18 Април, 2016 10:15 2 808 3

Ако третата световна бе избухнала в Азия

  • третата-
  • световна-
  • азия-
  • игри-
  • война

Как би се разиграл съветско-американският сблъсък според военните игри на Вашингтон

ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Статията е публикувана в сп. The National Interest, САЩ

Робърт Фарли е автор на "Енциклопедия на бойни кораби", старши преподавател в Училището по дипломация и международна търговия в Университета на Кънектикът.

Почти всеки експерт от времената на студената война беше на мнение, че в случай на американско-съветска война основният фронт ще бъде в Европа, а СССР и САЩ ще се въздържат от използване на ядрено оръжие. НАТО защитаваше страните от Западна Европа от съветска агресия, а Варшавският договор създаде буферна зона между СССР и Германия.

Но когато се разгоря студената война, бойните действия се случиха в Азия. В Корея и Виетнам СССР водеше индиректна война със САЩ. Те бяха готови да използват всеки инструмент, за да определят съдбата на Китай. Макар и малцина да вярваха, че Тихоокеанският театър на военни действия ще стане решаващ за победата в Третата световна война, САЩ и СССР считаха за необходимо да се подготвят за вероятността от бойни действия в този регион.

Изследователите отделяха по-малко внимание на възможността за начало на Третата световна война в Източна Азия, отколкото на европейския театър. Двата класически романа за Третата световна война (романа на Том Кланси „Операция „Червена буря“ и романа на Джон Хакет „Третата световна война“) практически не включват събития в Азия. През 70-те и 80-те години Военноморската академия разиграваше потенциалния ход на войната в серия от военни игри. Те представляват добра възможност да се погледне на вероятните ключови играчи и на това какви биха били решаващите сражения на Втората тихоокеанска война.

Играчите

Китай

Как би реагирал Китай на война между НАТО и страните от Варшавския договор? През 70-те години Пекин беше на мнение, че съхраняването на НАТО е важна съставна част на своето оцеляване. Съществуването на НАТО не позволяваше на СССР да съсредоточи основни частни на Червената армия и съветската стратегическа авиация срещу Китай, а съветската победа на Запад би поставила Китай под заплаха. През 80-те години Китай силно изоставаше от СССР в технологично отношение. Още повече Китай предполагаше с основание, че даже и СССР да се въздържи от използване на ядрено оръжие срещу НАТО, за съветското ръководство размяната на ядрени удари с Китай ще бъде по-малко рискова. Затова не си струваше да се разчита, че КНР ще открие втори фронт срещу СССР.

Япония

Япония представляваше съчетание на огромна икономическа мощ и силен военен потенциал със стратегическо географско положение. Япония, свързана със съюзнически задължения със САЩ можеше лесно да предотврати излазът на съветския тихоокеански флот и да позволи да се нанесат удари по съветския Далечен изток. Неутрална Япония ограничаваше тези възможности, но представляваше за НАТО мощна икономическа база в случай на война. Вашингтон имаше преимущество. Въпросът беше в това колко време то можеше да трае.

 

Корея

Можеше ли Северна Корея да подкрепи съветската война срещу НАТО като нахлуе в Южна Корея? Такова развитие би създало голям натиск върху САЩ, макар че през 80-те години Южна Корея вече можеше да издържи и с ограничена американска помощ. Но Пхенян бе слуга на двама господари. Едновременно се опираше на подкрепата на Пекин и Москва. Малко вероятно беше да се съгласи на Втора корейска война и едва ли би се присъединил във война срещу НАТО. Заедно с това трябва да се отчита, че САЩ и Китай, останали с разбити носове след войните във Виетнам, не биха рискували нов конфликт, а и те имаха много по-належащи интереси. Най-общо казано Виетнам можеше да създаде неприятности за американските съюзници в региона, а Китай би имал куп от проблеми.

Шахматните фигури

Съветският Тихоокеански флот

СССР се отнасяше към Тихия океан много сериозно. През 80-те години Тихоокеанският му флот включваше два самолетоносача от типа „Киев“ и един атомен крайцер от типа „Киров“. В мирно време тези кораби свободно плаваха и редовно наглеждаха Югоизточна Азия и Индийския океан. Една война значително би ограничила свободата на действие на флота. Охотско море бе бастион на подводниците с балистични ракети с ядрени бойни глави и самите те бяха мишена за американски ядрени удари. Следователно съветски цели биха били неутрализация или разгром на Япония, защита на своя Далечен изток и възможно проникване в Тихия океан, за да се нарушат морските комуникационни линии на САЩ и да се отвлече вниманието им от Европа.


