Президент партия (не) прави

Радев не вижда алтернатива в БСП

Публикувана: 17 Септември, 2018 14:00
8 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 1532
Президент партия (не) прави
Снимка: БТА
ШРИФТ ПЕЧАТ
 
Източник:
СЕГА
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Коментар на Петьо Цеков

Конституцията поставя българския президент в двойна преса. От една страна, той е притиснат от силно орязаните си правомощия, от друга - е напомпан с безгранично самочувствие, плод на прекия електорален избор. Има и още една преса - хем е президент на всички българи, "баща на нацията", хем в предисторията му има греховно партийно зачатие. Независимо каква е фамилията на президента, той е обречен да бъде трагикомична фигура.

Разбира се, някои президенти успяват да излязат цели от този смислов батак за разлика от други, които в края на мандата имат видими щети - въпрос на психика. В началото на седмицата се замислих се върху щетите, които оставя мандатът върху президентите - когато прочетох "мисли" на Росен Плевнелиев - държавния глава, който бе характеризиран от Татяна Дончева като: "най-празноглавия в политически смисъл на думата човек".

Ако не сте ги прочели, да ви ги разкажа набързо - Плевнелиев, човекът който си постави президентски приоритети в областите на инфраструктурата, културата, енергийната ефективност, административната реформа и т.н. - все неща, които не му влизаха в работата, обвини действащия държавен глава Румен Радев в... популизъм. После човекът, който бе персона нон грата в Москва, човекът, който "забрави" на 3 март да отдаде почит на загиналите за свободата ни руски войници, рече, че Русия е "зашлевила шамар" на Румен Радев!?! Два пъти даже го била зашлевила.

Накрая старият държавен глава каза по адрес на новия, че е на ръба на "противоконституционност", тъй като Радев си позволил да говори в началото на месеца за... структурните проблеми на държавата. Всъщност не е точно така - за щетите, които нанася мандатът върху президентите, се замислих, отдавна - още когато Плевнелиев се пуйчеше: "Светът ме издирва, звънят президенти, министър-председатели, комисари - къде е Росен".

После се замислих, когато тапетоносецът на либерализма рече, без да се замисля, че "референдумът е ядрената бомба на демокрацията". Сетих се за това и когато най-случайният български президент успя да се скара с Путин, с Тръмп, че даже и с Великобритания - заради нейния Brexit. И с всички български парламентарни партии едновременно. За последно се сетих, когато това ходещо клише завършваше мандата си със 7% одобрение и 60% неодобрение, въпреки че в началото на мандата си бе одобряван от 54% от българите.

Но стига за този човек. За нас това е минало - неважно. Въпросът на въпросите е как сега се справя със смисловия батак генералът от резерва Румен Радев. През първата година от мандата си 5-ият президент на републиката се справяше така, както би се справил с поста и Мирча Кришан - върти, суче, все на проблемите на ВВС го избива. Толкоз приказки за самолети и вертолети сигурно не е чувал и войник в Долна Митрополия.

По едно време си мислех, че този човек ще прекара мандата си в разговори за партенки, наряди и "кой ти беше старшина" - но тук се намесиха ГЕРБ и извънпарламентарната опозиция, които поради някакви си свои причини се опитаха да вкарат Радев в системните български политически интриги. Демек Радев не е никакъв антисистемен играч, той си е чиста проба маша на Нинова и БСП, респективно на Москва и Путин. Това беше грешка.

Вместо да затвърдят образа му на случайно попаднал в голямата политика генерал, те му придадоха тежест в рамките на системата - така десницата в лицето на Борисов и жълтопаветниците просто си добавиха още един прононсиран враг. Да не забравяме все пак - и институционален враг. Оттук нататък Радев се постара да отговори на очакванията им. Той вече играе не само с военни топки, той отиграва всяка тема.

Примерно: "Митьо Очите е в криминалните хроники от години, а това няма как да стане без чадър от властта". Или: "А вие чухте ли, че има извинение? Аз не чух извинение" - заяви Радев в отговор на въпрос за изявлението на македонския премиер Зоран Заев, че Илинденското въстание било македонско. Във връзка с трагедията край Своге заяви, че "системата за обществени поръчки в строителния сектор е порочна и "навсякъде се вихри безнаказаност".

Подчерта, че такива инциденти говорят за липса на доверие в институциите. Коментира темите, свързани с "Олимпик" и Търговския регистър - каза, че става въпрос за липса на прозрачност и отчетност, без които няма как да имаме ефективна администрация. Направо рече, че "става въпрос за абдикация от отговорност".

Каза, че няма надзор в застраховането и има хаос в бизнеса. Пак подчерта, че такива инциденти говорят за липса на доверие в институциите. "Имаме отпускане и увеличаване на капитала на Държавната консолидационна компания с 500 млн. лв. за ремонт на язовири по непрозрачен начин. Ами в тази ситуация как да искаме да има доверие в институциите вътре, как да искаме да има доверие и отвън?", коментира още Румен Радев.

