Травми през зимата: Ето кой трябва да внимава най-много

Травмите през зимата най-често засягат опорно-двигателния апарат, а най-големият процент на пострадалите се отчита при хора в напреднала възраст. Причината за това е комплексна. От една страна, с годините координацията при тях се променя, а от друга - остеопоротичните процеси при тях стават все по-осезаеми. Когато имаме комбинация от двете - процентът неимоверно „скача“ нагоре, пише здравният портал puls.bg.

Най-честите от счупванията са тези на предмишницата и по-конкретно на лъчевата кост в китковата (гривнена) става. Т. нар още счупвания на типично място - fractura radii in loco typico. Най-често възниква по индиректен механизъм – падане върху дланта при сгъната китка и екстензирана - изпъната лакътна става. Така силата на огъване се предава от дланта върху крайната част на лъчевата кост, която има спонгиозен строеж (по-фина структура, която при наличие на остеопороза, лесно се фрактурира).

Причината е, че в повечето случаи рефлексът за предпазване от травма на тялото и главата е изпъване на ръката напред и съответно с нея се поема ударът.

Обикновено фрактурната линия е напречна. Фрактурата може да бъде и многофрагментна. Областта на китката е оточна и болезнена. Деформацията в областта на предмишницата, при страничен оглед, може да бъде оприличена на вилица. Характерните промени се установяват при рентгенография в анфас и профил.

Клиничната картина е типична и трудно би могло да се сгреши с други състояния. Трябва да се изключат други травматични увреждания в областта (изкълчване, навяхване), съпътстващи увреждания на съдове и нерви.

Възможно най-ранна репозиция от специалист. След поставянето на гипсовата шина се препоръчва контролна рентгенова снимка след една седмица, която цели да установи вторично разместване, което изисква нова репозоция. Не е желателно продължително обездвижване, за да не се развие „фрактурна болест” или позната повече като Зудекова атрофия.

Друга честа възможност е счупване на костите, които влизат във формирането на лакътната става – обикновено при падания по гръб, когато се поема тежестта на тялото от лактите. От значение е, че по-дългото обездвижване в лакътната става може да доведе до контрактури и съответно до намаляване степента на подвижност. Поради тази причина се препоръчва обездвижването да бъде за период не повече от 2 седмици.

Чести са фрактурите в бедрената шийка, като основно се засягат жени след менопауза и по-възрастни мъже. Много важно е да не се правят опити за наместване, дори и разместванията да са видими. Вероятността за засягане на кръвоносен съд е налице и може да доведе до големи кръвозагуби.

Травмата е тежка и със сериозен характер, тъй като налага оперативна интервенция, а подлежащите хронични заболявания, характерни за възрастта са допълнителни фактори като предпоставка за последващи усложнения след оперативната намеса.

Освен това оросяването е променено, а то има пряко отношение към по-бързото зарастване. Оросяването на крайниците е основен проблем при пациенти със захарен диабет и сърдечносъдови заболявания.

Отново при постменопаузални жени са налице по-чести фрактури на прешлени, които налагат хирургично лечение – прилагат се различни методи като вертебропластика, кифопластика. За спортистите е важно да се отбележи, че на пазара се предлагат и екипировки, в които се включват протектори за прешлените.

При спортисти основно значение има загрявката, тъй като травмите на меките тъкани настъпват много по-лесно при лица, които нямат предварително раздвижване – в тези случаи са по-чести скъсването на връзки, сухожилия, както и менискуси. Поддържането на тонуса на опорно-двигателния апарат има отношение към намаляване на риска от фрактури.