Радев МИГна пръв

Референдумът у нас се ползва за заявка за присъствие в политиката. За хората, които сега включват своите телевизионни приемници, напомняме, че неговата стойност е "за сведение" и с нищо не задължава политическата конструкция.

Радев имаше нужда по някакъв начин да хвърли съчки в очакванията на феновете му, че има сериозни и твърди намерения да остане в политиката след края на втория му мандат със свой политически проект. И вече е очевидно, че това ще се случи.

Нещата се развиваха в негова полза при нарастващото отвращение от това, на което ставаме свидетели ежедневно. И ако бе устискал още малко, щеше да се радва на по-добра стартова позиция. Но мигна пръв. И свали на масата най-чувствителната тема на деня, наред с тротинетките, вероучение и "локалите" - еврозоната.

Остава усещането, че това му беше в повече и няма да му донесе добавена стойност. То със сигурност ще се хареса на мнозина, но в същото време ще свие и концентрира спектъра на феновете му в настоящия познат кръг на евроскепсиса, вместо да разтвори ветрилото. Когато нещата вървят, не правиш промени - златно правило. Особено с народ, който е доказано предпазлив към такива и гледа лошо изпод ниско чело.

Така след влизането му в нелеп обяснителен режим за неволята на единствения ни американски изтребител, ще му се наложи да се обяснява и за путинизма си. Защото тука е така - няма как, ако си срещу еврото, а повикът за референдум може да означава само това, да не си на хранилката на Кремъл.

И това ще е темата до края на мандата му, който може да се окаже с неясен хоризонт, защото неминуемо ще бъде подета инициатива за импийчмънт - ясно от кои. Едно отстраняване на Радев от поста обаче може да проработи в негова полза. Вече няма да има пречка да обяви така чаканата от мнозина партия, а почитателите му ще имат възможност да си отмъстят на омразното статукво, свалило политика с най-висок рейтинг.

Радев мигна пръв, при това непредизвикано, но това не значи, че се е прострелял смъртоносно. Просто се постави в тебеширения кръг на настоящата парламентарна опозиция, на която това няма да се хареса - особено на по-късен етап.