Митовете за битката при Курск

Преди 76 години, през август 1943, завършва най-голямото сражение през Втората световна война - битката при Курската дъга, която е и една от най-големите танкови битки в историята. Тя продължава около 50 дни и в нея участват около 3 милиона войници, почти 8000 танка, самоходни артилерийски установки и не по-малко от 4500 самолета.

Операция "Цитадела"

През лятото на 1943 година Третият райх успява за последен път да съсредоточи толкова големи сили на Източния фронт. В района на Курската дъга нацистка Германия иска да нанесе удар по настъпващите съветски войски и да ги унищожи. Операцията, наречена "Цитадела", обаче се проваля. Германците губят битката.

"След това поражение германците веча нямат възможност да разгърнат масирана атака. Това е последното мащабно настъпление на Вермахта през Втората световна война, след което нацистка Германия окончателно губи инициативата на Източния фронт", подчертава Йенс Вернер, куратор на Военно-историческия музей на Бундесвера в Дрезден.

"Именно поради това много генерали от Вермахта започват да твърдят, че идеята за операция "Цитадела" била на Хитлер. Само че това не е вярно. Хитлер е бил против битката при Курската дъга", пояснява мюнхенският историк Роман Тьопел и добавя, че идеята за операция "Цитадела" дошла от командващия втора танкова армия генерал-полковник Рудолф Шмид. "Впоследствие генералите убеждават и Хитлер."

Кой е виновен за поражението на германците?

Роман Тьопел от години изследва битката при Курск. Той е автор на книга, озаглавена "Курск 1943. Най-голямото сражение през Втората световна война". Издадена е през 2017 година и вече е преведена на испански, английски и френски. През есента предстои издавенето ѝ на руски език. Роман Тьопел е един от малкото историци, получил достъп до архива на германския фелдмаршал Ерих фон Манщайн, който е участвал и в двете световни войни и се смята за най-талантливия стратег на Вермахта.

В своята книга Тьопел се опитва да развенчае съществуващите и до днес многобройни заблуди около битката в района на Курската дъга. Така например неколцина историци твърдят, че операция "Цитадела", която е пролог към сраженията под Курск, е можела да бъде успешна, ако била започната по-рано. Но Хитлер искал да дочака доставката на танковете и я отложил за месец юли. "В редица военни мемоари пише, че ако германците били започнали операцията по-рано, щели да спечелят битката. Но това не е вярно. Започването на операцията през май е било невъзможно поради метеорологичните условия. През май 1943 валят проливни дъждове", подчертава Роман Тьопел.

"Хитлер действително залага големи надежди на новите модели танкове. Под Курск е било съсредоточено голямо количество нова военна техника - например около 130 тежки танкове "Тигър". Освен това именно в тази битка за първи път се включват и танкове тип "Пантера"", казва Йенс Вернер. Впрочем, тези и други цифри, посочвани от историците, се различават значително в зависимост от източниците.

В началото успехът е на страната на Вермахта. Разгърнатото на 12 юли 1943 година танково сражение под Прохоровка се превръща в една от най-известните части от операция "Цитадела". По данни на военния историк Карл-Хайнц Фризер, в него участват 186 германски и 672 руски танка. И въпреки че германците не успяват да завземат Прохоровка, съветските загуби са значителни. Червената армия губи 235 танка, а германците - по-малко от десет.

"В битката под Прохоровка съветските войски претърпяват съкрушително поражение. Въпреки това съветското командване обявява сражението като победа и съобщава за това в Москва. В светлината на окончателната победа на Червената армия при Курск това изглеждало достатъчно правдоподобно", казва историкът Матиас Ул. Как обаче Червената армия, чиито сили превъзхождат значително силите на противника (почти два пъти повече танкове и 130 000 войници срещу 70 000 германци), е могла да загуби тази част от битката? По думите на Карл-Хайнц Фризер, при битката под Прохоровка съветските генерали са допуснали твърде много грешки, защото Сталин ги карал да бързат.

Така например 29-и танков корпус е бил хвърлен в битката без предварително разузнаване и е бил посрещнат от огъня на германски танкове, които са изчаквали врага в укрития. Така 29-и танков корпус е бил почти напълно унищожен.

Някои историци твърдят, че германците са загубили битката при Курската дъга поради прибързаната заповед на Хитлер да бъде спряно настъплението в северния участък и да бъдат предислоцирани отделни танкови бригади от Курск към Сицилия, където навлезли британски и американски войски. Роман Тьопел и Йенс Вернер обаче категорично опровергават това.

Както пояснява Роман Тьопел, този мит се появява в мемоарите на прочутия германски танков командир Ерих фон Манщайн.

"Но това е само легенда. Настъплението на 9-а германска армия в северния участък на Курската дъга е било спряно още на 10 юли. Освен това Хитлер дава заповед за прекратяване на настъплението, но не заради нахлуването на съюзниците в Сицилия, а заради започналото на 12 юли настъпление на съветските войски под Орел", разяснява той.

Генералите, които приписват вината за поражението от Курската битка единствено на фюрера, твърдят и друго - че германците нямало да понесат толкова големи поражения, ако били останали на отбранителни позиции, вместо да настъпват на Източния фронт през лятото на 1943 година.

"Но и това не е вярно. Операция "Цитадела" не коства на германската армия толкова големи загуби. Във всеки случай те не надвишават загубите, понесени по време на отбранителните боеве. Освен това през 1943 година германските войски нямат възможност да останат в отбрана и да пазят силите си, тъй като Червената армия така и така е преминала в настъпление и германците нямало как да избегнат тежки боеве", казва Роман Тьопел.

Русия прави преоценка. А Западът?

Съветската и руската историография определят сраженията при Курск като окончателен преломен момент във Втората световна война и трета по значимост битка след битките при Москва и Сталинград. Германските историци обаче опровергават това становище.

"Битката в района на Курската дъга е била едно от най-големите и кръвопролитни сражения по време на Втората световна война, но в никакъв случай не е била решаваща. Много по-рано става ясно, че германците ще загубят войната - още през 1942 година след провала на плана "Барбароса" и двете неудачни настъпления на Източния фронт, както и покрай сражението в атола Мидуей, което бележи повратен момент в битката в Тихия океан и след което там инициативата преминава в ръцете на американците", казва Роман Тьопел.

На Запад пък не дооценяват Курската битка.

"Тук хората знаят много повече за Сталинградската битка и десанта в Нормандия, както и за сраженията между англо-американските и италианско-германските войски в Северна Африка. А Курската битка има голямо военно-историческо значение", казва Матиас Ул.

"Рано е да слагаме точка на изследванията на битката при Курск. За да получат реална представа за това сражение, учените трябва да работят още много със съветските и германските архиви, да изследват маса документи и материали. Сега например историците анализират германските документи от онзи период, които дълго време бяха в архива на министерството на отбраната на Съветския съюз, а след това и в министерството на Русия. Сега тези документи се дигитализират и скоро ще бъдат достъпни в интернет", заключава Матиас Ул.