Прераждания, карма, регресия: един разговор на ФАКТИ с писателя Христо Нанев

Днес от ФАКТИ ще Ви срещнем с писателя и изследовател Христо Нанев. Близо три десетилетия от живота си, той е посветил в изследване на човешките прераждания, кармата и регресията. Христо Нанев е писал и продължава да пише книги на тази непозната за много хора тематика. Защо е необходимо човешките души да се прераждат? Какво явление е кармата? Какво е регресия и как тя ни връща в наши минали животи? Писателят и изследовател Христо Нанев отговори на тези и други крайно интересни въпроси.

- Господин Нанев, кога темата за преражданията на човешките души стана обект на Вашия интерес?

- Почти преди 30 години бяха първите опити за регресия, които се оказаха успешни за моя радост и изненада. Оттогава, а това е много време, да събираш 30 години информация от различни човешки съдби. Съдби, които са в настоящето и имат своите корени в миналото. Много ми е интересно понякога, когато се срещна с някой, a вече съм го забравил. Срещаме се на улицата, на пътя или на някакво събиране. Казват ми: ''Помниш ли преди 20 години правихме регресия и животът ми се промени?'' Това ми е благодат, че нещо съм свършил, нещо съм направил, някой те е запомнил с нещичко. Един променен живот е нещо много трудно.

Много са сковани животите, по едни отъпкани пътеки вървят. Все по-отъпкани. Затова е интересна и регресията, която разрушава стандартността, дори и на мисленето, всъщност най-вече на мисленето. За мен, когато правиш 30 години изследвания, то вече е наука, защото започвам да систематизирам нещата. Има една мисъл на Нютон, който казва: ''Науката започва с измерването''. Започнеш ли да съизмерваш нещата, то вече добива наукообразен вид. Систематизирайки тези неща, наистина започнаха да се открояват вътрешните закономерности на живота, на животите, на двигателите, които ръководят. Нас ни движи настоящето, а горивото е от миналото. Корекциите, пътят е от миналото, защото миналото чертае пътя на настоящето, а настоящето на бъдещето. Това е линейната ни представа, тя също е много объркана, много бъркотии има в този свят. Регресията се опитва донякъде да въведе ред. Не всеки се поддава на регресия обаче.

- Какво повече могат да узнаят нашите читатели за този вселенски процес, ако може да се нарече така?

- То е вселенски процес вътре в духа. Читателите Ви трябва да знаят, че човекът е едно много по-сложно същество от това, което ни се представя и официално се говори. Дори съвременната наука не познава човека в цялата му разноцветност, в цялата му разнобойност и толкова много противоречия, които са полезни. Противоречието като полза. Ние в съвремието вървим към един изгладен човек. Има една объркана представа за успеха например. Успехът е един изгладен, лустросан човек. Един такъв човек не е продуктивен. Понякога търсещият човек, който е изгубил пътя, той открива и нови пътища. Регресията дава възможност към новия път вътре в себе си. Да разбереш кой си, да разбереш откъде идваш, какво си правил, защо правиш това сега и най-вече накъде вървиш. Не е само това обаче. Тук говорим за регресията вътре в човешкия индивид, а регресията като цяло, която дава възможност да се мине и към прогресия. Това е вече още по-уникално. Разпечатване на информацията от бъдещето, там вече е един много сложен процес.

- Споменахте, че от почти 30 години се занимавате с това нещо. В годините си на изследвания, имало ли е момент, когато нещо Ви е карало да се съмнявате в това, което правите?

- Непрекъснато. Ако аз не се съмнявах, не бих продължил. Непрекъснато се питам и търся опори за тази информация. В противен случай аз бих станал въздухар. Бих олекнал, бих станал смешен.

- Може би дори праволинеен?

- Да, дори праволинеен. В природата няма права линия. Няма. Всичко е едно наляво, надясно, търсене. Едно растение, едно дърво, което расте, дори и борът, който е прав, прави едни гънки, едни извивки. Няма права линия. Ние хората се опитваме да бъдем прави. Правото не е търсещо, правото е отъпкващо и дори потъпкващо човешкото развитие. Мога да кажа, че когато се съмнявам - аз сверявам. Сверявам първо информацията, която подава регресията със съдбата на човека, с бъдещето, с развитието на бъдещето, което дали ще потвърди или ще отхвърли. С промяната вътре също. Много ми е приятно да контактувам с хора, с които някога сме правили регресия и след време да видим какво е станало, защото тук е мярката, тук е сверяването на часовника. Молил съм тези хора да ми дават информация в писмен вариант. Какво видяхме, какво стана, какво се сбъдна, как те промени. Това е много ценно и точно тук е изследователският момент. Проверявам освен чрез човешките съдби, но и чрез един друг източник на информация. Този друг източник са хората с феноменални способности.Това са ясновидците на високи нива. Прорицателите, при които се явяват едни пресечни точки. Едни кръстоски с това, което подава регресията и това, което те го дават. Това дава увереност, че не си самотник по пътя и има и други, които даже са минали отдавна по този път.

