Борисов ще предаде Меркел, но тя няма да разбере

Два европейски лагера се готвят за сблъсък, нашият премиер не смее да се покаже

Публикувана: 16 Септември, 2018 13:00
17 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 18015
Борисов ще предаде Меркел, но тя няма да разбере
ШРИФТ ПЕЧАТ
 
Източник:
СЕГА
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Анализ на Светослав Терзиев за в. "Сега"

Как е възможно германската канцлерка Ангела Меркел да хвали българския премиер Бойко Борисов в друга държава, а той да си прави оглушки? Седмица мина, откакто тя заяви на всеослушание в Скопие, че е куражлия политик, а той мълчи, сякаш не става дума за него. Да не се е разболял от скромност?

"Искам да подчертая ролята на премиера Зоран Заев, но и на премиерите на България и Гърция Бойко Борисов и Алексис Ципрас", каза Меркел на 8 септември и добави: "Искам да благодаря за ролята и куража на Борисов, защото в продължение на години се намирахме в ситуация, в която нямахме напредък, а сега се получи пробив. Имаше проява на политическа храброст", подчерта тя на съвместна пресконференция с македонския премиер Зоран Заев, говорейки за договора между Атина и Скопие за името Северна Македония. За нея нямаше значение, че подписването стана без българско присъствие в тръстиките край Преспанското езеро, където Гърция и Македония не сметнаха за необходимо да отбележат, че и България е дала принос за този резултат.

Борисов толкова много се стара по време на българското председателство на Съвета на ЕС да си изгради образа на балкански лидер, че няма как да не се е засегнал от проявената неблагодарност. Сега не кой да е, а германската канцлерка поправи пропуска, но не се забеляза обичайният му изблик на гордост от собствените заслуги. Борисов може да е недодялян в дипломацията, но вече натрупа значителен международен опит и няма как да не знае, че песните на задграничните сирени са опасни, защото са пленителни.

Меркел го придърпва към себе си, защото има нещо наум,

което би могло да му струва неприятности. Ден преди да отиде в Скопие канцлерката бе в Марсилия за среща с френския президент Еманюел Макрон. А още един ден по-рано Макрон бе в Люксембург за среща с лидерите на трите държави от Бенелюкс (Белгия, Холандия и Люксембург). По-рано той гостува в Испания и Португалия, както и в Дания и Финландия. Неговата засилена международна активност означава много, защото Франция има особена европейска тежест. Тъй като Меркел е с твърде отслабени позиции в своя четвърти мандат, Макрон вижда удобен момент да поеме лидерството на ЕС, като я използва за съюзник. Той не крие целта си, която трябва да бъде постигната на европейските избори в края на май 2019 г. Като се има предвид колко бързо спада неговата популярност в собствената му страна (едва 29% от французите го смятат за добър президент, а 71% са негативно настроени към него), възходът му на международната сцена би могъл да укрепи позициите му. Той вижда възможно решение, като събере зад гърба си европейските народи или поне техните лидери. Как да стане?

Идея му дадоха не други, а неговите политически опоненти в европейския дебат - унгарският премиер Виктор Орбан и италианският вътрешен министър от крайната десница Матео Салвини. Те се срещнаха в Милано по повод наближаващите евроизбори да си говорят срещу миграцията в Европа, което и за двамата е любима тема. Използваха случая да хвърлят стрели срещу "шефовете на промигрантските партии", и по-специално срещу Еманюел Макрон. "В момента в Европа има два лагера. Макрон е начело на политическите сили , които подкрепят имиграцията. От другата страна сме ние, които желаем да спрем нелегалната имиграция", каза Орбан. "На границата сме на исторически поврат в Европа", продължи думите му италианският министър, който получи незабавно одобрение от съмишленичката си Марина Льо Пен, оценила срещата му с Орбан като "основополагаща за Европа на свободните нации" в противовес на "ЕС на Макрон".

Френският президент веднага се възползва от подаръка

и отвърна от Копенхаген: "Щом искат да гледат на моята персона като на свой главен опонент, значи имат основание, [...] няма да отстъпя нищо на националистите и на онези, които разпалват езика на омразата". След това в Люксембург той доразви стратегията си. Той призова "прогресистите" от целия ЕС да се обединят за "дълга и трудна борба" с националистите, за да изградят "европейски суверенитет".

