Стани, минава кралицата на народа

21 Април, 2016 09:46
1 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 1242
Автор:

Авторът е италиански журналист и политик

Аз съм убеден републиканец. Обаче, трябва да признаем, че конституционните монархии функционират перфектно, преживяват промените и дори понякога се оказват по - способни да вървят в крак с времето от републиканските системи.

Вземете Елизабет ІІ. Тя навърши 90 години и би могло да се предположи че е грохнала на тази възраст. В Италия със сигурност биха обявили човека за развалина или отправили обиди като „дъртак”, което е в разрез с другото жизнено състояние („младост, младост, пролет на красотата”).

Обаче, Елизабет Уиндзор по-добре от всеки друг олицетворява една нация. Дори четири нации, събрани в Обединеното кралство, защото не трябва да забравяме, че държавата, която наричаме Великобритания е плод на обединение на англичани, гали, шотландци и ирландци, което не е ставало винаги нито мирно, нито доброволно, но днес повече от всякога се нуждае от живи символи. Да вземем един пример. Когато стана прехвърляне на властта и се роди един истински Парламент в Шотландия, в една страна, която има свой собствен национален отбор по футбол и ръгби, своя съдебна система и дори собствена валута, всички помислихме, че това е началото на един конституционен разрив. Обаче, между Лондон и Единбург конците дърпаше тя, Кралицата, призната и от двата народа, включително и от шотландските националисти, които изглеждаше да са републиканци. И когато се проведе референдума (отхвърлен) за независимост на Шотландия, Кралицата, без да драматизира, се довери на преценката на своя народ, като го прикани да размисли внимателно (кой знае дали младият испански монарх, със своя нов чар, ще съумее да изиграе тази роля, когато ще се решава въпроса с Каталония).

Отвъд клюките, снахите, обичните и кучета, шапките, любовта и към джина, майка й, която умря на 102 години и всичката литература от популярни романи, с които беше съпътствана през годините, трябва да можем да видим и деликатната роля на конституционен балансьор и стабилизатор, която Кралицата успя да изиграе почти без да си мръдне пръста.

Изключителни жестове

Елизабет ІІ си дава добре сметка за тази си роля (може би повече от сина си Чарлз, който на 68 години е все още принцът наследник). Спомням си я след трагичната смърт на Даяна, когато може би за първи път в най-новата история, се повдигна наистина едно чувство на народно недоволство към трона Уиндзор. Тя беше обвинена, че страда със студенина и цинизъм по погубения млад живот на „Принцесата на народа”. Елизабет схвана веднага какво се случва, прекъсна ритуалната си ваканция в Шотландия и се върна в Лондон, за да се постави буквално на заповедите на народната преса, която изискваше в името на поданиците изключителен жест на помирение с Даяна, което Кралицата започна със сваляне наполовина на знамето в Бъкингамския дворец, за първи път в чест на някой, който не е бил част от семейство Уиндзор, и свърши със слизането й на крак сред тълпата на погребението, за да отдаде почит на ковчега на жената, която може би беше презирала най-много.

Освен това, кралското поведение трябва да бъде популярно по време на диктатура на публичното мнение. Елизабет успя да го постигне през 64-те години на трона, по-добре от много републикански държавни глави в целия свят.