- Да вземем за пример моята и Вашата душа. От какво е продиктувана необходимостта те да се прераждат отново и отново?

- С този въпрос вървим към една книга, по която работя сега. От мистериите на българските регресии, точно тези моменти ще засегна в тази книга. Какво налага душите да се явяват? Тук трябва да разкрием двата свята. Нашият свят и светът на отвъдното. Да ги разкрием като реални светове, защото те са си реални. Отвъдното е толкова реално, колкото и нашият свят, но е недостижимото всекиго, то не може на тази етап да стане.. да направим наука за отвъдното. Не може, рано е. Прекомерно рано е и бъркотиите ще станат много големи, ако се заемем с това. Отвъдното е преосмисляне на стореното. Един свят, в който я няма земната материя. Това е пренасяне в духовния свят, който е свят на една по-голяма освободеност. Няма я земната рамкираност, няма тези зависимости, а една по-голяма свобода и същевременно една по-широка сетивност. Отвъдното е светът на сетивността в много по-освободен вид, отколкото земната. Ако тук говорим за някои хора, които са с ясновидски виждания, като Ванга, Слава Севрюкова, Преподобна Стойна, то в отвъдното повечето души носят подобни възможности, което впечатлява.

Откриват се информационните простори, хоризонтите падат и информацията е огромна. Там информацията е наистина огромна. Ние сега с нашето развитие, век на информационните технологии, донякъде аха да поемем към онези възможности на онези чудни светове, които са отвъдните, но пак е много малка част от онзи свят с всичко това, което правим. Говорейки за душите, те са едно енергоинформационно поле, което е разумно, то има чувства, мисли, може да анализира, може да съпоставя, разполага с всички съставки на разума, но не може действа. Ето това е основното - няма действие. Онези души наблюдават този свят, те могат това, но също така те и присъстват в нашия свят. Това е реалност и големите ясновидци ги виждаха. Ванга казваше: ''Ето тук са духовете на починалите'', тя черпеше информация от тях. Слава Севрюкова говореше за реалността на тези духовни съставки. Когато те присъстват или наблюдават отгоре, виждат голяма част от човешките несъвършенства на нас, които сме тук, но и на себе си, когато си били тук. От този момент започва една велика равносметка: как можах тук да сбъркам? Защо там сгреших? Ама то е толкова елементарно! Какви са тези клопки, които ме подведоха? Става въпрос за земните клопки, земните уловки. Оттам идва едно желание, искам отново да дойда, аз мога да се поправя, то е толкова очевидно, толкова е явно. Как ще ме подведат? Аз ще оцелея, аз ще се справя, аз ще тръгна по правия път. Тези духовни същности търсят ново проявление, за да се реализират. Единият от пътищата е поправка на миналото, другият път е конструиране на нова съдба, която да бъде различна с всичко онова, което е прието в онзи свят и новите възможности на земния свят, който се променя непрекъснато. Ние определено не сме в застой, особено напоследък се развиваме. Душите се явяват в плът, за да се докажат. Да издържат изпитания, които не са издържали и да постигнат неща, които са им изглеждали немислими, защото казахме, че земният свят също се развива и могат да постигнат много повече.

- И на база регресиите, които сте правили, успяват ли да се поправят, реализират и докажат?

- Когато са работещи, търсещи души - успяват. Много от тях се объркват и буксуват наново. Боксуват и защото тук.. малко е измамен земният свят. Материята твърде много привлича, твърде много.

- Има ли момент на безвремие? Тоест, какво се случва между животите, има ли живот между животите?

- Живот между животите може да го разбираме в два смисъла. Единият смисъл е светът на отвъдното, който е живот между два живота. Може да бъде и живот между животите тук на земята, който да не е пълноценен. Да бъде живот почивка, да си почине душата и да види по-леката страна. Такъв живот обаче не е продуктивен.

- Да обърнем внимание и на кармата. Тя е може би далеч по-позната като термин и явление за читателите ни, отколкото регресията например. Кармата сама по себе си, едностранчиво явление ли е? Или пък може да бъде, и добра, и натрупана лоша такава?

