Българин гасне във виетнамски затвор

Българинът Колин Колев преживява ужасяващи мъчения, излежавайки наказанието си във виетнамски затвор. За това разказва самият той в писмо до семейството си. По думите на неговите близки той е буквално на прага на смъртта от изтощение и мъченията, които е преживял.

Колин Колев бе арестуван през май 2016 година заедно с друг българин - Димитър Христов във Виетнам. Двамата са обвинени, че са участвали в източване на банкови карти и са осъдени на пет години затвор.

"Той ми каза, че предпочита да умре. Искам просто да разкажа как моя брат е тежко болен вече два месеца с много тежки кризи - гърчове който продължават 1-2 часа или 1-2 дни. От два месеца е много тежко болен, връзват го по цял ден и го оставят без храна и вода", разказва пред Блиц.бг Влади Колева, сестрата на Колин. Тя разкрива, че е възможно брат й да е получил натравяне от храната или водата в затвора. С подобни оплаквания бил и друг българин, който излежавал присъдата си заедно с Колин.

По думите на Влади брат й правил няколко пъти опит да се свърже с посолството ни във Виетнам, но оттам не получил никакво съдействие. "Крайниците му изтръпват, внезапно губи усещане за действителността, облива го студена пот и му прилошава много. И той и Колин са с непрестанна диария. Мъките на брат ми са ужасни, каза ми, че предпочита вече да умре, отколкото да търпи всичко това", разказва Влади Колева. След като е получила писмото на брат си, в което той отчаяно моли за помощ, тя е напраила опит да се свърже с нашето посолство във Виетнам, но там не е могла да получи никаква информация. Самият Колин Колев разкрива в писмото си за ужасяващите мъчения, на които е бил подложен в затвора: "Не можем да спим, постоянно ни стяга сърцето и белия дроб, чувстваме задух, не ни стига кислород, изтръпват ни крайниците. Усещаме студ, а в същото време се потим обилно, чувството е ужасно. Ходим при лекаря всеки ден и му казваме, че искаме да ни изпрати в болница, защото сме много зле, а той ни се смее и ни казва, че нищо ни няма. А мен даже ме кара да ходя на работа.

Аз отказвам, защото ми е много зле и му казвам и те ме водят в една стая и ме връзват за една пейка с белезници и ме държат цял ден вързан без храна и вода." В писмото си Колин разказва още, че е забелязал промяна в кръвните изследвания на другия българин, който лежи заедно с него. Единствената молба на младия мъж е някой да му обърне внимание, защото положението му в момента е нетърпимо и всеки ден изпитва неистови болки и страдания. "Много сме отчаяни и се надяваме някой във Външно министерство да обърне внимание на нашия случай. Страхуваме се, че може да се случи най-лошото", признава сестрата на Колин.