Добрахме се до изтривалката на еврозоната

Публикувана: 28 Юли, 2018 19:59
10 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 3461
ШРИФТ ПЕЧАТ
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

България се доближи на ръка разстояние от вратата на антрето (чакалнята) на Еврозоната. След година може да я отвори. Образно казано, добра се до изтривалката и трябва да се радва, защото никога не е била толкова близо. Премиерът Бойко Борисов, който не обича да крие успехите си, странно защо не наду фанфарите.

Единайсет години и половина след влизането ни в ЕС държавата се сдоби с нова сплотяваща национална цел, но управляващите не излъчват гордост. След дълго колебание те подадоха на 29 юни молба за членство във валутно-курсовия механизъм ЕРМ-2 и за нейна утеха само две седмици по-късно Еврогрупата (министрите на финансите от Еврозоната) й даде на 12 юли зелена светлина, но с уговорката да изчака още година, преди да натисне дръжката на външната врата.

Колко лесно било! Защо Борисов прояви такава нерешителност? Защото, докато го тупаха по гърба като голям европеец, забелязаха колко са кални обувките му. Пратиха го върху изтривалката да ги чисти, макар че такава процедура не съществува официално в Еврозоната и не е прилагана за никого. Министърът на финансите Владислав Горанов и управителят на БНБ Димитър Радев поискаха в писмото си от името на държавата Съветът на ЕС да узакони за всички следващи кандидати за Еврозоната новата процедура, която измисли за България. Не ни е за сефте да усложняваме живота на онези, които вървят след нас по европейски път - така беше в Съвета на Европа, така е и в Европейския съюз.

Какво означава Еврозоната да сложи на вратата си табела, че

в антрето се влиза само с лъснати обувки?

По-рано не се е налагало, защото се е разбирало от само себе си - държавите са били със сходен европейски манталитет. Когато на прага се появи България, добре запознатите вече с членството й в ЕС отсякоха - първо да се спретне и после да заповяда. Не можеха да й откажат, защото са подписали присъединителен договор с нея за ЕС, който я задължава да кандидатства за единната валута. Освен това тя покрива числовите критерии, измислени преди 25 години в Маастрихт за държави с естествена близост помежду си - като бюджетен дефицит (до 3%), държавен дълг (до 60% от БВП), стабилност на националната валута (до 15% колебание), инфлация (до 1.5% над средния индекс) и дългосрочна лихва (до 2% над средното). В този смисъл тя е направо сред отличничките в ЕС, а богатите държави, които я оценяват, би трябвало да се срамуват от себе си, че ги бие по техните показатели за финансово приличие. Въпреки това я гледат гнусливо, което означава, че към нея прилагат и други критерии.

Честно ли е? Владислав Горанов и Димитър Радев дори не се осмелиха да поставят този въпрос, а направо

обещаха поправителни мерки в България

по шест направления, от които особено внимание заслужават следните:
- Минаване под контрола на Единния надзорен механизъм в банковия съюз на следващия работен ден, щом получат съгласие от Еврогрупата за влизане в ЕРМ-2;
- Приемане на засилен надзор над небанковия финансов сектор - пенсионни фондове и застрахователи;
- Преодоляване с помощта на Единния механизъм за преструктуриране слабостите в процедурата за банкова несъстоятелност;
- Засилване на правната рамка срещу прането на пари;
- Подобряване управлението на държавните предприятия.
Вместо да се възхитят от самокритичното старание на България, европейските финансови министри отвърнаха сухо, че приемат нейния жертвен дар, но поискаха още нещо: "Призоваваме българските власти да извършат напълно реформите, наблюдавани от Еврокомисията по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) в сферата на съдебната реформа и борбата с корупцията и организираната престъпност в България в светлината на тяхното значение за стабилността и целостта на финансовата система".

Сбъднаха се страховете на Борисов,

които го спираха да кандидатства в Еврозоната още от началото на първия му премиерски мандат през 2009 г. Умря и надеждата му, че със сервилничене към Еврокомисията и лично към нейния председател Жан-Клод Юнкер по време на българското председателство на Съвета на ЕС си е спечелил тяхното благоволение за отпадане на омразния механизъм. Това бе една от трите му големи цели заедно с влизането в Шенгенската зона и Еврозоната. След като Холандия обвърза открито МСП с критериите за Шенгенската зона, сега и държавите от Еврозоната правят същото. Да си оскубеш последните коси! В края на годината Еврокомисията може наистина да се откаже от МСП, както обеща Жан-Клод Юнкер, за да се отърве от срама колко е неефективна. Но за да не се изложи напълно, тя ще предаде щафетата и така ще се оправдае, че е изпълнила ролята си.

Контролният механизъм няма да спре,

а ще бъде преместен от Брюксел във Франкфурт, откъдето управлява Европейската централна банка (ЕЦБ). За най-голяма изненада той може да заработи по-ефективно, защото новият му оператор за разлика от досегашния ще има не само тояга, но и морков за управлението му. Слабостта на Еврокомисията бе заложена още при вземането на решението за приемане на България в ЕС през 2007 г. със застраховката, че нейната неподготвеност ще бъде наваксана чрез последващ механизъм за контрол. Правителствата на Сергей Станишев, а след това и на Борисов обясниха на Брюксел какво означава българската пословица за заека и баира ("Иди гърми заека, щом прескочи баира"). МСП трябваше да действа три години, но скоро ще станат четири пъти по три години, а резултатът е все нулев - не е започнала същинска борба нито с организираната престъпност, нито с корупцията на високо равнище, а пък съдебната система е все така ялова.
Поучени от унизителния си опит, европейските партньори на България сега й казват: първо да видим резултати от действието на този механизъм, а после ще говорим за влизане в чакалнята на Еврозоната. Дотогава - вън! И очистваща процедура на изтривалката. Това означава, че заради България се добавя

външна чакалня на улицата,

каквато по-рано не съществуваше.
Борисов няма как да е щастлив от подобна покана. За него тя е равносилна на отказ, защото, както не изпълни това условие за влизане в Шенгенската зона, така и не може да го изпълни за Еврозоната. По този начин и трите му приоритета се провалят. Разбира се, той би могъл с един удар да постигне и трите, но за целта трябва да удари крадливите среди, които го държат на власт и които така старателно прикрива. С други думи, да отсече клона, върху който седи. Способен ли е Борисов на такава саможертва заради държавата си? Със сигурност не. Човек, който е влюбен толкова в себе си, знае, че си е по-близък от всеки друг.

Перспективата за България не е радостна, защото се вижда, че й предстои да чака неопределено дълго както за Шенгенската, така и за Еврозоната. Но тук има и

нещо положително

Борисов се съгласи да приеме надзора на ЕЦБ веднага щом държавата бъде пусната в ЕРМ-2. Това наистина може да стане догодина след известни уговорки. А в чакалнята няма пределен срок за престой - може да е вечен. Но в същото време ЕЦБ ще наблюдава първите три банки в България и ще има право да отнеме лиценза им при тежки нарушения, каквито БНБ не забеляза при източването на КТБ. Франкфурт ще може да се намеси и ако му задрънчат на кухо и по-малките банки. Това означава допълнително препятствие пред родната клептокрация да ползва банковата система като своя разплащателна каса.

Крадците едва ли ще се откажат да крадат държавата, докато някой не ги хване. Но все пак няма да е излишно да се добави допълнителен катинар на националните трезори. България е продънена каца и европейската помощ не бива да се разбира само като наливане на еврофондове. Ще сме благодарни, ако ЕЦБ позатегне обръчите й, защото тогава може да започне и сама да се пълни.

България

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.