Седемте причини, които най-накрая ще принудят Путин да поиска мир

За първи път от четири години и половина война изглежда, че Путин наистина е готов да говори сериозно за мир в Украйна. Това пише в профила си в платформата Substack британският историк и политически анализатор Тимъти Гартън Аш.

В събота руският президент сякаш намекна, че войната в Украйна "е към своя край". Днес един руски вестник твърди, че "опитът да се тълкува какво е имал предвид е като гадаене". И ще има ли преговори с Европа или не?

Може би бих могъл да комбинирам тези две перспективи, като подчертая, че според мен критичният момент тук е, че Москва и Киев са охладнели към водения от САЩ мирен процес, но мисля, че има основания да се смята, че и двете страни биха оценили водения от Европа процес.

Мисля, че от украинска страна никога не са се доверявали истински на Тръмп и са го виждали просто като руски агент, опитващ се да наложи на Украйна плана на Москва. Те никога нямаше да приемат това и просто печелеха време в преговорите със САЩ, докато не настъпи момент, в който да бъдат военно самодостатъчни, за да могат да кажат на Тръмп да си гледа работата. Този момент дойде.

И дори Москва, според мен, е загубила търпение с Тръмп и неговия зле замислен и калпав процес на преговори. От гледна точка на Москва, няма смисъл да се налага лоша сделка на Украйна, ако Тръмп не може да я изпълни, а насърчаването на такава проруска сделка само обединява Европа около Украйна. Всъщност точно това се случи. Мисля, че сега Москва е още по-недоверчива към намеренията на САЩ след операциите по обезглавяване на режимите във Венецуела и Иран, на фона на подобни крайни сценарии в Сирия и Ирак. И може би Москва вече смята, че Куба и Москва може да са следващите.

И така, САЩ сега са отстранени от преговорите и мисля, че това създава прозорец за Европа да се намеси. Путин намеква за това, като предлага Шрьодер като потенциален арбитър в мирния процес, но това никога няма да проработи. Но чух и Меркел да го споменава.

Въпросът е, че Европа се оплакваше, че е била изолирана от преговорите между САЩ и Русия за мир в Украйна, но сега, когато САЩ са отстранени, има вакуум, който трябва да запълни. Ако Европа иска да повлияе върху изхода от украинския конфликт и процеса на преговори, тя трябва да се активизира и да започне преговори.

Но защо Русия най-накрая започна да се интересува от мир в Украйна?

Иронията е, че мнозина вярваха, че войната в Иран ще играе в полза на Русия, повишавайки цените на петрола и енергията и предоставяйки на Русия "трансграничен" пропуск за излизане от затвора, тъй като имаше много индикации, че санкциите най-накрая са започнали да дават плодове в края на 2025 г. и началото на 2026 г.: бюджетният дефицит нарастваше, търговският излишък се свиваше, а растежът се забавяше - икономиката беше в рецесия.

Всъщност, дори като се отчита положителният краткосрочен шок от цените на петрола, руското правителство намали прогнозата си за растеж на реалния БВП за 2026 г. с почти цял процентен пункт, до само 0,4%. В действителност икономиката е в рецесия и аз все още очаквам отрицателен растеж за цялата година.

Войната в Иран може да е довела до краткосрочно покачване на цените на петрола и енергията, но тя също така разби ОПЕК: ОАЕ избраха да напуснат организацията и обещаха да увеличат производството. От гледна точка на Москва това би могло да подсказва за бъдеща ценова война на петролния пазар, като предлагането ще се увеличи след около година, точно когато настоящите краткосрочни по-високи цени на петрола ще унищожат търсенето поради глобалното забавяне на икономиката. За Русия това би било катастрофално, тъй като може да означава, че след една година цените на петрола ще бъдат по-ниски, отколкото в началото на войната с Иран. И ако Русия все още страда от отстъпката от една трета от цената на Urals поради санкциите, това би могло да означава цена от 30-40 долара за барел за Urals.

Междувременно, ако перспективата е доставчиците на петрол да се борят за пазарен дял, Русия е в тежко положение, тъй като комбинацията от санкции и украински удари с дронове означава, че дори не е успяла да изпълни съществуващата си квота за производство на ОПЕК.

В комбинация с години на недостатъчни инвестиции, Русия не е в състояние да компенсира спада на цените на петрола с увеличено производство. Такъв сценарий с цените и доставките на петрол би означавал колапс на руската икономика - спомнете си кризата от 1998 г.

Всъщност, аз вярвам, че точно това му казват руските икономисти и съветниците на Путин, откъдето идва и новозаявената му готовност да преговаря за мир.

Но мисля, че при Путин играят роля и други фактори.

