Един мъдрец откраднал яйцата от курника на чужди кокошки, за да нахрани него и ученика си. Ученикът се разочаровал.
- Ти не си никакъв мъдрец, поведението ти е неморално.
- Кой е по-морален според теб – кокошката или човекът – питал мъдреца?
- Глупав въпрос! – казал ученикът.
- Тогава ми дай глупав отговор!
- Човекът естествено - отговорил ученикът.
- Грешиш. Какво прави кокошката - снася яйца и за нея е все едно кой ще ги вземе. Това може, това й е работата и това е морално нали. А какво прави човекът – снася идеи, решава, че са много важни и по цял ден работи за тях. Дори мисли, че яйцата на кокошката са негови.
- Кокошката мъти – казал ученикът – значи и тя е като нас.
- Мътенето не е работа. Яйцата стават сами пиленца. Кога човекът ще се научи да мъти? Когато спре да мисли, че идеите му са важни, защото наистина не са. Всички чакат Месията и имат изградена представя за него. Докато не спрат да го смятат за такъв като тях, няма да го познаят. Той е нещо, което не познават.
- Как да го чакам тогава? – питал ученикът.
- Бъди като Христос.
- Той е бил морален и със сигурност не е крадял от курниците на хората.
- Той е бил като кокошката – просто раздава, това което има. Жалко, че и ти си мислиш, че разбираш що е Христос. Начинът ти на мислене е фарисейски. Ако питаш фарисеите, разпънали са го, защото е нямал морал. Той е следвал моралът на сърцето си. Всичко, което човек смята и върши е фарисейски начин на мислене – „първо има причина и след това следствие”; "има наука - значи знание”. Цялата система, включително и моралът ти е фарисейско изобретение. Ще го кажа с методите на твоята наука – това, което смяташ за важно, умно, логично – това е, което ти пречи да видиш Месията. И фарисеите още чакат. И накрая ще си го изфабрикуват. Съвременният човек е като фарисей.
- Добре, но как да спра да мисля изобщо. Не мога да стана и крадец.
- Крадец не, но можеш да станеш кокошка. Твърде лесно е нали, никой не смята кокошката за важна. И агнецът Божи е бил в това положение. За да бъдеш като Христос просто раздавай, раздавай без да се тревожиш за раздаваното, нито за този, на когото раздаваш.
- Разбрах за кокошката. Но значи никой от онези, които се обявяват за месии и мъдреци не е такъв? – попитал ученикът.
- Няма как да бъде.
- А писателите, философите, учителите на човечеството?
- И те са кокошки като нас със теб. До колко се взимат на сериозно обаче - не знам. Те си знаят.
- Ами борбата на доброто и злото, какво да правим, когато ни сложат чипа?
- Ха, борбата. Световна конспирация има, но когато се бориш с нея, само влизаш в капана й. В момента ни отвличат от истинската борба, като ни настройват срещу злото. Това е най-лукавият капан – така ставаме неволни съучастници на Луцифер.
- А какво да правим с хората, които вярват на този или онзи, четат едно или друго?
- Имат само един изход – да стигнат до дъното… и от там „през иглени уши”! Така ще бъде оформена душата им. Когато душата на човека се оформи просто трябва да съзерцава и силите сами ще я водят. Като кокошката. Просто мъти. Останалото си става само. Но винаги трябва да помни, че е просто кокошка, чиито яйца не са важни за никого – това е морал.
- Това ли правиш ти учителю – съзерцаваш. В какво се състои съзерцаването?
- Да това правя – говоря с теб и съзерцавам, крада и съзерцавам, храня се и съзерцавам. И нищо от това което казвам не е важно. Говоря, само защото ме принуждаваш. Междувременно се стремя да избягам от теб, както нощта бяга от деня. Ние с теб тук, в тази стая сме светът, а аз просто съзерцавам. Гледам между обектите. Защото обектите и без това са ясни, нали! Гледам там, където по принцип никой не смята за важно да се гледа. Бягам от фарисейската логика, а светът се променя.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Другата гледна точка
11:07 18.07.2017
2 Бгфнг
13:16 18.07.2017