Престаралото се полицайче е твоя рожба, Цецероне

Коментар на Константин Иванов

Словото на президента Радев, в което той каза на висок глас това, което мислят мнозинството българи – че с оставките на тирмата министри България няма да бъде изведена от пълния батак, в който я натикаха ГЕРБ и присъдружените „патриоти”, очаквано беше последвано от нашенски вариант на реакцията „А вие защо биете негрите в Америка?” На една плоскост бяха поставени трагичната катастрофа със 17 жертви край Своге и пътния инцидент, единият от участниците в който е бащата на президента.

Разбира се най-гласовит /така му е отредено по сценарий – в перманентния конфликт с Радев той да играе ролята на лошото ченге, а доброто ченге Борисов да демонстрира доброжелателност/ пак се оказа Цветанов. В типичния си, неразбираем при слушане и трудно разбираем при първо четене стил. След като многословно мъдрува на тема „що е то раздухване на проблем /за катастрофата при Своге-бел.авт./...за да може да имаме някаква медийна новина”, лицето, неслучайно известно с прозвището „Цецерон”, авторитетно разпорежда:

„Нека президентът има доблестта, да има отговорността и да застане като президент на страната, а не като партийният функционер на БСП, да ...създаде усещането, че институциите не работят”. Тук не може да не се съгласим отчасти с Цветанов: не е прав президентът, че институциите на работят. Работят си, но работят зле.

Всъщност цялата интрига около пътното произшествие с участието на президентския баща е в това, че полицаят написал акт на другия участник в инцидента, който всъщност бил потърпевш. Едва ли ще се намери някой, който да си помисли, че в случая е задействан някакъв сложен механизъм, при който вестта за инцидента мигновено е достигнала до „Дондуков” 2, от там, по личното нареждане на президента Радев, е заповядано истината да бъде изопачена, за да бъде оневинен неговият баща. Това вече не би било теория на конспирациите, а теория на глупостта, но май точно това се получава.

Просто става дума за престараване на местен полицай, научен да се съобразява със силните на деня. И тук веднага възниква въпросът: а в чия школа е бил обучаван въпросният натегач? Със сигурност президентът Радев няма нищо общо с тази школа. Кой беше главен секретар на МВР по време на царското управление, станал известен с „констатацията”: „Ние ги ловиме, те ги пускат”? И по чието лично разпореждане през 2003 г беше обстрелвана с гранатомет къщата и убит собственикът й , заради което Международният съд осъди България за „нарушаване правото на живот на Тодор Димов – Чакъра”.

Кой беше министър на вътрешните работи когато се наложи и утвърди стилът с нарочените „престъпници” /”лекарите-убийци”/ и само те ли, заради който „стил” от джоба на българските данъкоплатци изтекоха стотици хиляди за компенсиране на невинно набедените? /За читателя би било интересно да прочете в „Уикипедия” страниците, посветени на славното министерстване на Цветанов. Там ще намери подробни справки със заглавия:”Скандални изказвания за невинни граждани”, „Корупционни скандали”, „Присъди срещу България заради полицейски акции”, „Скандали за имотно състояние”, „Скандали с подслушвания”/. Именно в този „светъл” период, който продължава вече повече от десетилетие пазителите на реда бяха приучени да се оглеждат, ослушват и съобразяват с кого си имат работа, за да не сгазят евентуално лука.

Така че престаралото се полицайче, написало лъжовния протокол, е твоя и на шефа ти рожба, Цецероне!

Послепис. Току що стана известно, че полицаят, съчинил неверния протокол, е уволнен. Нищо ново: както обикновено напоследък се намират изкупителни жертви /оставките на тримата министри, например/, но системата остава непокътната.