Крепост под обсада

Много световни лидери сравниха ситуацията, предизвикана от коронавируса, с война.

И с право. Положението, в което се намираме сега много наподобява военното (в условията на тила), а лекарите са войниците на фронтовата линия. Врагът е коронавирусът, невидим враг, в който мнозина все още се съмняват, че съществува, само защото не го виждат или защото не са попаднали под неговите директни удари (да са заболели).

Мерките, които бяха предприети от всички страни досега, бяха насочени към ограничаване разпространението на заразата, за да се даде възможност на здравната система да отбие първата атака, която свари всяка една държава неподготвена.

С пределна мобилизация на силите и за сметка на частично спиране на икономиката и парализиране на социалния живот, атаката бе отблъсната, но врагът (коронавируса) не е победен.

Той остава пред прага на крепостта, наречена държава. Приемете, че докато този вирус върлува някъде по света, ние, (всеки в държавата, в която го е заварило „военното положение“), ще се намираме под обсада.

Крепост под обсада – това е най-добрата аналогия на това, което предстои.

Хората някога са знаели как да се справят в такава ситуация и как да оцелеят. Днес обаче ние не знаем и не сме подготвени за живот в подобни условия. Нека да видим какво е било нужно, за да се оцелее достатъчно дълго в една крепост в състояние на обсада.

1. Прекъсване на връзките с външния свят (ограничаване на пътуванията, избирателна пропускливост на входно-изходните пунктове, създаване на транспортни коридори, подсигуряващи важните за функционирането на икономиката дейности и отрасли)

2. Мобилизиране на вътрешните ресурси (производство, а не внос)

3. Осигуряване жизнения минимум необходим за съществуването на всеки човек (храна, вода и стоки от първа необходимост, енергия)

4. Укрепване на крепостните стени (инвестиции в здравеопазването, и в хората ангажирани с тази ключова дейност), ангажиране на повече хора в защитата им (индивидуални предпазни защитни мерки/средства срещу вируса)

5. Поддържане висок дух на обитателите на крепостта. Може би най-важното, в условията на обсада, е хората да не паднат духом, да не се предадат. Те трябва да приемат ограниченията като необходими и да имат доверие в действията на ръководителя на отбраната, вяра в бъдещето, вяра в Бог. Ако това не е налице, крепостта пада вследствие моралното разложение на обитателите.

Коронавирусът е върховното изпитание, на което ще бъде подложено ръководството на всяка една държава през следващата една година и според това доколко решенията, които ще бъдат взети, ще са съобразени с горните 5 точки, зависи функционирането на икономическата и социалната организация на държавата.

Поставена в подобни условия, една икономика трудно може да функционира на пазарен принцип дълго време. Пазарната икономика се движи от една сила – търсенето, което от своя страна кара икономическите субекти, водени от стремежа към печалба, да осигурят предлагане на търсената стока (като организират нейното производство и доставка на пазара).

За да разберем това, което ще се случи, достатъчно е само да изследваме какво ще стане с търсенето на стоки и услуги.

Дори и в момента търсенето на туристически услуги клони към 0, това ще е така още няколко месеца. Макар и в по-малка степен, това може да се каже и за транспортните, в някаква степен и за други услуги, както и за стоки, които не са от първа необходимост.

Потребителят, в условията на строги мерки и ограничения, ще се стреми да задоволи базовите потребности. В условията на ограничени доходи и дори уволнения или страх от уволнение, мнозина ще ограничат потреблението и търсенето на стоки като автомобили, техника, дрехи, апартаменти и др.

Намаленото търсене на горните стоки ще доведе до свиване на пазара и намаляване на цените, което ще направи производството на тези стоки нерентабилно и ще доведе до вълна от фалити на фирми. Това ще извади на трудовата борса още милиони по цял свят, които ще останат без сигурни доходи. Ще последва още по-голямо свиване на потреблението.

Социалните фондове няма да издържат на толкова голяма безработица, отделно, заплатите ще започнат да се понижават във фирмите, които все още работят, защото и приходите им ще намалеят. Хазната също ще има по-малки постъпления от данъци, а това ще направи невъзможно изплащането на заплати на държавните служители и пенсии в досегашните размери. (Трупането на външен дълг може да е само временно решение, което да даде глътка въздух!)

Резервите, където има такива, ще се стопят само за няколко месеца, а това ще доведе до още по-голяма стагнация и по-голям страх, и по-голямо свиване на търсенето.

Възможно ли е да се предотврати този сценарий – възможно е, но малко вероятно в един свят, домиран от алчността и стремежа към печалба.

Кризата настъпва поради една много важна причина – основата, върху която е построено съвременното общество е куха – желанието да потребяваш и имаш повече, отколкото ти е необходимо, а да работиш по-малко (или някой друг да работи вместо теб). Стремежът към печалба води до безогледна експлоатация на природните ресурси, животните, дори себеподобните. Едно консуматорско общество е осъдено рано или късно да се самоизяде, когато ресурсите, които ползва бъдат изчерпани. Настоящата криза се случва малко преди да сме достигнали този праг на ресурсното осигуряване на световното производство и може бъде целебна, ако я разгледаме в дългосрочен план – но само при условие, че бързо се промени начинът на мислене и действие на хората, управляващи икономическите и политическите процеси. Коронавирусът е само повод за това, което се случва, причините са много по-дълбоки.

Разбира се, има и оптимистичен сценарий, при който до няколко месеца историята с коронавируса приключва (обсадата!), тогава ще има просто дълбока икономическа рецесия и незапомнена безработица, фалити, но и сравнително бързо излизане от кризата след около една година, за страните, които са засегнати по-слабо и няколко години за всички останали.

Автор: Кирил Стойчев, икономист