Повече сигурност за всички в Европа

Анализът е на Франк-Валтер Щайнмайер, министър на външните работи на Германия, за Project Syndicate

Сигурността на Европа е в опасност. Колкото и да не можехме да си го представим преди няколко години, сега сигурността на Европа е най-високо в политическия дневен ред.

Още преди конфликта в Украйна се усещаше блокова конфронтация, която се считаше за отдавна преодоляна. Конфронтация, която се проявяваше не като антагонизъм между комунизъм и капитализъм, а като спор за верния обществен ред – за свободата, демокрацията, правовата държава и човешките права, а също и като борба за геополитически сфери на влияние.

С анексията на Крим, с която наруши нормите на международното право, Русия постави под въпрос основните принципи на европейската мирна архитектура. Конфликтните структури драматично се промениха: все по-голямо значение придобиха хибридните форми на конфронтация и недържавните играчи. Новите технологии крият нови опасности – кибервъзможности с настъпателен характер, снабдени с оръжия дронове, роботика, електронни бойни средства, а така също лазерно и самонасочващо се оръжие. Новите сценарии за действие – малки части, по-голяма ударна сила, възможност за по-бързо прехвърляне на сили, които не се обхващат от действащия режим за контрол и прозрачност. Съществува опасност от появата на нова опасна спирала на въоръжаване.

Моделът на конфликта се промени, но един спомен остава жив както преди. В най-студените дни на Студената война независимо от голямата съпротива, Вили Брант се осмели да направи първите крачки към политиката на разведряване. Въпреки всичко, което разделяше, той търсеше общото, и го намери в Източните договори, и в Заключителния акт на Хелзинските споразумения. През последните две десетилетия ние имахме мир в Европа и приемахме наследството на политиката на разведряване за разбиращо се от само себе си. Сега всичко отново е заложено на карта. Между Русия и Запада се отвори дълбока пропаст и аз се опасявам, че даже и да положим максимални усилия, няма да успеем скоро да я преодолеем. С увереност може само да се каже, че без такива усилия мирът в Европа и отвъд нея ще стане още по-крехък.

Рецептите от миналото не винаги помагат, но поуките от политиката на разведряване си остават правилни – даже и над най-дълбоките пропасти трябва да се опитваме да строим мостове.

В дългосрочна перспектива ние не можем да организираме европейската сигурност на основата на взаимното противодействие. Сигурността не е игра с нулева сума. Също така не трябва да спираме да търсим възможности и сфери на сътрудничество за сигурността. Трябват ни конкретни инициативи за осигуряване на сигурността. Никой не трябва да си прави илюзии за трудностите, а и за това което е възможно в момента в един свят пълен с дупки – в Източна Украйна, в Сирия, в Либия, и във времена, в които сме застраховани от поредната ескалация и нови конфликти.

Именно затова призовавам за нов старт на контрола над въоръженията като средство за осигуряване на прозрачност, за предотвратяване на рискове и създаване на атмосфера на доверие.

След доклада „Армел“ от 1967 г. Западът отново залага в действията към Русия на двойната стратегия Deterrence и Détente (бел.ред.: докладът „Армел“ залага на двойната стратегия "сигурност равно на разведряване плюс отбрана". Има изписани много страници как „докладът Армел“ вдъхновява света за дипломация, която води до Заключителния акт от Хелзинки през 1975 г.). По време на Варшавската среща на върха, НАТО се обяви за привърженик на тази стратегия. Ние приехме необходимата военна застраховка, но заедно с това потвърдихме нашата политическа отговорност за сътрудничество за сигурността в Европа.

Но, възпирането е конкретно и видимо за всички. Но и предложението за сътрудничество трябва да е също толкова конкретно! Иначе ще бъде изгубено равновесието, ще възникне грешно възприятие, а на спиралата на ескалацията ще остане малко, което да се противопостави.

Съществуващият режим на контрол над въоръженията и разоръжаването се разпада в годините. Договор за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ), който след 1990 г. помогна за унищожаването на десетки хиляди танкове и тежко въоръжение, от години не се прилага в Русия. Механизмите за верификация на Виенските документи боксуват. На ограничения е подложен даже и Договорът „Открито небе“ (бел.ред.: Договорът за установяване на режима Открито небе (ДОН) е открит за подписване на 24 март 1992 г. в Хелзинки. Той влиза в сила от 01 януари 2002 г., след ратифициране от всички страни по него). С анексията на Крим Будапещенският меморандум като гаранция за сигурност стана за Украйна ненужен отпадък. Трудно постигнатото за десетилетия, се срина. Едновременно с това ние чуваме от Русия искания за нова дискусия за контрол над обикновените оръжия в Европа. Дошло е време да разберем Русия!

От моя гледна точка нов старт на контрола над въоръженията трябва да обхваща пет сфери. Трябват ни споразумения, които:

да дефинират регионалните горни граници, минималните разстояния и мерките за прозрачност (особено във военно чувствителните региони, например в Прибалтика),

да държат сметка за новите военни възможности и стратегии (ние днес говорим по-малко за класическите, големи армии, отколкото за малките, мобилни единици, следователно трябва да имаме предвид и транспортните възможности),

да включват новите оръжейни системи (например дроновете),

да позволи истинска проверка, която бързо да се прилага, да бъде гъвкава и независима във военно време (например чрез ОССЕ),

да се прилага в райони, чийто териториален статут е спорен.

Това са комплексни и трудни въпроси. Ние искаме структуриран диалог с всички партньори, които носят отговорност за сигурността на нашия континент. Важна платформа за диалог е ОССЕ, която се председателства през тази година от Германия.

Може ли такова начинание да бъде успешно в тези времена на ерозиращ световен ред и с поглед към Русия? Признавам - това не е сигурно. Но да не се направи опит ще бъде безотговорно. Да, Русия наруши основни принципи на мира. Да, тези принципи - териториална цялост, свободен избор на съюзи, приемане на международното право - за нас не са въпрос на договаряне. Но в същото време трябва да ни обедини интересът да предотвратим следващо завъртане на спиралата на ескалацията. Ние споделяме мнението, че нашият свят е станал по-опасен. Ислямският тероризъм, горчивите конфликти в Близкия изток, разпадащите се държави, бежанската криза заплашват всички нас. Нашата способност за сигурност - както на Запад, така и в Русия - е крайно напрегната. Никой не печели, всички губят, ако ние в една нова надпревара във въоръжаването взаимно се изтощим.

С нов старт на контрола на въоръженията можем да направим конкретно предложение за сътрудничество, при това към всички, които искат да носят отговорност за сигурността на Европа.

Време е да се опита невъзможното ...

Превод: Христо Ангелов

Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.