Новини

Коридор №8 - далечната мечта на бедните балкански държави

Публикувана: 15 Юли, 2003 00:00
0 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 610
ШРИФТ ПЕЧАТ
Вашата оценка:
Оценка 0 от 0 гласа.
, Част от коридор №8 трябва да бъде и автомагистралата "Люлин", но за нея все още се водят спорове около проектитеМиналата седмица президентите на три балкански държави - България, Македония и Албания си направиха срещи за по един ден във всяка една от тях. На нея те демонстрираха въжделенията на бедните си страни най-после да се започне реализацията на прословутия коридор №8.
Днешното състояние на проекта е такова както в началото на 90-те години
на книга и добри пожелания.
Както е тръгнало обаче големите ни мечти няма да се реализират скоро. Дори с най-близките ни съседни страни нещата не вървят гладко. Най-фрапиращ е примерът с Македония. В момента между двете страни няма пряка железопътна връзка. Вече почти цяло десетилетие не можем да се разберем с бившата югославска република за довършване изграждането на между Гюешево и Куманово. Началото на реализацията на проекта е сложена още през 1941 г., когато по нареждане на цар Борис ІІІ е започнат строежа на жп линия към Скопие. Изграден е тунелът под днешната държавна граница. В момента на българска територия остава да се изградят само около 3 км. От страна на Македония обаче трябва да се изградят още около 60 км, за които ще са нужни между 30 и 50 млн. евро.
През август 2001 г. и България и Македония обявиха, че ще настояват проектът за железопътната линия София - Скопие да бъде изваден от коридор номер осем. Така изграждането на важната железопътна отсечка ще излезе от обсега на тромавата проектна процедура, която изисква сложни етапи на одобрение и финансиране, и ще може да стане много по-бързо. Две години по-късно на сегашната президентска среща отново се правят оптимистични прогнози, но резултатът е неясен.
Българската отсечка от транспорт номер 8 е с дължина от 639 км.
Тя включва трасето Варна(Бургас)-Пловдив-София-Гюешево на българо-македонската граница. Целият коридор трябва да свърже Адриатическо море с бившите съветски републики в Централна Азия. Отсечката на Балканите е албанското пристанище Дуръс-Тирана-Скопие-София-Пловдив-Бургас(Варна). Строителството на целия коридор според ЕС ще струва 2.5 млрд. евро. За изграждането на пътя на наша територия са нужни 1.2 млрд. евро. Още през април 2001 г. става ясно, че въпросният транспортен коридор, свързващ Черно с Адриатическо море, не е приоритетен проект за Пакта за стабилност, защото тази организация не може да се справи с криминализацията на региона около Косово и с терористичните акции на албанците в съседна Македония. От друга страна пактът все още работи тромаво, затруднен от бавните процедури на Европейския съюз.
picture:1,20030715_71.jpg, Магистралата "Виа Егнатия" в Гърция, свързваща брега на Йонийско море с европейската територия на Турция на практика обезсмисля изграждането на коридор № 8 през България, Македония и АлбанияДруг проект, който свързва България, Македония и Албания е за строежа на нефтопровода от Бургас до Вльора. Негов автор и главен поддръжник е американската компания АМБО. Изграждането на петролопровода с дължина 890 километра ще струва 1,3 млрд. долара. По него ще се транспортират по 750 хил. барела каспийски нефт дневно. Строителството му ще продължи четири години. Предварителният финансов анализ посочва, че компаниите ще си върнат инвестициите след осем-девет години.
Според експерти проектът АМБО има предимство пред петролопровода Бургас - Александруполис, защото във Вльора ще могат да се товарят по-големи танкери (до 300 хиляди тона) със суров петрол от Русия и района на Каспийско море, докато в гръцкото пристанище на могат да акостират танкери с водоизместимост до 100 хиляди тона. Недостатък при реализацията на проекта Бургас-Вльора е, че съоръжението трябва да премине през западните райони на Македония и албанските планини. Този факт крие не само географски, но и чисто социални рискове. Засега не се знае коя групировка в Западна Македония и Албания ще контролира трасето на нефтопровода и дали тя ще има интерес от неговото нормално функциониране.
