31 Декември, 2011 07:01 4 282 8

Правата на детето са факт, а не ексцентрична идея

  • стефан стоянов-
  • закон за децата-
  • правата на децата-
  • права-
  • деца
Правата на детето са факт, а не ексцентрична идея - 1
Стефан Стоянов
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Стефан Стоянов е застъпник за правата на децата от 15 години. Магистър е по европейска социална политика от London School of Economics and Political Science, Работил е в България и Англия за неправителствените организации Save the Children, ECPAT и NSPCC. В момента работи за Шотландския комисар за правата на децата и живее в Единбург, но следи активно случващото се в България и коментира в блога си, Блогът на Стефан, проблеми, свързани с правата на детето в България. Мненията, изразени в този коментар са само на автора и не ангажират по никакъв начин институцията, за която работи.

 

Една от отличителните и заслужаващи похвала особености в еволюцията на проектозакона за детето може да се окаже критична за съдбата му – неговото отваряне за обществен дебат.

Това е малка революция в начина, по който българската администрация подхожда към законодателните намерения на правителството, вероятно насърчена от членове на правителството. Когато работех в детския правозащитен сектор в България в периода 2000-2003 година, научавахме за проектозаконите тогава, когато правителството ги внесеше в Народното събрание. Понякога значителни промени минаваха на второ четене без никакъв дебат в комисия, нито в пленарна зала. За пример ще дам промените в Семейния кодекс през 2003 година, когато единственият съществен дебат по важни промени в областта на международните осиновявания се състоя при отхвърлянето на Президентското вето на вече приетите текстове. Нещо повече, тогава ни беше показано, че вижданията на неправителствените организации по законодателството, свързано с правата на детето не са добре дошли и не могат да влияят на съдържанието на един или друг закон.

Именно досегашната липса на обществен дебат по важни въпроси свързани с правата на детето в България доведе до парадокса съществуващи от повече от 20 години международни ангажименти на страната ни по най-широко подкрепяната конвенция на ООН - Конвенцията за правата на детето, както и законови текстове, съществуващи от повече от 10 години в Закона за закрила на детето, да бъдат забелязани за пръв път от онези бранители на християнските семейни ценности, разположени към края на десния политическия спектър. Те се нахвърлиха върху проекта не с искания той да бъде променен, а с намерението да създадат обществена реакция на нетърпимост, която да доведе до отхвърлянето на проектозакона още преди да е бил финализиран и внесен в парламента. Виктор Костов от "Свобода за всеки - адвокати" открито призовава за това в неговия анализ на проекта: „Изводът е, че този проект следва да бъде отхвърлени изцяло, тъй като недостатъците му са толкова много и толкова съществени, че поправката му е на практика невъзможна“, казва господин Костов в края на въвеждащия си коментар на документа. Неприемането на възможността за подобряване на текста на проектозакона за детето показва до каква степен разбиранията, залегнали в документа са в конфликт с ценностите на коментаторите, изхождащи от ултраконсервативни християнски позиции. Разбираемо, че ако си против равните права на хората с различна от хетеросескуалната ориентация, ако си против легализирането на абортите и против отмяната на смъртното наказание, може да имаш известни проблеми с концепцията за права на детето. Тази концепция разпознава и изпълва един широк спектър от теми - от уязвимостта на детето и произхождащата от това нужда от закрила и задължението на държавата да я предостави в определени обстоятелства, през правото на детето да расте в собственото му семейство или поне в семейна среда, до правото на свобода на изразяване и на сдружаване и мирни събирания.

Проектозаконът за детето има много и сериозни недостатъци и в сегашния му вид недостатъчно добре урежда част от проблемите, които се наема да реши. Като например начина, по който от една страна забранява настаняването в специализирана институция на деца под тригодишна възраст, но от друга обезсмисля забраната като прави такова настаняване законово възможно. За част от тези проблеми писах наскоро в Дневник, други смятам да разгледам в блога си. Но множеството промени и самото намерение да се консолидира законодателството, засягащо правата на детето в един законов акт са прогресивни, полезни и заслужаващи подкрепа. Пътят на проекта от обект на обсъждане до закон дава възможност много от недостатъците да бъдат поправени – нещо, което няма да се случи при едно цялостно отхвърляне на проекта или при невнасянето му в парламента. При цялостно отхвърляне, за каквото призовава господин Костов, неговите смислени критики спрямо съществуващи текстове също няма да бъдат разгледани.

