Новият премиер на Македония Зоран Заев избра България за първата си визита извън страната. Това толкова трогна държавните и партийни ни лидери, че почти задушиха с любезност и обгрижване съседския премиер. Размяната на комплименти премина обичайното дипломатическо ниво, но това не бе изненада с оглед по-специалната връзка между двата народа.
"Нашето приятелство е искрено", заяви Заев. И обяви срещата си с Борисов за исторически момент за него и страната му. Той поиска от нас помощ и подкрепа за бъдещо членство на Македония в ЕС и НАТО. А по болезнените за двете държави теми отсече, че затваряме страницата на национализма и ще се прекланяме заедно пред общата ни история.
Борисов го заведе до паметника на българския цар Цар Самуил и обеща на 2 август да посети паметника на същия владетел в Скопие. За тогава се готви и подписването на договор за добросъседство между двете страни. Заев бе приет и от президента Румен Радев, който подчерта, че е крайно време двете страни да обърнат нова страница в отношенията си. И обяви усложненията между нас за противоестествени и неотговарящи нито на историческите, нито на съвременните реалности, нито на бъдещите ни цели.
Накрая и Корнелия Нинова посрещна госта, а Заев, като лидер на македонските социалисти и социалдемократи, съвсем се отпусна, заобиколен от представители на "посестринската" партия. И заяви, че на "Позитано" се чувства като у дома си.
Тук някъде инстинктът за самосъхранение у Заев се обади и прецени, че е време да застане на стендбай. Оставаше му само да проведе срещи с Божидар Димитров и Красимир Каракачанов и спокойно можеше да остане в България с временна тапия, докато му изкараме наш паспорт. Какъвто навремето получи бившият премиер на съседите Любчо Георгиевски. Дори можеше да се включи в процеса на подмладяване на БСП, който стартира Нинова. Все пак е само на 42.
Още докато Заев отдаваше почит пред светещия нощем Самуил, на политическите му противници в Македония вече излизаха светкавици от очите. И "предател" бе най-невинното определение, което му дадоха комшиите ни край Вардар. Според тях той бе предал всичко, което може да се предаде - държава, народ, история, език и писменост. И дори му направиха колаж - вкараха образа му в българската книжна двулевка, на мястото на Паисий, пресмятайки за колко се е продал.
И над Зоран надвисна опасността пак да яде бой, както при неотдавнашния калабалък в скопския парламент. Нищо, че според Бойко белезите го правят по-мъжествен. На чужда глава и пет шева са малко. Предстои да разберем колко крехко е постигнатото с кански мъки политическо примирие в Скопие.
За броени часове драгият ни гост се озова в ролята на герой от филмите "Свой сред чужди, чужд сред свои" и "Прелъстен и изоставен". Дано на границата по обратния път към дома не го чака македонският викинг Миленко. Онзи с чука от Каймакчалан. Тогава Динко да му е на помощ...
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Ценител
12:44 22.06.2017
2 Тодор Александров
Коментиран от #3
11:11 23.06.2017
3 ЗАПАРТЪК
До коментар #2 от "Тодор Александров":
Такъв си се родил и такъв ще си одиш .03:14 26.06.2017
4 Две нищожества народни предатели
03:25 26.06.2017
5 гост
03:21 30.06.2017