САЩ vs. Израел: 20 хиляди левги под водата

Преди много, много години САЩ обещаха на Израел неограничена помощ в осигуряването на националната сигурност на страната. Оказа се, че в бъдещето терминологията може да загуби част от съдържанието си, а геостратегическите цели неочаквано да изискват нов подход.

Преди повече от осем години изглеждаше, че има причини за предпазлив оптимизъм в Близкия изток след изборната победа на Барак Обама. Въпреки липсата на дипломатически опит у новия президент се появи желание той да бъде приветстван и в Йерусалим. Но не само, че не се стигна до това, а и двустранните отношения попаднаха в най-сериозната си криза за последните три десетилетия. Днес САЩ и Израел са изправени пред повратна точка в своя съюз. Тя се характеризира най-точно от отношенията между американския президент и израелския министър-председател Бенямин Нетаняху. Истината е явна – двамата си нямат доверие.

Тук не става въпрос за латино сериал, а за висша политика и личните симпатии нямат никакво значение. Нещо повече, има опасност те да насочат фокуса на анализа в абсолютно грешна посока. Истинският дебат не е за това, какво мислят един за друг Обама и Нетаняху. Въпросът е доколко съвпадат днешните американски и израелски интереси в Близкия изток? Казано по друг начин - фундаменталният проблем в отношенията между Вашингтон и Тел Авив днес е в прогресивно раздалечаващите им се приоритети.

Победата на Обама на президентските избори през 2008 г. трябваше да донесе на Вашингтон нужното забавяне във външнополитическото противопоставяне – САЩ срещу останалия свят. Посрещнат с огромни очаквания, бившият сенатор от Илинойс обеща промяна след годините на каубойска дипломация на предшественика си Джордж У. Буш. Обама се включи в глобалните отношения с висок старт и с амбицията да успее много бързо да осъществи пробив в редица геостратегически направления, които се оказаха непосилни за републиканеца от Тексас.

Но проблемите, особено в Близкия изток, бяха твърде много дори за стопанина на Белия дом. Той имаше нужда от помощ и логично се обърна към стария съюзник Израел.

Влизането на Обама в Белия дом съвпадна с парламентарни избори в еврейската държава и изпревари само с два месеца втория премиерски мандат на Нетаняху. Неусетно двамата попаднаха в поле на деликатно противопоставяне.

Във Вашингтон в един момент най-после проумяха, че липсата на адекватно решение за влошаващия се конфликт между Израел и Палестина сериозно подкопава американските интереси в Близкия изток. Нещо повече, Белият дом видя връзката между противоборството в Йерусалим и проблемите с националната сигурност на САЩ и европейските им съюзници. И Обама, за разлика от някои свои предшественици, не се уплаши да отстоява вижданията си, притискайки Израел.

Той отправи лично предизвикателство към Нетаняху с призива за създаване на независима палестинска държава в границите отпреди Шестдневната война през 1967 г. Тогавашният държавен секретар Хилари Клинтън смело заяви, че всички основни въпроси в най-стария конфликт на света могат да бъдат решени между израелци и палестинци за една година.

Не беше първата, която сериозно сбърка. Израелският премиер буквално подскочи до небето от изненада, но не отстъпи.

Някъде по това време Обама започна да настоява пред Нетаняху да не опитва да решава с война проблемите около иранската ядрена програма. В Йерусалим отново не останаха очаровани и не е тайна, че израелската авиация беше в пълна готовност да удари самостоятелно АЕЦ „Бушер”. Съвсем нормално еврейската държава не изпадна във възторг от сделката между Запада и Техеран през 2015 г., която върна Ислямската република на геополитическата карта.

На този фон Обама все по-често започна да намеква, че му писва от твърдоглавието на Нетаняху. Израелският премиер от своя страна не спря да се оплаква, че американският президент твърде много притиска страната му. Едва ли ще сгреша, ако кажа, че Нетаняху е стискал сериозно палци за Мит Ромни на изборите през 2012 г., но за негово съжаление Обама спечели втори мандат.

Картината обаче няма да е пълна без еврейската гледна точка по темата, а в Йерусалим мислят по друг начин. Израел никога не допуска компромиси и не експериментира с националната си сигурност. Просто дневният ред на еврейската държава е доста по-различен от ежедневието на останалия свят. Всичко това сме го виждали многократно. Без значение имената на премиер и президент, политиката на свръхподозрителност е неизменна за държавата Израел. Нетаняху не е изключение.

От неговата гледна точка в района на Близкия изток има качествена промяна в обстановката и израелците са изправени пред нуждата от решения, за да се справят с проблемите си. Ако се наложи сами. На този фон задънената улица в преговорите с палестинците, войната в Сирия и старата вражда с Иран не оставят много време за мислене на Израел. И никой не може да ги вини за това.

След осем трудни години отношенията между Белия дом и Йерусалим най-накрая удариха дъното. За радост на Нетаняху Обама си тръгва след пет дни, а неговият наследник по всичко изглежда има друга визия по темата и тя съвпада с желанията на Тел Авив.

Въпреки че и преди са влизали в остри пререкания и размяна на реплики, особено по въпроса за ядрената програма на Иран, пропастта между Белия дом и властта в Йерусалим се утрои в края на 2016 г. след речта на държавния секретар Джон Кери и след резолюцията на ООН за израелската заселническа дейност.

Само след пет дни Обама вече няма да е президент, Кери няма да е държавен секретар, а САЩ ще имат нов лидер, който няма да е длъжен да приеме или следва казаното от първите двама. Тръмп увери еврейската държава, че нещата ще са различни след 20 януари. Белият дом и Йерусалим ще трябва да съгласуват своя дневен ред отначало.