Първо: това е все по-трудната позиция на Русия на бойното поле. Използването на технологии и дронове от Украйна стабилизира ситуацията в нейна полза, но също така нанася огромни загуби на Русия всеки месец. Тези загуби вероятно все още възлизат на десетки хиляди жертви на месец и Русия изглежда се бори да ги компенсира чрез набиране на нови наемници. Украйна използва технологии и дронове, за да компенсира недостига си на човешки ресурс и сега си възвръща територия, макар и с бавни темпове. Украинската отбранителна индустрия изглежда е в своя пик, допълнително подхранвана от нарастващото сътрудничество и интеграция с Европа. Украинските иновации, удържали победа във войната на итерациите се комбинират с европейски производствени възможности, за да позволят на Украйна да произвежда дронове в мащаб, надминаващ руския. Това е перспективата, поне както се вижда от Москва. Русия е загубила офанзивния си импулс, бори се да защити контролираната си територия и може да се страхува от потенциален колапс на фронтовата линия, когато се сблъска с превъзхождащи сили от дронове.

Второ: Путин може би вече осъзнава, че заради войната му срещу Украйна, Европа най-накрая коригира разходите си за отбрана и военно-промишления си комплекс. Германия планира да увеличи разходите си за отбрана до над 100 милиарда евро тази година. Докато средните разходи за отбрана в европейските страни-членки на НАТО са 2,5% от БВП, с европейска икономика от 35 трилиона долара, това е около 900 милиарда долара, над четири пъти повече от разходите на Русия. Като се има предвид, че Турция харчи 4% от БВП, а Полша и балтийските държави - около 6%, реалната сума вероятно е много по-висока. И това дори не включва Украйна, която в момента харчи може би 80-100 милиарда долара годишно.

Обърнете внимание също, че с разходите за отбрана на Русия тя трябва да изпълнява по-широки ангажименти в областта на отбраната, включително противопоставянето на Китай на Изток, както и собствените си амбиции в Африка, Централна Азия и Южен Кавказ.

Следователно, способността на Русия да разполага войски на Запад, за да противодейства на сега още по-дългата си граница с НАТО (след присъединяването на Финландия), е значително ограничена. Настоящата ситуация много напомня на надпреварата във въоръжаването между Съветския съюз и НАТО от 80-те години на миналия век, която Москва в крайна сметка загуби и която доведе до катастрофални последици за Москва под формата на разпадането на СССР. Прекомерното въвличане на Русия във войната срещу Украйна вече доведе до невъзможност тя да поддържа стратегическите си интереси в Армения, Сирия и Африка - помислете за последните събития в Мали. А на фронтовата линия на Русия, нейните съседи - Финландия, Полша, Украйна и Турция - вече харчат много за отбрана и вече притежават много мощно военно оборудване. Русия губи войната в Украйна и войната за военно-индустриално превъзходство в Европа и тази ситуация само ще се влошава, ако цените на петрола в крайна сметка паднат значително, което изглежда вероятно. Опасността за Москва е, че продължаването на войната в Украйна рискува поражение не само в Украйна, но и стратегическо поражение в Европа, което може да доведе до вътрешни вълнения и смяна на режима в самата Русия. Точно както от самото начало войната в Украйна се смяташе за екзистенциална за самия Путин, сега тя рискува да стане екзистенциална и за Русия.

Според информацията, с която разполагам, ОАЕ най-накрая затягат ограниченията за KYC (Know your client) върху руския капитал, опериращ от Дубай и други градове. Подозирам, че това се дължи на раздразнение от руската подкрепа за Иран, а също и, вярвам, в отговор на исканията на Русия. Това би могло допълнително да затегне общия режим на санкции срещу Русия, което ще направи все по-трудно воденето на тази война.

Путин започна война срещу Украйна по своя воля, но тази война изглежда все по-вероятно да потопи руската икономика и Путин заедно с нея.

Мисля, че това е свързано с осъзнаването в Европа, че с отслабването на американския механизъм за "предпазна мрежа" и екзистенциалната заплаха, породена от Русия, ключът към европейската сигурност се крие в това Украйна да издържи възможно най-дълго, позволявайки на Европа да инвестира в отбрана и да развива автономни отбранителни способности. Това измести цялата концепция за нуждата на Украйна от членство в НАТО към концепцията, че европейското НАТО се нуждае от Украйна за собствената си сигурност.

Членството на Украйна в НАТО сега е практически без значение, тъй като именно Украйна предоставя все повече отбранителни решения за Европа. Ето защо ЕС толкова бързо се съгласи да отпусне 90 милиарда евро финансиране за Украйна през декември, а други страни, включително Норвегия, Великобритания, Канада и други, сега пишат големи чекове на Украйна. Финансирането на Украйна за дълга война е гарантирано поне за следващите 2-3 години и влошаването на икономическите перспективи на Русия би трябвало да се отрази в това.

Може би пръст във всичко това е имало и поражението на Виктор Орбан в Унгария, което също е накарало Путин да осъзнае, че вече няма начини да спре финансирането на Украйна.

Трето: войната в Иран изглежда е освободила Украйна от всякакви ограничения за нанасянето на дълбоки удари по Русия. Трябва да се отбележи, че въпреки че Украйна разчиташе на ракети с голям обсег (Storm Shadow, Scalp, HIMARS, ATACMS) от САЩ и Запада, тя беше принудена да ги използва в рамките на ограниченията, наложени ѝ от Запада. Тези ракети като цяло не бяха предназначени да поразяват цели в Русия, което би могло да повлияе на световните пазари, по-специално на цените и пазарите на петрол и енергия.