- Кармата буквално е последица от действия и всъщност то всичко е добро, но за да ни бъде по-лесно я приемаме като добра или лоша. Тоест там, където има повече хубави изживявания е добра, където пък има лоши изживявания е лоша. Да, но.. лошото дава повече от доброто - винаги. В този ред на мисли, не знам кое е добро и кое е лошо в крайна сметка. Кармата е едно помощно пособие, което да даде обяснение за механизма на земното битие. Кармата работи и представата ни за живота чрез кармата също работи, дава и добри обяснения. Кармата, която предизвиква събития. Ще разкажа един случай, който ме впечатли. Този случай е за едно зъболекарско семейство. Мъж и жена зъболекари, много добри при това, елитни, търсени много, с голяма клиентела. И двете им деца се раждат с изкривявания на зъбите, почти непоправими, трябва да им се сменят зъбите. Значи някъде мъжът и жената са бъркали, точно при тази клиентела, комерс, пари, всичкото това, за да им се явят точно при тях деца с малформации на зъбите. Това е кармата в действие. Такъв пример се разбира по-добре, защото елементарното по-лесно се усвоява.

Ние непрекъснато се лутаме от кармичните атаки, кармичните интервенции. Това е напоследък много актуално. Енергийни атаки, енергийни интервенции, защото стана бизнес. Те не са кармични, те са агресии към кармата, но и те работят, защото човешката мисъл е голяма сила. Изглежда Всевишният, архитектът на човешките съдби, дава голяма свобода на човешката воля, на човешката мисъл и тя може да повлияе на събитието. Когато имаме една енергийна атака, това също може да проработи и да повлияе на развитието. Може да се случи за съжаление. Много се злоупотребява с това, но е хубаво човек да има познание. Най-добре е, ако човек може сам да се пази. Да не стига до някой, който ще му отключва съдбата, ще му отключва късмета и ще му открива магиите. Добре е да не стига дотам човек.

- Интуицията би ли помогнала?

- Интуицията е пътеводителят. Нашата интуиция в живота. Ние я ценим тогава, когато сме в беда. Обикновено е така. Внезапно просветление и път към изхода от тунела, в който сме затънали. Ето я интуицията.

- Хората често си казват: ''Защо все на мен?''

- Да, да. То обаче не е ''все на мен'', то на много се случва. Ние не виждаме на другите какво се случва и имаме чувството, че все на нас. Когато правиш регресия, виждаш на колко много хора се случва това и се опитваш дори да ги успокоиш, че не са единствените. Когато се питаме ''защо все на мен''? Може би трябва да си отговорим на въпроса: ''Какво не съм направил, за да ми дойде това на мен''? Това е може би по-коректният въпрос. Също и: ''Какво трябва да направя, за да ми дойде на мен''? А може би съм избран, за да ми дойде, защото всички сме избрани. Или пък сме се самоизбрали, за да сме тук на Земята. Поне сме участвали в избора. Дали кармично, дали с желание за корекция, промяна, извисяване. Извисяването на душата е голям стимул за земната реализация, а има и много разместени ценности. Ценностната система на нас ни е доста объркана. Ценностна система за добро и зло, както казахме бяла и тъмна карма. И двете са стимулатори. Враговете също са стимулатори, бих казал безценни такива. Ние бягаме от врагове, бягаме от трудности, а всъщност най-полезното, най-големите корекции в живота, те идват чрез враговете и трудностите. Най-много растем благодарение на тях. Ние поощряваме добрите приятели, но може би трябва да потупаме по гърба и враговете, защото те ни дават много. Казано е, че те са най-добрите земни учители, много полезни, каквито са и трудностите. Един гладък път е движение надолу. Има ли пречки - ти се развиваш. В противен случай закърняваш. Тук е една голяма измамност в реалността, а именно да търсим гладкия път, лесното. Това води винаги надолу. Трудът много освобождава от кармата. Работата, да работиш, непрекъснато да работиш. Да работиш върху духа, а и един физически труд също чисти карма. Работата върху духа е облагородяването.

- Има ли души, при които не е необходим този процес на поява в различни животи?

- Има души, които остават понякога доста дълго в отвъдното. Доста дълго. Възможно е да са души, които са направили големи грешки, големи нарушения и трябва там да изкупват много. Понякога те пък се и връщат бързо на земята, защото тук е по-трудно. Души на убийци, разрушители, много бързо се връщат. Аз съм се впечатлявал от това, което хвана Слава Севрюкова някога. В личен разговор тя каза: ''Аз виждам, че духът на Хитлер е прероден''. Ние си мислим, че един масов убиец, какъвто е Хитлер, би трябвало много да страда в отвъдното. Тя казваше: ''Милички, тук е много по-трудно, тука го пратиха''. Тя го виждаше като сираче на Земята. На въпроса защо, тя каза: ''Толкова деца са останали сираци благодарение на него, чрез войните, чрез унищоженията, сега да стане сирак и да види какво е, да види и другата страна, да страда''. Виждаше и Сталин, прероден като хамалин. Хамалин, който мъкне тежести сега, мъкне каторги. Това мен ме е изумявало, защото на пръв поглед противоречи с някои виждания, че големите тъмни души на такива хора чудовища, би трябвало да станат в отвъдното, но пращат ги, пращат ги да чистят тук. Явно тук е доста по-сериозен чистач. Тук на Земята.

