Факти, новини, статии - Да извадим фактите наяве

Властта, която яде бой в гетото

Публикувана: 6 Ноември, 2018 16:01
8 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 1932
ШРИФТ ПЕЧАТ
 
Източник:
СЕГА
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Неолибералният начин на водене на дебат по важни за обществото проблеми - онова перфидно омъглено прикриване на факти около теми, свързани с пол, вяра, етнос - на практика стопира всяко движение напред.

От години си говорим например за интеграция на малцинства, донори дават щедри пари за проекти, свързани с темата, множат се неправителствени организации, но видимо подобрение няма и няма как да има.

Провалът на това "дебатиране с табута" бе предизвестен още когато стана ясно, че ще се стимулира говоренето за "интеграция на ромите", но ще се избягва всяка конкретика за етническия състав на областите, за демографската картина, за специфичните културни особености, за специфичния тип престъпност дори.

Как да интегрираш етнос, като избягваш етноса?

На практика в страната няма някаква забележима интеграционна политика - днес в България има 347 ромски гета, като преобладаващата част от тях са територии, в които държавата, меко казано, трудно оперира. Примери за добре устроен ромски квартал има, но те са приятни изключения, които подкрепят тенденцията. Напротив - ако случайно следите новините, няма как да не сте забелязали зачестилите информации за влошаване на ситуацията - примерно за чести сблъсъци на ромски групи с органите на реда.

Преди дни петима полицаи бяха ранени в ромската махала на Мъглиж, след като пристигнали там по сигнал за незаконни кушии. Ромите ги нападнали с камъни. По-късно дошло подкрепление, имало изстрели във въздуха и доста роми отнесли бой.

Седмица по-рано имаше подобен случай - четирима полицаи бяха ранени, след като пристигнали по сигнал за силна музика в сливенския ромски квартал "Надежда". Полицаите били замеряни с камъни, бутилки, тухли и чинии. Повикано било подкрепление, което възстановило силово реда. Пак в рамките на последните 30 дни имаше подобен случай и в Гълъбово. Отново сигнал за силна музика, отново патрул се опитва да реагира, отново ромите нападат - този път с брадви и мотики. Имаше пак ранени полицаи и потрошен полицейски автомобил. В случая в Гълъбово имаше и още нещо впечатляващо - ромите обградиха полицейското управлението и полицаите успяха да го напуснат едва след като пристигна подкрепление.

По-рано през тази година полицейски коли бяха разбити в Ботевград и пловдивското село Шишманци. Имаше бити полицаи в хасковския квартал "Република".

Какво е общото в тези случаи

като че ли е ясно. Първо, всички тези конфликти се подценяват. Ако преди 20 г. такива ситуации се приемаха като непоказателни изключения, то сега абсурдните ситуации се приемат вече като влязла в сила норма. Полицията не е възприемана в гетото като "орган на реда", тя не може да окаже възпиращ ефект върху нарушителите на обществения ред. Всъщност "обществен ред" в гетото е много условно понятие, със сигурност то се различава от това, което пише в закона и общинските наредби. И още нещо показателно в изброените случаи - колкото повече пада респектът към МВР, толкова повече пострадали полицаи и унищожено държавно имущество има.

На този етап посегателствата се упражняват с подръчни средства - камъни и бутилки, а умиротворяването не е възможно без подкрепления, т.е. - наличната МВР структура не може да се оправи с проблем от типа "силна музика". Омиротворяването често е възможно само със сила, дали тя е адекватна или предозирана е друг важен въпрос.

Честно казано, не съм сигурен дали тук и сега има актуална статистика за броя на ромите в България. Според последното голямо преброяване - онова през 2011 г., ромите са 280 979, което няма как да е истина, при положение че 10 г. по-рано, на 01.03.2001 г., те са били с 50 хиляди повече - 370 908 души. На друго място в резултатите от същото преброяване пише, че ромският е майчин език за 281 217 души, или 4.2% от населението, което също няма как да е истина към този момент. В извадките се цитира и друго число - 325 343 роми (т.е. 4.9% от населението), подозирам, че и то не кореспондира с реалността днес. Според "Отворено общество" броят на ромите е между 641 xил. и 831 xил. още през 2014 г.

Знае се, че

най-ромският град в България е Връбница, Шуменско,

като по петите му са Антоново, Перущица, Ихтиман и Мъглиж. Следват Стралджа, Ракитово, Септември, Берковица и Белоградчик. Най-голямата концентрация на роми е в община Котел. Най-голям дял ромско население има в областите Монтана, Сливен и Добрич, най-голямото гето е Столипиново. Почти чисто ромски села са с. Дряновец (община Добрич), с. Долни Цибър (община Монтана), с. Алцек (община Добрич), с. Беломорци (община Омуртаг), с. Градец (общ. Котел) и т.н.

Все по-голяма част от ромите живеят в градовете - условно казано, по-скоро в периферията на градовете, където все пак има достъп до някаква работа, прехрана, образование и медицински услуги. По-лесен е и достъпът до социални помощи. Успоредно с обезлюдяването на цели области (примерно в СЗ България), расте относителната тежест на ромското население, което се превръща в основна работна ръка в селскостопанските райони. По-скоро вярно е твърдението на един от шефовете на Асоциацията на земеделските производители в България, който откри, че: "На практика няма български плод, който да не е минал през ръцете на роми. Или е откраднат от ром, или е откъснат легално от дървото". И пак уточнение - по-скоро става дума за временна или случайна работна дейност, все пак двама от трима млади роми не работят.

В градове като Сливен, Пазарджик и Самоков ромската общност е тази, която определя посоката на изборите.

Успоредно на това движение от селата към периферията на градовете, ромите все по-отчетливо търсят пътя на миграцията. Ромският прираст в България е най-висок и увеличава относителния дял на тази етническа група сред цялото население на страната, но именно заради миграцията този прираст

не води до бърза промяна на демографската картина

Тя е неизбежна, но не е толкова бърза. И въпреки това 81% от мигрантите са българи, 13% са турци и само 2% са роми.

Накратко - видими усилия на държавата в някакви интеграционни процеси няма. Ситуацията е оставена на самотек. Констатира се слабият достъп на ромите до образователната система (а едва 5% от децата ходят на детска градина), проблемите, които имат със здравеопазването, ръстът на престъпността в гетото и промяната на демографската картина - все факти, които са видими за обществото, но са извън т.нар. обществен дебат. Както е видимо, че всеки втори ром живее в дом без канализация.

Едва ли има друг път за интеграция на ромите освен премахването на символа на сепарирането - гетата. Няма как да си затваряш очите за незаконно свързани незаконни постройки; бордеи, в които всички белези на цивилизацията категорично отсъстват.

От друга страна, не е възможно хората да излязат от гетата в градовете, ако нямат алтернативен подслон и работа. Статистиката крещи, че безработицата в страната е ниска, но безработицата сред ромското население е отчайващо висока - а без средства няма нормален дом, освен набързо сглобена ламаринена конструкция. Наличните работни места едва ли ще станат повече за ромите, дори и МВР да започне да наема роми за полицаи, тъй като търсене в момента има само на квалифицирана работна ръка. А за да има такива работници, трябва образование. Така нещата се свеждат до ясната връзка - интеграцията е възможна само през образованието. То трябва не само да е задължително, трябва и да се осмисли конституционният текст, според който изучаването и ползването на българския език е право и задължение на българските граждани.

Лошото е, че времето за образование може да се окаже изключително недостатъчно, преди цялата страна да се превърне в едно крещящо гето.

Коментарът е публикуван във в. "Сега"

България

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.