нива на ХИВ след спиране на антиретровирусната терапия – единият в продължение на повече от две години до момента, а другият за близо година. При третия участник се наблюдава ранен рецидив (връщане на вируса), но след това той е успял да овладее ХИВ до ниски, но откриваеми вирусни нива, допълва Ройтерс.

Други трима пациенти, участващи в изследването, което беше фокусирано върху безопасността, не са преминали през предварителна химиотерапия (използвана за подготовка на костния мозък за повторното вливане на клетките), докато на други трима е била приложена по-ниска доза CAR-T.

„Важно е да се отбележи, че двама пациенти, които не са взимали лекарства за ХИВ най-дълго и се справят добре, са били диагностицирани и поставени на терапия доста бързо“, казва д-р Стивън Дийкс, професор по медицина в Калифорнийския университет в Сан Франциско и главен ръководител на проучването.

„Антиретровирусната терапия „замразява вируса на място“, така че той да не може да мутира, като същевременно предпазва имунната система от това да бъде „опустошена от ХИВ“, обяснява той. Дийкс допълва, че в момента се работи по установяването на причината, поради която някои пациенти са реагирали толкова добре на терапията. „CAR-T клетките изчезнаха след няколко седмици... така че наистина се опитваме да открием механизма, който стои зад това“, споделя той.

В момента CAR-T терапията се използва при няколко вида рак на кръвта и се разработва за автоимунни заболявания като лупус и склеродермия. „При раковите заболявания общата тежест на болестта е много по-висока. Обикновено там CAR-T клетките се задържат много по-дълго“, казва Дийкс. Той допълва, че пациентите, които са участвали в проучването за ХИВ, не са имали същите тежки странични ефекти, включително силен възпалителен отговор, известен като синдром на цитокиново освобождаване, който може да се появи при онкоболни пациенти, лекувани с CAR-T.

Изводите от проучването трябваше да бъдат представени в Бостън във вторник на годишната среща на Американското дружество по клетъчна и генна терапия (ASGCT), отбелязва Ройтерс.

Може ли съединение, извлечено от обикновен хранителен продукт като чесъна, да подпомогне здравето на мускулите с напредването на възрастта? Ново изследване на японски специалисти сочи, че това е възможно, пише Юрикалърт.

Авторите му, сред които специалисти от Института за изследване на здравословното стареене (IRPA), са открили, че едно от съединения в отлежалия екстракт от чесън - аминокиселината S1PC, подобрява мускулния тонус и забавя стареенето на мускулите при възрастни мишки.

Последващите експерименти с това съединение ще помогнат за създаването на терапии, които подобряват физическото състояние на възрастните хора, смятат японските учени, цитирани от БТА.

В изследването, публикувано в сп. Cell Metabolism, авторите описват неизвестна досега характеристика на съдържаща сяра аминокиселина S-1-пропенил-L-цистеин (S1PC). Оказва се, че тя активира ензима LKB1, който е един от регулаторите на клетъчния метаболизъм, и променя взаимодействията между мозъка и органите по начин, забавящ стареенето на мускулите при възрастни индивиди.

"Очакваме, че това съединение може да забавя стареенето и по други начини, които все още предстои да проучим", каза директорът на IRPA Шиничиро Имаи, цитиран от пресслужбата на института.

Изследователят припомня, че мускулите на хората и другите бозайници постепенно отслабват с напредването на възрастта, което води до намаляване на подвижността при възрастните индивиди, както и до повишен риск от различни травми, счупвания и други здравословни проблеми. Това подтиква учените да търсят начини за подмладяване на мускулите, поддържане на тонуса им и забавяне на стареенето както чрез създаване на нови лекарства, така и чрез изучаване на вече съществуващи препарати.

Авторите на настоящото изследване са били заинтригувани как молекулите в отлежалия екстракт от чесън влияят върху процеса на стареене на мускулите. Този екстракт се използва широко в народната медицина в много региони на Евразия още от древността, а през последните години е разглеждан и като едно от природните средства за борба с хипертонията и като стимулатор на имунитета.

Проведените от Имаи и колегите му експерименти с възрастни мишки са показали, че съдържащата се в екстракта аминокиселина S1PC оказва благоприятно влияние и върху мускулния тонус. Съединението въздейства чрез сложна верига от взаимодействия, която включва клетки на черния дроб, мозъка и мастната тъкан, както и няколко ензима и сигнални молекули. Всички те карат мускулите да произвеждат повече молекули на коензима NAD+, който играе важна роля в реакциите с участието на кислород.

Тези промени в метаболизма са повлияли благоприятно на състоянието на мускулите на възрастни гризачи, като са ги карали да се свиват с 16 процента по-силно при някои видове натоварвания в сравнение с мускулите на индивиди от контролната група, които не са получавали аминокиселината.

Учените предполагат, че съединението S1PC може да влияе по подобен благоприятен начин на работата и на други органи в тялото, което те планират да проверят в най-близко време.