Има души, които се явяват на други планети, в други форми на живот, извънземни.. и те са все души, те са близки до човешката душа. Това показват регресиите. Много е интересно това, занимава ме в една от следващите ми книги. Правят опит за разрез на този тип въплъщение. Защо отиват там? Когато дойдат на Земята, какви са? Те са по-различните хора. Напоследък ги има. Млади хора, които са населявани други планети, други форми на живот са имали и нямат много карма. На Земята се създава и се чисти много карма. Тук е мястото за чистенето. Онези души, когато слязат на Земята, те са с едни по-освободени възприятия, по-изчистени, по-необременени с карма от миналото. Те са много силен двигател и напоследък ги има все по-често. Поне регресиите показват, едни млади хора, които идват на Земята от извънземието. Много чувствителни, изключително раними, държащи на справедливостта, държащи на его на честта. Не болно его, а такова на честта. Те вероятно ще променят този свят, ще дадат мощен тласък на промяната тук на Земята. Някъде ги наричат индигови деца, кристални деца. Възможно е да ни готвят и за контакт с паралелните цивилизации, като подготвят човешкия дух за това. Всъщност те обаче никога не са спирали тези паралелни контакти.

- Споменахме регресията няколко пъти, а тя е сериозен и незаобиколим фактор за темата, в която навлязохме с този разговор. Нека да навлезем по-дълбоко в същността ѝ. Какво точно е регресията, с каква цел се практикува и как тя може да помогне на даден човек, г-н Нанев?

- Прогрес е движение напред, регрес е връщане назад. Регресията е връщане назад към миналото на човека. Може да се направи регресия и в границите на този живот, до най-ранното детство, до изживявания в майчината утроба, когато част от проблемите може да бъдат и там още. Може от пренаталния период да се видят, какво се носи там, какви изпитания, какви проблеми е имал човекът. Да се чистят тези натрупвания. В класическия смисъл регресията е връщане назад в предходни земни проявления, които формират малко или много, някои от съставките на сегашното наше земно проявление. С други думи - регресията е пътуване назад в миналото. Ще отбележа, че е много важно кой я провежда. Убеден съм в това, защото при това пътуване в миналото, може да се плъзнем по повърхността. Тоест от любопитство, от любознателност, колко е интересно какви сме били. Какво от това, че сме били, ако не сме взели уроците от това? Ако това не ни е обогатило, ако не сме разбрали откъде идваме, какви грешки сме допускали, какви грешки носим, какви погрешни проявления на земната и небесна матрица носим в себе си, които трябва да променим. Ако това не направим, каква карма, съприкосновенията с небесните учители и с духовния учител. Ако това не се направи, регресията ще бъде едно много повърхностно и дори отблъскващо изживяване. Става евтина, циркаджийска атракция и няма никаква полза, дори е глупаво да се прави.

Регресията може да помогне при някои сложни междуличностни контакти, които са неизбежни. Тоест да даде ориентир вътре в семейството, в обкръжението, на роднините. С една жена можеш да се разделиш, но с един роднина няма как. Той ти е за цял живот. Там има големи кармични единици, точно при роднините, огромни.. такива натоварвания има при някои от тях. Едно просветление, кои са тези хора, защо са те до мен, какви сме били с тях, защо сега ми идват и не мога да избягам от тях. Самият разрез на анализа вече въвежда на някъде, съществува някаква причина, нещо ги е накарало да се явят тук, да разберем и да се ориентираме, нещо вероятно трябва да променим в себе си, ако има някакви негативи или някакъв тип непоносимост. Дава се много добър ориентиращ момент на разширеното съзнание. Има случаи и на алогични реакции, които не са провокирани от нищо. Да дадем следния пример: ''Боя се от дълбока вода, а никога не съм се давил. Защо? Не смея, когато отида на море, до кокалчетата и повече не смея. Ходи ми се във водата, никога не съм се давил, но тя ме плаши''. Ето това е повод за регресия. Обикновено излиза, че в предишен живот има някакво изживяване. Правил съм си и квалификации - страх от дълбока вода, страх от тъмна вода, вода без хоризонти. Тези детайли водят на някъде. Спомням си регресия на жена, която ми казваше: ''От дете, когато видя черна котка, аз започвам да пищя. Сега съм вече на 40 години и отново виждайки черна котка встрани - аз пищя''. При тази жена не ставаше въпрос за проклетията - черна котка да ми мине пътя. Жената казва, че никога не е имала проблем с котка. Провеждаме регресията и тя се видя в предишен живот като негърче, малко детенце, което се отделя от племето и някаква пантера, черна, скача върху нея и я разкъсва. От този момент - страхът от черни котки на жената изчезна. Освобождава се стаеното вътре. Никой психолог, психоаналитик, не може да стигне по друг начин. Има безценни места, където е само реализацията на регресията и нищо друго. Ние носим определени фобии, страхове, но те са неясни, неясен е коренът на страха и когато го изживееш повторно - това ти разширява съзнанието и разбираш. Човек оставя в миналото това изживяване. С други думи, у нас оставят следи тези изживявания от миналото, които са ни наранили, които са ни обидили, не сме могли да простим и когато тръгнем по пътя на повторното изживяване свързано с анализ, прошка, раздяла с добро с това минало - ние го оставяме в миналото и не го носим като зловеща сянка след нас.

