Демография и развитие

Анализът е на Махмуд Мохиелдин за Project Syndicate.

Махмуд Мохиелдин е старши вицепрезидент в Групата на Световната банка за Програма 2030, пряко свързана с Организацията на обединените нации. Той е бивш министър на инвестициите на Египет.

Постигането на амбициозните цели за устойчиво развитие — които имат за цел да сложат край на бедността, да повишат споделения просперитет и да насърчат устойчивостта до 2030 г. – ще изисква преодоляване на някои от основните пречки, простиращи се от осигуряване на достатъчно финансиране за справяне с климатичните промени до управление на макроикономически кризи. Но една от потенциалните пречки би могла да се окаже прикрита благословия: различните демографски размествания, които ще се случат през следващите години.

Докато дневния ред на Целите за устойчиво развитие (ЦУР) достигне крайната си дата, светът ще бъде населяван от приблизително 8,5 милиарда души. Двадесет години по-късно – само след 34 години – на Земята ще има почти 10 милиарда или близо 2,5 милиарда повече хора, отколкото днес. Как ли ще изглежда един такъв свят? Къде ще живеят тези допълнителни хора? Как ще си изкарват прехраната? Ще укрепят ли националните икономики или ще се превърнат в тежест?

За да добием представа за това, можем да погледнем 35 години назад в миналото, към началото на 80-те години. Американският президент Роналд Рейгън, китайският лидер Дън Сяопин, британският премиер Маргарет Тачър, френският президент Франсоа Митеран и президентът на СССР Михаил Горбачов владеят заглавията в световната преса. Продажбите на персонални компютри са миниатюрни. А децата се състезават кой пръв ще нареди страните на кубчето Рубик, вместо кой колко покемона е хванал в Обогатена реалност на Pokémon Go.

По онова време световната популация бе около 4,5 милиарда души, 42% от които – около 2 милиарда – живееха в изключителна бедност. Появиха се опасения, че прекомерното нарастване на населението ще изпревари производството на селскостопански култури и това ще създаде още по-голяма бедност.

И все пак прогнозите на Малтус бяха грешни (Томас Малтус (1766-1834) е известен с труда си “Есе за законите на населението”, публикувано за пръв път през 1798 г., в което той развива тезата, че нарастването на населението ще доведе до катастрофа – бел.ред.). Въпреки че населението на света нарасна до 7,5 милиарда, едва около 750 милиона души — само 10% от общото население — днес живеят в крайна бедност. Китай и Индия, в частност, извадиха стотици милиони хора от бедността през последните десетилетия, увеличиха доходите на гражданите и подобриха тяхното здраве.

Китай и Индия отчасти постигнаха това чрез укрепване на институциите и провеждането на политика, подкрепяща силния, относително общ растеж. Китай също се възползва от "демографския дивидент": раждаемостта спадна, а работната сила нарасна по-бързо от зависимото население, освобождавайки средства, които да бъдат инвестирани в хора и капитали. Това от своя страна доведе по-високи стандарти на развитие и живот.

Подобен дивидент може да работи в продължение на десетилетия. И той работеше за Китай, макар вече да е започнал да се изчерпва. За Индия и други развиващи се страни обаче, демографският дивидент е само началото, което трябва да бъде усетено. В действителност 90% от световната бедност е концентрирана в страните с нарастващото се трудоспособно население, което създава важна възможност за бързо намаляване на бедността през следващите десетилетия.

Например, в Субсахарска Африка, където нивата на крайна бедност в момента са изключително високи, броят на децата под 15-годишна възраст е 43% от общото население. Когато тези деца пораснат достатъчно, за да се превърнат в трудоспособни индивиди, дялът на доходите, вливащи се в икономиката, може да се увеличи значително, като повиши средния доход на глава от населението.

Но не всички страни са настроени да се възползват от "увеличаването на младежта". В периода между настоящето и 2030 г. няколко страни със средни доходи ще усетят спад в броя на трудоспособното население. Наред с другите неща, това ще се отрази на подкрепяната от емпирични доказателства тенденция, че по-високите доходи ще подтикнат домакинствата да отложат решението да създадат свое потомство.

Дори и тук обаче, демографската новина не е чак толкова лоша - и не само защото преминаването от по-висока към по-ниска раждаемост обикновено корелира с преминаването от по-ниска към по-висока продължителност на живота. Историята предполага, че има втори тип демографски дивидент - такъв, който всъщност трае по-дълго и е по-траен в сравнение с първия - който се появява, когато натрупаните спестявания на застаряващото население водят до скок в инвестициите. Много от по-богатите страни следват този път.

Но, за да се пожънат демографските дивиденти, е нужна работа. Както Групата на Световната банка подчертава в своя общ мониторингов доклад за 2015/2016, политическите отговори на страните са причината за разликите в демографските тенденции, които влияят върху благосъстоянието на населението. С грешен подход, нарастващата младежка популация може да се окаже дестабилизиращ фактор, а бързо застаряващото население би могло да се превърне в тежест за икономическия растеж и публичните бюджети.

За страните с нарастващото население в трудоспособна възраст, основното предизвикателство е създаването на голям брой производствени работни места. За онези със застаряващо население то е свързано с подобряване на производителността и подобряване на системите за обществено благополучие. И в двата случая, инвестициите в човешки капитал и създаването на благоприятна среда за бизнес, който да повиши заетостта, са от съществено значение.

Нещо повече, страните трябва да се възползват от разликите в своите демографски ситуации като разработят подходящи политики в областта на трансграничните капиталови потоци, миграцията и търговията. Към страните с по-младо население трябва да се пренасочва повече капитал - заради техните нарастващи производствени бази и потребителските пазари - които да подкрепят инвестициите и заетостта. А към страните със застаряващо население е нужно да се стича още работна ръка, която да запълни празнините в работната сила.

За да сработят всички тези политики, страните трябва да подобрят ефективността и надеждността на своите граждански и държавни институции. От съществено значение още е и намаляването на несигурността сред населението, за да не се избегне нестабилност.

Последните 35 години показват, че по-високата популация не е непременно нещо лошо. Докато концентрацията на бедни в нестабилните и засегнати от конфликти страни се увеличава, предизвикателството за намаляване на бедността през следващите няколко десетилетия ще става все по-голямо. Това обаче не е извинение, което да попречи на страните да осигурят постоянен напредък. Ние разполагаме с ресурси и знания да постигнем много по-голямо благоденствие, справедливост и устойчивост. Истинското предизвикателство ще бъде да ги използваме ефективно.

Превод: Милена Трачева

Copyright: Project Syndicate

Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.