Много от положенията, срещу които се опълчват и искат да не допуснат средите, подкрепящи анализа на господин Костов всъщност отдавна са факт в българското и международното законодателство. Концепцията за взимане предвид на желанията и чувствата на детето при определяне на най-добрите му интереси (1), която предизвиква културен шок у анализатора, е типичен пример. Лошата новина за господин Костов е, че скандалните за него постановки са част от Закона за закрила на детето от 2009 година и взимането предвид на възгледите на детето, което може да формира свои възгледи, при всички решения, които го засягат е неделима част от Конвенцията на ООН за правата на детето, приета от България преди повече от 20 години. Същото важи и за правото на сдружаване и мирни събирания – там е от 1989 година и ще си остане там!

Взимането под внимание на зрелостта на детето и неговите постоянно развиващи се способности е в основата на тълкуването и прилагането на тези и други подобни текстове на Конвенцията. Те регулират правата на човешките същества от раждането до навършването им на 18 години, така че е естествено техните граждански и политически права да бъдат застъпени адекватно в закона. Човек не се „излюпва“ като гражданин като навърши 18 години – трябва да му се даде възможност да се развие като такъв през детството му.

Споделям притесненията в анализа на господин Костов относно правото на „закрила срещу въвличане в политически, религиозни и синдикални дейности“ – този текст също е отдавна в Закона за закрила на детето, но е крайно време да бъде преразгледан, защото потенциално влиза в конфликт с правата на детето да участва в такъв род дейности.

Започнах с коментара, че проектозаконът за детето рискува да стане жертва на собствения си успех по отношение на декларираното и общо взето изпълнено намерение той да бъде подложен на обществен дебат. Посланията, съдържащи се в анализа на господин Костов и вижданията на средите, споделящи неговите възгледи са в спектъра на популизма и защитават едно патриархално отношение към детето и семейството –те са лесно консумируеми и потенциално привлекателни както за широката публика, така и за част от представящите ги в парламента, в сравнение с разбиранията за детските права. Затова е нужна по-широка дискусия и по-детайлно разясняване на намеренията на проектозакона.

Големият тест и пред правителството и пред парламента е да чуят и вземат под внимание аргументите на всички страни, дори на най-шумните и крайно звучащи критици. И да покажат, че са го направили. Това няма да е знак на слабост, а на сила и зрялост. От това ще спечелят децата в България.

 


(1)Желанията и чувствата на детето са един от общо 13-те фактора, съвкупността от които дава представа за най-добрите интереси на конкретно дете в конкретна ситуация, според чл.7 от проектозакона.

 


Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.



Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 Stephen

    0 0 Отговор
    Класически пример за човек, попаднал под влиянието на западното левичарство!
  • 2 dete

    0 0 Отговор
    Детето има права!Детето има права!Детето има права!Детето има права!Детето има права!Детето има права!Детето има права!Детето има права!Детето има права!Детето има права!Детето има права!
  • 3 1300bg

    0 0 Отговор
    Абе детето като има права ти що не дойдеш да ми гледаш децата , да ги водиш на летен и зимен курорт . Само това слушаме децата имат права и край АМИ ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА ТЕЗИ ДЕЦА КЪДЕ СА БЕ ! НАПИШЕТЕ НЯКЪДЕ И ЗАДЪЛЖЕНИЯТА.
  • 4 ПЕШО

    0 0 Отговор
    Някое ДЕТЕ като пребие РОДИТЕЛ това ли са му правата Господинчо. Ти имаш ли деца .
  • 5 Сия

    0 0 Отговор
    Вие,всичките правозащитници по колко деца отгледахте,възпитахте и изучихте?Къде ще коментирате и задълженията на детето?Защото ако ще се учи на задължения след 18 г. то закъснението затова е невъзвратимо!
  • 6 Родител

    0 0 Отговор
    Анализът на Виктор Костов е много точен, прочетете го, родители.
    А господинът на снимката, който тук уж не ни ангажира с мненията си, най-добре да си се крие в Единбург или все едно в кой -бург и нЕма нужда да следи активно случващото се в България. Не ви ли писна от скрити и нескрити , които се бъркат навсякъде, където не им е работа, кажете, хора???!!!
  • 7 Родител

    0 0 Отговор
    г-н Стефанов тръгнах да чета с уважение и надежда за добър анализ, към края дори загубих интерес.
  • 8 мама

    0 0 Отговор
    Разделяй и владей. Главнокомандващия, генерали, командири - войници. Всички имат права, но за да да има достижение на целите, трябва да има ред и дисциплина, както и йерархия в една структура. Няма да има войска и победа, ако войника, позовавайки се на правата си, се откаже от задълженията си. Което пък, колко ще е прекрасно за врага! Ето това правят, ясна е целта на закона - всяване на още по-голяма дезорганизация и деморализация, както и разбиване на семейството като основна съхраняваща детето среда - за да стане лесна плячка на "доброжелатели" с евгенични помисли. Даването на права неподкрепени с зрялост и нравствена възможност за упражнявянето им е пробиване на дупка в лодката на всяко едно отделно семейство и отказването на децата за в бъдеще от създаването на такова.