Басня: Светът е твоето огледало

Веднъж Езоп, голям майстор на кратките истории, излязъл от Атина. Той срещнал човек, който се връщал от Арго. Започнали да си говорят двамата. Човекът от Арго попитал Езоп:

- Ти идваш от Атина. Разкажи ми моля те нещо за тамошните хора: що за хора са те, какъв е характерът им?
Езоп помолил човека:

- Преди да ти разкажа за хората от Атина, ти ми разкажи какви са хората в Арго.
Човекът казал:

- Хората от Арго са твърде раздразнителни, отблъскващи, агресивни, склонни към скандали. И всичките тези качества се отразили върху лицето на този човек.
Езоп му казал:

- За мое съжаление ти ще откриеш, че хората в Атина са съвсем същите.
По-късно той срещнал друг човек, който също бил от Арго. Той веднага му задал същия въпрос:

- Ти идваш от Атина, живял си там през целия си живот. Кажи ми – какви хора живеят в този град? Какви са по характер те?
Езоп отново попитал:

- Преди да ти разкажа за хората от Атина, първо ти ми разкажи какви са хората в Арго.
Човекът пламнал от носталгия… Той имал много приятни спомени от хората в Арго. Неговото лице засияло и той казал:

- Много приятни, дружелюбни, хубави хора, добри съседи”.
Езоп му казал:

- Щастлив съм да ти кажа, че в Атина ти ще намериш точно такива хора.
Тази история е невероятно прекрасна.
В нея е разказана най-фундаменталната истина за човека: където и да отидете, вие навсякъде ще намерите самия себе си. Към каквото и да погледнете, вие винаги ще се срещнете със самия себе си. Целият свят не е нищо друго, освен огледало на взаимоотношенията ни със света и хората. Отново и отново вие срещате самия себе си и отново и отново вие не разбирате това.