Наш футболен талант в Австрия: Разликата с България е огромна

Не е нужно да си специалист, за да направиш заключението, че българският футбол отдавна не е на световно ниво, а държавата ни е "мащеха" на спорта, като цяло. Въпреки това, все още имаме таланти, които играят, опитват се и пробиват в чужбина.

Един от тях е подвизаващият се в Австрия Деян Владимиров, минал през школите на ЦСКА и Локомотив (София). 19-годишният младок с нескрита болка признава, че дори и в по-долните дивизии на тамошния футбол качеството на игра, тренировъчните процеси и базите за подготовка са много по-добри от тези у нас. Ето какво разкри той пред Факти.бг:

Здравей, Дидо, разкажи ни малко за себе си. Къде си израснал? Как се запали по футбола? Как стартира футболната ти кариера?

Здравейте! Първо бих искал да благодаря за интереса, който проявихте към мен. Роден съм на 1 май, 1996 година, в София. Още от малък се запалих по футбола и всеки ден играех на площадката пред блока, където живеех в квартал ‘’Мусагеница’’. На 9-годишна възраст се записах да тренирам в школата на ЦСКА и оттам започна всичко... Няколко години бях част от "армейците", след което прекарах една година във ФК Елит. През 2015-а отидох в Локомотив (София), където играх за юношите до 19г., както и за втория тим на „железничарите“. С отбора (до 19г.) достигнахме до финал на Републиканско първенство, първият за клуба от доста години насам.

Как се случи така, че замина да тренираш в Австрия на толкова ранен етап от кариерата си?

През лятото на 2014-а отидох на проби в третодивизионния ФК "Виена" - най-старият австрийски клуб. Представих се на добро ниво, но тъй като ми оставаше още една година до завършване на средно образование, с ръководството се разбрахме да се присъединя към отбора следващото лято. В периода между завръщането ми от Виена и преминаването ми в Локомотив (София) тренирах с Етър (Велико Търново), чиито футболисти по това време се подготвяха за новия сезон и имаха амбиции да спечелят промоция за "Б" група. Това беше ползотворен период за мен, тъй като под ръководството на Калоян Чакъров в отбора се работеше изключително професионално, а и присъстваха класни играчи. И до днес продължавам да следя резултатите на Етър и се надявам, че през този сезон най-после ще успее да се завърне в "Б" група.

Минал си през „Фърст Виена“, най-старият футболен клуб в Австрия, шестократен шампион на страната, а от зимата си в Ред Стар Пенцинг. Успя ли да се адаптираш в клуба? Получаваш ли достатъчно шансове за изява от треньорския щаб?

Да, всичко започна повече от добре за мен. Още след първите дни на подготовката стана ясно, че разчитат на мен и играех редовно в контролите. За голямо съжаление получих контузия в коляното, а след това се оказа, че трябва да претърпя и операция. Сега е по-трудно, все още се възстановявам, но пък съм още по-мотивиран да се върна на терена и да покажа отново на какво съм способен.

Как преминава първата ти година? Успя ли да се адаптираш лесно към начина на живот, да намериш приятели?

Като изключим контузията, първата година преминава добре. Бързо свикнах с начина на живот и се запознах с хора, които в последствие станаха част от ежедневието ми. Хората в клуба са приятелски настроени и се опитват да ме предразполагат да се чувствам добре, за което им благодаря.

Първият ти футболен клуб е българският ЦСКА. Минал си през юношеските формации на „армейците“, по-късно и през Локомотив (София), тренировки с Етър... би ли ни споделил какви разлики откриваш между българския и австрийския футбол? Колко различен е тренировъчният процес в двете държави?

Не ми е особено приятно да го кажа, но разликата е огромна. Първото, което виждаш, разбира се, са прекрасните условия за подготовка. Скоро обаче осъзнаваш, че и тренировъчният процес е на доста по-високо ниво. В Австрия отношението към тренировките е изключително сериозно и на всяко едно занимание се работи много здраво. Винаги се действа на висока скорост. Никой не се пести, без значение дали е най-техничният в отбора или пък най-опитният. Именно в това е и голямата разлика - там се тренира интензивно през цялата седмица, на всяка тренировка. Играчите са много по-добре подготвени във физическо отношение, по-атлетични са. Успях да се убедя, че дори в отбори от долните ешелони се провежда по-качествена подготовка. Не искам да обидя никого, но е очевидно, че има пропуски в тренировъчния процес в България. Не казвам, че в Австрия правят нещо феноменално, но наистина е трудно да се правят паралели между двете страни.

Всеки млад футболен талант има своите идоли сред звездите по световните терени. Кои са твоите?

Наистина ми е трудно да отговоря, тъй като харесвам доста играчи. Все пак, ако трябва да откроя трима, то това са Стоичков ,Бербатов и Меси.

Следиш ли ситуацията в българския футбол? Какво мислиш за проблемите и сътресенията в него? За изхвърлянето на ЦСКА, Локомотив (София) и Литекс от елита.

Разбира се. Следя случващото се в българския футбол, където, за съжаление, в последната година преобладаваха негативите. Без ЦСКА, Локомотив (София) и Литекс нивото на "А" група спадна драстично, интересът намаля, а и имиджът на футбола ни пострада като цяло. Според мен тези три клуба трябва да са част от елита и е редно хората, които се занимават с организацията на първенствата да им съдействат. Българският футбол само губи от подобен лов на вещици. Надявам се, че до година-две наистина ще видим една по-силна "А" група!

Къде би искал да играеш в бъдеще и би ли се върнал да играеш в България, ако получиш възможността?

На този етап се чувствам добре в Австрия, а и не крия, че имам големи амбиции - искам да прогресирам и един ден да заиграя в Бундеслигата. Това обаче съвсем не означава, че България е затворена страница. Освен това има отбори, които винаги ще са специални за мен. Също така, няма как да не бъда признателен на ЦСКА, Локомотив (София) и Етър - те направиха много за мен и без съмнение ще съм щастлив, ако след време имам шанса да играя за тях.