Газ, газ

Много се изговори за проекта “Южен поток” в последните дни. Напълно естествено, имайки предвид мащабността му във всяко отношение. Факт е, че България за пореден път нямаше сили да отстои националния си интерес. Само, че никой не разбира, че в сервилното ни отношение към ЕС, важи приказката “Прекаленият праведник и Богу не е драг”. Това, че за пореден път се съобразяваме по незнайни причини с директиви, не ни прави по-симпатични на евроатлантическите ни партньори.

Вчерашната авария в АЕЦ „Запорожная" в Югоизточна Украйна, повдига въпроси. Например, ще бъде ли затворена сега тази АЕЦ, предвид евроатлантическата ориентация на Украйна? Въпросът е резонен на базата на едни предприсъединителни споразумения, сключени преди време с нашата държава. На база на същите тези споразумения, България е в процес на затваряне на блоковете на АЕЦ “Козлодуй”. Вярно е, че се удължи срокът, но все пак има краен срок. След него какво? Тук ще се изтъкнат аргументи в посока на това, че ние нямаме развита индустрия и дори изнасяме ток. Това беше и аргументът против строежа на АЕЦ “Белене”. Този аргумент обаче е най-малкото арогантен и несъстоятелен. На първо място, знам че ще прозвучи еретично, но България не би ли трябвало да мисли в перспектива за развитие на икономиката си в посока производство? Тогава, след 10 или 20 години, може би пък ще ни потрябва този ток от АЕЦ. Очевидно е, че живеем само ден за ден или поне до скоро – от избори на избори, но понеже зачестиха, ще трябва да сложим понятието “пълен мандат” като дългосрочна перспектива пред правителствата ни. Може пък един ден да ни се наложи да направим дългосрочна стратегия за развитие. Наблягам на думата производство, не случайно. Днес от ЕК обясниха как към България ще потекат едни европроекти, как ще влезем в Шенген. Всичко това е чудесно, но дали някоя държава в ЕС, включително и родината на г-н Юнкер, се издържа от еврофондове. Отговорът е не.

На второ място, явно е страшно, че България изнася ток. Колко по-прекрасно ще бъде, когато започне да внася. Така или иначе ние внасяме по презумция, но не изнасяме. Така че един ток повече или по-малко е все едно.

Така е и за природния газ. Ако внасяме руският газ директно, за ЕК тази газ е лош газ, анти-европейска газ, заклеймена газ. Но ако я внасяме от някоя друга европейска държава, тя вече е добра. Резонен е въпросът, защо Третият енергиен пакет не важи за “Северен поток” и енергийните мощности на Германия се пръскат по шевовете?

Ако не беше толкова трагично, щеше да е смешно. За жалост това е реалността, в която ни се налага да живеем. Между другото, пред Гърция или Италия този въпрос не стои, нито някой им размахва пръст срещу “Южен поток”. Опираме до възможностите да отстояваш позиции като суверенна държава. Да седнат нашите избранници и ясно да сметнат кое е изгодно за държавата ни и кое не е. Дори и от екологична гледна точка. Пример за двойния стандарт, който прилагаме сами на себе си, е въздесъщата рапица, която ни е така любезно предоставена от ЕС да отглеждаме и продаваме във Франция например. Защо еколозите не се запитат как се отглежда въпросния бурен, какво причинява на плодородната ни земя и защо в крайна сметка Франция не си я произвежда сама? Отговорите няма да се харесат, но истината е една, независимо дали се харесва на всички.

Най-важният въпрос, който си задавам аз, като обиконовен гражданин, не като енергиен или икономически експерт, е какво ще правим? Всички стратегически важни проекти, които са: петролопроводът Бургас-Александруполис, АЕЦ „Белене”, Набуко, “Син поток” и сега „Южен поток”, няма да се случат. Чрез тях България щеше да бъде поставена по съвсем различен начин на картата на Европа. И ако някой твърди, че всички тези проекти ни правят зависими от Русия, се лъже. 

Явно за нашите политици диверсификацията на енергийните източници се състои във факта, че ще вкарваме една и съща газ през различни места, но в единия случай тя няма да минава през нас и ние няма да печелим от преноса й. И някой наричат това национално отговорно управление. Какво ли би било неотговорното управление?