Кое е най-голямото нещо на света?

Децата от първи клас били по чиновете си, когато бил звънецът даващ началото на часа. Учителката задала на децата въпроса:
— Кое е най-голямото нещо на света?
— Моят татко — казало едно момиченце.
— Слонът — отговорило момченце, което наскоро било посетило зоопарка.
— Планината — казало друго.
Едно момиченце изненадващо отговорило:
— Най-голямото нещо на света е моето око.
Всички деца млъкнали, опитвайки се да разберат какво иска да каже.
— Какво имаш предвид? — попитала я учителката, не по-малко озадачена.
— Ами — започнала да обяснява тя като малък философ, — окото ми може да види нейния татко, а също така и слона. Може да види планината и още много други неща. След като може да побере всичко това, значи моето око е най-голямото нещо на света!

***
Мъдрост не се придобива с учене, защото тя е способността да виждаш ясно онова, на което никой не може да те научи. Има и леко допълнение към онова, което е прозряла. Не окото, а съзнанието е най-голямото нещо на света.
Съзнанието вижда всичко, което вижда окото, плюс онова, което предоставя въображението. То познава и звуци, които окото не вижда, а също и докосването — и реално, и насън. Съзнанието може също така да познае онова, което е отвъд петте сетива. Тъй като всичко, което може да бъде познато, се побира в съзнанието, значи съзнанието е най-голямото нещо на света. Съзнанието съдържа всичко.