- Да разбирам, че не е добре да има масовост?

- По начало регресията не може да бъде масова. Няма как да бъде масова. Тя е индивидуално надничане в собствената си душа, с помощта на помощник. Водач, който посредничи в този процес. Именно поради това е важно кой я води. Например в наши дни всички изучават масаж, искат да бъдат масажисти. В крайна сметка обаче има един масажист, който ще направи масаж и ще разцъфтиш, но има и друг, който като ти направи масаж, ще те боли два дни глава, защото той предава част от собствената си енергия. Важно е в регресията посредникът да осъзнава отговорността на мисията. Аз самият ги отсявам, събрал съм толкова регресии, че мога до края на живота си, а той напредва, да ги описвам и няма да ми стигне времето. Да напиша маса книги. Аз много селекционирам хората, които идват или са ме помолили за регресия. Поне половината ги разубеждавам. Отклонявам ги, ако усетя, че не са готови или пък ми задават въпроси: ''Дай за бизнеса да видим, защо не върви, тук фалирах, там фалирах, какво ме бърка, заключен ли ми е късметът''? Регресията няма място в това.

- Какви и колко са видовете регресии? Вие конкретно коя практикувате?

- Аз практикувам релаксивно-медитативната регресия. От името се подразбира, че се получава чрез релакс и медитация. За мен тя е най-коректната. Най-коректна, защото хипнотичната регресия, тоест чрез хипноза, е много крайна, драстична, поставяте в много голяма зависимост от хипнотерапевта. Той може да даде много голям свой отпечатък върху този, който въвежда в ниво. При хипноза човек до голяма степен губи и свободна си воля. Хипнотерапевтът може да внуши, дори и без да осъзнава, някои неща, дори неговото подсъзнание може да се свърже с подсъзнанието на хипнотизирания и да манипулира без да осъзнае, което не е коректно. За мен това не е чист метод на работа. С хипнотичната регресия работят основно на Запад. Там друг тип регресия не може да се реализира - само хипноза. Обяснимо е с оглед на това, че онези много добре подредени хора, които са в един много добре подреден свят, трудно можеш да ги изкараш от този свят, ако не ги ''хванеш за ушите'' и не ги натикаш в хипноза. Извинявам се за грубия израз, но е точен. Ние тук на Балканите сме духовно по-освободени и нямаме нужда от толкова краен метод. Релаксивно-медитативния метод изисква пък много добра подготовка. Задължителна подготовка. Това е така, защото при него има едно по-голяма освободеност, по-лесно може да се излезе ниво. Аз например провеждам едночасови подготовки преди регресията, давам инструктажи, духовни практики, насоки, работа върху себе си, как да навлизат в ниво и ако са готови - тогава. Ако не - да се откажат. Някои наистина се отказват. Процентът им не е никак малък на тези, които се отказват. Решават, че не е за тях, всъщност и по-добре, защото ще си загубим времето взаимно.

- Кое е най-изумителното нещо, което сте срещали по време на регресия? Ако не можете да се ограничите само в едно, разкажете за няколко такива изживявания?

