С протест репутация не се гради

Когато бизнесът търси политическа подкрепа, значи нещо не е наред с бизнеса

Публикувана: 15 Декември, 2018 13:00
7 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 1338
С протест репутация не се гради
Снимка: БГНЕС
ШРИФТ ПЕЧАТ
 
Източник:
СЕГА
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Ако някой някога е имал и грам съмнение за срастването на едрия бизнес с властта, вчера получи ясно потвърждение, че този конкубинат съществува. От дълго време насам. И че ще продължи да съществува. В деня, в който едри строителни фирми организираха "символичен" протест в София срещу нападките за скъпо и некачествено изпълнение на големи инфраструктурни проекти, правителството отговори с отпускането на 1 милиард и 349 милиона лева за изграждането на 134.2 км, част от вече станалата митична магистрала "Хемус" между Боаза и пътя Русе - Велико Търново. Отделно бяха отпуснати милиони за довършване на други проекти на общините.

Това не е съвпадение. Става дума за крайна фаза на провеждана от седмици насам пропагандна кампания, която трябва да убеди обществото на прага на годината, в която предстоят и европейски, и местни избори, че управлението се грижи и за бизнеса, и за благоденствието на най-изостаналите и най-бедни региони в Европа.

Постановката, която ни предложиха, е пошла и нагла

Тя тръгна от съвсем нормалното и логично искане да се направи независим анализ на качеството на новите пътища и магистрали, пуснати в експлоатация по време на управлението на сегашното правителство. Последва истерична реакция, че иде реч за политическа атака, че така се руши репутацията на българския бизнес в интерес на чужди компании. Във вторник от Камарата на строителите в България (КСБ) директно изказаха болката си - че в следващия програмен период за инфраструктура могат да бъдат получени от еврофондовете между 12 и 15 милиарда лева и "няма фирма в Европа, която да не иска да участва в разпределението на тази баница". Отделен въпрос е как строителите боравят с числата. От една страна, бюджетът за идния програмен период тепърва ще се одобрява, а от друга - в него, както и в сегашния период, строителството на шосета не е никакъв приоритет. Но това не пречи апетитите да са големи.

У нас отдавна е известно, че реномирани европейски фирми, дори да искат да стъпят сериозно на пазара на големите проекти,

често се натъква на непреодолими пречки

И първата от тях е корупцията, при това не само като "усещане". Ако някой си направи труда да прегледа кандидатите за сериозни инфраструктурни проекти в последните години, лесно ще установи, че големите европейски играчи в строителния сектор или липсват, или в най-добрия случай са в консорциум с български фирми. И това е тенденция, налагана години наред. Около тези български фирми пък често витаят съмнения за нагласени поръчки, за вътрешно разпределение на порциите и за тесни връзки с властта. Някой да е забравил, че именно заради "витаещи съмнения" в миналия си мандат премиерът Бойко Борисов спря търговете за изграждането на част от лотовете на магистрала "Хемус"? Е, после те бяха отпуснати отново на фирми от кръга на витаещите съмнения. Интересното в случая е, че нито една от протестиращите фирми не постави въпроса за корупцията в този сектор, макар всички да са наясно за какво става дума. Може би защото вече са се нагодили и умело се възползват от нея?

Вчера строителите, организирали показния си протест, бяха приети от председателя на Народното събрание Цвета Караянчева, от премиера Бойко Борисов, от президента Румен Радев. Дори няма значение кой от тях какво каза. Важен е фактът, че се опитват силово да получат одобрение и подкрепа от политиците. А когато бизнесът опре до това да търси политическа подкрепа, значи нещо не е наред с този бизнес. И то в страна от Европейския съюз, в която свободната конкуренция - особено за големите проекти, с компании от целия съюз, теоретично е правно регламентирана.

Има и друго. Строителният бранш се оказа обиден от съмненията за лошо качество, за влагани некачествени материали, за "спестяване" на разходи. Но защо тогава отказва независима експертиза? Все още текат скандалите около един малък участък на пътя край Своге, където заради калпава работа 20 души загинаха при автобусна катастрофа. И се оказа, че никой не може да анализира адекватно качеството на вложените материали, а лабораторията, която го следи, е част от съответната строителна компания.

Няма по-добър начин да се разсеят съмненията

от една независима експертиза. Ако бяха уверени, както твърдят българските строители, че всичко им е едно към едно с европейските стандарти, не би трябвало да се притесняват. Острата им реакция само подсилва съмненията, че има нещо недотам "европейско", че има нещо спестено, нещо недонаправено, нещо подменено, което ще изплува при обективна проверка.

Това нещо "недотам европейско" впрочем винаги лъсва съвсем скоро след рязането на лентата на всеки един предаден помпозно и "предсрочно" обект. Класически пример е магистрала "Люлин", която никога не успя да стане магистрала заради непрекъснатите ремонти. Класически пример е магистрала "Тракия", която пропадна почти веднага след като бе пусната. Също такъв пример е пътят от Нови Искър до Мездра през Кресненското дефиле. Затова напоследък често се налага и прокуратурата да поглежда, макар и все още свенливо, към това какво се е случвало и случва с големите инфраструктурни проекти. Засега реален резултат от тези проверки не сме видели, но пък шумът около тях е удобно изгоден за управляващите - демек нещо се прави с грижа за обществото.

Най-парадоксалното от исканията на строителния бранш

е за държавна подкрепа от типа на програмата за безплатно саниране. Това граничи с цинизма. И е директно потвърждение, че големите фирми не могат да съществуват без покровителството на управляващите. В тази широко рекламирана програма за последните 3 години бяха хвърлени 2 милиарда лева за саниране на малко над 2000 блока. Работите по стотици от тези обекти не са приключили. За сметка на това имаше много сигнали за уреждане на "свои" фирми и за некачествено изпълнение въпреки златните цени. След като бяха "наместени" въпросните 2 милиарда, усвоени от строителния бранш, за програмата спря да се говори. Единственото, което се знае някъде от около половин година насам, е, че има намерения тя да бъде продължена, но неясно как. Говори се за самоучастие на собствениците на жилища в рамките на до 50%, което на практика автоматично обрича всяко подобно намерение на провал.

С други думи нещата

стигнаха до фазата: "Който се уредил - уредил

Кака премина на друга, по-висока длъжност". Скоропостижната гибел на програмата за "безплатно" саниране би трябвало да подсказва какво ще се случи и с видимата днешна интеграция на власт и бизнес. Просто хиляди малки и средни фирми ще продължат да нямат шанс да се доберат до обществени поръчки в строителството, дори и да работят по всички правила. А на техния гръб ще продължават да паразитират структури, които печелят големи проекти, макар да имат по щат едва няколко осигурени лица.

Вчерашният "протест" на строителите много напомня най-кратката рецензия за театрален спектакъл, приписвана на Джордж Бърнард Шоу: "Вчера в театър Х се състоя премиерата на пиесата Х. Защо?".

България

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.