Отиде си поетът Никола Гигов

Само няколко дни след като отпразнува 80-годишния си юбилей, от този свят си отиде поетът и орфеист Никола Гигов. Поклонението ще бъде на 5 декември в Смолян от 9.00 часа в катедралния храм "Св. Висарион Смоленски", а погребението от 12.00 часа в гробищния парк в кв. Беклийца.

Никола Гигов е роден на 10.11.1936 г. в с. Вълчи дол, Западните покрайнини. Автор е на 73 книги поезия и проза, 12 от които са за Орфей. Носител е на много чуждестранни награди, предимно за задълбочените му изследвания за тракийския певец. Удостоен е със званието "Великите мъже на 21 век" от Американския биографичен институт в Южна Каролина. Присъдено му е званието на името на "Леонардо да Винчи", Англия, а също така е удостоен със "Златен медал за България" за патриотично творчество, отново от САЩ. Носител е на орден "Кирил и Методий", първа степен.

Включен е в енциклопедията "Бележити българи на съвременна България" - 2013 г. Работил е като телевизионен водещ в предаването „Непресъхващи извори“ по БНТ. По негови стихове са написани повече от 150 песни от 45 композитори. Творчеството му е преведено на повече от 20 езика.

ДОБРИТЕ ОЧИ НА МАМА

На пейката до нашта порта

ме чакаше една жена.

Дарила беше ми живота -

огромен свят от светлина.

Аз цял живот не срещнах укор.

Не ме упрекна, огорчи.

Тя чакаше ме вечно тука -

с добри очи, с добри очи.

Не ме разпитваше за нищо.

Присядах с обич - все така.

Тя вземе мойта длан с въздишка -

и ми целуваше ръка.

Как бях смутен, че тя целува.

Прегръщаше ни доброта.

И гледах как сълзите плуват -

от обич и от красота.

Сега съм сам... И чакам мама.

В трева смени си тя лика.

И няма я - на мойто рамо -

тъй грубата, добра ръка.

Сиротно чакам - тя къде е?

Добри очи, ръка в резба.

А мама люляка люлее

и бърше моята сълза.