Притча за безсрамната кукувица

Когато Бог създал земята и я заселил със зверове и птици, направил така, че от всеки вид имало по двойка. По това време и кукувицата си имала мъж, но той не и допадал особено и тя взела да се заглежда по чуждите. Дебнела удобния момент и си завъртала опашка – я пред папуняка, я пред гарвана, я пред сокола, че даже и пред петела.
Не се харесало това на другите женски птици, събрали се веднъж, нападнали я и я накълвали почти до смърт. Кукувицата поплакала, поплакала, но пак се върнала към предишната си дейност. Тогава останалите женски отнесли въпроса до мъжа и – той да се оправя с блудната си жена. А тя се изсмяла:
– Чакайте да снеса яйца, да излюпя пиленца и тогава ще се разбере чия жена съм.

Разбрал мъжът и, че кукувицата чака деца едва ли не от цялата гора, само не и от него. Разгневил се, разрушил гнездото и отлетял накъдето му видят очите, далеч от нея. А кукувицата се почудила, почудила как да постъпи, снесла тайничко яйцата по чуждите гнезда и пак се настанила на едно клонче, да примамва чуждите птичи мъже.
Оттогава така и останало – кукувицата да живее сама и да подхвърля пиленцата си, за да ги отглеждат другите птици.
И все пак понякога и домъчнява за мъжа и и започва да го вика. Затова казват, че когато кукувицата кука, от очите ѝ падат сълзи.