Американският Тихоокеански флот

Американският Тихоокеански флот поддържаше баланс на силите в региона - няколко съединения от самолетоносачи, подкрепяни от многобройни десантни кораби, подводници с ядрено оръжие и много самолети с наземно базиране. По този начин САЩ можеха да извършват нападателни и отбранителни действия и да контролират хода на войната. Още повече, че японските морски сили за самоотбрана и кралският флот на Австралия можеха да окажат значителна помощ на САЩ. Първостепенна задача на съюзническите сили беше сдържането и провал на опитите на СССР да включи атакуващи подводници в Тихия океан и на морските комуникации в Югоизточна Азия. Второ, САЩ можеха да атакуват съветската периферия, за да принуди Червената армия да отдели сили от централния театър на военни действия в Европа. Като минимум това означаваше ракетни и авиационни удари по обекти в Далечния изток. Като максимум – десант срещу слабо защитени цели.
 

Военните игри

Военноморската академия изучаваше потенциала на Третата световна война по време на глобални военни учения през 70-те и 80-те години. Те се провеждаха всяка година от 1979 г. до 1988 г. и разглеждаха различни стратегически и технологически аспекти на конфронтацията между свръхдържавите. Макар и основно внимание да бе отделено на Европа, те включваха и източноазиатски компонент. По-рано ученията се различаваха едно от друго (на разликите повлия китайско-виетнамската война) и следваха един основен принцип – Съветският съюз отстъпва, а САЩ и техните съюзници се опитват да отвлекат вниманието на руснаците от Европа.

През 1984 г. военното учение премина по съвсем друг сценарий. СССР започва войната с масиран ракетен и въздушен удар. В резултат голяма част от японската авиация заедно с американската е унищожена още на земята. Специалните части, доставени с подводници и граждански кораби започват неконвенционална война срещу бази на САЩ в Тихия океан, включващи Гуам и Пърл Харбър.

В ранния етап на войната СССР тегли на каишка Пхенян и това би отвлякло вниманието на САЩ от Корейския полуостров. САЩ предприемат ефективни отговори и започват да настъпателни операции с подводници в Японско море, които причиняват с ядрени подводници огромни вреди на съветския флот. Корабите на съветския флот също са ударени. Още повече дръзката съветският десантна операция в Хокайдо се увенчава с успех и позволява там да се създаде плацдарм.

По време на военните учения през 1988 г. САЩ проявиха много по-агресивен подход. Вместо да очаква съветско нападение САЩ започват въздушна операция и използват неконвенционално оръжие срещу обекти в съветския Далечен изток, за да разрушат противовъздушната отбрана и да заплаши обекти от военнопромишления комплекс. СССР от своя страна започва операция срещу архипелага. Но американският флот разгромява съветските сили и тихоокеанският флот на СССР остава в своите бази в Охотско море. На по-късен етап СССР дава зелена светлина на Пхенян за нахлуване в Южна Корея. Но тази операция се проваля, защото КНДР не постига сериозен успех в противопоставянето на американско-корейските сили. Още повече, че този съветски ход укрепва японско-американския съюз и заставя Пекин да заеме по-враждебна позиция срещу СССР.

Както СССР, така и САЩ имат възможности в Азия. Стратегическата обстановка беше много по-гъвкава в сравнение с Европа и предлагаше повече варианти за дестабилизиране на противника и за проваляне на неговите планове. По този начин ходът на войната бе по-предсказуем. В най-лошия вариант (без ядрения) войната би се разпростряла в обширен регион, от Корея до Япония и китайско-съветската граница. В най-добрия вариант противниците биха съхранили напрегната тишина до момента, в който не се наложи да се заобиколи патовата ситуация в Европа. Но както в Европа на всички участници имат късмета до открита война така и да не се стигне.


Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.



Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 Бай хой

    0 2 Отговор
    Нещастници. Сънувала свинята че я колят и скочила.
  • 2 Бай хой

    0 2 Отговор
    Нещастници. Сънувала свинята че я колят и скочила.
  • 3 мъжкар

    0 0 Отговор
    Тези сценарии които са се разигравали от двете супер сили се базират по-скоро на теоретични възможности.Според мен една реална война между СССР и САЩ ще завърши с огромни разрушения в цяла Европа както и в сащ и ссср.И това ако бойните действия се развиват на неутрална територия но в момента в който НАТО или САЩ преминат на руска територия тогава ЕВРОПА и САЩ щяха да бъдат изтрити от лицето на Земята.