Честито, отново сте остров!

Брекзит е гигантски стрес тест за Европа и евентуален провал може да бъде с фатален край за Общността

Публикувана: 2 Април, 2017 07:59
17 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 8575
Честито, отново сте остров!
Снимки: БТА/АР
ШРИФТ ПЕЧАТ
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Немислимото се случи. Британците демонстративно заявиха преди девет месеца, а сега и официално го потвърдиха с политически действия, че не желаят повече да са част от ЕС. Искат да са остров.

Ако шамарът от Лондон бъде разчетен правилно, това може да се окаже чудесен подарък. Не, че го направиха нарочно и от добри чувства към континента. И все пак. От британците за Европа. Напълно безплатно. Нещо като Бийтълс, футболната игра и Шерлок Холмс. Стига да има кой да види най-после „червената” лампа, а тя отдавна удря като електрошок.

Британският премиер Тереза Мей подписва писмото, с което уведомява Брюксел, че привежда в действие член 50 от Лисабонския договор и стартира процедурата за излизане на Обединеното кралство от ЕС - Лондон, 28.03.2017 г.

След бягството на Лондон топката е в ЕС. В историята нямаше държава, която да е напуснала съюза. Е, вече има. Федералистите се тревожат, че примерът на Кралството ще отвори апетит и на други да поискат същото. Крайно време е да спре да се мисли за това и да се насочи внимание към причините за проблема. Ако това отново не се случи, ЕС е "чао"!

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер опитва да демонстрира контрол върху положението и чувство за хумор, но определено трябва да е притеснен от ситуацията - Малта, 29.03.2017 г.

Брюксел упорито избягваше болните теми през последните години. В някаква степен има оправдание, но слабо. Финансова криза, проблеми с използването на еврото, икономическа стагнация, бежанци, тероризъм и възход на антиевропейските популистки партии. Всички те предизвикаха сигнали, но явно недостатъчно силни. Брекзит е първият реален удар в лицето на Меркел, Оланд и Юнкер.

Лятото на 2017 г. със сигурност ще е най-трудното в историята на ЕС. Европейската идея е много ценна и трябва, а и е крайно време да се брани. Може би е нужно и преосмисляне на вярата. И който не разбира смисъла на обединена Европа и не иска да членува в нея – да си ходи!

Тревогата е, че в дни на главоболие и световъртеж много често историята се формира от волята на случайността.

Брюксел толкова силно повярва в „евролюбовта” на британците, че в момента няма готов вариант за реакция. А и вече е твърде късно за „план Б”, ЕС има нужда от нов „план А”.

Най-голямата тревога от Брекзита всъщност не е напускането на Лондон. Върховният повод за безпокойство е, че след целия процес на разширяване, който продължава и в момента, ставаме свидетели на първа крачка в обратна посока.

Идеята за обединена Европа всъщност никога не се е ползвала с особена популярност на западния бряг на Ламанша. И британците не се притесняват да го демонстрират. Те твърде често гледат на нещата от собствената си камбанария. Когато имат полза са част от Европа, а когато не – бързо стават... остров.

Днес в центъра на дебатите не трябва да става въпрос за отслабване, а за мощ и сила. И не на Великобритания, а на цяла Европа. Забравете за икономиката, Брекзит е сигнал за нещо много по-голямо.

Самото насрочване на референдума показа, че европейците са изцяло погълнати от собствените си проблеми. Още се притесняват от финансовата криза. Шокирани са от бежанския поток, който ги залива, и от терористичните атаки в домовете им.

Големият победител от Брекзита могат да се окажат върналите се на мода националистки политически формации на Стария континент. „Алтернатива за Германия”, Националният фронт на Марин льо Пен, Норберт Хофер, Фараж, Вилдерс. Ще има и други. Всичко това може да задейства процеси, които не подлежат на контрол.

