Личен космос – любителският телескоп

Най-често начинаещият астролюбител се пита какво представлява уредът, който ще отвори очите му към вселената и какво може да види с него. Накратко, телескопът е инструмент за увеличаване на образа. Той събира електромагнитното излъчване от някакъв далечен обект и го насочва към фокуса, където се получава уголемено изображение на наблюдавания обект. Обикновено получените образи са обърнати.
Най-общо всеки телескоп може да се раздели на две главни части - тръба, в която е поместена оптиката, и монтировка (статив), чрез която става възможно практическото използване на телескопа.

Обективът
е най-важната част от оптическата система на телескопа, защото формира образа. За характеризиране на телескопа се използват именно стойностите на диаметъра и фокусното разстояние на обектива.
Диаметърът на обектива е основният параметър, тъй като от него зависи какво ще се вижда. Колкото по-голям е диаметърът, толкова по-добро е изображението, тъй като големият обектив “улавя” повече светлина и дава възможност за по-детайлно наблюдение. От диаметъра на обектива зависи и прониквателната (показва пределната звездна величина, която може да се наблюдава) и разделителната (възможността за отделно виждане на два близки обекта) способност на телескопа.
Фокусното разстояние на обектива е разстоянието от лещата или огледалото до точката, в която се събират светлинните лъчи. То е свързано основно с увеличението на телескопа.
В зависимост от вида на обектива телескопите се делят на два главни типа - рефрактори и рефлектори. На предната страна на тръбата на

Рефракторния телескоп
(типа, с който обикновено се свързва представата за телескоп) има обектив, а в задната част, където се формира изображението - окуляр или фотографско оборудване. Обективът се изработва от няколко отделни лещи, които са слепени помежду си или между тях има тънък слой въздух. Той се прикрепя към тръбата чрез метален пръстен, в който са лещите, и се завива към нея. Самите лещи са от висококачествени оптични стъкла, с различна степен на пречупване на светлината, спомагащо за намаляване на оптическите дефекти.
Всички големи астрономически телескопи в света са рефлектори - на мястото на обектива се използва вдлъбнато огледало, разположено в задната част на тръбата.

Рефлекторните телескопи
са популярни и сред любителите. При тях светлината се събира в точка пред първичното огледало, наричана първичен фокус. Събраният лъч светлина обикновено се направлява (посредством вторично огледало) към удобно за наблюдение място. Първичните огледала в рефлекторите обикновено се изготвят от стъкло или керамика, която не се свива и разширява при температурни изменения. За получаване на отражателна способност, на повърхността на огледалото се нанася тънък слой алуминий. Допълнителните (вторични) огледала насочват светлинния лъч към удобно за монтиране на окуляр място. Обикновено те са в горната част на тръбата и отклоняват лъча настрани (система Нютон) или я връщат към “дъното” на тръбата (Касегрен, Куде, Шмид).

Окулярът
е другия основен оптичен елемент на телескопите. Той служи за разглеждане на образа на обекта, създаден от обектива. За разлика от обектива окулярът не зависи от оптичната схема на наблюдателния уред.
Обикновено телескопите имат голямо увеличение и малко зрително поле и откриването на търсения небесен обект е затруднено. За улеснение всички телескопи са снабдени с т. нар. търсач - малък телескоп, с диаметър 30 - 100 mm и увеличение 5 - 20 пъти.
Това, което може да се наблюдава зависи не само от оптиката, но и от метеорологичните условия. Най-добра видимост има през нощта, на място, където няма много светлини, които да “замърсяват” образа.
Могат да се наблюдават звезди и звездни купове, планети, различни планетарни мъглявини и галактики, метеоритни дъждове. С рефракторен телескоп с диаметър на обектива 60 - 70 mm (с увеличение от 25 до 125 пъти) например може да се видят слънчевите петна, фазите на Венера, някои от големите лунни кратери и някои от поясите на Юпитер и пръстените на Сатурн, Уран и Нептун като малки зеленикави точки. За сравнение с 250 mm рефрактор и по-големи рефлектори с увеличение от 60 до 500 пъти може да се видят по-големите от 1 км детайли от лунната повърхност, детайли от облачната покривка и пясъчни бури, както и детайли от повърхността на Марс и спътниците му, детайли от облачната покривка на Юпитер, детайли от пръстените на Сатурн, Уран и Нептун като ясно различими дискове и т. н.
Най-разпространени са любителските телескопи система Нютон, които могат да се намерят на цени между $130 и 400. Рефлектор с обектив 76 mm и фокусно разстояние 700 mm е $140 - 200, с обектив 100 mm и 805 mm фокусно разстояние е около $250, а с обектив 150 mm - около $400. Рефрактор с 60 mm обектив и фокусно разстояние 800 mm е около $200.

Елена Маркова
[email protected]