Време е да повярваме в себе си и в мечтите си

Време е да повярваме в себе си и в мечтите си. Спечелените награди не са само за нас, но и за България. Това заяви в интервю за Факти.бг Ирена Иванова, която спечели наградата за най-добра актриса на 69-я филмов фестивал в Локарно, Швейцария. Голямата новина оттам беше, че филмът в който играе тя - „Безбог“ на режисьора Ралица Петрова спечели голямата награда „Златен леопард“. Днес, 18 август, филмът се състезава на кинофестивала в Сараево. Стискаме му палци!
 

Нека първо да Ви представим на публиката. Коя е Ирена Иванова?

Едно момиче от едно село, на име Ирена. Ако трябва да говоря за себе си в трето лице, ще се нарека Рене Карабаш, което е литературният ми псевдоним. Накратко, тя е поет и писател, още прохождаш театрален режисьор и актриса, макар че още ми е неудобно да се нарека такава, дори с този голям приз. Намирам категоризациите за досадни. Да се наречеш с името на нещо, означава да поемеш цялата отговорност да бъдеш това нещо. Да не говорим за успехите, които те правят още по-отговорен и те карат да бъдеш все по-добър и по-добър в това което правиш. Но няма как, когато се хванеш на хорото, трябва да го играеш, иначе се спъваш. По-лошото е, че можеш да спънеш и някой друг.

Как се озовахте в този проект?

Неочаквано. Кастинг директорът на филма Нина Боянова ме потърси във фейсбук, ей така, от нищото и ме покани на кастинг. Когато режисьорката й казала какъв тип търси, първата й асоциативна мисъл съм била аз. Аз съм човек на отказите, този път обаче си казах: „Няма да откажа, ще отида! Ще си дам шанс“. И отидох. Беше дълъг кастинг, ходих няколко пъти, после, в мълчанието на Ралица (Петрова - режисьорът на филма „Безбог“ - бел.а.) от около месец оставих нещата да се случат така, както трябваше да се случат и тя ми се обади. Когато вярваш в нещо и го искаш насъщно, то се случва. Вярвам в това. „Безбог“ дойде в точния момент на живота ми. Обичам го.

Разкажете нещо за снимачния процес - колко време продължи, имаше ли трудности, забавни моменти...?

Забавни моменти в пост-комунистическа драма няма. Снимачният процес беше много тежък, за мен повече психически, отколкото физически. Но от друга страна, беше смирителен. Продължи един месец в град Враца. В този един месец бях едновременно излязла от живота си и абсолютно в него. Ралица е добра убийца на его. Разбира се, с моето съгласие. Настани се във всичките ми рани и загреба с пълен напред!

Отзивите за "Безбог" засега са оскъдни, но силно положителни? Въпреки че сте вътре във филма, как разчитате и оценявате неговото послание?
 

Драмата „Безбог“ работи на много нива. Залага кодове като корупцията и липсата на справедливост, липсата на емпатия, на морал….изобщо, като едно съвършено произведение на изкуството, филмът е изграден от липси. Това е най-малкото, което мога да кажа за него относно посланието, което носи. Но няма да кажа повече, защото филмът дава достатъчно свобода на зрителя. Нека оставим той сам да говори за себе си. Да говори за всяка Гана (героинята на Ирена Петрова – бел.а.), която крием в нас самите.

Изразихте силното си негодувание, че медиите обръщат внимание на лошите новини, а когато се случи нещо, като наградите за филма, в който участвате, не отделят достатъчно внимание. Виждам че и колегите, а и аз се стараем да компенсираме малкото забавяне, но все пак - какво мислите за медиите?

Негодуванието не е само мое, а и на много други хора и се отнася конкретно за големите ни медии, които претупаха новината за триумфа ни в Локарно, а някои дори не я отразиха, тъй като бяха ангажирани с допинг пробите на олимпийците ни, с умряло делфинче на плажа, със сексуалните издеяния на някаква жена, която убила мъжа си - все хубави работи! Допускам и че много от медиите ни изобщо не са запознати със сериозността на фестивала в Локарно. Няма да е никак зле да се поинтересуват от повече филмови фестивали, освен Кан и Оскарите. Но те нямат този интерес, защото повечето ни медии имат цел и всички знаем каква е. Ще завърша отговора си с един въпрос към читателите ви – знаете ли кой е изобретил телевизора и защо?

А какво мислите за Холивуд?

Не съм голям фен на холивудското кино, предвид че повечето филми, които излизат от там хич не „миришат“ добре. Участието на звезди в дадена филмова продукция не е гарант за нейното качество. Предпочитам европейското кино. Макар че, какво видяхме тази година в Кан? За малко да объркам фестивала с Оскарите… Би било хубаво по-голямата част от българската публика, която ходи на кино само в моловете, да се поинтересува от европейското кино, имаме немалко кина в София, които прожектират европейски ленти. Не го казвам като упрек, нито съдя. Препоръчвам.

Оттук нататък - накъде?

До Сараево и назад. На 18-ти август имаме прожекция на кинофестивала в Сараево, където „Безбог“ ще се състезава с останалите селектирани филми. После ще видим. Пътешествието на филма тепърва започва. Надявам се да можем да го гледаме в България до края на годината. За финал искам да поздравя целия екип на „Безбог“ и да поставя ударение върху спечелените награди, те не са само за нас а и за България.
Време е да повярваме повече в себе си и мечтите си!