Българското председателство на Съвета на ЕС – хубави ли са новите дрехи на царя?

Както може би вече знаете покрай усилената PR кампания в България, на всеки шест месеца една от държавите-членки на Европейския съюз поема ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз (известен също като Съвет на министрите). На практика това означава, че правителството на съответната държава-членка определя дневния ред на Съвета, разработва работна програма и води планираните заседания.

Западните политици дипломатично казват, че председателството дава шанс на държавите-членки да покажат лидерски способности и да насърчават политики, които смятат за приоритетни. Тъжната реалност обаче е, че така нареченото „европредседателство“ има много малко значение. Когато например Малта представяше доклада за своето председателство пред Европейския парламент през юли 2017 г., само 30 от 751-те Евродепутати присъстваха на заседанието. Председателят на Европейската комисия Юнкер тогава изригна: „Смешни сте… Ако вместо премиера на Малта, тук бяха г-жа Меркел или г-н Макрон, всички щяхте да присъствате“.

В действителност, председателството на Съвета на Европейския съюз има значение, когато се поема от държави като Франция и Германия. Както подчертават от престижното издание „Политико“, за по-малките държави-членки на ЕС европредседателството е просто възможност за „удължена рекламна кампания“. Освен това, то дава и възможност на анализаторите да разгледат постиженията на съответната държавата-членка.

През януари 2018 г. правителството на България ще поеме председателството на Съвета на Европейския съюз, така че е уместно да обсъдим какви постижения ще рекламираме в Европа.

България – страна-жертва на некомпетентно управление

Според проучване на Евростат от 2015 г., българите са най-малко щастливата нация в ЕС. България може да се похвали с красива природа, богато историческо наследство, прекрасни хора и добра храна, така че човек може да се учуди, че не сме щастливи.

Какви фактори могат да дадат обяснение на тази обезпокоителна тенденция?

За съжаление, според данни на Евростат, България има най-нисък БВП на глава от населението в Европейския съюз, което я прави най-бедната държава в Европейския съюз. Освен това, според данни от Световната банка, преките чуждестранни инвестиции намаляват драстично от 2007 г. насам, когато страната ни е приета в ЕС. (Виж Графика 1 по-долу). Основни причини за това са липсата на върховенство на закона и високият риск от експроприация. Не е изненадващо, че има няколко големи дела срещу България пред Международния център за уреждане на инвестиционни спорове към Световната банка във Вашингтон.

Графика 1: Чужди инвестиции в България в периода 2000-2016 г.; Източник: Данни от Световната банка

Не е без значение и фактът, че според Трансперънси Интернешънъл, България не само е най-корумпираната страна в Европейския съюз, но е по-корумпирана от провалени държави в Азия и Африка. Корупцията е толкова дълбоко вкоренена в страната, че наскоро министърът на правосъдието на България г-жа Цачева, която със сигурност ще води някои от заседанията по време на председателството, заяви, че има разлика между корупция и криминално деяние. Дори не е за вярване!

Говорейки за корупция, българските институции не се ползват с обществено одобрение. Според социологически изследвания, доверието в прокуратурата е 6%, в съда – 8%, в парламента – 9% и т.н. В този дух, не може да не споменем и липсата на правов ред, както и системното погазване на човешките права в България. Венецианската комисия вече критикува „съветския модел“ на българската прокуратура, който я превръща в източник на корупция и изнудване и създава възможности за използване на институцията за политически цели.

България и Румъния са единствените държави-членки на ЕС, които са подложени на Механизма за сътрудничество и проверка заради сериозните си проблеми с корупцията и липсата на независимост на съда. В доклада си за България за 2016 г., Европейската комисия посочва, че „… през последните десет години, като цяло напредъкът не беше толкова бърз, колкото се очакваше, и че редица сериозни проблеми остава да бъдат решени“. Докладът за 2017 г. също не е положителен: България не е покрила нито един от критериите, определени през 2007 г. Страната ни е и „лидер“ по губене на дела в Съда в Страсбург, който непрекъснато подчертава в решенията си, че в България има системен проблем с незачитането на човешките права.

Разбира се, има и тенденция на влошаване: през 2017 г. бяха приети скандални изменения в Наказателно-процесуалния кодекс, които са в отявлен разрез с Конституцията на България и с Европейската конвенция за правата на човека. Асоциацията на съдиите, Асоциацията на юристите, както и много неправителствени организации изразиха притесненията си относно поправките публично, но правителството не прояви никаква загриженост.

