Макрон попари инициативите на Борисов за Западните Балкани

Макрон отбеляза, че иска да приобщи държавите от Западните, но тяхното време все още не е дошло

Публикувана: 27 Април, 2018 19:00
14 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 3477
Макрон попари инициативите на Борисов за Западните Балкани
Снимка: БТА
ШРИФТ ПЕЧАТ
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

"Горд съм с политическия елит на Балканите", обяви премиерът Бойко Борисов след четиристранната среща на високо равнище в Букурещ, която събра преди дни освен него румънския премиер Виорика Дънчила, гръцкия им колега Алексис Ципрас и сръбския президент Александър Вучич. "Ние, трите държави, които сме част от Европейския съюз, трябва да направим всичко възможно, за да помогнем на нашите братя сърби, да сме голямо семейство на Балканите", обяви Борисов. Той специално благодари на европейските лидери, които също са се ангажирали с идеята за европейска перспектива на страните от Западните Балкани, припомня "СЕГА".

"Благодарен съм и с цялото си уважение се отнасям към това, което направи Жан-Клод Юнкер, министърът за външните работи Могерини, обикаляйки Западните Балкани. Същото прави и председателят Туск. Не можем да подминем и личната ангажираност на канцлера Ангела Меркел по въпроса. Защото в Триест след срещата с нея повярвах, че нещо хубаво може да се случи на Балканите. Да, президентът Макрон говори за промени в кохезионната политика, за промени в ЕС, но аз вярвам, че канцлерът Меркел ще помогне да дръпнем Балканите напред", надява се новоизпеченият европейски фактор на Балканите.

Всичко това звучи типично за изявите на българския премиер по време на продължаващата му офанзива да превземе политическия Олимп в Европа, ако не бяха няколко препъникамъка, които заплашват ако не да обърнат, то със сигурност да спрат неговата каручка с европейски амбиции. Крайъгълният камък се оказа разгромяващата реч на френския президент Еманюел Макрон пред депутатите от Европейския парламент. Макрон отбеляза, че иска да приобщи държавите от Западните Балкани към европейския проект, но че времето за тяхното присъединяване все още не е дошло. "Ще подкрепя разширяване само когато първо има задълбочаване (на интеграцията) и реформа на нашата Европа", даде да се разбере той. Макрон подчерта, че не иска "Балканите да се обърнат към Турция или Русия", но не иска и една Европа, която, при условие че функционира трудно с 28, а утре с 27 страни членки, да се окаже с 30 или 32 държави със същите правила. Все пак малко по-късно Еврокомисията препоръча старт на преговорите с Албания и Македония, но не се ангажира със срокове. Френският президент обаче каза на глас това, за което вече намекнаха и редица други европейски лидери, тъй като Брюксел е раздиран от криза след криза - като се започне от бежанската вълна, Брекзит, надигането на популистите и евроскептиците, както и сепаратизма на каталунците в Испания. Именно за това Еманюел Макрон напомни, че Европа трябва да защити своя модел на либерална демокрация пред авторитарните режими по света и "нелибералните демокрации" в самия ЕС. Не трябва да се забравя, че догодина ще се проведат изборите за Европейския парламент, което

сериозно притеснява политическите лидери

и партиите на Стария континент, тъй като голяма част от обикновените хора въобще не са доволни от живота си и са склонни да накажат традиционните играчи за топло място в Страсбург. Което в повечето случаи значи подкрепа за популисти и дори екстремистки формации. Важно е преди тези избори "да проведем демократичен, критичен дебат относно това какво е Европа", подчерта Макрон пред евродепутатите. Той позна, че гражданите вече искат "нов европейски проект", който да отговаря на техните опасения и притеснения в свят, в който съюзници като САЩ обръщат гръб на многостранната търговия и договорите за климатичните промени. "Искам да принадлежа към едно поколение, което ще е решило да защити твърдо своята демокрация. Няма да отстъпя пред никакво увлечение по авторитарните режими. Не искам да съм част от поколение на сомнамбули", заяви в речта си френският президент.

Друг удар за Бойко Борисов дойде от неговия съюзник и приятел - шефа на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер, който заяви пред евродепутатите, че е развълнуван от думите на френския президент. "Истинската Франция се завърна", подчерта Юнкер и добави, че ЕС не е само клуб, воден от Франция и Германия, отговаряйки на притесненията, че традиционните водещи страни в ЕС имат надмощие в организацията. "Избирането на Макрон за президент на Франция даде нова надежда на ЕС", каза Юнкер. И ако малко след това той се "поправи", че Европейският съюз все пак трябва да се отвори за приемане на нови членки от Западните Балкани, за да предотврати риска от нова война в региона, то това само показа, че умората от разширяването е факт и в средите на еврократите.

