Почина Светла Бешовишка

8 Януари, 2016 18:30
1 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 1284
Автор: Калина Петрова

На 5 януари внезапно ни напусна дългогодишният корепетитор, акомпаниатор и по-късно - диригент на хор „Бодра смяна” Светла Бешовишка.

Родена е на 6 май 1948 г. в Плевен.

Завършва Средно музикално училище „Панайот Пипков” в родния си град, след което Държавната музикална академия “Проф. Панчо Владигеров” - София.

През 1971 г. печели конкурс за корепетитор на хор „Борда смяна”, когато диригент на хора е неговият създател Бончо Бочев. Продължава да работи като такава и при неговия наследник – Лиляна Бочева. След смъртта й през 2005 г. поема диригентството на хора и продължава традицията, наложена от Бончо и Лиляна Бочеви, като допринася със своя музикален финес и професионализъм за развитието на детското хорово пеене у нас.

Носител е на първа награда от Националния конкурс за педагози, работещи с деца в сферата на извънкласната и извънучилищната дейност на Фестивална програма „Приятели на България“.

„Заниманията, които провеждам с децата в „Бодра смяна” надхвърлят като цел тяхното музикално ограмотяване и просвещение в едно от великите изкуства и феномени на човечеството – музиката. Висшата цел, която съм си поставила като педагог, е музикалната култура, която развивам у децата, да им служи като средство към тяхното личностно усъвършенстване. Най-стойностното, което „Бодра смяна” е дала и продължава да дава на поколения възпитаници, това не е само култивация на вокалните умения, стотиците познанства или хубавите спомени, това са културното богатство и личностното формиране, чиито „плодове” се простират далеч отвъд областта на музиката и извънкласната дейност в „Бодра смяна”, споделя Светла Бешовишка.

За поколенията нейни възпитаници, колеги и приятели ще остане спомена за един всеотдаен, скромен, фин човек, с огромна душа и изключителна чувствителност, виртуозен музикант, пианист и педагог.

Поклон пред светлата й памет!

Поклонението ще се извърши на 10 януари, неделя, от 14 часа в храм „Св. Седмочисленици” (ул. „Граф Игнатиев” № 25)