Представете си следващата среща на върха САЩ-ЕС. С водещото участие на френския президент Льо Пен, британския премиер Борис Джонсън и италианския президент Бепе Грило. Техен домакин в Белия дом е неговият нов стопанин Доналд Тръмп. Ако не беше тъжно, можеше и да е смешно. Истината е, че заради поредицата от трудности и някои спорни решения на своите лидери, много европейци загубиха доверие в традиционния политически модел на Стария континент. И изброените по-горе имена са израз на отчаянието.

Черно-бял спомен от началото - британският премиер Едуард Хийт подписва договора, с който Обединеното кралство се присъединява към Европейската икономическа общност - Брюксел, 22.01.1972 г.

Британският референдум е важен урок за Европа. Може би и най-критичният в историята. Ако ЕС не обърне внимание на настроенията на Острова, цялата общоевропейска идея, както и годините усилена работа, ще отидат по дяволите. И ни чака поредица от подобни екзит-и с неясен край. Във Франция, в Испания, страх ме е дори да продължа. На Стария континент има достатъчно популисти, които ще предложат такива референдуми в името на място в парламента или кметско кресло.

Лечението изглежда лесно. Европа трябва да реагира бързо на тревогите на своите граждани. За тероризма, бежанците, социалната система и здравеопазването. Ако не го направи, центробежните сили ще тръгнат нагоре. И силата им ще бъде сравнима със събитията от 30-те години на миналия век. Остра девалвация, конфликти и изблици на национализъм. Всички знаем, че тези процеси приключиха доста зле.

Постоянният представител на Лондон в ЕС Тим Бароу връчва на председателя на Европейския съвет Доналд Туск писмото от премиера Тереза Мей, с което Великобритания обявява желанието си да напусне Общността - Брюксел, 29.03.2017 г.

Няма нищо учудващо в ситуацията, в която изпадна Европа. В последните години ЕС не може да намери общи решения на неотложните проблеми на своите членове. Народите в Съюза престанаха да говорят, а и да разбират един и същ политически език.

В момент на криза няма нищо ненормално в това всеки организъм да изпадне в паника. Тя замъглява инстинктите, пречи на мисълта и те кара да забравиш поуките от историята. Точно това се случва в момента в сърцето и мозъка на Европа. Слуховете за смъртта на ЕС обаче са силно преувеличени, дори само заради това, което все още съществува от него.

Но предупреждението вече е дадено, а събитията се случват по-бързо, отколкото Брюксел може да реагира.

В Германия всички се тревожат за мигрантската вълна, с която Меркел ги заля. Франция продължава да живее в условия на извънредно положение. Поляците се карат за действията на евроскептичното правителство, което ограничава свободата на словото. В Централна и Югоизточна Европа дебатът е за това как да се устои на германския натиск за разпределение на бежанците.

На северния бряг на Средиземно море всички остават на честота – повишаване на икономическия растеж и спасение от дългогодишните проблеми с банките. Прибавете към сметката каталунския сепаратизъм, страховете от Русия на Путин и замразените конфликти на Балканите. Едва ли е изненада, че когато лидерите се събират на среща в Брюксел, те често не могат да се разберат какво трябва да обсъждат.

Разводът с Лондон заплашва да унищожи присъствието на Брюксел на геополитическата сцена. Говорим за "довиждане“ с ядрена сила и европейска държава с постоянно кресло в Съвета за сигурност на ООН. Звучи ми като прогноза за катастрофални проблеми пред дипломацията и политиката за сигурност на ЕС. И това след Париж, Копенхаген, Брюксел и Лондон. На фона на човешкото "цунами“ от югоизток и подновената политика на Кремъл за отслабване на Европа. Идваме си на думата.

На практика големият празнуващ, ако нещата тръгната в грешната посока, по време и след Брекзита, работи в Кремъл. И е крайно време това да бъде разбрано от всички, които вярват в ЕС. Да не говорим за тези, който създават европейската политика. Ако ли не, Меркел, Оланд, Юнкер и сие ще заменят активната политика със сладки приказки в кварталната кръчма и писане на мемоари. Дейвид Камерън вече започна.


Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.