- Най-изумителните са били контактите с извънземието. Това ме впечатлява и ги чакам с огромен интерес, когато дойдат, особено от по-млади хора, които казахме, че една част от тях са били в паралелните светове в миналото, като сега идват на Земята. Това са тези контакти, които правят пробиви. Например, възстановявали сме изживявания на човек, който е пътувал с космически кораб и то с технологии, за които ние само можем да мечтаем. Когато започна да разкрива неизвестните закони на Вселената, на Космоса, аз съм трептял вътрешно, че правим пробив. Работят две техники, записват и когато приключи - на нито една от записвачките няма нищо. Това ме кара да мисля и да си задавам въпроса: ''Не бързаш ли прекалено много? Не изпреварвай развитието, не подавай готова информация''. Ако се върнем назад в регресии, другото, което ме е впечатлявало много са регресиите на изчезнали континенти. Атлантида, Лемурия, Хиперборея, които не съществуват, а има възстановки в регресии. Аз съм започнал да ги систематизирам и стягам една книга ''По следите на изчезнала Атлантида'', само от регресии и аналози от това, което учените са установявали, защото би било лековато, ако се тръгне само по пътя на регресията. Няма да ни повярват така и ще бъдем въздухари. Много е интересно в поредица от регресии да установиш коя е била Атлантида, защото има много пресечни точки на хора, които говорят едни и същи неща за Атлантида. Няма как да дойде от нищо, защото ние нямаме информация за Атлантида. Никъде няма. Фантастика има много. По-реална ми е възстановката в регресия. ''Аз бях там'' Как изглеждаше? ''Бях висок, синеок, русокос''. Едни такива арийски, нашите предци арийците, които са били високи и едри хора. Ролята на извънземието в Атлантида, ролята на преките контакти между световете на тези две цивилизационни ядра, когато извънземието се отворило някога към Земята и с щедри шепи е изсипвало знания в Атлантида, а ние сме се ликвидирали, ние наследниците на атлантите. Другото, което ме занимава, са атлантите тук в България. Преродените атланти.

- Мой познат човек се е подлагал на регресия и ми е разказвал, че във възстановката на предишните си животи, вижда хора, които присъстват и в сегашния им живот. Впечатления от Вашия опит?

- Да, то е почти задължително. Ние се явяваме на Земята.. бих казал на плеяди, тоест на групи, като съзвездията. Явяваме се с нашите сродни души, тоест души, които са на близък или сроден стадий на развитие, такива души се подкрепят. Това са нашите приятели, добрите роднини, добрите съседи. Ние се явяваме заедно и с нашите врагове, противници от предишни животи. Много е интересно, когато някои от тях дойдат като наши роднини. Големи бъркотии се създават, тогава и регресията може да помогне да не се стигне до някои издевателства, да изясни отношенията, да се разбере: Защо са те? Какво правят тук? Аз на доста пъти попадам, от предишен живот - разрушени животи, разбити животи от личности, които сега са наши близки. Сринали са ни живота и сега идват да поправят. Някога може да са убили, да са удушили, а сега идват да дадат любов. На моменти просветне в тези души пак лошото и ги виждаш как аха, аха да сторят злодеяние, човек се чуди: ''Какво му става"? А това има причина, защото той го е правил, матрицата проработва и когато осъзнаеш, ти помагаш да не прави старите грешки. Помагаш, и на себе си, и на него. Помагаш, защото променяш поведенческия ракурс. Дори сама едната страна да промени стереотипа на поведение, това налага промяна и на другата - неизбежно е. Ако се поработи и с другия, та и той се промени, това вече е голяма промяна.

Самият аз съм минавал по този път, правил съм си авторегресия, това ми е помагало много, за някои младежки воювания с баща ми - бог да го прости. Исках да разбера защо? Какви бяха тези битки? Защо имахме периоди на непоносимост? Ние станахме големи приятели, когато разбрах, наистина огромни приятели. Двамата се променихме след това. Самата авторегресия е друг тип регресия, тя е малко по-висш пилотаж, аз чрез нея стигнах до нашите проявления в миналото. Баща ми беше лекар, много добър психиатър. Аз дължа много от развитието си на него, изключително много, защото той беше коректив, а после стана и приятел. Водеше ми най-добрите специалисти на Пловдив, професори и доценти в тази област, които си поставяха много въпроси и се питаха. Аз се боях как те ще реагират на една премиера на книга, но те бяха много добронамерени. Споделяли са: ''И ние стигахме дотам, ама малко.. гранична зона и не смеем да кажем, да не ни упрекнат колегите, да не ни цапардосат, че сме изкривили медицината в тази посока''. Знаете, медицината е много консервативна, все още и то, въпреки че и там има пробиви все повече. Пробиви на лекари, които се отварят към тези светове. С баща ми се видяхме в регресия като двама доктори, а той и сега беше доктор, аз по своему някак си също се опитвам да чистя душите, което не е медицина, но пак е опит за за подкрепа, за помощ. Това, че сме воювали като двама доктори конкуренти за клиентела, сега ни прати като баща и син в този живот. Това изуми баща ми, когато разбра. Той каза: ''Не може да бъде, как е възможно''? След време размисли, потупа ме гърба и ми каза: ''Има хляб в тази работа. Работи''. Той психиатърът, той психологът, той неврологът, започна да ми дава рамо от този момент нататък. Много е интересно как преобръщаш съдбата си, и неговата, и моята - за да станем приятели. И станахме.

