Миялна машина или машина за превод - изберете сами

Никой от нас не яде в мръсни чинии...

И не на всеки му е нужен превод от арабски...

Обаче понякога...

... Неотдавна ме поканиха за превод на много високо междудържавно равнище. Приех го като удостояване. Няколко дена преди пътуването получих електронно писмо, подписано от Гергана Георгиева от известната фирма за преводи "arte.doc". В което от фирмата ме уведомяваха, че ще получа хонорар от 23,45 лв. на ден. Двадесет и три лева и четиридесет и пет стотинки.

Това пише в профила си във Фейсбук известният специалист по арабски език Мая Ценова.

Позволих си да спомена, че Съюзът на преводачите в България има утвърдени т.нар. защитни тарифи (между другото в тази тарифа за услугата "придружаване с превод" е посочена сумата 25 до 50 лв. на час). На което отговорът на г-жа Георгиева - по телефона - беше: Аз много отдавна работя с преводачи и знам какви са тарифите, но съм обвързана с договор, в който е посочена тази сума и не мога да дам повече. След което получих от нея и второ електронно писмо: " Здравейте, моля, за писмено потвърждение, че се ангажирате със заявката." На което аз отговорих - с електронно писмо: “Потвърждавам. Което направих още вчера и пред служба "Протокол", където трябваше да си занеса паспорта и документите за виза.”

*

Защо говоря постфактум? Защото не преводачът е лицето, на което се пада да оповестява програмата на висшите държавни мъже.

Защо не отказах, щом съм била уведомена предварително? – Защото за мен е въпрос на чест, а не на пари да си свърша работата.

А защо говоря сега? – Защото според мен всички ние си дължим подобаващо уважение на собственото си достойнство. Аз сама си го дължа и на мен ми го дължат така, както аз съм длъжна и – според силите си – го проявявам към другите. В това число и към работата си, и към колегите си. А сумата от 23,45 лв. на ден не е дори подигравка с професията на преводача - тя е обида.

*

Тук стигам до прекрасната по замисъл система на държавните поръчки - нейният замисъл е тъкмо да няма ни кумове, ни сватове. Обаче и тя като доста други системи, присадени на родна почва, се изражда в... нека спестя квалификациите - ние, преводачите, имаме добър арсенал от вербални изразни средства.

На българска почва в конкретния случай преводаческите агенции си правят дъмпинг помежду си на гърба на преводачите. Което няма как да не нанесе удар пряко върху качеството на услугата превод - което пък е във вреда на потребителите на тази услуга. А колкото по-високо е нивото на потребителя, толкова по-чувствително може да се окаже ощетяването на обществения интерес. В телефонния ни разговор с г-жа Георгиева, когато ми обясни, че знае какви са истинските тарифи, тя добави - едва ли не заплашително: "Вие можете да им откажете, но аз трябва да знам." След като аз вече съм отговорила директно на потребителите, че за мен е чест?! А мога ли да попитам г-жа Георгиева, ако - хипотетично - аз бях отказала, кого ""arte.doc" щеше да намери в рамките на три дена, за да го изпратят с делегацията, че и той да се съгласи на тарифата 23,45?

Между другото, отначало бях искрено озадачена от начина, по който са изчислени 45-те стотинки. После приятели ме подсетиха - това е сумата, която се получава на ден при сега действащата в България минимална работна заплата.

И така преводаческа агенция "arte.doc" е спечелила конкурса за държавната поръчка, благодарение на офертата да заплаща един ден отговорност на най-високо държавно ниво на ниво минимална работна заплата. За това вината - според мен - носи преводаческата агенция, а не държавната институция, която е длъжна да сключи договора за държавната поръчка с представилия най-добрата оферта.

Допреди уведомлението от "arte.doc" не бях се замисляла трудът на кои професии в България се заплаща с минимална работна заплата. В този ход на мисли обаче тогава написах: "да се смееш ли, да плачеш ли... май най-добре да си вдигна чукалата - че там някъде, отвъд (и той е същият онзи едновремешен "отвъд"!), май и миячките са по-напред с финансовия израз на уважението към техния безспорно необходим на обществото труд." Е, в миенето на чинии все по-чувствително се намесват миялните машини... Но за нашите условия те са все още скъпички, та и аз си мия чиниите на ръка. Машините за превод пък все още са само експериментални, особено в междудържавните отношения, където засега изобщо нямат приложение. Та ако продължим с математическите операции (защото самата дума хонорар произлиза от "час", т.е. в основата е почасовото заплащане), ще излезе, че "arte.doc" оценява моята отговорност за един час превод на най-високо междудържавно равнище кръгло 0,98 лв.

Не ми остава нищо друго, освен да благодаря на оценителите. "Берекет версин," казваше баба ми, чиста българка. Бих желала да им предложа - в знак на добра воля - да си запазят хонорара, който са ми отредили - в размер на три дена по 23,45 лв. и да го вложат за целите на доброто развитие на тяхната агенция. Не мога обаче да премълча моето предложение - вярно, признавам си, че е истински дъмпинг по отношение на офертата на "arte.doc": за мен е въпрос на чест да си свърша работата, която ми е възложена, и ми е напълно достатъчен мигът, когато се изкачвам по стълбичката на самолета с надпис "Република България" - друг "хонорар" изобщо не ми е необходим. Длъжна съм обаче да поставя открито този въпрос, защото тук става дума за уважението към труда на моите колеги, към цяла една професия, при това имам предвид превода на всички нива, особено в навечерието на наближаващия 1 януари 2018.