Нулево количество захар в храненето на най-малките. Това предвиждат промени в Наредбата за здравословното хранене на децата. Проектът за промени е насочен към децата от 0 до 3 години.

Славчо Гургулеев е баща на 2 деца от Благоевград. Той подкрепя премахването на захарта от детското меню, но признава, че понякога ограниченията се нарушават – не от детските кухни, а от бабите и дядовците.

„Стараем се, когато става въпрос за тестени изделия да ползваме пълнозърнесто или лимецово брашно, но пак казвам, с едно условие – че бабите и дядовците развалят този режим“, казва Славчо Гургулеев.

„Обичам да си хапвам сладки неща – бонбони, желибони, шоколад…“, казва 6-годишната Даниела. На въпроса дали мама и тате ѝ разрешават, тя отговаря: „Горе-долу“. А при баба и дядо си хапва бисквити.

В детската кухня на Силвия Христова одобряват предлаганите промени, но са категорични, че адаптацията към новите правила ще отнеме време.

„Надяваме се да ни дадат достатъчен период на адаптация. Целта е да намерим баланса между здравословното меню и добрата храна, която ще се приема от децата“, казва Силвия Христова, собственик на детска кухня.

Емилия Попова е част от екипа на детската кухня, учи медицина и оценява премахването на захарта от детското меню като стъпка в правилната посока.

„В днешно време наистина при децата се наблюдава доста прекомерна консумация на захарни изделия и напитки, респективно – това е предпоставка за обезитет, за зъбен кариес. В течение на времето – за много по-сериозни състояния, свързани с прекалената консумация на захар, като захарен диабет тип 2“, казва Емилия Попова, студент по медицина.

Според нея изграждането на здравословни хранителни навици на децата е съвместна мисия между детските кухни и родителите.

Канадски ветеринарни лекари откриха първите доказателства, че поне два варианта на силно патогенен птичи грип, H5N1 и H5N5, могат да се предават от заразени овце на малките им чрез мляко. Това трябва да се вземе предвид при борбата с разпространението на тази инфекция във фермите, пишат изследователите в статия, публикувана в списание Science Advances.

„Тези вируси бързо се развиват и се разпространяват в нови животински популации, представлявайки значителна заплаха за тяхното оцеляване и обществено здраве. Установихме, че тези вируси могат активно да се репликират в млечните жлези на овцете и да се предават чрез млякото на малките им, което е важно да се вземе предвид при наблюдение на разпространението на грипа и защита на популациите на домашните животни“, пишат изследователите.

Както отбелязват авторите на това откритие, група канадски ветеринарни лекари, водени от Йоханес Берхане, научен сътрудник в Националния център за екзотични животински болести (Канада), европейските ветеринарни лекари наскоро регистрираха възможен случай на асимптоматична инфекция на овце в британска ферма с вариант на високопатогенен птичи грип (H5N1), който преди това не е засягал тези домашни животни.

Това подтикна Берхане и колегите му да проведат цялостно проучване на това как тази форма на грип се държи при овцете и възможните пътища на предаване между животни в рамките на една популация. За да получат тази информация, ветеринарните лекари инжектирали частици от две форми на този вирус, H5N1 и H5N5, в няколко женски овце и наблюдавали тяхното здраве.

Тези експерименти показали, че и двата вируса активно се репликират в млечните жлези на овцете, като частиците им се натрупват не само в клетките на животните, но и в млякото им. Те попадат в телата на агнетата чрез млякото, което след това може да разпространи вируса по-нататък в популацията чрез контакт с вимето на незаразени овце. Освен това, навлизането на вируса в организма на овцете е съпроводено с развитие на мастит, треска и активен имунен отговор към грипа.

Тези наблюдения, както отбелязват Берхане и колегите му, показват, че високопатогенният птичи грип може да се разпространява в популациите на овцете не само чрез въздушно-капковидни капчици, но и чрез сурово овче мляко. Това трябва да се вземе предвид от фермерите по време на ежедневните им грижи за овцете и събирането на мляко, както и от епидемиолозите и съответните агенции, разработващи мерки за ограничаване на разпространението на грип, заключиха изследователите.

Близо 12% от населението у нас живее без достъп до медицинска помощ. Най-сериозен е проблемът в малките населени места, където освен лекари, липсват и подходящи условия. Част от решението е изграждането на 100 модерни амбулатории в 43 общини.

Година след ковид пандемията най-голямото село в община Тутракан остава без лекар, пише БНТ. Така близо 2000 души от Нова Черна са принудени да пътуват до най-близкия град, за да имат достъп до медицинска помощ и лекарства.

Ревасие Капуджи: „Лекуваме се вкъщи!“

Нешевер Салим: „Личният лекар е в Тутракан и трябва там да ходим. Много се чака!“

Освен време, хората губят и пари, тъй като с разходите за път лекарствата излизат двойно по-скъпо.

