Страх и липса на лидери в българската политика

Най-големият проблем на българския политически живот е липсата на истински лидери - подготвени, надеждни, отговорни, енергични, безкористни, национално ориентирани. Това заяви в интервю за Факти.бг политологът Калоян Методиев. Според него отказа на Плевнелиев от кандидатстване за втори мандат е изненадващ като време, но не и като решение.
 

След изненадващия ход на Плевнелиев да се откаже от кандидатстване за втори мандат, какво се променя?

Ходът му не е изненадващ като решение, а само като време. Очакваше се още да продължи да се чуди. Мисля че решението му е правилно. Така сложи край на агонията да се упражняват върху него. Не променя кой знае какво, защото повече партии и избирателите, така или иначе, вече не го слагаха в сметките си.

Вашата оценка за неговия мандат, въпреки че той още не е приключил?

Оценката му вътре в страната е по-скоро лоша. Доверието в него е рекордно ниско. Това че на Запад го харесваха, не можа да му прелее „харесване“ сред българите. Президенството не беше неговото поприще, но той не е виновен. Да не забравяме, че го монтираха на този пост.

И за децата вече е очевидно, че има политически сътресения и дълбоки разломи в българския политически живот. Поднасят ни се обаче различни интерпретации за причините довели до днешната ситуация. Каква е Вашата интерпретация?

Раздробеността на настоящето Народно събрание е една от основните причини. Липсата на идеи е другата. Струва ми се, обаче, че най-големият проблем е липсата на истински лидери – подготвени, надеждни, отговорни, енергични, безкористни, национално ориентирани.

Защо от ГЕРБ продължават да говорят за "стабилност"?

Защото явно не се чувстват готови да отидат на избори. С говоренето си през последните няколко месеца сякаш поставят знак на равенство между стабилност и застой. Вкопчването в стабилността не бива да се превръща в самоцел. Държавата не бива да е заложник на нечия политическа кариера.

Какво предстои в дясното политическо пространство? Ще има ли "разводи" и нови "сватби"?

Не знам кое точно е дясното политическо пространство. Аз такова не виждам. Поне в класическия или в някакъв идеологически план. А иначе, понеже подозирам за какво говорите, смятам че добре определихте латино характера му в момента. Няма изгледи в следващите месеци нещо да се промени. Отговорът е: още много.

А наляво? Възможен ли е ляв Реформаторски блок?

Ако искат да се докарат до положението на оригинала, може да опитат. Иначе хубавото на българската политика в момента е, че всичко е възможно. В този смисъл, каквото и да кажеш все ще е вярно. И невярно, едновременно…

Относно идващите президентски избори и нежеланието на политическите сили да кажат името на своя кандидат. На какво се дължи това?

На две неща. Първото е страх и несигурност, а второто се нарича дефицит на лидерство. Дебнат се, изчакват се, препозиционират се. В момента се правят тънки сметки, сондажи, водят се хлъзгави преговори. От това кой ще загуби и кой ще спечели може да се стигне до сериозно преформулиране на политическата среда. Това не са изборите от 2006 и 2011. Сега залогът е много по-голям.

Ще видим ли Бойко Борисов като кандидат за президент?

Отговорът лежи в дебрите на личностните му особености. Декларира, че няма, но знае ли човек.

Предвид нагласите в обществото, кой би бил печелившия кандидат за президент изобщо? Има ли фигура, която би могла да обедини българите?

Патриот, добре стоящ на международна сцена, а не пред или зад нея, излъчващ сила и решителност. Трябва да притиска правителството, каквото и да е то. Трябва ни водач. Засега не виждам. Както знаете, кандидати все още няма.

И накрая - какво ще стане най-накрая с Изборния кодекс? Вашата прогноза?

От толкова кръпки, дебати, преправяния и скандали, от продължаващата процедура и промени, не може да се каже. Най-вероятно ще остане недоволство. А в такива случаи то търси да се излее върху някой.