27 май 1937 г.: В Сан Франциско откриват моста "Голдън гейт" - архитектурният шедьовър на своето време

Мостът Голдън Гейт (Golden Gate Bridge) в Сан Франциско е международно признат инженерно-архитектурен шедьовър, който при пускането си в експлоатация на 27 май 1937 г. се превръща в най-дългия и най-високия висящ мост в света за своето време.

Проектиран от главния инженер Джоузеф Строус, мостът преодолява огромните предизвикателства на Голямата депресия, силните океански течения и гъстите мъгли, за да свърже Сан Франциско с окръг Марин.

Общата дължина на съоръжението е 2737 метра. Разстоянието между двете основни кули (главният отвор) е 1 280 метра, което остава световен рекорд чак до 1964 г. Двете поддържащи кули се издигат на 227 метра над водата. Това ги е правело най-високите мостови кули в света по време на строителството. Мостът виси на два масивни основни кабела, изтъкани от над 27 000 отделни стоманени нишки всеки. Те пренасят тежестта на пътното платно към гигантски бетонови анкери на брега.

Противно на името си („Златната порта“), мостът не е златен или жълт. Боядисан е в специално разработен цвят, наречен „международно оранжево“ (International Orange). Избран е, защото допълва естествената среда и осигурява отлична видимост за корабите по време на гъстите мъгли, типични за залива.

Мостът носи името на пролива, над който е изграден — Голдън Гейт. Проливът е кръстен така от кап. Джон Фримонт през 1846 г., тъй като му напомнял за залива „Златния рог“ в Истанбул. Строежът започва на 5 януари 1933 г. и отнема малко над 4 години. Проектът струва около 35 милиона долара, като е завършен предсрочно и с 1,3 милиона долара под първоначално планирания бюджет.

По време на строежа Джоузеф Строус въвежда задължително носене на каски и инсталира революционна предпазна мрежа под моста. Тя спасява живота на 19 работници, които по-късно основават хумористичния клуб „Половин път към ада“ (Half Way to Hell Club).

На 27 май 1937 г. мостът е отворен само за пешеходци. Над 200 000 души преминават по него в този ден. На следващия ден, след телеграфен сигнал от президента Франклин Д. Рузвелт, се разрешава и преминаването на автомобили. Тогавашната такса е била $0.50 в едната посока.