С течение на времето обаче Украйна разви собствен капацитет за ракети с голям обсег и дори преди войната в Иран засили атаките срещу руската енергийна инфраструктура. Тези атаки обаче все още бяха ограничавани от западното лобиране за ограничаване на въздействието им върху световните цени на петрола. Това ограничение обаче изчезна с атаките на Тръмп срещу Иран, тъй като Украйна осъзна, че ако САЩ вече не се притесняват от действията си, които покачват цените на петрола, защо Украйна трябва да се съобразява с това - особено когато САЩ изглежда действаха срещу украинските интереси, като отменяха санкциите срещу руските петролни компании.

Въпреки че суровите мерки бяха отменени, това отразяваше и нарастващата отбранителна автономност на Украйна от САЩ и намаляващото влияние на режима на Тръмп върху Украйна. В резултат на това Украйна получи възможността да пренесе войната в Русия - както се видя и от призива на Путин към Тръмп да поиска прекратяване на огъня с Украйна, за да се гарантира сигурността на парада за Деня на победата в Москва.

Четвърто: може би ударът на САЩ срещу иранските лидери е накарал Путин да се страхува, че сега може да се превърне в мишена и за Украйна. Това се случва на фона на доказателства, че Путин става все по-параноичен относно собствената си сигурност, както и на вътрешни оплаквания относно затягането на интернет ограниченията от страна на Кремъл.

Пето: Путин вероятно се е отказал от перспективата Тръмп да принуди Зеленски да се подчини на исканията на Русия. Важно е да се отбележи, че в Украйна увереността за това нараства, тъй като тя е диверсифицирала икономиката си, отдалечавайки се от зависимостта си от американско финансиране и ресурси, и сега може да каже на Тръмп да си гледа работата, ако се опита отново да наложи мир на Украйна.

Но също така мисля, че Путин може би е склонен да мисли, че междинните избори в САЩ ще отслабят Тръмп и способността му да прокара всяка сделка в подкрепа на Русия. Следващият Конгрес вероятно ще бъде много по-проукраински настроен. Това вероятно означава, че Путин ще се опита да сключи сделка преди междинните избори.

Шесто: чудя се дали Путин се опитва да използва поражението на САЩ в Иран като прикритие за срама от собственото си поражение в Украйна. Добър момент да се потулят лошите новини. И това прави болката от руското поражение в Украйна по-малко болезнена, ако САЩ претърпят подобно унижение от ръцете на Иран.

Всичко гореизброено ме кара да вярвам, че Путин най-накрая иска да говори за мир - и го мисли сериозно. Очевидно опитът да се номинира Шрьодер за негов европейски пратеник не води доникъде - той вече е приел четиридесетте сребърника от Путин. Но европейските политици през последните дни показаха готовност да разговарят и с Москва - вижте коментарите на финландския президент Стуб. Забележително тук обаче е признанието, че мирният процес, посредничен от САЩ, е мъртъв - Уиткоф, Кушнер и други просто не се приемат сериозно в Украйна, Европа и може би дори вече в Москва.

Един полезен арбитър за мирните преговори би била Турция - партньор, на когото все още се доверяват както Киев, така и Москва. Ще бъде интересно, ако видим някакво съживяване на мирния процес от Истанбул, но с по-силно европейско присъствие.

Що се отнася до формата на евентуална сделка, мисля, че тя вероятно ще бъде близка до това, което отдавна твърдя: фронтовите линии остават непроменени, замразени, членството на Украйна в НАТО престава да бъде проблем, ако ѝ бъдат дадени гаранции, подобни на тези на Държавата Израел по отношение на гарантираните доставки на оръжие от Запада - ще ѝ бъде осигурено всичко необходимо, за да се защити, и няма да бъдат налагани ограничения върху собствените ѝ конвенционални военни способности.

И, както бе отбелязано по-горе, дискусията се измести от това какво може да направи НАТО за Украйна към това какво може да направи Украйна за НАТО. И някакъв вид сделка, която ускорява присъединяването на Украйна към ЕС или поне определя времева рамка (2030 г. е реалистичен краен срок), с гаранции за финансиране.

Москва би могла да получи известно облекчаване на санкциите, но със строги разпоредби за повторно налагане на санкции в случай на нарушаване на мирното споразумение. И Русия трябва да бъде задължена да плати репарации - 330 милиарда долара обездвижени активи на ЦБР в западни юрисдикции биха били добра отправна точка. По този въпрос Politico предполага, че холандското правителство се стреми да възроди дебата в ЕС относно използването на тези активи в подкрепа на Украйна.

Дебатът по този въпрос си заслужава да бъде проследен - защо европейските данъкоплатци трябва да плащат за войната на Путин срещу Украйна, когато парите на руските данъкоплатци стоят бездействащи в западните юрисдикции?