Притча: Как се сближават сърцата ни

Един ден един известен учител задал въпрос на своите ученици:
- Как мислите? Защо когато хората се скарат, започват да си крещят?
- Защото се ядосват и излизат „извън нерви"... – отговорил един ученик.
- Но защо крещят толкова високо, след като се намират близо един до друг. – продължил учителят – Дори и когато си ядосан, не можеш ли да говориш по-кротко и тихо?
Учениците започнали да дават най-различни отговори, но нито един от тях не се харесал на учителя. В края на дискусията той им обяснил нещата по следния начин:
- Когато хората се карат и са озлобени един към друг, техните сърца се отдалечават. И за да преодолеят това разстояние и да се чуват отново близо един до друг, им се налага да крещят. Колкото по-голям е спорът им, толкова по-силно крещят.
А забелязали ли сте какво се случва, когато хората са влюбени? Тогава е точно обратно, те си говорят тихо и нежно. Защото сърцата им са много близо едно до друго – разстоянието е съвсем мъничко.
Какво става, когато са още по-влюбени? – продължил учителят. – Тогава не говорят, а само си шепнат. Любовта им става още по-силна, а сърцата им – още по-близо.

И накрая, даже и шепотът им става излишен. Просто се гледат в очите и се разбират без думи.
Затова, когато спорите или се карате с някого, особено с близък човек, не позволявайте вашите сърца да се отдалечават едно от друго.

Не казвайте тежки думи, за които ще съжалявате. Те още повече увеличават пропастта между вас. Защото може да дойде ден, когато разстоянието е станало толкова огромно, че никой от вас вече не може да намери пътя обратно.