В началото на новия политически сезон отново подчерта, че "политическата класа е неспособна да се справи с проблемите". И в прав текст прогнозира, че "българите ще бъдат принудени да открият нови пътища за тяхното решаване". Тук хора от ГЕРБ ревнаха, че Радев клати стабилността, а Плевнелиев провидя някаква неконституционност. В същата реч левите видяха рамо за ГЕРБ, тъй като Радев говореше, че изборите няма да решат системните проблеми: "нов изборен цикъл в непосредствено бъдеще няма да отвори нова перспектива".

Добре, да не се мъчим повече - общото във всички изявления на Радев през последните месеци е упоритото подчертаване на една фраза - "липсва доверие в институциите" Освен че констатира това, Радев прави още една крачка напред - говори за бъдещи действия на гражданите, които споделят неговите виждания. Виждате ли как се заражда президентска партия? Още не? През април т.г. Радев каза на студенти в УНСС:

"Президентът е на всички българи и не може да създава партии, но ако разочарованието на хората от политическото статукво продължи да расте, ще бъдем свидетели на създаване на нови партии и аз ще разбера тези български граждани". Сега каза, че "в диалог и сътрудничество с Вас ще работя за извеждането на страната на нова перспектива за развитие." Опирайки се на тези изказвания, лидерите на ГЕРБ изваяха образа на новата президентска партия. Самият Борисов провидя раждането на тази партия, възхода и смъртта ѝ:

"Колкото Барековата партия, толкова и тая ще я бъде..." А сега - сериозно... Няма много начини за избягването на двойната конституционната преса на българските президенти. Един от възможните пътища е още в началото на мандата си, докато още се радва на народната любов, президентът да поиска повече правомощия - за да може да се осмисли прекият му избор. Вторият начин е действие в обратната посока - изборът на държавен глава да не бъде пряк, а да бъде сведен само в рамките на Народното събрание - така изборът ще отговаря на нищожните правомощия.

Тези решения обаче минават през сложни промени в конституцията, промени, които дори могат да надхвърлят правомощията на обикновено Народно събрание. Всеки президент обаче може да действа по въпросите на втората преса, които засягат греховното партийно зачатие Всеки президент има право да затвърди присъствието си в политиката, като се отдели от партията майка и създаде свой кораб носител. Петър Стоянов не направи това, а може би трябваше - имаше достатъчно причини да се отдели от СДС на Костов.

Първанов използва докрай БСП и се отдели от нея, когато тя вече не му трябваше; имаше известни успехи под марката АБВ, но не прокопса. Плевнелиев не посмя нито да направи партия, нито да се присъедини към извънпарламентарната десница - може би защото дори и тя не го пожела. Резонният въпрос е - а трябва ли му на Радев партия? Ако иска да остане в политиката - трябва му. На този етап е ясно, че партията, която го подкрепи в изборите - БСП, не е точно неговата. Радев е контрапункт на БСП - той не иска оставки, Нинова иска вот на недоверие.

Когато говори за системните проблеми на страната, Радев не посочва БСП като част от решението, а по подразбиране вкарва старата системна партия като неделима част от проблема. Радев има дневен ред, който не е на БСП. Не ние, БСП признава, че има принципни различия с Радев. Фактът обаче е безспорен - Радев е на космически години от партия. Дори и да търси съмишленици, той не може да ги официализира, не може да се включи в партия, преди да завърши мандата.

Радев по-скоро ще търси своето място, своята "алтернатива" там, където най-лесно може да я намери - сред хората, които гласуваха за него. Зад него застана широка палитра избиратели, но основата беше дадена от избирателите на БСП. Затова никой не бива да се изненадва от топлите думи, които Радев намери, примерно за поредния събор на националното движение „Русофили“. Не е ясно дали Радев може да бъде по социалист от социалистите, но със сигурност ще бъде отчетлив противник на ГЕРБ и на софийската десница.

По-лошият въпрос за Радев е дали ще се позиционира като европейски ляв лидер, или ще търси събратя само на изток от Будапеща. През последните месеци той прие китайския премиер и индийския президент, както и колегите си от Австрия, Румъния и Хърватия. Сам посети Сърбия, Македония, Израел, Русия, Словакия. Беше за един ден, по задължение, в Брюксел и един ден в Полша. Общо взето, Радев явно схваща България така, както обяви на азиатския фестивал в София през май т.г.: "Като мост между Европа и Азия".

В края на краищата - когато става дума за "президентска партия", въобще не е нужно да говорим за "Радев прави партия" - тази партия може да е съществуваща или може да е в процес на изграждане, от други хора, примерно от гологлав тв водещ, който поне на теория няма нищо общо с президентството. От историята с мнимата президентска партия е важно едно - Радев търси своето място под слънцето. Той е в процес на еманципация, процес, характерен за всеки президент. При Радев този процес е отчетлив, желан и... все още далеч от финала. Но първата стъпка е ясна - той трябва да се отличи със собствена, твърда и последователна позиция. Без такава може да танцува кратко и безславно - като Плевнелиев.

България

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.