Защо в България властва „женският“ тип култура

Х. Хофстеде е един от най-цитираните учени в света в областта на обществените науки. Основоположник е на съвременния метод за изследване на междукултурните различия. Според него основна пречка в отношенията (било то междуличностни, междугрупови или между цели нации) се явява неразбирането и неприемането на „Другия“.

Хофстеде смята, че за да можеш да комуникираш адекватно със своя събеседник, първо трябва да приемеш, че той е различен, а след това да се опиташ да проумееш тази негова различност. Както отделният индивид, така и различните общества в своята цялост, имат свой характерен „умствен софтуер“, работещ с най-разнообразни културни парадигми. Ето защо той създава и този модел, включващ 5 културни параметри (културни индикатори),чрез които се обрисува културната рамка на дадена нация и тя може спокойно да бъде съпоставяна с други нации.

Според холандският учен, за да може България да бъде съпоставяна адекватно с други страни, то тя първо трябва да бъде опозната през призмата именно на този модел.

1. Разстояние от властта
Този индикатор изхожда от идеята , че в едно общество съществуват различни неравенства, които предопределят съответно и различните социални статуси на индивидите в него. Според модела на Хофстеде съществуват 2 типа общества – с голяма и с малка дистанция от властта. Национални култури, които спадат към първия вид, се характеризират с толериране на участието на обикновения работник в управлението и взимането на управленски решения. Създават се стереотипи, според които подчинените  винаги трябва да имат достъп до своя ръководител, а използването на властта не е нито благо, нито зло. За втория тип култури е типично изостреното възприятие относно различията в социалния статус, както и преобладаването на норми и ценности, основаващи се на йерархични представи. В културите с голяма властова дистанция е вкоренено и мисленето , че имащите власт и подчинените са различни категории хора, което предполага „висшестоящите“ да имат специални привилегии.
Според резултати от изследванията, базирани на методиката на Хофстеде, България е страна , която определено е привърженик на „патерналистичното“ разделение на ролите – 70 точки. Това обяснява склонността към централизация на властта. Общуването между различните групи не е пълноценно, тъй като бива инициирано само от представителите на по-висшите слоеве. В системата на заплащане също има известна поляризация.

2. Индивидуализъм / колективизъм
Този индикатор измерва степента на зависимост на отделния индивид от останалите членове на колектива. България, с резултат от 30т., се определя като абсолютно колективистична страна.  Характерно за този тип култури е груповата сплотеност. За нашата страна тази „сплотеност“,  от една страна е  следствие на действащия в миналото силен патриархален строй, многовековното съществуване на дребно малоимотно стопанство и доскоро прокламираното социално равенство, но от друга – е израз на криворазбраност на понятието. Българите са сплотени не на база привързаност, а поради нежеланието да се носи персонална отговорност и да се проявява лична инициатива и предприемчивост. Това е и израз на силните конформистични течения, които се наблюдават в българското общество.

3. Мъжественост/ женственост като измерение на националната култура
Високият резултат определя културите като мъжествени. При тях преобладава възприятието, че  е важен крайният резултат. Основните фактори, определящи поведението , са честолюбието, упоритостта и силно изразената амбиция. Индивидите в такъв тип общества по-често жертват собствените си време и усилия в името на постигането на професионалната цел, заложена в плановете им. Вторият тип национални култури, към които спада и родната България с резултат от 40 т. , по-често са слабо индивидуалистични.  Характерни за тях са състраданието и емоционалната откритост. Изследвания сочат ,че такъв тип нации са склонни да се стремят към идеята за социална държава, за разлика от „мъжествените“, чиято амбиция е изграждането на общество на успеваемост.

4. Избягване на несигурността
Несигурността в различните култури бива възприемана по различни начини – едни я приемат за предизвикателсво, а за други – създава неудобство и притеснение. С този маркер Хофстеде разглежда как отделните индивиди в едно общество, а съответно и различните общества в своята цялост, се справят с тази ситуация на несигурност. България бележи висок резултат – 85т. Това я определя като нация, която се стреми да минимизира максимално възможността от поемане на рискове. Също така предполага своеобразна привързаност към статуквото, твърде слаба или пъна липса на инициативност и неприключенски тип мислене. Сигурността, във всичките и форми на проявление и измерения, е издигната на пиадестал. Но дали това е положително качество? Именно страха от поемане на риск и тръгване към неизвестното възспират страната и  населението й от постигане на успехи в различни аспекти на живота ( политика, икономика, социален живот). Разбира се, възможност от провал има винаги, но за да има победа рискът от провал трябва да бъде поет.

5. Дългосрочна ориентация
Този критерий е тясно свързан с учението на Конфуций и може да се тълкува като търсенето на обществени добродетели, които да се развиват за напред и които да спомогнат за подобряване на перспективите в бъдеще – разширяване на светогледа и показване и осмисляне на нови хоризонти. Тъй като този критерий е  добавен по-късно, за България няма данни.

Всички тези пет критерия обрисуват картината у нас. Много от проблемите, които страната има са породени именно от стереотипите, залегнали в душевния бит и култура. Неминуемо като рефлекс на всичко това се явява реалността, в която се раждат, растат, работят, възпроизвеждат и възпитават  индивидите - градивните елементи на нашето общество.