- Сещам се за един Ваш разказ. Той касаеше личността на ясновидката Слава Севрюкова. По разказа Ви, в предишен живот тя била руска графиня и тормозила един влюбен в нея кочияш, който пък от своя страна прави същото с нея в неин следващ живот, само че вече в ролята на неин съпруг.

- С нея даваме доста елитен пример, защото говорим за разширено съзнание. Слава Севрюкова се виждаше онзи живот, аз ѝ намерих портрет в онова нейно съществувание, публикувал съм го. Когато тя е говорила за своето минало, тя виждаше и своите несъвършенства като ясновидка. Тя казваше: ''Тогава казвах смъртта на хората, като се опитвах да ги предпазя, аз им казвах. Сега в този живот не правя тази грешка'', тоест била е по-крайна. Всеки допуска грешки в миналото, сега беше по-деликатна. Но пък каква биография е създало това в миналия живот, а именно да предскажеш смъртта на Пушкин, смъртта на Гогол как ще дойде, на Лермонтов. Грешките градят много добре сценарий на един атрактивен живот.

- Споменахме, че много хора се питат ''Защо все на мен''. Ясно ни е, че някои хора са по-лабилни психически, не издържат на трудностите, които ги сполитат в живота и прибягват до това да прекратят живота си сами. Чувал съм, че това нещо по-скоро може да утежни кармата на даден човек. Така ли е?

Да, да. Една голяма част от хората, които идват за регресия, но връщам, това са точно психически лабилни хора. Те чувстват вътрешна потребност от регресия, но не бива. Те не са за регресия. Има си определен тип диагнози, при които дори е противопоказна регресията. Шизофренията, циклофрения, биполярно разстройство, компулсивно, тревожно - там не е за регресия. Именно поради това говоря за отговорността на този, който поема, защото, ако тръгнеш да провеждаш регресия на един психически нестабилен човек - ти ще го объркаш повече. Не знаеш какви бъркотии ще настъпят, той е с нестабилна психика. Няма го елемента на трезвото поглеждане, той е изтъкан от страхове и ти ще го хвърлиш в нови страхове. Просто не е за всеки и трябва много да се внимава.

- Предполагам, че в повечето случаи правите регресии на българи?

- Само на българи. Само на българи, защото езикът има голямо значение. Идвали са най-различни националности. Италианци, англичани, гърци особено. Аз им казвам: ''Добре, ти имаш ли моя тембър на гласа''? Нямат го.

- Случвало ли се е някой да проговори на чужд език по време на регресия?

- Да. В една от следващите ми книги ще излезе, публикувам го. Не е един случаят, в който се е случвало това. Тогава се стига до много дълбоки нива, когато няма спомен след това - никакъв спомен. Това е така нареченото Тета ниво, то е най-дълбокото ниво и затова е хубаво да се прави запис на регресията. Всъщност винаги е хубаво да се прави запис на регресията, за да може след това да се направи равносметката. Без запис - не остава нищо в паметта. Това е много показателно, защо понякога се изтрива. Имал съм случаи и на по-елементарни нива - пак не остава спомен. Човешката мисъл, човешкото съзнание запаметява селективно. Едно запомня, друго пропуска. От своя страна записът съхранява всичко и понякога в пропуснатото може да се скрият важни послания. Точно заради това трябва да има запис, но не и шоу. Някои и шоу правят.

- Шоу? Наистина?

- Аз не отварям интернет, но са ми разказвали, че в интернет пускат регресии. Хора плачат, страдат и крещят. Не бива, не бива.

- Възможно ли е човек да сънува неща, които е преживял в своя предишен живот?

- Да. Попитахте ме за различни типове регресии. Единият от типовете регресия е спонтанно възстановяване на миналото по пътя на съня. Това ми е било повод, в някои случаи да провеждаме регресия при така наречените повтарящи се сънища. Някои от тях са натрапчиви. Например: ''Защо сънувам често, че ме гонят? Гонят ме и накрая, когато да ме стигнат, аз скачам в една пропаст'', повтарящ се кошмар. Имало е случаи на хора, които казват, че се боят да заспят, защото се повтаря, мъчи човека, а той не иска да изживява това. В регресия действително се оказва, че този човек в предишен живот е бил преследван, но има и причина да го преследват. Направил е нещо за да го преследват. Това понякога са средновековни преживявания, човекът наистина е скочил, за да не го подложат на мъките, на страданията, на инквизицията. Скочил е, избрал е по-бързата смърт, но пък огорчението от този тип смърт в младостта оставя отпечатък в съня. Това може да изчисти, да освободи сънищата, да станат по-леки. Това е терапевтичният ефект на регресията в тези случаи.