Ревасие Капуджи: „Даже сега съм болна, аз трябва да отида в Тутракан. Макар че хапчето струва 5 евро, ние трябва да дадем 15–20.“

Вярка Панайотова: „За един аналгин трябва да отидем чак в Тутракан. Един аналгин струва още две кутийки да вземеш.“

Мечтата на местните за лекар в селото ще се реализира през лятото. За целта започва и дългоочакваният ремонт на лекарския кабинет.

Нехат Юсмен, кмет на село Нова Черна: „Мястото е удобно, това е бивш здравен пункт, така че е предвидена женска консултация, детска консултация. Голямо улеснение за хората.“

Д-р Димитър Стефанов, кмет на община Тутракан: „С настилки, ел. инсталация, ВиК инсталация, дограма, така че помещенията ще бъдат приведени в приличен вид.Хората могат да разчитат на първичен преглед, различни медицински манипулации като мерене на кръвно, температура, поставяне на различни лекарства и съответно насочване при по-сложен случай към специалисти.“

Освен в Нова Черна, нов лекарски кабинет ще отвори врати до няколко месеца и в село Белица. Общо 100 амбулатории в 43 общини ще бъдат изградени и оборудвани със съвременна медицинска техника у нас. Всяка една ще струва 43 хиляди евро, осигурени по европейска програма.

Аптеките обаче в малките населени места остават мираж.

Американски лекари са открили, че приемът на еренумаб и други лекарства за мигрена, базирани на моноклонални антитела, които блокират рецепторите за болка, води до 25% намаление на риска от развитие на глаукома. Това показва възможни общи механизми за развитие на мигрена и глаукома, съобщи пресслужбата на Американската академия по неврология (AAN).

„Глаукомата споделя обща черта с мигрената, а именно, че развитието ѝ е съпроводено с нарушения в кръвоносните съдове, които снабдяват мозъка с кръв. Затова се надявахме, че лекарствата за мигрена, които потискат възпалението в нервната система и подобряват кръвоснабдяването ѝ, ще подобрят и здравето на очите при пациенти с висок риск от развитие на глаукома“, обясни Уен Джиенсян, доцент в университета Браун (САЩ), цитиран от пресслужбата на AAN.

Имайки това предвид, изследователите анализираха данни, събрани по време на проучване на 36 800 пациенти, страдащи от тежка мигрена. Всички те са приемали лекарства, някои от които потискат рецепторите за болка, докато други разширяват кръвоносните съдове или повлияват нервната система по други начини.

За да оценят въздействието на тези агенти върху развитието на глаукома, изследователите разделят пациентите на няколко групи въз основа на лекарствата, които приемат, и сравняват честотата на атрофия на зрителния нерв сред тях. Това сравнение разкрива, че глаукомата се развива с 25% по-рядко при страдащи от мигрена, които приемат еренумаб и други блокери на рецепторите за болка на базата на моноклонални антитела.

Този положителен ефект не е наблюдаван при други лекарства, които са насочени към същите рецептори за болка, но потискат тяхната активност, използвайки къси молекули, а не антитела. Последващи експерименти с животни и наблюдения на доброволци ще помогнат да се разберат основните причини за тези разлики и ще изяснят механизма, чрез който моноклоналните лекарства против мигрена могат да бъдат от полза за потенциалните страдащи от глаукома, заключиха изследователите.

Себорейният дерматит е хронично възпалително кожно заболяване, което засяга скалпа, лицето и гърдите. Д-р Инна Попова, главен асистент в Кожна клиника на Александровска болница посочва какви са причините за това.

"Себорейният дерматит е често срещано възпалително заболяване на кожата, което засяга най-често скалпа, но може да се появи и по лицето, гърдите и гърба. Състоянието се характеризира със зачервяване, лющене и поява на пърхот, а в някои случаи – и със сърбеж и разраняване вследствие на разчесване каза д-р Инна Попова, цитирана от БНР.

По думите ѝ причините за развитието на Себореен дерматит са комплексни. Една от основните е повишената продукция на себум, която създава благоприятна среда за развитието на гъбички от рода Malassezia. Това води до възпаление на кожата и поява на характерните симптоми.

"Мъжете са по-предразположени към развитие на себореен дерматит. Причината е, че мъжките полови хормони – андрогените – стимулират по-активна продукция на себум. Лечението обикновено започва с използването на специализирани шампоани. На пазара се предлагат различни продукти, включително такива на основата на кетоконазол и други активни съставки с противогъбично действие. При по-тежки форми може да се наложи прием на антимикотични таблетки, но само след консултация с лекар, съветва специалистът. Според д-р Инна Попова няма доказателство, че по-честото миене на косата подобрява състоянието. Препоръчва се косата да се измива обичайно – около два до три пъти седмично – с подходящи продукти за чувствителен скалп и себореен дерматит. За превенция и по-добър контрол на заболяването се препоръчва редуване на използваните продукти, избягване на много гореща вода и стриктно спазване на предписанията на дерматолог.