Така осем месеца преди европейските избори бе начертан ясен фронт между двата лагера - прогресисти и националисти - и сега въпросът е кой къде ще се позиционира. Естествено големите държави се стремят да си осигурят колкото може повече съюзници сред малките, които са мнозинство, но са слаби да играят лидерска роля. Меркел е естествен съюзник на Макрон, но не с цялото си правителство. Нейният вътрешен министър Хорст Зеехофер (от баварския ХСС) се ориентира към лагера на съмишлениците на Виктор Орбан и австрийския канцлер Себастиан Курц (ротационен председател на ЕС), сформирали нещо като нова Австро-Унгария чрез координиран антимигрантски отпор. Парижкият вестник "Монд" се опита да избистри картината, като направи графика

как изглеждат двата лагера в момента:

Зад Макрон се нареждат настоящите лидери на Европейския съвет Доналд Туск и на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер (и двамата консерватори), чиито мандати ще изтекат след евроизборите. Там са също испанският премиер Педро Санчес (социалист) и гръцкият му колега Алексис Ципрас (радикално ляв), плюс левите премиери на Португалия Антониу Коща и на Швеция Стефан Льовен (с неясна съдба след патовия резултат на последните избори). В същия лагер са и либералите Ксавие Бетел и Шарл Мишел, за които стана дума.

Лагерът на Орбан досега е привлякъл освен италианския популист Матео Салвини също лидера на полските ултраконсерватори от партията "Право и справедливост" Ярослав Качински, ръководителката на френския Национален сбор (преименувания Национален фронт) Марина Льо Пен, лидера на възходящите крайнодесни "Шведски демократи" Джими Акесон, холандския депутат и лидер на популистката Партия на свободата Херт Вилдерс, председателката в Бундестага на групата на крайнодясната "Алтернатива за Германия" Алис Вайдел, австрийския вицеканцлер от крайната десница Хайнц Кристиан-Щрахе, лидер на Партията на свободата.

Търсят се още съюзници сред онези, които засега мълчат или се държат двусмислено. В тази група е и Бойко Борисов, който в по-младите си години е изучавал

тактиката на снишаването

от личния си преподавател Тодор Живков. Положението му е много сложно. Иска му се да изглежда лидер от европейска величина, защото по време на председателството остана с впечатлението, че прегръдките и целувките с големите го издигат на наднационална висота. В същото време не смее да се обяви за "прогресист", защото ще събори правителството си, крепено от националисти.

Макрон заяви в Люксембург, че очаква от прогресистите "солидарност" и "отговорност". За да не се измъкне някой, че неговият френски е разбран неточно, даде обяснение на пресконференцията с лидерите на Бенелюкс: "солидарността" означава да се помогне на държавите с твърде много мигранти да се разтоварят от бремето, а "отговорността" налага онези, които са ги пропуснали през своята територия като първа европейска граница, да си ги вземат обратно. И двете изисквания означават България да се съгласи да вземе обратно от Германия 60 000 мигранти, минали транзит през нея по пътя си на запад. Точно това обаче Борисов не би посмял да направи и вече го е казвал на Меркел (ако може да му се вярва).

Подобен отпор би трябвало да я обижда като негова покровителка, защото в стремежа си да крепи своето крехко правителство проверява кои са истинските й приятели в ЕС да й помогнат в очертала се нужда от двустранни договори за преразпределяне на мигрантите. Омайните думи, които отправя към Борисов, имат такова предназначение, но той сякаш не ги чува. От друга страна, нашият премиер не може да се нареди в лагера на Орбан, макар че се прегръща с него на всяка европейска среща. Когато се поставя въпросът да спре финансирането от еврофондовете на правителства с антиевропейско поведение (такива, които не участват в разпределението на мигранти),

Борисов определено би избрал парите

В момента той няма печеливш ход и затова не се натиска да е под прожекторите в ЕС. Предпочита да обикаля най-отдалечената граница на съюза, както направи в края на август с кандидата на Германия за следващ председател на Еврокомисията Манфред Вебер. Заведе го в Резово да му покаже къде свършва на югоизток континенталният ЕС и да се похвали колко добре пази от мигранти европейската граница с Турция. Вебер има подкрепата на Меркел за високия пост като кандидат от Европейската народна партия, в която членува и ГЕРБ на Борисов. Но с една подробност - той не е от ХДС на Меркел, а е от ХСС на Зеехофер, които са традиционни коалиционни партньори, но с различни виждания за мигрантите. Пред задаващата се междусъюзническа война в ЕС Борисов вероятно ще се позиционира близо до хора като Манфред Вебер, за да изглежда, че продължава да се държи близо до Меркел, без да се налага да й приглася. Същото се отнася и за приятелството с Макрон.

България

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.