- Казвали сте, че е нормално да не си спомняме тези предишни наши животи, тъй като с времето се забравя. Давате пример с това, че много хора не помнят неща и от период само година назад?

- Съвсем нормално е. Тук обаче има много посоки на отговора по този въпрос. Човек помни миналото до трета, четвърта, пета година. Децата помнят. Освен това цялата ни цивилизация е изградена върху това да градим настоящето, при което изживяванията в настоящето потулват, потискат спомените от миналото. Това става по един много перфиден начин, защото ако едно дете каже: ''Аз бях еди-какъв си'', отговорът на родителите е: ''Не ми говори глупости'', ще се каже, че това дете има бурна фантазия. Това обаче не е така. На учителката, ако каже, резултатът ще е същият. ''Вижте го това дете, то не е добре''. Така се потиска, но то остава вътре, не може да се изтрие. Самата ни цивилизация на съвременния етап не е изградена върху съхраняване на тези информационни потоци. Напротив върху изчистване е основана, защото би противоречало и на християнската религия в съвременния ѝ вид. Да остане тази информация там в миналото и да градим наново. Да, но после пак ще се върнем към нея. В отвъдното ще се върнем към нея, в регресия ще се върнем към нея. Може би и така да е справедливо, защото този тип информация е за търсещия човек. Не е за този, който псува по улиците, ругае, пие и търси да се утеши в алкохола и в ругатните. Не е за всеки и не бива да бъде за всеки. Не казвам, че е за избрани регресията, но е малко или много за хора, които са селекционирали в себе си желание да намерят себе си. Това не е тип масово познание и именно поради тази причина регресията в този вариант няма да бъде общодостъпна. В едно бъдещо човечество, което е на други нива - там вече може да е друго.

- Последен въпрос. Попадали ли сте в регресия на известни исторически личности?

- Попадал съм. Рядко, много рядко, но съм попадал. Скоро имах една регресия, много интересна, но я забравих. Ето, виждате ли? Някъде е записана. В тази регресия разпитвах много детайлно за поведението, навиците на този коронован владетел. Любопитно е да се видят ракурси, защото когато сме възстановявали минало на известна личност, аз съм проверявал до каква степен съответства на това, което е запазила историята. Проверявам допълва ли, има ли асоциации. Спомням си една регресия, която правихме. В един гръцки град.. Миопис. Оказа се, че това име е старото име на един сегашен гръцки град. Този човек никога не е живял в Гърция, а ми възстанови старото име на този гръцки град. Това дава основания за надеждност на информацията. Това са проверките, които аз правя, за да продължа в тази посока. Точно Миопис. Описа го точно, където е, край бреговете на Бяло море.

Цар Калоян също, външният вид на Цар Калоян. Описан в регресия като висок, ровил съм се после и той наистина е бил гигант. Жената, която се видя в Болярския двор от времето на Калоян и Борил, тя го описа как вечер крещи, изпада в едни като истерии, болки. Той е имал една рана на главата, или от секира, или от меч. Наистина скелетът на Калоян показва това. Допуска се, че тогава е екзекутирал Балдуин, в една криза на неописуеми страдания. Гърците са го наричали Калоян кучето, защото е виел като куче. Те са го мразили толкова много, защото след Василий Българоубиец, Калоян се кичи с титлата Калоян Ромеоубиец. Той си връща, ето пак проявление на кармата. Калоян е възстановен в регресия като синеок, с не дълга брада, но поддържана брада, с коси до раменете. Жената го описа като такъв, срещу който не можеш да стоиш, поради пронизващия му поглед. Погледнели те, веднага отместващ поглед встрани. Племенникът Борил в регресия се даде висок, слаб, леко прегърбен и слабохарактерен. Тя казваше така: ''Калоян, когато тръгнеше на поход е отпред. Той води в сражение, той участва. Борил никога''. Много е важен лидерът, какъв е, ще поемат ли с него. В този ред на мисли Калоян е уникален лидер. Има една много интересна мисъл, в която се казва: ''Ако някой български цар можеше да ни спаси от нашествието на турците през XIV век, кой би могъл да е той? Симеон, Калоян, Ивайло''. Тримата, най-големите, които са носили наистина харизма, с която да сринат турците.