Същото правителство сега ще председателства Съвета на ЕС и ще определя дневния му ред, така че трябва да споменем нещо и за българските приоритети все пак.

Изгубени в гората (или в превода?)

Когато правителството на държава-членка председателства Съвета на Европейския съюз, посочва приоритети, върху които смята да се фокусира, предварително. През юли 2017 г., говореха за „консенсус, конкурентоспособност и кохезия“. През септември 2017 г., започнаха да говорят с повече конкретика: „Търсим икономическо развитие, единен дигитален пазар. Стратегията за сближаването и бъдещето на ЕС. Това, което предстои, е провеждането на тематични дебати и обществени обсъждания в секторните приоритети. Те са обединени в 5 направления. Първият е сигурност и правосъдие. Един от основните приоритети са Западните Балкани – не само като европейска перспектива, но и сигурността и миграцията, както и по свързаността.“

През ноември 2017 г., правителството най-накрая стартира сайт за българското „европредседателство“: https://eu2018bg.bg/. Приоритетите, обаче, не станаха особено по-ясни: бъдещето на Европа и на младите хора, цифровата икономика, сигурност и стабилност, както и Западните Балкани.

Икономическо развитие? Бъдещето на младите хора в Европа? Данните за БВП на България, както и за притока на чуждестранни инвестиции в страната, споменати по-горе, „определено“ показват, че българското правителство има капацитет да води дебата в тази сфера. В края на краищата, то е допринесло за катастрофата в страната. Експроприация, липса на върховенство на закона и чудовищна корупция – кой инвеститор би дошъл? Не е изненадващо, чеповече българи работят в чужбина, отколкото в България. Не е случайно, че според Евростат, 45,6% от българските деца са в риск от бедност и социално изключване.

Единен дигитален пазар? Не ми се влиза въобще в темата как изведнъж се оказахме с Еврокомисар с портфейл цифров пазар, след като имахме Еврокомисар с ключов ресор – бюджет на ЕС. За сметка на това, ми се говори за ДЕСИ. ДЕСИ е индексът, който измерва дигиталната конкурентоспособност на държавите-членки на ЕС. България заема „завидното“ 27-мо място от 28 възможни. Българското правителство определено има „постижения“, с които да заслужи лидерство и в тази сфера.

Сигурност, правосъдие, стабилност? С компрометирани институции, както е видно от цитираните международни доклади по-горе, българските политици могат да изнасят ноу-хау и по тази тема.

Европейското бъдеще на Западните Балкани? Това е моят любим приоритет! Понеже съм в Сърбия, мисля, че е уместно да направя няколко сравнения между нея и България, още повече че двете имат подобен брой на населението и подобен БВП:

Според Индекса за възприятие на корупцията на Трансперънси Интернешънъл, Сърбия е по-малко корумпирана от България.

Както се вижда от данни от Световната банка (Графика 2 по-долу), Сърбия има повече преки чуждестранни инвестиции от България. И това все пак е държава, която не е член нито на НАТО, нито на ЕС. Преживяла е войни съвсем наскоро. Въпреки всичко, чуждестранните инвеститори имат повече доверие в сръбската икономика, отколкото в българската. Колко показателно!

Според данни от Световната банка, повече хора използват Интернет в Сърбия, отколкото в България (Графика 3 по-долу).

България страда значително повече от “brain drain” (изтичането на мозъци) от Сърбия. В действителност, както споменах по-горе, според статистика, повече българи работят в чужбина, отколкото в България! Имайки предвид състоянието на българската икономика и беззаконието в страната, не е толкова учудващо.

Според „Репортери без граници“ в Сърбия има повече свобода на словото, отколкото България – Сърбия е на 66-то място по този критерий, а България – на 109-то.

Лично не се сещам на какво тогава може България да научи Сърбия!

Графика 2: Чуждестранни инвестиции в България и в Сърбия в периода 2007-2016

Графика 3: Хора, които ползват Интернет в Сърбия и България

Има ли дрехи царят въобще?

Както казва детенцето в края на поучителната приказка на Андерсен: „Царят е съвсем гол“. Нелепо е България да определя дневния ред на Съвета на ЕС. Това е страна със системни проблеми, в която невинни хора страдат ежедневно. Това е държава с крещяща нужда от помощ от Европейските институции. За съжаление, обаче, те продължават да си затварят очите за това, което се случва, и не правят необходимото – да задействат процедурата, визирана в Член 7 на Договора за ЕС, например. Тържественото носене на въображаемите дрехи на царя отдавна възмущава публиката.

Източник: Блогът на Радосвета Василева