Защо остаряваме и умираме?

Раждаме се, растем, стареем и умираме. Това се случва с всички живи организми, защото това е естественият ход на нещата. Но каква е причината за това? Учени от цял свят от години се опитват да открият отговор на въпроса защо остаряваме и в крайна сметка умираме. Сега учени от Института по молекулярна биология в Германия са открили причината, която неизбежно ни отвежда до смъртта.

Според проучването им, публикувано в Genes & Development, основна роля за това имат гени, които поддържат нормалното функциониране на клетките, но в напреднала възраст именно те допринасят за увреждането и смъртта им, съобщава руският сайт Лента.ру.

Една от хипотезите, която най-широко се подкрепя от научните среди е, че стареенето и свързаната с него смърт са програмирани от еволюцията. Колкото по-дълга е продължителността на живота на едно същество, толкова по-голямо е неговото потомство, на което се предават гените му.

Организмите, които могат да се възпроизвеждат безкрайно дълго, получават еволюционно предимство пред всички останали видове. Затова стареенето би трябвало постепенно да изчезне. За да бъде решено това противоречие, е предложена концепцията за т.нар. антагонистична плейотропия.

Плейотропия е наречен ефектът от множествени действия на ген, когато изпълнява едновременно няколко функции. Концепцията се състои в това, че един и същ ген може да допринесе за плодовитостта на дадено живо същество и за стареенето му.

В резултат на това ДНК бързо се разпространява сред популацията, независимо че смъртта е неизбежна за всеки носител на гена. С това е свързана "недалновидността" на еволюцията, когато се подбират единствено онези признаци, които осигуряват незабавно преимущество, а не тези, които са по-изгодни в дългосрочен план.

В крайна сметка стареенето и смъртта стават неразделна част от генетичната програма.

Тази хипотеза е потвърдена с помощта на математически модели, но въпреки това учените трябвало да открият конкретни гени с антагонистична плейотропия, които допринасят за стареенето. Експериментите, които германските учени са провели в хода на своето проучване, са били извършени с вид кръгли червени (нематоди), наречени Caenorhabditis elegans.

Учените изследвали няколко типа гени. Резултатите показали, че за стареенето допринасят гени, които са отговорни за процеса автофагия.

Автофагия е необходима за нормалното развитие на ембриона и освен това е свързана с други важни функции. При червеите обаче, този механизъм започва да функционира неправилно. Установено е, че дезактивирането на съответните гени в невронните мрежи у C. elegans допринася за удължаването на живота им с 50 на сто и подобрява физическото им състояние.

Учените смятат, че откритието им ще допринесе за разработване на терапии срещу болестта на Алцхаймер, както и тази на Паркинсон и на Хънтигтън.

По-рано тази година учени от медицинския колеж "Алберт Айнщайн" в Ню Йорк публикуваха друго изследване, според което стволови клетки в хипоталамуса определят колко бързо старее организмът.