Музикаутор: Държавата губи приходи от културата (поне) на седем основания

В началото на седмицата сдружението на композитори и автори Музикаутор изпрати писмо до Комисията по културата и медиите (ККМ) в 43-тото Народно събрание, в което информира за възможните приходи в държавната хазна, стига правоприлагащите органи да вършат своята работа в тази посока. Писмото е във връзка с течащите в Комисията по културата и медиите дебати между първо и второ четене на бюджета на Министерство на културата (МК) за 2017 г.

Припомняме, че Музикаутор информира многократно обществеността за дефицитите в правоприлагането и липсата на стратегически политики за развитие на културните индустрии. Освен че това има отражение върху тяхното развитие, пропуснатите ползи засягат държавния бюджет и икономиката на България като цяло. За Музикаутор това е очевидно предвид ориентацията в бюджета на Министерство на културата, която залага на пасивен подход в разходната част, но не и на възможностите за привличане на приходи.

Писмото визира няколко механизма в резултат на изпълнение дейността по спазване на авторските права от страна на държавните органи, които биха довели до:

увеличаване на приходите в държавния бюджет;

реализиране на бюджетни икономии;

стимулиране на творчеството и културните индустрии;

изсветляване на пазара и подобряване на средата за развитие на икономиката на авторското право и сродните му права;

подобряване на икономическите позиции на страната с оглед привличане на инвестиции.

Някои от тези механизми са записани в закона, но не се изпълняват, а други са въпрос на политическа воля за законодателни промени. В писмото на Музикаутор до комисията се посочва, че:

30% от сумите събрани от компенсационни възнаграждения за свободно използване се отчисляват и превеждат по сметката на Национален фонд „Култура“. За съжаление този механизъм, предвиден в закона, не работи (бел. ред. На своята годишна среща, която се проведе на 6-7 април 2016 г. в София, Европейският комитет на Световната организация за авторско право CISAC прие резолюция по този въпрос, адресирана до българските власти, в която подчерта, че повече от две десетилетия България ощетява авторите).

50% от сумите от имуществени санкции и глоби, наложени от Министерство на културата съгласно Закона за авторското право и сродните му права, постъпват по сметката на Национален фонд „Култура“, а останалите 50% – по бюджета на Министерство на културата. За съжаление, съгласно справка изискана от Музикаутор по Закона за достъп до обществена информация, Министерство на културата демонстрира как се разходва държавен ресурс и колко неефективен е контролът.

Имуществени санкции и глоби, постъпили от нарушения по Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права, налагани от Министерство на културата, постъпват по бюджета на Министерство на културата, като 50% от тях се разпределят за Национален фонд „Култура“. За съжаление и този механизъм съществува само проформа.

20% от глобите и имуществените санкции, налагани от КРС, се администрират от КРС, като изпратените за изпълнение в НАП суми се превеждат по сметките на НАП и се отчитат като приходи на централния бюджет. При наличие на закононарушения, обаче, КРС не налага санкции.

Приходите на държавата от ДДС при работеща икономика в сферата на авторското право и сродните му права би генерирала над 10 млн. лв. годишно.

Приходи на държавата от данък върху доходите на физическите лица (автори), приходи от корпоративен данък (музикални издатели), данък при източника (авторски възнаграждения, събрани за чужбина), ако въпросните лица получаваха повече и по-високи възнаграждения от работеща икономика на авторското право.

В допълнение конференцията на Международната федерация на организациите за репрографски права – IFFRO, която се проведе на 26 май 2016 г., в НДК, също подчерта липсата на работещ механизъм за събиране на компенсационни възнаграждения за свободно използване (бел. ред. например при копиране на книги). Въпреки това и досега Министерство на културата не е възприело тази препоръка и не е предприело мерки за възмездяването на авторите при частното използване на техния труд, още повече че това би довело до допълнителни приходи за Национален фонд „Култура“ в размер на 30% от събраните компенсационни възнаграждения.