Независимо от тези развития в Брюксел премиерът на България и неговите приближени, най-вече в лицето на министъра за българското председателство на Съвета на ЕС Лиляна Павлова, продължават с визитите и използват всяко събитие, за да рекламират своите "успешни действия" по темата "Западните Балкани". Бойко Борисов дори се размечта злощастният проект АЕЦ "Белене" да се построи като общ балкански проект, но с европейско финансиране. Това стана след инвестиционния форум, организиран от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) в Лондон. Но както винаги се оказа, че никой не бърза да дава парите за това. Малко след това, докато Павлова обясняваше как България е готова за присъединяване към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), защото има ускорен икономически растеж от 4%, безработица под 6 на сто, нисък външен дълг под 26%, значителен финансов резерв и почти нулев бюджетен дефицит,

лоши новини заваляха от Мадрид

Стана ясно, че испанският премиер Мариано Рахой най-вероятно ще наложи вето върху проектодекларацията на срещата на върха Европейски съюз - Западни Балкани в София на 17 май, съобщи испанският в. "Ел Паис", като се позова на дипломатически източници. Според тях Рахой няма да подпише такъв документ, защото не желае името му да стои редом с това на който и да е представител на Косово. Причината е, че Испания е сред петте страни -членки на ЕС, които не са признали независимостта на най-новата балканска държава. Затова испанският премиер възнамерява да напусне форума още преди към него да се присъединят лидерите на шестте страни от Западните Балкани, които са кандидати за членство в Европейския съюз. Рахой е казал на свои приближени, че може да присъства на неофициалната вечеря с лидерите на останалите страни от ЕС, която ще се проведе в деня преди официалния форум, на който ще присъстват ръководителите на Сърбия, Черна гора, Албания, Македония, Босна и Херцеговина, както и на Косово. "Ние имаме важен проблем. Някои говорят за разширяване (на ЕС) със страни, които не са признати, включително от Испания. Това предизвиква известно безпокойство у нас", е казал Рахой, цитиран от източниците на испанския вестник. Според базирания в Брюксел сайт ЮРАКТИВ испанският премиер е съобщил още в края на март на българския си колега Бойко Борисов, че "има проблем със срещата на върха в София", и е предупредил, че няма да присъства, ако и Косово участва в срещата. По-рано т.г. Испания вече се противопостави на някои части от стратегията за разширяване на ЕС, тъй като поставя Косово в същата позиция като останалите бивши югославски републики и Албания. Преди приемането на стратегията Испания изпрати на ЕС нонпейпър, блокирайки всяко споменаване на Косово в контекста на разширяването, но също така и използването на термина WB6-Western Balkans 6 (Западни Балкани 6)", тъй като се отнася и за Косово.

Дипломатически източници в ЕС са заявили пред "Ел Паис", че останалите 4 държави от ЕС, които не са признали Косово, биха се съгласили с текста на декларацията, ако правителството на Испания не бе я отхвърлило. Окончателното решение на Мадрид е било взето на 19 април. Ето защо срещата на върха на ЕС и Западните Балкани, първата по рода си за последните 15 години и посочвана като основен акцент на българското европредседателство,

се оказва по-проблематична от очакваното

Косово обяви независимостта си от Сърбия през 2008 г., след фактическото разпадане на бивша Югославия. Освен от Испания Косово не е признато и от други страни в ЕС - Гърция, Кипър, Словакия и Румъния, заради техни вътрешни проблеми с региони, които се борят за отделяне. Именно поради тази причина присъствието на косовска делегация в София предизвиква негодувание сред тях. В началото на април Сърбия, Румъния, Испания и Гърция дори заплашиха да бойкотират срещата на върха за Западните Балкани в София на 17 май заради участието на Косово и присъствието на неговия президент Хашим Тачи. Преди дни сръбският президент Александър Вучич след разговори с Борисов се обърна на 180 градуса и все пак склони да присъства на срещата, но не се изключват още изненади на този фронт.

Всъщност четвърт век след разпадането на Югославия останалата част от Европа осъзна, че в Югоизточна Европа е възникнал политически и икономически вакуум, който много бързо може да се превърне в проблем на сигурността. В Германия въодушевлението във връзка със Западните Балкани не е особено голямо. В Берлин смятат, че кандидатите първо трябва да изпълнят изцяло критериите за членство, които включват редовни избори, върховенство на закона, както и уреждането на граничните конфликти. Най-проблемните държави са забравената доскоро Македония и Босна и Херцеговина. И ако Скопие може скоро да се разбере с Атина за името, то икономическите проблеми, етническото разделение и ислямският фундаментализъм в Босна засега затварят плътно вратата пред нея за членство в ЕС. За това едва ли ще помогне и доскоро малко известната награда "Европейски мениджър и личност на годината", която ще се връчи на 6 юли в Сараево, а един от предложените за нея е премиерът Бойко Борисов.

Източник: "СЕГА"

България

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.

Ловци на бисери