Американската компания преговаря с основния акционер в каспийския нефтен консорциум "Шеврон-Тексако" и с "Ексон-Мобил" за участие в проекта. Петролните компании ще осигурят суров нефт и финансиране и ще печелят от таксите за преноса на петрола от албанското пристанище Вльора до холандското Ротердам и оттам за Северозападна Европа и САЩ. "Бритиш петролиум" и "Амоко" вероятно няма да участват в проекта, тъй като са решили да се включат в строежа на петролопровода Баку-Джейхан. Петролопроводът ще преминава през България, Македония и Албания. По него могат да се транспортират по 750 хил. барела каспийски нефт дневно. Годишно от транзитни такси България би могла да печели по 80 милиона долара, защото 480 километра от трасето ще са на наша територия. Очаква се възвращаемостта на инвестицията да е 18-20% годишно. Компаниите ще си върнат вложените средства след осем-девет години.
На тристранната среща Първанов, Трайковски и Мета заявиха, че страните им ще направят всичко възможно, за да заинтересоват
богатите благодетели от ЕС и НАТО най-после да обърнат внимание
на проекта за транспортния коридор.
Сред главните причини за забавянето на инфраструктурните проекти по протежение на коридор номер 8 от България, през Македония към албанския адриатически бряг е позицията на Гърция, като единствена на Балканите е член на ЕС (приета в съюза още през 1975 г.). През последните над 10 години южните ни съседи направиха всичко възможно да се забави финансирането от страна ЕС на тези проекти. На думи не минава и ден, в който в Атина официално да не заявят подкрепата си за съседните балкански държави.
На практика обаче гърците всячески се стремят да отлагат финансирането от ЕС за проекти, които не са в гръцки интерес.
В момента в Гърция се довършва пътят "Виа Егнатия". Трасето му се простира от пристанището Игуменица на Йонийско море (в югозападната част на страната) и стига до турската граница при река Марица. Въпросният проект е успореден на транспортен коридор номер 8 и е неприкрит опит да се обезсмисли неговата реализация.
Сега Гърция е много по-заинтересована да ускори реализацията на други транспортни проекти, като напр. за коридор номер 10, който трябва да свърже Западна и Югоизточна Европа по направление Залцбург-Любляна-Загреб-Белград-Ниш-Скопие-Велес-Солун. Още през март 2001 г. България, Гърция, Австрия, Унгария, Югославия, Хърватия, Македония, Словения подписаха в Солун меморандум за изграждане на коридор 10. Една от прилежащите отсечки е магистралата София-Ниш. Намерението на българската страна е тя да бъде изградена до 2005 г. Пактът за стабилност в Югоизточна Европа обяви готовността си да финансира проекта, чиято стойност е около 100 млн. долара.
Не бива да се забравя и друг важен факт за интересите на ЕС. Богатите западноевропейци нямат изгода от транспортни коридори, които не ги свързват пряко с техните страни-членки или с бъдещите такива, каквито са България и Румъния. Коридор № 8 обслужва главно интересите на бедните България, Албания и Македония и донякъде на Италия и някои американски корпорации, търсещи допълнителна връзка към Средиземно море (освен тази през Анадола) с петролните находища в района на Каспийския басейн. Въпросното транспортно трасе не води към икономическото и политическото сърце на ЕС, където се намират Германия, Франция, Великобритания и Бенелюкс. Именно затова няма да е скоро денят, когато реализацията на проекта за коридор № 8 ще стане факт.
Васил ТАШЕВСКИ
vas_imoti@abv.bg

Поставете оценка на статията:
Оценка 0 от 0 гласа.

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.

Ловци на бисери
Десислава Атанасова
Депутатът от ГЕРБ Десислава Атанасова с коментар за корупцията
Истината не е приятел на Корнелия Нинова"

Още бисери