17 Септември, 2016 07:00 8 098 0

Лечебна къпина от Синай расте в Троянския манастир

  • троянски манастир-
  • велички епископ сионий-
  • лечебна къпина-
  • сионий-
  • троянския манастир
Лечебна къпина от Синай расте в Троянския манастир - 1
Снимки: Факти.бг
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Интервю с Негово Преосвещенство Велички епископ Сионий, игумен на Троянския манастир

 

Ваше Преосвещенство, миряните забелязват големи промени в Троянския манастир. Какво е новото, което се случва тук?

Моя грижа е, както в Христа на Честното братство, възстановяването, поддръжката, реставрацията и общото обновяване на Светата обител. Наше задължение, което сме получили с благословението на българския Патриарх и Светия Синод и го чувстваме като личен дълг, не само към християните, живеещи сега в нашата Родина, но и дълг към бъдещото поколение християни и българи, които трябва да наследят от нас духовни достояния и ценности и те по своя си ред да ги предават на техните чеда. Това задължение върви заедно със задължението ни, радостта ни, и възможността ни да проповядваме Светото евангелие, учението на Светата вяра и на дело да показваме този дух на обновление, който винаги ръководи църквата Христова.

Живеем в много сложни времена. Забелязвате ли промяна в българина?

Слава Богу, наблюдава се една положителна промяна в нашите сънародници, братя и сестри.

Едно обръщане към вярата, което е нещо много важно и много хубаво, че се случва в наши дни. Ние виждаме всекидневно как хората се променят и ако сравним българина отпреди 20 години или отпреди 30-40-50 години, ще видим как той върви в пътя на вярата и как той се обновява духовно. И разбира се, променя светогледа си и чувството си да насочва своите мисли все повече към Бога и към своите ближни. Българинът, в своята битност, е голям индивидуалист – това на всички ни е ясно, ние всички знаем това нещо. Така че подходът на църквата към него трябва да бъде строго индивидуален. Нашите събратя и сестри не са привърженици на гръмките речи и на масовите слова. Те са привърженици на личния контакт и разговор, затова и нашата църква апелира към свещенството, към духовниците да задълбочават тези лични контакти с вярващите и с тези, които се колебаят във вярата. Да задълбочи проповедта лично към хората, индивидуално. Разбира се, църквата апелира към пастирите да бъдат с насъщните нужди, с насъщните проблеми, но и с насъщните радости, които днес изживяват нашите братя и сестри.

Имаме много българи по света. При всички положения те посещават Троянската обител. Можем ли да кажем, че връщането към нашата православна църква е и завръщането на българина към България?

Разбира се. Особено значимо е присъствието на тези големи манастири, които България има за тези хора, защото те, идвайки в родината си през лятото или през свободното си време, задължително посещават тези места. Добрата дума, благословението, което ще получат тук, е много важно за тях. Голяма част от тях дори нямат домове в България – идват на гости на някой или се настаняват в хотели. Голяма част от тях нямат вече и бащини домове. Така, че манастирите се явяват и като техен духовен дом. Тяхната идентичност, тяхната връзка с народа, с традицията на народа, с вярата на народа – това са манастирите. Затова те трябва да получат, идвайки в манастира, благословение, блага дума и да си отидат окрилени, вдъхновени, за да запазят своята малка България и за да я отстояват. Скоро чух едно изказване, че всеки българин в чужбина трябва да пази своята малка България. Неговият офис, неговото бюро, неговата кантора, неговото работно място е и неговата малка България. Той трябва да я отстоява и трябва да я представя на многообразния в традиции и настроения свят като едно изконно християнско място и като едно място, което е познато с добродетелност, място което е познато с честност, почтеност, място, което е известно днес и вовеки – така ще бъде, с тази особена балканска духовност – самобитна и изключително красива и интересна. Той трябва да запази своята България такава.

Покрай кипящия живот, който виждаме тук и цялостно обновление, забелязахме нещо много интересно. Разбрахме, че Троянския манастир се е сдобил с едно ново дарение – копие на една невероятна икона – Неопалимата къпина?

Светата обител получава много дарения от верните християни от страната и чужбина, но тази икона е изключително важна, защото тя съвпадна с донасянето на малка къпина в саксия от великия манастир „Св. Екатерина“, където расте неопалимата къпина до ден-днешен. Самият Синайски манастир е построен на мястото, където Моисей е видял горящата къпина. Там се намира кладенецът на Моисей, а в близост – в планината Синай, Бог е дал десетте заповеди и където реално той е открил и направил Стария завет с юдеите, връчвайки тези заповеди, за да ги разпространят по целия свят. Тази къпина, която расте там, се намира точно зад олтара на храма и известни пътешественици са описвали нейното състояние и мнозина свидетелстват за това, че нейните малки плодове са лечебни и че много хора са прибягвали до пречистата Богородица, която е осветила това необикновено растения.

Лечебна къпина от Синай расте в Троянския манастир

Доколкото е известно, много хора са опитвали да взимат от тази къпина и да засаждат, но опитите не са се увенчали с успех. А ето този малък злак (бел. ред: буйна сочна зеленина, която покрива), който донесоха поклонници оттам, духовни хора, богоозарени хора, намери своето място тук и расте благословено от Бога, който благославя целия всемир. Къпината я насадихме в близост до едно много интересно дърво – това е един ливански кедър, който е донесен от архимандрит Хаджи Макарий, бележит игумен на Светата обител от Йерусалим. Това е една стара традиция да се носят дървета, растения от свети места и донасянето на тази къпина и съвпадането с подаръка на иконата за нас е много значимо. Особено интересно е, че този човек, който подари иконата, я подарява, след като претърпява голяма изпитания – сърдечна криза е имал, инфаркт, но Бог го е спасил отново в болницата „Св. Екатерина“ в София. Така, че нещата се събират по един духовен начин, по духовен път, за да бъдат един знак, символ за всички нас да се уповаваме на Бога, да вярваме в Него с цялото си сърце, когато съгрешим да станем и отново да вървим в правия път, когато се колебаем да се уповаваме на Него и когато сме радостни и щастливи отново, да възхваляваме и да благодарим, и да славим Неговото пресвято име и името на Пречистата Богородица и на Божиите угодници.

Лечебна къпина от Синай расте в Троянския манастир