Факти, новини, статии - Да извадим фактите наяве

В къщи за гости ли спаха институциите досега?

Институциите действат избирателно

Публикувана: 5 Май, 2019 19:00
11 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 2489
В къщи за гости ли спаха институциите досега?
Снимка: Shutterstock
ШРИФТ ПЕЧАТ
 
Източник:
СЕГА
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

По стара българска традиция последните, които научават за далаверите, са институциите, които имат задължението да ги предотвратяват или разкриват. Дори да има сигнали за злоупотреби, дори медиите да са се добрали до смущаващи факти, чиновниците продължават да си затварят очите. Докато не наближат избори. Тогава изведнъж цялата държавна машина се завърта на бързи обороти - образуват се проверки, почват разследвания, даже се повдигат обвинения.

До присъди се стига рядко, до връщане на пари - съвсем. Но някои хора симулират активност.

Това важи в пълна сила за разразилия се скандал с къщите за гости, финансирани от Държавния фонд "Земеделие" по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). За китни къщички, които трябва да служат за селски туризъм, са дадени досега над 200 млн. лева. Оказа се обаче, че тези пари са отишли за частни резиденции на знайни и незнайни чиновници. Според прокуратурата такъв е случаят с бившия зам.-министър на иконoмиката Александър Манолев, който хвърли оставка след разследване на "Биволъ", в което се твърди, че си е построил с евросредства баровска къща за гости, но единственият гост в нея е бил самият той. Държавното обвинение твърди, че бившият зам. икономически министър, в съучастие с бавачката на децата му, са представили пред ДФЗ неверни сведения, за да получат 391 160 лева европейско подпомагане за къща за гости в Сандански. Изводът е, че когато институциите поискат, могат да откриват подобен тип престъпления. Въпросът е обаче къде спаха те през последните години?

Съмнения за неправомерно усвояване на европейските пари за къщи за гости бяха изнесени още през 2016 г. Тогава сайтът "Биволъ" разкри, че тъщата на висш чиновник в Държавен фонд "Земеделие" - Янаки Червеняков, е вдигнала вила, финансирана по ПРСР. Той беше уволнен от фонда, но не му бе повдигнато обвинение. След като случаят се забрави, той се върна на работа - според земеделския министър Румен Порожанов съдът го е възстановил. Казусът отпреди 3 години по нищо не се различава от този на Манолев, но някак си не успя да привлече вниманието на прокуратурата.

През 2017 г. пък разследване на Нова ТВ показа, че бащата на шефката на Областната дирекция "Земеделие" за София-област Христина Стойкова е получил 380 000 лв., за да построи три къщи край Сливница. Самата Стойкова е преобразувала земята под именията от земеделска в урбанизирана. И тя беше уволнена, но се отърва без обвинение.

Сега обаче скандалът около къщите за гости се радва на завидно внимание от институции. След разкритията за Александър Манолев главният прокурор разпореди проверка на всички 746 вили, построени с европейско финансиране от 2011 г. досега. Целият държавен апарат беше впрегнат да търси туристи в къщите, получили пари от Европа. Ако служителите на Министерството на земеделието, данъчните и МВР си бяха вършили работата през последните 8 години, сега нямаше да тичат по села и паланки, за да търсят нарушения, отдавна изнесени в публичното пространство. По закон и според правилата на програмата тези къщи трябва да имат назначени служители, да отчитат туристи и да плащат данъци. Никой обаче не ги е проверявал дали го правят.

Земеделският министър Румен Порожанов сам призна провала в тази насока, като заяви, че едва 17% от всички къщи са били проверени. Той каза и че не е правен анализ на ефекта за българската икономика от къщите за гости, изградени със средства от европейския бюджет. Кому е нужен? Кой ти гледа икономиката, след като ресорният зам.-министър се е настанил в луксозно имение за сметка на данъкоплатците. Според българските чиновници очевидно целите на европейската програма са постигнати.

Едва ли така смята обаче ЕС, който вече е наложил санкции заради нередности в програмата и който с внимание следи новото развитие на скандала у нас. На този фон не е изненада, че оставката на Александър Манолев и светкавичната реакция на прокуратурата по случая дойде два дена след срещата на главния прокурор Сотир Цацаров със заместник-председателя на ЕК Франс Тимерманс. На нея двамата обсъдиха корупционни престъпления, извършвани от лица, заемащи висши публични длъжности.

Все още не е ясно какво ще последва от хиперактивността на властта по отношение на къщите за гости. Нови обвинения? Присъди? Поне финансови санкции и възстановяване на субсидията? Дори премиерът Бойко Борисов безкомпромисно нареди: "Има ли виновни - да се уволняват и да се дават на прокурор веднага". Според бившия земеделски министър Мехмед Дикме обаче "даването" на прокурори не е решение в случая, защото прокуратурата не може да повдигне обвинение на собствениците на тези къщи, тъй като в действителност те не са извършили престъпление. Както се казва, не е виновен този, който е ял баницата", а контролните органи, които са му я дали. Но засега не се е чуло някой да е насочил вниманието си към хората, които са разписвали тези субсидии. Земеделският министър Румен Порожанов например е бивш шеф на фонд "Земеделие", но сега се прави на ни чул, ни видял.

Този скандал за пореден път затвърди убеждението, че институциите работят избирателно, на повикване. И именно това поражда чувството за безнаказаност у политическия елит у нас. Най-директен в това отношение беше зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов, който на въпрос дали се чувства наказан за това, че трябваше да подаде оставка заради "Апартаментгейт", отсече: "Не се чувствам наказан, защото няма кой да ме накаже". Справедливостта отдавна е изчезнала от нашите географски ширини.

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.