Лесничей до бореца, а подслушването си върви

Препоръката на съда в Страсбург е в този орган да работят юристи с висока квалификация – еквивалент на съдия във върховен съд

Публикувана: 20 Декември, 2018 09:06
10 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 9958
Лесничей до бореца, а подслушването си върви
Снимка: Shutterstock.com
ШРИФТ ПЕЧАТ
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Депутатите в петък ще превърнат Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства (СРС) в придатък на специалните ни служби.

В пленарна зала народните представители трябва да изберат пет от шестте им предложени кандидатури.

В момента е известно, че четирима от тях са сегашните членове на бюрото, номинирани за втори мандат от същите политически сили. Това са – председателят Бойко Рашков и Илия Ганев, посочени от БСП, Огнян Атанасов, номинация на ГЕРБ, и Огнян Стоичков – кандидатура на Обединени патриоти, внесена на лидера на "Атака" Волен Сидеров. ДПС предлага Илко Желязков.

Публична тайна е, че Бойко Рашков няма да бъде избран. За това първи ФАКТИ писа.

То няма да ги контролира, а ще прикрива техните практики на незаконно подслушване и следене на гражданите.

Ситуацията в новия състав на Бюрото ще бъде комична – лесничей до бореца, а подслушването ще си върви.

Депутатите газят препоръката на съда в Страсбург, която е в този орган да работят юристи с висока квалификация. Бюрото започна съществуването си със състав само от юристи, като в момента са останали трима, а в същото време има лесничей (Илия Ганев, номинация на БСП-б.р.).

ФАКТИ вече писа, че по ръба на бръснача на закона депутатите ще попълнят неговия състав.

Пламен Колев Иванов е предложен от партията на Веселин Марешки ВОЛЯ за член на Бюрото за контрол на СРС. Интересното е, че той обаче е служител на ДАНС.

Формално той има необходимия стаж да влезе в Бюрото за контрол на СРС-та. Въпросът е, доколко като служител на ДАНС, Пламен Иванов безпристрастно ще се грижи за правата на гражданите, а няма да изпълнява поръчки.

Кандидатът на Воля за Бюрото за контрол на СРС - та, първо трябва да подаде оставка от заеманата в момента длъжност и тогава да се кандидатира. Това е процедурата, която следва разпоредбите на чл.45 и чл. 47 от Закона за ДАНС, както и чл. 130 от правилника за прилагане на закона за ДАНС.

По време на изслушването на кандидатите в ресорната комисия нейният председател Димитър Лазаров отговори на въпросите на ФАКТИ, че Пламен Колев Иванов и Илко Димитров Желязков отговарят на всички условия. Освен това те са получили достъп до секретна информация, който не се издава от Народното събрание, а от независим орган при строга процедура, уточни Димитър Лазаров.

Основният въпрос остава - доколко един служител на ДАНС ще може безпристрастно да контролира не само бившата си служба, но и други органи да не се изкушават да подслушват или следят незаконно гражданите.

Надвисналата заплаха той да оглави Бюрото след политически договорки намирисва на поредния гешефт.

Предложеният от ДПС за заместник – председател на Бюрото за контрол на СРС Илко Димитров Желязков е действащ директор в Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“. В същото време той е председател на съвета на директорите на ТЕЦ „Марица Изток 2“ АД, както е и член на Съвета на директорите на търговското дружество „Ай Си Джи Би“ АД.

Това е абсолютно нарушение на закона за държавния служител. Законът е категоричен, че държавни служители, нямат право да участват в никакви търговски дружества, както и в съвети на директори в такива търговски дружества, включително и като контролни органи.

От своя страна „Терминал 3“ припомня, че Илко Желязков достига до ниво началник на сектор в направление „А“ на НСС. През 2001 г. обаче е освободен от структурите на службата за сигурност като според публикации в медиите, отстраняването му е за злоупотреби с информация, нелоялност и извършване на корупционни действия.

На фона на затруднената комуникация между бюрото и ДАНС, агенцията всъщност произвежда най-неграмотните искания за СРС, става ясно от последния доклад на Бюрото за контрол на СРС-та. От една страна ДАНС е отправил най-малко такива до съда, а от друга е получил най-много откази, заради различни нарушения на изискванията.

Илия Ангелов Ганев е тясно свързана с БКП преди 10 ноември

и с „Позитано 20“ след промените. От 1980 г. до 1986 г. той е студент във Висшия лесотехнически институт. Още незавършил Илия Ганев на 1 септември 1984 г. е назначен за главен лесничей в горско стопанство „Беглика“ в Батак.

Две години по-късно – 1986 г. той оглавява пожарната в Пещера. Интересен факт е, че седмици по-рано той започва едногодишен курс за преквалификация в тогавашната Академия на МВР. Подобно издигане тогава е невъзможно без протекциите на БКП. До 2003 г. той е шеф на пожарната в Пещера. Между 2004 г. и 2012 г. той е член Държавната комисия по сигурността на информацията от квотата на социалистите. След това отново използва протекциите на БСП, за да влезе в Бюрото за контрол на СРС-та. Илия Ганев е решен да продължи да използва социалистите, за да си гарантира прилична пенсия. Видно е, че БСП е готова да заложи на изпитан кадър и да жертва една от най-силните си кандидатури в лицето на Бойко Рашков.

В последния доклад на Бюрото за контрол на СРС-та официално се признава, че през 2017 г. в структури на ДАНС са били осуетени три проверки. Още по-тревожно е, че това вече е официална позиция на ръководството на Агенцията.

Издигането на служители от ДАНС с амбиции за началнически постове поставя в опасна зависимост гражданското общество.

Не трябва да забравяме, че

БСП издигна Делян Пеевски за директор на ДАНС

по време на правителството на Пламен Орешарски. Това доведе до протести и падането на кабинета.

Днес сянката на депутата от ДПС надвисва над ключов орган, призван да защити личния живот и правата на гражданите. По ирония това отново става с помощта на БСП.

България

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.