Как да се справим със злоядото дете

Апетитът на детето е като мишка, а настойчивото подканяне от родителите е котката, която го стряска и го кара да се прибере обратно в дупката. Така успокоявал прочутият детски педиатър д-р Спок притеснените майки и татковци на злояди деца, пише сп."Жената днес". А те никак не са малко. Някои са по-капризни на ядене още от раждането – при тях очакванията ви, че вече е време да се обядва и би трябвало да са много гладни, нямат никакво значение. Други пък имат вълчи апетит, докато са бебета, но щом поотраснат, започват да се мръщят на любимите до вчера супи и гозби. За успокоение на всички, които вече са се отчаяли от всекидневната борба да накарат малкото чудо вкъщи да хапне „нещо полезно” и „моля те, още една лъжичка”, ще кажем, че злоядото дете не е наказанието, което ви се полага заедно със самообвиненията, че сте лоши родители. Оттук нататък ви трябва само малко търпение и последователност, за да спазите съветите, които ще ви дадем.

Правилната стратегия: забравете за ултиматумите, но и не го засипвайте с похвали, ако опразни чинията

Без паника

Първо трябва да разберете причината за липсата на апетит.
Децата най-често се хранят лошо, защото родителите им прекаляват в старанието си да ги накарат да хапват добре. У всеки има вроден инстинкт да упорства и се отвращава от храна, ако е свързана с неприятното изживяване да я изяде насила. Този инстинкт се задейства още с раждането. Така че колкото повече драматизирате и настоявате, толкова повече влошавате положението.
Проблеми с храненето често се появяват и след боледуване. Тогава грешката, от която трябва да се пазите, е да не бързате да тъпчете детето насила, ако апетитът му не се е възстановил напълно. Проявявайте разбиране и към факта, че то също преживява емоционално различните етапи в живота си. Много педиатри твърдят, че при децата има няколко закономерни периода на злоядство, които са резултат от важните за тях промени в живота им – когато тръгнат на детска градина, предучилищната възраст и първи клас, преминаването от началните класове в прогимназия.
Дайте си сметка и за това, че промените във вкуса и интереса към определени храни не са само привилегия на възрастните.

И накрая, отърсете се от тревогите, че детето ще се разболее от страшна болест, защото не се храни добре. У него има вроден механизъм, който му диктува колко и каква храна му е нужна за нормален растеж и развитие.

А ето и една стратегия за пробуждане на апетита:

1. Сменете подхода

Забравете за заплахите, заканите или подкупите. Вашата цел не е да накарате детето да яде, а да направите така, че апетитът му да дойде естествено и то само да поиска да се храни.
Не му натяквайте и не му поставяйте ултиматуми, ако не докосва нищо в чинията, но и не го засипвайте с похвали, ако си е изяло всичко. Понякога е достатъчно в продължение на няколко дни да прибирате без коментар пълната чиния и да го изчакате да огладнее за следващото хранене. Но ако това не помогне, ще се наложи да използвате нов подход в продължение на 2-3 месеца. В началото се старайте да му сервирате любимите му пълноценни храни и да изключите от менюто му всичко онова, което упорито повтаря, че мрази.

Ако детето не обича месо и риба, нуждите на организма от белтъчини могат да се покрият с 0,7-1 л мляко дневно или 3-4 яйца седмично. Ако не желае да вкуси каквито и да е зеленчуци, но яде плодове – не се тревожете. Давайте му плодове 2-3 пъти дневно и не отваряйте дума за зеленчуците няколко седмици, като продължавате да ги сервирате пред него на останалите членове на семейството.

2. Излъжете вкуса му

А какво да правим с малкия чешит, който не признава друга храна освен хамбургери, пържени картофи, банан и кола? Проблемът е тежък, но положението не е
неспасяемо. Най-вероятно има още едно-две неща, които от време на време пожелава да хапне – да кажем филия хляб с масло или задушени картофи. В такъв случай известно време му сервирайте еднотипно меню – на закуска банан и филия с масло, на обяд – хамбургер и две лъжици картофи, на вечеря – пак филия и банан. След първите три дни добавяйте нова храна при всяко ядене, която не е в списъка на
категорично омразните. На закуска – парче кашкавал, на обяд – портокал, на вечеря – чаша мляко. Не заостряйте вниманието му, че в чинията има нещо ново и не издавайте заповеди да го изяде на всяка цена. Продължете така до първия пробив – рано или късно то ще изяде и кашкавала.

След няколко седмици се върнете на първоначалното меню и въведете нова добавка. Интервалите, на които ще въвеждате новите храни, зависят от отношението
на детето към тях и темпото, с което си възвръща апетита. Отказвайте твърдо всякакви газирани напитки – те само отнемат и без друго слабия апетит. Внимавайте и дали не хапва тайно от вас бонбони и вафли между храненията.
Забравете фразата: „Изяж си всичко!“. Ако детето проявява подозрения към гарнитурата и иска само месо, нека яде до насита само това, което му харесва.

3.Намалете дажбите

И накрая за най-упоритите случаи препоръчваме една безотказно действаща хитрина, известна сред специалистите по детско хранене като „менюто на Снежанка“. Моментът, в който тя попада в къщичката на джуджетата и решава да похапне, е един от любимите за всички деца. Тогава се надпреварват да фантазират до безкрайност какво точно е яла Снежанка, но не забравят да подчертаят, че от всяка чинийка е опитала по лъжичка, за да не разберат джуджетата.
Така трябва да постъпите и вие. Изненадайте го с миниатюрни порции, а какво да сложите в тях, ще се ориентирате по неговото описание на менюто на Снежанка. Ако му сипете по-малко, отколкото очаква, го насърчавате да мисли, че храната няма да му е достатъчна. Тук можете да си позволите и крайности, като му сервирате 1 ч. л. месо, 1 ч. л. зеленчуци, 1 ч. л. крем. Когато свърши с тях, не му сипвайте отново и не го питайте дали иска още. Оставете го то само да пожелае повече храна, дори и да се наложи няколко дни да го храните с миниатюрните порции. Хубаво е да сервирате малките дажби в малки чинийки, за да не се чувства детето унижено, като стои пред малко храна в огромна чиния.