Коронавирус: трансплантациите не спират

Над 9000 души в Германия чакат за трансплантация на органи. По данни на Федералната централа за здравна просвета, миналата година донорите, дарили органи посмъртно, са били 932-ма. Дефицитът на бъбреци, сърце и бели дробове бе налице още преди пандемията.

От 2017-а година насам готовността за донорство е нараснала. Не на последно място покрай сериозното медийно внимание към темата около неуспешния опит за реформиране на Закона за донорство на органи. Тогава бе предложено за донор да се приема всеки, който изрично не е заявил несъгласието си приживе или в случай, че близките му не възразят след неговата смърт. Предложението не бе прието от депутатите, но дебатът явно е мотивирал повече хора да се сдобият с донорска карта. Въпреки това те продължат да са едва 11,5 на един милион жители. За сравнение - в Испания донорствата са 48 на един милион по данни на СЗО.

Дарителите не са намалели по време на пандемията

Добрата новина е, че Ковид-19 не се е отразил негативно на донорството, както заявяват от Германската асоциация за трансплантация на органи. Все пак коронавирусът е оставил своя отпечатък. "В началото на пандемията много пациенти се уплашиха, не дойдоха в лабораторията и отмениха часовете си", казва интернистът Флориан Граамер, директор на Трансплантациония център към Университета Хамбург-Епендорф. Операциите на живи донори, като бъбречните трансплантации, са били отложени. "Опитахме се да продължим да извършваме посмъртни трансплантации", обяснява Граамер. Повечето трансплантации на органи се извършват след смъртта на дарителя и трябва да бъдат осъществени бързо.

Заслугата за продължаване на трансплантациите по време на пандемията е както на бързите тестове, правени на донорите, така и на стабилното състояние на германската здравна система. В страни, чиито болници изнемогваха заради множеството пациенти с Ковид-19 на интензивно лечение, броят на донорите се е сринал: в Италия се наблюдава спад с 30 процента, а в Испания - с над 50 на сто.

Трансплантираните са сред рисковите групи 

Но дори и някой да е получил спешно необходимия му орган, продължава да е под заплаха заради коронавируса и принадлежи към групите с висок риск.

След първата трансплантация на бял дроб в Европа на пациент с Ковид-19 в Медицинския университет във Виена, възникна въпросът: какво още може да се случи? Аутопсиите и анализите показват, че SARS-CoV-2 не само води до белодробна инфекция, но може да засегне и други органи като бъбреците, сърцето и мозъка. Над 7000 души в Германия се надяваха на нов бъбрек още преди коронавирусът да удари Европа.

Колко дълъг ще стане този списък?

Сериозните инфекции като Ковид-19 могат да доведат до тежко увреждане на органите. В най-лошите случаи единственото спасение за такива пациенти е трансплантацията. Подготовката за подобни лоши сценарии не е лесна. Най-важното е осигуряването на сигурен транспорт за органите и защита на пациентите, дори по времето на пандемия. SARS-CoV-2 едва ли ще е последният вирус, който ни удари.

Надеждите на Флориан Граамер са, че донорството ще привлича все повече внимание и все повече хора ще искат да даряват органи.

Автор Юлия Вергин